ЗАКОН ЗА КРЕДИТИТЕ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ НА ПОТРЕБИТЕЛИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда изискванията за предоставяне на кредити за недвижими имоти на потребители, условията и реда за регистрация на кредитните посредници, както и контрола върху тях. Кредити за недвижими имоти включват кредити, обезпечени с ипотека или друго подобно обезпечение, както и кредити за придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот.
Чл. 2
Законът има три основни цели: 1) Да осигури защита на потребителите, като им предостави условия за вземане на информирано решение при получаване на кредити за недвижими имоти; 2) Да създаде условия за отговорно поведение на кредиторите и кредитните посредници при предоставяне на кредити; 3) Да насърчи отговорно поведение на потребителите, за да се предотврати прекомерната им задлъжнялост.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители изброява различни категории договори, за които разпоредбите на закона не се прилагат. Те включват: 1) финансиране срещу собственост без задължение за връщане до определени събития; 2) кредити от работодатели без лихва или с по-нисък ГПР; 3) кредити без лихва и разходи, освен за обезпечаване; 4) овърдрафти с кратък срок за погасяване; 5) кредити от уреждане на спорове; 6) разсрочени плащания без разходи и без обезпечение; 7) кредити с благоприятни условия за ограничен кръг лица; 8) кредити от взаимоспомагателни каси с благоприятни условия.
Чл. 4
Член 4 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители задължава кредиторите да предоставят на потребителите информация относно основните характеристики, рискове и разходи, свързани с кредита, по време на преддоговорните отношения. Тази информация трябва да бъде предоставена своевременно.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя задълженията на кредиторите да предоставят на потребителите обща информация относно договорите за кредит. Кредиторите трябва да осигурят информация, включваща идентификация на кредитора, целите на кредита, видове обезпечения, срок на договора, информация за лихвения процент, валута, представителен пример за разходите и условия за предсрочно погасяване. Информацията трябва да бъде предоставена по ясен и разбираем начин на хартиен или електронен носител, с определен размер шрифт.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители регламентира задълженията на кредиторите и кредитните посредници по отношение на предоставянето на персонализирана информация на потребителите. Информацията трябва да бъде предоставена без забавяне, на хартиен или друг траен носител, в стандартизиран европейски формуляр, и на български език. При кредити с променлив лихвен процент, кредиторът е длъжен да предостави информация за бенчмарка и неговия администратор. Кредиторите трябва да осигурят достъпна информация за общите условия и тарифите на видно място в клиентските помещения и на интернет страницата си. Допълнителна информация при дистанционно предоставяне на кредити също трябва да бъде предоставена в отделен документ, свързан с формуляра.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители регламентира задълженията на кредитния посредник да предоставя на потребителя важна информация преди предоставяне на услуги. Тази информация включва данни за идентификация на посредника, регистрация, кредитори, услуги по съвет, такси, процедури за жалби, комисиони и размери на дългове. Кредитният посредник е задължен да информира потребителя за правото му да поиска информация за комисионите от различни кредитори. Всички такси трябва да бъдат ясно посочени в договора с кредитния посредник, а информация за таксите, събирани от потребителя, трябва да бъде предоставена на кредитора за изчисляване на ГПР.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители задължава кредитора или кредитния посредник да предоставят ясни разяснения на потребителя относно договора за кредит и свързаните с него услуги. Те трябва да помогнат на потребителя да прецени дали кредитът и услугите отговарят на неговите нужди и финансово състояние. Разясненията включват преддоговорна информация, основни характеристики на кредитите, последици от просрочени плащания и условия за прекратяване на договора. Те не представляват препоръка за избор на конкретен кредит.
Чл. 9
Когато кредиторът предоставя обвързващо предложение на потребителя, то трябва да бъде на траен носител, заедно със стандартизирания европейски формуляр, ако такъв не е предоставен преди или ако предложението се различава от предишната информация. Кредиторът отправя предложението след оценка на кредитоспособността на потребителя. Предоставянето на проект на договора за кредит се счита за обвързващо предложение, а потребителят има 14 дни да реши дали да приеме предложението, което остава обвързващо за кредитора в този срок.
