ЗАКОН ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за лова и опазване на дивеча регулира отношенията, свързани със собствеността, опазването и стопанисването на дивеча. Той определя организацията на ловното стопанство, правото на лов, както и търговията с дивеч и дивечови продукти.
Чл. 2
Дивечът в България е частна държавна собственост, освен в определени случаи. Той се стопанисва по ловностопански райони на популационен принцип. Дивечът, закупен и отглеждан в оградени площи от определени лица, е тяхна собственост.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча определя опазването на дивеча като основен приоритет, насочен към съхраняване на генофонда и видовото разнообразие. Основните цели включват увеличаване и устойчиво развитие на дивечовите запаси, обогатяване на фауната и запазване на екологичното равновесие. Опазването на дивеча е основен принцип при организацията на ловните площи и управлението на ловното стопанство, което включва защита, охрана и контрол на дивеча и неговите местообитания.
Чл. 4
Член 4 от Закона за лова и опазване на дивеча определя, че организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от министъра на земеделието и храните. Освен това, Изпълнителната агенция по горите получава подкрепа от ловните сдружения при реализиране на държавната политика в ловното стопанство.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за лова и опазване на дивеча определя дивеча като всички бозайници и птици, които са обект на лов и живеят на свобода или се развъждат в заградени територии. Обект на лов са определени бозайници и птици, включително интродуцирани видове и подивели кучета и котки в ловностопанските райони. Не са обект на лов животни от зоопаркове и ферми преди разселването им. Дивечът се класифицира на местен и мигриращ, както и на едър и дребен в зависимост от биологичните особености и начините на ловуване.
Чл. 6
Ловната площ включва всички земи, гори и водни площи, обитавани от дивеч или с условия за неговото съществуване, извън населените места, определени с градоустройствени планове или околовръстни полигони.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за лова и опазване на дивеча описва разпределението на ловната площ в страната на ловностопански райони, независимо от собствеността на земите. Не се образуват ловностопански райони в природни резервати. В защитените територии управлението на дивеча следва специфичен режим и план, а в обекти, свързани с националната сигурност, по ред, определен от министъра на земеделието. Площта на ловностопанските райони зависи от вида дивеч и се определя с правилника за прилагане на закона. В едно населено място не може да има повече от един ловностопански район. Границите на тези райони се определят по теренни форми и утвърдителна заповед на министъра на земеделието. Промени в границите могат да се правят по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Заповедите на министъра подлежат на обжалване пред Административния съд.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда създаването на държавни ловни стопанства и дивечовъдни участъци с цел увеличаване на дивечовите запаси и запазване на дивечовото разнообразие. Границите на тези стопанства се определят независимо от землищните граници и общата им площ не може да надвишава 15% от ловната площ на страната. Изграждането на оградени площи над 100 хектара изисква съгласие от министъра на околната среда и водите, а разрешение от Изпълнителната агенция по горите след екологична оценка. Лицата, които стопанисват дивеча, трябва да подават заявление за изграждане на оградени площи, което включва мотиви, капацитет и координати на оградата.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за лова и опазване на дивеча регулира дейността на държавните ловни стопанства в България. Тези стопанства са териториални поделения на държавните предприятия и имат определени райони на дейност, които се определят от министъра на земеделието и храните. Основните им функции включват запазване на дивеча, изграждане на ловностопански съоръжения, възпроизводство и опазване на дивеча, аклиматизация, организиран ловен туризъм и подобряване на местообитанията. Държавните предприятия могат да сключват договори с юридически лица за съвместна дейност, след провеждане на конкурс. Кандидатите за участие в конкурса трябва да отговарят на определени изисквания, а комисията разглежда и оценява предложенията. Договорите за съвместна дейност се сключват след представяне на банкова гаранция и подлежат на ежегодна проверка от Изпълнителната агенция по горите.
Чл. 9а
Чл. 9а от Закона за лова и опазване на дивеча е бил новоразработен и е претърпял изменения през 2007 и 2009 г., но е отменен през 2011 г. Този член не е в сила към момента и не регулира дейности, свързани с лова и опазването на дивеча.
Чл. 9б
Чл. 9б от Закона за лова и опазване на дивеча е бил новоразработен през 2002 г. и е претърпял няколко изменения през 2007 и 2009 г. Впоследствие, през 2011 г., той е отменен. Този член е свързан с регулации относно ловните дейности и опазването на дивеча, но конкретното съдържание на текста не е предоставено.
Чл. 9в
Член 9в от Закона за лова и опазване на дивеча, който е бил нов през 2002 г., е отменен през 2011 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.
Чл. 9г
Член 9г от Закона за лова и опазване на дивеча е нов, но впоследствие е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 39 от 2011 година. Тази промяна показва, че разпоредбата е била актуализирана или заменена с нова нормативна уредба.
Чл. 9д
Чл. 9д от Закона за лова и опазване на дивеча определя, че държавните ловни стопанства "Воден - Ири Хисар" и "Искър" освен основните си функции, посочени в чл. 9, ал. 9, също така осъществяват дейности, свързани с държавни представителни нужди. Те организират официални мероприятия за президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя.
Чл. 9е
Член 9е от Закона за лова и опазване на дивеча е бил ново въведен с изменения в Държавен вестник, бр. 91 от 2008 г., но е отменен с изменения в Държавен вестник, бр. 77 от 2011 г., в сила от 04.10.2011 г.
Чл. 9ж
Член 9ж от Закона за лова и опазване на дивеча, който е бил нов, е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 77 от 2011 г., и е влязъл в сила на 4 октомври 2011 г.
Чл. 9з
Член 9з от Закона за лова и опазване на дивеча е нова разпоредба, която е била приета с ДВ, бр. 91 от 2008 г., но впоследствие е отменена с ДВ, бр. 77 от 2011 г. и е влязла в сила от 04.10.2011 г. Това означава, че разпоредбата не е в сила от посочената дата и не може да се прилага.
Чл. 9и
Член 9и от Закона за лова и опазване на дивеча е бил новоразработен с обнародване в Държавен вестник, брой 91 от 2008 година, но по-късно е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 77 от 2011 година. Отмяната е в сила от 4 октомври 2011 година.
Чл. 10
Министърът на земеделието и храните или упълномощено от него лице обособява дивечовъдните участъци и определя районите им в държавните горски стопанства. Също така, може да се обособяват оградени площи по предложение на лицата, които ги стопанисват, дори и при липса на условията по чл. 7, ал. 4.
Чл. 11
В горски територии, на които научни институти и висши училища имат право на ползване, могат да се създават дивечовъдни участъци и бази за интензивно стопанисване на дивеча, съгласно реда, предвиден в законодателството.
Чл. 12
На територията на ловностопански райони и ключови места за дивеч се създават развъдници, определени с ловоустройствени проекти. Границите на развъдниците се определят по предложение на комисиите по ловно стопанство.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда изготвянето на ловностопански планове за ловностопанските райони, които се основават на наредбата по чл. 18, ал. 1 от Закона за горите. Бонитирането на местообитанията на дивеча и таксацията на дивеча също се извършват по реда на същата наредба. Ловностопанските планове се утвърдиха от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите след консултация с подходящите министерства и ведомства.
Чл. 14
Министърът на земеделието и храните, чрез Изпълнителната агенция по горите, упражнява контрол върху организацията на ловното стопанство, опазването и възпроизводството на дивеча, правото на лов, организирания ловен туризъм, търговията с дивеч и дивечови продукти, както и изпълнението на ловностопанските планове и мероприятия.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда създаването на Ловен съвет към Изпълнителната агенция по горите. Този съвет е консултативен орган, който ще се занимава с организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство, както и с опазването, възпроизводството, разселването и ползването на дивеча в национален мащаб. Съставът на Ловния съвет се определя от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите чрез заповед.
Чл. 16
Регионалните дирекции по горите осъществяват контрол над дейностите по лов и опазване на дивеча в определените им райони. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите може да създава съвети по лова, които ще обсъждат проблеми свързани с лова и опазването на дивеча. Председател на тези съвети е директорът на регионалната дирекция по горите, а членове са представители на различни институции и организации, свързани с темата.
