НАРЕДБА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ПРАВОТО НА ДОСТЪП ДО МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Наредбата урежда условията и реда за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на българските граждани и на лица, пребиваващи в България, които подлежат на координация на системите за социална сигурност. В нея се определят и критериите за класифициране на приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, които осигуряват достъп до дейности от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК.

Чл. 2

Здравноосигурените лица в България имат право на медицинска помощ в рамките на основния пакет от здравни дейности, финансиран от НЗОК, в зависимост от състоянието на заболяването. Българските граждани имат достъп до медицински услуги извън задължителното здравно осигуряване, съгласно Закона за здравето и могат да получават медицинска помощ на базата на медицинска застраховка или срещу заплащане. Лечебните заведения, които имат договор с НЗОК, не могат да изискват доплащания от здравноосигурените лица за медицинска помощ, покрита от основния пакет, при условие че имат издадено направление.

Чл. 2а

Лицата, които пребивават продължително или постоянно в България и са обект на координация на социалната сигурност, имат права като български граждани. Те трябва да се регистрират в НЗОК и да изберат личен лекар. Лицата с временно пребиваване също имат право на необходима медицинска помощ по време на престоя си в страната.

Чл. 3

Съгласно обнародваното в Държавен вестник, брой 87 от 2021 г., Чл. 3 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ е отменен. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 3а

Хотелиерите са задължени да предоставят информация на своите гости за местоположението на най-близките лечебни заведения, които имат договор с НЗОК, и за медицинските услуги, които те предлагат. Тази информация трябва да бъде достъпна на видими места в обектите за настаняване.

Чл. 4

Здравноосигурените лица в България имат правото да избират свободно лекари в лечебни заведения за първична медицинска и дентална помощ, които имат договор с НЗОК. Изборът е личен, а за малолетни и непълнолетни лица, както и за лица под запрещение, изборът се извършва от техните родители или настойници с необходимото съгласие.

Чл. 5

Член 5 от Наредбата регламентира задълженията на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) относно информацията за лечебните заведения. РЗИ поддържа информация за регистрираните лечебни заведения за първична извънболнична помощ на своята интернет страница. НЗОК предоставя информация за лечебните заведения, с които е сключила договор, включително сроковете за изпълнение. Освен това, РЗИ осигурява директен достъп до актуалната информация на НЗОК.

Чл. 6

Член 6 от наредбата описва правото на здравноосигурените лица да избират лекар, като за целта трябва да попълнят регистрационна форма и да я представят на лечебното заведение. Новородените деца вписват номер на съобщението за раждане и регистрационен номер на заведението, докато лечебните заведения водят регистър на здравноосигурените. При липса на договор с РЗОК, лицето трябва да направи нов избор. Регистрационните форми са за сметка на здравноосигуреното лице, но имат и възможност за електронно подаване безплатно.

Чл. 7

Здравноосигурените лица имат правото да изберат друг лекар два пъти в годината - от 1 до 30 юни и от 1 до 31 декември, следвайки процедурата, описана в чл. 6 от наредбата.

Чл. 8

Здравноосигурените лица имат право на нов избор на лекар при трайна невъзможност на избрания лекар, при промяна на адреса, или при временно пребиваване в друго населено място. За временно пребиваване е необходимо представяне на форма за временен избор, валидна от 1 до 5 месеца. Освен това, лицата могат инцидентно да се обърнат към друг лекар при остро възникнало състояние, независимо от местоположението на избрания лекар.

Чл. 8а

Лицата, посочени в чл. 2а, ал. 3, имат право да получават необходимата първична извънболнична помощ от всеки лекар, избран от тях, който работи в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК. Ако тези лица пребивават в България повече от един месец, те трябва да попълнят формата за временен избор, която е валидна до 3 месеца.

Чл. 9

Здравноосигурените лица имат правото да избират или променят своя лекар по дентална медицина за договорените дейности с НЗОК. За да получат дентална помощ, те трябва да представят здравноосигурителна книжка на избрания лекар. Лекарят е задължен да впише регистрационните си данни и извършените дейности в здравноосигурителната книжка.

Чл. 9а

Българските граждани имат право на достъп до първична извънболнична помощ в избрани от тях лечебни заведения на територията на страната, освен в случаите, когато получават медицинска и дентална помощ по право на избор на лекар. Това право е установено с новия член 9а от наредбата, влязъл в сила на 01.04.2016 г.