Чл. 10
Член 10 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители предвижда, че информацията и разясненията, свързани с кредитирането, трябва да се предоставят безплатно на потребителите. Това е част от усилията за защита на правата на потребителите и осигуряване на прозрачност в процеса на кредитиране.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя изискванията за рекламата на кредити. Рекламите трябва да бъдат ясни, разбираеми и четливи, без невярна или заблуждаваща информация. Когато се посочва лихвен процент или разходи, трябва да се включва информация за кредитора, вида на кредита, лихвения процент, общия размер на кредита, годишния процент на разходите, срока на договора, размера на погасителните вноски и общата сума, дължима от потребителя. Информацията трябва да бъде представена в един и същи формат и шрифт. При задължителни допълнителни услуги, рекламата трябва ясно да посочва необходимостта от тях. Рекламите подлежат и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители регламентира правото на кредитора да предлага пакетни продажби и да използва обвързващи практики. Кредиторът може да изисква от потребителя или негови близки да открият разплащателна или спестовна сметка, предназначена за погасяване на кредита, или да закупят инвестиционен или пенсионен продукт, който да служи като допълнително обезпечение. Когато кредиторът изисква застраховка, той е задължен да приема полици от различни застрахователи, стига те да осигуряват равностойно покритие.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители регламентира задълженията на кредиторите преди предоставянето на кредит. Те трябва да извършат оценка на кредитоспособността на потребителя, като вземат предвид различни фактори и бъдещи събития, свързани с изпълнението на задълженията по кредита. Кредиторите са длъжни да актуализират вътрешните правила за оценка на кредитоспособността. Оценката не може да се основава само на стойността на имота, освен ако кредитът е за строителство или ремонт. След сключването на договора, кредиторът не може да го прекрати или измени в ущърб на потребителя поради неправилна оценка, освен ако потребителят е укрил информация.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители регламентира правото на кредитора да предоставя кредит само след оценка на кредитоспособността на потребителя. Кредиторът е длъжен да уведомява потребителя за извършването на справка в база данни, спазвайки изискванията на Общия регламент за защита на данните. При отказ за предоставяне на кредит, кредиторът трябва да уведоми потребителя за отказа, включително ако той е основан на автоматизирана обработка на данни. В случай на отказ, основан на проверка в Централния кредитен регистър, кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за резултата от проверката. Изключения от тези задължения са допустими, когато предоставянето на информация е забранено от закона.
Чл. 15
След сключване на договора за кредит, ако страните се споразумеят за промяна на общия размер на кредита, кредиторът е задължен да актуализира финансова информация за потребителя и да извърши нова оценка на кредитоспособността, освен ако увеличението е било предварително предвидено и включено в първоначалната оценка.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители урежда процеса на оценка на кредитоспособността. Тази оценка се основава на информация за доходите и разходите на потребителя, както и на други финансови и икономически обстоятелства. Кредиторът използва информация от различни източници, включително данни предоставени от самия потребител и от кредитния посредник. Кредитният посредник е задължен да предаде необходимата информация на кредитора. Кредиторът е длъжен да провери информацията по подходящ начин, включително с документи от независими източници.
Чл. 17
Член 17 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители регламентира преддоговорните отношения между кредиторите и потребителите. Кредиторите са задължени да предоставят ясна информация относно необходимите документи и сроковете за тяхното предоставяне. Изискванията за информация и документи трябва да са ограничени до тези, които са необходими за оценка на кредитоспособността на потребителя. Освен това, кредиторите имат право да искат допълнителни разяснения относно предоставената информация и документи.
Чл. 18
Кредиторът не може да прекрати договора за кредит, ако информацията от потребителя е непълна. Въпреки това, ако се установи, че потребителят умишлено е предоставил неверни данни или е укрил важна информация, кредиторът има право да прекрати договора.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители задължава кредиторите да информират потребителите за необходимостта от предоставяне на вярна и пълна информация за оценка на кредитоспособността. При непредоставяне на информация от потребителя, кредиторът може да не предостави кредита. Кредиторът е длъжен да отправи предупреждение до потребителя за това в стандартизирана форма.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители позволява на кредиторите от държави членки на ЕС да имат достъп до информацията в Централния кредитен регистър и други бази данни в България. Това е с цел оценка на кредитоспособността на потребителите и наблюдение на изпълнението на задълженията по договора за кредит. Достъпът до данните се извършва при условия и ред, идентични на тези за местните кредитори.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители регламентира обработването на лични данни на потребители и достъпа до тези данни, свързан с оценка на кредитоспособността им. При това се прилагат изискванията за защита на личните данни, определени в законодателството.
Чл. 22
Договорът за кредит за недвижим имот представлява споразумение, при което кредиторът предоставя на потребителя кредит, който може да бъде под формата на заем, разсрочено плащане или друга форма на улеснение за плащане. Този договор е регламентиран в Чл. 22 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.
Чл. 23
Договорът за кредит трябва да бъде в писмена форма и в два екземпляра. Може да бъде сключен и чрез средства за комуникация от разстояние. Кредиторът не може да изисква допълнителни плащания, които не са посочени в договора. Всички изменения и допълнения към договора също трябва да бъдат в писмена форма и подписани от двете страни. Общите условия са неразделна част от договора и трябва да бъдат предоставени на потребителя в ясен и разбираем вид.
