ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда опазването и закрилата на културното наследство на Република България, като държавата осигурява защита на културното наследство, независимо от неговото местонахождение.
Чл. 2
Културното наследство включва нематериални и материални културни ценности, които представляват историческа памет и национална идентичност. Тези ценности са обществено достояние и получават защита от държавни и общински органи в интерес на гражданите. Културните ценности могат да бъдат публична или частна собственост, притежавани от държавата, общини, регистрирани вероизповедания, както и от физически и юридически лица.
Чл. 2а
Културните ценности и археологическите обекти от територията и акваторията на Република България са публична държавна собственост. Културните ценности, придобити по реда на Закона за общинската собственост, са общинска собственост. Културните ценности, придобити чрез правна сделка, по давност или други способи, които не са публична или общинска собственост, са частна собственост.
Чл. 3
Законът за културното наследство цели опазване и закрила на културните ценности, устойчиво развитие на политиката за опазване и гарантира равен достъп на гражданите до тях. Основните принципи включват равнопоставеност на различните видове културно наследство, децентрализация на управлението и финансирането, както и публичност и прозрачност в управлението. Правото на достъп до културното наследство осигурява физически или интелектуален достъп до културни ценности, без да се увреждат. Държавата, общините и частни лица трябва да гарантират равен достъп до културни ценности за всички.
Чл. 4
Държавната политика по опазване на културното наследство се осъществява от министъра на културата в сътрудничество с компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква, ръководствата на регистрирани вероизповедания и гражданското общество.
Чл. 5
Държавата е отговорна за опазването на културното наследство при бедствия и въоръжени конфликти. Дейностите по опазване на културни ценности, които принадлежат на Българската православна църква или на други регистрирани вероизповедания, се извършват с тяхно участие. Опазването се осъществява по ред, определен с наредба на Министерския съвет, по предложение на министъра на културата, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.
Чл. 6 от Закона за културното наследство
Културното наследство обхваща разнообразие от обекти и практики, включително археологически, исторически и архитектурни обекти, природни ценности, произведения на изкуството, народни занаяти, документално и аудио-визуално наследство, устна традиция, литературни ценности, обичаи и ритуали, музика и танци, народна медицина, кулинарни традиции и народни игри.
Чл. 7
Културната ценност е свидетелство за човешко присъствие и дейност, което притежава научна или културна стойност. Тя може да бъде материална или нематериална и да има значение за индивидите, общността или обществото. Включва и фрагменти от археологически предмети, които са в разрушен вид и не притежават значима стойност. Не се считат за културни ценности машинно произведени предмети без значение, произведения на изкуството по-млади от 50 години, антикварни предмети по-млади от 100 години и отпадъчен материал. Предмети с важно значение могат да бъдат идентифицирани като културни ценности по предложение на министъра на културата.
Чл. 8
Опазването на културното наследство представлява системен процес, който включва издирване, изучаване, идентификация, документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация. Закрилата на културното наследство е система от мерки, които гарантират неговото опазване в интерес на обществото.
Чл. 9
Недвижимото културно наследство включва културни ценности, които са трайно свързани със земята, включително и под водата, заедно с прилежащата им среда.
Чл. 10
Движимото културно наследство включва всички културни ценности, независимо от местоположението им, с изключение на тези, посочени в чл. 9 и 42. Значимостта на движимите културни ценности не се променя в зависимост от тяхното местонахождение.
Чл. 11
Националната система по опазване на културното наследство обхваща държавните и общинските органи, музеите, културните организации, Светия синод и други вероизповедания. Те работят в сътрудничество с Българската академия на науките и неправителствени организации, следвайки целите на закона и националната стратегия, приета от Министерския съвет.
Чл. 12
Държавната политика за културното наследство се ръководи от Министерския съвет, който приема планове за опазване и управление на недвижими културни ценности. Недвижими археологически културни ценности могат да се предоставят на ведомства и общини за управление, а също така е възможна замяна на имоти със статут на културна ценност. Дейностите по опазване се извършват от археологически или специализирани исторически музеи. Приходите от културни ценности се използват за опазване и реставрация на културното наследство.
Чл. 13
Светият синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания имат право да предлагат на министъра на културата регистриране на културни ценности, значими за тях. След съгласуване с министъра, те приемат правила за управление на тези ценности и създават органи за тяхното опазване. Всяка година до 30 юни те представят доклад за дейността си по опазване на културните ценности за предходната година.
Чл. 14
Член 14 от Закона за културното наследство определя правомощията на министъра на културата или упълномощено от него лице. Те включват предложения за вписване на недвижими културни ценности в Списъка на световното наследство, предоставяне на статут на културни ценности, издаване на разрешения за археологически проучвания и частни музеи, удостоверения за търговия с културни ценности, разрешения за износ, координация на дейности по опазване на културното наследство и други. Освен това, членът предвижда назначаване на експертни съвети и съгласуване на проекти, свързани с културното наследство.
Чл. 15
В Министерството на културата е създаден Инспекторат за опазване на културното наследство, който осъществява контрол за спазването на изискванията на закона и свързаните актове. Контролът обхваща теренни и подводни археологически проучвания, териториално-устройствена защита на недвижими културни ценности, опазване на движимите и недвижимите културни ценности в музеите, консервация и реставрация на културни ценности, изпълнение на концесионни договори, опазване на книжовни и литературни ценности в библиотеките и архивите, както и сделки с движимите културни ценности. Инспекторатът контролира и спазването на изискванията на закона от физически и юридически лица.
Чл. 16
Член 16 от Закона за културното наследство описва структурата на Инспектората, който се състои от централно управление и регионални инспекторати за опазване на културното наследство. Регионалните инспекторати се създават във всеки регион за планиране от ниво 2. Правомощията на инспекторите се осъществяват в съответния регион. Областните управители създават условия за дейността на инспекторите. Структурата и функциите на инспектората се определят с правилника на Министерството на културата, а минималните изисквания за инспекторите - с Класификатора на длъжностите в администрацията.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за културното наследство определя задълженията на кметовете на общини и общинските съвети за опазване на културното наследство. Кметовете организират и координират дейности по опазване и популяризиране на културните ценности, създават обществен съвет за закрила на културното наследство и изпълняват правомощията на концедент за концесии на недвижими културни ценности. Общинските съвети приемат стратегии за опазване, създават фонд „Култура“, приемат правила за общинските музеи и осигуряват финансиране за дейностите по опазване. Създават се звена в регионите за планиране, които издават становища за недвижими културни ценности и работят под ръководството на НИНКН.
Чл. 18
Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е държавен културен институт с национално значение, който се занимава с опазването на недвижимото културно наследство и извършва научноизследователска дейност в тази област. НИНКН е юридическо лице на бюджетна издръжка, подчинено на министъра на културата, и има право да създава териториални звена за изпълнение на функциите си.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за културното наследство определя функциите на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Институтът подпомага министъра на културата в провеждането на държавната политика за опазване на недвижимото културно наследство, извършва научноизследователска дейност, изготвя оценки и предложения за деклариране на недвижими културни ценности, води публичен регистър и документира информация за културни ценности, издава документи и дубликати, поддържа информационна система и организира информационен център. НИНКН събира такси за предоставяне на определени услуги, по тарифа на Министерския съвет.
Чл. 20
Член 20 от Закона за културното наследство предвижда, че устройството и дейността на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) се регламентират с правилник, който се приема от Министерския съвет. Промените в закона са в сила от 20 ноември 2009 г.
Чл. 21
Центърът за подводна археология е държавен културен институт, който се занимава с опазването на подводното археологическо наследство на Република България. Той е юридическо лице на бюджетна издръжка и е разположен в гр. Созопол, подчинен на министъра на културата.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за културното наследство определя функциите на Центъра за подводна археология, който подпомага министъра на културата в опазването на подводното културно наследство. Основните му задължения включват: издирване, изучаване, идентифициране и опазване на културни ценности под вода, координиране на дейности свързани с управлението на подводното археологическо наследство и поддържане на регистър на подводните културни ценности.
Чл. 23
Член 23 от Закона за културното наследство предвижда, че устройството и дейността на Центъра за подводна археология ще се определят с правилник, който ще бъде издаден от министъра на културата. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 54 от 2011 г.
Чл. 24
Музеят е културна и научна организация, която има за цел да издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки. Основните му цели включват познавателна, образователна и естетическа дейност.
Чл. 25
Законът предвижда условията за създаване на музеи, които включват наличие на културни ценности, сграден фонд, постоянен източник на финансиране и квалифицирани специалисти. Музеи могат да се създават за представяне на личности, събития и предмети с научен и културен интерес, дори и ако те не са признати за движими културни ценности. Процесът на създаване на музеи и представянето на фондовете им се регулира от наредба на министъра на културата.
Чл. 26
Законът за културното наследство определя класификацията на музеите на две основни основания: тематичен и териториален обхват. По тематичен обхват музеите се делят на общи, които обхващат различни области на знанието и изкуствата, и специализирани, които се фокусират върху конкретна област или тема. По териториален обхват музеите могат да бъдат национални (работят на територията на цялата страна), регионални (в две или повече общини) и местни (в една община). Определянето на териториалния обхват и методическите функции на националните и регионалните музеи става от Министерския съвет, а за местните музеи - с акта за създаването им.
Чл. 27
Съгласно чл. 27 от Закона за културното наследство, музеите в България могат да бъдат държавни, общински, частни или със смесено участие. Държавните музеи функционират на базата на предоставени от държавата културни ценности и получават годишна субсидия. Регионалните музеи се създават с ресурси от държавата или общината и се финансират по определен ред. Общинските музеи получават средства от общинския бюджет. Частните музеи се финансират от физически или юридически лица. Музеите със смесено участие се основават на съвместни усилия на държавата, общините и частни субекти и се регулират от учредителен акт, одобрен от министъра на културата.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за културното наследство регулира създаването, управлението, финансирането и закриването на държавните, регионалните и общинските музеи. Музеите могат да имат филиали, които следват същите правила. Държавните музеи с определени характеристики могат да получат статут на културни институти с национално значение. Създават се научни групи от специалисти, които работят под методическото ръководство на специализирани научни институции. Директорите на музеите трябва да имат магистърска степен и определен професионален опит, а конкурсите за назначение се провеждат на всеки 5 години.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за културното наследство определя устройството и дейността на музеите в България, като посочва, че правилниците за тях се издават от различни органи в зависимост от типа на музея. Държавните музеи, създадени към министъра на културата, имат свои правила, издадени от него. Музеите, създадени към ведомства, следват правила, издадени от ръководителя на съответното ведомство. Регионалните и общинските музеи, както и музеите със смесено участие, имат правила, приети от общинския съвет, а частните музеи следват правила, одобрени от собственика. В случаите на музеи, създадени към ведомства и общини, правилниците се издават след съгласуване с министъра на културата или оправомощен заместник-министър.
Чл. 30
Частните музеи в България са признати като културни организации и трябва да се регистрират за извършване на музейна дейност след получаване на разрешение от министъра на културата. За получаване на разрешение, заявителят трябва да представи определени документи, включително удостоверение за съдебна регистрация, план на сградата, документи за сигурност и бюджет, както и проект на устройствен правилник. Министърът на културата има срок от два месеца за издаване или отказ на разрешението, а актовете могат да бъдат обжалвани.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за културното наследство определя, че музеите в България се ръководят независимо от тяхната организация и собственост. Методически те се ръководят от Министерството на културата, административно-организационно от кмета на общината или собственика, а научноизследователската дейност е под контрола на Българската академия на науките и съответните научноизследователски институти.
Чл. 32
В Министерството на културата се създава регистър на музеите, в който се вписват националните, регионалните и общинските музеи на база акта за тяхното създаване, частните музеи на база разрешение от министъра на културата, и музеите със смесено участие на база съдебно решение. Обстоятелствата за вписване и редът за това се определят с наредба на министъра на културата.
Чл. 33
Член 33 от Закона за културното наследство е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 54 от 2011 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 34
Законът за културното наследство определя различни типове фондове в музеите: основен, обменен и научно-спомагателен. Основният фонд включва движими културни ценности с голямо научно и културно значение, обменният фонд съдържа ценности, които не отговарят на тематичния обхват, а научно-спомагателният фонд включва материали за изследователска и образователна дейност. Движимите културни ценности формират Национален музеен фонд, а редът за управление на фондовете се определя в наредба от министъра на културата.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за културното наследство определя основната дейност на музея, която включва опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности. Освен това, музеят има право да издава научни, научнопопулярни и рекламни материали, както и да извършва оценителна дейност на културни ценности, собственост на трети лица. Музеят може да извършва и друга стопанска дейност, при условие че тя е свързана с основната му дейност.
Чл. 36
Националните и регионалните музеи предоставят методическа помощ на общинските, частните музеи, музеите със смесено участие и на обществените колекции, в зависимост от тематичния си обхват.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за културното наследство определя, че дейностите по чл. 35, ал. 1 и чл. 36 могат да се извършват само от лица с професионална квалификация, съгласно изискванията в класификатора, утвърден от министъра на културата. Министърът е отговорен за утвърждаването на класификатор на основните музейни длъжности и изискванията за заемането им.
Чл. 38
Директорите и служителите в музеите нямат право да придобиват културни ценности от тематичния обхват на музея, освен по наследство, което трябва да бъде декларирано в срок от един месец. Те са задължени да подават декларация за притежаваните културни ценности при заемане на длъжността. Освен това, те нямат право да извършват търговска дейност с културни ценности от тематичния обхват на музея.
Чл. 39
Музеите в България се финансират чрез различни източници, включително средства от държавния и общинските бюджети, учредители, собствени приходи, държавни такси, защитени проекти и дарения. Основните източници на финансиране са: 1. Държавния бюджет и бюджетите на общините; 2. Учредителите на музеите; 3. Собствени приходи на музеите; 4. Държавни такси за услуги и документи; 5. Проекти по международни и национални програми; 6. Дарения и спонсорства.
Чл. 40
Държавните музеи се финансират от държавния бюджет. Регионалните музеи получават средства от общините, където се намират, и допълнителни средства от държавния бюджет. Общинските музеи се финансират изцяло от бюджета на съответната община. Частните музеи разчитат на средства от учредителите си. Музеите със смесено участие получават финансиране от държавния или общинския бюджет, както и от собствени средства на учредителите.
Чл. 41
Член 41 от Закона за културното наследство определя държавните и общинските музеи като юридически лица на бюджетна издръжка, които са второстепенни разпоредители с бюджет. Втората алинея на чл. 41 е отменена.
