ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда управлението на дейностите, свързани с опазването и устойчивото ползване на лечебните растения, включително събирането и изкупуването на билките. Разпоредбите важат за лечебните растения, посочени в приложението, независимо от тяхната собственост.
Чл. 2
Разпоредбите на Закона за лечебните растения не важат за използването на билките с лечебни и профилактични цели, както и за дейността на лица, които използват билките за производството на лекарствени продукти, храни и козметика. Изключение прави задължението за отчитане на изкупените, реализираните и наличните на склад билки.
Чл. 3
Член 3 от Закона за лечебните растения определя, че проучването, разработването, добивът и използването на лечебните растения, които се намират на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона, се извършват чрез концесия. Тези дейности се регулират от условията и реда, установени в Закона за концесиите.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за лечебните растения определя, че лечебните растения са природен ресурс и за тяхното ползване се заплащат такси, съгласно установения ред в закона.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за лечебните растения определя мерките за опазване на лечебните растения в техните естествени находища. Опазването включва запазване на биологичното разнообразие, поддържане на екосистемите и възстановяване на жизнеспособни популации. Увреждането на растенията се определя като влошаване на техните биологични показатели, докато унищожаването води до загиване на популацията.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за лечебните растения определя, че опазването на лечебните растения е насочено към биологичните им ресурси в естествената им среда. Това включва генетичните ресурси, отделните екземпляри растения, популациите на видовете и екосистемите, в които те се намират.
Чл. 7
Собствениците на земи, гори, води или водни обекти с находища на лечебни растения са задължени да прилагат мерки за опазване на тези растения. При увреждане на местообитанията или популациите, те трябва да предприемат мерки за възстановяване. Ако планираните мерки не са достатъчни или условията са се променили, собственикът може да подаде искане до регионалната инспекция по околната среда за определяне на нови мерки. Искането води до издаване на предписание за възстановяване на условията на средата и управление на находището.
Чл. 8
Член 8 от Закона за лечебните растения уточнява задълженията на концесионера в зависимост от включването или изключването на правото на ползване на лечебни растения в концесионния договор. Ако правото на ползване е включено, концесионерът носи задълженията по чл. 7, ал. 1 и 2. В противен случай, когато лечебните растения са изключени, той носи само задълженията по чл. 7, ал. 1.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за лечебните растения забранява използването на лечебни растения по начини, които могат да увредят находищата им, да намалят ресурсите им, да затруднят възстановяването на популациите им или да намалят биологичното разнообразие. Забраната включва и действия, които нарушават наредбата по чл. 27.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за лечебните растения предвижда специален режим на опазване и ползване на определени видове диворастящи лечебни растения, когато техните ресурси или биологично разнообразие са застрашени. Режимът се определя ежегодно от министъра на околната среда и водите и включва забрана за събиране на билки, определяне на допустимо количество за събиране и мерки за възстановяване на популациите. Разпределението на количествата билки се извършва от регионалните инспекции по околната среда и водите.
Чл. 11
Събирането на генетичен материал от естествени находища на лечебни растения с цел култивиране е разрешено само след получаване на заповед от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него лице.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за лечебните растения забранява събирането, изкупуването, първичната обработка и търговията с билки от лечебни растения, които са под специален режим на опазване. Тази забрана е в сила при нарушения на заповедите, издадени по чл. 10, ал. 2 и 5 от същия закон.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за лечебните растения предвижда, че билките, събрани от лечебни растения под специален режим, трябва да бъдат придружавани от определени документи, когато се използват за производство на лекарствени продукти, храни и козметика. Необходимите документи включват: 1. Заповед на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, ако билките са събрани от естествени находища; 2. Удостоверение от общината, ако билките са от култивирани растения; 3. Позволително за ползване на билки, съгласно чл. 21, ал. 2.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за лечебните растения предвижда, че видовете растения, обявени за защитени съгласно Закона за биологичното разнообразие, се опазват в съответствие с неговите разпоредби. Защитените растения са включени в списък, който е част от закона.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за лечебните растения определя, че находищата на лечебни растения в защитени територии подлежат на режимите и нормите, установени със Закона за защитените територии, както и на заповедите и плановете за управление на тези територии. По отношение на опазването и ползването на лечебните растения важат разпоредбите на Закона за лечебните растения.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за лечебните растения определя мерки за опазване на лечебните растения в горските територии. Тези мерки включват поддържане на екологичните условия в местообитанията на лечебните растения и осигуряване на добро състояние на техните популации. За редки или изчезващи видове се разработват специфични методи за опазване. Забранява се пашата на селскостопански животни в горите, ако това пречи на опазването на лечебните растения.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за лечебните растения предвижда мерки за опазване на лечебните растения в земеделските земи. Собствениците и ползвателите на земеделски земи получават информация относно лечебните растения в общината, пригодността на земята за тяхното отглеждане, както и задължения и препоръки за екологосъобразно земеползване. При промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, в оценките за въздействие върху околната среда се отразява влиянието на новата дейност върху лечебните растения. Спазват се и изискванията по чл. 16, ал. 1-4.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за лечебните растения предвижда, че устройствените планове на населените места трябва да включват мерки за опазване на лечебните растения от увреждане и унищожаване. Тези изменения в закона са в сила от 26.11.2012 г.
