НАРЕДБА ЗА СТАНДАРТИ ЗА КАЧЕСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА ПРИОРИТЕТНИ ВЕЩЕСТВА И НЯКОИ ДРУГИ ЗАМЪРСИТЕЛИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата установява стандартите за качество на околната среда (СКОС) за приоритетни вещества и определени замърсители, с цел постигане на добро химично състояние на повърхностните води, в съответствие с разпоредбите на Закона за водите. Стандартите са определени за веществата от приложението, включително новоидентифицирани вещества, обозначени с номера 34 - 45, за които също са установени СКОС.
Чл. 2
Чл. 2 от Наредбата определя, че в съответствие с чл. 1, ал. 1 се прилагат стандартите за качество на околната среда (СКОС), посочени в приложение № 2, част А, и че трябва да се спазват изискванията в приложение № 2, част Б. Другите алинеи (2, 3, 4 и 5) са отменени с изменения от ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 11.12.2015 г.
Чл. 3
Член 3 от Наредбата за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители съдържа разпоредби относно прилагането на специфични стандарти за качество на околната среда (СКОС) за определени вещества. Членовете 1 до 4 са отменени с изменения от 2015 г. В алинея 5 се посочва, че за веществата с номера 2, 5, 15, 20, 22, 23 и 28 в приложение № 2, част А, се прилагат преразгледани СКОС. В алинея 6 се описват новоидентифицираните вещества с номера 34 - 45, за които също се прилагат СКОС. Алинея 7 указва, че за веществата по алинеи 5 и 6 се прилагат разпоредбите на чл. 156в - 156ж от Закона за водите (ЗВ).
Чл. 3а
Наредбата определя стандартите за качество на околната среда, свързани с приоритетни вещества и някои замърсители. Член 3а указва, че за определени вещества (с номера 5, 15, 16, 17, 21, 28, 34, 35, 37, 43 и 44) се прилагат специфични стандарти за качество на средата (СКОС) за биота. За останалите вещества се прилагат СКОС за вода.
Чл. 3б
Чл. 3б от Наредбата за стандартите за качество на околната среда определя условията, при които Изпълнителната агенция по околна среда и Институтът по океанология могат да прилагат стандарти за качество на околната среда (СКОС) за различни матрици и биота-таксони. СКОС трябва да се основава на научни разработки и да осигурява минимално ниво на защита. В случай на неизпълнение на минималните критерии за анализ, мониторингът трябва да се извършва с най-добрите налични техники, без да се допуска прекомерно разходване на средства, и анализът да е поне на същото ниво, както стандартите по чл. 3а.
Чл. 3в
Чл. 3в предвижда, че при установяване на потенциален риск от вредни въздействия върху водната среда, ИАОС/ИО и басейновите дирекции трябва да извършат мониторинг на повърхностните води. Те също така трябва да прилагат стандартите за максимално допустима концентрация (МДК - СКОС) съгласно приложение № 2, част А, когато такива стандарти са установени.
Чл. 3г
Чл. 3г от Наредба за стандартите за качество на околната среда указва, че ако средната стойност на измерванията на водите, извършени с най-добрата налична техника, е по-ниска от прага на количествено определяне, и ако този праг е над СКОС, то резултатът за изследваното вещество не се взема предвид при оценката на общото химично състояние на водното тяло.
Чл. 3д
Член 3д от Наредбата за стандарти за качество на околната среда определя, че мониторингът на вещества, за които се прилага СКОС за седимент и/или биота, трябва да се извършва поне веднъж годишно. Възможно е обаче, при наличие на технически знания и експертна преценка, да се определи друг интервал за мониторинг.
Чл. 3е
Чл. 3е от Наредбата определя изискванията при актуализиране на плановете за управление на речните басейни. Басейновите дирекции трябва да включат информация за методите за анализ на водите, причините за прилагане на определени вещества, установени алтернативни стандарти за качество на средата (СКОС), обосновка за честота на мониторинга и данни за изпълнението на методите. Министерството на околната среда и водите е задължено да осигури публичен достъп до актуализираните планове и резултати от мерките за предотвратяване на замърсяването.
Чл. 3ж.
