ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за кредитните институции определя условията и реда за лицензирането, дейността и надзора на банките в България, с цел осигуряване на стабилна и сигурна банкова система и защита на интересите на вложителите. Българската народна банка (БНБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) са компетентните органи по пруденциалния надзор. Законът урежда също така правомощията на БНБ в контекста на различни европейски регламенти, свързани с банковата дейност и финансовите инструменти. При наличие на специален закон, кредитните институции трябва да спазват и изискванията на този закон и на Регламент (ЕС) № 575/2013, като в случай на противоречие, предимство имат изискванията на закона и регламента.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за кредитните институции определя какво представлява банка (кредитна институция) и какви дейности може да извършва. Банка е юридическо лице, което привлича влогове и предоставя кредити, или извършва определени финансови дейности при спазване на условия за активи. Банката може да извършва допълнителни дейности, включително плащания, издаване на средства за плащане, депозитарни услуги и други, само ако са включени в лиценза й. Освен това, се определят условията за публично привличане на влогове и за извършване на дейности от банки, регистрирани в трети държави. Включени са и нови разпоредби относно предоставянето на паневропейски пенсионни продукти.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за кредитните институции определя финансовата институция като лице, което извършва основно дейности като отпускане на кредити, придобиване на дялови участия и други финансови услуги, различни от публично набиране на средства. Включва и различни видове холдинги и посредници, но изключва застрахователни холдинги.
Чл. 3а
Чл. 3а от Закона за кредитните институции определя условията за вписване на лица, които извършват дейности по финансов лизинг, гаранционни сделки, факторинг и други форми на финансиране. Лицата трябва да имат търговска регистрация, да посочват съответната дейност в предмета си на работа, да имат необходимия капитал, а основната им дейност да се извършва в България. Управляващите трябва да притежават необходимата квалификация и репутация. Чуждестранните институции също могат да се вписват при определени условия. БНБ контролира вписването и може да отказва или заличава регистрации при несъответствия. Не подлежат на регистрация лица, които извършват кредитиране като спомагателна услуга или предоставят кредити чрез платформа за колективно финансиране. Такси за вписване и удостоверения се заплащат на БНБ.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за кредитните институции определя изключенията от приложението на закона. Не се прилагат разпоредбите на закона за Българската народна банка, взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на свои членове, заложните къщи, както и за пощенските оператори относно дейността им по извършване на пощенски парични преводи, с изключение на определени случаи, свързани с надзора на консолидирана основа.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за кредитните институции определя изключения от забраната за публично привличане на влогове и други възстановими средства. Тази забрана не важи за българската държава, общините и международни публични организации, както и за дейности на лица, уредени със закон или правото на ЕС, които са под надзор за защита на вложителите. В допълнение, Европейската комисия и Европейският банков орган трябва да бъдат уведомявани за закони, които позволяват на предприятия, различни от кредитни институции, да привлекат публични средства.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за кредитните институции определя условията за употреба на термина "банка" в имената и рекламите на субектите. Лицата без лиценз за банкова дейност нямат право да използват термина "банка" или производни на него, освен ако името им е признато със закон или международно споразумение. Наименованията на банките не могат да наподобяват наименованията на други банки в България или реномирани международни банки без тяхно съгласие. Лицензирани банки от други държави членки могат да използват своите имена, при условие че БНБ може да изисква отличителни добавки, ако е необходимо за разграничаване.
Чл. 7
Законът предвижда, че банките се учредяват като акционерни дружества и подлежат на разпоредбите на Търговския закон, освен ако не е указано друго. Минималният внесен капитал при учредяване на банка е 5 млн. евро, а вноските за акции трябва да бъдат само парични. Банките имат право да откриват повече от един клон, а седалището и адресът на управление трябва да съвпадат с мястото на реалното управление и да се намират в държавата, където банката извършва дейност.
Чл. 8
Съгласно чл. 8 от Закона за кредитните институции, банките могат да издават само безналични акции. Всяка акция предоставя правото на един глас на акционера.
Чл. 9
Уставът на банката, съгласно Чл. 9 от Закона за кредитните институции, трябва да включва данни, предвидени в Търговския закон, както и информация за сделките, които банката ще извършва. Освен това, уставът трябва да определи пълномощията за подписване и представляване на банката, както и начина на извършване на вътрешния контрол.
Чл. 10
Законът предвижда, че банката трябва да се управлява и представлява от поне две лица, от които едно владее български език. Лицата трябва да присъстват лично на адреса на управление и не могат да възлагат управлението само на едно от тях. Юридически лица не могат да бъдат членове на управителния съвет. Членовете на управителния и надзорния съвет трябва да имат разнообразна квалификация и опит, а условията за участие в управителни органи на други юридически лица се определят с наредба на БНБ. Членовете трябва да притежават достатъчни знания и опит за управление на рисковете в банката.
Чл. 10а
Член 10а от Закона за кредитните институции определя изискванията за независимост на членовете на надзорния съвет и на съвета на директорите на банки. Според него, поне един от членовете на тези органи трябва да бъде независим. Определят се условията, при които едно лице може да бъде считано за независим член, включително липса на служебни отношения, дялово участие, значителни финансови отношения с банката и родствени връзки с членове на управителните органи. За значимите банки и тези с акции на регулиран пазар, независимите членове трябва да бъдат поне една трета от състава.
Чл. 11
Членовете на управителния съвет и съвета на директорите на банки трябва да отговарят на определени изисквания: да имат висше образование (магистър), опит в банковия сектор, да не са осъждани за престъпления, да не са били членове на органи на несъстоятелни дружества, да не са свързани с членове на органите на банката, и да не са несъстоятелни длъжници. Одобрението на БНБ е необходимо за назначаването на тези лица.
Чл. 11а
Чл. 11а от Закона за кредитните институции определя изискванията към лицата, заемащи ключови позиции в банка. Тези лица трябва да притежават необходимите знания и опит, съгласно критерии, определени с наредба. Ключовите позиции включват главния финансов директор, ръководителите на службите за вътрешен одит, управление на риска и нормативно съответствие, както и управителите на клонове в чужбина и други лица с влияние върху управлението на банката. Българската народна банка (БНБ) извършва оценка на пригодността на тези лица и банките са задължени да уведомяват БНБ за новоназначени лица в 10-дневен срок. БНБ има срок от 4 месеца да се произнесе, а при възражения от нейна страна, банката трябва да предприеме мерки или да освободи лицето.
Чл. 12
Член 12 от Закона за кредитните институции е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 24 от 2009 г., с влизане в сила на 31.03.2009 г. В закона се разглеждат теми, свързани с лицензирането и разрешенията за банкова дейност, като част от глава трета.
Чл. 13
Член 13 от Закона за кредитните институции регламентира изискванията за издаване на лиценз за извършване на банкова дейност. Лицензът се издава от Българската народна банка (БНБ) след подаване на писмено заявление, придружено от документи, включващи учредителни актове, данни за акционерите, план за дейността на банката, описание на управленската структура, системи за вътрешен контрол, информация за членовете на управителния орган и данни за действителния собственик. Прилага се и проверка на финансовото състояние на акционерите и тяхната квалификация. Преди издаването на лиценз, БНБ провежда консултации с надзорни органи от други държави членки, когато банката е дъщерно дружество на чуждестранна банка или застраховател.
Чл. 13а
Инвестиционен посредник, получил лиценз за дейности по Закона за пазарите на финансови инструменти, трябва да подаде заявление за лиценз за банка, ако средномесечният размер на активите му за 12 месеца е равен или надвишава 30 милиарда евро, или ако е част от група с общи активи над 30 милиарда евро. Заявлението се подава в БНБ с необходимите документи и информация за акционерите. Преди решение, БНБ взема предвид оценката на Комисията за финансов надзор.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за кредитните институции определя условията и процедурата за издаване на лиценз за банкова дейност. Преди произнасянето по заявлението, компетентният орган извършва проучвания относно валидността на документите и финансовото състояние на заявителя. Лиценз се издава, ако са изпълнени редица условия, включително съответствие на учредителните актове с закона, наличие на минимален капитал, надеждност на членовете на управителния и надзорния съвет, и ясност на произхода на средствата на акционерите. Решението за издаване на лиценз трябва да бъде взето в срок до три месеца от подаването на заявлението.
Чл. 15
Законът определя условията за издаване на лиценз за извършване на банкова дейност. Заявителят трябва да удостовери, че са изпълнени следните изисквания: минимален капитал, квалификация на управителите, подходящи сгради и техническо оборудване, както и създадени служби за управление на риска и одит. Лицензът може да не покрива определени сделки, ако заявителят не е квалифициран. Ако изискваните документи не бъдат представени в срок, лицензът се отказва. Издадените лицензи се регистрират от БНБ и уведомяват ЕБО за изискванията и издадените лицензи.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за кредитните институции определя условията, при които компетентният орган отказва издаването на лиценз. Отказът е допустим, ако не са изпълнени условията по чл. 14, ал. 3 или ако заявителят не е представил всички необходими документи в срок или информацията е непълна или недостоверна. При отрицателно становище от Комисията за финансов надзор, лицензът също не се издава. Всички откази трябва да бъдат мотивирани, а срокът за издаване или отказ на лиценз е 12 месеца от получаване на заявлението.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за кредитните институции регламентира условията и процедурата за получаване на лиценз за извършване на банкова дейност в България от клон на банка, регистрирана в трета държава. Заявлението за лиценз трябва да съдържа заверен препис от акта за регистрация, разрешение за банкова дейност, устав, план за дейността на клона, организационна структура, финансови отчети за последните три години, писмено съгласие от надзорния орган на трета държава и други изисквани документи. Лицензът не дава право на клона да извършва дейности, забранени на банката в нейното седалище. Издаването на лиценз е възможно при наличие на ефективен надзор, споразумение за сътрудничество, реномирана банка и подходяща организационна структура. БНБ уведомява Европейския банков орган за издадените лицензи и може да откаже издаването им при несъответствие с изискванията.
Чл. 18
Търговското представителство на банка в България трябва да представи в БНБ копие от регистрационния акт в Българската търговско-промишлена палата в срок от 14 дни след издаването му. То не е разрешено да извършва търговска дейност.
Чл. 19
Ако заявителят получи отказ за издаване на лиценз за извършване на банкова дейност, той може да подаде ново искане не по-рано от 12 месеца след влизането в сила на отказа.
Чл. 20
Член 20 от Закона за кредитните институции позволява на банки, лицензирани в държава членка на ЕС, да извършват банкови дейности в България чрез клон, при условие че дейностите са включени в лиценза и след уведомление на БНБ от компетентния орган. Всяка такава банка може да създаде само един клон в България, независимо от броя на местата на дейност.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за кредитните институции регламентира действията на Българската народна банка (БНБ) относно надзора на чуждестранни банки, които желаят да извършват дейност на територията на Република България. БНБ трябва да предприеме необходимите действия в срок до два месеца след уведомление от компетентните органи на изпращащата държава. В този срок БНБ може да определи условия за извършване на дейността, свързани с обществените интереси. След получаване на съобщение от БНБ или изтичане на определения срок, чуждестранната банка може да започне дейността си. При промяна в обстоятелствата, БНБ има срок от един месец да определи нови условия.
Чл. 21а
Чл. 21а от Закона за кредитните институции регламентира условията, при които банки, лицензирани в държави членки на ЕС, могат да извършват дейности в България чрез обвързани агенти. Банката може да започне дейността след уведомление от БНБ или, ако такова не е получено, в срок до два месеца от уведомлението на компетентния орган на изпращащата държава. Обвързаният агент се счита за част от клона на банката, когато дейността се извършва и чрез клон, а в случай на работа само с обвързан агент, се прилагат изискванията на закона за клон.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за кредитните институции регламентира условията, при които банки, лицензирани в други държави членки на ЕС, могат да извършват дейности в България. Те трябва да уведомят БНБ и да посочат представителите си. При извършване на дейности чрез обвързани агенти, БНБ публикува информация за тях. Освен това, банките могат да предоставят дистанционен достъп до търговски системи за участници в България, при което БНБ може да изисква информация за тези участници.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за кредитните институции определя условията, при които лицензирана банка в България може да открива клонове или да извършва дейности на територията на друга държава членка. Банката е длъжна да уведоми Българската народна банка (БНБ) за намерението си, като предостави подробна информация относно клона или обвързани агенти. БНБ следи за съответствието на планираната дейност с организационната структура и финансовото състояние на банката и има правото да изисква допълнителна информация или да откаже да изпрати информация на компетентните органи на приемащата държава. В срок от три месеца БНБ уведомява банката за своето решение. Отказите от страна на БНБ подлежат на обжалване.
Чл. 23а
Чл. 23а от Закона за кредитните институции определя, че в случаите, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) е компетентен орган, се прилагат процедурите, посочени в част II, дял 3 от Регламент (ЕС) № 468/2014. Тези процедури касаят сътрудничеството между ЕЦБ и националните компетентни органи в рамките на единния надзорен механизъм.
Чл. 24
Член 24 от Закона за кредитните институции регламентира условията, при които финансова институция със седалище в държава членка на ЕС може да извършва дейност в България. За целта е необходимо уведомление от компетентния орган на държавата, в която е седалището на институцията, и удостоверение за спазване на условията на националното законодателство. При получаване на информация, че институцията не отговаря на условията, тя губи правата си и дейността ѝ подлежи на българското законодателство. Разпоредбите не важат за институции, които имат право да действат в България по друг закон.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за кредитните институции определя условията, при които финансова институция със седалище в България може да извършва дейности на територията на друга държава членка. Необходими са следните условия: учредителният акт предвижда предоставяне на услуги; банката майка е лицензирана; институцията осъществява дейности в България; банката майка притежава 90% от гласовете; гаранции за задълженията на институцията; и надзор на консолидирана основа. Компетентният орган издава удостоверение при спазване на условията.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за кредитните институции предвижда задължение за банката майка или съвместно притежаващите банки да уведомят Българската народна банка (БНБ) за промени в обстоятелствата, свързани с финансовата институция, в срок от 7 дни. При спиране на съответствието с условията по чл. 25, ал. 1, компетентният орган уведомява органите на приемащата държава, като от датата на уведомяването дейността на финансовата институция се регулира по законодателството на тази държава.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за кредитните институции указва, че разпоредбите на чл. 24 - 26 се прилагат и за финансовите институции, които са дъщерни дружества на други финансови институции, както и за холдингите със смесена дейност. Това означава, че правилата, които важат за основните кредитни институции, важат и за техните дъщерни компании и холдинги, които извършват различни видове дейности.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за кредитните институции регламентира условията, при които физически и юридически лица могат да придобиват акции или права на глас в банки, лицензирани в България. Необходимо е предварително одобрение, ако участието става квалифицирано или достига определени прагове (20%, 33%, 50%). Одобрение е нужно и при придобиване на акции на фондовата борса. При обективни обстоятелства, при които участието става квалифицирано, лицата трябва да поискат одобрение в срок от един месец. Българската народна банка провежда консултации с надзорни органи в други държави членки, когато заявителите са лицензирани в тези държави.
Чл. 28а
Член 28а от Закона за кредитните институции определя процедурата за получаване на одобрение от БНБ за придобиване на дялове или акции в кредитна институция. Лицата, които искат одобрение, трябва да подадат писмено заявление и необходимите документи. Компетентният орган извършва преценка на заявителя, като взима предвид репутацията, опита и финансовата стабилност на заявителя и членовете на управителния съвет. Одобрение се издава при наличие на подходящи условия за управление на кредитната институция и отсъствие на съмнения за пране на пари или финансиране на тероризма. Компетентният орган може да откаже одобрение, ако заявеното придобиване не отговаря на критериите или информацията е непълна.
Чл. 28б
Чл. 28б определя процедурата за разглеждане на заявления за одобрение на придобивания от кредитни институции. БНБ потвърджава получаването на заявление в срок от два работни дни и посочва срок за произнасяне. Компетентният орган разглежда заявлението в срок от 60 работни дни, с възможност за искане на допълнителна информация, което може да спре срока за преценка. Спирането не може да надвишава 20 работни дни, а в определени случаи може да бъде удължено до 30 работни дни. Одобрението или отказът се съобщават в срок до два работни дни след решението. Ако не се произнесе в указания срок, заявлението се счита за одобрено. Процедурата е независима за всяко заявление, а изискванията към документите се определят с наредба на БНБ.
