ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за лечебните заведения определя устройството и дейността на лечебните заведения в Република България, като цели да регламентира тяхната работа и организация.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за лечебните заведения определя какво представляват лечебните заведения. Те са организационно обособени структури, в които лекари или медицински специалисти осъществяват дейности като диагностика, лечение, рехабилитация, наблюдение на бременни и хронично болни, профилактика на заболявания, трансплантация на органи и предоставяне на медицински грижи. Лечебните заведения могат също така да извършват обучение на студенти, научна дейност и да предоставят социални услуги.
Чл. 2а
В медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища е разрешено да се извършва лечебна и диагностична дейност. Тези дейности се провеждат в рамките на практическото обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина и фармация, както и за следдипломно обучение на лекари и лекари по дентална медицина. Освен това, те могат да включват и научна дейност. Всички дейности трябва да бъдат в съответствие с учебните планове и програми.
Чл. 3
Член 3 от Закона за лечебните заведения определя условията за създаване и функциониране на лечебни заведения в България. Лечебните заведения, с изключение на тези по чл. 5, ал. 1, могат да се учредяват по Търговския закон или Закона за кооперациите, както и от физически лица, лекари или медицински специалисти. Те трябва да получат разрешение или регистрация, преди да започнат дейността си, и не могат да извършват търговски сделки извън медицинските си дейности. Лечебните заведения също така имат задължения за плащания по сделки в срок от 60 дни.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за лечебните заведения определя, че лечебните заведения предоставят както извънболнична, така и болнична помощ. Те могат да бъдат създавани от различни субекти - държава, общини и други юридически или физически лица. Всички лечебни заведения са равнопоставени, независимо от формата на собственост, а медицинската дейност в тях подлежи на контрол.
Чл. 5
Член 5 от Закона за лечебните заведения определя структурата и създаването на различни медицински учреждения в България. Центровете за спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология и стационарна психиатрична помощ се създават от държавата. Други лица също могат да създават лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ. Домовете за медико-социални грижи за пълнолетни лица се създават от общините и юридически лица. Лечебните заведения за психиатрична помощ могат да предоставят социални услуги, а директорите им са задължени да информират министъра на здравеопазването за дейността и ресурсите на заведенията.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за лечебните заведения регламентира основните изисквания и задължения на лечебните заведения и медицинските специалисти. Те трябва да спазват медицинските стандарти за качество на медицинската помощ и да осигурят защита на правата на пациентите. Лечебните заведения са задължени да прилагат технологии за събиране и обмен на информация, да предоставят медико-статистическа информация и да създават информационни звена. Освен това, те трябва да отчитат разходите си, ако са финансирани от бюджета на НЗОК или държавния бюджет. Контролът за спазване на стандартите се осъществява от определени контролни органи. Лечебните заведения също така трябва да предоставят информация за лекарствени продукти, които проследяват.
Чл. 6а
Чл. 6а от Закона за лечебните заведения определя медицинските стандарти, които задават минималните изисквания към медицинските специалности и дейности. Те включват основни характеристики на специалността, изисквания към медицинските специалисти, условия за извършване на дейностите в различни структури и критерии за качество. Изискванията се определят по нива на компетентност и могат да бъдат актуализирани при необходимост.
Чл. 6б
Чл. 6б от Закона за лечебните заведения регламентира възможността за извършване на медицинска помощ от разстояние, включваща диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности. Тази помощ трябва да спазва медицинските стандарти и да се осъществява чрез сигурни технологии. Решението за предоставяне на такава помощ се взима индивидуално от медицинския специалист, който носи отговорност за качеството и безопасността й. Необходимото информирано съгласие на пациента включва информация за обхвата на помощта, мерките за защита на личните данни, рискове и ограничения. Министърът на здравеопазването ще определи реда и условията за оказване на медицинска помощ от разстояние.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за лечебните заведения постановява, че лечебните заведения са задължени да предоставят медицинска помощ на всички лица, които се явят в тях в състояние, застрашаващо живота им, без значение от тяхното местоживеене. Това правило е в сила от изменението, публикувано в Държавен вестник, брой 62 от 2002 г.
Чл. 7а
Чл. 7а от Закона за лечебните заведения определя, че контролът върху дейността на лечебните заведения и качеството на медицинската помощ се осъществява от Изпълнителна агенция "Медицински надзор", която е бюджетна организация под министъра на здравеопазването. Агенцията се ръководи от изпълнителен директор, назначаван по реда на Закона за администрацията. Дейността и структурата на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 7б
Изпълнителна агенция "Медицински надзор" е отговорна за регистрацията и контрола на лечебни заведения и хосписи, както и за осъществяване на медицински надзор в България. Тя извършва проверки на спазването на медицински стандарти, права на пациентите и финансови правила. Агенцията предлага административни наказания и дисциплинарни мерки при нарушения и изготвя ежегодни отчети за дейността си. При установяване на вредни условия на труд, тя уведомява съответните органи за предприемане на мерки.
Чл. 7в
Изпълнителна агенция "Медицински надзор" осъществява планови и извънредни проверки на лечебните заведения. Плановите проверки се извършват на всеки две години, за да се установи съответствието на дейността с изискванията на закона и медицинските стандарти. Агенцията има право да проверява всички лица, които нарушават закона. Условията за проверките се определят с наредба на министъра на здравеопазването, който може да възлага проверки. Агенцията съвместно с регионалните здравни инспекции извършва проверки по установен ред.
Чл. 7г
Чл. 7г от Закона за лечебните заведения задължава държавните органи, длъжностните лица, физическите и юридическите лица да оказват съдействие на служителите на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Служителите имат право да изискват данни и документи, да имат достъп до служебни помещения и медицинска документация, както и да дават задължителни предписания и да следят за тяхното изпълнение.
Чл. 7д
Служителите на Изпълнителна агенция 'Медицински надзор' са задължени да не разкриват информация, получена в рамките на служебните си задължения, освен ако не получат писмено искане от държавен орган, предвидено в закон. Те подписват декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.
Чл. 7е
Дейността на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" се финансира от бюджетни средства, предоставяни чрез субсидия от държавния бюджет, и от приходи от собствена дейност. Бюджетните средства се осигуряват от бюджета на Министерството на здравеопазването. Приходите от собствена дейност включват глоби и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления, както и други източници.
Чл. 7ж
Член 7ж от Закона за лечебните заведения определя, че финансовите средства, предвидени в член 7е, алинея 3, се използват за дейността на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Този член е нов и е в сила от 01.01.2019 г.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за лечебните заведения определя видовете лечебни заведения за извънболнична помощ, включително амбулатории за първична и специализирана медицинска помощ, самостоятелни лаборатории, дентални центрове и амбулатории за здравни грижи. Лечебните заведения по т. 2, букви 'в' и 'г' и т. 4 могат да имат до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа, а диагностично-консултативните центрове могат да добавят още 5 легла за клинични изпитвания. При необходимост от по-дълъг престой, лечебното заведение е задължено да организира хоспитализация.
Чл. 9
Чл. 9 определя видовете лечебни заведения за болнична помощ, които включват болници за активно лечение, за продължително лечение, за рехабилитация и за продължително лечение и рехабилитация. Болниците могат да бъдат многопрофилни или специализирани. Университетските болници, определени от Министерския съвет, осъществяват клинично обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти. На територията на държавно или общинско лечебно заведение може да функционира и друго лечебно заведение, при условие че извършват различни медицински дейности.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за лечебните заведения изброява различни видове лечебни заведения, които включват центрове за спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, психично здраве, кожно-венерически заболявания, комплексни онкологични центрове, домове за медико-социални грижи за пълнолетни лица, центрове за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, хосписи, диализни центрове и тъканни банки. Някои от тези заведения са добавени или изменени с изменения в закона през различни години, като последните изменения са свързани с домовете за медико-социални грижи и влизат в сила през 2023 г.
Чл. 11
Чл. 11 определя функциите и задълженията на амбулаториите за първична и специализирана извънболнична помощ. Те извършват диагностика, лечение, рехабилитация, профилактика, диспансеризация, предписват изследвания и медицински дейности, извършват експертиза на нетрудоспособност, оказват медицинска помощ при бременност и майчинство, наблюдават развитието на деца до 18 години, провеждат здравна промоция и профилактика, издават документи и насочват пациенти за консултативна и болнична помощ. В медицински и дентални центрове могат да се провеждат клинични изпитвания. Лекарите могат да лекуват пациенти и в дома им, а при необходимост са длъжни да хоспитализират пациенти. Лекарите по дентална медицина с необходимата правоспособност могат да извършват образна диагностика.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за лечебните заведения посочва, че характерът на дейността, броят и квалификацията на лекарите, включително и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебното заведение, както и начинът на организация, определят вида на амбулаторията съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за лечебните заведения определя условията за организиране и осъществяване на индивидуална практика за медицинска помощ. Индивидуалната практика за първична медицинска помощ може да се осъществява от лекари с призната специалност по обща медицина или дентална медицина, а специализираната практика - от лекари с други признати специалности. Лекарите могат да наемат помощен персонал и са задължени да определят заместник при отсъствие, уведомявайки съответните здравни органи. При отсъствие над 10 дни, условията за заместване се уреждат в договора с районната здравноосигурителна каса.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за лечебните заведения урежда условията за осъществяване на групова практика за първична и специализирана медицинска помощ. Първичната медицинска помощ може да се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекари с призната специалност по обща медицина или дентална медицина. Специализираната медицинска помощ се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекари с една и съща призната специалност, и също от лекари по дентална медицина с една и съща специалност. Всички те трябва да се регистрират по реда на чл. 40. Лицата, които осъществяват тези практики, могат да наемат и други лица в зависимост от нуждите на лечебната дейност.
Чл. 14а
Чл. 14а от Закона за лечебните заведения предвижда, че лекари, които са приети за обучение за придобиване на специалност по обща медицина, имат право да организират и осъществяват индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ. Това право е валидно след регистрация по реда на чл. 40 и за срок, който не може да бъде по-дълъг от определения в чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето срок за обучение за придобиване на специалността.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за лечебните заведения позволява на определени лица да сключват договори за изпълнение на медицинска дейност с лекарски асистенти и медицински сестри (акушерки), които могат да работят и в различни населени места. Промените в закона влизат в сила от 01.05.2024 г.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за лечебните заведения определя медицински и дентални центрове като лечебни заведения, в които работят не по-малко от трима лекари или лекари по дентална медицина с различни специалности. Управлението на тези центрове се осъществява от лекар с призната специалност, а устройството и дейността им се определят с правилник, утвърден от ръководителя.
Чл. 17
Чл. 17 определя условията за функциониране на диагностично-консултативен център, който предоставя специализирана извънболнична помощ. Центърът трябва да разполага с минимум 10 лекари с различни специалности, необходима медицинска апаратура, медико-диагностична лаборатория и уредба за образна диагностика. Управлението на центъра се осъществява от лекар с призната специалност и квалификация в областта на здравния мениджмънт или икономиката. Дейността и вътрешният ред на центъра се уреждат с утвърден правилник. Освен това, в центъра могат да се провеждат клинични изпитвания на лекарствени продукти.
