НАРЕДБА ЗА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА ПРИ ДЕЙНОСТИ С РАДИАЦИОННИ ДЕФЕКТОСКОПИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя изискванията за осигуряване на радиационна защита при извършване на дейности с радиационни дефектоскопи, които се използват за безразрушителен контрол на изделия и материали чрез пролъчване с източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ).
Чл. 2
Наредбата за радиационна защита се прилага за всички видове гама- и рентгенови дефектоскопи, включително стационарни, мобилни и преносими устройства. Приложението е независимо от предназначението, месторазположението и техническите характеристики на дефектоскопите.
Чл. 3
Дейностите с радиационни дефектоскопи трябва да се извършват в съответствие с изискванията на наредбата и да спазват основните принципи, норми и изисквания за радиационна защита, установени в Закона за безопасно използване на ядрената енергия и Наредбата за радиационна защита.
Чл. 4
Наредбата за радиационна защита се прилага за юридически и физически лица, които извършват редица дейности, свързани с радиационни дефектоскопи. Тези дейности включват: избор на площадка, проектиране, строителство и монтаж на обекти с радиационни дефектоскопи; използване на гама- и рентгенови дефектоскопи за безразрушителен контрол; работа с тези дефектоскопи за техническо обслужване, измервания и ремонт; превоз и временно съхраняване на гама-дефектоскопи и радиоактивни източници; както и внос и износ на радиационни дефектоскопи и свързани изделия.
Чл. 5
Дейности с радиационни дефектоскопи могат да се извършват само от регистрирани физически или юридически лица в България, след получаване на лицензия или разрешение от председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Процедурата за издаване на лицензии и разрешения е описана в Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия.
Чл. 6
Радиационната дефектоскопия може да се извършва при стационарни условия в специално обособени лъчезащитни помещения или кабини за пролъчване, както и на временни площадки, включващи производствени помещения, открити площадки в населени места и полеви условия.
Чл. 7
Обектите и техническите средства, използвани за радиационна дефектоскопия, трябва да отговарят на специфични изисквания за радиационна защита. Освен това, те трябва да спазват общите здравни изисквания, както и нормите за пожарна и аварийна безопасност, техническа безопасност и физическа защита.
Чл. 8
Чл. 8 от наредбата определя, че обектите с радиационни дефектоскопи могат да бъдат проектирани и експлоатирани самостоятелно или в комбинация с други обекти, използващи различни методи за безразрушителен контрол, при условие че се спазват изискванията на наредбата.
Чл. 9
Лицензиантът определя персонала, ангажиран с радиационни дефектоскопи, който трябва да е над 18 години, с положително медицинско заключение от НЦРРЗ, да притежава призната професионална компетентност, да е преминал специализирано обучение и инструктажи по радиационна защита. Лицензиантът определя обхвата и задълженията на персонала, като определени функции могат да се възлагат на едно лице.
Чл. 10
Лицензиантът е задължен да осигури място и оборудване за радиографичен контрол, достатъчни ресурси за безопасно извършване на дейността, минимум двама правоспособни дефектоскописти и физическа защита на радиоактивните източници съгласно съответната наредба.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата задължава лицензиантите да организират и контролират спазването на принципите и нормите за радиационна защита, условията на издадени лицензии и разрешения, инвентаризацията и отчетността на радиационните дефектоскопи и радиоактивните източници, аварийната готовност и физическата защита, индивидуалния дозиметричен контрол и медицинското наблюдение на персонала, техническото обслужване и проверка на средствата, както и воденето на необходимата документация.
Чл. 12
Наредбата предвижда, че всеки лицензиант е задължен да осигури обучение на персонала, като същевременно се изисква от лицата, извършващи радиографичен контрол, да притежават необходимия професионален опит и знания за радиационна дефектоскопия. Правоспособността на персонала е регламентирана с Наредбата за условията и реда за придобиване на професионална квалификация и лицензии за работа с ядрена енергия.
