Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя реда и начина за установяване на критичните инфраструктури и обектите им в България, както и компетентните органи, отговорни за оценката на риска за тези обекти. Целта на наредбата е да се намали рискът от бедствия и да се защити населението.
Наредбата се отнася за определени сектори, изброени в приложение № 1. Всеки обект може да принадлежи към критичната инфраструктура на един или повече от тези сектори.
Наредбата определя реда, начина и компетентните органи за установяване на критичните инфраструктури и обектите им, както и оценката на риска за тях. Чл. 3 уточнява, че при дейности, свързани с достъп до класифицирана информация, се прилагат изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
Координацията на дейностите за установяване на критичните инфраструктури и обектите им се осъществява от министъра на вътрешните работи. Процесът на установяване се извършва от компетентните министри или от органите, посочени в чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията.
Чл. 5 от наредбата определя задълженията на органите по чл. 4, ал. 2, които чрез заповеди създават постояннодействащи работни групи. Тези работни групи имат за задача да подпомагат установяването на критичните инфраструктури и обектите им. Те разработват правила за установяване на критичните инфраструктури, предлагат потенциални обекти и изготвят списък на установените критични инфраструктури, който следва да бъде утвърден от съответните органи.
Областните управители събират и обобщават информация за критичните инфраструктури в областта и я предоставят на компетентните органи. Кметовете на общини също събират информация и я предават на областните управители. Информацията се събира чрез оглед на място, изискване на данни от собственици на инфраструктури и анализ на планове и доклади свързани с защитата при бедствия. Компетентните органи могат да изискват информация директно от притежателите на критичните инфраструктури.
Чл. 7 от Наредбата определя критериите за установяване на критичните инфраструктури и обектите им. Те включват оценка на потенциалния брой пострадали, икономическите последици и обществените последици. Праговите стойности на тези критерии се определят от компетентните органи след съгласуване с министъра на вътрешните работи.
Член 8 от Наредбата определя, че установяването на критичните инфраструктури и техните обекти се извършва в съответствие с приложение № 2 на наредбата.
Чл. 9 от Наредбата определя процедурата за утвърдяване на списъка с критични инфраструктури и обектите им. Този списък се утвърджава от компетентния орган след съгласуване с министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност'. Освен това, министърът на вътрешните работи има правото да препоръча разглеждането на потенциални критични инфраструктури с цел тяхното установяване.
Чл. 10 от Наредбата задължава органа, посочен в чл. 4, ал. 2, да уведоми собствениците и операторите на критични инфраструктури, както и областните управители и кметовете на общини за установените критични инфраструктури и обектите им в срок от един месец след утвърдителния списък.
Оценката на риска за критичните инфраструктури и техните обекти се осъществява от техните собственици или оператори. В случай на нужда, те имат право да наемат външни специалисти за извършването на оценката.
Министърът на вътрешните работи е отговорен за указанията относно разработването на методология за оценка на риска на критичните инфраструктури. Работните групи по съответните сектори разработват тази методология, която следва да бъде утвърдена от компетентния орган. След утвърждаването, методологията се изпраща на собствениците и операторите на критичните инфраструктури.
Собствениците или операторите на критична инфраструктура трябва да извършат анализ и оценка на риска в срок до една година след уведомяване. След това, в срок до един месец, те са длъжни да предоставят информация за анализа на компетентния орган. Мерките за намаляване на уязвимостта на обектите от критичната инфраструктура се определят с наредба, свързана със Закона за защита при бедствия.
Министърът на вътрешните работи е отговорен за създаването и поддържането на база данни, свързана с критичните инфраструктури и техните обекти. Информацията, необходима за тази база данни, се предоставя от компетентните органи, посочени в наредбата.
Чл. 15 от наредбата предвижда, че стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, трябва да бъдат включени в специална база данни. Тази база данни се създава съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1.
Наредбата определя реда, начина и компетентните органи за установяване на критичните инфраструктури и обектите им, както и за оценка на риска. Контролът по спазването на наредбата се осъществява от определени органи, които могат да назначават длъжностни лица и имат право на достъп до обектите, да изискват информация и да привлекат експерти. При нарушения, органите уведомяват министъра на вътрешните работи и изпращат акт за административно нарушение. Критичната инфраструктура включва системи, от основно значение за обществени функции, а собствениците/оператори са отговорни за тяхното функциониране. Наредбата предвижда и процедури за установяване на критични инфраструктури, които включват три етапа на подбор и оценка.
Наредбата определя критичната инфраструктура, обектите й и отговорностите на собствениците и операторите. Критичната инфраструктура включва системи, жизненоважни за обществени функции, а обектите са икономически обособени части от нея. Собствениците и операторите са лица, отговорни за инвестиции и функциониране на критичната инфраструктура в България.
Според §2 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба за реда, начина и компетентните органи за установяване на критичните инфраструктури и обектите им, стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност и са определени в приложение към Постановление № 181 на Министерския съвет от 2009 г., се считат за установени критични инфраструктури. Тези разпоредби са изменени с ДВ, бр. 19 от 2013 г.
След обнародването на наредбата, органите по чл. 4, ал. 2 трябва да създадат работни групи в срок до два месеца. Тези работни групи, в срок до шест месеца след създаването си, трябва да предложат правила за установяване на критичните инфраструктури и методология за оценка на риска. Освен това, до 31 декември 2014 г. работните групи трябва да предложат списък на установените критични инфраструктури и обектите им.
Параграф §6 от Наредбата за реда, начина и компетентните органи за установяване на критичните инфраструктури и обектите им и оценка на риска за тях посочва, че наредбата е приета на основание чл. 8а, ал. 1 от Закона за защита при бедствия. Заключителните разпоредби относно Постановление № 66 от 28 март 2016 г. касаят приемането на правилник за прилагане на Закона за Държавна агенция "Разузнаване", който е обнародван в Държавен вестник, брой 27 от 2016 г. и влиза в сила на 05.04.2016 г.
Наредбата за реда, начина и компетентните органи за установяване на критичните инфраструктури и обектите им влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Списъкът на секторите с критична инфраструктура включва енергетика, транспорт, информационни технологии, околна среда, земеделие, здравеопазване, финанси, икономика, спортни обекти, образование, природни ресурси, туризъм, регионално развитие, отбрана, правосъдие, държавно управление, защита при бедствия и културно наследство. Процедурата за установяване на критични инфраструктури включва три етапа: първоначален подбор, оценка на негативните последици и утвърждаване на установените критични инфраструктури.