НАРЕДБА ЗА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя изискванията за защита на здравето на професионално облъчвани лица и населението от опасностите на йонизиращите лъчения. Тя се прилага при планирано, съществуващо и аварийно облъчване, когато е налице риск за здравето. Включва дейности с радиоактивни материали, електрическо оборудване с йонизиращо лъчение, обработка на материали с радионуклиди и професионално облъчване от радон и строителни материали. Осигурява готовност за реагиране при аварийно облъчване.
Чл. 2
Член 2 от Наредбата за радиационна защита определя, че за дейности, свързани с експлоатацията на ядрени централи, изследователски ядрени инсталации, управление на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, както и при превоз на радиоактивни вещества, се прилагат специфични изисквания за безопасност, установени в подзаконовите актове на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Чл. 3
Наредбата за радиационна защита не обхваща облъчването от космическото лъчение и естествените радионуклиди в земната кора, облъчването от радионуклиди в човешкото тяло, както и облъчването на населението от космическо лъчение по време на полети, освен екипажите на въздухоплавателни средства и космически апарати.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба за радиационна защита определя принципите за обосноваване и оптимизация на радиационната защита при човешка дейност, която води до облъчване от йонизиращо лъчение. Всяка дейност трябва да бъде обоснована с оглед на очакваните ползи и потенциалните вреди за здравето. Решенията за облъчване трябва да показват, че ползите надвишават вредите. Оптимизацията на радиационната защита включва поддържане на индивидуалните дози на възможно най-ниското ниво, като се вземат предвид икономическите и социалните фактори. Тези принципи важат за всички етапи от жизнения цикъл на ядрените съоръжения и управлението на радиоактивни отпадъци. Границите на дозите за облъчвани лица не трябва да надвишават определените стойности, с изключение на медицинското облъчване.
Чл. 5
Член 5 от Наредбата за радиационна защита установява, че за оптимизация на радиационната защита при планирано облъчване се въвеждат дозови ограничения. Тези ограничения важат както за професионално облъчване, така и за облъчване на населението. Дозовите ограничения служат като оперативен инструмент за оптимизация и се определят на база индивидуални ефективни или еквивалентни дози за определен период от време.
Чл. 6
Член 6 от Наредбата за радиационна защита предвижда, че предприятията трябва да определят и обосновават дозови ограничения за професионално облъчване. За външни работници, тези ограничения се определят съвместно от работодателя и предприятието, в което работят.
Чл. 7
Наредбата определя дозовите ограничения за населението, които се регламентират с наредбите по чл. 26 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Тези ограничения трябва да отразяват сумата от дозите, получени от облъчване в резултат на всички разрешени дейности, като се вземат предвид възможните пътища на облъчване при нормални условия на експлоатация на ядрени съоръжения или източници на йонизиращо лъчение.
Чл. 8
Член 8 от Наредба за радиационна защита определя, че министърът на здравеопазването установява референтни нива за облъчване на населението и осъществява контрол по тях. Оптимизацията на облъчванията е приоритетна, особено за ситуации над референтното ниво, но трябва да продължи и при по-ниски стойности. Конкретни стойности на референтните нива се определят в зависимост от вида на облъчването, като за различни диапазони (до 1 mSv, до 20 mSv и до 100 mSv) се вземат предвид различни критерии и информация за индивидуално облъчване.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредбата за радиационна защита определя референтните нива на радон в закрити помещения, които се измерват като средногодишна обемна активност на радон във въздуха. Тези нива важат както за лица от населението, така и за работници, при ситуации на съществуващо облъчване.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредбата за радиационна защита определя границите на дозите за професионално облъчвани лица. Те включват сумата на ефективните и еквивалентните дози от външно и вътрешно облъчване, които лицето може да получи за една година при планирано облъчване от разрешени дейности. Освен това, се вземат предвид облъчването от радон на работни места с висока средногодишна активност и съществуващото облъчване в определени ситуации. За аварийни работници важат специални изисквания за ограничаване на дозите, посочени в чл. 84 и 85.
Чл. 11
Наредбата установява граници на ефективната и еквивалентните дози за професионално облъчвани лица. Границата на ефективната доза е 20 mSv за година. За еквивалентните дози: 20 mSv за очната леща (или 100 mSv за пет последователни години с макс. 50 mSv годишно), 500 mSv за кожата и 500 mSv за крайниците, също за година.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба за радиационна защита определя, че границите на дозите за лица от населението се отнасят до сумата на ефективните и еквивалентните дози от облъчване, които могат да получат за период от една година. Тези дози включват както външно, така и вътрешно облъчване, произтичащи от всички разрешени дейности.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредбата за радиационна защита определя границите на ефективната и еквивалентната доза за населението. Границата на ефективната доза за всяко лице от населението е 1 mSv годишно. Допълнително, за еквивалентните дози, границите са: 15 mSv годишно за очната леща и 50 mSv годишно за кожата, осреднена за всеки 1 cm² от повърхността на кожата.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредбата за радиационна защита определя, че границите на ефективната доза и еквивалентните дози за учащи се и стажанти, които са навършили 18 години и работят в среда с йонизиращи лъчения, са същите като тези за професионално облъчвани лица, посочени в чл. 11.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредбата за радиационна защита определя границите на ефективната и еквивалентните дози за учащи се и стажанти на възраст от 16 до 18 години, работещи в среда на йонизиращи лъчения. Границата на ефективната доза е 6 mSv годишно. Допълнително, еквивалентните дози не трябва да надвишават 15 mSv за очната леща, 150 mSv за кожата (осреднена за 1 cm²) и 150 mSv за крайниците, също на годишна база. Лица под 18 години не трябва да извършват работа, свързана с професионално облъчване.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредбата за радиационна защита определя, че границите на ефективната доза и еквивалентните дози за учащи се и стажанти, които не са обхванати от предходните членове (чл. 14 и 15), са идентични на тези за лица от населението, установени в чл. 13. Раздел IV от наредбата е посветен на защитата на работещи бременни жени и жени кърмачки.
Чл. 17
Наредбата предвижда радиационна защита за бременни жени и жени кърмачки, работещи в предприятия, да бъде на ниво, равно на това за населението. Бременните жени трябва да уведомят работодателя си при установяване на бременност, след което работодателят е длъжен да осигури условия за работа, които да ограничат радиационната доза за нероденото дете до 1 mSv. Кърмещите жени също трябва да уведомят работодателя, който не трябва да допуска извършването на дейности, свързани с радионуклиди.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредбата за радиационна защита определя методите за оценка на ефективни и еквивалентни дози от облъчване. Величините и мерните единици, както и радиационните и тъканните тегловни фактори, са посочени в приложение № 1. Оценката на дозите отчита физико-химичните характеристики на източниците на йонизиращи лъчения. Министърът на здравеопазването, чрез Националния център по радиобиология и радиационна защита, оценява дозите на населението и представителни лица, използвайки данни от радиационния мониторинг. Лицата, отговорни за мониторинга, предоставят ежегодно резултатите до 1 март. Вторични граници за радиационен контрол и оценка на дозите са определени в приложение № 2.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредбата за радиационна защита задължава предприятията и работодателите на външни работници да осигуряват поддържане и контрол на професионалната квалификация на наетите лица. Това трябва да се извършва в съответствие с изискванията на Закона за безопасно използване на ядрената енергия и Наредбата за условията и реда за придобиване на професионална квалификация. Наредбата е приета с Постановление № 209 на Министерския съвет от 2004 г. и е подложена на изменения и допълнения.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредбата за радиационна защита определя изискванията за предприятия, които използват оборудване с радиоактивни източници. Те трябва да имат информация за опасностите от облъчване и правилното използване на оборудването, както и доказателства, че конструкцията му ограничава облъчванията до минимално ниво. Специално за медицинската радиологична апаратура, предприятията трябва да оценят радиационния риск за пациентите и клиничната оценка при използването на тази апаратура.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредбата за радиационна защита задължава предприятията да информират професионално облъчваните лица за рисковете от облъчване, процедури за радиационна защита, аварийни планове и спазване на изисквания. Работодателите на външни работници също трябва да предоставят необходимата информация. Допълнително, се акцентира на важността на ранното уведомяване за бременност и кърмене. Предприятията осигуряват обучение и програми по радиационна защита, особено за високоактивни източници, за да подготвят работниците за потенциални инциденти.