Чл. 28в
Чл. 28в от Закона за кредитните институции регламентира процедурата при издаване на одобрение, когато то е свързано с одобрение на финансов холдинг от компетентен орган на друга държава членка. В такъв случай, компетентният орган в България трябва да се консултира с консолидиращия надзорен орган и, ако е необходимо, с компетентния орган в държавата, където е седалището на финансовия холдинг. Срокът за произнасяне по предходната разпоредба спира за не повече от 20 работни дни, докато приключи производството пред съответния компетентен орган.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за кредитните институции определя действията, които банките не могат да извършват без писмено разрешение от компетентния орган. Тези действия включват откриване на клон в трета държава, изменение на наименованието, преобразуване, извършване на банкови сделки извън лиценза, увеличаване на капитала с непарични вноски, обратно изкупуване на акции, намаляване на капитала и учредяване или придобиване на контрол върху банка в чужбина. Искането за разрешение трябва да бъде разгледано в тримесечен срок и в определени случаи е необходимо разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. Условията и редът за издаване на разрешенията се определят с наредба на БНБ.
Чл. 29а
Сделките, решенията и действията, извършени без предварително одобрение, предвидено в чл. 28, ал. 1 и 2 или без разрешение по чл. 29, ал. 1, са нищожни. Централният депозитар вписва в акционерната книга на банката придобиването на акции след представяне на необходимото одобрение, а в определени случаи след потвърждение от БНБ.
Чл. 29б
Чл. 29б от Закона за кредитните институции регламентира условията за преобразуване на банки в България. Преобразуването чрез сливане е разрешено само с друга банка и изисква лиценз за новоучреденото дружество. Вливането е допустимо, ако приемащото дружество е банка, и може да включва различни финансови институции. Разрешение за вливане не се издава, ако лицензът на приемащата банка не позволява извършването на дейността на вливащото се дружество. Не се допуска преобразуване чрез промяна на правната форма или прехвърляне на имущество на едноличен собственик. За разделяне или отделяне е необходимо новите дружества да притежават съответния лиценз.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за кредитните институции регламентира процеса по увеличаване на капитала на банките. Общото събрание или управителният съвет определя срок за вноските от акционерите, който не може да надвишава 6 месеца. Ако вноските не са извършени в срока, акциите се обезсилват и се предприемат действия за намаляване на капитала. При неизпълнение на тези условия, БНБ може да поиска вписване на изменение в търговския регистър. Също така, съществуват специфични разпоредби за акционери, при които възникват основания за искане на разрешение.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за кредитните институции предвижда, че акционер, който увеличава дела си в банка чрез капиталовложения, трябва да получи предварително писмено одобрение, ако участието му стане квалифицирано или достигне определени прагове (20%, 33% или 50%). Също така, се изисква одобрение, когато банката става дъщерно дружество. За акционери с по-малко от приетата сума за увеличение на капитала, се прилагат специфични правила. Необходимата документация за одобрение се определя от БНБ. При нарушение на изискванията, придобиването на акции остава валидно, но могат да се приложат санкции.
Чл. 32
Член 32 от Закона за кредитните институции регламентира задълженията на лица, които придобиват три или повече процента от акциите или правата на глас в банка, лицензирана в България. При такова придобиване, Централният депозитар уведомява БНБ за данните на лицето в срок от 7 дни. Лицето е задължено да предостави документи при поискване от БНБ. При неизпълнение на това задължение или при представяне на непълна информация, могат да се приложат санкции. Освен това, правомощия за санкции могат да бъдат упражнени и при установяване на неверни данни или при наличие на обстоятелства, които биха могли да застрашат надеждността на банката.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за кредитните институции изисква физически или юридически лица, които желаят да прехвърлят квалифицирано дялово участие в банка, или да намалят участието си под определени прагове (20%, 33%, 50%), да уведомят БНБ. Уведомлението трябва да включва информация за размера на дяловото участие преди и след прехвърлянето. При прекратяване на дъщерно дружество, също е необходимо уведомление до БНБ. Срокът за уведомление е 10 дни преди настъпване на събитието.
Чл. 34
Банките, лицензирани в България, са задължени да уведомят Българската народна банка (БНБ) в срок от 7 дни за всяко придобиване или прехвърляне на акции, което води до промяна на дяловите участия на акционерите под или над определени прагове. Освен това, до 15-о число на месеца след всяко тримесечие, банките трябва да предоставят на БНБ информация относно акционерите с квалифицирано дялово участие и размера на това участие.
Чл. 35
Вписването на банка в търговския регистър става след представяне на издадения лиценз. За промените, свързани с чл. 29, ал. 1, е необходимо съответно разрешение.
Чл. 35а
Чл. 35а от Закона за кредитните институции определя задълженията на финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност по отношение на получаване на одобрение от компетентния орган. Финансовите холдинги трябва да предоставят информация относно организационната структура, управлението, спазването на специфични изисквания и други съответни данни. Одобрението се издава при спазване на определени условия, а в случай на несъответствие, компетентният орган може да откаже издаването на одобрение. БНБ следи за спазването на условията и предоставя информация на други компетентни органи, когато е необходимо.
Чл. 35б
Чл. 35б от Закона за кредитните институции урежда процедурите за оценка и вземане на съвместни решения, когато финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност е в друга държава членка. Компетентният орган изготвя оценка за спазването на условията и я изпраща на съответния орган в друга държава. Съвместното решение трябва да бъде взето в срок от два месеца. При разногласия, въпросът се отнася до Европейския банков орган (ЕБО), което отлага вземането на решение до получаване на тяхното становище. Съвместните решения трябва да бъдат мотивирани и предоставени на съответния финансов холдинг.
Чл. 35в
Чл. 35в регламентира участието на компетентния орган в България при вземането на съвместни решения с консолидиращия надзорен орган относно одобрение на финансови холдинги, когато техните седалища са в България. Решението трябва да бъде взето в срок от два месеца след оценката от консолидиращия орган. При разногласия, въпросът се отнася до Европейския банков орган (ЕБО) за разглеждане, а съвместното решение се отлага до получаване на решение от ЕБО. Всички съвместни решения трябва да бъдат мотивирани.
Чл. 35г.
Чл. 35г. регламентира процедурата за вземане на решения относно финансови холдинги със смесена дейност. Когато компетентният орган не е координатор, е необходимо съгласие от координатора. Ако компетентният орган е координатор, но не е консолидиращ надзорен орган, той участва в решенията като координатор. При разногласия, решенията се отнасят до ЕБО или Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване. Решенията не засягат задълженията по Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за кредитните институции определя условията, при които лицензът за извършване на банкова дейност може да бъде отнет. Лицензът може да бъде отнет, ако банката не започне дейност в срок от 12 месеца, извърши нарушения, предостави неверни сведения, преустанови дейност за повече от 6 месеца, не отговаря на условията за издаване на лиценз, не спазва пруденциалните изисквания, или ако Българската народна банка установи, че влоговете в банката са неналични. Лицензът задължително се отнема при установена неплатежоспособност. С отнемането на лиценза се прекратява дейността на банката и се извършва ликвидация.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за кредитните институции описва процедурите, които следват след отнемането на лиценза на банка. При отнемане на лиценза, БНБ подава искане до търговския регистър за вписване на прекратяване на дейността и обявяване в ликвидация. В случаи на несъстоятелност, БНБ подава искане до компетентния съд не по-късно от два работни дни след отнемането на лиценза. Решенията за отнемане на лиценз се обявяват в търговския регистър, а БНБ уведомява и ЕБО за всеки отнет лиценз. При банки с клонове в други държави членки, БНБ уведомява съответните надзорни органи.
Чл. 38
Българската народна банка (БНБ) има право да отнеме лиценза за извършване на банкова дейност на банка от трета държава, която оперира чрез клон, при определени условия. Лицензът може да бъде отнет на основание на чл. 36, ал. 1, а също така и автоматично, ако лицензът на съответната банка е отнет от компетентния орган в страната, където е седалището й. След отнемането на лиценза, БНБ е задължена да информира обществеността за това решение.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за кредитните институции определя изискванията към банките относно собствен капитал и капиталови буфери. Банките трябва да поддържат адекватен собствен капитал спрямо рисковете, произтичащи от тяхната дейност. Те са задължени да имат капиталови буфери, които се регулират от наредба на Българската народна банка (БНБ), включително условия за изплащане на дивиденти и покриване на загуби от акционери. БНБ също така определя условията за издаване на разрешения за включване на капиталови инструменти в базовия собствен капитал и изисквания за одобрение на капиталови инструменти. Банките имат право да включват определени капиталови инструменти в допълнителния капитал след предварително одобрение от БНБ.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за кредитните институции уточнява, че за договорите, при които банките привличат средства с цел увеличаване на собствения капитал, не се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, както и на Закона за банковата несъстоятелност. Тези закони предвиждат по-благоприятен режим за правата на кредиторите в сравнение с условията по договора за привличане на средства.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за кредитните институции регламентира условията за изплащане на дивиденти от банките. Според алинея 1, банките не могат да изплащат дивиденти или да разпределят капитал, преди да заделят необходимите средства за фонд "Резервен". Алинея 2 уточнява, че средствата от фонд "Резервен" не могат да се използват за разпределение на дивиденти без разрешение от компетентния орган, посочен в чл. 1, ал. 2.
Чл. 42
Член 42 от Закона за кредитните институции определя задълженията на банките относно управлението на активите и пасивите, като акцентира на необходимостта от приемане на планове за финансиране и ликвидност, поддържане на ликвидни средства, система за контрол на лихвения риск, коригиране на падежната структура при пазарни промени и наличност на информация за ликвидната позиция. Ликвидните активи и другите изисквания за управление на ликвидността се определят с наредба на Българската народна банка (БНБ).
Чл. 43
Член 43 от Закона за кредитните институции е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 27 от 2014 година.
Чл. 44
Решенията, които водят до формиране на голяма експозиция, се приемат от управителния съвет на кредитната институция. Ако експозицията надвишава 15% от собствения капитал, решението трябва да бъде взето с единодушие на членовете на управителния съвет.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за кредитните институции урежда условията, при които банката може да формира експозиции към определени лица, включително администратори на банката, акционери и техни роднини, както и лица, упражняващи контрол върху банката. За формирането на експозиции е необходимо единодушно решение на колективния и управителен орган и предварително одобрение на надзорния съвет. Има изключения, при които не се изисква това одобрение, като например когато размерът на експозицията е в рамките на предварително одобрени лимити или е под определен праг. Забранява се предоставянето на облагодетелстващи условия на тези лица. Общата експозиция не може да надвишава 10% от собствения капитал на банката, като общият размер на всички експозиции не може да надхвърля 20%.
Чл. 45а
Чл. 45а от Закона за кредитните институции задължава банките да установят и прилагат вътрешни правила и процедури за наблюдение и докладване на експозициите към определени лица. Правилата трябва да включват механизъм за проследяване на контролната линия или квалифициран акционерен дял до действителния собственик на тези лица.
Чл. 45б
Чл. 45б от Закона за кредитните институции задължава банките да съставят и представят тримесечен отчет за експозициите си към физически и юридически лица, посочени в чл. 45, ал. 1. Формата и съдържанието на този отчет се определят с наредба. Датата на влизане в сила на разпоредбата е 05.12.2017 г.
Чл. 45в
Българската народна банка е задължена да приеме наредба, която да регламентира прилагането на разпоредбите от чл. 45 до чл. 45б от Закона за кредитните институции. Тази наредба е приета с изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 97 от 2017 г. и влиза в сила на 05.12.2017 г.
Чл. 46
Администраторите, които предоставят кредити в нарушение на разпоредбите на чл. 44 и 45 от Закона за кредитните институции, носят солидарна отговорност за предоставените суми заедно с кредитополучателя. Това означава, че те могат да бъдат задължени да възстановят сумите, предоставени на кредитополучателя, в случай на нарушение.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за кредитните институции, който е изменен с ДВ, бр. 24 от 2009 г. и е в сила от 31.03.2009 г., е отменен с ДВ, бр. 27 от 2014 г. В допълнение, глава пета, която се отнася до особените правила за дружества за електронни пари, е отменена с ДВ, бр. 101 от 2010 г.
Чл. 48
Член 48 от Закона за кредитните институции е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 101 от 2010 г., и влезе в сила на 30 април 2011 г.
Чл. 49
Член 49 от Закона за кредитните институции е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 101 от 2010 година, и е в сила от 30 април 2011 година.
Чл. 50
Член 50 от Закона за кредитните институции е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 101 от 2010 г., и влиза в сила от 30 април 2011 г. Тази разпоредба е част от глава шеста, която се отнася до разкриването на конфликт на интереси и принципа на доверителност в дейността на кредитните институции.
Чл. 51
Член 51 от Закона за кредитните институции предвижда задължения за администраторите в банките относно разкриването на делови интереси. Всеки администратор трябва да разкрие писмено пред управителния орган на банката търговския, финансовия или друг делови интерес, който той или членовете на семейството му имат от сделки с банката. Делови интерес се счита, когато администраторът или член на семейството му е страна по договора или е икономически свързан с него. Администраторите трябва да декларират имената и адресите на икономически свързаните лица при встъпване в длъжност и да подават нова декларация при промяна на обстоятелствата. Те не могат да участват в преговори или решения, свързани с сделки, от които имат делови интерес. Служителите на банката трябва да поставят интересите на банката и клиентите над своите собствени. Банките трябва да организират дейността си така, че да предотвратят конфликти на интереси.
Чл. 52
Сделките, които са сключени от администратор в нарушение на разпоредбите на чл. 51 от Закона за кредитните институции, се считат за нищожни. Нищожността на тези сделки може да бъде обявена от съда, ако бъде подаден иск от банката, Българската народна банка (БНБ) или от друго заинтересовано лице.
Чл. 53
Член 53 от Закона за кредитните институции предвижда, че ако БНБ установи нарушение на чл. 51 от страна на администратор, тя има правомощия да задължи компетентния орган на банката да прекрати правомощията на администратора в определен срок. В случай че администраторът не бъде освободен в зададения срок, БНБ може да го отстрани от длъжност.
Чл. 54
Член 54 от Закона за кредитните институции предвижда, че банките трябва да приемат правила, които да регулират начина на разкриване на конфликти на интереси и да осигурят доверителност. Целта е да се предотврати увреждането на интересите на клиентите на банката, както и на самата банка, в случай на конфликт с интересите на администратори или служители.
Чл. 55
Съгласно чл. 55 от Закона за кредитните институции, банките имат правото да емитират облигации и други дългови ценни книжа в евро и в чуждестранна валута. Тези права включват и всякакви свързани права с дълговите ценни книжа.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за кредитните институции описва създаването и поддържането на информационна система от Българската народна банка, която обхваща паричните задължения на клиентите към различни финансови институции. Информацията в системата е достъпна за определени държавни органи и институции, които имат задължения за проверка и контрол. Условията за достъп и функциониране на системата ще бъдат определени с наредба на БНБ. Информацията се съхранява за срок от 5 години и физически и юридически лица могат да получават информация за себе си при спазване на определени условия. Отговорността за поддържането на данни и за извършените проверки е на съответните институции.
Чл. 56а
Чл. 56а от Закона за кредитните институции предвижда създаването и поддържането на електронна информационна система от Българската народна банка (БНБ), която съдържа информация за банковите и платежните сметки, титулярите на сметки, запори, наематели на сейфове и техните пълномощници. Банките и платежните институции са задължени да предоставят информация на БНБ поне веднъж седмично. Достъп до информацията имат различни държавни органи, включително съдебната власт, полицията, данъчните органи и др. Физически и юридически лица могат да искат информация за себе си, при спазване на определени условия. Информацията се съхранява за 5 години след закриване на сметките. Разходите за достъп до информация от системата се покриват от държавния бюджет.
