Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя правилата за класифициране на винените сортове лози по лозарски райони. Министърът на земеделието и храните утвърджава класификацията на сортовете и може да включва или изключва сортове от класификацията или да променя категорията им. Всички заповеди, свързани с класификацията, се обнародват в "Държавен вестник".
Наредбата определя, че класифицираните сортове лози трябва да са от вида Vitis vinifera или от кръстоска с него. Селекционираните клонове на сортове с признати стопански качества също могат да бъдат включени. В класификацията не се допускат сортовете Noah, Othello, Isabel, Jacquez, Clinton и Herbemont.
Класифицираните сортове лози могат да се присаждат единствено върху лозови подложки, които са включени в класификацията по чл. 1, ал. 2 от наредбата.
Класифицирането на винените сортове лози се основава на технологичните качества на сорта при специфични почвено-климатични условия. Сортовете се класифицират по наименование и цвят на гроздето, като наименованията трябва да отговарят на стандартите на международни организации. Синонимите и омонимите на сортовете също се включват в класификацията.
Член 5 от Наредбата за правилата за класифициране на винените сортове лоза предвижда, че когато винен сорт лоза се използва за цели, различни от производството на вино, е необходимо да се посочи допълнителното предназначение на сорта. Допълнителните предназначения включват: производство на десертно грозде, винен дестилат до 94,8 на сто, стафидирано грозде и други.
Винените сортове лози, включително вносни, интродуцирани, новосъздадени, местни и застрашени от изчезване сортове, могат да се отглеждат и предлагат на пазара след класификация и вписване в Официалната сортова листа на Република България. При вписването на сорта, автоматично се вписват и всички негови клонове. Класификацията включва също сортовете, засадени преди 1970 г., които все още дават плод.
Винените сортове лози в България се класифицират в три категории: 1) Препоръчани - сортове с високи технологични качества, традиционно отглеждани в определени райони и принадлежащи на Vitis vinifera L. или получени от кръстоски; 2) Разрешени - сортове с по-ниски качествени характеристики, предназначени за производство на вина за пазара или преработка; 3) Временно разрешени - сортове, които не отговарят на изискванията на предходните категории, но имат икономическо значение или показват специфични недостатъци при отглеждането.
Чл. 8 от Наредбата определя критериите за пригодност на винените сортове лози за отглеждане. Пригодността се оценява чрез сравнителни изследвания, които се провеждат в конкретни почвено-климатични условия на лозарския район. Сортът е считан за задоволителен, ако притежава по-добри технологични качества в сравнение с препоръчаните сортове за същия район. Изследванията се извършват съгласно специфични наредби, а един параграф е отменен.
Винени сортове могат да бъдат включвани в класификацията за препоръчани сортове в лозарски район, само ако са били класифицирани в друг лозарски район в продължение на поне 5 години.
Чл. 10 от наредбата описва условията за включване на винени сортове в класификацията на разрешените сортове за лозарски райони. Включването се допуска при установена пригодност за отглеждане и след подаване на заявление. Окончателното включване става след изпитване и сравнителни изследвания. Ако след изтичането на срока сортът не е включен, той се счита за изключен от класификацията.
Чл. 11 от Наредбата за правилата за класифициране на винените сортове лози предвижда възможности за промяна в категорията на винените сортове за даден лозарски район. Промяната може да се извърши чрез преминаване в категорията на препоръчаните винени сортове, ако сортът е бил разрешен в района поне 5 години, или чрез преминаване в по-ниска категория при значително намаление на засадената площ, което води до липса на стопанско значение.
Чл. 12 от Наредбата за правилата за класифициране на винените сортове лози предвижда процедура за изключване на сортове лози с незадоволителна пригодност за отглеждане. Изпълнителният директор на ИАЛВ прави предложение до министъра на земеделието, който със заповед изключва сорта. След изключването, виненият сорт трябва да бъде изкоренен в срок от 15 години.
Чл. 13 от Наредбата за класифициране на винените сортове лози определя процедурата, по която заинтересованите лица могат да кандидатстват пред ИАЛВ за включване или промяна на категорията на винен сорт. Заявлението трябва да включва протокол за органолептична оценка на вината от сорта за минимум 2 години и заключение от сравнителните изследвания. Преписката се разглежда в срок до 14 дни, след което министърът на земеделието и храните взема решение за включване или промяна на категорията на сорта. Заповедта може да се обжалва.
Чл. 14 от Наредбата позволява засаждане, презасаждане и присаждане на винени сортове лози, които не са включени в класификацията, за експериментални цели, научни изследвания или производството на размножителен материал за износ. За това е необходимо разрешение от изпълнителния директор на ИАЛВ. Лицата, които желаят да извършват тези дейности, трябва да подадат заявление в ИАЛВ.