Чл. 17а
Член 17а от Закона за лечебните заведения регламентира възможността в медицински, медико-дентални и диагностично-консултативни центрове да се разкриват звена, в които лекарски асистенти, медицински сестри или акушерки оказват здравни грижи самостоятелно. Дейностите в тези звена се определят съгласно наредбата по чл. 7, ал. 1 от Закона за съсловните организации. Звената се ръководят от лица с образователно-квалификационна степен "бакалавър" в съответните специалности и с професионален стаж от минимум две години. Редът за извършване на дейностите в звената се определя с правилника за устройството и дейността на лечебното заведение.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за лечебните заведения определя видовете самостоятелни лаборатории. Самостоятелната медико-диагностична лаборатория извършва специализирани медицински изследвания, ръководена от лекар с призната специалност. Самостоятелната медико-техническа лаборатория извършва специфични технически дейности и произвежда медицински изделия, управлявана от лекар или специалист. Дейностите на лабораториите се регулират от медицински стандарти и правилник, утвърден от ръководителя на лабораторията.
Чл. 18а
Чл. 18а от Закона за лечебните заведения регламентира организацията на индивидуална и групова практика за здравни грижи. Индивидуалната практика може да бъде осъществявана от медицински специалисти с минимум три години стаж, които трябва да се регистрират. Груповата практика може да бъде организирана от търговски дружества или кооперации, съставени от същите специалисти. Дейностите в практиките се определят от наредба, а практиките могат да наемат допълнителен персонал и да предоставят услуги в дома на пациента. Вътрешният ред на груповите практики се урежда с правилник, одобрен от ръководителя на лечебното заведение.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за лечебните заведения определя лечебното заведение за болнична помощ като институция, в която лекари и помощен персонал извършват диагностика и лечение на заболявания, родилна помощ, рехабилитация, трансплантация на органи, вземане и съхраняване на кръв, диспансеризация и клинични изпитвания. Лечебното заведение трябва да работи съгласно утвърдени медицински стандарти, да разполага с квалифициран персонал и необходимата медицинска апаратура, а също така да осигурява 24-часова медицинска помощ.
Чл. 19а
В консултативните кабинети, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, както и в отделенията без легла на лечебните заведения за болнична помощ, могат да се извършват дейности, предвидени в чл. 11, ал. 1 от закона.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за лечебните заведения определя условията за лечение в болницата за активно лечение. Лицата с остри заболявания, травми и изострени хронични болести получават медицинска помощ в тези заведения. Също така, болниците могат да откриват структури за продължително лечение и рехабилитация, предоставяйки комплексни медицински грижи за определени заболявания и деца с увреждания. Организацията на комплексните грижи се извършва по функционален принцип и се урежда с правилника на лечебното заведение. Дейността по предоставяне на комплексни грижи изисква разрешение, съгласно чл. 47.
Чл. 21
В болницата за продължително лечение се приемат пациенти, които се нуждаят от дългосрочно възстановяване на здравето, както и лица с хронични заболявания, които изискват постоянни грижи и поддържане на добро телесно и психическо състояние.
Чл. 22
В болницата за рехабилитация могат да бъдат приети лица, които се нуждаят от различни видове терапии, включително физикална терапия, моторна и психична рехабилитация, както и от балнеолечение, климатолечение и таласотерапия.
Чл. 22а
Чл. 22а от Закона за лечебните заведения посочва, че в болницата за продължително лечение и рехабилитация се осъществяват дейности, описани в чл. 21 и 22 от същия закон. Тези членове вероятно регламентират специфични медицински услуги и процедури, които болницата трябва да предоставя.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за лечебните заведения определя два типа лечебни заведения: многопрофилни болници, които имат отделения по минимум две медицински специалности, и специализирани болници, които имат отделения по една медицинска или дентална специалност. Специализираните болници могат да имат структури и по хирургични, терапевтични, клинико-диагностични специалности и анестезиология, осигуряващи специализацията им. Определянето на специалностите и тяхната насоченост става по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за лечебните заведения определя Център за спешна медицинска помощ като лечебно заведение, в което медицински специалисти и друг персонал предоставят спешна помощ на заболели и пострадали лица. Тази помощ може да се оказва на различни места, включително в дома на пациента, на местопроизшествието и по време на транспортиране до болница.
Чл. 25
Чл. 25 определя Център за трансфузионна хематология като лечебно заведение, което извършва дейности свързани с вземане, диагностика, преработка, съхранение и осигуряване на кръв и кръвни съставки, както и производство на кръвни биопрепарати и трансфузионен надзор. Тези центрове трябва да действат в съответствие с изискванията на Закона за лечебните заведения и Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. Министърът на здравеопазването има правомощия да предлага закриването на центрове, които не спазват закона.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за лечебните заведения определя Центъра за психично здраве като лечебно заведение, което предоставя спешна психиатрична помощ, диагностика и лечение на психични разстройства, психотерапия, експертна дейност и други услуги, свързани с психичното здраве. Лечебната дейност се ръководи от лекар с квалификация по психиатрия и здравен мениджмънт. Центърът включва различни звена, включително приемно-диагностични и рехабилитационни, и може да предлага социални услуги. Вътрешният ред и устройството на центъра се определят с правилник, одобрен от ръководителя.
Чл. 26а
Чл. 26а определя функциите на центъра за кожно-венерически заболявания, който е лечебно заведение, предлагащо диагностика, лечение и рехабилитация на дерматологични и венерически заболявания. Центърът извършва периодично наблюдение, диагностика и профилактика на сексуално предавани инфекции, клинични изпитвания, анализи на епидемиологични данни, експертна дейност, промоция на сексуалното здраве и научно-изследователска дейност. Управлява се от лекар с квалификация в кожно-венерическите заболявания и здравен мениджмънт. Центърът може да разполага с до 10 легла за престой, а устройството и вътрешният ред се определят с правилник.
Чл. 26б
Член 26б от Закона за лечебните заведения определя комплексния онкологичен център като лечебно заведение, което извършва диагностика и лечение на онкологични заболявания. Центърът осигурява активно издирване, периодично наблюдение, регистрация на пациенти, поддържа информационни бази данни, провежда превантивни и промоционни дейности, научни изследвания и клинични изпитвания. Дейността му се ръководи от лекар със специализация по онкология и здравен мениджмънт. Структурата на центъра включва диагностично-консултативен блок, стационарен блок, звено за регистрация и аптека. Могат да се откриват легла за продължително лечение и рехабилитация, а центърът може да предоставя социални услуги.
Чл. 26в
Чл. 26в от Закона за лечебните заведения определя, че медицинските дейности в центровете за психично здраве, кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове трябва да се извършват в структурните им звена, които имат определени нива на компетентност. Тези нива на компетентност са установени в съответствие с утвърдените медицински стандарти, посочени в чл. 6, ал. 1 от закона.
Чл. 26г
Чл. 26г от Закона за лечебните заведения определя, че структурни звена на центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове включват териториалните експертни лекарски комисии, които са открити към тези лечебни заведения съгласно реда, установен в чл. 105 от Закона за здравето.
Чл. 27
Чл. 27 определя дом за медико-социални грижи за пълнолетни лица като лечебно заведение, което предоставя продължително медицинско наблюдение и специфични грижи за лица над 18 години с хронични заболявания. Лечебната дейност в такъв дом се ръководи от медицински специалист, а устройството и вътрешният ред се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя. Освен медицинските услуги, домовете могат да предоставят и социални услуги в съответствие със Закона за социалните услуги.
Чл. 27а
Чл. 27а определя Центъра за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания като лечебно заведение, което предлага различни медицински и социални услуги. Основните дейности включват подкрепа на семействата, продължително лечение, осигуряване на посещения от медицински специалисти и специализирани палиативни грижи. Центърът сключва договори с лечебни заведения за извънболнична помощ и насочването на деца става след оценка от лекар. Дейността и устройството на центъра се уреждат с правилник от министъра на здравеопазването. Освен медицински услуги, центровете могат да предоставят и социални услуги съгласно Закона за социалните услуги.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за лечебните заведения определя хосписа като лечебно заведение, което предоставя палиативни грижи за терминално болни пациенти. Лечебната дейност в хосписа се ръководи от медицински специалист, а устройството и вътрешният ред се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя. Хосписите могат също да предоставят социални услуги, съгласно Закона за социалните услуги.
Чл. 28а
Чл. 28а определя понятието и условията за функциониране на диализен център. Такъв център е лечебно заведение, където лекари и специалисти осъществяват лечение и наблюдение на пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. Управлението на центъра се извършва от лекар с признана специалност и минимум две години стаж в хемодиализа. Дейността на центъра се урежда с правилник, а също така могат да се провеждат клинични изпитвания на лекарствени продукти.
Чл. 28б
Чл. 28б определя тъканната банка като лечебно заведение, което извършва дейности по вземане, изследване, етикетиране, обработка, транспортиране, съхранение и преработка на органи, тъкани и клетки с медицински цели. Тъканните банки могат да вземат тъкани и клетки за присаждане или преработка, а органи - само за преработка. Дейността се регулира от правилник, утвърден от ръководителя на лечебното заведение.
Чл. 29
Чл. 29 определя принципите за планиране на медицинската помощ в България, като се изработва Национална здравна карта на териториален принцип. Тази карта се основава на областни здравни карти, които се изготвят от комисии, назначавани от министъра на здравеопазването. Комисиите включват представители на различни здравни и местни организации. Областните карти трябва да отразяват нуждите на населението, включително в труднодостъпни райони, и да се представят на министъра за одобрение.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за лечебните заведения определя процеса на създаване на областните здравни карти, които се основават на оценка на потребностите от различни видове медицинска помощ. Областната комисия анализира съотношението между необходимите и наличните легла за болнично лечение, както и потребностите от медицински специалисти. Финансирането на лечебните заведения е свързано с тяхното съответствие с определени изисквания и условия, установени в закона.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за лечебните заведения определя съдържанието на областната здравна карта, която включва данни за демографската структура, заболеваемостта, наличието на лечебни заведения, необходимия брой лекари и специалисти, легла за болнично лечение и високотехнологични методи за диагностика и лечение. Към картата се прилага предложение за разпределение на леглата и медицинските дейности, както и на лекарите и специалистите, съобразено с потребностите на населението. Министърът на здравеопазването е задължен да осигури достъп до медицинско обслужване при изработването на методиката.
Чл. 32
Националната здравна карта се изработва от комисия, назначена от министъра на здравеопазването, и включва представители на различни здравни институции и организации. Тя съдържа информация за потребностите от лекари, легла за болнично лечение, наличните лечебни заведения, анализ на състоянието в областите, планирани медицински дейности и карта на спешната медицинска помощ. Основната цел е да се осигури достъп на населението до медицинско обслужване и да се планират необходимите ресурси за здравеопазването.
Чл. 33
Член 33 от Закона за лечебните заведения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 59 от 2010 година, с влизане в сила от 31 юли 2010 година.
Чл. 34
Националната здравна карта на Република България се утвърдява с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Тя се актуализира при необходимост по методика, определена в закона. Националната здравна карта е задължителна за планирането на медицинските дейности в лечебните заведения, с изключение на тези, създадени от лекари по дентална медицина.
