ЗАКОН ЗА МАСЛОДАЙНАТА РОЗА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, свързани със създаването и поддържането на публичен национален електронен регистър на розопроизводителите и розопреработвателите, идентификацията и отглеждането на насажденията от маслодайна роза, изкупуването на цвят от маслодайна роза, производството и етикетирането на продуктите от цвят на маслодайна роза, изискванията към обектите за производство на тези продукти, научното обслужване в областта на розопроизводството, статута и функциите на Консултативния съвет по маслодайната роза, както и контрола върху дейността на розопроизводителите и розопреработвателите.
Чл. 2
Законът за маслодайната роза цели опазването на маслодайната роза, която традиционно се отглежда в България. Министърът на земеделието и храните отговаря за държавната политика, свързана с идентификацията и отглеждането на насажденията от маслодайна роза, както и за подпомагането на розопроизводството. Законът включва и регистър на розопроизводителите, розопреработвателите, обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза и насажденията от маслодайна роза.
Чл. 3
Министерството на земеделието и храните е задължено да поддържа публичен национален електронен регистър, който да включва информация за розопроизводителите, розопреработвателите, обектите за производство на продукти от маслодайна роза и насажденията от маслодайна роза. Регистърът е достъпен на интернет страницата на министерството.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за маслодайната роза определя процедурата за вписване на розопроизводители, розопреработватели и собственици на обекти за производство на продукти от маслодайна роза в регистър. Заявлението се подава в общинската служба по земеделие и трябва да съдържа информация за лицето, правното основание за ползване на имота, вида на отглежданата роза и контактна информация. Към заявлението се прилагат заверени копия на документи, удостоверяващи собственост, правен статус и произход на посадъчния материал. След подаването на заявлението, общинската служба извършва проверка и издава заповед за вписване или отказ. При непълноти в документите, заявителят има 10 дни за корекции, в противен случай производството се прекратява.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за маслодайната роза определя задълженията на общинските служби по земеделие за вписване на информация в регистъра. За розопроизводителите се изискват данни като регистрационен номер, имена, адреси, правно основание за ползване на имота и информация за произведен цвят. Розопреработвателите също трябва да предоставят подобна информация. Обектите за производство на продукти от маслодайна роза трябва да бъдат регистрирани с адрес, документи за собственост и производствени данни. Насажденията от маслодайна роза също подлежат на регистрация с конкретни данни. Информацията се вписва служебно и се публикува с оглед на търговската тайна и защитата на личните данни.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за маслодайната роза указва процедурите свързани с удостоверението за вписване в регистъра на общинската служба по земеделие. Удостоверението, което се издава в срок до 10 дни от вписването, е безсрочно и безплатно. То е лично и не може да се прехвърля. Лицата, вписани в регистъра, могат да поискат корекция на грешки и са задължени да уведомят службата за всички промени в обстоятелствата в срок до 7 дни.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за маслодайната роза определя условията, при които розопроизводител, розопреработвател или обект за производство на продукти от маслодайна роза може да бъде отписан от регистъра. Това може да стане по заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" при подадено заявление, смърт или поставяне под запрещение на физическото лице, заличаване на едноличен търговец или прекратяване на юридическо лице, несъответствие с нормативните изисквания, установени нарушения от компетентен орган, или забрана за осъществяване на дейността. Заявления за вписване от лица, отписани за нарушения, не се разглеждат в срок от една година, а при повторно отписване - за срок две години.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за маслодайната роза определя изискванията за създаване на насаждения от маслодайна роза. Те трябва да се отглеждат от сертифициран посадъчен материал, който да отговаря на стандартите на Закона за посевния и посадъчния материал. Освен това, отглеждането на маслодайна роза трябва да следва добри земеделски практики, съобразени с биологичните изисквания на видовете Rosa damascena Mill и Rosa alba L.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за маслодайната роза определя задълженията на розопроизводителите за уведомление на общинската служба по земеделие относно новосъздадените и/или изкоренените насаждения от маслодайна роза. Розопроизводителите трябва да уведомят до 31 март всяка година. Общинската служба изпраща информацията до Изпълнителната агенция по сортоизпитване и Министерството на земеделието. Министърът назначава комисии за идентификация на новосъздадените насаждения, която се извършва във фенофаза
Чл. 10
Изкупуването на цвят от маслодайна роза изисква писмен договор между розопроизводители и розопреработватели, който включва идентификация на страните, срок на договора, удостоверения за вписване, информация за имота, вид на розата, прогнозно количество, цена и срок на плащане. Изкупуването се извършва в регистрирани обекти и пунктове. Розопреработвателите ежегодно подават информация за пунктовете до кмета, който издава заповед с необходимата информация за розопроизводителите и забрани за извънсезонно изкупуване.
