НАРЕДБА ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ИЛИ СПЕЦИФИЧНИТЕ ПРАВИЛА, КОИТО ЩЕ СЕ ПРИЛАГАТ ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ СТОКИ И ДВИЖЕНИЯ НА СТОКИ, РЕФЕРЕНТНИТЕ ПЕРИОДИ, НАЧИНА НА ТЯХНОТО ОТЧИТАНЕ И ДЕКЛАРИРАНЕ, КАКТО И СТОКИТЕ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ СТАТИСТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ ЗА ВЪТРЕШНООБЩНОСТНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя специфичните правила за стоки и движения на стоки, референтни периоди, начин на отчитане и деклариране, както и стоките, изключени от статистическата дейност за вътрешнообщностната търговия.
Чл. 2
Наредбата определя специфични правила за деклариране и отчитане на движението на стоки, включително референтни периоди и изключения от статистическата дейност. Член 2 посочва, че пристиганията и изпращанията на компонентни части за изграждане на промишлено предприятие или за повторна употреба трябва да се декларират по системата Интрастат.
Чл. 3
Наредбата определя специфични правила за стоки и тяхното движение, включително референтни периоди и начина на отчетност. Член 3 уточнява, че референтният период за пристигания или изпращания на компонентни части за изграждане на промишлено предприятие е месецът на пренасянето им през границата. При доставките на партиди, Интрастат операторът може да подаде декларация само веднъж за месеца, в който е пристигнала или изпратена последната партида.
Чл. 4
Декларирането на стоки, свързани с изграждането на промишлени предприятия, може да се прилага при определени условия. Конкретно, това важи за компонентни части с статистическа стойност над 3 000 000 евро, както и за компонентни части за повторна употреба без ограничение на стойността.
Чл. 5
Член 5 от Наредбата предвижда, че Интрастат операторът може да прилага процедурата за опростено деклариране на компонентни части за промишлено предприятие, след получаване на разрешение от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него лице. Разрешението важи само за компонентните части, а искането за него трябва да бъде подадено на хартиен носител с приложени заверени копия на договорите, преведени на български език, преди движението на стоките.
Чл. 6
Стоките, които подлежат на деклариране, трябва да бъдат класифицирани по Комбинираната номенклатура. За деклариране на компонентни части за промишлени предприятия се използват специфични кодове, като първите четири цифри са 9880, следвани от две цифри, представляващи главата на Комбинираната номенклатура, и последните две цифри са 0.
Чл. 7
Чл. 7 от наредбата определя изискванията за деклариране на компонентни части за промишлени предприятия. При декларирането трябва да се посочат: 1. Пристигания или изпращания; 2. Референтен период; 3. Код на стоката; 4. Държава на изпращане или пристигане; 5. Стойност и статистическа стойност на стоките.
Чл. 8
Наредбата определя специфични правила за деклариране и отчет на движението на стоки, включително изключения от статистическата дейност за вътрешнообщностната търговия. Член 8 указва, че всички пристигания и изпращания на партиди трябва да бъдат декларирани чрез системата Интрастат.
Чл. 9
В член 9 от наредбата се определят референтните периоди за пристигания и изпращания на стоки, които са част от партиди. Референтният период е месецът, в който компонентите на партидата преминават през границата на митническата територия. Интрастат операторът може да подаде декларация само веднъж за месеца, в който последната част от партидата е пристигнала или изпратена. Освен това, до 14 дни преди началото на пристиганията и изпращанията, операторът трябва да уведоми Националната агенция за приходите за намерението си да прилага процедурата.
Чл. 10
Член 10 от наредбата предвижда, че при деклариране на пристигания и изпращания на партиди, статистическата стойност, която трябва да бъде посочена, се изчислява като сбор от статистическите стойности на компонентите на съответната партида. Раздел III от наредбата обхваща плавателни съдове и въздухоплавателни средства.
Чл. 11
Наредбата определя правилата за деклариране на движението на специфични стоки, включително пристигания и изпращания на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се извършват по системата Интрастат. Компетентните органи имат правомощия да събират данни от различни източници за проверка на качеството на декларираните данни, съгласно Закона за статистиката на вътрешнообщностната търговия.