Чл. 24
Договорът за кредит за недвижими имоти трябва да бъде изготвен на разбираем език и да съдържа важна информация, включително данни за кредитора и потребителя, условия на кредита, лихвени проценти, разходи, права на потребителя, и други задължения. Кредиторът е длъжен да предостави на потребителя избор между два вида договори, свързани с обезпечението.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители описва условията, при които кредиторът прилага променлив лихвен процент. Кредиторът трябва да определи референтен лихвен процент чрез ясна методика, която включва изчислителна процедура и не може да бъде променяна едностранно след сключването на договора. Методиката и размерът на лихвения процент трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на кредитора. Кредиторът е задължен да предостави информация за индекси, използвани за изчислението на лихвения процент за последните 20 години. При съществени промени в бенчмарка на лихвения процент, кредиторът прилага план за действие и уведомява потребителя за промените, като новият лихвен процент не може да надвишава предишния. При предсрочно погасяване поради промени, обезщетение не се дължи.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители забранява на кредитора да задължава потребителя да гарантира договора за кредит с издаване на запис на заповед или менителница. В случай, че задълженията на потребителя са гарантирани с такива документи, след всяко плащане кредиторът трябва да ги актуализира в съответствие с остатъка по задължението. При погасяване на задължението, кредиторът е длъжен незабавно да върне на потребителя издадения запис на заповед или менителница.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители регламентира правото на кредитора да събира такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Важно е да се отбележи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, и не може да събира такса или комисиона повече от веднъж за едно и също действие. Освен това, видът на таксите и комисионите, както и действията, за които се събират, трябва да бъдат ясно посочени в договора за кредит.
Чл. 28
Кредиторът е длъжен да уведомява потребителя за всяка промяна на лихвения процент преди тя да влезе в сила. Уведомлението трябва да съдържа информация за новия размер на погасителните вноски и тяхната периодичност. Потребителят се счита за уведомен, когато уведомлението е изпратено на последния посочен от него адрес. При промяна на лихвения процент, произтичаща от референтен лихвен процент, страните могат да уговорят периодично предоставяне на информация. Ако промяната е в резултат на аукцион на капиталовия пазар и уведомлението не може да бъде направено преди влизането в сила, кредиторът уведомява потребителя за предстоящия аукцион. При промяна на условията на договора, кредиторът трябва да предостави нов погасителен план на потребителя.
Чл. 29
Чл. 29 регламентира изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР) по кредитите за недвижими имоти, който изразява общите разходи за потребителя. ГПР се изчислява на основата на формула от приложение № 1 и включва разходи за откриване и поддържане на сметки, както и плащания, свързани с кредита. Изчисляването се извършва при условие, че договорът остава в сила, а задълженията се изпълняват. При договори с променлив лихвен процент, ГПР се изчислява на базата на фиксираните стойности при сключването на договора. Има ограничения на ГПР, който не може да надвишава 5 пъти законната лихва по просрочени задължения, а клаузи, които го надвишават, са нищожни. Плащания, извършени по такива клаузи, могат да се удържат при последващи плащания.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители регламентира задълженията на кредиторите и кредитните посредници при предоставяне на съвети за кредити. Те трябва да уведомят потребителя дали предлагат такава услуга, а лица, които не са кредитори или кредитни посредници, нямат право да дават съвети. Преди предоставянето на съвет, на потребителя трябва да се предостави ясна и разбираема преддоговорна информация относно основата на препоръката и дължимите такси.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя задълженията на кредиторите и кредитните посредници при предоставяне на съвети на потребителите. Те трябва да изискват информация за финансовото състояние и личното положение на потребителя, за да предложат подходящи кредитни договори. Кредиторите и обвързаните кредитни посредници трябва да разглеждат разнообразие от кредитни договори и да препоръчват тези, които отговарят на нуждите на потребителя. Необвързаните кредитни посредници също трябва да извършват подобни действия. Всички те са длъжни да вземат предвид интересите на потребителите и да предоставят препоръките на ясен и разбираем носител.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя условията, при които кредитори и кредитни посредници могат да използват наименованието "независим съвет" или "независим съветник". Те трябва да разглеждат достатъчно голям брой договори за кредит от предлаганите на пазара и да не получават възнаграждение за предоставянето на съвет, или да получават възнаграждение от мнозинството кредитори на пазара.
Чл. 33
При договор за кредит в чуждестранна валута, потребителят има право да превалутира кредита в валута, в която основно получава доходи или притежава активи, или в валута на държавата членка, в която е обичайното му местопребиваване. Потребителят може да упражни това право при условията на договора за кредит. Превалутирането се извършва по обменния курс на Българската народна банка в деня на промяна на валутата, освен ако в договора е предвидено друго. Кредиторът не може да променя едностранно валутата на кредита.
Чл. 34
При договор за кредит в чуждестранна валута, кредиторът е задължен да уведоми потребителя, ако неизплатената част от дълга или размерът на погасителните вноски се променят с повече от 20% поради изменение на обменния курс. Уведомлението трябва да съдържа информация за увеличението на дълга, правото на потребителя да превалутира кредита и условията за това, както и разяснения за механизми за ограничаване на валутния риск.