Чл. 13
Член 13 от Наредбата за радиационна защита при дейности с радиационни дефектоскопи предвижда, че лицензиантът е задължен да създаде, поддържа и актуализира необходимата документация, както и да разработи процедури за работа на временни площадки и специфични аварийни процедури при извършване на безразрушителен контрол с радиационни дефектоскопи. Типовото съдържание на инструкцията по радиационна защита е определено в приложение № 4 към чл. 50, ал. 2, т. 2 от НРЗ.
Чл. 14
Лицензиантът е задължен да осигури, поддържа и архивира редица документи, свързани с радиационната защита в обектите, включително сертификати на радиоактивни източници, дневници за техническо обслужване, документи за медицинско наблюдение, радиационни паспорти и други, в зависимост от характера на дейността.
Чл. 15
Наредбата определя задълженията на отговорника по радиационна защита (ОРЗ), включително анализ на мониторинга на работната среда, контрол на радиационните дефектоскопи, управление на документи, осигуряване на аварийна готовност, изпълнение на указания от контролни органи и контрол на техническите средства. Лицензиантът може да възложи допълнителни функции на ОРЗ, като координация на работата на служителите и актуализиране на работните процедури. Важно е, че делегирането на функции не освобождава лицензианта от отговорност за радиационната защита.
Чл. 16
Член 16 от Наредбата задължава всички лица, работещи с радиационни дефектоскопи, да спазват вътрешните правила и документи, определени в член 50, алинея 2 от НРЗ. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 37 от 2018 г. Наредбата включва и глава трета, която е посветена на радиационната дефектоскопия при стационарни условия.
Чл. 17
Радиационната дефектоскопия при стационарни условия трябва да се извършва в специално обособени лъчезащитени помещения или в кабини за пролъчване. Тези помещения и кабини трябва да осигуряват необходимата радиационна защита за персонала и населението, в съответствие с установените нормативни изисквания.
Чл. 18
Разполагането на обект с радиационни дефектоскопи трябва да отговаря на Закона за устройство на територията и да бъде съгласувано с държавния здравен контрол. Забранено е разполагането на такива обекти в жилищни сгради и детски заведения. Помещенията за радиационна дефектоскопия трябва да са в отделна сграда или специално обособена част от сградата, спазвайки изискванията за радиационна защита.
Чл. 19
Строителството на обекти с радиационни дефектоскопи изисква разрешение от председателя на АЯР на базата на технически проект, одобрен от здравния контрол. Лъчезащитните прегради трябва да намаляват гама и рентгеново лъчение до безопасни нива, а при проектирането се вземат предвид пряко и разсеяно лъчение. Освен това, в обектите с радиационни дефектоскопи трябва да има контролирана и надзиравана зона, в съответствие с изискванията на НРЗ.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредбата за радиационна защита при дейности с радиационни дефектоскопи определя основните помещения, свързани с експлоатацията на радиационни дефектоскопи. Те включват операторно помещение, командно помещение, фотолаборатория и, при необходимост, хранилище. В операторното помещение се извършват дейностите с дефектоскопи, в командното помещение се намира командният пулт, а хранилището може да бъде разположено на територията на обекта или в операторното помещение.
Чл. 21
Операторните помещения за стационарна гама- и рентгенова дефектоскопия трябва да бъдат оборудвани със системи за безопасност и сигнализация. Те включват механични или електрически системи за предотвратяване на пролъчване при отворена врата, система за радиационен мониторинг, светлинна и звукова сигнализация за наличие на йонизиращо лъчение, авариен стопбутон и ясни предупредителни знаци за радиационна опасност.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата за радиационна защита при дейности с радиационни дефектоскопи определя изискванията към радиографичните и радиоскопичните кабини. Те трябва да осигуряват максимална мощност на дозата под 1 µSv/h, да имат система за блокировка на вратата, сигнална система за предупреждение и обозначения за радиационна опасност. Освен това, тези кабини се определят като контролирана зона.
Чл. 23
Член 23 от Наредба за радиационна защита при дейности с радиационни дефектоскопи регламентира, че в операторното помещение и в кабината за пролъчване е разрешено да се намира само оборудване и материали, които са необходими за извършване на разрешената дейност. Освен това, в тези помещения не се допуска извършването на дейности, които не са предвидени за тях и не са упоменати в съответната лицензия, издадена от председателя на АЯР.