Чл. 22
Ръководителите на обекти, където могат да се срещнат случайни безстопанствени радиоактивни източници, са задължени да информират служителите си за вероятността от контакт с неизвестен източник, основни факти за йонизиращите лъчения и действия при откритие на безстопанствен източник. Освен това, те трябва да обучават служителите за визуално разпознаване на радиоактивни източници и правилните реакции при подозрение за наличие на такъв източник.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредбата за радиационна защита предвижда предоставяне на подходяща и актуализирана информация на аварийните работници относно здравните рискове и предпазните мерки, свързани с тяхната работа. Освен това, се организира обучение за реагиране в случай на аварийна ситуация, в съответствие с наредбата по чл. 123 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия. При възникване на авария, информацията се актуализира, вземайки предвид конкретните обстоятелства на инцидента.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредбата за радиационна защита определя задълженията на дозиметричните служби по отношение на професионално облъчваните лица. Те трябва да измерват дозите от облъчване и да регистрират получените дози, за да се оцени съответствието с установените дозови граници. Освен това, медицинското наблюдение на тези лица се осъществява от квалифицирани лекари, които оценяват медицинската пригодност на работниците за изпълнение на професионалните им задължения. Наблюдението трябва да бъде в съответствие с определени изисквания от Закона за здравето.
Чл. 25
Чл. 25 определя задълженията на квалифицираните експерти по радиационна защита, които включват предоставяне на препоръки, консултации и анализи относно радиационната защита на предприятията. Те осигуряват съответствие с нормативните изисквания и предлагат мерки за оптимизация, проектиране на съоръжения, мониторинг на работни места, управление на радиоактивни отпадъци и аварийна готовност. Квалифицираните експерти могат да сътрудничат с медицински физици и предприятията могат да им възлагат функции на отговорници по радиационна защита. Правоспособността им се признава по установен ред.
Чл. 26
Член 26 от Наредбата за радиационна защита определя задълженията на предприятията относно назначаването на отговорници по радиационна защита. Всеки работодател е длъжен да назначи такъв отговорник, който да контролира радиационната защита и да докладва на ръководителя на обекта за нередности. Броят на отговорниците зависи от спецификата на дейността, а работодателите на външни работници също трябва да назначат отговорници. Функциите на отговорниците включват контрол на спазването на правила, мониторинг, документация, оценка на системите за радиационна защита и обучение на работниците. Отговорниците трябва да имат удостоверение за правоспособност и могат да бъдат част от звено по радиационна защита или квалифицирани експерти.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредбата за радиационна защита изисква новите дейности, които могат да доведат до облъчване от йонизиращи лъчения, да бъдат предварително обосновани. Обосновката трябва да докаже, че ползата от дейността е по-голяма от възможната вреда за здравето на облъчените лица. При нови обстоятелства или технологии се извършва преглед и преоценка на обосноваността на дейностите. Обосновката се изготвя от предприятието заявител в процеса на държавното регулиране. Дейностите, свързани с професионално облъчване, също трябва да бъдат обосновани, като се отчитат различните категории облъчвани лица. Дейности, забранени по чл. 17 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, се считат за необосновани.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба за радиационна защита регламентира задълженията на лица, които възнамеряват да произвеждат или внасят потребителски стоки, които могат да доведат до нов клас дейност. Те трябва да предоставят информация на председателя на Агенцията за ядрено регулиране и министъра на здравеопазването относно предназначението, техническите характеристики, обезопасяването и очакваните дози от стоката. Също така, информацията се оценява за радиационна защита, а ако стоката не отговаря на критериите, министърът може да забрани продажбата й и да информира Европейската комисия.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредбата за радиационна защита регламентира дейностите, свързани с преднамерено облъчване при немедицински образни изследвания. Параграф 1 уточнява, че такива дейности могат да се извършват с медицинска радиологична апаратура за радиологична оценка на здравословното състояние на лица, оценка на физическото развитие на деца и юноши, оценка на възрастта и откриване на скрити предмети в тялото. Параграф 2 описва дейности, свързани с преднамерено облъчване без медицинска радиологична апаратура, които включват откриване на скрити предмети на или в човешкото тяло, откриване на укрити хора при контрол на товари и използване на йонизиращи лъчения за правни цели или национална сигурност.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредбата за радиационна защита предвижда, че всяка дейност, свързана с облъчване за немедицинско образно изследване, която не изисква индивидуална обоснованост, трябва да бъде предварително обоснована. Обосновката трябва да включва конкретните цели на процедурата и характеристиките на облъчваното лице, както и обстоятелствата, налагащи облъчване, които трябва да се анализират периодично.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредбата за радиационна защита определя изискванията за обосноваване на облъчването, което трябва да бъде представено за становище на министъра на здравеопазването. При използване на медицинска радиологична апаратура се изисква въвеждане на специални протоколи и диагностични референтни нива от ръководителите на лечебни заведения. В случаи без медицинска радиологична апаратура, също се прилагат специални протоколи и референтни нива, съобразени с целта на облъчването. Осигурява се информация на лицата, подложени на облъчване.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредбата за радиационна защита предвижда, че при работа с материали, съдържащи повишено количество естествени радионуклиди, е необходимо да се спазват изискванията и мерките за радиационна защита, както и контрол и ограничаване на облъчването. Тези мерки са определени в наредбата по чл. 26, ал. 5 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Чл. 33
Член 33 от Наредбата за радиационна защита предвижда освобождаване от регулиране по Закона за безопасно използване на ядрената енергия на обосновани дейности и радиоактивни материали, когато са изпълнени определени дозови критерии. Първият критерий е годишната ефективна доза за населението да не надвишава 10 µSv, а вторият - 1 mSv при сценарии с малка вероятност на възникване. При спазване на тези критериите, радиационният риск за населението се счита за пренебрежимо малък.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредбата за радиационна защита определя условията, при които дейности с радиоактивни материали могат да бъдат освободени от регулиране. Освобождаването зависи от количеството и специфичната активност на радионуклидите. За малки количества (до 1000 kg) е необходимо сумата от активностите или специфичните активности да не надвишава единица спрямо определените нива в приложение № 3, таблица 1. За големи количества (над 1000 kg) условието е аналогично, но спрямо таблица 2. Нивата за освобождаване съответстват на дозовите критерии. Дейности с количества под тези нива се считат за безопасни и не подлежат на допълнително разглеждане, освен при специфични пътища на облъчване. Дейности с радиоактивни материали над нивата за освобождаване могат да бъдат освободени от уведомление и контрол, ако радиационният риск е пренебрежимо малък и лицата не са професионално облъчвани.
Чл. 35
Чл. 35 определя дейности, които са освободени от регулиране по отношение на йонизиращи лъчения, когато радиационният риск е незначителен. Освобождаването важи за апарати със закрит източник, електронно-лъчева тръба и електрически апарати, генериращи йонизиращо лъчение, при условие че мощността на дозата не надвишава 1 µSv/h на разстояние 0,1 m от достъпните повърхности и типът на апарата е утвърден от компетентни органи. Дейностите не подлежат на контрол и не изискват уведомление.
