НАРЕДБА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ ПО МЕДИЦИНСКА ПРОФЕСИЯ И НА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 82 ОТ 2006 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за признаване на дипломи и удостоверения за професионална квалификация по медицинска професия и специализация в здравеопазването, придобити в държави членки на Европейския съюз. Не се прилага за признаване на висше образование от чуждестранни висши училища с цел обучение за по-висока образователна степен или специализация в здравеопазването.
Чл. 2
Министърът на здравеопазването е отговорен за организирането на признаването на дипломи, удостоверения и други документи, удостоверяващи професионална квалификация по медицинска професия, издадени в държави членки на Европейския съюз, както и за признаването на специализации в областта на здравеопазването, придобити в такива държави.
Чл. 3
Наредбата регламентира процеса на признаване на професионална квалификация и специализация в здравеопазването, придобити от граждани на държави членки на ЕС. Министърът на здравеопазването е отговорен за организирането на това признаване, което включва сравнение на специализирани знания и умения, удостоверени от документи на заявителя, с изискванията на българското законодателство.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредбата за признаване на професионална квалификация по медицинска професия и специализация в здравеопазването гласи, че дипломите и удостоверенията, признати по реда на наредбата, дават същите права за упражняване на медицинска професия, както и дипломите, издадени в Република България. Признаването на дипломите и удостоверенията е валидно само ако те са посочени в определените приложения и при спазване на изискванията на наредбата.
Чл. 5
Наредбата регламентира процедурата за признаване на професионална квалификация и специализация в здравеопазването. Лицата, желаещи да получат признаване, трябва да подадат заявление до министъра на здравеопазването, придружено от копия на лични документи, дипломи, удостоверения за специалност, информация за наложени наказания и медицинско свидетелство. Документите, свързани с наказания и здравословно състояние, трябва да бъдат представени в срок от 3 месеца. При наличие на призната квалификация е необходимо да се приложи и удостоверение за признаване.
Чл. 6
Наредбата определя процедурата за признаване на професионална квалификация по медицински професии и специализации в здравеопазването. При установяване на непълноти в документите, министърът на здравеопазването уведомява заявителя да представи липсващите документи в срок от един месец, като в този случай срокът за разглеждане на заявлението спира. Ако заявителят не представи документите в указания срок, процедурата се прекратява. Комисиите могат да изискват допълнителна информация и потвърждение за автентичността на документите от компетентните органи на държавата, от която са издадени, като срокът за разглеждане спира, но не повече от 3 месеца.
Чл. 7
Член 7 от Наредбата за признаване на професионална квалификация по медицинска професия и на специализация в областта на здравеопазването е отменен с публикуването в Държавен вестник, брой 82 от 2006 година.
Чл. 8
Наредбата регламентира утвърдителния процес на комисиите за признаване на професионална квалификация и специализация в здравеопазването. Министърът на здравеопазването назначава състава на тези комисии, които включват експерти от министерството и хабилитирани лица. Членовете подписват декларация за конфиденциалност и получават възнаграждение за участието си в заседанията, което не надвишава 75% от минималната работна заплата.
Чл. 9
Комисиите по чл. 8 разглеждат документи за признаване на професионална квалификация и специализация в здравеопазването. Те проверяват съответствието на документите с изискванията на наредбата и представят мотивирано предложение на министъра на здравеопазването за признаване или отказ за признаване.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредбата предвижда, че когато комисиите установят факти или обстоятелства, свързани с медицинската професия на заявителя, те предлагат на министъра на здравеопазването да отправи запитване до компетентните органи на страната по произход. Комисиите вземат предвид информацията, получена от тези органи, ако е релевантна за упражняването на професията в България. Срокът за разглеждане на заявлението спира при тези обстоятелства, но не за повече от 3 месеца, след което процедурата продължава.
Чл. 11
Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признаят професионална квалификация за упражняване на професията "лекар", ако дипломата или удостоверението е посочено в приложение № 1 или ако обучението отговаря на държавните изисквания по чл. 177 от Закона за здравето. Обучението трябва да включва минимум 6 години или 5500 часа теоретична подготовка и практика.
