ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за марките и географските означения определя условията и реда за регистрация на марките и географските означения, правата, произтичащи от регистрацията, и начините за защита на тези права. Той цели да осигури правна защита на марките и географските означения, за да се предотвратят нарушения и злоупотреби.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за марките и географските означения определя приложимостта на закона. Той се отнася до български физически и юридически лица, както и до чуждестранни лица от държави, участващи в международни договори, по които България е страна. За чуждестранни лица от други държави, законът се прилага при условие на взаимност, оценявана от Патентното ведомство.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за марките и географските означения определя правото на лицата да извършват действия пред Патентното ведомство. Лицата могат да действат лично, чрез адвокат или представител по индустриална собственост. Лица, които не са установени в България или в определени държави, трябва да действат чрез адвокат или представител. За представителите по индустриална собственост се прилагат специфични изисквания от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели.
Чл. 3а
Член 3а от Закона за марките и географските означения определя изискванията за представяне на документи и кореспонденция пред Патентното ведомство. Всички документи трябва да са на български език или с превод. Кореспонденцията се води на адрес в България, електронен адрес или чрез електронния портал на ведомството. При промяна на адреса, страната трябва да уведоми ведомството в 7-дневен срок. Ако страна не е посочила адрес, се изпраща уведомление с 7-дневен срок за посочване на такъв. Нередовностите, неотстранени в определения срок, водят до прекратяване на производството. Проверка на изискванията за адреса се извършва по установените правила.
Чл. 4
Законът предвижда, че Патентното ведомство събира такси за различни услуги, свързани с регистрацията на марки и географски означения. Таксите включват заявяване, експертиза, издаване на свидетелство, вписвания, поправки и други действия, като размерите им се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Таксите се дължат за всяка отделна марка или географско означение и за всяко действие, подлежащо на вписване.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за марките и географските означения определя, че Държавният регистър на марките се води от Патентното ведомство и съдържа редица данни за заявки и регистрации на марки. В регистъра се записват информация за номера и датата на подаване на заявките, данни за трансформирани и преобразувани заявки, вид и тип на марката, описание и представяне на марката, данни за приоритети, списък на стоките и услугите, данни за оттегляне, разделяне на заявки, регистрация и публикуване, срок на действие и други свързани данни. Също така, регистърът включва информация за опозиции, производства за отмяна, правила за колективни марки и актуален статус на марката.
Чл. 6
Държавният регистър на географските означения, поддържан от Патентното ведомство, съдържа данни за заявки и регистрации на географски означения, включително наименование, номер на заявка, регистров номер, име и адрес на заявителя, описание на географското място и свързаните с него качества, както и информация за прекратяване или заличаване на регистрацията.
Чл. 7
Член 7 от Закона за марките и географските означения предвижда, че държавните регистри са електронни и публични, публикувани на интернет страницата на Патентното ведомство. Патентното ведомство е отговорно за събиране, организиране, оповестяване и съхраняване на данни, включително лични данни, в съответствие с изискванията за защита на личните данни. Всяко лице има право да иска справка или извлечение от съдържанието на регистрите.
Чл. 8
Законът за марките и географските означения предвижда, че Патентното ведомство поддържа досие за всяка марка и географско означение, което съдържа цялата документация по регистрацията. Правото на достъп до тези досиета имат заявители, притежатели, техни представители и упълномощени лица. Освен това, всяко лице има право на информация за данните, които подлежат на вписване. Правото на достъп включва възможността за запознаване и получаване на копия от документи, с изключение на вътрешноведомствени документи. Редът за предоставяне на достъп се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за марките и географските означения определя марката като знак, който отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други. Тези знаци могат да бъдат думи, букви, цифри, рисунки, фигури, цветове, звуци или комбинации от тях. Марките могат да бъдат търговски, колективни или сертификатни.
Чл. 10
Правото върху марка се придобива чрез регистрация, която важи от датата на подаване на заявката. Първият заявител притежава правото на регистрация, а правото върху марка е изключително и може да бъде противопоставено на трети добросъвестни лица от датата на публикация на регистрацията. Заявителят може да поиска обезщетение от лица, извършили действия без разрешение след публикацията на заявката, при условие че тези действия биха били забранени след регистрацията. Съдът не разглежда спорове по същество преди публикацията на регистрацията.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за марките и географските означения посочва основанията, по които не може да бъде регистрирана марка. Това включва марки, които не притежават отличителен характер, обичайни знаци в търговията, знаци, указващи характеристики на стоките или услугите, и марки, които противоречат на обществения ред или могат да заблудят потребителите. Също така, не се регистрират марки, които включват гербове или символи на държави, официални знаци, културни ценности, или нарушават законодателството на ЕС и международни споразумения. Има изключения, при които марки могат да бъдат регистрирани, ако са придобили отличителност или ако е получено съгласие от компетентен орган.
Чл. 12
Чл. 12 регламентира условията и причините, поради които не се регистрира марка, когато е подадена опозиция. Основните причини включват идентичност на марките и стоките, вероятност за объркване на потребителите, известност на по-ранната марка, и недобросъвестно действие от страна на заявителя. Също така, се уточняват условията при опозиция от притежатели на нерегистрирани марки и правните последици от регистрацията на марки.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за марките и географските означения определя правото на притежателя на марка да я използва, разпорежда с нея и да забранява на трети лица да я използват без съгласие. Забраната важи за идентични или сходни знаци, използвани за идентични или сходни стоки/услуги, особено при вероятност за объркване. Притежателят може да забрани и вноса на стоки с идентичен знак, ако те произхождат от трети държави. Правото на забрана е ограничено от предходни права на трети лица и се прекратява, ако се докаже, че притежателят на марката няма право на забрана.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за марките и географските означения определя правото на притежателя на марка да забрани използването на знаци, идентични или сходни на неговата марка, върху опаковки, етикети и други материали, свързани с търговската дейност. Забраните включват поставяне на знак, както и предлагане за продажба, пускане на пазара, съхранение, внос или износ на такива материали.
Чл. 15
Притежателят на марка има право да се противопостави на използването на марката от агент или представител, ако марката е регистрирана на тяхно име без съгласие. Ако агентът или представителят предостави обоснование за действията си, противопоставянето на притежателя се счита за неоснователно.
Чл. 16
Притежателят на марка не може да забрани на трети лица да я използват в търговската дейност, при условие че това не противоречи на добросъвестната търговска практика. Това включва: 1. Използване на собственото име или адрес от физическо лице; 2. Знаци без отличителен характер или свързани с характеристики на стоките или услугите; 3. Използване на марката за идентифициране на стоки или услуги, когато е необходимо за посочване на предназначението им.
Чл. 17
Притежателят на марка не може да забрани използването й за стоки, пуснати на пазара в ЕС с негово съгласие. Въпреки това, той може да се противопостави на последващи продажби, ако стоките са променени или влошени след първоначалната продажба.
Чл. 18
Правото върху марка може да бъде притежавано от две или повече лица, като всеки съпритежател има правото да я използва независимо от другите, освен ако не е уговорено друго в писмена форма между тях.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за марките и географските означения предвижда, че притежателят на марка може да посочва регистрацията й, като поставя латинската буква R, заградена в кръг, в близост до марката. Това указва, че марката е регистрирана и закриляна от закона.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за марките и географските означения предвижда, че ако марка бъде включена в речници, енциклопедии или други справочни материали по начин, който създава впечатление, че марката е родово наименование на стоките или услугите, издателят е длъжен да посочи, че това е регистрирана марка. При електронни публикации това трябва да се направи веднага, а при печатни материали - в следващото издание.
Чл. 21
Според Чл. 21 от Закона за марките и географските означения, регистрацията на марка може да бъде отменена, ако притежателят не е започнал реално да я използва в България в срок от 5 години или ако е преустановил използването за непрекъснат период от 5 години. Срокът започва да тече от датата на регистрация или, за международни регистрации, от датата на публикация. Реално използване включва употреба на марката в регистрирания вид, поставяне на марката на стоки или опаковки, дори и за износ, и използване със съгласието на притежателя.
Чл. 22
Срокът на действие на регистрацията на марка е 10 години от подаването на заявката. Регистрацията може да бъде подновявана неограничено за нови 10-годишни периоди. Правото върху марка може да бъде прехвърляно.
