НАРЕДБА ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ГРАЖДАНСКИ РЕСУРСИ ЗА ОТБРАНА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда условията и реда за планиране на граждански ресурси за отбрана, разработване на военновременни планове и изпълнение на дейности, свързани със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл. 2
Чл. 2 от Наредбата определя планирането на граждански ресурси за отбрана като основна дейност в сферата на отбранително-мобилизационната подготовка. То включва определяне на военновременните нужди на страната от отбранителни продукти и услуги, възлагане на задачи, разработване на планове и програми, както и сключване на договори за осигуряване на тези ресурси.
Чл. 3
Планирането на граждански ресурси за отбрана се извършва от различни държавни органи, съдебната власт, организации, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, органите на местното самоуправление и юридически лица с военновременни задачи. Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, по предложение на министъра на отбраната, приема методически указания за планиране на ресурсите, разработване на военновременен план и номенклатурен списък на потребностите от гражданска продукция и услуги. Периодът за планиране се определя с указанията и е съобразен с продължителността на военновременния период, установен с нормативен акт.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредбата за планиране на граждански ресурси за отбрана описва основните принципи и условия, на които трябва да се основава планирането на гражданските ресурси. Тези принципи включват синхронизация на планирането, икономическа оценка на ресурсите, контрол и приоритизиране на задачите, съгласуваност с военновременното планиране, приоритет на военните договори и използване на методи за планиране, базирано на способности. Планирането се основава на законови документи и стратегически планове, свързани с отбраната на страната.
Чл. 5
Наредбата определя, че финансовото осигуряване на дейностите по нея се извършва от държавния бюджет, свързано с отбранително-мобилизационна подготовка, съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Във военно време, задачите по отбраната се финансират от бюджета на страната.
Чл. 6
Субектите, посочени в чл. 3, ал. 1, са задължени да планират за военно време различни дейности, включително производство или внос на стоки и услуги за въоръжените сили, основни хранителни и нехранителни стоки за населението, стоки от стратегическо значение за икономиката, услуги от стратегическо значение за устойчивото функциониране на държавата, както и необходимите трудови, материални и финансови ресурси.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредбата определя етапите на планиране на граждански ресурси за отбрана, които включват възлагане на военновременни задачи, определяне на потребности от ресурси, обобщаване на тези потребности, проучване на възможностите на юридически лица, разработване на списъци на важни обекти и юридически лица, сключване на договори и разработване на планове и номенклатури за запаси. Процесът е насочен към осигуряване на необходимите ресурси за отбраната на страната във военно време.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредбата установява, че военновременните потребности, задачи и планове трябва да се актуализират по указания на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките при няколко условия: 1. При промяна в изискванията на документи, свързани с отбраната; 2. При промяна на нормативно възложените задачи по отбраната; 3. При промяна на структурата или числеността на въоръжените сили за военно време; 4. При структурни изменения в органите на изпълнителната власт и техните администрации.
Чл. 9
Член 9 от Наредбата за планиране на граждански ресурси за отбрана определя военновременните потребности на страната от отбранителни продукти и гражданска продукция и услуги. Тези потребности се основават на нуждите на различни задължени субекти, въоръжените сили и системата за национална сигурност, като също така отразяват необходимостта от поддържане на инфраструктурата и икономиката във военно време. Определянето на тези потребности е в компетенцията на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и други съответни органи, които изпращат информацията за обобщаване в Министерството на отбраната. Общините също играят роля в планирането на нуждите от гражданска продукция и услуги.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредбата определя как се установяват военновременните потребности от отбранителни продукти и гражданска продукция и услуги на въоръжените сили. Потребностите се основават на стратегически и оперативни планове. Министерствата и ведомствата, включително тези от системата за национална сигурност, трябва да определят своите нужди от граждански ресурси в съответствие с нормативните актове и планове за мобилизация. Областните администрации и общините също определят своите потребности, вземайки предвид задачите по отбраната и населението в съответната територия. Планирането на ресурси трябва да отчита и мирновременната дейност, като съкращаване на дейности е допустимо само при необходимост.
Чл. 11
Чл. 11 от наредбата посочва, че военновременните потребности на страната от граждански ресурси, както и тяхното разпределение по икономически дейности, се включват в държавния военновременен план. Освен това, наредбата предвижда ред за изготвяне на единен списък на юридически лица и особено важни обекти, които имат значение за отбраната на страната във военно време, както и възлагане на военновременни задачи.