Чл. 17
Член 17 от Закона за лова и опазване на дивеча е изменен с ДВ, бр. 43 от 2008 г. и е отменен с ДВ, бр. 19 от 2011 г., като изменението влиза в сила от 09.04.2011 г.
Чл. 18
Съгласно чл. 18 от Закона за лова и опазване на дивеча, се създават комисии по ловно стопанство към държавните горски и ловни стопанства. Те функционират като консултативни органи по въпроси, свързани с организацията на ловните площи и управлението на дивеча. Съставът на комисията се утвърджава от директора на регионалната дирекция по горите и включва представители от различни институции, свързани с опазването на дивеча. Председател на комисията е директорът на съответното стопанство, който може да привлича и други специалисти.
Чл. 19
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите е отговорен за издаването на правилник, който урежда организацията и дейността на консултативните органи, определени в чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча. Тези изменения са направени с изменения в Държавен вестник, бр. 64 от 2007 г. и бр. 80 от 2009 г.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за лова и опазване на дивеча определя правото на лов, което е регламентирано и подлежи на изменения. Последните изменения на текста са направени през 2002, 2007, 2008 и 2009 г. Също така, членът е отменен през 2011 г., като това влиза в сила от 09.04.2011 г.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за лова и опазване на дивеча регламентира правото на лов, което включва ловуване, придобиване на дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти. Освен правото на лов, законът налага и задължение за опазване на дивеча.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за лова и опазване на дивеча регламентира условията за придобиване на право на лов. Пълнолетни граждани, завършили специализиран курс и положили успешно изпит, получават това право. Курсът включва теоретична и практическа подготовка по различни теми, свързани с лова. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите определя максималния брой ловци на ловните площи, както и учебните заведения, които могат да провеждат подготовка. Комисия определя изпитите и издава удостоверения за успешно преминалите кандидати. Лицата, които не успеят на изпита, могат да се явят отново след нов курс. Длъжностни лица, които контролират и опазват дивеча, нямат право на ловуване, освен при изпълнение на служебни задължения.
Чл. 23
Правото на ловуване се упражнява от лица с членска карта и билет за лов, заверени за текущата година, както и разрешително за лов. Билетът за лов е личен и не може да се преотстъпва, издава се ежегодно от съответното държавно горско или ловно стопанство. При загуба или унищожаване на билета, лицето трябва да уведомят в 7-дневен срок. Ловните билети стават невалидни при смърт на притежателя, при заявени обстоятелства за загуба или унищожаване, или ако са нередовни. Изпълнителната агенция по горите поддържа публичен електронен регистър на издадените ловни билети.
Чл. 23а
Чл. 23а от Закона за лова и опазване на дивеча регламентира условията за изключване на ловци от ловни сдружения. Изключването се извършва с решение на управителния съвет и е възможно в случаи, когато ловецът не е заверил ловния билет и членската си карта или е изключен за нарушения. Лицата, изключени за нарушения, могат да се приемат отново в сдружение след две години. В срок от 7 дни след изключването, председателят уведомява съответните органи, които отнемат ловния билет и вписват отнемането в регистър, уведомявайки и Министерството на вътрешните работи.
Чл. 24
Завършилите висши и средни специални училища, в които се изучава дисциплината "Ловно стопанство", са освободени от полагане на теоретичен изпит, съгласно чл. 22 от Закона за лова и опазване на дивеча.
Чл. 25
Изпълнителната агенция по горите издава билети за лов на чужденци при следните условия: 1. На представители на дипломатически мисии при взаимност; 2. На чужденци с дългосрочно пребиваване след полагане на изпит или представяне на валиден билет за лов от тяхната страна, след съгласуване с Министерството на вътрешните работи; 3. На чужденци с краткосрочно пребиваване за срок от един месец след представяне на валиден билет за лов от тяхната страна.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за лова и опазване на дивеча определя условията за придобиване на право на подборно ловуване. Правото имат лица с минимум 2 години стаж като ловци и успешно положен изпит. Издава се удостоверение на тези лица. Лицата по чл. 25 също имат право на подборно ловуване, без да се прилагат условията от ал. 1 и 2. Освен това, лица с висше образование по специалностите "Горско стопанство" или "Ловно и рибно стопанство" могат да ловуват без да полагат изпит.
Чл. 27
Ловни водачи са лицата, които са придобили права по чл. 26, ал. 1, завършили специален курс за подготовка и успешно положили изпит. Изпитите се провеждат от комисия, назначена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. На успешно завършилите се издава удостоверение по утвърден образец.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за лова и опазване на дивеча регламентира реда и начина за придобиване на право на лов, включително подборно ловуване и ловни водачи, чрез правилника за прилагане на закона. Лицата, полагащи изпити и изискващи билети за лов, заплащат такси, определени от Министерския съвет. Лица над 65 години заплащат таксите с 50% намаление, а лицата с увреждания са освободени от такси. Средствата от таксите се използват за управление и опазване на дивеча. За административни услуги по издаване на билети също се заплащат такси, които постъпват в държавните горски и ловни стопанства.
Чл. 29
Българските граждани, които имат право на лов, могат да се обединяват в ловни дружини с цел опазване и стопанисване на дивеча в определен ловностопански район. За създаването на ловна дружина е необходимо да има минимум 20 ловци, като в един ловностопански район може да съществува само една дружина. Всеки ловец може да бъде член само на една ловна дружина.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча урежда създаването и функционирането на ловни сдружения, които обединяват ловни дружини с цел възпроизводство, стопанисване и опазване на дивеча. Ловното сдружение ръководи дейността на дружините, защитава интересите на ловците и осигурява регистрацията на ловните дружини в съответните държавни органи. Сдруженията са юридически лица и всяка ловна дружина може да членува само в едно сдружение. Председателят на сдружението сключва трудов договор със специалист по ловно стопанство, който организира дейността на сдружението.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за лова и опазване на дивеча регламентира обединението на ловни сдружения на доброволен принцип. Национално ловно сдружение е такова, което обединява ловни сдружения с над половината членуващи ловци от общия брой регистрирани лица. Ако това условие не е изпълнено, се определя сдружение с най-много ловци, но не по-малко от една трета от регистрираните. Обединенията са юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Националното ловно сдружение контролира и координира дейността на членовете си в опазването на дивеча. Всяко ловно сдружение може да участва само в едно обединение.
Чл. 32
Лицата, посочени в чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1, нямат право да участват в търговски дружества и в други юридически лица, регистрирани по Търговския закон. Те могат да учредяват търговски дружества, но без право на непарична вноска. Печалбата от тези дружества се използва за целите на ловните сдружения, определени в устава им.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за лова и опазване на дивеча определя, че стопанисването на дивеча включва дейности, насочени към запазване и обогатяване на видовото разнообразие, подобряване на местообитанията, опазване и възпроизводство на дивеча. Също така се гарантира биологичният минимум, поддържат се допустимите запаси и се осигурява рационално и устойчиво ползване в ловностопанските райони.
Чл. 34
Дивечът в България се управлява от различни субекти, включително държавни ловни и горски стопанства, ловни сдружения и други юридически лица, които отговарят на специфични изисквания. Държавното горско стопанство отговаря за дивеча в участъци, за които не е проведен конкурс за стопанисване или когато договорът за стопанисване е прекратен, до сключването на нов договор.
Чл. 35
Държавните ловни стопанства и лицата, посочени в член 11, отговарят за стопанисването на дивеча в определените ловностопански райони и специализирани бази за интензивно стопанисване на дивеча.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за лова и опазване на дивеча регламентира условията за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци. Стопанисването може да се предостави чрез конкурс на определени лица, които отговарят на специфични изисквания. Конкурсът може да включва отдаване под наем на бази за ловен туризъм. Държавните горски стопанства могат да предоставят стопанисване на дивеча чрез пряко договаряне с ловни сдружения в определени райони. Правилникът за прилагане на закона уточнява условията и реда за тези процедури.
