ЗАКОН ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда облагането на печалбата на местни и чуждестранни юридически лица, включително търговци и организации на вероизповеданията, от различни източници в България. Обхваща печалби от сделки, отдаване под наем, хазартни игри, морско търговско корабоплаване и допълнителни разходи на народни представители. Включва и нови разпоредби за облагане на многонационални и големи национални групи предприятия.
Чл. 2
Според чл. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, данъчно задължени лица са местните юридически лица, чуждестранни юридически лица, които извършват стопанска дейност в България, еднолични търговци и физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски стопани, търговци, работодатели и народното събрание за определени данъци. Неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Чуждестранни организации, които извършват стопанска дейност в България, също са данъчно задължени лица. Допълнително, хибридни образувания, свързани с чуждестранни предприятия, могат да бъдат приравнени на юридически лица за данъчни цели.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя местните юридически лица като юридически лица, учредени съгласно българското законодателство, и дружества, учредени по специфични регламенти на ЕС, когато имат седалище в България и са вписани в български регистър. Тези лица подлежат на данъчно облагане за печалбите и доходите си от всички източници в България и в чужбина.
Чл. 4
Чуждестранни юридически лица, които не са местни, подлежат на облагане с данъци за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в България. Те също така се облагат за доходи с източник в България, посочени в закона.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира облагането на печалбите на местни и чуждестранни юридически лица с корпоративен данък. Печалбите се облагат с данък, удържан при източника, а разходите - с данък върху разходите. Определени дейности, като хазарт, отдаване под наем на имущество и опериране на кораби, имат алтернативен данък. Таксиметровите превози се облагат по реда на Закона за местните данъци. Допълнителните печалби на големи предприятия се облагат с допълнителен данък. Лицата, които се дерегистрират по ЗДДС, се облагат по общия ред за цялата данъчна година.
Чл. 6
Размерът на данъка върху корпоративния доход се определя чрез умножаване на данъчната основа по данъчната ставка, съгласно Чл. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Промените в законодателството относно данъчните декларации и годишни отчети за дейността са в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя реда за утвърдяване и подаване на декларации и документи. Образците на декларациите се утвърдяват от министъра на финансите и се обнародват в 'Държавен вестник'. Подаването на декларации се извършва по електронен път, а годишните отчети за дейността също се подават по електронен път, съгласно определените правила в Закона за статистиката.
Чл. 8
Дължимите данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане се внасят от данъчно задължените лица в приход на държавния бюджет. Внасянето на данъците става по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, съобразно регистрацията на данъчно задължените лица. Данъците се считат за внесени на датата, на която сумите са постъпили в бюджета по сметката на съответната териториална дирекция.
Чл. 9
Съгласно Чл. 9 от Закона за корпоративното подоходно облагане, за дължими данъци, които не са внесени в срок, включително авансовите вноски, се начисляват лихви, определени от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията, при които счетоводните разходи могат да бъдат признати за данъчни цели. Разходите трябва да бъдат документално обосновани с първичен счетоводен документ. Дори при липса на част от информацията в документа, разходът може да бъде признат, ако липсващата информация е удостоверена с други документи. Счетоводните разходи се признават и когато документът е издаден от лице, което не е предприятие, при условие че отразява вярно стопанската операция. За данъчно задължените лица е задължително издаването на фискални касови бележки или касови бележки от автоматизирани системи за управление на търговската дейност, освен при плащане по банков път. Липсата на тези документи води до непризнаване на разхода. За международния въздушен транспорт разходите са документално обосновани, когато са подкрепени от бордната карта и съответния счетоводен документ. Разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, се признават дори без издаден пътен лист, ако са спазени определени условия.
Чл. 11
Съгласно Чл. 11 от Закона за корпоративното подоходно облагане, разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не подлежат на облагане с данък върху разходите, освен ако в закона не е предвидено друго. Това включва и специфичното данъчно третиране на договори за оперативен лизинг, което следва да се извършва в съответствие с Международните счетоводни стандарти, прилагани от лизингополучателите.
Чл. 11а
Чл. 11а от Закона за корпоративното подоходно облагане определя данъчното третиране на разходите и приходите, свързани с оперативния лизинг и продажба с обратен лизинг. Разходите и приходите, отчетени по договори за оперативен лизинг и продажба с обратен лизинг, не се признават за данъчни цели, а активите, свързани с тези договори, не са амортизируеми. За данъчни цели обаче се признават разходите и приходите, определени по правилата на Счетоводен стандарт 17 "Лизинг". Новите алинеи, добавени през 2022 г., уточняват, че условията в алинеи 1 и 2 не важат за договори по алинея 3.
Чл. 12
Чл. 12 определя източниците на доходи за чуждестранни юридически лица, които произтичат от стопанска дейност в България. Печалбите, доходите от финансови активи, дивиденти и различни възнаграждения, начислени от местни юридически лица, се считат за доходи от източник в страната. Също така, доходи от наем и разпореждане с недвижимо имущество, както и доходи от селско, горско, ловно и рибно стопанство, също са от източник в страната. Неустойки и обезщетения, с изключение на застрахователни, начислени на чуждестранни юридически лица от местни субекти, се считат за доходи от източник в страната, ако лицата са установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че в случай на противоречие между разпоредбите на закона и разпоредбите на международен договор, който е ратифициран от България и е влязъл в сила, предимство имат разпоредбите на международния договор. Това означава, че ако международен договор предвижда различни правила относно данъчното облагане, те се прилагат вместо националното законодателство.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира правото на данъчен кредит за данъчно задължените лица, когато не се прилагат международни договори. Кредитът може да се прилага за данъци, платени в чужбина, и се отнася за доходи от дивиденти, лихви и наеми. Определянето на данъчния кредит е специфично за всяка държава и вид доход, ограничено до размера на българския данък. Глава четвърта от закона се фокусира върху предотвратяване на отклонение от данъчно облагане при сделки между свързани лица.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че когато свързани лица извършват търговски и финансови сделки при условия, които влияят на данъчната основа, тя трябва да бъде определена и облагана с данък, така както би било при сделки между несвързани лица. Това означава, че данъчната основа не може да се манипулира чрез свързани лица, а трябва да отразява пазарните условия.
Чл. 16
Член 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че когато сделки, включително между несвързани лица, водят до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя на базата на обичайни сделки по пазарни цени, а не на условията на сделките, които предизвикват отклонение. Отклонение от данъчно облагане се счита за значително превишение на разходите, договори за заем, кредити с нетипичен лихвен процент и начисляване на възнаграждения за неосъществени услуги. При прикритие на сделки, данъчното задължение се определя на базата на реалната сделка.
Чл. 17
Член 17 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 96 от 2019 г., и влиза в сила от 01.01.2020 г. Този член е част от глава пета, която се отнася до общите положения относно корпоративния данък и данъчния финансов резултат.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя данъчния финансов резултат като счетоводния финансов резултат, преобразуван съгласно изискванията на закона. Положителният данъчен финансов резултат се счита за данъчна печалба, докато отрицателният такъв представлява данъчна загуба.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя, че данъчната основа за изчисляване на корпоративния данък е данъчната печалба на съответната корпорация. Данъчната ставка, която ще бъде приложена, не е уточнена в предоставения текст, но обикновено се определя с отделни разпоредби или наредби.
Чл. 20
Данъчната ставка на корпоративния данък е определена на 10% от облагаемия доход на юридическите лица. Тази ставка е фиксирана и важи за всички данъчни периоди, освен ако не настъпят изменения в законодателството.
Чл. 21
Данъчният период за корпоративния данък е календарната година, освен ако в закона не е указано друго. За новоучредените данъчно задължени лица, данъчният период е от датата на учредяване до края на годината, освен ако не е предвидено друго в закона. Глава шеста от закона се отнася до общите положения за определяне на данъчния финансов резултат.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя начина на изчисляване на данъчния финансов резултат. Той се получава чрез преобразуване на счетоводния финансов резултат, като се вземат предвид данъчните постоянни разлики, временни разлики и други предвидени суми. Данъчните постоянни разлики са специфични разлики, които не се очаква да се възстановят или променят в бъдеще, и те оказват влияние на окончателния данъчен финансов резултат.
Чл. 23
Данъчните постоянни разлики представляват счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. При определяне на данъчния финансов резултат, ако разход (загуба) не е признат за данъчни цели, той увеличава счетоводния финансов резултат в годината на отчитане, без да се променя в бъдеще. Обратно, ако приход (печалба) не е признат за данъчни цели, той намалява счетоводния финансов резултат в годината на отчитане, без да се променя в бъдеще.
