НАРЕДБА ЗА ОТЧИТАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА ДВИЖИМИТЕ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя реда за издирване, събиране, опазване, научно описание и отчитане на движимите паметници на културата. Тя е задължителна за всички музеи, художествени галерии, музейни сбирки, държавни и обществени организации, както и за гражданите на България.
Чл. 2
Движимите паметници на културата, съгласно Наредбата, включват произведения на човешката дейност, които отразяват и документират както материалната, така и духовната култура. Освен това, те включват и образци от мъртвата и живата природа, съгласно чл. 3 от Закона за паметниците на културата и музеите.
Чл. 3
Движимите паметници на културата са общонародно достояние и подлежат на защита от държавата. Те могат да принадлежат на различни видове организации и частни лица. Възможно е, по решение на председателя на Комитета за култура, определени паметници с изключително национално значение да бъдат собственост само на държавата.
Чл. 4
Чл. 4 от наредбата предвижда, че движимите паметници на културата подлежат на държавна регистрация, научна обработка, отчитане и опазване. Тези действия се извършват по реда и условията, определени в наредбата, с цел осигуряване на общонародното достояние.
Чл. 5
Комитетът за култура отговаря за методическото ръководство и контрол на дейностите, свързани с движимите паметници на културата, включително тяхното издирване, регистриране, изучаване, отчитане, опазване и популяризиране. За музеите към БАН, контролът се осъществява съвместно с БАН. Надзорът на тези дейности на местно ниво се извършва от народните съвети чрез съветите за култура и музеите.
Чл. 6
Музеите могат да придобиват музейни предмети по различни начини, включително чрез покупка, дарения, наследства, обмяна, археологически разкопки и събиране на образци от природата.
Чл. 7
Член 7 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата определя, че музейните сбирки в държавните и обществените учреждения и организации се създават и закриват от Комитета за култура, след предложение от окръжните съвети за култура.
Чл. 8
Движимите паметници на културата, притежавани от държавни учреждения, обществени организации и граждани, трябва да бъдат декларирани и регистрирани в съответните музеи. Собствениците са задължени да осигурят достъп до паметниците за служебни лица, които се занимават с тяхното регистриране, проучване и опазване. При нужда, органите на Комитета за култура и окръжните съвети могат да осигурят специална охрана на определени паметници за по-добро опазване и популяризиране.
Чл. 9
Лицата, открили движими паметници на културата, трябва да уведомят съвета за култура или най-близкия музей в срок от седмица. Гражданите, които предадат ценни паметници на музеите или предотвратят тяхното разрушаване, получават възнаграждение до 1000 лв., определяно от оценителни комисии. Паметниците, открити при археологически разкопки, са собственост на държавата.
Чл. 10
Нарушителите на реда за опазване на движимите паметници на културата подлежат на наказание съгласно Закона за паметниците на културата и музеите, както и на Наказателния кодекс.
Чл. 11
Движимите паметници на културата, които се намират в музеи, държавни учреждения, обществени организации и частни лица, образуват музейния фонд на Народна република България.
Чл. 12
Музеите в България организират музейните предмети в сбирки, които са разпределени в три основни фонда: основен фонд, научно-спомагателен фонд и обменен фонд. Освен това, за всеки музей се създава и научен архив.
Чл. 13
В основния фонд на музея се включват оригинални музейни предмети, които са свързани с профила на музея и разкриват историята, икономиката, културата и природата на страната или района.
Чл. 14
Член 14 от Наредбата определя принципите за комплектуване на основния музеен фонд, който трябва да съответства на профила и географския район на музея. Националните музеи събират фондовете си от цялата територия на Републиката, докато окръжните и градските музеи комплектуват фондовете си от определената им територия. При необходимост, музеите могат да координират своите дейности с близките музеи, когато историческите, етнографските или природните аспекти не съвпадат с административните граници. Специализираните музеи и къщите-музеи определят своя район в зависимост от техния профил.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата определя основните категории материали, които трябва да бъдат включени в основния музеен фонд на природонаучните музеи и отдели. Те включват образци от минерали, скали, полезни изкопаеми, палеонтологически, зоологически и ботанически материали, както и оригинални фотографски и картографски материали, свързани с природата и нейното преобразяване. Определя се количеството екземпляри с цел създаване на пълни колекции, а за всеки предмет се осигуряват научни данни, гарантиращи точност и възможност за бъдещи изследвания.
Чл. 16
Чл. 16 определя основния музеен фонд на историческите музеи, включващ археологически паметници от разкопки и находки, етнографски паметници и предмети, свързани с исторически събития. Археологическите паметници включват архитектурни фрагменти, статуи, монети и накити. Етнографските паметници обхващат предмети от бита и труда на населението. Също така се включват предмети и документи, свързани с важни исторически събития и личности, писмени паметници, оригинални фотоматериали и архитектурни модели. Към фонда могат да се отнесат и оригинални модели и макети, създадени в процеса на научна и художествена дейност.
