НАРЕДБА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ

Чл. 1

Наредбата определя техническите и метрологичните изисквания към средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и реда и методите за извършване на този контрол. Освен това, тя регламентира воденето на регистъра на одобрените типове средства за измерване и знаците, удостоверяващи резултатите от контрола.

Чл. 1а

Наредбата определя условията за пускане на пазара и последващия контрол на средствата за измерване (СИ), които попадат под съответните наредби за оценяване на съответствието. СИ, като клинични термометри и апарати за кръвно налягане, трябва да преминат оценяване на съответствието по Закона за медицинските изделия. СИ, които имат одобрен тип и първоначална проверка, са освободени от допълнителни проверки. СИ, произведени в други държави, също подлежат на контрол, при условие че отговарят на изискванията за точност и достоверност на измерванията. Непреминалите първоначална проверка СИ подлежат на такава по реда на наредбата.

Чл. 2

Материалните мерки за дължина могат да се пускат на пазара или в действие само след удостоверено съответствие с определените съществени изисквания. Освен това, материалните мерки за дължина от одобрен тип изискват първоначална проверка преди да бъдат пуснати на пазара.

Чл. 3

Чл. 3 от Наредбата регламентира първоначалната проверка на материалните мерки за дължина от одобрен тип. При проверката се извършва външен оглед за съответствие с характеристиките на одобрения тип и се определят разликите в дължините между два последователни интервала, както и грешките на интервалите и номиналната дължина на мярката. Проверяват се интервали, по-малки и по-големи от 1 см, и се прилагат специфични приложения за измерване и оценка на грешките.

Чл. 4

Член 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 5

Член 5 от Наредбата за средствата за измерване, който преди е регулирал определени аспекти на метрологичния контрол, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 6

Член 6 от Наредбата за средствата за измерване, който регламентира определени аспекти на метрологичния контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 7

Член 7 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 8

Член 8 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 9

Член 9 от Наредбата за средствата за измерване, който е бил в сила, е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите или условията, които са били регламентирани в този член, вече не са приложими.

Чл. 10

Член 10 от Наредбата за средствата за измерване, който предвиждаше определени условия или изисквания, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 11

Член 11 от Наредбата за средствата за измерване, който урежда определени аспекти на метрологичния контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 12

Член 12 от Наредбата за средствата за измерване, който е бил в сила до 2015 г., е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 13

Член 13 от Наредбата за средствата за измерване, който е свързан с метрологичния контрол на определени измервателни средства, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 14

Член 14 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 15

Член 15 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 16

Член 16 от Наредба за средствата за измерване, който предвиждаше определени условия или изисквания, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. С това отменяне, разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не подлежат на приложение.

Чл. 17

Член 17 от Наредбата за средствата за измерване, който касаеше определени изисквания или процедури, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 18

Член 18 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 19

Член 19 от Наредбата за средствата за измерване, който предвиждаше определени изисквания или условия, е отменен с Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 20

Член 20 от Наредбата за средствата за измерване, който регламентира определени аспекти на метрологичния контрол, е отменен с публикуване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 21

Член 21 от Наредба за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 22

Член 22 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 23

Член 23 от Наредба за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 24

Член 24 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 25

Член 25 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 26

Член 26 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 27

Член 27 от Наредбата за средствата за измерване, който е свързан с метрологичния контрол на измервателните средства, е отменен с публикуването на Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 28

Член 28 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 29

Член 29 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 30

Член 30 от Наредба за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 31

Член 31 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 32

Член 32 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикуването в Държавен вестник, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 33

Член 33 от Наредбата за средствата за измерване, който е свързан с метрологичния контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 34

Член 34 от Наредбата за средствата за измерване, който е свързан с метологичния контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 35

Чл. 35 от Наредбата определя условията за първоначална проверка на партиди мерки за дължина. Производителят или вносителят могат да поискат проверка по статистически метод, ако мерките са проверени предварително. Методът се прилага при условия, че мерките са от един и същ тип, клас на точност и произведени по един и същ начин. При отхвърляне на партида, проверката може да продължи или да се уведомят съответните органи. При чести откази, производителят трябва да предприеме коригиращи мерки, а органите уведомяват за възможно отменяне на одобрения тип.

Чл. 36

Член 36 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с ДВ, бр. 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 37

Член 37 от Наредбата определя изискванията за първоначална проверка на мерки за дължина, използвани при търговски плащания. За тази цел се използва еталонна щрихова мярка за дължина, чиято стойност на деление не трябва да надвишава 1 mm, а неопределеността да бъде не по-голяма от 0,05 mm.

Чл. 38

Член 38 от Наредбата определя, че везните с неавтоматично действие трябва да бъдат оценени и удостоверени за съответствие с изискванията, преди да бъдат пуснати на пазара или в действие. Тези везни подлежат на последващи проверки, когато се използват за търговски плащания, пресмятане на такси и данъци, медицински цели, приготвяне на лекарства и определяне на цена при продажба. Везните, пуснати в употреба преди 1 януари 2007 г., също подлежат на проверки. Специални условия важат за везните, използвани за измерване на натоварването на превозни средства.

Чл. 39

Чл. 39 от Наредбата за средствата за измерване определя условията за последваща проверка на везни с неавтоматично действие. Проверката се извършва за установяване на съответствие с одобрения тип и включва проверка на максимално допустимите грешки в зависимост от класа на точност, съгласно БДС ЕN 45501. Последващата проверка може да се извършва на мястото на употреба или в лабораторни условия, без да е необходимо разглобяване на везната.

Чл. 40

Член 40 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. С това отменяне, разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 41

Член 41 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 42

Член 42 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 43

Член 43 от Наредба за средствата за измерване, който регламентира определени аспекти на метрологичния контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 44

Член 44 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били посочени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 45

Член 45 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 46

Член 46 от Наредба за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с публикуването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 47

Член 47 от Наредбата за средствата за измерване, който регулира въпросите, свързани с метрологичния контрол на измервателните средства, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 48

Член 48 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 49

Член 49 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 50

Член 50 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 51

Член 51 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 52

Член 52 от Наредба за средствата за измерване, който се отнася до метрологичния контрол на определени средства за измерване, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 53

Член 53 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, бр. 22 от 2015 година.

Чл. 54

Член 54 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародването на ДВ, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 55

Член 55 от Наредбата за средствата за измерване, който предвиждаше определени условия или разпоредби, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 56

Член 56 от Наредбата за средствата за измерване, който регулира определени аспекти на метрологичния контрол, е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 57

Член 57 от Наредба за средствата за измерване, който предвижда определени условия или изисквания, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не подлежат на прилагане.

Чл. 58

Член 58 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 59

Член 59 от Наредбата за средствата за измерване, който регламентира определени аспекти на метрологичния контрол, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 60

Член 60 от Наредбата за средствата за измерване, който е бил в сила, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 61

Член 61 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 62

Член 62 от Наредба за средствата за измерване, който урежда определени аспекти на метрологичния контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 63

Член 63 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били съдържани в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 64

Член 64 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 65

Член 65 от Наредба за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 66

Член 66 от Наредбата за средствата за измерване, който предвиждаше определени условия или изисквания, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите или задълженията, свързани с този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 67

Член 67 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 68

Член 68 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 69

Член 69 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 70

Член 70 от Наредбата за средствата за измерване, който е бил в сила, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Отмяната означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са приложими.

Чл. 71

Член 71 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 72

Член 72 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 73

Член 73 от Наредбата за средствата за измерване, който е свързан с метрологичния контрол на измервателните средства, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 74

Член 74 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до този момент, вече не важат и не се прилагат.

Чл. 75

Член 75 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 76

Член 76 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 77

Член 77 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 78

Член 78 от Наредбата за средствата за измерване, който е свързан с метрологичния контрол на измервателните средства, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 79

Член 79 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до този момент, вече не са приложими.

Чл. 80

Член 80 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не подлежат на прилагане.

Чл. 81

Член 81 от Наредбата за средствата за измерване, който регламентира определени аспекти на метрологичния контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 82

Член 82 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 83

Член 83 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 84

Член 84 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 84а

Везни с автоматично действие, използвани за предварително опаковани количества, търговски плащания и определяне на данъци, се пускат на пазара след оценка и удостоверяване на съответствието с изискванията на Наредбата за съществените изисквания. Те подлежат на последващи проверки.

Чл. 84б

Чл. 84б от Наредбата определя процедурата за последваща проверка на везни с автоматично действие. Проверката се извършва за установяване на съответствие с типа и максимално допустимите грешки, равни на тези при първоначална проверка. Различните типове везни подлежат на специфични стандарти на OIML, като например OIML R 51 за автоматични сортиращи везни и OIML R 61 за автоматични гравиметрични дозатори. Проверките се извършват на мястото на употреба при нормални условия на работа.

Чл. 84в

Разпоредбите в този раздел не важат за автоматичните везни, които измерват в движение масата и осовото натоварване на превозни средства. Тези везни трябва да са произведени съгласно стандартите на OIML R 134, който касае везни с автоматично действие за измерване на моторни превозни средства в движение и за измерване на осово натоварване.

Чл. 84г.

Чл. 84г. определя везните с автоматично действие, които измерват масата и осовото натоварване на пътни превозни средства. Те трябва да показват стойности в килограми или тонове и да бъдат монтирани в контролирани зони. Тази наредба се прилага за везни, чиито показания се използват за събиране на държавни вземания.

Чл. 84д

Чл. 84д от Наредбата за средствата за измерване уточнява, че разпоредбите не важат за везни, които измерват в движение и определят осовото натоварване, като се базират на натоварването върху едно колело, или които са монтирани директно на превозното средство, което се измерва.

Чл. 84е

Наредбата определя класовете на точност на везните, измерващи в движение, използвани за определяне на масата на превозните средства и натоварването на осите. За масата на превозното средство се предвиждат класове на точност 0,2, 0,5 и 1. За едноосовото натоварване и натоварването върху група оси се предвиждат класове А, В, С и D. Везните могат да имат различни класове на точност за двете измервания. Връзката между класовете на точност е представена в приложение № 11а.

Чл. 84ж.

Чл. 84ж. определя максималната допустима грешка при измерване на масата на превозните средства в движение. Грешката се изчислява на база таблици от приложение № 11а и зависи от броя на осите на превозното средство. За двуосово несъставно референтно превозно средство, максималната разлика между отчетената стойност на натоварването и истинската стойност не трябва да надвишава определени стойности, зависещи от таблици и броя на осите. За всички други референтни превозни средства, грешката при измерванията в движение също е ограничена до стойности, определени в таблици и зависещи от броя на осите.

Чл. 84з

Чл. 84з от Наредба за средствата за измерване определя максималната допустима грешка при статично измерване при повишаване или намаляване на натоварването, която е указана в таблица 5 към приложение № 11а. Наредбата е нова и влиза в сила от 28.10.2022 г.

Чл. 84и

Чл. 84и от Наредбата установява изискванията за методите на измерване в движение и комбинацията от устройства за приемане на товара. Всеки показващ и печатащ устройството трябва да имат едно и също скално деление. Връзката между класа на точност, скалното деление и броя на скалните деления при максимален товар е представена в таблица 6 от приложение № 11а. Стойностите на скалните деления трябва да се избират от определени редове, свързани с 10 на степен k.

Чл. 84к

Съгласно Чл. 84к от Наредбата за средствата за измерване, минималният товар на измервателните средства трябва да бъде равен или по-голям от товара, посочен в скалните деления в таблица 7 към приложение № 11а.

Чл. 84л

Според Чл. 84л от Наредба за средствата за измерване, резултатите от измерванията, показвани от показващото устройство и устройството за печат, трябва да бъдат идентични, когато натоварването е едно и също. Това изискване е в сила от 28.10.2022 г. и е част от метрологичния контрол на измервателните средства.

Чл. 84м

Чл. 84м от Наредбата определя изискванията към везните, които измерват в движение. Те трябва да отговарят на метрологичните и техническите изисквания в температурен интервал от -10° C до 40° C. Възможно е температурният интервал да бъде различен, но не по-малък от 30° C, като този интервал трябва да бъде отбелязан на самите везни.

Чл. 84н

Според Чл. 84н от Наредбата за средствата за измерване, електромагнитните смущения не трябва да предизвикват изменение на резултата от измерване, което да надвишава максималната допустима грешка. Това изискване е в сила от 28.10.2022 г.

Чл. 84о

Везните, които измерват в движение, трябва да отговарят на определени метрологични и технически изисквания, когато превозното средство работи в зададения обхват на скорости.

Чл. 84п

Везните, измерващи в движение, трябва да отговарят на редица технически изисквания, включително проектиране за подходящи превозни средства и процедури, предотвратяване на измами, защита от случайни повреди, наличие на блокиращи устройства при извънредни условия, и надеждност на показанията. Те трябва да имат устройства за автоматично и полуавтоматично нулиране, следене на нулата, четливи разпечатки и способност за съхраняване на данни. Освен това, везните трябва да разпознават превозните средства, да насочват правилно движението и да генерират предупреждения при неправилна работа.

Чл. 84р

Чл. 84р. от Наредбата за средствата за измерване, която е в сила от 28.10.2022 г., определя задължителните надписи, които трябва да бъдат нанесени върху везните, измерващи в движение. Тези надписи включват информация за производителя, тип на везните, сериен номер, предупреждения, максимална и минимална работна скорост, класове на точност, стойности на товар и др. Всички маркировки трябва да са видими, четливи и незаличими, като се поставят в близост до показващото устройство или върху него.

Чл. 84с

Чл. 84с определя изискванията за електронни везни, които измерват в движение. Те трябва да осигуряват максимална допустима грешка, да не генерират значителни допълнителни грешки при смущения или да разпознават и реагират на тях. При значителна грешка везните трябва да се изключват автоматично или да сигнализират. Освен това, везните не трябва да показват резултати по време на загряване и трябва да имат интерфейси за свързване с външни устройства, без да влияят на метрологичните функции. Допустими са определени допълнителни грешки в граници, определени от производителя.

Чл. 84т.

Чл. 84т. от Наредбата определя, че метрологичните и техническите изисквания за средства за измерване, които не са посочени в този раздел, са регламентирани в OIML R 134. Този стандарт касае везни с автоматично действие, предназначени за измерване на моторни превозни средства в движение и за измерване на осово натоварване.

Чл. 84у

Везните, които измерват в движение, могат да се пускат на пазара и в действие само след одобрение на типа и извършване на първоначална проверка. След това те подлежат на последващи проверки. За изследване на типа е необходимо изпитване на везна, инсталирана на мястото на експлоатация, и на везна или основен модул в лабораторни условия.

Чл. 85

Член 85 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е бил изменен с ДВ, бр. 46 от 2007 г., с влизане в сила на 12.06.2007 г. Впоследствие, този член е отменен с ДВ, бр. 22 от 2015 г., с влизане в сила на 01.12.2015 г. Това означава, че разпоредбите, описани в член 85, вече не са в сила след посочената дата.

Чл. 86

Член 86 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е бил изменен с ДВ, бр. 46 от 2007 г. и е влязъл в сила на 12.06.2007 г. По-късно, той е отменен с ДВ, бр. 22 от 2015 г., като отменянето е в сила от 01.12.2015 г.

Чл. 86а

Член 86а от Наредбата за средствата за измерване, който е нов и е публикуван в Държавен вестник, бр. 46 от 2007 г., е отменен с ДВ, бр. 22 от 2015 г., като отмяната влиза в сила на 01.12.2015 г.

Чл. 87

Член 87 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е бил изменен през 2007 г. и след това отменен през 2015 г. с влизане в сила на новите разпоредби от 1 декември 2015 г.

Чл. 87а

Член 87а от Наредба за средствата за измерване, който е нов, е публикуван в Държавен вестник, брой 46 от 2007 г. и влиза в сила на 12.06.2007 г. По-късно, в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г., той е отменен и новата дата на влизане в сила е 01.12.2015 г.

Чл. 88

Член 88 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е бил изменен с ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г., и след това отмнен с ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.12.2015 г.

Чл. 89

Член 89 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е бил изменен през 2007 г. и след това отменен през 2015 г. С измененията, които влизат в сила на 12.06.2007 г., се е променил текстът на члена, но той е отменен на 01.12.2015 г., което означава, че разпоредбите, свързани с него, вече не са в сила.

Чл. 89а

Член 89а от Наредбата за средствата за измерване, който е бил нов, с ДВ, бр. 46 от 2007 г. и е влязъл в сила на 12.06.2007 г., е отменен с ДВ, бр. 22 от 2015 г., с влизане в сила на 01.12.2015 г.

Чл. 90

Член 90 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е бил изменен през 2007 г. и след това отменен през 2015 г. Тази промяна е влязла в сила на 1 декември 2015 г.

Чл. 91

Член 91 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е бил изменен с ДВ, бр. 46 от 2007 г. и е влязъл в сила на 12.06.2007 г. По-късно, с ДВ, бр. 22 от 2015 г., този член е отменен и е влязъл в сила на 01.12.2015 г.

Чл. 91а

Член 91а от Наредбата, въведен с ДВ, бр. 46 от 2007 г. и отменен с ДВ, бр. 22 от 2015 г., урежда въпросите, свързани с метрологичния контрол на средствата за измерване. Този член е в сила до 01.12.2015 г., след което е отменен.

Чл. 92

Член 92 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е бил изменен през 2007 г. и след това отменен през 2015 г., като последната дата на влизане в сила е 01.12.2015 г.

Чл. 93

Член 93 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е бил изменен с ДВ, бр. 46 от 2007 г. и е влязъл в сила на 12.06.2007 г. По-късно, на 01.12.2015 г., той е отменен с ДВ, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 94

Чл. 94 от Наредбата, който е изменен през 2007 г. и отменен през 2015 г., се отнася до клинични стъклени живачни термометри с устройство за максимум. Този член е бил в сила до 1 декември 2015 г., когато е отменен от ДВ, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 95

Член 95 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 56 от 2011 година, и влиза в сила от 1 юли 2011 година.

Чл. 96

Член 96 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 56 от 2011 година, и влиза в сила от 1 юли 2011 година.

Чл. 97

Член 97 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 56 от 2011 година, и влиза в сила от 1 юли 2011 година. Това означава, че текстът на този член вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 98

Член 98 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и влязъл в сила на 01.07.2011 г.

Чл. 99

Член 99 от Наредба за средствата за измерване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 56 от 2011 година, в сила от 1 юли 2011 година.

Чл. 100

Член 100 от Наредбата за средствата за измерване, който е бил в сила, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 56 от 2011 година, и отменянето му е в сила от 1 юли 2011 година.

Чл. 101

Член 101 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и влезе в сила на 01.07.2011 г.

Чл. 102

Член 102 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и е в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 103

Член 103 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и влиза в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 104

Член 104 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и влезе в сила на 1 юли 2011 г.

Чл. 105

Член 105 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 56 от 2011 година, и влязло в сила на 1 юли 2011 година.

Чл. 106

Член 106 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и влиза в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 107

Член 107 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 56 от 2011 година, с влизане в сила от 1 юли 2011 година.

Чл. 108

Член 108 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикуването в Държавен вестник, бр. 56 от 2011 г., и влиза в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 109

Член 109 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и е в сила от 01.07.2011 г. Това означава, че разпоредбите, които той е съдържал, вече не са приложими.

Чл. 110

Член 110 от Наредбата за средствата за измерване, който е бил в сила до 01.07.2011 г., е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г.

Чл. 111

Член 111 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и е в сила от 1 юли 2011 г.

Чл. 112

Член 112 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 56 от 2011 година, и влиза в сила от 1 юли 2011 година.

Чл. 113

Раздел VI от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, посочва, че клиничните електрически термометри с устройство за максимално показание са предмет на специфични изисквания. Заглавието на раздела е изменено през 2015 г. и подчертава важността на метрологичния контрол за тези устройства.

Чл. 114

Клиничните електрически термометри с устройство за максимално показание са предназначени за измерване на телесната температура на хора. Те показват максималната температура, измерена след определено време, и могат да показват и моментната стойност на температурата. Тези термометри работят на батерии и имат цифрова индикация.

Чл. 115

Електрическите термометри с устройство за максимално показание включват сонда и отчитащо устройство. Те могат да бъдат със заменяема температурна сонда, свързана с устройство за отчитане, или с постоянносвързани сонда и отчитащо устройство, известни като компактни термометри.

Чл. 116

Член 116 от Наредба за средствата за измерване, който е свързан с метрологичния контрол на измервателните средства, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 117

Отчитащото устройство на термометрите трябва да показва температурата на дисплея само след като е достигнато термично равновесие.

Чл. 118

Член 118 от Наредбата за средствата за измерване, който е свързан с метрологичния контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до момента на отмяната, вече не са приложими.

Чл. 119

Член 119 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 120

Чл. 120 определя изискванията за електрическите термометри с устройство за максимално показание и заменяемите сонди. Термометрите трябва да имат информация за производителя, тип, идентификационен номер, обхват на измерване, указание за употреба и индикация за изчислени стойности. Заменяемите сонди също трябва да съдържат данни за производителя, тип и идентификационен номер. Сондите за еднократна употреба трябва да бъдат опаковани с необходимата информация и инструкции за употреба.

Чл. 121

Член 121 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 122

Член 122 от Наредбата за средствата за измерване, който предвиждаше определени разпоредби, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 123

Член 123 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 124

Член 124 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били част от този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 125

Наредбата определя максималната грешка на измервателните средства в зависимост от обхвата на измерване и температурата на въздуха. За обхват от 35,5 °С до 42,0 °С, максималната грешка е 0,1 °С при температура на въздуха от 18 °С до 28 °С. Извън тези обхвати, максималната грешка не трябва да надвишава 0,2 °С.

Чл. 126

Клиничните електрически термометри с устройство за максимално показание, пуснати на пазара след удостоверено съответствие с изискванията, подлежат на последващи проверки, когато се използват в медицината за наблюдение, диагностика и лечение. Термометри, пуснати в употреба до 12 юни 2007 г., също подлежат на проверки за съответствие с максимално допустимите грешки.

Чл. 127

Член 127 от Наредбата за средствата за измерване, който е свързан с метрологичния контрол, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 128

Член 128 от наредбата определя, че при последваща проверка на средствата за измерване трябва да се установи съответствието с максимално допустимите грешки при температури от 37°С и 42°С. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 129

Член 129 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 130

Чл. 130 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с ДВ, бр. 22 от 2015 г. В раздел VII се обсъждат клинични електрически термометри за непрекъснато измерване, които също са отменени с посоченото издание на Държавен вестник.

Чл. 131

Член 131 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 132

Член 132 от Наредбата за средствата за измерване, който предвижда определени условия или разпоредби, е отменен с публикацията в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 133

Член 133 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 134

Член 134 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 135

Член 135 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 136

Член 136 от Наредбата за средствата за измерване, който регулира въпросите, свързани с метрологичния контрол на определени средства за измерване, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 137

Член 137 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 138

Член 138 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикуване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 139

Член 139 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 140

Член 140 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 141

Член 141 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 142

Член 142 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 143

Член 143 от Наредба за средствата за измерване е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 144

Член 144 от Наредбата за средствата за измерване, който е обект на метрологичен контрол, е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 145

Член 145 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били уредени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 146

Член 146 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 147

Член 147 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били съдържани в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 148

Чл. 148 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е отменен с ДВ, бр. 22 от 2015 г. В раздел VIII на наредбата се разглеждат топломерите, но конкретният текст на чл. 148 вече не е в сила.

Чл. 149

Топломерът е средство за измерване на количеството топлина, отдадено или прието от топлоносител в топлообменен кръг. Топломерите с топлоносител вода включват преобразувател на разход, двойка преобразуватели на температура и изчислителен блок. Те могат да бъдат неделими (комплектни), делими (комбинирани) или хибридни. Измерваното количество топлина може да бъде в джаули или ватчасове.

Чл. 150

Член 150 от Наредба за средствата за измерване, който предвиждаше определени условия или изисквания, е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 151

Член 151 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 152

Член 152 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били част от този член, вече не са в сила.

Чл. 153

Член 153 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не подлежат на прилагане.

Чл. 154

Член 154 от Наредбата за средствата за измерване, който е бил в сила, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 155

Според Чл. 155 от Наредбата за средствата за измерване, показващото устройство трябва да осигурява лесно отчитане и да предоставя сигурно и еднозначно показание. Освен това, устройството трябва да има цифрова индикация, която може да бъде с пълен или непълен най-старши разряд.

Чл. 156

Член 156 от Наредбата за средствата за измерване, който е свързан с метрологичния контрол на тези средства, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 157

Разходът на топлоносител през нормално затворен кран и движението му в тръбопровода след затворен кран, причинено от термични промени, не трябва да бъде регистриран от топломера.

Чл. 158

Съпротивлението на изолацията между корпуса на преобразувателите на температура и свързващите им проводници трябва да бъде минимум 100 M? при определени условия на околна температура (15 °С - 35 °С) и относителна влажност на въздуха (до 80 % RH), при приложено постоянно напрежение от 10 V и 100 V.

Чл. 159

Член 159 от Наредбата за средствата за измерване, който е бил в сила, е отменен с изменението, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са приложими.

Чл. 160

Член 160 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 161

Член 161 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 162

Чл. 162 от Наредбата задължава топломерите да съдържат ясни и неизтриваеми данни, включващи: знак за одобрен тип, наименование на производителя, идентификационен номер, клас на околна среда, граници на разхода, температурен обхват и разлика, тип преобразуватели на температура, изисквания към захранването и означение на единицата за измерване. При делими и хибридни топломери, компонентите трябва да имат знаци за одобрен тип или маркировка за оценено съответствие.

Чл. 163

Всички компоненти на топломера, които могат да се отделят след проверка, са задължени да имат идентификационна маркировка. Тази маркировка трябва да бъде поставена видимо и ясно, без да закрива показанията на топломера.

Чл. 164

Член 164 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 165

Наредбата определя класовете на точност на топломерите (клас 1, 2 и 3) и максималните допустими относителни грешки за всеки клас. Грешките се изчисляват на базата на формули, свързани с преобразуватели на разход, температура и калкулатор. Конкретно, грешките на преобразувателите на разход зависят от съотношението между отчетената и действителната стойност, докато грешките на преобразувателите на температура и калкулатора зависят от температурната разлика и минималните разходи. За комбинираните и хибридни топломери, общата грешка се определя като аритметична сума на грешките на отделните компоненти.

Чл. 166

Член 166 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите в този член вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 167

Топломерите, които са пуснати на пазара или в действие след удостоверяване на съответствието с изискванията на Наредбата за съществените изисквания, подлежат на последващи проверки. Също така, топломерите, пуснати на пазара по реда на преходните разпоредби на същата наредба, също подлежат на последващи проверки.

Чл. 168

Член 168 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 169

Член 169 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 170

Член 170 от Наредбата за средствата за измерване е отменен, с което се прекратява неговото действие. Отмяната е публикувана в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 171

Чл. 171 определя процедурите за проверка на топломери, включително първоначална и последваща проверка, с акцент на съответствието с максималните допустими грешки. Проверките се извършват в работни условия и в определени точки на измерване. Компонентите на делимите или хибридни топломери трябва да бъдат монтирани в същата комплектност, с която са проверени. При последващата проверка се сравнява сумата от грешките на компонентите с максималните допустими грешки.

Чл. 172

Член 172 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 172а

Срокът на валидност на последващата проверка на партида топломери може да бъде удължен при наличие на условия за статистически контрол и успешна проверка на извадка. Топломерите могат да бъдат групирани в партида при определени условия, включително съвпадение на производител, тип, година на производство и условия на употреба. При демонтаж и транспорт на топломерите трябва да се вземат мерки за запазване на техните характеристики, а срокът за демонтаж и транспорт не трябва да надвишава един месец. Входът и изходът на преобразувателя на всеки топломер трябва да бъдат запечатани след демонтаж.

Чл. 173

Апаратите за кръвно налягане, пуснати на пазара след удостоверено съответствие със съществените изисквания, подлежат на последващи проверки, когато се използват в медицината. Апаратите, пуснати в употреба до 12 юни 2007 г., също подлежат на проверки. Последващата проверка установява съответствието с максимално допустимите грешки съгласно БДС EN 1060.