Чл. 12
Наредбата определя специфични правила за статистиката, свързана с търговията на стоки, изпращани и пристигащи по плавателни съдове и въздухоплавателни превозни средства между държави членки на ЕС. Статистиката обхваща прехвърляния на икономическа собственост, които се третират като пристигане или изпращане в зависимост от местоположението на данъчно задълженото лице. При новопостроени плавателни съдове, държава на изпращане е тази, в която са построени.
Чл. 13
Член 13 от наредбата определя, че плавателните съдове и въздухоплавателните превозни средства принадлежат на държавата членка, в която е регистрирано данъчно облагаемото лице, упражняващо икономическата собственост върху тях. Това е в съответствие с Регламент (ЕС) № 96/2010, който се отнася до статистиката на търговията със стоки между държавите членки и определя условията за опростяване на търговията и специфичните стоки.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредбата определя референтните периоди при пристигания и изпращания на плавателни съдове или въздухоплавателни средства. В случай на прехвърляне на икономическата собственост, референтният период е месецът на прехвърлянето. При преминаване на границата на митническата територия, референтният период е месецът на преминаването.
Чл. 15
Чл. 15 от наредбата установява изискванията за деклариране на плавателни и въздухоплавателни средства, включително данни за пристигания и изпращания, референтен период, код на стоката, количество, държава на изпращане или пристигане, вид на сделката, стойност и статистическа стойност. Количеството се изразява в брой или допълнителни мерни единици, а статистическата стойност се изчислява като обща стойност по фактура минус разходите за транспорт и застраховки.
Чл. 16
Съгласно Чл. 16 от Наредбата, стоките, които се доставят на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, подлежат на деклариране по системата Интрастат. Това означава, че за тези стоки е необходимо да се извърши отчетност и деклариране в съответствие с установените правила за статистическа дейност в рамките на вътрешнообщностната търговия.
Чл. 17
Съгласно Чл. 17 от Наредбата, плавателните съдове и въздухоплавателните средства се считат за собственост на държавата членка, в която са установени данъчно облагаемите лица, упражняващи икономическата собственост върху тях. Промените в наредбата са в сила от 01.01.2011 г.
Чл. 18
Наредбата определя специфичните правила за отчет на вътрешнообщностната търговия със стоки, включително референтни периоди и начин на деклариране. Чл. 18 уточнява, че статистиката обхваща само изпращания на стоки, извършени на пристанища и летища в България от данъчно облагаеми лица, които притежават икономическа собственост върху превозните средства в други държави членки.
Чл. 19
Наредбата определя специфични правила за деклариране на стоки, доставяни на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, включително кодовете за различните категории стоки. Код 9930 24 00 се използва за стоки от глави 1 - 24 на Комбинираната номенклатура, код 9930 27 00 за стоки от глава 27, и код 9930 99 00 за стоки от всички останали глави на Комбинираната номенклатура.
Чл. 20
Наредбата определя правилата за деклариране на стоки, доставяни на плавателни съдове и въздухоплавателни средства. При декларирането се изисква предоставяне на данни като изпращания, референтен период, код на стоката, количество в килограми, държава на пристигане и стойност. За стоките от глава 27 е необходимо да се посочи и допълнителна мярка. Включени са и резервни части за моторни превозни средства и самолети.
Чл. 21
Наредбата определя специфични правила за деклариране на резервни части за моторни превозни средства и самолети, които се извършват по системата Интрастат. Операторите могат да използват опростени кодове за деклариране след получаване на разрешение от Националната агенция за приходите. Специфичните кодове за резервни части са 99908700 за моторни превозни средства и 99908800 за самолети. При деклариране се изисква информация за пристигания или изпращания, референтен период, код на стоката, нето тегло, държава на изпращане или пристигане и стойност.
Чл. 22
Член 22 от Наредбата предвижда, че всички пристигания и изпращания на стоки от и за офшорна инсталация трябва да бъдат декларирани чрез системата Интрастат. Това е част от специфичните правила, приложими за движението на стоки в контекста на вътрешнообщностната търговия.