Чл. 36а
Кандидатите за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък трябва да отговарят на определени изисквания, включително да не са обявени в несъстоятелност, да нямат просрочени задължения към държавата, да не са осъждани за определени престъпления и да имат сключени трудови договори със специалисти по ловно стопанство. Изискванията важат и за управителите на кандидата. Обстоятелствата се удостоверяват чрез публични регистри или декларации.
Чл. 36б
Чл. 36б от Закона за лова и опазване на дивеча регламентира процедурата за откриване на конкурс от министъра на земеделието и храните за предоставяне на стопанисването на дивеча. Заповедта за конкурса съдържа правно основание, наименование на участъка, срокове, цена на документацията, изисквания към кандидатите, начални цени и критерии за оценка на предложенията. Заповедта се публикува в централен ежедневник минимум 30 дни преди конкурса, а ако не постъпи предложение, се определя втора дата за подаване на предложения.
Чл. 36в
Чл. 36в от Закона за лова и опазване на дивеча регламентира утвърдителната заповед за документацията, необходима за провеждане на конкурса, която включва указания и изисквания за подготовка на предложенията. Кандидатите получават документацията срещу заплащане на цена, определена от министъра на земеделието и храните. Документацията съдържа копия от заповеди за откриване на процедурата, обособяване на дивечовъдния участък и утвърдяване на границите на ловностопанския район, карта с границите на участъка, извлечение от ловностопанския план или изисквания за стопанисване на дивеча, данни за таксацията и проект на договор.
Чл. 36г
Чл. 36г от Закона за лова и опазване на дивеча описва условията за провеждане на конкурс за стопанисване на дивеча. Всеки кандидат може да подаде само едно предложение, което трябва да се придържа към условията на процедурата. До крайния срок кандидатите могат да променят или оттеглят предложенията си. Предложението трябва да съдържа документи, включително копие от регистрация, годишна вноска, наемна цена, декларация за отсъствие на пречки, договори с наети специалисти, бизнес програма и гаранция за участие. Предложенията се подават в запечатан плик, който се регистрира, а предложения след срока или в нарушен плик не се приемат.
Чл. 36д
Чл. 36д от Закона за лова и опазване на дивеча описва процедурата за провеждане на конкурс, който се организира от комисия, назначена от министъра на земеделието и храните. Комисията трябва да включва минимум петима членове, сред които юрист и икономист. Съставът на комисията се обявява в деня на оценяване на предложенията. Членовете на комисията не могат да бъдат свързани лица с кандидатите и трябва да запазват в тайна информацията, получена по време на работата си. Те също така трябва да представят декларации относно тези обстоятелства.
Чл. 36е
Чл. 36е от Закона за лова и опазване на дивеча описва процедурата, по която комисията започва работа след получаване на списъка с кандидатите и предложенията. При отварянето на предложенията присъстват и представители на кандидатите. Комисията отваря пликовете по реда на постъпване и проверява съответствието на предложенията с обявените условия. Тя има право да проверява данните от кандидатите и да изисква допълнителни доказателства в определен срок.
Чл. 36ж
Комисията не допуска кандидати до участие в конкурса, ако не са представили необходимите документи, не отговарят на изискванията или не предоставят допълнителни доказателства в срока. Кандидатите трябва да уведомяват за промени в обстоятелствата в 7-дневен срок.
Чл. 36з
Чл. 36з от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда процес на оценяване и класиране на кандидатите от комисия след разглеждане на предложенията. Основните критерии за оценяване включват инвестиции, свързани с подобряване на местообитанията и увеличаване на дивечовите запаси, както и броя на новите работни места, които ще бъдат открити за стопанисване на дивеча.
Чл. 36и
Чл. 36и от Закона за лова и опазване на дивеча регламентира изготвянето на протокол от работата на комисията, който трябва да бъде подписан от всички членове и представен на министъра на земеделието и храните, придружен с необходимата документация. Освен това, кандидатите в процедурата имат право на достъп до протокола при писмено искане.
Чл. 36к
Чл. 36к от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда, че министърът на земеделието и храните трябва да обяви резултатите от класирането на кандидатите не по-късно от 14 работни дни след приключването на работата на комисията. Заповедта, с която се обявяват резултатите, е индивидуален административен акт. Освен това, министърът или упълномощено лице е задължено да уведоми писмено кандидатите за резултатите от оценяването на техните предложения.
Чл. 36л
Член 36л от Закона за лова и опазване на дивеча определя процедурата за сключване на договори за стопанисване и ползване на дивеча. Договорите се сключват в едномесечен срок след обявяване на заповедта и изискват представяне на гаранция. Срокът на договорите е до 15 години. Преди изтичането на договора, регионалната дирекция по горите извършва проверка и представя доклад. При успешно изпълнение на задълженията, договорът може да се продължи без конкурс. Гаранцията се освобождава след изтичането на договора.
Чл. 36м
Чл. 36м от Закона за лова и опазване на дивеча определя условията, при които директорът на държавното предприятие може да прекрати едностранно договори за стопанисване и ползване на дивеча. Прекратяването е допустимо при виновно неизпълнение на задължения, неправилно ползване на дивеча, недобросъвестно стопанисване на ловен туризъм или при наличие на две или повече наказателни постановления за нарушения на закона. В случай на прекратяване, гаранцията за изпълнение не се възстановява и остава в полза на предприятието.
Чл. 36н
Чл. 36н от Закона за лова и опазване на дивеча определя задълженията на Изпълнителната агенция по горите, регионалните дирекции по горите и държавните предприятия за контрол по изпълнението на договорите за стопанисване и ползване на дивеча. Те трябва да извършват текущ контрол, годишни проверки и проверки на всеки три години, като изготвят доклади за резултатите от тях. Изпълнителната агенция по горите също така извършва проверки след половината от срока на договора и министърът на земеделието и храните има правото да назначава проверки по всяко време.
Чл. 37
Лицата, посочени в чл. 34, имат задължения да организират подхранването на дивеча, да създават фуражна база, да изграждат ловностопански съоръжения, да регулират числеността на дивеча, да участват в таксацията му и да опазват дивеча. Освен това, тези, които закупуват едър дивеч, са задължени да го поставят в карантинна ограда преди отглеждането му.
Чл. 37а
Чл. 37а от Закона за лова и опазване на дивеча регламентира, че лицата с право на ловуване трябва да заплащат годишна вноска за стопанисване на дивеча в ловните сдружения, в които членуват. Вноската се определя ежегодно до 1 декември от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, по предложение на Ловния съвет. Правилникът за прилагане на закона определя сроковете, условията и реда за събиране и разходване на вноската.
Чл. 37б
Лицата, сключили договори за стопанисване и ползване на дивеча, са задължени да плащат годишна вноска за стопанисване и годишна наемна цена за ползване на материално-техническата база. Средствата от тези вноски постъпват в приход на съответното държавно предприятие и се използват за охрана на дивеча и управление на дейностите по опазване на дивеча в дивечовъдните участъци, особено в случаи, когато стопанисването не е предоставено чрез конкурс или договорът е прекратен.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда, че изграждането на ловностопански съоръжения върху земи и гори, собственост на физически и юридически лица, е възможно само след сключване на договор с тези лица. Освен това, трябва да се спазват изискванията на ловностопанските планове.
Чл. 39
Член 39 от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда създаването и поддържането на специализирана фуражна база за подхранване на дивеча. Условията и редът за това се определят с правилника за прилагане на закона. Освен това, площи за подобна фуражна база могат да бъдат предоставени безвъзмездно от земеделски и горски територии, които са държавна собственост.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда регулиране на числеността на определени видове дивеч с цел запазване на екологичното равновесие и устойчиво развитие на популациите. Процесът се извършва при доказана необходимост и по ред, определен в правилника за прилагане на закона. Освен това, подивелите и скитащи кучета и котки в ловностопанските райони подлежат на унищожаване.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда, че Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите може да разрешава дейности по внос на ловни видове с цел тяхното въвеждане или повторно въвеждане в природата, съгласно определени изисквания. Разселването на дивеч се осъществява за опресняване на кръвта, задивечаване, поддържане на биоразнообразие и ловуване, по утвърдена ежегодна програма. Контролът върху разселването и ползването на дивеча се осъществява от регионалните дирекции по горите. За отстрела на разселения дивеч се утвърдителен допълнителен план, без да се заплаща вноска от стопанисващите го.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за лова и опазване на дивеча регламентира ветеринарномедицинския надзор и борбата с болестите по дивеча, които се осъществяват от Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по горите. Министърът на земеделието и храните има задължението да издаде наредба за условията и реда за производство на дивеч във фермерски условия и полусвободно развъждане. Също така, профилактиката на дивеча се извършва съгласно програма, утвърдена от министъра, която е насочена към профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на животински болести и зоонози.