Чл. 42
Нематериалното културно наследство включва устни традиции, художествено-изпълнителско изкуство, социални обичаи, знания за природата и вселената, както и умения, свързани с традиционните занаяти. Министерството на културата води регистър на тези елементи по ред, определен с наредба на министъра на културата.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за културното наследство създава Национален съвет за нематериално културно наследство към министъра на културата. Съветът има за цел да подпомага опазването и популяризирането на традиционната българска култура и фолклор, да предлага мерки за прилагане на международни актове, да усъвършенства системите за опазване на нематериалното културно наследство, да дава препоръки по свързани въпроси и да предлага елементи за включване в национален представителен списък на нематериалното културно наследство. Съставът и дейността на съвета ще бъдат определени с правилник от министъра на културата.
Чл. 43а
Чл. 43а от Закона за културното наследство определя идентификацията на нематериалното културно наследство като научно-изследователска дейност. Тази дейност има за цел да определи дали дадено нематериално свидетелство отговаря на критериите за културна ценност. За класификацията и категоризацията на нематериалното културно наследство се прилага глава шеста, раздел II от закона.
Чл. 44
Културните организации, които са създадени с цел опазване на нематериалното културно наследство и притежават статут на центрове на ЮНЕСКО, имат право да получават субсидии от държавния бюджет.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за културното наследство определя критериите за класификация на недвижимите културни ценности. Тези критерии включват принадлежността към определен исторически период, научната и културната област, пространствената структура и териториален обхват, както и степента на застрашеност на ценностите.
Чл. 46
Недвижимите културни ценности се класифицират според принадлежността им към определен исторически период, който включва праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и най-ново време.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за културното наследство определя девет категории недвижими културни ценности, които се класифицират според тяхната научна и културна значимост. Те включват археологически, исторически, архитектурно-строителни, художествени, урбанистични, културен ландшафт, парково и градинско изкуство, етнографски и културен маршрут. Всяка категория е описана с конкретни характеристики, които подчертават тяхната уникалност и значение за културното наследство.
Чл. 48
Според Чл. 48 от Закона за културното наследство, недвижимите културни ценности се класифицират в следните категории: единични и групови. Груповите ценности включват ансамбли, комплекси, серийни обекти, исторически селища, исторически зони и археологически резервати. Ансамбълът е структура от свързани обекти, комплексът е разновидност на ансамбъла с функционални връзки, серийните обекти са свързани чрез културни и времеви аспекти, историческите селища и зони са територии с културно-исторически ценности, а археологическият резерват е територия с археологически находки.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за културното наследство определя две категории недвижими културни ценности според степента на застрашеност: 1. Културни ценности в риск, които са под заплаха от щети или унищожаване поради геологични, климатични фактори или опасност от конфликти; 2. Застрашени културни ценности, които са в реална опасност от щети, вандализъм или загуба на автентичния си вид, поради бърз разпад на оригиналната субстанция и влошаване на околната среда.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за културното наследство определя категориите на недвижимите културни ценности в зависимост от тяхната културна и научна стойност, както и обществена значимост. Категориите включват: 1) "световно значение" - обекти в Списъка на световното наследство; 2) "национално значение" - археологически резервати и културни ценности с изключителна стойност; 3) "местно значение" - обекти, свързани с културата и историята на конкретни населени места; 4) "ансамблово значение" - обекти, които поддържат пространствената характеристика на групова ценност; 5) "за сведение" - обекти с ниска индивидуална стойност, носители на информация. Редът за определяне на категорията се установява с наредба на министъра на културата. Статутът на археологическите резервати се определя от закона и е включен в списък в приложението.
Чл. 51
Класификацията на движимите културни ценности се извършва на базата на тяхната принадлежност към определен исторически период и научната и културната област, към която се отнасят.
Чл. 52
Съгласно Чл. 52 от Закона за културното наследство, движимите културни ценности се класифицират в следните категории в зависимост от принадлежността им към определен исторически период: праисторически, антични, средновековни, възрожденски, ново време и най-ново време.
Чл. 53
Чл. 53 на Закона за културното наследство класифицира движимите културни ценности в девет основни категории: археологически, етнографски, исторически, художествени, природни, технически, архивни, книжовни и литературни. Всяка категория обхваща специфични видове вещи и документи, които свидетелстват за различни аспекти на културата и историята.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за културното наследство определя движимите културни ценности, които могат да получат статут на национално богатство. Такъв статут се присъжда на ценности с изключително значение за науката, културата, природата или техническия прогрес, като тяхното повреждане или загуба е непоправима загуба за обществото. За да бъде призната като национално богатство, културната ценност трябва да отговаря на поне един от следните критерии: да е единствен или рядък пример за човешка дейност, да притежава доказана автентичност и висока научна и художествена стойност, или да е свързана със значими идеи, събития или личности, оказали влияние върху развитието на обществото.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за културното наследство описва процеса на идентифициране на обектите на недвижимото културно наследство. Този процес включва системно издирване, изучаване и предварителна оценка на обектите, които представляват недвижими културни ценности.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за културното наследство описва процеса на идентифициране на обектите на недвижимото културно наследство. Процесът включва три основни етапа: 1) Издирване, което включва локализиране и установяване на видова принадлежност на обекта чрез оглед на място или изследване на архивни данни; 2) Изучаване, представляващо интердисциплинарен научно-изследователски процес, който обхваща проучване на място и документиране на научната и културната характеристика на обекта; 3) Предварителна оценка, която има за цел да установи признаци на обекта като недвижима културна ценност.
Чл. 57
Член 57 от Закона за културното наследство определя реда за издирване и изучаване на недвижими културни ценности. Издирването, с изключение на археологическите ценности, се извършва от НИНКН и други организации по утвърдени програми или предложения. Археологическите ценности се проучват от лица с разрешение. Предварителната оценка на културните ценности се извършва от НИНКН, а за археологически обекти под вода - след становище на Центъра за подводна археология. Оценката на спасителни теренни проучвания се извършва от експертна комисия.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за културното наследство урежда процеса на деклариране на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности. Декларирането и отказът за деклариране се извършват със заповед на министъра на културата или негов заместник, по предложение на директора на НИНКН. Заповедта определя класификацията и категорията на обекта, както и временните режими за опазване. В случай, че обектът не притежава признаци на културна ценност, директорът на НИНКН изготвя предложение за отказ. Всеки може да прави предложения за деклариране на обекти, които се подават чрез НИНКН или регионалния инспекторат.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за културното наследство регламентира съхранението и уведомяването относно заповедите за деклариране на недвижими културни ценности. Заповедите се съхраняват в НИНКН и копия от тях се изпращат на общинските администрации и Центъра за подводна археология. Временният режим за опазване на недвижими обекти влиза в сила след уведомяване на собственика и е задължителен за всички. Декларираните обекти получават статут на културни ценности до окончателното им установяване.
Чл. 60
Член 60 от Закона за културното наследство е бил изменен през 2009 г. и допълнен през 2011 г., но впоследствие е отменен през 2018 г. Този член не е в сила и не съдържа актуални разпоредби.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за културното наследство урежда процедурата по заключителна оценка на декларираните недвижими обекти, които се регистрират като културни ценности. Оценката се извършва от НИНКН в сътрудничество със специализирани институции и експерти. Тя включва установяване на културната и научна стойност, обществената значимост, автентичността, степента на съхраненост и взаимодействието на обекта с околната среда. Недвижимите археологически обекти също подлежат на оценка, особено ако са част от групови археологически ценности. За обекти с достатъчно данни за оценка не се прилагат определени разпоредби, а оценката се извършва по ред, определен с наредба.
Чл. 62
Член 62 от Закона за културното наследство регламентира процедурата за прекратяване на временния режим за опазване на недвижими обекти, които не притежават качества на недвижима културна ценност. Министърът на културата или упълномощен заместник-министър издава заповед след предложение на НИНКН, а при недвижими археологически обекти, статутът им се отнема със заповед на министъра. Министерството на културата уведомява съответните органи и общинските администрации за издадените актове в срок от 7 дни, а последните уведомяват собствениците на недвижими обекти в същия срок.
Чл. 63
Заповедите, свързани с деклариране, отказ от деклариране, прекратяване или отказ за прекратяване на временни режими за опазване на недвижими културни ценности, могат да бъдат обжалвани в срок от 14 дни след тяхното съобщаване. Процедурата по обжалване се извършва съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за културното наследство урежда процеса по класификация и опазване на недвижими културни ценности. След заключителна оценка, директорът на НИНКН предлага на министъра на културата класификация и режими за опазване на обектите, установени като ценности. Създава се Специализиран експертен съвет, който включва различни специалисти и разглежда предложенията на НИНКН. Съветът може да разглежда и допълнителни въпроси по опазване на културните ценности, а устройството и финансирането му се определят от министъра.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за културното наследство определя условията за предоставяне на статут на недвижими културни ценности. Статутът може да бъде предоставен за: 1. недвижими културни ценности с категория "световно значение", вписани в Списъка на световното наследство от ЮНЕСКО; 2. групови недвижими културни ценности с категория "национално значение", с заповед на министъра на културата след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството и, при необходимост, с министъра на околната среда и водите; 3. всички останали категории недвижими културни ценности, също с заповед на министъра на културата. Заповедите за категориите "национално" и "останалите" се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 66
Министърът на културата е задължен да уведомява общинските администрации за издадените актове относно опазването на културното наследство в срок от 14 дни. Актовете, свързани с предоставянето на статут и отказите, могат да се обжалват пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 67
Член 67 от Закона за културното наследство регламентира процеса по включване на недвижими културни ценности с национално значение в Индикативната листа на Република България. Физически и юридически лица, както и общини, могат да подават искания до министъра на културата. Исканията се разглеждат по установен ред, а Индикативната листа се одобрява от министъра на културата или съвместно с министъра на околната среда и водите. Решенията и отказите по исканията могат да бъдат обжалвани пред административен съд.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за културното наследство описва задълженията на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) относно воденето на Национален публичен регистър на недвижимите културни ценности. Регистърът включва актове, свързани с недвижимите културни ценности, а информация за статута на имотите се предоставя на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Тази агенция има задължението да предаде данните на Агенцията по вписванията в срок от 14 дни, след което последната отбелязва статута на имота. При прехвърляне или наследяване на имоти с такъв статут, Агенцията по вписванията уведомява НИНКН в същия срок.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за културното наследство описва процеса на прекратяване на временните режими за опазване на декларирани обекти и актуализиране на статута на недвижимите културни ценности. Процедурите за идентифициране и деклариране се определят с наредба, която също така определя достъпа до регистъра на недвижимото културно наследство. Допълнителни условия за изработването и поддържането на специализирани карти и регистри се установяват с наредба на министри.
Чл. 70
Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности имат право на консултации и експертни съвети за опазването на културната ценност. Те могат да реализират приходи от входни билети и рекламни материали, както и от възпроизвеждане на културната ценност. Освен това, имат право да кандидатстват за финансова помощ за извършване на необходимите работи по опазване и да получават дарения от физически и юридически лица.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за културното наследство определя задълженията на собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности. Те трябва да опазват и поддържат тези ценности, да уведомяват съответните органи за увреждания, да съгласуват проекти, да предоставят достъп на компетентни органи и да осигуряват публичен достъп за експозиции и научни изследвания. При унищожаване на културна ценност поради неизпълнение на задълженията, те трябва да я възстановят. Освен това, те са длъжни да осигуряват достъп до археологически обекти и да предоставят публичен достъп до археологически културни ценности.
Чл. 72
Собствениците, концесионерите или ползвателите на имоти с недвижими културни ценности са длъжни да уведомят кмета на общината и съответните органи при наличие на заплаха от увреждане или разрушаване. При археологически ценности уведомлението включва и директора на регионалния музей. Кметът и инспекторатът дават указания за укрепване, а при неизпълнение общината може да предприеме действия за обезопасяване за сметка на отговорното лице. Министърът на културата се уведомява за предприетите мерки.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за културното наследство описва процедурата, която кметът на общината трябва да следва след даване на указание за недвижими културни ценности. В срок от 14 дни той назначава комисия, която включва инспектори и представители на различни институции, за да установи състоянието на културната ценност и необходимите работи. След това, въз основа на констативния протокол, кметът издава заповед за извършване на необходимите дейности, която може да се обжалва, но не спира изпълнението.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за културното наследство регламентира процедурата за демонтиране и реконструкция на недвижими културни ценности. Собственикът на ценността изготвя необходимата документация и я представя в Министерството на културата. След положително становище от министъра, кметът издава заповед за демонтиране. Заповедта може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението. Реконструкцията се извършва на базата на представената документация и одобрен инвестиционен проект.
Чл. 75
Член 75 от Закона за културното наследство предвижда, че копия от заповедите, издадени по чл. 73, ал. 3 и чл. 74, трябва да бъдат изпратени на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, който е по местонахождението на имота.
Чл. 76
Заповедите по чл. 73, ал. 3 и чл. 74, ако не са изпълнени в срок, позволяват на държавата или общината да извършат необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности на недвижими културни ценности. Дейностите се извършват по заповед на министъра на културата или кмета на общината, в зависимост от категорията на ценността. Стойността на разходите се определя от независими оценители. Обжалването на заповедта не спира изпълнението, а върху имота се вписва законна ипотека в полза на държавата или общината. Държавата или общината могат да поискат незабавно изпълнение на направените разходи.
Чл. 77
Член 77 от Закона за културното наследство предвижда, че при системно неизпълнение на задълженията, определени в член 71, алинея 1, точка 1, и установено по надлежния ред, се прилагат разпоредбите на членове 73 до 76. Тези членове вероятно съдържат мерки и санкции, свързани с териториалноустройствената защита на културното наследство.