Чл. 35
Член 35 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители предвижда, че кредиторът е задължен да включи информацията по член 33 и 34 в договора за кредит. Ако договорът не съдържа разпоредба за ограничаване на валутния риск, който потребителят поема при колебания в обменния курс, то в стандартизирания европейски формуляр по приложение № 2 трябва да бъде включен представителен пример, показващ какво би било отражението от 20% колебание в обменния курс.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители гласи, че правата на потребителите не могат да бъдат ограничавани. Всяка уговорка, която предвижда изключване или ограничаване на правата на потребителите, е считана за нищожна. Освен това, отказът от права, предоставени по този закон, е недействителен.
Чл. 37
Член 37 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя, че всяка клауза в договор, която противоречи на закона или цели заобикаляне на закона, е нищожна. Освен това, клаузите, които предвиждат обезщетение за кредитора, по-голямо от установеното в чл. 41, ал. 3, също се считат за нищожни.
Чл. 38
Договорът за кредит за недвижими имоти е нищожен, ако не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5-9 и 11, и чл. 25, ал. 3 от закона. Това означава, че ако кредитодателят не е изпълнил определени условия, договорът няма правна сила.
Чл. 39
При обявяване на договора за кредит за нищожен от съда, потребителят е задължен да върне само основната сума на кредита, без да дължи лихва или допълнителни разходи, свързани с кредита.
Чл. 40
Договорите за кредит, свързани с недвижими имоти, подлежат на разпоредбите на Закона за защита на потребителите, конкретно чл. 143 - 148а. Тези разпоредби уреждат правата и задълженията на страните по договора, включително условията за предсрочно погасяване на кредита.
Чл. 41
Потребителят има право да погаси изцяло или частично кредита по всяко време, получавайки намаление на разходите за оставащия срок. Кредиторът е задължен да приеме предсрочното погасяване и може да иска обезщетение до 1% от погасената сума, само ако е предсрочно погасяване преди 12 месечни вноски. След 12 месечни вноски, кредиторът не може да иска обезщетение. Кредиторът е длъжен да предостави информация за оставащата сума и разходите при искане за предсрочно погасяване.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители задължава кредитора и кредитния посредник да действат почтено, добросъвестно, прозрачно и професионално, като вземат предвид правата и интересите на потребителя при определяне на условията на кредитите. Те трябва да осигурят информация, свързана с потребителя, и да основават дейността си на предоставената от него информация и на основателни допускания за рисковете, свързани с него.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители регламентира правата на кредитора при забава от страна на потребителя. Кредиторът има право на обезщетение за забава единствено върху размера на просрочената сума за времето на забавата. Обезщетението не може да надвишава законната лихва. Освен това, кредиторът е задължен да приеме частично плащане по кредита и не може да откаже такова.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя условията, при които кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице. Такова прехвърляне е допустимо само ако е предвидено в договора за кредит. При прехвърляне потребителят запазва правото да прави възражения срещу новия кредитор, които е имал и срещу първоначалния. Всяка клауза, която ограничава това право, е недействителна. Кредиторът е задължен да информира потребителя за прехвърлянето, освен ако първоначалният кредитор продължава да администрира кредита.
Чл. 45
Член 45 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители задължава кредиторите да поддържат информация относно видовете недвижими имоти, които приемат като обезпечение. Освен това, те трябва да документират и използваните правила и процедури при предоставяне на кредити, които са обезпечени с ипотека.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители предвижда, че кредиторите трябва да имат правила за работа с потребители, които срещат затруднения при погасяване на кредити. Когато кредиторът установи затруднения, той е задължен да се свърже с потребителя и да разбере характера на затрудненията. Кредиторът трябва да предостави информация за просрочията, непогасените суми, размера на обезщетението за забава и последиците от просрочията. Преди принудително изпълнение, кредиторът и потребителят могат да обсъдят възможности за рефинансиране или промяна на условията на договора.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители предвижда, че кредиторът и кредитният посредник трябва да приемат и прилагат политики за възнагражденията на служителите, които не зависят преимуществено от броя или вида на сключените кредитни договори. Тези политики трябва да вземат предвид изискванията на чл. 42 и да насърчават надеждното управление на риска. Възнагражденията на служителите, отговорни за оценката на кредитоспособността, трябва да бъдат съобразени с бизнес стратегията на кредитора и да включват мерки за избягване на конфликти на интереси. Освен това, структурата на възнагражденията на служителите, предоставящи съвети, не трябва да влияе на задължението им да действат в интерес на потребителя.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя задълженията на кредиторите и кредитните посредници относно квалификацията на техните служители. Те трябва да притежават подходящи познания и компетентност в области като кредитирането на потребители, оценка на обезпеченията, функциониране на кадастъра и имотния регистър, етични стандарти и оценка на кредитоспособността. Лицата, управляващи кредитора или посредника, трябва да имат висше образование и минимум две години опит в банковия или финансовия сектор. Служителите, заети в кредитиране, трябва да имат най-малко средно образование и кредиторите трябва да осигурят професионално обучение.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя изискванията към кредитори и кредитни посредници от други държави членки, които работят в България. Те трябва да имат познания за българското законодателство в сферата на кредитирането, процеса на покупка на недвижими имоти, функционирането на кадастъра и имотния регистър, както и за пазара на кредити и недвижими имоти. Същите изисквания важат и за български кредитори и посредници, когато работят в други държави членки.