Чл. 24
Данъчните временни разлики възникват, когато приходи или разходи се признават за данъчни цели в различна година от годината на тяхното счетоводно отчитане. Те могат да бъдат разходи, които не са признати за данъчни цели, но ще бъдат признати в бъдеще, или приходи, които не са признати, но ще бъдат признати в следващи години. Законът определя как да се отразяват тези разлики в счетоводния финансов резултат при настъпване на условията за признаване. Съществуват специфични правила за отписване на активи и пасиви, свързани с данъчните временни разлики, които влияят на счетоводния финансов резултат.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за корпоративното подоходно облагане уточнява, че за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато приход или разход е признат за данъчни цели в годината на неговото счетоводно отчитане, не се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат за текущата или следващи години. Това правило е важно за избягване на двойно отчитане или корекции на предходни години.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за корпоративното подоходно облагане изброява разходите, които не се признават за данъчни цели. Те включват разходи, несвързани с дейността на предприятието, не документално обосновани разходи, разходи за начислен данък по Закона за ДДС, разходи за глоби и санкции, разходи за дарения извън определените в закона, разходи за работна заплата над определените лимити в търговски дружества с държавно участие, разходи за подкуп и бонуси по Закона за хазарта. Списъкът е допълнен и изменен с изменения в законодателството.
Чл. 27
Чл. 27 определя кои счетоводни приходи не се признават за данъчни цели. Не се признават приходи от разпределение на дивиденти от местни и чуждестранни юридически лица, приходи, свързани с непризнати разходи, и приходи от лихви върху недължимо внесени публични задължения. Има и изключения, при които алинея 1, т. 1 не се прилага, като например за дивиденти от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел и при скрито разпределение на печалба.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията, при които счетоводните разходи от липси и брак на активи не се признават за данъчни цели. Липсите на дълготрайни и краткотрайни активи не се признават, освен ако не са резултат от непреодолима сила. Счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси също не се признават, освен при определени условия, като непреодолима сила, технологичен брак, изтичане на срок на годност, и специфични случаи на търговски обекти. Разходите за данък върху добавената стойност на непризнати активи също не се признават. Последващите разходи, свързани с непризнати активи, също не се признават за данъчни цели.
Чл. 29
Съгласно Чл. 29 от Закона за корпоративното подоходно облагане, счетоводните приходи, произтичащи от липси и брак на активи или вземания, не се признават за данъчни цели, освен до размера на непризнатите разходи по Чл. 28. Това означава, че юридическите лица не могат да отчитат тези приходи при изчисляване на данъчната си основа.
Чл. 30
Съгласно Чл. 30 от Закона за корпоративното подоходно облагане, неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел, свързани с дейности, подлежащи на облагане с корпоративен данък, не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава само част от неразпределяемите разходи, изчислена на базата на съотношението между приходите от облагаемата дейност и общите приходи на юридическото лице.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения до 10% от положителния счетоводен финансов резултат, когато даренията са направени в полза на определени категории получатели, като здравни заведения, социални услуги, образователни институции и др. Допуска се и разходи за дарения до 50% от счетоводната печалба, когато те са направени в полза на Националната здравноосигурителна каса. Общият размер на разходите за дарения не може да надвишава 65% от счетоводната печалба. Разходите не се признават, ако дарението облагодетелства пряко или косвено ръководителите на дарителя.
Чл. 32
Счетоводните разходи за учредяване на юридическо лице не се признават за данъчни цели от учредителите. Вместо това, те се признават за данъчни цели от новоучреденото юридическо лице в годината на неговото възникване. Ако обаче настъпят обстоятелства, които определят, че ново юридическо лице няма да бъде учредено, разходите могат да бъдат признати за данъчни цели при учредителите в годината на настъпване на тези обстоятелства, при условие че са спазени изискванията на закона.
Чл. 32а
Съгласно Чл. 32а от Закона за корпоративното подоходно облагане, не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от контролиращ съдружник в съвместно контролирано предприятие, когато това предприятие е данъчно задължено лице и се прилага методът на пропорционална консолидация. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2009 г.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира разходите за пътуване и престой на физически лица, които могат да се признават за данъчни цели. Разходите се признават, когато пътуванията и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. Признават се разходите за пътуване и престой на служители и управители на данъчно задълженото лице, както и на еднолични търговци и техните служители. Не се признават разходите за пътуване и престой на акционери или съдружници, ако те пътуват в качеството си на акционери или съдружници.
Чл. 33а
Чл. 33а от Закона за корпоративното подоходно облагане, въведен с ДВ, бр. 96 от 2019 г., признава разходите за ремонт на елементи на техническа инфраструктура, които са публична собственост и свързани с дейността на данъчно задълженото лице, за данъчни цели. Разходите се признават дори когато инфраструктурата е достъпна за ползване и от други субекти. При договорено възнаграждение за ремонта, се прилага общият ред на закона.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира, че приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, освен ако в същата или предходна година не е настъпило определено обстоятелство по чл. 37. Изключение правят счетоводните приходи и разходи от последващи оценки на парични позиции в чуждестранна валута, които се признават за данъчни цели.
Чл. 35
Чл. 35 регулира признаването на непризнати за данъчни цели приходи и разходи, свързани с отписване на активи и пасиви. Приходите и разходите от последващи оценки по чл. 34 се признават в годината на отписване. Когато стойността на отписаните материални запаси превишава стойността към 31 декември на предходната година, непризнатите приходи и разходи от предходни години се признават през текущата година. Изключение правят случаите на липси и брак на активи, които не са признати за данъчни цели по чл. 28.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя, че превишението на приходите от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска продукция над отчетените разходи не се признава за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане. То се признава в годината на отписване на актива. Обратно, превишението на разходите над приходите също не се признава в годината на отчитане, а в годината на отписване на актива. Разпоредбите на чл. 34 и 35 не важат за биологични активи и селскостопанска продукция.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията, при които непризнатите за данъчни цели приходи и разходи могат да бъдат признати за данъчни цели. Те могат да бъдат признати най-рано в годината, в която настъпи едно от определените обстоятелства, като изтичане на давностни срокове, възмездно прехвърляне на вземането, прекратяване на производство по несъстоятелност с оздравителен план, съдебно решение за недължимо вземане, погасени вземания по закон или заличаване на длъжника. Ако вземането бъде изпълнено преди настъпване на тези обстоятелства, непризнатите приходи и разходи се признават в годината на изпълнението.
Чл. 38
Разходите за провизии за задължения не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Непризнатите разходи за провизии се признават за данъчни цели в годината на погасяване на задължението, до размера на погасеното задължение. При определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи или със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод призната провизия.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат може да се намали с погасените задължения, свързани с провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив. Намалението на данъчния финансов резултат се извършва в годината на погасяване на задължението. Освен това, при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат може да се намали и със счетоводните приходи, или със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод призната провизия.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че данъчно задължено лице, което е прилагало определени разпоредби и е преустановило основната си дейност, има право на прихващане или възстановяване на надвнесен корпоративен данък. Надвнесеният данък се изчислява на базата на погасената част от задълженията, за които е начислена непризната провизия, и данъчната ставка за годината на погасяването. Погасената част не може да надвишава сумата на данъчните финансови резултати за последните 10 години преди преустановяване на дейността.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя режима на данъчно признаване на разходите, свързани с натрупващи се неизползвани отпуски и задължителни осигурителни вноски. Разходите не се признават за данъчни цели в годината на отчет, а се признават в годината на реалното им изплащане или вноски. Има специфични условия и изключения относно прилагането на тези разпоредби, включително случаи на капитализирани отпуски и осигуровки.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя правилата за признаване на разходи, свързани с доходи на физически лица. Разходите, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на тяхното счетоводно отчитане, с изключение на основни и допълнителни трудови възнаграждения, обезщетения и доходи на еднолични търговци. Непризнатите разходи могат да бъдат признати в годината, през която доходът е изплатен. Също така, разходите за задължителни осигурителни вноски не се признават, ако не са внесени до 31 декември. Разпоредбите не важат за доходи и осигуровки, които не водят до намаляване на счетоводния финансов резултат.
