Виж оригиналния текст на документа
Наредбата регламентира условията и реда за отпускане и изплащане на пенсии и добавки в България. Заявленията се подават писмено по образец, утвърден от НОИ, с необходимите документи. Лицата могат да подават заявления лично, чрез упълномощени лица или електронно. При нередовни документи, НОИ уведомява заявителя и дава срок за поправка. За лица, които не са български граждани и нямат постоянен адрес, заявленията се подават в териториално поделение на НОИ в София.
За да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, кандидатът трябва да представи следните документи: 1. Документи, удостоверяващи осигурителния (трудов) стаж; 2. Документи за последния осигурителен доход преди 1 януари 2000 г., в зависимост от осигурителния доход на лицето след тази дата; 3. Заявление за прехвърляне на средства от индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд, ако е приложимо.
Чл. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж описва документите, които трябва да се представят при заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност. Основните изисквания включват: 1) документи по чл. 2, т. 1 и 2 за пенсии за инвалидност поради общо заболяване и трудова злополука; 4) удостоверение за служебния статус на лицата по чл. 85, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване; 5) документ, удостоверяващ обстоятелствата на лицата по чл. 85, ал. 2 КСО; и 7) медицинска документация, издадена в друга държава, прилагана в съответствие с международни договори или европейски регламенти. Заявлението за пенсия за инвалидност по трудова злополука се свързва служебно с разпореждането на НОИ.
Според Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за да се получи наследствена пенсия или добавка от наследодател, който не е бил пенсионер, се изискват специфични документи, включително удостоверение за семейна връзка, документи за образование на деца над 18 години, експертни решения от ТЕЛК за инвалидизирани деца и съпрузи, декларации за осиновяване и лична пенсия на родителите, както и удостоверения за смърт на военнослужещи или курсанти при определени условия.
Към заявлението за наследствена пенсия от наследодател, който е пенсионер, се изискват документите по чл. 4, т. 1 - 6. За отпускане на добавка по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се представят документите по т. 1 и 5.
Чл. 6 от наредбата определя изискванията към заявленията за отпускане на социални пенсии. За социална пенсия за старост на лица над 70 години е необходима декларация за семейно положение и годишен доход на член от семейството. За социална пенсия за инвалидност на лица над 16 години с трайно намалена работоспособност над 71% е необходимо експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК).
Чл. 6а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е бил нов през 2002 г. и е влязъл в сила на 01.01.2002 г. След това е имал поправки и изменения, последното от които е било през 2004 г. В крайна сметка, членът е бил отменен през 2013 г. и е влязъл в сила от 01.01.2013 г.
Персоналните пенсии по чл. 92 КСО се отпускат с решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на труда и социалната политика и с одобрение на министъра на финансите. Тези пенсии могат да се отпускат на определени категории лица, които не получават пенсия по българското законодателство или международни споразумения. Критерии за отпускане включват навършване на определена възраст, отглеждане на 5 и повече деца, или полагане на грижи за лица с трайни увреждания. Лицата трябва да отговарят на изисквания за доход и осигурителен стаж. Процедурата за отпускане на пенсия включва подаване на заявление и предоставяне на необходимите документи, след което решението се взима от общинския съвет и се внася в Министерския съвет. Размерът на персоналната пенсия е 90% от социалната пенсия за старост.
Чл. 8 определя кои доходи не се включват при изчисляване на годишния доход по чл. 89а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Не се включват: добавките за чужда помощ, компенсации и еднократни плащания, помощи от социалното подпомагане, целеви помощи за отопление и семейни помощи. При определяне на годишния доход на член от семейството, се взема предвид броят на членовете на семейството на определени дати, а доходът за непълен месец се изчислява на база среднодневен доход.
Съгласно чл. 8а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, документите, необходими за преценка на пенсионни права, се изискват служебно от общините (кметствата). Те трябва да бъдат изпратени в 14-дневен срок от получаване на искането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Член 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя процедурата за съставяне на пенсионно досие при постъпване на заявление за отпускане на пенсия. Досието получава номер, съвпадащ с ЕГН на заявителя, а в отсъствие на такова - с ЛН или служебен номер от НОИ. Към досието се прилагат различни документи, включително удостоверения за осигурителен стаж и доход, трудови книжки и експертни решения от ТЕЛК. При заявления от чужбина, документи се прилагат по реда на международни договори. Освен оригиналите, копията от документите се заверяват и се връщат на лицето. Пенсионното досие се съхранява в териториалното поделение на НОИ, а за лица с адрес в чужбина - в специализирана служба на НОИ.
Наредбата урежда процесите по отпускане, изменение, спиране и възстановяване на пенсии и добавки към тях от длъжностни лица на НОИ. Сроковете за произнасяне по заявленията за пенсии зависят от типа на пенсията и могат да бъдат четири месеца или един месец в зависимост от наличието на международни договори. Пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г. се отпускат в минимален размер до окончателното определяне на размера им. Наследствените пенсии не могат да бъдат по-малки от 75% от минималния размер. Връчването на разпорежданията става лично или по електронен път, с възможност за обжалване.
Чл. 10а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж регламентира начина на отпускане на лични пенсии за инвалидност и добавки за чужда помощ. Разпорежданията се издават на база решение на медицинска комисия към териториалното поделение на НОИ. За лица с трайно намалена работоспособност, установена чрез медицинска документация от друга държава, разпорежданията също се издават от НОИ, с особеност за лицата с постоянен адрес в чужбина. Решенията на медицинската комисия трябва да бъдат издадени в срок от 14 дни след получаване на необходимата документация.
Член 10б урежда процедурата за предоставяне на експертни решения за лица с 50% и над 50% трайно намалена работоспособност. След получаване на такова решение, упълномощено лице трябва да го предаде на медицинската комисия в срок до края на следващия работен ден. В случаите, когато освидетелстването е на база медицинска документация от чужбина, регионалната картотека на медицинските експертизи трябва да предаде документацията на длъжностното лице, което следва да я представи на медицинската комисия.
Чл. 10в регламентира процедурата по разглеждане на медицинската документация от медицинската комисия, която взема решения с единодушие на заседание. Комисията може да потвърди решения на ТЕЛК/НЕЛК, като предоставя решенията на упълномощено лице в срок от 3 работни дни. При липса на единодушие, експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК могат да се обжалват. Жалбата се изпраща на органа на медицинската експертиза и на лицето, а медицинското експертно досие трябва да бъде предоставено в срок от 3 работни дни. След получаване, то се връща на регионалната картотека с данни за изходящ номер и дата.
Чл. 11 от Наредбата регламентира спирането на пенсията съгласно чл. 95 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Спирането може да се извърши от различни дати в зависимост от конкретния случай: 1) от датата на заявлението; 3) от първо число на месеца, за който не е получена пенсията; 4) от датата на отпускане на нова несъвместима пенсия; 5) от датата на установяване на нарушение на условията на труд; 7) от датата на установяване на данни за извършено престъпление, свързано с правото или размера на пенсията.
Чл. 11а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж предвижда, че прекратяването на пенсията, съгласно чл. 96, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, се осъществява на базата на данни от Националната база данни "Население" или на информация от компетентна институция на друга държава, съгласно международни договори или европейски регламенти за социална сигурност.
Наредбата определя условията и реда, при които органът, издал разпореждането за отпускане или изменение на пенсии, може да поправя, изменя или отменя решенията си. Това може да се случи при констатирани фактически или технически грешки, пропуски в документите или основания по чл. 99 от Кодекса за социално осигуряване. Поправките се извършват от деня на издаване на разпореждането, а при определяне на по-голям размер на пенсията, разликата се изплаща и за минало време. Недължимо получените суми се възстановяват, а при изменения, свързани с международни договори, възстановяването става без лихва в определен срок.
Член 13 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е изменен с ДВ, бр. 81 от 2000 г., но след това е отменен с ДВ, бр. 40 от 2019 г. и е в сила от 01.01.2019 г.
Пенсионерите, техните наследници и законните им представители са задължени да уведомяват органите по пенсионно осигуряване в срок от един месец за всяко обстоятелство, което може да доведе до спиране, прекратяване или изменение на пенсията, както и за промяна на адреса. Ако не уведомят в срок и продължат да получават пенсия, те трябва да върнат неоснователно получените суми с лихва.