Чл. 9б

Лекарите и стоматолозите от първичната извънболнична помощ са задължени да попълват амбулаторен лист за всеки преглед на пациента, съобразно изискванията на нормативния акт. Амбулаторният лист се попълва независимо от основанието за ползване на медицинската помощ и един екземпляр от него се предоставя на пациента.

Чл. 10

Чл. 10 от Наредбата определя правилата за издаване на медицински направления от избраните лекари на здравноосигурените лица. Лекарите издават направления за специализирана извънболнична помощ, като следят за спазването на установените изисквания и образци. Здравноосигурените лица имат правото да избират лечебно заведение, което е сключило договор с НЗОК, за получаване на специализирана помощ, при наличие на медицинско направление.

Чл. 10а

Лекарите и денталните лекари от специализирани извънболнични заведения са задължени да попълват амбулаторен лист след преглед на пациента, съгласно установените изисквания. Амбулаторният лист трябва да бъде предоставен на пациента, независимо от основанието за ползване на медицинската помощ.

Чл. 11

Член 11 от Наредбата регламентира правото на лекарите от лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ да искат консултации или съвместно лечение от други специалисти, издавайки медицинско направление, при спазване на нормативните изисквания. Освен това, здравноосигурените лица имат правото да избират лечебно заведение, което има договор с НЗОК, при условие че разполагат с медицинско направление.

Чл. 12

Член 12 от Наредбата задължава медицинските направления за консултации и съвместно лечение да съдържат мотиви за насочването, както и информация за вида и обема на дейностите, които лекарите ще извършват в лечебните заведения.

Чл. 13

Лекарят от лечебното заведение за специализирана извънболнична помощ е задължен да изпрати копие от медицинската документация, включително резултатите от изследвания и лечение, на съответния лекар или лекар по дентална медицина, посочен в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1.

Чл. 14

Лекарите от лечебните заведения, които имат договор с НЗОК, могат да отправят искания за специализирани медицински изследвания и дейности чрез медицинско направление, следвайки определени изисквания. Задължително осигурените лица имат право да получават специализирани медицински услуги в избрани от тях самостоятелни лаборатории и лечебни заведения, които също имат договор с НЗОК.

Чл. 14а

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е задължена да поддържа актуална информация на своята официална интернет страница относно лечебните заведения, които имат сключени договори с НЗОК за предоставяне на специализирана извънболнична помощ. В информацията се включват и конкретните дейности, за които е сключен договорът.

Чл. 14б

Българските граждани имат право на достъп до специализирана извънболнична помощ, с изключение на случаите, посочени в чл. 10, 11 и 14. Това право се реализира в избрани от тях лечебни заведения на територията на страната, съгласно чл. 2, ал. 2 и 3.

Чл. 14в

При обявено извънредно положение или епидемична обстановка, лекарите от първичната извънболнична помощ могат да издават направления за медико-диагностични изследвания без преглед на пациента, след телефонна консултация. В амбулаторния лист се вписва, че преглед не е извършен, и се посочват причините. Екземпляр от листа не се предоставя на пациента.

Чл. 14г

Чл. 14г от Наредбата регламентира възможността за издаване на медицински направления в електронен формат, подписани с квалифициран електронен подпис, при техническа възможност. Издаването, въвеждането, обработването и съхраняването на направленията става чрез специализиран медицински софтуер, при спазване на определени изисквания. Направленията са достъпни в софтуера на медицинските изпълнители, договорени с НЗОК, и не е необходимо здравноосигуреното лице да ги предоставя при избор на лечебно заведение.

Чл. 15

Лечебните заведения за първична извънболнична помощ трябва да обявяват на видно място седмичен график, включващ часове за амбулаторен прием, домашни посещения и профилактична дейност. Графикът трябва да посочва заместник на лекаря, неговите контакти, както и информация за дежурния кабинет или лечебното заведение, осигуряващи медицинска помощ извън графика на лекаря. Достъпът до медицинска помощ за здравноосигурените лица се осъществява в съответствие с основния пакет от здравни дейности, определен с наредбата по Закона за здравното осигуряване.

Чл. 16

Медицинските заведения, които имат договори с НЗОК, не могат да спират дейността си освен в случай на авария. При възникване на такава ситуация, те са задължени незабавно да уведомят РЗОК и да информират здравноосигурените лица чрез медиите или други подходящи канали.