Чл. 78
Член 78 от Закона за културното наследство определя териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство, която включва режими за опазване, устройствени планове за защитени територии, планове за опазване и управление на културни ценности, както и проектиране и одобряване на проектна документация. Освен това, законът предвижда финансиране и дейности за опазване и експониране на недвижимите културни ценности.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за културното наследство определя режима за опазване на недвижимите културни ценности, който се установява с акта за деклариране или предоставяне на статут. Режимът включва териториален обхват и предписания за опазване, които се основават на оценка на въздействието и застрашеността от различни фактори. Определят се охранителни зони, които осигуряват защита на културната ценност и нейната среда. Защитените територии включват единични и групови недвижими културни ценности, както и археологически обекти. Предписанията за опазване указват допустимите намеси и условия за ползване на териториите.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за културното наследство определя, че устройствените планове трябва да определят цели и задачи за опазване на недвижимото културно наследство. Те се изготвят в съответствие с режимите за опазване на културните ценности. Процесът на съгласуване на плановете и специфичните правила е задължителен, а плановете, които не са в съответствие с режимите за опазване, не се одобряват.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за културното наследство описва изискванията и съдържанието на плановете за опазване и управление на недвижимите културни ценности. Плановете включват дейности за опазване, устойчиво развитие, специфични правила и нормативи, цели и организация на управлението, програми за дейности, финансиране, участие на партньорите, условия за осъществяване на дейностите, система за мониторинг и контрол. Те се разработват в съответствие с интегрираните планове на общините и са задължителни за определени видове културни ценности. Общественото обсъждане на плановете е задължително, а обхватът и методологията им се определят от Министерския съвет.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за културното наследство определя кой възлага и финансира плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности. Те могат да бъдат възлагани от министъра на културата, общините или концесионерите, в зависимост от конкретната ситуация. Плановете трябва да се съгласуват с министъра на културата и съответната община, а приемането им става от Министерския съвет, министъра на културата или общинския съвет. Актовете за приемане се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 83
Член 83 от Закона за културното наследство определя реда за одобрение на инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии с цел опазване на културното наследство. Проектите се одобряват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване с министъра на културата или упълномощени лица. Одобрението е необходимо за различни дейности, включително консервация, реставрация, ново строителство и ремонти, както и за преместваеми обекти. Специални изисквания важат за единични и групови културни ценности, с акцент на архитектурните и художествени характеристики.
Чл. 83а
Чл. 83а регламентира условията за въвеждане в експлоатация на недвижими културни ценности, като уточнява, че не се допуска такова въвеждане за обекти, при които са извършени определени дейности по консервация и реставрация. Комисия, назначена от министъра на културата, проверява качеството на извършените работи и предлага приемане или отказ на изпълнението. Министърът издава заповед за приемане в срок от един месец след проверката. Възложителят е длъжен да уведомява съответните институции за началото и завършването на дейностите.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за културното наследство определя процедурата за съгласуване на инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии, свързани с културното наследство. Процедурата включва писмено становище и заверка на графичните материали, които трябва да бъдат предоставени в срок до 4 месеца. Инвестиционните проекти за недвижими културни ценности с "световно" и "национално" значение се внасят в НИНКН, докато тези с "местно" значение - в съответната община. Съгласуването се извършва от министъра на културата или упълномощени лица, като в определени случаи е необходимо и становище от НИНКН. При установяване на нередовности, заявителят получава срок за отстраняване им. Отказите за съгласуване могат да бъдат обжалвани.
Чл. 85
Контролът върху мерките за териториалноустройствена защита на недвижимите културни ценности се осъществява от Инспектората към Министерството на културата в сътрудничество с компетентните държавни и общински органи.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за културното наследство регламентира възлагането на концесии за недвижими културни ценности, които са държавна или общинска собственост. Процедурата следва да се извършва съгласно Закона за концесиите и с внимание към опазването на културните ценности. Концесията може да обхваща единични или групови културни ценности, а концедентът определя територията, необходима за дейностите по концесията, която трябва да е държавна или общинска собственост. Площта на територията и поддържащата зона се уточняват с подробен устройствен план, спазвайки режимите за опазване на културната ценност.
Чл. 87
Чл. 87 урежда условията за строителство при концесия за недвижима културна ценност. Възможно е строителство на инфраструктура и сгради, но само ако то е съвместимо с опазването на културната ценност и е необходимо за концесионните дейности. Концедентът може да определя вида и обема на строителството, а концесионерът има право да поставя преместваеми обекти, свързани с концесията, при спазване на закона.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за културното наследство забранява възлагането на концесия за недвижими културни ценности с категория световно значение, археологически резервати (освен ако не са упоменати в списък от министъра на културата), музейни сгради и комплекси, както и религиозни храмове, свързани с обредни ритуали и богослужения.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за културното наследство определя, че при подготовката и провеждането на процедура за определяне на концесионер на недвижима културна ценност, е необходимо участие на представител на НИНКН и, при наличие на археологически ценности, и на представител на НАИМ при БАН. Процедурата може да започне само след получаване на положително становище от Министерството на културата и НАИМ при БАН, ако става въпрос за археологически ценности. Към искането за становище концедентът трябва да приложи обосновката на концесията.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за културното наследство регламентира условията, при които се осъществяват концесии на недвижими културни ценности. Концесионният договор не може да променя режимите за опазване на тези ценности. Концесионерът е задължен да осигурява средства за опазване и поддържане на културните ценности, както и за археологически проучвания, ако има археологически находки. Инфраструктура и сгради могат да се изграждат само на терени без археологически находки. Срокът на концесията е до 20 години, а измененията в договора се извършват съгласно Закона за концесиите и изискванията на настоящия закон.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за културното наследство урежда разпределението на паричните постъпления от концесионни възнаграждения. Според чл. 91, ал. 1, 15% от постъпленията от държавни концесии се превеждат на бюджета на общината, където се намира обектът на концесията. Ал. 3 предвижда разходването на постъпленията от общински концесии, като 30% отиват за проучване и опазване на недвижими културни ценности, 30% в общински фонд "Култура", а 40% в общинския бюджет.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за културното наследство установява, че издирването на движимите културни ценности включва получаване и документиране на информация от различни източници, както и теренни проучвания. Теренните проучвания се извършват по реда на глава седма от закона.
Чл. 93
Лицето, което намери вещ, е задължено да уведоми музей в срок от 7 дни и да запази вещта в същото състояние до предаването ѝ на компетентните органи. Неспазването на тези изисквания води до загуба на правата за придобиване на вещта по давност.
Чл. 94
Оправомощен представител на музея е длъжен да направи оглед на намерената вещ и да поеме съхранението ѝ. Идентификацията на вещта се извършва от музея, който я е поел, или от най-близкия музей с подходящ тематичен обхват. Движими вещи, които са държавна или общинска собственост и са идентифицирани като културни ценности, се включват във фонда на музея. Когато вещта е идентифицирана като културна ценност - национално богатство, тя се регистрира в Националния музеен фонд.
Чл. 95
На лицата, които предават вещи или съобщават ценна информация за тях, се дължи възнаграждение. Възнаграждението не се дължи, ако лицето не е изпълнило задълженията си. Размерът на възнаграждението се определя в зависимост от значението на вещта и приноса на лицето за нейното запазване, по ред, установен в наредба на министъра на културата.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за културното наследство описва процеса на идентификация на движими културни ценности, който е научно-изследователска дейност, определяща дали една вещ отговаря на критериите за културна ценност, както и нейната класификация и категоризация. Идентификацията се извършва от националните и регионалните музеи, както и от общински и частни музеи, определени със заповед на министъра на културата. Процесът се осъществява от комисия, назначена от директора на музея, включваща трима музейни експерти и при необходимост и други експерти. В Министерството на културата се поддържа регистър на лицата, които могат да извършват идентификация, с определени изисквания за образование и стаж.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за културното наследство определя задълженията на държавните, регионалните и общинските музеи, както и на държавните и общински органи, относно идентификацията на културни ценности. Идентификацията е задължителна при придобиването на вещи, които могат да се определят като културни ценности. Физически и юридически лица също имат право да поискат идентификация. Търговците, получили разрешение за търговия с културни ценности, могат да идентифицират предлаганите от тях вещи преди продажба. Някои произведения и предмети не подлежат на идентификация, ако са създадени след определени години или са придружени от документи за произход.
Чл. 98
Чл. 98 определя процедурата за изготвяне на експертно заключение от комисията след идентификация на вещите. В заключението се посочва дали вещта съответства на изискванията за културна ценност и, при положителен отговор, дали отговаря и на критериите за национално богатство. Заключението се съобщава на заинтересованите лица в срок от 7 дни. На базата на заключението, директорът на музея издава удостоверение за културна ценност в срок от един месец, като прилага предписание за съхранение и вписва вещта в инвентарната книга, ако е придобита от музея.
Чл. 99
Директорът на музея предлага на министъра на културата предоставяне на статут на национално богатство в 7-дневен срок от експертното заключение. Министърът взема решение на база експертно заключение от специализиран експертен съвет, който се състои от 11 членове, включително представители на Министерството на културата и специалисти от различни организации. Членовете на съвета се назначават за 5 години, а при нужда се привличат допълнителни експерти.
Чл. 100
Специализираният експертен съвет разглежда предложения за културни ценности в срок от три месеца. Съветът издава експертно заключение, което може да потвърди или отхвърли статута на културната ценност като национално богатство. Заключението се представя на министъра на културата в срок от 7 дни. При положително заключение, министърът издава заповед за предоставяне на статут на национално богатство и вписване в регистъра. При отрицателно заключение, информацията се съобщава на заинтересованите лица в срок от 14 дни.
Чл. 101
Министърът на културата и директорът на музея не могат да издават заповеди и удостоверения, ако имат основания да смятат, че идентифицираните вещи са незаконно придобити или фалшифицирани. В такива случаи те са задължени да уведомят Министерството на вътрешните работи и прокуратурата.
Чл. 102
В Министерството на културата се създава регистър на движимите културни ценности, придобили статут на национално богатство. В регистъра се вписват културни ценности, които са държавна или общинска собственост, колекции или собственост на физически или юридически лица. Вписването се извършва от определени длъжностни лица, а при промяна на собствеността, новият собственик е длъжен да уведоми регистриращите органи в 7-дневен срок. Музеите също водят регистри на идентифицираните движими културни ценности и предоставят информация на Министерството на културата.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за културното наследство предвижда, че министърът на културата или упълномощено лице издава паспорт за културни ценности, който включва идентификационни данни като снимка, информация за вид, размери, материал, наименование и автор, дата и място на намиране, кратко описание и предписания за опазване.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за културното наследство предвижда, че индивидуалните административни актове, издадени по този закон, могат да се оспорват пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случай на оспорване на актове, свързани с предоставянето на статут на културна ценност, компетентен да разгледа жалбата или протеста е министърът на културата.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за културното наследство урежда отношенията между лицата, които притежават културни ценности, и музеите, извършващи тяхната идентификация. Отношенията се регулират с писмен договор. Разходите за идентификация не се заплащат, ако културната ценност бъде дарена на музея. Лицата, които искат удостоверение за идентификация, дължат държавна такса, определена с тарифата на Закона за закрила и развитие на културата. При идентификация на група културни ценности с близки характеристики, те се разглеждат като един предмет и се заплаща единична такса.
Чл. 106
Според Чл. 106 от Закона за културното наследство, резултатите от идентификацията на културни ценности, които принадлежат на физически или юридически лица, могат да бъдат публикувани само след получаване на писмено съгласие от съответните собственици.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за културното наследство определя, че редът за извършване на идентификация на движимите културни ценности се установява с наредба на министъра на културата. В наредбата се уточняват и процедурите за водене на регистъра на тези ценности, поддържането на базата данни, както и обстоятелствата и промените, които подлежат на вписване.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за културното наследство определя колекцията като съвкупност от движими културни ценности, които притежават научна и културна стойност, както и тематична свързаност.
Чл. 109
Според Закона за културното наследство, колекционер е лице, което притежава културни ценности, организирани в колекция и регистрирани в съответния регистър. Колекционерите могат да бъдат както физически, така и юридически лица.
Чл. 109а
Държавни органи, ведомства, висши училища, юридически лица с нестопанска цел и регистрирани вероизповедания имат право да създават обществени колекции с обществена значимост и да организират тяхното представяне в експозиции. Процесът на създаване и управление на тези колекции се регламентира с наредба на министъра на културата.
Чл. 110
Колекционерите са задължени да поддържат регистър, който включва описателен и фотографски каталог на всяка културна ценност в колекцията. Регистърът трябва да съдържа информация за консервацията и реставрацията на ценностите, както и удостоверение или паспорт, издадени съгласно раздел II от закона.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за културното наследство предоставя права на юридически и физически лица, собственици или владелци на идентифицирани движими културни ценности. Те имат право на безплатни консултации и съвети, временно съхранение в музей, експониране в музеи, възнаграждение за участие в изложби, кандидатстване за финансова помощ, съдействие при възстановяване на откраднати ценности и данъчни облекчения. Музеят може да приеме ценностите, ако има условия за съхранение, и отношенията се уреждат с писмен договор.
Чл. 112
Собствениците на идентифицирани движими културни ценности са задължени да ги поддържат с грижата на добър стопанин, да информират купувачите за правната защита на ценностите при промяна на собствеността, да осигуряват достъп на контролни органи и да уведомяват компетентните органи за повреди или престъпления.
Чл. 113
Възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности могат да се извършват само след тяхната идентификация и регистрация. Сделки с културни ценности, считани за национално богатство, изискват писмено уведомление на министъра на културата, който има право да ги придобие като първи купувач. Ако държавата не упражни правото си в 7-дневен срок, сделката може да бъде осъществена с друго лице. Сделките, извършени без спазване на тези условия, са нищожни.
Чл. 114
Музеите имат право да извършват сделки с културни ценности при определени условия. Националните, регионалните и общинските музеи, както и музеите със смесено участие, могат да извършват сделки само с разрешение на министъра на културата или съответния кмет. Частните музеи могат да извършват сделки с културни ценности от основния и обменния си фонд. Приходите от тези сделки се използват за придобиване, консервация и реставрация на културни ценности. Музеите могат да получават дарения на културни ценности, които не са регистрирани.
Чл. 115
Лица, които желаят да извършват търговска дейност с културни ценности, трябва да бъдат регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите. Те трябва да бъдат вписани в регистъра по чл. 116, ал. 1. Обстоятелствата относно регистрацията се отразяват в заявлението по чл. 116, ал. 2 и се проверяват служебно.