Чл. 17
Член 17 от Наредбата определя критериите за комплектуване на основния музеен фонд в сферата на културата и изкуствата. Включват се произведения на художествената литература с бележки на автора, документални материали и оригинални предмети, оригинални произведения на изкуството, лични вещи на творците, както и звукозаписи и фотоснимки. Произведения с ниски художествени качества не се приемат в музея.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата определя, че основният фонд на къщите-музеи се състои от лични вещи и документи, произведения на изкуството, предмети, отразяващи историческата обстановка на живот и работа на отделните лица, както и творби на литературата и изкуството, посветени на патрона на музея.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата описва как се комплектува основният музеен фонд на мемориалните музеи. Той включва оригинални предмети, документи и произведения на изкуството, които отразяват както конкретни исторически събития, така и контекста, в който те са се случили, както и тяхното влияние върху последващите събития.
Чл. 20
Чл. 20 определя основния фонд на художествените галерии и отделите към музеите, който се комплектува от произведения на изобразителното изкуство с високи художествени качества. В него влизат произведения на живописта, картини, скулптура, графика, графически отпечатъци, икони, ръкописи с миниатюри и приложни изкуства. Оригиналните музейни предмети се разделят на фонд "А" (високи художествени качества) и фонд "Б" (останалите), и се инвентират в една инвентарна книга по реда на постъпването им.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата определя основния музеен фонд на техническите музеи, който се състои от: 1. средства на труда, включващи технологични, енергетични, транспортни, строителни, селскостопански и съобщителни средства; 2. предмети на труда; 3. писмени и фотоматериали, звукозаписи, диалекти, проекти, проспекти, чертежи, планове и лични вещи на дейци на науката и техниката, както и други материали, свързани с научно-техническото развитие на страната.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата определя основния музеен фонд на селскостопанските музеи. Този фонд се комплектува от музейни предмети, свързани с животновъдството, земеделието и икономиката на селското стопанство, включително зоологически и растителни материали, нови култури и сортове, селскостопанска техника, документи и предмети, отразяващи историческото развитие на сектора.
Чл. 23
Научноспомагателният фонд на музея включва музейни предмети, които не са част от основния фонд, но са важни за научната, експозиционната и културно-просветната дейност. В него се включват материали за експозиции, печатни материали, фотографии, факсимилета от оригинални документи и образци от селскостопански култури. Всички включени материали трябва да отговарят на определени условия, като например наличието на три екземпляра от печатни материали в основния фонд.
Чл. 24
Когато музейните предмети от научноспомагателния фонд станат движими паметници на културата, те могат да бъдат прехвърлени в основния фонд на музея. Това се извършва по решение на фондовата комисия при музея. Примери за такива предмети включват масови издания, които могат да станат библиографска рядкост или да имат специално значение като научен източник.
Чл. 25
Чл. 25 от наредбата указва, че оригиналните музейни предмети, които не отговарят на профила на музея, трябва да бъдат включени в обменния фонд и могат да бъдат размяна с други музеи в страната. Също така, движимите паметници на културата, които не са необходими за основния фонд на музея, също могат да бъдат част от обмена. Важно е да се отбележи, че предмети, които са част от колекции, регистрирани като единен комплекс, не могат да бъдат размяна, тъй като разпокъсването им би намалило тяхната научна стойност.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредбата предвижда, че музейните предмети с голямо научно и историческо значение, както и с висока художествена или материална стойност, трябва да бъдат включени в държавния музеен фонд на Народна република България.
Чл. 27
Член 27 от Наредбата предвижда, че комплектуването на държавния музеен фонд се извършва от Комитета за култура. Директорите на музеите трябва да представят списъци с най-ценните музейни предмети, одобрени от фондовите комисии, които след утвърждаване от Комитета за култура се записват в инвентарните книги на музеите. Върху всеки музейен предмет се поставя шифър, обозначаващ принадлежността му към държавния музеен фонд.
Чл. 28
Член 28 от наредбата постановява, че музейните предмети, които са регистрирани в държавния музеен фонд, трябва да бъдат подложени на специални грижи от Комисията по култура (КК) за тяхното опазване, отчитане и ползване.
Чл. 29
Член 29 от Наредбата определя процедурата за отнасяне на музейни предмети към различни фондове (основен, научно-спомагателен, обменен и държавен). Решението се взема от фондова комисия, съставена от научни сътрудници и уредници на музея. Спорните въпроси се разглеждат от централната оценителна комисия при Комитета за култура, а за националните музеи - от музейните съвети.
Чл. 30
Чл. 30 определя, че всички документи, свързани с научноизследователската, експозиционната и културно-просветната работа на музея, формират научния архив на музея. В него влизат разнообразни материали като планове, проекти, монографии, лекции, статии, доклади, снимки, методически правила, програми и отчети. Научният архив трябва да бъде регистриран в книга, съгласно установените правила и е част от основния фонд на музея.