Чл. 12
Наредбата определя процеса за изготвяне и поддържане на единен списък на юридически лица и важни обекти, свързани с отбраната на страната. Министърът на отбраната, въз основа на предложения от съответните министри и ръководители на ведомства, изготвя списъка, който се внася за приемане от Министерския съвет. Предложенията трябва да отговарят на военновременните задачи и потребности. Информацията от списъка се разпространява в двумесечен срок до съответните институции, които също трябва да уведомят включените юридически лица. Ежегодно се прави преглед на списъка с възможност за изменения.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредбата определя процеса за възлагане и изпълнение на военновременни задачи, които са част от държавния военновременен план. Министерският съвет възлага тези задачи на държавни органи, местна администрация и юридически лица, свързани с производството на отбранителни продукти и стратегически ресурси. Предложенията за възлагане на задачи се правят от министъра на отбраната и трябва да отговарят на определени критерии. Кметовете на общини също могат да предлагат юридически лица, важни за местната отбрана. Възлагането на задачите влиза в сила с обнародването на акта на Министерския съвет и остава валидно до изменение или отменяне.
Чл. 14
Областните управители и кметовете на общини трябва в срок до три месеца след възлагането на военновременни задачи да изготвят списъци на потенциални производители и доставчици на гражданска продукция и услуги, важни за отбраната. Списъците се съставят на база местни данни и се изпращат до Министерството на отбраната в срок до четири месеца. Те са част от военновременните планове и министерствата и администрациите организират бази данни за юридическите лица и търговци, свързани с отбраната.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредбата определя задълженията на министрите и ръководителите на ведомства относно разпределението и възлагането на военновременни задачи на административни структури и териториални подразделения. Всеки ресорен министър или кмет на община отговаря за конкретното разпределение на задачите между публичните дружества. При промяна на обстоятелствата, юридическите лица с възложени задачи трябва да уведомят съответния орган, който ще предложи изменения. Министрите и ръководителите на ведомства ежегодно преглеждат и предлагат нови задачи, а министърът на отбраната извършва преглед на постъпилите предложения. Актуализацията на списъците и задачите се отразява в съответните военновременни планове.
Чл. 16
Чл. 16 определя задълженията на субектите, свързани с отбранително-мобилизационна подготовка. В мирно време, субектите с военновременни задачи трябва да поддържат готовност за работа, изпълнявайки дейности в рамките на своята компетентност. Юридически лица без военновременни задачи могат да извършват определени дейности по преценка на държавния орган, без да се изисква финансиране от бюджета. При военно време, доставките на ресурси се извършват съгласно законодателството и утвърдените процедури.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредбата за планиране на граждански ресурси за отбрана описва организацията за изпълнение на военновременните задачи по отбраната на страната. Военновременните планове включват текстуална и таблична част, които съдържат информация относно основанието, целта, ограниченията и приложимата икономическа и географска информация. Формите и таблиците на плановете са унифицирани и приемани от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност. Министерствата разработват указания за планиране на ресурсите за отбрана, съобразно наредбата.
Чл. 18
Чл. 18 от наредбата описва организацията на държавния военновременен план, който цели осигуряване на граждански ресурси за въоръжените сили, населението и инфраструктурата при военно положение. Планът включва информация за целите и задачите на държавните органи, данни за военновременните потребности, производствени и доставни възможности. Изготвянето на плана следва определен ред и методически указания, а Министерството на отбраната организира разработването му. Проектът се разглежда от Междуведомствения съвет и се внася за приемане от Министерския съвет. Актуализация на плана се извършва при промяна на изисквания, задачи или структура на въоръжените сили.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредбата задължава министерствата, ведомствата и органите на съдебната власт да разработват военновременни планове, които да осигурят изпълнението на военновременните задачи. Плановете трябва да се основават на ведомствени методики и да отразяват специфичните функции и структура на съответната администрация. Те включват информация относно задачи по отбраната, списъци на юридически лица с военновременни задачи, ресурсно осигуряване и финансови разчети. Допълнително, плановете на министерствата и ведомствата, които имат сили от системата за национална сигурност, трябва да отразяват специфични задачи за сигурност и законност. Подчинените структури също разработват планове в съответствие с възложените им задачи.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредбата за планиране на граждански ресурси за отбрана предвижда разработването на военновременни планове от областите и общините, които осигуряват ресурси за защита на населението, инфраструктурата и функционирането на администрацията, социалните и икономическите дейности. Плановете включват информация за демография, задачи по отбраната, разчети за стоки от първа необходимост, военновременни потребности, данни от териториални структури, списъци и информация за ресурсното осигуряване, както и финансови разчети. Плановете на областта се основават на тези на общините, а плановете на общините се разработват от съответната общинска администрация.