Чл. 19
Глава трета от Закона за лечебните растения се отнася до ползването на лечебните растения. В раздел I се съдържат общи разпоредби, които определят основните принципи и правила за използването на лечебните растения. Член 19 е отменен с изменение от Държавен вестник, брой 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за лечебните растения определя ползването на лечебните растения, което включва събиране на билки от диворастящи и култивирани растения, придобиване на билки за обработка, и събиране на генетичен материал от диворастящи растения. Получаването на генетичен материал от култивирани растения се регулира от специализирани закони.
Чл. 21
Събирането на лечебни растения трябва да се извършва в съответствие с изискванията на закона и съответните планове. За стопанска дейност, свързана с ползването на лечебни растения, е необходимо позволително, освен ако билките се събират за лични нужди или са култивирани от собственици на земи, гори или водни обекти. Събраните билки трябва да бъдат придружавани от позволително до билкозаготвителния пункт и складовете.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за лечебните растения определя процедурите за издаване на позволителни за ползване на лечебни растения в зависимост от собствеността на територията. Позволителни се издават от: 1. Директора на държавното горско или ловно стопанство за горски територии; 2. Кмета на общината за земеделски земи и територии в строителните граници на населените места; 3. Областния управител за държавни земеделски земи; 4. Директора на национален парк за територии и акватории на парковете; 5. Лица с висше лесовъдско образование, упълномощени от кмета за общински горски територии; 6. Лица с висше лесовъдско образование, регистрирани в публичния регистър, за горски територии, свързани с горски сдружения; 7. Лица с висше лесовъдско образование за горски територии извън посочените по-горе, при наличието на договор с собственика.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за лечебните растения предвижда, че лицата, които събират билки и генетичен материал от лечебни растения, заплащат такси за ползване. Таксите не се връщат, ако ползването не е осъществено или е прекратено по вина на ползвателя. В случай, че ползването не е осъществено или е прекратено по вина на органите или при непреодолима сила, заплатените такси се връщат.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за лечебните растения урежда таксите за ползване на лечебни растения. Таксите за растения от държавна собственост се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет, докато таксите за растения от общинска собственост се определят от общинските съвети, но не могат да надвишават таксите за държавна собственост.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за лечебните растения определя как се разпределят таксите, събирани за ползване на лечебни растения. Таксите постъпват в полза на различни институции в зависимост от местоположението на находищата: държавни горски и ловни стопанства, предприятия за опазване на околната среда, общински бюджети и държавния бюджет. Освен това, събраните такси се изразходват за различни дейности, включително поддържане и възстановяване на лечебни растения, научни изследвания, изграждане на информационни системи и обучение.
Чл. 26
Член 26 от Закона за лечебните растения регламентира издаването на позволително за ползване на билки и генетичен материал от лечебни растения. Позволителното се издава на билкозаготвители, които могат да бъдат юридически или физически лица. В него се определят вида на ползването, разрешеното количество билки, района на събиране, начина на ползване, срока на ползване, условия за опазване на находището и лицата, извършващи ползването. Когато позволителното е издадено на юридическо лице, в него се записват поименно физическите лица, участващи в събирането, като броят им не може да надвишава 20. Позволителното трябва да бъде издадено преди осъществяване на ползването.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за лечебните растения регламентира, че начинът на ползване на лечебни растения се определя чрез наредба, която ще бъде издадена от министъра на околната среда и водите. Тази наредба ще съдържа правилата и изискванията за събиране на билки или генетичен материал от лечебни растения.