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя задълженията на кредиторите при оценка на недвижими имоти. Кредиторите трябва да използват независими оценители, вписани в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители, които притежават сертификат за правоспособност. Оценителите са задължени да следват утвърдените стандарти от Камарата на независимите оценители. Освен това, кредиторите трябва да осигурят отделяне на оценителската дейност от процеса по предоставяне на кредита, за да гарантират обективност и безпристрастност на оценката, която се записва и съхранява от кредитора.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя условията за вписване на кредитни посредници в регистър на Българската народна банка. За да бъде вписано лице, то трябва да има търговска регистрация, постоянен адрес в България (за физически лица), добра репутация, подходящи познания в кредитирането, и валидна застраховка "Професионална отговорност". Кредитният посредник е длъжен да спазва изискванията по закона и не може да делегира своите задължения на трети лица. Банките и платежните институции, които искат да действат като кредитни посредници, трябва да уведомят БНБ.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя процедурата за вписване на кредитни посредници в регистъра на Българската народна банка (БНБ). БНБ е длъжна да впише кредитния посредник в срок от един месец след получаване на заявлението и необходимите документи. Ако документите са непълни или съдържат грешки, БНБ уведомява заявителя и определя срок за отстраняване на недостатъците, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. Срокът за вписване спира да тече при искане на допълнителна информация или съдействие от други органи. БНБ събира такса за административните разходи, свързани с разглеждането на заявленията.
Чл. 53
В регистъра по чл. 51 на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители се вписват данни за кредитните посредници, включително идентификация, предлагани услуги, управление, държави на дейност, свързани кредитори и основания за заличаване. Кредитните посредници са задължени да уведомяват БНБ за промени в информацията и регистърът е публично достъпен и актуализиран.
Чл. 54
Българската народна банка отказва вписване в регистъра на лица, които не отговарят на изискванията или не са представили необходимите данни и документи, които да бъдат коректни и пълни. При отказ, лицето може да подаде ново заявление след 6 месеца от решението за отказ.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители регламентира условията, при които Българската народна банка (БНБ) заличава кредитни посредници от регистъра. Заличаването може да се извърши по искане на посредника, при смърт, поставяне под запрещение, или при решение за прекратяване на дейността. БНБ също така може да заличи посредник, ако той не е започнал дейност в срок от 6 месеца, е преустановил дейността си за повече от 6 месеца, е представил неверни данни, не отговаря на изискванията за вписване, или е открито производство по несъстоятелност. Заличаването се отразява в регистъра веднага след влизане в сила на акта за заличаване.
Чл. 56
Кредитен посредник, лицензиран в друга държава членка, може да извършва дейности по кредитно посредничество в България след уведомление до БНБ. БНБ вписва кредитния посредник в регистъра след получаване на уведомлението. Контролът върху клона се осъществява от КЗП или БНБ в срок до два месеца, като могат да бъдат посочени условия за дейността. Кредитният посредник не може да възлага на трети лица извършването на вписаните дейности.
Чл. 57
Кредитен посредник, регистриран в България, може да извършва дейности по кредитно посредничество и предоставяне на съвети в друга държава членка, след уведомление до БНБ. Той не може да предоставя услуги на финансови институции в държави, където такива институции нямат право да кредитират. БНБ уведомява компетентните органи на приемащата държава и кредитния посредник за намерението му. Дейността може да започне след един месец от уведомлението.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя информацията, придобита от КЗП и БНБ, като професионална тайна. Членовете на управителния съвет на БНБ и служителите на КЗП са длъжни да пазят тази тайна дори след прекратяване на служебните им отношения. Информацията може да се използва само за служебни цели и не може да се разгласява, освен в обобщен вид. Професионалната тайна може да бъде предоставяна на определени органи, като МВР и съдилищата, при спазване на строги условия за защита на информацията.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители предвижда, че Българската народна банка (БНБ) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) обменят информация и си сътрудничат за прилагането на закона. Това сътрудничество цели да осигури ефективно прилагане на законодателството в областта на кредитите за недвижими имоти.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители описва сътрудничеството между Българската народна банка (БНБ) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) при извършване на проверки и обмен на информация с други компетентни органи от държави членки на ЕС. БНБ служи като звено за контакт и може да ограничи оповестяването на информацията. Информацията, получена от БНБ, може да се предоставя на КЗП и на други органи и лица със съгласието на предоставилия я орган. БНБ може да отхвърли искания за сътрудничество, ако действията застрашават суверенитета или има висящо съдебно производство. Решенията по исканията се съобщават на отправилите ги компетентни органи.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители предоставя на Българската народна банка (БНБ) правото да отнася въпроси за разглеждане от Европейския банков орган в случай на отказ за предоставяне на информация или несъответстващи действия от друг компетентен орган. Решението на Европейския банков орган е обвързващо за БНБ и Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Чл. 62
Потребителите имат право да подават жалби относно кредити за недвижими имоти до Комисията за защита на потребителите (КЗП). КЗП и сдруженията на потребителите предоставят информация и съвети за правата и задълженията на потребителите, както и съдействие при разрешаване на спорове. Те могат да предявяват искове за преустановяване на нарушения на колективните интереси на потребителите и за обезщетение в съответствие с разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя задълженията на кредиторите и кредитните посредници относно подаването на възражения и решаването на спорове. Те трябва да имат вътрешни правила за процедурата за жалби и да информират потребителите за тях. Кредиторът трябва да уведоми потребителя за решението си по възражението в срок от 30 дни. При неотговорен срок или неудовлетворително решение, потребителят може да отнесе спора за разглеждане от органа за алтернативно решаване на спорове. Подаването на жалба не е задължително за започване на помирително производство.
