Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя реда за утвърждаване на националните еталони на Република България, както и начина за тяхното използване и съхраняване. Тя включва правила и процедури, свързани с управлението на еталоните в страната.
Член 2 от Наредбата предвижда, че за утвърждаване като национални се предлагат еталони, които са създадени или усъвършенствани от Българския институт по метрология (БИМ) в рамките на дългосрочна програма за развитие на националните еталони. Също така, еталони на лица, посочени в чл. 19, ал. 1 от Закона за измерванията, могат да бъдат утвърдени, ако отговарят на изискванията на чл. 16 от същия закон.
Наредбата определя процедурата за разработване на дългосрочна програма за развитие на националните еталони в България. Програмата включва предложения за нови еталони, икономическа и социална обосновка, както и финансов план за 5 до 10 години. Анализът за нуждите от проследимост на измерванията взема предвид различни фактори, включително икономически прогнози и международни стандарти. Научният съвет по метрология предоставя становище по проекта на програмата преди одобрението от Министерския съвет.
Чл. 4 от Наредбата определя, че председателят на Българския институт по метрология (БИМ), по предложение на главния директор на Главна дирекция "Национален център по метрология" (ГД "НЦМ"), издава заповеди за: 1. Създаване или усъвършенстване на национални еталони чрез работни групи; 2. Наблюдение на работата на тези работни групи чрез експертни съвети.
Чл. 5 описва процеса по създаване и усъвършенстване на националните еталони в България. Работната група изготвя план, който включва техническо задание, мероприятия за изпълнение и изследване на метрологичните характеристики, както и установяване на проследимостта и международната еквивалентност на еталона. След изпълнението на плана, се подготвят документи за утвърждаване на еталона, които се представят на експертен съвет. В работните групи могат да участват специалисти от различни институции, включително Българската академия на науките и висши училища.
Чл. 6 определя процедурата за работа на експертния съвет, който одобрява плановете и етапите на изпълнение, както и дава становища за съответствието на еталоните с изискванията на Закона за измерванията. Съветът може да включва експерти от различни институции, но членовете на работни групи не могат да членуват в съвета. Правилата за работа на съветите се утвърдяват от председателя на БИМ, а членовете не получават възнаграждение.
Чл. 7 от Наредбата предвижда, че председателят на БИМ (Български институт по метрология) предлага на Министерския съвет да утвърди еталон като национален. Това се извършва по доклад на главния директор на ГД "НЦМ", който е изготвен на база приложения документ и включва заключение относно съответствието на еталона с изискванията по чл. 16 от Закона за измерванията.
Чл. 8 от Наредбата определя процедурата за утвърдяване на национален еталон в България. В срок от 10 дни след решението на Министерския съвет, Генерална дирекция "Национален център по метрология" (ГД "НЦМ") трябва да впише еталона в Регистъра на националните еталони и да изпрати информация до международните метрологични организации, член на които е България. Публикацията на информацията за еталона в официалния бюлетин на БИМ включва наименование, регистрационен номер, номера и дата на решението на Министерския съвет, информация за притежателя на еталона, отговорния експерт, технически характеристики и данни за проследимостта.
Чл. 9 от Наредбата определя процедурата, по която лицата, упоменати в чл. 19, ал. 1 от Закона за измерванията, могат да подават заявления до председателя на БИМ за утвърдяване на притежавани еталони като национални. Заявлението трябва да бъде придружено от определени документи, посочени в приложение № 1, с изключение на т. 5 и 6.
Чл. 10 от наредбата описва процедурата за утвърдяване на националните еталони в България. Председателят на БИМ назначава експертен съвет, който оценява точността на еталона. При положително становище, ГД 'НЦМ' организира международно сравнение на еталона с международни стандарти, като разходите са за сметка на притежателя. След сравненията, експертният съвет дава окончателно становище за съответствието на еталона и одобрява документацията. При положителни становища, еталонът се утвърдява и регистрира като национален.
Чл. 11 регламентира процедурата при необратимо нарушаване на метрологичните характеристики на утвърден национален еталон. Въз основа на доклад от главния директор на ГД "НЦМ", председателят на БИМ предлага на Министерския съвет отмяна на решението за утвърдяване на еталона. В срок от 10 дни след решението, ГД "НЦМ" трябва да впише отмяната в Регистъра на националните еталони, да публикува информация в официалния бюлетин на БИМ и да уведоми международните метрологични организации. До утвърдяване на нов еталон, следващият по точност еталон служи като национален.