Чл. 28
Член 28 от Закона за лечебните растения забранява издаването на позволителни за ползване на лечебни растения в случаи, които противоречат на предвидените планове, програми и проекти, както и на специалния режим, установен в член 10, алинея 1.
Чл. 28а
Забранява се на физически и юридически лица да извършват продажба, изкупуване и превоз на билки или генетичен материал без издадено позволително за ползване или удостоверение за отглеждане в култура, съгласно съответните членове от закона.
Чл. 28б
Според Чл. 28б от Закона за лечебните растения, е забранено използването на лечебни растения в противоречие с условията, определени в позволителното по чл. 26, ал. 1. Това включва ограничения относно вид, количество, район и начин на ползване на растенията.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за лечебните растения определя, че изкупуването и първичната обработка на билки се извършва в специализирани билкозаготвителни пунктове. Съхраняването на изсушени билки трябва да се извършва в складове за билки. Изискванията за тези пунктове и складове ще бъдат определени с наредба от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за лечебните растения определя първичната обработка на билките, която включва замразяване, изсушаване, оситняване, почистване, балиране и/или опаковане. Минималната първична обработка, която трябва да се извърши в билкозаготвителния пункт, е замразяване или изсушаване на билките.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за лечебните растения определя задълженията на билкозаготвителя, който е лице, изкупуващо събрани билки и/или извършващо тяхната първична обработка. Той е длъжен да уведомява регионалната инспекция по околната среда за билкозаготвителните пунктове и складове, да изкупува само билки с позволително или удостоверение за култивиране, да съхранява тези документи, да води книга за изкупените и наличните билки, да осигурява достъп на контролни органи за проверки и да предоставя обобщена информация за изкупените билки до 20 януари на следващата година. Информацията може да се предоставя на хартиен носител или електронно.
Чл. 31а
Чл. 31а от Закона за лечебните растения регламентира воденето на книга за билкозаготвителни пунктове и складове за билки. Тази книга трябва да съдържа информация за всеки пункт, включително адрес, данни за билкозаготвителя, и да бъде идентифицирана с пореден номер. Приключените книги се съхраняват за една година. При прекратяване на дейността, билкозаготвителите са длъжни да уведомят регионалната инспекция и да предоставят информация за изкупените и реализирани билки, като съхраняват книгата за още една година.
Чл. 32
Член 32 от Закона за лечебните растения предвижда, че изкупуването на неподложени на първична обработка билки може да се осъществява от лица, различни от билкозаготвителите, за нуждите на производства, които изискват необработени билки. Лицата, които извършват изкупуването или съхраняват билки в складове, са задължени да спазват определени изисквания. Билковите аптеки и търговците от различни индустрии, които изкупуват билки, също трябва да следват специфични изисквания, посочени в чл. 31, ал. 2 и чл. 31а.
Чл. 33
Член 33 от Закона за лечебните растения предвижда, че изкупените свежи или първично обработени билки трябва да бъдат придружавани от позволително за ползване, издадено съгласно чл. 21, ал. 2, и/или удостоверение за култивиране, съгласно чл. 46, т. 3. Тази разпоредба е в сила от 05.04.2011 г.
Чл. 34
Лицата, които искат да получат позволително за ползване на лечебни растения, трябва да подадат заявление до съответните органи. Заявлението трябва да съдържа: 1. За физически лица - име, номер на документа за самоличност и постоянен адрес; 2. За юридически лица - наименование, седалище, адрес на управление, код по БУЛСТАТ или ЕИК, данъчен номер и данни на представителя; 3. Вид и количество на ползването; 4. Район на събирането.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за лечебните растения предвижда, че органите или лицата, упоменати в чл. 22, трябва да издадат позволителното в срок от един ден след получаване на заявлението. В случай, че са необходими допълнителни справки за определяне на разрешеното количество, срокът може да бъде удължен, но не повече от 5 дни от постъпването на заявлението.
Чл. 36
Член 36 от Закона за лечебните растения предвижда, че позволителните за ползване на лечебни растения се издават в реда на постъпване на заявленията. Това означава, че първото подадено заявление ще бъде разгледано и обработено първо, следвано от следващите в реда на тяхното подаване.