Чл. 15 от Наредбата определя изискванията за подаване на заявление за провеждане на експерименти или научни изследвания с винени сортове лози. Заявителят трябва да посочи името, адреса, мястото и срока на изследванията, описание на целите и очакваните резултати, сортовете лози, местонахождението на площта, информация за научния институт или селекционера, количеството произведен материал и декларация за износ. След подаването на заявлението, ИАЛВ извършва проверка в 14-дневен срок и уведомява заявителя за евентуални непълноти. При отстраняване на непълнотите, директорът на ИАЛВ разрешава дейностите, а при неотстраняване, преписката остава без разглеждане. Продуктите от дейностите не могат да се предлагат на пазара.
Чл. 16 от Наредбата забранява производството на определени видове гроздова мъст и вино от незасегнати сортове лози. Конкретно, не се разрешава производството на концентрирана, ректифицирана, частично ферментирала и спиртована гроздова мъст, както и на вино, което е годно за трапезно, качествено, ликьорно, пенливо или специално вино, ако е произведено от сортове, които не са класифицирани.
Чл. 17 от наредбата предвижда, че прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младите вина в процес на ферментация и вината от некласифицирани винени сортове могат да се използват само за производството на дестилат, оцет и вина за лична консумация на производителя.
Наредбата определя правилата за класифициране на винените сортове лози. Лозя с некласифицирани сортове подлежат на изкореняване, освен ако са предназначени за вино за семейна консумация. В наредбата се дават определения на термини като 'сорт', 'клон', 'интродукция', 'лозова подложка' и др. Класифицирането на сортовете ще се извършва на базата на област или група от области, а изпълнението на наредбата е възложено на министъра на земеделието и храните. Наредбата е приета на основание Закона за виното и спиртните напитки.
В преходните и заключителни разпоредби на наредбата се определят ключови термини, свързани с винените сортове лози. "Сорт" е растителна съвкупност с определени характеристики, "клон" е вегетативно потомство на сорт, а "интродукция" е въвеждане на нови видове и сортове в практиката. "Лозова подложка" е резник от устойчиви сортове, "директен сорт" е примитивен сорт с повишена устойчивост, а "местен сорт" е утвърден сорт с високи качества. Определя се и понятието "категория на винен сорт лоза", което обхваща групи с различни сортови ценности. "Изресяване" е понятие за промени в качеството на реколтата, причинени от неправилно оплождане.
До момента, в който бъде извършено кадастралното очертаване на лозарските райони в специализираната кадастрална карта за лозята, класифицирането на винените сортове лози ще се осъществява на базата на области, съвкупност от области или техни части.
Изпълнението на наредбата е възложено на министъра на земеделието и храните. Наредбата е изменяна и актуализирана няколко пъти, като последното изменение влиза в сила на 01.02.2024 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с преобразуването на Националното управление по горите в Държавна агенция по горите, с влизане в сила на 19.07.2007 г.
В преходните и заключителни разпоредби на наредбата се извършват промени в наименованията на институции и длъжности, свързани с Министерството на земеделието. Конкретно, 'министърът на земеделието и горите' и свързаните с него термини се заменят с 'министърът на земеделието и продоволствието'. Също така, 'Националното управление по горите' се заменя с 'Държавната агенция по горите', а ръководителите на тези институции също получават нови наименования, свързани с новата структура.
Наредбата влиза в сила на 19 юли 2007 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 194 от 5 август 2008 г., което изменя тарифата за таксите, събирани от Националната служба по зърното и фуражите към министъра на земеделието и храните.
В параграф §5 от преходните разпоредби се предвиждат изменения в наименованията на длъжности и министерства. Думите "министърът на земеделието и продоволствието" и "Министерството на земеделието и продоволствието" се заменят с "министърът на земеделието и храните" и "Министерството на земеделието и храните". Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 130 от 29 юни 2017 г. за приемане на устройствен правилник на Министерството на земеделието, храните и горите, което е обнародвано в Държавен вестник, брой 55 от 2017 г. и влиза в сила от 7 юли 2017 г.
В Наредбата за правилата за класифициране на винените сортове лози, приета с Постановление № 177 на Министерския съвет от 2002 г., се въвеждат изменения, сред които основното е замяната на термина "Министърът на земеделието и храните" с "Министърът на земеделието, храните и горите".
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Постановление № 10 от 25 януари 2024 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет е обнародвано в брой 9 на "Държавен вестник" и влиза в сила от 01.02.2024 г.