Чл. 116
В Министерството на културата се създава регистър на лицата, които извършват търговска дейност с културни ценности. Министърът на културата издава удостоверение за регистрация след подаване на заявление, което трябва да съдържа документи за условията за съхранение на културните ценности и декларация, удостоверяваща, че лицето не упражнява професия, свързана с опазването на културните ценности. Удостоверението се издава в срок от един месец, а отказът за регистрация може да се обжалва. Лицата са длъжни да уведомят министъра за промяна на обстоятелствата в регистъра в срок от 14 дни.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за културното наследство предвижда задължения за лицата, получили удостоверение за регистрация на търговска дейност с културни ценности. Те трябва да водят собствен регистър, който да съдържа информация за удостоверение за идентификация на културната ценност, имената на предишния и новия собственик, цена и дата на сделката, както и удостоверение за правото на първи купувач. Освен това, лицата са длъжни да осигуряват достъп и съдействие на компетентните органи при осъществяване на техните правомощия.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за културното наследство забранява съхранението на културни ценности и извършването на търговска дейност с тях в едни и същи помещения с други вещи, освен ако тези вещи имат сходен характер с културните ценности.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за културното наследство описва условията за извършване на търговска дейност с културни ценности чрез търг. Търгът е публична продажба, в която участниците правят наддавателни предложения. Лицето, ръководещо наддаването, възлага вещта на участника с най-високото предложение, а продажбата се счита за сключена с възлагането. Купувачът е задължен да плати цената незабавно, освен ако условията на търга не предвиждат друго. При неплащане, продавачът може да се откаже от договора. Продажба, извършена в противоречие с закона или добрите нрави, може да бъде обявена за недействителна по искане на заинтересовани лица в 10-дневен срок от възлагането.
Чл. 120
Търговската дейност чрез търг с културни ценности може да се извършва само от търговци, вписани в регистъра и получили разрешение от министъра на културата. Заявлението за разрешение включва вътрешни правила за тръжна дейност и списък на правоспособни лица. Разрешението е валидно за 5 години и министърът трябва да се произнесе в срок от един месец. Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва в административен съд. При промяна на обстоятелствата, лицето трябва да уведоми министъра в 14-дневен срок.
Чл. 121
Министърът на културата може да отнеме разрешение за организиране на търг, ако се установи нарушение на закона, включително организиране на търг в нарушение на изискванията, неизпълнение на условията или обявяване на симулативна цена. След отнемането на разрешението, лицето не може да кандидатства за ново такова в продължение на една година. Заповедта за отнемане може да бъде обжалвана пред административен съд.
Чл. 122
Аукционистите трябва да уведомят министъра на културата за всеки търг поне 45 дни предварително и да предоставят каталог с предлаганите културни ценности. Каталогът удостоверява идентификацията на ценностите и съдържа информация, определена с наредбата по чл. 107. Разпоредбата за идентификация не важи за културни ценности, които са национално богатство. При съмнения за автентичността на вещите, министърът или упълномощено лице могат да спрат търга и да уведомят Министерството на вътрешните работи.
Чл. 123
Аукционистът е задължен да публикува обявление за търга на своята интернет страница и в два централни ежедневника. Това трябва да стане най-малко 15 дни преди провеждането на търга, след уведомяването по чл. 122.
Чл. 124
Държавата има правото да придобие културна ценност, която е национално богатство, като първи купувач на търг, при условие че предложената цена е първоначално обявената. Това право се упражнява в срок от един месец след представянето на каталога.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за културното наследство предвижда, че при провеждането на всеки търг може да присъства длъжностно лице, оправомощено от министъра на културата. Това лице следи за спазването на реда по време на търга.
Чл. 126
Според Чл. 126 от Закона за културното наследство, музеите имат право да участват в търгове, но само след получаване на разрешение от министъра на културата. За целта трябва да бъде представен списък на културните ценности, които ще бъдат предлагани на търга.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за културното наследство определя, че редът за издаване на разрешения, условията за съхранение на културните ценности, редът за търговска дейност и воденето на регистъра по чл. 116 се определят с наредба на министъра на културата. Този член е част от Раздел VI, който се отнася до износа и временния износ на движими културни ценности.
Чл. 128
Износът и временният износ на движими културни ценности от България изисква разрешение или сертификат. Износът на културни ценности, придобити извън страната, за страните от ЕС става с документите за произход. Износът от митническата територия на Общността също изисква разрешение, съгласно регламенти на ЕС. Всяко изнасяне към други държави членки на Общността става със сертификат за износ. Министърът на културата поддържа регистър на издадените разрешения и сертификати, както и на отказите за тяхното издаване.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за културното наследство забранява износа на движими културни ценности, които представляват национално богатство или са регистрирани в музеите, от територията на България и от митническата територия на Общността. Изключение правят временното изнасяне на такива ценности за представяне пред чуждестранна публика или за консервационно-реставрационни работи, които не могат да се извършат в страната. Времето за временно изнасяне не може да надвишава 4 години, с възможност за удължаване с 6 месеца при мотивирана необходимост. Финансовата гаранция за изнасянето се осигурява чрез застрахователна полица или от държавата с решение на Министерския съвет.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за културното наследство определя, че разрешение за износ или временно изнасяне на движими културни ценности се издава от министъра на културата или упълномощено лице. Разрешенията се издават в срок от един месец. Отказът за издаване на разрешение може да бъде обжалван пред административен съд. Редът за издаване на разрешенията се определя с наредба на министъра на културата и министъра на финансите.
Чл. 131
Съгласно Чл. 131 от Закона за културното наследство, сертификатът за износ на движими културни ценности се издава от министъра на културата или от упълномощени от него лица. Условията и редът за издаването на сертификата се определят с наредбата по Чл. 130, ал. 4. В раздел VII на закона се регламентира връщането на незаконно изнесени движими културни ценности, считани за национално богатство.
Чл. 132
Движими културни ценности, незаконно изнесени от България или от друга държава членка на ЕС, подлежат на връщане. Връщането важи за ценности, които имат статут "национално богатство", принадлежат на обществени колекции или са част от колекции на Българската православна църква. Също така, разпоредбите важат за ценности, изнесени преди не повече от 30 години, които отговарят на определените критерии.
Чл. 133
Чл. 133 от Закона за културното наследство определя ролята на министъра на културата като централния орган, отговорен за координацията, организацията и контрола на дейността по връщането на незаконно изнесените движими културни ценности. Министърът работи в сътрудничество с централните органи на другите държави членки, които също координират подобни дейности. Освен това, министърът е задължен да уведомява Европейската комисия за своите функции в определен срок.
Чл. 134
Член 134 от Закона за културното наследство е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 16 от 2016 г., в сила от 26 февруари 2016 г.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за културното наследство задължава всички органи и лица да уведомят министъра на културата при наличие на информация за незаконно изнесени движими културни ценности. Министърът проверява достоверността на информацията и започва процедура за връщане на ценностите, като уведомява съответната държава членка. Държавните и общинските органи, както и лицата, трябва да оказват съдействие на министъра в тези действия.
Чл. 136
Чл. 136 от Закона за културното наследство регламентира правото на държавите членки да отправят искане до министъра на културата за издирване на движими културни ценности, изнесени незаконно от територията им. Искането трябва да съдържа необходимата информация за улесняване на издирването, включително местонахождението на предмета. След получаване на искането, министърът уведомява съответните органи, които са задължени да сътрудничат, като информират за издирванията и установяват местонахождението на ценността и самоличността на нейния владелец. В случай на получено искане, органите са длъжни незабавно да го препратят на министъра.
Чл. 137
Министърът на културата предприема действия за издирване на незаконно изнесени движими културни ценности по молба на държава членка, уведомява заинтересованите държави при откритие на такива ценности на територията на страната, предоставя възможност за проверка на тези ценности в срок от шест месеца, предприема мерки за запазване и предотвратяване на осуетяване на процедурата за връщане, и действа като посредник между владелеца и държавата, при условие на съгласие от двете страни. Министърът използва Информационната система на вътрешния пазар за сътрудничество и разпространение на информация относно откраднати или незаконно изнесени културни ценности.
Чл. 138
Чл. 138 от Закона за културното наследство предвижда, че държава членка може да предяви иск за връщане на незаконно изнесени движими културни ценности. Искът се подава срещу владелеца или държателя на вещта и трябва да включва определени документи, включително описание на вещта, потвърждение за нейния статус на културна ценност, декларация за незаконен износ, данни за самоличността на ответника и оценка на стойността на вещта в евро.
Чл. 139
Чл. 139 от Закона за културното наследство определя сроковете и условията за предявяване на искове относно движими културни ценности. Искът по чл. 138 може да се предяви в срок до три години от момента, в който държавата членка е узнала за местонахождението на културната ценност и самоличността на нейния владелец. Съдебно производство не се образува, ако са изминали повече от 30 години от незаконния износ на ценността. За предмети от обществени колекции или църковни колекции, срокът за предявяване на иск е до 75 години, освен ако не е уговорено друго в двустранни споразумения. Съдебно производство не се образува, ако износът вече не е незаконен към момента на предявяване на иска.
Чл. 140
Централният орган на държава членка, която е отправила искане, е задължен незабавно да информира министъра на културата за образуваното съдебно производство. Министърът на културата от своя страна уведомява централните органи на останалите държави членки. Информацията се обменя чрез ИСВП, спазвайки правните разпоредби за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот, или чрез други средства за комуникация.
Чл. 141
Съдебното производство по връщане на културни ценности се провежда по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съдът постановява връщането на вещта при определени условия, включително ако вещта попада в специфични категории, е изнесена незаконно, искът е предявен в законовите срокове, е изнесена след 1 януари 1993 г. и ответната страна я владее при предявяване на иска.
Чл. 142
Чл. 142 от Закона за културното наследство регламентира условията, при които съдът присъжда парично обезщетение на ответника при връщане на движима културна ценност, считана за национално богатство. Обезщетението се предоставя, ако ответникът е положил надлежна грижа и внимание при придобиването на ценността, като съдът взема предвид всички релевантни обстоятелства. В случай на дарение или наследяване, владелецът не получава по-благоприятно положение от предходния собственик.
Чл. 143
Чл. 143 от Закона за културното наследство определя, че държавата членка, която е отправила искане за връщане на движима културна ценност, е задължена да заплати обезщетението, предвидено в чл. 142, след като вещта бъде върната. Освен това, всички разноски, свързани с изпълнението на решението за връщане на културната ценност, както и разходите, свързани с мерките по чл. 137, ал. 1, т. 4, също се поемат от държавата, отправила искането.
Чл. 144
Чл. 144 от Закона за културното наследство регламентира правото на държавите членки да предявяват искове за възстановяване на движими културни ценности, които са били незаконно изнесени. Съдебното решение за връщане на културната ценност не пречи на държавата да заведе дело за възстановяване на обезщетения и разноски от отговорните лица. Освен това, разпоредбите не изключват възможността за търсене на наказателна или гражданска отговорност съгласно българското законодателство. След връщането на културната ценност, правото на собственост се урежда от националното законодателство на държавата, отправила искането.
Чл. 145
На всеки пет години министърът на културата е задължен да изпраща доклад до Европейската комисия относно прилагането на разпоредбите, свързани с археологичното културно наследство. Тази разпоредба е изменена с изменения от Държавен вестник, бр. 16 от 2016 г. и влиза в сила от 26 февруари 2016 г.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за културното наследство дефинира археологическите обекти като всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност, които са открити или се намират в земните пластове, на повърхността, на сушата или под вода. Тези обекти са основен източник на информация и се проучват теренно. Те имат статут на културни ценности с категория национално значение или национално богатство, докато не бъдат официално установени като такива по реда на закона.
Чл. 147
Чл. 147 от Закона за културното наследство регламентира теренните проучвания на археологическите обекти, които се извършват като част от културните ценности. Тези проучвания включват деструктивни и недеструктивни методи, прилагани в различни земни пластове, на сушата и под вода. Основните методи на проучване са: издирване на обекти, археологически разкопки и археологическо наблюдение. Проучванията могат да бъдат редовни, планирани за научни цели, или спасителни, извършвани при риск от разрушаване на археологически ценности. Редът за провеждане на проучванията се определя с наредба на министъра на културата.
Чл. 148
Теренните проучвания на археологически ценности в България изискват разрешение от министъра на културата или упълномощено лице, основано на експертно становище на Съвета за теренни проучвания. Спасителните проучвания или тези с недеструктивни методи се разрешават от председателя на съвета. Проучванията, включени в международни проекти, също се одобряват от министъра. Финансирането за теренни проучвания се предвижда в държавния бюджет и от местни бюджети, а средствата за спасителни проучвания се осигуряват от възложителя на инвестиционната инициатива.
Чл. 149
Съветът за теренни проучвания се състои от председател и членове, включително представители на Министерството на културата, НАИМ при БАН, Центъра за подводна археология, НИНКН, висши училища с катедри по археология и археолози от музеи. Членовете трябва да бъдат хабилитирани лица в специалност "археология". Съветът, назначен от министъра на културата, дава експертни становища относно разрешения за археологически проучвания и международни договори, свързани с тях. Решенията се вземат с мнозинство две трети.
Чл. 150
Чл. 150 от Закона за културното наследство определя изискванията за получаване на разрешение за извършване на теренно археологическо проучване. Лицата, които искат такова разрешение, трябва да притежават образователна или научна степен в областта на археологията, да имат професионален опит или да бъдат в договорни отношения с институция, свързана с опазването на археологическото наследство. Освен това, за първи път кандидатстващите трябва да представят писмена препоръка от хабилитирано лице. Лицата, отговарящи на изискванията, се вписват в регистър към Министерството на културата.
Чл. 151
Чл. 151 от Закона за културното наследство регламентира процеса на издаване на разрешение за извършване на теренни проучвания. Заявлението се подава от лице, посочено в чл. 150, ал. 1, и трябва да включва различни документи в зависимост от типа на проучването. За археологическо издирване се изисква договор с културен институт, работна програма, документ за финансиране и информация за специални технически средства. При археологически разкопки трябва да се представят допълнителни документи, като описание на обекта, съгласие на собственика и декларация за участие в концесия. За спасителни проучвания е необходимо и становище от регионалния инспекторат. Допълнителни изисквания включват документи за предаване на находки и удостоверение за охрана на обекта.
Чл. 152
Разрешението за проучвания в областта на културното наследство е валидно за календарната година, в която е издадено. То включва информация за научния ръководител и неговите заместници, идентификация на обекта на проучванията, основни научни цели, метод на проучването и възможност за използване на специални технически средства. Собствениците на тези средства трябва да ги регистрират в Министерството на културата в 14-дневен срок, а регистрираните средства могат да се използват само за теренни проучвания или друга предвидена дейност.