Наредбата определя условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като посочва конкретни възрастови и стажови изисквания за мъже и жени, които се увеличават постепенно от 2016 до 2037 година. Правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО се придобива при навършване на определена възраст и наличие на минимум 15 години осигурителен стаж. Осигурителният стаж се класифицира в трета категория при определяне на правото и размера на пенсията.
Член 15а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е новосъздаден с ДВ, бр. 19 от 2015 г. и е в сила от 01.01.2015 г. Въпреки това, той е отменен с ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 07.04.2017 г.
Чл. 15б от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж предвижда, че при изчисляване на размера на пенсията по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се прилага намаление от 0,4% за всеки недостигащ месец, включително непълен, до навършване на възрастта, посочена в чл. 68, ал. 1 от КСО.
Наредбата определя правилата за признаване на осигурителен стаж от различни категории труд. Трудовият стаж от първа и втора категория се конвертира в трета категория по установен ред. Стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфични условия, се счита за осигурителен стаж от първа или втора категория. За работници в подземни условия, един година от първа категория се зачислява за три години от трета категория. Осигурителният стаж от друга държава, прилаган по международни договори, се взима предвид без конвертиране.
Чл. 16а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж предвижда условия за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст в периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2015 г. Лицата, работили 10 години при първа категория труд или 15 години при втора категория труд, имат право на пенсия, ако сборът от осигурителен стаж и възраст е 94 за жените и 100 за мъжете. Възрастта, необходима за пенсия, е различна в зависимост от категорията труд и годината, в която се подава искането.
Чл. 17 от Наредбата определя кои периоди от осигурителен стаж се зачита при пенсиониране на лица по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За осигурителен стаж се признават: 1) изслуженото време по чл. 69, ал. 1; 2) изслуженото време по чл. 69, ал. 2 и 3; 3) изслуженото време по чл. 69, ал. 5 и 5а; 4) времето от лица, изпълняващи дейности по чл. 69, ал. 6; 5) изслуженото време по чл. 69, ал. 7. Осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита за първа категория труд.
Чл. 17а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя възрастта, при която различни категории лица придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За лицата по чл. 69, ал. 1 - 3, 5, 5а и 6 КСО, възрастта постепенно нараства от 52 години и 10 месеца през 2016 г. до 55 години през 2029 г. Лицата по чл. 69, ал. 4 и 7 КСО придобиват право на пенсия от 42 години и 10 месеца през 2016 г. до 45 години през 2029 г. Измененията в наредбата са в сила от 01.01.2011 г. до 01.01.2029 г.
Чл. 18 от Наредбата урежда условията за допълване на осигурителния стаж при пенсиониране на лица по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигурителният стаж извън чл. 17 може да се добавя към общия осигурителен стаж, но само ако лицата имат две трети действително изслужени години по чл. 17, ал. 1, т. 1 - 4. При пенсиониране по чл. 69, осигурителният стаж се зачита взаимно, а лицата, които не са получили право на пенсия поради недостиг на стаж, могат да се пенсионират по алтернативния ред на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО.
Чл. 18а от Наредбата определя условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за лицата по чл. 69а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Правото на пенсия се придобива при навършване на определен брой години осигурителен стаж, който постепенно се увеличава от 42 години и 10 месеца през 2016 г. до 45 години през 2029 г. Осигурителният стаж след 31 декември 2010 г. е от трета категория труд, а културни организации са тези, вписани в регистъра по Закона за закрила и развитие на културата.
Наредбата определя условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като различните категории лица (по чл. 69б от КСО) имат различни изисквания за минимална възраст и осигурителен стаж в зависимост от годината на пенсиониране. Правото на пенсия се придобива при навършване на определена възраст, която постепенно се увеличава за жените и мъжете в следващите години до 2037 г., когато и двата пола ще могат да се пенсионират на 55 години. След 2037 г. възрастта ще бъде 60 години за всички.
Наредбата определя условията за учителски стаж, който включва осигурителен стаж на учители и възпитатели в учебни заведения, както и на директори и заместник-директори, ако изпълняват задължителната преподавателска работа. Учителският стаж се признава и за определени длъжности, утвърдени от министъра на образованието. Осигурителният стаж в социални услуги за деца също се зачита. Лицата с учителски стаж имат право на пенсия при определени условия, а пенсията за ранно пенсиониране се изплаща от Учителския пенсионен фонд до навършване на определена възраст.
Член 19а, който е нов и е бил изменян няколко пъти, е в сила от 1 януари 2011 г. и е отменен на 1 януари 2014 г. Този член е обект на изменения през 2012 и 2013 г. и е публикуван в Държавен вестник (ДВ) в различни броеве.
Лицата, посочени в чл. 69в, ал. 1 КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на определена възраст, която нараства с времето. От 1 януари 2016 г. до 1 януари 2037 г. се предвиждат различни възрастови граници за пенсиониране на жени и мъже, като постепенно се увеличават до 62 години и за двата пола.
Чл. 20 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя начина на изчисляване на пенсията на база осигурителен стаж и възраст. Пропорционалната част от процента за месеците осигурителен стаж се закръглява до втората цифра след десетичния знак до 31 декември 2016 г. и до третата цифра след десетичния знак от 1 януари 2017 г. В текста са посочени конкретни стойности на пропорционалната част за различен брой месеци осигурителен стаж, с различни ставки за периодите преди и след 2011 г. и с актуализации през годините.
Чл. 21 от Наредбата регламентира условията за преизчисляване на пенсиите на пенсионерите. Заявление за преизчисляване на пенсията, подадено само с допълнително придобит осигурителен стаж след пенсионирането, не се разглежда. Пенсията може да бъде ежегодно преизчислявана при наличие на нов осигурителен стаж и доход, ако това е по-благоприятно. Преизчисленият размер на пенсията влиза в сила от първо число на месеца след подаването на заявлението. Сроковете за произнасяне на длъжностното лице зависят от конкретния случай. Ако до датата на ежегодното преизчисляване не са постъпили нови данни, се издава отказ за преизчисляване. Преизчисляване не може да се извършва повече от веднъж в календарна година, освен при подаване на заявление след 1 април.
Чл. 21а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж описва начина на изчисляване на индивидуалния коефициент за пенсии, като акцентира на намаляване на осигурителния доход при осигуряване в универсален пенсионен фонд. Определят се условията и методологията за изчисление на съотношенията между осигурителните вноски за различни пенсионни фондове, като се вземат предвид спецификите за различни категории труд и периоди на осигуряване. Включени са и правила за определяне на месеци с осигуряване, както и ограничения в броя на месеците за осигурителен стаж.
Правото на пенсия за инвалидност настъпва от датата на инвалидизиране. За слепите по рождение и ослепелите преди работа, както и за лица с вродени или придобити трайни увреждания, правото възниква от датата на подаване на заявление. При пенсия за инвалидност по общо заболяване, лицето трябва да има необходимия осигурителен стаж на посочената дата.
Чл. 22а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж предвижда, че ако датата на инвалидизиране е след датата на подаване на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК (НЕЛК), и заявлението за пенсиониране е подадено в срок от един месец след влизането в сила на решението на ТЕЛК (НЕЛК), то пенсията за инвалидност се отпуска от датата на инвалидизирането.
Чл. 23 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж регулира начина на определяне на осигурителния стаж при пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Според алинея 1, осигурителният стаж от различни категории не се трансформира при определяне на правото и размера на пенсията. Алинея 2 указва, че при изчисляване на размера на пенсията, пропорционалната част от процента за осигурителния стаж се определя по определен ред, указан в чл. 20, ал. 1 - 3.
Слепите по рождение и ослепелите преди постъпването им на работа имат право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Това право се придобива при наличие на осигурителен стаж, без значение от продължителността му, към датата на подаване на заявлението.
Чл. 25 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж предвижда, че при определяне на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест за лица с по-малко от 3 години трудов стаж до 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент се изчислява по реда на чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на база дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.
Член 25а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж установява, че лицата, които имат осигурителен стаж до една година, получават пенсии, определени в минималните размери, посочени в чл. 75, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Пенсиите се определят от датата на подаване на заявлението, след като лицето придобие необходимия осигурителен стаж от една година.
Чл. 26 от Наредбата указва, че признатият осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се намалява с времето на придобития осигурителен стаж след инвалидизиране. Когато стажът след инвалидизиране е представен заедно със заявлението за пенсия след двумесечен срок, размерът на пенсията се определя на база наличния стаж и доход към момента на отпускането. При пенсии по международни договори или европейски регламенти, размерът на пенсията се определя само за българския стаж, освен ако не е предвиден друг метод в самия договор.