Чл. 37
Чл. 37 регламентира начина на определяне на количеството лечебни растения от органите или лицата, посочени в чл. 22. При наличие на планови документи, те се отчитат за определяне на количествата. В случай че тези документи не са влезли в сила или проектите не са разработени, количеството се определя от съответните органи или лица.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за лечебните растения предвижда, че органът или лицето, упоменато в чл. 22, може да откаже издаването на позволително за събиране на лечебни растения, ако количествата от тях, определени в плановите документи, са изчерпани. Отказът трябва да бъде мотивиран писмено в срок, посочен в чл. 35.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за лечебните растения предвижда, че издаденото позволително, както и отказът за такова, могат да се обжалват от заинтересуваните лица. Обжалването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за лечебните растения предвижда, че изменения на позволителното за събиране на лечебни растения могат да се извършват само от органа или лицето, което го е издало. Това е възможно единствено при изразено желание от титуляра за промяна на вида, количеството или района на събиране.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за лечебните растения предвижда, че позволителното за ползване на лечебни растения може да бъде отнето от органа или лицето по чл. 22, ако от дейността на титуляря или на записаните в позволителното лица е настъпило увреждане или унищожаване на находищата на лечебни растения.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за лечебните растения определя управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, което се осъществява от министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и храните, областните управители, кметовете на общините, директорите на дирекциите на националните паркове, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и директорите на държавните горски и ловни стопанства. Управлението на дейностите по култивиране на лечебните растения е в ръцете на министъра на земеделието и храните и кметовете на общините.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за лечебните растения определя правомощията на министъра на околната среда и водите относно опазването и устойчивото ползване на лечебните растения. Министърът ръководи разработването на националната стратегия, координира контролните функции, организира наблюдение и оценка на лечебните растения, предлага такси за ползване на диворастящи растения и утвърдителни коефициенти за превръщане на количествата билки. Създава се Консултативно-експертен съвет, който включва представители от различни министерства и организации, а министърът издава правилник за неговата дейност.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за лечебните растения определя ролята на министъра на земеделието и храните в ръководенето на култивирането, селекцията и растителната защита на лечебните растения. Министърът е отговорен за устойчивото им ползване на територията на поземления фонд и извършва редица дейности, включително организиране на селекция и интродукция, производство на посевен материал, разработване на екологосъобразни технологии, поддържане на семенни банки и разрешаване на внос и износ на посевен материал.
Чл. 45
Областният управител е отговорен за осигуряване на съответствие между националната стратегия и общинските програми за опазване на околната среда, свързани с лечебните растения. Той координира разработването на тези програми и отговаря за опазването на диворастящите лечебни растения в държавните земи, като издава позволителни за тяхното ползване.
Чл. 46
Кметът на общината ръководи дейностите, свързани с ползването, опазването и култивирането на лечебните растения. Той организира изпълнението на дейности по общинската програма за опазване на околната среда, издава позволителни за ползване на лечебни растения от общински земи и удостоверения за билките от култивираните растения. Освен това предоставя информация на министъра на околната среда и водите за наблюдение и оценка на лечебните растения.
Чл. 47
Директорът на дирекцията на националния парк отговаря за охраната на лечебните растения, контролира тяхното ползване и възпроизводство, издава позволителни за ползване на лечебни растения и предоставя информация на министъра на околната среда и водите.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за лечебните растения определя задълженията на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Той контролира ползването и възпроизводството на лечебните растения в горските територии, организира дейности за тяхното опазване и охрана, предоставя информация на министъра на околната среда и водите, и организира поддържането и възстановяването на лечебните растения в горските територии, които са държавна собственост.
Чл. 49
Директорът на държавното горско или ловно стопанство отговаря за опазването и защитата на лечебните растения в горските територии, които са държавна собственост, както и в териториите, предоставени за управление. Освен това, той издава позволителни за ползване на лечебни растения от тези територии.
Чл. 49а
Член 49а от Закона за лечебните растения позволява на органите по чл. 42 да делегират правомощията си, свързани с издаването на разрешителни, на оправомощени длъжностни лица. Тази промяна влиза в сила от 05.04.2011 г.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за лечебните растения предвижда разработването на различни стратегии и планове за опазване и устойчиво ползване на лечебните растения. Тези стратегии включват Национална стратегия, раздели към плановете за управление и общински програми, които се изготвят от съответните органи, включително министъра на околната среда и водите и кметовете на общините. Освен това, се предвиждат раздели за лечебни растения в горскостопанските планове и програми.