Чл. 17

Чл. 17 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ определя условията за извършване на домашни посещения от лекари в лечебните заведения за извънболнична помощ. Според разпоредбите, домашни посещения се извършват само при необходимост от страна на здравноосигурените лица. Лекарите от специализирана извънболнична помощ могат да посещават пациенти в дома им при повикване за консултация или при необходимост от повторно посещение. Лечебните заведения са задължени да информират пациентите за условията и реда за домашни посещения.

Чл. 18

Чл. 18 от Наредбата регулира предписването на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели от здравноосигурени лица. Лекарствени продукти, които НЗОК заплаща, могат да се предписват само от лекари или лекари по дентална медицина от лечебни заведения, сключили договор с НЗОК. Лекарят е длъжен да информира пациента за условията на заплащане от НЗОК и за наличието на алтернативи с по-ниска цена. Промените в предписанията могат да извършват само от лекаря, който е издал рецептата. Лекарите могат да предписват и медицински изделия и диетични храни, които също подлежат на заплащане от НЗОК, като информират пациента за тях. Информацията се документира в амбулаторния лист и се удостоверява с подпис на пациента.

Чл. 18а

Чл. 18а от наредбата регламентира предписването на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни чрез електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис. Техническите условия за електронното предписание се осигуряват от Министерството на здравеопазването и НЗОК. Електронното предписание се обработва и съхранява чрез специализиран софтуер и е достъпно в аптеките, сключили договор с НЗОК, без необходимост от предоставяне от страна на здравноосигуреното лице.

Чл. 19

Чл. 19 от наредбата предвижда, че когато здравноосигуреното лице избере нов лекар, новото лечебно заведение за първична извънболнична помощ е длъжно да изиска извлечение от медицинската документация и да уведоми РЗОК за новата регистрация. Съдържанието на извлечението и редът за предоставянето му се определят от НЗОК.

Чл. 19а

Задължително здравноосигурените лица имат право на достъп до лечебни заведения, които имат договор с НЗОК за болнична помощ, когато извънболничната помощ не е достатъчна. Преценката за необходимостта от болнична помощ се извършва от лекар или лекар по дентална медицина. В спешни случаи преценката може да бъде направена от дежурен екип или лекар в структура за спешна медицинска помощ.

Чл. 19б

Задължително здравноосигуреното лице има право да избере лечебно заведение, което е сключило договор с НЗОК за болнична помощ на територията на страната. НЗОК поддържа актуална информация на своята интернет страница относно лечебните заведения и конкретните дейности, за които имат договор.

Чл. 19в.

Българските граждани имат право на достъп до болнична помощ в избрани лечебни заведения, освен в случаите, описани в чл. 19а. Това право се отнася за лечебни заведения, посочени в чл. 2, ал. 2 и 3, както и в чл. 5, ал. 1, чл. 26, 26а и 26б от Закона за лечебните заведения, на територията на цялата страна.

Чл. 20

Лекарите и денталните лекари от извънболничната помощ са задължени да насочват здравноосигурените лица за диагностика и лечение в болнични условия, когато лечението не може да се осъществи в извънболничната помощ.

Чл. 21

Чл. 21 от Наредбата регламентира процеса на насочване на здравноосигурените лица от лекарите и лекарите по дентална медицина към лечебни заведения. Направлението за хоспитализация или амбулаторно лечение трябва да бъде попълнено при необходимост от хоспитализация, независимо от основанието за ползване на медицинска помощ. Към направлението се прилага амбулаторният лист с данни от прегледа. Отказът на пациента да бъде насочен се документира писмено. Направлението може да бъде издадено и в електронен формат, при спазване на определени условия.

Чл. 21а

Лекарите и стоматолозите от определени лечебни заведения имат право да извършват диагностика и лечение на пациенти в болнични условия, когато са налице съответните индикации, съгласно националните рамкови договори.

Чл. 22

Чл. 22 урежда процеса по планиране на хоспитализация в лечебните заведения. Когато няма капацитет за планова хоспитализация, се изготвя актуална листа за планов прием, в която се включват всички пациенти с изключение на спешно нуждаещите се. Пациентите имат право да бъдат информирани за причините за включването им в листата и последствията от забавянето. Всеки пациент получава пореден номер и дата за хоспитализация, която се извършва по реда на номерата. При хоспитализация или отказ, поредността на останалите пациенти остава непроменена. Информацията за листата и поредността на пациентите се публикува на интернет страницата на лечебното заведение, без лични данни.