Чл. 34а
Чл. 34а от Закона за лечебните заведения предвижда, че в райони с излишък от легла за болнично лечение, директорите на РЗОК трябва да сключват договори с лечебни заведения, избрани по критерии и ред, определени с наредба на Министерския съвет. Тази разпоредба е част от усилията за оптимизиране на здравната система и управление на ресурсите.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за лечебните заведения урежда създаването и преобразуването на лечебни заведения от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, което се съгласува със съответния министър, когато заведението е под ведомството на друг министерство. Лечебните заведения са юридически лица на бюджетна издръжка. Устройството и дейността на заведенията се определят с правилник, издаден от министъра на здравеопазването или от Министерския съвет, в зависимост от ведомството, към което принадлежат. Правилникът трябва да бъде одобрен след проверка от регионалната здравна инспекция и, в определени случаи, от Изпълнителната агенция "Медицински надзор". В правилника се посочват медицинските специалности и нивата на компетентност на различните структури в лечебното заведение.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за лечебните заведения урежда начина на учредяване и регистрация на лечебни заведения в България. Лечебните заведения, извън определени категории, могат да се учредяват като търговски дружества или кооперации, и да се регистрират по реда на чл. 40. Специфични лечебни заведения, учредявани от физически лица, трябва да се регистрират само по този ред. В предмета на дейност задължително трябва да се вписва извънболнична помощ или дейности по чл. 27 и 28. Търговската регистрация задължително включва обозначение на вида лечебно заведение.
Чл. 36а
Чл. 36а регламентира учредяването на тъканна банка като дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество, което може да бъде основано и в държава-членка на ЕС или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. За да осъществява дейност, тъканната банка трябва да получи разрешение по реда на закона. Дейността на тъканната банка трябва да включва само дейностите, посочени в чл. 28б, а търговската регистрация е задължително да съдържа пълното обозначение на лечебното заведение.
Чл. 37
Член 37 от Закона за лечебните заведения регламентира учредяването на различни типове лечебни заведения, включително болнична помощ и специализирани центрове, от държавата, общините и юридически или физически лица. Лечебните заведения могат да функционират само след получаване на разрешение и трябва да вписват в предмета на дейност осъществяването на болнична помощ. Държавата и общините могат да създават лечебни заведения под формата на търговски дружества, а създаването им става чрез акт на Министерския съвет или решение на общинските съвети. При регистрация на фирмата е задължително да се впише видът на лечебното заведение.
Чл. 37а
Чл. 37а регламентира процедурата за създаване на лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове, която изисква одобрение от Министерския съвет след комплексна оценка на потребностите от медицинска помощ, наличието на лечебни заведения в региона, и данни за договорите с Националната здравноосигурителна каса. Заявлението за одобрение трябва да включва проект, бизнес план, декларация за произход на средствата и становище от съответните лекарски съюзи. Изпълнителна агенция "Медицински надзор" извършва оценката в срок до 45 дни, след което Министерският съвет взема решение в двумесечен срок. Одобрението или отказът може да се обжалва пред административен съд.
Чл. 37б
Чл. 37б от Закона за лечебните заведения урежда условията и процедурата за разрешаване на нови медицински дейности в лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове. Разрешението се издава със заповед на министъра на здравеопазването след комплексна оценка на потребностите от медицинска помощ, наличието на лечебни заведения и договори с Националната здравноосигурителна каса. Заявлението за нови дейности трябва да съдържа проект, бизнес план и становище от съответната колегия на лекарския съюз. Оценката се извършва от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ в срок от 45 дни. Отказът за разрешаване на дейности може да бъде обжалван.
Чл. 38
Член 38 от Закона за лечебните заведения уточнява, че членове 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за непаричните вноски на държавата и общините в държавни или общински лечебни заведения. В случаите на непарични вноски, в капитала на дружеството се записва балансовата стойност на всички дълготрайни активи на имуществото, на което е основано образуването на дружеството.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за лечебните заведения регламентира регистрацията на лечебни заведения за извънболнична помощ и хосписи. Лечебната дейност по чл. 2а подлежи на регистрация и може да включва до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа. При необходимост от по-дълъг престой, медицинският факултет е длъжен да организира хоспитализация. Основните изисквания за устройството и дейността на лечебните заведения се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 40
Регистрацията на лечебни заведения се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор" въз основа на заявление, което включва информация за дружеството, документи за регистрация, правилник, данни за управляващите лица и доказателства за специалности. Регистрацията се подава в регионалната здравна инспекция, която проверява спазването на здравните изисквания и издава удостоверение. В срок от 10 дни инспекцията проверява за спазване на медицинските стандарти и при открития на нередности дава предписания с срок за отстраняване до три месеца. След проверка и получаване на удостоверения, агенцията издава удостоверение за регистрация или отказва.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за лечебните заведения регламентира създаването на публичен регистър на лечебните заведения, който се води от Изпълнителна агенция 'Медицински надзор'. Регистърът съдържа информация за лечебните заведения, включително данни за тяхното име, седалище, идентификационен код, регистрационен номер, данни за представителите им, медицински специалности, промени в собствеността, както и информация за извършвана лечебна дейност. Таксите за регистрация и удостоверения се определят от Министерския съвет.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за лечебните заведения предвижда, че Изпълнителна агенция "Медицински надзор" е задължена да изпраща обобщени данни на Министерството на здравеопазването и на кмета на съответната община. Тези данни трябва да включват информация за извършените регистрации на лечебни заведения и лечебната дейност, като това се прави в края на всяко шестмесечие. Законът е изменян и допълван в различни години, с последна промяна, влязла в сила на 01.04.2019 г.
Чл. 43
Регистрираните лица в лечебните заведения са задължени да уведомяват Изпълнителна агенция "Медицински надзор" за всички промени в регистрацията и лечебната дейност в срок от 7 дни. За уведомлението се представят документи, свързани с промяната, както и декларация, удостоверяваща липсата на промяна в останалите документи и обстоятелства.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за лечебните заведения определя основанията, при които Изпълнителната агенция "Медицински надзор" може да направи мотивиран отказ за регистрация на лечебно заведение. Отказът може да бъде направен при: непълноти в документите, осъждане на представител на заведението за умишлено престъпление, несъответствия с изискванията на закона и липса на вписване на медицинския персонал в съответните регистри. Отказът подлежи на обжалване в административен съд.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за лечебните заведения описва условията, при които регистрацията на лечебно заведение може да бъде заличена. Това включва случаи като заличаване на медицинския персонал от регистъра, нарушения на медицински стандарти, неосъществяване на дейност повече от 6 месеца, и други обстоятелства. Заличаването се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" и може да бъде обжалвано пред административния съд, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за лечебните заведения регламентира разрешенията, необходими за осъществяване на дейността на различни лечебни заведения, включително болнична помощ, психично здраве, кожно-венерически заболявания, онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи, диализни центрове и тъканни банки. Разрешенията се издават от министъра на здравеопазването, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Основните изисквания за устройството и дейността на тези заведения се определят с наредба на министъра. За лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове, разрешенията се дават след решение на Министерския съвет.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за лечебните заведения регламентира процедурата за издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност. Лечебните заведения подават заявление до министъра на здравеопазването, придружено от необходимите документи, включително регистрация, правилник, дипломи на управителите и доказателства за платени такси. Регионалната здравна инспекция извършва проверка на заявлението и издава удостоверение за съответствие в срок от 20 дни. При установени несъответствия се дават предписания с максимален срок за отстраняване от три месеца. Изпълнителната агенция "Медицински надзор" също извършва проверки за специфични дейности, свързани с трансплантации и асистирана репродукция, и издава удостоверения за съответствие.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за лечебните заведения описва процедурата за издаване на разрешение за лечебна дейност. Изпълнителната агенция "Медицински надзор" трябва да изпрати заявлението на министъра на здравеопазването в тридневен срок. Министърът, в срок от 75 дни, издава разрешение или отказва, като в разрешението се вписват важни данни за лечебното заведение. Отказът може да бъде обжалван пред административен съд.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за лечебните заведения предвижда воденето на публичен регистър от Министерството на здравеопазването, в който се регистрират лечебни заведения с разрешение за лечебна дейност. Регистърът съдържа информация за номера и датата на разрешението, данни за лечебното заведение, ниво на компетентност, информация за управителните органи, видове лечебни дейности, дата и основание за отнемане на разрешението, както и промени в обстоятелствата. Освен това, вписванията за дейности по асистирана репродукция и движението на заявленията също подлежат на регистриране. Такси за издаване на разрешения и използване на регистъра се определят от Министерския съвет.
Чл. 50
Регистрираните лица в лечебните заведения са задължени да уведомяват за промени в регистрацията си в срок от 7 дни. Промените в разрешението за осъществяване на лечебна дейност се извършват само след заповед на министъра на здравеопазването. Министърът може да промени нивото на компетентност при несъответствия с медицинските стандарти.
Чл. 51
Министърът на здравеопазването може да отнеме разрешението за осъществяване на лечебна дейност при наличие на определени условия, включително издаване на разрешение на базата на неверни данни, извършване на дейности извън разрешените, нарушения на закона и спиране на дейността за 3 месеца. Процесът на отнемане се извършва с писмена мотивирана заповед, която може да бъде обжалвана, но обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 51а
Член 51а от Закона за лечебните заведения, който е бил нов през 2003 г. и отменен през 2018 г., регламентира закриването на лечебните заведения. Този член е в сила до 01.04.2019 г., след което е отменен.
Чл. 52
Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 се закриват с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, след съгласуване със съответния министър. В акта се посочват съответният министър, който определя състава на ликвидационната комисия, срокът за работа на комисията, задачите и необходимите средства. Комисията се състои от най-малко пет лица, включително представители на различни ведомства и специалисти. Членовете на комисията сключват договор, определящ правата и задълженията им, а министърът приема заключителния доклад и отчета на комисията.
Чл. 53
Член 53 от Закона за лечебните заведения определя, че условията и редът за ликвидация на лечебните заведения, посочени в член 5, алинея 1, ще бъдат установени с наредба, издадена от Министерския съвет.
Чл. 54
Член 54 от Закона за лечебните заведения определя условията и реда за прекратяване и ликвидация на лечебни заведения, които са търговски дружества или кооперации, съгласно Търговския закон. За чуждестранните дружества се прилага националното законодателство на страната по регистрация. При откриване на производство по несъстоятелност не се допуска запор върху парични средства, а за лечебни заведения, създадени от общини, е необходимо съгласие от министъра на здравеопазването за прекратяване.
Чл. 55
Член 55 от Закона за лечебните заведения съдържа разпоредби относно прекратяването на лечебно заведение. При прекратяване се определят ликвидатор или ликвидатори, както и тяхното възнаграждение. Част от текста е отменена с изменения в законодателството.
Чл. 56
Лицата, които могат да бъдат назначавани за ликвидатори на лечебни заведения, трябва да имат магистърска степен по медицина, дентална медицина, икономика или право, да не са лишени от правото да заемат материалноотчетническа длъжност и да не са били членове на управителни или контролни органи на дружество, което е прекратено поради несъстоятелност с неудовлетворени кредитори. Ликвидаторите са задължени да уведомят обществеността за прекратяване на лечебната дейност, както и да информират здравните и данъчните органи за започналата ликвидация. Те трябва да осигурят довършване на лечението на пациентите и предаване на техните медицински документи.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за лечебните заведения определя структурата на лечебното заведение за болнична помощ, която включва клиники, отделения с легла, медико-диагностични и медико-технически лаборатории, отделения без легла, болнична аптека, консултативни кабинети и звена за административни и стопански дейности. Освен това, клиниките и отделенията имат ниво на компетентност, което се определя съгласно утвърдените медицински стандарти и наредбата по чл. 46, ал. 3.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за лечебните заведения определя клиниката като болнично звено, което се ръководи от хабилитирано лице и извършва диагностично-лечебна дейност. В клиниката може да се провежда обучение на студенти, специализанти и квалификационни курсове. Допуска се откриването на отделения в клиниката, ако това е предвидено в правилника на лечебното заведение.