Чл. 51
Националната стратегия за лечебните растения включва характеристика и анализ на състоянието на лечебните растения в България, факторите влияещи на тях, прогнози за количествените и качествените им характеристики, както и стратегически решения за устойчиво развитие на ресурсите и разнообразието на лечебните растения. Стратегията предвижда и определяне на цели, показателите за тяхното постигане, задачите и дейностите, както и необходимите финансови и други ресурси.
Чл. 52
Националната стратегия определя изисквания към политиката, плановете и програмите на стопански сектори или дейности, с цел опазване на естествените местообитания, биологичното разнообразие на лечебните растения и техните ресурси в естествената им среда.
Чл. 53
Националната стратегия за лечебните растения се разработва за срок от 20 години, като се актуализира на всеки 5 години, за да отразява промените и новите изисквания в областта на лечебните растения.
Чл. 54
Националната стратегия за лечебните растения се приема с решение на Министерския съвет, съгласно Чл. 54 от Закона за лечебните растения.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за лечебните растения описва задълженията за събиране на информация относно естествените находища на лечебни растения. Той включва описание на местоположението, условията в местообитанията, количеството и състоянието на ресурсите. Освен това, предвижда анализ на дейностите за опазване на екосистемите, мерки за опазване на ресурсите и разнообразието на лечебните растения, както и предложения за местни нормативни актове, свързани с устойчивото ползване на лечебните растения.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за лечебните растения предвижда система за дългосрочно наблюдение и оценка на популациите и ресурсите на диворастящите лечебни растения. Целта е да се идентифицират негативни процеси, да се прогнозира тяхното развитие и да се предотвратят вредни последици. Наблюдението се организира от Министерството на околната среда и водите и е част от Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг. Държавните и местните органи са задължени да предоставят данни за целите на оценката. Министърът на околната среда и водите утвърджава методики за оценка на ресурсите и за дългосрочно наблюдение на популациите.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за лечебните растения описва създаването и поддържането на специализирани карта и регистър на лечебните растения. Те съдържат информация за местоположение, граници, размери, собственост и състояние на находищата, както и количествени запаси и степен на ползване на ресурсите. Картата и регистърът са публични и целят опазването и устойчивото ползване на лечебните растения. Регионалните инспекции и дирекциите на националните паркове отговарят за поддържането на данните за контролираните от тях територии. Условията за ползване на информацията от регистъра са определени с наредба на съответните министри, а достъпът до данните е срещу заплащане на такса, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 58
Министърът на околната среда и водите отговаря за контрола върху държавната политика за опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, състоянието на генетичния фонд на тези растения в България и за въвеждането на чужди видове лечебни растения в природата.
Чл. 59
Регионалните инспекции по околната среда и водите извършват контрол върху изпълнението на плановите документи, спазването на специалния режим за лечебните растения, дейността на билкозаготвителите, количествата на билките за преработване и търговия, опазването на находищата на лечебни растения, събирането на билки и генетичен материал, както и издаването на позволителни от съответните органи.
Чл. 60
Министърът на земеделието и храните е отговорен за контрола на посевния и посадъчния материал от лечебни растения. Тази разпоредба е изменяна многократно, последно през 2023 г., и е в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 61
Областният управител е отговорен за контрола върху използването на лечебните растения, които се намират в земите, водите и водните обекти, принадлежащи на държавата. Това включва всички поземлени фондове, които са държавна собственост.
Чл. 62
Кметът на общината отговаря за контрола на ползването на лечебните растения, които се намират в общински земи, води и водни обекти, както и в поземления фонд и населените места.
Чл. 63
Директорът на дирекция на национален парк носи отговорност за контрола върху изпълнението на плановете за управление, свързани с лечебните растения, както и за ползването на тези растения в рамките на националния парк.
Чл. 64
Регионалната дирекция по горите е отговорна за организирането на контрола върху ползването и възпроизводството на лечебните растения в горските територии, в които упражнява своята дейност. Промените в закона са направени с изменения, публикувани в Държавен вестник.
Чл. 64а
Чл. 64а от Закона за лечебните растения предвижда, че за неуредените случаи при осъществяване на контролните правомощия по този закон се прилагат разпоредбите на глава девета от Закона за опазване на околната среда. Глава шеста от закона е посветена на принудителните административни мерки и административнонаказателната отговорност, като е изменена с ДВ, бр. 28 от 2011 г. и е в сила от 05.04.2011 г.
