ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 915
Молбите за обявяване на отсъствие или смърт на лице се разглеждат от околийския съд, в зависимост от последното местожителство на изчезналия. Ако такова не съществува, делото се разглежда по мястото, където лицето е живяло напоследък. В молбата трябва да се посочат предполагаемите наследници на отсъствуващия, както и неговия пълномощник или законен представител, ако има.
Чл. 916
След получаване на молба за обявяване на отсъствие, съдът разпорежда събиране на сведения от общинския народен съвет и народната милиция по последното местожителство на изчезналия. Извлечение от молбата се изпраща на общинския народен съвет за разгласяване, като същото извлечение се връчва и на определени лица.
Чл. 917
Съдът разглежда молба за обявяване на отсъствие или смърт с участието на прокурора и след изслушване на заинтересованите лица. При решение за обявяване на смъртта, се издава акт за смърт в последното местожителство на лицето.
Чл. 918
Чл. 918 от Закона за лицата и семейството предвижда, че по молба на заинтересовани лица или по искане на прокурора, съдебното решение за обявяване на отсъствие или смърт на лице може да бъде отменено или изменено, ако бъде установено, че лицето е живо или че датата на смъртта е различна от обявената. Искът се предявява срещу страната, която е искала обявяването, и срещу лицата, които имат права от акта.
Чл. 919
Исковете за развод, обявяване недействителността на брака и установяване на съществуването или не на брак се разглеждат от областния съд, в района на обикновеното жилище на ответника. Ако ответникът не живее в страната, искът се разглежда от областния съд, в района на който живее ищецът. Непълнолетни и лица под запрещение могат сами да предявяват и отговарят на брачни искове.
Чл. 920
Чл. 920 от Закона за лицата и семейството предвижда, че брачни искове могат да се съединяват единствено с иск за издръжка. Ответникът на брачен иск има право да предяви насрещен брачен иск или иск за издръжка. Освен това, насрещни искове за развод, основани на чл. 45, т. 1 и 2, могат да бъдат предявени и след изтичане на установените срокове.
Чл. 921
Съдът може да определи привременни мерки относно издръжката, жилището на съпрузите, ползването на имущество и грижата за децата по молба на една от страните. Тези мерки не могат да се обжалват отделно, но могат да бъдат изменявани от същия съд.
Чл. 922
Ищецът, чийто брачен иск е отхвърлен, не може да предяви нов брачен иск на същите или на други основания, които е могъл да предяви, ако те са му били известни. Това правило важи и за ответника относно основанията за насрещен иск, които е могъл да предяви.
Чл. 923
Чл. 923 от Закона за лицата и семейството определя, че в брачни искове не могат да се отвеждат свидетели на основание чл. 178. Съдът свободно преценява изявленията и признанията на страните, както и силата на частните документи и другите доказателства. Съдът може да нареди на страната да се яви лично за разпит. При неявяване без уважителна причина, съдът може да постанови довеждане под стража. Съдът също така има правото да събира доказателства служебно.
Чл. 924
Съдът при развода се произнася относно вината на страните, независимо от искането. Решението за недействителност или прекратяване на брака има действие спрямо всички.
Чл. 924а
Чл. 924а от Закона за лицата и семейството предвижда, че при молба за развод по взаимно съгласие, съпрузите трябва да изложат постигнатото съгласие относно родителските права, издръжката на децата и отношенията помежду си. Освен това, те могат да включат и постигнатото съгласие относно имуществените си отношения.
Чл. 924б
Председателят на съда призовава съпрузите на помирително заседание не по-рано от един месец след подаването на молбата. Съпрузите трябва да се явят лично. Ако те настояват на взетото решение, председателят съставя протокол и внася молбата за разглеждане в съдебно заседание, което ще се проведе след изтичане на 3 месеца от помирителното заседание. Ако някой от съпрузите не се яви без уважителни причини, делото се прекратява.
Чл. 924в
Съдът допуска развода, ако е убеден в сериозността на решението на съпрузите и в интерес на децата. При одобрение на съглашенията между съпрузите, непълнолетните и ограничено запретените могат да дадат съгласие за развод, но за имуществените отношения и задълженията за издръжка е необходимо съгласие на родителите или попечителите.
Чл. 924г.
Чл. 924г. от Закона за лицата и семейството гласи, че решението за развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване. В допълнение, § 9 отменя чл. 934 и 936, а изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието. Преходните разпоредби предвиждат пререгистрация на вписаните юридически лица с нестопанска цел в срок от три месеца, при условие за съгласие на Министерския съвет. Юридическите лица, които не спазят условията, ще бъдат заличени и тяхната дейност прекратена.
Чл. 212а
Параграф §1 добавя нов чл. 212а, който регулира унищожаването на актове, извършени от лице преди поставянето му под пълно запрещение. Актовете могат да бъдат унищожени, ако причината за запрещението е съществувала по време на извършването на актовете и ако от договора произтича голяма повреда за запретения, установявайки недобросъвестност на другата страна. След смъртта на лицето, извършените от него актове не могат да се оборват по причина на слабоумие, освен ако запрещението е било поискано преди смъртта или ако доказателството за слабоумието произлиза от акта, който се оспорва.
Чл. 284а
Съгласно новия чл. 284а, осъдените на издръжка на свой съпруг, възходящ или низходящ роднина, брат или сестра, които умишлено забавят изпълнението на задълженията си за повече от 3 месеца, подлежат на наказание до две години лишение от свобода и глоба до 50 000 лв. Същото наказание се налага и на лицата, които умишлено се поставят в невъзможност да дават издръжка, например чрез прехвърляне на имущество или неупражняване на права. Наказателното преследване започва само по тъжба на пострадалия.
Параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за лицата и семейството.
Параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за лицата и семейството въвежда изменения в Чл. 11, ал. 2 до ал. 5. Според новите разпоредби, исковете на малолетните и на лицата с пълно запрещение се подават и те отговарят пред съд чрез своите законни представители. Непълнолетните и лицата с ограничено запрещение могат да искат и да отговарят пред съд с участието на родителите или попечителите си. Освен това, непълнолетните имат правото да искат и да отговарят сами пред съда по спорове, свързани с придобитото от труда им.
§6
Съгласно новия член 594б, съдебното мито по искове за издръжка се определя на база присъдените платежи за една година. В случай, че искът бъде отхвърлен, съдебното мито е в размер до 5 000 лв.
§8
Преходните и заключителни разпоредби към Закона за лицата и семейството включват нови глави, свързани с обявяване на отсъствие и смърт (Глава IIIа) и производство по брачни дела (Глава IIIб). За обявяване на отсъствие или смърт се подава молба в околийския съд, който следва да събере сведения и да се произнесе с участието на прокурора. В производството по брачни дела исковете за развод и свързани искове са подсъдни на областния съд, а съдът може да постанови временно мерки относно издръжката и грижите за децата. Разводът по взаимно съгласие изисква съгласие относно родителските права и имуществени отношения, а решението за развод не подлежи на обжалване.
§1
Параграф §1 от Закона за лицата и семейството урежда пререгистрацията на вписаните юридически лица с нестопанска цел. Те трябва да подадат искане за пререгистрация в срок от три месеца след влизането на закона в сила, което трябва да бъде одобрено от Министерския съвет. В противен случай, ако не изпълнят условията, вписването им ще бъде заличено и дейността им ще бъде прекратена.