Чл. 57
Банките могат да приемат пари на влог само при обявени условия, които трябва да се прилагат за всички клиенти. Условията включват лихвени проценти, методи за изчисление на лихвата, периоди на плащания, минимални суми за влог, срокове за предизвестие при теглене, информация за гарантиране на влоговете и задължителна маркировка на влоговете. При срочни влогове с фиксиран лихвен процент, лихвата не може да се намалява преди изтичане на срока. БНБ уведомява вложителите за преобразуване на банка и им дава възможност да изтеглят влоговете си без неустойки.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за кредитните институции регламентира задълженията на банките при отпускане на кредити. Банките са длъжни да предоставят на клиентите си безплатно и в писмена форма информация за условията по кредитите, включително общите разходи, лихвения процент, допълнителните задължения и условията за предсрочно погасяване. При промяна на лихвения процент или такси, банките трябва да уведомят клиентите предварително. В случай на промяна на референтния лихвен процент, банките следват определен план за действие и уведомяват клиентите за измененията. Членът не се прилага за кредити по Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за кредитните институции задължава банките да обявяват условията по влоговете и кредитите на достъпни места, да формулират информацията ясно и разбираемо, а при поискване от клиентите да предоставят допълнителна информация относно условията, реда и сроковете за изплащане на гарантираните размери на влоговете.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за кредитните институции регламентира условията за предоставяне на кредити от банките. Забранено е банката да приема акции, издадени от нея или свързани лица, като обезпечение. При неплащане на кредита, банката може да поиска заповед за незабавно изпълнение, като предостави извлечение от счетоводните си книги с информация за непогасени вноски и дългове. Договорът може да предвижда продажба на заложената вещ на търг. Банката има право на законна ипотека върху имоти, придобити чрез кредит. При определени условия, кредиторът се удовлетворява от продажбата на имота. При пълно погасяване на кредита, банката е длъжна да заличи обезпеченията в срок от 14 дни.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за кредитните институции позволява на банките да изискват от кредитополучателите да предоставят отчетни и други документи, свързани с кредита и тяхната дейност. Освен това, банките имат право да извършват проверки на обезпеченията и за целевото използване на предоставените кредити.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за кредитните институции определя задълженията за конфиденциалност на служителите на банката и други свързани лица относно информацията, представляваща банкова тайна. Банковата тайна включва факти и обстоятелства, свързани с наличностите и операциите по сметките на клиентите. Лицата, които имат достъп до такава информация, са задължени да подписват декларация за нейното опазване и не могат да я разкриват дори след прекратяване на отношенията си с банката. Разкриването на информация е разрешено само при определени условия, като например с разрешение на клиента, по съдебно решение или в случаи на разследване на престъпления. Също така, предвидени са изключения за достъп до информация от различни държавни органи в случаи на корупция, данъчни проверки и др. Съдебните решения за разкриване на информация не подлежат на обжалване.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за кредитните институции определя професионалната тайна като информация, придобита от БНБ за банковия надзор. Професионалната тайна не е служебна тайна по Закона за защита на класифицираната информация. Информация, подлежаща на публикуване, не е професионална тайна. Членовете на управителния съвет, служителите и другите работещи за БНБ са задължени да пазят професионалната тайна дори след прекратяване на отношенията им с БНБ. Използването на такава информация е разрешено само за служебни цели и не може да се разгласява, освен в обобщен вид. Информацията, получена от банка, може да бъде предоставена обратно без ограничения.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за кредитните институции регламентира условията, при които лицата, посочени в чл. 63, ал. 3, могат да предоставят информация, представляваща професионална тайна, на различни органи. Тези органи включват съдебната власт, органите за финансов надзор, ликвидатори и синдици на банки, одитори, Европейската централна банка, Комисията за противодействие на корупцията и др. Информацията може да бъде предоставена само при спазване на определени условия и за специфични цели, като например надзор, ликвидация или несъстоятелност. Получената информация трябва да се използва само за целите, за които е предоставена, и не може да бъде разпространявана на трети лица без законово основание.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за кредитните институции определя условията за използване на информация, получена от БНБ от надзорни органи на други държави членки. Информацията може да се използва за надзорни цели, включително проверка на условията за лицензиране на банки, прилагане на мерки и санкции, и в производствата по обжалване на административни актове. Лицата, на които се прилага чл. 63, могат да предоставят информация, представляваща професионална тайна, на определени надзорни органи, при спазване на условията за опазване на тайната. Информацията, получена от проверки на място, не може да се предоставя без писмено съгласие на съответния надзорен орган.
Чл. 65а
Член 65а от Закона за кредитните институции определя условията, при които Българската народна банка (БНБ) не прилага член 63. Това се отнася за случаи, когато БНБ публикува резултати от стрес-тестове или предоставя информация на международни финансови организации за оценка на финансовия сектор. Информацията, която представлява професионална тайна, може да бъде предоставена само по изрично искане и при спазване на определени условия, включително надлежно мотивиране на искането и осигуряване на защита на професионалната тайна.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за кредитните институции регламентира условията, при които информация, представляваща професионална тайна, може да бъде предоставена на компетентен надзорен орган от трета държава. За това е необходимо получателят да осигури същата защита на информацията, да има правомощия за предоставяне на информация при искане от БНБ, обменът да е с цел изпълнение на надзорните функции и получателят да има основателна потребност от информацията.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за кредитните институции задължава банките да създават, поддържат и актуализират информационна система, която включва устава и вътрешните правила, данни за акционерите, протоколи от заседания на органите за управление, счетоводна информация, информация за клиенти и техните сделки, общи условия по банковите сделки, документация за финансови договори, както и друга информация, изисквана от закона и БНБ.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за кредитните институции задължава банките да създават и поддържат досиета за всеки предоставен кредит. Тези досиета трябва да съдържат информация за клиента, основанието за кредита, условията и размера на отпуснатата сума, обезпечението, решението на компетентния орган за отпускане на кредита, както и всички други свързани данни относно сключването и изпълнението на договора.
Чл. 69
Банките са задължени да представят отчети и доклади на компетентния орган, като формата, съдържанието и сроковете за подаване на тези документи се определят от него.
Чл. 69а
Член 69а от Закона за кредитните институции регламентира задълженията на кредитна институция от трета държава, лицензирана да извършва банкова дейност в България чрез клон. Тя трябва да предоставя на Българската народна банка (БНБ) информация най-малко веднъж годишно, включително: общия размер на активите на клона, информация за ликвидните активи, наличния собствен капитал, условията за защита на влоговете, правилата за управление на риска и управление, имената на основните лица, плановете за възстановяване и друга информация, необходима за наблюдение на дейността на клона.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за кредитните институции регламентира задълженията на банките за оповестяване на информация. Всяка банка е длъжна да публикува счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите на всеки 6 месеца. Освен това, банките трябва да предоставят информация за спазването на законовите изисквания на своите интернет страници. При оповестяване на информация по Регламент (ЕС) № 575/2013, те трябва да го правят поне веднъж на тримесечие. Годишно, предприятията майки публикуват информация за правната и организационната структура на групата. Също така, банките оповестяват информация за дъщерни дружества и клонове в страните, в които оперират, включително финансови резултати и данъци. Тази информация подлежи на независим финансов одит и се публикува с годишния финансов отчет.
Чл. 71
Член 71 от Закона за кредитните институции определя задълженията на банките за уведомяване на компетентния орган за важни решения, включително промени в управителния и надзорния съвет, капиталови промени, откриване и закриване на клонове, преустановяване на сделки, формиране на експозиции, изменения в устава и назначения на одитори. При неплатежоспособност, банките трябва незабавно да уведомят компетентния орган. Промените в управителните органи и устава се вписват в Търговския регистър след получаване на одобрение от компетентния орган. Одобрението за изменения в устава трябва да бъде издадено в срок от 30 работни дни, като отказ може да бъде даден, ако измененията противоречат на закона.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за кредитните институции регламентира задълженията на банките към Българската народна банка (БНБ) относно представянето на документи. Банките трябва да изпращат копия от уставите, правилниците и инструкции в 10-дневен срок след приемането им или след изменения. Освен това, те са задължени да представят протоколи от общите събрания на акционерите в същия срок. Банките също така трябва да поддържат актуален списък на лицата, оправомощени да ги представляват, с описание на правомощията и образци от подписите им.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за кредитните институции определя изискванията към управителния орган на банките относно корпоративното управление. Управителният орган е задължен да приема и актуализира политики и процедури, които да отразяват международно признатите практики за управление, включително структура, правомощия, стратегии за управление на рисковете, оперативен контрол и вътрешен контрол. Политиките трябва да са адаптирани спрямо размера и сложността на дейността на банката. Банките също така трябва да установят правила за кредитната си дейност, които да включват информация от кредитоискателя, оценка на кредитоспособността и обезпечението, както и контрол върху използването на кредита.
Чл. 73а
Чл. 73а от Закона за кредитните институции установява задълженията на банките за изграждане на стратегии и процеси за оценка на вътрешния капитал, който е необходим за покриване на рисковете, на които са изложени. Банките трябва да извършват редовни прегледи на тези стратегии, за да осигурят тяхната адекватност спрямо характера и сложността на дейността им. Вътрешният капитал трябва да бъде на адекватно ниво, за да покрива всички рискове и да осигури способността за поемане на загуби при стресови сценарии.
Чл. 73б
Чл. 73б от Закона за кредитните институции определя, че банките трябва да приемат и прилагат политика за възнагражденията на своите служители. Политиката трябва да бъде в съответствие с бизнес стратегията и дългосрочните цели на банката, като насърчава надеждното управление на риска и не предразполага към поемане на излишен риск. Освен това, политиката трябва да е неутрална по отношение на пола и да отразява големината и вътрешната организация на банката, както и характера на нейните дейности. Изискванията за политиката и нейното оповестяване ще бъдат регламентирани в наредба на БНБ.
Чл. 73в
Чл. 73в от Закона за кредитните институции задължава значимите банки да създадат комитет за подбор на кандидати за членове на управителните и контролните органи. В комитета могат да членуват само не изпълнителни членове на надзорния съвет или съвета на директорите. Изискванията към дейността на комитета се определят с наредба на Българската народна банка.
Чл. 73г.
Член 73г. от Закона за кредитните институции, който е нов, е публикуван в Държавен вестник, брой 27 от 2014 г., но е отменен с Държавен вестник, брой 62 от 2015 г., и е в сила от 14.08.2015 г.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за кредитните институции предвижда, че всяка банка трябва да създаде специализирана служба за вътрешен одит, чието ръководство се избира от акционерите. Ръководството на службата е задължено да информира компетентния орган за нарушения в управлението на банката, които могат да причинят значителни вреди. Банките трябва да приемат правила за организацията и дейността на вътрешния контрол, съобразени с обема на операциите и рисковете. Също така, всяка банка трябва да създаде процедура за сигнализиране на нарушения от служителите.
Чл. 74а
Чл. 74а от Закона за кредитните институции задължава банките да прилагат насоките и мерките, приети от Европейския банков орган (ЕБО), които са свързани с тяхната дейност. БНБ е отговорна за оповестяване на спазването на тези насоки, съгласно чл. 79а, ал. 1, т. 2.
Чл. 75
Член 75 от Закона за кредитните институции определя задълженията на банките относно изготвянето и представянето на финансови отчети. Според чл. 75, ал. 1, банките трябва да изготвят финансовите си отчети в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и указанията на компетентния орган. В ал. 2 е посочено, че банките представят финансови отчети на индивидуална и консолидирана основа. В ал. 3 се уточнява, че дъщерни дружества в група трябва да представят консолидираните отчети на групата на компетентния орган.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за кредитните институции регламентира, че годишните финансови отчети на банките подлежат на независим финансов одит от две одиторски дружества. Лица с материални интереси в банката не могат да бъдат одитори. Изборът на одитори трябва да бъде предварително съгласуван с компетентния орган. Одиторите дават заключение относно достоверността на финансовото състояние на банката и проверяват системите за вътрешен контрол. Резултатите от одита се отразяват в отделен доклад за надзорни цели. Регистриран одитор извършва и ангажимент за сигурност по устойчивостта.
Чл. 77
Одиторите на банките са задължени да информират компетентния орган за нарушения на законите и подзаконовите актове, които могат да застрашат функционирането на банката или да доведат до невъзможност за изпълнение на парични задължения. Те трябва да предоставят документация при искане от органа и да докладват за обстоятелства, свързани с дружества, с които банката има контролни отношения. Одиторите не носят отговорност за нарушаване на конфиденциалност, ако добросъвестно предоставят информация. Компетентният орган има право да изиска незабавна смяна на одитор, който не изпълнява задълженията си.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за кредитните институции определя изискванията за годишния финансов отчет на клоновете на кредитни институции със седалище в трета държава, действащи в България. Този отчет трябва да бъде проверен и заверен от две одиторски дружества, регистрирани съгласно закона. Изключения се правят за клонове на кредитни институции от държави членки на ЕС или от трети държави с еквивалентна счетоводна рамка. Кредитните институции трябва да публикуват отчета на български език и да осигурят неговата наличност в клона. Регистрираните одитори също извършват ангажимент за сигурност по устойчивостта.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за кредитните институции определя правомощията на Българската народна банка (БНБ) за упражняване на надзор върху банките и финансовите холдинги. БНБ следи за спазването на изискванията на закона и на европейските регламенти, осигурявайки надеждно управление на банковите рискове и поддържане на адекватен собствен капитал. Освен това, БНБ упражнява макропруденциален надзор за поддържане на стабилността на банковата система и предотвратяване на системни рискове. В рамките на този надзор, БНБ събира информация, идентифицира рискове и разработва мерки за ограничаване на кредитния растеж и концентрациите в определени икономически сектори. Информацията, събирана от БНБ, е професионална тайна, а надзорът обхваща и чуждестранни банки с клонове в България.
Чл. 79а
Чл. 79а от Закона за кредитните институции определя задълженията на Българската народна банка (БНБ) при изпълнение на закона. БНБ участва в дейността на Европейския банков орган (ЕБО) и спазва неговите насоки, освен при основателни причини за неприлагане. БНБ сътрудничи с Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и следва неговите препоръки. Освен това, БНБ предоставя необходимата информация на ЕБО и издава наредби и указания, свързани с изискванията и мерките на ЕБО. В допълнение, БНБ си сътрудничи с Държавна агенция "Национална сигурност" за обмен на информация, необходима за изпълнението на правомощията им, при условие, че това не пречи на текущи проверки или разследвания.
Чл. 79б
Чл. 79б от Закона за кредитните институции определя задълженията на Българската народна банка (БНБ) при упражняване на надзор над банки, лицензирани в България и в други държави членки. БНБ трябва да отчита как своите решения могат да повлияят на финансовата стабилност на тези държави, особено в извънредни ситуации, като използва наличната информация.
Чл. 79в
Чл. 79в от Закона за кредитните институции описва задълженията на Българската народна банка (БНБ) по отношение на надзорния преглед на банките. БНБ оценява правилата, стратегиите и механизмите на банките, за да определи рисковете, на които те са изложени. Прегледът се извършва поне веднъж годишно, а резултатите се съобщават на ЕБО, особено при установяване на системен риск. БНБ също уведомява Държавна агенция "Национална сигурност" при съмнения за изпиране на пари или финансиране на тероризъм. Надзорният процес следва принципа на пропорционалност, в зависимост от характеристиките на всяка банка.
Чл. 79г.
Член 79г. регламентира задачите на Българската народна банка (БНБ) по отношение на прегледа на вътрешния капитал на банките. БНБ извършва редовни прегледи на капитала, определен от всяка банка, и на база на тези прегледи определя подходящото ниво на собствен капитал. След това уведомява банките за необходимия допълнителен собствен капитал, а условията за прилагане на тази препоръка се определят с наредба. Подуправителят на управление "Банков надзор" уведомява съответните звена за препоръките, направени на банките.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за кредитните институции определя правомощията на Българската народна банка (БНБ) относно надзора на банките и финансовите институции. БНБ има право да изисква документи и информация от банките и техните акционери, да извършва проверки на място, да назначава външни експерти и одитори, и да осъществява насрещни проверки. Освен това, БНБ може да изисква оценка на активите на банките и да събира информация от трети лица. Държавните органи и длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на БНБ, а лицата, от които се изисква информация, трябва да осигурят необходимите документи и да не възпрепятстват надзора.
Чл. 80а
Чл. 80а от Закона за кредитните институции регламентира плана на Българската народна банка (БНБ) за извършване на надзорни проверки на банките. Планът се приема веднъж годишно и включва: описание на задачите на БНБ, банки, които подлежат на проверка, банки с необходимост от засилен надзор и график на проверките. БНБ може да увеличи броя на проверките, да изисква допълнителна информация и да провежда тематични проверки при установяване на рискове. Освен това, БНБ има право да проверява клонове на чуждестранни банки в България, независимо от плановете на техните компетентни органи.
Чл. 80б
Българската народна банка (БНБ) е задължена да провежда стрес-тестове на банките с цел надзор, най-малко веднъж годишно. Това задължение произтича от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и е установено в чл. 80б от Закона за кредитните институции.