Чл. 174

Член 174 от Наредбата за средствата за измерване, който е свързан с метрологичния контрол, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 175

Член 175 от Наредбата за средствата за измерване, който преди е регламентирал определени условия или изисквания, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите в този член вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 176

Член 176 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 177

Член 177 от Наредба за средствата за измерване е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 178

Член 178 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 179

Член 179 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 180

Член 180 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 181

Член 181 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 182

Член 182 от Наредба за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 183

Член 183 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 184

Член 184 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 185

Член 185 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 186

Член 186 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 187

Член 187 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не подлежат на приложение.

Чл. 188

Член 188 от Наредбата е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Раздел X от наредбата се отнася до манометрите, които се използват в съоръжения под налягане и в железопътния транспорт.

Чл. 189

Манометрите измерват налягането на флуиди с еластичен измервателен елемент. Те се класифицират на: манометри за положително налягане и мановакуумметри за положително и отрицателно налягане. Изискванията се отнасят за манометри, използвани в съоръжения под налягане и железопътен транспорт с обхват на измерване от -100 kРа до 160 MРa, с изключение на индикаторите.

Чл. 190

Манометрите трябва да бъдат изработени от подходящи материали и с конструкция, осигуряващи надеждност, стабилност, херметичност и устойчивост на външни влияния при работа.

Чл. 191

Наредбата определя границите на обхватите на измерване за манометри, които измерват положително и отрицателно налягане. За манометрите за положително налягане, обхватите на измерване варират от 0 до 60 kРа до 0 до 160 МРа, като стрелката трябва да се върти по посока на часовниковата стрелка при повишаване на налягането. За мановакуумметрите, обхватите включват измервания от минус 100 kPa до 60 kРа и от минус 0,1 MPa до 2,4 МРа, с аналогично изискване за посоката на стрелката.

Чл. 192

Наредбата определя изискванията за присъединителните резби на щуцерите на манометрите, които трябва да бъдат избрани от конкретни размери, както и номиналните диаметри на кутиите на манометъра, които зависят от класа на точност. Присъединителните резби могат да бъдат от реда на метrical или тръбни резби, а номиналните диаметри варират от 40 до 250 mm.

Чл. 193

Наредбата определя изискванията за манометри, включително стойността на скалното деление, дебелината на скалното деление и скалните знаци, както и максималната и минималната дължина на скалното деление. Стойността на скалното деление трябва да бъде в реда на 1 x 10n, 2 x 10n или 5 x 10n, дебелината на скалното деление трябва да е минимум 1 mm, а дебелината на знаците не трябва да надвишава 20 % от дължината на скалното деление. Разликата между максималната и минималната дължина на скалното деление не трябва да е повече от 20 % при линейна скала.

Чл. 194

Чл. 194 описва изискванията за показващата стрелка на манометри. Тя трябва да се движи плавно, да покрива определен диапазон от скални знаци, и върхът ѝ не трябва да е по-широк от самите знаци. Стрелката може да бъде без ограничител или с ограничител в зависимост от работната граница на измерване. Изместването поради триене не трябва да надвишава половината от максимално допустимата грешка, а коректорът на нулата трябва да позволява настройка с отклонение по-малко от допустимата грешка.

Чл. 195

Чл. 195 от Наредбата определя изискванията за данните, които трябва да бъдат нанесени върху циферблата на манометрите. Те включват означение на единицата за налягане, горната граница на измерване, клас на точност, ограничителен знак, работно положение, работна температура, обозначения за газ или течност, наименование на производителя, идентификационен номер, материал на детайлите, означения за обезопасени манометри, и специфични надписи за кислородни и ацетиленови манометри. Допълнително, мановакуумметрите трябва да имат минус пред максималната стойност на отрицателното налягане, а манометрите с клас на точност 0,1 да са с огледална скала. Защитените манометри трябва да имат определена степен на защита от прах и вода.

Чл. 196

Чл. 196 от наредбата определя изискванията за манометри, включително необходимостта от място за знаци за проверка върху корпуса, възможността за поставяне на знаци и конструкцията, която позволява пломбирането на манометъра.

Чл. 197

Манометрите подлежат на метрологичен контрол и могат да бъдат от определени класове на точност, които включват: 0,1; 0,15; 0,25; 0,6; 1; 1,6; 2,5. Допълнително, се допускат и класове на точност: 0,16; 0,2; 0,4; 0,5; 1,5; 2.

Чл. 198

Наредбата определя максимално допустимите грешки на манометрите в зависимост от класа на точност, като те трябва да са в границите, посочени в приложение № 17. Грешките се изразяват в проценти, като за манометри се взима предвид горната граница на измерване, а за мановакуумметри - сумата на абсолютните стойности на двете граници. За манометри с ограничител на показващата стрелка, изискванията касаят обхват на измерване от 10 до 100 %.

Чл. 199

Чл. 199 от наредбата определя изискванията за манометри при налягане 0 Ра. Показанието на манометъра не трябва да надвишава максимално допустимата грешка, а стрелката не трябва да се отклонява от ограничителя с повече от същата стойност.

Чл. 200

Според Чл. 200 от Наредбата за средствата за измерване, грешката от хистерезис на манометъра не трябва да превишава абсолютната стойност на максимално допустимата грешка. Това означава, че манометърът трябва да бъде настроен и проверен така, че отклоненията в показанията му да са в рамките на установените допустими граници.

Чл. 201

Наредбата предвижда максимално допустими грешки и грешки от хистерезис за манометри при температура 20°С или 23°С. За манометри с класове на точност 0,1; 0,15; 0,25; 0,6 и 1, грешката не трябва да надвишава ± 2°С. За манометри с класове на точност 1,6 и 2,5, грешката е ± 5°С, в зависимост от указанията на производителя и при относителна влажност на въздуха до 80 %.

Чл. 202

Наредбата определя допустимите изменения на показанията на манометри в зависимост от температурата на околната среда. Тези изменения не трябва да надвишават определени стойности, изразени в проценти от измервателния интервал, умножени по температурен коефициент, в зависимост от типа на манометъра. За манометри с бурдонова тръба, допустимото изменение е ± 0,04/1°С; за манометри с мембранни кутии - ± 0,06/1°С; а за манометри с мембрана - ± 0,08/1°С. Освен това, е позволено отклонение от нормалното работно положение до 5°, при условие че това не променя показанието с повече от половината от максимално допустимата грешка.

Чл. 203

Чл. 203 от Наредбата определя изискванията към манометрите. Показанията на манометъра в работния температурен обхват от -20°С до 60°С трябва да са в пределите на допустимите изменения. Манометрите с течностно запълване трябва да имат работен температурен обхват, съобразен със свойствата на течността. След температурни въздействия, манометрите трябва да отговарят на изискванията за максимално допустима грешка и грешката от хистерезис при предписаните условия.

Чл. 204

Наредбата определя изискванията за манометрите, които подлежат на метрологичен контрол. Манометрите с работна граница на измерване 75 % от горната граница трябва да издържат на претоварване с налягане за 15 минути. Манометрите, чиято работна граница съвпада с горната граница, трябва да издържат на претоварване с налягане, превишаващо 30 % от горната граница за 12 часа. Някои изисквания са отменени с изменения в ДВ, бр. 86 от 2022 г.

Чл. 205

Манометрите трябва да са устойчиви на механични вибрации и удари. При вибрации с определени параметри, изменението на показанията не трябва да надвишава половината от максимално допустимата грешка. При механичен удар, манометрите не трябва да показват промяна в показанията. Изпитванията за устойчивост се извършват само на манометри с класове на точност от 1 до 2,5.

Чл. 206

Манометрите могат да бъдат пуснати на пазара или в действие само след одобрение на типа и извършване на първоначална проверка. Те подлежат на последващи проверки, а при изследването на типа се установява съответствието им с изискванията на наредбата.

Чл. 207

При одобряване на типа на манометрите, броят на изследваните образци трябва да бъде не по-малък от десет. Това изискване е част от метрологичния контрол на средствата за измерване.

Чл. 208

Манометрите, представяни за проверка, трябва да са в изправно състояние, без корозия и драскотини, с изправна резба и непокъсано стъкло. Проверките включват: наличие на надписи, херметичност, съответствие с допустимите грешки и проверка на хистерезис. Проверката на грешките се извършва при различни налягания, в зависимост от класа на точност на манометъра. Температурните изменения не трябва да влияят на показанията с повече от 20% от максимално допустимата грешка.

Чл. 209

Чл. 209 определя изискванията за неопределеността на еталоните, използвани за проверка на манометри. Неопределеността трябва да е минимум една четвърт от максимално допустимата грешка на проверявания манометър. Работната среда на еталоните трябва да осигурява необходимата точност, като се спазват инструкциите за работа. Раздел XI, касаещ манометри за автомобилни гуми, е отменен с ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.12.2015 г.

Чл. 210

Член 210 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година, и е в сила от 1 декември 2015 година.

Чл. 211

Член 211 от Наредба за средствата за измерване е отменен с Държавен вестник, брой 22 от 2015 г., и е в сила от 01.12.2015 г.

Чл. 212

Член 212 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г., и влиза в сила на 01.12.2015 г.

Чл. 213

Член 213 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година, и влезе в сила на 1 декември 2015 година.

Чл. 214

Член 214 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година, и влиза в сила от 1 декември 2015 година.

Чл. 215

Член 215 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година, в сила от 1 декември 2015 година.

Чл. 216

Член 216 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г., и влиза в сила от 01.12.2015 г.

Чл. 217

Член 217 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година, и влиза в сила от 1 декември 2015 година.

Чл. 218

Член 218 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. и влезе в сила на 01.12.2015 г.

Чл. 219

Член 219 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г., и влиза в сила от 01.12.2015 г.

Чл. 220

Член 220 от Наредба за средствата за измерване е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г., и е в сила от 01 декември 2015 г.

Чл. 221

Член 221 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г., и е в сила от 01.12.2015 г.

Чл. 222

Член 222 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г., и влезе в сила от 01.12.2015 г.

Чл. 223

Член 223 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г., и влиза в сила от 1 декември 2015 г.

Чл. 224

Чл. 224 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.12.2015 г. Раздел XII, който се отнася до мерките за обем, също е отменен.

Чл. 225

Член 225 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 226

Член 226 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 227

Член 227 от Наредба за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 228

Член 228 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 229

Член 229 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикацията в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 230

Член 230 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не подлежи на приложение.

Чл. 231

Член 231 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлаган на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 232

Член 232 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метролологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това значи, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 233

Член 233 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 234

Член 234 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикуването на Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че положението, което е било описано в този член, вече не е в сила и не подлежи на прилагане.

Чл. 235

Член 235 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 236

Член 236 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 237

Член 237 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 238

Член 238 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 239

Член 239 от Наредба за средствата за измерване е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 240

Чл. 240 от Наредбата за средствата за измерване, който касае водомерите, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Следователно, разпоредбите, свързани с водомерите, вече не са в сила.

Чл. 241

Водомерите са средства за измерване, които служат за непрекъснато определяне на обема на преминаващата вода. Те включват измервателно устройство и показващо устройство. Водомерите се делят на два вида: водомери за студена вода (с температура от 0°С до 30°С) и водомери за топла вода (с температура от 30°С до 90°С).

Чл. 242

Наредбата се прилага за водомери, които работят на механичен принцип и използват обемни камери или скоростни механизми. Тя включва изисквания за първоначална и последваща проверка на тези водомери.

Чл. 243

Член 243 от наредбата определя техническите и метрологичните характеристики на водомерите, включително доставян обем, максимален, номинален, минимален и преходен разход. Разходът е количеството вода, преминаваща през водомера за единица време. Номиналният разход (Qn) е половината от максималния (Qmax) и водомерът трябва да функционира нормално при него. Обхватът на разхода е между Qmax и Qmin, разделен на горна и долна зона с различни грешки. Загубата на налягане е свързана с водомера в системата.

Чл. 244

Член 244 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не подлежи на приложение.

Чл. 245

Член 245 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, бр. 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите или изискванията, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 246

Член 246 от Наредбата за средствата за измерване, който е бил в сила, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са приложими.

Чл. 247

Водомерите трябва да издържат на постоянно налягане на водата без повреди и изтичане. Водомерите за топла вода трябва да издържат на температура до 90°С. Максималното работно налягане, за което са проектирани водомерите, е 10 bar.

Чл. 248

Член 248 от Наредбата за средствата за измерване, който е свързан с метрологичния контрол на измервателните средства, е отменен с публикацията в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 249

Чл. 249 определя изискванията за показващите устройства, които измерват обема на вода. Устройствата трябва да осигуряват надеждно и ясно отчитане на обема, който трябва да бъде представен чрез стрелки, цифри или комбинация от двете. Кубичният метър и кратните му единици се показват в черно, а дробните в червено. Височината на цифрите не трябва да бъде по-малка от 4 mm.

Чл. 250

Чл. 250 определя изискванията за цифровите показващи устройства, подлежащи на метрологичен контрол. Според ал. 1, цифрите трябва да се преместват в посока на нарастване на стойността. Ал. 2 уточнява, че движението на всяка цифрова единица завършва, когато следващата по-малка стойност описва последната десета от своя ход, а в определени случаи ролката на най-малката стойност може да се движи непрекъснато. Ал. 3 изисква ясното показване на кубичните метри.

Чл. 251

Чл. 251 от наредбата определя изискванията за показващите устройства със стрелки. Те трябва да се въртят в посока на часовниковата стрелка. Стойността в кубични метри се изразява в система от последователни декади, обозначени с 'x 1000 - x 100 - x 10 - x 1 - x 0,1 - x 0,01 - x 0,001', като всяка стойност е представена като 10n, където 'n' е цяло число (положително, отрицателно или нула).

Чл. 252

Член 252 от Наредбата за средствата за измерване определя изискванията за показващите устройства, независимо дали са скални или цифрови. Според наредбата, единицата 'm3' трябва да бъде ясно обозначена на скалата или близо до цифровото показание. Освен това, контролният елемент, който е най-бързо движещият се и визуално четлив, трябва да се движи непрекъснато. Този елемент може да бъде постоянен или временно добавен чрез разглобяеми части, които не трябва да влияят значително на метрологичните характеристики на водомера.

Чл. 253

Член 253 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 254

Член 254 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с публикуването на Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 255

Член 255 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не подлежат на прилагане.

Чл. 256

Член 256 от Наредба за средствата за измерване е отменен, както е посочено в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 257

Наредбата регламентира изискванията за информацията, която трябва да бъде поставена върху водомерите. Тази информация включва наименование на производителя, тип, клас на точност, номинален разход, година на производство, индивидуален сериен номер, посока на потока, знак за одобрен тип, максимално работно налягане, максимална работна температура и обозначение за правилна работа в определена позиция. Знаците за проверка трябва да са видими на основната част на водомера.

Чл. 258

Водомерите трябва да бъдат оборудвани с защитни устройства, които да позволяват пломбиране. След пломбиране, тези устройства не трябва да позволяват разглобяване или промяна на водомера или на неговото устройство за настройване, освен ако пломбите не бъдат разрушени.

Чл. 259

Наредбата определя максимално допустимите грешки за водомери за студена и топла вода. За водомерите за студена вода грешките са ± 5 % в долната зона и ± 2 % в горната зона. За водомерите за топла вода грешките са ± 5 % в долната зона и ± 3 % в горната зона.

Чл. 260

Класът на точност на водомерите се определя на базата на стойностите на Qmin (минимален дебит) и Qt (максимален дебит), съгласно установените таблици в приложение № 20 на наредбата.

Чл. 261

Член 261 от Наредбата за средствата за измерване предвижда, че водомерите, които са пуснати на пазара или в действие след удостоверено съответствие с изискванията по Наредбата за съществените изисквания, подлежат на последващи проверки. Също така, водомерите, пуснати на пазара съгласно преходните и заключителните разпоредби на същата наредба, също подлежат на последващи проверки.

Чл. 262

Чл. 262 от Наредбата за средствата за измерване гласи, че водомерите подлежат на индивидуална проверка или на проверка, която да демонстрира техните индивидуални характеристики. Тази разпоредба е изменена с Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 263

Член 263 от Наредбата за средствата за измерване предвижда, че налягането на изхода на водомера при изпитването трябва да бъде достатъчно високо, за да се предотврати явлението кавитация. Кавитацията може да доведе до повреди и неточности в измерванията, затова е важно налягането да бъде на необходимото ниво.

Чл. 264

Лабораторията, извършваща метрологичен контрол, трябва да осигури следните условия: 1. Разширената неопределеност на действителния обем да не надвишава 1/5 от максималната допустима грешка. 2. Неопределеността при измерване на налягането да е ± 5 % от измерената стойност. 3. Относителното изменение в разходите да не надвишава 2,5 % между Qmin и Qt, и 5 % между Qt и Qmax. 4. Неопределеността при измерване на температурата да не превишава ± 2 °С.

Чл. 265

Член 265 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 266

Член 266 от Наредба за средствата за измерване, който е бил в сила, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са приложими.

Чл. 267

Член 267 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с публикацията в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила.

Чл. 268

Чл. 268 определя изискванията за първоначална проверка на водомери за студена и топла вода. За водомери за студена вода трябва да се изпълнят изискванията на чл. 262 и чл. 264, т. 1-3, а за водомери за топла вода - изискванията на чл. 264, с изключение на условията за температурите. Проверка на водомери може да се извършва на серии, като се вземат мерки за избягване на кавитация и взаимно влияние. Използваното оборудване трябва да осигури ясни изпитвателни кръгове и възможност за проверка на налягането. Системата за подаване на вода може да бъде всякаква, но не трябва да се допускат взаимни влияния между изпитвателните кръгове.

Чл. 269

Чл. 269 от наредбата определя изискванията за първоначалната проверка на водомерите за студена вода. Проверката включва изпитване за плътност и проверка на точността при три стойности на разхода: между 0,9 Qmax и Qmax, между Qt и 1,1 Qt, и между Qmin и 1,1 Qmin. Освен това, при първата стойност на разхода, се определя загубата на налягане, която трябва да е по-малка от стойността, посочена в удостоверението за одобрен тип на водомера.

Чл. 270

Наредбата определя изискванията за първоначална проверка на водомерите за топла вода, която включва изпитване за плътност и проверка на точност. Изпитването за плътност се извършва със студена вода при налягане, равно на 1,6 пъти максималното работно налягане. Проверка за точност се провежда с топла вода при определени температури и разходи. Допустимо е проверката за точност да се извърши със студена вода, ако е описано в удостоверението за одобрен тип и водомерът отговаря на максимално допустимите грешки.

Чл. 271

При провеждането на измервания с водомери, обемът на водата, който минава през устройството, трябва да бъде достатъчен, за да осигури поне един или повече пълни оборота на стрелката или ролката на проверочната скала. Това е необходимо, за да се предотврати и елиминира влиянието на цикличното изкривяване в измерванията.

Чл. 272

Грешките на водомера при първоначална проверка трябва да са по-малки или равни на максимално допустимите грешки, установени в чл. 259, ал. 1 за водомери за студена вода и в ал. 2 за водомери за топла вода. Ако грешките са с един и същ знак (всички положителни или всички отрицателни), водомерът трябва да се настрои, така че тези грешки да не надвишават половината от максимално допустимата грешка.

Чл. 273

Наредбата определя изискванията за последваща проверка на водомерите, която се извършва при условията на първоначалната проверка и включва проверка на точността. Максимално допустимите грешки за водомери за студена вода след ремонт са ± 5 % за долната зона и ± 2 % за горната зона, а при периодична проверка - ± 5 % и в двете зони. За водомери за топла вода грешките след ремонт са ± 5 % за долната зона и ± 3 % за горната, а при периодична проверка - ± 5 % за двете зони.

Чл. 273а

Наредбата определя правилата за последваща проверка на водомери, включваща изпитване и проверка на грешката на показанията при измерване на действителния обем. Проверката се извършва при три стойности на разхода: между Q1 и 1,1 Q1; между Q2 и 1,1 Q2; и между 0,9 Q3 и Q3. Грешките не трябва да превишават ± 5 % за периодична проверка и по-ниски стойности след ремонт в зависимост от температурата на водата. Определят се температурни интервали за различни класове водомери.

Чл. 273б

Срокът на валидност на последващата проверка на партида водомери може да бъде удължен при наличие на условия за статистически контрол и при успешна проверка на извадка. Водомерите могат да се групират в партида по определени критерии, включително производител, година на производство и работни условия. При демонтаж и транспортиране на водомерите от извадката трябва да се вземат мерки за запазване на техните характеристики, а периодът на демонтаж и транспортиране не трябва да надвишава един месец. Входът и изходът на водомерите трябва да се запечатат след демонтажа.

Чл. 274

Наредбата определя обемните разходомери за течности, различни от вода, като средства за измерване, предназначени за определяне на разхода на различни течности, включително течен петрол, алкохол и химически продукти. Разходомерите се състоят от измервателно и показващо устройство и имат специфични характеристики, като минимално доставено количество, цикличен обем и периодична вариация. Целта на разходомерите е да осигурят точно измерване на обемите на течностите, като се минимизират грешките в отчитането.

Чл. 275

Чл. 275 определя изискванията към разходомерите за течности, различни от вода. Те трябва да бъдат оборудвани с допълнителни устройства, които са неразделна част от тях. Допустимите допълнителни устройства включват: нулиращ механизъм, сумиращ обемен брояч, съставни показващи устройства, ценообразуващи устройства, печатащи устройства и устройства за предварително установяване на измерваното количество.

Чл. 276

Разходомерите трябва да имат показващ механизъм, отчитащ обем в определени мерни единици. Показващият механизъм трябва да включва елемент с най-малки скални деления, наречен "първи елемент". Задвижването между устройствата трябва да е надеждно и да функционира чрез механична връзка или магнит. Отчитането на показанията трябва да е лесно и недвусмислено, а при наличие на няколко елемента, те трябва да позволяват просто съпоставяне на показанията.

Чл. 277

Чл. 277 от Наредбата за средствата за измерване определя, че максималният обхват на показващия механизъм трябва да бъде в диапазона на 1 x 10^n, 2 x 10^n или 5 x 10^n, като 'n' може да бъде цяло положително, отрицателно число или нула. Обхватът се формира в съответствие с единиците за обем, избрани по чл. 276.

Чл. 278

Член 278 от Наредбата определя типовете движение на измервателните елементи - те могат да бъдат непрекъснати или дискретни. При непрекъснато движение, градуираната скала и означението на данните трябва да позволяват точното определяне на измерваното количество за всяка позиция на елемента.

Чл. 279

Наредбата определя изискванията за скалните интервали на измервателните уреди, като те трябва да бъдат от реда 1 x 10n, 2 x 10n или 5 x 10n в избраните единици за обем. Стойността на едно завъртане на елемент, с изключение на максималния обхват, трябва да бъде от реда 10n. Освен това, стрелката на уреда с фиксирана кръгла скала трябва да се върти по посока на часовниковата стрелка.

Чл. 280

Чл. 280 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, определя правилата за показващ механизъм с няколко елемента. Всеки елемент трябва да показва стойност, съответстваща на скалния интервал на следващия елемент при завъртане. При дискретно действие на елементите, показанието на всеки следващ елемент се придвижва с една цифра, когато предходният елемент е завъртян с не повече от една десета от оборота. Движението спира, когато предходният елемент сочи нула. При видимост на част от скалата на втория и последващите елементи, движението трябва да е дискретно, докато движението на първия елемент може да е непрекъснато или дискретно.

Чл. 281

Член 281 от Наредбата за средствата за измерване позволява означаване на нули от дясната страна на елемент, когато показанията са представени с цифри в ред и движението на първия елемент е дискретно.

Чл. 282

Наредбата предвижда, че при измервателни уреди, при които само част от скалата е видима и те имат непрекъснато движение, могат да възникнат двусмислени показания. За да се избегне това, прозорецът на уреда трябва да е с размер, равен на поне 1,5 пъти разстоянието между централните линии на два последователни градуировъчни знака, така че поне два градуировъчни знака, един от които цифров, да са винаги видими.

Чл. 283

Чл. 283 определя изискванията за означенията върху скали с градуировъчни знаци. Според алинея 1, дебелината на означенията трябва да бъде равномерна и да не надвишава една четвърт от разстоянието между централните линии на два последователни знака. Алинея 2 указва, че знаците, избрани от реда 1 x 10n, 2 x 10n или 5 x 10n в съответните единици, трябва да се различават единствено по дължина.

Чл. 284

В наредбата се посочват изискванията за градуировъчните знаци на измервателните средства. Разстоянието между осите на два последователни градуировъчни знака трябва да бъде минимум 2 mm, а височината на цифрите трябва да е не по-малка от 4 mm.

Чл. 285

Разходомерите за течности, различни от вода, трябва да имат устройство за регулиране, което променя отношението между отчетените и действителните обеми на течността. Устройството трябва да минимизира периодичната вариация. При дискретно регулиране, последователните нараствания на отношението не трябва да надвишават 0,002. Забранява се регулирането чрез байпаси.

Чл. 286

Чл. 286 определя минималното доставено количество за измервателни средства, което трябва да осигури, че максимално допустимата грешка не надвишава посочените стойности. За обемите, свързани с движения на показващия механизъм, се задават конкретни условия в зависимост от типа на движението (непрекъснато или дискретно). Освен това, при определяне на минималното количество, трябва да се вземе предвид влиянието на допълнителни устройства. Минималното количество се избира от определените редове в единици за обем.

Чл. 287

Чл. 287 определя изискванията за разходомери за течности, различни от вода. Максималната и минималната стойност на разхода се посочват в удостоверението за одобрен тип, в зависимост от изпитването. Разходомерът трябва да функционира определен период при максимален разход без видими промени в метрологичните характеристики. Отношението между максималната и минималната стойност на разхода трябва да е поне десет за общо предназначение и пет за втечнени газове.

Чл. 288

В удостоверението за одобрен тип разходомери се посочват видът на течността, границите на температура и максималното работно налягане. Изследването за одобрение трябва да демонстрира, че вариациите на грешката, причинени от свойствата на течностите, налягането и температурата, не надвишават половината от стойностите по чл. 321.

Чл. 289

Наредбата определя изискванията за нулиращ механизъм, който служи за връщане на показващото устройство към нула. Той не трябва да влияе на резултатите от измерването. По време на нулиращата операция не трябва да се извършват измервания. Изискванията за влияние на нулиращия механизъм не важат за определени индикатори и стрелкови скали при специфични условия.

Чл. 290

Чл. 290 определя изискванията за показващи устройства с непрекъснато и дискретно движение. При устройствата с непрекъснато движение, допустимата разлика спрямо нулата след нулиране не трябва да надвишава половината от максимално допустимата грешка за минималното измервано количество на скалата, или една пета от стойността на скалното деление, в зависимост от това, кое е по-малко. При устройствата с дискретно движение, показанието след нулиране трябва да бъде точно нула.

Чл. 291

Наредбата определя изискванията към показващите устройства и броячите, свързани с тях. Показващите устройства с нулиращ механизъм могат да бъдат свързани към един или повече обемни броячи, които изпълняват функции на сумиране. Броячите не трябва да имат нулиращ механизъм и трябва да бъдат от тип "нереверсивен". Освен това, броячите могат да бъдат скрити.

Чл. 292

Съгласно Чл. 292 от Наредбата за средствата за измерване, единицата за сумиран обем трябва да бъде ясно означена и да съответства на единицата на обемния разходомер, който е предназначен за измерване на течности, различни от вода.

Чл. 293

Скалният интервал на първия елемент на всеки брояч трябва да бъде 1 x 10n, 2 x 10n или 5 x 10n в приетите единици за обем. Тук "n" представлява цяло положително или отрицателно число или нула. Освен това, този интервал трябва да е равен или по-голям от скалния интервал на първия елемент на показващото устройство с нулиращ механизъм.

Чл. 294

Според Наредбата за средствата за измерване, когато показанията на броячите и показващото устройство с нулиращ механизъм са видими едновременно, размерите на цифрите на броячите не трябва да надвишават половината от размерите на цифрите на показващото устройство с нулиращ механизъм.

Чл. 295

Чл. 295 от Наредбата определя изискванията за показващите устройства, които могат да имат няколко скали и да бъдат свързани с едновременно повтарящи предавателни устройства. Минималното доставено количество трябва да е еднакво за всички скали и да се задава на базата на скалното деление с най-голямата стойност. Изискванията важат за всяко показващо устройство и всяка скала, а показанията не трябва да се различават повече от максимално допустимата грешка за минималното доставено количество.