Чл. 43
Законът за корпоративното подоходно облагане предвижда правила за признаване на разходите за лихви. Непризнатите разходи за лихви за текущата година не могат да се отчитат за данъчни цели. Тези разходи могат да се признаят в следващите години, но в определен размер. Разходите за лихви включват всички финансови разходи, но не включват лихви по финансов лизинг и банков кредит, освен при определени условия. Лихвите, които не са признати за данъчни цели, също не се включват. В случай на отрицателен финансов резултат преди разходите от лихви, той не се взема предвид за изчисляване на непризнатите и признатите разходи за лихви. Има и ограничения, свързани с отношението между привлечения капитал и собствения капитал, при които правилото не се прилага.
Чл. 43а
Чл. 43а определя условията, при които не се признава превишението на разходите по заеми за данъчни цели. Превишението се изчислява по формула, включваща данъчния финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации. Определят се и разходите, които се признават и не признават за данъчни цели, както и условията за признаване на непризнато превишение в бъдещи години. Установяват се прагове за непризнато превишение и специфични условия за кредитни институции.
Чл. 44
Чл. 44 урежда начина на определяне на данъчния финансов резултат чрез корекции на счетоводния финансов резултат. Печалбата от разпореждане с финансови инструменти се изключва от счетоводния резултат, освен ако не е от източник в чужбина с предвиден метод за избягване на двойно данъчно облагане. Загубата от разпореждане с финансови инструменти се добавя към данъчния финансов резултат.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със стойността на отписания преоценъчен резерв, когато активите, от които произтича, не са данъчни амортизируеми активи. Увеличението на данъчния финансов резултат се извършва в годината на отписване на актива, а в случай на трансформация на земя в инвестиционен имот, увеличението се извършва в годината на отписване на инвестиционния имот.
Чл. 46 от Закона за корпоративното подоходно облагане
При регистрация или повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, данъчно задължените лица имат право да приспаднат данъчния кредит за налични активи, които са използвани за извършване на облагаеми доставки. Приспадането на данъчния кредит е допустимо при условие, че активите са били придобити преди регистрацията и са свързани с данъчната дейност на лицето. Правилата за приспадане на данъчния кредит следват определени условия и срокове, които се регулират от закона.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за корпоративното подоходно облагане описва как се определя данъчният финансов резултат, свързан с приспаднатия данъчен кредит за наличните активи. При регистрация или повторна регистрация по Закона за ДДС, счетоводният финансов резултат се увеличава с приспаднатия данъчен кредит, освен ако данъкът не е включен в историческата цена на актива или активът не е данъчен амортизируем актив. При отписване на актив, който е бил увеличен с данъчния кредит, счетоводният финансов резултат за текущата година се намалява с приспаднатия данъчен кредит.
Чл. 47а
Чл. 47а от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира намаляването на данъчния финансов резултат на акционери или съдружници с разпределените дивиденти от местни и чуждестранни юридически лица, при определени условия. За финансови институции намалението е с разпределените дивиденти през годината, а за други данъчно задължени лица - за периода от придобиване до отписване на инвестицията. Има изключения, при които това намаление не се прилага, включително за дивиденти от печалби, реализирани преди придобиването на инвестицията и за дивиденти, признати за разходи.
Чл. 47б
Чл. 47б от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира начина на определяне на данъчния финансов резултат на място на стопанска дейност. Според него, финансовият резултат се увеличава с печалбата и намалява със загубата от прехвърляне на мястото на стопанска дейност. Данъчните временни разлики, свързани с активите и пасивите, се признават в годината на прехвърляне. Печалбата и загубата се определят като разлика между продажната цена и счетоводната стойност на активите, намалена със стойността на пасивите. Правилата не важат, ако печалбата и загубата вече са отчетени в счетоводния финансов резултат.
Чл. 47в
Чл. 47в от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията, при които едно чуждестранно дружество може да се счита за контролирано. За да бъде такова, данъчно задълженото лице трябва да има пряко или косвено участие в над 50% от правата на глас, капитала или печалбата на чуждестранното образувание. Освен това, действително платеният корпоративен данък от това образувание трябва да е по-нисък от разликата между корпоративния данък, който би бил начислен, и реално платения корпоративен данък. Размерът на косвеното участие се определя от участията на свързаните предприятия. Не се взема предвид мястото на стопанска дейност, ако то не подлежи на данъчно облагане в съответната държава.
Чл. 47г.
Чл. 47г. от Закона за корпоративното подоходно облагане определя начина, по който данъчно задължените лица увеличават своя данъчен финансов резултат с неплатената данъчна печалба на контролирани чуждестранни дружества. Увеличението се извършва за текущата година и зависи от участието в чуждестранното образувание. Съществуват специфични правила за приспадане на данъчни загуби и намаляване на финансовия резултат при разпределение на печалба от чуждестранно образувание. Данъчно задълженото лице може да ползва данъчен кредит за платен данък от контролирано чуждестранно дружество. Аlineя 1 не се прилага, когато чуждестранното дружество извършва съществена стопанска дейност.
Чл. 47д
Данъчно задължените лица са длъжни да водят регистър на контролирани чуждестранни дружества, съдържащ информация за: размера на участията, неразпределената печалба, загубите от предходни години, данъчния финансов резултат и действително платения корпоративен данък. Регистърът трябва да се предоставя на органите по приходите при поискване.
Чл. 47е
Чл. 47е определя хибридното несъответствие, което възниква, когато плащания по финансови инструменти водят до приспадане без включване в данъчния финансов резултат на получателя. Хибридното несъответствие може да се дължи на различия в квалификацията на инструментите между юрисдикциите, разлики в определянето на получателя на плащането, плащания към непризнати места на стопанска дейност и двойно приспадане. Плащания, представляващи базова възвръщаемост на финансови инструменти, не водят до хибридно несъответствие при определени условия. Хибридното несъответствие се третира само между свързани предприятия или в рамките на структурирана договореност.
Чл. 47ж.
Чл. 47ж. от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че счетоводните разходи, свързани с плащания при хибридни несъответствия, не се признават за данъчни цели и водят до увеличение на счетоводния финансов резултат. Разходите не се признават, ако: 1) водят до двойно приспадане, освен ако не става въпрос за двойно включен доход; 2) водят до приспадане без включване, когато данъчно задълженото лице е платец; 3) финансират подлежащ на приспадане разход, освен ако не е извършена еквивалентна корекция в съответните юрисдикции.
Чл. 47з
Чл. 47з регулира как се признават плащанията при хибридно несъответствие за данъчни цели. Когато данъчно задължено лице получава плащане, което води до приспадане без включване, то може да бъде признато като счетоводен приход или да увеличи счетоводния финансов резултат, стига да е приспаднато в юрисдикцията на платеца. Има изключения, посочени в алинея 2. В случаи на доход от непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност, счетоводният финансов резултат се увеличава с размера на този доход, освен ако не е освободен от данъчно облагане по спогодба с трета държава.
Чл. 47и
Данъчно задължено лице има право на данъчен кредит за удържан данък при източника, свързан с хибриден трансфер, пропорционално на нетния облагаем доход по плащането. Това право важи, когато повече от една страна по трансфера притежава право на данъчен кредит за същия данък. Важно е да се отбележат несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели в повече от една юрисдикция.
Чл. 47к
Чл. 47к определя, че разходи, свързани с плащания на данъчно задължени лица, които водят до намаление на данъчния финансов резултат и в друга юрисдикция, не се признават за данъчни цели, освен ако законодателството на другата юрисдикция не позволява приспадане срещу доход, който не е двойно включен. В случаи, когато другата юрисдикция е държава-членка на ЕС, разходите не се признават, ако данъчно задълженото лице е местно за другата държава по спогодба за избягване на двойно данъчно облагане.
