НАРЕДБА ЗА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ПОМОЩИ ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда реда и начина за представяне на документи, изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи, свързани с временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност, раждане и отглеждане на деца. Обезщетенията обхващат случаи на общо заболяване, трудови злополуки, осиновяване и гледане на деца. Помощите включват инвалидност и случаи на смърт на осигурено лице. Преценката за правото и размера на обезщетенията се извършва на базата на данни от различни регистри и болнични листове.
Чл. 2
Паричните обезщетения и помощи се изчисляват и изплащат от териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), с изключение на определени помощи, които се изплащат по адрес на лицето. Изплащането се извършва по лични банкови сметки, обозначени с IBAN, водени от лицензирани доставчици на платежни услуги. Отношенията между НОИ и доставчиците на услуги се уреждат с договор.
Чл. 3
Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, както и за трудоустрояване, се изплащат на база болничен лист. При първоначалното представяне на болничен лист, се подава декларация за личната платежна сметка. Същата декларация е необходима и за болнични листове за майчинство след 42-рия ден от раждането и за случаи по Кодекса на труда.
Чл. 4
Наредбата определя условията и документите, необходими за получаване на парични обезщетения свързани с бременност, раждане, осиновяване и отглеждане на деца. Паричните обезщетения се изплащат на осигурените лица при ползване на отпуск и представяне на съответните заявления-декларации, които варират в зависимост от конкретната ситуация (раждане, осиновяване, отглеждане на дете). Всяко обезщетение изисква специфичен образец на заявление, посочен в приложенията на наредбата.
Чл. 5
Лицата, които получават парични обезщетения от държавното обществено осигуряване, трябва да уведомят съответните органи за промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на тези обезщетения, в срок до 3 работни дни. Това включва и промяна на платежната сметка за изплащането. За целта е необходимо да се представи нова декларация или заявление-декларация, придружена от съответните доказателства.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредбата установява задълженията на осигурените лица и осигурителите относно представянето и съхранението на документи, свързани с паричните обезщетения и помощи. Осигурените лица трябва да представят необходимите документи на осигурителя, който ги регистрира в дневник. Осигурителите от своя страна са задължени да съхраняват тези документи и доказателства за срок от 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на представянето им.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредбата определя, че данните от издадените болнични листове трябва да се представят в Националния осигурителен институт (НОИ) от лекуващите лекари или чрез лечебните заведения, в които работят. Също така, лекарските консултативни комисии (ЛКК) представят данните чрез лечебните заведения, към които са свързани, съгласно установения ред в Наредбата за представяне на данните от болничните листове и решенията по обжалването им.
Чл. 8
Чл. 8 определя задълженията на осигурителите и осигурителните каси относно представянето на удостоверения за парични обезщетения при болнични листове. За всеки болничен лист се изисква удостоверение по образец, а при наличие на повече от едно основание за осигуряване, се представят отделни удостоверения. В случай на обжалване на болнични листове, удостоверенията се подават след приключване на производството. При първоначалното представяне на удостоверението, осигурителите удостоверяват и данните за платежната сметка на лицето.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредбата предвижда, че осигурителите и осигурителните каси трябва да представят удостоверение в НОИ за правото на парично обезщетение за всеки документ по чл. 4. При първоначалното представяне на удостоверение, те трябва също така да удостоверят данните за платежната сметка на лицето, на което ще се изплащат обезщетенията.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредбата задължава осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси да представят ново удостоверение в НОИ при промяна в ползването или прекратяването на законоустановен отпуск, както и при прекратяване на правоотношението или осигуряването. Удостоверенията трябва да бъдат по образец съгласно приложение № 9 или приложение № 10 и да включват данни за промяната в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетението, включително информация за платежната сметка.