Чл. 296

Нереверсивните показващи устройства за обем с нулиращо устройство могат да включват ценообразуващо устройство от нереверсивен тип с опция за нулиране. Единичната цена, която се използва за отчитане на измереното количество, трябва да може да се настройва и да бъде видима на устройството. Механизмите за избор и отчитане на единичната цена трябва да бъдат свързани с показващото устройство, така че цената за измерване да е равна на произведението от избраната единична цена и отчетения обем.

Чл. 297

Ценообразуващите устройства трябва да отговарят на изискванията за показващи устройства, с изключение на изискването за нулиращия механизъм. На скалата на устройството трябва да е обозначена паричната единица или нейният символ. Размерите на цифрите на ценообразуващото устройство не трябва да надвишават размерите на цифрите на устройството за обем.

Чл. 298

Нулиращите механизми на ценообразуващото и показващото устройство за обем трябва да бъдат проектирани така, че при работа на едното устройство, другото автоматично да се нулира.

Чл. 299

Чл. 299 определя, че изчислената цена за количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното измерено количество, не трябва да е по-малка от 1/5 от стойността на скалното деление или от цената, съответстваща на интервал от 2 mm на показващото устройство. При това, стойността не може да бъде по-малка от една стотинка.

Чл. 300

Цената на количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното измерено количество, обозначена на скалата на устройството, трябва да бъде поне равна на две деления от скалата, когато движението на първия елемент на ценообразуващото устройство е дискретно. Скалният интервал не може да бъде по-малък от стойност, равна на една стотинка.

Чл. 301

Разликата между отчетената цена и цената, изчислена на базата на единичната цена и измереното количество, не трябва да надвишава цената на количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното доставено количество. Тази разлика не може да бъде по-малка от две стотинки.

Чл. 302

Чл. 302 определя изискванията за показващи устройства с непрекъснато и дискретно движение. За устройствата с непрекъснато движение допустимата разлика спрямо нулата не трябва да надвишава половината от цената на количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното доставено количество. Също така, не трябва да е повече от една пета от стойността на скалното деление, а минималната разлика е 1 стотинка. За устройствата с дискретно движение, показанието трябва да е точно нула.

Чл. 303

Чл. 303 от Наредбата за средствата за измерване определя правилата за свързване на цифрово печатащо устройство към разходомера. Отпечатаното количество трябва да бъде в определен формат (1 x 10n, 2 x 10n или 5 x 10n), като стойността не може да надвишава максимално допустимата грешка за минималното измервано количество. Също така, стойността на отпечатаното скално деление трябва да бъде посочена върху печатащото устройство.

Чл. 304

Наредбата регламентира изискванията за отпечатване на количествата, измервани от устройства, като те трябва да бъдат изразени в приети единици за обем. Информацията, отпечатвана на бележката от продажба, включва цифри, единица и десетични точки, ако е необходимо. Печатащото устройство може да предоставя допълнителна информация за доставката, а отпечатването може да бъде повторно с един и същ сериен номер. При измерване, определено чрез разлика, бележката не се отпечатва, докато измерването не приключи. Устройствата трябва да разполагат с функция за нулиране, свързана с показващото устройство.

Чл. 305

Според Чл. 305 от Наредбата за средствата за измерване, разликата между отчетеното и отпечатваното количество не трябва да превишава стойността на едно отпечатано скално деление. Това условие е важно за осигуряване на точността и надеждността на измерванията.

Чл. 306

Чл. 306 от наредбата регламентира функциите на печатащото устройство, което може да отпечатва цената на измерваното количество или само цената, когато е свързано с показващо устройство. Цифрите, паричната единица и десетичните знаци, когато е необходимо, трябва да се отпечатват на бележката от продажба, като размерът на отпечатаните цифри за цената не трябва да надвишава размера на цифрите за измереното количество.

Чл. 307

Чл. 307 от наредбата определя, че стойността на скалното деление при отпечатване на цената трябва да бъде в размер на 1 x 10n, 2 x 10n или 5 x 10n в приетите парични единици. Параметърът 'n' може да бъде цяло положително или отрицателно число или нула. Освен това, стойността не трябва да надвишава цената на количеството, което е равно на максимално допустимата грешка за минималното измерено количество, обозначено на показващото устройство. Скалното деление не е задължително да отговаря на парична стойност под една стотинка.

Чл. 308

Чл. 308 от наредбата предвижда изисквания за точността на разходомерите, използвани с ценообразуващи устройства. В случай, че разходомерът е свързан с такова устройство, разликата между отчетената и отпечатаната цена не трябва да надвишава стойността на отпечатаното скално деление. При отсъствие на ценообразуващо устройство, разликата между отпечатаната цена и цената, изчислена на база отчетеното количество и единичната цена, трябва да отговаря на изискванията на чл. 301.

Чл. 309

Разходомерите за течности, различни от вода, могат да имат устройства, които позволяват предварително установяване на количеството, което ще се измерва. След достигане на избраното количество, устройството автоматично спира потока течност. Избраното количество може да се показва чрез скала и информационен ред или чрез цифрово устройство.

Чл. 310

Чл. 310 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, предвижда, че при предварително установяване чрез независими управляващи елементи, стойността на скалното деление на всеки елемент трябва да съответства на обхвата на следващия управляващ елемент от по-малка декада. Освен това, устройствата могат да бъдат настроени за повторно избиране на количество без необходимост от ново установяване на управляващите елементи.

Чл. 311

Член 311 от наредбата регламентира изискванията относно размерите на цифрите на устройствата за предварително установяване в сравнение с показващото устройство. Цифрите на предварителното установяване не трябва да надвишават три четвърти от размера на показващите цифри, когато са видими едновременно. Освен това, по време на измерването показанието за избраното количество може да остане непроменено или да намалява прогресивно до нула.

Чл. 312

Според Чл. 312 от наредбата, при нормални условия, разликата между избраното и отчетеното количество в края на измерването не трябва да надвишава половината от максимално допустимата грешка за минималното доставено количество. Това осигурява точност и надеждност при измерванията.

Чл. 313

Чл. 313 от наредбата предвижда, че количествата, избрани и отчетени от показващото устройство, трябва да бъдат изразени в еднакви единици. Освен това, тези единици или техните символи трябва да бъдат видимо изобразени върху устройството, преди да бъде установено измерването.

Чл. 314

Наредбата определя, че стойността на най-малкото скално деление на устройството за предварително установяване не може да бъде по-малка от стойността на скалното деление на първия елемент на показващото устройство. Това изискване осигурява точност и надеждност на измерванията.

Чл. 315

Член 315 от Наредбата за средствата за измерване предвижда, че устройствата за предварително установяване могат да бъдат оборудвани с устройство за бързо спиране на потока течност. Освен това, ако устройството включва механизъм за намаляване на разхода в края на измерването, е необходимо да бъде осигурено и устройство за пломбиране, за да се предотврати промяна на направената настройка.

Чл. 316

Чл. 316 от Наредба за средствата за измерване уточнява, че изискванията на чл. 312 и чл. 315, ал. 2 не важат в случаите, когато печатащият механизъм е вграден в разходомера за отпечатване на бележка от продажбата, или когато устройството за предварително установяване е скрито при пряка продажба на клиенти.

Чл. 317

Разходомерите с ценообразуващи показващи устройства могат да имат устройство за предварително установяване на сумата. Потокът на течността спира, когато достигне избраната сума. Устройството за предварително установяване на цената трябва да отговаря на определени изисквания.

Чл. 318

Според Чл. 318 от Наредба за средствата за измерване, устройствата за пломбиране са задължени да осигуряват защита срещу свалянето на спомагателното оборудване и недопускане на достъп до настройваемите компоненти. Това е необходимо за поддържане на точността и надеждността на измерванията, които попадат под метрологичен контрол.

Чл. 319

Разходомерите за течности, различни от вода, трябва да имат нанесени следните данни: знак за одобрен тип, наименование или фирмен знак на производителя, описания от производителя, идентификационен номер и година на производство, цикличен обем, максимални и минимални стойности на разхода, максимално работно налягане, температурен обхват, вид на течността и граници на вискозитета. Скалата на показващия механизъм трябва да съдържа наименование на единицата и минимално доставено количество. Посоката на движение на течността се обозначава с стрелка. Идентификационният номер на разходомерите за течности за пиене трябва да е нанесен на всички части, които могат да повлияят на измерването. Допълнителните устройства към разходомерите също трябва да носят определени данни.

Чл. 320

Чл. 320 определя изискванията за местата за пломбиране на измервателни устройства. Те трябва да предотвратяват достъпа до части, които могат да променят настройките, и да възпрепятстват разглобяването на разходомера, освен ако не е разрешено. Освен това, на основната част от устройството трябва да има видимо място за знак за проверка. В удостоверението за одобрен тип може да се определи място за знаци върху разглобяемите части на разходомера.

Чл. 321

Наредбата определя максимално допустимите грешки за разходомери в зависимост от измереното количество. За количества над два литра, грешките варират от ±0,2% до ±1,5% в зависимост от класа на точност. За количества под два литра, грешките са по-строги и зависят от конкретния диапазон на измерване. Съществуват специфични формули за определяне на минимално измереното количество и максималната допустима грешка, които трябва да се спазват.

Чл. 322

Член 322 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 323

Обемните разходомери могат да се пускат на пазара само след одобряване на типа и първоначална проверка, като подлежат на последващи проверки. За изследване на типа се представят образци, определени от лабораторията. Разходомерите трябва да обхващат целия обхват на измерване, включително различни размери. При проверките се установява съответствие с изискванията за максимално допустими грешки при минимален разход, половината и максималния разход, с възможност за отклонение от ± 5 %.

Чл. 324

Допълнителните устройства към обемните разходомери за течности, различни от вода, трябва да бъдат одобрени преди да се пуснат на пазара и да преминат първоначална проверка заедно с разходомерите, към които са свързани. След това, тези устройства подлежат на последващи проверки заедно с разходомерите.

Чл. 325

Чл. 325 от Наредбата за средствата за измерване постановява, че допълнителните устройства, свързани с разходомерите за течности, различни от вода, не трябва да влияят на метрологичните характеристики на самите разходомери. Освен това, изискванията към тези допълнителни устройства трябва да гарантират, че измереното количество е съпоставимо с показанията на показващите устройства.

Чл. 326

Чл. 326 от наредбата определя, че измервателните системи трябва да осигуряват непрекъснато и динамично измерване на количеството (обем или маса) течности, които не са вода. Тази разпоредба е важна за регулиране на метрологичния контрол на специфични течности.

Чл. 327

Член 327 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването на Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 328

Член 328 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 329

Член 329 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, бр. 22 от 2015 г. Това означава, че текстът вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 330

Член 330 от Наредбата за средствата за измерване, който определя условията и изискванията за метрологичен контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 331

Член 331 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до този момент, вече не са приложими.

Чл. 332

Член 332 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 333

Член 333 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 334

Член 334 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 335

Член 335 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 336

Член 336 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 337

Член 337 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 338

Член 338 от Наредбата за средствата за измерване, който се отнася за метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 339

Член 339 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 340

Член 340 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 341

Член 341 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 342

Член 342 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 343

Член 343 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 344

Член 344 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 345

Член 345 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до този момент, вече не са приложими.

Чл. 346

Член 346 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 347

Член 347 от Наредбата за средствата за измерване, който предвиждаше определени условия или изисквания, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Отмяната означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не подлежат на приложение.

Чл. 348

Член 348 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 349

Член 349 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 350

Член 350 от наредбата, касаеща средствата за измерване, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила.

Чл. 351

Член 351 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикуването на Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до този момент, вече не са приложими.

Чл. 352

Член 352 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 353

Член 353 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 354

Член 354 от Наредбата за средствата за измерване, който е бил в сила, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. С отменянето на този член се прекратява неговото приложение и правните последици, произтичащи от него.

Чл. 355

Член 355 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 356

Член 356 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикуването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били съдържани в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 357

Член 357 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 358

Член 358 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. С това действие, разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 359

Член 359 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 360

Член 360 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 361

Член 361 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 362

Член 362 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до този момент, вече не са приложими.

Чл. 363

Член 363 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 364

Член 364 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 365

Член 365 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 366

Член 366 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 367

Член 367 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Тази отмяна означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 368

Член 368 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 369

Член 369 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 370

Член 370 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването на Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 371

Член 371 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 372

Член 372 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до този момент, вече не действат.

Чл. 373

Член 373 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 374

Член 374 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 375

Член 375 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 376

Член 376 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 377

Член 377 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които той е съдържал, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 378

Член 378 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикуване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били валидни до момента на отмяната, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 379

Член 379 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че текстът, който е съдържал разпоредби относно метрологичния контрол на средствата за измерване, вече не е в сила.

Чл. 380

Член 380 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 381

Член 381 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били съдържани в този член, вече не са в сила и не подлежат на приложение.

Чл. 382

Член 382 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не подлежат на прилагане.

Чл. 383

Член 383 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 384

Член 384 от Наредбата за средствата за измерване, който е свързан с метрологичния контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 385

Член 385 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 386

Член 386 от Наредбата за средствата за измерване, който регулира метрологичния контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не подлежат на прилагане.

Чл. 387

Член 387 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 388

Член 388 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 389

Член 389 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 390

Член 390 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 391

Член 391 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 392

Член 392 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 393

Член 393 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 394

Член 394 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 395

Член 395 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 396

Член 396 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е отменен с Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 397

Член 397 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 398

Член 398 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не подлежат на прилагане.

Чл. 399

Член 399 от Наредбата за средствата за измерване, който е бил в сила преди, е отменен с обнародването на Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са приложими.

Чл. 400

Член 400 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 401

Член 401 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е отменен с Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 402

Член 402 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които той съдържаше, вече не са в сила и не подлежат на приложение.

Чл. 403

Член 403 от Наредба за средствата за измерване е отменен, съгласно обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 404

Член 404 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 405

Член 405 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не подлежат на приложение.

Чл. 406

Член 406 от Наредбата за средствата за измерване, който предвижда определени условия или изисквания, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 407

Член 407 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 408

Член 408 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 409

Член 409 от Наредбата за средствата за измерване, който предвиждаше определени условия или изисквания, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 410

Член 410 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 411

Член 411 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 412

Измервателните системи за течности, различни от вода, които са пуснати на пазара след оценка и удостоверение за съответствие с изискванията на Наредбата, подлежат на последващи проверки. Тези проверки са необходими за установяване на съответствието с типа и допустимите грешки, които трябва да съответстват на първоначалната проверка. Всички измервателни системи, пуснати на пазара по определени преходни разпоредби, също подлежат на тези проверки.

Чл. 413

Член 413 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 414

Член 414 от Наредбата за средствата за измерване е отменен, както е обявено в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 415

Член 415 от наредбата е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбата, която е била включена в наредбата, вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 416

Член 416 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 417

Член 417 от Наредбата за средствата за измерване, който предвижда метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 418

Наредбата предвижда, че първоначалната проверка на системи за течности, различни от вода, може да се извърши в един или два етапа. Проверка в един етап е възможна, когато системата е произведена от един производител, е транспортируема и се проверява при нормалните условия на работа. В противен случай проверката се извършва в два етапа.

Чл. 419

Наредбата определя процедурите за първоначална проверка на разходомери и допълнителни устройства. Първият етап от проверката се извършва на разходомера и допълнителните устройства, независимо от тяхното включване в функционален възел, и може да се проведе на изпитвателен стенд или на инсталираната измервателна система с различни течности. Вторият етап от проверката се извършва при реални работни условия на мястото на монтаж с предвидената течност. Възможно е и провеждане на втория етап на избрано място, при условие че измервателната система не се разглобява. При едноетапна проверка се извършват изпитвания, съгласно чл. 420, ал. 1.

Чл. 420

Чл. 420 описва двустепенен процес за първоначална проверка на разходомери и свързаните с тях устройства. Първият етап включва изследване на съответствието с одобрения тип и метрологичните характеристики на разходомера. Вторият етап обхваща изследване на измервателната система, включително проверка на допълнителни устройства, настройките на регулиращото устройство, отклоненията в маркучите и остатъчните количества в системите.

Чл. 421

Чл. 421 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, предвижда последваща проверка на измервателната система, която включва операции по чл. 420, ал. 2. Разходомерът и допълнителните устройства подлежат на проверка единствено в случай на нарушаване на пломбите на измервателната им част.

Чл. 422

Наредбата определя електромагнитните разходомери като средства за измерване на разхода и обема на нечиста студена вода и други електропроводими течности. Тя се прилага само за разходомери, които не са част от системи за непрекъснато измерване на течности, различни от вода. Минималните изисквания за експлоатация, свързани с електрическата проводимост на течността, се определят от производителя.

Чл. 423

Член 423 от наредбата описва принципа на работа на електромагнитните разходомери, при които движението на електропроводящия флуид в магнитно поле генерира електромагнитна сила. Тази сила е пропорционална на обемния разход на флуида.

Чл. 424

Наредбата определя характеристиките на електромагнитния разходомер, който се състои от първично и вторично устройство. Първичното устройство включва измервателна тръба, електроди и електромагнит, който генерира сигнал, пропорционален на разхода. Вторичното устройство преобразува този сигнал в стандартен и визуализира стойностите на разхода. То може да бъде монтирано на първичното устройство или да бъде отделно, свързано чрез кабел.

Чл. 425

Чл. 425 определя характеристиките на електромагнитните разходомери, включително размер на измервателната тръба, максимално работно налягане и изисквания за материалите на тръбата и електродите. Измервателната тръба трябва да е изработена от немагнитен материал и да бъде монтирана така, че да е винаги пълна. Металните тръби изискват изолираща обшивка, а материалите за обшивката и електродите трябва да са съвместими с флуида.

Чл. 426

Чл. 426 от Наредбата за средствата за измерване определя изискванията към електромагнитните разходомери. Според (1) те трябва да бъдат проектирани така, че да не може да се влияе на точността на измерванията, без да се повреждат знаците от проверка или защитните пломби. Според (2) разходомери с вторични устройства, работещи с натрупване само в една посока, трябва да имат означена посока на движение с стрелка.

Чл. 427

Наредбата предвижда задължителни и допълнителни означения за електромагнитните разходомери. Задължителните означения включват информация за типа, идентификационния номер, номиналното налягане и температура, параметрите на захранване, и номиналния диаметър. Допълнителните означения могат да включват клас на защита, коефициент на калибриране, и търговска марка. Всички означения трябва да бъдат ясни и неизтриваеми, а местата за пломби и знаци да са избрани така, че демонтажът да ги унищожи.

Чл. 428

Член 428 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, описва начина на изчисление на грешките от измерване на електромагнитните разходомери, като те се изразяват в проценти на разликата между отчетения и действителния обем. Максимално допустимите грешки при изпитване и проверка трябва да съответстват на границите, зададени от производителя за конкретния тип разходомер.

Чл. 429

Електромагнитните разходомери трябва да бъдат одобрени по тип и проверени преди да бъдат пуснати на пазара. Те подлежат на последващи проверки. Изследването на типа включва определяне на грешките чрез изпитване с вода, при което всяко измерване се разглежда индивидуално. Грешките трябва да са в допустимите граници, а изпитването се провежда при определени стойности на разхода. Разликата между максималната и минималната стойност на грешките не трябва да надвишава 0,2 %.

Чл. 430

Наредбата определя изискванията за изпитване на разходомери, включително условия за свързване, монтаж на първичното устройство и характеристики на измервателната течност. Разходомерите трябва да бъдат свързани с тръба, чийто вътрешен диаметър е в определени граници спрямо диаметъра на разходомера. Първичното устройство изисква прав участък преди и след него. Течността за изпитване трябва да е с определена електропроводимост, температура и чистота. Изпитването се провежда при специфични условия на температура, влажност и атмосферно налягане, а параметрите на електрическото захранване трябва да са в зададените граници.

Чл. 431

Разходомерите, които са преминали успешно първоначална проверка, трябва да имат знак за първоначална проверка и пломби на определени места. Тези знаци и пломби удостоверяват, че разходомерът отговаря на изискванията на наредбата.

Чл. 432

Наредбата определя условията за проверка на електромагнитни разходомери. При първоначалната проверка, разходомерът отговаря на изискванията за максимално допустими грешки при стойности на разхода от 1/10, 1/4, 1/2, 3/4 и максималния разход. При последваща проверка, изискванията важат за 1/10, 1/2 и максималния разход. Стойностите могат да се променят с ± 5%. Параметрите на околната среда трябва да са в рамките на условията, зададени от производителя.

Чл. 432а

Чл. 432а определя изискванията за нивомерни измервателни системи, използвани за измерване на обема течности в резервоари и при търговия с течни горива. Тези системи трябва да бъдат електронни с фискална памет. Изключенията включват системи, използвани в данъчни складове и за продажба на керосин за въздухоплавателни средства.

Чл. 432б

Нивомерните измервателни системи включват стационарен резервоар, електронен автоматичен нивомер и температурни сензори. Резервоарите са предназначени за съхранение на светли петролни продукти или втечнени въглеводородни газове и трябва да имат калибровъчни таблици от акредитирани лаборатории. Електронните нивомери измерват и показват нивото на течността и се състоят от сензор, преобразувател и калкулатор с дисплей.

Чл. 432в

Наредбата регламентира определянето на обема на течности с нивомерни измервателни системи, които измерват ниво и температура. Измерването на ниво се извършва с различни видове електронни нивомери, докато температурата се измерва с температурни сензори или термометри, разположени за определяне на средната температура в резервоара. Изискванията за брой температурни сензори зависят от височината на резервоара. Изчисляването на обема се осъществява чрез калкулатор, използващ калибровъчни таблици и измерено ниво.

Чл. 432г.

Резервоарите за съхранение на течности трябва да отговарят на специфични изисквания, свързани с конструкцията, безопасността и метрологичния контрол. Те трябва да имат подходящи прегради, постоянни референтни точки и минимизирани въздействия от околната среда. Резервоарите трябва да бъдат идентифицирани с табелки, да бъдат калибрирани от акредитирани лаборатории и да имат необходимите отвори за измерване. Максималната неопределеност при калибрирането е строго регламентирана, а показанията за нивото на течността трябва да бъдат изразени в единици за дължина.

Чл. 432д

Наредбата определя изискванията за електронните нивомери, включително точността на показанията, необходимостта от спомагателни устройства и тяхната функция, изисквания за идентификационни табелки, монтаж и проверка на нивомерите, както и правила за калибровка и измерване на обем. Нивомерите трябва да бъдат проектирани така, че грешките да не надвишават ± 1 mm преди монтиране и ± 4 mm след него. Изпитванията за точност се извършват на различни нива, а калибровъчната таблица на резервоара трябва да бъде определена чрез признати методи и да не позволява манипулации.

Чл. 432е

Наредбата определя класовете на точност за нивомерните измервателни системи в зависимост от приложението им. Клас 0,5 е за течности с вискозитет до 20 mPa.s и системи за презареждане на самолети, а клас 1,0 е за втечнен въглеводороден газ под налягане при температура над минус 10 °C. Максимално допустимите грешки са ± 0,5 % за клас 0,5 и ± 1,0 % за клас 1,0. Измервателните системи трябва да работят при температура от -25 °C до 55 °C, а за калкулаторите с показващо устройство - от 5 °C до 30 °C. Точността на измерване на температурата трябва да е ± 0,5 °C.

Чл. 432ж

Нивомерните измервателни системи трябва да бъдат одобрени и проверени преди пускане на пазара. Изпитването за одобряване на типа включва проверки на електронните автоматични нивомери както преди, така и след монтажа. Първоначалната и последващата проверка на нивомерните системи се извършват в монтирано положение и включват сравнения на показанията с еталонни уреди и определяне на нивото и обема на течността в резервоарите.

Чл. 433

Наредбата определя изискванията за разходомери, които измерват количеството нечиста студена вода и флуиди, различни от вода. Разходомерите, попадащи в обхвата на наредбата, включват: турбинни, масови, ултразвукови разходомери и разходомери, работещи на принципа на разлика в налягането. Всеки тип разходомер има специфичен принцип на работа, например, турбинните разходомери измерват обема на флуида чрез броя на завъртанията на турбинно колело, а масовите разходомери използват кориолисова сила.

Чл. 433а

Разходомерите са устройства, които включват задължително измервателно устройство, калкулатор (включително устройство за настройване или коригиращо устройство, преобразуващо устройство, ако са налични) и показващо устройство. Тази наредба регламентира основните компоненти на разходомерите, които подлежат на метрологичен контрол.

Чл. 434

Разходомерите са устройства, които измерват количеството флуид, преминал през тях, и се характеризират с конкретни параметри: размер (DN), максимален (Qmax) и минимален (Qmin) разход, максимално работно налягане (Pmax), загуба на налягане, минимално измерено количество и базови условия за измерване.

Чл. 435

Разходомерите трябва да бъдат произведени от устойчиви на стареене и корозия материали, да не пропускат измервания флуид при максимално работно налягане и да не допускат влияния върху точността на измерване. Те трябва да имат обозначение за посоката на движение на флуида и да работят в определени периоди без да надвишават допустимите метрологични характеристики.

Чл. 436

Обхватът на разхода на измервателните средства се определя от производителя и трябва да спазва минимално отношение Qmax : Qmin от 5:1. Свойствата на флуида, който се измерва, трябва да бъдат зададени чрез наименованието, типа или съществени характеристики, включително температурен обхват, обхват на налягането, обхват на плътността и обхват на вискозитета.

Чл. 437

Разходомерите трябва да имат определени означения, включително знак за одобрен тип, наименование на производителя, идентификационен номер и година на производство, размер на разходомера и максимално работно налягане. Означенията трябва да са ясни и неизтриваеми. Допълнителни означения могат да включват търговско наименование и информация за ремонти. Забранено е поставянето на други надписи, освен посочените в удостоверението за одобряване на типа. Местата за знаци и пломби трябва да са избрани, така че демонтажът да доведе до тяхното разрушаване.

Чл. 438

Скалните деления на измервателните средства трябва да имат стойност от реда (1 x 10n, 2 x 10n или 5 x 10n) m3, където 'n' е цяло положително или отрицателно число или нула. Единицата на измерване трябва да бъде показана близо до числената стойност.

Чл. 439

Член 439 от наредбата постановява, че всички знаци и надписи, свързани със средствата за измерване, трябва да бъдат ясни, неизличими и недвусмислени, за да се гарантира правилното им разбиране и употреба.

Чл. 440

Според Чл. 440 от наредбата, измерваното количество трябва да бъде изразено в следните единици: милилитри, кубически сантиметри, литри, кубически метри, грамове, килограми или тонове.

Чл. 441

Наредбата определя изискванията за отчитане на резултатите от измерванията с метрологочно контролирани средства. Отчитането трябва да се извършва чрез индикатор или на твърд носител, като резултатите трябва да са ясни и недвусмислени, придружени от необходимите означения за информираност на потребителя. При нормални условия, резултатът трябва да е лесен за отчет, а допълнителни показания могат да се предоставят, при условие че не създават объркване.

Чл. 442

Грешките от измерване на разходомерите и измервателните системи се изразяват като относителна стойност в проценти, определена от разликата между отчетения и действително преминалия обем спрямо действително преминалия обем. При нормални условия на употреба и отсъствие на смущения, грешката на измерване не трябва да надвишава максимално допустимата грешка, определена в чл. 443.

Чл. 443

Наредбата определя максимално допустимите грешки за измерване на количества течности. За количества равни или по-големи от два литра, грешката е в пределите на ± (0,2; 0,3; 0,5; 0,6; 1,0; 1,5) %. За количества по-малки от два литра, грешките са диференцирани в зависимост от обема на измереното количество, като при количества под 0,1 l грешката е ± четири пъти стойностите за 0,1 l, а при количества между 1 l и 2 l грешката е ± стойностите за 2 l. Всички стойности са приведени към маса, когато става въпрос за измерване на масов разход. Максимално допустимата грешка се определя от по-голямата стойност между абсолютната грешка и минимално измерената грешка (Emin).

Чл. 444

Чл. 444 определя условията за минимално измерено количество, което е равно или по-голямо от два литра или еквивалентната му маса. Според него, минималната стойност Emin трябва да е по-голяма от два пъти разделителната способност R на показващото устройство. Emin се изчислява с формулата Emin = (2Vmin) x (A/100), където Vmin е минималното измерено количество, а A е числената стойност от чл. 443, ал. 1. За количества под два литра, Emin е равно на два пъти стойността от чл. 443, ал. 2.

