НАРЕДБА ЗА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя правилата и условията, свързани с работното време, почивките и отпуските на работниците и служителите. Чл. 1 от наредбата е отменен с изменение от Държавен вестник, бр. 59 от 1993 г.
Чл. 2
Член 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 59 от 1993 г.
Чл. 3
Член 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 59 от 1993 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 4
Член 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е отменен с ДВ, бр. 59 от 1993 г. Следващата част от наредбата касае разпределението и изчисляването на работното време, но не е предоставена информация за конкретното съдържание на тази част.
Чл. 4а
Чл. 4а от Наредбата определя какви елементи трябва да съдържа Правилникът за вътрешния трудов ред в предприятията. В него се уточняват началото и краят на работния ден, редът за редуване на смените, почивките по време на работа и начинът на отчитане на работното време. В допълнение, се уреждат условията за въвеждане на променливо работно време и начинът на отчитане на неотработено време. Също така, Правилникът трябва да съдържа информация за запознаване на работниците с графиците за работа, включително дежурства и времето на разположение.
Чл. 5
Чл. 5 от наредбата регламентира работното време с променливи граници, което може да бъде подневно изчислявано и да включва сумирано изчисляване на работното време при определени условия. Също така, е забранено нарушаването на минималните размери на обедната, междудневната и седмичната почивка. Някои от параграфите в член 5 са отменени като незаконосъобразни.
Чл. 6
Чл. 6 от наредбата определя, че при разделяне на работния ден на две или три части, броят на прекъсванията (без обедната почивка) не може да надвишава две, а всяко прекъсване трябва да е минимум 1 час. Освен това, при разделянето на работния ден не трябва да се нарушават минималните междудневни и седмични почивки.
Чл. 7
Съгласието за полагане на нощен труд от майки с деца до 6 години, майки на деца с увреждания и трудоустроени работници е задължително в писмена форма. То може да бъде оттеглено писмено до 3 дни преди преустановяване на нощния труд, освен при основателни причини за незабавно оттегляне.
Чл. 8
Чл. 8 регламентира условията за удължаване на работното време. Удължаването се извършва с писмена заповед на работодателя, която трябва да бъде издадена не по-късно от 3 работни дни преди удължаването. Заповедта трябва да съдържа началната и крайната дата на удължаването, както и звената и работните места, за които се отнася. В специална книга за отчитане на удължаването се записват детайли за заповедта, консултациите с работниците и синдикатите, както и информация за работниците, на които се отнася удължаването. Работодателят назначава лице, което да вписва данните в книгата. Съгласие за удължено работно време се изисква в писмена форма от определени категории работници. Трудовото възнаграждение не се променя при удължаване и компенсиране на работното време.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските описва процедурата за установяване на непълно работно време. Работодателят трябва да издаде писмена заповед за всеки случай, не по-късно от 10 работни дни преди преминаването към непълно работно време. Заповедта трябва да съдържа сроковете, работните места, продължителността на работното време и информация за съгласуването с представителите на синдикатите и работниците.
Чл. 9а
Чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските регламентира утвърдителния процес на поименни графици за работа при сумирано изчисляване на работното време. Работодателят е задължен да утвърди и съхранява графиците за минимум 3 години, като запознава работниците с тях преди започване на работа. Графиците могат да се променят при промяна на числеността на работниците или други обстоятелства. Сборът от работните часове не трябва да надвишава нормата за продължителност на работното време, а при полагане на нощен труд, часовете се изчисляват с коефициент, освен в случаи на намалено работно време или работа само през нощта.
Чл. 9б
Чл. 9б регламентира сумираното изчисляване на работното време. Нормата за продължителност на работното време се определя на базата на броя на работните дни в периода, умножен по дневната часова продължителност. При ползване на отпуск, нормата се преизчислява, като се изваждат дните на отпуск от работните дни. При отпуск за временна неработоспособност или свързан с отглеждане на деца, се изваждат съответните часове от нормата.
Чл. 9в
Член 9в от Наредбата регламентира условията при сумирано изчисляване на работното време. Според него, ако в края на установения период работникът или служителят е отработил по-малко часове от определените, те се считат за престой не по тяхна вина, освен в случаи на виновно неявяване. При прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичането на периода, същите условия важат за отработените часове до датата на прекратяване.
Чл. 9г
Чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските регламентира, че ако работник или служител е отработил повече часове от определените за сумирано изчисляване на работното време, тези часове се считат за извънреден труд. Той трябва да бъде отчетен пред инспекцията по труда, съгласно чл. 149 от Кодекса на труда.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредбата е бил изменен през 2001 г. и впоследствие отменен през 2022 г. с влизане в сила на нови разпоредби от 30 септември 2022 г. Текущият текст на член 10 вече не е в сила и не съдържа актуални разпоредби относно работното време, почивките и отпуските.