Чл. 48
Според чл. 48 от Закона за корпоративното подоходно облагане, данъчните амортизируеми активи включват: дълготрайни материални и нематериални активи, инвестиционни имоти (без земята), последващи разходи по чл. 64 и разходи за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура, които са публична собственост.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за корпоративното подоходно облагане посочва, че репутацията, която се създава в резултат на бизнес комбинация, не представлява амортизируем актив за данъчни цели. Освен това, загубите от обезценка или отписване на репутация не могат да бъдат признати за данъчни разходи.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя какви активи се считат за данъчни дълготрайни материални активи. Те трябва да отговарят на изискванията на националните счетоводни стандарти и да имат стойност, равна или надвишаваща по-ниската от стойностния праг на същественост, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице, или 700 лева. Освен това, амортизируемите активи с право на ползване, свързани с финансов лизинг, също се считат за данъчни дълготрайни материални активи.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя какво представляват данъчните дълготрайни нематериални активи. Те са нефинансови ресурси без физическа субстанция, които се използват за период по-дълъг от 12 месеца, имат ограничен полезен живот и стойност, равна или превишаваща определен праг. Счетоводните разходи, свързани с придобиването на тези активи, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им, а се включват в амортизируемата стойност на актива. Непризнатите разходи могат да бъдат признати в случай на промяна на обстоятелствата.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за корпоративното подоходно облагане задължава данъчно задължените лица да изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който се отразяват данъчните амортизируеми активи. Планът служи като данъчен регистър, в който се записва информация за придобиването, амортизиране и отписване на активите. За всеки актив се изисква да се посочат: наименование, месец на въвеждане в експлоатация, данъчна амортизируема стойност, начислена данъчна амортизация, данъчна стойност, годишна данъчна амортизационна норма, годишна данъчна амортизация, месец на промени в стойностите, месец на преустановяване и възобновяване на начисляването на амортизации, месец на отписване за счетоводни цели и месец на отписване от данъчния амортизационен план.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя данъчната амортизируема стойност на активите, която е историческата цена, намалена с провизии и дарения. Специфицират се случаи, в които данъчната амортизируема стойност включва последващи разходи и непризнати разходи. Годишната данъчна амортизация е начислената амортизация за годината, а общата начислена амортизация не може да надвишава данъчната амортизируема стойност. Данъчната стойност на актива е амортизируемата стойност, намалена с начислената амортизация.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации. Счетоводните амортизации не се признават за данъчни цели, а вместо това счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводните амортизации, независимо от тяхното влияние върху счетоводния резултат за годината.
Чл. 55
Чл. 55 определя категориите и годишните данъчни амортизации на активите. Активите се разделят на седем категории, всяка с различна годишна амортизационна норма. Нормите варират от 4% за масивни сгради до 100% за активи с ограничен срок на ползване. Има специфични условия, при които нормите могат да бъдат увеличени, например за нови активи от категория II, и за активи, свързани с енергийна ефективност. Допълнително, за активи от категория IV, нормата може да достигне 100% при определени условия.
Чл. 56
Данъчните амортизируеми активи трябва да бъдат регистрирани в данъчния амортизационен план, като се отразява тяхната данъчна амортизируема стойност. Това означава, че за всеки актив е необходимо да се посочи стойността, която подлежи на амортизация за данъчни цели.
Чл. 57
Лицата, при промяна в данъчния режим, трябва да изготвят данъчен амортизационен план. В него се завеждат данъчните амортизируеми активи с данъчна амортизируема стойност и начислена данъчна амортизация. Данъчната амортизируема стойност се определя чрез увеличаване на историческата цена с последващи разходи и намаляване с начислени провизии и дарения. Начислената данъчна амортизация е счетоводната амортизация, коригирана по същия начин. Активи, за които данъчната амортизация е равна или надвишава амортизируемата стойност, не се завеждат. Правилата важат и за повторно завеждане на активи.
Чл. 58
Начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който активът е въведен в експлоатация, или от следващия месец. Датата на въвеждане трябва да е документално обоснована. При наличие на нормативен акт, активът не може да бъде въведен по-рано от установеното в него. Годишната данъчна амортизация се изчислява по формулата: ГДА = ДАС x ГДАН x M/12, където ГДА е годишната данъчна амортизация, ДАС е данъчната амортизируема стойност, ГДАН е годишната данъчна амортизационна норма, а М е броят на месеците, през които се начислява амортизация.
Чл. 59
Чл. 59 определя условията за преустановяване на начисляването на данъчни амортизации при временно не използване на активи. Начисляването спира, когато активът не носи икономическа изгода за период над 12 месеца, и се възобновява при връщането му в експлоатация. При определяне на данъчния финансов резултат, годишната данъчна амортизация за годината на преустановяване се намалява с начислената амортизация за неупотребявания период. Лицата в ликвидация или несъстоятелност също спират начисляването на данъчни амортизации, съгласно счетоводните правила. Не се преустановява начисляването на амортизации за определени активи.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията за отписване на активи от данъчния амортизационен план. Активът се отписва, когато е напълно амортизиран за данъчни цели. Ако активът е отписан за счетоводни цели преди да е напълно амортизиран за данъчни цели, той се отписва от данъчния план в началото на месеца, в който е отписан за счетоводни цели, освен в определени случаи. В случай на трансформация на амортизируем актив в неамортизируем, той също се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец. При прекратяване на ползването на данъчния амортизируем актив, той се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец.
Чл. 61
Данъчният амортизируем актив не променя стойностите си при последващи счетоводни оценки, промяна в счетоводната политика или регистрация по ЗДДС. Изключение се прави при преоценка на дълготрайни материални активи, свързани с финансов лизинг.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира процедурите за промяна в стойностите на данъчните амортизируеми активи. Промяната се извършва при настъпване на определени обстоятелства, като се отразява в данъчния амортизационен план от 1 януари на годината, в която са установени тези обстоятелства. Не се коригират предходни години, а новите стойности трябва да отразяват какви биха били, ако обстоятелствата бяха известни по-рано. Годишната данъчна амортизация за текущата година може да се коригира, освен в случаите на откриване на грешка. При липса на нужда от промяна за предходни години, корекциите се отразяват в текущата година.
Чл. 63
Данъчната амортизируема стойност на актив се увеличава с последващите разходи, които водят до бъдещи икономически изгоди, и това увеличение влиза в сила от началото на месеца, в който разходите са завършени. Това важи и за активи, които са отписани от данъчния амортизационен план.
Чл. 64
Чл. 64 урежда правилата за отписване и амортизация на активи, които са отписани данъчно, но не и счетоводно. При последващи разходи, които водят до икономически изгоди, се създава нов данъчен амортизируем актив, който се регистрира в данъчния амортизационен план от началото на месеца, в който разходите са завършени. Този актив се класифицира в категорията на оригиналния актив. Ако оригиналният актив бъде отписан преди новият актив да е напълно амортизиран, новият актив също се отписва по реда на чл. 60.
Чл. 65
Съгласно Чл. 65 от Закона за корпоративното подоходно облагане, счетоводните приходи и разходи от последващи оценки на данъчните амортизируеми активи не се признават за данъчни цели. Това означава, че когато се извършва отписване на данъчен амортизируем актив, счетоводният финансов резултат трябва да бъде преобразуван, за да отрази факта, че тези приходи и разходи не влияят на данъчната основа.
Чл. 66
Чл. 66 регламентира как се отразява отписването на активи в счетоводството и данъчното облагане. При отписване на актив от счетоводния амортизационен план, счетоводният финансов резултат се увеличава с балансовата стойност на актива. При отписване от данъчния амортизационен план, той се намалява с данъчната стойност на актива. Има изключения от тези правила, свързани с непризнати разходи, отписване за сметка на собствения капитал и преобразуване на дружества.
Чл. 67
Съгласно Чл. 67 от Закона за корпоративното подоходно облагане, счетоводните разходи, които формират данъчен амортизируем актив, не се признават за данъчни цели. Това включва и последващите разходи, свързани с тези активи. Приходите и разходите, свързани с дарение на данъчен амортизируем актив, също трябва да бъдат отчетени по съответния начин, но не се признават за данъчни цели, ако са свързани с активи, които не подлежат на данъчно признание.
Чл. 68
Счетоводните приходи и разходи, свързани с дарение, което намалява историческата цена на актива, не се признават за данъчни цели. Това правило важи за активи, формирани в резултат на развойна дейност, което означава, че разходите за развойна дейност не могат да се отчитат като данъчни разходи, ако са свързани с дарение, което променя данъчната амортизируема стойност на актива.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за корпоративното подоходно облагане предоставя на данъчно задължените лица правото да намалят счетоводния си финансов резултат с историческата цена на дълготраен нематериален актив в годината на неговото формиране. Това е възможно при условие, че активът е резултат на развойна дейност, извършвана във връзка с основната дейност на данъчно задълженото лице и е възложена на научноизследователски институт или висше училище. При упражняване на това право, активът не се счита за данъчен амортизируем актив.
Чл. 69а
Чл. 69а определя, че счетоводните разходи за изграждане или подобрение на публична техническа инфраструктура не се признават за данъчни цели. Разходите, които са капитализирани, се третират по специфичен ред, а некапитализираните разходи се класифицират като данъчни амортизируеми активи. Последващите разходи, които водят до икономически изгоди, също подлежат на специфични правила. При наличие на договорено възнаграждение за подобни разходи, се прилага общият ред на закона.