Чл. 11
Чл. 11 от наредбата описва процедурата за изплащане на парични обезщетения на самоосигуряващи се лица и съдружници в търговски дружества. За обезщетение на база болничен лист, те трябва да представят удостоверение по образец № 9 в НОИ. При обжалване на болнични листове, удостоверението се представя след приключване на производството. За други видове обезщетения, удостоверение по образец № 11 е необходимо. При първоначално представяне на удостоверенията, самоосигуряващите се лица декларират данни за платежната си сметка. При промяна на обстоятелствата, ново удостоверение също е необходимо. Доказателствата за удостоверените обстоятелства се съхраняват за срок от 5 години.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване определя сроковете, в които удостоверенията за правото на парично обезщетение трябва да се представят в НОИ. Осигурителите и техните клонове трябва да представят удостоверенията до 10-о число на месеца, следващ месеца, в който осигуреното лице е подало документите за обезщетението. Самоосигуряващите се лица и други категории осигурители трябва да представят удостоверенията до 10-о число на месеца, следващ месеца, в който е издаден болничният лист или от който се иска изплащане на обезщетението.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване определя сроковете за представяне на удостоверения с данни за промяна в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетенията. Осигурителите и техните клонове трябва да представят удостоверенията в срок до 3 работни дни от получаване на декларация или от настъпване на съответните обстоятелства. Самоосигуряващите се лица и други категории лица също имат срок от 3 работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричното обезщетение.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване предвижда, че удостоверенията, посочени в приложения № 9, 10 и 11, трябва да се представят по електронен път. За целта е необходимо използването на квалифициран електронен подпис (КЕП) от подателя.
Чл. 15
Член 15 от Наредбата определя условията за въвеждане, контрол и съхраняване на данни в документите по чл. 14. Използва се безплатен програмен продукт от НОИ или друг, отговарящ на изискванията, утвърдени от управителя на НОИ. Продуктът работи само на лицензирани операционни системи, а НОИ не носи отговорност за работа на продукта на нелицензирани системи. НОИ също разработва уеб услуги за контрол на данни и представяне на документи.
Чл. 16
Член 16 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 72 от 2020 година.
Чл. 17
Според Чл. 17 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, документите, свързани с чл. 14, трябва да се подават чрез уеб приложение на интернет страницата на НОИ или чрез програмен продукт, който включва уеб услугите, посочени в чл. 15, ал. 3. Задължително е използването на квалифициран електронен подпис от подателя.
Чл. 18
Чл. 18 от наредбата описва процедурата за регистрация на потребители на уеб услугите, свързани с представянето на документи. Лицата, задължени да представят документи, могат да се регистрират онлайн. Регистрацията на юридически лица и осигурителни каси изисква квалифициран електронен подпис с ЕИК/код по БУЛСТАТ. Физическите лица се регистрират с електронен подпис, съдържащ единен граждански номер и трите имена. Регистрацията на еднолични търговци също изисква квалифициран електронен подпис, с информация за ЕИК или единен граждански номер.
Чл. 19
Член 19 от наредбата регламентира правото на лице, задължено да представя документи, да упълномощи друго лице с квалифициран електронен подпис. Упълномощеното лице трябва да подаде заявление в електронен вид, а упълномощителят да го подпише и представи в НОИ в срок до 3 работни дни. При оттегляне на упълномощаването, упълномощителят също трябва да подаде заявление в съответния срок. Членовете на осигурителни каси не представят такова заявление.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредбата регламентира коригирането и заличаването на данни, подадени от осигурители и самоосигуряващи се лица. Осигурителите могат да коригират данни чрез удостоверение с коректна информация и код за корекция, но не могат да променят определени данни, свързани с удостоверения по образец. За заличаване на некоректни данни също е необходимо удостоверение с код за заличаване. След приемането на документите, корекции и заличавания могат да се правят само до 30 юни на следващата година, освен ако не се изискват задължителни предписания.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредбата предвижда, че след получаване на документите по чл. 14, Националният осигурителен институт (НОИ) изпраща на електронния адрес на потребителя, който е представил документите, съобщение. Това съобщение предоставя достъп до съдържанието на справка за приетите и неприетите документи, съгласно приложение № 14.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване указва, че документи, подадени по чл. 14, не могат да бъдат приети, ако не съдържат необходимите данни по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 или ако са некоректно попълнени. При отказ за приемане на документи, те трябва да бъдат представени отново в срок от 3 работни дни след коректно попълване.
Чл. 23
Член 23 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи, който е в сила до 2020 г., е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 72 от 2020 г.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредбата регламентира условията и процедурата за получаване на парични обезщетения от осигурените лица. Те трябва да подадат заявление по образец и необходимите документи преди или след приключване на производството по ликвидация на осигурителя или прекратяване на трудовия договор. Заявленията могат да се подават лично, чрез упълномощено лице или по електронен път.
