НАРЕДБА ЗА ОФОРМЯНЕ, ПОДАВАНЕ И ЕКСПЕРТИЗА НА ЗАЯВКИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МАРКИ И ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя правилата за оформяне, подаване и експертиза на заявления за регистрация на марки и географски означения в Патентното ведомство.
Чл. 2
Заявките за регистрация на марки или географски означения могат да се подават в Патентното ведомство по различни начини: на място, по пощата, по факс или електронно. При подаване по факс или електронна поща без квалифициран електронен подпис, е необходимо оригиналът на заявката да бъде получен в Патентното ведомство в срок от 14 дни, за да се запази датата на подаване.
Чл. 3
Наредбата определя изискванията за подаване на заявки за регистрация на марки и географски означения. Физическите лица трябва да посочат името, гражданството, адресите и електронен адрес. Юридическите лица трябва да предоставят наименование, вид, регистрационен номер, адреси и електронен адрес. Заявителите могат да изберат начин на получаване на кореспонденция, включително електронни услуги и телефон. При съвместни заявки се предоставят данни за всички заявители, а кореспонденцията с международни регистрации се води по електронен път, освен при технически проблеми.
Чл. 4
Заявката за регистрация на марки и географски означения трябва да бъде подписана от заявителя или упълномощено лице. За юридически лица, заявката се подписва от законния представител. При съвместна заявка, подписват се всички заявители, освен ако е подадена чрез пълномощник. При подаване чрез обединение, подписва поне един член. Лица без постоянен адрес в България или ЕС трябва да действат чрез пълномощник. Подписването не е задължително при подаване чрез електронния портал на Патентното ведомство.
Чл. 5
Наредбата определя изискванията за подаване на пълномощно при регистрация на марки и географски означения. Пълномощното трябва да е на български език или с заверен превод. То трябва да съдържа данни за заявителя и пълномощника, както и информация за заявката. При съвместни заявки упълномощаването не е задължително, ако поне един от заявителите е в България или ЕС. При преупълномощаване се изискват предходни пълномощни и уточняване на оттегляне на стари пълномощия.
Чл. 6
При подаване на заявка за регистрация на марки и географски означения, таксите за заявяване и експертиза, регистрация и вписване на ползватели трябва да бъдат заплатени в срок. Таксите могат да се заплащат на каса, чрез ПОС терминал, по банков или електронен път, като при плащането се указват име на заявителя, входящ номер на заявката и основание за плащането. Плащането се счита за извършено, ако сумата е постъпила в сметката на Патентното ведомство до изтичането на определения срок.
Чл. 7
Наредбата определя правилата за водене на кореспонденция по заявки за регистрация на марки и географски означения. Кореспонденцията се извършва със заявителя или неговия пълномощник и може да се подава по различни канали, включително електронен. При електронно подаване, кореспонденцията също е електронна, освен при технически пречки. Входящият номер на заявката трябва да бъде включен, а кореспонденцията да бъде подписана. При съвместни заявки, кореспонденцията се изпраща на адреса на първия заявител. Кореспонденцията на пълномощниците също следва да съдържа данни за подписалото лице. Всички документи трябва да са на български език, а при представяне на чужд език е необходим точен превод.
Чл. 8
Наредбата регламентира начина на подаване на заявки за регистрация на марки и географски означения. При електронно подаване е необходим квалифициран електронен подпис. Ако такъв не е предоставен, датата на подаване се запазва само ако в 14-дневен срок от подаването се изпрати подписан идентичен екземпляр. При подаване по факс, оригиналът на документите трябва да бъде изпратен в същия срок. В случай на неуспешно уведомяване, кореспонденцията може да се изпрати по пощата с обратна разписка. При неуспешно уведомяване по всички предходни методи, информацията се публикува на таблото за обявления и на интернет страницата на Патентното ведомство.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредбата описва изискванията за подаване на заявка за регистрация на марка. Заявката трябва да съдържа искане за регистрация, данни за заявителя, представяне на марката, списък на стоките/услугите, вид и тип на марката, данни за пълномощника, описание на марката, данни за предходни заявки и приоритети, декларация за отказ от изключителното право върху елемент от марката, опис на приложенията и подпис. Към заявката се прилагат пълномощно, приоритетен документ, документ за платена такса и правила за използване на колективната или сертификатна марка.
Чл. 10
Чл. 10 от наредбата определя изискванията за посочване на приоритет в заявките за регистрация на марки. При претенция за приоритет по чл. 45, ал. 2 от ЗМГО, заявителят трябва да посочи датата, номера на първата заявка и страната на подаване. При претенция за изложбен приоритет по чл. 45, ал. 4 от ЗМГО, се изисква посочване на датата на излагане и страната на организиране на изложбата.