Териториалната експертна лекарска комисия, а в някои случаи и Националната експертна лекарска комисия, има задължението да се произнася относно причинната връзка между заболяването или смъртта и условията на труда. Това се извършва въз основа на информацията, предоставена в досието за злополука или професионална болест, както и в съдебното решение, което го замества.
Чл. 28 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж определя условията за отпускане на пенсии за инвалидност в зависимост от новата дата на инвалидизиране. При определени случаи, правото и размерът на пенсията се преценяват спрямо новата дата само при подадено заявление от лицето. В случай на определен краен процент на трайно намалена работоспособност, пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя от датата на установяване на процента. Има специфични условия за случаи на трудова злополука, професионална болест и военна инвалидност.
Чл. 29 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя начина на изчисляване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Размерът на пенсията се определя съгласно разпоредбите на чл. 75 - 77 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В случай че пенсията се определя по международен договор или европейски регламент и осигурителният стаж е по-малък от една година, размерът на пенсията се изчислява на база пропорционалната част от месеците български осигурителен стаж, умножена по процента по чл. 75, ал. 1 КСО.
Чл. 29а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя коефициентите за изчисляване на пенсията за инвалидност, в зависимост от степента на увреждане. Коефициентите се изменят на определени дати и са разделени на три категории в зависимост от нивото на трайно намалена работоспособност. Коефициентите за 2017, 2018, 2019 и 2021 г. са посочени, като за лица с увреждане над 90% те варират от 0,4096 до 0,5056, а за лица с увреждане от 50 до 70,99% от 0,3072 до 0,3792.
Чл. 30 определя условията за отпускане на пенсии за инвалидност и добавки за чужда помощ. Лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО получават пенсия за времето на неработоспособност, определена от ТЕЛК. След навършване на възрастта, пенсията става пожизнена. Преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност се извършва до изтичането на срока на пенсията, а при определяне на по-висок процент на увреждане, размерът на пенсията не може да бъде по-малък от предишния. При преосвидетелстване на лица с пожизнени пенсии, те могат да се изменят или прекратят. Сроковете за обжалване и разпореждане при преосвидетелстване също са регламентирани.
Правото на наследствена пенсия включва родените в брак, извънбрачните и осиновените деца. Осиновените деца нямат право на пенсия от рождените си родители, освен ако осиновителят е съпруг на родителя. При прекратяване на осиновяването, осиновените деца възстановяват правото си на пенсия от рождените си родители.
Чл. 32 от Наредбата определя условията за наследствена пенсия. Според (1), наследниците с трайно намалена работоспособност от 50% и повече, удостоверена от ТЕЛК или НЕЛК, се считат за неработоспособни. В (2) се уточнява, че за наследствена пенсия, наследодателят, който не е бил пенсионер, се счита за отговарящ на изискванията за навършена възраст към датата на смъртта му, според разпоредбите на КСО.
Наследниците на безвестно отсъстващи лица, които имат право на пенсия, могат да получат временно наследствена пенсия след влизането в сила на съдийското решение за обявяване на отсъствието. Тази пенсия се отпуска от датата, на която съдът е признал лицето за безвестно отсъстващо. В случай на безвестно отсъстващ пенсионер, наследниците получават наследствена пенсия от датата на влизане в сила на решението за обявяване на отсъствието, като личната пенсия на пенсионера се спира от същата дата. Наследствените пенсии стават постоянни след влизането в сила на решението за обявяване на смъртта на лицето. Ако обявеното лице се окаже живо, наследствената пенсия се възстановява в приход на бюджета, а личната пенсия се възобновява за целия период.
Чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя условията, при които деца, навършили 18 години, могат да получават наследствени пенсии, ако продължават образованието си. Те трябва да учат в определени учебни заведения и да предоставят документи, удостоверяващи статуса им на учащи. Лицата, които са прекъснали обучението си или са завършили, не се считат за учащи и нямат право на наследствени пенсии. Сроковете за изплащане на наследствените пенсии са определени в зависимост от типа на обучението и документите, представени от учащите.
При смърт на двамата родители, наследствената пенсия на децата се определя от сбора на пенсиите на починалите, без да се вземат предвид другите наследници с право на пенсия. Ако единият от родителите не е имал право на наследствена пенсия, то наследствената пенсия се определя само от пенсията на другия родител. Ако и двамата родители не могат да оставят наследствена пенсия, децата нямат право на такава.
Чл. 36 определя правото на родителите на наследствена пенсия от децата си при навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО и при условие, че не получават лична пенсия. Родителите на лица, загинали по време на военна служба, също имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност, независимо от възрастта. Лицата, които имат право и на лична пенсия, получават и двете пенсии в пълен размер.
Чл. 37 от Наредбата определя условията за зачитане на осигурителния стаж. Времето, за което са дължими или внесени осигурителни вноски, се зачита за осигурителен стаж за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9, чл. 4а и чл. 4а1 от КСО, се зачита времето, за което са внесени осигурителни вноски. Осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно международни договори или европейски регламенти, след потвърждаване от компетентната институция. Когато стажът извън страната съвпада с български осигурителен стаж, той се зачита при спазване на съответните разпоредби.
Наредбата определя правилата за изчисляване на осигурителния стаж в България. Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години, а след 31 декември 2004 г. - и в часове. За времето преди 1 януари 2003 г. осигурителният стаж се зачита на основата на отработеното време и полученото възнаграждение. Има специфични правила за различни категории работници и служители, включително за тези, работещи по договори за управление, самоосигуряващи се лица и др. Осигурителният стаж може да се зачита и за периоди на платени и неплатени отпуски, както и за извънреден труд. Времето на работа без трудово правоотношение също може да бъде зачетено, при определени условия.
Чл. 39 от Наредбата определя условията за зачитане на осигурителния стаж на наетите на работа без определено работно време и работещите надомно за период преди 1 януари 2003 г. За годината, в която доходът е не по-малък от 12 минимални работни заплати, се зачитат условията на получаване на възнаграждение. При по-нисък доход се зачитат съответно месеци и дни, на база минималната работна заплата. След 31 декември 2002 г. за осигурителен стаж се зачита времето с внесени или дължими осигурителни вноски, но не по-малко от минималния осигурителен доход.
Чл. 40 от Наредбата определя как се установява осигурителният стаж и доход. Стажът се удостоверява с документи като трудови и осигурителни книжки, а доходът - с данни от КСО или осигурителна книжка. В случаите на липсващи документи, осигурителите могат да издават удостоверения на базата на автентични документи. При липса на данни за трудово възнаграждение, се посочва минималната работна заплата. През 2020 г. е въведен ред за издаване на документи от ведомства, когато осигурителят е прекратил дейността си. НОИ издава удостоверения на базата на налични ведомости за заплати.
Чл. 41 от Наредбата описва начина на установяване на осигурителен стаж и доход за различни категории лица, включително самоосигуряващи се, работещи без трудово правоотношение, управители и прокуристи на търговски дружества. Осигурителният стаж и доход се удостоверяват с осигурителни книжки до 31 декември 2006 г. След това, самоосигуряващите се лица могат да използват данни от НОИ. За лицата, работещи без трудово правоотношение след 1 януари 2009 г., стажът и доходът се установяват с данни по КСО. Специални правила важат и за докторантите, както и за морските лица и специализантите, които имат специфични изисквания за удостоверяване на стажа.
Чл. 42 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя, че осигурителният стаж на лицата, посочени в чл. 9, ал. 3, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се удостоверява с документ, издаден от началника на затвора, поправителния дом или друго място за лишаване от свобода. Тази разпоредба е изменяна и влиза в сила от 01.01.2011 г.
Наредбата предвижда, че времето, през което родител или осиновител на дете с трайно увреждане полага постоянни грижи за него до навършване на 16 години, се зачита за осигурителен стаж. Това важи за периоди след 1 януари 1996 г., когато родителят не е работил и не е бил осигурен. Правото за зачитане на стажа се ползва само ако детето не е настанено в лечебно или социално заведение. Установяването на необходимостта от постоянни грижи се извършва с решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Чл. 43а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя условията за зачитане на осигурителния стаж за родителите или осиновителите, които полагат грижи за лица с увреждания. Времето, през което се полагат грижи, се зачита за осигурителен стаж, при условие че лицето, което полага грижите, не е осигурено или не получава пенсия. Допълнително, от 1 януари 2020 г. се зачита осигурителен стаж и за лица, нуждаещи се от определена чужда помощ. Необходимостта от чужда помощ се удостоверява с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя, че времето на наборна военна служба и обучението на курсанти и школници след навършване на пълнолетие се признава за осигурителен стаж от трета категория. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. При промяна на срока на наборната служба, за осигурителен стаж се зачита срокът, валиден към момента на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие - срокът към датата на навършване на пълнолетието.
