Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда използването на повърхностните води и водни обекти в съответствие с изискванията на Закона за водите. Тя определя реда и условията за издаване на разрешителни, изискванията към документите за разрешителни, съдържанието на становища от басейновите дирекции и контролът по издадените разрешителни. Също така, наредбата регламентира стопанисването на бентовете и праговете, както и съдържанието на регистрите, свързани с разрешителните и мониторинга на повърхностните води. Ползването на повърхностни водни обекти за заустване на отпадъчни води не е предмет на наредбата.
Член 2 от Наредбата за ползването на повърхностните води уточнява, че използването на повърхностните води и водните обекти обхваща водовземането и ползването на самия воден обект.
Използването на повърхностните води и водните обекти е допустимо само след получаване на разрешително или след предварително писмено уведомяване на басейновата дирекция. Това се регулира от Закона за водите (ЗВ) и настоящата наредба.
Разрешителното за използване на повърхностни води и повърхностни водни обекти се издава в съответствие с разпоредбите на глава четвърта от Закона за водите (ЗВ) и конкретно съгласно чл. 140, ал. 7 от същия закон.
Разрешеното право на използване на повърхностните води и повърхностните водни обекти е лично и не може да бъде преотстъпвано на трети лица.
Чл. 6 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя, че начинът на използване на водите от комплексните и значими язовири се установява чрез годишни и месечни режимни графици. Тези графици се утвърдиха от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителните за водовземане от съответните язовири.
Чл. 7 определя изискванията към заявлението за разрешително за водовземане и/или ползване на повърхностен воден обект. Заявлението трябва да включва копие или номер на действащ административен акт, свързан с инвестиционното предложение. Документите могат да се подават и електронно. Компетентният орган извършва проверка на статуса на административния акт и изисква становище от органа по околна среда, което трябва да бъде предоставено в срок от десет дни.
Чл. 8 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя изискванията за извършване на предварителни проучвания и технически проекти, свързани с водовземането. Проучванията трябва да се изготвят от квалифицирани лица с професионална квалификация 'магистър-инженер' и регистрация по Закона за камарите на архитектите и инженерите. Хидроложката част на проучването включва информация за обекта, климатични условия, отточна характеристика и минимален допустим отток. Не се изисква хидроложка част за водовземане от река Дунав, Черно море или определени язовири. Органът по издаване на разрешителни може да изиска становища от НИМХ и да ползва данни от ПУРН при преценка на искането.
Чл. 9 от Наредбата за ползването на повърхностните води предвижда, че преди издаване на разрешителни за водовземане и/или ползване от язовири, органът изисква от собственика или упълномощено лице актуален документ, удостоверяващ съгласие за извършване на дейности, свързани с техническата сигурност на съоръженията. Тази процедура е различна в зависимост от това дали водовземането е свързано с използването на съществуващи съоръжения или не.
Чл. 10 от Наредбата за ползването на повърхностните води предвижда, че при издаване на разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти, органът изисква информация за задълженията на кандидатите от Националната агенция за приходите, Агенция "Митници" и общините. Тази информация се получава по електронен път преди изготвянето на съобщението за разрешителното, в съответствие с разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 11 от Наредбата за ползването на повърхностните води предвижда изисквания за мониторинг на водовземането и ползването на повърхностни водни обекти. Разрешителните включват условия за собствен мониторинг по показатели, съобразени с целите на ПУРБ. При издаване на разрешителното, компетентният орган изисква мотивирано предложение от директора на басейновата дирекция, което съдържа изисквания за измерване на водни обеми, пробонабиране за оценка на показателите и други параметри, свързани с екологичното състояние на водите. Директорът на басейновата дирекция е задължен да изпрати предложението в десетдневен срок.
Чл. 12 от Наредбата за ползването на повърхностните води описва процеса на изготвяне на годишния график за използване на водите на язовирите. Този график се основава на наличния обем вода в язовирите, притока към тях, специфичните особености на всеки язовир, предложенията на водоползвателите и издадените разрешителни за водовземане. Основната цел е икономично и целесъобразно използване на водите, съобразено с приоритетите, определени в закона.