Чл. 11
Чл. 11 от наредбата определя изискванията за представяне на марки при регистрация. Марката трябва да бъде представена в ясна и точна форма, която позволява на компетентните органи и обществеността да разберат предмета на закрилата. Има различни видове марки: словни, фигуративни, комбинирани, триизмерни, позиционни, десени, цветови, звукови, съдържащи движение, мултимедийни, холограмни и други. Всеки вид марка има специфични изисквания за представяне.
Чл. 12
Чл. 12 от наредбата предвижда изисквания за списъка на стоките и услугите при регистрация на марки. Наименованията на стоките и услугите трябва да бъдат изрично посочени, а не само номера на класовете. Всеки клас трябва да бъде обозначен с номер, а списъкът да е във възходящ ред. Описанието на стоките и услугите трябва да бъде ясно и недвусмислено, а обхватът на закрила не може да бъде разширяван след първоначалната заявка.
Чл. 13
Чл. 13 от наредбата описва изискванията за предоставяне на приоритетни документи при регистрация на марки. Параграф 1 уточнява, че приоритетният документ е заверено копие на първата заявка от компетентния орган на съответната държава. Параграф 2 изисква удостоверение за участие в изложба, издадено от администрацията на изложбата, в което трябва да бъде посочена и марката, под която стоките и услугите са били изложени.
Чл. 14
Заявките за регистрация на марки се разглеждат по реда на тяхното постъпване. Проверява се дали са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 1 от ЗМГО. Ако изискванията са изпълнени, заявката се вписва в Държавния регистър. В противен случай, заявителят се уведомява, че заявката е неподадена и производството се прекратява. Ако заявката е подадена по определен ред и оригиналът не е представен в 14-дневен срок, тя се счита за оттеглена. Също така, ако документите са на чужд език и не са представени на български в едномесечен срок, заявката също се счита за оттеглена.
Чл. 15
Член 15 от наредбата предвижда процедурата за проверка на платените такси при подаване на заявки за регистрация на марки и географски означения. При установяване на неплатени такси, заявителят получава уведомление с 14-дневен срок за плащане, с възможност за удвояване на таксата в допълнителен срок. Ако таксите не бъдат платени в указания срок, заявката се счита за оттеглена, а производството по нея се прекратява. Таксите не се възстановяват при прекратяване на производството, освен в определени случаи.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредбата описва процедурата за проверка на заявки за регистрация на марки и географски означения. В едномесечен срок от представяне на документа за платени такси, се проверява дали заявителят и заявката отговарят на изискванията на закона. При установяване на нередовности, заявителят се уведомява и има едномесечен срок за отстраняването им. При необходимост от разделяне на заявката, се подава нова с отделна такса. Неправилно класирани стоки или услуги трябва да бъдат прегрупирани или прекласирани, а неясни термини да бъдат уточнени. При неотстраняване на нередовности, производството по заявката се прекратява. При неправилно представено пълномощно, производството също се прекратява.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредбата предвижда, че експертизата по същество на заявките за регистрация на марки и географски означения се извършва в двумесечен срок след приключване на формалната експертиза или след публикацията на международната регистрация. Тази експертиза включва проверка на основанията за отказ на регистрацията, посочени в чл. 11 от ЗМГО, както и в чл. 39, ал. 5, чл. 40, ал. 4 и чл. 41, ал. 5 от ЗМГО, в случай че заявката е за колективна или сертификатна марка.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредбата описва източниците, в които се извършва проверката на заявки за регистрация на марки и географски означения. Проверката се осъществява в бази данни като Международното бюро за гербове, списъци на Министерството на културата, бази данни на Патентното ведомство, както и в речници и енциклопедии. Източниците включват и международни спогодби, свързани с индустриалната собственост и географските означения.
Чл. 19
Преценката за отказ на регистрация на марки се извършва на база смисловото значение на марката, рисунките или фигурите, както и съобразно правилата на обществен ред и добрите нрави. Освен това, се прави сравнение на заявената марка с наличните материали от проверката, в съответствие с разпоредбите на ЗМГО.
Чл. 20
Когато се установи основание за отказ на регистрацията на марки или географски означения, заявителят получава уведомление с посочени основания и мотиви. Той има двумесечен срок за възражение и представяне на доказателства за отличителност. Решение за отказ може да бъде взето, ако заявителят не отговори, възрази неоснователно или не представи нужните доказателства. При частичен отказ, заявителят може да раздели заявката в едномесечен срок, след като подаде писмено искане и плати такса. Ако искането не е коректно, заявителят получава 14-дневен срок за отстраняване на нередовности, в противен случай производството се прекратява.