Чл. 59
Отделението в болнично заведение е звено, което се ръководи от лекар или лекар по дентална медицина и е специализирано в определена медицинска или дентална специалност. В него се извършват диагностично-лечебни дейности, а също така може да се провежда следдипломно обучение на специализанти или продължителна квалификация.
Чл. 60
Член 60 от Закона за лечебните заведения определя медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, както и отделенията без легла, като звена, които извършват дейности, които пряко подпомагат диагностично-лечебния процес.
Чл. 60а
Чл. 60а от Закона за лечебните заведения определя функциите на консултативните кабинети, които осигуряват прегледи и прием на пациенти. Те са насочени към хора, които се нуждаят от хоспитализация или имат нужда от контролни прегледи след дехоспитализация. Тази разпоредба е в сила от 31.07.2010 г.
Чл. 61
Член 61 от Закона за лечебните заведения определя какво представляват административните, стопанските и обслужващите звена в лечебно заведение за болнична помощ, като посочва, че те не участват пряко в диагностично-лечебната дейност. Освен това, членът позволява възлагането на стопанските и обслужващите дейности на външни лица чрез договори за поръчка или изработка.
Чл. 61а
Чл. 61а от Закона за лечебните заведения определя териториалните експертни лекарски комисии като структурни звена на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ. Тези комисии се откриват съгласно реда, установен в чл. 105 от Закона за здравето.
Чл. 62
Член 62 от Закона за лечебните заведения регламентира управлението и контрола на лечебните заведения, като определя, че те зависят от юридическата форма на образуване. Министерският съвет предоставя права на висши училища да управляват държавни университетски болници. Уреждат се отношенията между министъра на здравеопазването и ректора на висшето училище с договор, който включва права, задължения, финансови ангажименти и изисквания за отчетност. Продажбата на части от лечебните заведения и разпоредителни сделки с активи се извършват с разрешение на министъра. Членовете на управителните органи се назначават от общото събрание, а времето на работа по договори за управление се признава за трудов стаж.
Чл. 63
Управителят на лечебното заведение трябва да има образователна степен "магистър" по медицина или дентална медицина и квалификация по здравен мениджмънт, или "магистър" по икономика с квалификация в здравния мениджмънт. Държавните и общинските лечебни заведения имат едностепенна система на управление с трима членове в съвета на директорите. Членовете на органите на управление и контрол се избират след конкурс съгласно Закона за публичните предприятия. Някои разпоредби не се прилагат за органите на управление и контрол на лечебните заведения.
Чл. 64
Член 64 от Закона за лечебните заведения определя условията за сключване на договори за управление и контрол на органите на управление на държавните и общинските лечебни заведения. Тези договори се уреждат от Закона за публичните предприятия и неговия правилник. Освен това, договорите могат да бъдат прекратявани предсрочно при условията, посочени в член 24 от същия закон.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за лечебните заведения урежда управлението на лечебните заведения, като директорът трябва да има висше медицинско образование и квалификация по здравен мениджмънт. Директорът се назначава от съответния министър след конкурс и е работодател на персонала. Специализирани лечебни заведения, като центрове за спешна помощ и психиатрична помощ, подлежат на ежегодна атестация. Заместник-директор по лечебната дейност може да бъде назначен в лечебни заведения, свързани с различни министерства, съгласувано с министъра на здравеопазването.
Чл. 66
Член 66 от Закона за лечебните заведения предвижда, че управител, изпълнителен директор или директор на държавно или общинско лечебно заведение не може да заема и длъжността ръководител на звената, посочени в членове 58, 59 и 60. Това правило цели да предотврати конфликт на интереси и да осигури независимост в управлението на лечебните заведения.
Чл. 67
Във всеки лечебен заведениe за болнична помощ е задължително да има главна медицинска сестра, която може да бъде и акушерка или рехабилитатор.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за лечебните заведения определя структурата на управлението на медицинските дейности в лечебните заведения за болнична помощ. Началниците на клиники и отделения трябва да бъдат лекари с призната специалност, а началниците на лаборатории - специалисти по профила на лабораторията. Ръководителите на катедри в медицинските факултети могат да заемат тези длъжности по договор. Старшите медицински сестри трябва да имат степен "бакалавър" или "магистър" по управление на здравните грижи. Трудовите договори с началниците на клиники и отделения се сключват от ръководителя на лечебното заведение за срок до три години след конкурс.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за лечебните заведения определя задълженията и отговорностите на управителните органи на лечебното заведение. Те ръководят цялостната дейност на заведението, управляват и представляват лечебното заведение пред трети лица, отговарят за финансовото му състояние и стабилност, извършват структурни промени, свикват медицински съвети, предоставят информация на собственика и Министерството на здравеопазването, обсъждат трудови въпроси със синдикатите, и осигуряват взаимодействие с Агенцията за социално подпомагане. Управителите са работодатели на всички работещи в заведението и имат специфични задължения по отношение на лекарите-преподаватели.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за лечебните заведения определя изискванията и задълженията на главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор). Лицето трябва да има образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по "Управление на здравните грижи". Основните задължения включват организиране и координиране на здравните грижи, отговорност за хигиенното състояние на заведението, представяне на анализи за здравните грижи, планиране на следдипломно обучение и свикване на съвета по здравни грижи.
Чл. 71
Началникът на клиника, отделение и лаборатория е отговорен за назначаването на кадри, организацията и контрола на медицинската дейност, икономическата ефективност, информационната дейност, планирането на учебния процес и научните програми. Той отчита дейността си пред изпълнителния директор и ръководителя на катедрата за учебния процес.
Чл. 72
Длъжностните характеристики за началниците на клиники, отделения и лаборатории, както и за главната и старшата медицинска сестра, се определят според изискванията на Министерството на здравеопазването. Те се утвърдват от управителния орган на лечебното заведение за болнична помощ.
Чл. 73 от Закона за лечебните заведения
Работещите в университетски болници могат да сключат допълнителен трудов договор за преподавателска дейност във висше училище за определен срок. Прилагането на този договор е съобразено с разпоредбите на Закона за висшето образование.
Чл. 74
Съгласно Чл. 74 от Закона за лечебните заведения, ръководителят на лечебното заведение за болнична помощ има правомощия да създава различни комисии и съвети. Основните органи, които се създават, включват медицински съвет, лечебно-контролна комисия, комисия по вътреболнични инфекции и съвет по здравни грижи. Освен тях, правилникът на лечебното заведение може да предвижда създаването на допълнителни комисии, като тези по медицинска етика, лекарствена политика и развитие на информационното осигуряване, в зависимост от нуждите на заведението.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за лечебните заведения определя състава и функциите на Медицинския съвет, който е консултативен орган. Той включва началниците на клиники и отделения, управителя на болничната аптека, представители на съсловните организации и главната медицинска сестра. Председателят на съвета е управителят или директорът на лечебното заведение, който има съвещателен глас.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за лечебните заведения определя функциите на Медицинския съвет, който консултира изпълнението на плана за дейността на лечебното заведение, оценява неговата ефективност, предлага подобрения за клиники и лаборатории, подобрява информационната дейност, въвежда нови медицински методи и технологии, и разработва програми за научна дейност.
Чл. 77
Лечебно-контролната комисия е контролен орган, който отговаря за диагностично-лечебния процес. Тя извършва проверки на ефикасността, ефективността и качеството на лечебните дейности в болниците, произнася се по трудни случаи на диагностика и лечение, контролира спазването на правилата за добра медицинска практика и анализира несъответствията между клиничната и патологоанатомичната диагноза на починали пациенти.
Чл. 78
Комисията за борба с вътреболничните инфекции има задължения, свързани с профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции. Тя разработва и приема планове за профилактика, упражнява системен контрол върху болничната хигиена, анализира заболеваемостта и предлага решения на ръководството. Освен това, комисията разработва антибиотичната политика на болницата, контролира регистрацията на инфекциите и организира проверки, а също така разработва програми за квалификация на кадрите.
Чл. 79
Съветът по здравни грижи е консултативен орган, който подпомага главната медицинска сестра (или нейните аналози) в организационни и обучителни аспекти. Той се занимава с качеството на сестринските грижи и планирането на следдипломното обучение на медицинските специалисти. В състава му влизат старшите сестри от клиниките и отделенията, а председател е главната медицинска сестра.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за лечебните заведения описва структурата на персонала в лечебните заведения, който включва лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти и други специалисти с висше образование, медицински специалисти с образователна степен "специалист" или "бакалавър" по здравни грижи, специализанти, както и лица, извършващи административни и помощни дейности. Лекарите-преподаватели се назначават съгласно Закона за висшето образование, а лечебните заведения за болнична помощ са задължени да осигурят лекари с призната специалност и длъжности за специализанти.
Чл. 80а
Членовете на научно-преподавателския състав на клиниките и отделенията на университетските болници са част от катедрения съвет на съответните катедри на висшето училище. Учебната и научноизследователската дейност в тези клиники и отделения се осъществява по планове и програми, одобрени от катедрите на медицинските факултети и факултетите по дентална медицина, след съгласуване с управителя или изпълнителния директор на лечебното заведение.
Чл. 81
Чл. 81 регламентира правата на лекари и лекари по дентална медицина, работещи в лечебни заведения за болнична помощ. Те могат да регистрират индивидуална практика за извънболнична специализирана помощ при условия на недостатъчност на специалисти в съответното населено място. Преценката за недостатъчност се извършва от директора на регионалната здравна инспекция. Лекарите могат да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса само в случаи на недостатъчност. В допълнение, директорът на регионалната здравна инспекция определя минимален брой часове работа в лечебните заведения, а директорът на районната здравноосигурителна каса изисква удостоверение за наличието на недостатъчност в срок от 14 дни.
Чл. 81а
Работещите в лечебните заведения с намалено работно време могат да работят на смени, като максималната продължителност на работната смяна може да достигне до 12 часа, независимо от продължителността на намаленото работно време, съгласно чл. 137 от Кодекса на труда.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за лечебните заведения предвижда, че към лечебните заведения за болнична помощ могат да се учредяват болнични настоятелства. Тази промяна е в сила от 31.07.2010 г. след изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 59 от 2010 г.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за лечебните заведения определя, че болничното настоятелство има за цел да подпомага болницата в дейността ѝ, с оглед на по-доброто задоволяване на обществените потребности от медицински услуги.
Чл. 84
Болничното настоятелство се създава от собствениците на лечебното заведение чрез покана в медиите и лични покани към общественици, дарители и представители на неправителствени организации. Лицата, които са поканени, избират помежду си броя и членовете на настоятелството.
Чл. 85
Член 85 от Закона за лечебните заведения регламентира събирането на болничното настоятелство, което трябва да се провежда поне веднъж годишно. Събранието може да бъде инициирано от една трета от членовете, управителния орган или собственика. Настоятелството кани управителния орган за информация относно състоянието на лечебното заведение. Основните функции на болничното настоятелство включват подпомагане на изграждането и поддържането на съоръжения и предлагане на мерки за подобряване на дейността на лечебното заведение, както и организиране на акции за мобилизиране на обществени средства.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за лечебните заведения е бил изменян и допълван многократно, с последна промяна и отмяна, която влиза в сила от 01.01.2019 г. Разпоредбата е актуализирана през различни години, включително 2002, 2003, 2005 и 2010, което показва, че законодателството в тази област е динамично и подлежи на редовни изменения.
