Виж оригиналния текст на документа
Законът определя условията и реда за предоставяне на кредити на студенти и докторанти, които получават държавна финансова подкрепа.
Законът за кредитиране на студенти и докторанти има за цел да подобри достъпа до висше образование. Той се основава на принципи като участие на студентите и докторантите във финансирането на обучението, насърчаване на конкуренцията между висшите училища, гарантиране на равен достъп до образование независимо от социалния статус и сътрудничество между държавата и банките.
Според Чл. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти, право да кандидатстват за кредит имат български студенти и докторанти, както и граждани на ЕС, ЕИП и Швейцария, които са до 35 години, обучават се редовно за бакалавърска или магистърска степен, или докторска степен, нямат същата степен, и не са отстранени или прекъснали обучението си. Студентите, които учат за повече от една специалност, могат да получат кредит само за една от тях.
Държавата предоставя финансова подкрепа за кредитиране на студенти и докторанти, като гарантира главницата и лихвите по кредитите, погасява част от кредитното задължение при определени условия и заплаща премия на банките за добро управление.
Кредитите за студенти и докторанти се отпускат за целия или част от периода на обучение и могат да се използват за заплащане на таксите за обучение и издръжка. Правото на кредит за издръжка възниква при раждане или пълно осиновяване на дете по време на обучението и се ползва от родителя, който упражнява родителските права. Кредитите се отпускат в евро.
Чл. 6 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти урежда предоставянето на кредити от банки, които сключват договор с министъра на образованието и науката. Договорите определят правата и задълженията на страните. Поканата за сключване на договор се обнародва ежегодно до 30 април, а предложенията се приемат в двумесечен срок. Банките могат да прекратят договора до 30 април, с действие от 30 юни. Те запазват правата си по вече сключени договори за кредити. Също така, банките, които подписват договор, се включват в публичен електронен регистър, достъпен на сайта на Министерството на образованието и науката.
Чл. 7 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти определя условията за утвърдване и изменения на типовия договор, който се сключва между банките и кредитополучателите. Договорът се утвърдява от министъра на образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране. Типовият договор включва правила за отпускане и обслужване на кредитите, задължителни реквизити, ред за гарантиране на кредитите, ред за погасяване на задължения от държавата, размер на премията за добро управление и отговорности на страните при неизпълнение. Банките имат право да прекратят договора в срок от един месец след обнародване на измененията.
Член 8 от Закона за кредитирането на студенти и докторанти определя задълженията на министъра на образованието и науката. Той провежда държавната политика в областта на кредитирането в сътрудничество с висшите училища, научните организации, студентските съвети и банките. Министърът утвърджава типовия договор с министъра на финансите, подписва споразумения за държавни гаранции, взема решения за погасяване на кредитите, поддържа регистри на банките и отпуснатите кредити, както и представя анализи на резултатите от системата на кредитиране.
Член 9 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти описва създаването и функциите на Националния съвет за кредитиране, който е консултативен орган към министъра на образованието и науката. Съветът включва представители от различни образователни и финансови институции, и е отговорен за обсъждане на проектите на договори, прилагането на системата за кредитиране и бюджетната рамка. Членовете на съвета не получават възнаграждение, а дейността му се подпомага от Министерството на образованието и науката.
Чл. 10 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти определя задълженията на висшите училища и научните организации да подпомагат студентите и докторантите при осъществяване на правата им по закона. Те трябва да обявят изискванията за получаване на кредит и списък на банките, участващи в системата, не по-късно от два месеца преди началото на учебната година. Висшите училища издават удостоверения за качеството на студент или докторант, които включват лични данни, специалност, годината на обучение, такси и срокове за плащане. Удостоверението се подписва от ръководството и се регистрира в специален регистър.
Чл. 11 от закона определя, че банките, които са подписали типов договор с министъра на образованието и науката, са отговорни за одобряване, отпускане, обслужване и събиране на кредитите, предоставяни на студенти и докторанти. Тази разпоредба е изменяна и актуализирана с изменения от 2009 и 2013 година.
Държавата осигурява финансова подкрепа на студентите и докторантите, като поема задължения към банките, отпуснали кредити. Средствата за тази подкрепа се предвиждат в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и се определя максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени.
Чл. 13 регламентира издаването на държавни гаранции за кредити, отпуснати на студенти и докторанти. Гаранцията покрива главницата и лихвите по кредитите. Дългът е гарантиран от държавата само при издадени гаранции от Министерския съвет. Министърът на образованието участва в преговорите и подписва споразуменията за гаранции. Максималният размер на новите гаранции се одобрява ежегодно от Министерския съвет и се включва в бюджета на държавата.