Чл. 444а

Разходомерите могат да имат устройство за настройване, което позволява изменение на отношението между показаното и действителното количество течност, преминало през разходомера, в границите на 0,05 %. Настройването на разходомера чрез байпаси е забранено.

Чл. 444б

Чл. 444б от Наредбата за средствата за измерване регламентира условията за използване на разходомери с коригиращи устройства. Разходомерите, снабдени с такива устройства, трябва да отговарят на изискванията за максимално допустимите грешки, които се прилагат към коригираното количество. Дисплеят на разходомера не трябва да показва некоригираното количество по време на нормална работа. Освен това, не е разрешена корекция на предварително изчисления дрейф.

Чл. 444в

Чл. 444в от Наредбата за средствата за измерване определя функциите на разходомерите и преобразуващите устройства, свързани с тях. Разходомерите могат да имат преобразуващо устройство, което автоматично преобразува измерения обем на течността в обем при базови условия, отчитайки температурата и плътността на течността. Преобразуващото устройство на масовите разходомери може да извършва автоматични преобразувания на масата на течността в обем при измервателни условия и при базови условия, както и масата на смес от етанол и вода в обем или маса на чист етанол.

Чл. 444г.

Наредбата определя максималните допустими грешки (МДГ) на спомагателните измервателни устройства в масовите разходомери. За разходомери с МДГ ± 0,3% грешките при измерване на температура и плътност са ± 0,3 °С и ± 1 kg/m3, съответно. За разходомери с МДГ ± 0,5% грешките са ± 0,5 °С и ± 1 kg/m3, а за МДГ ± 0,6% - ± 0,5 °С и ± 2 kg/m3. Максимално допустимата грешка на калкулатора, когато се изпитва отделно, трябва да бъде 1/10 от МДГ на разходомера.

Чл. 445

Разходомерите могат да се пускат на пазара и/или в действие само след одобряване на типа и първоначална проверка, след което подлежат на последващи проверки. При подаване на заявление за изследване на типа на разходомер се представят образци, определени от лабораторията. Разходомерите трябва да обхващат целия обхват на измерване с различни размери, ако е необходимо. При незадоволителни резултати могат да се изискат допълнителни образци. Образците подлежат на връщане на заявителя.

Чл. 446

Средствата за измерване, които се представят за първоначална проверка, трябва да бъдат в работно състояние. След успешна първоначална проверка на разходомерите се поставят знак за проверка и пломби на определените места от производителя или в удостоверението за одобрен тип.

Чл. 447

При проверка на разходомерите, те се считат за съответстващи на изискванията за максимално допустими грешки, когато съответствието е установено при три стойности на разхода: минималния, приблизително половината от максималния и максималния разход. Стойностите могат да се променят с ± 5 %. Раздел XVII "а" се отнася за разходомери и измервателни системи за компресиран природен газ.

Чл. 447а

Разходомерите и измервателните системи за компресиран природен газ трябва да бъдат одобрени по тип и да преминат първоначална проверка преди да бъдат пуснати на пазара или в действие. След това те подлежат на последващи проверки, за да се гарантира точността на измерванията.

Чл. 447б

Наредбата определя измервателните системи за компресиран природен газ, които включват разходомер и трансферна точка. Те могат да бъдат оборудвани със спомагателни устройства като нулиращо, повтарящо се и печатащо устройство, запаметяващо устройство, показващо устройство за цена, сумиращо показващо устройство, устройство за предварително установяване и устройство за самообслужване. Допълнителните устройства включват филтри, устройства за трансферна точка, антизавихрящи устройства, разклонения и байпаси, клапани, маркучи и газови тръби.

Чл. 447в

Наредбата определя правилата за функциониране на разходомери и измервателни системи. Всеки разходомер, работещ с общи компоненти, образува отделна измервателна система. Работният обхват на системата се задава от производителя и включва минимално измерено количество, измервателен обхват, налягане и температура на газа, както и клас на околна среда. Минималното измерено количество трябва да бъде в определени граници, в зависимост от максималния разход на системата.

Чл. 447г.

Чл. 447г. определя изискванията за обхвата на измервателните системи. Те трябва да осигуряват измервания в рамките на зададените минимални и максимални разходи, с изключение на началото и края на измерването. Системата трябва да предотвратява измервания на разходи под минималния и да е проектирана с отношение между максималния и минималния разход най-малко 10:1. Измервателните системи могат да се използват само за измерване на газ, който попада в работния обхват, посочен в удостоверението за одобряване на типа.

Чл. 447д

Наредбата регламентира изискванията за измервателни системи, които трябва да имат показващо устройство за маса на измереното количество газ. Показанията за цена трябва да са свързани само с масата и да се дават само при показване на масата. Показанието за маса трябва да е в килограми и да е ясно обозначено. Различните устройства в системата трябва да показват идентични стойности и да отговарят на установените изисквания. Скалните деления трябва да са от определените формати и да не надвишават половината от минимално определената маса. Изискванията за показанията за маса важат и за показанията за цена, когато е приложимо.

Чл. 447е

Наредбата определя изискванията за измервателните системи, свързани с измерването на количеството газ. Всяка система трябва да има трансферна точка, разположена след разходомера, която определя количеството доставен газ. Забранява се отклонението на измереното количество газ след разходомера по време на пълнене. Допуска се инсталирането на две или повече трансферни точки, при условие че не може да се отклонява потока газ. При смяна на трансферната точка след доставка, следващата доставка е забранена до нулиране на показващото устройство.

Чл. 447ж

При доставка, когато съществува риск разходът да надвиши Qmax, е задължително измервателната система да разполага с устройство за ограничаване на потока. Това изискване е определено в Чл. 447ж от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ДВ, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 447з

Според Чл. 447з от Наредбата за средствата за измерване, всяка измервателна система е задължена да бъде оборудвана с манометър, който служи за проверка на максималното (Pmax) и минималното (Pmin) налягане. Тази разпоредба е въведена с изменения в Държавен вестник, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 447и

Наредбата определя максимално допустимите относителни грешки на показанията на маса при одобряване на тип и проверка на измервателни системи и разходомери. Грешките варират в зависимост от дължината на маркуча и условията на измерване. Максималната дължина на маркуча и стойностите на грешките трябва да бъдат посочени в протоколи и удостоверения. Грешките от повторяемост също са регламентирани, като не трябва да надвишават определени проценти. Всички измервателни системи трябва да функционират без необходимост от настройване по време на изпитването.

Чл. 447к

Работният обхват на разходомера, определен от производителя, включва измервателен обхват (Qmin и Qmax), максимално (Pmax) и минимално налягане (Pmin), характеристики на измерваните газове, както и максимална (Tmax) и минимална температура (Tmin) на газа.

Чл. 447л

Наредбата регламентира условията за настройване на разходомерите, които могат да имат устройство за изменение на отношението между показаната и действителната маса на газа. Когато настройването е дискретно, разликата между последователните стойности на отношението не трябва да надвишава 0,001. Настройването чрез байпаси е забранено.

Чл. 447м

Разходомерите могат да имат коригиращи устройства, които се считат за част от тях. Изискванията за разходомера, включително максимално допустимите грешки, важат за коригираната маса. На дисплея не трябва да се показва некоригираната маса при нормална работа, а корекция на предварително изчисления дрейф е забранена.

Чл. 447н

Измервателните системи, подлежащи на метрологичен контрол, трябва да имат цифрови показващи устройства, които непрекъснато показват масата по време на измерване. Височината на цифрите на дисплея трябва да е минимум 10 mm.

Чл. 447о

Наредбата предвижда изисквания за измервателните системи, които трябва да имат устройство за нулиране на показанието за маса. Устройството за нулиране не трябва да променя резултата от измерването, а след започване на нулирането показващото устройство не трябва да показва различен резултат, докато нулирането не завърши. Нулирането не е разрешено по време на измерване. При наличие на показващо устройство за цена, то също трябва да има устройство за нулиране, което автоматично да нулира и показващото устройство за маса.

Чл. 447п

Наредбата определя изискванията за измервателни системи с печатащи устройства, включително условия за разпечатване по време на измерване, регистрация на разходи, показване на единична цена и валидността на цената по време на сделката. Установява се необходимостта от пауза при промяна на цената и ограничения за грешки от закръгление. Печатащите устройства трябва да отпечатват информация за измерванията, включително идентификационен номер на системата и допълнителни данни за измерването.

Чл. 447р

Чл. 447р от Наредбата за средствата за измерване определя изискванията за измервателните системи, снабдени със запаметяващи устройства. Тези устройства трябва да съхраняват резултатите от измерванията в защитена среда, гарантираща цялостта на данните. Изтриването на данни е допустимо само при запълване на паметта и при спазване на определени условия, като изтриването трябва да става по реда на въвеждането и след специална ръчна операция. Освен това, запаметяването не трябва да позволява промяна на съхранените данни при нормално използване.

Чл. 447с

Чл. 447с от Наредбата предвижда, че измервателните системи могат да бъдат оборудвани с устройство за предварително установяване. Това устройство позволява на потребителя да избере количеството, което ще бъде измерено, и автоматично спира потока, след като избраното количество бъде измерено.

Чл. 447т

Наредбата определя изискванията за устройствата за предварително задаване на количество, което трябва да бъде показано преди измерването. Показанията на дисплея и устройството за маса трябва да са ясно различими. Разликата между предварително зададеното количество и отчетеното количество не трябва да надвишава допустимото отклонение. Предварително зададеното количество трябва да бъде изразено в килограми и обозначено на устройството. Скалното деление на двете устройства трябва да съвпада, а устройството за предварително установяване може да включва и механизъм за бързо спиране на потока.

Чл. 447у

Измервателните системи, които имат показващо устройство за цена, могат да бъдат снабдени с устройство за предварително задаване на цената. Това устройство спира потока, когато зададеното количество отговаря на предварително зададената цена. За тези устройства важат изискванията на чл. 447т от наредбата.

Чл. 447ф

Чл. 447ф от Наредбата определя максимално допустимите грешки за показанията на калкулаторите за количество газ, които са 0,05 % от действителната стойност. Всички необходими параметри за обработка на показанията, като единична цена и корекционен полином, трябва да бъдат въведени преди измерването. Калкулаторите могат да имат интерфейс за свързване на периферни устройства, който не трябва да влияе на метрологичните функции.

Чл. 447х

Всяка измервателна система трябва да носи информация на видно място, включваща знак за одобрен тип, наименование на производителя, серийни номера и температурни характеристики. Минималното измерено количество трябва да е ясно видимо. Компонентите на системата могат да имат комбинирана маркировка, а пломбирането е задължително за части, които не могат да бъдат защитени по друг начин. Пломбиращите устройства трябва да предотвратяват промяна на измервателните параметри и защитата може да бъде механична или електронна.

Чл. 447ц

Разширената неопределеност при определяне на грешките на показанието на масата трябва да бъде по-малка от 1/5 от максимално допустимата грешка за одобряване на типа и по-малка от 1/3 от максимално допустимата грешка при проверка.

Чл. 447ч.

Наредбата определя условията и процедурите за извършване на одобрение на типа и проверка на измервателни системи. Изпитванията за одобряване на типа се извършват при два различни налягания. Първоначалната проверка може да бъде на един или два етапа, в зависимост от възможността за транспортиране на системата. Първият етап включва проверка на съответствието и метрологичните характеристики на разходомера, а вторият етап - на цялата измервателна система. Последващите проверки следват същите процедури. Спомагателните устройства се проверяват при нарушени защитни знаци. Проверките се извършват при реални условия на работа.

Чл. 448

Разходомерите за газ са средства за измерване, предназначени за определяне на количеството газ. Те включват обемни разходомери с деформируеми камери (диафрагмени), ротационни бутала и турбинни разходомери. Изискванията се отнасят до разходомери, чийто тип не е изтекъл и които са пуснати на пазара след първоначална проверка. Диафрагмените разходомери измерват газ чрез деформиращи се стени, ротационните - чрез ротационни стени, а турбинните - чрез завъртане на турбинно колело, свързано с обема на преминалия газ.

Чл. 449

Разходомерите за газ трябва да отговарят на следните технически изисквания: 1. Размерът на разходомера се обозначава с главна буква 'G', последвана от цифра. 2. Максималният разход (Qmax) и минималният разход (Qmin) определят обхвата на натоварване. 3. Цикличният обем (V) е обемът газ, съответстващ на един цикъл от работата на разходомера. 4. Максималното работно налягане (Pmax) е разликата между налягането на газа на входа и атмосферното налягане. 5. Изходното работно налягане (pr) е налягането на газа, към което се привежда отчитаният обем. 6. Загубата на налягане е разликата между налягането на входа и изхода на разходомера. 7. Константата на изходящия предавателен вал е стойността на обема, получен от пълното завъртане на оста на устройството.

Чл. 450

Член 450 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 451

Член 451 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 452

Разходомерите за газ трябва да бъдат проектирани така, че точността на измерванията да остане неизменна, освен ако не бъдат нарушени знаците за проверка или защитните пломби.

Чл. 453

Чл. 453 от наредбата изисква разходомерите за газ, които отчитат само в една посока, да имат означена посока на движение на потока газ със стрелка. Ако посоката на протичане е вече обозначена на корпуса на разходомера, това изискване не важи.

Чл. 454

Член 454 от Наредба за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 455

Член 455 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не подлежат на прилагане.

Чл. 456

Член 456 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 457

Член 457 определя изискванията за броячи, които трябва да имат форма на ролки. Последният елемент може да бъде с различна форма. Означенията трябва да са в кубични метри и да включват 'm3' на указателната табела. Ролките с десетични дробни на кубичния метър трябва да бъдат ясно разграничени и отделени от другите ролки. Ако последната ролка е с десетични кратни, указанията трябва да показват нули след последната ролка или индикации като 'x 10, x 100, x 1000', за да се осигури, че показанията са винаги в кубични метри.

Чл. 458

Разходомерите за газ трябва да бъдат проектирани така, че да позволяват точни проверки. Те трябва да имат вграден брояч или устройства за свързване на преносим брояч. Вградените броячи могат да бъдат различни по конструкция, като например непрекъснато въртяща се ролка или стрелка над фиксирана скала. Градуираните скали трябва ясно да показват единицата на градуиране в кубични метри, а началото на скалата да е обозначено с нула. Броячът може да има сменяем знак, който не трябва да скрива градуировката и да влияе на точността на отчитането.

Чл. 459

Член 459 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 460

Броячите за измерване трябва да бъдат проектирани така, че отчитането да става чрез просто сравнение на цифрите. Увеличаването с една единица на която и да е част от брояча се извършва, когато цифрата на съседния по-нисък обхват достигне последната десета от своя пълен оборот. Член 460, параграф 3 е отменен.

Чл. 461

Разходомерите за газ трябва да имат определени означения, включително знак за одобрен тип, наименование на производителя, идентификационен номер и година на производство, размер на разходомера, максимален и минимален разход, работно налягане, номинална стойност на цикличния обем и импулсен фактор, когато е приложимо. Всички означения трябва да са ясни и неизтриваеми при нормални условия на употреба. Не се разрешава добавяне на други данни освен предвидените в удостоверението за одобрен тип.

Чл. 462

Член 462 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 463

Член 463 от Наредбата за средствата за измерване предвижда, че местата за поставяне на знаците за проверка и пломбите трябва да бъдат избрани така, че при демонтиране на запечатаната част, знаците или пломбите да бъдат разрушени. Това осигурява защита на средствата за измерване и гарантира тяхната надеждност.

Чл. 464

Чл. 464 от Наредбата за средствата за измерване указва, че когато означенията са поставени на подвижна табелка, един от знаците или пломбите трябва да бъде разположен така, че да предотвратява махането на табелката. При опит за премахване, пломбата трябва да се разруши.

Чл. 465

Чл. 465 от Наредбата определя местата, на които трябва да бъдат разположени знаците за проверка или пломбите. Те трябва да бъдат осигурени върху: 1) всички табелки с означения по чл. 461, освен неподвижно закрепените; 2) всички части на разходомера за газ, които не могат да бъдат защитени по друг начин от вмешателство, което може да повлияе на показанията, да промени или разруши връзката между измервателното и показващото устройство, или да свали/подмени важни части. 3) Точка 3 е отменена.

Чл. 466

Чл. 466 определя изискванията за диафрагмените разходомери за газ. В параграф 1 се посочват стойностите за максималния разход, горните граници на минималните разходи и минималните стойности на цикличните обеми, които трябва да съответстват на означението 'G' в таблицата в приложение № 25. Параграф 2 уточнява, че ако минималният разход за определен тип разходомер е по-малък от посоченото в приложението, то той трябва да бъде изразен с числото от колона 3 на таблицата или с десетична дробна стойност. Параграф 3 е отменен.

Чл. 467

Член 467 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 468

Член 468 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 469

Ротационните и турбинните разходомери за газ трябва да отговарят на специфични обхвати, които са посочени в приложение № 28, както и на десетичните кратни на последните пет реда от таблицата, свързана с тези обхвати.

Чл. 470

Член 470 от Наредбата за средствата за измерване, който предвиждаше определени условия или изисквания, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. С отменянето на този член, съответните разпоредби вече не са в сила.

Чл. 471

Член 471 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не подлежат на прилагане.

Чл. 472

Член 472 от Наредбата за средствата за измерване е отменен, като последната промяна е обнародвана в Държавен вестник, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 473

Член 473 от Наредба за средствата за измерване е отменен, съгласно обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 474

Грешките от измерване на разходомерите за газ се изразяват като относителна стойност в проценти, основана на разликата между отчетения и действително преминалия обем. Грешките се отнасят за измерване на обеми на въздух с плътност 1,2 kg/m3, при условие че околният въздух в лабораторията е нормален. Максимално допустимите грешки се определят в зависимост от посоката на движение на газа.

Чл. 475

Наредбата определя максимално допустимите грешки при проверка на диафрагмените разходомери за газ. При разходи между минималния и два пъти минималния разход, грешката не трябва да надвишава ± 3 %. При разходи между два пъти минималния и максималния разход, грешката е ± 2 %. Освен това, когато грешките са с един и същ знак в диапазона между два пъти минималния и максималния разход, те не трябва да превишават 1 %.

Чл. 476

Член 476 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите в него вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 477

Член 477 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 478

Член 478 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 479

Наредбата определя максимално допустимите грешки на ротационните и турбинните разходомери за газ. При разходи между минималния и 0,2 пъти максималния разход, грешките не трябва да надвишават ± 2 %. При разходи от 0,2 до 1 пъти максималния разход, грешките не трябва да надвишават ± 1 %. При измервания с еднакъв знак, грешките не трябва да надвишават половината от максимално допустимите стойности.

Чл. 479а

Наредбата определя максимално допустимите грешки на коригиращите устройства за обем при последваща проверка. При температура на заобикалящата среда 20 °С ± 3 °С и влажност 60 % RH ± 15 % RH, грешката не трябва да надвишава 0,5 %. При условия на функциониране, грешката може да достигне до 1,0 %.

Чл. 480

Член 480 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 481

Разходомерите за газ и техните коригиращи устройства, които са пуснати на пазара след удостоверяване на съответствието с изискванията, подлежат на последващи проверки. Същото важи и за разходомерите и допълнителните устройства, пуснати на пазара по определен ред в преходните разпоредби на наредбата.

Чл. 482

Член 482 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 483

Член 483 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Тази отмяна означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 484

Член 484 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 485

Член 485 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването на Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 486

Член 486 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 487

Член 487 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикуването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 488

Член 488 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикацията в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 489

Член 489 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 490

Член 490 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикуването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 491

Член 491 от Наредбата за средствата за измерване, който е отмян, е част от законодателството, регулиращо метрологичния контрол на измервателните средства. Отмяната му е обявена в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година, което означава, че разпоредбите, свързани с него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 492

Разходомерите за газ, които се представят за първоначална проверка, трябва да бъдат в работно състояние. Член 492, алинея 1 определя това изискване, докато алинеи 2 и 3 са отменени с ДВ, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 493

Член 493 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не подлежат на приложение.

Чл. 494

Наредбата установява условията за метрологичен контрол на диафрагмените разходомери за газ. При първоначалната и последващата проверка, разходомерът се счита за съответстващ на изискванията, ако максимално допустимите грешки са изпълнени при минимален разход, 1/5 от максималния разход и максималния разход. При проверки при различни условия, трябва да се осигурят съпоставими резултати с тези от основните проверки.

Чл. 495

Наредбата определя условията за първоначална и последваща проверка на ротационни и турбинни разходомери за газ, като се задават стойности на разхода, при които се оценява съответствието с максимално допустимите грешки. При първоначална проверка се изисква проверка на минималния разход, 1/10, 1/4, 2/5, 7/10 и максималния разход. При последваща проверка се изисква проверка на минималния, 2/5 и максималния разход. Стойностите на разхода могат да варират в границите на ± 5 %.

Чл. 495а

Наредбата регламентира последващата проверка на коригиращи устройства за обем от тип 1 и тип 2. За тип 1, грешките се определят в конкретни точки за Т-коректори, РТ-коректори и РТZ-коректори. За тип 2, проверките се извършват поотделно за калкулатора, преобразувателя на температура и преобразувателя на налягане, с определени условия и точки за измерване.

Чл. 495б

Наредбата определя максималните допустими грешки при последваща проверка на разходомери за газ в зависимост от класа на точност. За клас 1,5 грешките са ±3% (от Qmin до Qt) и ±1,5% (от Qt до Qmax). За клас 1,0 грешките са ±2% (от Qmin до Qt) и ±1% (от Qt до Qmax). При разходомери с температурно коригиращо устройство, грешката нараства с 0,5% в температурен обхват от 30 °С около зададената от производителя температура. Допълнителни нараствания от 0,5% се допускат за всеки 10 °С извън този обхват.

Чл. 495в

Чл. 495в от Наредбата определя максималните допустими грешки при последваща проверка на коригиращи устройства за обем. За нормални условия на работа, грешките са: 0,5% при 20 °С ± 3 °С и 60% RH ± 15% RH за общи устройства; 0,7% за Т-коректори; 1,0% за други устройства. Не се взема предвид грешката на разходомера за газ. Местата за проверка съвпадат с тези в чл. 495а.

Чл. 495г.

Срокът на валидност на последващата проверка на разходомери за газ може да бъде удължен при наличие на условия за статистически контрол и успешна проверка на извадка от партидата. Методът за статистически контрол се прилага, ако предходната проверка не е изтекла и разходомерите могат да бъдат групирани в партида. Групирането е допустимо при определени условия, свързани с производителя, годината на производство, работните условия и датата на предходната проверка. При демонтаж и транспортиране на разходомерите трябва да се вземат мерки за запазване на техните характеристики, а периодът на демонтаж и транспортиране не трябва да надвишава един месец. След демонтаж, разходомерите се продухват и запечатват.

Чл. 496

Наредбата регламентира изискванията за стендове за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства. Стендовете трябва да измерват спирачната ефективност и осовото натоварване на превозни средства от категории М, N, O и L, с изключение на L1e, L2e и L6e. За моторни превозни средства с две колела от категория L е задължително едновременното измерване на спирачните сили и натоварването на ос. За превозни средства от категория М над 3,5 тона, N2, N3 и ремаркета от категории О3 и О4, стендовете трябва да имат устройство за измерване на налягането в спирачната система.

Чл. 497

Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства трябва да включват ролкова система, везна за измерване натоварването на ос, показващо устройство, система за управление и обработка на данни с интерфейс за пренос на данни, и печатащо устройство.

Чл. 498

Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства, които са оборудвани с автоматично или полуавтоматично устройство за настройване, не трябва да извършват измервания, преди да бъдат настроени. Всички съставни части и конфигурации, оказващи влияние върху техническите и метрологичните характеристики на тези стендове, трябва да бъдат адекватно защитени от неправомерни въздействия.

Чл. 499

Наредбата определя изискванията за метрологичен контрол на ролките, използвани за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства. Периферната скорост на ролките трябва да бъде между 2 km/h и 7 km/h. Диаметърът на ролките не трябва да е по-малък от 165 mm, а за тежки превозни средства - не по-малък от 200 mm. Производителят трябва да декларира минимален коефициент на сцепление от 0,7 при сухи условия и 0,5 при мокри. Работната повърхност на ролките не трябва да поврежда гумите, а стендът трябва да се изключва автоматично при прекомерно приплъзване.

Чл. 500

Наредбата определя обхвата на измерване на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства. За моторни превозни средства от категория L, обхватът е от 0 до 3 kN. За МПС от категории М до 3,5 тона и ремаркета О1 и О2, обхватът е от 0 до 8 kN. За МПС над 3,5 тона и ремаркета О3 и О4, обхватът е от 0 до 40 kN. При измерване на натоварването на ос, максималният обхват за категория L е до 10 kN, за МПС до 3,5 тона и ремаркета О1 и О2 - до 40 kN, а за МПС над 3,5 тона и ремаркета О3 и О4 - до 200 kN.

Чл. 501

Чл. 501 от наредбата определя максимално допустимите грешки за стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства. Грешките не трябва да надвишават ± 3 % за показанията на спирачната сила и натоварването на ос, както и 3 % за повторяемостта на тези измервания. Освен това, стендовете трябва да работят в рамките на допустимите грешки при температура на околната среда, зададена от производителя.

Чл. 502

Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства подлежат на одобряване на типа и първоначална проверка преди пускането им на пазара или в действие. След това те трябва да преминават последващи проверки. При изследването на типа се проверява съответствието им с изискванията на наредбата. За комбинирани стендове е необходимо да се спазват определени грешки за всеки обхват, както е посочено в предходни членове.

Чл. 503

Член 503 от наредбата предвижда, че за изследване на типа на стендове, предназначени за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства, е необходимо да се представи един образец от устройството.

Чл. 504

Изпитването на средствата за измерване се извършва с лостово натоварващо устройство, тежести и силомер, като се прави в минимум 5 точки от обхвата на измерване. Границите на грешката на измервателните устройства трябва да бъдат поне три пъти по-малки от тези на проверявания стенд.

Чл. 505

Наредбата регламентира проверките на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства. Първоначалните и последващите проверки включват измервания на диаметъра на ролките, периферната скорост, максимално допустимата грешка на системата за измерване на спирачната сила и натоварването на ос. Проверките се извършват с лостово натоварващо устройство, тежести и силомер на минимум 3 точки от обхвата на измерване.

Чл. 506

Чл. 506 от Наредбата описва алкохоломерите и ареометрите за алкохол като средства за измерване на концентрацията на етилов алкохол в смеси от вода и етанол. Алкохоломерите могат да бъдат стъклени или с цифрова индикация. Те се делят на масови и обемни: масовите измерват алкохолната концентрация по маса, а обемните - по обем. Ареометрите измерват плътността на сместа от вода и етанол.

Чл. 507

Стъклените алкохоломери и ареометрите за алкохол трябва да бъдат градуирани при температура 20°С, в съответствие с Международните алкохолометрични таблици. Те се градуират за отчитане по свободната хоризонтална повърхност на течността.

Чл. 508

Стъклените алкохоломери и ареометрите за алкохол са изработени от стъкло и имат цилиндрично тяло с конусовидно или полусферично дъно, което предотвратява задържането на въздушни мехурчета. Освен това, те разполагат с кухо цилиндрично стъбло, което е свързано със стопяване към горната част на тялото и има затворен горен край.

Чл. 509

Външната повърхност на стъклените алкохоломери или ареометри за алкохол трябва да бъде симетрична спрямо главната ос. При напречен разрез не трябва да се наблюдават резки изменения в конструкцията.

Чл. 510

Долната част на стъкления алкохоломер или ареометър за алкохол трябва да има неподвижно закрепен запълващ материал, който регулира масата на измервателното средство.

Чл. 511

Стъблото на стъкления алкохоломер или ареометър за алкохол трябва да бъде с нанесена скала на цилиндричен носител, който е неподвижно закрепен към вътрешността на устройството.

Чл. 512

Стъклото, използвано за изработка на стъклени алкохоломери и ареометри за алкохол, трябва да бъде прозрачно и без дефекти, които да затрудняват отчитането. Коефициентът на обемно разширение на стъклото трябва да е (25 ± 2).10-6°С-1.

Чл. 513

Наредбата определя изискванията за стъклените алкохоломери и ареометри за алкохол. Запълващият материал в тях трябва да бъде закрепен към дъното. След производството, те трябва да бъдат поставени в хоризонтално положение за 1 час при температура 80°С и след това да се охлаждат. Важно е да плават под максимален ъгъл от 1°30'. Термометрите, които са част от тези уреди, трябва да отговарят на специфични изисквания.