Чл. 36
Чл. 36 определя условията за дейности с незначителен радиационен риск, които включват обоснованост на дейността, осигурена безопасност чрез проектирането на съоръжението, лесно изпълними процедури и липса на значими проблеми от експлоатационен опит. Тези дейности подлежат на уведомление и контрол за спазване на изискванията за радиационна защита.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредбата за радиационна защита регламентира управлението на радиоактивен материал, произхождащ от регулирана дейност. Такъв материал, предвиден за погребване, рециклиране или повторно използване, подлежи на регулиране по Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Лицензиантът може да поиска освобождаване от регулиране за конкретен случай, което се одобрява от председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Обосноваването на съответствието с дозовите критерии е задължително. Освободените от регулиране материали не подлежат на допълнителни изисквания по закона. Забранено е преднамереното смесване на радиоактивен материал с други материали с цел намаляване на активността, освен в определени случаи, разрешени от председателя на Агенцията.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредбата определя условията, при които радиоактивен материал може да бъде освободен от регулиране. Специфичната активност на радионуклидите в материала трябва да е под установените нива за освобождаване. Освобождаването е възможно при наличие на техногенни радионуклиди (ал. 1), естествени радионуклиди (ал. 2) или комбинация от двете (ал. 3). Освободените материали не подлежат на контрол и могат да се използват свободно (ал. 4). Нивата за освобождаване не важат за емисии в околната среда и остатъчни продукти от промишлени отрасли (ал. 5). При използване на остатъчни продукти в строителството важат специфични изисквания (ал. 6).
Чл. 39
Чл. 39 от Наредбата за радиационна защита определя условията, при които радиоактивни материали, произхождащи от регулирана дейност, могат да бъдат условно освободени от регулиране. За целта е необходимо да се спазят дозовите критерии и да се определят специфични условия за управление на материала. Освобождаването е допустимо, ако сумата от специфичните активности на радионуклидите не надвишава единица, или ако очакваната ефективна доза за населението е 1 mSv или по-малко за година. Председателят на Агенцията за ядрено регулиране определя ограничителни условия, а предаването на освободените материали се извършва с документ за удостоверяване на състава и замърсяването.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредбата за радиационна защита определя задълженията на предприятията относно управлението на радиоактивни материали, които могат да бъдат освободени от регулиране. Предприятията трябва да разработят система за управление, която включва обработка, дезактивация, съхранение, транспорт, измервания, предаване и проследимост на тези материали, както и водене на записи. Определянето на активността на радионуклидите се извършва от акредитирани лаборатории, а резултатите се прилагат към заявлението за освобождаване. Заповед за освобождаване издава председателят на Агенцията за ядрено регулиране на базата на предоставените документи.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба за радиационна защита постановява задълженията на предприятията по отношение на радиационната защита на професионално облъчвани лица, учащи се и стажанти. Те трябва да осигуряват необходимите мерки за защита, да оценяват радиационните рискове и да извършват вътрешен контрол. Работодателите имат право на достъп до информация относно облъчването на техните работници, особено когато те работят като външни работници. Отговорностите за радиационната защита се разпределят между предприятията, работодателите на външни работници и самонаетите лица за различни ситуации, включително аварийни и при работа в замърсени с радиоактивни вещества зони.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредбата за радиационна защита изисква от предприятията да осигурят оперативна радиационна защита на професионално облъчваните лица чрез прилагане на технически и организационни мерки. Тези мерки включват предварителна оценка на радиационния риск, оптимизация на защитата, класификация на облъчените лица, зониране на територии, радиационен мониторинг, медицинско наблюдение, обучение и поддържане на квалификация, както и физически бариери за безопасност.
Чл. 43
Предприятията са задължени да осигурят оперативна радиационна защита на учащи се и стажанти, навършили 18 години, които работят в среда на йонизиращи лъчения, както и на стажанти и учащи се между 16 и 18 години. За лицата над 18 години защитата трябва да е в съответствие с изискванията за професионално облъчвани лица от категория А или Б, а за лицата между 16 и 18 години - от категория Б.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредбата за радиационна защита предвижда, че предприятията трябва да се консултират с квалифицирани експерти по радиационна защита. Те трябва да получават съвети по важни въпроси, свързани с дейността на предприятията, като оценка и изпитване на системи и оборудване за радиационна защита, оценка на проекти, периодична проверка на ефективността на съоръженията, оценка на нови източници на йонизиращи лъчения и калибриране на измервателни средства.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредбата за радиационна защита предвижда класификация на работните места в предприятията в зависимост от местоположението и оценка на радиационните рискове. Предприятията трябва да установят режими на достъп, които са съобразени с особеностите на съоръженията и източниците на йонизиращи лъчения. Създават се контролирани и надзиравани зони, като изискванията за тяхното определяне са описани в съответните раздели на наредбата. Освен това, предприятията трябва да извършват анализ и оценка на условията на работа в тези зони с оглед радиационната защита.
Чл. 46
Предприятията, които извършват дейности с радиация, са задължени да установят и прилагат вътрешни правила за работа на всички работни места, където е възможно професионално облъчваните лица да получат индивидуална ефективна доза над 1 mSv за една година. Също така, ако дозата за очната леща надвишава 15 mSv или дозата за кожата и крайниците надвишава 50 mSv, също се прилагат съответните правила.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредбата за радиационна защита определя условията за работа в среди с радон. Когато средната годишна активност на радон е над 300 Bq/m³ и индивидуалната ефективна доза на работниците може да надвиши 6 mSv на година, се прилагат изисквания за радиационна защита. Ако активността е под 300 Bq/m³ и дозата е под 6 mSv, облъчването подлежи на преглед и оценка.
Чл. 48
Когато индивидуалната ефективна доза за екипажи на летателни апарати надвиши 1 mSv за година, предприятието е задължено да предприеме мерки за оценка на облъчването, прогнозно облъчване при съставяне на графици, информираност за здравни рискове и спазване на изискванията за бременни жени. При доза над 6 mSv за година се прилагат допълнителни мерки за радиационна защита.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредбата за радиационна защита определя мерките за радиационна защита на работни места с материали, съдържащи естествени радионуклиди. Когато ефективната доза за работник надвишава 6 mSv годишно, се прилагат мерки за професионално облъчвани лица. Ако дозата е под 6 mSv, се следват изискванията на Наредбата, приета с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2012 г.
Чл. 50
Наредбата за радиационна защита предвижда създаването на контролирани зони в ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения. Основните изисквания включват определяне на границите на контролираната зона, контрол на достъпа, радиационен мониторинг, поставяне на предупредителни знаци и поддържане на вътрешни документи и правила за радиационна защита. Всяко предприятие е задължено да разработи инструкции за безопасна експлоатация, радиационна защита, аварийни планове и процедури за работа с йонизиращи лъчения и управление на радиоактивни отпадъци.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредбата за радиационна защита описва как се определят границите на контролираната зона по време на лицензиране на дейности, като се вземат предвид проектните мощности на дозата и прогнозите за облъчване. Зоната и входовете й трябва да бъдат маркирани, а достъпът е ограничен чрез физически бариери и технически мерки в зависимост от радиационния риск.
Чл. 52
Предприятията следят за спазването на правилата за достъп и работа в контролираните зони, включително мониторинг на радиоактивни замърсявания. Работните места трябва да имат писмени инструкции и средства за радиационна защита. В контролираната зона на ядрено съоръжение се осигуряват места за преобличане и санитарни пропускници. На изхода от контролираната зона се извършва контрол на радиоактивното замърсяване на работниците и изнасяните предмети.