Чл. 23
Правото върху марка може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на търговското предприятие. При съвместно притежание е необходимо писмено съгласие на всички съпритежатели. Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на марките, като се прилагат доказателства и платена такса. Договорът за прехвърляне не е необходим, ако искането е подписано от двете страни. Прехвърлянето е валидно за трети лица от датата на вписването.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за марките и географските означения регламентира правото на притежателя на марка да разреши нейното използване чрез лицензионен договор в писмена форма. Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна, като при липса на уговорка се счита за неизключителна. Лицензодателят на изключителна лицензия не може да предоставя лицензии на трети лица за същия предмет. Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър на марките и има действие спрямо трети лица от датата на вписването. Притежателят на марка може да защитава правата си срещу лицензополучатели, които нарушават условията на договора.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за марките и географските означения регламентира правото върху марка като обект на обезпечение при предявен или бъдещ иск. Съдът може да наложи обезпечителни мерки, които включват забрана за използване на марката, забрана за разпореждане с правото на марката и забрана за разпореждане със заявката за регистрация на марка. Обезпечителната мярка се налага незабавно от съдебния изпълнител и се вписва в Държавния регистър на марките. Действието на обезпечението е различно за страните и за трети лица, в зависимост от получаването на съобщение и вписването в регистъра. Правото върху марка може да бъде обект на обезпечение и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за марките и географските означения регламентира правото върху марка като обект на принудително изпълнение. Органът по принудително изпълнение може да наложи запор на марката, без да уведоми ответната страна, който включва забрана за използване на марката, забрана за разпореждане с правото върху марката и забрана за разпореждане с правото върху заявката за регистрация. Запорът се вписва в Държавния регистър на марките и има действие от датата на получаване на съобщението за налагането му за притежателя, а за трети лица - от датата на вписване.
Чл. 27
Правото върху марката може да бъде предмет на особен залог, който се вписва и заличава в Държавния регистър на марките, съгласно Закона за особените залози. Залогът е валиден за трети лица от момента на вписването в регистъра.
Чл. 28
Правото върху марката на притежателя се включва в масата на несъстоятелността, когато е образувано производство по несъстоятелност. В случай, че марката е включена в масата на несъстоятелността, това обстоятелство трябва да бъде вписано в Държавния регистър на марките по искане на една от страните по делото.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за марките и географските означения указва, че разпоредбите в чл. 23 - 28 важат и за заявките за регистрация на марки. Това означава, че правилата и условията, описани в тези членове, са приложими и в контекста на регистрационните процедури за марки.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за марките и географските означения предвижда, че в Държавния регистър на марките може да се вписва отмяна или промяна на вписано обстоятелство по чл. 24 - 29. Това става по искане на лице с правен интерес, което трябва да представи доказателства за прекратяване на действието на вписаното обстоятелство или за настъпили промени по него.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за марките и географските означения предвижда процедура за разглеждане на искания за вписване. Всяко искане трябва да бъде придружено от платена държавна такса и доказателства за заявените обстоятелства. При констатирани нередовности, подателят на искането получава уведомление и 7-дневен срок за отстраняване на проблемите. Ако нередовностите не бъдат отстранени, производството се прекратява. Решенията по исканията се вземат от председателя на Патентното ведомство или упълномощен заместник-председател. Подателят на искането получава уведомление за вписаните обстоятелства.
Чл. 32
Действието на регистрацията на марка се прекратява при изтичане на срока, отказ от притежателя или прекратяване на юридическото лице-притежател. Прекратяването на регистрацията поради прекратяване на юридическото лице може да се извърши служебно или по искане на заинтересовано лице. С прекратяването на регистрацията се погасява правото върху марката.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за марките и географските означения предвижда, че регистрацията на марки, които съдържат регистрирано географско означение, се прекратява, ако бъде отменено вписването на притежателя на географското означение. Тоест, марката губи правната си сила, когато притежателят на географското означение не е вече регистриран.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за марките и географските означения урежда условията, при които притежателят на марка може да се откаже от правото си върху нея. Отказът може да се отнася за всички или част от стоките или услугите, за които марката е регистрирана. Той влиза в сила след вписването му в Държавния регистър. При наличие на искане за отмяна или заличаване на регистрацията, отказът се разглежда след решението по искането. При вписан лицензионен договор, отказът се вписва след уведомление на лицензополучателя. Отказът на един съпритежател не отменя регистрацията за останалите съпритежатели.
Чл. 35
Регистрацията на марка може да бъде отменена по искане на всяко лице при определени условия, включително неупотреба на марката, нейното превръщане в обичайно означение или заблуждаващо използване. Не се прилага условието за неупотреба, ако притежателят е възобновил използването на марката в определен срок. Отмяната може да се отнася само за част от стоките или услугите, за които е регистрирана марката.
Чл. 36
Член 36 от Закона за марките и географските означения определя условията за заличаване на регистрацията на марка. Регистрацията може да бъде заличена, ако е извършена в нарушение на определени разпоредби. Въпреки това, заличаването не се извършва, ако притежателят докаже, че марката е придобила отличителност или е вписан ползвател на географско означение. Искания за заличаване могат да подават различни лица, а Патентното ведомство може служебно да заличи регистрация в определени случаи. Регистрацията може да се заличи само за част от стоките или услугите, ако основанията за заличаване се отнасят само за тях.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за марките и географските означения предвижда, че притежателят на по-ранна марка, който е търпял използването на по-късна марка в продължение на 5 години, не може да иска заличаване на регистрацията на по-късната марка, освен ако тя е подадена недобросъвестно. Разпоредбата важи и за други категории права. Освен това, притежателят на по-ранна марка не може да се противопостави на по-късна марка, ако регистрацията на по-ранната подлежи на заличаване или не е доказана отличителност. В случаи на по-късни марки на Европейския съюз, притежателят на по-ранна марка също няма право да се противопостави, ако по-късната марка не може да бъде обявена за недействителна.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за марките и географските означения регламентира действието на отмяната и заличаването на регистрацията на марка. Отмяната на регистрацията влиза в сила от датата на подаване на искането. По искане на страните може да бъде определена по-ранна дата, свързана с основанията за отмяна. Заличаването на регистрацията действа от датата на подаване на заявката за регистрация. Отмяната и заличаването не засягат вече влезли в сила решения по искове за нарушение и лицензии, които са изпълнени преди тези действия, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за марките и географските означения определя колективната марка, която е притежание на сдружение на производители или търговци и служи за отличаване на стоките или услугите на членовете му. Знаците, указващи географския произход на стоките, също могат да се регистрират като колективни марки, но притежателят не може да забрани на трети лица да ги използват, стига това да е в съответствие с добросъвестната търговска практика. Сдружението трябва да приеме правила за използване на колективната марка, които да определят условията за членство и използване. Правото върху колективна марка не може да се прехвърля и лица, които не са членове на сдружението, нямат право да я използват. Регистрацията на колективна марка може да бъде отказана или заличена при неспазване на условията или при противоречие с обществения ред.
Чл. 40
Сертификатната марка е марка, която удостоверява специфични характеристики на стоки или услуги, различаващи се от тези, които не притежават такова удостоверение. Притежателят на марката е задължен да спазва правила за нейното използване, включително указания за качество и мерки за контрол. Заявка за сертификатна марка може да подава всяко физическо или юридическо лице, но притежателят не може да я използва за свои стоки или услуги. Регистрацията на сертификатна марка може да бъде отказана или отменена при определени условия, включително несъответствие с разпоредбите или заблуждаваща информация за марката.