Чл. 11
Член 11 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е отменен с обнародването на ДВ, бр. 38 от 1994 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 12
Член 12 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е отменен с публикацията в Държавен вестник, брой 38 от 1994 година.
Чл. 13
Раздел II "а" от Наредбата за работното време, почивките и отпуските регламентира дежурствата и времето на разположение. Тази част от наредбата е нова и е в сила от 30.09.2022 г. Предишният член 13 е отменен с ДВ, бр. 38 от 1994 г.
Чл. 13а
Чл. 13а определя дежурството като организация на работата, при която работникът или служителят е на работното си място и е готов да изпълнява трудовите си задължения. Времето на дежурство се счита за част от работното време, посочено в трудовия договор, и за него се изплаща уговореното трудово възнаграждение.
Чл. 13б
Чл. 13б от наредбата регламентира задължението на работодателя да определя длъжностите с дежурство след консултации със синдикатите. Работодателят издава заповед и утвърджава поименни графици за дежурство, които се съхраняват минимум 3 години. Работниците трябва да бъдат запознати с графиците преди започване на работа. При сумирано изчисляване на работното време, времето на дежурство се включва в графика, а при подневно изчисляване, работодателят утвърджава месечен график. Графиците трябва да спазват минималните междудневни и седмични почивки, установени в Кодекса на труда.
Чл. 13в
Член 13в от Наредбата предвижда, че когато спецификата на работата изисква, работодателят може да уговори с работника или служителя задължение да бъде на разположение извън територията на предприятието. Времето, през което работникът е на разположение, не се счита за работно време.
Чл. 13г
Чл. 13г от Наредбата регламентира задължението за разположение на работниците, което се уговаря в индивидуален или колективен трудов договор. В индивидуалния трудов договор се посочва и времето, необходимо за явяване на работа. Работодателят е задължен да утвърди поименни графици за времето на разположение, които трябва да се съхраняват минимум 3 години и да се предоставят на работниците предварително.
Чл. 13д.
Наредбата определя максималната продължителност на времето, през което работниците и служителите могат да бъдат на разположение. За един календарен месец не може да надвишава 100 часа, за работни дни - 12 часа на денонощие и за почивни дни - 48 часа. Работник или служител не може да бъде на разположение в два последователни работни дни или смени, както и в повече от два почивни дни в един календарен месец. Изключение се прави за оказване на медицинска помощ.
Чл. 13е
Когато работник или служител изпълнява трудовите си задължения по време на разположение, работодателят е задължен да издаде заповед в срок от 3 дни. В заповедта трябва да се посочат датата и часът на явяване на работа, както и продължителността на положения труд.
Чл. 13ж
Чл. 13ж от наредбата определя, че при полагане на труд по времето на разположение на работника или служителя, е необходимо да се осигури минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка след приключване на работата. Тази разпоредба е в сила от 30.09.2022 г.
Чл. 13з
Чл. 13з от Наредбата предвижда, че за времето на разположение на работника се изплаща допълнително трудово възнаграждение, съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Освен това, фактически извършената работа по време на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд в месеца, в който е положен.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредбата е отменен с ДВ, бр. 54 от 2001 г., и не е в сила от 31.03.2001 г. Това означава, че разпоредбите в него вече не са приложими.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските регламентира, че за полагането на извънреден труд работодателят издава заповед, която трябва да бъде съобщена на работниците най-малко 24 часа предварително. В случай на извънреден труд, за всеки работник е задължително да се посочи денят за ползване на непрекъсната почивка от минимум 24 часа в следващата работна седмица.
Чл. 16
Съгласието за извънреден труд е задължително да бъде в писмена форма и важи за майки с деца до 6 години, майки на деца с увреждания и трудоустроени работници и служители. Това правило е в сила от 31.03.2001 г. с последващи изменения.
Чл. 17
Работникът или служителят може да откаже полагането на извънреден труд, като предостави писмено и мотивирано заявление, което трябва да бъде регистрирано от предприятието преди началото на извънредния труд. Отказалите се не могат да бъдат дисциплинарно наказвани, освен ако не се установи, че отказът е незаконен по реда на Кодекса на труда.
Чл. 18
Член 18 от Наредбата задължава работодателите да водят специална книга за отчитане на извънредния труд, в която се записват имената на работника, номерът на заповедта за извънреден труд, началната и крайната дата и час на работа, размерът на трудовото възнаграждение за извънредния труд и денят за почивка. Положените часове извънреден труд също се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец.
Чл. 19
Член 19 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е отменен с ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г. Следваща част от наредбата касае почивките, която е обозначена като Глава втора.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредбата е предмет на две изменения и отменяния. Параграф 1 и параграф 3 от закона са отменени като незаконосъобразни с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на Върховния административен съд. Параграф 2 е отменен с ДВ, бр. 54 от 2001 г. и влиза в сила от 31.03.2001 г.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредбата е отменен като незаконосъобразен с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС. Глава трета от Наредбата се отнася за отпуските, като раздел I е посветен на платения годишен отпуск.
