НАРЕДБА ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя специфичните изисквания към млечните продукти, изискванията за имитиращите продукти, които съдържат мляко, и изискванията за етикетиране и предлагане на тези продукти. Също така, тя регулира етикетирането на храни, при производството или приготвянето на които са използвани имитиращи продукти с мляко.
Чл. 2
Наредбата не се прилага за определени млечни продукти, включително: 1. Продукти, вписани в европейския Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания, съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012. 2. Продукти, произведени по специфична технология и определени като храни с традиционни характеристики, съгласно Регламент (ЕО) № 2074/2005. 3. Продукти, защитени по силата на международни споразумения.
Чл. 3
Член 3 от Наредбата определя, че млечни продукти, които са законно предлагани на пазара в друга държава членка на ЕС, в държава по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Република Турция, могат да бъдат предлагани и на територията на Република България. Тези продукти трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/515 относно взаимното признаване на стоки. Изискванията по чл. 7-10, 12-16, 18, 19, 21-23, чл. 24, ал. 1-3, чл. 28 и чл. 29, ал. 1 и 2, обаче, могат да не се спазват, ако продуктите имат различни характеристики.
Чл. 4
Наименованието "сурово мляко" се отнася до млякото, получено от млечната жлеза на животни, без термична обработка над 40 °С. "Мляко" е наименование за обработено мляко, което не променя състава си или е стандартизирано по масленост. Наименованието "мляко" може да бъде допълнено с информация за вида, качеството, произхода и обработката му, при условие че промените са ограничени до добавяне или отделяне на естествени съставки.
Чл. 5
Наименованията на млечните продукти, посочени в приложението на наредбата, могат да се използват единствено за продукти, произведени в съответствие с изискванията, определени в член 24 от наредбата.
Чл. 6
Наименованието "млечни продукти" се отнася за продукти, получени от преработка на сурово мляко или допълнителна преработка на получените продукти. Тези продукти могат да включват съставки, необходими за производството или за специфични характеристики, но не могат да заменят млечни съставки. Съставките не могат да заместват млечни компоненти изцяло или частично.
Чл. 7
Наименованието "сирене" се отнася за млечен продукт, получен чрез коагулация на мляко. "Бяло саламурено сирене" е полутвърдо или меко сирене, съхранявано в саламура, с определени изисквания за съдържание на сухо вещество и масленост. "Саламурено сирене с повишено водно съдържание" е сирене с по-ниски стойности на сухо вещество и масленост. Допустими са различни означения в зависимост от маслеността на сиренето, с възможност за отклонение до 2% по технологични причини.
Чл. 8
Наименованието "извара" се отнася за млечен продукт, който се произвежда чрез коагулация основно на обезмаслено мляко, мътеница или смес от тях. Процесът включва денатуриране и отделяне на белтъчините от суроватката.
Чл. 9
Наименованието "суроватка" е предназначено за вторичен продукт, който се получава при производството на сирене или казеин. Това определение уточнява какво представлява суроватката в контекста на млечните продукти.
Чл. 10
Наименованието "сметана" се отнася за млечен продукт, получен от мляко с високо съдържание на мазнини, като мазнината се разделя в диапазона от 10 до 84 процента. "Суроватъчна сметана" е наименование за млечен продукт, получен от суроватка с високо съдържание на мазнини, също чрез сепариране на мазнината в същия диапазон.
Чл. 11
Наименованието "масло" може да се използва само за млечни продукти, които са описани в Приложение VII, част VII и в буква "А" към Допълнение II към Приложение VII от Регламент (ЕС) № 1308/2013.
Чл. 12
Наименованието "кисело мляко" се отнася до млечен продукт, който е преминал през млечнокисела ферментация. За производството му се използват стартерни култури от Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, които трябва да бъдат не по-малко от 107 cfu/g в крайния продукт.
Чл. 13
Наименованието "кефир" се използва за млечен продукт, произведен от краве мляко чрез млечнокисела и алкохолна ферментация. Използват се специфични стартерни култури и дрожди в определени съотношения, включително Lactobacillus kefiri, Leuconostoc, Lactococcus, Acetobacter, Kluyveromyces marxianus, Saccharomyces unisporus, Saccharomyces cerevisiae и Saccharomyces exiguus, както и кефирни зърна.
Чл. 14
Наименованието "кумис" се отнася за млечен продукт, произведен от кобилешко мляко, краве мляко и/или мътеница, чрез млечнокисела и алкохолна ферментация. За производството му се използват специфични стартерни култури, включващи млечнокисели пръчици от Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и лактозоферментиращи дрожди Kluyveromyces marxianus в определени съотношения.
Чл. 15
Наименованието "кашкавал" се отнася до вид твърдо сирене, което е преминало през определени технологични процеси, включително зреене, добавяне на стартерна култура, подсирване с млекокоагулиращ ензим, чедъризация, изпарване, омесване, осоляване и формоване на сирената маса.
Чл. 16
Наименованието "мътеница" се отнася до вторичен продукт, който се получава при производството на масло. Тази наредба уточнява специфичните изисквания за обозначаване на мътеницата в контекста на млечните продукти.
Чл. 17
Наименованията "кисел казеин", "сирищен казеин" и "казеинат" трябва да се използват в съответствие с Наредба за специфичните изисквания към казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека, както е посочено в чл. 5 от Закона за храните.
Чл. 18
Наименованието "дехидратирани млечни мазнини" може да се използва за млечен продукт, който съдържа минимум 99,8% млечни мазнини и максимум 0,1% вода.