Чл. 153
Лицето, получило разрешение за теренно проучване, е задължено да прилага съвременни методи, да изготви теренна документация, да осигури охрана на обекта и находките, да финансира консервация, да възстанови външния вид на обекта при необходимост, да предаде находките в музей и да представи научен доклад. Документацията трябва да бъде предадена в Националния архив и съответния музей преди следващия археологически сезон. Лицето има право на първа публикация на резултатите за срок от 10 години след приключване на проучването.
Чл. 154
Инспекторатът към Министерството на културата е отговорен за упражняване на контрол в съответствие с разпоредбите на чл. 15, ал. 2, т. 1 от Закона за културното наследство. Това включва проверка на спазването на законовите изисквания и разпоредби, свързани с опазването и управлението на културното наследство.
Чл. 155
Чл. 155 от Закона за културното наследство предвижда, че информацията от теренните археологически проучвания трябва да бъде включена в Автоматизирана информационна система "Археологическа карта на България" в годината на тяхното провеждане. Тази информация се съхранява в Националния археологически институт с музей при БАН, Националния институт за недвижимо културно наследство и в Министерството на културата. Редът за създаване, поддържане и предоставяне на информацията ще бъде определен с наредба на министъра на културата.
Чл. 156
Разрешение за теренни проучвания не може да бъде издадено, ако не са спазени изискванията по чл. 150 и 151, ако предишно разрешение е било отнето и не е изтекъл срокът на отнемането, или ако лицето е концесионер на недвижима културна ценност. Издадено разрешение може да бъде отнето от министъра на културата при неспазване на закона, като срокът на отнемането е една година.
Чл. 157
Според чл. 157 от Закона за културното наследство, решенията за отказ или отнемане на разрешение за теренни проучвания могат да бъдат обжалвани пред административния съд. Процедурата по обжалване се извършва съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 158
Движимите археологически ценности, открити при теренни проучвания, трябва да се предадат на държавен или общински музей, който е извършил проучването или на най-близкия музей с условия за съхранение. Предаването се документира с предавателно-приемателен протокол, подписан от ръководителя на проучването и директора на музея.
Чл. 158а
Чл. 158а от Закона за културното наследство регламентира процедурата за приемане на приключили теренни археологически проучвания. Министърът на културата назначава експертна комисия по искане на ръководителя на проучването или директора на музея. Комисията оценява разкритите археологически структури и предлага мерки за опазване. Въз основа на оценката, комисията може да предложи провеждане на процедура по деклариране на недвижими културни ценности или отнемане на статута на обекта. Протоколът от комисията се одобрява от министъра и предписаните действия са задължителни.
Чл. 159
Чл. 159 от Закона за културното наследство предвижда, че издирените археологически обекти трябва да бъдат декларирани и да получат статут на културни ценности. Процесът на опазване на тези обекти се координира от междуведомствена комисия, назначена от министъра на културата, която включва представители от различни институции и ведомства, ангажирани с културното наследство.
Чл. 160
Чл. 160 от Закона за културното наследство регламентира действията при случайно откритие на движими археологически обекти и антропологични останки. При откритие на културни ценности по време на строителни, селскостопански или други дейности, работата трябва да спре незабавно. В срок от 14 дни министърът на културата назначава комисия за оценка и последващи действия, след което дава задължителни указания за проучване и опазване на находките.
Чл. 161
Чл. 161 от Закона за културното наследство изисква преди започване на строителни работи в територии с потенциални археологически обекти да се проведат спасителни теренни археологически проучвания. Това е задължително за физически и юридически лица, за да се установи наличието на археологически обекти и да се предотврати тяхното повреждане. По време на строителството се извършва наблюдение от археолози, а при откритие на археологически обекти се прилагат съответните членове на закона.
Чл. 161а
Собствениците и ползвателите на имоти с археологически обекти трябва да осигурят достъп на държавните органи и лицата с разрешение за теренно проучване. Уведомлението за проучванията трябва да бъде направено писмено поне 7 дни предварително. Ако собственикът не може да бъде намерен, уведомлението се поставя на видно място в имота и в общината. Собствениците имат право на обезщетение, ако дейността им е възпрепятствана, като условията и размерът на обезщетението се уточняват в споразумение.
Чл. 162
Чл. 162 от Закона за културното наследство предвижда, че министърът на културата и собственикът на земята могат да сключат договор за учредяване на вещно право на ползване върху земята, където са открити археологически културни ценности. В случай на несъгласие, министърът може да отчужди имота по реда на Закона за държавната собственост. При определени режими за опазване на недвижими археологически културни ценности, се прилагат същите разпоредби.
Чл. 163
Чл. 163 от Закона за културното наследство определя консервацията и реставрацията, както и адаптацията на културни ценности като системен процес от дейности. Целите на този процес са да се предотврати разрушаването на културните ценности, да се стабилизира състоянието им и да се улесни тяхното възприемане и оценка, при максимално запазване на тяхната автентичност.
Чл. 164
Чл. 164 от Закона за културното наследство определя условията за осъществяване на дейности по консервация и реставрация на недвижими културни ценности. Тези дейности могат да се извършват само от лица, вписани в регистъра, който се създава по чл. 165. За да бъдат вписани, лицата трябва да имат образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности, свързани с консервацията и реставрацията, и определен професионален опит. Лица без необходимия опит могат да работят само под ръководството на квалифицирани специалисти. Консервацията и реставрацията на движими културни ценности в определени институции също изисква спазване на условия, определени с наредба.
Чл. 165
В Министерството на културата се създава публичен регистър на лицата, упълномощени да извършват дейности по консервация и реставрация. За регистрация се подават документи, свързани с условията по чл. 164, ал. 2. Министърът или упълномощено лице разглежда искането в срок от един месец и може да впише лицето в регистъра или да откаже регистрация, ако не са изпълнени условията. На вписаните лица се издава удостоверение за регистрация.
Чл. 166
В музеите, висшите училища и културните организации дейностите по консервация и реставрация на движими културни ценности се извършват само под ръководството на лицето, вписано в регистъра. Отношенията между собственика на културната ценност и съответната организация се уреждат с писмен договор. Резултатите от дейностите могат да бъдат публикувани след получаване на писмено съгласие от собственика.
Чл. 167
Дейностите по консервация и реставрация на движими културни ценности, които са част от националното богатство, изискват разрешение от министъра на културата. Министърът трябва да издаде разрешението или да откаже с мотивирана заповед в срок от 30 дни след получаване на искането. За музеи с лаборатория или ателие за консервация и реставрация не се изисква разрешение. Ако музей не разполага с необходимите условия, дейностите трябва да се извършват в регистрирана лаборатория или ателие с писмен договор.
Чл. 167а
Чл. 167а от Закона за културното наследство регламентира процедурата за издаване на разрешение за извършване на дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности. Заявлението се подава до министъра на културата, като може да бъде направено писмено или електронно. При електронно подаване се изисква спазване на Закона за електронния документ. Към заявлението се прилагат редица документи, включително проект на договор, протоколи за приемане и констатация, проект за намеса, план-сметка и информация за условията на работа.
Чл. 167б
Заявлението по чл. 167а, ал. 1 с приложените документи се разглежда в срок от 14 дни от Специализирания експертен съвет. Ако документите не отговарят на изискванията, заявителят трябва да отстрани нередовностите в срок от 10 работни дни, иначе производството ще бъде прекратено. След отстраняване на нередовностите, срокът по чл. 167, ал. 2 започва да тече. След разглеждането на документите, съветът изготвя мотивирано становище с предложение до министъра на културата за издаване или отказ на разрешение.
Чл. 167в
Министърът на културата може да откаже издаването на разрешение, ако искането на заявителя противоречи на целите на закона или ако консервационно-реставрационните дейности биха нарушили условията за опазване на културната ценност или биха довели до нейното физическо увреждане.
Чл. 167г
Разрешението за опазване на културното наследство може да бъде отнето от министъра на културата при установени нарушения на закона. Отнемането се извършва с мотивирана заповед, по предложение на Инспектората за опазване на културното наследство.
Чл. 167д
Актовете, издадени по чл. 167в и 167г от Закона за културното наследство, могат да бъдат обжалвани съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Това изменение е в сила от 06.08.2019 г. и е публикувано в Държавен вестник, брой 62 от 2019 г.
Чл. 168
Законът предвижда, че условията и редът за извършване на дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности ще бъдат определени с наредба, издадена от министъра на културата.
Чл. 169
Чл. 169 от Закона за културното наследство определя изискванията за изготвяне на проекти за консервация и реставрация на недвижими културни ценности. Проектите за архитектурни обекти трябва да бъдат изготвени от проектанти, отговарящи на специфични изисквания. За археологически обекти е задължително участие на лица с разрешение за археологически проучвания. Проектите за художествени културни ценности и парково изкуство се изготвят от регистрирани специалисти. Строителният надзор на инвестиционните проекти се осъществява с участието на лица от специален регистър.
Чл. 170
Заданията за проектиране и проектите за консервация и реставрация на недвижими културни ценности трябва да бъдат съгласувани в съответствие с разпоредбите на глава пета, раздел V от закона.
Чл. 171
Член 171 от Закона за културното наследство определя, че обхватът и съдържанието на документациите, свързани с консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности, ще бъдат регламентирани с наредба, издадена от министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тази разпоредба е изменяна и актуализирана с изменения в Държавен вестник през 2013 и 2014 година.
Чл. 172
Чл. 172 от Закона за културното наследство регламентира възможността за възпроизвеждане на културни ценности чрез копия, реплики и предмети с търговско предназначение. Всяко изработване на такива произведения трябва да се осъществява при условия, които гарантират физическото запазване на културната ценност и защита от посегателства. Дейности, изискващи непосредствен контакт с културната ценност, могат да се извършват само от упълномощени лица, определени в чл. 164.
Чл. 173
Член 173 от Закона за културното наследство определя копието като новосъздадена вещ, която възпроизвежда точно визуалните и размерни характеристики на културната ценност. Освен това, копията трябва да бъдат маркирани с обозначителен знак, който ги идентифицира като копия.
Чл. 174
Чл. 174 от Закона за културното наследство определя условията за изработване на копия на културни ценности. Копия могат да се изработват само за музейни цели и при определени обстоятелства, като например за сигурността на културната ценност, при липса на условия за експониране или съхранение, или при необходимост от експониране в повече от един музей. Броят на копията е ограничен до три за движими и до едно за недвижими културни ценности. Правилата важат и за копия на части от недвижими културни ценности.
Чл. 175
Чл. 175 от Закона за културното наследство определя репликата като новосъздадена вещ, която визуално възпроизвежда характеристиките на културна ценност, но с размер, който задължително трябва да се различава от оригинала с най-малко една десета. Репликите трябва да бъдат маркирани със знак, който указва, че става въпрос за реплика. Те могат да се изработват единствено за представителни и образователни цели.
Чл. 176
Чл. 176 от Закона за културното наследство определя предметите с търговско предназначение като такива, които са по-големи от една десета от размерите на културната ценност и могат да включват нови елементи. Освен това, допуска се изработването на предмети, които възпроизвеждат отделни елементи на културни ценности, при спазване на условията на ал. 1.
Чл. 177
Чл. 177 от Закона за културното наследство регламентира условията за изработка на копия и реплики на културни ценности. Изработването им е разрешено само след съгласие от собственика или лицето, управляващо културната ценност. За културни ценности, съхранявани в музеи, библиотеки и архиви, съгласие трябва да бъде получено от директора на съответната институция. Копия и реплики на културни ценности с национално и световно значение се изработват само с разрешение на министъра на културата. Копията на движимите културни ценности, считани за национално богатство, се включват в научно-спомагателния фонд на музея. За движими културни ценности, собственост на Българската православна църква и други вероизповедания, възпроизвеждането се извършва съгласно техните канони.
Чл. 177а
Чл. 177а от Закона за културното наследство описва процедурата за издаване на разрешение, която включва подаване на заявление до министъра на културата, както писмено, така и по електронен път. Заявлението трябва да бъде придружено от историческа справка, писмено съгласие на собственика, специализирано заснемане на културната ценност, фотодокументация и описание на технологичния процес за изработване на копие или реплика.
Чл. 177б
Създава се Специализиран експертен съвет към министъра на културата, който ще се занимава с възпроизвеждане на културни ценности с национално и световно значение в копия или реплики. Структурата и организацията на работа на съвета ще бъдат определени с правилник, утвърден от министъра на културата.
Чл. 177в
Заявленията по чл. 177а, ал. 1 се разглеждат от Специализирания експертен съвет в 14-дневен срок. При нередовности, заявителят има 10 работни дни за отстраняване. Срокът за разглеждане започва да тече след отстраняване на нередовностите. Ако не бъдат отстранени, производството се прекратява. След разглеждане, съветът изготвя мотивирано становище за министъра на културата, който в срок от един месец издава разрешение или отказва с мотивирана заповед. Разрешението е валидно една година. При нужда от одобрение на устройствен план, срокът за изработване започва след издаване на разрешението за строеж.
Чл. 177г.
Министърът на културата може да откаже издаването на разрешение за изработване на копия или реплики на културни ценности в определени случаи. Отказът е валиден, когато искането противоречи на целите на закона, не отговаря на специфични условия за копия или реплики, вече е достигнат допустимият брой копия, или изработването на копие или реплика би нарушило условията за опазване на културната ценност.
Чл. 177д
Член 177д от Закона за културното наследство предвижда, че разрешение може да бъде отнето с мотивирана заповед от министъра на културата. Това става при установени нарушения на закона, по предложение на Инспектората за опазване на културното наследство.
Чл. 177е
Актовете по чл. 177в, ал. 6 и чл. 177д от Закона за културното наследство могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Това правило е въведено с изменение, публикувано в Държавен вестник, бр. 62 от 2019 г., и влиза в сила от 06.08.2019 г.
Чл. 178
Чл. 178 от Закона за културното наследство постановява, че условията и редът за изработване на копия, реплики и предмети с търговско предназначение се определят с наредба, издадена от министъра на културата.
Чл. 179
Чл. 179 от Закона за културното наследство регламентира условията за създаване, разпространение и използване на изображения на културни ценности. Личното използване за образователни и научни цели е свободно. За търговска употреба е необходимо сключване на договор с притежателя на културната ценност. Специални условия важат за археологически находки и новооткрити културни ценности, при спазване на авторското право.
Чл. 180
Чл. 180 от Закона за културното наследство определя представянето на културните ценности като дейност, която цели разкриването и популяризирането на тяхната културна и научна стойност пред обществото. То трябва да се извършва при условия, които не застрашават физическата цялост и състоянието на тези ценности, както и да ги предпазва от посегателства.