Чл. 70
Данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба за период от 5 години. Правото на избор за пренасяне на загубата се упражнява чрез приспадане на загубата през първата година, в която лицето реализира положителен данъчен финансов резултат. Ако до момента на данъчния контрол не е реализиран положителен резултат, се счита, че правото на избор е упражнено автоматично.
Чл. 71
Данъчната загуба може да бъде приспадната при изчисляването на данъчния финансов резултат, но само до размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на загубата. В случай че данъчната загуба е по-малка от положителния финансов резултат, тя се приспада в пълния размер.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за корпоративното подоходно облагане указва, че нововъзникналите данъчни загуби се третират по специфични правила, които изискват спазване на поредността на тяхното възникване. За всяка загуба 5-годишният срок за нейното отчитане започва от годината, която следва годината на възникването на загубата.
Чл. 73 от Закона за корпоративното подоходно облагане
Данъчната загуба, формирана в държава с спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, не може да се приспадне от данъчните печалби в България или други държави. Вместо това, тя може да се приспадне само от данъчните печалби от същия източник в чужбина в рамките на следващите 5 години. При прекратяване на дейността в държава членка на ЕС или ЕИП, непренесените данъчни загуби могат да се пренасят за 5-годишен срок.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира начина на приспадане на данъчни загуби, формирани от данъчно задължени лица. Когато загубата е от източник в чужбина, тя може да се приспадне само от печалби от същия източник в следващите 5 години. При загуба от различни източници, тя се разпределя между тях по определена формула. Важно е да се отбележи, че алинея 1 не важи за загуби от източник в държави членки на ЕС или ЕИП.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира начините за коригиране на счетоводни грешки, открити през текущата година, свързани с минали години. При откритие на такава грешка, данъчните резултати за съответните минали години се коригират, като се прилагат законовите изисквания от времето, когато грешката е била допусната. При корекцията се използва данъчната ставка, валидна за миналата година. В определени случаи, например при откритие на грешка, свързана с предходната година, данъчно задълженото лице може да подаде нова декларация до 30 септември на текущата година. При грешки, свързани с данъчни амортизируеми активи, се прилагат специфични правила за корекция на стойностите и амортизацията. Важно е да се отбележи, че ако са изтекли над 6 години от годината на грешката, алинеите за корекция не се прилагат.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че при коригиране на данъчния финансов резултат, ако възникне или се промени данъчна загуба за предходен период, трябва да се приложат разпоредбите на глава единадесета. Данъчните финансови резултати за периода от допускане на грешката до нейното откритие се коригират, така че да изглежда, че грешката не е била допусната. Годината на възникване на данъчната загуба е годината, в която е допусната грешката.
Чл. 77
Разходите, които са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не могат да бъдат признати за данъчни цели в годината, в която са отчетени. Непризнатите разходи могат да бъдат признати за данъчни цели в бъдеще, при условие че това е допустимо съгласно закона и при спазване на изискванията на съответната глава от закона.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат трябва да бъде коригиран с незаписани приходи и разходи, които е следвало да бъдат отразени през текущата година по нормативен акт. Ако впоследствие тези приходи и разходи бъдат отчетени, те не се признават за данъчни цели.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за корпоративното подоходно облагане обхваща разпоредбите, които се прилагат за различни видове грешки, не само счетоводни, а също и при преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели. Освен това, той включва и коригиращи събития, съгласно приложимите счетоводни стандарти.
Чл. 80
Според Чл. 80 от Закона за корпоративното подоходно облагане, лихва за просрочие се дължи в случаите на неплащане на корпоративния данък. Лихвата започва да тече от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът за предходната година. Освен това, в контекста на данъчния контрол, могат да се извършват корекции на грешки, установени при проверките.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че разпоредбите на глава тринадесета се прилагат и при установени грешки по време на данъчен контрол, с изключение на чл. 75, ал. 3. В глава тринадесета се обсъждат корекциите, които трябва да се направят при промяна в счетоводната политика.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира последиците от промяна на счетоводната политика. При такава промяна, счетоводният финансов резултат за текущата година се коригира, както и данъчните финансови резултати за предходните години, ако новата политика е била приложена тогава. Данъчните временни разлики, възникнали преди промяната, се считат за невъзникнали, освен ако новата политика е била прилагана преди това. Счетоводните приходи и разходи, произтичащи от променената политика, не се признават за данъчни цели. Не се прилагат алинеи 1-3 при промяна, свързана с данъчни амортизируеми активи. Лихва за просрочие не се дължи, ако промяната увеличава данъчния финансов резултат.
Чл. 83
Данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък, основавайки се на прогнозна данъчна печалба за текущата година. Обаче, лица с нетни приходи от продажби под 300 000 лв. за предходната година и новоучредени лица не правят авансови вноски за годината на учредяване и следващата. Те имат опцията да правят тримесечни авансови вноски, при което не важат определени разпоредби.
Чл. 84
Данъчно задължените лица, които имат нетни приходи от продажби над 3 000 000 лв. за годината преди предходната година, са задължени да правят месечни авансови вноски. Промените в закона са в сила от 01.01.2013 г. и 01.01.2021 г.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че тримесечните авансови вноски трябва да се правят от данъчно задължени лица, които не са задължени да правят месечни авансови вноски. Това означава, че само тези лица, които не попадат в категорията на месечно задължените, трябва да извършват плащания на тримесечна база.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за корпоративното подоходно облагане описва начина за определяне на месечните авансови вноски. Формулата включва прогнозната данъчна печалба за текущата година (ПДП) и данъчната ставка на корпоративния данък (ДС). Месечната авансова вноска (АВМЕСЕЧНА) се изчислява на базата на тези два параметъра. За тримесечните авансови вноски следва да се приложи аналогичен подход, като се вземат предвид данните за съответния тримесечен период.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че тримесечните авансови вноски се изчисляват на базата на прогнозната данъчна печалба за текущата година и данъчната ставка на корпоративния данък. Формулата за изчисление е: АВТРИМЕСЕЧНА = ПДП * ДС.
Чл. 87а
Чл. 87а от Закона за корпоративното подоходно облагане определя сроковете и реда за деклариране на авансовите вноски за текущата календарна година. Авансовите вноски, определени по чл. 86 и 87, се декларират с декларация в периода от 1 март до 15 април. Тримесечните авансови вноски от новоучредени дружества след преобразуване се декларират при извършване на първата авансова вноска след преобразуването. В случай на новоучредени дружества по чл. 83, ал. 3, декларацията се подава в срока за първата избрана тримесечна авансова вноска.
Чл. 88
Данъчно задължените лица могат да подават декларация за корекция на авансовите вноски до 15 ноември на съответната година, ако смятат, че те ще се различават от дължимия годишен корпоративен данък. Корекциите в авансовите вноски влизат в сила след подаването на декларацията. В случай на преобразуване на дружество, декларацията трябва да бъде подадена в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването, при наличие на промяна в размера на авансовите вноски.
Чл. 89
Член 89 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира условията, при които се дължи лихва върху превишението на дължимия годишен корпоративен данък над определените авансови вноски. Лихва се дължи, когато годишният данък надвиши с над 25% месечните авансови вноски или 75% от годишния данък надвиши с над 25% тримесечните авансови вноски. Сумата, върху която се дължи лихва, се изчислява с формули, свързани с месечните и тримесечните авансови вноски. Определените авансови вноски могат да бъдат намалени или увеличени, а лихвата се изчислява според Закона за лихвите върху данъци и такси.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя сроковете за внасяне на месечни и тримесечни авансови вноски. Месечните авансови вноски за януари, февруари и март се внасят до 15 април, за април до ноември - до 15-о число на съответния месец, а за декември - до 1 декември. Тримесечните авансови вноски се внасят до 15-о число на месеца след тримесечието, за което се отнасят, а за третото тримесечие - до 1 декември. Четвъртото тримесечие не изисква авансова вноска.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпоративен данък, получават и пропорционална част от авансовите вноски за данъка. Преотстъпването на авансовите вноски се осъществява от месеца или тримесечието, следващо месеца на издаване на съответната заповед, когато е получена заповед по чл. 189, т. 1, буква "б".
Чл. 91а
Чл. 91а определя условията, при които не се взема предвид определена данъчна печалба при изчисляване на прогнозната данъчна печалба и дължимия годишен корпоративен данък. Не се включват: 1. печалба от контролирано чуждестранно дружество; 2. част от увеличенията на счетоводния финансов резултат, произтичаща от преобразувания, свързани с трансферирани активи, за които се прилага разсрочване.