Чл. 22
Работниците и служителите с минимум 4 месеца трудов стаж имат право на платен годишен отпуск. При придобиване на трудов стаж през първата година, отпускът е в пълен размер. Ако част от стажа е в различни години, отпускът за първата година е пропорционален, а за втората - в пълен размер. За следващите години отпускът се определя пропорционално на трудовия стаж, без нужда от нов 4-месечен стаж. Искането за отпуск става с писмено заявление до работодателя.
Чл. 23, ал. 2
Чл. 23 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските посочва, че работниците и служителите, които работят на непълно работно време, имат право на платен годишен отпуск, който се изчислява пропорционално на времето, признато за трудов стаж. Параграф 1 е отменен като незаконосъобразен.
Чл. 24
Директорите на детските градини и училищата, както и помощник-директорите и различни педагогически специалисти имат право на удължен платен годишен отпуск от 48 работни дни. Учителите, които започват работа след началото на учебната година и нямат 4 месеца трудов стаж до ваканцията, получават платен отпуск от 4 работни дни за всеки прослужен месец.
Чл. 25
Преподавателите във висшите училища, включително професори, доценти, главни асистенти, асистенти и старши преподаватели, имат право на удължен платен годишен отпуск, който е 48 работни дни.
Чл. 26
Преподавателите в детските музикални и балетни школи имат право на удължен платен годишен отпуск от 36 работни дни. Педагозите, специалните педагози и социалните педагози, които предоставят социални услуги за деца, също имат право на 36 работни дни отпуск. Основните специалисти в социалните услуги и служителите, ангажирани с потребителите, имат право на 26 работни дни отпуск.
Чл. 27
Директорите, заместник-директорите и преподавателите в постоянни школи, които не са признати за учебни заведения, имат право на удължен платен годишен отпуск от 30 работни дни. Също така, лицата, управляващи социални услуги, и директорите на домове за медико-социални грижи за деца и детски ясли, също имат право на удължен платен годишен отпуск от 30 работни дни.
Чл. 28
Научните работници в научноизследователските, научно-музейните, научно-художествените и научно-библиотечните учреждения имат право на удължен платен годишен отпуск, който варира в зависимост от тяхната длъжност. Асистентите и главните асистенти получават 35 работни дни, доцентите и професорите, както и ръководителите на научни организации, получават 40 работни дни, а член-кореспондентите и академиците имат право на 45 работни дни.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че артистичният и художествено-техническият персонал в театри, циркове, музикални институти, кинематография и радиостанции, както и в телевизии, имат право на удължен платен годишен отпуск. Размерите на този отпуск са определени в приложение № 1 на наредбата.
Чл. 30
Работниците и служителите от летателния състав на гражданското въздухоплаване имат право на удължен платен годишен отпуск, който зависи от пролетените часове. При до 400 пролетени часа отпускът е 36 работни дни, от 401 до 600 часа - 40 дни, от 601 до 700 часа - 45 дни, а над 700 часа - 48 дни.
Чл. 31
Ръководните служители в централните и териториалните органи на изпълнителната власт, техните заместници, както и служителите, назначени от Народното събрание, Министерския съвет или Президента на Република България, имат право на удължен редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни. Същото важи и за ръководителите и експертите в Администрацията на Президента, а също и за главните редактори, редакторите, репортерите и членовете на редколегиите на всекидневния печат, както и за директорите и главните редактори на Българската телеграфна агенция.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредбата е бил изменен през 2001 г. и след това отменен през 2005 г. Съответно, разпоредбите, които са били в сила до 2005 г., вече не са актуални и не се прилагат.
Чл. 33
Когато работник или служител с право на отпуск преминава на работа в ново предприятие, той може да ползва платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в новото предприятие за текущата календарна година. Ако трудовото правоотношение бъде прекратено след ползване на целия отпуск в същата година, работникът не дължи обезщетение за неотработената част от отпуската. След прекратяване на трудовото правоотношение, работникът няма право на нов отпуск, освен ако новото предприятие предлага отпуск в по-голям размер.
Чл. 34
Член 34 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 54 от 2001 година, и е в сила от 31 март 2001 година.
Чл. 35
Член 35 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 54 от 2001 г., и влязло в сила на 31 март 2001 г.
Чл. 36
Член 36 от Наредба за работното време, почивките и отпуските е отменен с ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.
Чл. 37
Член 37 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 54 от 2001 г., и влезе в сила на 31 март 2001 г.
Чл. 37а
Работодателят е задължен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва, в началото на всяка календарна година, но не по-късно от 31 януари. Уведомлението включва и информация за отложен или неизползван отпуск от предходни години.
