Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя елементите, които се вземат предвид при изчисляване на собствените средства и границата на платежоспособност на застрахователите и здравноосигурителните дружества, както и методите за тяхното изчисление.
Наредбата за собствените средства и границата на платежоспособност на застрахователите и здравноосигурителните дружества се прилага и за чуждестранните застрахователи, които извършват застрахователна дейност в България чрез клон. Това означава, че и те трябва да спазват изискванията, заложени в наредбата, когато оперират на територията на страната.
Чл. 3 от Наредбата предвижда, че общата сума на собствените средства на застрахователите и здравноосигурителните дружества, след като бъдат намалени с нематериалните активи, трябва да бъде най-малко равна на границата на платежоспособност. Тази граница се изчислява в съответствие с разпоредбите на наредбата.
Член 4 от Наредбата задължава застрахователите и здравноосигурителните дружества да представят разчет за собствените средства и границата на платежоспособност заедно с годишния финансов отчет в Агенцията за застрахователен надзор.
Чл. 5 определя какви средства се считат за собствени на застрахователите и здравноосигурителните дружества. Те включват: внесения капитал (акционерен за акционерните дружества и дялови вноски за взаимозастрахователните кооперации), резерви и фондове, неразпределена печалба от минали години, преоценъчни резерви, средства привлечени чрез дългови и капиталови инструменти, и подчинен срочен дълг.
Средствата, посочени в чл. 5, т. 5, се признават за собствени средства при следните условия: 1. Платени са изцяло на застрахователя или здравноосигурителното дружество; 2. Възстановяването им не е обвързано със срок; 3. Не са обезпечени от застрахователя или здравноосигурителното дружество; 4. При ликвидация на застрахователя или здравноосигурителното дружество, изплащането им е допустимо след удовлетворяване на вземанията на всички останали кредитори; 5. Вземанията по тях не могат да станат изискуеми без одобрение от Агенцията за застрахователен надзор.
Чл. 7 определя условията, при които подчиненият срочен дълг може да се счита за собствени средства на застрахователите и здравноосигурителните дружества. Основните изисквания включват: пълно плащане на сумите, липса на обезпечение за връщане, минимален срок до падежа от 5 години, невъзможност за предсрочно връщане, забрана за предсрочна изискуемост, изплащане на лихви след падежа и условие за удовлетворяване на другите кредитори при ликвидация. Освен това, размерът на дълга, включен в собствените средства, намалява с 20% годишно в последните 5 години до падежа и след падежа се изключва изцяло.
Член 8 от наредбата определя ограничения за размера на средствата, които застрахователите и здравноосигурителните дружества могат да имат. Според ал. 1, размерът на средствата не може да надвишава 50% от по-малката стойност между собствените средства и границата на платежоспособност. Ал. 2 уточнява, че делът на подчинения срочен дълг в тези средства не може да надвишава 25%.
Чл. 9 от наредбата регламентира условията, при които застрахователите могат да включат бъдещи печалби в собствените си средства. Застраховател, извършващ застраховки, може да включи до 50% от бъдещите печалби, но не повече от 25% от по-малката стойност между собствените средства и границата на платежоспособност. Стойността на бъдещите печалби се изчислява на база средната годишна печалба от последните 5 години и множител, който не може да надвишава 6. Освен това, застрахователят може да включи разлики между нецилмерирания резерв и резервите при цилмериране, при условие че разликата не надвишава 3,5% от разликата между застрахователните суми и математическия резерв.
Член 10 от Наредбата указва, че застрахователите, които дисконтират резерва за предстоящи плащания, трябва да намалят собствените си средства с разликата между размера на резерва преди дисконтиране и дисконтирания размер. Изключение от това правило има за застраховки, посочени в т. 1 и 2 от раздел II на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, както и при равни периодични плащания на щети.
Чл. 11 определя границата на платежоспособност като минималния размер на собствени средства, намалени с нематериални активи, необходим за осигуряване на изпълнението на задълженията на застраховател или здравноосигурително дружество в дългосрочен план, в зависимост от обема на дейността. Раздел II описва методите за изчисляване на тази граница за застрахователи, извършващи специфични застраховки.
Границата на платежоспособност за застраховки се определя от сумата на изчисленията спрямо математическия резерв и рисковия капитал. Изчисленията за математическия резерв включват брутния резерв, умножен по 4%, коригиран с коефициент, който не може да бъде по-малък от 0,85. За рисковия капитал, ако той не е отрицателен, се умножава сумата, платима при смърт, намалена с математическия резерв, с 0,3%. За временна застраховка с договори до 3 години се умножава с 0,1%, а за над 3 години - с 0,15%. Резултатът се коригира с коефициент, който не може да бъде по-малък от 0,5.