Чл. 25
Лицата, желаещи да получат помощ по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква "а" от Наредбата, трябва да подадат заявление-декларация по образец, който е посочен в приложение № 16. Заявлението може да бъде подадено лично в ТП на НОИ на постоянния или настоящия адрес на подателя, чрез упълномощено лице, или по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК).
Чл. 26
Член 26 от наредбата определя процедурата за подаване на заявление-декларация за изплащане на помощта, посочена в чл. 1, ал. 1, т. 2, буква "б". Лицата могат да подадат заявлението лично, чрез упълномощено лице, или по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК).
Чл. 27
Наследниците на починало правоимащо лице имат право да подадат заявление-декларация за изплащане на неполучени парични обезщетения и помощи. Заявлението може да се подаде лично, чрез упълномощено лице или по електронен път. Документите, необходими за преценка на правата, се изискват служебно от общините и трябва да бъдат изпратени в срок от 14 дни.
Чл. 28
Правоимащите лица, които получават парични обезщетения и помощи, са задължени да представят ново заявление-декларация и доказателства в срок до 3 работни дни след промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането им. Документите могат да се подават лично, чрез упълномощено лице или по електронен път.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредбата определя процедурата за уведомяване на лицата, които са подали документи за парични обезщетения и помощи, в случай че документите са нередовни или липсва необходима информация. ТП на НОИ уведомява лицата в срок до 7 работни дни, като предоставя указания за отстраняване на нередностите. Уведомяването може да се извърши по пощата, електронен път или по телефона. Лицата имат 7 работни дни да представят необходимите документи. Ако не отстранят нередностите в този срок, правото и размерът на обезщетенията се определят на база наличните редовни документи.
Чл. 30
Чл. 30 от наредбата задължава лицата, които са отговорни за представянето на документи, да информират осигурените лица за предоставените им документи и данни при поискване. Раздел III от наредбата се фокусира върху начина на изчисляване на паричните обезщетения и помощи.
Чл. 31
Наредбата регламентира изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, както и за осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Доходът за изчисляване на обезщетенията се определя за период от 18 или 24 месеца, в зависимост от случая. Включват се доходи, върху които са внесени осигурителни вноски, минималната работна заплата и други специфични доходи. Сборът от доходите не може да надвишава максималния осигурителен доход за съответната година. Среднодневният доход се изчислява от брутните трудови възнаграждения, осигурителния доход и минималната работна заплата, разделени на общия брой работни дни. Обезщетенията се изплащат поотделно за всяко основание за осигуряване.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредбата определя начина на изчисление на месечното нетно възнаграждение за различни категории работещи лица, включително служители, управители, членове на кооперации и самоосигуряващи се. Нетното възнаграждение се определя след намаляване на брутното възнаграждение с дължимите осигурителни вноски и данъци, с максимален лимит, определен от закона. В случай на неначислено възнаграждение, за основа служи минималният осигурителен доход. Членовете на кооперации и работещите на изборни длъжности също следват подобни правила. Допълнителни доходи и социални разходи от работодателя също се вземат предвид при изчисленията. Специални условия важат за самоосигуряващите се лица и морските работници.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване урежда изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност, отпуск по майчинство и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Обезщетението се изплаща за работните дни, включени в периода на временната неработоспособност или отпуск.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредбата регулира паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и осиновяване на деца до 5 години. Обезщетението се изчислява на база работните часове по графика на лицето и включва брутни трудови възнаграждения, осигурителен доход и минимална работна заплата. Средночасовият доход и нетно възнаграждение се определят по подобен начин, но не надвишават максималния осигурителен доход за съответната година.
Чл. 35
Общата сума на паричното обезщетение се изчислява, като дневният или часовият размер се умножи по броя на работните дни или часове в периода на временната неработоспособност, отпуск за бременност и раждане, или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, за които лицето има право на обезщетение.
Чл. 36
Размерът на паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване се изчислява за осигурени лица, които нямат необходимия осигурителен стаж за пенсия. Тази помощ се определя, като дневният размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност, съгласно чл. 41 от Кодекса за социално осигуряване, се умножи по 60.
Чл. 37
Размерът на неполученото парично обезщетение и/или помощ, съгласно чл. 27, се разпределя между наследниците в съответствие с разпоредбите на Закона за наследството.