Чл. 24
Наредбата определя задължителни правила за безопасност при радиационна дефектоскопия. Преди работа, дефектоскопистът трябва да провери оборудването и да се увери, че в помещението няма хора. Пролъчването може да започне само при затворени врати и нормално функциониращи системи за безопасност. Дефектоскопистът трябва да остане при командния пулт по време на пролъчването, а оборудването трябва да бъде разположено така, че лъчението да е насочено надолу. Дефектоскопите се използват само в предвидените режими, а след работа се осигурява физическа защита на помещенията.
Чл. 25
Чл. 25 от наредбата предвижда, че ако операторното помещение се използва по начин, различен от предвидения в проектната документация и е необходимо да се отвори врата по време на пролъчването, трябва да се следват специфични процедури за радиационна дефектоскопия на временни площадки.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредбата за радиационна защита предвижда, че ако не е възможно извършването на радиационна дефектоскопия при стационарни условия, тя може да се осъществява на временни площадки в производствени помещения, на открити площадки или в полеви условия с помощта на преносими или мобилни устройства. Лицензиантът може да извършва тази дейност на временни площадки, само ако е включена в условията на лицензията.
Чл. 27
Чл. 27 от наредбата предвижда, че преди извършване на радиационна дефектоскопия на временна площадка, лицензиантът е задължен да определи специфичните условия и да направи оценка на работната среда. Той трябва да изготви схема на площадката, която да включва размерите на контролираната зона, огражденията и разположението на дефектоскопската апаратура. Препоръчва се извършването на радиационната дефектоскопия в производствени помещения да става в неработно време.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредбата определя условията за извършване на радиационна дефектоскопия в помещения на възложител и на открити площадки. Извършването на дейността е възможно само на основание договор между възложителя и лицензианта. Възложителят е задължен да осигури достатъчно време за безопасно извършване на дейността, да координира дейността с другите дейности на площадката, да осигури безопасни работни условия за дефектоскопистите и да определи лице за контрол на достъпа и физическата защита на контролираната зона.
Чл. 29
При извършване на радиационна дефектоскопия на временни площадки се създава контролирана зона за защита на персонала и населението от облъчване. Тази зона трябва да бъде оградена и маркирана, като мощността на дозата при огражденията не трябва да надвишава 20 µSv/h. Огражденията могат да бъдат съществуващи прегради или временни бариери, които трябва да са видими и добре осветени. Препоръчва се поставянето на сигнални системи за предупреждение. Контролираната зона трябва да бъде обозначена с предупредителни знаци за радиационна опасност. Размерите на зоната могат да се намалят с помощта на колиматори или диафрагми, а допълнителна защита може да се осигури с оловни материали.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредбата за радиационна защита при дейности с радиационни дефектоскопи определя правилата за провеждане на радиационна дефектоскопия на временни площадки. Преди започване на работа, дефектоскопистите трябва да проверят изправността на оборудването и да маркират контролираната зона. Те трябва да осигурят, че в зоната няма хора и да осъществяват непрекъснат контрол на достъпа. По време на пролъчването се изисква минимално време на пребиваване на дефектоскопистите в близост до дефектоскопите, а след приключване на работата е необходимо да се провери, че източникът на радиация е безопасно прибран.
Чл. 31
Чл. 31 от наредбата предвижда задължения за лицензантите, свързани с радиационната защита на персонала. Всеки лицензиант трябва да осигури индивидуална дозиметрична контрола (ИДК) на служителите, които извършват дейности с радиационни дефектоскопи. Освен това, е забранено извършването на дейности с радиационни дефектоскопи без наличието на индивидуални дозиметри.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба за радиационна защита при дейности с радиационни дефектоскопи указва, че индивидуалният дозиметричен контрол на професионално облъчваните лица се извършва в съответствие с Наредба № 32 от 2005 г. Тази наредба определя условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения.
Чл. 33
Член 33 от Наредбата за радиационна защита предвижда, че всеки лицензиант е задължен да категоризира своя персонал в съответствие с НРЗ. Лицата, които работят с радиационни дефектоскопи, се отнасят към категория А и са подложени на системен и оперативен индивидуален дозиметричен контрол (ИДК) за оценка на дозите от професионално облъчване.