Чл. 53
Мерките за радиационна защита в контролираните зони и за предотвратяване на радиоактивни замърсявания трябва да са съобразени с вида на съоръженията и радиационния риск. При работа в контролирани зони на ядрени съоръжения се прилагат специфични мерки за радиационна защита, съгласно глава единадесета.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредбата за радиационна защита предвижда, че предприятията трябва периодично да анализират и оценяват условията в контролираните зони. При необходимост те трябва да предприемат допълнителни мерки за радиационна защита, да променят границите на тези зони и да уведомят председателя на Агенцията за ядрено регулиране. При вземане на решения за промяна на границите и планиране на мерки, предприятията трябва да се консултират с експерти. Всяка промяна в границите на контролираната зона трябва да бъде отразена в лицензията на предприятието.
Чл. 55
Предприятията са задължени да осъществяват контрол по спазването на изискванията за радиационна защита в контролираните зони. Тези изисквания се установяват чрез вътрешни документи, като инструкции и правилници, и са включени в лицензии и разрешения. В случай на отклонения или нарушения, предприятията трябва да предприемат коригиращи мерки и да уведомят председателя на Агенцията за ядрено регулиране, когато това е предвидено в условията на лицензии и разрешения.
Чл. 56
Член 56 от Наредбата за радиационна защита предвижда, че предприятията трябва да извършват системен радиационен мониторинг на работната среда в контролираните зони и да информират работниците за резултатите. Мониторингът включва измерване на различни радиационни параметри, като мощност на дозата от външно облъчване, плътност на потока от йонизиращи частици, обемна активност на радиоактивни газове и повърхностни радиоактивни замърсявания. Резултатите от мониторинга се регистрират и съхраняват, и могат да се използват за оценка на индивидуалните дози на облъчваните лица. Освен това, предприятията трябва да представят резултатите на председателя на Агенцията за ядрено регулиране при определени условия.
Чл. 57
Предприятията са задължени да извършват изпитвания и оценка на състоянието на системите и оборудването, които осигуряват радиационна защита. Резултатите от тези изпитвания трябва да бъдат съобщавани на председателя на Агенцията за ядрено регулиране в определени случаи, посочени в лицензии и разрешения, свързани с дейностите на предприятията.
Чл. 58
Предприятията са задължени да се консултират с квалифицирани експерти по радиационна защита, когато вземат решения и прилагат мерки за оптимизация на радиационната защита. Това е важно за осигуряване на безопасност и ефективност в управлението на радиационните рискове.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба за радиационна защита определя изискванията за създаване на надзиравана зона в ядрени съоръжения или обекти с източници на йонизиращи лъчения. Предприятието е задължено да извършва радиационен мониторинг на работните места в зоната, отчитайки радиационния риск. При необходимост, то трябва да поставя знаци и маркировки за помещения и оборудване, както и да създава вътрешни инструкции и правила за безопасна работа, съобразени с радиационния риск.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредбата за радиационна защита определя, че границите на надзираваните зони се установяват по време на лицензиране на дейности с ядрени съоръжения или източници на йонизиращи лъчения, като се вземат предвид радиационните рискове. Предприятията трябва да се консултират с квалифицирани експерти по радиационна защита при определяне и промяна на тези граници, които могат да включват сгради и терени извън контролирани зони.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредбата за радиационна защита предвижда, че предприятията трябва да извършват системен радиационен мониторинг в надзираваните зони. Този мониторинг включва измерване и оценка на радиационните характеристики на работната среда. Важно е да се отбележи, че в надзираваните зони не се прилагат мерките за радиационна защита, които са задължителни за контролираните зони.
Чл. 62
Предприятията са задължени да извършват анализ и оценка на работните условия в зоните с радиационен риск. При необходимост те трябва да въведат вътрешни правила за работа, които да отразяват радиационния риск, свързан с източниците на йонизиращи лъчения и извършваните дейности.
Чл. 63
Наредбата определя две категории на професионално облъчвани лица за радиационен мониторинг и медицинско наблюдение. Категория А включва лица, които могат да получат индивидуална ефективна доза над 6 mSv за година, или еквивалентни дози над 15 mSv за очната леща, или над 150 mSv за кожата и крайниците. Категория Б включва лица, които не попадат в категория А.
Чл. 64
Работодателите са задължени да категоризират работниците, които ще извършват дейности с потенциално професионално облъчване, преди те да започнат работа. Категоризацията трябва да се преглежда редовно, вземайки предвид условията на работа и медицинските наблюдения на облъчваните лица. Трябва да се вземат под внимание и възможните облъчвания.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредбата за радиационна защита предвижда, че предприятията и работодателите на външни работници трябва да извършват систематичен индивидуален дозиметричен контрол на професионално облъчваните лица от категория А. За тази цел се използват индивидуални дозиметри, които определят получените дози от външно облъчване. Ако лицата от категория А могат да получат съществено вътрешно облъчване или облъчване на очната леща или крайниците, се въвежда система за мониторинг на тези облъчвания.
Чл. 66
Предприятията са задължени да организират и провеждат дозиметричен контрол на професионално облъчвани лица от категория Б, за да потвърдят правилната им категоризация. Индивидуалният дозиметричен контрол се извършва винаги, когато е изискан от органите на държавния здравен контрол, съгласно Закона за здравето.
Чл. 67
Член 67 от Наредбата за радиационна защита определя правилата за индивидуален дозиметричен контрол на професионално облъчвани лица от категория А и Б. Контролът се извършва съгласно изискванията на наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето. Дозите се определят на базата на показанията на индивидуални дозиметри, които са одобрен тип и са преминали метрологичен контрол. Органите на държавен здравен контрол следят за дозите на облъчените лица в предприятията.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредбата за радиационна защита определя начините за осъществяване на индивидуален дозиметричен контрол на професионално облъчваните лица от категория А и Б, когато индивидуалните измервания на дозите не са възможни или недостатъчни. Контролът може да се извърши по косвен начин, чрез радиационен мониторинг на работните места и измерени дози от индивидуални дозиметри на други лица, или чрез одобрен аналитичен изчислителен метод от Националния център по радиобиология и радиационна защита.
Чл. 69
Предприятията, в съгласие с квалифициран експерт по радиационна защита, трябва да идентифицират лицата от категория A, които са подложени на професионално облъчване и могат да получат значимо вътрешно облъчване или облъчване на очната леща или крайниците. Освен това, те трябва да определят методите и средствата за контрол на облъчването.
Чл. 70
При аварийно облъчване, предприятията са задължени да организират оценка на получените дози от облъчване, както от външни, така и от вътрешни източници. Това е важна мярка за осигуряване на радиационната безопасност и защита на работниците и населението.
Чл. 71
Предприятията са задължени да разработват, утвърдят и изпълняват програми за радиационен мониторинг на работната среда, за да оценят професионалното облъчване. При изготвяне на програмите се определят радиационните характеристики, честотата на измерванията, контролните точки и характеристиките на средствата за измерване. Консултация с квалифицирани експерти е необходима. Ако предприятието не може да изпълни програмите, те могат да бъдат възложени на външни лица с необходимата регистрация.
Чл. 72
Програмите за радиационен мониторинг в ядрени съоръжения трябва да бъдат съгласувани с Националния център за радиобиология и радиационна защита. Член 72, алинея 2 е отменен с ДВ, бр. 110 от 2020 г.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредба за радиационна защита установява задълженията на предприятията относно осигуряване на средства за измерване на йонизиращи лъчения. Те трябва да отговарят на Закона за измерванията, освен в определени случаи, когато средствата се осигуряват от външни лица. Резултатите от радиационния мониторинг трябва да се документират, съхраняват в предприятието и да се предоставят на контролни органи при поискване.