Чл. 87
Член 87 от Закона за лечебните заведения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 102 от 2018 година, и влиза в сила от 1 януари 2019 година.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за лечебните заведения е бил изменен с ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., но по-късно е отменен с ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Тази статия е важна, тъй като отразява промените в законодателството относно лечебните заведения и тяхната регулация в България.
Чл. 88а
Член 88а от Закона за лечебните заведения е нов, приет с ДВ, бр. 59 от 2010 г., и е в сила от 31 юли 2010 г. Въпреки това, той е отменен с ДВ, бр. 102 от 2018 г., и е в сила от 1 януари 2019 г.
Чл. 89
Член 89 от Закона за лечебните заведения е бил изменен с ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., и след това отменен с ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Това означава, че разпоредбите в този член вече не са в сила след посочената дата.
Чл. 89а
Член 89а от Закона за лечебните заведения е нов, приет с ДВ, бр. 59 от 2010 г. и влязъл в сила на 31.07.2010 г., но е отменен с ДВ, бр. 102 от 2018 г., като отменянето е в сила от 01.01.2019 г.
Чл. 89б
Член 89б от Закона за лечебните заведения, който е бил нов през 2015 г. и отменен през 2018 г., засяга участието на лечебните заведения в медицинското образование. Този член е в сила от 01.01.2019 г. и е част от глава десета на закона.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за лечебните заведения регламентира възможностите на лечебните заведения да провеждат клинично обучение на студенти и докторанти, както и следдипломно обучение за специализации в здравеопазването. За извършването на тези дейности, лечебните заведения трябва да получат одобрение от министъра на здравеопазването и да отговарят на определени критерии и условия, които ще бъдат установени с наредба. Министерският съвет може да определи кои лечебни заведения получават статут на университетски болници и да отнема този статус при необходимост. Обучението се финансира от държавния бюджет, а условията за провеждането му се уреждат с договори между лечебните заведения и висшите училища.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за лечебните заведения описва процедурата за получаване на одобрение за извършване на медицински дейности. Ръководителят на лечебното заведение подава заявление до министъра на здравеопазването, придружено от обосновка и документ за платена такса. Проверка на съответствието с изискванията се извършва от експертна комисия. При непълноти в документите, заявителят трябва да ги отстрани в 7-дневен срок. Резултатите от проверката се разглеждат от консултативен съвет, който дава становище за одобрение или отказ. Одобрението е за срок от 5 години, а отказът може да се обжалва по административен ред.
Чл. 92
В Министерството на здравеопазването се води публичен регистър на лечебните заведения, които са получили одобрение за извършване на дейности по чл. 90, ал. 1. Регистърът съдържа информация за номера и датата на заповедта за одобрение, наименованието на лечебното заведение и видовете обучение и специалности. Освен това, регистърът включва и отделен раздел за лицата, подали заявление, с описание на приложените документи и движението на преписката. Условията и редът за водене на регистъра се определят с наредбата по чл. 90, ал. 3.
Чл. 93
Член 93 от Закона за лечебните заведения описва измененията в разпоредбите относно взаимодействието между лечебните заведения. Този член е бил изменян и отменян в различни години, като последното изменение е в сила от 01.01.2019 г.
Чл. 94
Член 94 от Закона за лечебните заведения предвижда задължение за лечебните заведения да си взаимодействат при извънредни обстоятелства като природни бедствия и епидемии. Разходите, направени в тези случаи, се възстановяват от държавата с решение на Министерския съвет. Освен това, министърът на здравеопазването и други здравни инспектори могат да прилагат мерки в лечебните заведения при такива обстоятелства.
Чл. 94а
Чл. 94а от Закона за лечебните заведения регламентира правомощията на министъра на здравеопазването и директорите на регионалните здравни инспекции при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Министърът може да разпореди временни мерки за организация и преструктуриране на лечебните заведения, като тези мерки могат да се прилагат и след отмяната на извънредното положение, ако е налице повишен брой заболели. Временните мерки, които могат да бъдат въведени, включват определяне на лечебни заведения за лечение на заразни болести, промяна на броя легла, командироване на медицински специалисти и др. Заповедите, издадени в този контекст, подлежат на обжалване, но обжалването не спира тяхното изпълнение.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за лечебните заведения определя правомощията на лечебните заведения. Те могат да се договарят помежду си за предоставяне на медицински специалисти и услуги, както и да сключват договори със застрахователи. Държавните и общинските лечебни заведения могат да лекуват пациенти срещу директно заплащане, но това не може да надвишава 10% от легловия фонд. Отговорността за използването на легловия фонд лежи на началниците на отделения и клиники.
Чл. 95а
Чл. 95а от Закона за лечебните заведения регламентира възможността лечебните заведения да създават и участват в системи за самооценка и рейтингови системи за оценка на качеството на своите медицински и организационни дейности. Участието е доброволно и заведенията могат да взаимодействат с организации, без да извършват търговски сделки. Критериите и начинът на функциониране на системите се определят от участващите лица, а информацията за тях трябва да бъде публикувана на интернет страниците на лечебните заведения.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за лечебните заведения определя четири основни източника на финансиране. Те включват: 1. Националната здравноосигурителна каса; 2. Държавния и общинските бюджети; 3. Застрахователи, лицензирани по определени разпоредби на Кодекса за застраховането; 4. Местни и чуждестранни юридически и физически лица.
Чл. 97
Приходите на лечебните заведения се формират чрез различни източници, включително договори за медицинска помощ, директни плащания от физически и юридически лица, възстановяване на разходи от трети страни, целеви субсидии от държавния и общинските бюджети, отдаване под наем на имущество и дарения.
Чл. 98
Член 98 от Закона за лечебните заведения определя условията за формиране на цени на медицинските услуги, когато те не се предоставят по договор с Националната здравноосигурителна каса. Лечебните заведения трябва да разработят вътрешен правилник за разпределение на финансовите средства. Освен това, те са задължени да предоставят информация за цените на услугите на видими места в сградата и на своята интернет страница, както и да издават финансови документи на пациентите за платените суми.
Чл. 99
В стойността на медицинските услуги не се включват разходи за обучение на студенти, специализанти и докторанти, както и за продължителна квалификация и научни изследвания. Тези разходи се договарят отделно между възложителя и лечебното заведение.
Чл. 99а
Член 99а от Закона за лечебните заведения е новоприет с ДВ, бр. 59 от 2010 г. и влиза в сила от 01.01.2011 г. Въпреки това, той е отменен с ДВ, бр. 45 от 2011 г., в сила от 14.06.2011 г.
Чл. 100
Чл. 100 от Закона за лечебните заведения определя, че държавата и общините могат да предоставят целеви субсидии на държавни и общински лечебни заведения за различни цели, включително придобиване на дълготрайни активи, основен ремонт, информационни технологии, финансово оздравяване, и текущ ремонт на активи. Субсидии за капиталови разходи увеличават капитала на лечебните заведения, а неусвоените средства подлежат на възстановяване. Държавата записва нови дялове при увеличаване на капитала, а измененията в капитала не подлежат на разпоредбите на Търговския закон.
Чл. 100а
Чл. 100а от Закона за лечебните заведения предвижда, че диализните центрове могат да получават финансиране от Националната здравноосигурителна каса на базата на договори, в зависимост от бюджета на касата. В глава тринадесета се разглеждат въпросите, свързани с преобразуването и приватизацията на лечебните заведения, като акцентът е поставен върху преобразуването на публичните здравни заведения.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за лечебните заведения предвижда преобразуването на съществуващите публични здравни заведения за болнична помощ в еднолични търговски дружества. Процесът трябва да бъде завършен до 1 септември 2000 г. След регистрацията си, преобразуваните заведения трябва да поискат разрешение за лечебна дейност. Преобразуването става след влизането в сила на съответните наредби. Държавата придобива собствеността върху капитала на определени лечебни заведения, а общините - върху други. Правата на собственост се упражняват от министъра на здравеопазването или съответния общински съвет, в зависимост от случая.
Чл. 102
Чл. 102 определя условията и процедурата за преобразуване на публични здравни заведения за извънболнична помощ в лечебни заведения - еднолични търговски дружества. Процесът на преобразуване трябва да бъде завършен до 1 март 2000 г., а регистрирането става в регионалните здравни инспекции. Трудовите отношения на медицинските специалисти се регулират по Кодекса на труда. Лекарите, работещи в тези заведения, сключват наемни договори за помещения и оборудване. Управителните органи са задължени да сключват тези договори в срок и при определени условия. Имуществото на непреобразуваните заведения се управлява от кмета на общината или упълномощено лице.
Чл. 103
Съществуващите публични санаторно-курортни и лечебно-оздравителни здравни заведения трябва да бъдат преобразувани в еднолични търговски дружества с държавно имущество до 1 септември 2000 г. След преобразуването, в срок от шест месеца, заведенията трябва да подадат искане за разрешение за осъществяване на лечебна дейност като болница за рехабилитация. До получаване на разрешението, те могат да продължат да осъществяват лечебна дейност.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за лечебните заведения регламентира преобразуването на публични здравни заведения, при което движимото и недвижимо имущество, държавна или общинска собственост, преминава в собственост на новосъздадените търговски дружества. Тези дружества стават правоприемници на преобразуваните заведения. Трудовите правоотношения на служителите в преобразуващите се заведения се уреждат съгласно Кодекса на труда.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за лечебните заведения регламентира условията за извършване на разпоредителни сделки с дълготрайни материални активи и учредяване на вещни права върху недвижими имоти, собственост на държавни или общински лечебни заведения. Сделките над 10 000 лв. изискват разрешение от едноличния собственик на капитала или Съвета на директорите. Отдаването под наем на дълготрайни активи над 5% от балансовата стойност на активите също изисква разрешение. Паричните постъпления от тези сделки остават собственост на лечебното заведение и могат да се използват за инвестиции, свързани с дейността му.
Чл. 106
Държавата и общините имат право да финансират лечебни заведения за изпълнение на здравни програми и проекти, както и за извършване на определени лечебни дейности извън задължителното здравно осигуряване. Финансирането става чрез договори между съответните органи и лечебните заведения. Държавата може да предоставя субсидии на лечебни заведения, разположени в труднодостъпни и отдалечени райони, в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването, по предложение на Националното сдружение на общините. Критериите за предоставяне на субсидиите се определят с наредба.
Чл. 106а
Чл. 106а от Закона за лечебните заведения регламентира субсидирането на държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ от Министерството на здравеопазването. Субсидиите покриват различни дейности, включително поддържане на медицински регистри, медицинска експертиза от ТЕЛК и готовност на заведенията за оказване на медицинска помощ при епидемии и извънредни ситуации. Субсидирането се извършва по ред и критерии, определени с наредба на министъра на здравеопазването, в рамките на бюджета за съответната година и при спазване на изискванията на Закона за държавните помощи.
Чл. 106б
Чл. 106б от Закона за лечебните заведения определя процедурите и отговорностите на Министерския съвет и министъра на здравеопазването относно медицинското осигуряване на определени лица и събития. Министерският съвет назначава държавно лечебно заведение, което да осигурява медицински услуги на служители на Националната служба за охрана, чуждестранни представители и пленарни заседания на Народното събрание. Финансирането на услугите се осъществява от държавния бюджет, а разходите за командироване на медицинския персонал се покриват от съответните ведомства.
Чл. 107
Член 107 от Закона за лечебните заведения предвижда, че непреобразуваните публични здравни заведения се закриват от Министерския съвет, който следва да извърши ликвидация по реда на чл. 52. Раздел II, касаещ приватизацията на лечебни заведения с държавно и общинско участие, е отменен с изменения от 2002 г.