Чл. 45 регламентира зачитането на времето, за което са внесени осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), за осигурителен стаж от трета категория. За удостоверяване на този стаж е необходимо издаване на удостоверение от НОИ, основано на диплома за образование и данни за внесените осигурителни вноски. Лицата могат да искат възстановяване на внесените вноски, ако времето е зачетено на друго основание. Разпоредбите се прилагат и в контекста на международни договори и европейски регламенти, ако периодът на обучение не е признат от друга страна.
Наредбата регламентира условията за зачитане на времето с внесени осигурителни вноски за осигурителен стаж от трета категория труд, свързано с правото на лична пенсия. Времето се зачита само при определени условия, а при надвишаване на изискванията за осигурителен стаж, лицето може да поиска възстановяване на внесените суми. Установяването на времето с осигурителни вноски става на база данни от НОИ, а при постъпило заявление за пенсия, уведомления се изпращат в определен срок. Лицата, които не внесат необходимите осигурителни вноски в срок, получават отказ за отпускане на пенсия.
Чл. 46 от Наредбата определя начина на изчисляване на средномесечния осигурителен доход за различни категории лица, включително самоосигуряващи се. Установява се, че осигурителният доход не може да надвишава максималния осигурителен доход за страната. Включени са специфични условия за определяне на осигурителния стаж и доход в случаи на прекратяване на правоотношения, както и времеви периоди, които не се вземат предвид при изчисляването на осигурителния доход. Освен това, се описват различни случаи на отпуск и времеви периоди, които се зачитат или не за осигурителен стаж, и как се отразяват на индивидуалния коефициент за пенсия.
Чл. 47 от наредбата определя начина на изчисление на индивидуалния коефициент за пенсия, когато се прилагат международни договори или европейски регламенти. Коефициентът се изчислява на базата на доходите, върху които са внесени осигурителни вноски за стажа, придобит в България. Ако част от осигурителния стаж не се признава за определяне на осигурителния доход, се взема предвид минималната работна заплата за съответния период.
Чл. 48 регламентира приравняването на размера на пенсията, когато той е по-малък от минималния размер, определен в Кодекса за социално осигуряване (КСО). В първия параграф се посочва, че пенсията се приравнява към минималния размер, ако изчисленият размер е по-малък. Вторият параграф уточнява, че за пенсии, произтичащи от международни договори или европейски регламенти, приравняването също важи, но само ако условията за придобиване на право на пенсия по КСО са изпълнени с осигурителния стаж, придобит в България.
Чл. 49 регламентира изчисляването на добавката по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при смърт на съпруг (съпруга). Добавката се изчислява от пенсията на починалия, без да се вземат предвид допълнителните добавки. Ако починалият не е получавал пенсия, добавката се определя на базата на правото му на пенсия. За пенсионери с повече от един брак, добавката се изчислява от последната пенсия на починалия съпруг. Добавката се изплаща и от социалната пенсия, ако починалият е получавал такава, и се определя от най-благоприятната пенсия. При липса на документи за доходите на починалия, добавката се изчислява от минималния размер на пенсията. Добавката се прекратява при встъпване в нов брак. Изчисляването на добавките е ограничено от определени разпоредби на КСО.
Съпругът или съпругата на безвестно отсъстващ пенсионер или на осигурен с право на пенсия получава добавка по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване, при условие че са спазени изискванията на чл. 33 и 49 относно отпускането и възстановяването на пенсията.
Съгласно Чл. 49б от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, месечната добавка към пенсиите на репресираните лица по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация се определя на базата на средната пенсия за осигурителен стаж и възраст за предходната календарна година.
Чл. 49в от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е отменен през 2011 г. и преди това е бил в сила от 2010 г. Той е част от общите разпоредби, касаещи изплащането на пенсиите. Настоящата глава обхваща основните правила и условия за изплащането на пенсии.
Пенсиите и добавките към тях се изплащат от териториалните поделения на НОИ чрез лицензирани пощенски станции и доставчици на платежни услуги. Документите за изплащане се изготвят до 25-о число на предходния месец. Изплащането на пенсии в чужбина се извършва от НОИ чрез банки, а разплащанията с чуждестранни осигурителни институти се осъществяват от НОИ на базата на международни договори. Отношенията между НОИ и доставчиците на платежни услуги се уреждат с договор.
Чл. 50а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж регламентира процедурата по предоставяне на лична помощ на пенсионери, които получават добавка за чужда помощ. При подадено заявление по Закона за личната помощ, НОИ превежда дължимата добавка на Агенцията за социално подпомагане за периода, когато помощта е била предоставяна. Добавката не се изменя при тези случаи. Когато личната помощ не се предоставя, добавката се изплаща към пенсията на лицето, докато не бъде сключен нов договор за лична помощ. Сроковете и редът за превеждане на сумите и обмен на информация между НОИ и Агенцията се определят със споразумение.
Пенсиите и добавките към тях се изплащат от пощенските станции по постоянния или настоящия адрес на пенсионерите. Пенсионер, упълномощено лице или законен представител могат да получат пенсията от всяка пощенска станция след предварително заявяване. Всяка пощенска станция води дневник за заявките. Ако не е възможно изплащане на пенсията в същия работен ден, касиерът информира лицето за възможната дата на изплащане. Управителят на НОИ може да разреши изключения при изплащане на допълнителни суми.
Пощенските станции изплащат пенсиите и добавките по електронен изплащателен картон от 7-о до 20-о число на месеца. При неработни дни, изплащането се извършва в следващия работен ден. Неизплатените суми могат да се изплатят през следващия месец. Изплащането следва график, утвърден от ръководителите на пощенските станции и НОИ, който се обявява на гражданите.
Пощенската станция не изплаща пенсия, ако пенсионерът е починал, ако има нареждане от териториалното поделение на НОИ, ако пълномощното е нередовно, ако лицето не представи документ за самоличност или ако единният граждански номер от документа за самоличност не съвпада с този в електронния изплащателен картон.
Чл. 54 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя процедурата за изготвяне на електронен изплащателен картон за всеки пенсионер от териториалното поделение на НОИ. Картонът включва информация за идентификационния номер, имена, адрес, сума за изплащане и данни за пощенската станция. При наследствени пенсии за повече от един наследник се изготвя отделен картон. Пощенската станция издава разписка за изплатените суми, а при наличие на законен представител, пенсията се изплаща на него, при условие, че удостоверява правото си с необходимите документи.
Чл. 55 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е бил изменен през 2015 г. и е влязъл в сила от 1 април 2015 г., но по-късно е отменен с изменение от 2016 г.
Съгласно чл. 56 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, пощенската станция може да изплати пенсията до 20-о число на текущия месец. Ако не е изплатена до тази дата, тя се възстановява с ведомост за неизплатените пенсии и сумите се превеждат до 25-о число. В случай на възстановяване, пенсията може да бъде изплатена за минало време до 6 месеца, включително текущия месец.
Служебните бонове (разписки) за изплатените пенсии по електронен изплащателен картон трябва да се съхраняват от началника на пощенската станция или от определен служител в паричната служба. Срокът за съхранение е 3 години, считано от 1 януари на годината след годината, за която се отнасят боновете.
Член 58 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж урежда процедурите за предаване на документите за изплащане на дължимите суми за пенсии от Националния осигурителен институт (НОИ) на платеца. Документите трябва да се предадат до четири работни дни преди началото на срока за плащане. Пенсионерите, за които няма дължими суми, не се включват в тези документи. НОИ осигурява ритмично превеждане на необходимите средства за пенсии и добавки на Областната пощенска станция, за да се гарантира своевременното им изплащане.
Областната пощенска станция е отговорна за предоставяне на необходимите средства на пощенските станции за изплащане на пенсии и добавки. Тези средства се осигуряват въз основа на информация от Националния осигурителен институт (НОИ) относно изплащането на пенсиите.
Член 60 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж уточнява, че по електронни изплащателни картони, които са изключени от документите за изплащане на пенсиите, пощенската станция не извършва плащания, дори за минали периоди. В случай че по тези картони има дължими суми за пенсии, изплащането се осъществява чрез пенсионен запис от ТП на НОИ.