Чл. 31
Чл. 31 от наредбата задължава музеите да водят две основни книги: "Книга за копията на музейни предмети", както и "Дневник за извършената препараторска работа". И двете книги трябва да бъдат водени по образец, предоставен от Комитета за култура.
Чл. 32
Член 32 от наредбата указва, че книгите, които се съхраняват в библиотеките към музеите, трябва да бъдат водени в съответствие с установения ред, който важи за библиотеките. Това означава, че библиотеките към музеите следват стандартни процедури за организиране и управление на своите фондове.
Чл. 33
Чл. 33 от наредбата указва, че стопанският инвентар в музеите трябва да бъде отчитан съгласно процедурата, предвидена за държавните учреждения. Тази разпоредба подчертава необходимостта от спазване на установените правила за управление на инвентара в музеите, което е част от опазването на движимите паметници на културата.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредбата определя, че организирането, издирването и събирането на движими паметници на културата се възлага на квалифицирани лица от ръководителя на музея. Тези лица могат да работят самостоятелно или с помощта на сътрудници. Държавните музеи и музейни сбирки са длъжни предварително да разработват годишни и перспективни планове за тази дейност.
Чл. 35
Член 35 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата определя дейностите, които музеите могат да извършват за попълване на музейните фондове. Те включват провеждане на археологически разкопки и научни експедиции, закупуване и приемане на дарения от различни организации и лица, поръчка на произведения на изкуството и обмен на материали с други музеи.
Чл. 36
Националните музеи в България имат предимство пред местните музеи при комплектуването на своите фондове. В случай на спор, решението се взема от Комитета за култура и от Българската академия на науките, когато страната е музей при БАН.
Чл. 37
Член 37 от Наредбата за отчитайне и опазване на движимите паметници на културата регламентира условията за провеждане на археологически разкопки. Разрешението за тях се издава от Археологическия институт при БАН или от други научни институти на БАН и директори на музеи, в зависимост от вида на експедицията. При разкопки, ръководени от определени специалисти, финансирани и организирани от местни музеи, се сключват писмени договори, които трябва да бъдат одобрени от Комитета за култура и БАН.
Чл. 38
Чл. 38 от наредбата определя, че съставът и ръководителят на експедицията за издирване на материали се назначават със заповед от съответния институт. Експедицията работи по одобрена програма от органа, който е дал разрешение за провеждането й.
Чл. 39
Ръководителят на научната експедиция носи отговорност за правилното изпълнение на програмата на експедицията. Той е длъжен да води дневник и полева инвентарна книга, да съхранява събраните движими паметници на културата и свързаната с тях документация. След приключване на експедицията, ръководителят изготвя доклад за дейността и представя музейните ценности и документацията на музея, подписвайки акт за приемане и предаване с отговорника на музейния фонд.
Чл. 40
Специалистите, отговорни за събирането на музейни предмети, са задължени да водят научна документация, която включва списъци на събраните материали, полеви дневници, фотодокументация, магнетофонни записи и бележки. Тази документация трябва да бъде обработена, машинописана, подредена и предадена на научния архив. Музейните ценности, които са подробно описани в акт за приемане и предаване, се приемат срещу подпис от отговорника на фонда.
Чл. 41
Археологическите разкопки в имоти, принадлежащи на частни лица, могат да се извършват само след получаване на разрешение от народния съвет, който е компетентен за територията, на която се намира обектът.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба за отчитане и опазване на движимите паметници на културата предвижда, че археологически разкопки в България могат да се извършват от чуждестранни институти с разрешение на Министерския съвет. За целта Комитетът за култура и БАН подготвят договори, които се одобряват от Министерския съвет. Придобитите материали и научната документация от тези разкопки се предават на съответния музей или институт, а чуждестранните институти могат да правят копия от документацията.
Чл. 43
Чл. 43 от наредбата урежда подводните проучвания за археологически материали и образци от флората и фауната, които се регулират с Правилник. Освен това, ръководителите на минни предприятия са задължени да предадат намерени оригинални кристали от минерали на съответния музей в срок от седем дни, при което предаването става срещу писмен документ.
Чл. 44
Член 44 от наредбата предвижда, че изработването на копия, графични, фото- и кинозаснемания на паметници на културата трябва да се извършва по ред, който е определен с наредба на Комитета за култура.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба за отчитане и опазване на движимите паметници на културата описва четирите основни етапа на регистрация и научно описание на музейния фонд: 1. Първична обработка (актуване) - установяване на документацията за движимите паметници; 2. Инвентиране (научна регистрация) - класификация и вписване в инвентарната книга; 3. Научна паспортизация - пълно научно описание на паметника; 4. Съставяне на научно-справочна документация - организация на научната работа с паметника чрез картотеки и описи.