Чл. 21
След завършване на експертизата на заявка за регистрация на марка, заявителят получава уведомление за одобрение, че заявката отговаря на изискванията за формална редовност и ще бъде публикувана в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. Уведомлението включва номер и дата на бюлетина, в който ще се публикува заявката, и информация, че след публикацията могат да се подават опозиции и възражения от трети лица. Публикацията се извършва в срок от един месец след приключване на експертизата. Всеки може да подаде възражение срещу регистрацията в определен срок, а определени лица могат да подават опозиции.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата позволява на заявителя или неговия пълномощник да оттегли заявката за регистрация на марка или географско означение, или да ограничи списъка на стоките и услугите до вземането на решение по заявката. При съвместна заявка, искането за оттегляне или ограничаване трябва да бъде подписано от всички заявители. След оттегляне на заявката, производството се прекратява с решение на държавен експерт, а за извършеното ограничаване се изпраща уведомление на заявителя.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения регламентира процедурата за разглеждане на възражения, постъпили в срока по чл. 51, ал. 1 от ЗМГО. Заявителят получава едномесечен срок за становище. Възражения, подадени след този срок, не се разглеждат. Държавният експерт има един месец след изтичането на срока да разгледа възражението и становището на заявителя, след което изготвя мотивирано заключение. При основателно възражение се прилагат разпоредбите на чл. 20, а при неоснователно производството продължава по реда на чл. 24. Лицето, подало възражението, може да поиска информация за заключението на експерта.
Чл. 24
В срок от 7 дни след изтичането на определени срокове (по чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от ЗМГО) или след влизането в сила на решение за отхвърляне на опозиция, се взема решение за регистрация на марката, ако не е подадено възражение. Решението се взема от държавния експерт и съдържа регистров номер и дата на регистрация, които се вписват в Държавния регистър. Свидетелство за регистрация се издава след заплащане на държавната такса.
Чл. 25
Чл. 25 от наредбата предвижда условията за разделяне на заявка за регистрация на марки. Разделянето може да се извърши по искане на заявителя или негов пълномощник, при условие че е подадена отделна заявка за регистрация на марка, свързана само с неоспорваните стоки и услуги и след заплащане на такса. Държавният експерт уведомява заявителя за отпадане на стоките и услугите от първоначалната заявка, ако условията са изпълнени. В противен случай, заявителят получава 14-дневен срок за отстраняване на нередовности, след което производството може да бъде прекратено, ако нередовностите не са отстранени.
Чл. 26
Чл. 26 от наредбата предвижда, че експертизата по същество може да бъде възобновена при определени условия. Това може да стане по инициатива на държавния експерт, който е извършил проверката, или по инициатива на състава по опозиция, ако има подадена такава. Решението за възобновяване се съобщава на заявителя, заедно с уведомление, съгласно разпоредбите на ЗМГО.
Чл. 27
Заявката за регистрация на географско означение включва искане за регистрация, данни за заявителя, наименование на произхода или географското указание, данни за пълномощника, номер на класа по МКСУ, описание на границите на географското място, описание на качествата на стоката и подпис. Към заявката се прилагат документи като заповед, удостоверение от общината, документ за регистрация в страната на произхода, пълномощно и документ за платена такса.
Чл. 28
Заповедта по чл. 89, ал. 2 от ЗМГО трябва да съдържа информация относно наименованието за произход или географското указание, стоката, описание на географските граници, характеристики на стоката, традиционния метод на производство, качествата на стоката и тяхната връзка с географската среда, компетентния орган за проверка и периодите за проверка на съответствието.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредбата позволява към наименованието за произход или географското указание да се добави родовото или видовото наименование на стоката. Това означава, че заявителите могат да уточнят типа на продукта, свързан с наименованието, за да се осигури по-добра идентификация и защита на марката или географското указание.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения определя изискванията за описанието на стоката. Описанието трябва да включва основни физични, химични, микробиологични и органолептични характеристики, информация за традиционния местен метод на производство, както и характеристиките, свързващи стоката с географската среда или произход. В заявката за регистрация на наименование за произход се посочва и влиянието на природните и човешките фактори върху качествата на стоката.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредбата описва изискванията за подаване на заявка за вписване на последващ ползвател на регистрирано географско означение. Заявката трябва да включва искане за вписване, данни на заявителя и пълномощника (ако има), географското означение и регистровия номер, номер на класа по МКСУ и стоката. Към заявката се прилагат удостоверения от общината и централното ведомство, пълномощно (ако е необходимо) и документ за платена такса. Централното ведомство определя реда за издаване на удостоверения и санкции за несъответствия.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредбата предвижда процедурата за вписване на заявки за регистрация на географски означения в Държавния регистър. Всяка заявка получава входящ номер и дата на подаване. Извършва се проверка за изпълнение на изискванията, а при установени нередовности заявителят се уведомява и получава срок от един месец за отстраняването им. Ако нередовностите не бъдат отстранени в указания срок, производството по заявката се прекратява с решение на държавен експерт.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредбата предвижда, че за всяка заявка за регистрация, която е формално редовна, се извършва експертиза по същество в двумесечен срок. Тази експертиза включва три основни проверки: 1) дали географското означение е наименование за произход или географско указание, 2) дали заявката не попада в изключенията за регистрация, и 3) дали не съществуват основания за отказ на регистрацията.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредбата определя процедурата за проверка на географски означения. Проверката се извършва на базата на документи, свързани с наименования за произход и географски указания, и включва анализ на данни от различни национални и международни регистри, както и от онлайн източници. Важно е да се установи дали заявеното означение не противоречи на вече регистрирани марки и наименования.