Чл. 80в
Чл. 80в от Закона за кредитните институции регламентира редовния преглед от Българската народна банка (БНБ) на спазването от банките на изискванията за капиталови изисквания, свързани с вътрешните подходи. Прегледът се извършва на всеки три години и акцентира на промените в дейността на банката и новите продукти. БНБ анализира използваните техники и практики, а в случай на неспазване на изискванията, банката трябва да докаже, че нарушенията нямат съществени последици или да представи план за възстановяване. При малка вероятност за спазване, БНБ може да отнеме разрешението за вътрешен подход. Прегледът се извършва с оглед насоките на Европейския банков орган (ЕБО).
Чл. 81
Надзорът над банки, лицензирани в друга държава членка и извършващи дейност в България чрез клон, се осъществява от надзорните органи на изпращащата държава. Българската народна банка (БНБ) може да извършва проверки на място в тези клонове, когато е необходимо за стабилността на финансовата система в България. Преди и след проверките, БНБ провежда консултации с компетентните органи на изпращащата държава и предоставя информация за резултатите от проверките. БНБ може също да изисква периодични отчети от клоновете на банките за статистически цели, а мерките, които прилага, не могат да бъдат по-строги от тези за българските банки.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за кредитните институции определя правомощията на Българската народна банка (БНБ) относно банки, лицензирани в държави членки на ЕС, които не спазват законовите изисквания за банкова дейност в България. В случай на нарушения, БНБ уведомява компетентния орган на изпращащата държава. Ако необходимите мерки не бъдат предприети, БНБ може да се обърне към Европейския банков орган (ЕБО). БНБ има право да налага мерки и санкции, включително забрана за извършване на сделки в България, и те трябва да бъдат изпълнени от засегнатата банка.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за кредитните институции дава право на Българската народна банка (БНБ) да предприема превантивни мерки в случаи на финансова нестабилност, които застрашават интересите на вложителите и клиентите на банката. Тези мерки могат да включват спиране на плащанията и трябва да бъдат пропорционални на целта си, без да дават предимство на кредиторите в България пред тези в други държави членки. БНБ уведомява Европейската комисия и други компетентни органи незабавно. Мерките се прекратяват при предприемане на оздравителни мерки от съответните органи.
Чл. 84
Член 84 от Закона за кредитните институции предвижда, че при получаване на уведомление за отнемане на разрешение за банкова дейност от компетентния надзорен орган, Българската народна банка (БНБ) трябва незабавно да преустанови дейността на съответната банка в България. Това действие е насочено към защита на интересите на вложителите на банката.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за кредитните институции позволява на банки, лицензирани в държави членки на ЕС, да рекламират своите услуги в България. Те могат да използват всички комуникационни средства, при условие че спазват българските изисквания за формата и съдържанието на рекламата.
Чл. 86
Член 86 от Закона за кредитните институции определя, че Българската народна банка (БНБ) не може да налага изисквания или ограничения, които да предоставят по-благоприятно третиране на клоновете на кредитни институции, които имат седалище в трета държава, в сравнение с клоновете на банки, лицензирани в държава членка на Европейския съюз. Този член е част от раздел III, който се фокусира върху надзорното сътрудничество.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за кредитните институции описва механизмите на сътрудничество между Българската народна банка (БНБ) и компетентните органи на други държави членки в контекста на надзора върху банки, лицензирани в България и техните клонове в чужбина, както и банки от чужбина, които оперират в България. БНБ обменя информация относно управлението, собствеността, ликвидността и други аспекти на кредитните институции. При необходимост, БНБ може да предоставя разяснения и да информира органите на други държави за мерки, свързани с надзора. Също така, БНБ има правомощия да изисква проверки на място и да осигурява съдействие на чуждестранни надзорни органи.
Чл. 87а
Чл. 87а от Закона за кредитните институции описва процедурата, по която Българската народна банка (БНБ) може да поиска определяне на клон на банка, лицензирана в друга държава членка, като значим в България. Искането включва информация за пазарния дял на депозитите, въздействието от спирането на дейността на банката и значението на клона. БНБ и компетентният орган от изпращащата държава вземат решение в двумесечен срок. При несъгласие, БНБ може да вземе самостоятелно решение в допълнителен срок от два месеца. Ако въпросът е отнесен до ЕБО, БНБ изчаква решението на ЕБО, преди да вземе окончателно решение.
Чл. 87б
Член 87б от Закона за кредитните институции определя участието на Българската народна банка (БНБ) в процеса на вземане на решения относно искания от компетентни органи на приемащи държави за определяне на значимостта на клонове на банки, лицензирани в България. БНБ взема решение в срок от два месеца и в случай на несъгласие, може да отнесе въпроса до Европейския банков орган. Решенията на компетентните органи на приемащата държава стават задължителни за БНБ, ако не е постигнато съвместно решение. БНБ сътрудничи с органите на приемащите държави, предоставяйки информация и оценки на риска, и се консултира относно оперативните планове за ликвидност. При извънредни ситуации, БНБ уведомява съответните органи.
Чл. 87в
Чл. 87в от Закона за кредитните институции предвижда създаването на надзорна колегия от БНБ, когато не е приложим чл. 92д и БНБ упражнява надзор върху банка с важни клонове в други държави членки. Колегията се ръководи от БНБ и включва компетентни органи от съответните държави, за да улесни сътрудничеството. БНБ определя участниците и предварително предоставя информация за заседанията и обсъжданите въпроси. При наличие на значим клон в България, БНБ участва в колегия, председателствана от органа на изпращащата държава.
Чл. 87г
Член 87г от Закона за кредитните институции указва, че определянето на клон на кредитна институция като значим не влияе на правомощията и функциите на Българската народна банка (БНБ) съгласно този закон. Това означава, че БНБ запазва своите правомощия независимо от класификацията на клоновете.
Чл. 87д
Чл. 87д от Закона за кредитните институции предвижда, че Българската народна банка трябва да сътрудничи с компетентни органи на други държави членки при упражняване на надзор върху банки или клонове на банки от трети държави. Целта е да се осигури всеобхватен надзор над дейностите на тези банки в ЕС, да се предотвратят нарушения на закона и да се запази финансовата стабилност на Съюза.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за кредитните институции предвижда, че Българската народна банка (БНБ) може да сключва споразумения с централни банки или надзорни органи на трети държави. Целта на тези споразумения е да се осигури сътрудничество и обмен на информация на реципрочна основа, при условие че се поемат задължения за запазване на банковата и професионалната тайна.
Чл. 89
Българската народна банка (БНБ) осъществява надзор на консолидирана основа върху банки, финансови холдинги и холдинги със смесена дейност. Надзорът включва и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Кредитните институции, които подлежат на надзор, трябва да въвеждат вътрешни правила и процедури, които да са интегрирани и да позволяват на дъщерните дружества да предоставят необходимата информация за надзор. В случай че кредитна институция майка от ЕС докаже, че изискванията за правила и процедури не са законосъобразни в трета държава, БНБ не прилага тези изисквания към дъщерното дружество.
Чл. 89а
Българската народна банка, в качеството си на консолидиращ надзорен орган, е задължена да предоставя на Европейския банков орган (ЕБО) информация относно групата, която е получена във връзка с изпълнението на определени условия, свързани с правната, управленската и организационната структура на групата. Тези условия са посочени в чл. 14, ал. 3, т. 10 и 11, чл. 15, ал. 1, т. 4 и чл. 74, ал. 3 от закона.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за кредитните институции определя условията за упражняване на надзор на консолидирана основа от Българската народна банка (БНБ) върху кредитни институции и финансови холдинги. Основните положения включват: 1) БНБ упражнява надзор над кредитни институции майки, лицензирани в България или в ЕС, и техните дъщерни дружества; 2) Когато предприятието майка е инвестиционен посредник с дъщерни кредитни институции, надзорът също е от БНБ; 3) В случаи на финансови холдинги, БНБ упражнява надзор, ако няма друга банка в групата; 4) Възможно е изключение от прилагането на критериите за надзор при споразумение с компетентни органи на други държави членки; 5) БНБ уведомява Европейската комисия и ЕБО за споразуменията относно надзора.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за кредитните институции регламентира правомощията на Българската народна банка (БНБ) относно получаването на информация от предприятия майки и дъщерни дружества в случаи на изключване от надзора на консолидирана основа. В първия параграф се посочва, че БНБ може да поиска информация от предприятието майка, когато компетентен орган на друга държава членка е изключил банка, лицензирана в България, от надзора. Във втория параграф е уточнено, че БНБ може да изиска информация от дъщерни дружества, когато е изключила съответните дъщерни дружества на кредитни институции от надзора.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за кредитните институции определя задълженията на Българската народна банка (БНБ) при упражняването на надзор на консолидирана основа върху кредитни институции от Европейския съюз. БНБ координира събирането и разпределението на информация, планира текущата надзорна дейност в сътрудничество с компетентни органи от други държави членки, и предприема действия при извънредни ситуации. В случай на недостатъчно сътрудничество от компетентни органи, БНБ може да се обърне към Европейския банков орган (ЕБО).
Чл. 92а
Чл. 92а от Закона за кредитните институции регламентира задълженията на БНБ като консолидиращ надзорен орган. БНБ, в сътрудничество с други компетентни органи, взема съвместни решения относно адекватността на консолидирания собствен капитал, специални изисквания за ликвидност и препоръки за допълнителен собствен капитал. Решенията се прилагат както на индивидуална, така и на консолидирана основа, и следва да отчитат оценките на риска на дъщерните дружества. В случай на несъгласие, БНБ може да се консултира с ЕБО и да вземе самостоятелни решения. Решенията се мотивират и се преразглеждат ежегодно или при извънредни обстоятелства.
Чл. 92б
Чл. 92б определя процедурата, по която Българската народна банка (БНБ) участва в съвместни решения относно адекватността на капитала и ликвидността на банките, които са дъщерни дружества на кредитни институции от ЕС. БНБ взема решения за капиталови изисквания и ликвидност, а при невъзможност за съвместно решение може да се консултира с Европейския банков орган (ЕБО). В случай на неуспех да се постигне съгласие, БНБ взема самостоятелно решение, което се мотивира и предоставя на надзорния орган. Решенията се преразглеждат ежегодно и могат да бъдат актуализирани при извънредни ситуации.
Чл. 92в
Член 92в от Закона за кредитните институции, който е бил нов, обнародван в Държавен вестник, бр. 94 от 2010 г. и е влязъл в сила на 31.12.2010 г., е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.
Чл. 92г.
Член 92г. от Закона за кредитните институции е бил новоприет с ДВ, бр. 94 от 2010 г. и е влязъл в сила на 31.12.2010 г. Впоследствие, този член е отменен с ДВ, бр. 12 от 2021 г., с влизане в сила на 12.02.2021 г.
Чл. 92д
Чл. 92д от Закона за кредитните институции урежда създаването на надзорни колегии от Българската народна банка (БНБ) с цел улесняване на надзорните функции и координация с компетентни органи на трети държави. Надзорните колегии осигуряват обмен на информация, делегиране на правомощия и повишаване на ефективността на надзора. БНБ ръководи заседанията на колегиите, предоставя информация на участниците и информира Европейския банков орган (ЕБО) за тяхната дейност. В случай на разногласия, БНБ може да се обърне към ЕБО за съдействие. Създаването на надзорни колегии не засяга правомощията на БНБ.
Чл. 92е
Чл. 92е определя участието на Българската народна банка (БНБ) в надзорни колегии, организирани от консолидиращ надзорен орган. БНБ участва, когато извършва надзор на индивидуална основа върху банки, които са дъщерни дружества на кредитни институции или финансови холдинги от Европейския съюз. В тези случаи БНБ притежава правата и задълженията на компетентен орган, включително правомощията на консолидиращ надзорен орган. Допълнително, БНБ участва и в случаи по чл. 35а, ал. 4.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за кредитните институции описва задълженията на Българската народна банка (БНБ) при възникване на извънредни ситуации, които застрашават ликвидността или финансовата стабилност. В такива случаи БНБ трябва незабавно да уведомява Европейския банков орган (ЕБО), Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и съответните органи в други държави членки, предоставяйки необходимата информация. Освен това, ако информацията вече е била предоставена на друг компетентен орган, БНБ ще се свърже с него, за да избегне повторно докладване.
Чл. 94
Законът предвижда, че Българската народна банка (БНБ) сключва споразумения за координация и сътрудничество с надзорни органи от други държави членки за целите на консолидирания надзор. При контрол на банки, лицензирани в България, от кредитни институции в други държави, БНБ може да делегира надзорни отговорности. В обратния случай, БНБ може да поеме надзор над дъщерни кредитни институции в чужбина. БНБ уведомява Европейския банков орган (ЕБО) за тези споразумения и предоставя информация на компетентните органи в другите държави членки.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за кредитните институции определя задълженията на Българската народна банка (БНБ) относно предоставянето на информация на компетентни органи на държави членки, необходима за упражняване на надзорните им функции. Съществената информация включва структурата на кредитната група, процедури за събиране на информация, затруднения в дейността на институциите, наложени санкции и мерки от БНБ. БНБ може да поиска информация от надзорни органи в други държави членки и да провежда консултации, когато е необходимо. Възможно е да не се провеждат консултации при спешни случаи, за да не се затрудни вземането на решение.
Чл. 96
Членовете на управителния и контролния орган, както и лицата, управляващи финансови холдинги, трябва да отговарят на специфични изисквания, посочени в чл. 10 и чл. 11 от закона. При оценка на репутацията им се вземат предвид данни от регистъра за административни санкции, воден от ЕБО. Разпоредбите на чл. 11, ал. 3 - 5, 7 и 8 се прилагат съответно.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за кредитните институции определя правомощията на Българската народна банка (БНБ) относно надзора над холдинги със смесена дейност, които са майки на лицензирани банки в България. БНБ може да изисква информация от холдинга и неговите дъщерни дружества, да извършва проверки на място, и да получава информация от надзорни органи в други държави членки. Освен това, ако холдингът или неговите дъщерни дружества не са учредени в България, информацията може да бъде проверявана по специфични редове. Правомощията на БНБ не задължават институцията да извършва надзор на самостоятелна основа върху холдинга или дъщерни дружества, които не са банки.
Чл. 97а
Чл. 97а от Закона за кредитните институции определя, че когато холдинг със смесена дейност е майка на банки, лицензирани в България и под надзора на БНБ, последната упражнява общ надзор върху сделките между тези банки и холдинга. Банките трябва да внедрят адекватни механизми за управление на риска и да докладват значими сделки на БНБ. Процедурите и сделките подлежат на надзор от БНБ.
Чл. 97б
Член 97б, новоразработен с ДВ, бр. 12 от 2021 г., регламентира надзора на Българската народна банка върху финансови холдинги със смесена дейност. При наличие на еквивалентни разпоредби на Закона за кредитните институции и Закона за допълнителния надзор, БНБ може да прилага само разпоредбите на Закона за допълнителния надзор след консултация с компетентните органи. При холдинги, свързани с застрахователния сектор, БНБ може да прилага разпоредбите на закона, отнасящ се до най-значимия финансов сектор, по споразумение с надзорния орган за застраховането. БНБ уведомява ЕБО и Европейския орган за застраховане за взетите решения.
Чл. 98
Член 98 от Закона за кредитните институции регламентира правомощията на Българската народна банка (БНБ) относно събирането на информация от предприятия майки, които не са учредени в България, и предоставянето й на компетентни надзорни органи. Когато предприятието майка е учредено в България, БНБ може да изисква необходимата информация, ако не упражнява надзор на консолидирана основа. Правомощията на БНБ не налагат задължения за надзор на самостоятелна основа върху финансови холдинги и подобни структури.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за кредитните институции определя, че Българската народна банка (БНБ) упражнява надзор на консолидирана основа върху банки и финансови холдинги, включително тези със смесена дейност. БНБ си сътрудничи с компетентните органи за надзор върху застрахователите и инвестиционните посредници. Когато БНБ е консолидиращ надзорен орган, но не е координатор, тя сключва писмено споразумение с координатора за ефективно сътрудничество. БНБ поддържа списък на финансовите холдинги, върху които упражнява надзор, и уведомява компетентните органи в други държави членки за промените в този списък.