Пенсията и добавките към нея се изплащат лично на пенсионера или на упълномощеното от него лице. За малолетни или лица под пълно запрещение, пенсията се изплаща на законния представител. Непълнолетни или лица под ограничено запрещение могат да получат пенсията си лично, представяйки документ за самоличност.
Чл. 62 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж урежда условията за изплащане на пенсии на пенсионери с трайно намалена работоспособност или навършили 68 години. Пенсията може да бъде изплащана на адреса на пенсионера след заявление до пощенската станция. Съпрузите, пълнолетните деца или родителите на пенсионера могат да получават пенсията и добавките до двукратния размер на социалната пенсия за старост, след представяне на документи за самоличност и доказване на родствена връзка. В случай на неправилно изплащане, сумата се възстановява на НОИ.
Чл. 63 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж описва процедурата за изплащане на пенсии чрез пенсионен запис. Плащането може да се извършва за пенсии за непълен месец, спряна пенсия и неполучена пенсия от починал пенсионер. Записите се включват във ведомости с поредни номера и се предават на платеца до края на работния ден. Сумите се превеждат от НОИ на следващия ден след подаването на документите. Пенсиите се изплащат на пенсионера в 20-дневен срок от получаване в пощенската станция. Ако не се изплатят в този срок, сумата се връща на НОИ. Записите за починали пенсионери се връщат веднага след получаване на информация.
Когато пенсионер не може да получи лично пенсията си, той може да упълномощи друго лице да я получи. Пълномощното трябва да е с нотариално заверен подпис, а в чужбина - заверено от българските дипломатически представителства. Данните от документа за самоличност на упълномощения се вписват в електронния изплащателен картон. Пенсията може да се получи и с изрично пълномощно без нотариална заверка, но не повече от 3 пъти годишно. Пълномощното се съхранява в пощенската станция за 3 години след изтичането на годината на изплащане.
Пенсионерът може да подаде заявление за промяна на адреса за получаване на пенсия до териториалното поделение на НОИ. При смяна на адреса, пенсионното досие се прехвърля в съответното ТП на НОИ. Заявлението може да бъде подадено и по електронен път. Заявленията, получени до 25-о число на месеца, се изпълняват от първо число на следващия месец, а тези след 25-о число - от първо число на втория месец след подаването.
Чл. 66 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж регламентира, че пенсионерите, които временно пребивават в друго населено място, могат да получават пенсията си от местната пощенска станция, обслужваща новия адрес. За целта е необходимо да се подаде заявление до началника на пощенската станция. Издаденият служебен бон за плащането се съхранява в пощенската станция. Освен това, пенсиите могат да се изплащат и чрез лицензирани доставчици на платежни услуги, банки и други платежни институции.
Чл. 67 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж урежда условията за изплащане на пенсии и добавки на пенсионерите по лична платежна сметка, обозначена с IBAN. Заявлението за изплащане се подава до териториалното поделение на НОИ и може да бъде подадено и чрез ДПУ, ако има договореност за обмен на информация. Лицата, подали заявление по чл. 1, ал. 8, получават пенсиите си само по лична сметка и трябва да подават декларация на всеки 6 месеца, в противен случай изплащането се спира. В заявлението се включват данни за ДПУ, IBAN, лични данни на пенсионера и адрес. Заявленията, получени до 25-о число на месеца, се изпълняват от първо число на следващия месец, а след 25-о число - от първо число на втория месец след подаването.
Чл. 68 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя, че при превеждане на пенсията по сметка, ако има удръжки съгласно Гражданския процесуален кодекс, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или по чл. 114а от КСО, териториалното поделение на НОИ извършва тези удръжки и след това превежда остатъка от пенсията на получателя.
Чл. 69 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя задълженията на ДПУ при извършен превод на недължими суми за пенсии. ДПУ, лицензирано от БНБ, е длъжно да възстанови недължимите суми на НОИ в срок от три работни дни след уведомление. Възстановяването се извършва по сметката на НОИ в пълен размер, ако има достатъчно наличност, или до размера на наличността, ако средствата са недостатъчни.
Чл. 70 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж предвижда процедура при получаване на данни за смърт на пенсионер. НОИ изпраща удостоверение на съответния доставчик на платежни услуги (ДПУ) с информация за последния месец, за който пенсионерът е получавал пенсия, и за месеца, до който е преведена пенсията. Ако пенсията е преведена за период след смъртта, неоснователно преведената сума се вписва в удостоверението. ДПУ е задължен да възстанови сумите на НОИ в срок от три работни дни. Освен това, ДПУ не може да удържа такси от сумите, подлежащи на възстановяване.
Чл. 71 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж описва процеса на ежемесечно завеждане на сметките на пенсионерите от НОИ. НОИ изготвя електронни списъци, съдържащи информация за пенсионерите, включително ЕГН, имена, IBAN на сметката, сума на превода и основание за плащане. Тези списъци се уточняват от териториалните поделения на НОИ, като пенсии, за които не се следват преводи, не се включват. Преводите за пенсии за минало време или спряна пенсия се извършват чрез допълнителни електронни списъци.
Чл. 72 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж регламентира, че Националният осигурителен институт (НОИ) е задължен да превежда сумата за пенсии на пенсионерите в първите три работни дни от началото на всеки период, определен в чл. 52, ал. 1. Преводите се извършват по отделна сметка на доставчика на платежни услуги. За пенсии, свързани с международни договори, сроковете за превод се определят между НОИ и чуждестранните осигурителни институти.
Член 73 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е бил изменен с ДВ, бр. 15 от 2007 г. и е влязъл в сила от 01.01.2007 г. Впоследствие, този член е бил отменен с ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.
Доставчикът на платежни услуги не заверява сметката на пенсионера при следните условия: ако има данни за смърт на пенсионера, ако пенсионерът е подал заявление за закриване на сметката или ако има нареждане от териториалното поделение на НОИ за спиране на пенсията. В тези случаи, преведената сума за месеца се възстановява на НОИ в срок от 3 дни.
Член 75 от Наредбата определя процедурата за закриване на сметка по искане на титуляря или упълномощено лице. При закриване остатъкът по сметката се изплаща съгласно правилата на доставчика на платежни услуги. Измененията в текста са извършвани между 2007 и 2019 г.
Чл. 76 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж регламентира задълженията на ДПУ при закриване на сметки, по които се превеждат пенсии. При закриване на сметка, ДПУ уведомява териториалното поделение на НОИ, освен ако е получило удостоверение по чл. 70 от НОИ. При смърт на титуляра, остатъкът от сметката се изплаща на наследниците след представяне на удостоверението. В случай на неправилно изплатени суми, ДПУ е задължено да възстанови сумите на НОИ в срок от 3 дни.
Раздел VIII от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж регламентира изплащането на пенсии на лица с постоянен адрес в чужбина, в контекста на международни договори, по които Република България е страна, и европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този раздел е изменян и актуализиран през 2010 и 2019 г., с последна промяна, влязла в сила от 01.01.2019 г.
Пенсии в чужбина се изплащат от Националния осигурителен институт (НОИ) на основание международни договори или европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност. Изплащането се осъществява чрез банка, определена по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Чл. 79 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е бил изменен с ДВ, бр. 25 от 2004 г. и след това отменен с ДВ, бр. 17 от 2008 г. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.
Наредбата регламентира начина на превод на пенсии на лица, които получават пенсии от България. Според чл. 80, пенсиите могат да се превеждат чрез чуждестранен осигурителен институт, на посочена банкова сметка или директно на лицата, в съответствие с международни договори или европейски регламенти. Лицата могат да поискат пенсиите да бъдат превеждани на лична сметка в банка в държава, с която България има международен договор, или на лична платежна сметка с IBAN в лицензирана банка в България. Пенсиите, превеждани чрез лицензирани доставчици на платежни услуги, се изплащат в национална валута и могат да се изплащат на по-дълги периоди по искане на лицата. Преводите в чужбина се извършват в евро, освен ако не е предвидено друго в международен договор. Таксите за превод на пенсии по лична сметка се заплащат от пенсионера, освен ако международен договор предвижда друго.