Чл. 11
Член 11 от Закона за маслодайната роза определя изискванията за производство на продукти от цвят на маслодайна роза. Производството може да се извършва само от регистрирани лица и трябва да спазва определени стандарти и технологии. Биологичното производство следва разпоредбите на Европейски регламенти. Продуктите със защитено географско указание 'Българско розово масло' трябва да се произвеждат от регистрирани производители. Етикетирането и опаковането на продуктите трябва да отговарят на специфични изисквания, включително информация за състава, партидния номер и условията за съхранение. Забранена е употребата на наименованието 'Българско розово масло' за продукти, произведени от не регистрирани производители.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за маслодайната роза определя условията за преработка на цвят от маслодайна роза. Преработката трябва да се извършва в регистриран обект, който има разрешение за ползване или удостоверение за експлоатация, разполага с технологична документация или стандарт за производство и има необходимите инсталации за производството на розови продукти.
Чл. 13
Член 13 от Закона за маслодайната роза предвижда задължения за розопроизводителите относно подаването на декларации. В срок до 30 април те трябва да подадат декларация за сключените договори с розопреработватели, а до 31 юли - декларация за количествата произведен и реализиран цвят. Документите за произведените и реализираните количества трябва да се съхраняват за 5 години. Декларациите могат да се подават лично, чрез пълномощник, електронно или чрез пощенски оператор. Образците на декларациите се утвърдиха от министъра на земеделието и храните и са публикувани на сайта на министерството.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за маслодайната роза регламентира задълженията на розопреработвателите по отношение на подаването на декларации. Те трябва ежегодно да подават декларация до 30 април за сключените договори с розопроизводители и до 31 юли за количествата изкупен и преработен цвят. Документите трябва да се съхраняват за срок от 5 години. Декларациите могат да се подават лично, чрез пълномощник, електронно или чрез пощенски оператор. Образците на декларациите се утвърдиха от министъра на земеделието и храните и са налични на сайта на министерството.
Чл. 15
Розопреработвателите са задължени да осигурят проследимост на производствения процес, като съхраняват документи и информация за произхода на суровината и произведените продукти от маслодайна роза за срок от 5 години, започващ от 1 януари на годината след производството.
Чл. 16
Чл. 16 регламентира научното обслужване в розопроизводството, като основен орган е Институтът по розата и етеричномаслените култури. Създава се Консултативен съвет по маслодайната роза към министъра на земеделието и храните, който включва представители на различни министерства и организации. Председател е министърът или негов заместник. Съветът изготвя становища, прави предложения за държавната политика, утвърдител браншови стандарти и приема ежегоден доклад за сектора. Членовете не получават възнаграждение, а министърът утвърджава правилата за дейността му.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за маслодайната роза определя обектите на контрол, който включва създаването и изкореняването на насаждения от маслодайна роза, производството на продукти от нея, обектите за производство и спазването на стандарти. Контролът се осъществява от различни институции, включително Изпълнителната агенция по сортоизпитване, Българската агенция по безопасност на храните и министъра на здравеопазването, в зависимост от конкретния аспект на производството и безопасността. Съществува и взаимодействие между контролни органи на различни министерства, за да се осигури ефективен надзор.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за маслодайната роза регламентира контрола, който се осъществява чрез планови и извънпланови проверки на производители и преработватели на маслодайна роза. Извънплановите проверки могат да се основават на оценка на риска, несъответствия при предходни проверки, преценка от министри или подадени сигнали. Проверките включват инспекции на насаждения, производствени обекти, вземане на проби и проверка на документи. Контролиращите органи имат право на достъп и съдействие, а проверяваните лица са длъжни да осигурят условия за проверка и предоставят необходимите документи.
