Виж оригиналния текст на документа
Наредбата регламентира процедурата за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове (РЕПГ) за операторите на инсталации, които извършват промишлени дейности, определени в приложение № 1 на Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Тя също така определя изискванията за мониторинг на годишните емисии от тези инсталации и от авиационните оператори, включващи данни за тонкилометрите. В допълнение, наредбата предвижда мониторинг на малки инсталации, които отговарят на специфични условия.
Наредбата определя реда и начина за издаване, преразглеждане и мониторинг на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и авиационни оператори, участващи в европейската схема за търговия с емисии. Изпълнителният директор на ИАОС е компетентен орган за издаване, отказ, актуализиране и отмяна на разрешителните и плановете за мониторинг на емисиите.
Разрешителните за емисии на парникови газове се издават след подаване на заявление и план за мониторинг от операторите на инсталации. Документите се разглеждат и проверяват, като се сравняват с данните от комплексното разрешително, ако такова е налично. При необходимост се извършват корекции на заявлението и плана, след което се издава решение за издаване или отказ от издаване на разрешителното.
Чл. 4 от Наредбата определя процедурата за одобрение на плановете за мониторинг на годишните емисии и данните за тонкилометрите на авиационните оператори. Процедурата включва подаване на плановете в ИАОС, тяхното разглеждане и проверка, корекции при необходимост и издаване на решение за одобряване или отказ.
Чл. 5 от наредбата установява, че операторите на инсталации и авиационните оператори са задължени да представят класифицирана информация при условията на Закона за защита на класифицираната информация. Компетентният орган е отговорен за мерките за запазване на тази информация, съгласно изискванията на същия закон.
Операторите на нови и действащи инсталации за промишлени дейности подават заявление за издаване на разрешителни за емисии на парникови газове (РЕПГ) в ИАОС. Заявлението трябва да бъде подадено на електронен и хартиен носител, заедно с декларация за достоверност на данните. При наличие на различия между двата носителя, данните на хартиения носител са приоритетни. Операторите, които експлоатират няколко инсталации на една и съща площадка, могат да подадат общо заявление. Заявлението включва план за мониторинг, който трябва да бъде изготвен според специфичните изисквания на наредбата и съответния регламент на ЕС. Освен това, операторите трябва да предоставят информация за изпълнението на изискванията на ЗООС, данни за заплащане на такси и информация за всеки поток, водещ до емисии, включително доказателства за устойчивост.
Чл. 7 от Наредбата определя процедурата, по която компетентният орган проверява заявлението за разрешителни за емисии на парникови газове в 14-дневен срок. Проверяват се съдържанието и формата на заявлението, плана за мониторинг и съответствието на данните от инсталацията с издаденото КР. При необходимост, органът може да изиска допълнителни данни от регионалната инспекция по околната среда.
Чл. 8 от наредбата предвижда, че длъжностни лица от ИАОС и съответната РИОСВ имат право да извършват проверки на място за съответствие с данните в заявлението и плана за мониторинг. Тези проверки трябва да се извършат в 14-дневен срок след приключване на предходната проверка. Резултатите от проверките се отразяват в протокол, който се прилага към заявлението.
Чл. 9 описва процедурата за проверка на заявления и планове за мониторинг, свързани с емисиите на парникови газове. При установяване на непълноти или несъответствия, компетентният орган дава указания на оператора за корекции в 7-дневен срок. Операторът трябва да подаде коригирано заявление и план в 14-дневен срок след получаване на указанията. Компетентният орган уведомява оператора за одобрение или необходимост от допълнителни корекции в същия 7-дневен срок. Неспазването на сроковете води до отказ на заявлението.
Компетентният орган изготвя проект на РЕПГ и план за мониторинг в 14-дневен срок от уведомяване на оператора. Проектът се съгласува с РИОСВ в 10-дневен срок. След съгласуването, операторът получава уведомление и може да направи забележки в 10-дневен срок. Компетентният орган разглежда забележките и може да проведе консултации с оператора.
Компетентният орган издава решение за разрешително за емисии на парникови газове (РЕПГ) в срок от 7 дни след получаване на потвърждение от оператора, че няма забележки по проекта на РЕПГ и плана за мониторинг. Условията за издаване включват спазване на изискванията на ЗООС и съответствие на заявлението и плана за мониторинг с изискванията на ЗОИК, наредбата и Регламент (ЕС) 2018/2066. С решението за РЕПГ се одобрява и планът за мониторинг.