Чл. 108
Член 108 от Закона за лечебните заведения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 28 от 2002 г. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до този момент, вече не са приложими.
Чл. 109
Член 109 от Закона за лечебните заведения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 28 от 2002 година.
Чл. 110
Член 110 от Закона за лечебните заведения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 28 от 2002 година.
Чл. 111
Член 111 от Закона за лечебните заведения е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 28 от 2002 година.
Чл. 112
Член 112 от Закона за лечебните заведения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 28 от 2002 година.
Чл. 113
Член 113 от Закона за лечебните заведения е отменен, съгласно обнародвано в Държавен вестник, брой 28 от 2002 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 114
Глава четиринадесета от Закона за лечебните заведения се отнася до административнонаказателните разпоредби. Член 114 от закона е отменен с ДВ, бр. 28 от 2002 г.
Чл. 115
Законът предвижда наказания за извършване на дейност по извънболнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите му. Физическите лица подлежат на глоба от 1000 до 3000 лв. за общо нарушение, а за нарушение на чл. 39 - глоба от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение, лицето може да бъде лишено от правото да упражнява професията си за срок от три месеца до една година. Юридическите лица, извършващи подобни нарушения, подлежат на имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
Чл. 115а
Член 115а от Закона за лечебните заведения е нов, приет с ДВ, бр. 101 от 2009 г., и влиза в сила на 01.01.2010 г. По-късно, с ДВ, бр. 54 от 2020 г., той е отменен и е в сила от 16.06.2020 г.
Чл. 116
Законовите разпоредби предвиждат наказания за извършване на дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на закона. Физическите лица могат да бъдат глобени с суми между 1000 и 5000 лв., докато за юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 8000 до 20 000 лв.
Чл. 116а
Член 116а от Закона за лечебните заведения е нов, въведен с ДВ, бр. 101 от 2009 г., и влиза в сила на 01.01.2010 г. По-късно е изменен с ДВ, бр. 72 от 2015 г., но е отменен с ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.
Чл. 116б
Чл. 116б от Закона за лечебните заведения предвижда санкции за нарушения на разпоредбите на закона и свързаните с него нормативни актове. Физическите лица, които извършват дейност в лечебно заведение и нарушават закона, подлежат на глоба от 1500 до 3000 лв. Лечебните заведения, които също нарушават разпоредбите, могат да получат имуществена санкция от 2500 до 5000 лв.
Чл. 116в
Лечебни заведения, които не спазват утвърдените здравноинформационни стандарти, подлежат на глоба от 500 до 1000 лв. Ако нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в същия размер.
Чл. 116г.
Управителите или изпълнителните директори на лечебни заведения, които нарушават утвърдените стандарти за финансова дейност, подлежат на наказание. Първоначалната глоба е от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 3000 - 6000 лв.
Чл. 116д
Чл. 116д от Закона за лечебните заведения предвижда наказания за лица, които нарушават установените правила за добра медицинска практика, включително тези за дентална медицина и фармацевтична практика. Първо нарушение се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение глобата е от 1000 до 3000 лв.
Чл. 116е
Длъжностни лица, които не оказват съдействие на служителите на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" при изпълнение на техните задължения, подлежат на наказание. Първоначалната глоба е от 1000 до 3000 лв. При повторно нарушение, глобата се увеличава от 4000 до 8000 лв.
Чл. 116ж
Чл. 116ж от Закона за лечебните заведения предвижда наказания за лица, които не изпълняват задължителни предписания. Физическите лица ще бъдат глобявани с между 1000 и 3000 лв. при първо нарушение, а при повторно - с между 3000 и 6000 лв. За юридическите лица или еднолични търговци, глобите са по-високи: между 3000 и 6000 лв. за първо нарушение и между 10 000 и 15 000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 116з
На лечебно заведение, което не предостави или не предостави в срок информация за лекарствени продукти, се налага имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 500 и 1000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства до между 1500 и 3000 лв.
Чл. 116и
Чл. 116и от Закона за лечебните заведения предвижда наказания за лица, които не предоставят или възпрепятстват предоставянето на информация по определени членове на закона. Наказанията включват глоба от 300 до 800 лв. за физически лица, а при повторно нарушение - от 1000 до 1500 лв. За еднолични търговци глобите са между 500 и 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1200 до 2500 лв. Юридическите лица подлежат на имуществена санкция от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение и от 1500 до 3000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 116к
Член 116к от Закона за лечебните заведения предвижда наказания за нарушения на разпоредбите на закона или на свързани нормативни актове. За физически лица глобите варират от 300 до 1000 лв. за първо нарушение и от 1500 до 3000 лв. за повторно. За еднолични търговци глобите са между 500 и 1000 лв. за първо нарушение и от 1500 до 3000 лв. за повторно. За юридически лица санкциите започват от 1500 до 3000 лв. за първо нарушение и от 3000 до 5000 лв. за повторно.
Чл. 116л
На лечебни заведения, които не спазват мерките по чл. 94а, се налага имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. При повторно нарушение се прекратява договорът с Националната здравноосигурителна каса за три месеца. Нарушенията се установяват от здравни инспектори, а наказателните постановления се издават от директори на здравни инспекции.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за лечебните заведения описва процедурата за установяване на нарушения по чл. 115 - 116к. Тези нарушения се установяват от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", а наказателните постановления се издават от същия директор.
Чл. 118 и Допълнителни разпоредби § 1-77
Законът за лечебните заведения регламентира установяването на нарушения, издаването и обжалването на наказателни постановления, които се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания. В него са определени основни понятия, като "единен регистрационен номер", "държавно или общинско лечебно заведение", "повторно нарушение", "терминално болни пациенти" и др. Законът предвижда също условия за привеждане на частни лечебни заведения в съответствие с новите изисквания, определя срокове за акредитация и издаване на разрешения за лечебна дейност. Допълнителни разпоредби касаят преобразуването на диспансери и хосписи, както и правилата за добра медицинска практика. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с различни срокове за влизане в сила на определени параграфи.
Параграф §1
Параграф 1 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения дефинира основни термини, свързани с функционирането на лечебните заведения. Включени са определения за 'Единен регистрационен номер', 'Държавно или общинско лечебно заведение', 'Повторно нарушение', 'Терминално болни пациенти', 'Труднодостъпен район', 'Отдалечен район', 'Основен трудов договор', 'Ниво на компетентност', 'Капацитет', 'Високотехнологични методи на диагностика и лечение', 'Нови медицински дейности' и 'Територия на лечебно заведение за болнична помощ'. Тези определения служат за основа при прилагането на закона и регулират различни аспекти на здравеопазването.
§2
Публичните и частните здравни заведения, както и медицинските специалисти, които упражняват частна практика, ще продължат да работят по настоящия ред, докато не бъдат приведени в съответствие с новите изисквания на Закона за лечебните заведения.
§3
Законът предвижда, че частните здравни заведения, които вече съществуват при влизането му в сила, трябва да приведат статута си в съответствие с новите изисквания и да подадат искане за разрешение за осъществяване на лечебна дейност до 1 септември 2000 г. Освен това, лицата, упражняващи частна медицинска практика и частни здравни заведения, предоставящи извънболнична помощ, трябва да приведат статута и дейността си в съответствие с новия закон и да се регистрират в районните центрове по здравеопазване до 1 март 2000 г.
§ 4
В шестмесечен срок от влизането в сила на закона, Министерският съвет, по предложение на министъра на здравеопазването, трябва да определи съществуващите центрове за спешна помощ, центрове по хемотрансфузиология, лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, домове "Майка и дете", както и здравните заведения към различни министерства, като лечебни заведения по член 5, алинея 1, и техните специфични функции. Здравните заведения към Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта и съобщенията, извън тези по алинея 1, ще се преобразуват в еднолични търговски дружества с разпореждане на Министерския съвет до 1 септември 2000 г.
§6
Параграф §6 от Закона за лечебните заведения определя правото на различни категории лекари да откриват индивидуална и групова практика за първична медицинска помощ. Лекарите без специалност, с основна медицинска специалност и в процес на придобиване на специалност трябва в срок от 10 години да завършат курс и да придобият специалност по обща медицина. Лекарите по дентална медицина също имат право на такава практика. Министърът на здравеопазването е отговорен за определяне на условията и реда за специализация и продължаваща квалификация на тези лекари.
§ 7
В срок от десет години след влизането в сила на закона, длъжностите главна медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) и старша медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) могат да се заемат от лица с по-ниска образователно-квалификационна степен от "бакалавър", в случай че няма кандидати, отговарящи на изискванията на закона.
§8
Съгласно §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения, Министерският съвет и министърът на здравеопазването имат задължението да издадат подзаконови нормативни актове за прилагането на закона в срок от шест месеца след влизането му в сила. Изключение правят наредбите по чл. 41, ал. 3 от закона и по чл. 26, ал. 3 от Закона за народното здраве, които трябва да бъдат издадени в срок до три месеца.
§9
Параграф 9 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за лечебните заведения включва редица изменения и допълнения в Закона за народното здраве. Основните промени включват: 1) Промяна на определението за медицинска помощ и здравни заведения; 2) Регламентиране на открития, преобразувания и закривания на публични здравни заведения; 3) Изменения в контрола върху здравните заведения, който вече ще се осъществява от Министерството на здравеопазването; 4) Определяне на правото на достъп до медицинска помощ за българските граждани; 5) Промени в правилата за вземане на органи и тъкани от починали лица; 6) Увеличаване на санкциите за нарушения в здравните заведения; 7) Разширяване на обхвата на медицинските специалисти и тяхната документация. В допълнение, измененията засягат и редица членове от закона, касаещи правата и задълженията на лечебните заведения и медицинските специалисти.
§ 10
В Закона за здравното осигуряване се извършват изменения в член 58, който определя изпълнителите на медицинска помощ като лечебни заведения по Закона за лечебните заведения и здравни заведения по Закона за народното здраве. Освен това, в преходните и заключителните разпоредби думата "доболничната" се заменя с "извънболничната".
§11
С изменението на ал. 1 от чл. 40 на Закона за данък върху добавената стойност, се уточнява, че здравни услуги включват тези, предоставяни от здравни заведения и лечебни заведения в домовете за стари хора, извършвани от лекари, стоматолози и медицински специалисти, съгласно съответните закони.
§14
Държавните институтски болници и диагностично-лечебните структури към висшите медицински училища запазват правата и задълженията си по договори за обучение на студенти, специализанти и докторанти, независимо от преобразуването им в лечебни заведения, до 1 юли 2001 г. При преобразуването лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи и като преподаватели, сключват основен трудов договор с управителния орган на лечебното заведение, а трудовите им правоотношения се уреждат по Кодекса на труда.
§15
Параграф §15 от Закона за лечебните заведения позволява на лечебните заведения за болнична помощ, които не отговарят на условията по чл. 9, ал. 6, да продължат да извършват дейността си до изтичането на сроковете по договори за наем или съвместна дейност, сключени преди влизането в сила на закона. Законът е приет на 24 юни 1999 г. от ХХХVIII Народно събрание.
§28
В параграф §28 от Закона за лечебните заведения се отменя раздел II от глава тринадесета и се прекратяват всички приватизационни процедури, открити по този ред. Законът е обнародван в Държавен вестник, брой 62 от 1999 г. и е изменян многократно, последно с Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г.
§22
В Закона за лечебните заведения се извършват изменения, при които термините "районен център по здравеопазване" и производните им се заменят с "регионален център по здравеопазване". Също така, терминът "хигиенно-епидемиологичната инспекция" се заменя с "регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве".