Чл. 14 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти предвижда правата на банките при неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателите. Банките могат да претендират изпълнение от държавата, след като докажат, че са направили опити да съберат дълговете от кредитополучателите. Държавата, след като плати, има право да изиска обратно сумите от кредитополучателя, включително законната лихва. Вземанията на държавата, произтичащи от тези плащания, се считат за частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите.
Държавата предоставя на банката премия за добро управление на кредитите, като размерът и срокът на тази премия се определят в типовия договор, описан в чл. 7 от закона. В следващата глава се разглеждат условията за отпускане, усвояване и погасяване на кредитите.
Студентите и докторантите имат право да искат кредит от банки, които са подписали типов договор. Банки, които не са подписали такъв договор, не могат да отпускат кредити с държавна финансова подкрепа. При сключване на договор с банка, която не е подписала типовия договор, кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита без лихви и такси. Студентите и докторантите могат да имат кредитен договор само с една банка, освен ако не решат да сменят банката, което им позволява да сключат нов договор, като предишният остава валиден за усвоената част от кредита.
Чл. 17 регламентира отношенията между банката и кредитополучателя (студент или докторант) чрез писмен договор, който предоставя целеви кредит за обучение и/или издръжка. Договорът трябва да бъде ясен и разбираем, а кредитополучателят не е задължен да плаща суми извън договореното. Прилагани са и разпоредбите от Закона за защита на потребителите. Ако не се спазват изискванията за договора, той е недействителен, като в такъв случай кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и такси.
Договорът за кредит се сключва след искане от студента или докторанта, придружено от необходимите документи, включително копие на документ за самоличност и декларация за отговаряне на изискванията. Банките имат едноседмичен срок за сключване на договора или отказ, като преди това трябва да уведомят кредитополучателя за условията на кредита. При отказ, банката уведомява кредитополучателя и в тридневен срок съобщава на Министерството на образованието и науката за сключените или отказаните договори. Банките трябва да предоставят информация за отпуснатите кредити на Министерството.
Чл. 19 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти предвижда, че банките не могат да изискват обезпечение от кредитополучателите или трети лица. Освен това, кредитополучателите не дължат никакви такси, комисиони или разходи, свързани с отпускането и управлението на кредита. Уговорки, които противоречат на тези разпоредби, са считани за нищожни.
Член 20 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти постановява, че лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да бъде по-висока от седем процентни пункта. Уговорката за по-висока лихва е обявена за нищожна.
Чл. 21 определя условията за кредитиране на студенти и докторанти за покриване на таксите за обучение. Максималният размер на кредита се определя от дължимите такси за оставащия срок на обучение. Средствата се превеждат на висшето училище или научната организация, а за първия семестър на първата година таксата се възстановява на кредитополучателя след представяне на документ за платена такса. Кредитополучателят трябва да предоставя документи за всеки семестър, а при непредоставяне на документи за два последователни семестъра, вземането на банката става изискуемо, освен в случаи на прекъсване на обучението по определени причини. Ако кредитополучателят не желае да ползва средства за семестъра, трябва да уведоми банката предварително и да предостави необходимите документи.
Чл. 22 от Закона за кредитиране на студенти и доктанти определя условията за максималния размер на кредита за издръжка. Този размер се изчислява на база семестриалните издръжки, които зависят от оставащия срок на обучение на кредитополучателя. Семестриалната издръжка се равнява на минималната работна заплата, умножена по броя на месеците в семестъра. Кредитът се усвоява чрез преводи в началото на всеки семестър, в съответствие с договора за кредит. Допълнителните разпоредби от чл. 21, ал. 5 - 8 също се прилагат за тези кредити.
Чл. 23 определя условията на гратисния период за кредитополучателите, които не дължат плащания по главницата и лихвите по кредита през този период. Гратисният период е до една година след последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Банките начисляват лихва, но не могат да откажат плащания от кредитополучателя. Гратисният период може да бъде удължен в определени случаи, като например при продължаване на обучението в следваща образователна степен или при записване в докторантура.
Чл. 24 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти определя, че след изтичането на гратисния период, общият размер на задължението на кредитополучателя включва главницата (сумата на отпуснатите средства) и дължимата лихва. Изплащането на кредита започва един месец след края на гратисния период, а кредитополучателят погасява кредита на равни месечни вноски в срок от 10 години.