Чл. 38
Размерът на паричната помощ при смърт на осигуреното лице е общ за всички правоимащи и се разпределя поравно между тях. Съответната част от помощта се изплаща на всяко правоимащо лице. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, помощта се изплаща на законния им представител. При смърт на самоосигуряващо се лице, помощта се изплаща при условие, че са внесени дължимите осигурителни вноски за последния месец.
Чл. 39
Паричните обезщетения се изплащат от ТП на НОИ на правоимащите лица - осигурените и самоосигуряващите се лица, в срок до 10 работни дни след постъпване на данни от болнични листове. За периоди, обхващащи повече от един месец, обезщетенията за първия месец се изплащат в същия срок, а за останалите месеци - до 5 работни дни след изтичане на всеки месец. Помощите по чл. 24-27 също се изплащат в срок до 10 работни дни след постъпване на данни и представяне на заявления-декларации.
Чл. 40
Националният осигурителен институт (НОИ) превежда два пъти седмично на всеки доставчик на обществени услуги (ДПУ) общата сума за всички правоимащи лица с платежни сметки, водени от съответния ДПУ. Разпределението на сумата и заверяването на личните сметки на правоимащите лица се извършва на база списък, съдържащ необходимата информация за лицата. При закрита или несъществуваща сметка, ДПУ възстановява сумата на НОИ в срок от 3 дни.
Чл. 41
Член 41 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е отменен с Държавен вестник, брой 40 от 2019 година, в сила от 17 май 2019 година.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредбата предвижда служебно преизчисляване на изплатените парични обезщетения до 30 юни на текущата година за предходната календарна година, при условие че са подадени или коригирани данни за осигурителния доход. Ако след преизчисляването се установи разлика между изплатеното и дължимото обезщетение, разликата до по-високия размер ще бъде изплатена на лицето, а ако е изплатено в по-висок размер, то трябва да бъде възстановено, освен в случаи на неправилно подадени данни.
Чл. 43
Член 43 от Наредбата определя реда за установяване на временна неработоспособност, бременност или раждане на лица, осигурени по българското законодателство, в зависимост от наличието на международен договор. При наличие на такъв договор, установяването се извършва по реда на съответната държава, без издаване на болничен лист. При липса на договор, се прилага редът на Наредбата за медицинската експертиза.
Чл. 44
Чл. 44 регламентира процедурата за представяне на удостоверения за неработоспособност, издадени в друга държава, от различни осигурители. Удостоверенията се представят на хартиен носител в съответното териториално поделение на НОИ. Лицата без постоянен адрес в България трябва да представят удостоверенията в НОИ - София-град. Необходимо е удостоверенията да бъдат придружени от документ по образец и придружително писмо, подписано от представител на лицето, задължено да ги подаде. Писмото се представя в два екземпляра.
Чл. 45
Чл. 45 от наредбата урежда процедурата за признаване на осигурителен стаж, придобит в друга държава. Осигурените лица или техните упълномощени представители трябва да представят документи за осигурителен стаж, издадени от чуждестранна институция, или да декларират такъв стаж, ако не разполагат с документи. При деклариране на осигурителен стаж без представяне на документи, удостоверяването му се извършва съгласно международен договор или европейски регламенти, по които България е страна.
Чл. 46
Паричните обезщетения и помощи се изплащат в друга държава при условия, предвидени в международни договори или европейски регламенти, когато правоимащото лице пребивава там и е избрало да получава сумите в съответната държава. Изплащането се извършва чрез преводи в евро, освен ако не е предвидена друга валута в съответния договор или регламент.
Чл. 47
Наредбата определя условията и реда за изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Чл. 47 указва, че при установяване на липса на право на обезщетение, длъжностно лице издава разпореждане за отказ в срок до 10 работни дни. Съществуват разпоредби за обжалване на отказите, както и за определяне на съответното териториално поделение на НОИ. Осигурителите и самоосигуряващите се лица имат задължения за представяне на документи в съответното ТП на НОИ. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2016 г. и е изменяна с последващи постановления.
§1
Наредбата определя какво се разбира под "съответното ТП на НОИ" в зависимост от вида на осигурителя. За самоосигуряващи се лица, местни и чуждестранни юридически лица, неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, както и за клонове и поделения, ТП на НОИ се определя по постоянен адрес, седалище или адрес на управление. Осигурители с дейности в няколко ТП на НОИ могат да подават документи за парични обезщетения във всяко от тях, считано за "съответно ТП на НОИ" след подаване на заявление-декларация.