§41
Законът за лечебните заведения влиза в сила на 1 януари 2005 г., с изключение на чл. 53, ал. 3, който влиза в сила на 1 януари 2006 г. Също така, в документа се споменава Законът за изменение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, обнародван в Държавен вестник, брой 76 от 2005 г.
§6
В Закона за лечебните заведения се извършват промени, свързани с терминологията, като всички изрази, свързани със стоматологията, се заменят с дентални наименования. Например, "стоматологичен" става "дентален", а "Съюза на стоматолозите в България" се заменя с "Българския зъболекарски съюз".
§ 22
Законът за лечебните заведения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 2 и § 18, т. 1, които влизат в сила от 1 септември 2006 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г., който е в сила от 01.01.2006 г.
§ 88
Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Конкретно изключените разпоредби са чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12.
§74
С §74 от Закона за лечебните заведения се извършва изменение, при което навсякъде в текста на закона, където е споменат "Закона за административното производство", той се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е част от актуализация на законодателството и е в сила след обнародването му в Държавен вестник.
§ 142
Параграф §142 от Закона за лечебните заведения определя, че Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати, включително от 1 март 2007 г., 1 януари 2007 г. и от деня на обнародването. Конкретно се посочват множество параграфи и текстове, които имат специфични дати на влизане в сила.
§ 56
Законът за лечебните заведения влиза в сила на 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството са обнародвани в Държавен вестник, брой 105 от 2006 г. и влизат в сила от 1 януари 2007 г.
Параграф §61
Законът за лечебните заведения влиза в сила на 1 януари 2007 г., с изключение на параграф 48, който влиза в сила на 1 юли 2007 г. Също така, се споменава, че Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е обнародван в Държавен вестник, брой 31 от 2007 г., и влиза в сила на 13 април 2007 г.
§ 37
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на закона. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за измененията и допълненията на Закона за лечебните заведения, обнародвани в ДВ, брой 59 от 2007 г., в сила от 20.07.2007 г.
§ 13
Параграф §13 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения предвижда, че лицата, заемащи длъжностите главна медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) и старша медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) преди влизането в сила на закона, запазват правата си за определен срок, съгласно § 7 от същите разпоредби.
§ 15
Законът за лечебните заведения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 14, който влиза в сила от 26 май 2007 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. са обнародвани в "Държавен вестник", брой 110 от 2008 г. и влизат в сила от 01.01.2009 г.
§ 104
Законът за лечебните заведения влиза в сила на 1 януари 2009 г., с изключение на § 100, т. 7, който влиза в сила на 1 април 2009 г., при условие, че са изпълнени условията на § 102. Допълнителни разпоредби са включени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, който е обнародван в Държавен вестник, брой 41 от 2009 г. и влиза в сила на 02.06.2009 г.
§ 94
Лекарите, които не са придобили специалност по обща медицина в определен срок, могат да работят в индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ за 5 години след влизането в сила на закона. След изтичането на този срок, регистрацията им в регионалния здравен център ще бъде заличена.
§95
Лекарите, регистрирали лечебно заведение преди влизането в сила на закона и притежаващи специалност по вътрешни болести, детски болести или спешна медицина, могат да практикуват първична медицинска помощ без нужда от специалност по обща медицина.
§ 96
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 3, 5, 6 и 9 влизат в сила от 1 януари 2009 г., а параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 88, 89 и 90 влизат в сила от 1 юли 2009 г. Параграф 21 влиза в сила от 1 юни 2010 г.
§84 и измененията в Закона за здравното осигуряване
Законът за лечебните заведения влиза в сила на 1 януари 2010 г., с изключение на § 80, който влиза в сила на 15 декември 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за здравното осигуряване, които влизат в сила на 18 декември 2009 г.
§77
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 4, 5, 10, 26, 27 и други влизат в сила от 1 януари 2010 г. Параграфи 25 и 27, т. 1, буква "а" влизат в сила от 2 януари 2010 г. Параграф 63 влиза в сила от 1 февруари 2010 г. Други параграфи имат различни дати на влизане в сила, включително 1 януари 2011 г., 1 януари 2012 г. и 1 януари 2013 г.
§ 67
Параграф 67 от Закона за лечебните заведения предвижда, че медицинските стандарти и методиката за тяхното утвърдяване трябва да бъдат приети в срок от един месец след влизането в сила на закона. След утвърдяване на медицинските стандарти, областните и националната здравна карта трябва да бъдат изработени и приети в срок до четири месеца.
§68
Многопрофилните и специализираните болници, които не отговарят на определени изисквания, трябва да приведат дейността си в съответствие с новия закон и да подадат документи за промяна на разрешенията си в срок от три месеца. Контролни органи ще извършат проверки за съответствие до 1 декември 2010 г. При несъответствие, финансирането на лечебните заведения ще бъде променяно чрез изменение на договора по Закона за здравното осигуряване. Финансирането на лечебните заведения ще бъде осигурявано само за клиники и отделения, които отговарят на изискванията.
§ 69
Лечебните заведения за болнична помощ, които не са се привели в съответствие с изискванията на закона и не са подали документи за промяна, могат да се преобразуват или пререгистрират в лечебни заведения за извънболнична помощ. Процедурата се извършва по реда на Търговския закон след решение на собственика. Регионалният център по здравеопазване издава удостоверение за регистрация, след което министърът на здравеопазването отнема разрешенията за лечебна дейност. Ако срокът изтече и лечебните заведения не са се преобразували или пререгистрирали, също ще им бъдат отнети разрешенията.
§70
Съгласно §70 от Закона за лечебните заведения, диспансерите, съществуващи към момента на влизане в сила на закона, трябва да се преобразуват или пререгистрират в срок от три месеца. Преобразуването зависи от вида на диспансера: диспансерите за психични заболявания стават центрове за психично здраве, за пневмо-фтизиатрични заболявания - медицински центрове или специализирани болници, за кожно-венерически заболявания - центрове за кожно-венерически заболявания, а за онкологични заболявания - комплексни онкологични центрове или специализирани болници. Ако диспансерите не се преобразуват в указания срок, те ще се прекратят и ще бъдат ликвидирани. Правоприемниците на диспансерите ще продължат да извършват дейности по диагностика и лечение на болни.
§ 71
Параграф §71 регламентира условията за прехвърляне на дейността на закрит диспансер към клиника или отделение на лечебно заведение за болнична помощ. Процесът включва организиране на прехвърляне на документация от ликвидаторите и представляващите лечебното заведение. Трудовите правоотношения на медицинския персонал се уреждат съгласно Кодекса на труда, а лечебното заведение, което поема дейността, трябва да подаде документи за промяна на разрешението за лечебна дейност.
§72
Хосписите, които не отговарят на изискванията на чл. 28, трябва да приведат дейността си в съответствие с тях и да подадат документи за промяна на удостоверенията за регистрация в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Пациентите в тези хосписи, които не се нуждаят от специфичните грижи, могат да продължат лечението си в домове за медико-социални грижи.
§73
Лечебните заведения, които преди влизането в сила на закона са работили повече от една година или повече от 6 месеца без акредитация, ще преминат само през последваща акредитация. Процедурите по акредитация, започнали преди влизането в сила на закона, ще бъдат завършени по предишния ред, освен ако лечебното заведение не оттегли заявлението си в срок от 14 дни. Заявлението не може да бъде оттеглено, ако експертната комисия вече е внесла доклада за оценка и проекта за решение за акредитация.
§ 74
Параграф 74 от Закона за лечебните заведения предвижда, че лечебните заведения не дължат държавна такса за издаване или промяна на разрешенията за лечебна дейност и удостоверенията за регистрация в сроковете, определени в предходните параграфи, свързани с привеждане на дейността им в съответствие с новите изисквания на закона. Освен това, лечебните заведения с открити аптеки, които са подали документи за промяна на разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти, също не дължат държавна такса.
§ 75
Съгласно параграф 75 от Закона за лечебните заведения, Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и Изпълнителната агенция по трансплантация трябва да осигурят възможност за електронно приемане на заявления и документи, свързани с регистрацията на лечебните заведения и издаването на разрешение за лечебна дейност. Тези документи трябва да бъдат подписани с усъвършенстван електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на съответните български закони. Процесът на електронно приемане ще се извършва след осигуряване на необходимите технически и организационни условия.
§ 76
Министърът на здравеопазването е задължен да приведе наредбата по чл. 87, ал. 1 в съответствие с новия закон в срок от два месеца след влизането му в сила. Също така, Министерският съвет трябва да одобри тарифата по чл. 88, ал. 5 в срок до три месеца от влизането в сила на закона.
§ 77
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 9, 53 и 60 влизат в сила от 1 януари 2011 г.; параграф 75 влиза в сила от 30 септември 2011 г.; параграф 66 влиза в сила от 1 януари 2012 г. Допълнителни разпоредби са свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обнародван през 2010 г., и влязъл в сила от 1 януари 2011 г.
§107
В §107 на Закона за лечебните заведения се извършват изменения и допълнения, сред които е замяната на термини, свързани с регионалните центрове по здравеопазване с новото наименование 'регионална здравна инспекция'.
§ 121
Законът за лечебните заведения влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключения на определени параграфи, които влизат в сила в различни дати: някои от деня на обнародването, други от 1 март 2011 г., 1 юли 2011 г. и 30 септември 2011 г. Специфични параграфи, като § 102 и § 107, имат определени дати за влизане в сила, различни от основната дата.
§65
Законът за лечебните заведения влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи. Параграфи 32, 33 и 36 влизат в сила от 1 януари 2013 г., а параграф 51 - от 1 януари 2012 г. Преходните и заключителните разпоредби към закона за изменение на Закона за лечебните заведения са обнародвани в Държавен вестник, брой 45 от 2011 г. и влизат в сила от 14 юни 2011 г.
§2
Съгласно §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения, разходите за съдебномедицински експертизи и свързания с тях медицински транспорт, които са извършени и незаплатени до влизането в сила на закона, ще бъдат заплатени на лечебните заведения и вещите лица от органа, който е назначил експертизата. Тези разходи включват и възнагражденията на вещите лица за извършените експертизи.
§6 от Закона за лечебните заведения
Законът за лечебните заведения влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и до Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 60 от 2011 г. и влиза в сила от 05.08.2011 г.
§ 84
Законът за лечебните заведения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 65, който влиза в сила от 30 септември 2011 г. Настоящите преходни и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в ДВ, бр. 54 от 2012 г.
§17
В срок от един месец след влизането в сила на Закона за лечебните заведения, министърът на здравеопазването е длъжен да приведе наредбата по чл. 18, ал. 1 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането в съответствие с новия закон.
§18
Националната здравна карта трябва да бъде приведена в съответствие с новите изисквания на закона в срок от 6 месеца след влизането му в сила.
§44
Законът за лечебните заведения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., който е обнародван в "Държавен вестник", брой 102 от 2012 г. и влиза в сила от 01.01.2013 г.
§ 78
Законът за лечебните заведения влиза в сила на 1 януари 2013 г., с изключение на параграфи 61, 68 и 73, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
§123
Законът за лечебните заведения влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключения: § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Допълнението към закона влиза в сила на 3 юни 2014 г.
§4
Лекарите, които не са придобили специалност по обща медицина до 2 юни 2014 г., но са зачислени за придобиване на тази специалност, могат да упражняват индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ за срок от 5 години след влизането в сила на закона. След изтичането на този срок, регистрацията им в регионалната здравна инспекция ще бъде заличена, ако не са придобили специалността.