Чл. 81 определя условията за продължаване на изплащането на пенсии на лица, живеещи в чужбина. Лицата, получаващи пенсии в чужбина, трябва да представят декларация за продължаване на получаването на пенсия на всеки три месеца. За тези с постоянен адрес в чужбина, получаващи пенсии чрез лицензиран пощенски оператор, декларацията се подава при започване на изплащането и ежегодно в края на годината. Ако декларацията не бъде представена, изплащането на пенсията се спира, но може да бъде възобновено след получаване на декларацията. Декларацията може да бъде подадена по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор. Изключения от изискванията съществуват в случаи на международни договори или европейски регламенти. Лица, учещи в чужбина, също трябва да представят документи от учебните заведения в началото на семестъра.
Изплащането на пенсии в чужбина, както и смяната на адрес на пенсионер, се извършват по писмено заявление от пенсионера. Заявлението се основава на данни за постоянен или настоящ адрес, които са обявени в Националната база данни "Население". Освен това, пенсии, отпуснати по международен договор или европейски регламенти за координация на социалната сигурност, се изплащат на лица, които постоянно или продължително пребивават в Република България.
Чл. 83 от Наредбата регулира изплащането на пенсии, отпускани от НОИ и чуждестранни осигурителни институти. Пенсии, отпуснати от НОИ на български и чужди граждани, се изплащат от териториалните поделения на НОИ по реда на определени членове от КСО. Пенсии от чуждестранни институти могат да се изплащат чрез НОИ или директно по банкови сметки на лицата, водени от лицензирани ДПУ.
Чл. 84 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж предвижда, че към пенсиите се изплащат добавки, които са определени в разпореждането по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Чл. 85 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж регламентира удръжките от пенсии, които се извършват за запори, наложени по Гражданския и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и за възстановяване на неоснователно получени суми. Вземанията се събират по определен ред, като задълженията за издръжка имат предимство. Лицата могат да подадат писмено заявление за погасяване на дългове от набрана сума от пенсия. При прекратяване на пенсията и непогасени дългове, се преминава към принудително събиране. Удръжките за осигурителни вноски се извършват от пенсията, а неоснователно получените суми след смъртта на пенсионера се възстановяват от наследниците. Промяната в размера на пенсията води до нов размер на удръжките от следващия месец.
Член 86 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 23 от 2014 г., и влиза в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 87 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж регулира процедурата по възстановяване на суми, преведени по запорно съобщение, уведомления при налагане на запор и срокове за изпълнение на запорни съобщения. При преведена сума, по-голяма от дължимата, тя се възстановява на НОИ след уведомление. Наложилият запора и длъжникът се уведомяват за размера на удръжката и за началото на запора, а запорните съобщения се изпълняват в зависимост от датата на получаване.
Чл. 88 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж уточнява, че при определяне на размера на удръжката по чл. 85, ал. 1 се взема предвид общата сума от изплащаните пенсии и добавки, включително пенсии и плащания от чуждестранни осигурителни институти, с изключение на добавката по чл. 103 КСО.
Чл. 89 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж регламентира процедурата по издаване на удостоверение от НОИ, което удостоверява обстоятелства относно получаването на пенсия, вида, размера, срока и добавките към нея, както и направените удръжки. Заявлението за такова удостоверение може да бъде подадено и електронно. За лица с постоянен адрес в чужбина удостоверенията се издават от определени длъжностни лица, а също така се издават удостоверения и за пенсии, отпуснати от чуждестранни институти, при условията на международни договори.
Когато се изплащат пенсии или добавки за непълен месец, сумата се изчислява чрез деление на месечната пенсия (или добавка) на броя на календарните дни в месеца, след което резултатът се умножава по броя на дните, за които се полага пенсията (или добавката).
Член 91 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж урежда процедурата за изплащане на неполучена пенсия на починал пенсионер. Наследниците подават заявление до териториалното поделение на НОИ, а неполучената пенсия може да се изплати на упълномощено лице или да се раздели между наследниците. Освен това, пенсии, превеждани в чужбина на основание международни договори, също се изплащат по специален ред.
Наредбата регулира процеса на изплащане на пенсии чрез териториалното поделение на НОИ и областната пощенска станция. Всяко териториално поделение превежда средства за пенсии до края на месеца, а НОИ компенсира разходите за изплащане на пенсии до 7-о число на месеца. Дружеството, отговорно за изплащането, представя годишен доклад за разходите до 31 май, който се проверява от независим одитор. Компенсацията за изплащането на пенсии е освободена от ДДС. Министърът на транспорта и съобщенията контролира и определя размера на компенсацията, а НОИ дължи доплащане при превишение на компенсацията над получените средства.
Член 92а от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж определя механизма за компенсация на разходите, свързани с изплащането на пенсии чрез пощенските станции. Компенсацията се изчислява на база нетните разходи, които представляват разликата между разходите при задължение за изплащане на пенсии и без такова. Разходите за инвестиции, свързани с услугата, също се отчитат. Контролът за предотвратяване на свръхкомпенсиране се извършва на всеки три години от министъра на транспорта или упълномощено лице.
Чл. 92б от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя, че изплащането на пенсии чрез пощенските станции е възложено на "Български пощи" - ЕАД за срок от 15 години, започващ от 1 юли 2016 г. Възлагането и компенсирането на услугата се извършва при спазване на правилата за държавните помощи. Редът за предаване на информацията за изплащането на пенсиите се урежда с писмено споразумение между НОИ и "Български пощи" - ЕАД.
Чл. 93 от наредбата предвижда, че при финансови ревизии в пощенските станции, в случай на неправилно изплатени и отчетени пенсии, се уведомява териториалното поделение на НОИ. Освен това, пенсионните органи извършват проверки за правилното прилагане на наредбата в сътрудничество с органите на областната пощенска станция, като редът и начинът на проверките се определят в съвместна инструкция.
Пощенските станции могат да предоставят справки на пенсионерите или техните пълномощници единствено за изплатените пенсии. За постъпления по сметки на пенсионери, справките се извършват от доставчиците на платежни услуги. Всички останали справки относно пенсиите се правят само от териториалните поделения на НОИ.
Чл. 95 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя, че пенсионерът има право да избере само един начин за получаване на пенсията и добавките към нея. Изборът може да бъде направен между пощенска станция, ДПУ, лицензирано от БНБ, или клон на ДПУ, който осъществява дейност в страната. Измененията в текста са в сила от 01.01.2007 г. и 17.05.2019 г.
Наредбата урежда механизмите за отпускане на пенсии и осигурителен стаж, включително информацията, която Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" предоставя на НОИ относно починалите пенсионери. Включва дефиниции на термини, свързани с пенсионната система, и правила за приравняване на пенсии, отпуснати преди 2000 г. и инвалидни пенсии. Освен това описва условията за пенсиониране и компенсации за изплащане на пенсии чрез пощенските станции.
Параграф §2а от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж определя ключови термини, свързани с пенсионната система. Лицата с постоянен адрес в чужбина са тези, които нямат настоящ адрес в България при подаване на заявление за пенсия. Идентификационният номер на пенсионер може да бъде единният граждански номер, личният номер или служебният номер. Членовете на семейството включват съпруга/съпругата и деца до 18 години, както и деца над 18 години с определена неработоспособност. Оригиналният документ е такъв, който е подписан от издателя и, където е приложимо, е с печат. Системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация е предназначена за обмен на данни между държавите членки на ЕС и свързаните с тях институции.
Параграф §3 от Наредбата предвижда приравняване на пенсиите, отпуснати до 31 декември 1999 г. по отменените закони, към новите разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Това включва различни категории пенсии, като: пенсии за изслужено време и старост, инвалидни пенсии поради общо заболяване, трудова злополука, военноинвалидни, гражданскоинвалидни, социални пенсии и пенсии за особени заслуги, които ще бъдат приведени в съответствие с актуалните членове на КСО.
От 1 януари 2000 г. пенсиите за инвалидност, отпуснати по отменените закони, се приравняват на база групата инвалидност. При I група инвалидност, пенсията е за трайно намалена работоспособност над 90%. При II група - от 71 до 90%, а при III група - от 50 до 70%. Военноинвалидните пенсии, както и пенсиите по определени членове от отменения закон, се изплащат в размера на социалната пенсия за старост.
Параграф §4а от наредбата предвижда, че до 31 декември 2005 г. датата на заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност ще бъде считана за датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК (НЕЛК), при условие че необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ или в службата по чл. 1, ал. 3 в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК).
Пенсиите на лицата, посочени в § 2, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО), които са подали заявление след изтичането на едногодишния срок по чл. 20 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите преди 31 декември 1999 г., ще се изплащат от датата на подаване на заявлението.