Решението и разрешителното за емисии на парникови газове (РЕПГ) по чл. 11 се издават в три екземпляра на хартиен носител. Разрешителното е безсрочно, освен ако не е посочено ограничение на времето за експлоатация на инсталацията. Едно РЕПГ обхваща една или повече инсталации на производствената площадка, експлоатирани от един и същ оператор.
Чл. 13 от Наредбата предвижда, че компетентният орган е задължен да връчи на оператора и на РИОСВ по един оригинал на решението, както и на РЕПГ на хартиен носител. Плана за мониторинг се предоставя на електронен носител. Тези действия трябва да се извършат в срок от 5 дни след издаването на решението по чл. 11.
Член 14 от Наредбата определя, че компетентният орган отказва да издаде разрешително за емисии на парникови газове (РЕПГ) в определени случаи, посочени в Закона за ограничаване на измененията в климата (ЗОИК). След отказа, органът е задължен да връчи на оператора и на Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) по един оригинал на решението в срок от 7 дни.
Чл. 15 от наредбата определя задълженията на операторите на инсталации с разрешителни за емисии на парникови газове (РЕПГ). Операторите трябва да уведомят компетентния орган при определени случаи, свързани с изменения в плана за мониторинг или работата на инсталацията. Компетентният орган преразглежда РЕПГ след получаване на уведомление и необходимите документи. В допълнение, при промяна на оператора, се изискват доказателства за тази промяна. При определени условия, свързани с малки инсталации, се прилагат общите правила на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ).
Чл. 16 от Наредбата определя процедурата за проверка на информацията, предоставена от операторите на инсталации, относно емисиите на парникови газове. Компетентният орган проверява информацията в 14-дневен срок и може да извърши проверка на място съвместно с РИОСВ. След приключване на проверките, операторът се уведомява за процедурата по издаване или актуализиране на разрешителното в 7-дневен срок. Преразглеждането може да бъде прекратено, ако не са изпълнени определени изисквания, като операторът се уведомява за това в 3-дневен срок.
Чл. 17 от Наредбата определя реда за актуализиране на разрешителните за емисии на парникови газове (РЕПГ) от инсталации. Компетентният орган трябва да издаде решение за актуализация в срок от 14 дни след преразглеждането, ако има промени в плана за мониторинг, смяна на оператора или изключване/включване на малки инсталации. Решението включва всички промени в разрешителното и плана за мониторинг, който е неразделна част от него. Операторът и съответната РИОСВ получават копие от решението и плана в срок от 5 дни след издаването му.
Чл. 18 от наредбата определя условията, при които компетентният орган провежда процедура за издаване на ново разрешително за емисии на парникови газове (РЕПГ). Процедурата се стартира при преразглеждане на РЕПГ, в случаите предвидени в член 34, ал. 2, т. 1 от Закона за опазване на околната среда и при промяна в плана за мониторинг, съгласно Регламент (ЕС) 2018/2066. Операторите са задължени да подадат заявление и план за мониторинг, след указание от компетентния орган, който след това проверява документите.
Член 19 от Наредбата за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове предвижда, че при констатирано неизпълнение на условията в разрешителното, компетентният орган отменя разрешителното с решение. Параграф 1 е отменен с изменение от 2020 г.
Чл. 20 от Наредбата регламентира задълженията на операторите на инсталации при прекратяване на дейността или промяна в работата им. Операторът е длъжен да уведоми компетентния орган в 14-дневен срок. След получаване на уведомлението, компетентният орган е длъжен да предостави становище на РИОСВ в 7-дневен срок. РИОСВ извършва проверка на данните в уведомлението в 14-дневен срок и представя становище в ИАОС. Ако дейността е прекратена, компетентният орган уведомява оператора за започване на процедура по отмяна на разрешителното в 10-дневен срок и отменя разрешителното в следващите 10 дни. Всички решения се връчват на оператора и РИОСВ в 5-дневен срок.
Чл. 21 от наредбата изисква авиационните оператори да подават план за мониторинг на годишните емисии и данните за тонкилометрите в ИАОС до 4 месеца преди началото на периода на докладване. Планът трябва да бъде изготвен в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/2066 и да включва информация относно методиката за мониторинг, както и данни за заплащането на дължимата такса. Измененията в текста влизат в сила от 19.05.2023 г.
Чл. 22 от наредбата определя процедурата за проверка на плановете за мониторинг на годишните емисии от компетентния орган. В срок от 14 дни след подаването на плана, органът проверява съответствието му с изискванията на Регламент (ЕС) 2018/2066. При установяване на несъответствия, органът дава указания за корекции, които авиационният оператор трябва да изпълни в същия срок. След приключване на проверката, компетентният орган уведомява оператора в 3-дневен срок относно съответствието на плана.