Чл. 46
Материалите от научноспомагателния фонд трябва да бъдат записвани в "Книга за научноспомагателния фонд" по образец, предоставен от Комитета за култура.
Чл. 47
Държавните учреждения и обществените организации, които притежават движими паметници на културата, са задължени да ги декларират в окръжните или националните музеи. Частните лица също трябва да предоставят достъп за регистрация, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите, чрез 'Декларация за регистриране на движимите паметници на културата'. Декларацията, която е по образец на Комитета на култура, включва списък на движимите паметници, техните размери, кратко описание, състояние и условия за опазване.
Чл. 48
Декларациите, свързани с движимите паметници на културата, трябва да се попълват в два екземпляра. Те се заверяват от директора на музея и се номерират последователно. Първият екземпляр остава при предаващата страна, а вторият се съхранява в музея.
Чл. 49
Член 49 от Наредбата предвижда, че материалите от основния музеен фонд на музейните сбирки се инвентират от окръжните исторически музеи в отделни инвентарни книги. Това означава, че всяка музейна сбирка трябва да има систематизирани записи за своите експонати, които да се водят в специално предназначени инвентарни книги.
Чл. 50
Регистрацията на движимите паметници на културата, които произхождат от българските земи и се намират в чужбина, е отговорност на Комитета за култура.
Чл. 51
Притежателят на движим паметник на културата е задължен да уведоми музея за прехвърляне на собствеността на друго местно лице в срок от три дни. Уведомлението трябва да включва адреса на новия собственик и да бъде направено след прехвърлянето на правото на собственост.
Чл. 52
Притежателите на частни сбирки или отделни културни ценности не могат да ги подаряват, продават, разменят или завещават на чужди граждани или чуждестранни лица без разрешение на Комитета за култура. Нарушаването на тази разпоредба води до наказания съгласно Закона за паметниците на културата и музеите, както и Наказателния кодекс.
Чл. 53
Служителите в музеите и музейните сбирки нямат право да създават частни сбирки от движими паметници на културата, което ограничава личното им притежание на културни ценности.
Чл. 54
Член 54 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата предвижда, че музейни предмети могат да бъдат закупувани от музеите извън режима на капиталните вложения. Закупуването се осъществява със средства, които са предвидени в бюджетите в параграфа за други разходи.
Чл. 55
Разходите за придобиване на музейни предмети се включват в издръжката на музея. За изплащането на музейния предмет е необходимо наличие на втори екземпляр от акта за приемане и протокол на оценителната комисия, в който са вписани инвентарният номер на предмета и поредният номер на приемателния акт. При предоставяне на предмети за проучване, музеите издават 'Временна разписка за постъпили предмети за откупуване (подобряване)', по образец на КК.
Чл. 56
Музейните предмети се зачисляват на длъжностни лица, отговорни за тях, и се съхраняват в специализирани фондохранилища и изложбени зали. За тях се организира извънсчетоводно отчитане по лица, отговорни за опазването им.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредбата предвижда, че за музейните предмети, които постъпват или излизат от музея, се съставя "Акт за приемане и предаване на музейни предмети за постоянно (временно) ползуване". Този акт съдържа информация за предмета, включително кратка характеристика, произход, свързани исторически събития, инвентарен номер и шифър, както и подписите на предавача и приемателя. Актът се издава в три екземпляра, като първият е за председателя, вторият за счетоводството на приемателя, а третият остава в кочана. Закупуването на предмета става след оценка от оценителна комисия, а приемането и предаването на огнестрелно оръжие изисква разрешение от Народната милиция.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата описва процедурата за приемането и предаването на предмети от благородни метали и скъпоценни камъни. Процесът се извършва от комисия от специалисти в присъствието на отговорни лица и включва съставяне на акт, в който се вписват важни данни като брой, тегло, състав и характеристики на предметите. При открития на благородни метали и камъни при археологически разкопки, се съставя протокол от тричленна комисия, в който се записват детайлите за откритите предмети.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредбата изисква при приемането на новопостъпили музейни предмети освен акт за приемане, да се изготвя и писмена историческа справка (легенда) от предаващия. Тази справка трябва да съдържа информация за произхода на предмета, предишните му собственици, свързаните с него исторически събития или лица, времето на изработване, както и начина и условията за употреба.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата регламентира процеса на предаване на музейни предмети. Предаването може да се извърши само с писмено разрешение от директора на музея, след съгласуване с ръководителя на музея. Лицата, които извършват предаването, трябва да имат съответно пълномощно. Съставя се акт за предаване, който се подписва от предавателя и приемателя, и се издава в три екземпляра: един за приемателя, един за счетоводството на предавателя и един, който остава в кочана. В акта се вписват важни данни за предмета, включително наименование, инвентарен номер, състояние, цел на предаване и срок за връщане.