Чл. 42а
Член 42а от Закона за лова и опазване на дивеча, който е бил въведен с изменения в Държавен вестник през 2002 г. и отменен през 2015 г., регулира ползването на дивеча. С измененията, в сила от 07.08.2015 г., разпоредбата вече не е приложима.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за лова и опазване на дивеча определя, че ползването на дивеча се осъществява чрез ловуване, което включва убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и действия, свързани с намерен, ранен или убит дивеч. Ловуването обхваща и престой или движение на лица с ловно оръжие и определени инструменти за лов. Въпреки това, действията, извършвани в обособени ловни стрелбища или полигони, не се считат за ловуване. Освен това, охранителната дейност от длъжностни лица с определени оръжия при изпълнение на служебните им задължения също не се квалифицира като ловуване.
Чл. 44
Законът предвижда, че ловуването може да се извършва индивидуално или групово. За едър дивеч, ловът е индивидуален, с изключение на дива свиня, за която е разрешено групово ловуване. Дребен, местен и мигриращ дивеч може да се лови както индивидуално, така и групово. Хищниците се ловят индивидуално, групово или по време на лов на други видове дивеч. Ловните сдружения трябва ежегодно да изпълняват план за отстрел на хищници, утвърден от Изпълнителната агенция по горите.
Чл. 45
Съгласно Чл. 45 от Закона за лова и опазване на дивеча, за всеки ловностопански район се утвърдява ежегоден план за ползване на дивеча. Общият план за ползване на дивеча в страната се утвърджава от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
Чл. 46
Планът за ползване на дивеча в държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци се утвърдява от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. В останалите ловностопански райони и за разселения дивеч, плановете се утвърдяват от директора на регионалната дирекция по горите по предложение на лицето, което стопанисва дивеча. Проектоплановете се изготвят от определени лица, а условията и редът за изготвяне на плановете се регламентират с правилник.
Чл. 47
Организираният ловен туризъм се осъществява съгласно условията и реда, установени в правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за лова и опазване на дивеча определя, че ловуването в държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци, управлявани от държавните горски стопанства, се извършва по реда на организирания ловен туризъм. Освен това, селекционният и санитарният отстрел, както и отстрелът на хищници, се извършва от служители на ловните стопанства или от квалифицирани лица, съгласно чл. 27.
Чл. 49
Ловуването в обектите, посочени в чл. 11 от Закона за лова и опазване на дивеча, трябва да се извършва в съответствие с установения ред на закона, в зависимост от статута на съответния обект.
Чл. 50
Ловуването в ловностопанските райони, където стопанисването на дивеча е предоставено от държавното горско стопанство, както и в дивечовъдните участъци, предоставени на юридически лица след конкурс, се извършва по законов ред и при условия, определени от стопаните на дивеча.
Чл. 51
Член 51 от Закона за лова и опазване на дивеча е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 79 от 2002 година.
Чл. 52
Член 52 от Закона за лова и опазване на дивеча е бил изменен с ДВ, бр. 26 от 2001 г., и след това отменен с ДВ, бр. 79 от 2002 г. Текущият статус на този член е, че той не е в сила.
Чл. 53
Лицата, които стопанисват дивеча, са задължени да плащат годишна вноска, която се определя на базата на издадените разрешителни за лов. Правилата за събиране и разходване на тази вноска се определят в правилника за прилагане на закона. Лица, посочени в чл. 2, ал. 3 и чл. 30, ал. 1, не дължат годишна вноска за дивеча, който е тяхна собственост, като доказателство за придобиването е фактура за покупко-продажба.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за лова и опазване на дивеча определя сроковете, методите и нормите за ловуване на дивеч, както и условията за регулиране на числеността на различни видове. Забранява се ловуването на кафява мечка, освен в изключителни случаи с разрешение на министъра на земеделието и храните. Във връзка с епизоотични обстановки, министърът може да налага ограничения или забрани на лова, да прилага санитарен отстрел и да променя сроковете за ловуване. Съществуват мерки за защита на дивеча по време на размножаване, включително временно ограничаване на добива на дървесина.
Чл. 55
Член 55 от Закона за лова и опазване на дивеча е бил изменен с ДВ, бр. 43 от 2008 г. и след това отменен с ДВ, бр. 91 от 2008 г. Текущият статус на член 55 е, че той не е в сила.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за лова и опазване на дивеча регламентира условията за ловуване с огнестрелно оръжие. Ловът се извършва с гладкоцевно, дългоцевно нарезно или късоцевно нарезно оръжие, като полуавтоматичните оръжия могат да имат максимум три патрона. Ловните оръжия трябва да отговарят на техническите изисквания за безопасност и разрешенията за тяхното притежание се издават от Министерството на вътрешните работи. Изрично е упоменато, че подборното ловуване се извършва с определени видове оръжия, а правото за тяхното притежание имат само квалифицирани лица. Ловните кучета са разрешени, с до 10 кучета при групово ловуване на дива свиня. Улавянето на дивеч е регламентирано с определени условия и средства, а за разселване могат да се използват специализирани капани. Министърът на земеделието и храните определя условията за използване на селективни капани за лов на хищници. Супресори могат да бъдат използвани при ловуване с дългоцевни нарезни оръжия.
Чл. 57
За провеждане на лов се издава писмено разрешително след заплащане на такса, определена от Министерския съвет. Разрешителното за индивидуален лов на мигриращ и водоплаващ дивеч, фазан, яребица и кеклик е валидно за един месец с фиксирани дати на излета. Разрешителните са по образец, утвърден от Изпълнителната агенция по горите, и се водят на отчет в държавните и ловни стопанства.
Чл. 58
Разрешителното за лов съдържа информация за имената на ловците, номерата на ловните билети, начина, датата и мястото на ловуване, вида и броя на разрешения дивеч, както и името на ръководителя на лова при групов лов. При лов в ловностопански райони, предоставени на лица по чл. 30, ал. 1, се вписва и номерът на членските карти.
Чл. 59
Отстреляният дивеч, дивечовите кожи и ловните трофеи са собственост на ловеца, който ги е придобил. Това право се упражнява при спазване на условията, установени от стопанисващия дивеча.
Чл. 60
Член 60 от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда, че условията и редът за регистрация и отчитане на отстреляния и придобит дивеч се определят с правилника за прилагането на закона.
Чл. 61
Ловните трофеи трябва да се регистрират в държавните горски или ловни стопанства в срок от един месец след добиването им. Трофеи, които не са регистрирани, се отнемат в полза на държавата. Оценката на ловните трофеи се извършва от комисии, назначени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
Чл. 62
Според Чл. 62 от Закона за лова и опазване на дивеча, за регистрация и оценка на ловните трофеи се заплаща такса, която е определена по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 63
Лицата, които намерят и вземат паднали дивечови рога, са задължени да ги предадат в държавните или ловните стопанства. Те могат да придобият рогата след заплащане на такса, определена от Министерския съвет.
Чл. 64
Съгласно Чл. 64 от Закона за лова и опазване на дивеча, ловуването е забранено в следните случаи: в разсадници, ловни развъдници и рибовъдни стопанства; в опитни полета и площи за сортово семепроизводство; на ливади до тяхното окосяване; в новозасадени лозя; в лозя от резитба до приключване на гроздобера; в зеленчукови и овощни градини до обирането им; в житни култури от 1 април до ожънването; в оризища от 15 март до прибирането им.