Чл. 13 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя процедурите за утвърдителен годишен график от министъра на околната среда и водите. Титулярите на разрешителни за водовземане трябва да заявят необходимите водни обеми до 20 декември на предходната година. Планираните ремонти на язовирите, които влияят на водоподаването, също трябва да се заявят до същия срок. Промените в ремонтните работи се отразяват в месечните графици. Министърът или упълномощено лице изпраща годишния график на съответните министерства и ведомства.
Чл. 14 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя правилата за месечните графици и лимити на ползваната вода от титулярите на разрешителни. Месечният график се изготвя, като се вземат предвид състоянието на язовира, годишната стратегия, прогнозите за приток и хидрометеорологичните условия. Освен това, графикът може да прехвърля води между речни басейни и да определя обеми за приоритетно водоползване или при ремонтни дейности. Поддържането на обемите и минималния допустим отток след язовирната стена е отговорност на собственика/оператора на язовира. При техническа невъзможност за осигуряване на минималния отток, се подават водни количества, близки до изискванията на закона.
Чл. 15 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя процедурите за утвърдяване и публикуване на месечния график за използване на водите от комплексните и значимите язовири. Министърът на околната среда и водите утвърдител графика не по-късно от последния работен ден на предходния месец. Титулярите на разрешителни за водовземане трябва да представят актуални заявки до 26-о число на предходния месец. Графиците се публикуват на интернет страницата на МОСВ и се изпращат на съответните министерства. При непредвидими обстоятелства, графикът може да бъде изменен от министъра или оправомощено лице.
Собствениците и операторите на язовирни стени и съоръжения са задължени да представят сведения за водностопанския баланс в язовирите на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Тези сведения се подават ежедневно, по десетдневки и месечно, с определени срокове. При извънредни обстоятелства, информацията трябва да се предоставя два пъти на ден, включително през почивни и празнични дни.
Контролът по изпълнението на месечните режимни графици за повърхностните води се осъществява от министъра на околната среда и водите, както и от директора на басейновата дирекция. Басейновите дирекции подготвят информация за резултатите от ежемесечния контрол и ежегодна справка, която изпращат на Министерството на околната среда и водите до 10-о число на следващия месец.
Чл. 18 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ежемесечно изготвя информация за състоянието на водите в реките и язовирите. Тази информация включва оценка и анализ на водите в язовирите и трябва да бъде готова до 15-о число на следващия месец. След изготвянето ѝ, информацията се изпраща на Министерския съвет и се публикува на интернет страницата на МОСВ.
Чл. 19 от Наредбата за ползването на повърхностните води предвижда създаването на оперативни звена в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и в басейновите дирекции. Тези звена ще се занимават с управлението на водите на национално и басейново ниво, както и с предотвратяване на вредното въздействие от високи вълни, причинени от непредвидими или изключителни обстоятелства. Организацията и съставът на оперативното звено на МОСВ се определят от министъра на околната среда, а на басейновите дирекции - от техните директори.
Чл. 20 от Наредбата за ползването на повърхностните води указва, че обосновката на необходимите водни количества трябва да бъде разработена за всяка предвиждана цел на водовземане от повърхностни води, в съответствие с нормите за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а, ал. 2 от Закона за водите. В случай, че за конкретната цел не са зададени норми, обосновката се извършва на база технологичните изисквания и техническите спецификации на съоръженията, свързани с исканото водно количество.
Чл. 21 от Наредбата за ползването на повърхностните води описва процедурата за издаване на разрешителни за водовземане, когато е необходимо изграждане на системи и съоръжения. Разрешителното за водовземане може да бъде предоставено за срок до 5 години. При един и същ компетентен орган се издава едно общо разрешително, а при различни органи - две отделни разрешителни. След въвеждане в експлоатация на съоръженията, правото на водовземане може да бъде продължено в съответствие с разпоредбите на закона.
