Виж оригиналния текст на документа
Законът за личната помощ в Република България определя условията и реда за предоставяне и ползване на лична помощ. Последната промяна в закона е извършена с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 103 от 2020 г., и влиза в сила от 01.01.2021 г.
Законът за личната помощ цели да подпомогне ползвателите в упражняването на основните им права, като им предоставя възможности за избор, независим живот и активно участие в обществото, както и достъп до услуги и дейности.
Чл. 3 от Закона за личната помощ определя личната помощ като механизъм, който предоставя подкрепа за активно участие на лицата в обществото. Този механизъм е насочен към извършване на дейности, които отговарят на индивидуалните потребности на хората от личен, домашен или социален характер, и има за цел да помогне за преодоляване на бариерите, произтичащи от функционалните ограничения.
Чл. 4 от Закона за личната помощ определя основните принципи за предоставяне на лична помощ, които включват спазване на принципите от Закона за хората с увреждания, ефективност и ефикасност на помощта, както и зачитане на личното пространство, достойнството, самостоятелността и независимостта на ползвателите.
Държавната политика за предоставяне на лична помощ се осъществява от Министерството на труда и социалната политика. Предоставянето на лична помощ се извършва от доставчици на лична помощ, съгласно правилата в глава пета от закона.
Чл. 6 от Закона за личната помощ определя задълженията на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Той е отговорен за планиране, разпределение, контрол и отчет на средствата за финансиране на личната помощ. Освен това участва в включването на ползвателите в механизма за лична помощ и ежегодно изготвя отчет за ползвателите, одобрените часове и разходите. Директорът също така осъществява контрол върху предоставянето на лична помощ и изразходването на средствата.
Директорите на дирекции "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане отговарят за организиране на индивидуални оценки на потребностите от лична помощ и за наблюдение на предоставянето на лична помощ и изразходването на средствата. При необходимост те уведомяват инспектората на Агенцията.
Ползвател на лична помощ е лице с трайно увреждане или дете с висока степен на увреждане. За малолетни или лица с запрещение, законният представител участва в процеса. Ползвателят или упълномощеното от него лице има право да избира асистенти, да участва в условията на заетостта и в управлението на личната помощ.
Според Чл. 9 от Закона за личната помощ, ползвател на лична помощ може да бъде дете с трайно увреждане, получаващо месечна помощ, или лице с добавка за чужда помощ. Също така, ползвател може да бъде и потребител на социални услуги, освен тези за резидентна грижа.
Чл. 10 от Закона за личната помощ определя, че ползвател на лична помощ може да бъде чужденец с трайно увреждане, който има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България, както и чужденци с предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут. Освен това, включва и лица, ползващи се от временна закрила, и такива, за които е предвидено в международен договор, на който България е страна. Условията изискват степента на увреждане да бъде определена по реда на българското законодателство и да отговаря на изискванията на чл. 8 и 9.
Чл. 11 от Закона за личната помощ определя, че механизмът за предоставяне на лична помощ се базира на финансова подкрепа, осигурена от държавата, като взема предвид индивидуалните потребности и личния избор на потребителя на услугата.
Личната помощ се предоставя на основата на индивидуална оценка на потребностите и направление по Закона за хората с увреждания. Броят на часовете за лична помощ се определя в направлението и зависи от четирите степени на зависимост: 1) до 15 часа за първа степен; 2) до 42 часа за втора степен; 3) до 84 часа за трета степен; 4) до 168 часа за четвърта степен.
Чл. 13 от Закона за личната помощ регламентира процедурата за предоставяне на лична помощ на лица с трайни увреждания. Лицата подават заявление-декларация, в което декларират, че не получават друга подкрепа и посочват асистент. В случай, че асистент не е посочен, доставчикът може да предложи такъв. За деца с увреждания, получаващи месечна помощ, се изисква съгласие за превеждане на част от помощта към бюджета на общината. Лицата, получаващи добавка за чужда помощ, също дават съгласие за превеждане на средствата на Агенцията за социално подпомагане. Доставчикът на лична помощ е задължен да осигури необходимите часове, дори и да има разминаване между определените часове и средствата за заплащане. Ползвателите запазват правото си на месечната помощ или добавката, дори и при невъзможност за сключване на договор с асистент.