Чл. 21
Член 21 от Наредбата за планиране на граждански ресурси за отбрана определя задълженията на юридическите лица, на които са възложени военновременни задачи. Те трябва да разработят военновременен план, който включва информация за правосубектността, възложените задачи, производствена програма, ресурсно осигуряване, финансови разчети и друга необходима информация. Ръководителите на тези юридически лица назначават постоянна техническа комисия, която отговаря за организирането на военновременната дейност, поддържане на мощности, актуализиране на документация, усвояване на продукти, изпитване и контрол на военновременните мощности и запаси.
Чл. 22
Чл. 22 определя задълженията на юридическите лица и едноличните търговци, свързани с военновременните планове и предоставянето на информация. Юридическите лица, които не са възложени военновременни задачи, не разработват планове за военно време. При поискване, те са длъжни да предоставят информация за производствените си капацитети, свързани с отбраната.
Чл. 23
Субектите, посочени в чл. 3, ал. 1, са задължени да изготвят военновременни планове, в които да планират необходимите трудови, материални, финансови и други ресурси, за да осигурят изпълнението на тези планове и поставените им задачи за военновременен период.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредбата определя целите и процеса на планиране на трудови ресурси, необходими за изпълнение на военновременните задачи. Основните аспекти на планирането включват определяне на потребностите от трудови ресурси, организиране на отсрочване от мобилизация, подготовка на ресурси за поддръжка на инфраструктура и подаване на заявки за осигуряване на недостигащи ресурси. Трудовите ресурси, които ще бъдат мобилизирани, могат да бъдат отсрочени по ред, определен с друга наредба.
Чл. 25
Член 25 от Наредба за планиране на граждански ресурси за отбрана определя материалните ресурси, необходими за изпълнение на военновременните планове. Те включват мощности, суровини, материали, възли, детайли, инструментална екипировка, резервни части, гориво-смазочни материали и други. Планираните ресурси трябва да отговарят на спецификата и обема на възложените военновременни задачи.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредбата определя военновременните мощности, които включват техника, производствени площи, машини и съоръжения, създавани и поддържани по реда на Наредбата за усвояване на военни изделия. Техниката, необходима за военновременните задачи и подлежаща на мобилизация, може да бъде отсрочена от повикване във въоръжените сили по ред, определен от Министерския съвет.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредбата за планиране на граждански ресурси за отбрана определя задълженията на юридическите лица с военновременни задачи за производство на отбранителни продукти. Те трябва да планират военновременни запаси от готови изделия, материали и енергоносители. Министерството на отбраната и други ведомства също планират запаси от готова продукция, необходими за военновременните им потребности. Министерският съвет определя нормативи за създаване на тези запаси по предложение на министъра на отбраната, съгласувано с другите министерства и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
Чл. 28
Юридическите лица, които са определени в чл. 27, ал. 1, имат задължението да планират военновременни запаси в съответствие с поставените им задачи и нормативи. Те трябва да осигурят готови или полуготови изделия, ако не могат да произвеждат необходимите количества в срок. Също така, те изготвят писмени предложения за нужните номенклатури и количества на запасите, които след това се представят на ресорните държавни органи. Последните от своя страна предлагат необходимите количества на министъра на отбраната за одобрение от Министерския съвет.
Чл. 29
Член 29 от Наредбата определя, че създаването, съхраняването, обновяването и освобождаването на военновременни запаси, както и финансирането на тези дейности, се извършва съгласно Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Раздел VII от наредбата се фокусира върху утвърдителните и изпълнителни аспекти на военновременните планове, включително методическото ръководство, контрол, взаимодействие и обмен на информация.
Чл. 30
Държавният военновременен план и плановете на задължените субекти могат да бъдат приведени в изпълнение частично или пълно при настъпване на определени обстоятелства, посочени в Закона за отбраната. Привеждането в действие става по реда на закона, като в предложението на Министерския съвет се уточнява обхватът на изпълнението – цялата територия или част от нея, и дали планът ще бъде активиран изцяло или частично.
