НАРЕДБА ЗА РАЗРЕШЕНИТЕ ЕНОЛОГИЧНИ ПРАКТИКИ И ОБРАБОТКИ И КОНТРОЛА ПО ТЯХНОТО ИЗВЪРШВАНЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя разрешените енологични практики и обработки при производството и съхраняването на различни видове гроздови мъстове, вина и оцет, както и контролът по тяхното извършване. Министерският съвет, по предложение на министъра на земеделието, може да забрани определени практики или да разреши нови, в зависимост от технологичния напредък и опита. Производителите нямат право да извършват практики, които не са разрешени от наредбата.
Чл. 2
Наредбата определя разрешените енологични практики и обработки при преработката на грозде, предназначено за производство на гроздова мъст, гроздова каша и вино. Разрешените практики включват ръчно или механизирано бране, подбор на гроздето по зрялост, сорт и качество, отстраняване на некачествени гроздове и сулфитиране със серен диоксид и негови производни.
Чл. 3
Наредбата определя разрешените енологични практики и обработки при първичното винопроизводство, включващи аерация, термични обработки, центрофугиране, употреба на инертни газове, добавка на дрожди и хранителни вещества за тях, серен диоксид, бистрени вещества и корекции на киселинността. Конкретизирани са максималните количества за добавки и обработки, както и допустимите материали за бистрене и корекция на киселинността.
Чл. 4
Наредбата определя допустимите манипулации за повишаване на алкохолното съдържание на грозде и вино. Позволени са добавки на захароза и концентрирана гроздова мъст, но с ограничения. Например, добавянето на захароза е допустимо само след пълна ферментация, а концентрацията не може да надвишава 20% от първоначалния обем. Общото алкохолно съдържание не трябва да се увеличава с повече от 12,5%. Вино, годно за трапезно, не може да бъде концентрирано, ако е подложено на определени манипулации.
Чл. 5
Чл. 5 от наредбата описва разрешените енологични практики и обработки при производството на винен оцет. Разрешени са аерация, центрофугиране, употреба на оцетно-кисели бактерии и добавки за подпомагане на тяхното развитие, включително диамониев фосфат, амониев сулфит и тиамин. Допустими са също серен диоксид, бистрещи материали и имобилизирани бактерии. Забранена е употребата на синтетична оцетна киселина.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредбата за разрешените енологични практики и обработки посочва, че при обработката на гроздова мъст, предназначена за производство на ректифицирана концентрирана гроздова мъст, са разрешени следните практики: аерация, термични обработки, центрофугиране и филтриране, употреба на серен диоксид и производни, десулфитиране, употреба на калциев карбонат, йонообменни смоли и обработка с активен въглен в количество 1 грам на литър.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредбата за разрешените енологични практики и обработки регламентира различни методи, които могат да се използват при производството и съхранението на вино. Разрешените практики включват употреба на закваска, аерация, термични обработки, центрофугиране и филтриране, добавка на въглероден диоксид и серен диоксид, както и различни киселини и танини за корекция на киселинността. Специфични добавки като L-аскорбинова киселина, лимонена киселина, и дрожди също са разрешени, при спазване на определени количествени ограничения. Освен това, наредбата посочва и методи за обработка с цел подобряване на качеството на виното, включително използването на меден сулфат и добавка на етилов алкохол за ликьорни вина.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредбата за разрешените енологични практики и обработките регламентира уведомяването на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) от страна на производителите за манипулации, свързани с алкохолното и киселинното съдържание на виното. Производителите трябва да уведомят агенцията поне 48 часа преди манипулацията и да представят декларация до 3 работни дни след извършването й. ИАЛВ събира и съхранява данните от декларациите за срок от 10 години и изготвя месечни справки. При промяна на планираната манипулация, производителят е длъжен да уведоми ИАЛВ.
Чл. 9
Разрешава се употребата на захароза, концентрирана гроздова мъст и ректифицирана гроздова мъст за повишаване на естественото обемно алкохолно съдържание на гроздето и виното до 2 обемни процента през години с неблагоприятни климатични условия. Министърът на земеделието и храните може да разреши повишаване на алкохолното съдържание за отделни сортове и региони по предложение на Изпълнителната агенция по лозата и виното, като предложението трябва да бъде представено две седмици преди началото на гроздоберната кампания. Министърът се произнася със заповед в срок до 10 дни от получаването на предложението.
Чл. 10
Чл. 10 от наредбата регламентира условията, при които министърът на земеделието и храните може да разреши увеличаване на максималното съдържание на серен диоксид в вина, произведени в България, с до 40 милиграма на литър при неблагоприятни климатични условия. Предложението за такова увеличение трябва да бъде направено от Националната лозаро-винарска камара две седмици преди началото на гроздоберната кампания. Министърът има срок от 30 дни да се произнесе по предложението, след като се съгласува с министъра на здравеопазването.
Чл. 11
Член 11 от Наредбата предвижда, че при неблагоприятни природно-климатични условия, министърът на земеделието и храните или упълномощено лице може да разреши повишаване на киселинното и захарното съдържание на виното, както и корекции в киселинното съдържание на един и същ продукт, по предложение на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ). Предложението трябва да бъде направено 2 седмици преди началото на гроздоберната кампания, а министърът трябва да се произнесе в срок от 14 дни след получаването на предложението.