Чл. 34
Чл. 34 от наредбата задължава контрола на индивидуалните дози на персонала, извършващ рентгенова и гама-дефектоскопия. Контролът се осъществява чрез използване на дозиметри за системен и оперативен контрол. За системен контрол се използват термолуминесцентни, филмови или комбинирани дозиметри. Оперативният контрол се осъществява с дозиметри, които дават информация в реално време. Всеки дефектоскопист е длъжен да носи сигнален дозиметър с зададен праг на мощността на дозата от 20 +/- 5 µSv/h.
Чл. 35
Лицензиантът трябва да разработи и поддържа програма за индивидуален дозиметричен контрол (ИДК) на персонала, която да включва информация за дозиметрите, отговорните лица за тяхното управление, мястото на съхранение, изисквания за носене и употреба, както и мерки при инцидентно и аварийно облъчване.
Чл. 36
Лицензиантът е задължен да предостави данни от системния ИДК на професионално облъчвани лица. Отговорното лице записва данните в радиационни паспорти и дозиметрични карти. Оперативните данни се вписват в дневник за индивидуален дозиметричен контрол. Отговорникът по радиационна защита периодично анализира дозите и предприема коригиращи мерки при нужда.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредбата за радиационна защита при дейности с радиационни дефектоскопи изисква техническите средства за измерване, използвани за индивидуален дозиметричен контрол (ИДК) на персонала, да бъдат метрологично осигурени в съответствие със Закона за измерванията (ЗИ).
Чл. 38
При радиационен инцидент или авария лицензиантът е задължен да изпрати незабавно индивидуалните дозиметри на облъчените лица в акредитирана дозиметрична лаборатория. Лабораторията трябва да определи дозите в срок до 24 часа и да уведоми Министерството на здравеопазването, АЯР и лицензианта. Получената доза и нейното разпределение в тялото подлежат на оценка и анализ.
Чл. 39
Всеки дефектоскопист е задължен да изисква радиационния си паспорт от работодателя при напускане на работа. Този паспорт удостоверява индивидуалните дози радиация, получени по време на работа. При постъпване на ново работно място, дефектоскопистът трябва да представи радиационния паспорт на новия работодател. Нормативната уредба включва и разпоредби относно радиационния мониторинг на работната среда в обекти, които използват радиационни дефектоскопи.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредбата задължава всеки лицензиант да провежда мониторинг на радиационните характеристики на работната среда в съответствие с изискванията на НРЗ. Контролът на тези характеристики е в компетенцията на органите на държавния здравен контрол.
Чл. 41
Наредбата регламентира мониторинга в обекти с радиационни дефектоскопи, който включва измерване на мощността на дозата от рентгеново и гама-лъчение. Задължителен е радиационният мониторинг при въвеждане и извеждане на обособени помещения, хранилища, контрол на ефективността на радиационната защита, работни места на дефектоскописти, проверка на системи за блокировка и сигнализация, и при извънредни събития. Резултатите се записват в протоколи с необходимата информация.
Чл. 42
Всеки лицензиант е задължен да разработи програма за мониторинг на работната среда, която оценява състоянието на радиационната защита. Програмата трябва да включва: тип, обхват и точност на техническите средства; контролни точки; предмет и периодичност на мониторинга; отговорности; изисквания за документиране и архивиране на резултатите; изисквания за анализ и оценка на резултатите, както и коригиращи мерки, ако е необходимо.
Чл. 43
Лицензиантът е задължен да осигури необходимото количество технически средства за радиационен мониторинг, включително минимум един дозиметър на работна площадка. Измервателните средства трябва да са метрологично осигурени в съответствие със Закона за измерванията. Преди започване на дейности с радиационни дефектоскопи, отговорното лице е длъжно да провери изправността на измервателните средства.
Чл. 44
Член 44 от Наредбата за радиационна защита при дейности с радиационни дефектоскопи регламентира мониторинга на външното облъчване. Лицензиантът е задължен да определи контролни нива за облъчване, като при това се вземат предвид основните и вторичните граници, съгласно наредбата, и принципа за минимизиране на облъчването на персонала и населението. При надвишаване на тези нива, лицензиантът трябва да анализира случая и да уведоми Министерството на здравеопазването и Агенцията за ядрено регулиране, включително относно причините и предприетите мерки.
