ЗАКОН ЗА МЕДИАЦИЯТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за медиацията определя правила и процедури, свързани с медиацията като алтернативен метод за разрешаване на спорове, включително и по висящи съдебни дела. Той цели да осигури ефективност и гъвкавост в разрешаването на правни и неправни конфликти.
Чл. 2
Медиацията е процедура, при която спорещите страни, с помощта на медиатор, се опитват да разрешат своите спорове извън съдебната система. Тази процедура е доброволна и поверителна, което означава, че страните имат свободата да участват и да споделят информация, без да се страхуват от последици в съдебен процес.
Чл. 3
Законът за медиацията предвижда, че медиацията може да се прилага за различни видове спорове, включително граждански, търговски, трудови, семейни и административни, както и спорове между физически и юридически лица, включително и презгранични. Също така, медиация може да се провежда и в случаи, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. Важно е да се отбележи, че медиация не може да се провежда, ако за определен вид споразумение е предвиден друг законов ред.
Чл. 4
Медиацията се извършва от физически лица, които могат да се сдружават за целите на дейността. Особи, които извършват функции в съдебната власт, нямат право да практикуват медиация. Основните принципи на медиацията включват доброволност и равнопоставеност на страните.
Чл. 5
Страните в процедурата по медиация имат равни възможности за участие и действат по собствена воля, с правото да се оттеглят по всяко време от процедурата.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за медиацията определя, че медиаторът трябва да бъде безпристрастен и да не налага решение по спора. Всички въпроси в процедурата по медиация се уреждат чрез взаимно съгласие на страните, което подчертава важността на сътрудничеството и консенсуса в процеса на медиация.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за медиацията установява, че разискванията по време на медиацията са поверителни и участниците са задължени да пазят в тайна информацията, станала им известна по време на процедурата. Медиаторът не може да бъде разпитван за информация, доверена му от участниците, освен с тяхно изрично съгласие. Има изключения от това правило, когато разкритията са необходими за наказателния процес, за защита на деца или за предотвратяване на посегателства над лица, или когато е необходимо за прилагането на постигнатото споразумение.
Чл. 8
Според чл. 8 от Закона за медиацията, медиатор може да бъде само дееспособно лице, което не е осъждано за престъпления от общ характер, е завършило курс на обучение за медиатор, не е лишено от право да упражнява професия или дейност, има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България (освен за граждани на ЕС и Швейцария) и е вписано в Единния регистър на медиаторите. Министърът на правосъдието издава удостоверение за вписването и одобрява организациите, които обучават медиатори. При отказ за вписване или одобрение, заповедта може да се обжалва пред административен съд.
Чл. 8а
Чл. 8а от Закона за медиацията определя създаването и поддържането на Единен регистър на медиаторите от министъра на правосъдието. В регистъра се вписват лични данни на медиаторите, информация за заличаване и отписване, както и промени в обстоятелствата. Регистърът е публичен, а медиаторите трябва да уведомяват министерството за промени в срок от 14 дни. При отпадане на изискванията, медиаторът може да бъде заличен по заповед на министъра, която е обжалваема. Редът за вписване и заличаване се определя с наредба.
Чл. 8б
Чл. 8б от Закона за медиацията предвижда, че Министерството на правосъдието събира такса за вписване в Единния регистър на медиаторите, както и за одобряване на организации, които обучават медиатори. Размерът на таксата се определя с тарифа, приета от Министерския съвет. Освен това, медиаторите трябва да спазват определени правила за поведение, които не са описани в предоставения текст, но обикновено включват етика, конфиденциалност и безпристрастност.
Чл. 9
Медиаторът е задължен да осъществява своята дейност добросъвестно, спазвайки законите, добрите нрави и етичните правила за поведение. Той трябва да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност, за да може да води процедурата.
Чл. 10
Член 10 от Закона за медиацията определя основните задължения и ограничения на медиатора в процеса на медиация. Медиаторът не може да дава правни съвети и трябва да уважава мнението на страните. При възникване на съмнения за независимостта или неутралността си, медиаторът е длъжен да се оттегли. Освен това, той не може да разкрива информация за една страна без нейното съгласие. Медиаторът не носи отговорност, ако страните не постигнат споразумение или за неизпълнение на постигнатото споразумение.