Чл. 22 от Наредбата определя изискванията за издаване на разрешително за водовземане, което включва представяне на схема на водния път, технически параметри на съоръженията и връзки с водностопански системи. Предварителното проучване или инвестиционният проект трябва да отговарят на Наредба № 4 от 2001 г., а при необходимост от изграждане на хидротехническо съоръжение, трябва да се предвиди рибен проход. Документите за съгласие на собствениците на засегнати имоти трябва да включват скица, списък с имена и декларация за съгласие за ограничаване на правото на ползване на имота.
Член 23 от Наредбата за ползването на повърхностните води описва изискванията за документи при подаване на заявления за издаване на разрешителни за водовземане с различни цели. За напояване се изискват документи, удостоверяващи размера на напояваните площи и искания от собствениците. За питейно-битово водоснабдяване е необходим документ от ВиК оператора за отказ за присъединяване. При водовземане за производство на електрическа енергия се изисква сравнителна оценка на енергийните ползи и вредите за околната среда, изготвена от квалифицирани експерти. За пожарогасене, прехвърляне на води и аквакултури също са предвидени специфични изисквания за документи и оценки.
Когато се подава заявление за водовземане с цел завиряване на нов язовир, е необходимо да се представят определени документи, включително проект за завиряване, който трябва да съдържа базисни данни, програма и условия за завиряване, както и задължения преди завиряването, включително удостоверение за отстраняване на отпадъци и изпълнение на инвестиционния проект.
Чл. 25 от Наредбата за ползването на повърхностните води регламентира условията за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, когато са изградени необходимите съоръжения. Не се изисква представяне на прединвестиционно проучване, съгласувателни становища и сравнителна оценка на енергийните ползи и вредите за околната среда. Заявлението трябва да включва документ за собственост, документация за съоръженията, схема на водата, информация за измервателни средства и за съоръжения за миграция на водни организми.
Чл. 26 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя условията за предоставяне на право за водовземане от повърхностен воден обект. Тези условия включват изисквания за използване на водите, осигуряване на минимално водно количество за екосистемите, монтиране на измервателни средства и видеонаблюдение, уведомяване на контролиращия орган за инсталации и неизправности, предоставяне на доклади и информация, както и осигуряване на достъп до контролиращия орган. В приложението към разрешителното се вписват и условия за контрол върху разрешителното. Някои условия не важат при специфични случаи, посочени в закона.
Чл. 27 определя изискванията за водовземни съоръжения за повърхностни води. Те трябва да бъдат оборудвани с одобрени средства за измерване на водни обеми и минимален отток. Забранява се изграждане на отклонения между водовземното съоръжение и измервателните средства. Водовземането за питейно-битово водоснабдяване е разрешено само ако повърхностните води отговарят на качествени изисквания и след изграждане на пречиствателни съоръжения. Не се допуска използване на повърхностен воден обект за аквакултури, когато той е предназначен за питейно водоснабдяване или попада в зони за къпане.
Чл. 28 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя изискванията при подаване на заявление за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект. Към заявлението трябва да се приложат предварително проучване и хидроложка част, освен в случаите на изграждане на плаващи съоръжения в язовири, където тези изисквания не се прилагат.
Чл. 29 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя изискванията за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект за плаващи съоръжения в язовири. При искането се прилага проект, съгласуван с Изпълнителна агенция 'Морска администрация', включващ авариен план и идентификационни данни на плаващото съоръжение. При разрешителното от министъра на околната среда и водите се изисква становище от басейновата дирекция. Проектът трябва да включва характеристика на инвестиционното предложение, схема за преместване на съоръжението, договори за управление на отпадъци, обслужване на закотвящи съоръжения и схема на разположението на плаващите съоръжения.
Наредбата регламентира изискванията за издаване на разрешителни за ползване на повърхностни водни обекти за аквакултури. Заявлението трябва да включва идентификационни данни за концесионен договор, протокол от технически прегледи и обосновка на правото на ползване. Компетентният орган изисква становища от ИАРА, басейновата дирекция и други институции. Проектът за аквакултури трябва да съдържа информация за технологията на отглеждане, технически параметри, производствена площ и план-график. За случаи без използване на съоръжения, някои становища не са задължителни.