Чл. 45
Лицензиантът е задължен да води отчет и контрол, да извършва инвентаризация и да предоставя периодична информация на председателя на АЯР относно отчетните данни. Той отговаря за безопасното съхраняване на ИЙЛ, включително контейнерите от обеднен уран, от момента на получаването им до предаването им за дългосрочно съхраняване като радиоактивни отпадъци в ДП "РАО" или до връщането им на производителя.
Чл. 46
Лицензиантът е задължен да осигури достъп на инспекторите от АЯР, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, както и на инспекторите от МААЕ и Евратом. Той трябва да им оказва необходимото съдействие за извършване на контрол върху ядрени материали и радиоактивни вещества.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредбата за радиационна защита при дейности с радиационни дефектоскопи указва, че отчетът на ИЙЛ (Институт по ядрена физика) трябва да се извършва в съответствие с изискванията на глава десета от НРЗ (Наредба за радиационна защита). Освен това, лицензиантът е задължен да поддържа приходно-разходна книга за отчет и контрол на радиоактивните източници, като използва определена форма-образец, посочен в приложение № 8 към чл. 124, ал. 1 от НРЗ.
Чл. 48
Защитните контейнери и транспортно-презарядните контейнери от обеднен уран се третират като радиоактивни източници и подлежат на отчет и контрол. Радиоактивните източници за дефектоскопи трябва да се използват и съхраняват в съответствие с изискванията за радиационна защита. Отчетът за контейнерите от обеднен уран трябва да включва данни за произход, вид, тип, фабричен номер и тегло. При зареждане или презареждане на дефектоскопи с обеднен уран извън страната, АЯР трябва да бъде уведомена с необходимата информация.
Чл. 49
Член 49 от Наредбата определя условията за съхраняване на радиоактивни източници, като гама-дефектоскопи и свързаните с тях източници. Съхранението трябва да се извършва в специални помещения хранилища, които осигуряват радиационна защита за персонала и населението, безопасност на източниците и контрол на достъпа. Хранилищата могат да бъдат стационарни, разположени на територията на обекта, в операторното помещение за стационарна радиационна дефектоскопия, или временни, извън територията на обекта.
Чл. 50
Стационарните хранилища за съхраняване на радиоактивни източници трябва да отговарят на следните изисквания: да са разположени на ниски етажи, далеч от водоизточници и взривоопасни обекти, да бъдат оборудвани с клетки за гама-дефектоскопи, да са контролирани зони с ограничен достъп, да се обозначават с предупредителни знаци, да съхраняват само технически средства за радиационна дефектоскопия и да имат актуална схема на разположение на радиоактивните източници.
Чл. 51
Съхраняването на радиоактивни източници в временно хранилище е разрешено за ограничен период, при условие че е получено разрешение от председателя на АЯР и е съгласувано с МВР. Хранилището трябва да е изолирано от околната среда, да е защитено от пожар и наводнение, и да отговаря на специфични изисквания. Мощността на дозата на външните повърхности не трябва да надвишава 1 µSv/h.
Чл. 52
Лицензиантът е отговорен за осигуряване на физическа защита на хранилищата, в които се съхраняват радиоактивни източници. Тази защита трябва да бъде в съответствие с нормативните изисквания, посочени в НОФЗЯСЯМРВ.