Чл. 3ж. от Наредбата предвижда, че басейновите дирекции трябва да подготвят анализ на дългосрочните тенденции на концентрациите на приоритетните вещества, които са склонни към натрупване в седимент и/или биота. Специално внимание се обръща на определени вещества, изброени в приложение № 2, част А. Анализът се основава на мониторинг на повърхностните води, извършван в съответствие с установените закони и наредби. Басейновите дирекции са задължени да предприемат мерки, за да се предотврати значително повишаване на концентрациите в седимента и биотата. Честотата на мониторинга е определена на всеки три години, освен ако не са налице обосновани причини за различен интервал.
Чл. 4
Басейновите дирекции могат да определят зони за смесване около точките на заустване, където концентрациите на определени вещества могат да надвишават стандартите, при условие че не засягат качеството на останалата част от водното тяло. Плана за управление на речния басейн трябва да включва описание на методите за определяне на зоните за смесване и мерки за намаляване на замърсяването, включително контрол на източниците на замърсяване и периодичен преглед на разрешителните.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредбата определя задължителните изисквания за зоните за смесване, които се установяват от басейновата дирекция. Те включват: ограничаване на обхвата на зоните в близост до точката на заустване, пропорционалност на обхвата спрямо концентрацията на замърсители и условията за емисии, съответствие със СКОС, и включване на мерки за намаляване на обхвата в плана за управление на речния басейн. Отменен е параграф 2 на член 5. Раздел IV касае инвентаризация на емисиите и заустванията.
Чл. 6
Басейновите дирекции, съвместно с ИАОС и регионалните инспекции, изготвят инвентаризация на емисиите и замърсителите, включително карти, за всеки речен басейн. Инвентаризацията се основава на данни от ЗВ и Регламент (ЕО) № 166/2006. Референтният период за оценка е между 2008 и 2010 г., а данните за приоритетните вещества могат да се изчисляват като средна стойност за тези години. Министърът на околната среда утвърджава методика за инвентаризация.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредбата предвижда, че инвентаризациите, свързани с управлението на речен басейн, трябва да се предоставят на Европейската комисия, като се спазват конкретни изисквания. Инвентаризациите се актуализират в контекста на прегледа на анализите, а референтният период за определяне на стойностите е годината преди завършването на анализа. За приоритетни вещества данните могат да се изчисляват като средна стойност от три години преди анализа.
Чл. 8
Член 8 от Наредбата задължава басейновите дирекции да публикуват актуализирани инвентаризации и карти в плановете за управление на речните басейни, съгласно чл. 159 от Закона за водите. Също така, актуализираните инвентаризации трябва да бъдат достъпни на интернет страницата на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС).
Чл. 9
Чл. 9 от Наредбата за стандарти за качество на околната среда предвижда, че изискванията не се нарушават, ако превишаването на определен СКОС е в резултат на замърсяване от извън страната, при условие че басейновата дирекция може да докаже, че не е могла да предприеме ефективни мерки за справяне с проблема, и че са приложени механизми за управление на водите, предвидени в ЗВ.
Чл. 10
Член 10 от наредбата задължава предоставянето на информация относно трансграничното замърсяване и предприетите мерки в плана за управление на речния басейн на Европейската комисия, в съответствие с изискванията на § 2б от допълнителните разпоредби на Закона за водите (ЗВ).
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата предвижда, че Европейската комисия създава и актуализира списък за наблюдение на вещества на всеки 24 месеца. Този списък включва вещества, за които се събират данни от мониторинг в целия Европейски съюз, като информацията допълва данните от анализите и прегледите, определени в Закона за водите (ЗВ).
Чл. 12
Наредбата определя задълженията на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за мониторинг на приоритетни вещества в околната среда. Мониторингът трябва да се извършва на представителни пунктове за период не по-малко от 12 месеца. Периодът за мониторинг на веществата от първия списък започва до 20 септември 2015 г., а за последващите списъци - в срок от 6 месеца след включването им. ИАОС съвместно с басейновите дирекции определя броя на пунктовете за мониторинг на база на населението и географската площ на страната. Честотата на мониторинга е минимум веднъж годишно, освен в случаи, когато са налични достатъчни данни от предишни проучвания, отговарящи на изискванията на Европейската комисия.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредбата задължава Изпълнителната агенция по околна среда да докладва на Европейската комисия резултатите от мониторинга, извършен по чл. 12. Докладът трябва да съдържа информация относно представителността на мониторинговите пунктове и стратегията за мониторинг. Раздел VII от наредбата се отнася до координацията на тези дейности.
