Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя изисквания и мерки за радиационна защита, контрол и ограничаване на облъчването при дейности с материали, съдържащи повишени количества естествени радионуклиди. Включените дейности обхващат производството, обработката, складирането и транспортирането на такива материали, както и депонирането и рециклирането на остатъчни материали, и ремонта на замърсено технологично оборудване.
Наредбата регламентира идентифицирането на работи, които водят до облъчване на работници и население, изискващи анализи и оценки. Мерките за радиационна защита се прилагат в зависимост от конкретния случай, а граничните дози за облъчване са определени в член 9.
Наредбата определя изискванията за контрол и ограничаване на облъчването при работа с суровини, продукти и стоки, съдържащи повишени нива на естествени радионуклиди. Тя също така описва реда за допускането на тези материали на пазара, като се позовава на наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 5 от Закона за здравето. Специфичните изисквания за управление на минни отпадъци са регламентирани в наредбата по чл. 22к от Закона за подземните богатства.
Предприятията, които извършват дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, трябва да уведомят председателя на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и да организират анализи и оценки на количествата и видовете материали, измервания на специфичната активност, мощността на еквивалентната доза и оценка на очакваните дози от облъчване. След извършване на тези действия, предприятието трябва да предостави на АЯР описание на дейността и резултатите. При промяна на технологията или материалите, е необходимо да се извършат нови измервания и оценки.
Чл. 5 от Наредба за радиационна защита предвижда, че измерванията по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 трябва да се извършват от акредитирани лаборатории. Оценките по чл. 4, ал. 1, т. 4 се извършват от квалифицирани експерти по радиационна защита.
Председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), в сътрудничество с министъра на здравеопазването, е задължен да издаде писмено становище относно документацията, свързана с радиационната защита, в срок от два месеца.
Предприятията, които планират да започнат дейности с материали, съдържащи повишени нива на естествени радионуклиди, са задължени да уведомят председателя на АЯР два месеца преди началото на дейността. Уведомлението трябва да включва информация за конкретната дейност, специфичните активности на материалите и оценка на очакваните дози радиация.
Предприятията, които планират да прекратят дейност с материали, съдържащи повишени нива на естествени радионуклиди, са задължени да уведомят председателя на АЯР един месец преди прекратяването на дейността. Тази мярка е част от регулациите за радиационна защита, установени в Наредбата за радиационна защита при дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди.
Член 9 от наредбата предвижда мерки за радиационен мониторинг и контрол при работа с материали, съдържащи естествени радионуклиди. Когато индивидуалната ефективна доза надвишава 1 mSv на година, предприятията трябва да организират радиационен мониторинг. При доза над 6 mSv, се изисква индивидуален дозиметричен контрол и прилагане на мерки за радиационна защита. Границата за индивидуалната доза е 20 mSv, с ограничения за еквивалентни дози за очна леща и кожа. Предприятията са задължени да информират ежегодно АЯР и министъра на здравеопазването за резултатите от контрола, както и да докладват за случаи на надвишаване на дозите.
Чл. 10 от Наредбата за радиационна защита определя мерките, които председателят на АЯР и министърът на здравеопазването могат да наложат за радиационна защита в конкретни случаи. Тези мерки включват извършване на радиационен мониторинг, категоризиране на професионално облъчвани лица, разработване на вътрешни правила и инструкции за контрол на облъчването, водене на отчет на материалите с повишено съдържание на радионуклиди и определяне на отговорници за радиационна защита.
Предприятията, които извършват дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, са задължени да информират ежегодно председателя на АЯР и министъра на здравеопазването за изпълнението на мерките за радиационна защита и за състоянието на радиационната защита в обектите. Освен това, те трябва да осигурят свободен достъп на инспекторите от АЯР и органите на държавния здравен контрол до съответните обекти.
Чл. 12 от Наредбата описва задълженията на министъра на здравеопазването по оценка на дозите на облъчване на населението и радиационния риск от дейности с материали, съдържащи естествени радионуклиди. Оценката включва анализ на критичните групи, очакваните дози от облъчване, пътищата на облъчване и характеристиките на радионуклидите. Използват се данни от радиационния мониторинг, а органите на държавния здравен контрол следят факторите на средата за намаляване на облъчването. Инспекторите на АЯР провеждат проверки и дават предписания за радиационна защита.