Чл. 12 от Наредбата за утвърдяване на националните еталони в България определя изискванията за съхранение и използване на еталоните, които трябва да гарантират запазването на метрологичните им характеристики. Лицата, притежаващи еталони, са задължени да разработят специфични правила, които включват: описание на мястото на съхранение, изисквания за околната среда, захранващо напрежение, защита от външни влияния, методи за консервиране, работа с еталона, процедури за измерване и обявяване на характеристики, периодичност на калибриране, квалификация на специалистите, мерки за защита и безопасност, както и изисквания при транспортиране.
Чл. 13 от наредбата определя, че еталоните трябва да са проследими до националните еталони, които определят разрешените единици за измерване в България. Националните еталони трябва да се сравняват с международни еталони или с еталони на държави членки на Конвенцията за метъра. Проследимостта може да се осъществява и чрез сертифицирани сравнителни материали. Осигуряването на веригата на проследимост става чрез сравняване или калибриране с еталони с по-висока точност, удостоверено с доклади или свидетелства. Сравняването и калибрирането се извършват периодично, а периодичността се определя от притежателя на еталона.
Член 14 от наредбата регламентира задълженията за сравняване, калибриране и изчисляване на неопределеността на измерване. Тези процеси трябва да се извършват с общоприети, стандартизирани или валидирани методи, като всяка стъпка от веригата на проследимост трябва да бъде документирана. Освен това, веригата на проследимост трябва да е непрекъсната, а лабораториите, участващи в нея, трябва да отговарят на техническите изисквания на БДС EN ISO/IEC 17025.
Член 15 от наредбата изисква системата за управление на качеството на Главна дирекция "Национален център по метрология" и на определени лица да отразява приложението на изискванията от Закона за измерванията, както и на международните препоръки в метрологията, на които България е член. Това осигурява спазването на стандартите за качество и точност в измерванията.
Чл. 16 от наредбата определя, че лицата, които използват и съхраняват еталони, трябва да назначат експерти, отговорни за тях. Председателят на БИМ, по предложение на главния директор на ГД "НЦМ" или на упълномощено лице, определя със заповед отговорните за националните еталони, които могат да бъдат началник на сектор или държавен експерт от ГД "НЦМ" на БИМ, или съответен експерт на лицето.
Наредбата определя реда за утвърдяване на националните еталони и начина за тяхното използване и съхраняване. Експертът, отговорен за еталона, е задължен да създава и поддържа досие, да представя информация за еталона в регистъра, да ежегодно докладва за състоянието му, да спазва правилата за съхранение и да извършва периодични изследвания. При установяване на нарушения в метрологичните характеристики, експертът трябва да преустанови използването на еталона и да уведомява съответните органи. Наредбата е приета на основание Закона за измерванията и влиза в сила от 5 май 2006 г. Съществуват приложения, които описват необходимите документи за утвърдяване на еталон и за съставяне на досие.
Параграф §2 уточнява, че еталони, които са създадени или усъвършенствани от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) преди влизането в сила на наредбата, ще бъдат утвърдени от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАМТН, съгласно процедурата, описана в глава втора на наредбата.
В Наредбата за утвърждаване на националните еталони на Република България, приета с Постановление № 74 на Министерския съвет от 2003 г., се въвеждат изменения, при които думите "Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН)" и абревиатурата "ДАМТН" се заменят с "Българския институт по метрология (БИМ)" и "БИМ".
Наредбата за реда за утвърждаване на националните еталони на Република България влиза в сила от 5 май 2006 г. В приложението към чл. 5, ал. 1, т. 3, чл. 7 и чл. 9, ал. 2 са изброени документи, необходими за утвърдяване на еталон, включително техническа документация, доклади за метрологични характеристики и свидетелства за калибриране. В приложение № 2 към чл. 17, т. 1 се посочват документите, нужни за съставяне на досие на национален еталон, като решения на Министерския съвет, заповеди за определяне на експерт и правила за съхранение.