Чл. 11
Процедурата по медиация започва по инициатива на страните, които могат да предложат разрешаване на спора чрез медиация. Началото на процедурата се счита за деня, в който страните постигат изрично съгласие или деня на първата среща с медиатора, ако такова съгласие липсва. Съдът също може да предложи медиация. В определени случаи, съдът задължава страните да участват в първа среща по медиация. Съгласието за медиация може да бъде включено и в договор. Началото на процедурата по медиация може да повлияе на давностните срокове, но конкретните последици зависят от разпоредбите на закона.
Чл. 11а
Според чл. 11а от Закона за медиацията, давността не тече по време на процедурата по медиация. Това означава, че сроковете за предявяване на искове или за упражняване на права, които подлежат на давност, се спират, докато страните участват в медиация.
Чл. 12
Процедурата по медиация се извършва от медиатори, избрани от страните. Страните могат да участват лично или чрез упълномощени представители, като упълномощаването е в писмена форма. В медиацията могат да участват и адвокати или други специалисти.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за медиацията регламентира задълженията на медиатора преди провеждане на медиацията. Медиаторът трябва да информира страните за същността и последиците от медиацията и да получи тяхното съгласие. Освен това, той е длъжен да обяви обстоятелствата, които могат да поставят под съмнение неговата безпристрастност. Медиаторът подписва декларации за безпристрастност и уточнява същността на спора, както и възможните решения. Възможно е да се провеждат отделни срещи с всяка от страните.
Чл. 14
Спирането на медиацията може да се извърши по следните основания: 1. по общо съгласие на страните или по искане на една от страните; 2. при смърт на медиатора; 3. в случаи, предвидени в чл. 10, ал. 3. Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните трябва незабавно да уведомят компетентния орган за спирането на процедурата. В случай на съдебно дело, координаторът на съдебния център уведомява съда за спирането.
Чл. 15
Процедурата по медиация може да бъде прекратена при следните обстоятелства: постигане на споразумение, взаимно съгласие на страните, отказ на една от страните, смърт на страна по спора, прекратяване на юридическото лице - страна по спора или с изтичане на 6 месеца от началото на процедурата. Съгласието за прекратяване трябва да бъде ясно и недвусмислено. При прекратяване, висящото производство, което е било спряно, се възобновява.
Чл. 16
Споразумението, постигнато между страните в резултат на медиация, може да бъде в устна или писмена форма, като писменото споразумение трябва да съдържа конкретна информация, включително място и дата на сключване, имената и адресите на страните, предмета на споразумението, името на медиатора и подписите на страните. Страните могат също така да включат клаузи за отговорност за неизпълнение на задълженията, предвидени в споразумението.
Чл. 17 от Закона за медиацията
Споразумението, постигнато чрез медиация, е обвързващо само за страните, които са участвали в процедурата, и не може да се противопостави на трети лица. То задължава страните само за уговореното съдържание. Споразумения, които противоречат на закона или накърняват добрите нрави, са нищожни.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за медиацията определя, че споразумение, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища. При висящо съдебно дело, одобрението е от съда, който разглежда делото. Съдът проверява споразумението за съответствие с закона и добрите нрави, като изслушва мнението на прокурора, ако той е страна по делото.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за медиацията предвижда, че съдът може да задължи страните по висящо съдебно дело да участват в медиация в съдебен център по медиация. Това става при условия и случаи, определени в закона. Освен задължителната медиация, страните могат и по собствена инициатива да проведат процедура по медиация в съответния съдебен център.
Чл. 20
Съгласно чл. 20 от Закона за медиацията, медиатор към съдебен център по медиация може да бъде лице с юридическо образование, което е преминало допълнителен подбор и специализирано обучение. Окръжните съдилища водят списъци на медиаторите и за вписването им не се събира такса.
Чл. 21
Процедурата по медиация за висящи съдебни дела се извършва от един или повече медиатори, които са вписани в списъка на медиаторите към съдебния център по медиация. Медиаторите се определят от съответния съдебен център, освен ако страните не се споразумеят да посочат медиатор по общо съгласие.