Чл. 23
Офшорната инсталация се счита за принадлежаща на държавата членка, в която е установено лицето, отговорно за нейната търговска експлоатация. Това правило е част от наредба, която определя специфични условия за движение и отчет на стоки, включително изключения от статистическата дейност за вътрешнообщностната търговия.
Чл. 24
Наредбата определя специфичните правила за деклариране и отчет на стоки, свързани с офшорни инсталации. Член 24 описва кодовете за деклариране на стоки, които включват: 9931 24 00 за стоки от глави 1-24, 9931 27 00 за стоки от глава 27 и 9931 99 00 за стоки от останалите глави на Комбинираната номенклатура. Количеството на стоките трябва да се посочва в килограми, а за стоките от глава 27 - и по допълнителна мярка.
Чл. 25
Чл. 25 от наредбата предвижда, че всички пристигания и изпращания на морски продукти трябва да бъдат декларирани чрез системата Интрастат. Това е задължително изискване за статистическото отчитане на търговията със стоки в рамките на Общността.
Чл. 26
Морските продукти се считат за собственост на държавата членка, в която е регистрирано данъчно задълженото лице, упражняващо икономическата собственост върху плавателния съд. Това правило е в сила от 01.01.2011 г. и е част от наредбата, определяща специфичните правила за движение на стоки и тяхното деклариране.
Чл. 27
Наредбата определя специфичните правила за статистика на вътрешнообщностната търговия с морски продукти, като включва само определени видове пристигания и изпращания. Пристигат морски продукти, когато се разтоварват на пристанищата на България от български или чуждестранни плавателни съдове. Изпращанията се отнасят до разтоварване на морски продукти на пристанища в други държави членки от български плавателни съдове или получаване от чуждестранни плавателни съдове.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредбата уточнява, че при пристигане на стоки, държавата членка партньор е тази, в която е установено данъчно задълженото лице, което притежава икономическата собственост върху плавателния съд, извършил улова. При изпращане, друга държава членка е тази, в която морските продукти са разтоварени на суша или където е установено данъчно задълженото лице, притежаващо икономическата собственост върху плавателния съд, който придобива морските продукти.
Чл. 29
Наредбата определя специфични правила за стоки и движения на стоки, включително референтни периоди и начина на отчет и деклариране. Член 29 уточнява, че държавата на произход за морски продукти е тази, в която е регистриран плавателният съд, освен ако няма претоварване.
Чл. 30
Съгласно Чл. 30 от Наредбата, пристиганията и изпращанията на военни стоки се декларират по системата Интрастат. Ако данните съдържат класифицирана информация, декларациите се подават в Централното управление на Националната агенция за приходите, като се спазват мерките за защита на класифицираната информация, предвидени в Закона за защита на класифицираната информация и съответните подзаконови актове.
Чл. 31
Чл. 31 регламентира декларирането на военни стоки, което включва задължителни данни като пристигания или изпращания, референтен период, код на стоката, държава на изпращане или пристигане, и стойност. Интрастат операторите, които декларират военни стоки и имат сделки с други стоки, трябва да попълнят всички необходими данни за последните.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредбата определя, че пристиганията и изпращанията на електричество и газ трябва да се декларират чрез системата Интрастат. Промените в текста са в сила от 01.01.2011 г., след изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 97 от 2010 г.
Чл. 33
Чл. 33 от наредбата определя правилата за държавите на пристигане и изпращане на електричество и газ. Според алинея 1, държавата на пристигане е тази, в която е установен купувачът. Алинея 2 уточнява, че държавата на изпращане е там, където е установен доставчикът, а държавата на произход е държавата, от която започва първоначалното изпращане на стоката.
Чл. 34
Чл. 34 определя, че референтният период за пристиганията и изпращанията на електричество и газ е месецът, в който се извършва физическото пренасяне на тези стоки през границата на митническата територия на държавата членка.
Чл. 35
Член 35 от наредбата определя изискванията за деклариране на електричество и газ. При декларирането се изисква посочване на данни като пристигания или изпращания, референтен период, код на стоката, вид на сделката, условия на доставка, количество, държава на изпращане или пристигане и стойност. Количеството трябва да бъде посочено по допълнителна мерна единица, съгласно Комбинираната номенклатура. Раздел X от наредбата се отнася до космическите кораби.