Чл. 100
Член 100 от Закона за кредитните институции определя правомощията на Българската народна банка (БНБ) да извършва проверки на информация за кредитни институции и свързани лица по искане на компетентен надзорен орган от друга държава членка. Проверките могат да се извършват самостоятелно от БНБ, с участието на искалия проверката орган или от външен одитор. БНБ има право да поиска проверка и от надзорния орган в друга държава членка, когато институцията извършва дейност там.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за кредитните институции регламентира надзора на дъщерни банки, лицензирани в България, когато те са част от кредитна институция или финансов холдинг от трета държава, без надзор на консолидирана основа. БНБ проверява съответствието на надзора с принципите на закона и Регламент (ЕС) № 575/2013. Проверката може да бъде инициирана от БНБ или по искане на майката или дъщерно дружество. При установяване на недостатъци, БНБ прилага надзорни техники след консултации с компетентни органи. БНБ може да поиска учредяване на финансов холдинг с адрес на управление в държава членка, спазващ принципите на надзора.
Чл. 101а
Член 101а регламентира изискванията за кредитни институции от държави членки на ЕС, които са част от група от трета държава с активи над 40 милиарда евро. Те трябва да имат междинно предприятие майка от ЕС. БНБ може да разреши наличие на две междинни предприятия при определени условия. Определят се условията и информацията, която БНБ предоставя на ЕБО, включително стойността на активите на кредитните институции и клоновете им. Кредитните институции трябва да отговарят на определени условия, свързани с междинните предприятия.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за кредитните институции предвижда, че Българската народна банка (БНБ) оповестява важна информация, свързана с регулирането и надзора на банковата дейност. Тази информация включва разпоредби на нормативни актове, прилагане на европейски правни норми, общи критерии и методологии за надзорен преглед, както и статистически данни за мерките и санкциите, наложени за нарушения. Оповестяването трябва да позволява сравнение с подходите на други държави членки и се извършва в съгласие с Европейския банков орган. БНБ също така публикува критерии и резултати от надзорния преглед на спазването на определени регламенти.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за кредитните институции описва правомощията на компетентния орган по отношение на банки, които извършват нарушения на закона или на приложимите европейски актове. При установяване на нарушения, органът може да предприеме редица мерки, включително предупреждения, свикване на общи събрания, изискване на подобрения в финансовото състояние на банката и дори отнемане на лицензи. Нарушенията включват заобикаляне на законови разпоредби, нарушаване на доверителността, неизпълнение на ангажименти, и много други. Мерките могат да бъдат приложени незабавно и да включват ограничения върху дейността на банката.
Чл. 103а
Чл. 103а от Закона за кредитните институции определя условията, при които компетентният орган може да наложи специални изисквания за ликвидност и допълнителни капиталови изисквания на банките. Основните фактори, които се вземат предвид, включват модела на стопанска дейност на банката, правилата за управление на ликвидността и резултатите от надзорния преглед. Допълнителното капиталово изискване се налага, когато банката е изложена на рискове, които не са адекватно покрити от съществуващите капиталови изисквания. Капиталът, използван за изпълнение на тези изисквания, не може да се използва за покритие на основните капиталови изисквания и буфери. Решението за прилагане на допълнителни изисквания трябва да бъде мотивирано и включва оценка на рисковете, свързани с дейността на банката.
Чл. 103б
Чл. 103б от Закона за кредитните институции описва надзорните мерки, които компетентният орган може да приложи, когато установи, че финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност не отговаря на условията по чл. 35а, ал. 5. Тези мерки включват: временно лишаване от право на глас, издаване на разпореждания за предотвратяване на нарушения, прехвърляне на участия, назначаване на отговорни лица за спазване на изискванията, ограничения върху разпределенията и изплащането на лихви, изисквания за намаляване на дялови участия и представяне на план за привеждане в съответствие с изискванията на закона. Прилагането на мерките отчита влиянието им върху финансовия конгломерат.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за кредитните институции определя процедурата за свикване на общо събрание на акционерите в случаи на прилагане на мерки по чл. 103, ал. 2, т. 2 или 11. БНБ свиква събранието чрез обявяване в търговския регистър, като не се прилагат определени разпоредби от Търговския закон. Събранието трябва да се проведе не по-рано от 7 дни след обявяването. При липса на кворум, ново заседание се насрочва за следващия работен ден. Срокът за записване на акции не може да надвишава 30 дни, а правото на акционерите за участие в увеличаването на капитала се погасява след 14 дни от обявяването. Компетентният орган може да ограничи правата на акционери с квалифицирано дялово участие, ако те са навредили на надеждността на банката. При определени условия, банката може да бъде задължена да увеличи капитала си с нови акции, закупени от определени лица.
Чл. 105
Квесторът е физическо лице, което трябва да притежава необходимата квалификация и способности, оценявани от БНБ. Той не трябва да има отношения с банката или нейни длъжници, които да поставят под съмнение неговата безпристрастност. Квесторите вземат решения единодушно и упражняват правомощията си съвместно, освен ако БНБ не реши друго. Квесторът е задължен да декларира писмено пред БНБ определени обстоятелства и незабавно да уведомява за промените в тях.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за кредитните институции регламентира назначаването и освобождаването на квестори от Българската народна банка (БНБ). Квесторите могат да бъдат назначавани без предварително одобрение, а срокът на тяхното управление не може да надвишава 6 месеца. При отнемане на лиценза на банката, правомощията на квесторите приключват с назначаването на ликвидатор или синдик. БНБ има правото по всяко време да прекрати правомощията на квестора и да назначи нов. Актът на БНБ за назначаване се връчва на банката и публикува в централен ежедневник.
Чл. 107
С назначаването на квестори, правомощията на надзорния и управителния съвет на банката се преустановяват и се упражняват от квесторите, освен ако в акта за назначаване не са предвидени ограничения. Общото събрание на акционерите може да се свиква само от квесторите, които определят дневния ред. Българската народна банка може да издава задължителни предписания на квесторите, които могат да прехвърлят част от правомощията си на други лица. Квесторите отчитат дейността си само пред БНБ и действия без упълномощаване от тях са нищожни.
Чл. 107а
Член 107а от Закона за кредитните институции описва правомощията на квестора, назначен от Българската народна банка (БНБ). Квесторът може да одобрява решенията на органите на банката, които запазват правомощията си, и без неговото одобрение решенията не имат действие. Освен това, БНБ може да определи сделки, дейности и операции, които банката може да извършва само с предварителното разрешение на квестора. Квесторът има достъп до документи, право да присъства на заседания и да предлага въпроси за дневния ред, както и да възлага проверки от специализирана служба за вътрешен одит.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за кредитните институции регламентира правомощията на квесторите, които имат неограничен достъп и контрол върху помещенията и документацията на банката. Те могат да предприемат действия за защита на активите, да променят реда за достъп и да информират съответните трети лица за измененията в управлението на банката. Квесторите също така прекратяват пълномощията на предишните управители и спират плащанията на дивиденти и други капиталови разпределения, освен дължими трудови възнаграждения.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за кредитните институции предвижда, че ако лицензът на банката не е отнет, квесторите могат да решат за преобразуване на банката чрез вливане или сливане с друга банка. Това решение подлежи на одобрение от Българската народна банка (БНБ) и изисква разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато е задължително. БНБ одобрява преобразуването само ако прецени, че то не нарушава изискванията за банкова дейност и ако се поемат всички задължения на управляваната банка.
Чл. 110
Чл. 110 от Закона за кредитните институции регламентира условията и процедурата за увеличаване на капитала на банка. Квесторите, с одобрение на БНБ, могат да решат за увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции, ако лицензът на банката не е отнет. Вноските за акциите трябва да бъдат внесени в срок, определен от квесторите. Правата на акционерите за записване на акции се погасяват след 14 дни от обявяване на поканата в търговския регистър. Ако банката не отговаря на изискванията за собствен капитал, квесторите могат да отнемат правата на акционерите и да предложат новите акции на други лица, без да следват процедурата по Търговския закон. БНБ одобрява увеличаването на капитала при определени условия, свързани с надеждността на банката и финансовите възможности на акционерите.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за кредитните институции определя правомощията на квесторите в случай на оздравяване на банка. Те могат да предприемат мерки за оздравяване, като договарят с кредиторите намаляване, разсрочване и новиране на вземанията. Квесторите имат право да спрат изпълнението на решения на общото събрание или управителните органи на банката. Важно е да се отбележи, че те нямат право да заличават учредени от длъжници обезпечения.
Чл. 112
Квесторът в кредитната институция упражнява своите правомощия с грижата на добър стопанин и носи отговорност само за умишлено причинени вреди. Всички служители на банката са задължени да му съдействат в изпълнението на задачите му.
Чл. 113
Квесторът на банка получава възнаграждение, което се определя от Българската народна банка (БНБ) и се изплаща за сметка на самата банка.
Чл. 114
Българската народна банка има правото да назначава квестор в клона на банка, която има седалище в трета държава. В тези случаи разпоредбите на съответния раздел от закона се прилагат. Квесторът е подчинен само на разпорежданията на Българската народна банка.
Чл. 114а
Българската народна банка може да упражнява правомощията си по искане на Европейската централна банка (ЕЦБ), в съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2013. Раздел VIII, който се отнася до специален надзор при опасност от неплатежоспособност, е отменен с ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.
Чл. 115
Член 115 от Закона за кредитните институции е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 12 от 2021 г., и влиза в сила от 12 февруари 2021 г.
Чл. 116
Член 116 от Закона за кредитните институции е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 12 от 2021 г., в сила от 12 февруари 2021 г.
Чл. 117
Член 117 от Закона за кредитните институции е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 12 от 2021 г., и влязъл в сила на 12 февруари 2021 г.
Чл. 118
Член 118 от Закона за кредитните институции е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 12 от 2021 година, и влезе в сила на 12 февруари 2021 година.
Чл. 119
Член 119 от Закона за кредитните институции е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 12 от 2021 година, като отменянето влиза в сила на 12 февруари 2021 година.
Чл. 120
Член 120 от Закона за кредитните институции е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 12 от 2021 година, и влиза в сила от 12 февруари 2021 година.
Чл. 121
Член 121 от Закона за кредитните институции е бил изменен и отменен. Първоначално е въведен нов раздел IX, касаещ плана за преструктуриране на банка, с влизане в сила от 14.08.2015 г. След това, този раздел е отменен с нова редакция, публикувана в ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.
Чл. 121а
Член 121а от Закона за кредитните институции е добавен с ДВ, бр. 27 от 2014 г. и отменен с ДВ, бр. 62 от 2015 г. Въведен е нов текст, който касае тясното сътрудничество, а именно Глава единадесета "а", която е нова от ДВ, бр. 106 от 2018 г. Тази глава е отменена с ДВ, бр. 70 от 2024 г. Текущата версия от 2018 г. остава в сила до 2024 г.
Чл. 121б
Член 121б от Закона за кредитните институции е нов в редакцията на Държавен вестник, брой 106 от 2018 г., но е отменен с Държавен вестник, брой 70 от 2024 г. Това означава, че разпоредбата е била в сила за кратък период, след което е оттеглена.
Чл. 121в
Член 121в от Закона за кредитните институции е нова разпоредба, приета с изменения в Държавен вестник, брой 106 от 2018 г. Тази разпоредба обаче е отменена с изменения в Държавен вестник, брой 70 от 2024 г.
Чл. 121г.
Член 121г. от Закона за кредитните институции е нов, въведен с ДВ, бр. 106 от 2018 г. и е изменен с ДВ, бр. 14 от 2020 г. Въпреки това, той е отменен с ДВ, бр. 70 от 2024 г. Това показва, че разпоредбата е била актуална за кратък период от време, след което е отстранена от закона.
Чл. 121д
Чл. 121д от Закона за кредитните институции, който е нов, но отмяната му е предвидена за 2024 г., описва процедурата за доброволна ликвидация на кредитни институции. Ликвидацията е част от глава дванадесета, която обхваща и продажба на предприятие и закриване на клон.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за кредитните институции регламентира процедурата за доброволна ликвидация на банка. Решението за ликвидация се взема от общото събрание на акционерите след разрешение на компетентния орган. Банката трябва да представи одобрен план за ликвидация. Компетентният орган издава разрешение, ако установи платежоспособността на банката и способността ѝ да изпълни задълженията към кредиторите. С издаването на разрешението лицензът на банката се обезсилва, а органът уведомява обществеността. Разрешение може да бъде отказано при определени условия, включително неплатежоспособност или неадекватен ликвидационен план. Условията и редът за издаване на разрешение се определят с наредба на БНБ.
Чл. 123
Член 123 от Закона за кредитните институции определя разходите, свързани с ликвидацията на кредитни институции. Те включват: 1. Възнаграждението на ликвидаторите; 2. Трудовите възнаграждения и осигурителните вноски на служителите; 3. Възнагражденията на експерти и консултанти, наети от ликвидатора; 4. Други разходи, произтичащи от договори и дейности, свързани с ликвидацията.
Чл. 124
Член 124 от Закона за кредитните институции урежда начина, по който се третират вземанията на вложителите и кредиторите при ликвидация на банка. Взема се предвид, че вземанията на вложителите и кредиторите по покрити облигации се смятат за предявени пред ликвидатора. Ликвидаторът е задължен да състави списък на предявените вземания и да го предостави на кредиторите. Разпределението на набраните средства в производството по ликвидация следва определени правила, в зависимост от типа на банката. Кредиторите, свързани с разноски от ликвидационното производство, получават плащане на падежа, а при неполучаване на плащане, се удовлетворяват по конкретен ред.
Чл. 125
Когато ликвидаторът на банка установи неплатежоспособност, той предлага на БНБ да поиска откриване на производство по несъстоятелност. БНБ проверява предложението и, ако е основателно, взема решение в срок от 5 работни дни за установяване на неплатежоспособността и за отправяне на искане до съда. Съдът разглежда искането по реда на Закона за банковата несъстоятелност и Търговския закон.
Чл. 126
Според чл. 126 от Закона за кредитните институции, когато на банка, която попада под определението в чл. 2, ал. 1, т. 1, бъде отнет лицензът за извършване на банкова дейност, Фондът за гарантиране на влоговете в банките е задължен да назначи ликвидатори. Лицензът може да бъде отнет на основание чл. 36, ал. 1, т. 1 - 7 или ал. 3 от същия закон.
Чл. 127
Ликвидатор на банка може да бъде само физическо лице, а правомощията му се осъществяват от минимум две лица. Българската народна банка има право да проверява дали ликвидаторът отговаря на изискванията и да иска освобождаването му при несъответствие. Квесторите, временните и извънредните управители на банката също могат да бъдат назначени за ликвидатори, ако са налице изискванията. Разпоредбите от Закона за банковата несъстоятелност се прилагат и за ликвидаторите на банки.
Чл. 128
Ликвидаторът на кредитна институция е задължен да представя доклади и отчети в Българската народна банка (БНБ) и във Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Видът, съдържанието и сроковете на тези документи се определят от подуправителя на БНБ, отговарящ за банковия надзор. Освен това, ликвидаторът трябва да внася паричните средства, получени от осребряване на имуществото или събиране на вземанията на банката, в специални сметки в евро или в чуждестранна валута.
Чл. 129
Член 129 от Закона за кредитните институции указва, че разпоредбите на член 123 и 124 са приложими и в контекста на производството по принудителна ликвидация. Това означава, че правилата, установени в тези членове, важат и за случаите, когато кредитната институция е подложена на принудителна ликвидация.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за кредитните институции описва процедурата, при която Фондът за гарантиране на влоговете или ликвидаторът могат да предложат на Българската народна банка (БНБ) да поиска откриване на производство по несъстоятелност на банка, ако тя е неплатежоспособна или не изпълнява задълженията си повече от 60 дни. БНБ проверява предложението и, ако е основателно, взема решение за установяване на неплатежоспособност и отправя искане до съда. Съдът разглежда искането по реда на Закона за банковата несъстоятелност.
Чл. 131
Чл. 131 урежда условията за продажба на предприятието на банка, която може да се осъществи само с предварително одобрение от компетентния орган. При продажба се открива производство по доброволна ликвидация. Банките трябва да отправят искане за одобрение и да приложат необходимите документи, включително пазарна оценка и проект на договора. При продажбата кредиторите на двете банки се уведомяват чрез публично обявление. Компетентният орган може да откаже одобрение при определени условия, свързани с платежоспособността на купувача и защитата на интересите на кредиторите. Ликвидаторът разпределя получената цена между акционерите след изтичането на определен срок. Банките в ликвидация също могат да бъдат продадени или влити в друга банка, но само с разрешение на компетентния орган, при условие че задълженията се поемат изцяло.