Чл. 53
Чл. 53 определя задълженията на отговорника за съхраняване и контрол на преносимите и мобилните радиационни дефектоскопи. Всеки отговорник трябва да води дневник, в който се записват тип и фабричен номер на дефектоскопа, дата и час на вземане и връщане, име и подпис на дефектоскописта и отговорника за съхранението. Контролът на записите се извършва ежемесечно от отговорника по радиационна защита.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредбата за радиационна защита при дейности с радиационни дефектоскопи определя условията за зареждане и презареждане на гама-дефектоскопи. Процедурите се извършват в специализирани лъчезащитени помещения с непрекъснат мониторинг на работната среда. Изисква се предварително изготвена процедура, одобрена от АЯР, и годишна проверка за радиоактивно замърсяване. Не е позволено зареждане с източници, надвишаващи активността, посочена от производителя, а за други видове радиоактивни източници е необходимо разрешение от председателя на АЯР. Дейностите с транспортно-презарядни контейнери се разрешават само в лицензирани помещения.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредбата определя изискванията за техническо обслужване и поддръжка на оборудването за радиационна дефектоскопия. Техническите средства трябва да преминават проверки при започване на работа и периодични проверки, за да се предотвратят аварии и инциденти. Дейностите по обслужване, зареждане и презареждане на гама-дефектоскопи трябва да се извършват в съответствие с нормативните изисквания и инструкциите за безопасна експлоатация. Освен това, оборудването трябва да бъде поддържано чисто и в готовност за работа.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредбата за радиационна защита при дейности с радиационни дефектоскопи постановява, че техническото обслужване, ремонтът и проверката на рентгеновите и гама-дефектоскопи, както и зареждането и презареждането на гама-дефектоскопи, трябва да се организира от лицензианта. Тези дейности трябва да се извършват от лица, притежаващи необходимата лицензия за работа и/или за използване на източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ).
Чл. 57
Наредбата предвижда, че проверката за функционална годност на гама-дефектоскопите и спомагателното оборудване трябва да се извършва преди всяко зареждане или презареждане. Тази проверка включва детайлна инспекция на всички компоненти, като износените или повредените части трябва да бъдат заменени. Резервни части се доставят от производители или доставчици. Ремонтът и проверката на гама-дефектоскопи се извършват при изваден източник, а след аварийно събитие е необходимо да се провери за радиоактивно замърсяване.
Чл. 58
Наредбата предвижда, че проверката за функционална годност на техническите средства за рентгенова дефектоскопия включва контрол на лъчезащитни елементи, електробезопасност и постоянство на излъчената максимална мощност на дозата. Проверките трябва да се извършват на всеки две години.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредбата за радиационна защита при дейности с радиационни дефектоскопи изисква дефектоскопистите да извършват проверки преди започване на работа. Проверките включват визуален оглед на радиационната глава и спомагателното оборудване, измерване на мощността на дозата на 1 m от радиационната глава, както и проверки на техническите средства за рентгенова дефектоскопия, включващи огледи за повреди, проверки за течове и функционална годност на предупредителни индикатори. При стационарни условия се проверяват системите за безопасност и предупреждение, както и спомагателни принадлежности.
Чл. 60
Резултатите от техническото обслужване, ремонта и проверките на техническите средства за радиационна дефектоскопия, както и процесите на зареждане и презареждане на гама-дефектоскопите, трябва да бъдат записвани в дневник за техническо обслужване и в протоколи.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредбата определя процедурите при извеждане от експлоатация на обект с радиационни дефектоскопи. Не се изисква разрешение от председателя на АЯР, но контролът за спазване на радиационната защита остава. Лицензиантът трябва да отстрани радиоактивните източници и да уведоми АЯР, МЗ и МВР. Радиоактивните източници се предават в ДП 'РАО', а рентгеновите дефектоскопи трябва да се привеждат в неработно състояние. При сделка с дефектоскопи, АЯР трябва да бъде уведомена в 7-дневен срок. Лицензиантът е длъжен да извърши обследване на обекта за наличие на радиоактивни източници и да отстрани предупредителните знаци.
Чл. 62
Чл. 62 описва техническите средства за гама-дефектоскопия, които включват радиационна глава, радиоактивен източник, заключващо и командно устройство, както и колиматори. Гама-дефектоскопите се делят на ротационен тип и шлангов тип, като последните имат допълнителни компоненти. Всички гама-дефектоскопи трябва да имат дистанционно управление за преместване на източника. Освен това, те се класифицират по мобилност на стационарни, мобилни и преносими.
Чл. 63
Гама-източниците, използвани за дефектоскопски контрол, трябва да отговарят на следните изисквания: да бъдат сертифицирани като "особена форма" радиоактивен материал, да са проектирани и произведени в съответствие с действащите стандарти, и да имат валиден сертификат за херметичност. Освен това, те се категоризират съгласно допълнителните разпоредби на ЗБИЯЕ, а носачът на всеки източник трябва да е съвместим с радиационната глава и спомагателното оборудване.