Чл. 61
Преместването на музейните ценности вътре в музея изисква писмено разрешение от директора. Процесът се документира с 'Записка за вътрешно преместване на О. С.', в която участват материално отговорните лица. Записката се подписва от лицето, което е наредило преместването.
Чл. 62
Инвентирането е основна форма за отчитане и опазване на музейните предмети, като подлежат на инвентиране всички движими паметници на културата от основния и обменния фонд. Вписването в инвентарната книга се извършва от музейни специалисти, а за точността на вписването отговарят завеждащите отделите и директорите на музеите.
Чл. 63
Чл. 63 определя, че музеите с голям фонд и разнообразни колекции могат да систематизират музейните предмети по различни признаци, включително по сбирки и отдели. Окръжните и градските исторически музеи, къщите-музеи, националните и специализираните музеи трябва да водят инвентарна книга по един и същ образец. Нумизматичните сбирки изискват водене на специална инвентарна книга за монетите, а художествените галерии и природо-научните музеи водят свои специфични инвентарни книги.
Чл. 64
Чл. 64 от наредбата предвижда, че всички музейни предмети от основния фонд, постъпили за постоянно ползуване, трябва да бъдат фотографирани и снимките да се прилагат към научния паспорт. Предметите се вписват в инвентарната книга, която съдържа важна информация като пореден номер, шифър, дата на вписване, номер на акта за приемане, оценителен протокол, цена, кратка характеристика и име на предавателя. Предмети, които са част от комплекс, се записват с един номер, а големи колекции се записват предметно или по групи. Указания за допълване на инвентарните книги са предоставени към образците.
Чл. 65
Вписването на предмети от благородни метали и скъпоценни камъни в инвентарната книга става след извършване на експертиза, която трябва да бъде подписана и подпечатана от съответното учреждение. Експертизата за музейни предмети се извършва безплатно от специалисти на служба "Контрол върху златни и сребърни изделия" към Министерството на финансите. Протоколът от експертизата се съхранява в научния архив като част от документацията за движимия паметник на културата.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредбата определя процедурата за временно ползуване на музейни предмети. Всеки предмет, приет за временно ползуване, трябва да бъде записан в "Книга за временно постъпление", която включва информация като пореден номер, дата на постъплението, номер на акта, наименование и кратко описание на предмета, материал, техника, състояние, произход, цел на ползването, инвентарен номер и срок за връщане. На предметите се поставя пореден номер с инициали КВП, който се записва на картонче, прикрепено към предмета.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредбата задължава всички музейни предмети, придобити при археологически разкопки и научни експедиции, да бъдат веднага вписвани в полевия дневник и полева инвентарна книга. Тези документи трябва да съдържат описание на предметите, включително форма, размери, материал и инвентарен номер. След приключване на експедицията, ръководителите предават полевите дневници и инвентарни книги на отговорното лице за музейния фонд, а след научната обработка предметите се вписват в инвентарната книга на музея в срок до една година. Полевите дневници и инвентарни книги се предават в научния архив.
Чл. 68
Чл. 68 от наредбата предвижда, че за безвъзмездно предаване на музейни предмети на други институти е необходима писмена заповед от съответното централно ведомство. Процесът на отписване на предметите от инвентарната книга се осъществява на основата на акта за предаване, в който се вписва номерът на заповедта, и писмен отговор от музея-получател с инвентарните номера на предметите.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата описва процедурата за отписване на откраднати, загубени или унищожени музейни предмети от инвентарната книга. В графа "Забележка" се вписват номера на документа за заплащане, номера и датата на съдебното решение, удостоверяващо изчезването, и номера и датата на заповедта на централното ведомство за отписване. Процедурата завършва с печата на музея и подписите на ръководителя и главния счетоводител.
Чл. 70
Музейните предмети, загубили своята музейна стойност, се отписват от инвентарната книга с протокол за брак и акт за ликвидация. Тези документи се съставят от комисия, назначена от директора на музея, и трябва да бъдат одобрени от ръководителя на съответното централно ведомство. Ликвидацията на предметите трябва да се извърши в срок от седем дни след одобрението, като се съставя акт за ликвидация. Документите за брак и ликвидация се съхраняват в научния архив и в инвентарната книга.
Чл. 71
Унищожените музейни предмети, причинени от длъжностни и други лица, се отписват от инвентарната книга след предприемане на мерки за възмездяване на музея и след получаване на писмено разрешение от съответното централно ведомство.
Чл. 72
Чл. 72 описва процедурата за отчетност при повреди на музейни предмети, причинени от длъжностни лица. Комисия съставя акт, в който подробно описва повредите и оценява стойността им. На базата на акта, ръководителят на музея издава заповед за търсене на имуществена отговорност. При повреди, причинени от длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения или от външни лица, се уведомява по-горестоящата организация. При повреда на уникат или при умисъл, се уведомяват органите на прокуратурата.