Чл. 514

Стъклените алкохоломери и ареометрите за алкохол следва да имат само една скала, която е нанесена на матова повърхност. Основата на уреда трябва да бъде фиксирана в стъблото с обозначение за евентуално разместване на скалата. Освен това, основата, скалата и надписите не трябва да се деформират или избледняват при температура от 70°С за 24 часа.

Чл. 514а

Според Чл. 514а от Наредбата, алкохоломерите и ареометрите за алкохол с цифрова индикация имат възможност да показват резултатите от измервания в три различни формата: процент по обем, процент по маса и килограми на кубичен метър (kg/m3).

Чл. 515

Наредбата определя изискванията за стъклените алкохоломери, които трябва да имат номинална скала, градуирана в масови или обемни проценти. Обхватът на скалата не трябва да надвишава 10 % от измервания алкохол, а деленията на скалата трябва да са 0,1 %. Освен това, всяка скала трябва да включва между 5 и 10 допълнителни деления под и над номиналния обхват.

Чл. 515а

Според наредбата, разделителната способност на масови или обемни алкохоломери с цифрова индикация трябва да бъде 0,01 % или 0,02 %.

Чл. 516

Стъклените ареометри за алкохол трябва да имат номинална скала, градуирана в килограми на кубичен метър, с обхват не по-голям от 20 kg/m3 и скално деление 0,2 kg/m3. Скала трябва да включва от 5 до 10 допълнителни деления под и над границите на номиналния обхват, без да се разширява над 1000 kg/m3.

Чл. 516а

Според наредбата, ареометрите, които имат цифрова индикация, трябва да притежават определена разделителна способност. Тази разделителна способност може да бъде 0,01 kg/m3, 0,02 kg/m3 или 0,05 kg/m3.

Чл. 517

Скалните деления на измервателните средства трябва да са разположени в равнини, перпендикулярни на вертикалната ос, да бъдат с черен цвят и ясно означени, освен тези под номиналния обхват. Освен това, те трябва да са ярко очертани с дебелина не по-голяма от 0,2 mm. Дължината на линиите трябва да е пропорционална на обиколката на стъблото, като късите линии са най-малко една пета, средните - една трета, а дългите - една втора.

Чл. 518

Наредбата определя изискванията за маркировка на алкохоломери. Всеки десети скален знак на устройството трябва да бъде отбелязан с дълга линия, а между дългите линии трябва да бъдат разположени четири къси линии, една средна и още четири къси линии. Само дългите линии се обозначават с цифри.

Чл. 519

Наредбата определя изискванията за маркировка на ареометри за алкохол. Всеки пети скален знак трябва да бъде обозначен с дълга линия, а между дългите линии се поставят четири къси линии. Цифри се използват само за обозначаване на петите или десетите линии.

Чл. 520

Член 520 от наредбата предвижда, че на линиите, които определят номиналния обхват на скалата на измервателните средства, трябва да бъдат нанесени цели цифрови означения. Останалите цифри на ареометрите за алкохол могат да се представят чрез съкратени означения.

Чл. 521

Наредбата определя изискванията за стъклените алкохоломери и ареометри за алкохол, които трябва да имат нанесени определени данни. Вътре в средството за измерване трябва да са четливо и неизтриваемо записани класът на точност, единицата за измерване и работната температура на градуирането, надписът "етанол", наименованието или търговската марка на производителя, идентификационният номер и знакът за одобрен тип. Освен това, върху тялото на устройството може да бъде отбелязана масата му, закръглена до милиграм.

Чл. 521а

Според Чл. 521а от Наредба за средствата за измерване, алкохоломерите и ареометрите за алкохол с цифрова индикация трябва да имат неизтриваемо означение, което включва: наименованието или търговската марка на производителя, типа и идентификационен номер, както и годината на производство.

Чл. 522

Чл. 522 от наредбата определя изискванията за стъклени алкохоломери и ареометри за алкохол относно знака за първоначална проверка. Знакът трябва да бъде поставен на задната страна в горната трета част и не трябва да променя масата на уреда. Нанасянето на знака става по пясъчноструен метод, като буквите и цифрите са незаличими. Не се допуска поставянето на други знаци върху уредите в употреба.

Чл. 523

Наредбата определя класовете на точност за стъклените алкохоломери и ареометрите за алкохол. Клас I изисква дължина на деление не по-малка от 1,5 mm и без вграден термометър. Клас II изисква дължина на деление не по-малка от 1,05 mm, със или без вграден термометър. Клас III изисква дължина на деление не по-малка от 0,85 mm, със или без вграден термометър.

Чл. 524

Наредбата определя изискванията за външния диаметър и стъблото на стъклените алкохоломери и ареометри. Външният диаметър на тялото трябва да бъде между 19 и 40 mm, а стъблото - поне 3 mm за клас I и II и 2,5 mm за клас III. Дължината на стъблото след най-горния скален знак трябва да е минимум 15 mm, а напречното сечение на стъблото трябва да се запазва по дължината на цялата скала и най-малко 5 mm под най-долния скален знак.

Чл. 524а

Наредбата определя изискванията за алкохомери и ареометри за алкохол с цифрова индикация. Производителят е задължен да определи обхвата на измерване, климатичните, механичните и електромагнитните условия на околната среда, както и параметрите на електрическото захранване. Влиянието на определените условия трябва да е такова, че изменението на резултата от измерване да не надвишава максимално допустимата грешка.

Чл. 525

Наредбата определя максимално допустимите грешки на стъклените алкохоломери и ареометри за алкохол, които са: ± 0.5 скално деление за клас I и ± 1 скално деление за класове II и III за всяко отчетено показание.

Чл. 525а

Наредбата определя максимално допустимите грешки при изпитване и първоначална проверка на алкохоломери и ареометри за алкохол с цифрова индикация. За алкохоломерите и ареометрите, грешките трябва да бъдат ± 0,1 % за алкохолна концентрация и ± 0,2 kg/m3 за плътност. За алкохоломери, измерващи алкохолна концентрация в % по обем и екстракт в градус Плато, грешките трябва да са ± 0,1 % за алкохолна концентрация и ± 0,1 °Р за екстракт.

Чл. 525б

Наредбата определя максимално допустимите грешки при последваща проверка на алкохоломери и ареометри с цифрова индикация. За алкохоломери и ареометри за алкохол, грешките трябва да са ± 0,2 % за алкохолна концентрация и ± 0,4 kg/m3 за плътност. За алкохоломери, измерващи алкохолна концентрация в % по обем и екстракт в градус Плато, грешките трябва да бъдат ± 0,2 % за алкохолна концентрация и ± 0,2 °Р за екстракт в градус Плато.

Чл. 526

Стъклените алкохоломери и ареометрите за алкохол могат да се пускат на пазара или в действие единствено след одобряване на типа и извършване на първоначална проверка.

Чл. 526а

Алкохоломерите и ареометрите за алкохол с цифрова индикация могат да се пускат на пазара и/или в действие единствено след одобряване на типа и извършване на първоначална проверка. След това те подлежат на редовни последващи проверки.

Чл. 527

За одобряване на типа на алкохоломери и ареометри за алкохол е необходимо да се представят два образеца. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 528

Чл. 528 от Наредбата предвижда, че първоначалната и последващата проверка на средствата за измерване трябва да се извършват най-малко в три точки от обхвата на измерване. Тази разпоредба е важна за осигуряване на точност и надеждност при измерванията.

Чл. 529

Термометрите, използвани с алкохоломери и ареометри за алкохол, могат да бъдат вградени или самостоятелни. За алкохоломери и ареометри от клас I се използват метални съпротивителни или стъклено-живачни термометри, докато за класове II и III могат да се използват вградени стъклено-живачни термометри.

Чл. 530

Вграденият термометър трябва да бъде градуиран на интервали от (0,1, 0,2 или 0,5)°С и не е необходимо да има скален знак за 0°С. Дебелината на линиите на скалата не трябва да надвишава една пета от широчината на скалното деление. Минималните ширини на скалното деление са 0,8 mm за термометри с градуировка 0,1°С и 0,2°С и 1 mm за термометри с градуировка 0,5°С.

Чл. 531

Съпротивителните термометри, използвани заедно с алкохоломери и ареометри от клас I, трябва да имат максимално допустима грешка при измерване на температурата на сместа от вода и алкохол от ± 0,10°С.

Чл. 532

Стъклено-живачните термометри, използвани с алкохоломери и ареометри за алкохол от клас I, трябва да са градуирани на 0,1°С или 0,5°С и да имат скален знак за 0°С. Минималната широчина на скалното деление е 0,8 mm, а дебелината на линиите не трябва да надвишава една пета от широчината на скалното деление.

Чл. 533

Стъклено-живачните термометри, използвани с алкохоломери и ареометри от класове II и III, трябва да бъдат градуирани в диапазоните 0,1, 0,2 или 0,5°С и да имат скален знак за 0°С. Минималната широчина на скалното деление е 0,8 mm за термометри, градуирани на 0,1°С или 0,2°С, и 1,0 mm за термометри, градуирани на 0,5°С. Дебелината на линиите не трябва да надвишава една пета от широчината на скалното деление.

Чл. 534

Наредбата определя максимално допустимите грешки за вградените термометри в зависимост от градуировката им. За термометри, градуирани през 0,1°С, грешката не трябва да надвишава ± 0,1°С. За термометри с градуировка през 0,2°С или 0,5°С, допустимата грешка е ± 0,2°С.

Чл. 535

Според Наредбата за средствата за измерване, максимално допустимите грешки на съпротивителните и стъклено-живачните термометри, използвани с алкохоломери и ареометри за алкохол от клас I, трябва да бъдат плюс/минус едно скално деление.

Чл. 536

Наредбата определя максимално допустимите грешки за стъклено-живачните термометри, използвани с алкохоломери и ареометри за алкохол. За термометри, градуирани през 0,1°С, грешката е ± 0,1°С. За термометри, градуирани през 0,2°С или 0,5°С, грешката е ± 0,2°С.

Чл. 537

Стъклено-живачните термометри, които се използват заедно с алкохоломери и ареометри при определяне на алкохолна концентрация, могат да бъдат пуснати на пазара или в действие след извършване на първоначална проверка. След това те не подлежат на последващи проверки.

Чл. 538

Съпротивителните термометри, използвани с алкохоломери и ареометри за алкохол, трябва да преминат първоначална проверка преди пускането им на пазара или в действие. След това те подлежат на последващи проверки за осигуряване на точност и надеждност при измерване на алкохолна концентрация.

Чл. 539

Член 539 от наредбата предвижда, че грешката на термометри при проверка трябва да бъде определена в най-малко три точки от обхвата на скалата. Раздел XXII на наредбата се отнася до димомерите.

Чл. 540

Димомерите са специализирани средства за измерване, предназначени за определяне на димността на отработените газове от дизелови двигатели. Те функционират чрез измерване на количеството светлина, преминаваща през обем, запълнен с изгорели газове, и се състоят от измервателна сонда, шлаух, измервателна камера, неутрален оптичен филтър и система за обработка на данни.

Чл. 541

Светлинният източник, използван в измервателните средства, трябва да бъде лампа с нажежена до бяло жичка, която да има температура в диапазона от 2800 К до 3250 К. Алтернативно, може да се използва и зелена светлина от предавателен диод, чийто спектрален пик да попада между 550 nm и 570 nm.

Чл. 542

Приемникът за измервателни средства трябва да бъде фотоклетка или фотодиод, като може да се използва филтър, ако е необходимо.

Чл. 543

Наредбата определя изискванията за конструкция и работа на димомери, които измерват димността на изгорели газове. Конструкцията трябва да осигурява равномерно запълване на газовата камера с изгорели газове при работа на двигателя на пълно натоварване. Вътрешната повърхност на газовата камера не трябва да отразява светлина, за да не се изменят показанията с повече от 0,5 % димност. Температурата на изгорелите газове по време на измерването трябва да бъде между 70°С и максимално допустимата температура, посочена от производителя, като отклонението в показанията не трябва да надвишава 2 % димност.

Чл. 544

Според Чл. 544 от Наредбата, времето за загряване и стабилизиране на димомера не трябва да превишава 15 минути.

Чл. 545

Димомерите трябва да функционират при нормални условия, включващи подходящи температурни и влажностни граници, атмосферно налягане от 800 hPa до 1060 hPa, минимални механични влияния, определени параметри на електрическото захранване и ограничено влияние на електромагнитни смущения, за да не надвишават допустимата грешка при измервания.

Чл. 546

Димомерът трябва да разполага с линейна скала за измерване на димност от 0 % до 100 % с разделителна способност под 0,1 %. Може да има и втора скала за коефициента на поглъщане на светлината в обхват от 0 m-1 до минимум 10 m-1 с разделителна способност най-малко 0,01 m-1. Зависимостите между димността и коефициента на поглъщане на светлината са описани в приложение № 30.

Чл. 547

Дрейфът на нулата и пълната скала на димомера не трябва да надвишава 0,5% димност или 2% от пълната скала, при измерване с продължителност 1 час. За димомери, отчитат стойности на коефициента на поглъщане, дрейфът на нулата и пълната скала трябва да е не по-голям от 0,025 m-1 или 2% от пълната скала, също при измерване 1 час.

Чл. 548

Наредбата определя максимално допустимите грешки за димомери, които подлежат на метрологичен контрол. За димността грешката е ± 2 %, а за коефициента на поглъщане на светлината е ± 0,15 m-1.

Чл. 549

Димомерите могат да бъдат пуснати на пазара или в действие само след одобряване на типа и извършване на първоначална проверка. Освен това, те подлежат на редовни последващи проверки, за да се гарантира тяхната точност и надеждност.

Чл. 550

За одобряване на типа на димомерите е необходимо да се представят три образеца. Тази процедура е част от метрологичния контрол, който гарантира точността и надеждността на измервателните средства.

Чл. 551

Чл. 551 определя изискванията за изпитване на типа на измервателни средства с неутрални оптични филтри. Изпитването трябва да се проведе в минимум 3 точки от обхвата на измерване. Неутралните оптични филтри трябва да имат стойности за димност между 15 % и 80 % с неопределеност ± 1 %, както и за коефициент на поглъщане на светлината между 1,5 m-1 и 2 m-1 с неопределеност ± 0,05 m-1.

Чл. 552

Член 552 от наредбата предвижда, че първоначалната и последващите проверки на измервателните средства трябва да се извършват с неутрални оптични филтри в поне две точки от обхвата на измерване. Раздел XXIII от наредбата е посветен на газоанализаторите, които измерват отработените газове от моторни превозни средства.

Чл. 553

Газоанализаторите за отработени газове от моторни превозни средства са специализирани средства за измерване, които служат за определяне на обемните части на въглероден оксид, въглероден диоксид, въглеводороди и кислород. Те могат също да измерват параметъра ламбда. Газоанализаторите се състоят от сонда, тръби за отвеждане на пробите, помпа, кондензатор, филтър, входове за нулев газ, детекторно устройство и система за обработка на данни.

Чл. 553а

Наредбата определя, че техническите изисквания важат за газоанализатори, които измерват отработени газове от моторни превозни средства и са от одобрен тип. Тези изисквания са част от метрологичния контрол на средствата за измерване.

Чл. 554

Газоанализаторите, които имат автоматично или полуавтоматично устройство за настройване, трябва да бъдат настроени преди да извършват измервания. Без предварителна настройка е недопустимо да се правят измервания с тези устройства.

Чл. 555

Газоанализаторите трябва да измерват въглеводороди в ppm по обем, в еквиваленти на n-хексан и могат да бъдат настроени с пропан. Коефициентът на еквивалентност между пропан и хексан (PEF) се определя за всеки индивидуален газоанализатор с 3 значещи цифри и обикновено варира между 0,490 и 0,540.

Чл. 556

Газоанализаторите с канал за въглеводороди са задължени да откриват остатъчни въглеводороди в работната система. Измервания не могат да се извършват, ако концентрацията на остатъчни въглеводороди надвишава 20 ppm по обем n-хексан.

Чл. 557

Нормалните условия на употреба на газоанализаторите включват: 1) подходящи температурни и влажностни граници, с възможност за отопление; 2) атмосферно налягане в границите 860 hPa до 1060 hPa за клас 0 и I, и 800 hPa до 1040 hPa за клас II; 3) максимално съдържание на остатъчни въглеводороди до 20 ppm за клас 0 и I; 4) условия на работа без съществени вибрации и удари; 5) определени параметри на електрическото захранване; 6) минимално влияние на електромагнитни смущения, което не надвишава допустимата грешка.

Чл. 558

Газоанализаторите на отработените газове от моторни превозни средства се класифицират в клас 0 и I или клас II, в зависимост от минималните обхвати на измерване, скалните интервали и максимално допустимите грешки, определени в приложение № 31.

Чл. 559

Член 559 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, определя, че максимално допустимите грешки на газоанализаторите за отработени газове от моторни превозни средства трябва да съответстват на изискванията, посочени в приложение № 31.

Чл. 560

Член 560 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били съдържани в този член, вече не са в сила и не подлежат на прилагане.

Чл. 561

Според Чл. 561 от Наредбата, показанията на измерванията на СО, СО2 и НС трябва да достигнат 95 % от крайните стойности за не повече от 15 секунди. За измерването на О2, показанието трябва да достигне 0,1 % от крайната стойност за не повече от 60 секунди.

Чл. 562

Член 562 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 563

Чл. 563 от Наредбата за средствата за измерване предвижда, че газоанализаторите за отработени газове от моторни превозни средства, които са пуснати на пазара или в действие, подлежат на последващи проверки. Тези проверки се отнасят както за устройства, пуснати на пазара по реда на преходните и заключителните разпоредби на наредбата за съществените изисквания, така и за устройства, които са оценени и удостоверени за съответствие със съществените изисквания на същата наредба.

Чл. 564

Член 564 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с публикуването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 565

Наредбата определя изискванията за метрологичен контрол на газоанализаторите за отработени газове от моторни превозни средства. Първоначалната и последващите проверки трябва да се извършват със сертифицирани газови смеси в три точки от обхвата на измерване. Проверките включват проверка на напрежението на захранване, херметичност, време за реакция, наличие на остатъчни въглеводороди, грешки на газоанализатора, активиране на устройство за отчитане на нисък поток и проверка на кислородния сензор с различни газови смеси.

Чл. 566

Чл. 566 от наредбата определя изискванията за газовите смеси, използвани за проверка на газоанализатори на отработени газове от моторни превозни средства. Газовите смеси трябва да отговарят на стойности, посочени в приложение № 32. Съдържанието на компонентите в смесите трябва да се изразява в моларни или обемни части, а сертифицираната стойност на компонентите да има неопределеност до ± 1 %. За въглеводороди с концентрация 1000 ppm или по-ниска, неопределеността е до ± 2 %. Раздел XXIV, касаещ средствата за измерване на хектолитрова маса, е отменен с изменения от 2015 г.

Чл. 567

Член 567 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с Държавен вестник, брой 22 от 2015 г., и влезе в сила на 01.12.2015 г.

Чл. 568

Член 568 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г., и е в сила от 01.12.2015 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са валидни и не се прилагат.

Чл. 569

Член 569 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година, и влиза в сила на 1 декември 2015 година.

Чл. 570

Член 570 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, бр. 22 от 2015 г. и влиза в сила от 01.12.2015 г.

Чл. 571

Член 571 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година, и влезе в сила на 1 декември 2015 година.

Чл. 572

Член 572 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година, и влезе в сила на 1 декември 2015 година.

Чл. 573

Член 573 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година, и влязъл в сила на 1 декември 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 574

Член 574 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г., като отменянето влиза в сила от 01.12.2015 г.

Чл. 575

Член 575 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година, с влизане в сила от 1 декември 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 576

Член 576 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г., и влиза в сила от 01.12.2015 г.

Чл. 577

Наредбата регламентира средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Член 577 е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.12.2015 г. Раздел XXV обхваща индивидуални дозиметри и дозиметрични системи, като подчертава важността на дозиметрите.

Чл. 578

Наредбата определя изискванията, които важат за активните и пасивните индивидуални дозиметри, както и за системите за индивидуален дозиметричен контрол. Тези изисквания са важни за осигуряване на точността и надеждността на измерванията, свързани с дозиметрията.

Чл. 579

Наредбата определя видовете индивидуални дозиметри, които подлежат на метрологичен контрол. Активните индивидуални дозиметри включват електронни и кондензаторни дозиметри с директно отчитане, докато пасивните индивидуални дозиметри са термолуминесцентни и филмови. Пасивните дозиметри се състоят от устройство с детектори, отчитащо устройство, компютър със софтуер за управление и допълнителни устройства за функциониране на системата.

Чл. 580

Член 580 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 581

Наредбата определя различни видове индивидуални дозиметри, които подлежат на метрологичен контрол. Индивидуалните електронни дозиметри измерват индивидуална еквивалентна доза и мощност на доза от фотонно, неутронно и бета-лъчение. Индивидуалните кондензаторни дозиметри измерват експозиция или погълната доза от фотонно лъчение. Пасивните индивидуални дозиметри са предназначени за измерване на индивидуална еквивалентна доза.

Чл. 582

Член 582 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до този момент, вече не са приложими.

Чл. 583

Индивидуалните дозиметри, подлежащи на метрологичен контрол, трябва да имат подходящи размери и маса за носене върху работното облекло. Те трябва да разполагат с приспособление за закрепване и да имат ясно маркирана точка за измерваната величина.

Чл. 584

Член 584 от Наредба за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 585

Дозиметрите, подлежащи на метрологичен контрол, трябва да бъдат проектирани така, че да не задържат радиоактивно замърсяване. Освен това, те трябва да могат лесно да се дезактивират, за да се осигури безопасна работа с тях.

Чл. 586

Чл. 586 от наредбата определя изискванията за електронните дозиметри, свързани с претоварването им. Според текста, дозиметрите трябва да показват претоварване при надвишаване на определени нива на мощността на еквивалентната доза. За уреди с горна граница на измерване 0,1 Sv.h-1, претоварването се показва при сто пъти надвишаване на обхвата, а за уреди с горна граница 10 Sv.h-1 - при десет пъти надвишаване. Освен това, дозиметрите трябва да могат да възстановят работоспособността си след отстраняване на претоварването.

Чл. 587

Електронните дозиметри са задължени да издават звуков и/или светлинен сигнал, когато достигнат определено ниво на еквивалентната доза и/или мощността на еквивалентната доза. Това ниво трябва да бъде настраиваемо от оператора.

Чл. 588

Наредбата определя обхвата на измерване на индивидуалните електронни дозиметри по мощност на еквивалентната доза. За фотонно и високоенергийно бета-лъчение, диапазонът е от 1 µSv.h-1 до 1 Sv.h-1, а за неутрони - от 10 µSv.h-1 до 0,1 Sv.h-1.

Чл. 589

Наредбата определя обхвата на измерване на индивидуалните електронни дозиметри по еквивалентна доза. За фотонно и високоенергийно бета-лъчение, обхватът е от 1 µSv до 1 Sv. За неутрони, обхватът е от 10 µSv до 1 Sv.

Чл. 590

Индивидуалните кондензаторни дозиметри и пасивните индивидуални дозиметри трябва да измерват радиация в диапазона от 10 µSv до 10 Sv.

Чл. 591

Член 591 от Наредбата за средствата за измерване, който е предвиждал определени условия или разпоредби, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 592

Наредбата определя допустимите граници на основната грешка при измерване с електронни дозиметри и други типове дозиметри. Основната грешка на електронния дозиметър при нормални условия не трябва да надвишава ± 15 % за еквивалентна доза и ± 20 % за мощност на еквивалентната доза при енергия 662 keV от 137Cs. За най-малката декада или скала на мощност на еквивалентната доза е допустима грешка до ± 30 %. За кондензаторни, термолуминесцентни и филмови дозиметри основната грешка също не трябва да надвишава ± 15 % при същата енергия.

Чл. 593

Според чл. 593 от Наредбата за средствата за измерване, индивидуалният електронен дозиметър трябва да показва новата стойност на мощността на еквивалентната доза с грешка не по-голяма от 10 % в рамките на 5 секунди след скокообразна промяна. Това изискване важи за стойности на мощността на еквивалентната доза, които надвишават 100 mSv.h-1.

Чл. 594

Наредбата определя допустимите граници на нелинейност за активни и пасивни дозиметри. За активните дозиметри, нелинейността не трябва да надвишава ± 15 %. За пасивните дозиметри, в диапазона от 10 µSv до 10 Sv, нелинейността трябва да бъде между -9 % и 11 %.

Чл. 595

Член 595 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикуване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 596

Наредбата определя статистическите флуктуации, допустими за показанията на индивидуалните електронни и пасивни дозиметри. За електронни дозиметри: (1) Флуктуации за еквивалентна доза: до 15% за доза ≤ 1 µSv, до (16-Н)% за доза от 1 до 11 µSv, до 5% за доза > 11 µSv. (2) Флуктуации за мощност на еквивалентна доза: до 20% за мощност ≤ 10 µSv/h, до (21-0.1.Н)% за мощност от 10 до 60 µSv/h, до 15% за мощност > 60 µSv/h. За пасивни дозиметри: до 15% за доза ≤ 1 mSv, до (16-Н)% за доза от 1 до 11 mSv, до 5% за доза > 11 mSv.

Чл. 596а

Наредбата определя изискванията за показанията на активните и пасивните индивидуални дозиметри. Активните дозиметри трябва да дават показания в границите от -29% до 67% за енергия на фотоните от 80 keV до 1,5 MeV или от 20 keV до 150 keV при ъгли на облъчване от 0° до ±60°. Пасивните дозиметри също трябва да се вписват в границите от -29% до 67%, но за енергия на фотоните от 30 keV до 250 keV и при същите ъгли на облъчване.

Чл. 597

Активните индивидуални дозиметри могат да бъдат пуснати на пазара или в действие само след одобрение на типа и извършване на първоначална проверка. След това те подлежат на последващи проверки. За одобрение на типа се изискват три образеца от дозиметрите. При установяване на несъответствие с изискванията, могат да се изискат допълнителни образци.

Чл. 597а

Пасивните индивидуални дозиметри, които се използват в дозиметрични системи, трябва да преминат първоначална проверка, преди да бъдат пуснати на пазара или в действие. След това те подлежат на последващи проверки, за да се осигури тяхната точност и надеждност.

Чл. 598

Чл. 598 регламентира изпитването и първоначалната проверка на индивидуалните дозиметри. Според него, проверките се извършват с рентгеново и гама-лъчение от определени нуклиди. Конкретно, рентгеновото лъчение трябва да бъде със средна енергия 45 keV, 79 keV, 104 keV и 208 keV, а гама-лъчението - от нуклидите 137Cs и 60Co. Допуска се също така да се използва лъчение от нуклидите 241Am, 137Cs и 60Co за целите на проверката.

Чл. 599

Чл. 599 от Наредбата предвижда, че изпитването и проверката на индивидуалните дозиметри се осъществяват с помощта на воден фантом с размери 30 x 30 x 15 см. Това е важно изискване за осигуряване на точността и надеждността на измерванията, извършвани с тези устройства.

Чл. 600

Наредбата определя изискванията за метрологичен контрол на дозиметри. При одобряване на типа и първоначалната проверка се изследват измервателният обхват, основната грешка, статистическите флуктуации, зависимостта от енергията на лъчението и нивата на сигнализация. При последваща проверка се проверяват основната грешка и нивата на сигнализация, а след ремонт - и измервателният обхват и линейността на показанията.

Чл. 601

Член 601 определя уредите за радиационен контрол, които могат да бъдат преносими, транспортируеми или стационарни и се използват за осигуряване на радиационна защита. Те измерват амбиентна еквивалентна или погълната доза, мощност на дозата от фотонно лъчение, еквивалентна доза и мощност на неутрони, специфична повърхностна активност и концентрация на радиоактивни аерозоли и газове във въздуха.

Чл. 601а

Чл. 601а регламентира преносимите и транспортируемите уреди за радиационен контрол, които се състоят от детекторен елемент и показващо устройство. Тези компоненти могат да бъдат в един корпус или в отделни блокове. Когато едно показващо устройство може да приема различни детекторни елементи, те се наричат комбинирани уреди. Ако комбинираният уред измерва няколко величини по чл. 601, те се считат за отделни средства за измерване.