Чл. 37б
Чл. 37б от Наредбата за работното време, почивките и отпуските дава право на работодателя да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя без негово съгласие в определени случаи: при обявен престой над 5 работни дни, при предвидено едновременно ползване на отпуска в нормативен акт или правилника за вътрешния трудов ред, и когато работодателят е поканил писмено работника да поиска отпуск, но той не го е направил до края на календарната година. В последния случай, отпускът може да бъде предоставен до изтичане на давностния срок.
Чл. 37в
Член 37в от Наредбата е бил добавен с Държавен вестник, брой 21 от 2011 г. и е влязъл в сила на 15.03.2011 г. Впоследствие, той е отменен с Държавен вестник, брой 63 от 2015 г., като отменянето е влязло в сила на 18.08.2015 г.
Чл. 37г
Чл. 37г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск на отделни работници или на работниците от определено структурно звено, в случаи определени в Кодекса на труда. Отлагането на отпуска, при искане от работника и със съгласие на работодателя, също трябва да бъде документирано писмено и работникът трябва да бъде уведомлен своевременно.
Чл. 37д
Съгласно чл. 37д от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск в случаите по чл. 176, ал. 3 от Кодекса на труда. Това право може да бъде упражнено до изтичането на давностния срок, определен в чл. 176а от Кодекса на труда.
Чл. 38
Работник или служител може да подаде писмено искане до работодателя за отлагане на платения годишен отпуск за следващата календарна година, когато е в случаите на чл. 176, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. В случай, че работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, не е необходимо да подава такова искане.
Чл. 38а
Когато платеният годишен отпуск е отложен поради ползване на друг вид законоустановен отпуск, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, в която работникът или служителят се е завърнал на работа.
Чл. 39
Член 39 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 54 от 2001 година, и е в сила от 31 март 2001 година.
Чл. 40
Член 40 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е изменен през 1991 г. и отменен през 1993 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 41
Възнаграждението за платения годишен отпуск се изплаща на работника или служителя по негово искане не по-късно от 3 дни преди началото на ползването на отпуска. Ако такова искане не е направено, възнаграждението се изплаща по реда на обичайното изплащане на трудовото възнаграждение.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредбата урежда правата на работниците и служителите относно обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Обезщетение се изплаща, дори когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът не е придобил право на отпуск. Работниците и служителите имат право на парично обезщетение, ако имат поне 1 пълен месец трудов стаж. Размерът на обезщетението се определя пропорционално на времето, признато за трудов стаж към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Чл. 43
При смърт на работника или служителя преди да е ползвал платен годишен отпуск, на наследниците му се изплаща обезщетение, пропорционално на полагащия му се отпуск до деня на смъртта, съгласно чл. 224 от Кодекса на труда. Предишната алинея, касаеща други условия, е отменена.
Чл. 43а
Работодателите са задължени да водят документация относно платения годишен отпуск на работниците и служителите. Тази документация трябва да съдържа информация за ползването, прекъсването и отлагането на отпуска, както и данни за изплатените възнаграждения и обезщетения, съгласно Кодекса на труда.
Чл. 44 (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Наредбата регулира отпуските, свързани с майчинство, бащинство и осиновяване. Въведени са изменения и допълнения, които уточняват правата и задълженията на работниците и работодателите относно отпуските за майчинство и осиновяване. Отпуските за майчинство осигуряват защита на правата на родителите по време на важните етапи от отглеждането на деца.
Чл. 45
Отпускът поради бременност и раждане е 410 дни на дете, от които 135 дни, 45 от които преди раждането, се ползват с документ от здравните органи. Остатъкът се ползва по писмено заявление на майката. Предприятието е задължено да одобри или мотивира отказа си. Отпускът може да се прекрати по искане на майката или при определени обстоятелства, като лишаване от родителски права, осиновяване или смърт на детето. В допълнение, има специфични условия за ползване на отпуск при настаняване на детето.
Чл. 45а
Отпускът при раждане на дете се ползва от бащата на основание писмено заявление, придружено от необходимите документи, като предприятието е длъжно да го разреши. Отпускът се заявява и ползва в календарни дни. Бащата трябва да уведомява предприятието за определени промени в обстоятелствата, които водят до прекратяване на отпуска. Той има право да прекрати ползването на отпуска с писмено заявление.
Чл. 45а
Член 45а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е новоприет с ДВ, бр. 41 от 2017 г. и влиза в сила на 01.06.2017 г. Впоследствие, този член е отменен с ДВ, бр. 58 от 2018 г., с влизане в сила на 01.07.2018 г.