Чл. 92
Данъчно задължените лица, обложени с корпоративен данък, са длъжни да подават годишна данъчна декларация за финансовия резултат и дължимия корпоративен данък от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на НАП. Към декларацията се прилага годишен отчет за дейността, освен ако през данъчния период не е осъществявана дейност. В случай на задължение за корпоративен данък или желание за деклариране на допълнителни данни, декларация се подава и при липса на дейност. Данъчно задължените лица прилагат доказателства за внесените данъци в чужбина. Чуждестранни юридически лица трябва да посочват идентификационни данни на собствениците и участието им, а дъщерни предприятия от трети държави - информация за нетните приходи от продажби.
Чл. 93
Данъчно задължените лица трябва да внесат корпоративния данък за предходната година до 30 юни на следващата година, след приспадане на авансовите вноски. Ако е приложимо, от годишния корпоративен данък може да се приспадне дължимият и внесен патентен данък, удостоверен с документ от общината, при подаване на декларация за отпадане на основанията за облагане с патентен данък.
Чл. 94
Глава шестнадесета от Закона за корпоративното подоходно облагане се отнася до финансовите институции и определя приходите и разходите, които са регулирани от съответния регулаторен орган. Член 94 от закона е отменен с ДВ, бр. 94 от 2012 г., с влизане в сила от 01.01.2013 г.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за корпоративното подоходно облагане указва, че в случай на разлика между отчетените приходите или разходите на финансовата институция и тези, определени от регулаторен орган, при изчисляване на данъчния финансов резултат се взема предвид размерът, определен от съответния нормативен акт. Това важи и за приходите и разходите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, включително преоценки и обезценки.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за корпоративното подоходно облагане регулира признаването на приходи и разходи от последващи оценки на финансови активи и пасиви, отчетени от финансови институции. Според ал. 1, тези приходи и разходи се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, без да се прилагат определени членове от закона. Според ал. 2, ако такива приходи и разходи не са били признати за данъчни цели през предходен период, те се признават по общия ред на закона, без да се прилага предходната разпоредба.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за корпоративното подоходно облагане описва начина, по който финансовите институции определят данъчния си финансов резултат. Според алинея 1, счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати през текущата година в собствения капитал. Алинея 2 предвижда намаление на счетоводния финансов резултат със загубите от подобни оценки. В алинея 3 се уточнява, че печалбите и загубите, признати в отчета за приходите и разходите, не се признават за данъчни цели, ако са включени в определянето на данъчния финансов резултат по алинеи 1 и 2.
Чл. 98
Производствените дивиденти, разпределяни на член-кооператорите за произведената и продадена продукция, се определят на основата на печалбата от продажбата, включително след преработка. Потребителските дивиденти, разпределяни за закупените потребителски стоки, се основават на печалбата от разликата между продажната цена и разходите за реализация, намалена с цената на придобиване на стоките. Данъчното третиране на тези дивиденти зависи от спецификата на доходите и разходите на кооперацията.
Чл. 99
Чл. 99 регулира начина на намаляване на данъчния финансов резултат на кооперациите чрез изплащане на производствени и потребителски дивиденти на член-кооператорите. Изплатените дивиденти до 25 март на следващата година се отчитат, но само до размера на положителния счетоводен финансов резултат. Дивидентите, изплатени през годината, не участват в определянето на счетоводния финансов резултат. При отчетена загуба или недостатъчна печалба, изплатените дивиденти се считат за разходи, които не се признават за данъчни цели.
Чл. 100
Член 100 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с ДВ, бр. 69 от 2008 г. и влезе в сила от 01.01.2009 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 101
Член 101 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с ДВ, бр. 69 от 2008 г., и влиза в сила от 01.01.2009 г. Няма действащ текст по този член, свързан с дружество майка от държава членка.
Чл. 102
Член 102 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г. Този член не е в сила и не съдържа информация относно местно дъщерно дружество.
Чл. 103
Член 103 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с ДВ, бр. 69 от 2008 г. и влиза в сила от 01.01.2009 г. Текстът не предоставя информация за дъщерни дружества от държави членки след отмяната.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 69 от 2008 г., и измененията влизат в сила от 01.01.2009 г. Раздел II, който се отнася до данъчното третиране при разпределение на дивиденти, също е отменен.
Чл. 105
Член 105 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с ДВ, бр. 69 от 2008 г., и влиза в сила от 01.01.2009 г. Този член е свързан с условията за освобождаване от облагане, но детайлите относно неизпълнението на тези условия не са налични, тъй като текстът е отменен.
Чл. 106
Член 106 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 69 от 2008 г., и влиза в сила от 01.01.2009 г. По този член се обсъждат непризнатите разходи, свързани с непризнати приходи от дивиденти.
Чл. 107
Дивидентите, които местно дъщерно дружество разпределя на дружество майка, намиращо се в държава членка на Европейския съюз, подлежат на специфично данъчно третиране. Важно е да се отбележи, че разпоредбите относно облагането на дивидентите могат да варират в зависимост от конкретните условия и споразумения между държавите.
Чл. 108
Член 108 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с ДВ, бр. 69 от 2008 г. и е в сила от 01.01.2009 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с обезпечението, преди съществуващи в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 109
Член 109 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 69 от 2008 г., и влиза в сила от 01.01.2009 г. Тази разпоредба се е отнасяла за кооперации, но след отменянето й, правилата и задълженията, свързани с облагането на кооперациите, вероятно са променени или прехвърлени в други разпоредби на закона.
Чл. 110
Член 110 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с ДВ, бр. 69 от 2008 г. и влиза в сила от 01.01.2009 г. Този член не е в сила и не съдържа актуални разпоредби относно отклоненията от данъчното облагане.
Глава деветнадесета
Глава деветнадесета от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира процедурата за преобразуване на дружества и кооперации, както и условията за прехвърляне на предприятия. Тази глава включва основни правила и изисквания, свързани с тези процеси, за да се осигури правна сигурност и прозрачност при извършването на подобни трансакции.
Чл. 112
Разпоредбите на глава 112 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилагат в случаи на преобразуване на дружества и кооперации, както и при прехвърляне на предприятие. Тези разпоредби определят условията и последиците от тези правни действия.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя, че датата на преобразуване за данъчни цели е датата на вписване на преобразуването в търговския регистър. Това означава, че последният данъчен период за прекратяване на дружество, което се преобразува, е периодът до тази дата на вписване.
Чл. 114
Последният данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество обхваща периода от началото на годината до датата на преобразуването. За новообразуваните дружества през годината на преобразуването, последният данъчен период е от датата на учредяването до датата на преобразуването.
Чл. 115
Преобразуващите се дружества и местата на стопанска дейност на чуждестранни лица се облагат с корпоративен данък за последния данъчен период по общия ред, като данъчното облагане е окончателно. Наличните активи и пасиви към датата на преобразуването се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват. При определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се коригира с печалбата и загубата от разликата между пазарната цена и счетоводната стойност на активите или пасивите. Временни данъчни разлики се признават през последния данъчен период. Изключения от правилата в алинеи 2 и 3 важат при преобразуване по условията на раздели II и III.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че при преобразуване на дружество чрез промяна на правната форма, новоучреденото дружество поема задълженията за определяне на данъчния финансов резултат и внасянето на дължимия корпоративен данък. Всички права и задължения, произтичащи от действия на преобразуващото се дружество, се считат за извършени от новото дружество.
Чл. 116а
Чл. 116а от Закона за корпоративното подоходно облагане определя правилата при преобразуване на дружество в едноличен търговец. При преобразуването, правата и задълженията на дружеството се смятат за извършени от едноличния търговец. Той подава данъчна декларация за корпоративния данък за последния данъчен период на преобразуващото се дружество и внася дължимия данък в установените срокове. След преобразуването, едноличният търговец е длъжен да прави тримесечни авансови вноски. Не може да пренася данъчни загуби или да признава непризнати разходи за лихви от преобразуващото се дружество.