§ 5
Общопрактикуващите лекари, които до 2 юни 2014 г. не са зачислени за специалност по обща медицина, могат да работят в индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ за срок от 5 години, при условие че се зачислят за специалност в срок до 1 година от влизането в сила на закона. След изтичането на този срок, регистрацията на лекарите, които не са придобили специалност, ще бъде заличена.
§ 6
Разпоредбите на параграфи 4 и 5 от закона не се прилагат за лекарите, които извършват дейност като индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ, съгласно условията на параграф 95 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето.
§7
Законът за лечебните заведения влиза в сила на 3 юни 2014 г. В допълнение, са включени преходни и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 72 от 2015 г.
§68
В 6-месечен срок от влизането в сила на закона, комисията по чл. 32, ал. 1 трябва да извърши преценка и да изрази становище относно възможностите за осигуряване на комплексно лечение на пациентите в съществуващите здравни заведения. След приключване на преценката, комисията уведомява министъра на здравеопазването и управителите на съответните заведения, които могат да предприемат действия за осигуряване на комплексно лечение.
§69
Лечебните заведения, които не отговарят на определени изисквания, трябва да направят необходимите промени и да ги впишат в търговския регистър, както и да подадат документи за промяна на разрешенията за лечебна дейност до министъра на здравеопазването в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Не се дължат държавни такси за вписване на тези промени.
§70
Министърът на здравеопазването е задължен да приведе медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 в съответствие с изискванията за нива на компетентност по чл. 26в в срок от един месец след влизането в сила на закона. Центровете за психично здраве, кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания и да подадат документи за промяна на разрешенията си в същия срок. За вписване на тези промени не се дължат държавни такси.
§71
Методиката по чл. 29, ал. 6 трябва да бъде утвърдена в срок от един месец след влизането в сила на закона. Областните здравни карти ще бъдат изработени, а Националната здравна карта ще бъде приета в срок до два месеца след утвърдяване на методиката. Ако не бъдат определени представители на общините за комисиите по изработване на областните здравни карти в срок от 15 дни след искането, кметовете или упълномощени от тях лица ще се считат за представители на общините.
§29
Законът за лечебните заведения влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на членове 48 - 52, които влизат в сила от 1 януари 2017 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в Държавен вестник, брой 81 от 2016 г., също влизат в сила от 1 януари 2017 г.
§70
С влизането в сила на Закона за лечебните заведения на 01.02.2017 г. служебните правоотношения на определени държавни служители в МВР се преобразуват в трудови. Това се отнася за служители с висше и средно образование, които заемат определени длъжности. С тях ще се сключват трудови договори без срок за изпитване, с изключение на служителите, които имат такъв срок. Стажът, придобит по Закона за МВР, ще се зачита за стаж при един и същ работодател по Кодекса на труда. При сключването на трудовите договори за служители в Медицинския институт на МВР не се провеждат конкурси, дори за длъжности, за които обикновено е необходимо провеждане на конкурс. При отказ за сключване на трудов договор служебното правоотношение на служителя се прекратява, а неизползваните отпуски се запазват.
§ 102
Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник" или от 1 февруари 2017 г. В допълнение, преходни и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. са обнародвани в Държавен вестник, бр. 99 от 2017 г. и влизат в сила от 1 януари 2018 г.
Параграф §2
Законът за лечебните заведения влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Този закон е обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г. и също влиза в сила на 1 януари 2018 г.
§5
Законът за лечебните заведения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Също така се съдържат преходни и заключителни разпоредби, които се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесулния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г., и влизащ в сила от 01.01.2019 г.
§156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 два месеца след обнародването; параграф 79 и други от деня на обнародването в "Държавен вестник".
Параграф §78
Законът за лечебните заведения влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени параграфи, които влизат в сила 6 месеца след публикуването на съобщението по чл. 82, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 536/2014. Специално посочените параграфи, които не влизат в сила веднага, включват § 5, § 7 - 12, § 14 - 21, § 27 - 30, § 31, т. 2, § 32, § 39 - 41, § 56, § 60 и § 66, т. 1 - 8, 10, 12, 15 - 17, 19 - 22.
§ 43
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила в различни дати. Параграфи 29, 30 и 42 влизат в сила от деня на обнародването, а параграфи 28, 35, 41 и други от 1 април 2019 г. Някои разпоредби ще влязат в сила от 1 януари 2020 г.
§8
Министерският съвет е задължен в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона да преобразува болница "Лозенец" в еднолично акционерно дружество, като правата на държавата се упражняват от министъра на здравеопазването. Държавното имущество, предоставено на болницата, преминава в собственост на новото дружество. До получаване на разрешение за лечебна дейност, преобразуваното заведение ще работи по старите правила. След получаване на разрешение, то може да сключи договор с Националната здравноосигурителна каса. Някои разпоредби не се прилагат към новото лечебно заведение, което продължава обучението на студенти и специализанти по предишната акредитация.
§9
В срок до три месеца след влизането в сила на Закона за лечебните заведения, Министерският съвет е задължен да одобри проект на договор. Този договор ще регламентира отношенията между министъра на здравеопазването и ректорите на висшите училища, които до момента на влизането в сила на закона са управлявали държавно лечебно заведение, съгласно чл. 62.
§ 10 от Закона за лечебните заведения
Законът за лечебните заведения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 7, който влиза в сила от деня на вписването в търговския регистър на едноличното акционерно дружество по § 8, ал. 1. Законът за социалните услуги е обнародван в "Държавен вестник" бр. 24 от 2019 г. и влиза в сила на 01.07.2020 г. Съществуват последващи изменения, които влизат в сила на различни дати, последното от които е на 01.01.2023 г.
§45
Законът за лечебните заведения влиза в сила на 1 юли 2020 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Някои параграфи и членове от закона влизат в сила от 31 декември 2023 г., а други от 1 януари 2019 г. или от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, са посочени и преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на закона, които влизат в сила от 4 юни 2019 г.
§5
Лекарите, които до 3 юни 2019 г. не са придобили специалност "Обща медицина", но са започнали обучение, могат да продължат практиката си за 4 години след влизането в сила на закона. След изтичането на този срок, ако не са придобили специалността, регистрацията им в регионалната здравна инспекция ще бъде заличена.
§6
Лекарите, които до 3 юни 2019 г. не са започнали обучение за специалност "Обща медицина", могат да продължат да практикуват за срок от 4 години, при условие че започнат обучение в срок до една година от влизането в сила на закона. След изтичането на този срок, регистрацията им в регионалната здравна инспекция ще бъде заличена, ако не са започнали обучение.
§ 7
Параграф §7 уточнява, че разпоредбите на § 5 и 6 не се отнасят за лекарите, които извършват индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ, съгласно условията на § 95 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето.
§8
Законът за лечебните заведения влиза в сила от 4 юни 2019 г. Съществуват и преходни и заключителни разпоредби, свързани с Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 28 от 2020 г., с дата на влизане в сила 13.03.2020 г., и са изменени и допълнени в брой 44 от 2020 г., с дата на влизане в сила 14.05.2020 г.
§ 52
Законът за лечебните заведения влиза в сила на 13 март 2020 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Тези изключения включват чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51, които започват да действат на 14.05.2020 г.
§ 44
Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в брой 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.
§31
Съгласно параграф 31 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения, утвърдената от Министерския съвет Национална здравна карта на Република България остава в сила за неопределен срок. Тя ще бъде актуализирана в съответствие с разпоредбите на чл. 34, ал. 2 от закона.
§32
Лечебните заведения трябва да приведат дейността си в съответствие с медицинските стандарти в срок от 6 месеца. Изпълнителната агенция "Медицински надзор" извършва проверки за съответствието с изискванията на закона. При установяване на несъответствия, изпълнителният директор на агенцията може да наложи срок за отстраняване или да предложи отнемане на разрешението за лечебна дейност. Заповедите за заличаване на регистрация или отнемане на разрешение могат да се обжалват пред административен съд. Първостепенните разпоредители с бюджет също трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията.
§33
До 31 август 2020 г. съсловните организации, включително Българският лекарски съюз и Българският фармацевтичен съюз, трябва да приемат правила за добра медицинска и фармацевтична практика и да ги предложат за утвърждаване от министъра на здравеопазването. Ако не го направят, Изпълнителната агенция "Медицински надзор" ще изготви тези правила и ще ги предложи за утвърдяване в срок до три месеца след изтичането на определения срок.
§ 38
Законът за лечебните заведения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 23, който влиза в сила от 1 януари 2021 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани в брой 71 от 2020 г., в сила от 11 август 2020 г.
§3 и Заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за лечебните заведения
Законът за лечебните заведения влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби касаят измененията в Закона за лечебните заведения, които са обнародвани в брой 85 от 2020 г. и влизат в сила от 02.10.2020 г.
§5
Законът за лечебните заведения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. са обнародвани в ДВ, бр. 103 от 2020 г., и влизат в сила от 01.01.2021 г.
§10
През 2021 г. при извънредно положение или епидемична обстановка, директорът на районната здравноосигурителна каса може да сключи договори с изпълнители на медицинска помощ, които не отговарят на стандартите, установени в Закона за здравното осигуряване. Условията и редът за сключване на тези договори ще бъдат определени с анекс към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 - 2022 г.
§ 24
Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на параграфи 17, 22 и 23, които влизат в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'.
§ 28
Законът за лечебните заведения влиза в сила на 30 юни 2021 г., с изключения за определени параграфи: параграфи 9 и 25 влизат в сила на 30 юни 2022 г., а параграфи 26 и 27 влизат в сила на 31 декември 2020 г. Заключителните разпоредби касаят изменения в закона, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 11 от 2021 г. и влизат в сила на 09.02.2021 г.
Параграф §3
Законът за лечебните заведения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с прилагането на разпоредбите на закона за държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. Законът е обнародван в "Държавен вестник", брой 8 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2022 г.
§ 11
Законът за лечебните заведения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 6, който влиза в сила от 1 април 2022 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с прилагането на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., като последните влизат в сила от 01.01.2023 г.
§16
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключения: параграф 2 влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"; параграф 8 влиза в сила от 1 декември 2022 г.; параграф 10 влиза в сила с влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, обнародван в ДВ, бр. 8 от 2023 г., в сила от 25.01.2023 г.
§5
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, който е обнародван в Държавен вестник, брой 39 от 2024 г. и влиза в сила от 01.05.2024 г.
§32
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за здравето, които са обнародвани в брой 85 на Държавен вестник от 2024 г. и влизат в сила на 08.10.2024 г.
§17
Министърът на здравеопазването е задължен да издаде наредба по чл. 6б, ал. 9 от Закона за лечебните заведения до 1 април 2025 г. Освен това, той трябва да приведе наредбата по чл. 46, ал. 3 в съответствие с новите изисквания на закона до 1 юли 2025 г.
Параграф §18
Законът за лечебните заведения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат по-късни дати на влизане в сила. Параграф 11, т. 1 влиза в сила на 1 април 2025 г., а параграфи 5 и 11, т. 2, 3 и 4 влизат в сила на 1 януари 2026 г. Също така, ал. 5 на чл. 101 е обявена за противоконституционна. Списъкът на лечебните заведения включва 26 районни и обединени болници в различни градове на България. Допълнително, законът е свързан с редица директиви и регламенти на Европейския съюз, касаещи качеството и безопасността на медицинските услуги.