Чл. 132
Когато банка, лицензирана в България, реши да закрие клон в чужбина, тя трябва незабавно да уведоми компетентния орган и да приложи план за уреждане на задълженията. Компетентният орган оценява плана и може да възрази в 30-дневен срок. Банката може да започне изпълнение на плана само след одобрението му. Закриването на клона е възможно само след уреждане на отношенията с кредиторите. Преди заличаване на клона от публичен регистър, банката трябва да представи декларация за уредените отношения с кредиторите. Тези разпоредби важат и за банки от трети държави, които желаят да закрият свои клонове в България.
Чл. 133
Чл. 133 от Закона за кредитните институции определя оздравителните мерки и прекратителните процедури, свързани с банките. Оздравителните мерки включват действия, предприети от компетентния орган с цел защита на финансовата стабилност на банката, които могат да засегнат правата на трети лица. Те включват спиране на плащанията и преструктуриране. Прекратителните процедури обхващат ликвидация и несъстоятелност на банки, както и принудително прекратяване на дейността на клонове. Акционерите и администраторите на банката не се считат за трети лица в този контекст.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за кредитните институции определя правомощията на Българската народна банка (БНБ) във връзка с прилагането на оздравителни мерки спрямо банки, лицензирани в България. БНБ е компетентният орган, който уведомява съответните органи на други държави членки, когато прилага мерки спрямо банки с клонове в тези държави. Актовете за прилагане на мерките се публикуват в централни ежедневници и в 'Официален вестник' на ЕС, а също и в два национални вестника на всяка държава членка, където банката има клон. Резюмето на акта трябва да включва правните и фактическите основания, информация за обжалване и сроковете за обжалване.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за кредитните институции регламентира уведомяването на компетентните органи на държавите членки при прилагане на оздравителни мерки спрямо клон на банка със седалище в трета държава. БНБ е задължена да уведоми тези органи преди мерките, а ако това не е възможно, незабавно след тяхното прилагане. В случай на оздравителни мерки спрямо банка от държава членка, БНБ уведомява компетентните органи на съответната държава.
Чл. 136
Чл. 136 от Закона за кредитните институции предвижда, че оздравителните мерки, предприети от компетентен орган на държава членка спрямо лицензирана банка, се признават в България без формалности и действат спрямо клона на банката в страната и трети лица. Лицата, които администрират тези мерки в България, имат същия статут и правомощия, каквито имат в съответната държава членка, но прилагат българския закон при реализиране на активи и уреждане на трудови правоотношения. Мерките, приложени спрямо клон на банка от трета държава, също се признават в България.
Чл. 137
Чл. 137 от Закона за кредитните институции определя, че българските съдебни и административни органи са компетентни да вземат решения за ликвидация или откриване на производство по несъстоятелност на банки, лицензирани в България. Решенията им важат и за клоновете на банката в други държави членки. В производствата по ликвидация и несъстоятелност се прилага българското законодателство относно движимите вещи, правата на банката и правомощията на ликвидатора, условията за прихващания, последиците за текущите договори, вземанията и правата на кредиторите, както и разпределението на активите и разноските в производството.
Чл. 138
Чл. 138 от Закона за кредитните институции регламентира задължението на Българската народна банка (БНБ) да уведомява своевременно компетентните органи на държавите членки, в които банки с клонове в България осъществяват дейност, за започване на принудителна ликвидация или производство по несъстоятелност. БНБ също така информира за правните последици от тези действия. Същият ред важи и за прекратяване на клон на банка от трета държава, когато тя има клон и в друга държава членка, като БНБ координира действията си с компетентните органи в тези държави.
Чл. 139
Решението на компетентен орган за ликвидация или прекратителна процедура на банка, лицензирана в друга държава членка, се признава в България без формалности от момента, в който е влязло в сила. То подлежи на вписване по седалището на клона в България и има оповестително действие. При прекратителна процедура се прилага законът на държавата, в която е лицензирана банката, освен ако не е предвидено друго в този закон.
Чл. 140
Чл. 140 от Закона за кредитните институции регламентира задълженията на ликвидаторите или синдиците на банки, лицензирани в България, при започване на ликвидация или производство по несъстоятелност. Те трябва да публикуват информация за ликвидацията в Официален вестник на ЕС и в два национални вестника в страните, където банката има клонове. Ликвидаторите или синдиците са длъжни да уведомят кредиторите, да им предоставят информация за сроковете за предявяване на вземанията и последствията от непредявяване. Поканите трябва да бъдат на български и на всички официални езици на ЕС. Всеки кредитор може да предяви вземанията си на официалния език на своята държава членка, но е длъжен да предостави превод на български, ако е поискано. Вземанията на кредиторите се третират равнопоставено, независимо от територията на възникване.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за кредитните институции урежда правните последици при оздравителни мерки и прекратителни процедури за банки. Трудовите договори и свързаните отношения се регулират от правото на съответната държава членка. Договорите, свързани с недвижими вещи, се уреждат от правото на държавата членка, в която се намира вещта. Правата на банката, свързани с недвижими вещи, кораби или самолети, които подлежат на регистрация, се регулират от правото на държавата членка, където е регистърът.
Чл. 142
Чл. 142 от Закона за кредитните институции регламентира, че прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителни процедури спрямо банка не засяга правата на кредитори или трети лица, произтичащи от вещни обезпечения. Тези права включват правото на осребряване на активи, предпочитателно удовлетворение, връщане на вещ и ползване на плодовете от обезпечени активи. Освен това, правото, вписано в публичен регистър, е противопоставимо на трети лица и също се счита за право по ал. 1. Разпоредбата не изключва възможността за оспорване на правни актове, свързани с банката.
Чл. 143
Чл. 143 от Закона за кредитните институции предвижда, че прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за банка, която е купувач на вещ, не засяга правата на продавача върху вещта, когато тя се намира на територията на друга държава членка. Също така, ако банката е продавач на вещ, оздравителните мерки не дават основание за разваляне на договора, ако вещта е доставена. Разпоредбите не изключват възможността за обявяване на определени правни актове за нищожни или непротивопоставими.
Чл. 144
Чл. 144 от Закона за кредитните институции предвижда, че прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за банка не влияе на правото на кредиторите да прихващат свои вземания срещу вземания на банката, ако са изпълнени условията по приложимия закон. Освен това, разпоредбата не изключва възможността за оспорване на определени правни актове като нищожни или унищожаеми.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона за кредитните институции определя приложимото право при оздравителни мерки или прекратителни процедури за банки. Правото на собственост и други права върху финансови инструменти се определя от държавата членка, където се намира регистърът, сметката или депозитарната институция. За споразуменията за нетиране и обратно изкупуване се прилага правото, което съответства на договора, при спазване на определени разпоредби от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции. Сделките на регулиран пазар също следват правото на договора, а висящите съдебни дела относно отнети права се регулират от правото на държавата, в която се води делото.
Чл. 146
Член 146 от Закона за кредитните институции предвижда, че администраторите на оздравителни мерки, ликвидаторите, синдиците или други компетентни органи от изпращащата държава трябва да предприемат необходимите действия за вписване на оздравителни мерки или за започване на прекратителна процедура за банка в съответните регистри в България, когато това е задължително по българското законодателство. Разходите за вписването се считат за част от разходите по оздравителните мерки или прекратителната процедура.
Чл. 147
Член 147 от Закона за кредитните институции уточнява, че разпоредбата на чл. 137, ал. 2 не важи за случаи, в които актове увреждат всички кредитори, ако лицето, ползващо се от акта, докаже, че се прилага правото на друга държава членка, което не позволява оспорването на акта. Освен това, ако съдебна оздравителна мярка съдържа правила относно нищожност или унищожаемост на актове, извършени преди нейното прилагане, правилото по чл. 134, ал. 1, изречение второ не се прилага.
Чл. 148
Чл. 148 от Закона за кредитните институции определя, че действителността на акт, сключен след прилагане на оздравителна мярка или след започване на прекратителна процедура за банка, е свързана с разпореждане на банката с недвижими вещи, кораби, самолети или финансови инструменти. Действителността на тези актове се определя от правото на държавата членка, където се намира съответната вещ или се води регистърът, сметката или депозитарната институция.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за кредитните институции задължава всички лица, които участват в уведомителните или консултативните процедури, да опазват банковата и професионалната тайна. Това означава, че информацията, получена или предоставена в тези процедури, не може да бъде разпространявана или използвана неправомерно.
Чл. 150
Член 150 от Закона за кредитните институции регламентира действието на решенията на компетентните органи в държави членки относно назначаване на лица, които администрират оздравителни мерки или прекратителни процедури за банки. Тези решения имат действие на територията на Република България, като назначените лица трябва да представят заверен препис от акта за назначаване с превод на български. Назначените лица и упълномощените от тях имат право да упражняват правомощията си спрямо клона на банката в България, но са длъжни да спазват българското законодателство и не могат да упражняват принуда или да разрешават правни спорове.
Чл. 151
Чл. 151 от Закона за кредитните институции определя реда за издаване на индивидуални административни актове от управителния съвет на БНБ и подуправителите, свързани с банковия надзор. Актовете трябва да са мотивирани и подлежат на незабавно изпълнение, без да се спира регистрацията в търговския регистър. Те могат да бъдат оспорвани пред Върховния административен съд, който не може да спре изпълнението им. Има предвидени срокове за мълчалив отказ при непроизнасяне по молби за лиценз и разрешение. Актовете се съобщават на адресатите по определени начини, а при невръчване се смятат за връчени с поставянето им на определено място в сградата на БНБ.
Чл. 151а
Чл. 151а от Закона за кредитните институции урежда условията за индивидуалните административни актове, издавани от Българската народна банка (БНБ). Тези актове могат да определят условия за действие, допълнителни задължения и препоръки. При актове, които могат да засегнат неблагоприятно правата на адресата, последният трябва да бъде уведомлен и да има възможност да изрази становище в срок от 14 дни. В случаи на неотложност, БНБ може да издаде акт без предварително уведомление. Не се прилагат уведомления, когато актът възпроизвежда законови разпоредби или е свързан с искане за информация по чл. 80.
Чл. 152
Законът предвижда различни санкции за нарушения на неговите разпоредби и на приложимите европейски регламенти. Физическите лица, извършили нарушения, се наказват с глоба от 1000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 12 000 лв. Банки и финансови холдинги подлежат на имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв. при първо нарушение и от 200 000 до 500 000 лв. при повторно. Други юридически лица получават санкции от 5000 до 20 000 лв. при първо нарушение и от 20 000 до 50 000 лв. при повторно. При искане от ЕЦБ за санкции, размерът може да достигне до двойния размер на реализираната печалба или избегнатата загуба. Лица, възпрепятстващи надзорни органи, също подлежат на санкции, в зависимост от статуса им.
Чл. 152а
Член 152а от Закона за кредитните институции е бил новоприет с ДВ, бр. 105 от 2011 г. и след това отменен с ДВ, бр. 59 от 2016 г. Това означава, че разпоредбата е съществувала за кратък период и вече не е в сила.
Чл. 152б
Чл. 152б от Закона за кредитните институции определя санкциите за нарушения на определени членове и на Регламент (ЕС) № 2017/2402. За физически лица глобата може да достигне до 5 млн. евро, а за юридически лица имуществената санкция е до 10% от годишния оборот. При определяне на стойността на придобитото от нарушението, санкцията може да е до двойния размер на придобитото. Брутните приходи за юридическите лица се определят на база консолидирания отчет на майката за предходната година.
Чл. 152в
Чл. 152в от Закона за кредитните институции предвижда санкции при нарушения, свързани с регистрацията и разпространението на паневропейски персонални пенсионни продукти (ПЕПП). При установяване на неверни или подвеждащи твърдения, както и непредоставяне на услуги, свързани с ПЕПП, на физически лица се налага глоба до 700 000 евро, а на юридически лица - имуществена санкция до 10% от годишния оборот, но не повече от 5 000 000 евро. Ако е възможно да се определи стойността на печалбата или избегнатата загуба от нарушението, санкцията може да достигне до двойния размер на реализираната печалба или избегнатата загуба.
Чл. 152г
Чл. 152г от Закона за кредитните институции определя санкции за нарушения по определени членове на закона. Физическите лица могат да бъдат глобени до 5 млн. евро, а юридическите лица могат да получат имуществена санкция до 10% от годишния оборот. При определяне на санкцията може да се вземе предвид реализираната печалба или избегнатата загуба, като санкцията може да достигне до двойния размер на тези стойности.
Чл. 152д
Чл. 152д от Закона за кредитните институции задължава Българската народна банка да публикува информация за влезли в сила наказателни постановления за нарушения на закона и свързаните с него регламенти. Публикацията включва данни за нарушението, нарушителя и наложената санкция, но може да бъде обобщена, ако публикуването на лични данни е прекомерно или застрашава финансовата стабилност. Информацията трябва да бъде достъпна минимум 5 години, а БНБ също информира ЕБО за наложените наказания и обжалвания.
Чл. 153, § 1.
Законът за кредитните институции регламентира условията и реда за надзор върху банковата система в България. Актовете за установяване на нарушения по чл. 152 се съставят от длъжностни лица на БНБ в срок от 5 години. Наказателните постановления се издават от подуправителя на управление "Банков надзор". Законът определя и понятия като "администратор", "влог", "публично привличане на влогове" и "свързани лица". Също така, той отменя предишния Закон за банките и регламентира преходните условия за действащите банки. Включва разпоредби, свързани с контрол, санкции и определения на различни финансови инструменти.
Чл. 605
Чл. 605 от Закона за кредитните институции регламентира условията за наем на сейф. Наемодателят предоставя сейф на наемателя за определен срок и срещу възнаграждение, с изключителен достъп за наемателя до съдържанието. Договорът може да бъде с обявено или необявено съдържание, а наемодателят не може да притежава копие от ключа на сейфа.
Чл. 606
В Чл. 606 от Закона за кредитните институции се предвиждат ограничения относно предметите, които могат да бъдат поставяни в сейф. Забранено е поставянето на вещи, които застрашават сигурността на сейфа и на наемодателя, както и на вещи, забранени от закона. Наемодателят е отговорен за контрола на спазването на тези изисквания, без да разкрива съдържанието на вложеното, освен ако то не е обявено. При неспазване на задължението за спазване на изискванията, наемодателят има право да развали договора незабавно.
Чл. 606а и чл. 655, ал. 2 от Закона за кредитните институции; § 15 до § 19 от Закона за банковата несъстоятелност.
Законът за кредитните институции е изменен с нови разпоредби, които включват права на наемодатели при разваляне на договори, задържане на вземания и нови условия за производствата по несъстоятелност на банки. Внесени са изменения и в Закона за банковата несъстоятелност, Закона за гарантиране на влоговете, Закона за Българската народна банка и Закона за мерките срещу изпирането на пари, като акцентът е върху правата и задълженията на кредитните институции и условията за тяхната дейност. Включени са нови определения и се уточняват процедурите около лицензиране и надзор на банки и финансови институции.
Чл. 40а, § 20, § 21, § 22, § 23, § 24, § 25, § 26, § 27, § 28, § 29, § 30, § 31, § 32, § 33, § 34, § 35, § 36.
Законът за кредитните институции е променен с редица изменения, които включват нови разпоредби за презгранични електронни платежни транзакции, изменения в таксите за преводи и актуализация на лицензите на финансовите институции. Освен това, се въвеждат нови правила за административно регулиране и контрол, актуализиране на термини и изисквания за регистрация на финансови институции. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в различни срокове. Също така, се предвиждат изменения в свързани закони, като Закона за достъп до обществената информация и Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
§1
Този закон определя основни термини и понятия, свързани с кредитните институции. "Администратор" включва членове на управителни и надзорни съвети, прокуристи и ръководители на ключови служби. "Влог" е всяка сума, която трябва да бъде върната, с изключение на определени случаи. "Публично привличане на влогове" се отнася за приемането на влогове от над 30 лица. Задълбочават се понятията за свързани лица, икономически свързани лица, както и за квалифицирано дялово участие. Включени са и термини, свързани с финансови институции, контрол, холдинги и рискове в сектора.
Параграф §1а
Параграф §1а от Закона за кредитните институции уточнява, че за целите на надзора и изискванията, предвидени в закона и Регламент (ЕС) № 575/2013, понятията "кредитна институция", "кредитна институция майка от Европейския съюз" и "предприятие майка" включват не само традиционните кредитни институции, но и финансови холдинги и институции, свързани с тях, при определени условия. Конкретно, това включва финансови холдинги, които са получили одобрение по чл. 35а, институции контролирани от финансови холдинги, и инвестиционни посредници - майки в определени случаи.