Чл. 74
Наредбата предвижда задължение за предприятията и работодателите на външни работници да документират резултатите от индивидуалния дозиметричен контрол за работници от категория А и Б. Резултатите от радиационния мониторинг, включително доклади за аварийни ситуации и повишено облъчване, трябва да се съхраняват. Дозиметричните служби регистрират и съхраняват отчетените дози и изпращат протоколи на работодателите.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредбата за радиационна защита определя задълженията на предприятията и работодателите на външни работници относно предоставянето на данни от индивидуалния дозиметричен контрол на професионално облъчвани лица. Данните трябва да се предоставят най-малко веднъж годишно и да включват лични данни на работниците, данни за предприятието, както и информация за периода на контрол. Обработката и съхранението на данните трябва да съответстват на изискванията на закона.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба за радиационна защита задължава предприятията и работодателите на външни работници да предоставят на професионално облъчваните лица резултатите от индивидуалния дозиметричен контрол. В случай на аварийно облъчване, работодателите трябва незабавно да уведомят съответните органи за получените дози. Информацията също така се предава на медицинските наблюдатели за оценка на здравословното състояние на работниците.
Чл. 77
Лицата, които са подложени на професионално облъчване, трябва да преминават медицинско наблюдение, за да се оцени тяхното здравословно състояние и годност за работа. Това наблюдение е задължително за работниците от категория А.
Чл. 78
Наредбата за радиационна защита предвижда, че медицинското наблюдение включва първоначални и периодични медицински прегледи. Първоначалният преглед се извършва преди наемане на работник от категория А или Б, за да се оцени неговата годност. Периодичният преглед се прави най-малко веднъж годишно, за да се установи, дали работникът продължава да е в здравословно състояние, позволяващо му да извършва работата си. Лекарят може да определи по-чести прегледи или да продължи наблюдението след прекратяване на трудовата дейност.
Чл. 79
Чл. 79 от Наредбата за радиационна защита забранява на предприятията да наемат или осигуряват работа на служители в среда с йонизиращи лъчения, ако лекарят, извършил оценката на медицинската пригодност, е дал заключение, че лицето трябва временно да бъде изведено от такава среда.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредбата за радиационна защита позволява на министъра на здравеопазването, в съгласие с председателя на Агенцията за ядрено регулиране, да разреши на определени работници да получат индивидуални дози радиация, надвишаващи стандартните граници. Това може да се случи само при изключителни обстоятелства, различни от авария. Максималната разрешена ефективна доза е 50 mSv за една година, при условие че средната годишна доза за последните пет години не надвишава 20 mSv.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредбата за радиационна защита определя условията и ограниченията за планирано повишено облъчване на професионално облъчвани лица от категория А. Повишеното облъчване се разрешава само за конкретни случаи, за ограничено време и на определени работни места, без да се допуска надвишаване на разрешените дози. Не се допуска облъчване на стажанти, учащи се, бременни и кърмещи жени. Преди провеждането на операции, се изисква предварителна обосновка и обсъждане с работниците и експерти. Лицата, на които е разрешено облъчване, трябва да бъдат информирани за рисковете и да дадат писмено съгласие. Получените дози се регистрират, а надвишаването на дозите не води до автоматично отстраняване от работа.
Чл. 82
Наредбата предвижда, че за получаване на разрешение за планирано повишено облъчване на работници, предприятието трябва да подготви и представи на министъра на здравеопазването и председателя на Агенцията за ядрено регулиране определена документация. Тази документация включва обосновка на операциите, списък на участниците с писмено съгласие, данни за дозовото натоварване и медицинска пригодност, мерки за радиационна защита и евентуално други необходими документи. На базата на представената документация, министърът определя допустимите нива на индивидуалната ефективна доза.
Чл. 83
Чл. 83 от Наредбата за радиационна защита предвижда, че предприятията трябва да информират лицата, които са подложени на планирано повишено облъчване, за получените дози след приключването на съответните операции или по искане на лицето. Освен това, професионално облъчвано лице има правото да прекрати участието си в операциите чрез писмен отказ.
Чл. 84
Чл. 84 от Наредбата за радиационна защита определя условията за дозите на аварийните работници при ситуации на аварийно облъчване. Дозите не трябва да надвишават границите за професионално облъчвани лица, а в случай на невъзможност за спазване на това условие, дозите се ограничават с референтни нива, които по правило не трябва да надвишават 100 mSv. В изключителни случаи, свързани със спасяване на човешки живот или предотвратяване на тежки последствия, референтното ниво може да бъде до 500 mSv.
Чл. 85
При аварийни ситуации работодателите трябва да информират аварийните работници за рисковете за здравето и мерките за радиационна защита. Аварийните работници могат да участват в дейности с индивидуални дози над 50 mSv само след писмено потвърждение за доброволно участие.
Чл. 86
В случай на аварийно професионално облъчване, работодателите осигуряват средства за радиационен мониторинг и индивидуална защита на работниците. Те също така трябва да се консултират с експерти по радиационна защита за оценка на индивидуалните дози и радиологичните последствия.
Чл. 87
Работодателите и предприятията, които наемат външни работници, са задължени да предоставят информация на аварийните работници за получените дози радиация след приключване на дейностите по ликвидиране на последствията от авария. Информацията трябва да бъде предоставена и при поискване от аварийните работници в течение на дейността.
Чл. 88
Аварийните работници са задължени да преминават специално медицинско наблюдение, което се осъществява в зависимост от условията на аварийното професионално облъчване.
Чл. 89
Чл. 89 от Наредбата за радиационна защита задължава организациите и работодателите, участващи в аварийното реагиране, да изпълняват програма за управление на дозите радиация, които могат да получат работниците в случай на аварийно облъчване. Това включва контрол и регистрация на получените дози.
Чл. 90
Чл. 90 от Наредбата за радиационна защита задължава предприятията да осигуряват радиационна защита и дозиметричен контрол на външните работници по същия начин, както за собствения персонал. Те трябва да контролират спазването на вътрешните правила за радиационна защита от външните работници. Предприятията носят отговорност за оперативната радиационна защита на външните работници, а работодателите на тези работници са длъжни да осигурят радиационна защита самостоятелно или по договор с предприятията.
Чл. 91
Наредбата за радиационна защита определя условията, при които предприятията могат да допускат външни работници до работа в ядрени съоръжения или обекти с източници на йонизиращи лъчения. Работниците трябва да представят медицински заключения за годност, да бъдат категоризирани в съответствие с очакваните дози облъчване, да имат радиационни паспорти за предходния период на облъчване и удостоверения за правоспособност, квалификация и обучение.
Чл. 92
Наредбата предвижда, че предприятията, допускащи външни работници в контролираната зона, са задължени да провеждат допълнителни обучения и инструктажи относно процедурите по радиационна защита и мерките за безопасност. Обучението включва и елементи от плановете за аварийно реагиране. При допускане на външни работници в надзираваната зона, предприятието трябва да проведе специализирани инструктажи, съобразени с радиационния риск и съответните дейности.
Чл. 93
Член 93 от Наредбата за радиационна защита задължава предприятията да осигурят необходимите технически средства за радиационна защита и дозиметричен контрол на външните работници. Това включва документиране на индивидуалния дозиметричен контрол след приключване на работата, като се отчитат периодът на работа и оценките на ефективната и еквивалентните дози, както и оценката на дозите от вътрешно облъчване при наличие на радионуклиди.