Чл. 117
При прекратяване на преобразуващи се дружества, новоучредените или приемащите дружества са задължени да подадат данъчна декларация за корпоративния данък в срок от 30 дни след преобразуването. Декларацията се подава в териториалната дирекция на НАП, където е регистрирано новоучреденото или приемащото дружество. Корпоративният данък за последния данъчен период също трябва да бъде внесен в същия срок, след приспадане на авансовите вноски. Тези разпоредби важат и при случаи на прекратяване на преобразуващо се дружество.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за корпоративното подоходно облагане урежда авансовите вноски на дружествата в годината на преобразуването. Приемащите дружества продължават да правят същите авансови вноски, а новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски. При преобразуване чрез промяна на правната форма, новоучреденото дружество прави авансови вноски по прогнозната данъчна печалба, определена от преобразуващото се дружество.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за корпоративното подоходно облагане указва, че при преобразуване на дружества по Търговския закон, новите или приемащите дружества не могат да пренасят данъчните загуби на преобразуващите се дружества. Същото важи и при продажба на предприятие, където правоприемникът не може да пренася данъчните загуби на отчуждителя. Изключение от това правило е предвидено при преобразуване чрез промяна на правната форма.
Чл. 120
Чл. 120 от Закона за корпоративното подоходно облагане урежда, че при преобразуване на дружества по Търговския закон, новите или приемащите дружества не могат да признават непризнатите разходи за лихви и непризнатото превишение на разходи по заеми от преобразуващите се дружества, свързани с режима на слабата капитализация. Същото важи и при продажба на предприятие, където правоприемникът не може да признае подобни разходи от отчуждителя. Изключение от тези правила е предвидено при преобразуване чрез промяна на правната форма.
Чл. 121
Счетоводните разходи, свързани с преобразуването на дружество, не се признават за данъчни цели при преобразуващото се дружество. Вместо това, те се признават за данъчни цели при приемащото или новоучреденото дружество в годината на преобразуването. Ако преобразуването не се осъществи, разходите могат да бъдат признати за данъчни цели в годината, в която е настъпило това обстоятелство, при спазване на законовите изисквания.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за корпоративното подоходно облагане урежда данъчните последици при избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели. Всички действия на преобразуващите се дружества от тази дата до датата на преобразуване за данъчни цели се считат за извършени от преобразуващите се дружества. Приходите и разходите, печалбите и загубите, отчетени от новоучредените или приемащите дружества, се признават за данъчни цели само при преобразуващото се дружество. Преобразуванията се извършват от преобразуващите се дружества при определяне на данъчния финансов резултат.
Чл. 123
Разпоредбите на закона относно преобразуването на търговски дружества се прилагат и за кооперативни организации, както и за държавни предприятия, които се прекратяват, закриват или образуват, при условие на универсално правоприемство, съгласно чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
Чл. 124
Чл. 124 от Закона за корпоративното подоходно облагане урежда солидарната отговорност на новоучредените или приемащите търговски дружества и кооперативни организации за данъчните задължения на преобразуващите се дружества или кооперативи. При прехвърляне на предприятие правоприемникът също носи солидарна отговорност за данъчните задължения на отчуждителя. Получените права се оценяват по пазарни цени.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира прилагането на разпоредбите в случаи на вливане, сливане, разделяне, отделяне, прехвърляне на обособена дейност и замяна на акции или дялове. Тези разпоредби важат за местни дружества и дружества от държави - членки на Европейския съюз. Освен това, те се прилагат и за преустройство на кооперативни организации, при условие че са налице посочените условия.
Чл. 126
Вливането е процес, при който активите и пасивите на едно или повече дружества преминават към съществуващо приемащо дружество, което води до прекратяване на преобразуващите се дружества без ликвидация. На акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от приемащото дружество. Вторият вариант на вливане включва ситуация, в която всички активи и пасиви на преобразуващо се дружество преминават към приемащо дружество, притежаващо всички негови акции или дялове, и преобразуващото се дружество също се прекратява без ликвидация.
Чл. 127
Сливането на дружества представлява преобразуване, при което активите и пасивите на две или повече дружества преминават към новоучредено дружество, а самите преобразуващи се дружества се прекратяват без ликвидация. На акционерите или съдружниците в тези дружества се издават акции или дялове от новото дружество.
Чл. 128
Разделянето е процес, при който активите и пасивите на дружество преминават към две или повече съществуващи или новоучредени дружества, при което преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация. На акционерите или съдружниците в преобразуващото се дружество им се издават акции или дялове от новите или съществуващите дружества, пропорционално на притежаваните от тях акции или дялове.
Чл. 129
Отделянето е преобразуване, при което обособени дейности на дружество преминават към нови или съществуващи дружества, без да се прекратява преобразуващото се дружество, което запазва поне една обособена дейност. Акционерите или съдружниците получават акции или дялове пропорционално на притежаваните от тях в преобразуващото се дружество.
Чл. 130
Член 130 от Закона за корпоративното подоходно облагане описва процедурата за прехвърляне на обособена дейност, при която обособените дейности на преобразуващо се дружество преминават към едно или повече съществуващи или новоучредени дружества. В замяна на това, новите или съществуващите дружества издават акции или дялове в полза на преобразуващото се дружество, което не се прекратява. Тази процедура е важна за реорганизацията на бизнеса и структуриране на активите.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията за замяна на акции или дялове, при които преобразуването е валидно. Първото условие е, че придобиващото дружество трябва да притежава повече от половината от акциите или дяловете на придобитото дружество или да придобие допълнителен дял, ако вече има такъв. Второто условие е, че акционерите или съдружниците на придобитото дружество трябва да заменят своите акции или дялове срещу акции или дялове от придобиващото дружество.
Чл. 132
Чл. 132 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че при вливане, сливане, разделяне, отделяне и замяна на акции или дялове, могат да се извършват парични плащания на акционерите или съдружниците до 10% от номиналната стойност на издадените акции или дялове в резултат на преобразуването. В определени случаи, като вливане, разделяне и отделяне, не е задължително да се издават нови акции или дялове, ако това е разрешено от Търговския закон.
Чл. 133
Член 133 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя, че издаването на акции или дялове се счита за налице, когато се предоставят новоиздадени или притежавани собствени акции или дялове от новоучредено, приемащо или придобиващо дружество. Това означава, че всяко дружество, което участва в процеса на издаване на акции или дялове, е задължено да спазва определени правила и процедури, свързани с корпоративното облагане.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя обособената дейност като съвкупност от активи и пасиви на дружество, които позволяват извършването на самостоятелна стопанска дейност от организационна, функционална и финансова гледна точка. Това означава, че дружествата могат да имат различни обособени дейности, които да функционират независимо в рамките на общата структура на дружеството.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя категориите преобразуващи се дружества. Те включват местни дружества, дружества от други държави-членки на ЕС, които се преобразуват, и дружества, които имат място на стопанска дейност в България. Промените в закона, влезли в сила от 01.01.2009 г., уточняват условията за преобразуване на дружества от ЕС.
Чл. 136
Чл. 136 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя получаващите дружества, които включват местни новоучредени или приемащи дружества, новоучредени или приемащи дружества от друга държава - членка на ЕС, както и места на стопанска дейност в страната на новоучредено или приемащо дружество от друга държава - членка на ЕС. Тези изменения в закона са в сила от 01.01.2009 г.
Чл. 137
Дружество от друга държава - членка на Европейския съюз е такова, което отговаря на три условия: 1) правната му форма е в съответствие с приложение № 3; 2) е местно лице за данъчни цели на друга държава - членка на ЕС и не се счита за местно лице в трета държава по спогодба за избягване на двойно данъчно облагане; 3) печалбите му се облагат с данък по приложение № 4 или подобен данък, без право на освобождаване.
Чл. 138
Чл. 138 от Закона за корпоративното подоходно облагане урежда, че при преобразуването на дружества, всички права и задължения, произтичащи от действия на преобразуващите се дружества за текущия и предходни периоди, свързани с прехвърлените активи и пасиви, преминават към получаващите дружества. Това включва и преобразуванията, които влияят на определянето на данъчния финансов резултат.
Чл. 139
Чл. 139 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя три категории активи и пасиви, свързани с преобразуването на предприятия. Първата категория включва активи и пасиви, които влияят на данъчния финансов резултат преди и след преобразуването. Втората категория обхваща активи и пасиви, които преди преобразуването са участвали в данъчния резултат, но след преобразуването не участват. Третата категория включва активи и пасиви, които преди преобразуването не са участвали в данъчния резултат, но след него започват да участват.