Чл. 602

Стационарните системи за радиационен контрол се състоят от детекторни елементи и показващо устройство. Измервателната верига, включваща детекторен елемент, показващо устройство и свързващи технически средства, образува измервателен канал. Тези системи могат да имат един или повече измервателни канали.

Чл. 602а

Стационарните системи за радиационен контрол, които измерват мощността на амбиентната еквивалентна доза, погълнатата доза, въздушната керма или експозицията от радиационното поле на околната среда, се наричат системи за мониторинг на радиационния фон. Тези системи могат да имат един или повече измервателни канала.

Чл. 603

Уредите за радиационен контрол и мониторинг трябва да бъдат проектирани да не реагират на електромагнитни полета и йонизиращи лъчения, освен на тези, които измерват. Те не трябва да задържат радиоактивни вещества и трябва да позволяват лесна дезактивация. Корпусите на измервателните средства трябва да са устойчиви на механични въздействия, влага и прах.

Чл. 604

Уредите и системите за измерване трябва да бъдат защитени от непозволени действия, които биха могли да доведат до промяна на техните метрологични характеристики. Това е необходимо за осигуряване на точността и надеждността на измерванията.

Чл. 605

Член 605 от НАРЕДБА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които той е съдържал, вече не са в сила.

Чл. 606

Скалата на уредите и системите за измерване може да бъде както аналогова, така и цифрова, съгласно измененията в наредбата от ДВ, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 607

Преносимите уреди за радиационен контрол трябва да функционират непрекъснато минимум 8 часа. Освен това, уредите и системите трябва да запазват работоспособността си след 10-кратно претоварване на обхвата на измерване за период от 5 минути.

Чл. 608

Стационарните системи за мониторинг на радиационния фон трябва да бъдат проектирани да работят непрекъснато, като при загуба на захранването измерените резултати да се запазват за определен период от време.

Чл. 609

Член 609 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 610

Чл. 610 от наредбата предвижда, че уредите за измерване на еквивалентна доза, мощност на еквивалентната доза от фотонно лъчение, замърсеност на повърхности и концентрация на радиоактивни аерозоли и газове могат да бъдат оборудвани с контролен радиоактивен източник. Този източник позволява периодична проверка на изправността на уредите.

Чл. 611

Член 611 от Наредбата за средствата за измерване, който е свързан с метрологичния контрол на измервателните средства, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 612

Член 612 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 613

Наредбата регламентира изискванията към системите за мониторинг на радиационния фон. Тези системи трябва да имат устройства за периодична проверка на изправността. Измервателните устройства трябва да могат да се свързват с централен пулт за управление, където се изпращат резултатите от измерванията. Алармените устройства трябва да подават светлинен и звуков сигнал, който да се дублира в централния пулт. Операторът на централния пулт трябва да може да проверява работоспособността на алармените устройства.

Чл. 614

Наредбата определя обхвата на уредите за измерване на мощност на еквивалентна доза от фотонно лъчение, който трябва да бъде между 1 µSv.h-1 и 10 mSv.h-1. Стационарните системи за мониторинг на радиационния фон трябва да измерват в диапазона от 0,1 µSv.h-1 до 1,0 Sv.h-1. Уредите за измерване на замърсеност на повърхности с радиоактивни вещества трябва да имат горна граница на измерване не по-малка от 1,0.105 s-1.cm-2.

Чл. 615

Чл. 615 от наредбата изисква за уредите, измерващи замърсеност с радиоактивни вещества, да бъде предоставен алгоритъм за определяне на минимално детектируемата активност или концентрация на активността, както и условията, при които това се извършва. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 616

Наредбата определя обхвата на измерване за уреди и системи, които измерват концентрацията на радиоактивни аерозоли и газове във въздуха. За аерозоли (включително радон) обхватът е от 10 Bq/m³ до 105 Bq/m³, а за газове - от 103 Bq/m³ до 106 Bq/m³. Освен това, за уреди, измерващи еквивалентна доза, мощност на еквивалентната доза, поток и плътност на потока неутрони, обхватът е: еквивалентна доза - от 10 µSv до 1,0 Sv; мощност на еквивалентната доза - от 10 µSv/h до 1,0 Sv/h; поток неутрони - от 102 cm-2 до 105 cm-2; плътност на потока неутрони - от 101 cm-2.s-1 до 104 cm-2.s-1.

Чл. 617

Наредбата определя допустимите основни грешки при измерване на различни видове радиоактивност. При нормални условия на употреба, грешките варират от ± 20 % за измерване на еквивалентна доза до ± 40 % за концентрация на радиоактивни аерозоли и газове. При работни условия, грешката е ограничена до ± 20 %.

Чл. 617а

Чл. 617а от наредбата определя допустимите статистически флуктуации на показанията на уредите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентна доза от фотонно лъчение. За дози (мощности на доза) до 1 µSv, флуктуацията не трябва да надвишава 15%. За дози от 1 до 11 µSv, допустимата флуктуация е (16-Н) %, а за дози над 11 µSv, не повече от 5%.

Чл. 617б

Чл. 617б от наредбата определя, че показанията на уредите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентна доза от фотонно лъчение не трябва да се отклоняват повече от ±40 % за фотонна енергия в диапазона от 10 keV до 30 keV и ъгли на облъчване от 0 ° до ± 45 °. За фотонна енергия над 30 keV и ъгли на облъчване от 0 ° до ± 90 °, допустимото отклонение трябва да бъде определено от производителя.

Чл. 618

Преносимите и транспортируемите уреди за радиационен контрол могат да се пускат на пазара и/или в действие само след одобряване на типа и първоначална проверка. Те подлежат на последващи проверки. За одобряване на типа се изследва един образец, но при установяване на несъответствие могат да се изискат допълнителни образци.

Чл. 619

Стационарните системи за радиационен контрол и мониторинг на радиационния фон подлежат на първоначална проверка и последващи проверки. Първоначалната проверка се извършва в две стъпки: в лабораторни условия и на мястото на монтаж. Последващите проверки се осъществяват на мястото на използване на системите.

Чл. 620

Чл. 620 от наредбата определя, че за извършване на метрологичен контрол на уредите и системите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентна доза, се използва еталонна уредба за гама-лъчение. Тази уредба включва комплект източници с радионуклидите 241Am, 137Cs и 60Co.

Чл. 621

Наредбата определя изискванията за метрологичен контрол на уредите за измерване на замърсеност, еквивалентна доза и концентрация на радиоактивни аерозоли и газове. За контрол на замърсеността се използват еталонни източници за алфа и бета лъчение, а за еквивалентна доза - еталонна уредба за неутронен поток. При измерване на радиоактивни аерозоли и газове се използват специални еталонни източници, които трябва да бъдат калибрирани с допустима неопределеност до ±7 %.

Чл. 621а

Наредбата определя изискванията за изпитване и проверка на уредите за радиационен контрол. При одобряване на типа и първоначалната проверка се изследват измервателният обхват, основната грешка, статистическите флуктуации, зависимостта от енергията на лъчението и нивата на сигнализация. При последващи проверки се проверяват основната грешка и нивата на сигнализация, а след ремонт се проверяват и обхватът и линейността на показанията.

Чл. 622

Наредбата регламентира системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност, известни като целотелесни броячи, които идентифицират гама-излъчващи радионуклиди в организма. Тези системи служат за контрол на вътрешното облъчване на персонала, работещ в йонизираща среда. Те могат да бъдат стационарни или подвижни и да предлагат сканиращи функции или фиксирана геометрия на измерване. Определянето на инкорпорираната активност става чрез гама-спектрометричен анализ, а резултатите се изразяват в бекерели (Bq).

Чл. 623

Член 623 определя системите за измерване на активността, инкорпорирана в човешкото тяло. Те включват гама-спектрометър с детекторна система и многоканален анализатор, защита, устройство за определяне на геометрията на измерване, както и персонален компютър с подходящ софтуер за обработка и представяне на резултатите от измерванията. Член 623, алинея 2 е отменена с ДВ, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 623а

Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност, включително софтуера, трябва да бъдат защитени от неразрешени действия, които биха могли да променят метрологичните им характеристики. Това изискване е въведено с цел осигуряване на точност и надеждност на измерванията.

Чл. 624

Детекторната система, според наредбата, може да включва един или повече детектори, които могат да бъдат както подвижни, така и неподвижни. Освен това, детекторите трябва да притежават висока разделителна способност.

Чл. 625

Софтуерът на системите за измерване, свързани с инкорпорираната активност в човешкото тяло, трябва да е в състояние да идентифицира радионуклидите и да определи активността за всеки от тях.

Чл. 626

Многоканалните анализатори, които подлежат на метрологичен контрол, трябва да разполагат с минимум 4096 канала, за да отговорят на изискванията на наредбата.

Чл. 627

Чл. 627 от Наредбата за средствата за измерване, която подлежат на метрологичен контрол, предвижда защита на измервания обект от естествения радиационен фон. Тази защита може да бъде пълна или частична и трябва да осигури намаляване на фона на околната среда, за да се постигне декларираната минимална детектируема активност (MDA) в зависимост от конкретните условия на измерване.

Чл. 628

Системите за измерване на активността в човешкото тяло трябва да носят определени означения, включително наименование и/или знак на производителя, тип на системата, идентификационен номер и година на производство.

Чл. 629

Наредбата определя изискванията за техническото досие на системите за измерване на инкорпорирана в човешкото тяло активност. То трябва да включва данни за геометрията на измерването, режима на измерване, времето на измерване, вида на защитата, детекторите, идентификацията на радионуклиди, границите на откриваемост, софтуера за обработка на данни и калибриращия материал. Освен това, техническата документация трябва да съдържа метрологични характеристики като енергиен обхват, разделителна способност, относителна ефективност, отношение пик/комптън, минимална детектируема активност и форма на линията.

Чл. 630

Наредбата определя допустимите грешки на системите за измерване на активността, инкорпорирана в човешкото тяло, при условия, отговарящи на граничните стойности на влияещите величини. Радиационният гама-фон на околната среда трябва да е под 0,25 µGy.h-1. Метрологичните характеристики на системите трябва да отговарят на специфични изисквания, включително енергиен обхват от 50 kеV до 2000 kеV, разделителна способност на 60Co да е ≤ 2,8 keV, относителна ефективност ≥ 20 % и МDА за 60Co ≤ 200 Bq с човек в защитата.

Чл. 631

Съгласно Наредбата за средствата за измерване, максимално допустимата грешка на показанието на системите за измерване на активността, инкорпорирана в човешкото тяло, е 20 %. Тази грешка е оценена с използването на сертифициран сравнителен материал при определени условия на измерване.

Чл. 632

Системите за измерване на активността, инкорпорирана в човешкото тяло, могат да бъдат пуснати на пазара или в действие единствено след извършване на първоначална проверка. След това те подлежат на периодични последващи проверки, за да се осигури тяхната точност и надеждност.

Чл. 633

Наредбата определя изискванията за метрологичен контрол на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност. Първоначалната проверка включва проверка на разделителната способност, формата на линията, относителната ефективност, отношението пик/комптън, софтуера и установяване на две стойности на скоростта на броене. Последващата проверка включва подобни проверки, с акцент на възпроизводимостта на стойностите. Системите трябва да бъдат представени за проверка след извършване на необходимите настройки.

Чл. 634

Чл. 634 от Наредбата за средствата за измерване изисква използваният сравнителен материал (фантом) при изследванията да бъде сертифициран и да притежава определени характеристики. Тези характеристики включват типа на фантома (модулен, торс или цяло тяло), възможността за моделиране на човешки тела с различни размери и геометрии, информация за използваните радионуклиди, тяхното разположение, хомогенност, вид и брой на модулите, както и срок на годност.

Чл. 634а

Член 634а от Наредбата за средствата за измерване задължава еталонните източници, използвани при проверките, да бъдат калибрирани с разширена неопределеност, която не трябва да надвишава ± 7 %. В раздел XXVIII се обсъждат уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда.

Чл. 635

Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда са стационарни средства за измерване. Те са предназначени за измерване на обемна и/или масова активност на радионуклиди, които се извеждат в околната среда в газообразна, аерозолна и/или течна форма.

Чл. 635а

Наредбата определя изискванията за системите за измерване, които могат да имат един или повече измервателни канала, в зависимост от предназначението им. Един измервателен канал може да се използва за контрол на различни радиоактивни емисии, включително радиоактивни аерозоли, йод и благородни газове във въздуха, както и радионуклиди в отпадъчни води.

Чл. 636

Чл. 636 от Наредбата предвижда изисквания към системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда. Те трябва да осигуряват непрекъсната работа и да запазват резултатите от измерванията при отпадане на захранването за определен период. Времето за готовност на системата след включване не трябва да надвишава 30 минути. Освен това, системите трябва да бъдат максимално нечувствителни към електромагнитни полета и йонизиращи лъчения, освен към тези, които измерват.

Чл. 637

Член 637 от Наредбата за средствата за измерване, който е бил в сила, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са приложими.

Чл. 638

Наредбата определя изискванията за показващите устройства на измервателните системи. Те могат да бъдат аналогови или цифрови, като аналоговите устройства могат да имат линейна или логаритмична скала. Показанията на системите трябва да се изразяват в единици за обемна активност или в други подходящи производни величини.

Чл. 639

Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да бъдат оборудвани с индикация, която да показва: 1. дали системата е включена; 2. дали помпата е включена, ако е приложимо; 3. наличието или липсата на повреда; 4. наличието или липсата на аларма за превишено ниво на измерваната величина.

Чл. 640

Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда са задължени да осигуряват дистанционно отчитане и съхранение на резултатите от измерванията. Тази разпоредба е актуализирана с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 641

Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда са задължени да разполагат с устройства за периодична проверка на тяхната изправност. Тези устройства могат да бъдат както самостоятелни, така и вградени в самите системи.

Чл. 642

Член 642 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 643

Устройствата за подаване на алармен сигнал трябва да осигуряват подаването на светлинен и звуков сигнал за две независими нива на обемната активност, управлявайки поне два изхода. Системите трябва да позволяват включване на външни алармени устройства и да осигуряват проверка на работоспособността от оператора. Алармените устройства трябва да запазват състоянието си до подаване на нулиращ сигнал или автоматично да се нулират при изчезване на причината за аларма. Всеки уред трябва да има поне два режима на аларма, а работната точка не трябва да се променя извън границите 80 % Х и 120 % Х.

Чл. 644

Наредбата определя обхвата на измерване на системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда, като различните типове скали имат специфични изисквания. За линейна скала обхватът трябва да бъде между 10 % и 100 % от показанията. За логаритмична скала обхватът е между една трета от най-малката декада и пълния обхват на показание. За цифрова индикация обхватът е между втората най-малка декада и пълния обхват на показание.

Чл. 645

Чл. 645 от наредбата изисква при определени условия на функциониране да се посочва коефициент, който да установява връзката между показанията на измервателната система и активността на специален радиоактивен източник, разположен на твърда подложка.

Чл. 645а

Чл. 645а от Наредбата определя изискванията за основната грешка и линейността на показанията на измервателни системи. Според член 1, основната грешка не трябва да надвишава ±10 % при предписани условия и правилна настройка на системата. Член 2 изисква линейността на показанията да не надвишава също ±10 % за целия измервателен обхват, при същите условия.

Чл. 646

Измервателната система е задължена да индикира превишаване на горната граница на измервателния обхват, когато активността е десет пъти по-голяма от максималната допустима. След отстраняване на претоварването, системата трябва да възстанови правилната си работа.

Чл. 647

Чл. 647 определя допустимите флуктуации на показанията на измервателните средства, свързани с радиоактивността. За линейна скала, флуктуацията не трябва да надвишава 10% при активност, която дава показание, съответстващо на една трета от скалата на най-чувствителния обхват. За логаритмична и цифрова скала, също е допустима флуктуация от 10%, но за активност, която дава показание, съответстващо на най-младшата значеща декада или цифра.

Чл. 648

Чл. 648 от Наредбата за средствата за измерване предвижда, че показанията на измервателните системи, след един час работа, не трябва да се отклоняват с повече от 10% от края на скалата за линейни измервателни средства или от показанието за цифрови измервателни средства, за период от 500 часа работа.

Чл. 649

Според Чл. 649 от НАРЕДБА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ, производителят на средства за измерване е задължен да определи и посочи метод за установяване на минимално детектируемата активност и/или минимално детектируемата концентрация на активността, както и условията, при които това се извършва.

Чл. 650

Наредбата определя, че системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да преминат първоначална проверка преди да бъдат пуснати в действие, както и последващи проверки. Първоначалната проверка се извършва на два етапа: първоначално в лабораторни условия и след това на мястото на монтаж. Последващите проверки се извършват на мястото на употреба на системите.

Чл. 651

Наредбата определя условията за метрологичен контрол на системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда. Първоначалната проверка включва шест основни проверки, свързани с основната грешка, обхвата на измерване, линейността, флуктуациите, показанието при претоварване и алармените устройства. Последващата проверка е фокусирана върху повторяемостта на показанията, флуктуациите и алармените устройства.

Чл. 652

Чл. 652 от Наредбата изисква еталонните източници, използвани при проверките, да бъдат калибрирани с разширена неопределеност, която не трябва да надвишава ± 7 %. Тази разпоредба е важна за осигуряване на точността на измерванията.

Чл. 653

Наредбата определя изискванията за електромери, които подлежат на метрологичен контрол. Те включват електромери за активна и реактивна енергия с различни класове на точност, както и електромери, използвани в битова и търговска употреба. Електромерите измерват активна и реактивна енергия в еднофазни и трифазни вериги и могат да бъдат електромеханични или статични. Отчитането на показанията може да се извършва както непосредствено, така и дистанционно. Основните единици за измерване включват kWh, kvarh, kVAh, MWh, Mvarh и MVAh.

Чл. 654

Наредбата определя изискванията за проектиране и изработка на електромери, които трябва да осигурят безопасност, здравина и точност. Основните изисквания включват защита от електрически ток и висока температура, надеждно закрепване на компонентите, траен контакт на проводниците, наличие на защитно заземяване за метални конструкции, адекватни размери на клемни отвори, защита на клемите, точна градация на механичните броячи, функционалност на цифровите дисплеи, контрол на загубите на мощност и безопасна температура на работа. Стандартни стойности за електрическите величини и напрежения за различни типове свързване също са дефинирани.

Чл. 655

Електромерите трябва да отговарят на определени изисквания за точност, които включват: отклонения на напрежението от номиналната стойност в рамките на ± 10 %, отклонения на честотата от номиналната стойност в рамките на ± 5 %, и фактор на мощността, който трябва да бъде между 0,5 индуктивен и 0,8 капацитивен.

Чл. 656

Наредбата определя изискванията за електромерите, включително необходимите стойности, които производителят трябва да определи. Те включват предписано напрежение и честота, обявен ток, базов ток, максимален ток и минимален ток, свързани с работната характеристика на електромера и точността на измерванията.

Чл. 657

Класът на електромера се определя в зависимост от климатичните, механичните и електромагнитните условия на околната среда, в която ще бъде използван. Това означава, че различни условия на околната среда могат да наложат различни изисквания за клас на електромера, за да осигурят точност и надеждност в измерванията.

Чл. 658

Наредбата определя класовете електромери в зависимост от климатичните условия, в които се използват. Клас С2 е за затворени пространства с неконтролирана температура и влажност, допускащи излагане на различни атмосферни влияния. Клас С3 е за отворени пространства със средни климатични условия, без полярни и пустинни райони.

Чл. 659

Според Чл. 659 от Наредбата, електромерите, които се използват в пространства с несъществени вибрации и удари, трябва да бъдат от клас М1. Това осигурява необходимата точност и надеждност на измерванията в такива условия.

Чл. 660

Наредбата определя класовете на електромерите в зависимост от електромагнитните условия. Клас Е1 се прилага за жилищни и търговски помещения, както и за помещения за лека промишленост. Клас Е2 е предназначен за промишлени помещения.

Чл. 661

Производителят на електромери е задължен да определи нормалните условия на употреба, като за тази цел трябва да се ръководи от два основни класа: клас В и клас С. Клас В е свързан с механични условия от клас М1 и климатични условия от клас С2. Клас С съответства на механични условия от клас М1 и климатични условия от клас С3.

Чл. 662

Наредбата определя изискванията към електромерите, които подлежат на метрологичен контрол. Електромерът трябва да притежава показващо устройство, което да е видимо за потребителя, и да може да записва и показва енергия за минимум 1500 часа. Действащата тарифа трябва да бъде индикирана. При дисплей с няколко стойности, трябва да е възможно показване на всички съответни памети и идентифициране на тарифите. Показанието на натрупаната електрическа енергия не трябва да може да бъде променяно.

Чл. 663

Член 663 от наредбата определя изискванията за електромери с устройство за предварително плащане. Според първия параграф, електромерът трябва да показва стойността на оставащия кредит. Вторият параграф уточнява, че грешката в измерената консумирана електрическа енергия за единица намаляване на оставащия кредит не трябва да надвишава едно деление при стрелковия тип регистри.

Чл. 664

Чл. 664 от Наредбата за средствата за измерване изисква статичните електромери с електронен дисплей да разполагат с постоянна памет, която да съхранява данни за минимум четири месеца. Това е изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г.

Чл. 665

Наредбата определя минималните изисквания за информация, която трябва да носи всеки електромер. Тази информация включва данни за производителя, тип и знак за одобрение, брой фази и проводници, серийни номера, предписано напрежение, токове, честота, константа, клас, температура и знак за защита. Информацията трябва да бъде ясно маркирана и неизтриваема. За трифазните електромери е необходимо да се посочи и последователността на фазите. Схемите на свързване трябва да бъдат представени на електромера.

Чл. 666 НАРЕДБА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ

При одобряване на типа електромери, техническото им досие трябва да съдържа информация относно предназначението на измервателното средство, специфични данни за идентификация на типа, както и схеми на свързване и маркировка на клемите.

Чл. 667

Знаците от първоначалната проверка, известни като пломби, се поставят на електромерите по начин, който позволява достъп до вътрешните работни части единствено след тяхното разрушаване. Това осигурява защита и предотвратява неразрешен достъп до измервателните устройства.

Чл. 668

Наредбата определя класовете на точност за електромерите, които подлежат на метрологичен контрол. За електромерите за активна енергия класовете на точност са: 0,2S, 0,5S, 0,5, 1,0 и 2,0. За електромерите за реактивна енергия класовете на точност са 2,0 и 3,0. Допълнително, електромерите по чл. 653, ал. 1, т. 3 имат класове А, В и С.

Чл. 669

Наредбата определя граничните стойности на грешките за различни видове електромери. За електромеханични електромери за активна енергия (клас 0,5; 1; 2 и с индекси А и В) стойностите са по приложение № 33. За статични електромери за активна енергия (клас 1; 2; 0,2S; 0,5S и с индекси А, В и С) - приложение № 34. За статични електромери за реактивна енергия - приложение № 35.

Чл. 670

Наредбата регламентира условията за пускане на електромери на пазара и тяхната проверка. Електромерите, които подлежат на метрологичен контрол, трябва да преминат одобрение на типа и първоначална проверка, след което ще се извършват последващи проверки. Различията в изискванията за електромерите зависят от категорията, в която попадат, както е посочено в чл. 653, ал. 1.

Чл. 671

Чл. 671 от наредбата предвижда, че изследването на типа на електромери се извършва на три образеца. Лабораторията, извършваща изпитването, може да поиска допълнителни образци при определени условия, като например когато се отнася до гама-средства за измерване или при подновяване на валидността на одобрен тип.

Чл. 672

Чл. 672 от Наредбата определя условията за изместване на нулевата линия на електромери при изпитвания, когато резултатите излязат извън граничните стойности на грешката. Изместването е допустимо в зависимост от класа на точност на електромерите, като за статични и електромеханични електромери за активна енергия клас 2 е 1%, а за клас 0,2S е 0,1%.

Чл. 673

Чл. 673 от Наредбата за средствата за измерване определя последователността на изпитванията, които трябва да се проведат за одобряване на типа на електромерите. Изпитванията включват проверка на изолационни свойства, точност, електрически изисквания, електромагнитна съвместимост, климатични влияния и механични изисквания. Всички изпитвания трябва да се извършват при предписани условия.

Чл. 674

Наредбата определя процедурата за първоначална проверка на електромери, която включва изпитване на изолационните свойства, техническите изисквания, работа без товар, пускови условия, точност и константа на електромера. Изпитванията се провеждат с монтиран капак, освен в лаборатории на производителя, при условие че капакът не влияе на работата. След успешно завършено изпитване на диелектричната якост, електромерите се включват в мрежа за предварителен тест. Грешките на многотарифни електромери се определят при предписани условия, а съответствието на отчитащото устройство с константата на електромера се проверява за всички тарифи.

Чл. 675

Член 675 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, описва процедурата за последваща проверка на електромерите. Проверката включва изпитване за работа без товар, пускови условия, съответствие на грешките при промяна на тока, и проверка на константата на електромера при дълготрайно включване. За многотарифните електромери се проверява съответствието на отчитащото устройство с константата на електромера за всички тарифи. Изпитванията за електромери за активна енергия с индекси за класове А, В и С се извършват съгласно БДС EN 50470.

Чл. 675а

Срокът на валидност на последващата проверка на партида електромери може да бъде удължен при условия за прилагане на метода за статистически контрол и успешна проверка на извадка от партидата. Методът може да се използва, ако срокът на валидност на предходната проверка не е изтекъл и електромерите отговарят на условията за групиране. Групирането е допустимо, когато електромерите имат същия производител, тип, година на производство, основни параметри и условия на работа. При демонтаж и транспортиране на електромерите трябва да се вземат мерки за запазване на техните характеристики, а срокът за демонтаж и транспортиране не трябва да надвишава два месеца.

Чл. 676

Измервателните трансформатори са средства за измерване, които предоставят редуцирани стойности на напрежение и/или ток за свързаните уреди. Те се класифицират в три типа: токови, напреженови и комбинирани. Комбинираните трансформатори съчетават функциите на токовите и напреженовите трансформатори, като всяка част отговаря на съответните стандарти.

Чл. 677

Член 677 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 678

Производителят е задължен да определи стойностите на измерваната величина, както и на влияещите величини, които се считат за нормални условия на употреба на средствата за измерване.

Чл. 679

Чл. 679 от Наредбата предвижда задължителни данни, които трябва да бъдат нанесени върху измервателните трансформатори. Те включват информация за производителя, тип и идентификационен номер, обявени токове и напрежения, изходна мощност и клас на точност, коефициент на сигурност, номинална честота, максимално напрежение на мрежата и ниво на изолация. Допълнителни данни могат да бъдат добавени, ако има място на табелката, като обявен коефициент на напрежение, термичен ток и клас на изолация.

Чл. 680

Наредбата определя класовете на точност за измервателни трансформатори, които подлежат на метрологичен контрол. Напреженовите трансформатори могат да бъдат от класове 0,1; 0,2; 0,5; 1,0; 3,0, докато токовите трансформатори са от класове 0,1; 0,2; 0,2S; 0,5; 0,5S; 1,0; 3,0; 5,0.

Чл. 681

Наредбата определя, че граничните стойности на грешките на измервателните трансформатори трябва да отговарят на спецификациите в приложенията. За токовите трансформатори се прилага приложение № 36, за напреженовите трансформатори - приложение № 37, а комбинираните трансформатори трябва да спазват изискванията и на двете приложения.

Чл. 682

Измервателните трансформатори могат да бъдат пуснати на пазара или в действие само след предварително одобряване на типа и извършване на първоначална проверка.

Чл. 683

Изследването на измервателни трансформатори за одобряване на типа се извършва при предписани условия и включва следните стъпки: изпитване на прегряване, устойчивост на къси съединения, мълниев и комутационен импулс, влага за трансформатори на открито, определяне на грешки, измервания на радиосмущаващи напрежения, както и специфични тестове за капацитивни напреженови трансформатори, включващи срязан импулс, измерване на капацитет и коефициент на диелектрични загуби и изпитване на феро-резонанс.

Чл. 684

Наредбата определя изискванията за първоначалните проверки на измервателните трансформатори, които включват проверка на маркировката, изпитване на намотките с издържано напрежение, измерване на частичен разряд и определяне на грешки, сред други. Специално внимание е отделено на капацитивните напреженови трансформатори, които подлежат на допълнителни проверки.