Чл. 64
Чл. 64 определя изискванията за радиационната глава на гама-дефектоскопите, включително материалите, от които е изработена, максималните нива на гама-лъчение, маркировките, които трябва да бъдат нанесени на контейнера, и условията за съхранение на радиоактивния източник. Конкретно, мощността на дозата на гама-лъчението на 1 m от контейнера не трябва да надвишава 20 µSv/h за преносимите, 50 µSv/h за мобилните и 100 µSv/h за стационарните дефектоскопи. Външната повърхност трябва да има видима маркировка с информация за дефектоскопа и знак за радиационна опасност. Радиационната глава трябва да бъде заключена, когато не се използва.
Чл. 65
Член 65 от Наредбата за радиационна защита при дейности с радиационни дефектоскопи определя изискванията за спомагателното оборудване. То трябва да е съвместимо с радиационната глава и носача на източника. Командните шлангове и ампулопроводите трябва да бъдат проектирани така, че да осигурят максимално разстояние между дефектоскописта и източника при пролъчване. Колиматорът за ограничаване на снопа на лъчение също трябва да е съвместим с носача на източника и съединителното устройство на апарата.
Чл. 66
Наредбата определя техническите изисквания за рентгенова дефектоскопия, включително необходимите компоненти като рентгенова тръба, високоволтов генератор и команден пулт. Рентгеновата тръба генерира йонизиращо лъчение само при подаване на високо напрежение. Превозът и съхраняването на дефектоскопи не изискват специални защитни мерки. Командният пулт трябва да разполага със сигнализации, авариен стопбутон и информация за устройството. Освен това, е предвидено специфично регулиране при превоз на гама-дефектоскопи.
Чл. 67
Превозът на гама-дефектоскопи в България трябва да се извършва по шосе, съгласно Наредбата за условията и реда за превоз на радиоактивни вещества. Превозвачите трябва да имат валидна лицензия или разрешение за превоз на радиоактивни вещества, издадени от председателя на АЯР. В лицензията/разрешението е указан максималният транспортен индекс на превозваните устройства, който се определя чрез измерване на дозата на разстояние 1 m. При превоза е необходимо да се осигурят съответните транспортни документи, включващи информация за радиоактивните източници, заповеди за водачите и отговорните лица, авариен план и инструкции по радиационна защита.
Чл. 68
Водачът на превозното средство, което транспортира радиационни дефектоскопи, е задължен да притежава сертификат за превоз на опасни товари, обозначен като "клас 7", в съответствие с Националната уредба за радиационна и ядрена безопасност (НУРИПРВ).
Чл. 69
При превоз на гама-дефектоскопи, радиационната глава на устройството служи за транспортен контейнер и опаковка на източника. Контейнерът трябва да отговаря на изискванията за транспортна опаковка и да притежава необходимия сертификат. Гама-дефектоскопите трябва да бъдат превозвани с поставени капачки, заключени и с откачени командни шлангове, ампулопровод и направляваща глава, в зависимост от модела.
Чл. 70
Чл. 70 от наредбата указва, че пренасянето на гама-дефектоскопи в рамките на обекта не изисква разрешение от председателя на АЯР. Препоръчва се използването на превозно средство или количка, като се спазва минимално разстояние от 1 m между източника и тялото на дефектоскописта. Дейността трябва да се извършва от предварително обучен персонал, а дефектоскопите трябва да бъдат стабилно закрепени и непрекъснато наблюдавани.
Чл. 71
Чл. 71 предвижда мерки за намаляване на мощността на дозата радиация при превоз на радиационни дефектоскопи. Контейнерът с дефектоскопите трябва да бъде здраво закрепен за шасито на автомобила и може да бъде поставен в допълнителен лъчезащитен контейнер. При превоз на повече от един гама-дефектоскоп, всеки от тях трябва да бъде в отделна клетка.