Параграф 6 от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж уточнява, че при прилагането на § 3 от същите разпоредби, оценката на правото на пенсия се извършва съгласно условията на отменения Закон за пенсиите (чл. 6 и 7), докато размерът на пенсията се определя по Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Параграф §8 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата определя начина на преизчисляване на пенсиите, отпуснати за първа и втора категория труд. Стажът до 31 декември 1999 г. се зачита в съотношение 3 години от първа категория или 4 години от втора категория за 5 години от трета категория. При пенсии, отпуснати по специфични условия от отменения Правилник, стажът към 31 декември 1999 г. се приравнява на първа или втора категория труд, съгласно правилата, действащи преди 1 януари 2000 г.
Съгласно новия параграф §8а, при представяне на нови доказателства за осигурителен стаж преди пенсионирането, свързани с пенсии, отпуснати по чл. 68, се съставя нов погасителен план за разсрочване на остатъка от осигурителните вноски. Срокът по първоначалния погасителен план не може да бъде удължаван. Тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2011 г.
Лицата, които до 31 декември 2016 г. са получили пенсии за трудова дейност, имат право да поискат индивидуалният им коефициент да бъде определен по новия ред на чл. 46, ал. 11, ако това е по-благоприятно за тях. Новият размер на пенсията ще бъде в сила от датата на подаване на заявлението.
Параграф §9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е допълван и изменян многократно, като последните изменения и допълнения са извършени през 2021 г. Наредбата е приета на основание различни членове от Кодекса за социално осигуряване и влиза в сила от 1 януари 2000 г.
Контролът по изпълнението на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се възлага на Националния осигурителен институт. Преходните и заключителните разпоредби към постановление № 28 от 11 февруари 2002 г. за изменение и допълнение на Наредбата, приета с постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., влизат в сила от 01.01.2002 г.
Параграф §18 предвижда, че за лицата, инвалидизирали се преди 1 януари 2002 г., които отговарят на условията по чл. 74, ал. 2 КЗОО, пенсията ще бъде отпусната от 1 януари 2002 г., при условие че заявлението с необходимите документи е подадено в срок от 6 месеца след тази дата. Допълнителните разпоредби включват Постановление № 63 от 17 март 2004 г., което изменя и допълва Наредбата.
Параграф 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя сроковете за влизане в сила на различни параграфи. Параграфи 4, 5, т. 2, 7, 10, 11, т. 2 и 13 влизат в сила от 2 август 2003 г., параграф 15, т. 1 от 27 декември 2003 г., а параграф 6 от 1 януари 2004 г. Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 39 от 11 март 2005 г. за изменение и допълнение на Наредбата влизат в сила от 1 януари 2005 г.
Решенията на РЕЛКК и ЦЕЛКК, които са взети до 31 декември 2004 г., остават в сила, при условие че определените в тях срокове не са изтекли.
Параграф §20 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж влиза в сила от 1 януари 2005 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 22 от 6 февруари 2007 г. за изменение и допълнение на същата наредба, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2007 г., и влизат в сила от 1 януари 2007 г.
Параграф §38 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж предвижда, че постановлението влиза в сила от 1 януари 2007 г. Заключителните разпоредби включват Постановление № 21 от 8 февруари 2008 г., което е за изменение и допълнение на същата наредба и е обнародвано в Държавен вестник, брой 17 от 2008 г.
Параграф §17 указва, че различни разпоредби от наредбата влизат в сила в различни дати: т. 1 от § 5 влиза в сила от 1 януари 2008 г., т. 2 от § 5 влиза в сила от 23 декември 2006 г., а § 14 и 15 влизат в сила от 1 март 2008 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 38 от 17 февруари 2009 г. за изменение и допълнение на наредбата, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., влизат в сила от 1 януари 2009 г.
Параграф §23 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на параграфи 7 и 20, които влизат в сила от 1 април 2009 г. Допълнителни разпоредби са свързани с Постановление № 245 от 15 октомври 2009 г. за изменение и допълнение на наредбата, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г.
В параграф §14 от наредбата се предвиждат изменения в терминологията, като думите "намалена работоспособност", "загубена работоспособност" и "загубената работоспособност" се заменят с "трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане" и "трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 245 от 15 октомври 2009 г., което изменя и допълва наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г.
Параграф 15 уточнява, че Параграф 8 влиза в сила на 12 май 2009 г., а Параграфи 2, 5, т. 2, 6, 7, 9 и 14 влизат в сила на 1 юли 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 254 от 26 октомври 2009 г., което изменя и допълва нормативни актове на Министерския съвет и влиза в сила от 3 ноември 2009 г.
Параграф 3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба за пенсиите и осигурителния стаж предвижда преназначаване на учители и възпитатели на длъжност "старши учител" или "старши възпитател", при условие че отговарят на изискванията и подадат заявление. Лицата, които не отговарят на условията за старши длъжности или не подадат заявление, продължават да изпълняват длъжността "учител" или "възпитател". Освен това, ако лицата не отговарят на изискванията преди влизането на наредбата в сила, те също ще продължат да изпълняват длъжността до назначаване на подходящо лице.
Директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена определят срок за подаване на заявления за заемане на длъжности "старши учител" и "старши възпитател". Създават комисия, която разглежда заявленията и изготвя списък на кандидатите, отговарящи на изискванията. На база на този списък директорите правят промени в длъжностното разписание и заплатите на персонала. Лицата, подали заявления, се преназначават на съответните длъжности съгласно Кодекса на труда.
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж постановява, че трудовият стаж, придобит при условията и на длъжностите по чл. 19, ал. 1, 2 и 3 от същата наредба, до влизането в сила на новото постановление, се признава за учителски стаж. Това важи за стажа, придобит преди 01.01.2003 г.
Параграф 6 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба за пенсиите и осигурителния стаж указва, че наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в 'Държавен вестник', с изключение на разпоредбите на § 1, т. 3 относно чл. 124, ал. 1, т. 5 и ал. 2, т. 5, които ще влязат в сила от учебната 2010/2011 г.
В срок до 6 месеца след влизането в сила на постановлението, министърът на образованието, младежта и науката е задължен да внесе в Министерския съвет Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, който да определи условията и реда за заемане на длъжностите "учител-методик" и "възпитател-методик". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 328 от 30 декември 2009 г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, обнародвано на 2 януари 2010 г. и влязло в сила от 01.01.2010 г.
Параграф §24 постановява, че наредбата влиза в сила от 1 януари 2010 г. Допълнителните разпоредби към Постановление № 25 от 3 февруари 2011 г. за изменение и допълнение на наредбата, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., са обнародвани в Държавен вестник, брой 13 от 2011 г. и влизат в сила от 1 януари 2011 г.
В параграф §25 от наредбата се предвиждат изменения, при които се заменят определени разпоредби от Кодекса за социално осигуряване. Конкретно, думите "чл. 68, ал. 1 - 3 КСО" се заменят с "чл. 68, ал. 1 и 2 КСО", а "възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО" с "възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО". Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 25 от 3 февруари 2011 г., което изменя и допълва наредбата, и влиза в сила от 01.01.2011 г.
Параграф 27 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж влиза в сила от 1 януари 2011 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 33 от 16 февруари 2012 г. за изменение и допълнение на същата наредба, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., влизат в сила от 1 януари 2012 г.
Лицата, които съхраняват документи за осигурителен стаж и доход на работници и служители, работили при заличени еднолични търговци и прекратени търговски дружества, трябва да предадат тези документи в териториалното поделение на НОИ до 31 декември 2012 г.
Параграф 38 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж постановява, че разпоредбите влизат в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 30. Заключителните разпоредби към Постановление № 248 от 11 октомври 2012 г. се отнасят до изменения и допълнения на същата наредба, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. Новите разпоредби влизат в сила от 1 август 2012 г.
Параграф §5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж влиза в сила на 1 август 2012 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 80 от 29 март 2013 г. за изменение и допълнение на същата наредба са обнародвани в Държавен вестник, брой 33 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2013 г.
Параграф 34 указва, че постановлението влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на определени параграфи, които остават в сила от предходни дати. Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 142 от 8 юли 2013 г., което приема устройствен правилник на Министерството на младежта и спорта и влиза в сила от 3 юли 2013 г.
Параграф §91 указва, че постановлението влиза в сила от 3 юли 2013 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 47 от 6 март 2014 г., което изменя и допълва Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. Обнародвано е в Държавен вестник, брой 23 от 2014 г. и влиза в сила от 01.01.2014 г.