Чл. 12
Комисиите предлагат на министъра на здравеопазването да признаят професионална квалификация за "лекар по дентална медицина", ако дипломата е в приложение № 2 или обучението отговаря на изискванията на Закона за здравето. Обучението трябва да включва 5 години теоретична подготовка и 6 месеца практически стаж преди дипломирането.
Чл. 13
Чл. 13 определя условията, при които комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признаят професионална квалификация за "магистър-фармацевт". Признаването става, ако дипломата или удостоверението е посочено в приложение № 3 или ако обучението отговаря на държавните изисквания по чл. 177 от Закона за здравето. Стажът за откриване на аптека се признава на базата на удостоверение от държавата членка по произход или местопребиваване.
Чл. 14
Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признаят професионална квалификация за медицинска сестра, ако дипломата или удостоверението е в приложение № 4 или обучението отговаря на държавните изисквания. Обучението трябва да е минимум 3 години или 4600 часа теоретична подготовка и практика.
Чл. 15
Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признае професионална квалификация за акушерка при наличие на диплома или удостоверение, посочени в приложение № 5, или при спазване на определени условия на обучение. Образованието трябва да е завършено в редовна форма и да отговаря на следните критерии: минимум 3 години обучение с възможност за продължаване на висше образование и последващ стаж от 2 години; минимум 2 години обучение или 3600 учебни часа за медицинска сестра; или минимум 18 месеца обучение или 3000 учебни часа за медицинска сестра с последващ стаж от 1 година.
Чл. 15а
Комисиите, посочени в член 8, имат правомощието да предлагат на министъра на здравеопазването признаване на професионална квалификация по медицинска професия, когато обучението отговаря на държавните изисквания, установени в член 177 от Закона за здравето. Това важи извън случаите, описани в членове 11-15 от наредбата.
Чл. 16
Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признаят специализация в областта на здравеопазването, при условие че е издадено удостоверение за призната професионална квалификация по медицинска професия. Документът за придобита специалност трябва да е посочен в приложение № 6 или 7 или обучението по специалността да отговаря на изискванията на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето.
Чл. 17
Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да откаже признаване на професионална квалификация или специализация в здравеопазването при: 1. Съществени различия между представените документи и изискванията на наредбите по Закона за здравето; 2. Неполучаване на отговор от компетентните органи на друга държава в срок от 3 месеца, или ако отговорът съдържа данни за автентичността на дипломата, които възпрепятстват упражняването на медицинската професия.
Чл. 18
Чл. 18 от наредбата предвижда процедури за признаване на професионална квалификация и специализация в здравеопазването. Когато дипломата или удостоверението не отговарят на изискванията, комисията предлага на министъра на здравеопазването да предостави на заявителя възможности за приспособяване чрез изпитателен период или полагане на изпит по липсващи дисциплини. Срокът за разглеждане на заявлението спира до представяне на доказателства за изпълнение на предложените условия. Министърът уведомява заявителя за изискванията и критериите свързани с изпитателния период или условията за провеждане на изпита.
Чл. 19
Министърът на здравеопазването взема решение за признаване или отказ на професионална квалификация по медицинска професия или специализация в здравеопазването в срок от 3 месеца след подаване на документите. При положително решение се издава удостоверение, а при отказ се предоставя мотивирана писмена заповед, която може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 20
Гражданите на държави членки на ЕС, получили удостоверение по чл. 19, ал. 2, могат да използват образователно-квалификационната си степен на езика на съответната държава, като посочват името и мястото на институцията, издала документа. Ако степента не съвпада с изискванията в България, Министерството на здравеопазването указва подходяща форма за използване. Гражданите ползват професионалното звание, използвано в България.
Чл. 21
Член 21 от Наредбата за признаване на професионална квалификация по медицинска професия и на специализация в областта на здравеопазването е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 2006 г.