Чл. 41
Заявителят или притежателят на колективна или сертификатна марка е задължен да представи правилата за използване на марката в Патентното ведомство. Промените в тези правила влизат в сила след вписването им в Държавния регистър. При международна регистрация правилата трябва да бъдат представени в превод. Регистрацията на марка може да бъде отменена, ако притежателят е разрешил или търпял неправилно използване. Използването на марка от лица, които имат право на това, също се счита за валидно. Отменената или прекратена регистрация не позволява регистрация на идентична марка за три години. Патентното ведомство осигурява достъп до правилата за използване на марките.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за марките и географските означения определя процедурата за подаване на заявка за регистрация на марка в Патентното ведомство. Заявката може да се подава по пощата, факс или електронен път, без задължителна идентификация и електронен подпис при електронно подаване. Тя трябва да съдържа информация за заявителя, представяне на марката, списък на стоките/услугите, тип на марката и данни за представителя, както и допълнителни документи в случай на колективни или сертификатни марки. Заявката трябва да бъде на български език и да бъде придружена от документ за платени такси, ако плащането е по банков път.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за марките и географските означения определя правилата за класификация на стоките и услугите, за които се иска регистрация на марка. Стоките и услугите се класират съгласно Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ) и трябва да бъдат описани ясно, за да се определи обхватът на закрилата. Използването на общи термини предполага, че те обхващат само стоките и услугите, които са недвусмислено включени в буквалното значение на термина. Освен това, класирането на стоки и услуги в един клас не означава, че те са сходни, а класирането в различни класове не означава, че те са несходни.
Чл. 44
Чл. 44 определя как се установява датата на подаване на заявката за марка. Тази дата съвпада с момента, в който Патентното ведомство получи необходимите документи, както е описано в чл. 42, ал. 3 и ал. 4. Ако документите не отговарят на изискванията, заявката се счита за неподадена и производството се прекратява. При представяне на документи на чужд език, датата на подаване остава валидна, ако в рамките на един месец те бъдат предоставени на български.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за марките и географските означения урежда правото на приоритет за заявители на марки. Правото на приоритет се признава от датата на подаване на заявката, а при предходна заявка - от датата на нея, при определени условия. Заявката трябва да е подадена в срок от 6 месеца след предходната, а приоритетът трябва да бъде заявен с необходимите документи и такси. Съществува и право на изложбен приоритет, който се признава при спазване на определени условия.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за марките и географските означения определя процедурата за проверка на заявките за марки. При подаване на заявка се проверява дали са платени необходимите такси. Ако не са, заявителят получава 14-дневен срок за плащане, след който, ако таксите не са платени, заявката се счита за оттеглена. След плащането на таксите, в срок от един месец се извършва експертиза на заявката. При нередовности, заявителят има едномесечен срок за отстраняване на проблемите. Ако не отстрани нередовностите, производството се прекратява.
Чл. 47
В двумесечен срок след приключване на формалната експертиза се извършва експертиза за проверка на основанията по чл. 11. Ако има основание за отказ на регистрацията, заявителят се уведомява и му се предоставя двумесечен срок за възражение. При липса на отговор или основателни възражения, се взема решение за отказ. При частичен отказ, заявителят може да поиска разделяне на заявката в едномесечен срок.
Чл. 48
Производството по заявката за регистрация на марки се спира при извършване на експертиза, когато има по-ранни заявки за географски означения или при внесено заявление за представяне на съгласие. Спирането може да бъде служебно или по искане на заявителя, след което държавен експерт взема решение. При спиране поради непредставено съгласие, срокът е 6 месеца, след което производството се възобновява служебно, но може да се възобнови и преди изтичането на срока по искане на заявителя. Възобновяването се извършва след отпадане на основанията за спиране.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за марките и географските означения определя процедурата за публикуване на заявки за марки в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в едномесечен срок след завършване на експертизата или след влизане в сила на решението по чл. 47. В публикацията се включват данни като входящ номер, дата на подаване, име и адрес на заявителя и представителя, вид и описание на марката, класове и списък на стоките и услугите. Заявките не се публикуват, ако са оттеглени, производството е прекратено или е взето решение за отказ на регистрация. Обстоятелствата по чл. 23-28 не се публикуват.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за марките и географските означения предвижда, че заявителят може да оттегли заявката си или да ограничи списъка на стоките/услугите преди вземането на решение. Ако заявката бъде оттеглена, производството се прекратява с решение на държавен експерт. Промени в заявката са допустими само при изменения в името или адреса на заявителя или за поправка на очевидни грешки, без да се засяга знака или да се разширява списъка на стоките/услугите. Тези промени се извършват по искане на заявителя и ако са направени след публикацията, също подлежат на публикация.
Чл. 51
Чл. 51 описва процедурата за подаване на възражение срещу регистрацията на марка в България. Възражението може да бъде подадено от всяко физическо или юридическо лице, включително публичноправни субекти и сдружения, в тримесечен срок след публикацията на заявката. Възражението трябва да бъде писмено и да съдържа основания и мотиви. Лицето, подало възражението, не е част от производството по заявката. След подаването му, възражението се изпраща на заявителя за становище, а след това се разглежда от държавен експерт.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за марките и географските означения предвижда процедура за подаване на опозиция срещу регистрацията на марка или признание на международна регистрация на марка в България. Опозицията може да бъде подадена в тримесечен срок след публикацията на заявката. Основанията за опозиция включват права на по-ранни марки, нерегистрирани марки, търговски фирми и географски означения. Опозицията трябва да съдържа данни за опонента, правен интерес, информация за марката и основание за опозиция, както и необходимите документи. Важно е опозицията да е основана на права, принадлежащи на едно и също лице и да се отнася до стоки или услуги, свързани с марката.
Чл. 53
Опозицията по отношение на марки се разглежда от специален състав, състоящ се от трима експерти. Един от тях е държавен експерт, който е и председател на състава. Назначаването на състава става чрез заповед на председателя на Патентното ведомство. След постъпване на опозиция, заинтересованите лица трябва да бъдат уведомени.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за марките и географските означения предвижда, че при опозиция срещу регистрацията на марка, заявителят на марката, която е обект на опозицията, трябва да бъде уведомяван. В случай на опозиция срещу признаване действието на международна регистрация на марка, уведомление се изпраща на Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за марките и географските означения определя процедурата за разглеждане на опозиции. В ал. 1 се посочват условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде опозицията допустима, включително спазване на срокове, наличие на правен интерес и плащане на такси. В ал. 2 се уточнява, че опозиции, които не отговарят на изискванията или са подадени преди началото на срока, са недопустими. Ал. 3 предвижда проверка на допустимите опозиции за нередовности и предоставяне на срок за отстраняване на тези нередовности. Ако те не бъдат отстранени, производството се прекратява. Ал. 4 указва, че отказът за образуване и прекратяването на производството се извършват с решение на състав по опозиции.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за марките и географските означения предвижда възможността за обединяване на опозиции, подадени по една и съща заявка за регистрация на марка, при условие, че страните се съгласят. Това обединение се извършва с решение на състав по опозиции, като е необходимо да не се възпрепятства нормалният ход на производството и да не се застрашават интересите на страните.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за марките и географските означения описва процедурата за обработка на опозиции срещу регистрации на марки. След проверка на опозицията, страните получават тримесечен срок за постигане на споразумение, с възможност за удължаване. При липса на споразумение, заявителят има двумесечен срок за отговор, след което опонентът получава месец за становище. След изтичането на тези срокове, съставът разглежда опозицията и взема решение в тримесечен срок. Има възможности за потвърждаване на опозиция при изменение на заявката или прехвърляне на правото върху марката. Редът за обработка на опозиции се определя с наредба на Министерския съвет.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за марките и географските означения предвижда, че при опозиция на регистрация на марка, лицето, подало опозицията, трябва да представи доказателства за реално използване на по-ранната марка или основателни причини за неизползването й. Срокът за доказване е пет години преди подаването на заявката за нова марка. В случай на международни регистрации, срокът започва от датата на публикация. Искането за доказване трябва да бъде направено при първа възможност, а опонентът има двумесечен срок за представяне на доказателства. Ако не се представят доказателства, опозицията се отхвърля. Опозицията се разглежда само за стоките или услугите, за които е използвана по-ранната марка.
Чл. 59
Производството по опозицията се спира при подадено искане за отмяна, заличаване или прекратяване на по-ранна марка. Спирането е възможно и при определени условия, свързани с по-ранни марки, заявки за географски означия, изтекли срокове за подновяване, международни регистрации, възражения, възобновяване на експертиза, образувани административни или съдебни производства, или искане за допълнителен срок за споразумение. Спирането може да бъде служебно или по искане на страна, а възобновяването става след отпадане на основанията за спиране.