Чл. 31 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя, че за издаване на разрешително за изземване на наносни отложения от река Дунав е необходимо да се приложи писмено съгласуване с Министерството на отбраната и дирекция "Речен надзор". Предпроектното проучване трябва да включва доказателства за липса на негативни влияния върху корабоплаването и хидротехническите съоръжения, технология и организация на изземването, график, място за депониране на материала, информация за плавателните съдове, транспортна схема и обем на възобновяемия запас.
Чл. 32 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя изискванията за издаване на разрешително за изземване на наносни отложения от водохранилищата. Заявлението трябва да включва технически проект, който съдържа надлъжен и напречни профили, обем на наличните наносни отложения, годишен обем за изземване, схема на геодезичната мрежа, транспортна схема, място за депониране на материалите, схема на участъка за изземване и мерки за предотвратяване на срутища.
Член 33 от Наредбата за ползването на повърхностните води регламентира издаването на разрешително за изземване на наносни отложения от речното легло. То се издава от директора на басейновата дирекция след установяване на необходимостта от подобно действие. Заявлението за разрешителното трябва да бъде подадено от избрания изпълнител и да бъде комплектовано с необходимите документи, включително договор с областния управител, технически проект, съгласие на собственика на имота за депониране на иззетия материал, и документ за платена такса. При непълнота на заявлението, заявителят има срок от един месец за отстраняване на несъответствията, в противен случай документите не се разглеждат.
Чл. 34 от Наредбата за ползването на повърхностните води описва задължителните елементи, които трябва да съдържа разрешителното за ползване на воден обект. Те включват наименование на издаващия орган, номер и дата на акта, правни и фактически основания, информация за титуляра, цел на ползването, детайли за водния обект, местоположение, схема на частта от водния обект, място за депониране на наносни отложения, срок на действие на разрешителното, контролиращ орган и условия за ползване.
Чл. 35 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя изискванията за техническия проект, необходим за изземване на наносни отложения. Проектът трябва да включва определения участък, надлъжни и напречни профили, схема на геодезичната мрежа, транспортна схема за извозване на материалите, място за депониране на иззетия материал и количествено-стойностна сметка. Проектът трябва да бъде съгласуван със собственика на засегнатите хидротехнически съоръжения, ако такива съществуват.
Чл. 36 от Наредбата за ползването на повърхностните води описва изискванията за издаване на разрешително за поддържане проводимостта на некоригирани речни легла. Заявлението трябва да включва проект, който съдържа характеристика на дейността, график, режим на работа, транспортна схема и договор за предаване на отпадъците.
Чл. 37 от Наредбата за ползването на повърхностните води предвижда, че при необходимост от изземване на наносни отложения за осигуряване на нормална проводимост в участъка, възложен за обществени услуги за защита от вредното въздействие на водите, се прилагат разпоредбите на чл. 140, ал. 6 и 7 от Закона за водите. Директорът на съответната басейнова дирекция е отговорен за издаването на разрешително за ползване на воден обект на изпълнителя, определен от областния управител, за извършване на изземването във връзка с почистването на речното легло.
Член 38 от Наредбата за ползването на повърхностните води предвижда, че при необходимост от премахване на растителност (дървета, храсти и дънери) в участъци, които са възложени за обществени услуги за защита от вредното въздействие на водите, изпълнителят трябва предварително да уведоми басейновата дирекция. Уведомлението е задължително, само ако участъкът не попада в защитени зони и не нарушава естественото състояние на бреговете и дъното на реката.
Чл. 39 от Наредбата за ползването на повърхностните води регламентира изискванията при искане за разрешително за изграждане на изкуствен риф в Черно море. Заявлението трябва да включва проект, който съдържа обяснителна записка с инженерно-техническа и социално-икономическа обосновка, конструктивна част, план за безопасност и здраве, както и одобрена транспортна схема за извозване на материалите. Компетентният орган изисква съгласувателни становища от министъра на отбраната и министъра на транспорта относно безопасността на проекта.