Чл. 36
Наредбата определя правилата за деклариране на специфични стоки и движения, включително космически кораби, които трябва да се отчитат по системата Интрастат. Компетентните органи имат право да събират данни от различни източници за проверка на информацията.
Чл. 37
Наредбата определя статистическите правила за вътрешнообщностната търговия с космически кораби, включваща пристигания и изпращания. Изпращанията включват космически кораби, подложени на преработка или изстрелване в космоса, докато пристиганията се отнасят до придобиване от лица, установени в различни държави членки. Статистическата стойност на космическия кораб трябва да бъде декларирана при изпълнена доставка. Държавата на изпращане и пристигане се определя в зависимост от местоположението на строителството и установяването на купувача.
Чл. 38
Чл. 38 от наредбата указва, че всички пристигания и изпращания, свързани с преработка на стоки по договор, трябва да бъдат декларирани чрез системата Интрастат. Това е част от правилата, които се прилагат за специфични стоки и движения в контекста на вътрешнообщностната търговия.
Чл. 39
Чл. 39 от наредбата определя, че операторите, които извършват пристигания и изпращания на стоки по договор за преработка, са задължени да декларират статистическа стойност, независимо от това дали са надвишили установения праг за деклариране. Декларирането на сделките се извършва по кодовете, установени в Приложение III на Регламент (ЕС) № 96/2010, който изменя Регламент (ЕО) № 1982/2004, свързан с търговията между държавите членки на ЕС.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредбата определя кодовете за деклариране на вида на сделката при изпращане на стоки, свързани с преработка. Код 41 се използва, когато стоките се очаква да се върнат в първоначалната държава, а код 42 - когато не се очаква. При връщане на стоки след преработка, се използват кодове 51 и 52, в зависимост от това дали стоката се връща в първоначалната държава или не.
Чл. 41
Чл. 41 от наредбата определя, че кодът за деклариране на вида на сделките, свързани с преработка на стоки по договор за сметка на Интрастат оператора, е 11. В наредбата се обсъждат също стоките по договор за лизинг и специфичните правила, които се прилагат за тях.
Чл. 42
Чл. 42 от наредбата определя правилата за деклариране на стоки, свързани с договори за лизинг. Пристигания и изпращания на стоки по договори за лизинг с продължителност над две години се декларират в системата Интрастат, като референтният период е месецът, в който стоката преминава границата. Кодът за деклариране на сделките е 1.4. При договори с продължителност под две години, но удължени над две години, се декларират също, с код 9.1. Декларират се стойността на стоката и статистическата стойност, а не лизинговите вноски.
Чл. 43
Член 43 от наредбата предвижда, че всички пристигания и изпращания на стоки, свързани с продажба на консигнация, трябва да бъдат декларирани по системата Интрастат. Това означава, че стоките, които се движат в рамките на вътрешната търговия, трябва да бъдат отчетени и декларирани, за да се осигури статистическа информация за търговията.
Чл. 44
Член 44 от Наредбата определя, че референтният период за пристигания или изпращания, свързани с продажба на консигнация, е месецът, през който стоката преминава през границата на митническата територия на съответната държава членка.
Чл. 45
Член 45 от наредбата предвижда, че при изпращане на стоки по договор за продажба на консигнация от България в друга държава членка, е необходимо да се декларират количеството на стоките в момента на изпращането, както и стойността, която би се получила при продажбата на стоката.
Чл. 46
Чл. 46 от наредбата посочва, че при пристигане на стоки по договор за продажба на консигнация в България от друга държава членка, е необходимо да се декларират количеството на стоките в момента на пристигане, както и стойността, която би се заплатила при покупка на стоката.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредбата предвижда, че стоки, върнати обратно в България от друга държава членка след продажба на консигнация, но които не са продадени, трябва да се декларират като пристигане. При декларирането се отразяват само количеството и стойността на върнатите стоки.
Чл. 48
Чл. 48 от наредбата предвижда, че стоки, които са изпратени за продажба на консигнация в друга държава членка и не са продадени, а се връщат обратно в Република България, трябва да се декларират като изпращания. При тази декларация се посочват само количеството и стойността на върнатите стоки.