Чл. 64а
Чл. 64а от Закона за лова и опазване на дивеча забранява действия, свързани с дивеча, включително препариране, притежаване, излагане на публични места, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, продажба, дарение или замяна на дивеч, дивечови продукти и ловни трофеи без наличие на документи за произход.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за лова и опазване на дивеча изброява забранените средства и методи при ловуване, включително: неподходящи огнестрелни оръжия, капани и примки, отровни вещества, електрически устройства, огледала, електрически уреди, живи животни за примамка, експлозиви, моторни превозни средства, ловни соколи и хрътки, бързи плавателни съдове, огнестрелни оръжия с заглушители и сачми с диаметър над 6 мм при лов на дива свиня.
Чл. 65а
Чл. 65а от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда, че лицата, упоменати в чл. 34, са отговорни за воденето на ловна статистика по ловностопански райони. Информацията от статистиката се обобщава на ниво държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство, регионална дирекция по горите и Изпълнителна агенция по горите. Условията и редът за водене на статистиката се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 66
Контролът по опазването на дивеча в ловностопанските райони се извършва от Министерството на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по горите, включително държавните горски и ловни стопанства. Министерството на околната среда и водите отговаря за опазването на генетичния фонд.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за лова и опазване на дивеча определя отговорностите на лицата, стопанисващи дивеча в ловностопанските райони. Опазването и охраната на дивеча се осъществява от лица с лесовъдско образование, които имат редица задължения, включително охрана на дивеча и рибата, следене за спазване на режима за стопанисване и ползване на дивеча, проверка на документи за лов и риболов, съставяне на актове за нарушения, регулиране на числеността на хищниците и охрана на защитените животински видове.
Чл. 68
Лицата, които стопанисват дивеча, могат да сключват договори с юридически лица, регистрирани по Закона за частна охранителна дейност, за охрана на дивеча. Уведомление за сключените договори се изпраща до регионалната дирекция по горите. Юридическите лица, които извършват охрана, трябва да назначават лица с лесовъдско образование. Охраната на дивеча трябва да се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за лова и опазване на дивеча забранява паленето на стърнища, слогове, крайпътни ивици, площи със суха растителност и растителността във високопланинските пасища, с цел защита на дивеча и неговите местообитания. Освен това, земеделската и горската техника трябва да бъде оборудвана със съоръжения за опазване на дивеча.
Чл. 69а
Чл. 69а от Закона за лова и опазване на дивеча позволява на директора на регионалната дирекция по горите да ограничи или забрани достъпа до определена територия с цел опазване на биотехническите съоръжения или за здравето и безопасността на гражданите. Заповедта се издава по инициатива на стопанисващия дивеча след съгласуване със собственика на територията. Заповедта се оповестява публично и подлежи на незабавно изпълнение, но може да бъде обжалвана. Лицето, което стопанисва дивеча, е задължено да постави обозначителни табели с информация за заповедта.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за лова и опазване на дивеча регламентира условията за проектиране на ловностопански мероприятия, които трябва да се съгласуват с комисията по ловно стопанство. Забранено е повреждането на сватбовища и токовища, а през брачния сезон на благородния елен и глухара се забраняват горскостопански и строителни дейности в местата за размножаване. Изключения от забраната могат да бъдат направени след съгласуване с органа, отговарящ за стопанисването на дивеча. Директорът на регионалната дирекция по горите определя обхвата и периода на ограничението, което подлежи на обжалване. Лицето, стопанисващо дивеча, е задължено да поставя обозначителни табели с информация за ограниченията.
Чл. 71
Търговията с жив дивеч се допуска за целите на разселването в природата, фермерското отглеждане, както и за нуждите на зоокътове, зооградини и зоопаркове. Освен това е разрешен вносът и износът на жив дивеч.
Чл. 72
Търговията с дивеч и дивечови продукти подлежи на специфични условия и ред, които са определени в правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча.
Чл. 73
Българските ловци могат да даряват, заменят или продават ловни трофеи и дивечови кожи, след което новите собственици са длъжни да ги регистрират в държавното горско стопанство в срок от 14 дни. Падналите дивечови рога също могат да се прехвърлят, но с документ за платена такса. Притежателите на ловни трофеи трябва да ги предоставят за участия в ловни изложби, а сделки с нерегистрирани трофеи са забранени. Лицата, които обработват ловни трофеи и дивечови продукти, трябва да се регистрират в съответното държавно горско или ловно стопанство.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за лова и опазване на дивеча регламентира условията за износ и внос на жив дивеч и генетичен материал, като разрешението се дава от министъра на земеделието и храните след съгласуване с министъра на околната среда и водите. Ловните трофеи и дивечовите продукти могат да се изнасят при условия и ред, определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 75
Член 75 от Закона за лова и опазване на дивеча е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 108 от 2006 г., и влиза в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за лова и опазване на дивеча определя организирания ловен туризъм, който включва ползване на дивеч и дивечови продукти, както и съпътстващите дейности. Министърът на земеделието и храните утвърджава ежегодно минимални цени за тези услуги. Организацията на дейностите по ловния туризъм се извършва от стопанисващите дивеча, съгласно правила, определени в приложимия правилник.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за лова и опазване на дивеча определя, че министърът на земеделието и храните, по предложение на директорите на държавните предприятия, категоризира базите за ловен туризъм. Условията и реда за това се определят с правилника за прилагане на закона. Освен това, ежегодно министърът утвърдява минимални цени за ползване на тези бази.
Чл. 78
Член 78 от Закона за лова и опазване на дивеча определя задълженията на лицата, стопанисващи дивеча, да изпълняват мероприятия за ограничаване на щетите от него, съгласно ловностопанския план. Собствениците на земи и гори също са задължени да прилагат мерки, предвидени в Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за горите и други нормативни актове, с цел да ограничат щетите, които дивечът може да нанесе.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за лова и опазване на дивеча определя реда за заплащане на обезщетения за щети, нанесени от дивеч. Лицата, които стопанисват дивеча, отговарят за обезщетенията за щети, причинени на земеделски култури, горска растителност и домашни животни. Обезщетенията за щети от кафявата мечка и корморана се заплащат от Министерството на околната среда и водите, а редът за установяване на щетите и изплащането на обезщетенията е определен с наредба на министъра на околната среда и водите.
Чл. 80
Законът за лова и опазване на дивеча предвижда, че обезщетения за щети, причинени от дивеч, не се изплащат в определени случаи. Конкретно, ако няма видими увреждания на горските култури, ако щетите на селскостопанските култури са до 5%, ако не са изпълнени мерките по чл. 78, ал. 2, ако щетите са от прелетен дивеч или ако щетите са нанесени в райони с паша на домашен добитък, то обезщетение не се дължи.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за лова и опазване на дивеча регламентира отговорността за щети, нанесени на дивеча. Лицата, взели решение за употреба на химически средства, отговарят за щетите, причинени от неправилна употреба или забранени средства. Извършителите на щети при експлоатация на техника също дължат обезщетение. Обезщетенията за щети на специализирана фуражна база и ловностопански съоръжения се заплащат от извършителя. Вредите на дивеча се компенсират на стопаните на дивеча в съответния ловностопански район.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда, че щетите, нанесени от дивеча, както и размерът на обезщетението, се установяват от комисия, назначена от директора на регионалната дирекция по горите. Процедурата и условията за това са определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 83
Размерът на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, се определя с наредба, приета от Министерския съвет. Тази разпоредба е част от Закона за лова и опазване на дивеча, който регулира отношенията, свързани с опазването и управлението на дивеча в България.
Чл. 83а
На лицата, които изградят оградена площ в нарушение на установените правила, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв. Освен това, оградата се премахва за сметка на лицето, което стопанисва дивеча.
Чл. 83б
Лице, което не спазва задължението, установено в чл. 23, ал. 4 от Закона за лова и опазване на дивеча, подлежи на наказание с глоба в размер на 50 лв.