Наредбата определя условията за предоставяне на правото за ползване на повърхностни водни обекти, които включват уведомяване на контролиращия орган, опазване на водите и околната среда, предоставяне на информация за извършени дейности, спазване на специфични условия и осигуряване на достъп за контрол. В зависимост от вида на разрешителното, се изискват различни условия, свързани с изграждане на нови системи, аквакултури, плаващи съоръжения и изземване на наносни отложения. Някои от ключовите изисквания включват недопускане на замърсяване, спазване на определени водни нива и представяне на годишни доклади за извършените дейности.
Чл. 41 описва методите за измерване на обема на иззетите наносни отложения, с изключение на тези от река Дунав, при използване на плавателни съдове. Измерването се извършва чрез изградена геодезична мрежа, надлъжен профил на реката и напречни профили на разстояние не повече от 50 м за прав участък и 25 м за крива. Площта на напречното сечение на наносните отложения се определя за всеки профил, а обемът между два профила се изчислява по формулата Q = Fср х L. Общият обем на наносните отложения е сумата от обемите между отделните профили.
Чл. 42 от Наредбата определя условията за изменение, продължаване, прекратяване и отнемане на разрешителните за използване на повърхностни води и обекти. Измененията се извършват съгласно глава четвърта, раздели ІІІ и ІV от Закона за водите (ЗВ). Заявление за продължаване на разрешителното трябва да се подаде преди неговото изтичане на съответния орган, посочен в ЗВ.
Заявлението за изменение или продължаване на разрешително за повърхностни води трябва да съдържа следните елементи: данни по чл. 56, ал. 1, т. 4-9 от Закона за водите; адрес за кореспонденция и електронен адрес (ако има); телефон и факс за връзка; документ за платена такса; мотиви и обосновка за исканото изменение; информация за санитарно-охранителна зона (ако е приложимо); актуален документ за съгласие на собственика на съоръженията или договор с него.
Заявлението за преиздаване на разрешително по реда на чл. 79, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) трябва да съдържа данни за заявителя, адрес за кореспонденция, документ за платена такса и документи, удостоверяващи правоприемството или правото на собственост/ползване. Органът може да изиска допълнителна информация при необходимост.
Член 45 от Наредбата за ползването на повърхностните води указва, че при изменение или продължаване на разрешително за използване на повърхностни води и водни обекти не е необходимо изготвянето на писмена преценка, съгласно член 62 от Закона за водите (ЗВ).
Чл. 46 от Наредбата за ползването на повърхностните води описва процедурата за изменение и/или продължаване на разрешителното за ползване на води. Компетентните органи, които могат да извършват тези действия, включват министъра на околната среда и водите, кмета на общината и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция 'Проучване и поддържане на река Дунав'. За всяко искане, директорът на басейновата дирекция е длъжен да предостави становище в срок от 10 дни, което включва информация за изпълнението на условията по разрешителството, платените такси и специфични условия за изменението или продължаването на разрешителното, съобразно актуалните планове за управление на водите. Становището трябва да съдържа и изисквания за собствен мониторинг.
Компетентният орган проверява заявлението за изменение и/или продължаване на разрешителното в срок от 20 дни след подаването му. Ако заявлението не отговаря на изискванията, органът уведомява заявителя за необходимите корекции в срок до два месеца. След проверка на документите, органът продължава процедурата, като взема предвид становището по чл. 46, ал. 1. При нужда, органът може да изиска допълнителни документи или информация, особено при промяна на параметри, надхвърлящи разрешените.
Когато се подава заявление за продължаване на срока на действие на разрешителното или за изменение без промяна на параметрите, компетентният орган трябва да се произнесе в 20-дневен срок. При искане за изменение с промяна на параметрите и липса на основания за отказ, органът уведомява кмета на общината с информация за измененията, фактическите основания и условията за изменение. След 14-дневен срок от обявяването на уведомлението, органът издава мотивирано решение за изменение или отказ.
Член 49 от Наредбата за ползването на повърхностните води указва, че при изменение или продължаване на срока на действие на разрешително, то трябва да бъде приведено в съответствие с актуалната нормативна уредба, както и с действащите ПУРБ (Планове за управление на речните басейни) и ПУРН (Планове за управление на риска от наводнения).
Разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилищата се издават за срок, който не може да бъде по-дълъг от срока на действащия ПУРБ към момента на издаването им.