Чл. 64б
Чл. 64б от Закона за лечебните растения предвижда, че органите по чл. 64г или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителни административни мерки. Тези мерки са насочени към предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и към предотвратяване или отстраняване на вредни последици върху лечебните растения и техните находища.
Чл. 64в
Чл. 64в от Закона за лечебните растения предвижда прилагането на принудителни административни мерки в случаи на непосредствена опасност от увреждане или унищожаване на естествените находища и биологичното разнообразие на лечебни растения. Такива случаи могат да възникнат при нарушения на закона, природни бедствия, аварии и други непредвидени обстоятелства, предизвикани от човешка дейност.
Чл. 64г
Чл. 64г от Закона за лечебните растения определя правомощията на директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите, директорите на национални паркове, както и на директорите на държавни горски и ловни стопанства и кметовете на общини. Те могат да спират дейности, свързани с ползването на лечебни растения в естествени находища, когато те са в нарушение на закона, и да издават задължителни предписания за опазване и възстановяване на находищата. Също така, те могат да ограничават или забраняват достъпа до тези находища за определен период.
Чл. 64д
Член 64д от Закона за лечебните растения регламентира прилагането на принудителни административни мерки. Тези мерки се извършват с мотивирана заповед, в която се уточняват основанието, видът и начинът на прилагане. Заповедта може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 65
Член 65 от Закона за лечебните растения предвижда наказания за лица, които не спазват мерките за опазване на лечебните растения, определени в чл. 7, ал. 1 и 2. Наказанията включват глоба между 100 и 1000 лв. или имуществена санкция от 300 до 3000 лв. Също така, наказанието се прилага и за тези, които не изпълняват предписанията на регионалната инспекция по околната среда и водите, свързани с опазването на лечебните растения.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за лечебните растения предвижда наказания за лица, които в нарушение на чл. 12 събират, изкупуват, извършват първична обработка и търговия с билки от лечебни растения, които са под специален режим на опазване и ползване. Наказанията включват глоба от 100 до 1000 лв. и имуществена санкция от 500 до 3000 лв. в случай на нарушение на заповедите по чл. 10, ал. 2 или 5.
Чл. 67
Член 67 от Закона за лечебните растения е отменен с Държавен вестник, брой 28 от 2011 г., и е в сила от 05.04.2011 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 68
Член 68 от Закона за лечебните растения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 28 от 2011 г., с влизане в сила на 5 април 2011 г.
Чл. 69
Член 69 от Закона за лечебните растения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 28 от 2011 година, и влезе в сила на 5 април 2011 година.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за лечебните растения предвижда наказания за лица, които извършват паша извън определените райони или места, както и за пашата в земеделските земи, в нарушение на съответните разпоредби. Наказанието е глоба от 100 до 1000 лв.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за лечебните растения предвижда наказания за длъжностни лица, които издават позволителни за ползване на лечебни растения в нарушение на установените правила. За издаване на позволително с нарушения по наредбата по чл. 27, глобата е от 100 до 3000 лв. При издаване на позволително, което не спазва изискванията на чл. 28 и свързаните с него планове и заповеди, глобата е от 200 до 5000 лв.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за лечебните растения предвижда наказания за неправомерно ползване на лечебни растения. В първия параграф се посочва, че ако лице използва лечебни растения за стопанска дейност без необходимото позволително, то подлежи на глоба от 20 до 1000 лв. или имуществена санкция от 300 до 5000 лв. Вторият параграф предвижда наказание за лица, които ползват лечебни растения с редовно позволително, но в нарушение на условията, посочени в него. За такова нарушение глобата е от 100 до 1000 лв., а имуществената санкция е от 200 до 2000 лв.
Чл. 73
Лицата, които използват лечебни растения по начини, които увреждат находищата им или намаляват ресурсите, биологичното разнообразие или затрудняват възобновяването на популациите, както и тези, които нарушават наредбата по чл. 27, подлежат на наказание. Глобата може да достигне до 3000 лв., а имуществената санкция до 5000 лв.
Чл. 73а
Чл. 73а от Закона за лечебните растения предвижда наказания за лица, които продават, изкупуват или превозват билки или генетичен материал без необходимите разрешителни или удостоверения. Наказанията варират от глоба между 100 и 2000 лв. до имуществена санкция от 300 до 3000 лв.