Чл. 22
Чл. 22 регламентира процедурата по медиация, задължаща страните да участват в първа среща с медиатор, продължаваща от един до три часа. За начало на процедурата се счита денят и часът на първата среща, а отлагането на срещата е разрешено само веднъж при наличие на непредвидени обстоятелства. Процедурата може да продължи след първоначалните срещи с общо съгласие на страните и медиатора, а също така може да се проведе извън съдебния център. Процедурата се прекратява в определени случаи, включително при изтичане на срокове или липса на споразумение. При смърт на страна или прекратяване на юридическо лице, процедурата започва отначало с правоприемника.
Чл. 23
Член 23 от Закона за медиацията предвижда, че медиаторът е задължен да предостави на съда информация относно резултата от медиацията и участието на страните в нея. Това трябва да се извърши при спазване на принципа на поверителност и съгласно условията и реда, определени в наредбата по чл. 25. Този член е нов и влиза в сила от 01.07.2024 г., но е обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за медиацията предвижда, че споразумението, постигнато в процедура по медиация, трябва да бъде в писмена форма. Ако страните искат споразумението да бъде одобрено като съдебна спогодба, то трябва да бъде представено пред съда, който разглежда висящото дело. В случай на спогодба, свързана с няколко висящи дела, одобрението се извършва от съда на първото образувано дело, а останалите съдилища прекратяват производствата в съответствие със съдържанието на спогодбата.
Чл. 25
Законът за медиацията урежда условията и реда за подбор, обучение и контрол на медиаторите, както и дейността на съдебните центрове по медиация. Специфицира се, че медиаторите трябва да бъдат вписани в регистър, а техните такси и разноски ще се определят с наредба на Висшия съдебен съвет. Законът включва и определения за "презграничен спор" и изисквания за обучение на медиаторите. Влизането в сила на новите разпоредби е предвидено за 01.07.2024 г.
§1
Параграф §1 определя понятието "презграничен спор" в контекста на Закона за медиацията. Презграничен спор е такъв, при който поне една от страните е с местоживеене или обичайно местопребиваване в различна държава членка от тази на другите страни, или когато след медиация започва съдебно производство или арбитраж в различна държава членка. Определянето на местоживеенето се извършва съгласно чл. 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001.
§ 1а
В срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за медиацията, министърът на правосъдието е задължен да приеме стандарти за обучение на медиаторите, процедурни и етични правила за тяхното поведение, както и да създаде и поддържа Единен регистър на медиаторите.
§2
Изпълнението на Закона за медиацията е възложено на министъра на правосъдието. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 декември 2004 г. и е обнародван в Държавен вестник, брой 86 от 2006 г. в контекста на изменения и допълнения на Закона за медиацията.
§7
В 6-месечен срок от влизането в сила на Закона за медиацията, лицата, вписани в Единния регистър на медиаторите, трябва да удостоверят, че отговарят на изискванията по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4. През този период, лица, които отговарят на същите изисквания и са обучени за медиатори, могат да подадат заявление за вписване в регистъра.
§10
Параграф 10 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за медицията уточнява, че Параграф 1 по отношение на чл. 8, ал. 2 влиза в сила в деня на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Допълнителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за медицията, обнародвани в Държавен вестник, брой 27 от 2011 година.
§11 от Закона за медиацията
С §11 от Закона за медиацията се въвеждат изискванията на Директива 2008/52/ЕО, която касае медиацията в гражданскоправни и търговскоправни дела. Допълнително, се споменават преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Административнопроцесуалния кодекс, приети с ДВ, бр. 77 от 2018 г., които влизат в сила от 01.01.2019 г.
Параграф §156
Законът за медиацията влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", а параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването.
§10
Висшият съдебен съвет е задължен да приеме наредбите, свързани с медиацията, в срок от три месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник". Това се отнася за наредбите по чл. 25 от Закона за медиацията и по чл. 84а, ал. 4 от Закона за съдебната власт.
§12
Законът за медиацията влиза в сила от 1 юли 2024 г. Той е свързан с директиви и регламенти на Европейския съюз, включително Директива 2008/52/ЕО относно медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси и Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно компетентността и признаването на съдебни решения.