Чл. 13 определя границата на платежоспособност за застрахователите, които предлагат застраховки "Живот", свързани с инвестиционен фонд. Границата се изчислява в зависимост от инвестиционния риск и включва четири основни условия: 1) При носене на инвестиционен риск - 4% от резерва, умножено с коефициент (не по-малък от 0,85). 2) При неносене на инвестиционен риск с фиксирана пренесена сума за над 5 години - 1% от резерва, също с коефициент (не по-малък от 0,85). 3) При неносене на инвестиционен риск и нефиксирана пренесена сума - 25% от административните разходи за последната година. 4) При покритие на риск смърт - 0.3% от рисковия капитал с коефициент (не по-малък от 0.5).
Чл. 14 от Наредбата определя границата на платежоспособност за застраховки, при които рисковете се покриват като допълнителни рискове и застрахователят не може едностранно да прекрати договора. Тази граница се изчислява като сума от границата на платежоспособност по чл. 12, ал. 1, т. 1 и една трета от границата на платежоспособност по чл. 18.
Чл. 15 от Наредбата за собствените средства и границата на платежоспособност на застрахователите и здравноосигурителните дружества определя, че границата на платежоспособност за определени застраховки се установява по реда на чл. 12, ал. 1, т. 1 от съответния закон.
Чл. 16 от Наредбата определя, че границата на платежоспособност за застраховки, посочени в т. 6 от раздел I на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, се установява по реда на чл. 18 от същата наредба.
Чл. 17 от Наредбата определя, че границата на платежоспособност на застраховател, който извършва застраховки по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, се изчислява като сума от резултатите по чл. 12, ал. 1, чл. 13, 14, 15 и 16. Съществува и Раздел III, който описва методите за изчисление на границата на платежоспособност за застрахователи, извършващи застраховки по раздел II и за здравноосигурителни дружества.
Границата на платежоспособност на застрахователите и здравноосигурителните дружества се определя чрез два метода: изчисления спрямо премиите и изчисления спрямо средногодишния размер на претенциите. При изчисленията спрямо премиите се взима по-голямата стойност между премийния приход и спечелените премии за последната финансова година, като определени премии се увеличават с 50%. При изчисленията спрямо претенциите се използват данни от последните 3 или 7 години, с добавка от 50% за определени рискове. Границата на платежоспособност е равна на по-високия резултат от двете изчисления.
Чл. 19 от Наредбата за собствените средства и границата на платежоспособност на застрахователите и здравноосигурителните дружества определя границата на платежоспособност на здравноосигурително дружество като сума от две части: 1) границата на платежоспособност за здравноосигурителни договори, образувана по реда на чл. 14, т. 1 и чл. 13, ал. 7, и 2) границата на платежоспособност за всички останали договори, определена по реда на чл. 18.
Чл. 20 от наредбата определя начина на изчисление на границата на платежоспособност в случаите, когато тя е по-ниска от предходната година. Тази граница се получава, като се умножи границата на предходната година по коефициент, който е отношението между нетния резерв за предстоящи плащания в края и началото на предходната финансова година. Коефициентът не може да надвишава 1.
Наредбата определя правилата за изчисление на гаранционния капитал и границата на платежоспособност на застрахователите и здравноосигурителните дружества. Гаранционният капитал представлява една трета от границата на платежоспособност и не може да бъде по-малък от определените стойности в приложението към Закона за застраховането и Закона за здравното осигуряване. Определят се понятия като "цилмериран резерв", "нетен размер на математическия резерв" и "рисков капитал". Наредбата е приета на основание съответните законови разпоредби и контролът по изпълнението й е възложен на директора на Агенцията за застрахователен надзор.
В параграф §1 на наредбата се определят ключови термини, свързани със застрахователните резерви и финансовите показатели на застрахователите и здравноосигурителните дружества. Определенията включват: "Цилмериран резерв", "Нетен размер на математическия резерв", "Рисков капитал", "Нетен размер на резерва по застраховка 'Живот', свързана с инвестиционен фонд", "Премиен приход" и "Нетен резерв за предстоящи плащания", като всеки от тях е свързан с конкретни финансови изчисления и задължения на дружествата.
Параграф §2 уточнява, че обясненията на понятията от §1 на допълнителната разпоредба на Наредбата за реда и методиката за образуване на застрахователните и здравноосигурителните резерви са приложими и за настоящата наредба. Това означава, че терминологията и определенията, свързани с резервите, ще се използват и в контекста на новата наредба.
Наредбата определя сроковете и методите за изчисляване на границата на платежоспособност на застрахователите и здравноосигурителните дружества. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 е валидна до 31 декември 2009 г. Границата на платежоспособност се изчислява спрямо премиите и средногодишния размер на претенциите, използвайки специфични формули, които включват различни параметри като премийни приходи, резерви и възстановени суми.