Чл. 73б
Чл. 73б от Закона за лечебните растения предвижда наказания за лица, които нарушават изискванията на наредбата по чл. 29, ал. 3. Наказанията включват глоба в размер от 50 до 3000 лв. или имуществена санкция от 300 до 5000 лв.
Чл. 74
Лицата, които не уведомят регионалната инспекция по околната среда за организираните билкозаготвителни пунктове, изкупуват билки без позволително, не съхраняват необходимите документи, не водят книга за изкупените билки, не осигуряват достъп на контролните органи и не предоставят информация за количествата билки, подлежат на наказание. Глобата варира от 100 до 1000 лв., а имуществената санкция от 300 до 2500 лв.
Чл. 75
Лицата, които не предоставят обобщена информация за изкупените, реализираните и наличните на склад билки, пред регионалната инспекция по околната среда и водите, ще бъдат наказвани с имуществена санкция до 5000 лв. Това нарушение е в противоречие с чл. 32 от Закона за лечебните растения.
Чл. 76
Длъжностно лице, което предостави информация, представляваща търговска или фирмена тайна, на трети лица, подлежи на глоба до 5000 лв. Освен това, ако деянието подлежи на по-тежко наказание, то ще се прилага то.
Чл. 76а
Чл. 76а от Закона за лечебните растения предвижда, че вещите, включително събраните лечебни растения, които са предмет на нарушение, както и вещите, послужили за извършването на нарушението, се отнемат в полза на държавата. Това важи независимо от собствеността им. Продажбата на отнетите вещи се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 76б
Лицата по чл. 31 и 32 от Закона за лечебните растения, които не представят или не притежават необходимите документи съгласно изискванията на чл. 33, подлежат на глоба в размер от 100 до 1000 лв. или имуществена санкция от 200 до 2500 лв.
Чл. 76в
Член 76в от Закона за лечебните растения предвижда наказания за физически и юридически лица при неизпълнение на принудителните административни мерки. Физическите лица подлежат на глоба в размер от 100 до 2000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци могат да получат имуществена санкция от 300 до 4000 лв.
Чл. 76г
Чл. 76г от Закона за лечебните растения предвижда наказания за физически лица, които извършат нарушения, които не съставляват престъпление. Физическите лица могат да бъдат глобени с суми от 100 до 1000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за лечебните растения определя, че нарушенията по закона се установяват от упълномощени длъжностни лица. Наказателните постановления се издават от тези лица или от други упълномощени от тях длъжностни лица.
Чл. 78 и § 1 от Допълнителните разпоредби
Законът за лечебните растения регулира установяването на нарушения, издаването, обжалването и изменението на наказателните постановления в съответствие с Закона за административните нарушения и наказания. Определя понятието "лечебни растения" и свързаните с него термини, като "билки", "естествено находище", "популация" и "устойчиво ползване". Включва разпоредби за разработване на национална стратегия за опазване на лечебните растения, както и за организиране на специализирани карта и регистър на лечебните растения. Законът е приет на 23 март 2000 г. и е изменян многократно, последно през 2023 г.
§1
Законът за лечебните растения определя важни термини и понятия, свързани с лечебните растения, техните ресурси и условията за устойчиво ползване. Лечебни растения са тези, използвани за получаване на билки, които могат да бъдат различни части от растенията. Определени са условията за ползване на находищата и мерките за опазване на приоритетни видове и местообитания. Законът също така уточнява количествата билки, които могат да се събират за лични нужди.
§ 3
Параграф 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за лечебните растения предвижда разработването на раздел "Лечебни растения" в срок от 3 години след влизането в сила на закона. В рамките на една година от влизането в сила на закона, съответните органи трябва да извършат оценка на ресурсите и възможностите за ползване на лечебните растения, базирана на теренни изследвания. Резултатите от тези изследвания и оценка ще бъдат оформени в предварителен проект, който ще бъде съгласуван с регионалната инспекция по околната среда и водите.
§7
Параграф §7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за лечебните растения въвежда изменения в Закона за горите, свързани с ползването на лечебни растения. Основните изменения включват: 1) заличаване на термини като "кори" и "билки" в чл. 63 и уточняване, че ползването на лечебни растения се урежда от отделен закон; 2) промени в чл. 64, 65 и 93, свързани с изключения за лечебни растения; 3) добавяне на нови точки в чл. 95, които описват дейности свързани с лечебните растения в държавния горски фонд.