Чл. 45б
Чл. 45б от Наредбата регулира отпуските, свързани с новородени деца. Бащата или един от родителите на детето могат да ползват отпуск по чл. 163, ал. 10 от Кодекса на труда (КТ) след подаване на писмено заявление и прилагане на удостоверение за раждане на детето. Предприятието е задължено да одобри отпуска от посочения в заявлението ден, а в случай на отказ, да уведоми лицето с мотиви. Отпускът не може да се ползва едновременно с отпуск по чл. 167 КТ. Майката може да оттегли съгласието си за ползване на този отпуск и да продължи да ползва своя отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ. Отпускът се прекратява при определени обстоятелства, като лишаване от родителски права, осиновяване на детето и др. Лицето е длъжно да уведоми предприятието за настъпилите обстоятелства незабавно. Ползването на отпуска не се прекратява, ако майката ползва друг вид отпуск.
Чл. 45в
Член 45в от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е въведен с ДВ, бр. 41 от 2017 г. и влиза в сила от 01.06.2017 г. Той е отменен с ДВ, бр. 52 от 2024 г.
Чл. 45г
Член 45г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, който е влязъл в сила на 01.06.2017 г. и е публикуван в Държавен вестник, бр. 41 от 2017 г., е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 52 от 2024 г.
Чл. 45д
Член 45д от наредбата е нов, обнародван в Държавен вестник, брой 41 от 2017 г. и влиза в сила на 01.06.2017 г. Впоследствие е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 58 от 2018 г., като отменянето влиза в сила на 01.07.2018 г.
Чл. 45е
Отпускът по чл. 163, ал. 12 от Кодекса на труда (КТ) се предоставя на съпруга на работничка, когато детето е настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. За получаване на отпуска е необходимо писмено заявление и приложени документи. Предприятието е задължено да разреши отпуска от посочената дата, а при отказ трябва да уведоми съпруга. Отпускът не може да се ползва едновременно с друг вид отпуск. Съпругата може да оттегли съгласието си и да ползва лично отпуск. Отпускът може да бъде прекратен при определени условия, включително прекратяване на настаняването на детето или смърт на детето.
Чл. 46
Отпускът за отглеждане на дете до две години се ползва на база писмено заявление от майката или осиновителката. Предприятието е задължено да разреши отпуска от посочената дата. Ако лицето няма право на отпуск, предприятието трябва да уведоми незабавно и да мотивира отказа. При подаване на заявление от майката, се изисква декларация за липса на ограничения в родителските права и че детето не е настанено в заведение. Майката може да оттегли съгласието си по всяко време. Отпускът може да бъде прекратен при определени условия, включително ако детето бъде осиновено или настанено в заведение.
Чл. 46а
Отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се предоставя на основание писмено заявление и заверен препис от съдебно решение за настаняване на детето. Работодателят е задължен да разреши отпуска от посочения в заявлението ден. В случай на липса на съдебно решение, е достатъчно заверено копие от заповед на социалната дирекция. При подаване на заявление от един от съпрузите, той декларира, че другият не ползва отпуск. Отпускът се прекратява при определени условия, включително прекратяване на настаняването на детето, отказ от съда, или писмено желание на лицето. Работникът е длъжен да уведоми работодателя за настъпване на прекратяващи обстоятелства.
Чл. 46б
Чл. 46б от Наредбата за работното време, почивките и отпуските регламентира отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. За да бъде разрешен, осиновителят трябва да подаде писмено заявление, придружено от съдебно решение за осиновяване и акт за предаване на детето. Предприятието е длъжно да одобри отпуска от посочената дата, а при отказ да уведоми лицето с мотиви. Отпускът може да бъде прекратен при определени обстоятелства, като смърт на детето или прекратяване на осиновяването. Лицата, ползващи отпуск, трябва да уведомят работодателя за настъпили обстоятелства, водещи до прекратяване на отпуска. Отпускът се заявява и ползва в календарни дни.
Чл. 46в
Чл. 46в от Наредбата определя условията за ползване на отпуск при осиновяване. Осиновителят или един от родителите на осиновителката могат да ползват отпуск по чл. 164б, ал. 2 от КТ, след подаване на писмено заявление-декларация и предоставяне на необходимите документи. Предприятието е задължено да разреши отпуска от посочената дата, а в случай на отказ, да уведоми лицето с мотиви. Отпускът не може да се ползва паралелно с отпуск по чл. 167 от КТ. Осиновителката може да оттегли съгласието си за отпуск по всяко време и да ползва лично отпуск по чл. 164б, ал. 1 от КТ до 365 дни от предаването на детето, но не по-късно от навършване на 5 години. Има специфични случаи, при които отпускът се прекратява, като смърт на детето, прекратяване на осиновяването, настаняване на детето в заведение и др. Осиновителят е длъжен да уведоми работодателя за настъпилите обстоятелства. Отпускът се заявява и ползва в календарни дни.
Чл. 46г.