Чл. 94
Наредбата предвижда въвеждане на референтно ниво от 300 Bq/m³ за средногодишната обемна активност на радон в закрити помещения, където е възможно повишено облъчване от радон. Целта е да се ограничи облъчването от радон на работните места в тези помещения.
Чл. 95
Чл. 95 от Наредбата за радиационна защита определя мерките, които предприятията трябва да предприемат при надвишаване на обемната активност на радон на работни места. При активност над 300 Bq/m³ и индивидуална ефективна доза над 6 mSv за година, работодателите трябва да предприемат мерки за радиационна защита и да уведомят съответните органи. Ако дозата е под 6 mSv, работните места подлежат на мониторинг. Държавният здравен контрол предписва мерки за осигуряване на радиационната защита на работниците.
Чл. 96
Чл. 96 от Наредбата за радиационна защита определя мерките за оперативна радиационна защита на населението от облъчване при нормални обстоятелства, свързани с ядрени съоръжения. Включва избор и одобрение на площадка, разрешение за строителство, проверка на готовността за експлоатация, одобряване на планове за освобождаване на радиоактивни вещества, контрол на достъпа до съоръжението и издаване на лицензия. Освен това, за дейности, подлежащи на регистрация, се предвиждат мерки за предотвратяване на нерегламентирано облъчване, които се определят при издаване на удостоверение за регистрация.
Чл. 97
Чл. 97 от Наредбата за радиационна защита описва отговорностите на председателя на Агенцията за ядрено регулиране при одобряване на лицензии за експлоатация на ядрени съоръжения и обекти с радиоактивни вещества. Лицензията включва разрешени нива на активността на радиоактивни емисии и условия за контрол на изхвърлянията в околната среда, с акцент на оптимизацията на радиационната защита. Нивата се определят въз основа на дозови ограничения и се отчитат пътищата на облъчване. При наличие на емисии от материали с естествени радионуклиди, се прилагат специфични изисквания от Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Чл. 98
Чл. 98 от Наредбата за радиационна защита предвижда извършване на скринингови оценки на ефективните дози за населението при определени разрешени дейности, свързани с радиоактивни емисии. При ядрени съоръжения е необходимо реалистично оценяване на дозите, основаващо се на действителни данни. Определят се представителни лица за оценка на облъчването, а указания от министъра на здравеопазването трябва да се спазват при оценка на здравния риск.
Чл. 99
Чл. 99 от Наредбата за радиационна защита посочва, че реалистичната оценка на ефективните дози за представително лице включва четири основни аспекта: 1) оценяване на външното облъчване в зависимост от вида и характеристиките на йонизиращите лъчения; 2) оценяване на вътрешното облъчване в зависимост от постъпването и характеристиките на радионуклидите; 3) отчитане на съдържанието на радионуклиди в храни, питейни води и околната среда; 4) отчитане на дозово определящите пътища на облъчване.
Чл. 100
Чл. 100 на Наредбата за радиационна защита задължава предприятията, които извършват дейности с радиоактивни вещества, да провеждат радиационен мониторинг и оценка на емисиите. Те трябва да докладват ежегодно на Министерството на здравеопазването и Агенцията за ядрено регулиране, а при превишаване на емисиите - незабавно да уведомят съответните органи. Предприятията, експлоатиращи ядрени централи, са длъжни да докладват резултатите на Европейската комисия. Информацията за облъчване и радионуклиди трябва да бъде публикувана на интернет страницата на Националния център по радиобиология и радиационна защита до 30 април всяка година.
Чл. 101
Всяко предприятие е задължено да ограничава и контролира облъчването на населението при нормални условия, като поддържа оптимално ниво на защита, приема подходящо оборудване, извършва измервания и оценки на облъчването, проверява ефективността на оборудването и се консултира с експерти по радиационна защита.
Чл. 102
Чл. 102 от Наредбата за радиационна защита описва управлението на ситуации на аварийно облъчване, което включва оценка на потенциалните ситуации, разпределение на отговорности, поддържане на вътрешни и външни аварийни планове, надеждни комуникации, здравна защита на работниците, информираност и обучение на персонала, индивидуален дозиметричен контрол, информиране на населението и преминаване от аварийна ситуация към съществуващо облъчване. Плановете за аварийно реагиране целят предотвратяване на тежки тъканни реакции и намаляване на риска от стохастични ефекти, следвайки принципите на радиационна защита.
Чл. 103
Чл. 103 от Наредбата за радиационна защита определя референтните нива за облъчване на населението при аварийни ситуации, които варират от 20 до 100 mSv. Възможно е да се установи по-ниско ниво от 20 mSv, ако се осигури адекватна защита без значителни разходи. Определянето на референтни нива взема предвид социални критерии и специфики на ситуацията, като се предоставя информация за индивидуално контролиране на облъчването и оценка на радиационните рискове. Предприятията са задължени да поддържат аварийни планове за реагиране, включващи защитни мерки за източниците на радиация, околната среда и засегнатите лица.
Чл. 104
Чл. 104 от Наредбата за радиационна защита определя организацията на реагирането и координацията при аварии, включително поддържането на външен авариен план. Планът включва защитни мерки, които отчитат характеристиките на аварията и стратегия за оптимизирана защита. В него се включват референтни нива за облъчване, стратегии за защита на населението, критерии за специални мерки, информация за засегнатите лица, ред за информиране и оценка на ефективността на мерките, контрол на дозите и документиране на последиците от аварията.
Чл. 105
Наредбата предвижда предоставяне на информация на населението, което може да бъде засегнато от радиационни аварии. Информацията включва основни факти за радиоактивността, видове аварии, спешни мерки и действия на населението. Тя се предоставя без предварително искане и се поддържа актуална. В случай на предалармена фаза, населението получава допълнителни съвети. При реална авария, информацията обхваща характеристиките на аварията, поведенчески препоръки и специфични предупреждения за уязвими групи.
Чл. 106
Чл. 106 от Наредбата за радиационна защита определя процедурата за вземане на решения при прекратяване на ядрена или радиационна авария, като се вземат предвид референтни нива и необходимостта от ликвидиране на последствията. Населението получава информация за защитни мерки при преминаване от аварийна ситуация към съществуващо облъчване. Работниците, ангажирани с възстановителни дейности, подлежат на изисквания за радиационна защита. Планирането на аварийно реагиране включва реда за преминаване между различни ситуации на облъчване и консултации с други държави.
Чл. 107
Чл. 107 от Наредбата за радиационна защита задължава предприятията да уведомят председателя на Агенцията за ядрено регулиране незабавно при авария, свързана с техните съоръжения или дейности. Освен уведомлението, те трябва да направят оценка на обстоятелствата и последиците от аварията, да предприемат мерки за аварийно реагиране, включително незабавни защитни мерки, ограничаване на радиационните последици, оценка на ефективността на мерките, прилагане на допълнителни мерки за защита и съдействие при реагиране извън площадката.
Чл. 108
Министерството на вътрешните работи, чрез Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", осъществява превантивни дейности за радиационна защита в сътрудничество с други държави от ЕС и трети държави. При радиационна авария или при загуба, кражба или откритие на опасни радиоактивни източници, председателят на Агенцията за ядрено регулиране установява контакт с компетентните органи на засегнатите държави за информиране и координиране на защитните мерки.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредбата за радиационна защита определя условията и мерките, които трябва да се предприемат при съществуващо облъчване. В случаите на облъчване, отговорността може да бъде възложена на определени юридически или физически лица, като се прилагат изискванията за планирано облъчване. Ситуациите на съществуващо облъчване включват: 1) облъчване от замърсени терени с остатъчни радиоактивни материали, 2) облъчване от естествени радиоактивни източници, и 3) облъчване от потребителски стоки, съдържащи радионуклиди.