§8
Параграф §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за лечебните растения предвижда изменения в Закона за защита на природата. В чл. 9, ал. 2 се заличават термините "билки" и "ценни билки". Създава се нов чл. 14а, който урежда опазването на защитените лечебни растения с отделен закон. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 23 март 2000 г.
§ 75
В Закона за лечебните растения, публикуван в Държавен вестник, бр. 29 от 2000 г., с изменения в бр. 23 и 91 от 2002 г., се извършва замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е валидна за всички места в закона, където се среща споменатият термин.
§142
Параграф §142 определя, че Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Специфични параграфи и членове от Кодекса, свързани с обжалване и замени на термини, влизат в сила от 1 март 2007 г. Други разпоредби влизат в сила от 1 януари 2007 г. или от деня на обнародването на Кодекса.
§ 145
Законът за лечебните растения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които имат различни срокове за влизане в сила. Параграф 18, т. 3 влиза в сила една година след обнародването на закона; параграф 48, свързан с чл. 118а, ал. 1, т. 1, влиза в сила на 22 декември 2013 г.; параграф 60, т. 5 влиза в сила на 1 март 2007 г.; параграф 73, свързан с чл. 155а, ал. 1, т. 1, влиза в сила една година след обнародването на закона.
§100 от Закона за лечебните растения
Параграф §100 указва, че в Закона за лечебните растения термините "Министерството на земеделието и горите", "министърът на земеделието и горите", "министъра на земеделието и горите" и "Националното управление по горите" трябва да бъдат заменени с "Министерството на земеделието и продоволствието", "министърът на земеделието и продоволствието", "министъра на земеделието и продоволствието" и "Държавната агенция по горите". Тези изменения са част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с измененията в Закона за горите, обнародвани в ДВ, бр. 43 от 2008 г.
Параграф §77
В параграф 77 от Закона за лечебните растения се извършват изменения, при които термините "лесничейство" и "лесничейството" се заменят с "горско стопанство" и "държавното горско стопанство". Тези промени целят актуализиране на терминологията в закона, за да отразяват съвременната практика и законодателство.
§69
В Закона за лечебните растения се извършват изменения, свързани с наименованията на длъжностни лица. Думите 'министърът на земеделието и продоволствието' и 'председателя на Държавната агенция по горите' се заменят с 'министърът на земеделието и храните' и 'изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите'. Тези изменения са обнародвани в Държавен вестник, бр. 29 от 2000 г. и последващи изменения до 2008 г.
§49
Законът за лечебните растения влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, обнародвани в 'Държавен вестник', брой 82 от 2012 г., и влизат в сила от 26.11.2012 г.
§ 149
Законът за лечебните растения влиза в сила в 30-дневен срок след обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на § 16, § 35, т. 2 и § 39, които влизат в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, обнародвани в 'Държавен вестник', брой 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.
§117
Законът за лечебните растения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за устройство на територията, са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и влизат в сила от 28.11.2014 г.
§117
Законът за лечебните растения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 58 от 2017 г. и влиза в сила от 18.07.2017 г.
§41
В Закона за лечебните растения, публикуван през 2000 г. и изменян многократно, се извършва замяна на терминологията, свързана с Министерството на земеделието и храните. Всички споменавания на "Министерството на земеделието и храните", "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните" се заменят с новите наименования, свързани с "Министерството на земеделието, храните и горите", "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите".
§41
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му, с изключение на член 45, ал. 5, който влиза в сила след 12 месеца. Член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193 влизат в сила на 31 януари 2019 г.
§72
С §72 от Закона за лечебните растения се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, храните и горите. Всички споменавания на "Министерството на земеделието, храните и горите", "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите" ще бъдат заменени с "Министерството на земеделието", "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието".
§106
Законът за лечебните растения влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г.
§86
Параграф §86 от Закона за лечебните растения предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, с новите наименования на Министерството на земеделието и храните. Списъкът на лечебните растения, попадащи под разпоредбите на закона, включва разнообразие от видове, класифицирани по букви от А до Я, като всеки вид е придружен от научното си наименование и семейство. В допълнение, законът е свързан с директиви на Европейския съюз, включително Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.