Чл. 60
Производството по опозицията се прекратява при определени условия, като например оттегляне на заявката или опозицията, ограничаване на заявката до стоки или услуги, които не са предмет на опозицията, прехвърляне на правата на едно и също лице, отказ по международна регистрация, решения за отказ по възражение, прекратяване на производството по заявката, прекратяване на действието на противопоставеното по-ранно право или отмяна на регистрацията на по-ранната марка. Прекратяването става с решение на състава по опозиции.
Чл. 61
В 7-дневен срок след изтичането на срока за опозиция или след решението за отхвърляне на опозицията, се взема решение за регистрация на марката. Марката се вписва в Държавния регистър и се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство в срок до един месец, след което на заявителя се издава свидетелство за регистрация.
Чл. 62
Производството по заявка за регистрация на марка се прекратява, освен в определени случаи, когато са налице условията по чл. 32, ал. 1, т. 3. Прекратяването може да стане служебно или по искане на лице, с решение на държавен експерт.
Чл. 63
Член 63 от Закона за марките и географските означения предвижда, че проверката по чл. 11 може да бъде възобновена служебно от държавен експерт, освен в случаите, посочени в чл. 75, ал. 2 и 9, до вземането на решение по заявката.
Чл. 64
Решенията относно регистрацията на марки и признаването на международни регистрации в България се взимат от държавен експерт. Процесът включва оценка на заявките и издаване на решения, които удостоверяват регистрацията или нейното подновяване.
Чл. 65
Регистрацията на марка може да се поднови по искане на притежателя, което трябва да включва платена държавна такса, регистров номер на марката и идентификационни данни на притежателя. Искането може да се подаде в последната година на срока на действие или до 6 месеца след изтичането на срока срещу допълнителна такса. Ако се иска подновяване само за част от стоките или услугите, те трябва да бъдат посочени. При неизпълнение на изискванията, регистрацията не се подновява. Подновяването влиза в сила на следващия ден след изтичането на предходната регистрация. Патентното ведомство уведомява притежателя за изтичането на срока поне 6 месеца предварително, но не носи отговорност при обективни пречки.
Чл. 66
Заявителят или притежателят на марка е задължен да уведомява Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си в срок от един месец след извършването на промяната. Тази промяна се вписва в Държавния регистър на марките по искане на заявителя или притежателя. Всички документи, свързани с марката, се изпращат на последния вписан адрес в регистъра.
Чл. 67
Според Чл. 67 от Закона за марките и географските означения, не могат да се внасят промени в марката по време на действието на регистрацията или при нейното подновяване. Въпреки това, ако марката включва името и адреса на притежателя, промени в тях могат да бъдат направени по искане на притежателя, при условие че не засягат съществено марката, както е регистрирана.
Чл. 68
Притежателят на марката има право да раздели регистрацията на марката, като обяви, че част от стоките или услугите ще бъдат предмет на отделно обособени регистрации. Не е допустимо разделяне, ако има образувано производство по искане за отмяна или заличаване на първоначалната регистрация. Искането за разделяне не се разглежда, ако не е платена дължимата такса. Разделянето влиза в сила от датата на вписване в Държавния регистър и запазва датата на подаване и всички вписвания от оригиналната регистрация.
Чл. 69
Законът предвижда, че състави по спорове разглеждат жалби и искания, свързани с решения за прекратяване на производството, откази на регистрация, опозиции и отмяна или заличаване на регистрация. Съставите за жалби включват двама експерти и един юрист, а за искания - трима експерти и двама юристи. Те подготвят становища за решения, а редът за разглеждане на споровете се определя с наредба на Министерския съвет.
Чл. 70
Член 70 от Закона за марките и географските означения определя сроковете за подаване на жалби и искания. Жалбите могат да се подават в двумесечен срок от съобщаването на решението, докато исканията могат да се подават през целия срок на действие на регистрацията.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за марките и географските означения определя изискванията за подаване на жалби и искания. Жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 2 трябва да съдържат данни за жалбоподателя, обоснован правен интерес, номер и наименование на марката, както и основание и мотиви. Към жалбите се прилагат документ за платена такса, пълномощно (ако е необходимо) и доказателства (ако е необходимо). Жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 3 следват същите изисквания, но се подават в два идентични екземпляра. Исканията също се подават в два идентични екземпляра и трябва да съдържат данни за искателя, номер и наименование на марката, данни за заявката по чл. 52, ал. 1, т. 2, обоснован правен интерес, основание и мотиви. Към исканията се прилагат подобни документи, както и съдебно удостоверение, когато е необходимо. Исканията могат да се подават за част или всички стоки или услуги, за които е регистрирана марката.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за марките и географските означения предвижда, че за подадените жалби по чл. 69, ал. 1, т. 3 и исканията се изпраща съобщение на заинтересованата страна. Това означава, че всяка страна, която е засегната от жалба или искане, трябва да бъде уведомена за тях, за да може да вземе отношение по въпроса.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за марките и географските означения определя процедурата за разглеждане на жалби и искания. Всяка жалба трябва да отговаря на условията за срок, правен интерес и платена такса. Исканията подлежат на проверка за спазване на срокове, платена такса и наличие на правен интерес. При нередовности се предоставя срок за отстраняване. Жалби и искания, които не отговарят на изискванията, са недопустими. Решенията за отказ от образуване на производство се вземат от председателя на Патентното ведомство.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за марките и географските означения предвижда възможност за обединение на жалби и искания за заличаване на регистрация на марка в определени случаи. Когато опонент и заявител обжалват решения едновременно или когато има няколко искания за заличаване на една и съща марка, жалбите могат да се обединят в едно производство с общо решение, ако страните се съгласят. Също така, когато има няколко искания за отмяна на регистрацията на марка, те могат да бъдат обединени при условие, че са подадени едновременно и с одобрение на страните. Обединението се извършва с решение на председателя на Патентното ведомство или упълномощен заместник-председател, при условие че това не пречи на нормалния ход на производството и не застрашава интересите на страните.
Чл. 75
След приключване на проверката на жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 2, съставът по спорове разглежда жалбите и може да реши да остави без уважение или да отмени решението за отказ на регистрация на марка. При наличие на нови основания за отказ, заявката се връща за повторно разглеждане. Решенията се вземат от председателя на Патентното ведомство в двумесечен срок. При жалби по чл. 69, ал. 1, т. 3, заинтересованата страна може да отговори в едномесечен срок, а при необходимост могат да се изискват допълнителни доказателства. Производството може да бъде прекратено при определени условия, като например при ограничаване на заявката или прехвърляне на правото върху марката.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за марките и географските означения определя процедурата за обработка на искания и възражения, свързани с марките. След проверка на исканията, притежателят на марка получава възможност за възражение в двумесечен срок. Искателят има един месец за становище относно възражението. Ако се оспорва съществуването на авторско право, искателят трябва да предостави съдебно удостоверение. Отговорите и доказателствата след определен срок се вземат предвид при разглеждане на исканията. Решенията за отмяна или заличаване на марка се вземат в срок от три месеца след приключване на събирането на доказателства.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за марките и географските означения определя условията за доказване на реално използване на по-ранна марка при искания за заличаване. Притежателят на марка може да изиска от искателя доказателства за реално използване на марката през последните пет години или основателни причини за неизползването. Времевите рамки за доказване зависят от датата на регистрация на марката и включват специфични условия за международни регистрации. Искателят разполага с двумесечен срок за представяне на доказателства, които след това се предоставят на притежателя на марката за становище. Ако не се представят доказателства, искането за заличаване се оставя без уважение.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за марките и географските означения предвижда спиране на производството по жалби и искания за заличаване на регистрацията на марка при наличие на определени условия. Производството се спира при подадено искане за отмяна, при изтичане на срока на действие на по-ранна марка, при свързани искания, при предходни искания с идентичен предмет, при внесени заявления за споразумение и при образувано друго административно или съдебно производство. В определени случаи спирането е за срок от 6 месеца, след което производството се възобновява служебно. Възобновяването става и по искане на страните, след отпадане на основанията за спиране.
Чл. 79
Производството по жалби и искания за регистрация на марка се прекратява в няколко случая: при оттегляне на заявката, постигане на споразумение между страните, прекратяване на производството по заявката, ограничаване на заявката до неоспорени стоки или услуги, отмяна на по-ранна марка, прехвърляне на правата между страните, или в случай на отказ за всички стоки или услуги. Прекратяването става с решение на председателя на Патентното ведомство или упълномощен заместник.