§ 2
В §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции се уточнява, че функциите на Българската народна банка (БНБ) по отношение на надзора над банковата система се осъществяват от подуправителя на БНБ, който ръководи управление "Банков надзор", самостоятелно и независимо. Този параграф е актуализиран и предишният текст е отменен с изменения от 2015 г.
§3
Параграф §3 от Закона за кредитните институции, изменен с ДВ, бр. 59 от 2016 г., предвижда, че организацията и контролът по обезпечаването на сигурността на банките ще бъдат определени с наредба, която ще бъде издадена съвместно от министъра на вътрешните работи и управителния съвет на Българската народна банка (БНБ).
§4
Параграф §4 от Закона за кредитните институции урежда въвеждането на разпоредбите на различни директиви на Европейския съюз, свързани с дейността и надзора на кредитни институции и финансови институции. Законът предвижда мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2402 относно секюритизациите и изменя директиви, свързани с финансовите институции и надзорните органи.
Параграф §5
С параграф 5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции се отменя Законът за банките, който е обнародван в Държавен вестник, брой 52 от 1997 г. и е бил многократно изменян и допълван до 2006 г.
Параграф §6
Банките, получили лиценз по отменения Закон за банките, трябва в срок от три месеца след влизането в сила на новия закон да вземат решение за промени на уставите си, съобразно новите изисквания. След това следва да подадат заявление пред Българската народна банка (БНБ) за актуализиране на лиценза. Актовете за актуализиране се издават от управителя на БНБ.
§7
Чуждестранни банки от държави членки, които са получили лиценз за банкови услуги чрез клон в България преди влизането в сила на Закона за кредитните институции, могат да продължат своята дейност в България без да е необходимо да уведомяват съответните органи или да изчакват определени срокове, предвидени в закона.
§ 8
Параграф 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции постановява, че подзаконовите нормативни актове, издадени от Българската народна банка (БНБ) по отменения Закон за банките, ще запазят действието си, освен ако противоречат на новия закон. Това означава, че предишните правила остават в сила, докато не бъдат изменени или отменени в съответствие с новите разпоредби.
§9
Параграф §9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции указва, че изискванията на този закон се прилагат и за административни производства, които са били в ход при влизането му в сила пред Българската народна банка (БНБ). Освен това, административните актове, издадени от БНБ по отменения Закон за банките, които не са могли да бъдат обжалвани по съдебен ред, също не могат да бъдат обжалвани по новия закон.
§9а
С §9а, приет с ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., се извършва замяна на текста в закона. Думите "чл. 54, ал. 2 и 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа" се заменят с "чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти".
§10
При влизането в сила на Закона за кредитните институции прокуристите на банките, които не са упълномощени за дейността на отделен клон, ще бъдат освободени от длъжност, ако не получат сертификат по чл. 11, ал. 2 в срок от два месеца. Българската народна банка има задължението да отстрани тези лица от длъжност, ако не бъдат освободени от съответния орган в срок от 30 дни след изтичането на двата месеца.
§11
С решение на управителния съвет на БНБ могат да отпаднат ограниченията по чл. 11, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за кредитните институции, по чл. 234, ал. 2, т. 1 от Търговския закон и по чл. 25, ал. 1, т. 4 и 13 от Закона за банковата несъстоятелност за определени членове на управителни или контролни органи на банки. Първото условие е лицето да е избрано след придобиването на над 50% от акциите на банката от БНБ и да не е било преди това член на органа. Второто условие е за членове на органи на банки, в които "Банкова консолидационна компания" - АД, е притежавала над 50% от акциите, при същите условия.
§12
Взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, които са създадени по схемата за земеделски капиталов фонд и имат договори с правителството на Република България и Европейската комисия за безвъзмездно финансиране, ще продължат да функционират като финансови институции съгласно закона и по ред, определен от Министерския съвет.
§14
В Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за кредитните институции се предвиждат изменения и допълнения в Търговския закон. Основните промени включват заличаване на термина "небанкови" в чл. 187е, ал. 3, отмяна на определени раздели в глава двадесет и девета, както и създаване на нова глава тридесет и седма, която регламентира договора за наем на сейф. Според новите разпоредби, наемодателят предоставя сейф за съхранение на ценности, като има право на контрол, но не може да притежава копие от ключа. Забранено е съхраняването на предмети, застрашаващи сигурността, а при неплащане наемодателят може да поиска отваряне на сейфа с нотариус.
Параграф §15
В параграф 15 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции се въвеждат изменения в Закона за банковата несъстоятелност. Основните изменения включват: добавяне на нова алинея в чл. 1 относно приложението на разпоредбите за банки с клонове в държави членки; замяна на препратки от Закона за банките с такива към Закона за кредитните институции в различни членове; нови алинеи в чл. 8 и чл. 11, които уточняват условията за откриване на производство по несъстоятелност и правата на акционерите; изменения в чл. 9 и чл. 13 относно исканията на Централната банка; корекции в термини, свързани с банкови касетки и сейфове; и други уточнения, свързани с производствата по несъстоятелност и ликвидация на банки.
§16
Параграф §16 от Закона за кредитните институции предвижда изменения и допълнения в Закона за гарантиране на влоговете в банките. Основните промени включват: 1) Изменение на чл. 5, ал. 1 т. 7, за да се включат финансовите институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции. 2) Актуализация на чл. 8, т. 2 и чл. 10, ал. 3, свързани с наименованията на финансовите институции. 3) Въвеждане на нова т. 9 в чл. 12, касаеща решения за придобиване на акции в банка. 4) Замяна на чл. 19 и чл. 20, ал. 3, за да се отразят измененията, свързани с Закона за кредитните институции. 5) Създаване на нова ал. 2 в чл. 22, позволяваща използване на средства от фонда за придобиване на акции в банка, ако това предотврати по-големи разходи за изплащане на гарантирани влогове.
§17
В Закона за Българската народна банка се извършват редица изменения, включително замяна на термини, промяна на правомощия, създаване на нови алинеи и уточняване на служебната тайна. Основните акценти включват разширяване на обхвата на защитените тайни, уточняване на правомощията на банката, нови изисквания за обработка на негодни банкноти и монети, както и задължения за предоставяне на информация от различни органи и лица. Създадени са нови разпоредби, които дефинират термини и уточняват процедурите по отношение на доставчиците на услуги.
§18
В параграф 18 на Преходните и заключителните разпоредби към Закона за кредитните институции, е направена промяна в чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Текстът сега гласи, че Българската народна банка, кредитните институции, финансовите къщи, обменните бюра и лицата, предоставящи услуги по паричен превод, извършващи дейност в България, са обект на регулиране.
§19
В Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи се въвеждат нови разпоредби относно презграничните преводи и електронни платежни транзакции. В чл. 25 се добавя ал. 3, която определя, че при извършване на презгранични преводи в евро до 50 000 евро между България и друга държава от ЕИП, таксите трябва да съответстват на тези за идентични преводи в България. Създава се и чл. 40а, който уточнява условията за такси при презгранични електронни транзакции, като отново се прилагат същите такси за транзакции до 50 000 евро. В чл. 60, ал. 3, т. 1 се заличават думите "със седалище в Република България".
§20
В Закона за достъп до обществената информация са направени изменения в два члена. В чл. 7, ал. 1 вместо "класифицирана информация, представляваща държавна или" сега се казва "класифицирана информация или". В чл. 37, ал. 1, т. 1 думите "информация, представляваща държавна или служебна тайна" са заменени с "информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон".
§21
С измененията в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, в приложение към чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 1 е добавена нова формулировка, която включва банковата дейност, дейността на дружествата за електронни пари и дейността на системните оператори на платежни системи.
§ 22
Параграф §22 в Закона за публичното предлагане на ценни книжа предвижда изменения, свързани с подмяна на термини, свързани със Закона за банките с термини от Закона за кредитните институции. Конкретно, в чл. 54 се заменят и заличават различни фрази, свързани с лицензите и условията за сделки. Също така, в чл. 56а, чл. 77б и чл. 77о се правят аналогични замени. В чл. 173, ал. 2 се отменят условия, свързани с Закона за банките и се добавят нови разпоредби от Закона за кредитните институции. В § 3 от преходните и заключителните разпоредби се отменя ал. 2.
§23
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции се предвиждат изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В чл. 143, ал. 4 се заменя позоваване от Закона за банките с такова от Закона за кредитните институции. В чл. 212, ал. 3 термините 'небанковите финансови' се променят на 'финансовите', а 'банкови касетки' на 'сейфове'. В чл. 262, ал. 1 също се заменя 'на банкови касетки' с 'в сейфове'.
§24
В Кодекса за социално осигуряване се въвеждат изменения, които касаят членове, свързани с Закона за кредитните институции. В член 123а, алинея 2, точка 5 се добавя нова разпоредба, свързана с член 103, алинея 2, точки 14, 19 или 20 от Закона за кредитните институции. В член 344, алинея 5 се заменя старата разпоредба, свързана със Закона за банките, с нова, която се отнася за Закона за кредитните институции.
§25
С §25 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции се извършва изменение в Наказателния кодекс, като в чл. 227б, ал. 4 думите "Закона за банките" се заменят с "Закона за кредитните институции". Това изменение цели да актуализира законодателството в контекста на новия закон за кредитните институции.
Параграф §26
В параграф 26 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за кредитните институции се извършва изменение на Валутния закон. Конкретно, в член 16, алинея 5, изразът "чл. 64 от Закона за банките" се заменя с "чл. 80 от Закона за кредитните институции". Това изменение актуализира препратките в закона, свързани с регулирането на кредитните институции.
§27
В Закона за държавната финансова инспекция се извършва промяна в чл. 10, ал. 3, където се заменя препратката от "чл. 52, ал. 5, т. 3 от Закона за банките" с "чл. 62, ал. 6, т. 5 от Закона за кредитните институции".
§ 28
В Закона за ипотечните облигации, в допълнителните разпоредби, е направена промяна, при която се заменят указанията за чл. 41, ал. 2 от Закона за банките с указания за чл. 73, ал. 3 от Закона за кредитните институции.
§29
В параграф 29 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции се посочват изменения в Закона за Комисията за финансов надзор. В чл. 15, ал. 1, т. 5 се заменя референцията от "чл. 65, ал. 2 от Закона за банките" с "чл. 103, ал. 2 от Закона за кредитните институции", а в чл. 18, ал. 7 се заменя "чл. 52 от Закона за банките" с "чл. 62 от Закона за кредитните институции".
§ 30
В Закона за корпоративното подоходно облагане се извършва изменение в допълнителните разпоредби, където терминът "небанкови финансови институции по Закона за банките" се заменя с "финансови институции по Закона за кредитните институции". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции.
§ 31
В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се извършва промяна в допълнителната разпоредба, като се заменят определени термини, свързани с дейностите на кредитните институции. По-специално, думите "сделките по чл. 1 и 2 от Закона за банките" се заменят с "дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за кредитните институции", което отразява актуализация на правната уредба.
§32
В Закона за защита на конкуренцията се извършват изменения, при които думата "небанкови" се заличава от чл. 23, т. 1 и от чл. 24, ал. 5. Тези изменения целят да актуализират текста на закона, свързан с регулирането на конкуренцията в сектора на кредитните институции.
§33
В Закона за насърчаване на инвестициите, в член 12, алинея 2, думата "небанкови" се заличава. Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции.
§34
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции се предвижда изменение в Закона за подпомагане на земеделските производители. В член 35, алинея 2 от този закон, терминът "Закона за банките" ще бъде заменен с "Закона за кредитните институции". Това изменение е част от актуализацията на нормативната уредба, свързана с кредитните институции.
§ 35
В Закона за защита на потребителите се извършват следните изменения: 1. В допълнителните разпоредби, § 13, т. 12, буква "к", "банкови касетки" се заменя с "сейфове". 2. В § 34 от преходните и заключителните разпоредби, думите "ал. 2, т. 7" се заменят с "ал. 2, т. 8" (в сила от 21.07.2006 г.).
§36
Законът за кредитните институции влиза в сила от деня на присъединяването на Република България към Европейския съюз, с изключение на параграф 35, точка 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Законът е приет от 40-то Народно събрание на 13 юли 2006 г.
§ 26
Разпоредбите на § 4, 12, 15, 16, 17, 19, 20, 21, 22 и 23 от Закона за кредитните институции влизат в сила от 1 януари 2007 г. Разпоредбите на § 7 и 18 влизат в сила от 1 юли 2007 г. Допълнително, Законът за пазарите на финансови инструменти е обнародван в Държавен вестник, брой 52 от 2007 г. и влиза в сила от 1 ноември 2007 г.
§ 27
Този закон влиза в сила от 1 ноември 2007 г., с изключение на определени параграфи и точки, които влизат в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник". Параграф 7, точки 6, 7 и 8 остават в сила до 1 ноември 2007 г.
§61
Законът за кредитните институции влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключения на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключените разпоредби включват част седма относно производството по граждански дела при правото на ЕС, специфични параграфи и глави, свързани с чуждестранни съдилища и връщането на деца.
§21
Законът влиза в сила от 1 ноември 2009 г., с изключение на параграф 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции са обнародвани в "Държавен вестник", брой 24 от 2009 г. и влизат в сила от 31.03.2009 г.
Параграф §34
Параграф §34 от закона въвежда разпоредбите на Директива 2007/44/ЕО, която изменя и допълва няколко директиви, свързани с процедурните правила и критериите за оценка на придобиванията и увеличението на участията във финансовия сектор. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 24 от 2009 г. и влизат в сила от 31.03.2009 г.
§35
Лицензите на банките, регистрирани в България, трябва да бъдат актуализирани в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Актуализацията става след подаване на заявление до Българската народна банка (БНБ), придружено от решение за промени в уставите на банките. За банките със седалище в трета държава, които оперират чрез клон в България, актуализацията се извършва след преценка на съответствието на дейността с новите изисквания. Актовете за актуализиране се издават от управителя на БНБ.
§ 36
Финансовите институции, посочени в чл. 3, ал. 2, трябва да се регистрират в Българска народна банка (БНБ) в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Изискванията за правноорганизационната форма, посочени в чл. 3а, ал. 1, т. 1, не важат за кооперациите, регистрирани по § 12 от преходните и заключителните разпоредби.
§37
При влизането в сила на Закона за кредитните институции, административните производства за издаване на разрешения по чл. 28 и 31 ще бъдат приключени по досегашния ред. Лицата, които действат съгласувано и имат основание за одобрение по чл. 28, трябва да подадат заявление в тримесечен срок. Ако не спазят този срок или не получат одобрение, БНБ може да предприеме мерки по чл. 103, ал. 2, т. 15.
§50
Законът за кредитните институции влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за закона за изменение и допълнение на закона за гарантиране на влоговете в банките, който е обнародван в ДВ, бр. 44 от 2009 г. и влиза в сила от 12.06.2009 г.
§ 8
Законът за кредитните институции влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 2 и параграф 5, т. 1, буква "б", които влизат в сила от 1 септември 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи са обнародвани в "Държавен вестник", брой 93 от 2009 г. и влизат в сила от 25.12.2009 г.
§100
Законът за кредитните институции влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграфите, които влизат в сила незабавно, са: 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
§ 96
Законът за кредитните институции влиза в сила на 1 януари 2010 г., с изключение на определени параграфи и точки, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" или от 1 април 2010 г. Промените и допълненията към закона, обнародвани в брой 94 от 2010 г., влизат в сила на 31.12.2010 г.
§23
Законът за кредитните институции влиза в сила на 31 декември 2010 г. Преходните и заключителните разпоредби относно изменението и допълнението на Закона за платежните услуги и платежните системи са обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2010 г. и влизат в сила от 30 юни 2011 г.
§ 69
Законът за кредитните институции влиза в сила на 30 юни 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Параграфи 1-16, 41-56, 62 и 66 влизат в сила от 30 април 2011 г., а параграфи 60 и 68 влизат в сила от 31 декември 2010 г. Допълнително е посочено, че има преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, който е обнародван през 2012 г. и влиза в сила от 19.11.2012 г.
§16
Законът влиза в сила в 6-месечен срок след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби относно закона за изменение и допълнение на закона за Министерството на вътрешните работи са обнародвани в бр. 44 от 2012 г. и са в сила от 01.07.2012 г.
