НАРЕДБА ЗА РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕТО И ОЗНАЧАВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИ КРИТИЧНИ ИНФРАСТРУКТУРИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕРКИТЕ ЗА ТЯХНАТА ЗАЩИТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя реда за установяване и означаване на европейски критични инфраструктури (ЕКИ) в България, както и мерките за тяхната защита. Целта е да се намали рискът от бедствия и да се защити населението. Секторите и подсекторите с ЕКИ са посочени в приложението на наредбата.
Чл. 2
Наредбата определя процедурата за установяване на потенциални европейски критични инфраструктури (ЕКИ) в България, която се извършва от съответния министър. Министърът също така утвърджава правила за установяването и означаването на тези инфраструктури.
Чл. 3
Наредбата определя реда за установяване и защита на европейските критични инфраструктури (ЕКИ) в България. Процесът включва междусекторни и секторни критерии, установени с Директива 2008/114/ЕО. Междусекторните критерии включват потенциален брой загинали или ранени, икономически и обществени последици. Праговите стойности на тези критерии са класифицирана информация и се определят от съответния орган, в съгласие с компетентните органи на ЕС. Секторните критерии отразяват спецификите на отделните сектори и също са класифицирана информация.
Чл. 4
Наредбата определя процедурата за установяване на потенциални европейски критични инфраструктури (ЕКИ) в България. Процесът включва: първоначален подбор на критични инфраструктури по секторни критерии, последващ подбор на установени критични инфраструктури съгласно Закона за защита при бедствия, и прилагане на междусекторни критерии. За инфраструктури, предоставящи основни услуги, се вземат предвид наличието на алтернативи и времето за възстановяване. Установените потенциални ЕКИ се съгласуват с министъра на вътрешните работи, а информацията за тях се съобщава на другите държави - членки на ЕС, които могат да бъдат засегнати.
Чл. 5
Чл. 5 от наредбата описва процеса на означаване на потенциални европейски критични инфраструктури (ЕКИ) в България. След постигане на съгласие с държавите - членки на ЕС, инфраструктурата се означава като ЕКИ. Органът, посочен в чл. 2, ал. 1, уведомява собственика или оператора на инфраструктурата за означаването, като информацията е защитена съгласно Закона за защита на класифицираната информация и правото на ЕС.
Чл. 6
Собствениците или операторите на означени европейски критични инфраструктури (ЕКИ) в България са задължени в срок от шест месеца след уведомяване да изготвят операторски план за сигурност, който включва важни елементи на инфраструктурата, анализ на риска, мерки за противодействие и процедури за сигурност. Планът трябва да бъде съгласуван с министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" в срок от един месец, след което се утвърджа от компетентния орган. Мерките от плана трябва да бъдат въведени в действие в срок до една година и да се актуализират ежегодно. Операторският план е класифицирана информация.
Чл. 7
Собствениците или операторите на означени европейски критични инфраструктури (ЕКИ) трябва да назначат служител за връзка по сигурността, който служи за контакт с органа по чл. 2, ал. 1. В срок от три месеца след утвърдителния операторски план, те трябва да информират органа за назначеното лице. Информацията между служителя, собственика/оператора и органа е с определено ниво на класификация. Служителят е задължен незабавно да уведомява органа за установени опасности и рискове за ЕКИ.
Чл. 8
Наредбата определя реда за установяване и защита на европейските критични инфраструктури (ЕКИ) в България. Министърът на вътрешните работи или упълномощен служител е органът за контакт, който координира защитата на ЕКИ с останалите държави членки на ЕС и Европейската комисия. Той ежегодно информира Европейската комисия за броя на означените ЕКИ и инфраструктурите, за които са проведени обсъждания по междусекторните критерии.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредбата предвижда, че в срок до една година след означаването на Европейските критични инфраструктури (ЕКИ), органът, отговорен по чл. 2, ал. 1, трябва да извърши оценка на опасностите в подсекторите с ЕКИ и да упражнява постоянен контрол. Освен това, на всеки две години, този орган трябва да представя на Европейската комисия доклад, който включва информация за видовете уязвими места, опасностите и рисковете за секторите с ЕКИ.
Чл. 10
Чл. 10 от наредбата предвижда, че информацията за защитата на европейските критични инфраструктури, която е предоставена на други държави - членки на ЕС или на Европейската комисия, може да се използва единствено с цел защита на тези инфраструктури. В допълнение, наредбата включва глава четвърта, която е посветена на контрола по изпълнението на наредбата.
Чл. 11
Наредбата регулира контрола по изпълнението на мерки за защита на европейските критични инфраструктури (ЕКИ) в България. Контролът се осъществява от министъра на вътрешните работи и съответните министри за специфични сектори. Контролните органи имат право на достъп до обектите, да изискват информация и да привлекат експерти. Те са задължени да опазват тайната на проверките. При установяване на нарушения, органите уведомяват министъра на вътрешните работи и изпращат акт за административно нарушение. Наредбата е приета на основание закона за защита при бедствия.