Разрешителните за ползване на повърхностни води се издават за срока на изпълнение на договора между избрания изпълнител и областния управител. Срокът може да бъде продължен по заявление на титуляря, при условие че срокът на договора е удължен. Заявлението трябва да бъде подадено преди изтичането на разрешителното и да съдържа доказателства за продължаването на договора. Директорът на басейновата дирекция разглежда заявлението в срок до 7 работни дни. При несъответствие, заявителят трябва да отстрани проблемите в срок до 7 дни. Отказ за продължаване на разрешителното може да бъде направен при определени условия, като например подаване на заявление след изтичане на срока на разрешителното или липса на продължаване на договора.
Разрешителното по чл. 140, ал. 7 от Закона за водите (ЗВ) може да бъде прекратено при следните обстоятелства: 1. Изтичане на срока на действие без подадено заявление за продължаване; 2. Изтичане на срока на действие при подадено заявление за продължаване, но без продължаване на срока за изпълнение на договора; 3. Изпълнение или прекратяване на договора; 4. Влизане в сила или предварително изпълнение на решението за отнемане на разрешителното; 5. Изтичане на срока на действие и влизане в сила или предварително изпълнение на решението за отказ за продължаване на разрешителното.
Директорът на басейнова дирекция има правомощия да отнеме разрешителното за ползване на повърхностни води, ако бъде установено, че са нарушени условията на разрешителното. Това е регламентирано в чл. 53 от Наредбата за ползването на повърхностните води.
Директорът на басейнова дирекция има правомощия да извършва служебни изменения на разрешителното, предоставено по чл. 140, ал. 7 от Закона за водите (ЗВ), в случай че се установи противоречие с обществени интереси, дори и при спазване на условията на разрешителното. Това се основава на разпоредбата на чл. 49 от ЗВ, която определя какво представляват обществените интереси.
Тази наредба предвижда, че срокът на действие на разрешителното за водовземане и ползване може да бъде удължен еднократно за срок до 3 години. Удължаването е условно и изисква титулярят на разрешителното да представи разрешение за строеж.
Чл. 56 определя начина на изчисляване на годишния воден обем за съществуващи водноелектрически централи (ВЕЦ), при които не е възможно монтиране на измервателно средство. Размерът на ползвания воден обем се изчислява на базата на специфичния разход на вода за производство на 1 kWh и общо произведената електрическа енергия, която се удостоверява с протокол от електроразпределителното дружество.
Чл. 57 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя органите, които водят регистри за издадените разрешителни за използване на повърхностни води и водни обекти. Регистри се водят от министъра на околната среда и водите, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция 'Проучване и поддържане на река Дунав', кмета на общината и директора на басейновата дирекция, в зависимост от вида на водовземането и ползването на водни обекти.
Член 58 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя, че регистрите на разрешителните за използване на повърхностни води и водни обекти са публични. Достъпът до тези регистри се осигурява чрез интернет страниците на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав", общините и басейновите дирекции. Министърът на околната среда и водите е отговорен за обобщаването на регистрите, водени в басейновите дирекции.
Чл. 59 от Наредбата за ползването на повърхностните води описва съдържанието на регистрите на разрешителните за използване на повърхностни води и водни обекти. Регистърът включва данни за титуляра, номера и датата на разрешителното, водния обект, кода на водното тяло, поречието, населеното място, целта на използването, максималното разрешено водно количество, площта на ползването, годишния лимит и разпределението му, режима на използване, сроковете на действие на разрешителното, измененията на обстоятелствата, както и номера на заповедта за определяне на СОЗ за питейно-битово водоснабдяване.
Наредбата предвижда, че регистрите на разрешителните за използване на повърхностни води и водни обекти се поддържат в електронен формат и се публикуват на интернет страниците на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и басейновите дирекции. Тези регистри се актуализират ежемесечно и включват данни за изменения и продължаване на разрешителствата.
Чл. 61 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя, че директорът на басейновата дирекция води регистри на съгласуваните уведомления по чл. 44, ал. 3 и чл. 58, ал. 1 от Закона за водите. Регистрите включват информация за лицето, извършващо дейността, водния обект, обема и характера на дейността, местоположението, срока за започване и завършване на дейността, както и предписаните условия и ограничения.