§54
Създадената с Закона за кредитните институции Главна дирекция "Национална полиция" наследява активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция". Процесуалното представителство по висящи спорове на двете дирекции се осъществява от директора на Главна дирекция "Национална полиция".
Параграф §55
С влизането в сила на Закона за кредитните институции, служебните и трудовите правоотношения на държавните служители и лицата, работещи в Главна дирекция 'Криминална полиция' и Главна дирекция 'Охранителна полиция', се преобразуват в служебни и трудови правоотношения в Главна дирекция 'Национална полиция'.
§ 57
Параграф §57 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции предвижда, че стажът, придобит от служителите по § 64 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, се зачита за работа при един и същ работодател или орган по назначаване. Това означава, че служителите, които са работили под условията на предходните закони, ще имат признат стаж при новия работодател.
§70
Законът за кредитните институции влиза в сила от 1 юли 2012 г. Освен това, се предоставят и преходни и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на Закона за държавна агенция "Национална сигурност", който е обнародван в Държавен вестник, брой 52 от 2013 г. и влиза в сила от 14 юни 2013 г.
§27 от Закона за кредитните институции
Законът за кредитните институции влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби свързани с изменението и допълнението на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 109 от 2013 г., влизат в сила от 01.01.2014 г.
§ 24
Законът за кредитните институции влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на параграф 23, който ще влезе в сила след решение на Европейската комисия относно удължаване на срока на действие на разрешената схема за държавна помощ. Преходните и заключителни разпоредби са свързани и с Закона за ограничаване изменението на климата, който е обнародван в Държавен вестник, брой 22 от 2014 г. и влиза в сила на 11 март 2014 г.
§20
Законът за кредитните институции влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции са обнародвани в ДВ, бр. 27 от 2014 г. и допълнени в ДВ, бр. 50 от 2015 г.
§79
Изискването за оповестяване на информацията по чл. 70, ал. 6 влиза в сила от 1 януари 2015 г. С изключение на информацията по точки 1-3, която трябва да бъде оповестена до 1 юли 2014 г.
Параграф §80
Параграф 80 от Закона за кредитните институции определя реда и сроковете, в които финансовите институции, вписани в регистъра на БНБ, трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания след влизането в сила на закона. В срок от 6 месеца те трябва да подадат документи за лиценз за инвестиционни услуги, да приведат дейността си по валутния закон, и да върнат удостоверенията си за регистрация, ако отговарят на новите изисквания. Заварените административни производства ще се приключват по новия ред, а институции, подали документи за лиценз или пререгистрация, могат да продължат дейността си до получаване на съответния лиценз или регистрация.
§ 85
Параграф 85 посочва, че определени разпоредби, включително параграфи 43, 45, 46, 47, 48, 49 и 50, свързани с чл. 87б, ал. 4 и 5, и § 67, т. 4, ще влязат в сила от момента, в който изискването за ликвидно покритие стане приложимо, в съответствие с делегирания акт на Европейската комисия по чл. 460 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Тези разпоредби са част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, обнародван в Държавен вестник, брой 35 от 2014 г., и в сила от 23.07.2014 г.
§15
Законът за кредитните институции влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност са обнародвани в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. и влизат в сила от 24.03.2015 г.
§21
Законът за кредитните институции се прилага и за висящите дела, които са образувани по искане на Българската народна банка, както и за оспорване на индивидуални административни актове на същата банка. Това важи за дела по чл. 37, ал. 2 и чл. 36 от закона.
§22
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за кредитните институции, обнародвани в брой 50 от 2015 година.
§6
Разпоредбите на Закона за кредитните институции се прилагат и за производствата по несъстоятелност на банки, открити преди влизането му в сила. Сроковете за оповестяване на информацията, свързана с несъстоятелността, започват да текат от датата на влизането в сила на закона или от предоставянето на необходимата информация, в зависимост от случая.
§10
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Изискването за определяне на премийните вноски пропорционално на степента на риска, съгласно чл. 14, ал. 1 - 4, влиза в сила от 1 януари 2016 г. До 31 декември 2015 г. се прилагат изискванията на отменения Закон за гарантиране на влоговете в банките.
§ 71
Законът за кредитните институции влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на разпоредба § 66, т. 1, касаеща електронната информационна система, която влиза в сила на 1 януари 2017 г. Преходни и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за банковата несъстоятелност, обнародвани в Държавен вестник, брой 33 от 2016 г., в сила от 26 април 2016 г.
§33
Законът за кредитните институции влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се посочва, че разпоредбите относно изменението и допълнението на Закона за съдебната власт са обнародвани в "Държавен вестник", брой 62 от 2016 г. и влизат в сила от 09.08.2016 г.
§229
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи: параграфи 86, 126, 202, 227 и 228 влизат в сила от 1 януари 2017 г.; параграф 194 относно чл. 360о - 360т влиза в сила 6 месеца след обнародването; параграф 194 относно чл. 360в, ал. 2, чл. 360ж, чл. 360з, ал. 1 и чл. 360м влизат в сила три години след обнародването.
§ 102
Законът за кредитните институции влиза в сила на 1 януари 2017 г. с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Други параграфи влизат в сила от 1 февруари 2017 г. Списъкът на параграфите, които имат различни дати на влизане в сила, е подробно изброен.
§5
Параграф §5 указва, че за одити на финансови отчети на предприятия от обществен интерес, както и за одити по Кодекса за застраховането и Кодекса за социално осигуряване за отчетни периоди, завършващи на 31 декември 2016 г., се прилага отмененият Закон за независимия финансов одит. Тези разпоредби са част от Преходните и Заключителните разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 година, който е в сила от 01.01.2017 г.
§20
Законът за кредитните институции влиза в сила от 1 януари 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 63 от 2017 г. и влиза в сила от 04.08.2017 г.
§83
Законът за кредитните институции влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграф 64 от 1 януари 2022 г., параграф 68, т. 1 от 1 януари 2018 г., параграф 68, т. 2 от 30 юни 2017 г., параграф 69 от 1 януари 2018 г., параграф 71, ал. 1 от 26 април 2017 г., и параграфи 6 и 72-82 от 1 януари 2018 г. Подзаконовите актове, свързани с удостоверения за задължения, трябва да се приведат в съответствие с новия закон в срок от 6 месеца.
§11
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 103 от 2017 година и влиза в сила от 01.01.2018 година.
§ 42
Законът за кредитните институции влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключения: член 222, ал. 1 - 3, влиза в сила от 3 септември 2019 г.; параграф 13, т. 12, буква "а" влиза в сила от 1 януари 2018 г.; параграф 13, т. 12, буква "б" влиза в сила от 21 ноември 2017 г.; параграф 17, т. 37 относно чл. 264а и т. 39 относно чл. 273б, влиза в сила от 1 януари 2020 г.
§28
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които влизат в сила при специфични условия и дати. Член 47 влиза в сила с публикуването на електронната брошура от Европейската комисия, а член 102 влиза в сила от 30 април 2018 г. Други членове влизат в сила от 31 октомври 2018 г. и 1 януари 2019 г. Преходните и заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции са обнародвани в ДВ, бр. 51 от 2018 г. и влизат в сила от 01.07.2018 г.
§2
Разпоредбите на чл. 58, ал. 5 и 6 от Закона за кредитните институции се прилагат и за договорите за кредит, които са сключени до 1 юли 2018 г., при условие че за референтен лихвен процент се използва пазарен индекс като LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR, освен ако не е уговорено друго.
§7 от Закона за кредитните институции и Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
Законът за кредитните институции влиза в сила на 1 юли 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г. и влизат в сила от 1 януари 2019 г.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Конкретно: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 - от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 - два месеца след обнародването; параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 - от деня на обнародването.
§ 70
Законът за кредитните институции влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключение на определени параграфи и разпоредби, които влизат в сила на по-ранни дати. Параграфи 43, 63, 41, 52, 50 и 39 имат специфични дати за влизане в сила, вариращи от 18 ноември 2018 г. до 1 януари 2020 г. Конкретно, параграф 43, т. 11 за чл. 47, ал. 4, т. 1 влиза в сила на 28 януари 2019 г., а ал. 5 на 28 юли 2020 г.
§15
Параграф §15 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции указва, че разпоредбите на чл. 64, ал. 1, т. 14а и на глава единадесета "а" няма да се прилагат след прекратяване на тясното сътрудничество по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 или след отмяна на дерогацията за Република България съгласно чл. 139 от ДФЕС, в съответствие с чл. 140, параграф 2 от ДФЕС.
§16
Българската народна банка е задължена да издаде няколко наредби след влизането в сила на Закона за кредитните институции. Първо, наредбата по чл. 25, ал. 7 трябва да бъде издадена в тримесечен срок. Второ, наредбата по чл. 59а, ал. 2 е с краен срок до 31 октомври 2019 г. Трето, наредбите по чл. 11а, ал. 1, чл. 74, ал. 4 и § 1, т. 50 също трябва да бъдат издадени в тримесечен срок от влизането в сила на закона.
§ 17
Банките трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания в срок от три месеца след влизането в сила на наредбите. В този срок те трябва да представят на Българската народна банка списък на лицата, заемащи ключови позиции, като приложат и документи, удостоверяващи пригодността им. БНБ има правото да разпореди освобождаването на лице, ако не отговаря на изискванията по чл. 11а, ал. 1 от Закона за кредитните институции.
§18
Параграф §18 от Закона за кредитните институции определя задълженията на кредитните институции в България по отношение на Европейската централна банка (ЕЦБ) при оценките за участие в единния надзорен механизъм на ЕС. Кредитните институции са длъжни да предоставят данни, достъп до счетоводни регистри и системи, както и информация на ЕЦБ. Освен това, те трябва да осигурят възможност за проверки на място от страна на ЕЦБ в техните помещения и в помещенията на свързани предприятия. Задълженията важат и за трети лица, ангажирани от ЕЦБ, при спазване на банковата и професионалната тайна.
§ 64
Законът влиза в сила от деня, в който започва да се прилага решението на Европейската централна банка за тясно сътрудничество, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, който е обнародван в Държавен вестник, брой 42 от 2019 г., и влиза в сила от 28.05.2019 г.
§50
Законът за кредитните институции влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се посочват преходните и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на Закона за пазарите на финансови инструменти, който е обнародван в Държавен вестник, брой 83 от 2019 г. и влиза в сила от 22.10.2019 г.
§82
Законът за кредитните институции влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. Параграф 60, който влиза в сила 6 месеца след обнародването; 2. Параграф 67, т. 6 и 7, които влизат в сила с прилагането на решението на Европейската централна банка; 3. Параграф 77, който влиза в сила от 1 ноември 2019 г.
§58
Българската народна банка е задължена да организира и предприеме действия за събиране на допълнителна информация от банките, платежните институции и дружествата за електронни пари. Тези действия трябва да бъдат завършени до 10 септември 2020 г. и информацията ще бъде въведена в електронната информационна система, съгласно чл. 56а от Закона за кредитните институции.
§59
Параграф 59 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции определя датите на влизане в сила на различни разпоредби, свързани с изменения в закона. Конкретно, параграф 8, т. 1 относно чл. 24, ал. 3 влиза в сила от 10 юли 2020 г., параграф 50 - от 10 март 2021 г., параграф 51, т. 1 относно чл. 56, ал. 14 - от 1 януари 2020 г., и параграф 51, т. 2, букви "б" и "ж" - от 10 септември 2020 г.
§ 45
Законът за кредитните институции влиза в сила на 1 януари 2020 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването на закона. Конкретно, това се отнася за § 30, т. 28, букви "а", "б", "в" и "г", т. 35, буква "а", подбуква "гг" и подбуква "дд" относно т. 96 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи са обнародвани в Държавен вестник, брой 13 от 2020 г., и влизат в сила на 14 февруари 2020 г.
§ 44
Законът за кредитните институции влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 31, който влиза в сила в срок от 6 месеца след обнародването. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Валутния закон, обнародван в Държавен вестник, брой 14 от 2020 г.
§15
Параграф 15 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции уточнява, че параграфи 12, т. 2 и 3 ще влязат в сила в деня, в който започне да се прилага решението на Европейската централна банка за тясно сътрудничество, съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013. Освен това, се споменава, че законът за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит е обнародван в Държавен вестник, брой 18 от 2020 г. и влиза в сила от 28.02.2020 г.
§ 66
Законът за кредитните институции влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 57, т. 2 и § 60 влизат в сила от 1 януари 2020 г., а параграф 57, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2021 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа са обнародвани в "Държавен вестник", брой 64 от 2020 г. и влизат в сила от 21.08.2020 г.
§ 62
Законът за кредитните институции влиза в сила от 21 август 2020 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за кредитните институции бяха обнародвани в бр. 12 от 2021 г. и влязоха в сила от 12 февруари 2021 г.
§ 70
Финансовите холдинги майки и холдинги със смесена дейност, които извършват дейност към 27 юни 2019 г., трябва да подадат заявление за одобрение по чл. 35а до 28 юни 2021 г. В случай, че не подадат заявление в определения срок, БНБ ще прилага надзорни мерки. През същия срок БНБ има право да упражнява надзорни правомощия над тези холдинги за целите на надзора на консолидирана основа.
§71
Група от трета държава, която има активи в Европейския съюз на стойност 40 милиарда евро или повече към 27 юни 2019 г., е задължена да създаде едно или две междинни предприятия майки от Европейския съюз до 30 декември 2023 г. в съответствие с чл. 101а.
Параграф §81 и Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за покритите облигации
Законът за кредитните институции влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късна дата. По-конкретно, § 56, т. 1, буква "г" относно т. 20 и 21, както и т. 5 относно ал. 8, ще влязат в сила от 28 юни 2021 г. Допълнително, преходните и заключителни разпоредби към Закона за покритите облигации са обнародвани в "Държавен вестник" на 25-ти брой от 2022 г. и влизат в сила от 08.07.2022 г.
§19
Законът за кредитните институции влиза в сила от 8 юли 2022 г., с изключение на определени членове, които влизат в сила от датата на обнародване в "Държавен вестник". Параграф 9 относно измененията в Закона за банковата несъстоятелност не се прилага за производства по несъстоятелност, които са открити към момента на влизането в сила на закона.
§ 94
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 19 октомври 2022 г. Преходни и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., който е в сила от 01.01.2023 г.
§ 46
Законът за кредитните институции влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключения за различни параграфи и алинеи, които влизат в сила на различни дати: 1 август, 1 юли, деня на обнародването, 1 септември, 1 декември 2023 г., три дни след обнародването, 1 октомври 2023 г., 9 месеца след обнародването, 1 януари 2024 г., 8 месеца след обнародването и на 1 януари на втората година след преброяването на населението и жилищния фонд през 2021 г.
§82 от Закона за кредитните институции
Параграф §82 от Закона за кредитните институции указва, че административните производства, започнати преди влизането в сила на закона, по редица други закони, включително Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми, ще бъдат довършени по досегашния ред. Това означава, че текущите процедури няма да бъдат прекратявани или променяни с влизането в сила на новия закон, а ще продължат по съществуващите правила.
§39
В Закона за кредитните институции се правят изменения, включително замяна на наименованието на "Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество" с "Комисията за противодействие на корупцията". Тези промени са част от по-широки изменения, които са обнародвани в различни бройки на Държавен вестник от 2006 до 2023 година.
§ 79
Законът за кредитните институции влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който ще влезе в сила от 1 март 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване са обнародвани в ДВ, бр. 85 от 2023 г. и влизат в сила от 10.10.2023 г.
§ 92
Законът за кредитните институции влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени параграфи (87, т. 1, 2, 4 - 6, 8 - 46, 49 и 50), които ще влязат в сила от 1 януари 2023 г. Освен това се споменават преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за Българската народна банка.
Параграф §14
Параграф §14 предвижда, че Законът за кредитните институции влиза в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, освен за § 6, ал. 1, § 9 и 11, които влизат в сила от деня на обнародването. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона.
§ 73
Законът влиза в сила с приемането на еврото от България, освен параграфи 30 и 31, които влизат в сила три дни след обнародването. В приложението се предоставя информация за защитата на влоговете, включително гарантиран размер от 100 000 евро на вложител в една банка, срок за изплащане на гарантирани суми в случай на неплатежоспособност (7 работни дни) и информация за контакт с Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Лицата, притежаващи съвместни влогове, също получават защита до 100 000 евро на вложител. Включени са и релевантни актове от Европейското законодателство, които регулират различни аспекти на финансовия сектор.