Чл. 73
Чл. 73. (1) Замяната на старите инвентарни книги с нови е разрешена само в изключителни случаи с разрешение на Комитета за култура или БАН за музеите към БАН, като се съставя акт в три екземпляра. Унищожаването на старите инвентарни книги е забранено. (2) Не е позволено ползването на освободени инвентарни номера за нови музейни ценности, а поправките в инвентарната книга са забранени, освен ако се правят с червено мастило и заверка от директора. (3) Вписването на музейните ценности в инвентарната книга трябва да стане в срок от един месец, освен за ценности от археологически разкопки. (4) Номерацията в новата инвентарна книга продължава последователно от старата, което се отбелязва в акта за замяна.
Чл. 74
Чл. 74 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата описва отчетните обозначения, които са шифровани белези на музейните предмети. Те показват принадлежността на предмета към музей, името на сбирката или колекцията и удостоверяват, че предметът е държавна собственост. Основните елементи на обозначенията включват шифра на музея и пореден номер от инвентарната книга. Шифърът на музеите се утвърджава от Комитета за култура, а предметите в колекции получават инвентарен номер и индекс за поредност.
Чл. 75
Чл. 75 от наредбата предвижда, че отчетните обозначения трябва да бъдат написани грижливо, четливо и трайно. Всеки музей трябва да избере определен цвят боя или туш за обозначаване и да се придържа към него. Ако цветът на боята съвпада с цвета на предмета, трябва да се постави фон от друг цвят. Обозначението с туш трябва да се покрива с лак, а използването на химически молив и мастило е забранено.
Чл. 76
Наредбата определя правилата за поставяне на отчетни обозначения на музейни предмети. Отчетните обозначения могат да бъдат написани директно на експоната или прикрепени с етикет. Заличаване на стари обозначения е забранено, освен в определени случаи. Конкретни указания са дадени за различни видове предмети, като например за картини, ръкописи, скулптури и тъкани. Инвентарните обозначения трябва да се повтарят и на опаковките на предметите, а при много малки предмети, те се поставят на опаковката с добавена снимка.
Чл. 77
Научната обработка на движимите паметници на културата цели разкриване на тяхното историческо, научно и художествено съдържание, като се използва за научни, образователни и възпитателни цели. Обработката се извършва от специалисти според разпоредбите на наредбата.
Чл. 78
В държавните музеи и музейни сбирки движимите паметници на културата, които са част от основния музеен фонд, трябва да бъдат подложени на задължителна научна обработка.
Чл. 79
Според Чл. 79 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата, резултатите от научното обработване на всеки движим паметник се записват в специална бланка, наречена "Научен паспорт". Този паспорт съдържа регистрационни данни като инвентарен номер, размери, цвят, материал, фотография, техника на изработване, история на предмета, място на битуване, резултати от консервационната интервенция, библиографска справка и подпис на лицето, което съставя паспорта. При описанието на предмети с марки, клейма и надписи, те трябва да бъдат изрисувани или преписани. Образците за паспорти се изработват от съответните музеи по образец на КК.
Чл. 80
Научните паспорти за движимите паметници на културата се регистрират в научния архив с номерация, която съвпада с инвентарните номера на музейните предмети. Всички допълнителни проучвания на паметника се добавят непрекъснато в научния паспорт, а унищожаването на научни паспорти е строго забранено.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредбата предвижда, че за архивни материали от основния музеен фонд не се съставя паспорт, освен за тези с изключително значение. Тези материали се обработват съгласно установените правила и форми в Указа за държавния архивен фонд.
Чл. 82
Необработените научно движими паметници на културата могат да бъдат обработвани и публикувани от външни лица, при условие че е установен режим на опазване и е получено съгласие от лицето, което ги е открило или притежава. Приоритетът за научна обработка и публикация е валиден за 3 години от инвентирането на паметника, с възможност за удължаване от БАН за музеите към нея и от КК за останалите музеи. Приоритетът може да бъде съкратен при свързване с важни събития, а решението за отнемане на приоритета се взема от КК или съответното ведомство.
Чл. 83
Член 83 от Наредбата предвижда, че музеите са задължени да изработват научни и справочни картотеки, които да помогнат в систематизирането на музейните фондове и в научните изследвания на музейните работници. Броят на тези картотеки е неограничен. Обикновените видове картотеки включват инвентарна, систематическа, тематична, предметна, топографска, географска, именна, хронологическа и перфокартотека.
Чл. 84
Движимите паметници на културата се стопанисват от държавни учреждения, обществени организации и частни лица. Те могат да се използват само за научни, образователни и възпитателни цели. Забранено е ползването им за други цели, изнасянето им извън страната, както и унищожаването и преработването им.