Според Чл. 14 от Закона за личната помощ, документите за предоставяне на лична помощ се подават до кмета на общината по настоящ адрес на лицето с трайно увреждане. Те могат да бъдат подадени лично, по пощата или електронно. Кметът има 7 дни за проверка на документите и уведомяване на заявителя за евентуални непълноти. След успешна проверка, в срок от 7 дни, се сключва споразумение между ползвателя, асистента и доставчика на помощта. Доставчикът е длъжен да сключи трудов договор с асистента в 7-дневен срок след подписването на споразумението.
Член 15 от Закона за личната помощ определя задължението на ползвателя или упълномощено лице да уведомят доставчика на лична помощ за промени в обстоятелствата, свързани с предоставянето на услугата, в срок от 7 дни. Уведомлението може да бъде подадено лично, по пощата или електронно. При необходимост от определяне на нов брой часове за лична помощ, се извършва нова индивидуална оценка на потребностите. В случай на лечение в чужбина, асистентът може да продължи да предоставя лична помощ, ако придружава ползвателя след уведомление.
Ползването на лична помощ се прекратява при: смърт на ползвателя; искане от ползвателя или упълномощено лице; изтичане на срока на индивидуалната оценка; невъзможност за продължаване на предоставянето поради липса на кандидати за асистенти.
Министърът на труда и социалната политика е отговорен за издаването на наредба, която да регулира прилагането на разпоредбите в настоящата глава, както и в глава осма на закона. Тази разпоредба е актуализирана с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 103 от 2020 година, с влизане в сила на 1 януари 2021 година.
Член 18 от Закона за личната помощ определя, че доставчик на лична помощ е общината по настоящия адрес на ползвателя. Кметът на общината може да възложи на лицензирани доставчици на социални услуги, включително асистентска подкрепа, да извършват дейности на доставчик на лична помощ. Възлагането се извършва по реда на Закона за социалните услуги. Някои параграфи от текста са отменени с изменения от 2020 г.
Член 19 от Закона за личната помощ е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 103 от 2020 г., и влиза в сила от 01.01.2021 г.
Доставчиците на лична помощ са задължени да уведомят кмета на общината за всяка промяна, свързана с предоставянето на лична помощ, в срок от 7 дни. Уведомлението може да бъде подадено лично, чрез писмо с известие за доставяне или по електронен път, в съответствие с регламента на ЕС и закона за електронните документи.
Чл. 21 от Закона за личната помощ описва задълженията на доставчика на лична помощ. Доставчикът организира и ръководи дейността, провежда информационна дейност, сключва и прекратява трудовите договори с асистентите, осигурява условия за квалификация на персонала, поддържа индивидуални досиета на ползвателите, представя отчети на кмета, поддържа списък на кандидатите за асистенти, може да провежда обучения, поддържа регистър за жалби и сигнализиране, посредничи за спорове и осъществява допълнителни дейности. Доставчикът е задължен да осигури предоставянето на лична помощ и да заплати на асистента за отработените часове, в рамките на определените от закона часове.
Кметът на общината изготвя ежегоден отчет за ползвателите на лична помощ, базиран на отчетите на доставчиците, анализ на постигнатите цели, информация за възраст, местоживеене, брой ползвани часове и размер на средствата за заплащане. Отчетът се предоставя на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане до 31 януари всяка година, а също така и по искане на изпълнителния директор.
Член 23 от Закона за личната помощ е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 103 от 2020 година, и влиза в сила от 1 януари 2021 година. Тази статия е част от Глава шеста, която се отнася до асистентите.
Асистентът е физическо лице, което е избрано от ползвателя на лична помощ или от упълномощеното лице, за да предоставя лична помощ в съответствие със споразумението, установено по чл. 14, ал. 3 от закона.
Чл. 25 от Закона за личната помощ определя условията, при които лице може да бъде асистент. Асистентът не трябва да е поставен под запрещение и не трябва да е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, нито да е извършител на домашно насилие, спрямо когото са налагани мерки за защита. Доставчикът на лична помощ има право да поставя допълнителни изисквания към асистентите в зависимост от нуждите на ползвателя.