Чл. 13 от наредбата забранява извършването на дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, ако ефективната доза за населението от емисии в околната среда надвишава 0,3 mSv годишно. При дози над 0,01 mSv за населението и 6 mSv за работници, се предприемат мерки за оптимизиране на радиационната защита, определени от председателя на АЯР в съгласие с министъра на здравеопазването.
Чл. 14 от наредбата определя условията, при които остатъчни материали от дейности с естествени радионуклиди могат да бъдат освободени от обхвата на наредбата. За да се освобождават, специфичните им активности не трябва да надвишават определените нива. Предприятията са задължени да организират измервания и да представят резултатите на председателя на АЯР, който трябва да се произнесе в едномесечен срок. Смесването на остатъчни материали за намаляване на активността е разрешено само с одобрение. Остатъчни материали, отговарящи на условията, могат да се използват като суровини или строителни материали, при спазване на изискванията на закона за здравето, а тези, подлежащи на депониране, се третират като отпадъци.
Чл. 15 от наредбата определя условията, при които остатъчни материали от дейности с повишено съдържание на естествени радионуклиди могат да се освободят от регулиране. Остатъчните материали, чиято специфична активност е над определените нива, могат да се използват, ако очакваната ефективна доза за отделно лице е 1 mSv или по-малко за година. При оценката на ефективните дози се вземат предвид всички възможни пътища на облъчване. За остатъчни материали, които ще се съхраняват или използват извън производствената площадка, предприятието трябва да уведоми АЯР и да предостави необходимата документация, включително резултати от измервания, описание на материала и обосновка за неговото използване.
Чл. 16 от Наредбата предвижда, че председателят на АЯР трябва да се произнесе писмено по документацията за радиационна защита в двумесечен срок, като дава указания и мерки в сътрудничество с министъра на здравеопазването. Освен това, той определя условията за безопасен превоз на материалите и изисква становище от министъра на околната среда относно необходимостта от процедура по околната среда при избор на площадка за съхранение или депониране на материалите.
Чл. 17 регламентира условията за освобождаване на технологично оборудване от дейности, свързани с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди. Оборудването може да бъде освободено от наредбата, ако са спазени изискванията на чл. 14. То може да бъде предадено за претопяване като метален скрап, ако специфичната активност е под определените нива в чл. 15, ал. 1. В противен случай, когато специфичната активност е над тези нива, се прилагат разпоредбите на чл. 15 и 16.
Наредбата определя условията за третиране на материали и технологично оборудване с повишено съдържание на естествени радионуклиди, които подлежат на депониране като радиоактивни отпадъци, ако радиационният риск е значителен. Депонирането е дълговременно съхраняване на остатъчни материали, които не се предвиждат за последващо използване. Определят се термини като "остатъчен материал", "предприятие" и "рециклиране". Предприятията, извършващи дейности с такива материали, трябва да уведомят съответните органи в срок от 6 месеца след влизането в сила на наредбата. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от АЯР и министъра на здравеопазването. Приложенията включват списък на промишлени отрасли и видове остатъчни материали, които подлежат на контрол.
Наредбата определя термините свързани с радиационната защита при дейности с материали, съдържащи естествени радионуклиди, включително "депониране", "материал с повишено съдържание на естествени радионуклиди", "остатъчен материал", "предприятие", "рециклиране" и "складиране". Депонирането се отнася до дълговременното съхраняване на остатъчни материали без последващо използване. Материалите с повишено съдържание на радионуклиди са тези, които имат по-висока концентрация от естествените. Остатъчният материал е продукт от дейности, който може да бъде рециклиран или депониран. Предприятията, които извършват тези дейности, могат да бъдат юридически или физически лица.
Предприятията, които извършват дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, трябва да уведомят министъра на здравеопазването и председателя на АЯР. Те трябва да представят необходимата документация в срок от 6 месеца след влизането в сила на наредбата.
Наредбата за радиационна защита при дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди определя контрола на изпълнението, който се осъществява от председателя на АЯР и министъра на здравеопазването. Приложение № 1 описва промишлени отрасли, подлежащи на контрол, включително фосфатна, нефтена, газова, циментова и металургична промишленост, както и нови дейности като добив на геотермална енергия. Приложение № 2 изброява видове остатъчни материали, които могат да бъдат замърсени от естествени радионуклиди, произхождащи от тези отрасли, като фосфогипс, утайки и отпадъчни продукти от различни индустриални процеси.