Чл. 23 от наредбата определя процедурата за одобрение на плановете за мониторинг на годишните емисии от авиационни оператори. Компетентният орган трябва да одобри плана в 7-дневен срок след уведомяване от оператора, при условие че операторът има валиден лиценз и планът е изготвен в съответствие с регламента на ЕС. Отказът за одобрение може да бъде направен в 5-дневен срок след приключване на проверката, при наличие на основания за отказ, определени в закона.
Авиационният оператор е задължен да уведомява компетентния орган при всяка промяна на оператора или при съществени изменения в плана за мониторинг на годишните емисии и данните за тонкилометрите. Компетентният орган одобрява актуализираните планове за мониторинг, представени от оператора.
Изпълнителният директор на ИАОС може да отмени плана за мониторинг, ако авиационният оператор не притежава валиден оперативен лиценз от държава членка на ЕС или не изпълнява одобрения план за мониторинг на годишните емисии и данните за тонкилометрите.
Операторите на инсталации и авиационните оператори, които извършват дейности, описани в приложения № 1 и 2 към Закона за опазване на околната среда, са задължени да осъществяват мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове. Това трябва да се извършва в съответствие с принципите, установени в Регламент (ЕС) 2018/2066, глава първа, раздел ІІ.
Операторите на инсталации и авиационните оператори, които извършват дейности по приложения № 1 и 2 към ЗОИК, трябва да осъществяват мониторинг на емисиите на парникови газове в съответствие с одобрен план за мониторинг. Те са задължени да осигурят достъп до обектите и документацията на компетентния орган, РИОСВ и верификационния орган за целите на верификацията, съгласно Регламент (ЕС) 2018/2067.
Операторите на инсталации и авиационните оператори трябва да уведомят компетентния орган за предложения за изменения на плана за мониторинг в срок от 14 дни. Компетентният орган разглежда тези предложения по определен ред. Операторите са задължени да поддържат документация за всички изменения и да прилагат както първоначалния, така и изменения план до одобрение. Ако операторите считат, че определена методика за мониторинг е неосъществима или води до високи разходи, те трябва да представят обосновка на компетентния орган, който оценява тези обстоятелства.
Операторите на инсталации, които извършват дейности по приложение № 1 към ЗОИК, трябва да осъществяват мониторинг на емисиите в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2018/2066 и одобрения план за мониторинг на инсталацията. Освен това, операторът е задължен да извършва мониторинг в съответствие със специфичните изисквания за сектора, посочени в Приложение IV на същия регламент.
Чл. 29 от наредбата определя изискванията за плана за мониторинг на емисиите от инсталации. Операторите трябва да посочат избраната методика за мониторинг, която може да бъде изчислителна или измервателна. При изчислителна методика се прилагат специфични изисквания от Регламент (ЕС) 2018/2066, а при измервателна методика - различни изисквания от същия регламент. Операторите могат да комбинират различни методики, но само след одобрение от компетентния орган. Непряката методика също е допустима след получаване на одобрение. В случай на временна промяна в методиката, операторите са длъжни да уведомят компетентния орган незабавно.
Наредбата установява методология за изчисление на емисиите на парникови газове, която включва данни за дейността, емисионен фактор и коефициент на окисление. Операторите на инсталации са задължени да следят данните от доставките или измерванията и да определят изчислителните коефициенти на база общопризнати стойности или лабораторни анализи. Прилагането на общопризнати стойности е задължително, освен ако операторът не може да докаже точността на специфичните стойности за дейността. Операторите трябва да използват акредитирани лаборатории за анализи, но в определени случаи може да бъде допуснато използването на неакредитирани лаборатории, при наличие на доказателства за спазване на еквивалентни изисквания.
Чл. 31 от Наредбата за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове предвижда, че при използване на няколко вида горива в една инсталация и необходимост от прилагане на изисквания от ниво 3 за специфичния коефициент на окисление, операторът е задължен да поиска разрешение от компетентния орган. Това разрешение е необходимо за предприемане на действия по чл. 37, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/2066.
Чл. 32 от наредбата определя, че операторът на инсталация е отговорен за определянето на данните за дейността, свързани с потоците от биомаса, съгласно чл. 38 и 39 от Регламент (ЕС) 2018/2066. Важно е да се отбележи, че емисионният фактор за биомаса е нула, което означава, че не се отчитат емисии от този източник.
