НАРЕДБА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 4 ОТ ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за изплащане на еднократно обезщетение на лица, репресирани заради произход, политически убеждения или религиозни вярвания между 12 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г. Право на обезщетение имат осъдени за амнистирани деяния, интернирани, изселвани, лишени от право на пенсия и други. Обезщетението се изплаща на наследниците на починали репресирани лица, ако те не са получили такова. Братята и сестрите получават обезщетение само ако не е изплатено на пряките наследници.
Чл. 2
Наредбата определя сроковете за подаване на искания за изплащане на обезщетение на репресирани лица. Основните срокове са: 31 декември 2009 г. за лица, пропуснали да предявят искане до 29 юни 1996 г.; 17 февруари 2007 г. за определени категории лица; 9 април 2008 г. за други категории; 11 март 2011 г. за нелегалните и техните наследници, както и за лица по чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация.
Чл. 3
Наредбата определя процедурата за подаване на искания от правоимащи лица за обезщетение за незаконна репресия. Искането се подава до областния управител и трябва да съдържа лични данни на репресираното лице, основание за искането, информация за амнистията и необходимите документи, удостоверяващи репресията. Наследниците подават общо искане, а към него се прилагат различни официални документи, удостоверяващи незаконната репресия и нейното времетраене. Искането трябва да е пълно и в случай на непълнота, централната комисия дава срок за отстраняване на несъответствията.
Чл. 4
Исканията за реабилитация на репресирани лица се проверяват от областния управител в срок от три месеца. При трудности в събирането на доказателства, управителят може да определи срок за тяхното събиране, след което преписката може да бъде разгледана без тях. Областните управители водят регистър на исканията и изплатените суми на правоимащите лица. Член 4, алинея 4 е отменен.
Чл. 5
Обезщетенията за репресирани лица се изплащат по банков път на правоимащите лица, които трябва да посочат своя банкова сметка. Ако обезщетението се изплаща на наследници, то се разпределя пропорционално на броя на живите наследници. Всяко правоимащо лице е задължено да представи своята банкова сметка на съответния орган.
Чл. 6
Наредбата определя обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на репресирани лица. Лицата, които са били в затвори, лагери и подобни места, получават 64 лв. за всеки изтърпян месец репресия. За определени категории лица, обезщетенията са фиксирани на 427 лв. или 1000 лв. в зависимост от обстоятелствата на репресията.
Чл. 7
Наредбата определя размерите на обезщетенията за имуществени вреди на наследниците на репресирани лица. За наследниците на лица, попадащи в определени категории, обезщетението се изчислява на база времетраенето на репресията, като за всеки пълен календарен месец се полагат 48 лв. За наследниците на лица от друга категория, посочена в наредбата, общият размер на обезщетението е фиксиран на 1000 лв.
Чл. 8
Наредбата определя, че лицата, попадащи под обхвата на чл. 1, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, имат право на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4845 лв.
Чл. 9
Централната комисия по чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица се състои от председател и членове от различни министерства и организации на репресираните. Членовете, които не са на трудов договор, получават възнаграждение. Комисията може да привлича експерти и заседанията й са валидни при присъствие на поне половината от членовете. Решенията се взимат с обикновено мнозинство, а несъгласните могат да изразят особено мнение.
Чл. 10
Централната комисия разглежда искания на правоимащи лица за установяване на обстоятелства, когато липсват изцяло или част от доказателствата, удостоверени от съответните органи. Исканията могат да се правят и служебно от Министерството на вътрешните работи и Комисията за разкриване на документите, ако липсват безспорни доказателства. При разглеждане на исканията се допускат всички доказателствени средства, включително свидетелски показания с нотариално заверен подпис.
Чл. 11
Член 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица указва, че решението на централната комисия относно наличието или липсата на незаконна репресия, както и времетраенето на същата, е окончателно.
Чл. 12
Лицата, репресирани незаконно между 12 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г. поради произход, политически убеждения или религиозни вярвания, имат право на месечна добавка към пенсията си при определени условия. Те трябва да са осъдени, незаконно задържани, интернирани, изселвани или насилствено изселени, сред други. Преживелите съпрузи също получават добавката.
Чл. 13
Наредбата определя процедурата за получаване на добавка към пенсията за репресирани лица. Правоимащите подават искане до териториалното поделение на Националния осигурителен институт, като предоставят необходимите документи, удостоверяващи изтърпяната репресия. Включени са различни категории документи, които могат да бъдат издавани от различни държавни органи, в зависимост от вида на репресията. Ако липсват документи, областните управители могат да искат произнасяне от централната комисия. Наредбата уточнява и условията за обезщетение, включително сроковете и размера на добавките.
§1
Наредбата определя досегашния ред за обезщетение на репресираните лица, включително различни постановления и наредби от 1990 г. до 2004 г. Обезщетението е за репресия с продължителност 36 месеца, като за по-кратки периоди размерът се изчислява пропорционално. Членовете на семейството на репресираните също могат да бъдат признати за интернирани, изселвани или заселвани по административен ред.
§2а
Областните управители имат задължението да преразгледат исканията на правоимащите лица за признаване на право на еднократно обезщетение, когато преди това е бил постановен отказ поради липса на пълен календарен месец на изтърпяната репресия. Това преразглеждане трябва да бъде извършено служебно или по искане на правоимащото лице до 20 декември 2009 г.
§4
Изпълнението на наредбата е възложено на централната комисия, създадена по чл. 4 от съответния закон. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на наредбата, приети с постановление на Министерския съвет от 2008 г., което изменя предходна наредба от 2006 г.
§12
Правоимащите лица, които не са получили обезщетение за изтърпяна репресия, имат право на обезщетение за останалите видове репресия. Размерът на обезщетението се изчислява за остатъка от периода, за който лицето не е обезщетено. При преизчисляване на дължимото обезщетение се взема предвид периодът, за който вече е получено обезщетение, а за необезщетения период се изплаща размерът, предвиден в наредбата. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 147 от 23 юли 2010 г., което е в сила от 30.07.2010 г.
§29
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Включва приложение с искане за изплащане на еднократно обезщетение, което съдържа данни за репресираното лице, неговите наследници, основания за обезщетение, вид на обезщетението и необходимите документи за подаване на искането. Искането трябва да бъде подписано от наследниците и да включва оригинални документи, удостоверяващи репресията и наследствените права.