Чл. 110
Член 110 от Наредбата за радиационна защита регламентира задълженията на ведомствата и юридическите лица, ангажирани с мониторинг на околната среда. Те трябва незабавно да информират органите на държавния здравен контрол за установени замърсявания. Националният център по радиобиология и радиационна защита оценява здравния риск при облъчване на населението и дава препоръки за мерки за радиационна защита. Лицата, упоменати в чл. 109, ал. 1, са задължени да изготвят програми и планове за изпълнение на тези препоръки. За възстановяване на замърсени терени, към заявлението за разрешение по Закона за безопасно използване на ядрената енергия, се прилагат съгласуваните програми и планове.
Чл. 111
Чл. 111 от Наредбата за радиационна защита регламентира процеса на управление на ситуации на съществуващо облъчване. Министерският съвет, по предложение на заинтересованите ведомства, приема стратегии и планове, които определят отговорностите на ведомствата, цели по отношение на годишната ефективна доза, граници на засегнатите терени, защитни мерки, контрол на достъпа и оценка на облъчването на населението. В документацията се включват краткосрочни и дългосрочни цели, мерки за предотвратяване на облъчване и оценка на необходимите средства за контрол.
Чл. 111а
Чл. 111а от Наредбата за радиационна защита предвижда провеждане на консултации с заинтересованите страни относно мерките за контрол на облъчването в терени с дълготрайно остатъчно радиоактивно замърсяване. Целта е да се създадат условия за нормален живот, като се определят референтни нива, изгражда необходимата инфраструктура за самозащита, предприемат възстановителни мерки и се обособят зони със специален режим, ако е необходимо.
Чл. 112
Чл. 112 от Наредбата за радиационна защита предвижда оптимизация на защитните мерки за управление на ситуации на съществуващо облъчване. Оценява се разпределението на дозите от облъчванията и се планират стъпки за тяхното намаляване, особено когато дозите надвишават референтните нива. Отговорните ведомства следва да оценяват наличните мерки, да информират населението за рисковете и средствата за защита, да дават указания за контрол на облъчванията и да предоставят информация за радиационен мониторинг.
Чл. 113
Чл. 113 от Наредбата за радиационна защита предвижда прилагане на мерки за радиационна защита и контрол за дейности с материали, съдържащи повишено количество естествени радионуклиди, когато облъчването е значимо за радиационната безопасност. Това се осъществява в съответствие с наредбата по чл. 26, ал. 5 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Чл. 114
Чл. 114 от Наредбата за радиационна защита предвижда, че за лицата, извършващи дейности по чл. 113, максималната годишна доза на облъчване в производствени условия не трябва да надвишава 6 mSv над дозата от естествения радиационен фон. За лицата от населението не се определя граница на ефективната доза при облъчване от естествени източници.
Чл. 115
Наредбата определя референтно ниво за средногодишната обемна активност на радон във въздуха на жилищни и обществени сгради, което е 300 Bq/m³. При установяване на надвишаване на това ниво, се предвиждат мерки за намаляване на активността на радон, информиране на населението относно рисковете и провеждане на системен контрол на радоновото съдържание в сградите.
Чл. 116
Наредбата определя референтни нива за външно облъчване от гама-лъчение от строителни материали, като основното ниво е 1 mSv на година. Вторичното референтно ниво за съдържание на естествени радионуклиди се изчислява чрез индекс на специфична активност. Максималните допустими стойности на този индекс зависят от предназначението на материалите: 1 за основен строеж на жилищни и обществени сгради, 2 за облицовъчни материали и 4 за инфраструктура извън населено място. Списък на строителни материали, които не отговарят на изискванията, е предоставен в приложение № 7. Процедурата за установяване на съответствие и пускане на пазара на строителни материали е регламентирана от закона за здравето.
Чл. 117
Чл. 117 от Наредбата за радиационна защита предвижда, че населението може да използва питейна вода без ограничения, ако годишната ефективна доза от радионуклиди е до 0,1 mSv. При дози над 0,1 mSv, министърът на здравеопазването има правомощия да разрешава отклонения от стандартите за качество на водата, в съответствие с наредбата по чл. 135, т. 3 от Закона за водите.
Чл. 118
Член 118 от Наредбата за радиационна защита е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 110 от 2020 година.
Чл. 119
Чл. 119 от Наредба за радиационна защита е отменен с ДВ, бр. 110 от 2020 г. Тази глава, която обхваща контрола и управлението на високоактивни източници, съдържа общи изисквания, които са важни за безопасността и здравето на обществото.
Чл. 120
Предприятията, които работят с радиоактивни източници, са задължени да водят отчет и да извършват ежегодна инвентаризация. За целта се назначава комисия, която проверява наличността и състоянието на радиоактивните източници, а резултатите от проверката се представят на Агенцията за ядрено регулиране. При инциденти, като загуба или кражба на радиоактивни източници, предприятията трябва незабавно да уведомят Агенцията и Министерството на вътрешните работи. Освен това, те трябва да предоставят информация и да съдействат на инспекторите на агенцията при проверки.
Чл. 121
Чл. 121 от Наредбата за радиационна защита предвижда, че предприятията трябва да предприемат технически и организационни мерки за ефективен контрол и отчет на радиоактивните източници. Това включва следене на местоположението, състоянието, използването и съхраняването на радиоактивните източници, както и техния рециклиране или погребване, когато станат неизползваеми. Освен това, предприятията трябва да назначат правоспособни лица, отговорни за вътрешния контрол на радиоактивните източници, и да уведомят Агенцията за ядрено регулиране за тези лица.
Чл. 122
Чл. 122 от Наредбата за радиационна защита задължава предприятията, които използват или съхраняват високоактивни източници, да провеждат периодични изпитвания за херметичност. Честотата на тези изпитвания се определя от председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Допълнителни тестове могат да бъдат предписани от инспектори на Агенцията. След изтичането на срока за безопасна експлоатация, херметичността на източника се проверява поне веднъж годишно. Резултатите от тези тестове се оценяват от комисия, която предлага на председателя на Агенцията условия за продължаване на експлоатацията.
Чл. 123
Предприятията, които използват или съхраняват високоактивни източници, имат задължения за проверка на целостта на източниците след инциденти, уведомяване на Агенцията за ядрено регулиране за загуба, кражба или увреждане, и удостоверяване на доброто състояние на източниците. Те трябва също така да поддържат вътрешни документи за предотвратяване на нерегламентиран достъп и да връщат или предават снети от употреба източници на лицензирани предприятия.
Чл. 124
Всяко предприятие е задължено да води регистър на високоактивните източници, който може да бъде на хартиен или електронен носител. Регистърът включва информация за местоположението, получаването, предаването, използването, преместването, съхраняването и погребването на откритите източници. За целта се изисква водене на приходно-разходни книги и попълване на документи по образци, посочени в приложенията на наредбата.
Чл. 125
Предприятията са задължени да уведомят председателя на Агенцията за ядрено регулиране в срок от 7 дни за всяка сделка с високоактивни източници, включително за прехвърляне или преместване между предприятия. Уведомлението трябва да съдържа информация за вида и активността на радиоактивните източници, както и за получателя. При предаване на източниците, предприятието трябва да се увери, че получателят притежава необходимата лицензия или разрешение и да посочи идентификационните номера на тези документи.