Чл. 85
Изнасянето на движимите паметници на културата в чужбина е забранено. Въпреки това, в изключителни случаи, председателят на Комитета за култура може да разреши изнасянето на отделни паметници, съгласно чл. 31 от Закона за паметниците на културата и музеите.
Чл. 86
Опазването на движимите паметници на културата е задължение, което лежи на всеки притежател на такива паметници, както и на всички граждани. Всеки е отговорен за тяхното съхранение и защита.
Чл. 87
Наредбата задължава ръководителите на музеи и музейни сбирки да предприемат мерки за опазване на движимите паметници на културата. Те не трябва да предават културни ценности на осъждани лица, а също така трябва да съхраняват музейните предмети в подходящи условия и с необходимата организация. Изисква се фондохранилищата да бъдат оборудвани с противопожарни и сигнални системи, а достъпът до музейни предмети да бъде строго регламентиран. В случай на извънредни ситуации, трябва да се изготвят планове за спасяване на предметите. Достъпът на външни лица до музейните ценности е разрешен само при определени условия и с документи, удостоверяващи целта на посещението.
Чл. 88
Според Чл. 88 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата, при кражба, умишлено унищожаване или повреда на музейни предмети, ръководителят на музея е задължен незабавно и писмено да уведоми органите на МВР, както и по-горестоящата организация.
Чл. 89
Контролът за опазване и съхранение на движимите паметници на културата се осъществява от Комитета за култура, а също така от централните ведомства и съветите за култура. Тези органи са отговорни за мониторинга и поддържането на културното наследство.
Чл. 90
Член 90 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата предвижда, че нарушенията се установяват с акт. Този акт се изпраща до най-близкия съвет за култура или до Комитета за култура с цел издаване на наказателно постановление.
Чл. 91
Директорът и главният счетоводител на музея имат задължението да осигурят правилното съставяне на първичните документи при приемане и предаване на музейни предмети. Те трябва да организират и своевременно да завеждат оперативното отчитане. По предложение на главния счетоводител, директорът назначава тричленна комисия, включваща двама специалисти по музейното дело и един счетоводен работник, която извършва проверки на първичните документи и записванията по прихода и разхода поне веднъж на тримесечие. Комисията съставя акт за констатациите от проверката, който се представя на директора, а един екземпляр се съхранява в научния архив.
Чл. 92
Наредбата определя реда за инвентаризация на музейните предмети. Цялостна инвентаризация на музейните сбирки се извършва на три години, а при наличие на до 400 предмета - ежегодно. Предмети от благородни метали и произведения на изкуството се инвентаризират всяка година. Инвентаризацията се извършва от комисии, включващи музейни и счетоводни специалисти, с цел осигуряване на обективност. В музеи с фонд над 400 предмета, се прилага репрезентативен метод за проверка на определен брой предмети в зависимост от общия брой на музейните експонати.
Чл. 93
При редовното водене на оперативното отчитане не се съставят описи, а се извършва проверка на наличните музейни предмети чрез сравняване с инвентарната книга. При липси или излишъци инвентаризационната комисия съставя акт, който се представя на съответното ведомство. В случай на липси или излишъци се съставя протокол, в който се вписва, че не са констатирани такива. При загуба на музейни предмети се прави протокол с наименованията на предметите и обстоятелствата на загубата, който е част от общия инвентаризационен протокол.
Чл. 94
Член 94 от Наредбата определя процедурата за издаване на първични документи, свързани с музейни предмети. Всички актове за приемане и предаване, ликвидации и протоколи за бракуване трябва да бъдат издадени от кочани, които са прономеровани, прошнуровани и заверени от директора и главния счетоводител на музея. Документите се вписват в книга за движението на формулярите и регистрите, а след приключване на кочана, той се предава на лице, отговорно за съхранението на документацията.
Чл. 95
Чл. 95 от наредбата описва процедурата за управление на инвентарната книга, книгата за временно постъпване на музейни предмети, полевия дневник и полевата инвентарна книга на научната експедиция. Тези документи трябва да бъдат прономеровани, прошнуровани и заверени от директора и главния счетоводител. След това се вписват в книгата за движението на формулярите и регистрите и се предават на съответните длъжностни лица. При приключване, документите отново се предават с вписване в книгата за движението. Неспазването на задълженията за опазване на отчетните документи може да доведе до най-строга отговорност, включително наказателна.
Чл. 96
Движимите паметници на културата трябва да се съхраняват с особени грижи, осигуряващи тяхното опазване. Комитетът за култура е отговорен за одобрението на технологии и режими за опазване на музейните предмети, включително условия като влага, температура, консервация и реставрация, чрез издаване на инструкции.
Чл. 97
Консервацията и реставрацията на движимите паметници на културата се осъществяват от централната лаборатория при Комитета за култура, музеите и индивидуални реставратори. Само компетентни лица могат да извършват тези дейности. Лица с практическа опитност, но без университетска подготовка, могат да извършват консервационна работа само ако получат писмена атестация от експертния съвет на Централната консервационна лаборатория.