Чл. 22
Член 22 от Наредбата за признаване на професионална квалификация по медицинска професия и на специализация в областта на здравеопазването е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 82 от 2006 г.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредбата урежда условията за периода на приспособяване на заявителите за признаване на професионална квалификация по медицинска професия. По време на този период, заявителят работи на избрано от него работно място под ръководството на медицински специалист с минимум 5 години стаж. Заявителят е задължен да информира министъра на здравеопазването за мястото и ръководителя, а министърът трябва да даде съгласие в срок от две седмици. Професионалната квалификация се признава след представяне на удостоверение за успешно завършен изпитателен период.
Чл. 24, ал. 2
Наредбата определя, че министърът на здравеопазването има правомощия да признава професионалната квалификация по медицинска професия или специализация в здравеопазването. Това признаване става след успешно полагане на изпит, предвиден в чл. 18, ал. 1, т. 2. Член 24, алинея 1 е отменен с изменение от ДВ, бр. 82 от 2006 г.
Чл. 25
Лицата с призната професионална квалификация по медицинска професия или специализация в здравеопазването се включват в съответния списък или регистър по Закона за здравето. Временно или окончателно отнемане на правото за упражняване на медицински дейности от компетентния орган в друга държава води до отнемане на правото за упражняване на същата професия и в България, както и до заличаване от списъка.
Чл. 26
Наредбата определя условията и процедурите за признаване на професионална квалификация и специализация в областта на здравеопазването в България. Чл. 26 задължава комисиите да предоставят информация за законодателството в страната относно медицинското образование и професионалната етика. Допълнителните разпоредби уточняват термини като "държава членка по произход" и "професионална квалификация по медицинска професия". Министерството на здравеопазването отговаря на запитвания от други държави членки на ЕС относно признаването на дипломи. Наредбата е приложима и за дипломи от други държави от Европейското икономическо пространство. Преходните разпоредби предвиждат права за граждани на ЕС с призната квалификация преди влизането в сила на наредбата. Документите трябва да бъдат преведени и заверени съгласно българското законодателство. Наредбата влиза в сила с присъединяването на България към ЕС.
§1
Наредбата определя термини, свързани с признаването на професионална квалификация в медицината. "Държава членка по произход" е страната, в която е получена квалификацията, а "държава членка по местопребиваване" е страната, в която квалификацията се упражнява. "Професионална квалификация" включва висше образование и продължаващо обучение в области като медицина и фармация. "Специализация" е призната специалност в здравеопазването. "Съществени несъответствия" се отнасят до различия в обучението на заявителя в сравнение с българските стандарти.
§2
Министерството на здравеопазването е задължено да отговаря на запитвания от компетентни органи на други държави - членки на Европейския съюз относно признаването на дипломи и удостоверения за професионална квалификация по медицински професии и специализация в здравеопазването в срок от 3 месеца след получаване на запитването.
§3
Параграф §3 от наредбата указва, че разпоредбите се прилагат и за дипломи, удостоверения и други документи за професионална квалификация по медицинска професия или специализация в здравеопазването, издадени от държави в Европейското икономическо пространство (Исландия, Норвегия и Лихтенщайн) и от Швейцария.
§4
Параграф §4 предвижда, че документите, свързани с признаването на професионална квалификация в медицината, трябва да бъдат преведени и заверени в съответствие с българското законодателство. Това включва документи, посочени в член 5, алинея 2, точки 2, 3, 4 и 5, член 6, алинея 3 и 4, и член 10 от наредбата.
§5
Гражданите на държави - членки на Европейския съюз, които имат призната професионална квалификация по медицинска професия преди влизането в сила на наредбата, могат да ползват правата, предоставени на лицата, които са получили признаване по реда на наредбата.
§7
Наредбата влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Списъкът на официални професионални квалификации за "магистър-лекар" и "магистър-лекар по дентална медицина" включва различни държави и изисквания за признание на квалификации. Изключенията от списъка посочват условия, при които квалификациите могат да бъдат признати, дори ако не отговарят на минималните изисквания, включително доказателства за предходен опит и обучение. Списъците включват детайлна информация за различни професионални квалификации в здравеопазването, издадени от различни държави членки на ЕС.