Чл. 12
Член 12 от Наредба за разрешените енологични практики и обработки уточнява, че отказът на министъра на земеделието и храните по определени членове на наредбата (чл. 9, ал. 4; чл. 10, ал. 3; чл. 11, ал. 3) може да бъде обжалван. Процедурата за обжалване следва да се извърши съгласно Закона за административното производство. Последните изменения на член 12 влизат в сила на 01.02.2024 г.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредбата за разрешените енологични практики и обработки предвижда, че Министерският съвет може по изключение да разреши добавянето на етилов алкохол, винен спирт и винен дестилат във виното и в продуктите от грозде и вино. Предложението за такова разрешение се внася от министъра на икономиката, енергетиката и туризма по мотивирано искане на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
Чл. 14
Чл. 14 предвижда, че Министерският съвет може да определи различни стойности на максимално съдържание на летливи киселини за качествени и регионални вина, които са отлежали поне 2 години или имат алкохолно съдържание над 13%. Предложението за тези изменения се внася от министъра на земеделието и храните по искане на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
Чл. 15
Наредбата определя правилата за контрол на енологичните практики и обработки, осъществяван от изпълнителния директор на ИАЛВ или упълномощени лица. Проверяват се манипулации, свързани с алкохолно и киселинно съдържание, които подлежат на деклариране. Производителите са задължени да осигурят достъп до производствени помещения и документи за проверка. Изпълнението на наредбата е възложено на министъра на икономиката и енергетиката и министъра на земеделието и храните. Декларации за манипулации трябва да бъдат подавани с подробна информация за извършените действия.
Параграф §1
Изпълнението на наредбата е възложено на министъра на икономиката и енергетиката, както и на министъра на земеделието и храните. Последните изменения на наредбата са направени с ДВ, бр. 78 от 2005 г., бр. 71 от 2008 г., бр. 55 от 2017 г. и бр. 9 от 2024 г., като последното изменение влиза в сила на 01.02.2024 г.
§2
Наредбата за разрешените енологични практики и обработки, както и контролът по тяхното извършване, е приета на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки. В преходните разпоредби се посочва, че измененията на наредбата, извършени с Постановление № 138 от 26 юни 2003 г., са част от измененията, приети с Постановление № 52 на Министерския съвет от 2000 г. Обнародването е извършено в Държавен вестник, брой 60 от 2003 г.
§6
В параграф §6 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба за разрешените енологични практики се предвижда замяна на наименованията на министъра. Във всички текстове, с изключение на чл. 13, ал. 1 и 2, 'министърът на икономиката' и 'министъра на икономиката' се заменят с 'министърът на земеделието и горите' и 'министъра на земеделието и горите'.
§7
В параграф §7 от Наредбата се указва, че навсякъде, с изключение на чл. 10, ал. 1 и 2, терминът "Националната лозаро-винарска камара" се заменя с "Изпълнителната агенция по лозата и виното". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 206 от 27 септември 2005 г., което е обнародвано в Държавен вестник, брой 78 от 2005 г. и влиза в сила от 01.10.2005 г.
§2
В §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредбата за разрешените енологични практики и обработки се предвижда замяна на наименованията на длъжностни лица и институции. Всички споменавания на 'министър на икономиката' и свързаните с него термини се заменят с 'министър на икономиката и енергетиката' и съответните му производни. Това се отнася за различни нормативни актове, включително самата Наредба, приета с Постановление № 52 на Министерския съвет от 2000 г.
§ 24
В параграф 24 от преходните и заключителни разпоредби се предвижда министърът на финансите да извърши необходимите изменения в бюджетите на съответните администрации, свързани със създаването на Министерство на икономиката и енергетиката.
§26
Параграф §26 от наредбата постановява, че тя влиза в сила от 1 октомври 2005 г. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 194 от 5 август 2008 г., което изменя тарифата за таксите, събирани от Националната служба по зърното и фуражите към министъра на земеделието и храните. Тези изменения са обнародвани в Държавен вестник, брой 71 от 2008 г.
§5
В параграф 5 от преходните разпоредби на наредбата се предвижда замяна на наименованията на длъжности и институции, свързани с Министерството на земеделието и продоволствието, с новите наименования "министърът на земеделието и храните" и "Министерството на земеделието и храните". Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 268 от 12 ноември 2009 г., което е в сила от 24 ноември 2009 г. и е било поправяно и изменяно в следващите години.
§ 94
Параграф §94 от Наредбата, изменен и отмнен с Решение на ВАС, указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Постановление № 130 от 29 юни 2017 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието, храните и горите, са обнародвани в ДВ, бр. 55 от 2017 г. и влизат в сила от 07.07.2017 г.
§65
Съгласно параграф §65 от Наредбата за разрешените енологични практики и обработки, приета с Постановление № 52 на Министерския съвет от 2000 г., се извършват изменения, при които термините "министъра на земеделието и храните" и "Министърът на земеделието и храните" се заменят с "министъра на земеделието, храните и горите" и "Министърът на земеделието, храните и горите".
§70 от Наредба за разрешените енологични практики
Параграф §70 от Наредба за разрешените енологични практики и обработки предвижда, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Постановление № 10 от 25 януари 2024 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, обнародвани в бр. 9 от 2024 г., влизат в сила от 01.02.2024 г.
§68
Параграф §68 от Наредбата указва, че постановлението влиза в сила от първото число на месеца, следващ месеца на обнародването му в 'Държавен вестник'. Включва и приложение, което съдържа декларация за проведени манипулации, свързани с повишаване на алкохолно съдържание, подслаждане и регулиране на киселинното съдържание. Декларацията изисква информация за декларатор, фирма, място и дата на манипулацията, както и показатели преди и след манипулацията. Всеки случай на манипулация е необходимо да бъде деклариран отделно, а деклараторът носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