Чл. 26 от Закона за личната помощ предвижда, че кандидатът за асистент трябва да подаде заявление до доставчика на лична помощ, придружено от определени документи. Необходими са автобиография, копие от трудов договор или декларация за липса на такъв, декларация за мерки по Закона за защита от домашното насилие, документи за професионален опит и квалификация, както и медицински документ за постъпване на работа. Доставчикът на лична помощ провежда събеседване с кандидата.
Член 27 от Закона за личната помощ описва задълженията на асистента, който предоставя лична помощ. Асистентът работи на база трудов договор с доставчика на лична помощ и е задължен да предоставя месечен отчет за отработените часове. Този отчет трябва да бъде подписан от ползвателя на личната помощ или упълномощено от него лице.
Ако настъпи промяна на обстоятелствата, посочени в чл. 25, след сключването на трудовия договор за предоставяне на личната помощ, асистентът е длъжен да уведоми доставчика на личната помощ в срок от три дни от настъпването на промяната. В такъв случай се прилага наредбата по чл. 17.
При възникване на конфликт между асистент и ползвател на лична помощ, асистентът е задължен да информира писмено доставчика на личната помощ. Доставчикът след това предприема действия за посредничество с цел разрешаване на конфликта.
Личната помощ се финансира от различни източници, включително: държавния бюджет чрез Министерството на труда и социалната политика, дарения и спонсорства от физически и юридически лица, Европейските структурни и инвестиционни фондове, международни финансови институции и донори, както и от други източници. Освен това, общините могат да финансират личната помощ по решение на съответния общински съвет.
Чл. 31 от Закона за личната помощ определя средствата, предназначени за заплащане на отработен час по механизма лична помощ. Те включват: 1) коефициент 1,4 от минималната часова работна заплата за съответната година; 2) допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит; 3) социалноосигурителни и здравноосигурителни вноски за сметка на работодателя.
Възнаграждението на асистента се определя на база отработените часове за един календарен месец, отчета по чл. 27, ал. 2. Отчетът трябва да се представи в първите три работни дни на следващия месец и подлежи на проверка. Заплащането се извършва до 20-о число на месеца след отчетния. При закъснение на отчета, асистентът и ползвателят представят обяснения в срок от три работни дни, а заплащането става до 5 работни дни след приемането на обясненията. В случаите на лечение или рехабилитация, отчетът се представя в първите три работни дни на следващия месец след проведената услуга.
Чл. 33 от Закона за личната помощ регламентира начина на финансиране на личната помощ. Средствата се превеждат от Агенцията за социално подпомагане на общината, в зависимост от предоставения месечен брой часове. Освен това, за администрирането на механизма лична помощ, на общината се предоставят допълнителни средства в размер на 3% от финансирането по предходната алинея.
Ползвателят на личната помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8, ал. 2 имат правото да управляват и разпределят определените часове за лична помощ в рамките на месеца, в съответствие със споразумението по чл. 14, ал. 3.
Кметът на общината е задължен да представя финансов отчет в Агенцията за социално подпомагане до 10-о число на месеца следващ месеца, за който се отнася отчетът. Отчетът включва информация за изразходваните средства по ползватели на лична помощ, включително средствата по чл. 33, ал. 2.
Министърът на труда и социалната политика отговаря за контрола върху изпълнението на Закона за личната помощ. Кметовете на общини също упражняват контрол, като следят за предоставянето и качеството на личната помощ, съгласно наредбата по чл. 17.
Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане има правомощия да назначава длъжностни лица за извършване на проверки и контрол на предоставянето на лична помощ. Те могат да посещават териториалните структури, да изискват документи и информация от ползвателите, да дават задължителни предписания и да съставят актове за нарушения. След проверките се съставя протокол с приложени документи.
Чл. 38 от Закона за личната помощ предвижда, че ползвателите на лична помощ, упълномощените лица или лицата, определени в чл. 9, ал. 2, които декларират неверни данни или не изпълняват задълженията си съгласно споразумението, подлежат на глоба от 100 до 300 лв. При повторно нарушение, ползвателят на лична помощ може да бъде лишен от подкрепата за срок от 6 месеца от компетентния орган.
Доставчиците на лична помощ, които нарушават разпоредбите на Закона за личната помощ, подлежат на имуществена санкция между 2000 и 5000 лв. При повторно нарушение санкцията се удвоява.