Операторите на инсталации са длъжни да използват измервателни методики за емисиите на диазотен оксид (N2O) и количественото изразяване на преноса на CO2, съгласно Регламент (ЕС) 2018/2066. Измерванията трябва да се извършват по международно признати стандарти в акредитирани лаборатории. Операторите определят годишните емисии на CO2 и N2O, използвайки специфични формули от регламента. При мониторинг на други парникови газове се използват стандартизирани методи, разработени от Комисията, съгласно Директива (ЕС) 2018/410.
Член 34 от наредбата определя условията, при които инсталация се счита за инсталация с малки емисии, съгласно Регламент (ЕС) 2018/2066. Операторите на тези инсталации са задължени да провеждат мониторинг на емисиите на парникови газове в съответствие с одобрен план за мониторинг от компетентния орган.
Чл. 35 от наредбата определя как да се отчита CO2, съдържащ се в горивото. Според алинея 1, той се включва в емисионния фактор на горивото, съгласно Регламент (ЕС) 2018/2066. В алинея 2 се уточнява, че CO2 не се отчита в емисиите на инсталации, ако се прехвърля към друга инсталация или дейност от приложение № 1 към ЗОИК. В алинея 3 се посочва, че ако CO2 бъде отделен или прехвърлен извън инсталацията в обекти, които не са част от приложение № 1, той трябва да се отчете в емисиите на оригиналната инсталация.
Чл. 36 от Наредбата определя правилата за приспадане на емисиите CO2 от инсталации, свързани с транспортиране и дългосрочно съхранение на фосилен въглерод. Операторите могат да приспадат CO2, който не е отделен от инсталацията и е подаден за улавяне или съхранение, но не и за други видове пренос. Годишните доклади за емисиите трябва да включват идентификационни кодове на подаващата и приемащата инсталация. Измерването на количеството CO2 се извършва по методика, описана в чл. 35.
Операторите на инсталации, които отговарят на определени условия, трябва да изготвят годишен доклад за емисиите на парникови газове до 31 март всяка година. Мониторингът на емисиите трябва да се извършва в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2018/2066 и одобрения план за мониторинг.
Чл. 37 от наредбата определя задълженията на авиационните оператори относно мониторинга на емисиите на парникови газове. Операторите трябва да извършват мониторинг на емисиите и данните за тонкилометрите, да докладват емисиите в съответствие с приложението към ЗОИК и да подават план за мониторинг на компетентния орган не по-късно от 4 месеца преди започването на дейността. В случай на невъзможност за спазване на срока, планът за мониторинг трябва да бъде подаден незабавно, но не по-късно от 42 дни след началото на дейността.
Чл. 38 от наредбата определя задълженията на авиационните оператори, които искат да получат безплатно разпределение на квоти за емисии. Те трябва да извършват мониторинг на данните за тонкилометрите от полетите през годините на мониторинг. Освен това, операторите са задължени да подадат план за мониторинг до компетентния орган не по-късно от 4 месеца преди началото на годината на мониторинг.
Чл. 39 от наредбата определя методите за изчисляване на годишните емисии на CO2 от авиационни дейности. Авиационните оператори изчисляват емисиите, умножавайки годишното потребление на гориво по съответния емисионен фактор. Включва се и горивото от спомагателната силова установка. При липса на данни за действителното изразходвано гориво, се използва стандартизирано подреждане. Изчисленията се правят за всяко гориво и полет поотделно, а емисионните фактори се вземат от регламента. Операторите трябва да идентифицират източниците и степените на неопределеност.
Наредбата регламентира реда за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и мониторинг от операторите на инсталации и авиационните оператори. Според чл. 40, авиационни оператори с малки емисии са тези, определени в Регламент (ЕС) 2018/2066. Те могат да определят разхода на гориво по два начина и са задължени да представят в плана за мониторинг информация, доказателства за спазване на праговите стойности и информация за инструмента за оценка на горивната консумация. При надвишаване на праговите стойности, операторите трябва да уведомят компетентния орган и да представят изменения план за мониторинг.
Чл. 41 от Наредбата определя начина, по който авиационните оператори изчисляват данните за тонкилометри, свързани с авиационната дейност. Изчисленията се извършват в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/2066. За получаване на квоти, операторите умножават разстоянието на полета по полезния товар, като последният се изчислява на база броя на пътниците, без членовете на екипажа. Операторите могат да изберат между действителното или стандартното тегло за пътници и багаж, като стандартната стойност е 100 kg на пътник.
Операторите на инсталации и авиационните оператори са задължени да въвеждат, документират, прилагат и поддържат писмени процедури, които да отговарят на изискванията на глава V от Регламент (ЕС) 2018/2066, касаещи управлението и контрола на данните.