Чл. 49
В член 49 от наредбата се посочва, че кодът за деклариране на вида на сделката при пристигания и изпращания на стоки, свързани с продажба на консигнация, е 1.2. Наредбата също така разглежда и въпросите, свързани с върнати и заменени стоки.
Чл. 50
Според Чл. 50 от Наредбата, върнатите стоки трябва да се декларират по системата Интрастат като изпращания или пристигания. В случай, че операторът не е имал задължение за деклариране на тези стоки преди връщането им, той не е задължен да ги декларира и при връщането.
Чл. 51
Член 51 от наредбата определя правилата за деклариране при връщане на стоки за замяна. При такова връщане се декларира изпращането на стоката, а получената в замяна стока се декларира като пристигане. Кодът за деклариране на вида на сделката в тези случаи е 2.2.
Чл. 52
Член 52 от наредбата указва, че при връщане на стока поради непригодност, повреда или дефекти, е необходимо да се декларира изпращането на стоката. Допълнително, кодът за деклариране на вида на сделката в тези случаи е 2.1 или 2.9.
Чл. 53
Наредбата определя правилата за прилагане на специфични условия при движението на стоки и отчетността им. Член 53 указва, че при замяна на стоки в гаранционен срок, които не могат да бъдат върнати, е необходимо да се декларира изпращането или получаването на стоката, която е получена в замяна. Кодът за деклариране на сделката в тези случаи е 2.3.
Чл. 53а
Наредбата определя правилата за отразяване на кредитни известия в Интрастат декларацията, свързани с движението на стоки. Кредитните известия се декларират, когато стойността им надвишава прага за опростено деклариране. Връщането на стоки с кредитно известие се отразява като изпращания, а при ненавръщане, се подава коригираща декларация. Одобрените отстъпки след издаване на фактура също изискват коригиране. Кредитни известия не се декларират в определени случаи, включително за годишни отстъпки или неделими известия.
Чл. 53б
Чл. 53б от наредбата предвижда, че за единични сделки с фактурирана стойност под определен праг, може да се прилага опростено деклариране. Това е в съответствие с Регламент (ЕО) № 1982/2004, който регулира статистическите изисквания за търговията между държавите членки на ЕС.
Чл. 53в
Чл. 53в от наредбата определя правилата за деклариране на единични сделки с ниска стойност. При декларирането се изисква посочване на пристигания или изпращания, референтен период, код за опростено деклариране (99500000), държава на изпращане или пристигане и стойност на сделката. Опростеното деклариране важи само за сделки, изписани на отделен ред във фактурата или за които е издадена отделна фактура.
Чл. 54
Наредбата определя специфични правила за стоки и движения на стоки, включително референтни периоди и начина на тяхното отчитане и деклариране. Стоките, изключени от статистиката на вътрешнообщностната търговия, са изброени в Приложение I на Регламент (ЕС) № 91/2010. В наредбата се дават определения на термини като 'военни стоки', 'въздухоплавателно средство', 'морски продукти', 'плавателен съд' и др. Контролът по изпълнението на наредбата е възложен на Националната агенция за приходите и Националния статистически институт. Наредбата влиза в сила от 1 септември 2006 г., а измененията от 1 януари 2011 г.
Параграф §1
Наредбата определя специфични термини, свързани с военни стоки, въздухоплавателни средства, морски продукти и икономическа собственост. Включва определения за "военни стоки", "въздухоплавателно средство", "държава членка", "компонентна част", "космически кораби", "плавателен съд", "постоянен обект" и други, които са от значение за прилагането на правилата за статистическа дейност в търговията със стоки. Основната цел на наредбата е да установи ясни правила за отчетност и деклариране на специфични стоки и техните движения.
§4 и Заключителни разпоредби към Постановление № 288
Наредбата за различните или специфичните правила, свързани със специфичните стоки и движения на стоки, влиза в сила от 1 септември 2006 г. Заключителните разпоредби, свързани с изменение и допълнение на наредбата, са приети с Постановление № 288 от 7 декември 2010 г. и влизат в сила от 01.01.2011 г.