Чл. 31
Военновременните планове се утвърдяват от различни органи в зависимост от типа на юридическото лице или институцията. Юридическите лица с военновременни задачи утвърдяват плановете си чрез ресорния министър или кмета на община. Общинските планове се утвърдяват от областния управител, а районните планове от кмета на общината. Министерствата и ведомствата утвърдяват плановете си след съгласуване с министъра на отбраната. Като цяло, всеки ръководител на орган или структура е отговорен за утвърдяване на плановете в своята сфера, като информация трябва да се предоставя на Министерството на отбраната за държавния военновременен план.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредбата определя структурата на методическото ръководство и контрол при разработването на военновременните планове. Министърът на отбраната носи общата отговорност, а контролът се извършва на йерархичен принцип от различни държавни органи, областни управители, ресорни министри, кметове и възложители на споразумения и договори. Всеки от тези органи следи за готовността и поддържането на плановете в съответствие с техните компетенции.
Чл. 33
В член 33 от Наредбата за планиране на граждански ресурси за отбрана се описват задълженията на различни институции и организации по отношение на обмена на информация. Министрите, ведомствата, териториалната администрация и задължените юридически лица трябва да обменят планова информация помежду си. Националният статистически институт е отговорен за предоставянето на необходимата статистическа информация на тези субекти. Освен това, субектите са длъжни да предоставят на Министерството на отбраната обобщени данни от своите военновременни планове, за да се разработи държавния военновременен план.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредбата за планиране на граждански ресурси за отбрана определя процеса на изготвяне на програми за производство и ремонт на отбранителни продукти от юридически лица, които имат военновременни задачи. Министърът на отбраната, на база предложения от държавни органи, съставя програма, която се приема от Министерския съвет. Държавните органи са задължени да съставят годишни програми и план-графици за поддържане на военновременни мощности, а финансирането на тези програми идва от държавния бюджет, свързано с отбранително-мобилизационната подготовка.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредбата за планиране на граждански ресурси за отбрана регламентира сключването на рамкови споразумения и договори между държавните органи и юридическите лица, ангажирани с военновременни задачи. Споразуменията се сключват в мирно време и обхващат производство, доставка и ремонт на отбранителни продукти, изграждане на инфраструктура и поддържане на готовност за работа във военно време. Договорите за поддържане на готовност трябва да бъдат финансирани от държавния бюджет. При повишена опасност от военен конфликт се сключват конкретни договори за изпълнение на военновременни задачи. Юридическите лица са задължени да предоставят информация за изпълнението на споразуменията при поискване. Държавните органи уведомяват Министерството на отбраната ежегодно за сключените споразумения и договори.
Чл. 36
Договорите, предмет на Чл. 36 от Наредбата, целят поддържане на готовност за работа във военно време и обхващат редица дейности, свързани с отбранително-мобилизационната подготовка. Те включват разработване на планове, организиране на дежурства, усвояване на производство на отбранителни продукти, поддържане на военновременни мощности, съхраняване на документация, оборудване на пунктове за управление, закупуване на защитни средства, провеждане на учения и обучение на персонала.
Чл. 37
Наредбата определя задълженията на юридическите лица, които имат военновременни задачи, относно производството на контролни (тренировъчни) серии от отбранителни продукти. Тези юридически лица трябва да поддържат готовност за работа във военно време и да сключват договори с държавни органи за производството на необходимите изделия. Произведените продукти, отговарящи на държавните стандарти, се регистрират като военновременни запаси или се предават на съответните държавни органи. Допълнителните разпоредби уточняват понятията за граждански ресурси, стратегически стоки и услуги, както и задълженията на държавните органи и администрацията. Наредбата влиза в сила след определени срокове за приемане на методически указания и разработване на военновременен план.
§1
Наредбата определя основни термини, свързани с гражданските ресурси за отбрана, включително трудови ресурси, стоки и услуги, необходими за функционирането на държавата във военно време. Гражданските ресурси включват и стратегически стоки и услуги, от особена важност за националната сигурност. Определят се също основни хранителни и нехранителни стоки, юридически лица с военновременни задачи и ведомства, ангажирани с изпълнението на отбранителни функции.
§2
Параграф §2 предвижда, че в срок от три месеца след влизането в сила на наредбата, Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките трябва да приеме методическите указания, предложени от министъра на отбраната, относно чл. 3, ал. 2, т. 1.
§4
Параграф §4 определя, че до момента на определяне на нови военновременни задачи, всички държавни органи, съдебната власт, организации, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, както и органите на местното самоуправление и местната администрация, ще следват военновременните задачи, утвърдени с Постановление № 286 на Министерския съвет от 2011 г. Тези задачи касаят отбраната на страната и важат за всички бюджетни организации.
§5
До определянето на нови военновременни задачи на юридически лица, по реда на наредбата, остават в сила военновременните задачи, които са утвърдени с Постановление № 293 на Министерския съвет от 2008 г. Това постановление се отнася до производството на основна военна и гражданска продукция и услуги.