Параграф 38 от преходните и заключителни разпоредби постановява, че наредбата влиза в сила от 1 януари 2014 г. Допълнителни разпоредби са включени към Постановление № 50 от 6 март 2015 г., което изменя и допълва Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. Тези изменения влизат в сила от 13 март 2015 г.
В параграф 46 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се предвижда замяна на термина "териториалното поделение 'Български пощи'" с "областната пощенска станция". Заключителните разпоредби се отнасят за Постановление № 50 от 6 март 2015 г., което изменя и допълва Наредбата, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. Измененията влизат в сила от 13 март 2015 г.
Параграф 47 от Наредбата посочва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му с изключение на определени параграфи. Параграфи 2, 3, 7-14, 16, 17 и 20 влизат в сила от 1 януари 2015 г., а параграфи 21-37 влизат в сила от 1 април 2015 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 131 от 28 май 2015 г., което е обнародвано в Държавен вестник, брой 40 от 2015 г. и влиза в сила от 17 февруари 2015 г.
Параграф 4 определя, че параграфи 1 и 2 влизат в сила от 17 февруари 2015 г. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 41 от 25 февруари 2016 г., което изменя и допълва Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. Обнародвано е в Държавен вестник, брой 17 от 2016 г.
Параграф §38 указва, че определени параграфи (2, 10, 12-21 и 24) влизат в сила от 1 януари 2016 г. Освен това, се споменава, че преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 168 от 8 юли 2016 г. за изменение и допълнение на Наредбата са обнародвани в Държавен вестник, брой 54 от 2016 г. и влизат в сила от 1 юли 2016 г.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е задължен да предложи до 1 септември 2016 г. на министъра на финансите и управителя на Националния осигурителен институт размера на компенсацията за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсиите чрез пощенските станции. Тази компенсация ще бъде определена на базата на фактически изплатените суми до 1 юли 2016 г. и ще бъде включена в проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г.
Параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба за пенсиите и осигурителния стаж определя компенсацията за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсиите чрез пощенските станции за периода от 1 юли до 31 декември 2016 г. Тя е в размер на разликата между левовата равностойност на 15 милиона евро и средствата, преведени от Националния осигурителен институт на дружеството до 1 юли 2016 г. Компенсацията се изплаща ежемесечно от Националния осигурителен институт до 7-о число на месеца на равни вноски.
Параграф §9 от преходните и заключителни разпоредби постановява, че наредбата влиза в сила от 1 юли 2016 г. Допълнителните разпоредби към Постановление № 60 от 30 март 2017 г. касаят изменения и допълнения на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., и влизат в сила от 01.01.2017 г.
В параграф §30 от наредбата се указва, че навсякъде в текста думите 'ЕГН/ЛНЧ' трябва да се заменят с 'ЕГН/ЛН/ЛНЧ'. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 60 от 30 март 2017 г., което изменя и допълва Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. Тези изменения влизат в сила от 01.01.2017 г.
Параграф 31 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя датите за влизане в сила на различни параграфи. Общото правило е, че наредбата влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на параграфи 9, 10 и 14, които влизат в сила от датата на обнародването в 'Държавен вестник', и параграф 16, т. 2, който влиза в сила от 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби се отнасят за Постановление № 95 от 18 май 2017 г., което изменя и допълва Наредбата за работното време, почивките и отпуските, и влиза в сила от 1 юни 2017 г.
Параграф §18 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж влиза в сила на 1 юни 2017 г., с изключение на определени параграфи: Параграфи 9 и 17 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", а параграфи 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 32 от 2 март 2018 г. за изменение и допълнение на наредбата, обнародвани в "Държавен вестник", влизат в сила на 9 март 2018 г.
Параграф 9 от наредбата уточнява, че новите разпоредби влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник", с изключение на § 5, който влиза в сила от 1 януари 2019 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 97 от 7 юни 2018 г., което изменя и допълва Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г.
Параграф §26 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж влиза в сила на 1 януари 2018 г., с изключение на параграфи 12 и 24, които влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник", и параграф 25, който влиза в сила от 9 март 2018 г. Преходните и заключителните разпоредби към Постановление № 339 от 20 декември 2018 г. за изменение и допълнение на наредбата, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., са обнародвани в "Държавен вестник", брой 107 от 2018 г., и влизат в сила от 1 януари 2019 г.
Персоналната пенсия на дете без право на наследствена пенсия от починал родител, отпусната до 31 декември 2018 г., се изплаща по сроковете на чл. 82, ал. 1 от КСО. Тази пенсия може да бъде спряна, ако е подадена декларация за месечна помощ по чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца, като информацията се предоставя служебно от Агенцията за социално подпомагане. Пенсията, прекратена по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, не подлежи на възстановяване.
Параграф §4 от преходните и заключителни разпоредби постановява, че измененията в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж влизат в сила от 1 януари 2019 г. Тези разпоредби са част от Постановление № 116 от 14 май 2019 г., което изменя и допълва Наредбата, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. Обнародвано е в Държавен вестник, брой 40 от 2019 г. и също влиза в сила от 01.01.2019 г.
Параграф §58 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж предвижда, че висящите производства за отпускане на пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 69а от КСО ще се довършат в съответствие с новите разпоредби. Отпуснатите пенсии по чл. 69а от КСО и отказите за тях до влизането в сила на постановлението няма да бъдат преразглеждани.
Параграф 59 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба за пенсиите и осигурителния стаж уточнява, че договорите, сключени преди обнародването на постановлението между НОИ и лицензирани доставчици на платежни услуги, запазват действието си. Доставчици на платежни услуги, които не са в обхвата на ал. 1, ще започнат изплащането на пенсии след сключване на договор по чл. 50, ал. 5, а до тогава пенсиите ще се изплащат по досегашния ред.
Параграф 60 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на 10 октомври 2019 г. или на деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 194 от 2 август 2019 г., което допълва наредбата и влиза в сила от 1 септември 2019 г.
Параграф §2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж постановява, че наредбата влиза в сила от 1 септември 2019 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 217 от 17 август 2020 г., което изменя и допълва съществуващата наредба, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. Тези изменения и допълнения влизат в сила от 1 януари 2020 г.
Параграф 27 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж постановява, че наредбата влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 5, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 176 от 29 април 2021 г. за изменение и допълнение на Наредбата, което е обнародвано в "Държавен вестник" и влиза в сила от 7 май 2021 г.
Параграф §10 определя, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграфи 2, 3 и 6 влизат в сила от 1 януари 2021 г., а параграфи 7 и 9 - от 1 септември 2021 г. Допълнително, разпоредбите са свързани с Постановление № 273 от 9 август 2021 г., което е обнародвано в "Държавен вестник" и влиза в сила от 1 септември 2021 г.
Параграф §7 от Наредбата влиза в сила на 1 септември 2021 г., с изключение на т. 19, букви "а" и "б", които влизат в сила на 1 октомври 2021 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 122 от 9 юни 2022 г. касаят изменения и допълнения в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г.
Параграф §4 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба за пенсиите и осигурителния стаж влезе в сила на 25 декември 2021 г. Постановление № 244 от 11 август 2022 г. определя орган по чл. 10 от Закона за пощенските услуги и включва изменения и допълнения на нормативни актове на Министерския съвет. Заключителните разпоредби към Постановление № 89 от 3 април 2024 г. касаят изменения и допълнения на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., и влизат в сила от 01.01.2024 г.
Параграф §10 уточнява, че постановлението влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключение на: 1. Параграфи 1, 2 и 9, които ще влязат в сила на 31 март 2024 г.; 2. Параграфи 6 и 7, които ще влязат в сила на 27 февруари 2024 г. Също така, са посочени преходни разпоредби към Постановление № 199 от 6 юни 2024 г. за изменение и допълнение на Наредбата, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г.
Параграф §4 указва, че до приемането на акта за възлагане на услугата по чл. 92б на "Български пощи" - ЕАД, дружеството продължава да изплаща пенсии по досегашния ред. Приложението към чл. 92, ал. 3 описва механизма за определяне на компенсацията на нетните разходи при изплащане на пенсии чрез пощенските станции. Включва изчисляване на приходи и разходи, разделно счетоводство, хипотетичен сценарий за работа без задължение за изплащане на пенсии и формули за изчисляване на нетните разходи и компенсацията.