Кредитополучателите имат правото да изплатят задълженията си по договора за кредит предсрочно без да заплащат такси, комисиони или допълнителни лихви. Уговорки, които предвиждат заплащане на такива такси при предсрочно погасяване, са считани за нищожни. Предсрочното погасяване води до намаляване на лихвата и разходите по кредита, пропорционално на остатъка от погасителния период. Банката е задължена да приеме предсрочното изпълнение на задължението.
Чл. 26 от Закона за кредитирането на студенти и докторанти предвижда отсрочване на задълженията на кредитополучателя при определени обстоятелства. Първо, при настъпване на трайна неработоспособност над 70% за срок, определен от ТЕЛК или НЕЛК, но не повече от три години. Второ, при записване в редовна форма на обучение за придобиване на следваща образователна степен "доктор" в рамките на една година след гратисния период, отсрочването е за срока на обучението. Отсрочването изисква представяне на документи пред банката и удължава срока за погасяване на кредита, като се преизчислява общият размер на задължението и актуализира погасителният план.
Законът определя условията, при които държавата покрива непогасената част от задълженията по кредитите на студенти и докторанти, в случаи на смърт, трайна неработоспособност или раждане на второ дете. Правото на покритие може да се ползва от един от родителите. Банките трябва да уведомят министъра на образованието за настъпилите обстоятелства, а сумите се изплащат в срок от един месец след искането. Законът също така предвижда създаването на регистър на банките, отпускащи кредити, и изменения в Закона за защита от дискриминация, свързани с максималната възраст за получаване на кредит.
С измененията в Закона за висшето образование се добавя нова буква "д" в чл. 10, ал. 2, т. 3, която предвижда създаването на регистър на банките, които отпускащи кредити по Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
В Закона за защита от дискриминация се въвеждат изменения, свързани с кредитите за студенти и докторанти. Създава се нова точка 12 в чл. 7, която предвижда установяване на максимална възраст за получаване на кредит. В резултат на това, предходните точки 12, 13, 14, 15, 16 и 17 се преномерират. Освен това, в чл. 11, ал. 1 и 2, се заменят старите номера на точките с новите, съответно 13 и 14.
Съгласно §3 от Преходните и Заключителни разпоредби, министърът на образованието и науката и министърът на финансите трябва да утвърдят типовия договор по чл. 7 в двумесечен срок от влизането в сила на закона. След утвърдяване на договора, министърът на образованието и науката е задължен да обнародва покана за сключване на типов договор с банки, които желаят да отпускат кредити на студенти и докторанти, в срок от един месец.
Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключения на определени параграфи. Параграфи 65, 66 и 67 влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник". Останалите параграфи, включително § 2 - 10, § 12, т. 1 и 2 и други, влизат в сила от 1 януари 2010 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за професионалното образование и обучение влизат в сила от 15.09.2009 г.
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за кредитиране на студенти и докторанти се предвижда замяна на терминологията, свързана с Министерството на образованието и науката. Конкретно, всички споменавания на "министърът на образованието и науката", "заместник-министър на образованието и науката" и "Министерството на образованието и науката" ще бъдат заменени с новите наименования, включващи "министърът на образованието, младежта и науката" и съответните му заместници и институции.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 99 от 2009 г. и влиза в сила от 01.01.2010 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 80, който влиза в сила от 15 декември 2009 г. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение на Закона за младостта, който е обнародван в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
В Закона за кредитиране на студенти и докторанти, обнародван в Държавен вестник, се извършват промени в наименованията на длъжностите и институцията, свързани с образованието. Думите 'министърът на образованието, младежта и науката' и свързаните с тях наименования се заменят с 'министърът на образованието и науката' и съответните им форми. Тези изменения целят актуализация на терминологията в закона.
Законът за кредитиране на студенти и докторанти влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 107 от 2014 г. и влиза в сила от 01.01.2015 г.
Законът за кредитиране на студенти и докторанти влиза в сила на 1 януари 2015 г., с изключение на параграф 19, който влиза в сила на 1 декември 2014 г. Допълнителни разпоредби са свързани с въвеждането на еврото в Република България, обнародвани в Държавен вестник, брой 70 от 2024 г.
Параграф 60 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кредитиране на студенти и докторанти определя, че определени разпоредби (параграфи 5, ал. 1, 8-36, 37, т. 1-12 и 14-20, 38-59) влизат в сила от датата, която ще бъде определена с решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България. Това решение трябва да бъде в съответствие с чл. 140, параграфи 2 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.