Операторите на инсталации и авиационните оператори трябва да осигуряват редовно калибриране и проверка на измервателната апаратура, да прилагат информационна система за обработка на данни, да определят отговорни лица за контрол на данните, да преглеждат и валидират данните съгласно съответния регламент и да коригират данните при установяване на неефективност в контролните дейности.
Операторите на инсталации и авиационните оператори имат право да възлагат определени дейности, свързани с управлението на данни или контролни дейности, на външни изпълнители. Това трябва да се прави в съответствие с изискванията на чл. 65 от Регламент (ЕС) 2018/2066.
Чл. 45 от наредбата предвижда, че при липса на данни за определяне на емисиите от инсталация, операторът е задължен да използва подходящ метод за оценка. Този метод трябва да осигури заместващи консервативни данни за съответния период, в съответствие с изискванията на чл. 66 от Регламент (ЕС) 2018/2066.
Операторите на инсталации и авиационни оператори са задължени да поддържат записи на всички данни и информация, свързани с емисиите на парникови газове, включително информация, изисквана от Регламент (ЕС) 2018/2066. При поискване, те трябва да предоставят достъп до тези данни на упълномощени лица от компетентния орган и на верификационния орган за целите на верификацията на докладите за емисиите.
Чл. 47 от Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове предвижда, че данните от мониторинга на годишните емисии и информацията за тонкилометрите трябва да се представят в ИАОС в годишен доклад. Този доклад трябва да бъде верифициран в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/2067 и да съдържа информацията по Приложение Х към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066.
Решенията на изпълнителния директор на ИАОС относно издаването, преразглеждането, актуализацията и отмяната на разрешителни за емисии на парникови газове (РЕПГ) са индивидуални административни актове. Те могат да бъдат обжалвани в сроковете и по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Наредбата определя правилата за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и авиационни оператори, участващи в европейската схема за търговия с емисии. Всяко решение на изпълнителния директор на ИАОС за одобрение или отказ на плановете за мониторинг може да се обжалва по реда на АПК. Наредбата въвежда изисквания от различни директиви на ЕС и определя условията за мониторинг и докладване на емисиите. Разрешителното за емисии е индивидуален административен акт, който позволява участие в схемата за търговия с емисии. Включва и преходни разпоредби, свързани с авиационните оператори и сроковете за прилагане на наредбата.
Наредбата определя условията за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации. В преходните и заключителни разпоредби се уточняват понятия като "неразумно високи разходи" и "разрешително за емисии на парникови газове", включително правилата за тяхното определяне и условията за участие в схемата за търговия с емисии.
Параграф §2 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата уточнява, че за целите на наредбата се прилагат определенията от § 1 на допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (ЗОИК) и от член 3 на Регламент (ЕС) 2018/2066. Изменението е обнародвано в Държавен вестник, брой 44 от 2023 г. и влиза в сила на 19.05.2023 г.
Наредбата въвежда изисквания на три основни директиви на Европейския съюз: Директива 2003/87/ЕО за търговия с квоти за емисии на парникови газове, Директива 2008/101/ЕО, която включва авиационните дейности в схемата за търговия с квоти, и Директива (ЕС) 2018/410, която цели засилване на разходоефективните намаления на емисии и нисковъглеродните инвестиции.
Наредбата съдържа мерки за прилагане на различни регламенти на Европейския съюз, свързани с търговията с емисии на парникови газове. Измененията влизат в сила от 19.05.2023 г. и се отнасят до делегиран регламент, регламенти за проверка на данни и мониторинг на емисиите, които са в съответствие с Директива 2003/87/ЕО.
До 31 декември 2016 г. наредбата не се прилага за авиационни оператори, които са включени в обхвата на чл. 1, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 421/2014, свързан с търговията с квоти за емисии на парникови газове. Тази разпоредба е в контекста на изпълнението на международно споразумение за емисиите от международната авиация до 2020 г.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 320 от 23 ноември 2020 г., което изменя и допълва Наредбата, приета с Постановление № 265 на Министерския съвет от 2014 г. Обнародването е в Държавен вестник, брой 101 от 2020 г., и е в сила от 27.11.2020 г.
Наредбата за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 78 от 17 май 2023 г., което е в сила от 19.05.2023 г. и е свързано с изменения и допълнения на нормативни актове на Министерския съвет.
Наредбата за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник". Включва приложения, които описват необходимите данни за заявлението за издаване на разрешително, включително информация за оператора, инсталацията, планираните мерки за мониторинг и докладване. Също така, наредбата предвижда образец на разрешително, съдържащо основни данни за оператора, инсталацията и условията за мониторинг и докладване на емисиите.