Чл. 685

Часовниците за превключване на тарифни електромери са средства за измерване на времеви интервали, свързани с различните тарифи на многотарифните електромери. Те се считат за допълнителни устройства към електромера. Часовниците, които са обособени като отделни устройства, подлежат на контрол по реда на тази наредба.

Чл. 686

Часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да осигуряват пломбиране и идентификация, знаци за метрологичен контрол и информационна табела. Те също така трябва да защитават персонала от електрически ток, висока температура, огън и проникване на твърди частици, прах и вода.

Чл. 687

Часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да бъдат снабдени с пломбираема кутия, която да осигурява достъп до вътрешните части само след разрушаване на пломбата. Това е необходимо за осигуряване на метрологичен контрол и защита срещу неразрешен достъп.

Чл. 688

Чл. 688 определя изискванията за часовници, свързани към захранваща мрежа с напрежение над 250 V. Часовниците трябва да имат клема за защитно заземяване, а клемите трябва да бъдат защитени с капак, който може да бъде пломбиран. При монтаж на панел, достъпът до клемите не трябва да е възможен без разрушаване на пломбата.

Чл. 689

Чл. 689 регламентира изискванията за часовниците с аналогови циферблати за тарифни електромери. Според наредбата, посоката на въртене на циферблатите трябва да е означена със стрелка. Часовият циферблат трябва да има скала, която позволява отчитане с точност до минута. Часовете и денонощията трябва да са маркирани с различен цвят, когато е необходимо. Всички маркировки трябва да са незаличими и лесни за отчитане.

Чл. 690

Цифровите показващи устройства на часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да осигуряват лесно отчитане. Тези устройства трябва да имат указател за величината, която показват, особено когато се използват за различни величини. Показанието на всяка величина трябва да се задържа за минимум 6 секунди.

Чл. 691

Член 691 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 692

Наредбата определя изискванията за настройка на часовниците за превключване на тарифни електромери. Настройките трябва да осигуряват точност при превключванията, като за дневните настройки е допустима грешка до ± 7,5 минути, а за седмичните и годишните настройки - до ± 60 минути и ± 2 денонощия съответно. Превключванията трябва да могат да се програмират с определени резолюции и минимални последователности. За цифровите часовници е необходима точност при определяне на дата и време до 5 секунди.

Чл. 693

Член 693 от наредбата предвижда, че обозначенията на часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да бъдат лесно четими, без да е необходимо сваляне на капака на устройството.

Чл. 694

Според Чл. 694 от Наредбата за средствата за измерване, всички означения, поставени на средствата за измерване, трябва да бъдат незаличими, ясни и четливи. Това е необходимо за осигуряване на точност и надеждност при измерванията.

Чл. 695

Часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да съдържат важна информация, включително наименование на производителя, тип, идентификационен номер и година на производство, захранващо напрежение, честота на захранващото напрежение, напрежение на изключване и ток на изключване.

Чл. 696

Чл. 696 от Наредбата за средствата за измерване предвижда, че всеки часовник трябва да има по незаличим начин изобразена схемата на свързване. Схемата може да бъде представена и чрез идентификационна цифра.

Чл. 697

Наредбата определя допустимите грешки при превключване на часовниците, които подлежат на метрологичен контрол. За часовници с механични аналогови циферблати, грешката не трябва да надвишава ± 7,5 минути на ден. За часовници с цифрови дисплеи, грешката не трябва да надвишава ± 1 секунда.

Чл. 698

Часовниците с кварцов осцилатор трябва да имат грешка по-малка или равна на ± 0,5 секунди за 24 часа при температура 23 °С. При промени в температурата, грешката не трябва да надвишава ± 0,15 секунди на °С за 24 часа.

Чл. 699

Часовниците за превключване на тарифни електромери с кварцов осцилатор са задължени да запазват метрологичните си характеристики, определени в чл. 697 или чл. 698, когато работят в зададения температурен обхват.

Чл. 700

Часовниците за превключване на тарифни електромери могат да бъдат пуснати на пазара или в експлоатация само след извършване на първоначална проверка, съгласно изискванията на наредбата. Тази мярка гарантира точността и надеждността на измерванията.

Чл. 701

Член 701 от Наредбата за средствата за измерване, който касае електрокардиографите, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с метрологичния контрол на електрокардиографите, вече не са в сила.

Чл. 702

Електрокардиографът е средство за измерване, което служи за регистрация на биоелектричната активност на сърцето на човека с течение на времето.

Чл. 703

Член 703 от наредбата определя, че изискванията се прилагат за електрокардиографи, които имат печатащо устройство или могат да извадят разпечатка на електрокардиограма чрез компютър. Изречение 2 е отменено. Изискванията не важат за вектор-електрокардиоинструменти и електрокардиоинструменти със специални цели.

Чл. 704

Нормалните условия за употреба на електрокардиографа се определят от производителя в зависимост от предназначението му. Устройството не трябва да има корозия или механични повреди. Задължително е електрокардиографът да бъде придружен от ръководство за експлоатация и необходимите приспособления, включително пациентен кабел, хартия, захранващ и заземителен кабел.

Чл. 705

Наредбата предвижда, че всички електрокардиографи трябва да имат четливи и незаличими данни на кутията си, включително името на производителя, името на търговския представител, идентификационния номер и годината на производство, както и знак за одобрен тип или СЕ маркировка.

Чл. 706

Съгласно член 706 от Наредбата за средствата за измерване, знаците от метрологичния контрол трябва да бъдат поставени на видимо място върху електрокардиографа. Тази наредба е изменена с ДВ, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 707

Член 707 от Наредбата за средствата за измерване, който е бил в сила, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са валидни и не се прилагат.

Чл. 708

Електрокардиографите имат определени метрологични характеристики, които включват: относителна грешка в измерването на напрежение (du), интервали от време (dT), настройка на чувствителността (dS), грешки на вътрешния калибратор и маркера за време (dUk, dTk), грешка на скоростта на движение на носителя на запис (dV), времеконстанта (ТС), амплитудно-честотна характеристика, входен импеданс (ZВХ) и ток в пациентната верига (IП).

Чл. 709

Наредбата определя изискванията за относителната грешка при измерване на различни параметри, които не трябва да надвишават ± 5 %. Специфицират се и минимални стойности за времеконстантата, честотния обхват на електрокардиографа, входния импеданс и максималния ток в пациентната верига.

Чл. 710

Член 710 от Наредба за средствата за измерване е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 711

Член 711 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикуването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не подлежат на прилагане.

Чл. 712

Член 712 от Наредбата за средствата за измерване, който е бил в сила, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са приложими.

Чл. 713

Член 713 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 714

Електрокардиографите могат да бъдат пуснати на пазара или в действие само след като имат нанесена 'СЕ' маркировка, която удостоверява оценка на съответствието с изискванията. След пускането на пазара, електрокардиографите подлежат на последваща проверка.

Чл. 715

Член 715 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 716

Наредбата определя реда за последваща периодична проверка на електрокардиографите, която включва определяне на относителна грешка от измерване на напрежение и интервали от време, грешка на вътрешния калибратор и маркера за време, времеконстанта, амплитудно-честотна характеристика и ток в пациентната верига. След ремонт, проверката включва допълнителни параметри, като относителна грешка от настройка на чувствителността, скорост на движение на носителя на запис и входен импеданс. Раздел XXXIII относно системите за таксуване на телефонните разговори е отменен.

Чл. 717

Член 717 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 56 от 2011 година, и влезе в сила на 1 юли 2011 година.

Чл. 718

Член 718 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 56 от 2011 година, и е в сила от 1 юли 2011 година.

Чл. 719

Член 719 от Наредба за средствата за измерване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и влезе в сила на 01.07.2011 г.

Чл. 720

Член 720 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 56 от 2011 година, и влязъл в сила от 1 юли 2011 година.

Чл. 721

Член 721 от Наредбата за средствата за измерване, който е свързан с метрологичния контрол, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и влезе в сила на 1 юли 2011 г.

Чл. 722

Член 722 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 56 от 2011 година, и е в сила от 1 юли 2011 година.

Чл. 723

Член 723 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е бил изменян и отменян в различни периоди. Последната промяна е направена с ДВ, бр. 40 от 2006 г., като е в сила от 05.05.2006 г. и последваща отмяна с ДВ, бр. 56 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 724

Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, включва разпоредби относно хронометрите за часово заплащане, които обаче са отменени с изменение от ДВ, бр. 56 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г. Член 724 е отменен и не е в сила.

Чл. 725

Член 725 от Наредбата за средствата за измерване, който преди е уреждал въпроси, свързани с метрологичния контрол на измервателните средства, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 56 от 2011 година, и е в сила от 1 юли 2011 година.

Чл. 726

Член 726 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 56 от 2011 г., и влиза в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 727

Член 727 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и влиза в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 728

Член 728 от Наредба за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и влиза в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 729

Член 729 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и влиза в сила от 1 юли 2011 г.

Чл. 730

Член 730 от Наредбата за средствата за измерване, който е бил в сила, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и е в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 731

Член 731 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и е в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 732

Член 732 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 56 от 2011 година, и влезе в сила на 1 юли 2011 година.

Чл. 733

Член 733 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и влиза в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 734

Член 734 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 56 от 2011 година и влиза в сила от 1 юли 2011 година.

Чл. 735

Член 735 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и е в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 736

Член 736 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и е в сила от 01.07.2011 г. Това означава, че разпоредбата не е валидна и не се прилага след посочената дата.

Чл. 737

Член 737 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е отменен с ДВ, бр. 56 от 2011 г., и влиза в сила от 01.07.2011 г. Раздел XXXV от наредбата е посветен на аудиометрите.

Чл. 738

Аудиометрите са средства за измерване, предназначени за изследване на човешкия слух. Изискванията на наредбата се отнасят до аудиометри, използвани в здравеопазването.

Чл. 739

Материалите, използвани за производството на аудиометри, трябва да осигуряват стабилност на резултатите от измерването и да спазват максимално допустимите грешки. Това важи и за комплектуваните с тях слушалки и костен вибратор.

Чл. 740

Аудиометрите трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват правилно свързване на слушалките и костния вибратор. Освен това, конструкцията трябва да включва защита на компонентите, които влияят на характеристиките на устройството, чрез маркиране, пломбиране и други защитни мерки.

Чл. 741

Слушалките и костният вибратор, свързани с аудиометъра, трябва да имат точна идентификация, като идентификационните им номера трябва да бъдат отбелязани и на основния уред. Освен това, те трябва да бъдат защитени от неправилно включване, като лявата и дясната слушалка са свързани към съответните изходи.

Чл. 742

Аудиометричната апаратура трябва да има ясни и четливи надписи, включително наименование на производителя, тип на аудиометъра, идентификационен номер и знак за одобрен тип или СЕ маркировка. Освен това, трябва да има място за поставяне на знак от проверка.

Чл. 743

Чл. 743 от Наредбата за средствата за измерване определя, че максимално допустимите грешки на аудиометрите, когато се задават честота и ниво на звуковия сигнал, не трябва да надвишават определените стойности в приложение № 38.

Чл. 744

Аудиометрите могат да бъдат пуснати на пазара и/или в действие само след нанасяне на "СЕ" маркировка, удостоверяваща съответствието им с изискванията по ЗМИ. След пускането им на пазара, те подлежат на последваща проверка. В наредбата е включен и раздел, посветен на скоростомери и радарни скоростомери, който е обновен през 2015 г.

Чл. 745

Наредбата определя различните видове скоростомери, които се използват за контрол на скоростта на моторни превозни средства (МПС). Има три основни типа скоростомери: радарни, лазерни и за средна скорост. Радарният скоростомер работи на принципа на Доплер, докато лазерният използва лазерни импулси и измерва времето за отразяване на сигналите. Скоростомерът за средна скорост изчислява скоростта на МПС въз основа на времето за преминаване на определено разстояние между две контролни точки.

Чл. 746

Наредбата определя изискванията за конструкцията на скоростомерите, които трябва да позволяват индивидуализация на измереното МПС, дори при наличие на повече от едно МПС в зоната на измерване. Скоростомерите трябва да анулират измерванията си, ако не могат да идентифицират отделните МПС при едновременно навлизане. За скоростомери, измерващи средна скорост, е необходимо наличието на зрително поле, което да осигури ясна идентификация на МПС при контролни точки, и автоматично откриване на присъствието и идентичността на МПС.

Чл. 747

Скоростомерите, които подлежат на метрологичен контрол, трябва да издържат на температури от -25 °С до 70 °С без повреда. Те трябва да измерват скорости в обхват от 30 km/h до 150 km/h, а разделителната способност не трябва да надвишава 1 km/h.

Чл. 748

Наредбата предвижда, че радарните скоростомери, които не разполагат с регистриращо устройство, трябва да бъдат проектирани така, че двама оператори да могат да отчитат резултатите от измерването едновременно.

Чл. 749

Възлите на скоростомерите, които са изложени на външни въздействия, трябва да бъдат прахо- и водонепроницаеми след свързването на всички детайли. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 22 от 2015 г.

Чл. 750

Скоростомерите трябва да имат функция за автоматично изключване на неверни резултати, които могат да бъдат причинени от външни въздействия и смущения. Освен това, те трябва да реагират адекватно и при промяна на захранващото напрежение, ако то излиза извън зададения от производителя обхват.

Чл. 751

Чл. 751 от наредбата изисква скоростомерите да преминават задължителна проверка на компонентите си при включване, за да се удостоверява тяхната комплектност. При измерване на средната скорост детекторите на изображения на контролните точки трябва да бъдат синхронизирани от един източник, като разликата в синхронизацията не трябва да надвишава допустимите грешки. Всяко несъответствие в измерванията е причина за спиране на по-нататъшните измервания.

Чл. 752

Наредбата определя изискванията за скоростомери, включително свързването им с заснемащо устройство. Записите от измерванията трябва да съдържат информация за дата, време, измерена скорост, посока на движение и идентификация на измервателното средство. За скоростомери с мобилен режим се изисква и информация за скоростта на патрулното превозно средство и местоположението на измерването. Уредите трябва да осигуряват защита на данните от манипулации и механична връзка между скоростомера и камерата.

Чл. 753

Наредбата определя изискванията за скоростомери, използвани без намеса на оператор. Производителят е задължен да осигури, че резултатите от измерванията са в допустимите граници и да предостави информация за мерките, предприети за това. За скоростомери, измерващи средна скорост, се изисква допълнителна информация относно синхронизацията на времето и базовото разстояние, което трябва да бъде измерено с допустима грешка преди монтажа. При промени в пътната инфраструктура, базовото разстояние трябва да бъде измерено отново. Техническата документация за скоростомери за средна скорост трябва да доказва методите на синхронизация, която трябва да се проверява автоматично.

Чл. 754

Член 754 от Наредбата изисква скоростомерите да имат неизтриваеми означения, включващи името на производителя, типа и идентификационния номер. Освен това, всяко присъединено устройство трябва да бъде обозначено със съответен типов или идентификационен номер.

Чл. 755

Наредбата определя максимално допустимите грешки на скоростомерите, които са: ± 1 km/h до 100 km/h или ± 1 % за скорости над 100 km/h в лабораторни условия; ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % за скорости над 100 km/h при полеви тестове. Скоростомерите трябва да работят в температурен обхват от -15 °С до 45 °С, а за монтирани в превозни средства - от 0 °С до 50 °С. При преминаване на тези температурни граници, скоростомерът автоматично спира измерванията.

Чл. 756

Радарните скоростомери трябва да имат устройство за измерване на ъгъла на въздействие, освен ако работят с радарен лъч, практически успореден на трафика. Дълговременната нестабилност на честотата на сигнала за две години не трябва да надвишава ± 0,2 %, а устройството за насочване на лъча не трябва да въвежда грешка, надвишаваща ± 0,5 %.

Чл. 757

Лазерният скоростомер, който се използва от оператор, трябва да има устройство за прицелване, изравнено с лазерния лъч. Мощността на излъчване не трябва да надвишава клас 1 по БДС EN 60825-1. Освен това, устройството трябва да измерва разстоянието до моторните превозни средства (МПС) с максимална допустима грешка от ± 0,3 m.

Чл. 758

Скоростомерът за средната скорост трябва да открива присъствието на моторно превозно средство (МПС) при влизане и излизане от базовото разстояние и да индивидуализира МПС. Той трябва да извършва две или повече измервания чрез независими методи. Основният метод предоставя първичните данни за скоростта, докато контролният метод служи за проверка на точността на измерването. Интервалът за контролно измерване започва и завършва в рамките на 0,1 секунди от основното измерване, а точността на контролното измерване е до 10% от записаната средна скорост.

Чл. 759

Радарният скоростомер е задължен да извършва автоматична проверка на нискочестотната част, веригите за пренос и обработка на данни, както и индикацията при включване. Операторът може да избере да извърши проверка и да получи индикация за нейното изпълнение.

Чл. 760

Скоростомерите могат да бъдат пуснати на пазара и/или в действие само след одобряване на типа и първоначална проверка. Освен това, те подлежат на последващи проверки. Одобряването на типа включва изпитване в лабораторни условия и на полеви тест, като за целта се изпитва един брой скоростомер.

Чл. 761

Чл. 761 от наредбата предвижда провеждане на полеви тест за измерване на скорост в реален трафик. Целта на теста е комплексно оценяване на факторите, които влияят на резултатите от измерванията на скоростта. Измерванията се извършват при променящи се скорости, гъстота на трафика и, когато е възможно, при различни температури.

Чл. 762

Наредбата определя изискванията за изпитване на средства за измерване в лабораторни условия, включително тестове за микровълновата секция, електронния блок, механична и климатична устойчивост, водоустойчивост, точност на измерване на разстоянието и скоростта. Специални условия се прилагат за детектори на изображения и полеви тестове на скоростомери за средна скорост, при които се проверяват монтажът и синхронизацията на времето.

Чл. 763

Чл. 763 описва процедурата за първоначална проверка на средства за измерване, подлежащи на метрологичен контрол. Тази проверка включва: 1) проверка на контролните точки на диаграмата на излъчване и честотния обхват за радарни скоростомери; 2) проверка на точността на измерване на скоростта и излъчваната мощност; 3) проверка на точността на измерване на разстоянието до МПС за лазерни скоростомери. Полевият тест за скоростомери за средна скорост включва измерване на базовото разстояние и проверка на монтажа на детекторите и синхронизацията на времето. Първоначалната проверка се извършва както в лабораторни условия, така и чрез полеви тест.

Чл. 764

Чл. 764 от наредбата определя процедурите за последваща проверка на различни типове скоростомери. Проверяват се контролните точки и точността на измерванията при радарни и лазерни скоростомери, както и маркировката и монтажа на детекторите за скоростомери за средна скорост. Проверките могат да се извършват в лабораторни условия или чрез полеви тестове.

Чл. 765

Анализаторът за алкохол в дъха е устройство, което служи за измерване на концентрацията на етилов алкохол в издишвания въздух. Той е предмет на метрологичен контрол, което гарантира точността и надеждността на измерванията.

Чл. 766

Анализаторите за алкохол в дъха трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват максимално допустима грешка без нужда от настройване в рамките на 6 месеца след първоначалното им пускане в употреба.

Чл. 767

Анализаторът за алкохол в дъха извършва измерване само при представителна проба от издишания въздух. Не трябва да отчита резултат при прекъсване на потока на въздуха или наличие на алкохол в горните дихателни пътища.

Чл. 768

Чл. 768 от Наредбата за средствата за измерване изисква анализаторът за алкохол в дъха да извърши автоматична проверка преди измерване, за да потвърди готовността си за правилно измерване. Ако автоматичната проверка покаже, че измерването не може да бъде извършено правилно, то не трябва да се провежда.

Чл. 769

Наредбата определя обхвата на измерване на концентрацията на етиловия алкохол, който трябва да бъде от 0 mg/l до поне 1,5 mg/l. Освен това, обхватът на измерване на обема на издишания въздух е от 1,5 l до 4,5 l, с продължителност на издишването между 5 s и 15 s.

Чл. 770

Стационарните анализатори са предназначени за работа в затворени пространства с неконтролирани температура и влажност. Преносимите анализатори са предназначени за работа в отворени пространства при средни климатични условия.

Чл. 771

Стационарните и преносимите анализатори на алкохол в дъха трябва да бъдат проектирани да функционират в условия на значителни или високи вибрации и удари, както и при атмосферно налягане в диапазона от 800 hPa до 1040 hPa.

Чл. 772

Член 772 от Наредбата за средствата за измерване предвижда, че електромагнитните смущения не трябва да предизвикват изменение на резултатите от измервания, което да надвишава максимално допустимата грешка. Това осигурява точност и надеждност на измерванията в присъствието на електромагнитни смущения.

Чл. 773

Чл. 773 от наредбата определя изискванията за анализаторите за алкохол в дъха. Според параграф 1, резултатът от измерването трябва да бъде изразен в mg/l. Параграф 2 позволява анализаторите да показват резултата и в промили "‰", съгласно приложение № 39.

Чл. 774

Наредбата определя максимално допустимите грешки на анализаторите за алкохол в дъха в зависимост от масовата концентрация на алкохол. За концентрации под 0,400 mg/l грешката е ± 0,020 mg/l. При концентрации от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l грешката е ± 5 % от измерваната стойност. За концентрации над 2,000 mg/l грешката е ± 20 % от измерваната стойност.

Чл. 775

Скалният интервал за измерване на вещества е определен на 0,01 mg/l при работни условия и 0,001 mg/l при метрологично изследване. Това означава, че точността на измерванията трябва да отговаря на тези стойности в зависимост от условията на измерване.

Чл. 776

Наредбата определя стандартното отклонение на резултатите от 10 измервания в зависимост от концентрацията на измерваното вещество. За концентрации под 0,400 mg/l отклонението трябва да е под 0,007 mg/l. За концентрации от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l отклонението трябва да е под 1,75%. За концентрации над 2,000 mg/l отклонението трябва да е под 6%.

Чл. 777

Анализаторите за алкохол в дъха могат да бъдат пуснати на пазара или в действие само след одобрение на типа и извършване на първоначална проверка. След това те подлежат на последващи проверки, за да се гарантира тяхната точност и надеждност.

Чл. 778

Член 778 от Наредбата за средствата за измерване предвижда, че за изследване на типа на анализаторите за алкохол в дъха е необходимо да се представят три образеца.

Чл. 779

Чл. 779 определя условията за изпитване на типове средства за измерване, които включват: 1) Изпитването се извършва с парогазови смеси при температура 34 ± 0,5 °C и с определени масови концентрации (0,05 mg/l до 1,50 mg/l и по-големи), които покриват минимум 5 точки от обхвата на измерване. 2) Парогазовите смеси се получават от водни разтвори на етилов алкохол. 3) Концентрацията на етилов алкохол трябва да има разширена неопределеност, по-малка от една четвърт от максимално допустимата грешка при коефициент на покритие 2.

Чл. 780

Проверките на парогазовите смеси трябва да се извършват в минимум 3 точки от обхвата на измерване, включително първоначалната и последващите проверки.

Чл. 781

Наредбата определя максимално допустимите грешки на анализаторите за алкохол в дъха при последваща проверка. За масова концентрация под 0,400 mg/l грешката е ± 0,032 mg/l. За концентрации от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l грешката е ± 8 % от измерваната концентрация. При концентрации над 2,000 mg/l грешката е ± 30 % от измерваната концентрация.

Чл. 782

Диоптрометрите са средства за измерване, предназначени за контрол на съответствието на лещите за очила с предписаните рецепти и правилното им монтиране в рамките за очила. Те измерват стойността на задната връхна рефракция на лещи, призматичното действие на призми и определят позицията на главните сечения на астигматични лещи. Задната връхна рефракция е величина, реципрочна на задното връхно фокусно разстояние, изразена в метри, а единицата за измерване е "диоптър" (D), изразяваща се в реципрочната стойност на метъра (m-1).

Чл. 783

Наредбата определя показанията на диоптрометрите, които се изразяват в диоптри (D). Диоптърът представлява рефракция на леща за очила, поставена във въздух, с фокусно разстояние от 1 метър. Освен това, призматичният диоптър е дефиниран като рефракция на призма, която при ъгъл на най-малкото отклонение от разстояние 1 см от задната повърхност отклонява лъча с 1 метър.

Чл. 784

Наредбата определя два основни вида диоптрометри, които подлежат на метрологичен контрол. Първият вид е визуален диоптрометър с непрекъсната скала, при който отчитането на стойностите става през окуляр. Вторият вид е цифров диоптрометър, който показва измерените стойности в цифров формат, закръглени до най-близката нарастваща дискретна стойност, и отчитането може да се извършва от дисплея на уреда или на компютърен монитор.

Чл. 785

Наредбата определя изискванията за диоптрометрите, включително необходимите означения като тип, идентификационен номер на производителя, серийния номер и годината на производство. Описва призматичната оптична сила, която се измерва в призматични диоптри (D) и установява обхвата на измерване за рефракция и призматична оптична сила. Определя свойствата на оптичната сила на сферични и астигматични лещи.

Чл. 786

Наредбата определя изискванията за измервателни уреди, включително цилиндрични лещи и призми. За цилиндричните лещи е необходимо да се измерва направлението на оста в диапазон от 0° до 180°, а за призмите – от 0° до 360°. Визуалните диоптрометри с непрекъсната индикация трябва да имат деление на диоптричната скала не по-голямо от 0,25 D и точност, описана в приложения № 40 и 41. Стойността на деление за отчитане на направлението на оста не трябва да надвишава 5° и трябва да позволява интерполиране до най-близкия градус.

Чл. 787

Наредбата определя изискванията за измерване на призматичната оптична сила с диоптрометри. Стойността на деление за призматичната оптична сила не трябва да надвишава 1 D. За цифровите диоптрометри в обхвата от 10 D до -10 D, разликата между две деления не трябва да е по-голяма от 0,25 D, а дисплеят трябва да показва поне две десетични цифри. Уредите трябва да измерват лещи с диаметър минимум 80 mm и дебелина минимум 20 mm, с възможност за транслационно преместване на лещите. Конструкцията на опорния носач не трябва да влияе на точността на измерване.

Чл. 788

Чл. 788 определя изискванията за показанията на връхната рефракция и призматичната оптична сила, които трябва да се отнасят за определени дължини на вълните (зелената живачна линия или жълтата хелиева линия). Ако не са спазени изискванията за дължините на вълните, трябва да се посочи използваната дължина. Допустимите отклонения за измерванията на лещите са описани в приложения № 40 - 43. При използване на диоптрометри, ако източникът на светлина не работи на основните дължини на вълната, трябва да се направят корекции. Показанията на диоптрометрите не трябва да се различават от еталонните стойности в пределите, определени в приложения № 40 и 41.

Чл. 789

Чл. 789 от Наредба за средствата за измерване определя, че отклоненията на оптичната сила на лещите, измервани с диоптрометри с цифрова индикация, не трябва да надвишават стойностите, посочени в приложения № 42 и 43. Тези правила важат за целия обхват на измерване.

Чл. 790

Наредбата определя изискванията за проверка на диоптрометри, като еталонните лещи трябва да имат точни стойности, кратни на 0,25 D. Грешките при отбелязване с осовия маркер не трябва да надвишават ± 1° за направлението от 0° до 180°. Осовият маркер не трябва да се измества от оптичната ос на диоптрометъра повече от 0,4 mm, а опорната линия за регулиране не трябва да се отклонява от успоредното положение повече от 1°.

Чл. 791

Член 791 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Тази отмяна означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не подлежат на приложение.

Чл. 792

Диоптрометри, които са пуснати на пазара или в действие, трябва да преминат последващи проверки, за да се осигури тяхната точност и надеждност.

Чл. 793

Чл. 793 (изменен през 2015 г.) описва последващата проверка на средства за измерване, която включва проверки за центроване, връхна рефракция, призматична оптична сила, ориентиране на осовия маркер и точност на маркера за оптичния център. Раздел XXXIX, който касае измервателни шаблони за определяне на нетното количество на предварително опаковани продукти, означени по обем, е отменен през 2015 г.

Чл. 794

Член 794 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 795

Член 795 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикуването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, свързани с него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 796

Член 796 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 797

Член 797 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 798

Член 798 от Наредбата за средствата за измерване, който е свързан с метрологичния контрол на средствата за измерване, е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 799

Член 799 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 800

Член 800 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 801

Член 801 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 802

Член 802 от Наредба за средствата за измерване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 803

Член 803 от Наредбата за средствата за измерване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 804

Член 804 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 805

Член 805 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 806

Член 806 от Наредбата за средствата за измерване, който е подлежал на метрологичен контрол, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 22 от 2015 година.