Чл. 64
Потребителите имат право да подават жалби до секторна помирителна комисия, която разглежда спорове в сферата на финансовите услуги. Това право може да се упражнява, когато правата и законните интереси на потребителите са нарушени при предоставянето на кредит за недвижим имот или при посредничеството за предоставяне на такива кредити.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители предвижда, че секторната помирителна комисия, която разглежда трансгранични спорове по предоставяне на кредити за недвижими имоти, трябва да си сътрудничи с компетентните органи на другите държави членки. Това сътрудничество включва обмен на информация и становища за алтернативно решаване на спорове.
Чл. 66
Контролът по Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители се осъществява от Комисията за защита на потребителите (КЗП) към министъра на икономиката и индустрията. Изключение от това правило правят изискванията на глава пета (чл. 47 - 49) и глава тринадесета, за които контролът се упражнява от Българската народна банка (БНБ).
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители регламентира правомощията на длъжностните лица, назначени от председателя на КЗП за осъществяване на контрол. Те имат право на достъп до документи, разпореждане на сведения от длъжностни лица, проверки на място, привличане на експерти и съставяне на актове за нарушения. Длъжностните лица са длъжни да опазват тайната на информацията, получена по време на проверките. Председателят на КЗП може да разпореди на нарушителя да преустанови нарушението, да изиска декларация за спиране на нарушението и да поиска заличаване от регистъра при повторни или груби нарушения.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя, че контролът по спазване на изискванията на определени членове и глави се осъществява от длъжностни лица, назначени от подуправителя на управление "Банков надзор" на БНБ. Тези лица имат право на свободен достъп до служебни помещения и информационни системи на кредиторите, да изискват документи, да извършват проверки на място, да присъстват на заседания на органите на кредиторите и да изискват обяснения от служителите.
Чл. 69
Кредиторите и кредитните посредници, подлежащи на проверка за спазване на закона, са задължени да предоставят достъп до служебните си помещения и да осигуряват необходимите документи и информация за проверките. Те трябва да съдействат и да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на проверките.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители предвижда, че когато Комисията за защита на потребителите (КЗП) установи нарушение на рекламата на кредит, председателят на комисията има правомощия да издаде заповед за спиране на разпространението на съответната реклама. Освен това, председателят може да задължи рекламодателя да предостави доказателства за верността на твърденията в рекламата в определен срок.
Чл. 71
Член 71 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители предвижда, че при установяване от Българската народна банка (БНБ) на обстоятелства, предвидени в чл. 55, ал. 3, т. 4 и 5, или при нарушаване на изискванията за предоставяне на информация, БНБ има право да издаде разпореждане за преустановяване на съответното нарушение. Раздел III от закона се отнася до особени правила за контрола върху кредитни посредници, които извършват дейност в други държави членки.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители урежда правата на кредитни посредници, регистрирани от БНБ, да извършват дейност в клони на територията на други държави членки. КЗП и БНБ имат правото да извършват проверки на място в тези клонове, след уведомление на компетентните органи на приемащата държава. При установяване на нарушения, БНБ може да се обърне към Европейския банков орган. Въпросът за контрол върху кредитни посредници от друга държава членка, извършващи дейност в България, е регламентиран в раздел IV.
Чл. 73
Член 73 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители регулира правомощията на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Българската народна банка (БНБ) при осъществяване на контрол върху кредитни посредници, които действат в България. КЗП може да извършва проверки и да изисква корекции при установяване на нарушения на определени членове от закона. Ако кредитният посредник не предприеме действия за отстраняване на нарушението, КЗП може да оповести информация за него и да забрани дейността му в България. БНБ също има правомощия в случаи на нарушения, свързани с други членове. В случай на бездействие от страна на компетентните органи на изпращащата държава, КЗП и БНБ могат да предприемат мерки, включително забрана на дейността на кредитния посредник.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя процедурата за издаване на индивидуални административни актове от подуправителя на управление "Банков надзор" или от оправомощено от него лице. Актовете трябва да бъдат мотивирани и подлежат на незабавно изпълнение. Те могат да бъдат оспорвани пред Върховния административен съд, но съдът не може да спре изпълнението на акта до окончателното произнасяне по жалбата.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители определя начините за съобщаване на индивидуалните административни актове. Те могат да се съобщават на адресатите чрез връчване срещу подпис или чрез препоръчано писмо с обратна разписка. В случай, че актът не бъде връчен по тези начини, той се счита за връчен, ако бъде поставен на специално определено място в сградата на Комисията за защита на потребителите (КЗП) или на Българската народна банка (БНБ), което се удостоверява с протокол от длъжностни лица.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона указва, че индивидуалните административни актове, свързани с кредитите за недвижими имоти, се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Тези актове подлежат на обжалване съгласно реда, определен в Административнопроцесуалния кодекс. Глава осемнадесета от закона се отнася до административнонаказателните разпоредби.