Чл. 181
Законът предвижда задължение за трайно обозначаване на недвижимите културни ценности, вписани в Списъка на световното наследство, с идентификационни табели, които трябва да носят емблемата на световното наследство и логото на ЮНЕСКО. Собствениците на недвижими културни ценности от национално значение са задължени да осигурят това обозначаване, докато собствениците на други категории ценности могат да го направят по собствена инициатива. Видът и съдържанието на табелите се утвърдват от министъра на културата, а монтирането им изисква съгласуване по определен ред.
Чл. 182
Чл. 182 от Закона за културното наследство определя задълженията на музеите относно представянето на движими културни ценности. Те трябва да организират постоянни или временни експозиции и да предоставят ясна информация за представените ценности чрез различни средства, като надписи и каталози. При транспортиране на тези ценности е задължително да се предприемат мерки за тяхната защита, включително застраховка и охрана. Държавната гаранция за временни експозиции се отпуска от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.
Чл. 183
Чл. 183 от Закона за културното наследство регламентира възможността музеите да включват временно културни ценности от други музеи или физически/юридически лица в своите експозиции, както и да организират съвместни или индивидуални експозиции. Музеите могат да предоставят временно свои културни ценности за представяне в чужбина, при условията на глава шеста, раздел VI. Министърът на културата има право да задължи музеи да предоставят културни ценности за временни експозиции, като музеят получава част от договорената цена за представянето в чужбина. Отношенията между страните се уреждат с договор.
Чл. 184
Физически и юридически лица, които притежават регистрирани движими културни ценности, имат право да организират тяхното представяне, било то временно или постоянно. При представяне на тези ценности в чужбина, се прилагат специфични разпоредби, описани в глава шеста, раздел VI от закона.
Чл. 185
Чл. 185 от Закона за културното наследство предвижда, че условията и редът за представяне на културните ценности ще бъдат определени с наредба, издадена от министъра на културата. Това означава, че конкретните правила и процедури ще бъдат уточнени в подзаконов нормативен акт, който ще регулира как точно ще се извършва представянето на тези ценности.
Чл. 186
Чл. 186 от Закона за културното наследство определя задълженията на музеите относно посещенията. Музеите трябва да осигурят дни и часове за посещение, съобразени с времето на различните посетители и да спазват противоепидемичните мерки. Те са длъжни да обявят публично тези дати и часове, както и да осигурят достъп до експозициите за хора с увреждания.
Чл. 187
Чл. 187 от Закона за културното наследство регламентира заплащането на входни билети за индивидуални и групови посещения на музейни експозиции. Цените на билетите се определят от директора на музея в съгласие с финансиращия орган. Безплатен вход може да бъде предвиден в акта за създаване на музея или с решение на финансиращия орган. Държавните и общинските музеи осигуряват безплатен вход за определени категории посетители, а деца, учащи се и хора с увреждания имат право на намалени цени или освобождаване от такса.
Чл. 188
Всяка дейност, свързана с опазването и представянето на културните ценности, трябва да бъде документирана. Ако дейността се извършва от външни експерти, те са задължени да предоставят безвъзмездно копие от изготвените документи на НИНКН или на съответния музей.
Чл. 189
Според чл. 189 от Закона за културното наследство, документите, създадени по чл. 188, образуват два типа архиви: национален документален архив, който се създава към Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за недвижимите културни ценности, и научен архив, който се създава към съответния музей за движимите културни ценности.
Чл. 190
Чл. 190 от Закона за културното наследство определя архивите като постоянно попълваща се съвкупност от документи, които отразяват етапите на изпълнение на дейностите по опазването и представянето на културното наследство. Архивите включват документи, независимо от времето, мястото и начина на създаването им, както и от вида на носителя. Правилата за създаване, поддържане, съдържание, съхраняване и използване на архивите се определят с наредба на министъра на културата.
Чл. 191
Научният архив на музея съдържа документи, свързани с движимите културни ценности, включително документи за тяхното издирване, идентифициране, съхранение, консервация, реставрация и представяне. Той включва отчетни документи, документи за теренни археологически проучвания и научна документация. Архивът се съхранява безсрочно в музея и не може да бъде предаван на Националния архивен фонд, освен ако музеят не бъде закрит без правоприемство.
Чл. 192
Инспекторите, упражняващи контрол по Закона за културното наследство, извършват проверки на място или по документи, прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушения, и съставят актове за административни нарушения. Принудителните мерки могат да включват писмени предписания, спиране на строителство и други дейности, които увреждат културно-историческото наследство. Тези мерки подлежат на обжалване пред административен съд и могат да се изпълняват предварително. Инспекторите имат право на достъп до обектите и са длъжни да опазват служебната тайна и данните от проверките.
Чл. 193
Лицата, подлежащи на проверка по чл. 192, ал. 1 от Закона за културното наследство, имат следните задължения: да осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните обекти, да оказват съдействие на длъжностните лица при упражняване на техните правомощия и да предоставят исканите документи и доказателства.
Чл. 194
Инспекторите, осъществявайки своята дейност, имат право да взаимодействат с различни органи, включително Министерството на вътрешните работи, Агенция 'Митници', Държавна агенция 'Национална сигурност', прокуратурата, както и с други държавни и общински органи, и физически и юридически лица. Начините на това взаимодействие се определят от инструкции на министъра на културата и ръководителите на съответните органи.
Чл. 195
Чл. 195 регламентира задълженията на инспекторите и длъжностните лица от НИНКН и музеите относно декларации за търговски, финансови или други делови интереси. Декларациите се подават ежегодно до 31 март и при промяна на обстоятелствата в срок от 7 дни. Лицата са длъжни да декларират частен интерес преди или по време на изпълнението на служебните си задължения. При наличие на конфликт на интереси, лицата могат да бъдат отстранени от служебни задължения, а за неизпълнение на задълженията следват дисциплинарни наказания. Конфликт на интереси се счита за налице, когато интересите поставят под съмнение безпристрастността на лицата. За неуредените въпроси важи Законът за противодействие на корупцията.
Чл. 196
Длъжностно лице, което не подаде декларация в определения срок, подлежи на глоба от 500 до 1000 лв. Втората алинея на чл. 196 е отменена с изменения в Държавен вестник, брой 89 от 2018 г.
Чл. 197
Чл. 197 от Закона за културното наследство определя наказания за неизпълнение на задължения, свързани с недвижими културни ценности. За нарушения на задължения по чл. 71, ал. 1, т. 1 за ценности с "национално" или "местно значение" глобата е от 5000 до 10 000 лв., а имуществената санкция за търговци е от 15 000 до 30 000 лв. За ценности с "световно значение" глобата е от 15 000 до 30 000 лв., а санкцията за търговци е от 25 000 до 50 000 лв. За неизпълнение на задължения по чл. 71, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 глобата е от 500 до 1000 лв., а санкцията за търговци е от 1000 до 1500 лв. При повторно нарушение глобата е от 3000 до 5000 лв., а имуществената санкция е от 3500 до 5500 лв.
Чл. 198
Лицата, които не предприемат незабавни действия за обезопасяването на недвижима културна ценност или не уведомят компетентните органи, подлежат на наказание. Физическите лица получават глоба между 500 и 1000 лв., докато еднолични търговци и юридически лица се наказват с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.
Чл. 199
Длъжностно лице, което не спази задълженията си по чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство, подлежи на наказание с глоба, която варира от 150 до 1500 лв.
Чл. 200
Законът предвижда наказания за лица, които реализират инвестиционни проекти или извършват намеси в защитени територии без необходимото съгласуване. Глобите варират от 5000 до 10 000 лв. за физически лица и от 15 000 до 30 000 лв. за еднолични търговци и юридически лица, ако деянието не е престъпление. За неизпълнение на указанията, глобите са между 500 и 1500 лв. за физически лица и между 2000 и 6000 лв. за търговци. При повторно нарушение, глобите се увеличават.
Чл. 200а
Според чл. 200а от Закона за културното наследство, унищожаването или повреждането на културна ценност, освен ако то не представлява престъпление, се наказва с глоба от 15 000 до 30 000 лв. За еднолични търговци или юридически лица глобата е между 25 000 и 50 000 лв. Освен това, ако лицето не изпълни задължението си по чл. 71, ал. 2 в определения срок, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а имуществената санкция за еднолични търговци или юридически лица е от 15 000 до 30 000 лв.
Чл. 200б
Длъжностни лица, които разрешават или допускат унищожаването или повреждането на културна ценност, ще бъдат наказвани с глоба от 3000 до 6000 лв., освен ако деянието не е престъпление. Тази разпоредба е в сила от 06.08.2019 г.
Чл. 200в
Чл. 200в от Закона за културното наследство предвижда наказания за унищожаване или повреждане на археологически обекти. За физически лица глобата е между 3000 и 10 000 лв., а за еднолични търговци или юридически лица имуществената санкция е от 5000 до 20 000 лв. В случай на използване на специални технически средства или земекопна техника, глобата за физически лица е от 7000 до 15 000 лв., а имуществената санкция за юридически лица е от 7000 до 20 000 лв. Отнемат се и използваните средства в полза на държавата.
Чл. 200г.
Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по чл. 84, ал. 7 в законоустановения срок, подлежи на глоба от 500 до 3000 лв. При повторно извършване на деянието, глобата е от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 200д
Чл. 200д от Закона за културното наследство предвижда, че лица, които реализират инвестиционни проекти за изграждане, поставяне, преместване или премахване на паметници и декоративни структури в публични пространства без необходимото съгласуване с министъра на културата, подлежат на наказание. Физическите лица могат да бъдат глобени с от 5000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция от 15 000 до 30 000 лв.
Чл. 201
Длъжностно лице, което не извърши оглед на намерена вещ и не поеме нейното съхранение след уведомление, подлежи на глоба от 300 до 500 лв., освен ако деянието не е престъпление.
Чл. 202
Чл. 202 от Закона за културното наследство предвижда санкции за длъжностни лица, които не спазват определени срокове за издаване на удостоверения и предложения. За неизпълнение на задълженията по чл. 98, ал. 3 и чл. 99, ал. 1, санкцията е глоба от 500 до 1000 лв. Освен това, членове на комисията или лица от регистъра, които дадат невярно експертно заключение, ще бъдат наказани с глоба от 10 000 до 20 000 лв. и ще бъдат заличени от регистъра, освен ако деянието не е престъпление.
Чл. 203
Лицата, които не уведомят за промяна на собствеността на регистрирана културна ценност в определения срок, подлежат на глоба от 100 до 300 лв.
Чл. 204
Колекционерите, които не изпълнят задълженията си съгласно член 110 от Закона за културното наследство, подлежат на наказание. Глобата, която им се налага, варира от 100 до 300 лв.
Чл. 205
Член 205 от Закона за културното наследство предвижда наказания за лица, които не изпълняват задълженията си по чл. 112, т. 1. Наказанието за физически лица е глоба от 300 до 1000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., при условие че деянието не представлява престъпление.
Чл. 206
Чл. 206 от Закона за културното наследство предвижда наказания за лица, които извършват възмездни сделки с неидентифицирани и нерегистрирани движими културни ценности. Наказанието е глоба от 5000 до 10 000 лв. за физически лица, а за еднолични търговци и юридически лица имуществена санкция от 10 000 до 15 000 лв., при условие че деянието не е престъпление. Вещта, предмет на нарушението, се отнема в полза на държавата.
Чл. 207
Лицата, които извършват възмездни сделки с движими културни ценности без уведомление на министъра на културата, подлежат на глоба от 30 000 до 50 000 лв. За еднолични търговци и юридически лица санкцията е имуществена, в размер от 40 000 до 60 000 лв. Ако деянието не е престъпление, вещта, предмет на нарушението, се отнема в полза на държавата.
Чл. 208
Лицата, които извършват правни сделки с движими културни ценности, които не са инвентирани в основния или обменния фонд на музея, или с инвентирани ценности в нарушение на определени разпоредби, подлежат на глоба от 3000 до 10 000 лв., освен ако деянието не е престъпление.
Чл. 209
Лицата, които извършват търговска дейност с движими културни ценности без необходимата регистрация, подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията варира от 20 000 до 100 000 лв.
Чл. 210
Лицата, които не уведомят за промяна на обстоятелствата, вписани в регистъра, в определения срок по чл. 116, ал. 6, подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията е между 100 и 300 лв.
Чл. 211
Лицата, които не изпълнят задълженията си по член 117 от Закона за културното наследство, подлежат на имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 212
Лицата, които извършват търговия с движими културни ценности чрез търг без необходимото разрешение на министъра на културата, подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията варира от 20 000 до 100 000 лв.
Чл. 213
Лице, което не уведоми за промяна в обстоятелствата, свързани с разрешението за търговия чрез търг, в срок по чл. 120, ал. 7, подлежи на имуществена санкция. Размерът на санкцията е между 500 и 1000 лв.
Чл. 214
Лицата, които организират търг с движими културни ценности, са задължени да уведомят министъра на културата. При неизпълнение на това изискване, на нарушителя се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.
Чл. 215
Лицата, които не публикуват обявление за търга в определения срок по чл. 123 от Закона за културното наследство, подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията варира от 1000 до 3000 лв.
Чл. 216
Длъжностно лице, което допуска участие на музей на търг без необходимото разрешение от министъра на културата, подлежи на глоба в размер от 100 до 500 лв. Тази санкция се прилага само ако деянието не е престъпление.
Чл. 217
Лицата, които изнасят движими културни ценности без разрешение или сертификат, подлежат на глоба от 5000 до 10 000 лв. За еднолични търговци и юридически лица глобата е между 10 000 и 20 000 лв., освен ако деянието не е престъпление. Вещите, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата.
Чл. 218
Лицата, които нарушат разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от Закона за културното наследство, подлежат на наказание. Наказанието включва глоба или имуществена санкция, която варира от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 218а
Законът предвижда наказания за лица, които извършват теренни проучвания на археологически ценности без разрешение. За първо нарушение глобата е от 5000 до 15 000 лв., а имуществената санкция за юридически лица е от 12 000 до 25 000 лв. При използване на специални средства, глобата остава в същия диапазон, но имуществената санкция е от 15 000 до 30 000 лв., с отнемане на средствата в полза на държавата. При повторно нарушение, глобата варира от 12 000 до 25 000 лв., а имуществената санкция остава от 15 000 до 30 000 лв. При повторно нарушение с използване на специални средства, глобата е между 15 000 и 35 000 лв., а имуществената санкция - от 25 000 до 50 000 лв.