Чл. 19
Наименованието 'йогурт' може да се използва само за млечни продукти, които са преминали млечнокисела ферментация с определени микроорганизми. В крайния продукт трябва да има не по-малко от 107 cfu/g от тези микроорганизми.
Чл. 20
Наименованието "мляко за пиене" може да се използва само за млечни продукти, които са изброени в Приложение VII, част IV от Регламент (ЕС) № 1308/2013.
Чл. 21
Наименованието "прясно мляко" се отнася за млечен продукт, който е получен от сурово мляко и е преминал през процес на пастьоризация. В този процес е позволено изменение на естествената масленост на млякото чрез отнемане или добавка на сметана от сурово мляко.
Чл. 22
Наименованието "цедено мляко" обозначава млечен продукт, който е кисело мляко с повишено съдържание на сухо вещество. Този продукт преминава през млечнокисела ферментация и след това частично се отделя млечен серум (цвик).
Чл. 23
Наименованието "плодов и/или ароматизиран, и/или концентриран млечнокисел продукт" се отнася за млечни продукти, които са преминали млечнокисела ферментация с определени микроорганизми и съдържат съставки, придаващи им специфичен аромат или вкус. Съставът на тези продукти трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 24, ал. 1 и 3.
Чл. 24
Наредбата определя изискванията за производството на млечни продукти, включително използването на сурово мляко, добавки и съставки. Суровото мляко трябва да представлява не по-малко от 80% от вложените суровини, а добавките трябва да отговарят на специфични регламенти. Забранено е добавянето на мазнини и протеини с немлечен произход, освен желатин с технологична цел. Казеините и казеинатите трябва да отговарят на определени стандарти.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти предвижда, че млякото и млечните продукти, предлагани на пазара, трябва да бъдат етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011. Този регламент определя условията за предоставяне на информация за храните на потребителите и отменя редица предишни директиви. Допълнително, етикетирането трябва да отговаря и на Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г.
Чл. 26
Млякото за пиене трябва да бъде етикетирано в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 и Приложение VII, част IV към Регламент (ЕС) № 1308/2013. Това включва информация относно състава, произхода и условията на съхранение на продукта, за да се осигури безопасността и информираността на потребителите.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти определя, че когато терминът "мляко" не е уточнен с вида на животното, от което е получено, той се отнася за краве мляко. В случай, че млякото е от друг животински вид, трябва да се посочи конкретният вид животно.
Чл. 28
Когато млечните продукти съдържат мляко от два или повече животински вида, етикетът трябва да съдържа обозначение "от смесено мляко" и да посочва процентното съдържание на различните видове млека.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти определя задълженията при етикетирането на сирената. В него се указва, че е задължително да се посочва процентното съдържание на сухо вещество и масленост в сухото вещество на лицевата страна на опаковката. Шрифтът трябва да отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011. Продуктите, които попадат в определените категории, трябва да бъдат предлагани само в опаковки, поставени предварително от производителя, които не могат да бъдат отстранявани в търговския обект.
Чл. 30
Член 30 от наредбата забранява употребата на термина "млечен" и неговите производни в наименованията на имитиращи продукти, съдържащи мляко. Не се допуска и използването на обозначения, които подсказват, че продуктите имат свойства на мляко или млечни изделия. Наименованието "мляко" може да се използва само за посочване на основните суровини и съставки на продукта.
Чл. 31
Член 31 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти определя задължителните изисквания за етикетиране на имитиращи продукти, съдържащи мляко. На етикета трябва да се посочва 'Имитиращ продукт', както и компонентите, които заменят млечните съставки. Освен това, задължително се указва количеството на съставките от немлечен произход. При използване на мляко, различно от краве, трябва да се посочи видът на млякото. При производството на храни с имитиращи продукти, информацията за тях трябва да бъде предоставена на етикета или по друг начин, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011.
Чл. 32
Наредбата определя изискванията при предлагане на имитиращи млечни продукти в търговията. Продуктите трябва да бъдат опаковани от производителя, поставени на отделни щандове, ясно обозначени с надпис "Имитиращи продукти". Имитиращите продукти са тези, които съдържат заменители на млечни съставки, с изключение на растителни продукти с малко количество мляко. Установени са преходни разпоредби за предлагане на сирена и храни, използващи имитиращи продукти, които не отговарят на новите изисквания.
§1
Наредбата определя какво представляват 'имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко', които са продукти, наподобяващи млечни, но с заменени млечни съставки с немлечни заместители, освен ако съдържат не повече от 10% мляко или млечни съставки при производството на растителни продукти.
§2
Сирена, които не отговарят на изискванията по чл. 7, ал. 2 - 4 и чл. 29, могат да бъдат предлагани на пазара до изчерпване на наличните количества, но не по-късно от 6 месеца след влизането в сила на наредбата.
§3
Храните, произведени или приготвени с имитиращи продукти, съдържащи мляко, и с неотговарящо на изискванията етикетиране, могат да се предлагат на пазара до изчерпване на наличните количества, но не по-късно от 3 месеца след влизането в сила на наредбата.
§5 и Приложение към чл. 5
Наредбата е нотифицирана по реда на Директива (ЕС) 2015/1535, която определя процедура за предоставяне на информация относно техническите регламенти и услугите на информационното общество. В приложението към чл. 5 са изброени наименованията, които се използват при означаване на млечни продукти, включващи суроватка, сметана, масло, сирене, кисело мляко и други.