Чл. 77
Член 77 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители предвижда санкции за физически лица, еднолични търговци и юридически лица при нарушения на определени членове от закона. За физическите лица глобата варира от 1000 до 3000 лв., а за едноличните търговци и юридическите лица имуществената санкция е между 5000 и 10 000 лв. При повторно нарушение глобата за физическите лица нараства до 2000 - 6000 лв., а имуществената санкция за юридическите лица и едноличните търговци - до 10 000 - 20 000 лв.
Чл. 78
Член 78 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители предвижда санкции за нарушения на определени членове. Физическите лица, които нарушат чл. 6, 9, 12, 18, 23, 24, 28, 46, 48, 49, 50 и 63, ще бъдат глобени с между 2000 и 5000 лв. За еднолични търговци и юридически лица, имуществената санкция варира от 10 000 до 20 000 лв. При повторно нарушение, глобите за физическите лица са от 4000 до 10 000 лв., а имуществените санкции за юридическите лица - от 20 000 до 40 000 лв.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители предвижда санкции за физически лица, еднолични търговци и юридически лица при нарушения на определени членове (чл. 11, 13-16, 29, 33-35 и 44). За физическите лица глобата варира от 3000 до 6000 лв., а за едноличните търговци и юридически лица имуществената санкция е между 15 000 и 30 000 лв. При повторно нарушение санкциите се увеличават, като глобата за физическите лица е от 6000 до 12000 лв., а имуществената санкция за юридическите лица от 30 000 до 60 000 лв.
Чл. 80
Законът предвижда глоба за физически лица от 5000 до 10 000 лв. за нарушения на чл. 25 - 27, 41, 43, 51, 57 и 69. За еднолични търговци и юридически лица санкцията е имуществена и варира от 20 000 до 40 000 лв. При повторно нарушение глобата за физически лица е от 10 000 до 20 000 лв., а имуществената санкция за търговците и юридическите лица - от 40 000 до 80 000 лв.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители предвижда глоби за физически лица при неизпълнение на разпореждане на председателя на КЗП в размер от 3000 до 8000 лв. За еднолични търговци и юридически лица се налага имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 82
Актовете за установяване на нарушения на изискванията на Закона за кредитите за недвижими имоти, с изключение на определени членове и глави, се съставят от длъжностни лица, упълномощени от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Наказателните постановления се издават от председателя на КЗП или от упълномощени от него лица. Процесът по съставяне на актове, издаване, обжалване и изпълнение на наказателни постановления се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 83
Актовете за установяване на нарушенията по определени членове от закона се съставят от подуправителя на БНБ или оправомощено от него лице. Наказателните постановления също се издават от същите лица. Процедурите по съставяне на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се регулират от Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 84, § 1-29
Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители регулира отношенията между кредиторите и потребителите, като въвежда изисквания за прозрачност и защита на правата на потребителите. Определя се, че актове за установяване на административни нарушения могат да се връчват на физически лица, свързани с кредиторите. Законът съдържа определения на ключови термини, като "потребител", "кредитор", "кредитен посредник", и описва различни видове кредити, включително кредити в чуждестранна валута и кредити с отложено определяне на стойността на имота. Регламентира се и предоставянето на информация на потребителите относно условията на кредитите, разходите, лихвените проценти и правата на потребителите. Законът е в съответствие с Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и е в сила от 1 януари 2017 г.
§1
Този закон дефинира ключови термини, свързани с кредитите за недвижими имоти. Включва определения за групи кредитори, договори за кредит, кредитни посредници, кредитни институции, потребители и различни видове лихвени проценти. Законът цели да осигури ясни правила и защита на потребителите при получаване на кредити за недвижими имоти, съобразявайки се с европейските директиви и стандарти.
§2
Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители въвежда изискванията на Директива 2014/17/ЕС, която касае договорите за кредити за жилищни недвижими имоти. Тази директива е издадена от Европейския парламент и Съвета на 4 февруари 2014 г. и включва изменения на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС, както и Регламент (ЕС) № 1093/2010.
§3
Кредиторите и контролиращите органи по закона следва да прилагат насоките на Европейския банков орган, свързани с Директива 2014/17/ЕС, която регулира договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители. Тези насоки включват изменения на предходни директиви и регламенти, свързани с кредитната дейност.