Чл. 46г. от Наредба за работното време, почивките и отпуските регламентира правото на отпуск за родителите на работнички или служителки, които сами осиновяват дете. Отпускът се ползва въз основа на писмено заявление с приложени документи, включително решение на съда за осиновяване. Предприятието е задължено да разреши отпуска от посочения в заявлението ден. Отпускът не може да се ползва едновременно с отпуск по чл. 167 от КТ. Работничката или служителката може да оттегли съгласието си и да ползва личен отпуск. Има ред за прекратяване на отпуска, включително при смърт на детето или при прекратяване на осиновяването. Работодателят трябва да бъде уведомяван за настъпили промени.
Чл. 46д
Отпускът за осиновители по чл. 164б, ал. 5, изречение второ от Кодекса на труда (КТ) може да бъде ползван от един от родителите, който сам е осиновил дете, след подаване на писмено заявление и прилагане на необходимите документи. Предприятието е задължено да одобри отпуска от посочената дата. Отпускът не може да се ползва едновременно с друг вид отпуск и може да бъде отменен по всяко време от осиновителя. Съществуват условия, при които отпускът се прекратява, като смърт на детето, прекратяване на осиновяване, настаняване на детето в детско заведение и др. Уведомление за настъпилите обстоятелства е задължително. Отпускът се ползва в календарни дни.
Чл. 46е
Отпускът при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се ползва въз основа на писмено заявление от осиновителя, към което се прилагат документи, удостоверяващи осиновяването. Предприятието е задължено да разреши отпуска от посочения в заявлението ден. Осиновителят трябва да уведоми предприятието за определени обстоятелства, които водят до прекратяване на отпуска. Осиновителят може да прекрати ползването на отпуска с писмено заявление.
Чл. 46ж
Отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се ползва по искане на бащата или осиновителя, подадено минимум 10 работни дни преди желаната дата. Работодателят е задължен да предостави отпуска от посочената дата, освен ако не уведомява за отказ в 7-дневен срок. Отпускът се заявява в календарни дни и се документира в личното досие на работника. Той може да бъде прекратен при определени обстоятелства, като смърт на детето или лишаване от родителски права. Бащата е задължен да уведомява работодателя за настъпили обстоятелства, водещи до прекратяване на отпуска.
Чл. 46з
Чл. 46з от Наредба за работното време, почивките и отпуските регламентира изискванията за удостоверение, свързано с ползването на отпуск. В удостоверението се вписват размерът и периодът на ползване на отпуска по чл. 164в, ал. 1 от Кодекса на труда за всеки отделен случай. То се съхранява при работодателя и се предоставя на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение, като предоставянето се отразява в специална книга.
Чл. 47
Член 47 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е бил изменен с ДВ, бр. 72 от 2004 г. и е влязъл в сила от 01.08.2004 г. След това е отменен с ДВ, бр. 63 от 2015 г., с влизане в сила от 18.08.2015 г.
Чл. 48
Наредбата регламентира правото на отпуск на бащата или осиновителя, когато майката на дете до 2-годишна възраст или осиновителката на дете до 5-годишна възраст почине или заболее тежко. В такива случаи, отпускът може да бъде ползван от бащата без необходимост от съгласие на майката. При смърт на бащата, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката или бащата. Наредбата описва и правото на отпуск при смърт на двамата родители и условията за ползване на отпуска от настойника.
Чл. 49
Отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ се заявява с писмено заявление от родителя, най-малко 10 работни дни преди желаната дата. Работодателят е длъжен да предостави отпуска, освен ако лицето няма право на него. Отпускът се ползва в календарни дни и при първо ползване се декларира, че такъв отпуск не е взиман от никого от родителите. При ползване на част от отпуска до 5 месеца, е необходимо писмено съгласие на другия родител. Отпускът може да бъде прекъснат по искане на родителя с писмено заявление, а използваният отпуск се отчита в специална книга при работодателя.
Чл. 49а
Чл. 49а от Наредба за работното време, почивките и отпуските определя реда за вписване на размера и периода на ползване на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст в удостоверението, което се съхранява при работодателя. Удостоверението се предоставя на работника при ползване на отпуска от друг родител или при прекратяване на трудовото правоотношение. Предоставянето на удостоверението се отразява в съответната книга на работодателя.
Чл. 49б
Член 49б от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е нов, приет с ДВ, бр. 72 от 2004 г., но е отменен с ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.
Чл. 49в
Отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст може да бъде ползван от настойника при условията на чл. 49 от Наредбата. Заявлението за отпуск трябва да включва документ за настойничество. Ако заявлението подава родител на детето, е необходимо да се приложи писмено съгласие на настойника и документите за настойничество.
Чл. 49г
Чл. 49г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските регламентира условията за ползване на отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Когато заявлението се подава от настойник, се изискват документи, удостоверяващи предходно ползване на отпуск от родителите и информация за работата им след навършване на 2 години на детето. При подаване на заявлението от родител, е необходимо писмено съгласие от настойника и съответните документи от работодателите.