Чл. 72
Превозните средства, използвани за транспортиране на радиационни дефектоскопи, трябва да бъдат обозначени с предупредителни знаци и да преминат технически преглед. Те трябва да разполагат със специализирано оборудване за безопасен превоз и средства за реагиране при инциденти. Освен това, превозното средство трябва да е оборудвано с устройство за измерване на мощността на дозата, което осигурява непрекъснат контрол в кабината на шофьора. Мощността на дозата в зоната на водача и придружителя не трябва да надвишава 10 µSv/h.
Чл. 73
Член 73 от Наредбата определя, че при международен превоз на гама-дефектоскопи се прилагат специфични изисквания, включително НУРИПРВ и Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), както и други ратифицирани спогодби за превоз на товари по въздух, водни пътища и жп линии.
Чл. 74
Аварийната готовност и планиране при радиационни инциденти с гама и рентгенови дефектоскопи трябва да се извършва по правилата на Наредбата за аварийно планиране и готовност при ядрена и радиационна авария, приета с Постановление № 313 на Министерския съвет от 2011 г. Обектите с гама-дефектоскопи са класифицирани в рискова категория ІV, а тези с рентгенови дефектоскопи - в категория V.
Чл. 75
Лицензиантите са задължени да разработват вътрешни аварийни планове и процедури за действие при извънредни ситуации, свързани с радиационни дефектоскопи. Типовото съдържание на вътрешния авариен план за обекти с ИЙЛ е указано в приложение № 5 към чл. 50, ал. 2, т. 3 от НРЗ. При превоз на гама-дефектоскопи е необходимо да се изготви отделен авариен план за превоз на радиоактивни вещества.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредбата за радиационна защита при дейности с радиационни дефектоскопи описва възможни извънредни събития, които могат да възникнат при работа с гама-дефектоскопи. Тези събития включват кражба или загуба на дефектоскоп или източник, пожар, природни бедствия, промишлени аварии, технически неизправности, физически повреди на източника, радиоактивно замърсяване, неизправност на системите за безопасност и присъствие на непозволени лица в контролираната зона.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредбата за радиационна защита при дейности с радиационни дефектоскопи описва възможни извънредни събития, които могат да настъпят. Те включват: приключване на рентгеново лъчение след настроеното време, неумишлено оставяне на рентгеновата тръба под напрежение, грешка на дефектоскописта при приключване на пролъчването, неизправности на системите за безопасност и сигнализация, други неизправности, физическа повреда на защитата на рентгеновия апарат, и наличие на лице от населението в контролираната зона по време на пролъчване.
Чл. 78
Лицензиантът е задължен да осигури необходимото аварийно оборудване за реагиране при извънредни събития, както и да извършва редовни проверки на наличието и състоянието на това оборудване.
Чл. 79
Лицензиантът е задължен да поддържа авариен екип, който трябва да бъде предварително определен в съответствие с вътрешния авариен план.
Чл. 80
Лицензиантът е задължен да провежда периодично обучение относно вътрешния авариен план, действията при извънредни събития и използването на аварийно оборудване.
Чл. 81
Лицензиантът е задължен да извършва ежегодна ревизия и актуализация на своите аварийни планове и процедури. Целта е да се осигури адекватност и състоятелност на информацията, включваща имена на лица, адреси, телефони, факсове, оборудване за аварийно реагиране и мерки за радиационна защита.
Чл. 82
Лицензиантът е задължен да уведомява Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) при настъпване на извънредно събитие. Уведомяването трябва да се извърши в съответствие с изискванията и реда, определени в Наредбата за условията и реда за уведомяване на АЯР за събития в ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ), приета с Постановление № 188 на Министерския съвет от 2004 г.).
Чл. 83, § 1
Наредбата определя задълженията на лицензиантите и отговорниците по радиационна защита за изготвяне на доклади при възникнали аварийни събития, които се представят на АЯР, МЗ и МВР. В допълнение, наредбата дава определения за ключови термини, свързани с радиационната защита, като 'колиматор', 'органи на държавния здравен контрол', 'пролъчване' и 'радиационен дефектоскоп'.
§1
Наредбата определя основни термини, свързани с радиационната защита при работа с радиационни дефектоскопи. Включва определения за "колиматор", "органи на държавния здравен контрол", "пролъчване" и "радиационен дефектоскоп", които са от съществено значение за правилното прилагане на наредбата.