Чл. 14
Наредбата определя стандарти за качество на околната среда, свързани с приоритетни вещества и замърсители, регулирани от различни европейски регламенти и директиви. Основната цел е постигане на добро химично състояние на повърхностните води, с акцент върху мониторинг, докладване и оценка на рисковете, свързани с химикалите. Включва специфични изисквания и процедури за оценка на замърсителите, както и определя методи за наблюдение и докладване на резултати.
§1
Параграф §1 определя важни термини, свързани с качеството на околната среда и замърсителите. "Значителна степен на повишаване на концентрацията" се отнася до устойчива тенденция на повишаване на замърсители, което може да влоши екологичното състояние. Определенията от допълнителните разпоредби на Закона за водите и Наредба № 1 от 2011 г. за мониторинг на водите са приложими. Въвеждат се нови термини като "матрица", "седимент", "биота-таксон" и метод за статистическа оценка на повишаване на замърсителите.
§2
Наредбата въвежда изискванията на Директива 2008/105/ЕО, която определя стандарти за качество на околната среда в контекста на политиката за водите. Тя също така изменя и отменя редица стари директиви, свързани с качеството на водите, и е в съответствие с Директива 2013/39/ЕС, която актуализира предишни разпоредби относно приоритетните вещества в политиката за водите.
§2а
Създаден е първият списък за наблюдение на вещества, съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/495 на Комисията от 20 март 2015 г. Този списък е част от мониторинга на политиката за водите в ЕС и е в съответствие с Директива 2008/105/ЕО.
§ 3
До 22 декември 2012 г. мониторингът и докладването по директивите, посочени в член 12, параграф 1 от Директива 2008/105/ЕО, трябва да се извършват в съответствие с § 2б от допълнителните разпоредби на Закона за водите (ЗВ).
§3а
Параграф §3а от Наредбата за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители установява, че постигането на добро химично състояние на повърхностните води трябва да се реализира до 22 декември 2015 г. Това е в съответствие с § 142 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите, като се основава на веществата и СКОС, определени в приложенията на наредбата, обнародвани в Държавен вестник, бр. 88 от 2010 г.
§3б
Параграф §3б от Наредбата предвижда, че за определени вещества, посочени в приложение № 2, част А, преразгледаните стандарти за качество на околната среда (СКОС) влизат в сила от 22.12.2015 г. Целта е да се постигне добро химично състояние на повърхностните води по отношение на тези вещества до 22 декември 2021 г. чрез програми от мерки. Тези програми трябва да бъдат включени в актуализираните планове за управление на речните басейни (ПУРБ), изготвени съгласно изискванията на Закона за водите (ЗВ).
Параграф §3в
Параграф §3в определя сроковете и мерките за новоидентифицираните вещества с № 34 - 45 в приложение № 2, част А СКОС. Тези вещества влизат в сила от 22 декември 2018 г., като целта е постигане на добро химично състояние на повърхностните води до 22 декември 2027 г. Басейновите дирекции трябва да представят на ЕК допълнителна програма за мониторинг до 22 декември 2018 г. и окончателна програма от мерки до 22 декември 2021 г., която да бъде приложена не по-късно от 22 декември 2024 г.
§3г.
Параграф §3г. определя сроковете за представяне на докладите за мониторинг на веществата, включени в списъците за наблюдение. Докладът за веществата от първия списък трябва да бъде представен на Европейската комисия в срок от 21 месеца след изготвянето на списъка и на всеки 12 месеца след това. За веществата, включени в последващите списъци, докладът се представя в срок от 21 месеца след включването им и на всеки 12 месеца след това, докато веществото остава в списъка.
§6 и Заключителни разпоредби към Постановление № 225
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят за Постановление № 225 от 2 октомври 2013 г. за изменение на Наредбата, приета с Постановление № 256 на Министерския съвет от 2010 г. Обнародването е в ДВ, бр. 88 от 2013 г., в сила от 08.10.2013 г.
§2
Параграф §2 определя, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 345 от 7 декември 2015 г., което изменя и допълва Наредбата за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители, приета с Постановление № 256 на Министерския съвет от 2010 г. Тези изменения влизат в сила от 11 декември 2015 г.
§12
Наредбата за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". В приложението се съдържа списък на приоритетните вещества, включително техните CAS номера и статус на опасност. Също така, се определят стандарти за качество на околната среда (СКОС) и максимално допустими концентрации (МДК) за различни водни тела. Стандартите се прилагат за мониторинг на водите и включват специфични методи за измерване на концентрацията на замърсители.