Чл. 80
Съгласно Чл. 80 от Закона за марките и географските означения, сроковете, определени в чл. 46, ал. 2, изречение трето, чл. 47, ал. 2, чл. 55, ал. 3, чл. 57, ал. 4 и чл. 58, ал. 5, могат да бъдат удължени еднократно за същия период по искане на заявителя или притежателя. Искането трябва да бъде подадено преди изтичането на срока и да включва документ за платена държавна такса, в случай че плащането е извършено по банков път.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за марките и географските означения предвижда възможност за възстановяване на пропуснати срокове по искане на лицето, което ги е пропуснало, при наличие на особени непредвидени обстоятелства. Искането трябва да бъде подадено в срок от един месец след отпадането на причината, но не по-късно от три месеца след изтичането на пропуснатия срок. Необходимо е да се приложи документ за платена държавна такса и да се предоставят доказателства за основателността на искането. Решението за възстановяване се взема от председателя на Патентното ведомство или упълномощен заместник-председател. Възстановяване на срокове не се допуска за определени случаи, посочени в закона.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за марките и географските означения регламентира защитата на търговските и законно защитените тайни в производствата пред Патентното ведомство. Лицата, предоставящи информация, трябва да посочат кои материали съдържат такива тайни. При представяне на такива материали, страните в производството получават уведомление и им се предоставя възможност за достъп до тях. Решенията, съдържащи защитени данни, се подписват в два варианта - пълен и съкратен, като в съкратения вариант се заличават защитените данни. Уведомление за изготвеното решение се изпраща на страните, а съкратените варианти на решенията се публикуват на интернет страницата на Патентното ведомство.
Чл. 83
Патентното ведомство публикува в Официалния бюлетин информация за всяка регистрирана марка, включително международни регистрации, признати на територията на България. Публикацията съдържа важни данни като входящ номер, дати, име и адрес на притежателя и представителя, вид и тип на марката, описание, представяне, класове и списък на стоките и услугите.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за марките и географските означения урежда реда за обжалване на решения, свързани с регистрацията на марки и географски означения. Решенията, при които жалбата е оставена без уважение, могат да се обжалват пред Административния съд в София в двумесечен срок. Други решения, свързани с регистрацията и отказите за вписване, могат да се обжалват в 14-дневен срок. При обжалванията страна в съдебното производство е председателят на Патентното ведомство. В случай на отмяна на решения по съдебен ред, на административния орган не се възлагат съдебни разноски, ако фактите и доказателствата са могли да бъдат представени в производството пред Патентното ведомство.
Чл. 85
Географското означение включва наименования за произход и географски указания. Наименованието за произход обозначава стока, която произхожда от конкретна географска локация и чиито качества зависят от географската среда. Географското указание е наименование, което показва, че стоката притежава специфични качества, свързани с географския произход. Традиционните наименования, които отговарят на тези критерии, също се считат за географски означения.
Чл. 86
Член 86 от Закона за марките и географските означения предвижда, че географски означения за земеделски продукти и храни не могат да бъдат регистрирани, ако попадат в обхвата на определени регламенти на Европейския съюз, включително Регламент (ЕС) № 1151/2012, Регламент (ЕО) № 110/2008, Регламент (ЕС) № 1308/2013 и Регламент (ЕС) № 251/2014. Тези регламенти определят правилата за качество, етикетиране и защита на географските указания за различни категории продукти.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за марките и географските означения определя условията, при които не може да бъде регистрирано наименование като географско означение. Такова наименование не се регистрира, ако е станало родово наименование на стоки, идентично е на по-рано защитен сорт или порода, или е идентично или сходно на вече регистрирано географско означение или марка, което може да доведе до заблуждение на потребителите относно произхода на стоката.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за марките и географските означения предвижда, че правната закрила на географското означение се осигурява чрез регистрация в Патентното ведомство. Закрилата включва забрана за търговско използване на регистрирано географско означение за несъответстващи стоки, злоупотреби и имитации, дори при посочен действителен произход. Също така, всякакви подвеждащи означения относно произхода и качествата на стоките са забранени. Регистрираните географски означения не могат да станат родови наименования, докато се ползват със закрила.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за марките и географските означения предоставя правото на заявяване на всяко лице, което произвежда стоки в определено географско място и чиято продукция отговаря на специфични качества или особености. Границите на географското място и качествата на стоките, както и връзката им с географската среда, се определят от съответното централно ведомство чрез заповед на ръководителя му.
Чл. 90
Регистрирано географско означение може да се използва само от вписан ползвател, който е регистриран за конкретната стока. Ползвателят има право да поставя географското означение на стоките, тяхната опаковка, рекламни материали и свързани търговски документи.
Чл. 91
Правната закрила на регистрирано географско означение се прекратява при три условия: 1) когато връзката между качествата на стоката и географската среда престане да съществува; 2) при прекратяване на юридическото лице, което е единствен ползвател, без правоприемство; 3) ако единственият вписан ползвател се откаже от правото си на използване.
Чл. 92
Регистрацията на географско означение може да бъде заличена по искане на лице с правен интерес, ако е извършена в нарушение на определени разпоредби от закона, установено с влязло в сила съдебно решение, или ако е заличена в страната на произхода за чуждестранни географски означения.
Чл. 93
При отмяна на вписването на ползвателя на географското означение по искане на всяко лице, се установява, че ползвателят е използвал географското означение неправомерно. Това може да доведе до загуба на правото на ползване на означението, което е свързано с определени качества или особености на стоките. След отмяната, ползвателят не може да използва географското означение за означаване на стоки, които не притежават необходимите качества, и е задължен да спре всякаква неправомерна употреба.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за марките и географските означения регламентира действието на заличаване и отмяна на регистрацията на марки и ползватели. Заличаването на регистрацията влиза в сила от датата на подаване на заявката, а отмяната на вписването на ползвател – от датата на подаване на искането за отмяна. Освен това, заличаването или отмяната не влияят на вече влезли в сила решения по искове за нарушение, които са изпълнени преди тези действия.
Чл. 95
Заявката за регистрация на географско означение се подава в Патентното ведомство и трябва да съдържа искане за регистрация, информация за заявителя, наименованието на географското означение, класове по МКСУ, описание на географските граници и качества на стоката. Към заявката се прилагат документи, удостоверяващи производствената дейност в съответното географско място, а за чуждестранни лица - документ за регистрация в страната на произход. Заявките подлежат на формална експертиза.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за марките и географските означения предвижда процедура за проверка на заявките. При констатиране на нередовности, заявителят получава едномесечен срок за тяхното отстраняване. Ако нередовностите не бъдат отстранени в този срок, производството по заявката се прекратява.
Чл. 97
Законът предвижда, че след подадена заявка за регистрация на географско означение, се извършва експертиза по същество в двумесечен срок. Ако има основания за отказ, заявителят се уведомява с посочване на мотивите и получава двумесечен срок за възражение. При липса на основателни възражения, се взема решение за отказ. Ако географското означение отговаря на законовите изисквания, то се регистрира и вписва в Държавния регистър, а на заявителя се издава свидетелство за ползване в срок от един месец.
Чл. 98
Чл. 98 определя процедурата за подаване на заявка за вписване като ползвател на регистрирано географско означение в Патентното ведомство. Заявката може да се подаде по различни канали, включително електронно, без задължителна идентификация. Заявката трябва да съдържа искане за вписване, данни за заявителя, географското означение, регистровия номер, номер на класа и списък на стоки. Необходими са удостоверение от общината и удостоверение от централно ведомство относно качествата на стоките. При нередовности заявителят има едномесечен срок за корекция, в противен случай производството се прекратява. При успешно изпълнение на изискванията, заявителят се вписва в регистъра и получава свидетелство в срок от един месец, а вписването се публикува в Официалния бюлетин.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за марките и географските означения определя, че съставите по чл. 69, ал. 2 разглеждат спорове, свързани с жалби срещу откази за регистрация и искания за заличаване на марки. Жалбите и исканията се подават и разглеждат по реда, указан в чл. 69 - 79 от същия закон.