Чл. 83в
Лицата, които използват невалиден билет за лов, подлежат на наказание с глоба в размер от 200 до 1000 лв. Според закона, това е регламентирано в Чл. 83в, който е нов и е включен в Държавен вестник, брой 91 от 2008 г.
Чл. 83г.
Законът предвижда следните наказания: (1) Лица, които не изпълняват задължения по чл. 23а, ал. 2, 3 и 4, подлежат на глоба от 1000 до 3000 лв. (2) Лица, които допуснат прием на повече ловци от максимално определения брой по чл. 22, ал. 2, се наказват с глоба от 500 до 1000 лв. и лишаване от право на лов за срок от една до три години. (3) Ловни сдружения, които не изпълняват задължения по чл. 30, ал. 7, подлежат на имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., но при липса на кандидати не се налага глоба.
Чл. 83д
На лицата, които не изпълняват задължението по чл. 53, ал. 1 от Закона за лова, се налагат имуществени санкции. Първоначалната санкция е между 1000 и 5000 лв. При повторно нарушение в срок от две години от влизането в сила на предходното наказателно постановление, санкцията нараства до 5000 - 10000 лв.
Чл. 83е
Ръководителите на лов, които нарушават изискванията на чл. 56, ал. 5 по време на групов лов на дива свиня, подлежат на глоба в размер от 100 до 500 лв.
Чл. 83ж
Който наруши изискванията за издаване на разрешително за лов, подлежи на глоба от 200 до 600 лв. При повторно нарушение в рамките на един ловен сезон, глобата се увеличава на 1000 до 1500 лв.
Чл. 83з
Чл. 83з от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда наказание за лица, които не изпълнят задълженията си по чл. 61, ал. 1. Наказанието е глоба в размер от 500 до 2000 лв.
Чл. 83и
Чл. 83и от Закона за лова предвижда имуществена санкция за лица, които не изпълняват задълженията си по чл. 65а. Първоначалната санкция е между 1000 и 3000 лв. При повторно нарушение в рамките на две години след влизането в сила на наказателното постановление, санкцията нараства до 6000 - 8000 лв.
Чл. 83к
На физически лица, които не спазват разпоредбите на чл. 70, ал. 2 и 3 от Закона за лова, се налага глоба между 1000 и 5000 лв. За юридически лица или еднолични търговци, нарушението води до имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 83л.
Чл. 83л. от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда глоба от 200 до 500 лв. за нарушаване на реда за достъп съгласно чл. 69а и 70. При повторно нарушение в рамките на двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, глобата се увеличава до троен размер.
Чл. 83м
Лицето, което не изпълни задължението си по чл. 65 от Закона за лова, подлежи на наказание с глоба, която варира от 200 до 2000 лв.
Чл. 83н
Лицата, които участват в групов лов на дива свиня и дребен дивеч, са задължени да носят шапка или облекло с ярък сигнален цвят. Неправилното екипиране води до наказание с глоба в размер от 100 до 500 лв.
Чл. 83о
Лицата, които ловуват с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под влияние на наркотични или упойващи вещества, подлежат на глоба от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение в срок от една година след влязло в сила наказателно постановление, глобата е между 3000 и 5000 лв.
Чл. 83п
Лицата, които не спазват разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, подлежат на наказание с глоба в размер от 100 до 1000 лв.
Чл. 84
Законът предвижда различни наказания за ловуване без редовно заверен билет за лов или без писмено разрешително, като глобите варират от 50 до 400 лв. За ловуване в забранено време или място, глобите нарастват до 800 лв. Ловуването без ловен билет носи глоба от 50 лв., а ръководителят на групов лов, ако броят на ловците надвишава разрешения, подлежи на глоба от 50 до 300 лв.
Чл. 85
Лицата, които вземат, пренасят, превозват или укриват намерен жив, ранен или убит дивеч или негови разпознаваеми части без необходимото писмено разрешително, подлежат на наказание. Глобата за такова нарушение варира от 200 до 1000 лв.
Чл. 86
Законът предвижда наказания за лов на дивеч без редовно заверена членска карта и билет за лов, или с разрешително за лов, но извън определените дата, място, брой и вид дивеч. Наказанията варират в зависимост от вида на дивеча: за дребен дивеч глобата е от 300 до 1000 лв., а за едър дивеч - от 2000 до 5000 лв. При лов в забранено време или място, глобите са по-високи - за дребен дивеч от 600 до 2000 лв., а за едър - от 1000 до 10 000 лв. Допълнително, ако ловецът убие едър дивеч, различен от вписания в разрешителното, глобата е от 50 до 400 лв.
Чл. 87
Лицата, които превишават нормите на отстрел на дивеч, определени в правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча, подлежат на наказание с глоба в размер от 50 до 500 лв. Освен това, дивечът, който е отстрелян в резултат на това нарушение, се отнема в полза на държавата.
Чл. 88
Лицата, които събират и вземат яйца от ловни птици без писмено разрешително, или присвояват дивечови рога в нарушение на закона, подлежат на глоба от 50 до 100 лв., освен ако не подлежат на по-тежко наказание.
Чл. 89
Когато нарушенията по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1 и 2 са извършени повторно в срок от две години от влизането в сила на наказателното постановление, глобата се удвоява. При повторно нарушение по чл. 86, ал. 3 в същия срок, глобата е в троен размер.
Чл. 90
Член 90 от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда наказания за лица, които укриват, съхраняват, обработват, продават или превозват незаконно придобит дивеч или ловни трофеи. Наказанието е глоба в размер от 100 до 2000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание.
Чл. 90а
Лицата, които извършват дейности по обработка на ловни трофеи и дивечови продукти без необходимата регистрация, подлежат на наказание. Глобата за такова нарушение варира от 1000 до 5000 лв.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за лова предвижда наказания за лица, които не изпълняват разпореждания на длъжностни лица, отговорни за охраната на дивеча. Наказанието е глоба в размер от 50 до 200 лв., освен ако не се предвижда по-тежко наказание.
Чл. 91а
Собствениците на овчарски и пастирски кучета, които не използват спъвачки извън населени места, подлежат на глоба в размер от 50 до 100 лв. Според новия закон, прилаган от 2008 г., това правило е задължително за всички собственици на такива кучета.
Чл. 92
Водачите на превозни средства, които не спрат след сигнал от длъжностно лице по охрана на дивеча, подлежат на глоба в размер от 50 до 500 лв. Тази санкция не важи, ако за същото деяние е предвидено по-тежко наказание.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда наказания за лица, които нанасят щети на ловностопанските съоръжения и специализираната фуражна база, както и за тези, които нарушават определени забрани. За щети на съоръженията се налага глоба от 50 до 1000 лв., а за нарушения на забраната по чл. 69, ал. 1, глобата е между 500 и 1000 лв.
Чл. 94
Лицата, които извършат нарушения по определени членове на Закона за лова, могат да бъдат лишени от право на ловуване. За нарушения по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, санкцията е лишаване от право на ловуване за три години. За нарушения по чл. 86, ал. 2 и чл. 89, ал. 2, санкцията е лишаване от право на ловуване за срок от три до пет години.
Чл. 94а
Член 94а от Закона за лова и опазване на дивеча, който е бил нов, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 19 от 2011 г. Отмяната влиза в сила от 09.04.2011 г.
Чл. 95
При нарушения на чл. 84, 85 и 86 от Закона за лова и опазване на дивеча, оръжието и средствата за ловуване се отнемат в полза на държавата. Незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на Изпълнителната агенция по горите. Ако за ловуване е използвано превозно средство, то също се отнема, независимо от собствеността. В случай, че отнемането не е възможно, нарушителите заплащат обезщетение и равностойността на отнетите вещи.
Чл. 95а
Чл. 95а от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда, че при убиване или отравяне на дивеч с токсични препарати, нарушителите подлежат на глоба от 500 до 1500 лв., като глобата не може да бъде по-малка от стойността на причинената вреда.