Чл. 22а

Член 22а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, който беше въведен с ДВ, бр. 22 от 2016 г. и влезе в сила на 01.04.2016 г., е отменен с ДВ, бр. 87 от 2021 г.

Чл. 22б

Чл. 22б от Наредбата, който е нов, е влязъл в сила на 01.04.2016 г. и е отменен с ДВ, бр. 87 от 2021 г. Този член е част от регулацията, свързана с правото на достъп до медицинска помощ, но вече не е приложим след отменянето му.

Чл. 23

Чл. 23 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ предвижда, че лекарите и лекарите по дентална медицина от извънболничната помощ имат право да посещават своите здравноосигурени пациенти в болнични заведения и да получават информация за тяхното здравословно състояние и проведените медицински действия. Участието им в диагностично-лечебния процес е допустимо единствено при наличие на разрешение, съгласно вътрешните правила на лечебното заведение.

Чл. 24

Чл. 24 от Наредбата определя, че планирането и обслужването на пациенти, които заплащат извън НЗОК, не трябва да нарушава достъпа на задължително здравноосигурените лица. Лечебните заведения са задължени да планират необходимия брой болнични легла, за да осигурят достъп на пациенти, които имат сключени договори със застрахователи или които заплащат за лечение извън НЗОК.

Чл. 24а

Чл. 24а от Наредбата определя правото на здравноосигурените лица да получават допълнителни услуги в лечебни заведения, сключили договор с НЗОК. Тези услуги включват подобрени битови условия, допълнително обслужване и избор на лекар или медицински екип. Лечебните заведения могат да предлагат тези услуги само при наличие на свободни стаи и осигурени общи грижи. Не се допуска заплащане за придружители на деца до 7 години и на лица с увреждания, нуждаещи се от допълнителни грижи. Изборът на лекар може да се заяви след запознаване с определените специалисти.

Чл. 24б

Според Чл. 24б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, допълнителните услуги, посочени в Чл. 24а, ал. 1, т. 1 и 2, се искат писмено от пациента. Пациентът трябва да декларира, че е направил своя избор след като е получил информация за ценоразписа на услугите.

Чл. 25

Чл. 25 от Наредбата определя процедурата за допълнително искане на медицински услуги. Пациентите трябва да подадат писмено заявление, което да бъде подписано от тях. Лечебните заведения водят електронен дневник, в който се записват данни за пациента, избраната услуга и информация за изпълнението на искането. За малолетни и лица с психични разстройства изборът се извършва от законен представител, а в случаи на невъзможност изборът може да бъде направен от дееспособен член на семейството.

Чл. 26

След разглеждане на заявлението, избраният лекар или ръководителят на екипа уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено искането за медицинска помощ.

Чл. 27

Чл. 27 от Наредбата задължава лечебните заведения за болнична помощ да изпращат информация в Регионалната здравна инспекция (РЗИ) относно избора на лекари или екипи от пациентите. Тази информация трябва да бъде предоставяна в края на всяко тримесечие и да се извлича от електронния дневник на заведенията.

Чл. 28

Чл. 28 от Наредбата определя правото на пациента да избира лекар или екип за конкретни интервенции и манипулации в рамките на диагностично-лечебния процес. Лекарят, извършил интервенцията, е задължен да предоставя консултации и да взаимодейства с останалите лекари, които наблюдават пациента по време на престоя му в лечебното заведение.

Чл. 29

Чл. 29 от Наредбата определя случаите, в които не е разрешено извършването на избор на лекар или екип от пациента по време на престоя му в лечебното заведение. Не се допуска избор на лекар, който да лекува пациента, когато: 1) лекуващият лекар е служебно определен; 2) в лечебното заведение има само един лекар/екип; 3) интервенцията или диагностично-лечебният процес е вече осъществен; 4) става въпрос за спешен случай; 5) медицинските специалисти са назначени служебно за извършване на интервенции.

Чл. 30

Чл. 30 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ регламентира задължението на лечебните заведения, сключили договор с НЗОК, да обявяват информация за цените за избор на лекар или екип. Тази информация трябва да включва максималните цени, определени с наредбата. Освен това, при заявен избор от пациента, лечебните заведения са длъжни да предоставят информация за лекарите и екипите, както и техния график на работа.