Чл. 100
Чл. 100 от Закона за марките и географските означения регулира процедурите, свързани с жалбите срещу решения за отказ на регистрация на марки и искания за заличаване на регистрацията. При неоснователна жалба, председателят на Патентното ведомство оставя жалбата без уважение. При основателна жалба, решението за отказ се отменя и заявката се връща за повторно разглеждане или регистрация. При повторно разглеждане, председателят взема решение по същество. При искания за заличаване, процедурата е аналогична - при неоснователно искане, то се оставя без уважение, а при основателно искане, регистрацията се заличава.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за марките и географските означения регламентира спирането на производството по заявки и искания в случаи на по-ранни регистрации. Спирането може да бъде служебно или по искане на заявителя. Решенията за спиране се вземат от държавен експерт или председателя на Патентното ведомство след преценка на основателността на искането. Производството може да бъде възобновено след отпадане на основанията за спиране, отново с решения от съответните органи.
Чл. 102
Производството по заявките или исканията за регистрация на географски означения може да бъде прекратено при следните условия: 1. Оттегляне на заявката; 2. Оттегляне на искането; 3. Прекратяване на по-ранно право; 4. Прекратяване на юридическо лице, което е искател или ползвател; 5. Отказ на единствения вписан ползвател от правото си. Прекратяването се извършва с решение на държавен експерт или председателя на Патентното ведомство.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за марките и географските означения регламентира продължаването и възстановяването на срокове, свързани с искания пред Патентното ведомство. По искане на заявителя сроковете могат да бъдат продължени еднократно, ако е подаден документ за платена такса. Сроковете могат да бъдат възстановени еднократно при особени обстоятелства, с необходимост от доказателства и в определен срок след отпадането на причината. Решенията по тези искания се взимат от председателя на Патентното ведомство или упълномощен заместник.
Чл. 104
Член 104 от Закона за марките и географските означения указва, че разпоредбата на член 82 се прилага и за производствата, свързани с регистрацията на марки и географски обозначения. Това означава, че принципите и процедурите, описани в член 82, важат и за случаите, касаещи регистрацията в контекста на тази глава от закона.
Чл. 105
Патентното ведомство е задължено да публикува в Официалния бюлетин всички регистрирани географски означения и свързаните с тях промени в срок от един месец след влизането в сила на решението. Публикацията включва важна информация като входящ номер на заявката, дати на подаване и регистрация, данни за заявителя и представителя, вида и описание на географското означение, както и класовете и списъка на стоките, за които е регистрирано.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за марките и географските означения предвижда ред за обжалване на решенията на Патентното ведомство. Решенията по чл. 100, ал. 1, 4 и 5 могат да се обжалват пред Административния съд в София в двумесечен срок, докато решенията по чл. 101, ал. 2 и 3 и чл. 102, ал. 3 подлежат на обжалване в 14-дневен срок. В съдебното производство страна е председателят на Патентното ведомство. При отмяна на решения по съдебен ред, на административния орган не се възлагат съдебни разноски, ако жалбоподателят е могъл да представи факти и доказателства пред Патентното ведомство.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за марките и географските означения регламентира процедурата за международна регистрация на марки, прилагана в Република България. Регистрацията се извършва от Международното бюро съгласно Мадридската спогодба и Протокола. Международната регистрация има същото действие като националната регистрация и действа от датата на международната регистрация, при условие че е призната на територията на България. Признаването може да бъде отказано в предвидените срокове. Регистрацията подлежи на проверка и всяко решение за отказ може да се обжалва. Притежателят на международна регистрация може да поиска трансформация в национална заявка или да я замести с национална регистрация, запазвайки правата от нея.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за марките и географските означения регламентира процедурата за международна регистрация на марки за лица с постоянен адрес или търговска дейност в България. Заявките се подават чрез Патентното ведомство или директно в Международното бюро. Таксите за регистрация и териториално разширение се заплащат от заявителя. При отказ, отменяне или заличаване на базовата национална марка в срок от 5 години, се изпраща съобщение до Международното бюро. Датата и номерът на международната регистрация се отразяват в Държавния регистър на марките.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за марките и географските означения определя условията за международна регистрация на наименования за произход с посочване на Република България. Регистрацията се извършва от Международното бюро по Лисабонската спогодба и има същото действие, както ако наименованието е регистрирано директно в България. Закрилата на наименованието не може да се превърне в родова, докато е защитено в страната на произхода. Отказ за закрила може да бъде направен в предвидения срок, а всяка регистрация изисква уведомление до Международното бюро.
Чл. 110
Чл. 110 от Закона за марките и географските означения предвижда, че вписан ползвател на регистрирано наименование за произход може да подаде заявка за международна регистрация чрез Патентното ведомство. Таксите за международната регистрация се заплащат на Международното бюро, както и на Патентното ведомство. В случай на отказ или заличаване на българското наименование, се изпраща съобщение до Международното бюро. Датата и номерът на международната регистрация се отразяват в досието и се вписват в Държавния регистър на географските означения.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за марките и географските означения описва марката на Европейския съюз, която е регистрирана в Службата на ЕС за интелектуална собственост. Тази марка има действие в България и притежателят ѝ ползва правата по закона. Тя се счита за по-ранна марка, а Патентното ведомство на България е централно ведомство по индустриална собственост. Защита при нарушения на правата върху марката се осъществява по реда на Регламент (ЕС) 2017/1001, а исковете се разглеждат от Софийския градски съд и Софийския апелативен съд. Принудителното изпълнение на решения на Службата на ЕС се извършва по Гражданскопроцесуалния кодекс.
Чл. 112
Заявител или притежател на марка на ЕС може да поиска преобразуване на заявката или регистрацията в национална регистрация в България. Искането трябва да бъде допуснато от Службата на ЕС за интелектуална собственост и след това Патентното ведомство уведомява заявителя. За разглеждане на искането е необходимо представяне на искане за регистрация, документ за платени такси и пълномощно на представител. Датата на подаване на заявки преди присъединяването на България към ЕС е 1 януари 2007 г., а за заявки след тази дата - датата на подаване на заявката за марка на ЕС.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за марките и географските означения определя различни случаи на нарушения на правата на притежателите на марки. Използването на знак без съгласието на притежателя съставлява нарушение, включително поставяне на марката на етикети, опаковки или реклами, ако извършителят знае или има основание да счита, че действието е без разрешение. Нарушение се счита и изработването на средства за възпроизвеждане на марката, осъществяването на подготвителни действия без съгласие, както и използването на марка от агент или представител без разрешение от действителния притежател.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за марките и географските означения определя, че използването на регистрирано географско означение в нарушение на чл. 88, ал. 2 е нарушение. Също така, нарушение е и използването на регистрирано географско означение от лице, което не е вписано като ползвател на това означение.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за марките и географските означения предвижда правото на иск за нарушение на марки и географски означения. Правото на иск имат притежателят на марката, лицензополучатели, съпритежатели, действителни притежатели на марки, лица с разрешение за ползване на колективна марка и органи за професионална защита. Лицата, които имат право да използват колективна марка, могат да участват в искове за нарушение, започнати от притежателя на марката. Притежателят на колективна марка може да претендира обезщетение от името на лицата, които са получили право да я използват.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за марките и географските означения предвижда възможности за искове при нарушения на правата, включително установяване на факта на нарушението, преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди и унищожаване на вещи, свързани с нарушението. Ищецът може също да поиска предаване на вещите, заплащане на разходи за тяхното съхранение и разгласяване на съдебното решение. Освен това, носителят на права може да предяви иск срещу посредници, които допринасят за нарушаване на правата, без да е необходимо да предявява иск срещу самия нарушител.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за марките и географските означения предвижда, че ответникът може да възрази, че марката не е била реално използвана в срок от 5 години преди предявяване на иска. В такъв случай, съдът задължава ищеца да докаже, че марката е била използвана или да представи основателни причини за неизползването й. Ако не бъдат представени доказателства за използването на марката или основателни причини за неизползването, искът се отхвърля.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за марките и географските означения предвижда, че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, както и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне на размера на обезщетението, съдът взема предвид обстоятелствата около нарушението и приходите на нарушителя. Целта е да се определи справедливо обезщетение, което да има възпиращ ефект.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за марките и географските означения предвижда, че ако искът е установен, но няма достатъчно данни за размера на обезщетението, ищецът може да поиска обезщетение в размер от 500 до 100 000 лв., определено по преценка на съда. Възможно е също да се иска равностойност по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението. При определяне на обезщетението се вземат предвид приходите, получени вследствие на нарушението.