Чл. 807

Член 807 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е отменен с ДВ, бр. 22 от 2015 г. В раздел XL, който касае резервоарите на плавателни съдове, е направена нова регулация, която е в сила от 12.06.2007 г., но също е отменена с ДВ, бр. 56 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 807а

Член 807а от Наредба за средствата за измерване, който е нов към ДВ, бр. 46 от 2007 г., е отменен с ДВ, бр. 56 от 2011 г. и вече не е в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 807б

Член 807б от Наредба за средствата за измерване, който е бил нов през 2007 г. и е отменен през 2011 г., указва, че определени средства за измерване подлежат на метрологичен контрол. Важно е да се отбележи, че след 1 юли 2011 г. този член вече не е в сила.

Чл. 807в

Член 807в от наредбата е нов, публикуван в Държавен вестник, брой 46 от 2007 г., и влиза в сила на 12 юни 2007 г. Въпреки това, той е отменен с Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и е в сила от 1 юли 2011 г.

Чл. 807г.

Член 807г. от Наредбата за средствата за измерване, който е бил нов, е бил публикуван в Държавен вестник, брой 46 от 2007 г. и е влязъл в сила на 12 юни 2007 г. Впоследствие, този член е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., с влизане в сила на 1 юли 2011 г.

Чл. 807д

Член 807д от наредбата, който е нов от ДВ, бр. 46 от 2007 г., е отменен с ДВ, бр. 56 от 2011 г. и е в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 807е

Член 807е от Наредбата за средствата за измерване, който е нов от 2007 г., е отменен през 2011 г. и вече не е в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 807ж.

Чл. 807ж. от Наредбата за средствата за измерване е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 46 от 2007 г., която влиза в сила на 12.06.2007 г. Въпреки това, тя е отменена с ДВ, бр. 56 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 807з

Член 807з от Наредбата за средствата за измерване, който е нов и е обнародван в Държавен вестник, бр. 46 от 2007 г., влиза в сила на 12.06.2007 г. и е отменен с Държавен вестник, бр. 56 от 2011 г., с влизане в сила на 01.07.2011 г.

Чл. 807и

Член 807и от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 46 от 2007 г., в сила от 12 юни 2007 г. Впоследствие, този член е отменен с Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., в сила от 1 юли 2011 г.

Чл. 807к

Член 807к от Наредбата за средствата за измерване, който е бил нов в Държавен вестник, бр. 46 от 2007 г. и е влязъл в сила на 12.06.2007 г., е отменен с Държавен вестник, бр. 56 от 2011 г., с влизане в сила от 01.07.2011 г.

Чл. 807л

Член 807л от Наредбата, въведен с ДВ, бр. 46 от 2007 г. и отменен с ДВ, бр. 56 от 2011 г., регламентира средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Важно е да се отбележи, че разпоредбата е била в сила от 12.06.2007 г. до 01.07.2011 г., когато е била отменена.

Чл. 807м

Член 807м от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е отменен през 2011 г. Таксиметровите апарати са добавени като нова категория, която подлежи на метрологичен контрол с изменение от 2015 г.

Чл. 807н

Таксиметровите апарати трябва да бъдат оценени и удостоверени за съответствие със съществените изисквания, преди да бъдат пуснати на пазара или в действие. Освен това, таксиметровите апарати, които са монтирани в автомобили, подлежат на последващи проверки, съгласно наредбата.

Чл. 807о

Чл. 807о от Наредбата определя реда за последваща периодична проверка и проверка след ремонт на таксиметровите апарати. Проверката се осъществява чрез сравнение на астрономическото време с показанието на часовника на таксиметровия апарат, при зададена константа K. Максимално допустимите грешки за проверките са: ± 0,2 % за изминало време и ± 2 % за изминато разстояние.

Чл. 808

Наредбата определя реда за контрол на средствата за измерване, който включва три основни аспекта: одобряване на типа на средствата за измерване, първоначална проверка на средствата за измерване и последваща проверка на средствата за измерване. Одобряването на типа и отмяната на одобряването са важни етапи в контрола на измервателните средства, както и извършването на проверки след първоначалната проверка.

Чл. 809

Одобряването на типа средства за измерване включва четири основни стъпки: преглед на документите и техническото досие, изследване на самото средство, оценяване на съответствието с изискванията и издаване на удостоверение за одобрен тип, което се вписва в регистъра.

Чл. 810

Производителите и вносителите на средства за измерване, предназначени за използване по чл. 5 от Закона за измерванията, трябва да подадат заявление за одобряване на типа в БИМ. Заявлението трябва да съдържа информация за заявителя, наименованието и типа на средството, основанието за заявяване, предназначението, техническите характеристики и годината на производство на образците. Допуска се заявяване на гама средства с посочени характеристики. Заявленията за удължаване на срока на валидност на одобряването на типа се подават не по-късно от шест месеца преди изтичането на срока.

Чл. 811

Чл. 811 от НАРЕДБА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ, описва изискванията към заявлението за одобряване на типа средство за измерване. Заявлението трябва да включва техническо досие на български език, копия от декларации за съответствие и протоколи от изпитване, и документ за платена такса. Допълнително, ако заявителят разполага с протоколи от акредитирани лаборатории, те също трябва да бъдат приложени. При модификации на одобрен тип, е необходимо да се опишат детайлите на промените и новите характеристики.

Чл. 811а

Чл. 811а от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, предвижда, че при продължаване на срока на валидност на одобряването на типа или ограниченото одобряване на типа на средствата за измерване, заявителят трябва да приложи техническото досие на одобреното или ограничено одобрено средство за измерване. Освен това, той трябва писмено да декларира, че няма изменения по отношение на одобрения или ограничен одобрен тип.

Чл. 811б

Наредбата определя изискванията за средства за измерване, които имат софтуер, влияещ на метрологичните характеристики. Софтуерът трябва да бъде идентифициран, защитен и да съхранява данни за евентуална намеса. Данните от измерванията и метрологичните характеристики трябва да са защитени от намеса. Свързването на други устройства не трябва да влияе на метрологичните характеристики. Частта от софтуера, която е важна за измерванията, трябва да бъде идентифицирана и независима от допълнителните функции на софтуера.

Чл. 812

Наредба определя процедурите за преглед и одобрение на средства за измерване от ГД 'МИУ'. Заявленията се разглеждат в срок от 30 дни, а при модификации - 20 дни. При установяване на непълноти, заявителят получава срок от 14 дни до 3 месеца за отстраняване. Ако непълнотите не се отстранят, процедурата може да бъде прекратена. При съответствие на документите, се предлага продължаване на валидността на одобрението, а при несъответствия - отказ.

Чл. 813

Член 813 от Наредбата определя процедурата при пълнота и съответствие на документите за средства за измерване. Определят се изпитванията, лабораториите за тяхното извършване и сроковете за представяне на образците. При заявки за модификации на одобрен тип, се извършва преглед и оценка на резултатите от предишни изпитвания, които могат да бъдат приети без повторно изпитване, при положително заключение.

Чл. 814

Изследването на типа средство за измерване включва изпитване на техническите и метрологичните характеристики на образци от типа, включително анализ на софтуера, с цел установяване на съответствието с изискванията и функционирането при нормални условия на употреба.

Чл. 815

Изпитването на средствата за измерване се извършва в лаборатории на БИМ или акредитирани лаборатории, а в определени случаи и на място при заявителя. Заявителят трябва да представи образците за изпитване в определен срок и да заплати такса. При изпитване на място, той поема и разходите за командироване на служителите на БИМ. При изпитвания на място заявителят осигурява доказателства за проследимост на еталоните и условия за изпитването.

Чл. 816

Чл. 816 от Наредбата регламентира процеса по оценка на съответствието на тип средство за измерване. След изпитване, експерти от ГД "МИУ" изготвят доклад, който трябва да бъде оценен от различни експерти от тези, провели изпитването. В 3-дневен срок след представянето на доклада, главният директор на ГД "МИУ" подготвя мотивирано предложение до председателя на БИМ за одобрение или отказ на типа средство за измерване.

Чл. 817

Наредбата определя процедурата за одобрение на типове средства за измерване, като в срок от 3 дни след получаване на предложение от главния директор на ГД "МИУ", председателят на БИМ издава удостоверение за одобрен тип или мотивирано отказва одобряването. Удостоверението включва наименование, тип, информация за производителя, номер на удостоверението, дата на издаване, срок на валидност и изображение на знака за одобрен тип. Към удостоверението се прилагат описание на типа, чертежи на местата за поставяне на знаците и информация за защитата на софтуера.

Чл. 818

Чл. 818 регламентира издаването на допълнение към удостоверението за одобрен тип средство за измерване при модификации или продължаване на срока на валидност. Допълнението съдържа данни за одобрения тип, описание на модификацията, технически и метрологични характеристики, и важи за срока на валидност на оригиналното удостоверение. При продължаване на срока, допълнението включва допълнителни дати и срок на валидност.

Чл. 819

Наредбата определя условията за ограничено одобряване на типа средства за измерване, включително ограничения за броя на одобрените средства, областта на употреба и специални ограничения, свързани с технологията. При оценяване на типа средства се прилагат изискванията за подобни средства и техните контролни методи. Одобрение на типа не може да се даде, ако грешките на измервателното средство надвишават допустимите норми.

Чл. 820

Член 820 от Наредбата регламентира процедурата за преглед на техническото досие на средства за измерване, които са заявени за ограничено одобряване. БИМ има право да извърши проучване за опита на други органи по метрология относно метрологичния контрол на тези средства. Освен това, срокът за разглеждане на заявленията не може да надхвърля 1 месец от подаването им.

Чл. 821

Главният директор на ГД "МИУ" в предложението по чл. 816, ал. 2 е задължен да предостави мотиви за ограниченията, които предлага да бъдат наложени при одобряване на типа средства за измерване. Тези ограничения са важни за осигуряване на точността и надеждността на измерванията.

Чл. 822

Член 822 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, указва, че при ограничено одобряване на типа на средствата за измерване, в удостоверението за одобрен тип се вписват ограниченията, определени в чл. 819, ал. 1.

Чл. 823

Лицата, които предлагат на пазара или въвеждат в експлоатация средства за измерване с ограничено одобрение, трябва да уведомят Главна дирекция "Метрология и уредбите" за мястото на монтажа на всяко от тези средства.

Чл. 824

Член 824 от Наредбата за средствата за измерване, който е предмет на метрологичен контрол, е отменен с Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 825

Член 825 от наредбата е отменен с ДВ, бр. 46 от 2007 г., и влезе в сила на 12 юни 2007 г.

Чл. 826

Член 826 от наредбата е бил изменен през 2006 г. и след това отменен през 2007 г. С измененията е била установена регулация относно средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, но впоследствие наредбата е била отменена.

Чл. 827

Член 827 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е бил изменян два пъти, като последното изменение е в сила от 05.05.2006 г. и 12.06.2007 г. Впоследствие, членът е бил отменен на 22.02.2015 г.

Чл. 828

Член 828 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е изменен през 2007 г. и е влязъл в сила на 12 юни 2007 г., но по-късно е отменен през 2015 г.

Чл. 829

Заявителят получава удостоверение за средства за измерване след заплащане на държавна такса. Българският институт по метрология може да задържи образци от одобрени средства за измерване, ако това е предвидено в наредбата. Задържането се отбелязва в удостоверението.

Чл. 830

Одобряването на типа на средствата за измерване може да бъде отменено при наличие на основания, свързани с резултатите от проверки и метрологичен надзор. Отказът за одобряване или отмяната на одобрението може да бъде обжалван пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Чл. 831

Чл. 831 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, предвижда, че в срок на валидност на удостоверението за одобрен тип, заявителят може да поиска вписване на изменения в данните. За целта е необходимо да бъде представен препис от съдебното решение за вписване на новите обстоятелства в Търговския регистър или копие от акта за промяна.

Чл. 831а

Член 831а от Наредбата позволява подаването на документи по чл. 810, 811, 811а и 823 по електронен път. Това се извършва при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронното управление. Раздел III от наредбата описва реда за водене на регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

Чл. 832

След издаването на удостоверение за одобрен тип, допълнение или удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване, БИМ е задължен да впише типа, модификацията или допълнението на типа в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване в срок от 7 дни.

Чл. 833

Наредбата определя средствата за измерване, които подлежат на вписване в регистъра на одобрените типове. Вписването включва одобрени средства, компоненти и допълнителни устройства, типове, чието одобряване е отменено, и типове по чл. 1а, ал. 4.

Чл. 834

В регистъра на одобрените типове средства за измерване се вписват данни от удостоверението за одобрен тип и допълнението към него, съгласно съответните членове от наредбата.

Чл. 834а

Лицата, които пускат на пазара средства за измерване, трябва да ги заявят в БИМ за вписване в Регистъра на одобрените типове. За вписване се изисква информация за наименование, тип, производител, технически характеристики и изображения на съответните знаци. Лицата могат да представят декларация за взаимно признаване на стоки, съгласно Регламент (ЕС) 2019/515.

Чл. 835

Чл. 835 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, определя процедурата за първоначална проверка на средствата за измерване. Тази проверка е необходима за потвърждаване на съответствието им с одобрения тип или техническите изисквания. Включва проверка на наличие на означения, съответствие с техническите изисквания и изследване на метрологичните характеристики. Първоначалната проверка се извършва и на средства с ЕИО одобрен тип и на средства, вписани в регистъра, на които не е извършена такава проверка.

Чл. 835а

Срокът на валидност на първоначалната проверка на средства за измерване, които не са пуснати в действие, е валиден до момента на пускането им. Ако средствата са пуснати в действие до края на годината след първоначалната проверка, срокът на валидност на първоначалната проверка се приравнява на срока на валидност на последващата проверка. Ако не са пуснати в действие до края на същата година, те трябва отново да бъдат заявени и проверени преди първоначалното им пускане в действие.

Чл. 836

Наредбата определя процедурата за първоначална проверка на средствата за измерване, като тя може да се извършва на един или на повече етапи. При средства, които са единно цяло и могат да се пренасят без разглобяване, проверката е на един етап. За средства, чието функциониране зависи от условията на монтаж и употреба, проверката се извършва на два или повече етапа. Първият етап гарантира съответствието на средството с одобрения тип или техническите изисквания, а вторият етап проверява характеристиките, влияещи се от монтажа и условията на употреба.

Чл. 837

Наредбата определя процедурата за проверка на средства за измерване, която може да бъде едноетапна или многоетапна. При едноетапна проверка, мястото се избира от проверяващото лице, а при многоетапна проверка, етапите могат да се извършват от различни лица и на различни места. Последният етап на многоетапната проверка се провежда на мястото на монтаж на средството. При първоначална проверка, заявителят е отговорен за осигуряване на доказателствата и заплащане на държавна такса.

Чл. 838

Наредбата урежда процедурата за първоначалната проверка на средства за измерване, която се извършва по определени методи. Лабораториите на ГД 'МИУ' прилагат утвърдени методики за проверка, а тези методики могат да се използват от оправомощени лица.

Чл. 839

Заявлението за първоначална проверка на средствата за измерване се подава в БИМ или пред упълномощени лица от ДАМТН. В него се посочват данни за заявителя, наименованието и типа на средството, броя и идентификационните номера, основните метрологични характеристики, номер от регистъра на одобрените типове, и мястото на монтаж, ако е приложимо. При определени случаи се изисква копие от удостоверение за одобрен тип. Документите могат да се подават и електронно.

Чл. 840

Наредбата определя реда за извършване на проверка на средствата за измерване. Лицето, което извършва проверката, е длъжно в 7-дневен срок от подаване на заявлението да уведоми заявителя за мястото и датата на проверката, както и за необходимите еталони и оборудване. Първоначалната проверка трябва да се извърши в срок от един месец, освен ако заявителят е посочил по-дълъг срок. Заявителят е задължен да представи средствата за измерване на уговорената дата.

Чл. 841

Чл. 841 регламентира последващата проверка на средствата за измерване, която се извършва с цел установяване на съответствието им с одобрения тип и изискванията за максимално допустими грешки. Проверки се правят след ремонт, по определени методи и за средства, пуснати на пазара с одобрен тип. Последваща проверка е необходима и за средства, вписани в регистъра, както и за такива с променени параметри или настройки, влияещи на метрологичните характеристики.

Чл. 842

Наредбата регламентира процедурата за подаване на заявления за последваща проверка на средства за измерване в България. Заявленията се подават в БИМ или пред упълномощени лица и трябва да се съставят по утвърден образец, включващ данни за заявителя, наименованието и типа на средството, предходната проверка, основанието за новата проверка, местонахождението на средството и метрологичните характеристики. Заявленията за периодични проверки трябва да се подават не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на валидност на предходната проверка, а за проверки след ремонт - в 7-дневен срок след ремонта.

Чл. 842а

Наредбата регламентира процедурата за подаване на заявления за удължаване на срока на валидност на проверката на електромери, водомери, топломери и разходомери за газ, използвани за комунални цели. Заявленията се подават в Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" и трябва да съдържат информация за заявителя, технически характеристики на измервателните средства, данни за предходна проверка и избран статистически метод за контрол. След получаване на заявлението, ГД "МИУ" извършва преглед и изпраща становище за приложимостта на метода за контрол. Проверката на средствата се извършва в присъствието на служители на ГД "МИУ" и резултатите от проверката определят дали срокът на валидност ще бъде удължен. В случай на положителни резултати, срокът на валидност се удължава с 50%, а в противен случай средствата трябва да се представят за последваща проверка.

Чл. 842б

Чл. 842б от Наредбата за средствата за измерване, която подлежат на метрологичен контрол, позволява подаването на документи по чл. 842, ал. 1 и чл. 842а, ал. 1 по електронен път. Това става при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис, както и на Закона за електронното управление.

Чл. 843

Наредбата определя сроковете за периодични проверки на средствата за измерване. Проверките трябва да се извършват не по-късно от изтичането на срока на валидност на предходната проверка. В случай на изтекъл срок, проверката трябва да се извърши в 14-дневен срок от заявяване. След ремонт или промяна на параметри, проверката също е в 14-дневен срок. Последващите проверки по желание на ползвателя се извършват в срок не по-дълъг от 3 месеца. Първата последваща периодична проверка на средства с оценено съответствие се извършва след изтичане на един период на валидност, считано от годината на нанасяне на маркировката за съответствие.

Чл. 844

Лицата, които представят средства за измерване, трябва да се уверят, че те са технически изправни, почистени и комплектувани. При първоначална проверка е необходимо да бъдат придружени с техническо досие, а при последваща проверка - с инструкция за работа.

Чл. 845

Наредбата регламентира процедури за последващи проверки на средства за измерване. Регионалните отдели към БИМ, в сътрудничество с местните власти, могат да организират временни проверочни пунктове за извършване на тези проверки. Местните органи помагат за информираност относно местоположението и времето на проверките, както и за видовете средства, които ще се проверяват.

Чл. 846

Чл. 846 описва знаците, удостоверяващи резултатите от контрола на средствата за измерване. Те включват: 1. Знак за одобрен тип, 1а. Знак за ЕИО одобрен тип, 2. Знак за ограничено одобряване на типа, 3. Знак за признаване на одобрен тип, 4. Знаци за първоначална проверка, 4а. Знаци за ЕИО първоначална проверка, 5. Знак за последваща проверка и 6. Знак за забрана за употреба на средството за измерване.

Чл. 847

Чл. 847 определя условията за поставяне на знаци за контрол на средствата за измерване. Знаците се поставят при установяване на съответствие с техническите и метрологичните изисквания (параграф 1) или при несъответствие след последваща проверка (параграф 2). Освен това, означенията на знаците трябва да съответстват на приложение № 54 (параграфи 3 и 4).

Чл. 848

Наредбата определя правилата за поставяне на знаци на средства за измерване в зависимост от тяхното одобрение и проверка. Когато средството не подлежи на типово одобрение, се поставя знак по приложение № 55, а ако не подлежи на първоначална проверка - знак по приложение № 56. При едноетапна проверка се поставят двата знака от приложение № 51, а при многоетапна проверка - знак за частична проверка на всеки предшестващ етап и двата знака от приложение № 51 на последния етап. За средства, които не подлежат на ЕИО одобрение, се поставят знаци по приложение № 55а и № 56а.

Чл. 849

Чл. 849 от наредбата определя изискванията за поставяне на знаци върху средствата за измерване. Знаците трябва да са трайни, видими и да не повреждат средството или да пречат на отчитането. Знак за последваща проверка се поставя на определени места от производителя, а при липса на информация - в близост до СЕ маркировката. Знаците трябва да се разрушават при опит за повторно използване. Допустимо е поставянето на други знаци, при условие че не водят до объркване с контролни знаци.

Чл. 850

Член 850 от Наредбата за средствата за измерване определя носителите на знаците, които могат да бъдат марки за залепване, пломби или печати. Специално за марките за залепване, те трябва да бъдат метализирани и холографски, в съответствие с изискванията от чл. 846, т. 4 и 5.

Чл. 851

Наредбата определя правилата за метрологичен контрол на средствата за измерване, включително индивидуалните номера на знаците за проверка, които се публикуват на сайтовете на БИМ и ДАМТН. Включва дефиниции на термини като 'гама средства за измерване', 'съоръжения под налягане', 'комплект теглилки', 'електромер' и други. Предоставя информация за акредитация на лаборатории, методики за проверка и изисквания за одобряване на типове средства за измерване. Също така, наредбата въвежда разпоредби, свързани с одобряването на типове средства за измерване, които не подлежат на одобрение след присъединяването на България към ЕС.

Параграф §1

Наредбата определя различни термини и определения, свързани с метрологичния контрол на средства за измерване. Включва дефиниции на 'гама средства за измерване', 'съоръжения под налягане', 'комплект теглилки', 'еталонни теглилки', 'конвенционална маса', 'електромери', 'топломери', 'водомери', 'разходомери за газ', 'въздушна керма', 'ЕИО одобряване на типа', 'импеданс', 'интерполация', 'интерфейс', 'отношение пик/комптън', 'флуктуации на показанията' и 'хистерезис'. Определя се и обхватът на приложение на тези термини в контекста на метрологичния контрол.

§3

В срок от един месец след обнародването на наредбата, ДАМТН е задължена да публикува в официалния си бюлетин информация относно одобрените типове средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и чийто срок на одобрение не е изтекъл към момента на обнародването на наредбата.

§4

В срок до две години от обнародването на наредбата, ДАМТН трябва да публикува методиките за проверка на средствата за измерване, съгласно чл. 838, ал. 1. До момента на публикуването на тези методики, проверките ще се извършват по стандартизирани методи или по методики, одобрени по реда на отменения Закон за измерванията, при условие че не противоречат на методите за контрол, установени в глава трета.

§5

Измервателните системи на автоцистерни, които са в употреба и попадат под изискванията на глава втора, раздел ХV, подлежат на последващи проверки за съответствие с максимално допустимите грешки. Те могат да продължат да се използват, при условие че са оборудвани с разходомери, отговарящи на изискванията на глава втора.

§5а

От датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС, следните средства за измерване не подлежат на одобряване на типа: водомери, разходомери за газ, статични електромери, топломери, измервателни системи за течности, везни с автоматично действие, таксиметрови апарати, мерки за дължина и вместимост, газоанализатори и средства за измерване на размери. Производствата по заварените заявления за одобрение на типа на тези средства се прекратяват. Допълнения към удостоверение за одобрен тип се издават при осъвременяване на софтуера, без да се променят техническите характеристики, с валидност до 30 октомври 2016 г. Коригиращите устройства за обем трябва да бъдат приведени в съответствие с новите изисквания в срок до 3 месеца след издаването на удостоверението.

§6

Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е приета на основание чл. 28 от Закона за измерванията. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 250 от 25 ноември 2005 г., което е за приемане на устройствен правилник на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Тази наредба е обнародвана в Държавен вестник, брой 96 от 2005 г. и влиза в сила от 1 декември 2005 г.

§ 77

Наредбата влиза в сила на 1 декември 2005 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от датата на присъединяване на България към ЕС. Разпоредбите, които влизат в сила от присъединяването, са свързани с чл. 4, ал. 5 и чл. 22, т. 10.

§21

Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, влиза в сила от 5 май 2006 г. В допълнение, постановление № 126 от 2 юни 2007 г. изменя и допълва наредбата, като влиза в сила от 12 юни 2007 г.

§51

Параграф §51 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби се отнасят към Постановление № 202 от 15 юли 2011 г., което изменя и допълва Наредбата за средствата за измерване, приета с Постановление № 239 на Министерския съвет от 2003 г. Тези изменения са обнародвани в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г., и влизат в сила от 01.07.2011 г.

§3

С постановлението се въвеждат разпоредбите на Директива 2011/17/ЕС, която отменя редица предходни директиви в областта на метрологията. Постановление № 202 от 15 юли 2011 г. изменя и допълва Наредбата за средствата за измерване, приета с Постановление № 239 на Министерския съвет от 2003 г. Наредбата е обнародвана в Държавен вестник, брой 56 от 2011 г. и влиза в сила от 01.07.2011 г.

§4

Параграф §4 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба за средствата за измерване установява, че първоначалните проверки и свидетелствата за проверка/сертификатите за калибриране на резервоари на плавателни съдове, издадени от компетентни органи на държави - членки на Европейския съюз до 30 юни 2011 г., остават валидни.

§5

Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, влиза в сила на 1 юли 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от Постановление № 61 от 19 март 2015 г., което изменя и допълва предходната наредба, приета с Постановление № 239 на Министерския съвет от 2003 г.

§364

Везни с автоматично действие, използвани за измерване на масата на предварително опаковани продукти, трябва да преминат последваща проверка в статичен режим до 31 декември 2015 г. Проверката се извършва на мястото на употреба при нормални условия на работа, за да се установи съответствието с максимално допустимите грешки, определени от стандартите OIML R 51 и OIML R 61.

§365

Вторичните електронни преобразуватели за измерване на разход на газ, които са пуснати в употреба преди влизането в сила на постановлението, трябва да бъдат проверени за съответствие с максимално допустимите грешки, указани в удостоверението им за одобрен тип. Срокът за извършване на тази проверка е до 31 декември 2024 г.

§366

Обемни разходомери за течности, различни от вода, одобрени и монтирани в измервателни системи към автоцистерни, които са пуснати в употреба с първоначална проверка преди влизането в сила на постановлението, трябва да бъдат подложени на последваща проверка за съответствие с максимално допустимите грешки в удостоверението им за одобрен тип до 31 декември 2024 г. Тази проверка ще се извършва без демонтиране от измервателната система.

§368

Считано от 1 декември 2015 г. се отменят разпоредбите в глава втора раздел IV "Теглилки" (чл. 85 - 94), раздел XI "Манометри за автомобилни гуми" (чл. 210 - 224) и раздел XXIV "Средства за измерване на хектолитрова маса" (чл. 567 - 577) от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Промените са част от Постановление № 234 от 20 октомври 2017 г., в сила от 27.10.2017 г.

Параграф §4

Параграф §4 определя, че за започналите, но неприключили производства към момента на влизането в сила на постановлението, ще се прилагат разпоредбите на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Тази наредба е обнародвана в Държавен вестник, брой 98 от 2003 г. и е била изменяна и допълвана многократно до 2015 г.

Параграф §5

Параграф §5 от наредбата постановява, че тя влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 342 от 24 октомври 2022 г., което изменя и допълва предходната наредба, приета с Постановление № 239 на Министерския съвет от 2003 г. Новите разпоредби са обнародвани в бр. 86 от 2022 г. и влизат в сила от 28.10.2022 г.

§17

Везните, измерващи в движение, които са били в употреба преди влизането в сила на новата наредба, могат да продължат да се използват, ако при първата проверка отговарят на изискванията. Везните, които не са били пуснати в действие, но за които има сключен договор за доставка, могат да се пуснат в действие след проверка, при условие че отговарят на изискванията. И в двата случая везните подлежат на последващи проверки.

§19

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник". Приложенията определят стойности на коефициенти за точност на мерки за дължина, максимално допустими грешки, статистически методи за проверка на партиди мерки, и класове на точност за различни средства за измерване. Включени са и таблици с допустими грешки за манометри, водомери и електромери, както и изисквания за одобряване на типове и проверки на средства за измерване.