Чл. 96
Законът за лова и опазване на дивеча регламентира правата и задълженията на ловците, условията за ловуване, както и органите, отговорни за контрола и наказанията при нарушения. Установява се, че нарушенията се констатират от служители на Изпълнителната агенция по горите и други упълномощени лица. Също така, законът определя различни термини, свързани с ловното стопанство, като "ловно стопанство", "подборно ловуване", "популация" и др. Законът предвижда и финансови санкции, които постъпват в бюджета на агенцията. Освен това, законът регламентира правото на ловуване, условията за стопанисване на дивеча и прилагането на международни директиви.
Параграф §1
Текстът представя определения на ключови термини, свързани с ловното стопанство и опазването на дивеча в България. Включени са понятия като 'ловно стопанство', 'популационен принцип', 'дивечови продукти', 'право на ловуване' и много други, които очертават рамките на закона и правилата за управление на дивеча. Определят се и различни видове ловни мероприятия, както и условията за тяхното провеждане.
§2
Министърът на земеделието и горите е задължен в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона да утвърди границите на ловностопанските райони. До момента на утвърдяване, дивечът ще се стопанисва според съществуващото разпределение на ловната площ в страната.
§3
Лицата, които са стопанисвали дивеча преди влизането на закона в сила, запазват правото си на ползване на дивеча за ловния сезон 2000-2001 г. Освен това, правото на лов и подборен отстрел, придобито от физически лица преди влизането на закона, също се запазва. Някои разпоредби в параграфа са отменени с последващи изменения.
§6а
Съгласно §6а от Закона за лова и опазване на дивеча, държавните дивечовъдни станции се преобразуват в държавни ловни стопанства, които имат статут на държавни предприятия. Тези ловни стопанства поемат активите и пасивите на съответните дивечовъдни станции към 1 юни 2008 г.
§8
Съгласно §8 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за лова и опазване на дивеча, в Закона за данък върху добавената стойност се добавя нова точка 7 в чл. 14, ал. 1. Тази точка определя, че продажбата на дивеч, ловни трофеи, дивечови продукти и свързаните с тях дейности, извършвани за чужденци чрез организирания ловен туризъм, ще подлежат на данък върху добавената стойност.
§9
Параграф 9 от Преходните и Заключителните разпоредби към Закона за лова и опазване на дивеча внася изменения в Закона за горите. Включени са нови точки относно ловното стопанство в различни членове. Чл. 21 и 23 добавят нови точки, свързани с ловното стопанство. Чл. 57 уточнява ползването на дървесина от държавни гори. Чл. 93 актуализира таксите, свързани с ловни дейности, а чл. 95 добавя нови разходи и механизми за разпределение на средства за ловностопански дейности.
§10 от Закона за лова и опазване на дивеча
В Закона за защитените територии, в чл. 14, се добавя нова алинея 4, която позволява заграждане на площи в защитени територии, с изключение на резерватите и националните паркове, за изграждане на бази за развъждане на дивеч. Това заграждане трябва да бъде съгласувано с министъра на околната среда и водите.
§ 11а
Подзаконовите нормативни актове, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, в изпълнение на разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча, се обнародват в "Държавен вестник". Тази разпоредба е въведена с изменения от 2008 г. и 2009 г.
Параграф §12
Изпълнението на Закона за лова и опазване на дивеча е възложено на министъра на земеделието. В защитените територии, които са изключителна държавна собственост и са обявени със Закона за защитените територии, изпълнението на закона е възложено на министъра на околната среда и водите.
§13
Съгласно §13 от Преходните и Заключителни разпоредби, до 31 декември 2018 г. е разрешен групов лов на дива свиня, включително и в ден сряда, извън стандартния срок, определен в приложение № 4 към чл. 54, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 12 септември 2000 г. и е обнародван в Държавен вестник, бр. 61 от 2018 г.
§62
Договорите за стопанисване на дивеча, които са сключени преди влизането в сила на Закона за лова и опазване на дивеча, ще бъдат валидни до края на ловния сезон 2002-2003 г., с изключение на договорите по чл. 36, ал. 2. След този период, новите договори за стопанисване на дивеча трябва да бъдат в съответствие с разпоредбите на новия закон.
§65
Държавните предприятия, посочени в чл. 9, ал. 1, наследяват дивечовъдните станции, които са съществували преди влизането в сила на закона. Те поемат активите и пасивите на тези станции, отразени в баланса към 1 януари 2002 г.
§68
Ловностопанските райони на ловните стопанства "Воден - Ири Хисар" и "Искър" се определят като държавни дивечовъдни станции. Те ще се управляват от Министерския съвет, който няма право да ги отдава на други лица.
§69
Параграф §69 определя, че ловните стопанства "Студен кладенец" и "Еледжик" се обособяват като дивечовъдни участъци, независимо от условията на чл. 7, ал. 4 и 6. Стопанисването на дивеча в тези участъци ще бъде предоставено на лицата, които са ги стопанисвали до 30 септември 2000 г., или на техните правоприемници, чрез пряко договаряне и срещу заплащане на вноска. Договорите ще се сключват за срок от 5 до 13 години, в зависимост от основния вид дивеч.
§ 106
Законът за лова и опазване на дивеча влиза в сила на 1 януари 2007 г., освен разпоредбите на § 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'.
§29
В параграф 29 от Закона за лова и опазване на дивеча се предвиждат изменения, свързани с наименованията на институции и длъжности. Думите "началникът на Националното управление по горите" и "министърът на земеделието и горите" се заменят с "председателят на Държавната агенция по горите". Освен това, "Националното управление по горите" и "Министерството на земеделието и горите" се заменят с "Държавната агенция по горите". Тези промени целят актуализиране на терминологията в закона.
§75
В параграф §75 от Закона за лова и опазване на дивеча се извършват изменения и допълнения, свързани с терминологията в закона. Конкретно, термините "началник на регионалното управление на горите" и "регионално управление на горите" се заменят с "директор на регионалната дирекция по горите" и "регионална дирекция по горите". Също така, "лесничейства" и "лесничейство" се заменят с "горски стопанства" и "горско стопанство", а "държавна дивечовъдна станция" и свързаните с нея термини се заменят с "държавно ловно стопанство" и свързаните с него термини.
§62
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, се указва, че навсякъде в закона терминът "разрешително за ловуване" се заменя с "разрешително за лов". Тези изменения са обнародвани в Държавен вестник, брой 91 от 2008 година и са изменени в брой 19 от 2011 година, в сила от 09.04.2011 година.
§ 64
Параграф 64 от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда, че в срок от шест месеца след влизането в сила на закона, договорите за стопанисване на дивеча с ловни сдружения, които не отговарят на определени изисквания, ще бъдат прекратени. Нови договори ще се сключват само със сдружения, регистрирани по съответния ред, за които са издадени необходимите заповеди.
§65
Договорите за съвместно извършване на дейности, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 - 6, сключени до 31 декември 2007 г., могат да запазят действието си при съгласие на страните и след подписване на Допълнително споразумение. При липса на съгласие или неподписано споразумение, договорът се счита за прекратен в едномесечен срок от влизането в сила на закона. Инвестициите, направени до 31 декември 2007 г., се вземат предвид при класирането на кандидатите в конкурсни процедури, като размерът им се доказва с финансово-счетоводни документи.
§68
Ловците, които са членове на ловни сдружения към момента на влизане в сила на закона, запазват членството си, независимо от това, че общият брой на ловците в сдружението може да надвишава максимално разрешения брой, определен в чл. 30, ал. 3.
§69
Лицата, които са издържали изпит за придобиване право на лов преди влизането в сила на закона, но не членуват в ловно сдружение, имат право да бъдат приети за членове, независимо от максималния брой ловци в сдружението, определен по реда на чл. 30, ал. 3.
§61
В Закона за лова и опазване на дивеча се извършват изменения, свързани с наименованията на институции и длъжности. Думите "Държавната агенция по горите" и свързаните с тях наименования се заменят с "Изпълнителната агенция по горите" и съответните длъжности, свързани с новото наименование.
§62
Подзаконовите нормативни актове, издадени от председателя на Държавната агенция по горите, остават в сила до издаването на нови актове от министъра на земеделието и храните, при условие че не противоречат на Закона за лова и опазване на дивеча. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на този закон, обнародвани в Държавен вестник, брой 92 от 2009 година.