Асистенти, които декларират неверни данни или не изпълняват задълженията си съгласно споразумението, подлежат на наказание с глоба в размер от 200 до 500 лв. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 103 от 2020 г. и влиза в сила от 01.01.2021 г.
Законът за личната помощ регламентира предоставянето на лична помощ на хора с увреждания, като установява процедури за установяване на нарушения, издаване на наказателни постановления и финансиране на услугата. Длъжностни лица от Агенцията за социално подпомагане са отговорни за съставяне на актове за нарушения, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията. Законът дефинира термини като "независим живот" и "човек с трайно увреждане". До 31 декември 2020 г. са определени максимални часове за лична помощ в зависимост от степента на зависимост, а от 1 юли 2022 г. политиката за предоставяне на лична помощ се осъществява от Държавната агенция за хората с увреждания. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за личната помощ се дефинират ключови термини, свързани с правото на независим живот на хората с увреждания. "Независим живот" означава способността на човек с увреждане да взима самостоятелни решения и да получава необходимата подкрепа за тяхното реализиране. "Повторно" нарушение се определя като такова, извършено в рамките на една година след влизането в сила на наказателното постановление за същото нарушение. Освен това, новата дефиниция за "човек с трайно увреждане" се отнася до лица, определени в допълнителната разпоредба на Закона за хората с увреждания.
До 31 декември 2020 г. се определя максималният брой часове за лична помощ, финансирани от държавния бюджет, в зависимост от степента на зависимост: 1) до 15 часа за първа степен; 2) до 42 часа за втора степен; 3) до 84 часа за трета степен; 4) до 168 часа за четвърта степен. Също така, коефициентът на часовата ставка за положен труд е 1,0 за 2019 г. и 1,2 за 2020 г.
До 31 декември 2020 г. правото на ползване на лична помощ имат: 1. Хора с увреждане, които имат 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или трайно намалена работоспособност; 2. Деца с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или трайно намалена работоспособност; 3. Деца без право на чужда помощ, които имат 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или трайно намалена работоспособност.
От 1 април 2019 г. документите за индивидуалните оценки на потребностите от лична помощ се подават в дирекциите "Социално подпомагане" по настоящ адрес на човека с увреждане. Предоставянето и финансирането на личната помощ стартира от 1 септември 2019 г. Хората с трайни увреждания, ползващи социални услуги "Личен асистент", "Социален асистент" и "Домашен помощник", продължават да ги ползват по досегашния ред до предоставянето на лична помощ.
Съгласно §5 от Преходните и Заключителни разпоредби, изменен с ДВ, бр. 103 от 2020 г. и ДВ, бр. 8 от 2022 г., от 1 юли 2022 г. Държавната агенция за хората с увреждания е отговорна за политиката по предоставяне на лична помощ.
Параграф 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за личната помощ определя сроковете за издаване на методически указания, наредби и образци на документи. Методическите указания по чл. 6, т. 2 трябва да бъдат издадени в срок от 6 месеца от влизането в сила на закона. Също така, министърът на труда и социалната политика е задължен да издаде наредбата по чл. 17 в същия срок. Образците на документите, свързани с предоставянето и ползването на личната помощ, ще бъдат утвърдени от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане в рамките на 6 месеца след влизането в сила на закона.
Министерството на труда и социалната политика е задължено да изготви анализ за предоставянето на личната помощ до 30 юни 2020 г. и да внесе доклад в Народното събрание, който може да включва предложения за подобряване на законодателството в тази област.
Законът за личната помощ е приет от 44-то Народно събрание на 6 декември 2018 г. и влиза в сила от 1 януари 2019 г. В допълнение, Законът за изменение и допълнение на Закона за личната помощ е обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2020 г. и влиза в сила от 1 януари 2021 г.
Законът за личната помощ влиза в сила на 1 януари 2021 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с прилагането на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, всички от 2021 г. Тези разпоредби бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 8 от 2022 г. и влизат в сила от 1 януари 2022 г.
Законът за личната помощ влиза в сила на 1 януари 2022 г. В допълнение, регламент (ЕС) № 910/2014 от 23 юли 2014 г. се отнася до електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции, отменяйки Директива 1999/93/ЕО.