Чл. 49д
Чл. 49д от Наредбата за работното време, почивките и отпуските урежда правото на отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Този отпуск се ползва при условията на чл. 49 и 49б. При подаване на заявление за първи път в предприятието, се изискват копие от акта за раждане на детето, копие от акта за смърт на другия родител или съдебно решение, както и декларация съгласно приложение № 6.
Чл. 50
Работниците и служителите имат право на отпуск за определени събития, който включва деня на събитието и следващия работен ден. Ако събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът може да се ползва в първите два работни дни след нея. Отпускът, свързан с член 158 от Кодекса на труда, не се заплаща, ако съвпада със седмичната почивка.
Чл. 51
Отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ от учебното заведение, удостоверяващ дните на заетост. След ползването на отпуск, работникът е длъжен да представи документ за удостоверяване на посещението. При отсъствие от занятия или неявяване на изпит по неуважителни причини, отпускът се счита за неплатен.
Чл. 52
Съгласно Чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласието на работодателя, относно условията по чл. 169, 170 и 171 от Кодекса на труда (КТ), трябва да бъде предоставено в писмена форма за всеки отделен случай. Това означава, че работодателят е задължен да документира своето съгласие за всяка ситуация, свързана с работното време, почивки или отпуски, поотделно.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските гласи, че възнаграждението за отпуск, ползван по чл. 168, 169 и 170 от Кодекса на труда (КТ), се изчислява по реда на чл. 177 от КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение, парично обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 169 и 170 от КТ не се изплаща.
Чл. 54
Работниците и служителите от растениевъдството, животновъдството, механизаторите в селското и горското стопанство, както и работниците от дърводобива, които имат трудово правоотношение за неопределено време и работят в неблагоприятни климатични условия, могат да ползват неплатен отпуск по чл. 160 от Кодекса на труда. Този отпуск се признава за трудов стаж до 60 работни дни в рамките на една календарна година.
Чл. 55
Наредбата определя условията и реда за ползване на платен и неплатен служебен или творчески отпуск, който се регулира от колективния трудов договор. Платеният отпуск се заплаща съгласно Кодекса на труда. В преходните и заключителни разпоредби се посочва, че предишни нормативни актове остават в сила до определен срок или до възстановяване на нормалното работно време. Има специфични разпоредби за работещите в определени сектори, като транспорт и здравеопазване. Освен това, наредбата включва и декларации и удостоверения, свързани с ползването на отпуск от работници и служители, които имат деца или осиновени деца.
§1
Нормативните актове, които са въвели намалено работно време на основание чл. 41 от Кодекса на труда от 1951 г., остават в сила и след 1 януари 1987 г. Те ще действат до изтичането на определените в тях срокове или до възстановяване на нормалната продължителност на работното време по установения ред.
§4
Работниците и служителите, които към 31 декември 1986 г. са имали право на 3 работни дни допълнителен платен годишен отпуск, продължават да го ползват, ако работят в същите дейности. Това право е регламентирано на основание чл. 55, ал. 2, буква "б" от Кодекса на труда от 1951 г. и чл. 53 от Наредбата за отпуските от 1958 г.
§5
Параграф §5 от наредбата предвижда, че в секторите транспорт, съобщения и здравеопазване ще продължат да се прилагат специфичните правила за разпределението и отчитането на работното време, валидни към 31 декември 1986 г., до края на 1988 г. Това включва и особените случаи, свързани със заплащането на работното време.
§ 5а
Работничките и служителките имат право на отпуск при определени условия, свързани с осиновяването и отглеждането на деца. Отпускът се разрешава, ако детето не е осиновено, не е настанено в детско заведение, не е починало, а осиновяването не е прекратено. Процедурата за ползване на отпуска включва подаване на писмено заявление и оттегляне на съгласие, ако е предоставено на друго лице. Правото и размерът на отпуска се определят с оглед на предходно ползван отпуск за бременност и раждане.
§ 5б
Работничките или служителките имат право на отпуск при определени условия, свързани с родителските права и статуса на детето. Отпускът по § 3в от преходните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) се разрешава при спазване на реда в чл. 45, ал. 1, т. 1 и 2. При искане за остатък от отпуска, майката или осиновителката подава писмено заявление. При наличие на съгласие за отпуск от друго лице, то трябва да бъде оттеглено. Също така, ако детето се отглежда от лице по програмата 'В подкрепа на майчинството', майката трябва да уведоми дирекция 'Социално подпомагане'. Правото и размерът на отпуска се определят на базата на предходно ползван отпуск за бременност и раждане.
§6
Наредбата за работното време, почивките и отпуските е приета на основание на различни членове от Кодекса на труда, включително чл. 139, ал. 5, чл. 155, ал. 5 и др. Тя е подлагана на изменения и допълнения в различни години, с последни изменения, влезли в сила на 01.08.2022 г.