Регистрите за повърхностни води, предвидени в чл. 61, се поддържат в електронен формат. Те се публикуват на интернет страниците на басейновите дирекции и се актуализират всеки месец.
Директорът на Националния институт по метеорология и хидрология води регистри за пунктовете и станциите за мониторинг на количеството на повърхностните води. Тези регистри съдържат данни за водния обект, населено място/име на пункта, номера на пункта (нов и стар), географски координати и тип на станцията.
Чл. 64 от Наредба за ползването на повърхностните води определя, че регистри за изисквания и условия за общо водовземане или ползване се водят от областния управител за публичната държавна собственост и от кмета на общината за публичната общинска собственост. Регистрите включват информация за водния обект, мястото на използване, разрешени и допустими цели на ползване, обхвата на земите, ограничения и изисквания за съвместимост с общото водовземане.
Чл. 65 от Наредбата определя изискванията за становища, издавани от директорите на басейнови дирекции относно допустимостта на инвестиционни предложения. Становищата трябва да съдържат преценки по отношение на ПУРБ и ПУРН, включващи информация за натиск върху водните тела, състоянието им, защита на водите, оценка на въздействието, риск от наводнения и съответствие със Закона за водите и подзаконовите актове. Основните точки включват: 1) Преценка по ПУРБ - информация за натиск, състояние на водното тяло, зони за защита, последна оценка и заключения; 2) Преценка по ПУРН - информация за риск от наводнения и мерки; 3) Преценка по ЗВ - забрани и изисквания.
Наредбата определя контролът по спазване на нормативните изисквания и условията на разрешителните за използване на повърхностни води. Контролът е разделен на превантивен, текущ и последващ. Превантивният контрол предотвратява увреждане на водите преди извършване на дейности, текущият контрол следи за спазване на нормативите и условията на разрешителните, а последващият контрол проверява изпълнението на предписанията след проверките. Включени са и мерки за надзор на водовземните съоръжения и осъществяване на програми за опазване на водите.
Контролът върху дейностите, свързани с постоянната защита от вредното въздействие на водите, се осъществява от съответните органи, посочени в чл. 140, ал. 2 от Закона за водите, в зависимост от техните компетенции.
Чл. 68 от Наредбата за ползването на повърхностните води регламентира правомощията на контролиращия орган. Той е задължен да извършва проверки по документи, изисквайки представяне на писмени отчети, фактури за платени такси и други документи. Освен това, контролиращият орган може да извършва проверки на място, за да установи спазването на нормативните актове и условията на издадените разрешителни, включително провеждане на наблюдения и измервания, ако е необходимо.
Чл. 69 от Наредбата определя процедурата за проверка на обекти, които имат разрешително по Закона за водите. Проверяват се мястото на водовземане и/или ползване, както и мястото на стопанската дейност. Титулярят на разрешителното получава копие от констативния протокол. Длъжностните лица, извършващи проверката, имат право на достъп до обекта, да изискват документи и съдействие от различни органи. При липса на необходимите документи, на титуляря се дава срок за тяхното представяне.
Наредбата определя контролът върху разрешителните за водовземане и ползване на повърхностни водни обекти. Контролът включва отчитане на водно количество, проверка на условията в разрешителното, заплащане на такси и представяне на годишни доклади. Контролът се извършва с различна честота в зависимост от количествата на водовземането и вида на разрешителството. За разрешителни с количество над 50 млн. м3/годишно контролът е годишен, за количества от 10 до 50 млн. м3 - на 3 години, а за под 10 млн. м3 - на 6 години.
Чл. 71 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя, че контролът по изпълнението на режимните графици за използване на водите на язовирите включва следните елементи: воден обект, титуляр на разрешително, цел на водовземане, разрешени и използвани водни обеми, констатирани нарушения и изпълнение на предписания от предходни проверки. Контролът се извършва ежемесечно.