Чл. 31

Чл. 31 от наредбата установява, че лечебните заведения могат да определят цена за избор на лекар или екип за конкретна медицинска дейност. Цената за избор на лекар не може да надхвърля 500 лв., а за избор на екип - 900 лв. Забранява се определянето на различни цени в зависимост от сложността на манипулацията, продължителността на интервенцията или от длъжността и квалификацията на лекарите.

Чл. 32

Член 32 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ предвижда, че пациентите имат право да заплатят допълнително поисканите услуги по банков път, докато се намират в лечебното заведение. Това осигурява удобство и гъвкавост за пациентите при извършване на плащанията.

Чл. 33

Пациентите и техните роднини нямат право да извършват дарения на лечебни заведения за болнична помощ, които оказват медицинска помощ на пациента, в рамките на един месец преди хоспитализацията и по време на диагностично-лечебния процес до приключването му с последния планиран контролен преглед.

Чл. 34

Наредбата определя критериите, на които трябва да отговарят многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ, за да бъдат приоритетни. Те включват наличие на многопрофилна структура, минимум три направления на лечебната дейност, висок процент на компетентност на структурите, договор с НЗОК, наличие на спешно отделение и спазване на определени критерии за свободни легла и хоспитализация. Допълнителни разпоредби уточняват термини, свързани с медицинската помощ, и задължения на министъра на здравеопазването. Наредбата е приета на основание Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване и влезе в сила от 2024 г.

§1

В преходните и заключителни разпоредби на наредбата се определят важни термини, свързани с медицинската помощ. "Месторазположение на лечебното заведение" е адресът, на който се извършва лечебната дейност. "Трайна невъзможност" се определя като невъзможност на лекаря да работи повече от 20 дни. "Здравноосигурени лица" са тези, които са задължително осигурени по Закона за здравното осигуряване. "Хоспитализация" и "планова хоспитализация" описват процесите на настаняване в лечебно заведение. "Спешно състояние" е остро здравословно състояние, изискващо незабавна помощ. "Превеждане" е прехвърляне на пациент между лечебни заведения. Въведени са и термини като "самостоятелен сестрински пост", "необходима медицинска помощ", "временно пребиваване", "екип" и "избор на лекар/екип", които описват различни аспекти на медицинското обслужване.

§1а

Параграф §1а от наредбата уточнява, че разпоредбите, които се отнасят до лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, важат също и за лечебните заведения за болнична помощ, които имат структурни звена, извършващи дейности по първична или специализирана извънболнична помощ, при условие, че са сключили договор с НЗОК.

§2

Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ е приета на основание на определени разпоредби от Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване. Конкретно, тя се основава на чл. 81, ал. 3 и чл. 83, ал. 2 и 8 от Закона за здравето, както и на чл. 4, ал. 3 и чл. 45, ал. 2а от Закона за здравното осигуряване. Разпоредбите са изменяни и допълвани през 2007, 2011 и 2024 г.

§3, Постановление № 157 от 5 юли 2007 г., Постановление № 58 от 21 март 2016 г.

Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на здравеопазването, който издава указания относно медицинското обслужване на лицата, пребиваващи в България и подлежащи на правилата за координация на системите за социална сигурност. В допълнение, наредбата е изменяна и допълвана с Постановление № 157 от 5 юли 2007 г. и Постановление № 58 от 21 март 2016 г., което влиза в сила от 01.04.2016 г.

§ 33 и Заключителни разпоредби към Постановление № 374

Наредбата влиза в сила на 1 април 2016 г., с изключение на § 4, който влиза в сила на 1 юни 2016 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на наредбата, приети с Постановление № 374 от 17 декември 2020 г., което влиза в сила на 18.12.2020 г.

§10

Наредбата влиза в сила от 18 декември 2020 г. Включва образец на заявление за избор на лекар или екип от медицински специалисти, в което пациентът посочва предпочитанията си за извършване на конкретна интервенция или процедура. Заявлението съдържа информация за клиничната пътека, цената, която пациентът ще заплати, и условията, при които не се допуска избор на лекар или екип. Пациентът е информиран, че изборът му не обвързва лечебното заведение със задължение да удовлетвори предпочитанието.