§7
Параграф §7 от Наредбата отменя предишни нормативни актове, свързани с работното време и отпуските. Отменят се: 1. Наредбата за работното време и почивките на работниците и служителите, обнародвана през 1958 г., с множество изменения и допълнения. 2. Наредбата за отпуските на работниците и служителите, също обнародвана през 1958 г., с редица изменения и допълнения. 3. Временната наредба за прилагане на петдневна работна седмица от 1975 г.
§8
Параграф §8 е отменен с ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г. Допълнителните разпоредби към Постановление № 141 от 6 юни 2001 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските са обнародвани в ДВ, бр. 54 от 2001 г. и влизат в сила от 31.03.2001 г.
§28
Параграф §28 от Наредбата предвижда замяна на термини, свързани с работници и служители, като всички форми на думата "работник" и производни се заменят с "работник и служител" и производни. Тази промяна важи за цялата наредба и цели да включи и служителите в обхвата на текста. Промените са част от Постановление № 141 от 6 юни 2001 г., което е в сила от 31.03.2001 г.
Параграф §31
Параграф §31 указва, че наредбата влиза в сила от 31 март 2001 г. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 199 от 3 август 2004 г., което изменя и допълва наредбата, влизайки в сила от 1 август 2004 г.
§14
Параграф §14 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредбата за работното време, почивките и отпуските уточнява, че условията и редът за ползване на отпуск, описани в глава трета, раздел II от наредбата, важат и за лица, работещи по правоотношения, произтичащи от Закона за държавния служител, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за съдебната власт.
§15
Параграф §15 посочва, че наредбата влиза в сила от 1 август 2004 г. Допълнително, в преходните и заключителни разпоредби се отбелязва, че Постановление № 39 от 11 март 2005 г. за изменение и допълнение на наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е обнародвано в Държавен вестник, брой 24 от 2005 г. и влиза в сила от 1 януари 2005 г.
§20
Параграф 20 от наредбата уточнява, че постановлението влиза в сила от 1 януари 2005 г. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 305 от 16 ноември 2006 г., което изменя и допълва Наредбата за работното време, почивките и отпуските, публикувано в Държавен вестник, брой 96 от 2006 г.
§7
Параграф §7 посочва, че определени разпоредби, включително § 3, § 4, т. 1 и 3 и § 6, влизат в сила от 1 януари 2007 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 359 от 27 декември 2006 г., което изменя и допълва наредбата, и е обнародвано в Държавен вестник, брой 1 от 2007 г., с дата на влизане в сила 01.01.2007 г.
§4 и Заключителни разпоредби към Постановление № 56
Наредбата влиза в сила на 1 януари 2007 г. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 56 от 10 март 2011 г., което изменя и допълва Наредбата, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. Изменението е обнародвано в Държавен вестник, брой 21 от 2011 г. и влиза в сила от 15 март 2011 г.
§14
Параграф §14 от Наредбата постановява, че тя влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 297 от 19 декември 2013 г., което допълва Наредбата, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. Допълненията са обнародвани в Държавен вестник, брой 110 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
§3 и Заключителни разпоредби към Постановление № 212
Наредбата за работното време, почивките и отпуските влиза в сила от 1 януари 2014 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 212 от 13 август 2015 г. за изменение и допълнение на наредбата, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г., са обнародвани в Държавен вестник, бр. 63 от 2015 г. и влизат в сила от 18.08.2015 г.
§ 19
Параграф 19 от Наредбата постановява, че тя влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 95 от 18 май 2017 г., което изменя и допълва Наредбата, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. Тези изменения влизат в сила от 1 юни 2017 г.
§18
Наредбата влиза в сила на 1 юни 2017 г., с изключение на: 1) Параграфи 9 и 17, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник"; 2) Параграфи 1 и 2, които влизат в сила на 1 януари 2018 г. Заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 131 от 5 юли 2018 г. за изменение и допълнение на наредбата, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г.
§28
Параграф §28 указва, че параграфи 4-27 от наредбата влизат в сила от 1 юли 2018 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 289 от 27 септември 2022 г., което е за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет. Това постановление е обнародвано в Държавен вестник, брой 78 от 2022 г. и влиза в сила от 01.08.2022 г.
§3
Наредбата влиза в сила на 1 август 2022 г., с изключение на определени точки, които влизат в сила от деня на обнародването. Приложенията към наредбата описват правото на удължен платен годишен отпуск за артистичен и художествено-технически персонал в различни сфери (театри, музикални институти, кинематография, радиостанции, телевизии и циркове) с конкретни брой работни дни отпуск. Също така, наредбата съдържа декларации и удостоверения, свързани с ползването на отпуск от родители и осиновители, с изисквания за уведомяване на работодателя при промени в обстоятелствата.