Чл. 120
Член 120 от Закона за марките и географските означения предвижда, че изземването на вещи, свързани с нарушения по чл. 116, ал. 1, т. 4, може да бъде поискано както за вещи, намиращи се на определено място, така и за вещи, налични в търговската мрежа. Това означава, че правото на изземване обхваща както физически обекти, така и стоки, предлагани за продажба.
Чл. 121
Чл. 121 от Закона за марките и географските означения предвижда, че юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушения на правата, извършени от техните представители, служители или наети лица. Вината на тези лица се предполага, освен ако не се докаже противното.
Чл. 122
Член 122 от Закона за марките и географските означения предвижда, че когато ищецът е предоставил доказателства в подкрепа на исканията си и посочил допълнителни доказателства, находящи се под контрола на ответника, съдът може да задължи ответника да предостави тези доказателства. Също така, съдът може да поиска от ответника да осигури достъп до банкови, финансови и търговски документи. Ищецът е задължен да запази конфиденциалността на информацията в тези документи. Освен това, представянето на доказателства за единично или еднократно използване на закриляна марка или географско означение е достатъчно основание за прилагане на разпоредбите в случая на искане за информация относно произхода и разпространителските мрежи при нарушение.
Чл. 123
Съдът може да задължи ответника или трето лице да предостави информация, която е важна за делото. Трето лице може да бъде всяко лице, което държи стоки или вещи, предоставя услуги, ползва услуги, или е посочено от лица, свързани с нарушението. Информацията може да включва имена и адреси на производители и разпространители, както и данни за количества и приходи от стоките или услугите, предмет на нарушението. Не се прилага, ако изпълнението нарушава разпоредба на друг закон и важи само за действия с икономическа или търговска изгода.
Чл. 124
Чл. 124 от Закона за марките и географските означения предвижда мерки при нарушения на правото върху марка или географско означение. Съдът може да наложи забрани, да изземе вещи, да запечата помещения и да предприеме други действия, без да уведомява ответната страна. Процедурата за налагане на мерките следва Гражданския процесуален кодекс, с изключения. Ищецът има право да присъства при налагането на мерките и е длъжен да пази информацията, свързана с тях. При неправомерно искане на мярка, ответната страна може да иска обезщетение.
Чл. 125
Исковете, свързани с прилагането на Закона за марките и географските означения, са подсъдни на Софийския градски съд. Раздел II от закона се отнася до мерките за защита, които могат да бъдат предприети от митническите органи, като включва основанията и приложното поле на тези мерки.
Чл. 126
Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки, които се предполага, че нарушават права върху марки или географски означения, съгласно Регламент (ЕС) № 608/2013. Мерките важат за всички стоки, представени пред митниците, независимо от митническия режим, включително и за стоки в транзит. Те се прилагат и за стоки, открити по време на проверки на митническите органи в България. Митническите органи събират такси за съхранение на стоките, определени от Министерския съвет.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за марките и географските означения предвижда наказания за лица, които използват регистрирани марки без съгласието на притежателя. Наказанията варират от глоба от 2000 до 10 000 лв. за физически лица и имуществена санкция от 3000 до 20 000 лв. за юридически лица при първо нарушение. Повторни нарушения водят до по-високи глоби и санкции. Предметът на нарушението се отнема в полза на държавата. При системни нарушения местата на извършване могат да бъдат запечатани. Наказанията важат и за стоки в транзит.
Чл. 128
Член 128 от Закона за марките и географските означения описва процедурите за проверка на нарушенията на правата върху марки и географски означения. Проверка може да се извърши по инициатива на Патентното ведомство, по искане на прокурор или органите на МВР, или по сигнал от притежатели на права. Сигналът трябва да съдържа идентификационни данни за подателя, марката или географското означение, притежателя и предполагаемия нарушител, както и адрес на обекта на нарушението. Неправилно подаден сигнал не се разглежда, а след проверка, наказващият орган уведомява заинтересованите лица за резултатите.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за марките и географските означения регламентира процедурата за установяване на административни нарушения, свързани с марки и географски означения. Нарушението се установява с акт, съставен от длъжностно лице, определено от председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка. За целта органите на МВР оказват съдействие на служителите на Патентното ведомство. Актът за установяване на нарушението се връчва на нарушителя или на упълномощено от него лице, а при невъзможност за връчване, се публикува съобщение на таблото за обявления и на интернет страницата на Патентното ведомство. Ако нарушителят не се яви в срок, актът се счита за връчен.
Чл. 130
Длъжностното лице по чл. 129 от Закона за марките и географските означения има право да изисква достъп до контролирани обекти, да иска необходимите документи и да взема образци за експертна оценка, както и да изготвя фотоснимки. Освен това, то е длъжно да отразява точно фактите в акта за нарушение, да опазва търговската тайна, да не разгласява данни от проверките, освен в определени случаи, и да използва информацията само за целите на производството по нарушението.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона за марките и географските означения урежда процедурата по изземване на предмети от длъжностни лица. Протоколът за изземването трябва да съдържа информация за датата и мястото на действията, участващите лица, направените искания и събраните доказателства. Протоколът се подписва от извършителя, проверяваното лице и свидетел. Ако проверяваното лице не подпише, протоколът се подписва от поне един свидетел.
Чл. 132
Чл. 132 от Закона за марките и географските означения предвижда задължения за лицата, при които се извършва проверка. Те трябва да осигурят достъп до проверяваните обекти, да предоставят исканите документи, да съхраняват вещи на отговорно пазене и да оказват съдействие на длъжностните лица по време на проверката.
Чл. 133
Наказателните постановления, свързани с нарушения по Закона за марките и географските означения, се издават от председателя на Патентното ведомство или от упълномощен заместник-председател. Тези постановления могат да бъдат обжалвани пред Софийския районен съд.
Чл. 134
Наказанията глоба или имуществена санкция по Закона за марките и географските означения се изпълняват доброволно в 7-дневен срок след влизането в сила на наказателното постановление. Сумата се внася в касата или се превежда по сметка на Патентното ведомство. Ако не се изпълнят доброволно, глобите и санкциите подлежат на принудително изпълнение от публични или съдебни изпълнители. След влизането в сила на наказателното постановление, вещите, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 135 и § 1-6
Законът за марките и географските означения регламентира процедурата за установяване на нарушения, издаване и обжалване на наказателни постановления в съответствие с Закона за административните нарушения и наказания. В него се определят термини и понятия, като "вътрешноведомствени документи", "представител по индустриална собственост", "общоизвестна марка" и други. Законът въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2015/2436 и отменя предходния закон. Приложим е за нови заявки за регистрация на марки и географски означения, както и за искания за отмяна на регистрации, по които няма влязло в сила решение. Регистрации на географски означения, направени по отменения закон, се прекратяват. Патентното ведомство е задължено да уведомява международни органи за прекратяване на регистрации и да публикува информация в Официалния бюлетин.
Чл. 5б
Чл. 5б от Закона за марките и географските означения регламентира правото на достъп до досиета на изобретения, полезни модели и сертификати за допълнителна закрила. Досието включва документите по издаването и последващите вписвания. Право на достъп имат заявителят, притежателят, техните представители и упълномощени лица. Всяко лице може да поиска информация за данните, подлежащи на вписване, а след публикации, всеки има право на достъп до заявките за патенти и полезни модели. Правото на достъп включва и възможността за получаване на копия от документите, с изключение на вътрешноведомствени документи.
Чл. 83а
Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или контрол, които нарушават патенти, сертификати за допълнителна закрила или регистрирани полезни модели, съгласно Регламент (ЕС) № 608/2013. Тези мерки важат и за стоки, открити при проверки на митническите органи на територията на България, независимо от митническия режим. За съхранение на стоките се събират такси, определени от Министерския съвет. Член 83б е отменен.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за марките и географските означения регламентира достъпа до досиета на промишлен дизайн. Патентното ведомство поддържа досие за всеки промишлен дизайн, включващо документация по регистрация и вписвания. Достъп до досието имат заявителят, притежателят, упълномощени представители и адвокати. Лица, участващи в спорове, също имат право на достъп до административната преписка. Всеки има право на информация за вписаните данни, а трети лица - само до документацията, свързана с вписването. Правото на достъп включва и възможност за получаване на копия от документи, с изключение на вътрешноведомствени. Редът за достъп се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.
