НАРЕДБА ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАЗЕИНИТЕ И КАЗЕИНАТИТЕ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КОНСУМАЦИЯ ОТ ЧОВЕКА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя специфичните изисквания относно наименованията, състава, характеристиките и етикетирането на казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека. Тя също така регламентира методите за вземане на проби за химичен анализ и анализа на състава на тези продукти.
Чл. 2
Наименованието "кисел казеин за хранителни цели" обозначава млечен продукт, който се получава чрез отделяне, измиване и изсушаване на пресечения с киселина коагулат от обезмаслено мляко или други млечни продукти.
Чл. 3
Наименованието "сирищен казеин за хранителни цели" обозначава млечен продукт, получен от коагулата на обезмасленото мляко. Процесът включва отделяне, измиване и изсушаване на коагулата, който се получава чрез действие на сирищни или други коагулиращи ензими.
Чл. 4
Наименованието "казеинат за хранителни цели" обозначава млечен продукт, получен чрез взаимодействие на казеин за хранителни цели или казеинов, пресечен коагулат с неутрализиращи агенти, последвано от изсушаване.
Чл. 5
Наименованията на продуктите, свързани с казеини и казеинати, могат да се използват за търговско обозначаване само ако продуктите отговарят на изискванията, определени в наредбата.
Чл. 6
Чл. 6 определя специфичните изисквания за казеините, включително максимално съдържание на влага (12% w/w), минимум млечен белтък (90% w/w, от които 95% трябва да са казеин), максимум млечни мазнини (2% w/w), максимум пепел (2,5% w/w), максимум безводна лактоза (1% w/w) и максимум утайка след изгаряне (22,5 mg на 25 g). Максималната титруема киселинност не трябва да надвишава 0,27 ml/g. Допустими спомагателни вещества включват различни киселини и бактериални култури.
Чл. 7
Казеините трябва да съдържат не повече от 12% влага, минимум 84% млечен белтък (95% от който е казеин), не повече от 2% млечни мазнини, не повече от 7,5% пепел, не повече от 1% безводна лактоза и не повече от 15 mg утайка след изгаряне на 25 g. Допустими спомагателни вещества са сирище и други ензими за коагулиране на млякото, които отговарят на Регламент (ЕО) № 1332/2008.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредбата определя специфичните изисквания за казеинатите, предназначени за човешка консумация. Те трябва да имат следните характеристики: влага до 8 %; млечен белтък минимум 88 %, от които казеинът да е минимум 95 %; млечни мазнини до 2 %; безводна лактоза до 1 %; утайка след изгаряне до 22,5 mg на 25 g. Стойността на рН трябва да бъде между 6,0 и 8,0. Възможно е добавяне на неутрализиращи и буфериращи агенти, като хидроксиди, карбонати, фосфати и цитрати на натрий, калий, калций, амониев йон и магнезий.
Чл. 9
Член 9 от наредбата определя максималното съдържание на олово в казеините и казеинатите, което не трябва да надвишава 0,75 mg/kg. Освен това, казеините и казеинатите не трябва да съдържат примеси в 25 g от продукта.
Чл. 10
Наредбата определя органолептичните характеристики на казеините и казеинатите, предназначени за човешка консумация. Казеините не трябва да имат чужд мирис и трябва да са с цвят от бял до кремавобял, без бучки. Казеинатите могат да имат много слаб чужд аромат и също трябва да са с цвят от бял до кремавобял, без бучки, а освен това почти напълно разтворими в дестилирана вода, с изключение на калциевия казеинат.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата за специфичните изисквания към казеините и казеинатите предвижда, че върху опаковките, контейнерите или етикетите на тези продукти трябва да се посочат следните данни: наименование на продукта, информация за смесите, нетна маса, име и адрес на производителя, държава на произход при внос, идентификация на партидата или дата на производство. Някои от данните могат да се обявяват само в придружаваща документация.
Чл. 12
На територията на Република България, казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека, трябва да имат данни, отбелязани на български език. Допуска се информацията да бъде предоставена и на други езици, но ясността и разбирането на данните на български език е задължително. Без това изискване, предлагането на пазара на тези продукти не е разрешено.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредбата позволява на производителите да отбелязват повишеното съдържание на млечни белтъци в казеините и казеинатите върху опаковките, контейнерите или етикетите, когато то е над минималните изисквания, определени в съответните членове на закона.
Чл. 14
Казеините и казеинатите, които не отговарят на изискванията по чл. 9, не могат да се използват за консумация от човека. Въпреки това, те могат да се предлагат на пазара за други цели, стига да се използват различни наименования и да се етикетират по начин, който не подвежда потребителя относно тяхната същност и предназначение.
Чл. 15
Член 15 от наредбата определя, че методите за вземане на проби за химичен анализ на казеините и казеинатите трябва да следват указанията, посочени в приложение № 1 на наредбата.
Чл. 16, § 1-3
Наредбата определя методите за анализ на казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека, включително изисквания за вземане на проби, съхранение и транспортиране на пробите, както и методи за анализ на състава им. Включва и определения за примеси, тегловен процент и изисквания, произтичащи от Директива (ЕС) 2015/2203. Наредбата е приета на основание Закона за храните.
§2
Наредбата въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2015/2203, която цели сближаването на законодателствата на държавите членки относно казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека. С нея се отменят предходни директиви, свързани с казеини и казеинати, и се определят нови методи за анализ и вземане на проби.
Параграф §3, Приложение № 1 към чл. 15, Приложение № 2 към чл. 16
Наредбата определя специфичните изисквания и методи за вземане на проби, анализ и контрол на казеини и казеинати, предназначени за човешка консумация. Взимането на проби трябва да се извършва от квалифицирани лица, с подходящо оборудване и съдовете за проби трябва да са изработени от неактивни материали. Пробите трябва да се съхраняват и транспортират при контролирани условия, за да се предотвратят промени в състава им. Методите за анализ включват определяне на влага, съдържание на белтък, титруема киселинност и съдържание на пепел. Всички резултати трябва да бъдат документирани и проверени за повторяемост.