Параграф §18
Параграф §18 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за лова и опазване на дивеча предвижда, че лицата, които до влизането в сила на новия закон са извършвали действия по стопанисването на дивеча в ловностопанските райони, запазват правото си за ползване на дивеча за ловния сезон 2009 г. Тази разпоредба е свързана с измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 91 от 2008 г.
§32
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на посочените членове, които влизат в сила на по-късни дати. Член 15, 16, 17, ал. 3, 29, ал. 1-3, 30, 33, 34, 44, 72, 107, 110, 121, ал. 2, т. 10, 130, 145, ал. 1, т. 5, 162, 163, 164, 166, ал. 2 и 4, 169 и 214, ал. 5 влизат в сила от 5 април 2012 г., а член 94, ал. 1 влиза в сила от 1 март 2011 г.
§2 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за Лова и Опазване на Дивеча
Считано от 1 септември 2010 г., контролът по изпълнението на Плана за действие за кафявата мечка в България е възложен на министъра на околната среда и водите, както и на министъра на земеделието и храните. Тази разпоредба е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в Държавен вестник, брой 8 от 2011 г. и влиза в сила от 25.01.2011 г.
§42
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано или на конкретни дати. Параграф 3, § 9, ал. 9 - 11 и § 16, т. 41 влизат в сила от деня на обнародването, докато чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 115, ал. 1, т. 2, чл. 116, ал. 2, чл. 183, ал. 2, т. 3 и чл. 249, ал. 5, т. 3 влизат в сила от 1 януари 2016 г.
§10
С влизането в сила на Закона за лова и опазване на дивеча, държавното ловно стопанство "Воден - Ири Хисар" става част от Северноцентрално държавно предприятие, а "Искър" - от Югозападно държавно предприятие. Районите на дейност на тези поделения остават същите, каквито са били преди. Договорите за управление с директорите на ловните стопанства и трудовите правоотношения на работниците остават в сила, както и договорите за стопанисване на дивеча с ловните сдружения.
§11
Директорите на Северноцентрално и Югозападно държавно предприятие трябва да впишат в търговския регистър държавните ловни стопанства "Воден - Ири Хисар" и "Искър" в 7-дневен срок след влизането в сила на закона. След вписването, Северноцентралното предприятие става правоприемник на активите и задълженията на "Воден - Ири Хисар", а Югозападното - на "Искър". До вписването ще се ползват досегашните банкови сметки на ловните стопанства за събиране на постъпления и плащания.
§12
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения към Закона за държавния служител, обнародван в брой 38 от 2012 г., и влизат в сила от 01.07.2012 г.
§84
Съгласно параграф §84 от Закона за лова и опазване на дивеча, в срок до един месец от обнародването на закона в "Държавен вестник", Министерският съвет е задължен да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон. Също така, компетентните органи трябва да адаптират устройствените актове на съответната администрация, за да отговарят на изискванията на закона.
§85
Параграф §85 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за лова и опазване на дивеча урежда правотоотношенията с администрациите, свързани с различни закони, и определя условията за назначаване на държавни служители, включително присъждане на минимален ранг и определяне на заплата. Осигурителните вноски за служителите се покриват от бюджета на съответните разпоредители. Министерският съвет и органите на управление на осигурителните институции трябва да направят необходимите бюджетни промени. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения не се компенсират с парични обезщетения.
§86
Параграф 86 от Закона за лова и опазване на дивеча предвижда, че в срок от един месец след влизането в сила на закона, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена така, че след приспадане на дължимия данък и осигурителни вноски, да не е по-ниска от предишната брутна заплата, също намалена с дължимите данъци и осигуровки. В брутната заплата се включват основната заплата и постоянни допълнителни възнаграждения, свързани с отработеното време.
§ 87
Законът за лова и опазване на дивеча влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби касаят изменения в Закона за административните нарушения и наказания, които са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 77 от 2012 г. и влизат в сила от 09.10.2012 г.
§19
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за публичните финанси, който е обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влиза в сила от 01.01.2014 г.
§ 123
Законът за лова и опазване на дивеча влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Параграф 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а параграфи 18, 114, 120, 121 и 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. В допълнение, се споменава и Законът за изменение и допълнение на Закона за горите, който е обнародван в Държавен вестник, брой 60 от 2015 г. и влиза в сила на 07.08.2015 г.
§53
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи: параграф 20 и параграф 25, които влизат в сила от 1 януари 2016 г., и параграф 28, който влиза в сила три месеца след обнародването на закона.
§ 103
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 24, относно чл. 118, ал. 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения в Закона за българската агенция по безопасност на храните, обнародвани в ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.
§ 42
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за лова и опазване на дивеча се предвижда замяна на термините, свързани с Министерството на земеделието и храните, с новите наименования на Министерството на земеделието, храните и горите. Това включва замяна на съответните термини навсякъде в текста на закона.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 63 от 2017 г. и влизат в сила от 04.08.2017 г.
§83
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграф 64 влиза в сила от 1 януари 2022 г., параграф 68, т. 1 от 1 януари 2018 г., т. 2 от 30 юни 2017 г., параграф 69 от 1 януари 2018 г., и параграф 71, ал. 1 от 26 април 2017 г. Параграфи 6 и 72 - 82 влизат в сила от 1 януари 2018 г. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона, подзаконовите нормативни актове, свързани с удостоверения за задължения, трябва да бъдат приведени в съответствие с новите разпоредби.
§37
Съгласно параграф 37 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за лова и опазване на дивеча, административните органи трябва да утвърдят образци на документите по закона и да ги публикуват на своите интернет страници в срок от два месеца след влизането в сила на закона. Освен това, до 31 декември 2019 г. те трябва да приведат публичните регистри в съответствие със Закона за електронното управление и подзаконовите нормативни актове.
§38
Законът за лова и опазване на дивеча влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби относно допълнението на закона са обнародвани в брой 61 от 2018 г. и влизат в сила от 24.07.2018 г.
§2 от Закона за лова и опазване на дивеча
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г. и влизат в сила от 01.01.2019 г.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 - от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 - два месеца след обнародването; параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 - от деня на обнародването. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани на 20.09.2019 г.
§2
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, който е обнародван в Държавен вестник, брой 45 от 2022 г. и влиза в сила от 17.06.2022 г.
§7
Министърът на околната среда и водите е задължен да издаде наредба по чл. 79, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона. Обезщетенията за щети, причинени от кафява мечка и корморан, установени преди издаването на наредбата, ще се изплащат по досегашния ред.
§8
Законът за лова и опазване на дивеча влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г.
§73
В параграф §73 от Закона за лова и опазване на дивеча се посочва, че думите "Министерството на земеделието, храните и горите", "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите" ще бъдат заменени с "Министерството на земеделието", "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието". Тази промяна е част от измененията на закона, които са обнародвани в различни броеве на Държавен вестник от 2000 г. до 2022 г.
§106
Законът за лова и опазване на дивеча влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила на 1 март 2023 г. Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, който е обнародван в Държавен вестник, брой 11 от 2023 г. и влиза в сила на 02.02.2023 г.
§14
С §14 от Закона за лова и опазване на дивеча се предвижда, че министърът на земеделието трябва да издаде заповед в едномесечен срок след влизането в сила на закона. Заповедта ще преобразува териториалното поделение Държавно горско стопанство "Тунджа" в териториално поделение Държавно ловно стопанство "Тунджа" и ще определи териториалния му обхват.
§16
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 111, ал. 20, който влиза в сила от 1 януари 2024 г.
§87 от Преходни и Заключителни разпоредби
В Закона за лова и опазване на дивеча се извършва замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, с новите наименования на Министерството на земеделието и храните. Също така, предоставя се списък на бозайници и птици, които са обект на лов, както и сроковете за ловуване на различни видове дивеч. Законът включва и релевантни актове от Европейското законодателство, свързани с опазването на дивите птици и естествените местообитания.