Чл. 35
Когато не са изпълнени изискванията на чл. 85, 86 или 87 от ЗМГО, заявителят получава уведомление за отказ на регистрацията. В уведомлението се посочват основанията за отказа, а заявителят има двумесечен срок за възражение. Ако не отговори или възражението е неоснователно, се взема решение за отказ на регистрацията.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредбата предвижда процедура за регистрация на географски означения. При установяване на съответствие с изискванията, в срок от 7 дни се взема решение за регистрация, което включва регистров номер и дата, вписвани в Държавния регистър. Заявителят става първи ползвател и получава свидетелство след заплащане на такса. За вписване на последващ ползвател, също в срок от 7 дни, се взема решение при спазване на изискванията, като и той получава свидетелство след заплащане на дължимата такса.
Чл. 37
Член 37 от Наредбата определя процедурата за проверка, публикуване и експертиза на международни регистрации на марки, по които Република България е посочена страна. В срок от един месец след получаване на уведомление от Международното бюро, се проверява съответствието на стоките и услугите с изискванията. При установени нередовности, притежателят има срок за корекция. След експертизата, ако няма основания за отказ, регистрацията се публикува, но може да бъде обект на опозиции. Решение за отказ се взема от държавен експерт в определен срок. Има възможности за разделяне на регистрацията при спазване на определени условия.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения регламентира процедурата за заместване на националната регистрация на марка с международна. Процесът започва с писмено искане от притежателя на международната регистрация, което трябва да съдържа информация за номерата на регистрациите, данни за притежателя и списък на стоките или услугите. Искането трябва да бъде придружено от документ за платена такса. Замяна е възможна само при установена идентичност на марките и притежателя. След успешното заместване, Патентното ведомство уведомява Международното бюро и пълномощника.
Чл. 39
Заявка за международна регистрация на национална марка може да се подава в Патентното ведомство по различни канали, включително на място, по пощата, факс или електронно. Тя трябва да е на френски или английски и да съдържа данни, идентични на националната регистрация, пълномощно, ако е необходимо, и документ за платена такса. Патентното ведомство проверява заявката и за нея се заплаща държавна такса. Ако таксата не е платена в пълен размер, заявителят получава уведомление за необходимостта от доплащане.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредбата определя процедурата за експертиза на наименованията за произход, регистрирани по Лисабонската спогодба. След извършване на експертиза, ако се установи основание за отказ на закрила, се изпраща съобщение до Международното бюро с мотиви за отказа, а притежателят има двумесечен срок за възражение. При липса на отговор или неоснователно възражение, се взема решение за отказ на закрила.
Чл. 41
Заявката за международна регистрация на българско наименование за произход се подава в Патентното ведомство на френски или английски език, като трябва да съдържа данни, идентични с националната регистрация, и документ за платена такса. Патентното ведомство проверява изискванията и заявителят заплаща такса за проверката и изпращането на заявката. При неплатена или непълна такса, заявителят получава уведомление за необходимостта от доплащане.
Чл. 42
Наредбата регламентира процедурата за преобразуване на заявки за марки на Европейския съюз в национални заявки в Патентното ведомство. Проверката за изпълнение на изискванията се извършва в едномесечен срок след изтичането на срока по чл. 112, ал. 2 от ЗМГО. При установяване на неизпълнение, производството се прекратява, а при положителен резултат, заявката се вписва в Държавния регистър с входящ номер и дата. Наредбата важи за заявки без влязло в сила решение до момента на влизането й в сила и е издадена на основание чл. 42, ал. 5 от ЗМГО, като изпълнението й е възложено на председателя на Патентното ведомство.