Чл. 98
Консервационните лаборатории в музеите осъществяват консервационна и реставрационна работа, следвайки съвременните изисквания на консервационната наука. Те отговарят за техническата подготовка на експонатите за заснемане, опазването на материалите в експозициите и фондовете, както и за сигурността при транспортиране. Лабораториите също така проучват материалите и техниките на движимите паметници на културата и публикуват научни трудове в своята област.
Чл. 99
Консервационните лаборатории към музеите в България са под контрола на директора на музея или неговия заместник по научната част. Всяка лаборатория има консервационен (експертен) съвет, който обсъжда плановете за консервационната работа и решава текущи проблеми, свързани с опазването на движимите паметници на културата. Вътрешният съвет включва директора на музея, реставратори, химици и музейни работници, а разширеният съвет добавя специалисти от други институти като консерватори, технолози, химици, историци и археолози.
Чл. 100
Консервационните лаборатории функционират по одобрен план от директорите на музеите, като подготвят писмени предложения за консервация. Тези предложения се обсъждат от консервационния съвет, който взема решения след анализ на документацията. Решенията на съвета стават валидни след одобрение от директора на музея. Указанията на съвета са задължителни за консерваторите и реставраторите. При възникване на нови обстоятелства, консервацията може да бъде спряна, последвана от изготвяне на ново предложение и повторно обсъждане.
Чл. 101
Чл. 101 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата забранява консервацията и реставрацията на музейни материали от неквалифицирани лица и от музейни работници, които не са консерватори. В случай, че в музея няма консервационна лаборатория или консерватор, работата може да се възлага на квалифицирани специалисти-консерватори чрез ателието, отговарящо за музея, и се приема от компетентен консервационен съвет.
Чл. 102
Приемането и предаването на музейните предмети в консервационните ателиета се извършва с акт, в който се описва състоянието на предмета, включително дефекти. Задължително се прави снимка на предмета, която се прилага към акта. Основните етапи от консервационната работа се записват в специална книга, водена от ръководителя на лабораторията.
Чл. 103
Консервационните лаборатории са задължени да водят подробна документация за своята консервационно-реставрационна дейност. Това включва данни за състоянието на предметите, резултати от изследвания и техническа експертиза, причините за повредите, приложените методи и материали, както и описание на консервационните процеси. Всички интервенции трябва да бъдат документирани с фотодокументация преди, по време и след извършването им.
Чл. 104
На всеки консервиран паметник на културата се изготвя досие, което съдържа важна информация и документи, свързани с консервацията. В него влизат протоколи от консервационни съвети, описания, резултати от експертизи и изследвания, предложения за консервация, фотографии и дневник-описание на работата. Досието е идентифицирано с инвентарен номер на паметника.
Чл. 105
Съществените изменения, настъпили в движимите паметници на културата след тяхната консервация, трябва да бъдат отразени в графата "Забележка" на инвентарната книга. Тези изменения се записват с червено мастило и се заверяват с подписа на директора на музея.
Чл. 106
Консервационните лаборатории и техните отговорници са задължени да извършват системен контрол на състоянието на движими паметници на културата, които се съхраняват в изложбени зали и фондохранилища. Те трябва да водят дневник за състоянието на предметите и при откритие на дефекти или повреди незабавно да предлагат и предприемат необходимите мерки за профилактика и консервация.
Чл. 107
Член 107 от Наредбата установява, че за предметите от държавния музеен фонд се прилага специален контрол и наблюдение на тяхното състояние и опазване. Тази информация се записва периодично в досието на предметите. Разрешение за консервация на тези предмети се издава единствено от Комисията по култура (КК).
Чл. 108
Консервационните лаборатории, в сътрудничество с отговорника на фонда, определят необходимите условия за опазване на музейните ценности в експозиции и фондове. Те са задължени да уведомяват директора при неправилно опазване на ценностите, съгласно наредбата на КК.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата задължава отговорника на лабораторията и консерватора да осигуряват нормален режим по време на консервацията на предметите. Те носят отговорност за юридическото и физическото опазване на паметника през този период.
Чл. 110
Чл. 110 от наредбата постановява, че без разрешение от ръководителя на консервационната лаборатория или консервационния съвет, съгласувано с директора, не е позволено да се изваждат музейни предмети от експозицията, да се опаковат, транспортират или променят условията за тяхното съхранение.
Чл. 111
Наредбата е издадена на основание Закона за паметниците на културата и музеите и отменя предишна инструкция от 1958 г. Тя е съгласувана с Министерството на финансите и влиза в сила от 1 януари 1974 г. Директорите на музеите са задължени да одобрят правилник за вътрешния ред за отчитане и опазване на движимите паметници на културата.