Чл. 72 от Наредбата описва задълженията на басейновите дирекции относно контрола на състоянието и проводимостта на речните легла. Те участват в проверки на междуведомствени комисии и съставят констативни протоколи. Директорите на дирекциите организират проверки и съставят план-график за текущ контрол. Кметовете и областните управители трябва да представят информация за участъци с намалена проводимост. "Напоителни системи" - ЕАД също представя план-график за дейности. Басейновите дирекции контролират извършените дейности и представят анализи на контрола в определени срокове.
Титулярите на разрешителни за водовземане и ползване на повърхностни водни обекти са задължени да поддържат цялата документация, свързана с показателите за контрол. Те трябва да предоставят тази документация на контролиращия орган и да оказват съдействие при извършване на проверки.
Чл. 74 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя изискванията за съставяне на констативни протоколи при извършен контрол. Протоколите трябва да включват установените факти и обстоятелства, данни от измервания, установени нарушения, както и предписания с определени срокове и отговорници за изпълнението им.
Чл. 75 от Наредбата за ползването на повърхностните води определя, че информация за резултатите от контролни дейности трябва да се изпраща ежемесечно от басейновите дирекции в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и да се публикува на техните интернет страници. Данните и документите от контролните проверки се съхраняват в информационната система за управление на водите.
Чл. 76 от Наредбата за ползването на повърхностните води регламентира воденето на електронни регистри за бентовете и праговете в некоригираните участъци на реките извън населените места. Регистрите се водят от басейновите дирекции и съдържат информация за водния обект, местоположение, надморска височина, вид и технически параметри на съоръжението, както и за собственика и лицето, което го ползва или стопанисва.
Кметовете на общини са задължени да изготвят и представят в басейновата дирекция справка, която включва информация за местоположението, собствеността и състоянието на съоръженията, посочени в чл. 76 от наредбата. Тази процедура е важна за управлението и контрола на повърхностните води в съответните общини.
Чл. 78 от Наредбата за ползването на повърхностните води изисква собствениците на съоръжения да подават писмена информация до басейновата дирекция за вписването им в електронния регистър. Информацията трябва да включва данни за водния обект, местоположението, надморската височина, вида и предназначението на съоръжението, годината на изграждане, оценката на техническото състояние, необходимите мерки, наличието на документация, техническите параметри, информация за собственика и ползвателя, оценка на ползите и вредите, както и заключение с препоръки. Подготовката на информацията се възлага на правоспособни магистър-инженери, а при неустановен собственик - от кмета на общината.
Собствениците на съоръжения, които са изгубили първоначалното си предназначение, са задължени да подадат писмена информация до басейновата дирекция. Тази информация е необходима за вписването им в регистъра, съгласно разпоредбите на закона.
Чл. 80 от Наредбата за ползването на повърхностните води предвижда, че Басейновите дирекции имат задължението да контролират използването и състоянието на съоръженията, посочени в чл. 76, ал. 1, чрез периодични технически огледи. За всеки оглед се съставя протокол, а периодичността на контрола зависи от вида и състоянието на съоръжението, както и от условията на работа, което също се отразява в протокола.
Наредбата определя процедурите за ликвидиране на технически неизправни съоръжения, свързани с повърхностните води. Ликвидацията се извършва след предписание на директора на басейновата дирекция и е задължение на собственика или областния управител при неустановен собственик. Работите по ликвидация трябва да се извършват от правоспособен инженер и да не нарушават проводимостта на речното легло. Копие от протокола за ликвидация се изпраща в съответната басейнова дирекция. Допълнителните разпоредби дават определения на ключови термини, свързани с водохранилища, аварийни зони, диги и други, които са важни за разбирането и прилагането на наредбата.
Наредбата дефинира ключови термини, свързани с ползването на повърхностните води, включително "аварийна зона", "водохранилище", "водноелектрическа централа", "гранични водни обекти", "диги", "изземване на наносни отложения", "изкуствен риф", "корекция на река", "наличен обем", "общ обем", "свободен обем за поемане на очакван приток", "стопанисване", "съоръжения, изгубили първоначалното си предназначение" и "самостоятелно питейно-битово водоснабдяване". Тези определения служат за основа на правилата и процедурите, свързани с управлението и опазването на водните ресурси.