§ 5
Параграф §5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители предвижда условия за лицата, извършващи дейности по § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби. Те могат да продължат дейностите си до 21 март 2017 г., при условие че спазват изискванията на закона. След този срок, е необходимо да подадат заявление за вписване в регистъра до 21 януари 2017 г. Лицата, попадащи под § 1, т. 10, трябва да приведат дейността си в съответствие с закона в двумесечен срок от влизането му в сила.
§6
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в Валутния закон се извършват изменения. Отменят се алинеи 1, 2, 3, 4 и 8 от чл. 7. В ал. 9 се променя текстът, като вместо 'Лицата по ал. 1 не могат да предоставят' се записва 'Българската народна банка не може да предоставя'. В чл. 17, т. 2, буква 'б' се заличават думите 'в регистрите по чл. 7, ал. 1'.
§7
Параграф §7 внася изменения в Закона за кредитните институции, като уточнява, че член 58, алинея 5 не важи за кредити по Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. В член 60 се добавят нови изисквания за извлеченията от счетоводните книги, които трябва да включват информация за непогасените вноски, общия размер на дълговете и размера на обезщетението за забава. Освен това, в алинея 5 на член 60 се заменя позоваване на предходния закон с новото законодателство.
§8
В Преходните и заключителни разпоредби към Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители се предвиждат изменения в Закона за потребителския кредит. Основните промени включват: добавяне на нова алинея в чл. 3, която обхваща договори за потребителски кредити без ипотека за ремонт на имоти над 147 000 лв.; заличаване на определени разпоредби в чл. 4; отмяна на алинеи в чл. 5 и чл. 11; изменения в чл. 40, свързани с помирителните комисии и алтернативното решаване на спорове; замяна на текстове в чл. 45; и отмяна на приложение № 4.
§11
Управителният съвет на Българската народна банка е упълномощен да издаде наредбата по чл. 51, ал. 3 от закона. Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители е приет от 43-то Народно събрание на 14 юли 2016 г. и влиза в сила от 01.01.2017 г., след като е обнародван в Държавен вестник, брой 97 от 2016 г.
§ 61
Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на определени разпоредби, които ще влязат в сила от 1 януари 2018 г. Конкретно, § 47, т. 1 и т. 5, буква "б", § 48 и § 49 ще влязат в сила от 1 януари 2018 г. Допълнителни разпоредби касаят Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в ДВ, бр. 103 от 2017 г. и влиза в сила от 01.01.2018 г.
§68
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за платежните услуги и платежните системи, който е обнародван в Държавен вестник, брой 20 от 2018 г. и влиза в сила от 06.03.2018 г.
§28
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на някои членове, които имат специфични дати на влизане в сила. Член 47 влиза в сила след публикуването на електронната брошура от Европейската комисия. Член 102 влиза в сила на 30 април 2018 г., а членове 103 - 109 на 31 октомври 2018 г. Други разпоредби влизат в сила от 1 януари 2019 г. и 1 юли 2018 г. в зависимост от конкретния параграф.
§4
Параграф §4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители уточнява, че разпоредбите на чл. 25, ал. 6, 7 и 8 ще се прилагат и за договорите за кредит, сключени до 1 юли 2018 г., при условие, че за референтен лихвен процент се ползва пазарен индекс като LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR.
§7
Законът влиза в сила от 1 юли 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, обнародвани в Държавен вестник, брой 85 от 2023 г., с дата на влизане в сила 10.10.2023 г.
§ 92
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила от 1 януари 2023 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за експортиране на контролирани продукти, свързани с отбраната.
§41
В Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, приет през 2016 г. и изменян многократно, се извършва замяна на термина "министъра на икономиката" с "министъра на икономиката и индустрията". Тази промяна е валидна за всички текстове в закона.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва преходни и заключителни разпоредби, свързани с въвеждането на еврото в Република България, обнародвани в ДВ, бр. 70 от 2024 г.
§5
Параграф §5 от закона определя, че действащите нормативни актове, свързани с плащането на такси и публични задължения, остават в сила и ще се прилагат с правилата за превалутиране, предвидени в закона. При изменения на законите или подзаконовите актове, когато сумите в левове произтичат от акт на ЕС, те трябва да се посочват в евро, както е указано в съответния правен акт на ЕС.
§60, Приложение № 1, Приложение № 2
Параграф §60 определя, че определени разпоредби от закона влизат в сила с Решение на Съвета на ЕС за приемането на еврото от България. Приложение № 1 описва методологията за изчисляване на годишния процент на разходите по кредита (ГПР), включително формули и допускания. Приложение № 2 представя Европейски стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ), който кредиторите трябва да попълват, предоставяйки информация за условията на кредита, разходите, погасителните вноски и правата на потребителя. Законът и приложенията целят да осигурят прозрачност и защита на потребителите при предоставянето на кредити за недвижими имоти.