Чл. 19
Член 19 от Закона за маслодайната роза предвижда наказания за производители на цвят от маслодайна роза, които не са вписани в регистъра. Физическите лица, извършващи такова производство, ще бъдат глобени с 500 до 1000 лв. Юридическите лица или едноличните търговци, които извършват същото нарушение, ще бъдат санкционирани с 3000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобите и санкциите се увеличават до трикратен размер.
Чл. 20
Член 20 от Закона за маслодайната роза установява санкции за преработка на цвят от маслодайна роза без регистрация. Лицата, които извършват такава дейност без вписване в регистъра, подлежат на глоба от 3000 до 5000 лв. За юридически лица или еднолични търговци глобата е между 5000 и 10 000 лв. При повторно нарушение глобите се увеличават на трикратен размер.
Чл. 21
По чл. 21 от Закона за маслодайната роза, подаването на невярна информация за вписване в регистъра се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. За юридически лица или еднолични търговци, санкцията е имуществена и варира от 1500 до 3000 лв. При повторно нарушение, глобата и имуществената санкция са в трикратен размер на първоначалните.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за маслодайната роза предвижда наказания за организиране или изкупуване на цвят от маслодайна роза в нарушение на чл. 10, ал. 1. Физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци с имуществена санкция от 1000 до 1500 лв. При повторно нарушение санкциите се увеличават до трикратния размер на предходните.
Чл. 23 от Закона за маслодайната роза
Розопроизводителите, които не уведомят общинската служба по земеделие за новосъздадени или изкоренени насаждения от маслодайна роза, подлежат на глоба от 100 до 500 лв. Юридически лица и еднолични търговци, извършили същото нарушение, ще бъдат санкционирани с имуществена санкция от 500 до 2000 лв. При повторно нарушение, глобата или санкцията се увеличават до трикратния размер.
Чл. 24
Нарушителите на изискванията по чл. 10, ал. 2 - 5 от Закона за маслодайната роза подлежат на глоба от 500 до 1000 лв. За юридически лица или еднолични търговци глобата е между 1000 и 5000 лв. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в трикратен размер.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за маслодайната роза предвижда наказания за нарушения при етикетирането на продукти от цвят на маслодайна роза. Лицата, които нарушат разпоредбите на чл. 11, ал. 9, подлежат на глоба от 1000 до 2000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци, извършили същото нарушение, ще бъдат санкционирани с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение, глобата или санкцията се увеличава до трикратен размер.
Чл. 26
Законът предвижда наказания за лица и юридически лица, които извършват дейности в обекти, които не отговарят на изискванията. Физическите лица подлежат на глоба от 500 до 1000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 1500 до 3000 лв. При повторно нарушение санкциите се увеличават до трикратния размер.
Чл. 27
Който наруши изискванията на чл. 18, ал. 5 от Закона за маслодайната роза, подлежи на глоба от 100 до 500 лв. Ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, имуществената санкция е от 200 до 1000 лв. При повторно нарушение глобата или санкцията се увеличават до трикратен размер.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за маслодайната роза предвижда наказания за лица, които фалшифицират или представят невярно розово масло с произход Република България. Глобата варира от 1000 до 5000 лв. за физически лица, а за юридически лица и еднолични търговци санкцията може да достигне до 10% от годишния оборот. При определяне на стойността на придобитото от нарушенията, глобата може да бъде до двойния размер на придобитото. При повторно нарушение, глобата или санкцията е в трикратен размер.
Чл. 29
Нарушаването на забраната по чл. 11, ал. 13 от Закона за маслодайната роза води до наказания. Физическите лица, които извършат нарушение, подлежат на глоба в размер от 1000 до 5000 лв. За юридически лица или еднолични търговци, санкцията е имуществена и варира от 5000 до 10 000 лв. При повторно нарушение, глобите и санкциите се увеличават до трикратния размер на първоначалните.
Чл. 30
В съответствие с чл. 30 от Закона за маслодайната роза, лицата, които извършат нарушения на закона, подлежат на наказание. Глобата варира от 100 до 500 лв., а имуществената санкция е в диапазона от 500 до 1000 лв. В случай че за конкретното нарушение не е предвидено по-тежко наказание, се прилагат тези санкции.