Чл. 62
Митническите органи прилагат мерки за стоки под митнически надзор, които нарушават право върху промишлен дизайн, съгласно Регламент (ЕС) № 608/2013. Мерките важат за всички стоки, независимо от митническия режим, включително за стоки в транзит. Те също така важат за стоки, открити при проверки от митническите органи в България. За съхранението на стоките се събират такси, определени от Министерския съвет. Членове 63, 63а, 64 и 64а, както и част от чл. 66, се отменят. В допълнителните разпоредби се правят изменения в термини, свързани с Закона за патентите.
Чл. 5а
Патентното ведомство поддържа Регистър на сертификатите за нови сортове растения и породи животни, който съдържа информация като номер и дата на заявка, номер на сертификат, TAXON код, данни за публикации в Официалния бюлетин, наименования на сортове и породи, информация за заявителя и автора, начало на действие на сертификата, платени такси и актуален статус на сертификата, както и данни за представителя по интелектуална собственост, ако има такъв.
Чл. 5б.
Регистърът по чл. 5а от Закона за марките и географските означения е електронен и публичен, публикуван на интернет страницата на Патентното ведомство. Патентното ведомство е отговорно за събиране, организиране, оповестяване и съхраняване на данни, включително лични данни, необходими за поддържане на регистъра. Всяко лице има право да иска справка или извлечение от съдържанието на регистъра.
Чл. 5в.
Законът за марките и географските означения регламентира правото на достъп до досиета на нови сортове растения и породи животни. Патентното ведомство поддържа досие, което съдържа документация по издаването на защитния документ и последващите вписвания. Достъп до досието имат заявителят, притежателят, техните представители, юрисконсулти и упълномощени лица. След публикацията, всяко лице може да получи достъп до заявката. Правото на достъп включва информация за вписаните данни, с изключение на вътрешноведомствени документи. Редът за достъп се определя от председателя на Патентното ведомство.
Чл. 6 от Закона за марките и географските означения; § 10 от Закона за авторското право.
Законът определя правилата за достъп до досието на топологията, като заявителят, притежателят и упълномощени лица имат право на достъп до цялата документация. Трети лица могат да получат информация само за вписаните обстоятелства, а достъп до търговски тайни е ограничен. Освен това, в Закона за авторското право се извършват изменения, свързани с наименования и членове, които уточняват мерките за защита от митническите органи.
Чл. 96б
Законът за марките и географските означения определя мерките, които митническите органи трябва да прилагат спрямо стоки, за които се предполага, че нарушават закриляно право, в съответствие с Регламент (ЕС) № 608/2013. Митническите органи могат да действат и спрямо стоки, които не са под митнически режим, но са открити по време на проверки. Таксите за съхранение на стоките се определят от Министерския съвет. Законът отменя членове 96в, 96г и 96д, а Министерският съвет трябва да приеме подзаконови актове в срок от 6 месеца от влизането в сила на закона. Изпълнението на закона е възложено на председателя на Патентното ведомство. Законът е приет на 28 ноември 2019 г.
§1
Параграф §1 дефинира ключови термини по смисъла на Закона за марките и географските означения. Включени са определения за "вътрешноведомствени документи", "представител по индустриална собственост", "представяне на марката", "общоизвестна марка", "официална изложба", "внос или износ на стоки", "агент или представител", "държавен експерт" и "фирма". Определенията целят да уточнят правния контекст и приложението на закона.
§3
Параграф §3 от закона посочва, че той въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2015/2436, която цели сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Директивата е приета от Европейския парламент и Съвета на 16 декември 2015 г. и е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на 23 декември 2015 г.
§4
С §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за марките и географските означения, обнародван в Държавен вестник, се отменя действащият закон, който е бил обнародван през 1999 г. и е претърпял множество изменения и допълнения до 2018 г.
§5
Законът за марките и географските означения се прилага за заявки за регистрация и искания за отмяна на регистрации, по които няма влязло в сила решение до момента на влизането му в сила. Регистрациите на географски означения по отменения закон за спиртни напитки и други продукти, подлежащи на определени регламенти, се прекратяват. Производствата по заявки за географски означения, които не са получили влязло в сила решение до влизането в сила на новия закон, също се прекратяват. Административнонаказателни производства за нарушения на права върху регистрирани географски означения за определени продукти не се образуват и вече образуваните се прекратяват. Патентното ведомство трябва да уведоми Международното бюро за прекратяване на националните регистрации в тридневен срок, а в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона, всички обстоятелства, свързани с регистрациите, трябва да бъдат публикувани в Официалния бюлетин.
§6
В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели се въвеждат изменения, включително заличаване на думата "местен" в чл. 3, ал. 1. Създава се нов чл. 5б, който урежда поддържането на досие за всяко изобретение и правото на достъп до него. Отменят се членове 51а и 77а, а наименованието на глава осма "а" се изменя на "Мерки за защита от страна на митническите органи". Член 83а се изменя, за да уточни мерките на митническите органи спрямо стоки, нарушаващи интелектуалната собственост, и отменя се член 83б.
§ 7
В Закона за промишления дизайн се въвеждат изменения, включително заличаване на термина 'местен' и изменения в член 7 относно достъпа до досието на промишления дизайн. Правото на достъп до досието е предоставено на заявители, притежатели и упълномощени лица. Митническите органи ще прилагат мерки спрямо стоки, за които се предполага, че нарушават правото върху промишлен дизайн, съгласно Регламент (ЕС) № 608/2013. Някои членове на закона се отменят, а в допълнителните разпоредби също се правят корекции в терминологията.
§8
В Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни се въвеждат изменения, като се заличава думата "местен" в чл. 5, ал. 1 и се създават нови членове 5а, 5б и 5в. Чл. 5а определя, че Патентното ведомство поддържа Регистър на сертификатите за нови сортове растения и породи животни, който е електронен и публичен. Чл. 5б регламентира достъпа до регистъра, а чл. 5в описва задълженията на Патентното ведомство относно поддържането на досиета за новите сортове и породи, включително правото на достъп на упълномощени лица до тези досиета.
§ 9
В преходните и заключителни разпоредби към Закона за марките и географските означения се въвеждат изменения в Закона за топологията на интегралните схеми. Премахва се терминът 'местен' от чл. 4. Чл. 6 е променен, за да уточни, че Патентното ведомство поддържа досие на топологията, което включва документация по регистрацията. Определят се правата на достъп до досието за заявителя, притежателя и упълномощените лица, като се уточнява, че трети лица имат ограничен достъп до определени документи. Правото на достъп включва и правото на копия от материалите, с изключение на търговските тайни и вътрешноведомствени документи. Редът за достъп ще се определи с инструкция на председателя на Патентното ведомство. В допълнителните разпоредби е уточнено определението за 'представител по индустриална собственост'.
§10
В Закона за авторското право и сродните му права се извършват следните изменения: 1. В чл. 94с, ал. 2 се заменят определени членове. 2. Наименованието на глава дванадесета "а" се променя на "Мерки за защита от страна на митническите органи". 3. Член 96б се изменя, като определя основанията и приложното поле на действията на митническите органи относно стоки под митнически надзор, а също и стоки, открити при проверки. 4. Отменят се членове 96в, 96г и 96д.
§11
В Гражданския процесуален кодекс, в чл. 518а, ал. 6, думите "чл. 21" се заменят с "чл. 23". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за марките и географските означения.
§13
Министерският съвет е задължен да приеме подзаконови нормативни актове за прилагането на Закона за марките и географските означения в срок от 6 месеца след влизането му в сила. До тяхното приемане, ще се прилагат съществуващите подзаконови актове от отменения Закон за марките и географските означения, ако те не противоречат на новия закон.
§14
Законът за марките и географските означения е приет от 44-то Народно събрание на 28 ноември 2019 г. Изпълнението на закона е възложено на председателя на Патентното ведомство. Законът е в съответствие с различни директиви и регламенти на Европейския съюз, които целят сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и защитата на географските указания.