Чл. 219
Чл. 219 от Закона за културното наследство предвижда санкции за лица, които не извършат регистрация по чл. 152, ал. 2. Наказанията включват глоба от 300 до 500 лв. за физически лица и имуществена санкция от 500 до 1000 лв. за еднолични търговци или юридически лица. Освен това, специалните технически средства, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата.
Чл. 220
Лицата, които нарушат разпоредбите на чл. 153, ал. 1, т. 3, 4 и 6 от Закона за културното наследство, подлежат на наказание с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 221
Лицата, които не предприемат мерки за запазване на откритите културни структури и находки, както и не уведомят съответния орган, подлежат на глоба между 3000 и 5000 лв. За еднолични търговци и юридически лица глобата е имуществена санкция между 5000 и 10 000 лв.
Чл. 221а
Чл. 221а от Закона за културното наследство предвижда наказания за лица, които осъществяват инвестиционни или строителни дейности в територии с археологическо значение без необходимите предварителни археологически проучвания или наблюдение от археолози. Наказанията варират от глоби за физически лица в размер от 1000 до 25 000 лв. до имуществени санкции за юридически лица от 5000 до 40 000 лв., в зависимост от характера на нарушението.
Чл. 222
Член 222 от Закона за културното наследство предвижда наказания за лица, които извършват дейности по консервация и реставрация без да са вписани в регистъра по чл. 165, ал. 1. Глобата варира от 500 до 1500 лв. Наказанието се прилага и за лица, които работят без ръководството на вписано лице.
Чл. 223
Лицата, които извършват дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности без разрешение на министъра на културата, подлежат на глоба от 1000 до 2000 лв. В случай че това действие е довело до увреждане на културната ценност, глобата се увеличава и е в размер от 10 000 до 50 000 лв.
Чл. 224
Лицата, които извършват действия по изработване на копия, реплики или търговски предмети, които изискват контакт с културна ценност, без да са вписани в регистъра, подлежат на глоба от 1000 до 3000 лв. За еднолични търговци и юридически лица санкцията е имуществена и варира от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 225
Който изработва копия на културна ценност в нарушение на чл. 173 и 174, подлежи на глоба от 1000 до 3000 лв. За еднолични търговци и юридически лица глобата е между 5000 и 10 000 лв. Наказанието важи и за изработване на реплики в нарушение на чл. 175. Средствата и вещите, използвани за нарушенията, се отнемат в полза на държавата.
Чл. 226
Законът предвижда, че лицата, които изработват копия, реплики или предмети с търговско предназначение без разрешение от собственика на културната ценност или от директора на музея, подлежат на наказание. Глобата за физическите лица е между 1000 и 3000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица санкцията варира от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 226а
Чл. 226а от Закона за културното наследство предвижда наказания за лица, които с търговска цел създават, използват или разпространяват изображения на културни ценности без разрешение от собственика или директора на музея. Наказанията варират от глоба от 5000 до 15 000 лв. за физически лица и имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв. за еднолични търговци и юридически лица.
Чл. 227
Законът предвижда, че изработването на копия или реплики на културни ценности със световно или национално значение без разрешение от министъра на културата е наказуемо. Физическите лица подлежат на глоба между 10 000 и 20 000 лв, а еднолични търговци и юридически лица на имуществена санкция между 50 000 и 100 000 лв.
Чл. 228
Лицата, които не предприемат необходимите мерки за опазване на културното наследство, съгласно чл. 182, ал. 3 от Закона за културното наследство, подлежат на наказание с глоба, която варира от 500 до 1500 лв.
Чл. 228а
Лицата, които извършват дейност като музей без необходимото разрешение, подлежат на глоби между 1000 и 3000 лв. За еднолични търговци и юридически лица глобата варира от 3000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е между 1000 и 1500 лв., а имуществената санкция между 1500 и 2000 лв.
Чл. 228б
Чл. 228б от Закона за културното наследство предвижда санкции за лица, които не изпълнят приложена принудителна административна мярка. Физическите лица подлежат на глоба от 2000 до 5000 лв., докато едноличните търговци и юридическите лица могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 228в
Чл. 228в от Закона за културното наследство предвижда, че за нарушения на закона и актовете по прилагането му, които не съставляват престъпление, глобите варират от 200 до 2000 лв. За еднолични търговци или юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 300 до 5000 лв.
Чл. 229
Актовете за установяване на нарушения по Закона за културното наследство се съставят от инспектори и митнически органи в определени случаи. Наказателните постановления се издават от министъра на културата или упълномощено от него лице. Половината от събраните глоби и имуществени санкции постъпват в Национален фонд "Култура" за проекти, свързани с опазване на културното наследство, а останалата част - в бюджета на Министерството на културата.
Чл. 230 и Допълнителни разпоредби § 1-44
Законът за културното наследство регламентира установяването на нарушения, издаването и обжалването на наказателни постановления, свързани с културни ценности. Държавните и общинските художествени галерии имат статут на музеи. Законът въвежда разпоредбите на две директиви на Европейския съюз относно връщането на незаконно изнесени културни паметници. Министерството на културата, заедно с други ведомства, изгражда Национална система за обмен на информация за износ на културни ценности. Законът определя термини и понятия, свързани с културното наследство, и предвижда задължения за идентификация и регистрация на движими археологически обекти. Съществуват преходни разпоредби за идентификация на културни ценности и за управление на недвижими паметници на културата. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 26 февруари 2009 г. и влиза в сила на 10 април 2009 г.
§2
Параграф §2 на Закона за културното наследство, изменен с ДВ, бр. 16 от 2016 г., въвежда разпоредбите на две директиви на Европейския съюз, касаещи връщането на паметници на културата, които са били незаконно изнесени от територията на държава членка. Първата директива е 93/7/ЕИО от 15 март 1993 г., а втората е 2014/60/ЕС от 15 май 2014 г., която също изменя Регламент (ЕС) № 1024/2012.
§2а
Разпоредбите на глава шеста, раздел седми от Закона за културното наследство се прилагат единствено за движими културни ценности, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, считано от 1 януари 1993 г. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 26 февруари 2016 г.
Параграф §3
Министерството на културата в сътрудничество с Министерството на вътрешните работи, Агенция "Митници" и други определени ведомства ще изградят и поддържат Национална система за обмен на информация относно разрешенията за износ на културни ценности и отказите за тях. Системата ще осигури взаимодействие и обмен на данни, свързани с опазването на културни ценности. Управлението и контролът на системата ще се извършват по ред, определен от Министерския съвет, а средствата за нейното внедряване и поддържане ще се осигуряват от бюджетите на съответните министерства и ведомства.
Параграф §4
Параграф §4 от Закона за културното наследство определя ключови термини, свързани с опазването и управлението на културното и природното наследство в България. Включени са определения за индикативна листа, специални технически средства, обществени колекции, незаконно изнесени културни ценности, връщане на културни ценности, интегрирана и теренна консервация, както и нови термини като дигитализация на културното наследство. Законът подчертава важността на защитата на националното богатство и предоставя рамка за управление и опазване на културните ценности.
§5
Параграф §5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство регламентира задълженията на лицата, които притежават движими археологически обекти или паметници на културата, да поискат идентификация и регистрация в срок от една година след влизането в сила на закона. Искането трябва да бъде придружено от декларация с описание на обектите и произхода им. Лицата носят отговорност за неверни данни. Директорът на съответния музей издава удостоверение за изпълнение на задълженията. Лицата, които не установят правото си на собственост, се считат за държатели на обектите. Сделките с идентифицирани културни ценности, класифицирани като национално богатство, са нищожни, а продажбите на неидентифицирани ценности се извършват само на търг.
§6
Лицата, които преди влизането в сила на закона са имали фактическа власт върху движими археологически обекти, трябва в срок от една година да поискат тяхната идентификация и регистрация. Процесът на идентификация и регистрация се извършва от нумизматични дружества, регистрирани към министъра на културата. Искането за вписване включва устав, удостоверение за съдебна регистрация и декларация за опис на обектите, придружена от снимков материал. Лицата носят отговорност за неверни данни. Председателят на нумизматичното дружество издава удостоверение за изпълнение на задължението.
§ 7
Параграф §7 от Закона за културното наследство определя процедурата за идентификация и регистрация на вещи от нумизматичното дружество. Комисия, определена от общото събрание, съставена от трима експерти с опит, извършва идентификацията. Резултатите се отразяват в експертно заключение, което е конфиденциално. При установяване на съответствие с критериите за национално богатство, комисията предлага статут на такова богатство на министъра на културата. Идентифицираните предмети се регистрират в съответното дружество, а отношенията между страните се уреждат с писмен договор.
§ 8а
Движимите археологически обекти, паметници на културата и монети могат да се изнасят от България само с разрешение на министъра на културата, след идентификация и регистрация. Износът на предмети, представляващи национално богатство, е забранен за държави членки на ЕС, освен в определени случаи по закон.
§9
С влизането в сила на Закона за културното наследство, движимите културни ценности, които са държавна собственост и инвентирани във фондовете на общинските музеи, преминават в собственост на общините. Изключение правят археологическите културни ценности, които не подлежат на това прехвърляне.
§10
Параграф §10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство постановява, че недвижимите паметници на културата, които вече са обявени по предходния ред, запазват своя статут и категория като културни ценности. Освен това, в срок от три месеца след влизането в сила на закона, министърът на културата трябва да утвърди списъка, предвиден в чл. 88, ал. 1, т. 2.
§ 11
В рамките на три месеца след влизането в сила на закона, НИОНКЦ е задължен да предостави на Агенцията по вписванията списък с декларирани и обявени недвижими паметници на културата. След получаване на този списък, Агенцията по вписванията трябва да актуализира статута на културна ценност за съответните обекти в срок от два месеца.
Параграф §12
Параграф §12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за културното наследство определя, че заварените декларирани недвижими паметници на културата запазват своя статут. В срок от три години след влизането в сила на закона, директорът на НИНКН трябва да предложи регистриране или отписване на тези паметници. В допълнение, в срок от шест месеца, определени институции и кметове на общини трябва да предоставят информация на НИНКН относно изпълнението на задължението за регистриране или отписване. Списъкът на обектите ще бъде предоставен на Агенцията по вписванията.
§14
Параграф 14 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за културното наследство предвижда, че в срок от 5 години след влизането в сила на закона, министърът на културата и/или кметовете на общините трябва да изготвят планове за управление на обявените недвижими паметници на културата от световно значение.
§ 15
Съгласно параграф 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното наследство, националните, регионалните и общинските музеи са задължени да извършат инвентаризация на движимите паметници на културата в срок от една година след влизането в сила на закона. Освен това, музеите трябва да идентифицират всички вещи, които са придобили, но не са инвентирани в техните фондове, в същия срок.
§17
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за културното наследство, министърът на културата, министърът на вътрешните работи и главният прокурор, в сътрудничество с министъра на финансите и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", трябва да издадат съвместна инструкция, която да регламентира взаимодействието в борбата с престъпленията, свързани с културни ценности.
§19
Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности наследява активите и пасивите на Националния институт за паметниците на културата. С влизането в сила на закона, заварените служебни правоотношения на държавните служители и трудовите правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение, се запазват и не се прекратяват.
§22
С параграф §22 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство се отменя Законът за паметниците на културата и музеите, който е обнародван през 1969 г. и е претърпял множество изменения и допълнения до 2006 г.
§23
Министърът на културата е задължен да издаде подзаконовите нормативни актове, предвидени в Закона за културното наследство, в тримесечен срок от влизането му в сила. Също така, той трябва да утвърди образците, предвидени в закона, в едномесечен срок. До издаването на новите подзаконови актове, ще продължат да се прилагат старите актове, издадени на основание на отменения Закон за паметниците на културата и музеите, при условие че не противоречат на новия закон.
§ 24
В Закона за биологичното разнообразие се извършват изменения, свързани с дефиницията на музея и терминологията, използвана в закона. Конкретно, терминът "музей" се уточнява като културна и научна организация, а термините "паметниците на културата" и "Закона за паметниците на културата и музеите" се заменят с "културните ценности" и "Закона за културното наследство".
§25
В параграф 25 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство се предвижда замяна на термини в Закона за военните паметници. Думите "паметници на културата", "Закона за паметниците на културата и музеите" и "Националния институт за паметниците на културата" ще бъдат заменени съответно с "културни ценности", "Закона за културното наследство" и "Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности".
Параграф §26
В параграф §26 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство се предвижда замяна на термините "паметници на културата" и "Закона за паметниците на културата и музеите" с "културни ценности" и "Закона за културното наследство" в Закона за горите. Тази промяна се отнася за всички текстове в закона, публикувани до 2009 г.
§ 27
В Закона за закрила и развитие на културата се извършват изменения, включващи отмяна на точка 5 от чл. 31, ал. 1, промяна на точка 6, която сега предвижда, че 50% от глобите и имуществените санкции по Закона за културното наследство се насочват към определени цели, и замяна на термина "паметници на културата" с "културни ценности" в точка 8. Също така, в чл. 37, ал. 1 се променят цифрите "5 и 8" на "и 8". В § 1 т. 2 се уточнява, че "културна ценност" е според определенията в Закона за културното наследство.
§28
С §28 от Закона за културното наследство се предвиждат изменения в Закона за защитените територии. В чл. 6, ал. 3 се заменят термините "Паметниците на културата" с "Културните ценности" и "Закона за паметниците на културата и музеите" с "Закона за културното наследство". В чл. 61 също се заменят термините "паметници на културата" с "културни ценности".
§29
В Закона за Националния архивен фонд се въвеждат изменения в чл. 33, ал. 1, т. 7, където се заменят термини, свързани с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности и Националния регистър на недвижимите културни ценности. В чл. 34 също се заменя законовото наименование от Закона за паметниците на културата и музеите на Закона за културното наследство.
§30
В Закона за туризма се извършват изменения, свързани с термина "паметници на културата и на историческото наследство". В чл. 3, ал. 3, т. 8 той се заменя с "културните ценности по Закона за културното наследство". В чл. 10, ал. 2, т. 1 също се заменя с "културните ценности".
§31
Параграф §31 изменя Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, като заменя термини, свързани с Националния институт за паметниците на културата и паметниците на културата, с нови термини, свързани с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности и културните ценности. Тези промени са в сила от обнародването на закона в Държавен вестник, бр. 48 от 2007 г. и последващите изменения.