§2
Наредбата определя термина 'осигурител', който включва физически и юридически лица, задължени по закон да внасят осигурителни вноски. За морските лица осигурителите са техните работодатели, а за определени лица по КСО - техните съпрузи, които са самоосигуряващи се.
§3
Болнични листове, издадени преди 1 януари 2015 г. върху бланка "Болничен лист за временна неработоспособност", трябва да бъдат представени в съответното ТП на НОИ съгласно правилата на отменената Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
§4
Параграф §4 указва, че документи, свързани с изплащането на парични обезщетения и промяна на обстоятелствата, представени до 31 декември 2015 г., трябва да се подават в съответното ТП на НОИ по реда на отменената Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
Параграф §5
Параграф §5 указва, че документите, свързани с промяна на обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения, които са подадени в НОИ до 31 декември 2015 г., трябва да се представят в съответното ТП на НОИ по правилата на отменената Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи.
§10
Наредбата влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 18 и 19, които влизат в сила от 1 декември 2015 г. Заключителните разпоредби отразяват изменения и допълнения, приети с Постановление № 37 от 24 февруари 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.
§4, Заключителни разпоредби към Постановление № 68
Параграф §4 от Наредбата указва, че тя влиза в сила от 1 януари 2016 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 68 от 5 април 2017 г., което изменя и допълва Наредбата, приета с Постановление № 188 на Министерския съвет от 2015 г. Важно е да се отбележи, че измененията влизат в сила от 1 януари 2017 г.
§42
Параграф §42 определя датите на влизане в сила на различни разпоредби от наредбата. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на параграфи 11 и 36, както и параграфи 2, 21 - 35 и 37 - 41, които влизат в сила от 1 юни 2017 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 127 от 4 юли 2018 г. за изменение и допълнение на наредбата, приета с Постановление № 188 на Министерския съвет от 2015 г., влизат в сила от 1 юли 2018 г.
§ 27
Параграф §27 установява, че наредбата влиза в сила от 1 юли 2018 г., освен за определени точки, които влизат в сила от 1 януари 2019 г. Постановление № 117 от 15 май 2019 г. изменя и допълва наредбата, приета с Постановление № 188 на Министерския съвет от 2015 г. Тези изменения влизат в сила от 17 май 2019 г.
§33
Съгласно §33 от преходните и заключителни разпоредби, в сила от 01.01.2019 г., месечното нетно възнаграждение на специализанти, приети по отменената Наредба № 34 от 2006 г., които не са приключили своите договори за обучение до 31 декември 2018 г., ще се определя по реда на чл. 32, ал. 3 от новата наредба.
§34
Договорите, сключени преди обнародването на наредбата между НОИ и лицензирани доставчици на платежни услуги, остават в сила. Доставчиците, които не са по-горе посочените, започват изплащането на парични помощи след сключване на договор, като до това време се следва досегашният ред за изплащане.
§ 35
Параграф 35 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи уточнява, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Специфичните дати за влизане в сила на различни разпоредби са: параграфи 14, 19-23, § 24, т. 1, 3 и 4 и § 33 - от 1 януари 2019 г.; параграф 11, т. 2, § 12 относно чл. 27, ал. 2, § 13 и § 24, т. 2 - от 10 октомври 2019 г.; параграфи 25-32 - от 1 юли 2019 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 289 от 27 септември 2022 г. влизат в сила от 1 август 2022 г.
§3 и Заключителни разпоредби към Постановление № 92
Параграф §3 от наредбата влиза в сила на 1 август 2022 г., с изключения за § 1, т. 1 - 7 и § 2, т. 7, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Постановление № 92 от 4 април 2024 г. за изменение на наредбата, приета с Постановление № 188 на Министерския съвет от 2015 г., са обнародвани в ДВ, бр. 30 от 2024 г. и влизат в сила от 31.03.2024 г.
§3
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване предвижда, че постановлението влиза в сила от 31 март 2024 г. Включва приложения за деклариране на обстоятелства за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, както и за осиновяване на деца. Всяко заявление-декларация изисква предоставяне на лични данни, информация за осигурител и деклариране на обстоятелства, свързани с правото на обезщетение. Лицата, които подават заявления, но не уведомят за промени в обстоятелствата, носят административнонаказателна отговорност. Неправомерно получените обезщетения подлежат на възстановяване с дължима лихва.