Чл. 126
Чл. 126 от Наредбата за радиационна защита определя задълженията на предприятията относно предоставяне на регистри на Агенцията за ядрено регулиране. Предприятията трябва да предоставят копия от регистрите в определени срокове: в 7 дни след създаването на регистъра и придобиването на високоактивни източници, в 14 дни при промяна на информацията или отпадане на източник, при закриване на регистър и ежегодно до края на първото тримесечие на всяка година. Агенцията извършва периодични проверки на регистрите в предприятията.
Чл. 127
Агенцията за ядрено регулиране води регистър на лицензии, разрешения, регистрации и уведомления, свързани с дейности с източници на йонизиращи лъчения. В регистъра се вписват данни, определени от Наредбата за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия. Всеки прехвърляне, преместване или промяна на източниците се регистрира, за да се осигури проследимост и контрол през целия жизнен цикъл на източника. Информацията в регистъра се актуализира при всяка промяна, свързана с отчет и контрол на източниците.
Чл. 128
Чл. 128 от Наредбата за радиационна защита изисква от заявителя на лицензия или разрешение за дейност с високоактивни източници да осигури подходящи мерки за безопасно управление и контрол на източниците. Това включва мерки за управление на източници, които са снети от употреба, предвиждане на средства за предаване и съхраняване на радиоактивни отпадъци, както и финансови гаранции за безопасното управление на снетите източници при несъстоятелност или прекратяване на дейността на предприятието.
Чл. 129
Чл. 129 от Наредбата за радиационна защита определя изискванията за идентификация и маркировка на високоактивни източници. Всеки източник трябва да има уникален идентификационен номер, който се посочва в сертификат от производителя и се нанася трайно върху самия източник и неговия контейнер. Когато е невъзможно, се изисква маркировка с основни данни за активността и радионуклидния състав. Контейнерите и източниците трябва да носят предупредителен знак за радиационна опасност. Производителите трябва да предоставят документация, включваща снимки на източниците и контейнерите, а предприятията, работещи с тези източници, трябва да поддържат документация, удостоверяваща правилната идентификация и маркировка.
Чл. 130
Агенцията за ядрено регулиране и специализираните контролни органи предприемат мерки за повишаване на осведомеността относно опасността от безстопанствени източници, разработват ръководства за реагиране при откритие на такива източници, стимулират създаването на системи за откриване на безстопанствени източници на определени места и предоставят специализирана техническа консултация и експертна помощ на лица, които предполагат наличието на безстопанствени източници.
Чл. 131
Агенцията за ядрено регулиране и контролни органи по Закона за безопасно използване на ядрената енергия работят за създаване на системи за откриване на радиоактивни замърсявания в метални изделия, внасяни от извън ЕС. Това ще се осъществява на гранични пунктове, транспортни възли и при потребители на вносен метал.
Чл. 132
Ръководителите на обекти за рециклиране на метален скрап са задължени да информират органите на държавния здравен контрол при съмнения за наличие на безстопанствени източници или при информация за подобни случаи. Те също така трябва да предприемат мерки, за да осигурят, че замърсените с радиоактивни вещества материали не се използват или предлагат на пазара, а да бъдат обработвани под контрол на съответните органи.
Чл. 133
Чл. 133 от Наредбата за радиационна защита предвижда изготвяне на процедура за действие при аварийни ситуации с безстопанствени източници. Тази процедура е част от националния план по Закона за защита при бедствия и определя функциите и отговорностите на заинтересованите ведомства. При възникване на аварийна ситуация се създава авариен екип със заповед на главния секретар на Министерството на вътрешните работи, който включва служители от специализираните контролни органи, Агенцията за ядрено регулиране, Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика и Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци".
Чл. 134
Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" отговаря за приемането, транспортирането, съхраняването и погребването на безстопанствени радиоактивни източници, останали от предишни дейности. То е задължено ежегодно да планира финансови средства в бюджета за изпълнение на тези задължения.
Чл. 135
Чл. 135 от Наредбата за радиационна защита определя изискванията при проектиране на ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения. Основните изисквания включват спазване на дозови ограничения, минимизиране на облъчването и генерирането на радиоактивни отпадъци, автоматизация на технологични операции, осигуряване на сигнализации при радиационна опасност, визуален контрол на процесите и условия за аварийна безопасност. Специфичните изисквания са описани в приложение № 10.
Чл. 136
Предприятията са задължени да извършват систематичен контрол и отчет на радиоактивните източници и материали, които съхраняват в хранилища. За безопасното съхраняване на тези материали се прилагат специфични изисквания, посочени в приложение № 11.
Чл. 137
Предприятията имат право да използват апарати и уредби с закрити източници и генератори на йонизиращи лъчения в производствени помещения или на открито, при условие че спазват изискванията от приложение № 12.
Чл. 138
Наредбата за радиационна защита класифицира радионуклидите на четири групи според тяхната радиотоксичност: 1-ва група (много висока радиотоксичност), 2-ра група (висока радиотоксичност), 3-та група (средна радиотоксичност) и 4-та група (ниска радиотоксичност). Разпределението на радионуклидите по групи е посочено в приложение № 13. Кратко живеещите радионуклиди с период на полуразпадане под 24 часа попадат в 4-та група и не са включени в приложението.
Чл. 139
Работите с открити източници се категоризират на три класа (I, II, III) в зависимост от радиотоксичността на радионуклидите и тяхната максимално допустима активност на работното място. Специфичните изисквания за разположение и оборудване на помещенията за всеки клас са описани в приложение № 15.
Чл. 140
Наредбата определя изискванията към системите за вентилация, очистване на прах, аерозоли и газове, отопление, водоснабдяване и канализация, които трябва да отговарят на строителните норми и правила за проектиране на промишлени предприятия. Специфичните изисквания за радиационна защита в ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения са описани в приложение № 16.
Чл. 141
Чл. 141 от Наредбата за радиационна защита предвижда, че предприятията трябва да осигурят средства за индивидуална защита на работещите в контролирани зони на ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения. Допълнителните специфични изисквания за средствата за защита на професионално облъчвани лица и санитарно-пропускателните режими в ядрени съоръжения са описани в приложение № 17.
Чл. 142
Член 142 от Наредбата за радиационна защита задължава предприятията, експлоатиращи ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения, да извършват радиационен мониторинг на работната среда. Те трябва да контролират изхвърляния на радиоактивни вещества и да оценяват облъчването на населението по програми, одобрени от Агенцията за ядрено регулиране. Мониторингът осигурява постоянно наблюдение на радиационната обстановка и информация за дозите от облъчване на професионално облъчвани лица и населението. Изискванията за мониторинга са описани в приложение № 18.
§ 1
Наредбата определя термини и определения, свързани с радиационната защита, включително понятия като "авариен работник", "активност", "високоактивен източник", "професионално облъчване" и др. Всеки термин е подробно описан, за да се уточнят задълженията и правата на различните участници в контекста на радиационната безопасност. Например, "авариен работник" е лице, което може да бъде облъчено при аварийни ситуации, а "планирано повишено облъчване" е разрешено облъчване, при което дозите надвишават установените граници. Включени са и мерки за защита, мониторинг на околната среда и управление на радиоактивни източници.
§2
С Наредбата се въвеждат изискванията на Директива 2013/59/Евратом, която определя основни норми на безопасност за защита срещу опасностите от излагане на йонизиращо лъчение. Тази наредба отменя предходни директиви, свързани с радиационната защита.
§3
Председателят на Агенцията за ядрено регулиране е назначен за контактна точка за комуникация и обмен на информация с компетентните органи на държавите - членки на ЕС относно прилагането на наредбата.
§5
Председателят на Агенцията за ядрено регулиране, министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите имат задължението да дават указания относно прилагането на Наредбата за радиационна защита в рамките на своите компетенции.