§32
В Закона за държавната собственост, в член 31, терминът "паметници на културата" е заменен с "културни ценности". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за културното наследство.
§33
В Закона за общинската собственост, в член 20, се извършва промяна, като терминът "Паметници на културата" се заменя с "Културни ценности". Тази промяна е регламентирана в Параграф 33 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за културното наследство.
§34
В параграф 34 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство се предвижда замяна на термините "паметници на културата" и "паметниците на културата" с "културни ценности" и "културните ценности" в Закона за подземните богатства. Тази промяна е в сила за всички текстове на закона, обнародван в Държавен вестник.
§ 35
В параграф 35 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за културното наследство се предвижда замяна на термина "паметници на културата" с "културни ценности" в чл. 4, ал. 4 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Тази промяна е част от редица изменения и допълнения на закона, обнародвани в различни години.
§36
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство се предвиждат изменения в Закона за енергийната ефективност. В чл. 18, т. 1 на този закон се заменят термини: "паметници на културата" с "културни ценности" и "Закона за паметниците на културата и музеите" с "Закона за културното наследство".
Параграф §37
В Закона за занаятите са направени изменения в приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, касаещи групата на занаятите в строителството, реставрацията и довършителните работи. Премахнати са запетаите след думите "строителството" и "реставрацията" в заглавието, а точка "10. Реставрация и консервация на паметници на културата" е заличена.
§ 38
В параграф 38 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за културното наследство се предвижда замяна на термини в Закона за Камарата на строителите. Думите "Националния институт за паметниците на културата", "паметници на културата" и "паметниците на културата" ще бъдат заменени с "Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности", "културни ценности" и "културните ценности".
§39
В Закона за местните данъци и такси се извършват изменения, свързани с термина "паметници на културата". В член 24, алинея 1, точка 11а терминът "паметници на културата" се заменя с "културни ценности". В член 93, алинея 3, точка 1 терминът "паметници на културата и на историческото наследство" също се заменя с "културни ценности".
§40
В §40 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното наследство се предвиждат изменения в Закона за опазване на околната среда. Конкретно, в чл. 93, ал. 4, т. 3, буква "е" се заменят термините "паметници на културата" с "културни ценности", а "Закона за паметниците на културата и музеите" с "Закона за културното наследство".
§41
В параграф §41 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за културното наследство се предвижда замяна на термини в Закона за устройството и застрояването на Столичната община. Думите "паметници на културата" се заменят с "културни ценности", "Националния институт за паметниците на културата" с "Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности", а "Закона за паметниците на културата и музеите" с "Закона за културното наследство".
Параграф §42
Параграф §42 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за културното наследство предвижда изменения и допълнения в Закона за устройство на територията. Основните изменения включват: 1) Въвеждане на задължителни работни устройствени планове при изменения на подробни планове за защитени територии за опазване на културното наследство; 2) Съгласуване на заданията за защитени територии с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности; 3) Нови изисквания за визи за проектиране на строежи в границите на недвижими културни ценности; 4) Изменения в условията за издаване на разрешение за строеж в защитени територии; 5) Отмяна на алинеи и замяна на термини, свързани с културните ценности.
§43
В параграф §43 се предвижда, че в срок от един месец след влизането в сила на Закона за културното наследство, Министерският съвет е задължен да внесе в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, които трябва да бъдат приведени в съответствие с новия закон.
§44
Законът за културното наследство влиза в сила на 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила на 10 април 2010 г. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 26 февруари 2009 г. и е официално подпечатан. Допълнителни изменения и допълнения към Закона за културното наследство са обнародвани на 20.11.2009 г.
§ 40
С влизането в сила на Закона за културното наследство, правомощията на директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности се прекратяват. Правоотношенията на служителите в института ще се регулират в съответствие с Кодекса на труда и Закона за държавния служител, както и с устройствения правилник на Министерството на културата и НИНКН.
§41
В срок от една година след влизането в сила на закона, НИНКН е задължен да предостави на Агенцията по вписванията списък на заварените декларирани и обявени недвижими паметници на културата. След получаване на списъка, Агенцията по вписванията трябва да отбележи статута на културна ценност по партидите на обектите в срок от два месеца.
§48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., и влиза в сила от 25.12.2009 г.
§100
Законът за културното наследство влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Списъкът на параграфите, които влизат в сила незабавно, включва § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
§118
Параграф §118 от Закона за културното наследство предвижда, че лица, които не отговарят на изискванията на чл. 164, ал. 2, но имат минимум 10 години опит в консервацията и реставрацията на културни ценности, могат да бъдат вписани в регистъра по чл. 165. За целта те трябва да подадат искане с необходимите документи, определени в наредбата по чл. 165, ал. 1. Също така, стажът в областта на опазването на културното наследство, придобит в образователни и научни институции, се счита за професионален опит.
Параграф §119
Регистрираните музейни сбирки от културни ценности, които са съществували преди влизането в сила на закона, получават статут на колекции с обществена значимост. Вещите, които не са инвентирани, трябва да бъдат идентифицирани по установен ред. Движимите културни ценности, завеждани във фондовете на музеите преди закона, могат да бъдат върнати само след доказване на собствеността с влязло в сила съдебно решение.
§120
В рамките на двугодишен срок от влизането в сила на Закона за културното наследство, общините са задължени да предоставят на Националния институт за недвижимо културно наследство актуалните адреси и идентификаторите на недвижимите паметници на културата на тяхната територия. Също така, Националният институт трябва да предостави на Агенцията по вписванията списък на същите паметници. Агенцията по вписванията е задължена да отбележи статута на културна ценност на обектите в двумесечен срок след получаване на списъка.
Параграф §121
Подадените искания до влизането в сила на Закона за културното наследство от ведомства и общини за безвъзмездно предоставяне право на управление на недвижими културни ценности, които са публична държавна собственост, ще бъдат разглеждани по досегашния ред, съгласно Закона за държавната собственост.
§122
Актовете за обявяване на резерватите, свързани с културното наследство, остават в сила до приемането на нови актове. За археологическите резервати от приложение по чл. 50, ал. 3 е предвидено извършване на комплексна оценка и преразглеждане на режимите за опазване в срок от две години след влизането в сила на закона.
§84
Съгласно §84 от Закона за културното наследство, в срок от един месец след обнародването на закона в 'Държавен вестник', Министерският съвет е задължен да актуализира Класификатора на длъжностите в администрацията, а компетентните органи трябва да приведат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с новия закон.
§85
Параграф §85 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство урежда правоотношенията с различни администрации, касаещи множество закони, и определя условията за назначаване на държавни служители, включително минимален ранг и индивидуална заплата. Осигурителните вноски за служителите се покриват от бюджета на съответните разпоредители. Министерският съвет е задължен да направи промени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие", а органите на управление на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса също трябва да адаптират своите бюджети. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения не се компенсират с парични обезщетения.
§86
В срок от един месец след влизането в сила на закона, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена така, че след удръжки за данъци и осигуровки да не е по-ниска от предишната брутна заплата, също намалена с дължимите осигуровки и данъци. Брутната заплата включва основната заплата и постоянни допълнителни възнаграждения, зависещи от отработеното време.
§ 87
Законът за културното наследство влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публично-частното партньорство са обнародвани в Държавен вестник, брой 45 от 2012 г. и влизат в сила от 1 януари 2013 г.
§ 16
Законът влиза в сила на 1 януари 2013 г., с изключение на определени параграфи (4, 5, 7, 8, 9, 10 и 13), които влизат в сила от 1 септември 2012 г. Тези разпоредби са свързани с изменения в Закона за закрила и развитие на културата.
§5 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за културното наследство
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за културното наследство предвижда, че безсрочните трудови правоотношения на директорите на държавни, общински и регионални културни институти, които са били в сила преди влизането на закона, ще бъдат запазени. Те ще останат в сила до провеждането на конкурс за съответната длъжност, но не по-дълго от 6 месеца след влизането в сила на закона. Същевременно, се упоменава, че разпоредбите са в сила от 26.11.2012 г.
§ 149
Законът за културното наследство влиза в сила 30 дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (§ 16, § 35, т. 2 и § 39), които влизат в сила на 1 януари 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в "Държавен вестник", брой 15 от 2013 г. и влизат в сила на 1 януари 2014 г.
§ 123
Законът за културното наследство влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на някои параграфи, които влизат в сила по-рано: § 115 от 1 януари 2013 г. и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 от 1 февруари 2013 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г. и влиза в сила от 26 юли 2013 г.
§117
Законът за културното наследство влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби включват изменения и допълнения, свързани със Закона за устройство на територията, приети с обнародването в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г., и влизат в сила от 28.11.2014 г.
§117
Законът за културното наследство влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения, приети с новия закон, който беше обнародван в "Държавен вестник" бр. 16 от 2016 г. и в сила от 26.02.2016 г., като последващи изменения са направени с обнародване в бр. 89 от 2018 г.
§28
Параграф §28 гласи, че заявления за разрешения за теренни археологически проучвания, подадени преди влизането в сила на закона, ще бъдат разглеждани по стария ред. Документите, свързани с образователно-квалификационна степен, научна степен и академична длъжност, трябва да се приложат за вписване в регистъра, съгласно чл. 150, ал. 2.
Параграф §29
Параграф 29 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство предвижда условия за лица, получили разрешение за теренно археологическо проучване преди влизането в сила на закона, но не отговарящи на изискванията на чл. 150, ал. 1. Те могат да кандидатстват за ново разрешение и вписване в регистъра, ако имат магистърска степен по 'История и археология' с профил по археология или 10 години доказан професионален опит. Лица, ръководили теренни проучвания, но не участвали като заместник-ръководители, също могат да кандидатстват за вписване в регистъра, като посочените факти се отразяват в заявлението.
§31
Законът за културното наследство влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са част от закона, който е изменен и допълнен, с обнародване в брой 52 от 2016 г.
§10
Параграф §10 определя сроковете и реда за създаване на звена, свързани с културното наследство. Звената по чл. 17, ал. 3 трябва да бъдат създадени в срок до една година от влизането в сила на закона. До тяхното създаване, заявленията за съгласуване по чл. 84, ал. 2 ще се подават по досегашния ред, с становища от НИНКН. Подадените преди влизането в сила на закона заявления ще се разглеждат по стария ред. Също така, за декларирани недвижими паметници на културата без определена категория, дейностите и съгласуването ще се извършват по досегашния ред.
§11
Актуализацията на регистъра и поддържането на специализирана карта и регистри, свързани с културното наследство, се финансират целево от държавния бюджет. Това става в съответствие с електронната стратегия на управление и по одобрени годишни програми от Министерския съвет, предложени от министъра на културата.
§12
Дейностите, свързани с актуализацията и воденето на публичния регистър на недвижимите културни ценности и на националния документален архивен фонд в електронен вид, трябва да бъдат изпълнени в срок от две години след влизането в сила на Закона за културното наследство.
§41
Законът за културното наследство влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби: член 45, ал. 5 влиза в сила след 12 месеца, а член 191, ал. 2-5, чл. 192 и 193 влизат в сила на 31 януари 2019 г.
§ 156
Законът за културното наследство влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на по-късна дата. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 влизат в сила на 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник". Параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона.
§29
Законът за културното наследство влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 1 от 2019 г.
§15
Лицата, които са подали искане за идентификация и регистрация на движими културни ценности пред Националния исторически музей или съответния регионален музей преди влизането в сила на закона, могат да поискат идентификацията и регистрацията им от друг музей, ако първоначалният музей не е извършил необходимите действия. Процедурата е регламентирана в чл. 96, ал. 2.
§16
Параграф §16 определя реда за съгласуване или отказ за съгласуване на общи устройствени планове и специфични правила за защитени територии на недвижимо културно наследство, за които не са определени категория и режими за опазване до влизането в сила на закона. Съгласуването се извършва по реда на чл. 84 и включва изисквания за опазване и устойчиво развитие на защитените територии, характеристики на териториите, опорен план за разположение на обектите и предложение за опазване и устойчиво развитие, придружено от историческа справка и архивни планове.
§17
Параграф §17 определя реда за съгласуване или отказ за съгласуване на подробни устройствени планове за защитени територии на недвижимото културно наследство, когато до влизането в сила на закона не са определени категории и режими за опазване. Съгласуването се извършва по реда на чл. 84 и включва съответствие с действащ общ устройствен план, съгласувано задание с изисквания за опазване, историческа справка и опорен план за недвижимите културни ценности.
§18
Параграф §18 уточнява, че за инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии на недвижимото културно наследство, които не са имали определени категории или режими за опазване преди влизането в сила на закона, съгласуването или отказът за съгласуване ще се извършват по реда на чл. 84. Това ще се основава на проверка на съответствието с устройствен план, изискванията на наредбата по чл. 171 и предложение за опазване и устойчиво развитие на засегнатите културни ценности, отразено в проектната документация.
§20
Законът за културното наследство влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, който е обнародван в брой 21 от 2020 г. и влиза в сила от 13.03.2020 г.
§56
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са обнародвани в бр. 44 от 2020 г. и влизат в сила от 14.05.2020 г.
§ 44 от Закона за културното наследство и § 1 от Закона за противодействие на корупцията
Законът за културното наследство влиза в сила на 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването. Законът за противодействие на корупцията е обнародван на 06.10.2023 г. и влиза в сила на същата дата.
§ 79
Законът за културното наследство влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9, който ще влезе в сила на 1 март 2024 г.
§5
Действащите нормативни актове, които определят задължения за плащане на такси и глоби към държавата и общините в лева, продължават да се прилагат, като се спазват правилата за превалутиране, предвидени в закона. При изменения на закони или подзаконови актове, в които суми в лева произтичат от правни актове на Европейския съюз, тези суми трябва да бъдат посочени и в евро.
Параграф §60
Параграф 60 от Закона за културното наследство определя, че определени разпоредби (параграфи 5, ал. 1, 8-36, 37, т. 1-12 и 14-20, 38-59) влизат в сила с приемането на еврото от България, съгласно решения на Съвета на ЕС. Списъкът на археологическите резервати включва 33 обекта, разположени в различни общини и области на България, включително известни места като Античния град Несебър и Скалните църкви в Иваново. Директивите и регламентите на ЕС относно културното наследство подчертават важността на връщането на незаконно изнесени паметници и регламентират износа на културни ценности.