Чл. 31
Член 31 от Закона за маслодайната роза определя процедурите за установяване на нарушения по членове 19 - 28. Нарушенията се установяват с актове от длъжностни лица на Българската агенция по безопасност на храните, Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, както и от общинските служби по земеделие. Наказателни постановления за установените нарушения се издават от ръководителите на съответните агенции или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за маслодайната роза определя реда за установяване на нарушения по чл. 29. Нарушенията се установяват от държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, както и от инспектори и експерти, определени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. Наказателните постановления за тези нарушения се издават от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Чл. 33
Член 33 от Закона за маслодайната роза регламентира, че установяването на нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 34
Законът за маслодайната роза регламентира отглеждането, производството и търговията с маслодайна роза в България. Министерствата и агенции публикуват информация за нарушения на закона, за да осигурят прозрачност. Включва определения за маслодайна роза, продукти от нея и задължения за идентификация на насажденията. Законът предвижда създаване на публичен регистър и информационни бази данни, които ще се управляват от Министерството на земеделието. Влиза в сила от 2020 г. с изменения и допълнения, които влизат в сила през 2022 и 2023 г.
§1
Законът за маслодайната роза дефинира основни термини, свързани с отглеждането и преработката на маслодайна роза, включително понятия като 'изкореняване на насаждения', 'маслодайна роза', 'новосъздадено насаждение', 'обект за производство', и различни видове продукти от маслодайна роза. Определят се също и ролите на 'розопреработвател' и 'розопроизводител', както и характеристиките на цвят от маслодайна роза и фенофазата на цъфтеж.
§ 2
В срок от един месец след влизането в сила на закона, министърът на земеделието, храните и горите е задължен да утвърди образци на документите, свързани с прилагането на закона, както и указания за създаването и поддържането на информационните бази данни. Тези образци и указания ще бъдат публикувани на интернет страницата на съответното министерство.
§3
В срок от една година след влизането в сила на закона, Министерството на земеделието, храните и горите трябва да създаде и въведе в действие публичния регистър на розопроизводителите и розопреработвателите. Министърът определя датата на въвеждане на регистъра, която се публикува на сайта на министерството не по-късно от 14 дни преди това. До въвеждането на регистъра, общинските служби по земеделие поддържат информационни бази данни за розопроизводителите и свързаните обекти, като информацията се публикува при спазване на търговската тайна и Закона за защита на личните данни. В рамките на един месец след въвеждането на регистъра, Министерството осигурява служебно вписване на информация от тези бази данни.
§4
Параграф 4 от Закона за маслодайната роза предвижда идентификация на площите с насаждения от маслодайна роза до 30 юни 2021 г. Министърът на земеделието назначава комисии за извършване на идентификацията, които включват представители на различни институции. Идентификацията се извършва във фенофаза "цъфтеж" с присъствието на собственика. Комисиите изготвят констативен протокол, удостоверяващ вида на маслодайната роза, който се връчва на собственика. Собствениците трябва да съхраняват документите за произхода на посадъчния материал и протоколите за срок от 5 години.
§5 от Закона за маслодайната роза
Законът за маслодайната роза влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на чл. 8, ал. 1, който влиза в сила от 1 януари 2022 г. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 16 януари 2020 г. и е официално подпечатан.
§74
Параграф §74 от Закона за маслодайната роза предвижда замяна на наименованията на Министерството и министъра, като вместо "Министерството на земеделието, храните и горите" и съответно "министърът на земеделието, храните и горите" се използват "Министерството на земеделието" и "министърът на земеделието". Тази промяна се прилага навсякъде в закона.
§106
Законът за маслодайната роза влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на член 33а, алинея 2, която влиза в сила от 1 март 2023 г. Тези разпоредби определят сроковете за прилагане на закона.
§88
В Закона за маслодайната роза, обнародван в Държавен вестник, бр. 9 от 2020 г. и изменен с бр. 102 от 2022 г., се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, с новите наименования на Министерството на земеделието и храните. Текстът уточнява, че навсякъде, където се споменава "Министерството на земеделието", "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието", те трябва да бъдат заменени с "Министерството на земеделието и храните", "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните".