Чл. 140
Чл. 140 регламентира данъчните последици от преобразуването на дружества, свързани с активи и пасиви. Възникналите счетоводни печалби или загуби при отписване на активи и пасиви не се признават за данъчни цели. Данъчните временни разлики, свързани с активи и пасиви, не се признават към момента на преобразуването и се смятат за възникнали при получаващото дружество. При различие в стойностите на активи и пасиви, разликата формира данъчна временна разлика. Преоценъчният резерв се прехвърля и се счита за възникнал при получаващото дружество. Придобитите данъчни амортизируеми активи се завеждат по стойности от преобразуващото дружество. Справки за активи и пасиви трябва да се изготвят при преобразуването. Счетоводно признатите приходи и разходи по активи или пасиви, които не са били признати при преобразуващото се дружество, не се признават за данъчни цели. Специфични разпоредби важат за активи и пасиви, които не се отнасят за данъчни амортизируеми активи и други изключения.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира изискванията за справки, изготвяни от преобразуващите се дружества. Те трябва да съдържат информация за активи и пасиви, включително вид, наименование, счетоводна стойност, данъчни временни разлики и преоценъчни резерви. Справките се подават на получаващите дружества и на органа по приходите в срок до края на месеца след преобразуването. В случай на корекции след подаването на справката, се изготвя коригираща справка, която също трябва да бъде подадена в определен срок. В справките се посочват данни за идентификация на дружества и датата на преобразуването.
Чл. 142
Чл. 142 урежда данъчните последици от отписването на активи и пасиви, свързани с местно дружество в друга държава от ЕС. Счетоводните печалби или загуби от тези операции не се признават за данъчни цели. Данъчните временни разлики, свързани с тези активи и пасиви, също не се признават. При преобразуването активите и пасивите, които не попадат под предходните алинеи, се считат за реализирани по пазарни цени и се отписват, като данъчният финансов резултат се коригира в зависимост от разликата между пазарната и счетоводната стойност.
Чл. 143
Чл. 143 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че активите и пасивите, свързани с данъчните цели, се оценяват по стойността, определена от националното счетоводно законодателство. Данъчните амортизируеми активи се завеждат в данъчния амортизационен план по общия ред на закона.
Чл. 144
При преобразуване на дружества, получаващите дружества нямат право да пренасят данъчните загуби на преобразуващите се дружества. Изключение от това правило съществува при вливане или сливане, когато възниква място на стопанска дейност в България на дружество от друга държава членка на Европейския съюз, което преди преобразуването не е имало такова място в страната.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона за корпоративното подоходно облагане регулира преноса на данъчни загуби при преобразуване на местно дружество в друга държава - членка на Европейския съюз. Непренесените данъчни загуби не се приспадат, а пренесените загуби увеличават счетоводния финансов резултат, ако не са приспаднати от печалбите преди преобразуването.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира данъчните последици при преобразуване на дружества. Според алинея 1, получаващите дружества не могат да признават непризнатите разходи за лихви и превишението на разходи по заеми от преобразуващите се дружества, свързани с режима на слабата капитализация. Алинея 2 уточнява, че това правило не важи при вливане или сливане, когато се създава място на стопанска дейност в България от дружество, което преди преобразуването не е имало такова място в страната, и е от друга държава - членка на ЕС.
Чл. 147
Чл. 147 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя правилата за авансовите вноски на дружества в годината на преобразуването. Приемащите дружества продължават да правят същите авансови вноски, както преди преобразуването, докато новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски за годината на преобразуването и следващата година. В случай на преобразуване, получаващите дружества правят месечни или тримесечни авансови вноски на базата на нетните приходи от продажби на преобразуващите се дружества.
Чл. 148
Когато получаващо дружество притежава дял в капитала на преобразуващо се дружество, счетоводните печалби или загуби от отписването на този дял не се признават за данъчни цели. Освен това, доходите, свързани с тези операции, не подлежат на облагане с данък, удържан при източника.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за корпоративното подоходно облагане урежда данъчните последици при преобразуване и придобиване на акции или дялове. Счетоводните печалби или загуби, възникнали при акционери или съдружници, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им, а формират данъчна временна разлика. Данъчните временни разлики, свързани с отписаните акции преди преобразуването, също не се признават за данъчни цели. Чуждестранните юридически лица, които са акционери в местни дружества, дължат данък при източника при разпореждане с новопридобити акции. При неподаване на декларация за разпореждане с новопридобити акции, се счита, че разпореждането е осъществено. Не се реализира доход при придобиване на акции чрез отделяне, с изключение на случаи на обезсилване на акции.
Чл. 150
Член 150 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира данъчните последици при преобразуване на дружество и прехвърляне на обособена дейност. Възникналите счетоводни печалби или загуби не се признават за данъчни цели в годината на отчитането и формират данъчна временна разлика, която се признава по общия ред на закона. Ако акциите или дяловете са държани непрекъснато за срок не по-кратък от 5 години, данъчната временна разлика не се признава за данъчни цели.
Чл. 151
Разпоредбите на раздела не важат, ако преобразуването е с цел избягване на данъчно облагане. Отклонение от данъчно облагане се счита, когато преобразуването няма икономическа обоснованост или прикрива разпореждане с активи.
Чл. 152
Чл. 152 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията за преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение. Операцията може да се извърши без прекратяване или учредяване на ново юридическо лице, като активите и пасивите на дружеството трябва да бъдат свързани с мястото на стопанска дейност, а резултатите от тяхното експлоатиране да се вземат предвид при определяне на данъчния финансов резултат.
Чл. 153
Чл. 153 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира данъчните последици при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение. При преместване, извършено при условията на чл. 152, т. 1, всички действия на дружеството се считат за извършени от мястото на стопанска дейност, което не се облага с корпоративен данък за периода до датата на операцията. Мястото на стопанска дейност обаче подлежи на облагане за текущата година. При условията на чл. 152, т. 2, действията се считат за извършени от дружеството, което също не се облага с корпоративен данък до датата на операцията, но облагането се прилага за дружеството за текущата година.
Чл. 154
Чл. 154 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че разпоредбите на раздел II от същата глава, касаещи активите, пасивите, печалбите, загубите и данъчните временни разлики, се прилагат и при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение. Глава двадесета от закона уточнява специфични правила за данъчно регулиране при трансфери между части на едно предприятие, разположена в страната, и друга част, разположена извън страната. Тези правила са в сила от 01.01.2020 г.
Чл. 155
Чл. 155 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията, при които Република България губи правото за облагане на резултата от трансферирани активи или дейности. Това се отнася за трансфери от централното управление към места на стопанска дейност извън страната, трансфери между различни части на предприятието, промяна на данъчната юрисдикция, както и трансфери на дейности към друга юрисдикция. Член 155а - 155д и чл. 157 се прилагат в тези случаи.
Чл. 155а
Чл. 155а регулира трансфера на активи и определя как се отразяват трансакциите в данъчния финансов резултат. При трансфер на активи, счетоводният финансов резултат се коригира в зависимост от разликата между пазарната цена и данъчната стойност на активите. За данъчните амортизируеми активи, данъчната стойност към момента на трансфера трябва да се коригира, за да съответства на пазарната цена. За активи, които не са амортизируеми, се правят корекции на данъчните временни разлики. В случаите, когато активът се отписва, данъчните временни разлики не се признават за данъчни цели. Важно е да се следят корекциите, които се извършват в зависимост от вида на активите и тяхното данъчно третиране.
Чл. 155б
Чл. 155б регулира данъчните последици от трансфера на дейности, като предвижда корекции в данъчния финансов резултат в зависимост от разликите между пазарната цена на трансферираните активи и пасиви и техните стойности за данъчни цели. При трансфер, данъчният финансов резултат се увеличава или намалява в зависимост от положителната или отрицателната разлика. Определят се стойности за данъчни цели на активите и пасивите, а в случай на отписване или неотписване на активи/пасиви, се прилагат специфични корекции. Членът уточнява и как да се обработват данъчните временни разлики, свързани с трансферираните активи и пасиви.
Чл. 155в
Член 155в определя изключения от прилагането на чл. 155 при трансфер на активи за срок до 12 месеца, ако трансферът е свързан със сделки за финансиране на ценни книжа, предоставени активи като обезпечение, или с цел изпълнение на пруденциални капиталови изисквания или управление на ликвидността. Ако активите не се върнат в България в рамките на 12 месеца, разпоредбите на чл. 155 и глава дванадесета се прилагат.
Чл. 155г
Чл. 155г от Закона за корпоративното подоходно облагане позволява на данъчно задължените лица да разсрочат внасянето на част от корпоративния данък, дължим за трансфери на активи или дейности в определени случаи, свързани с държави членки на ЕС или страни от ЕИП. Разсрочването е допустимо при трансфер от централното управление към място на стопанска дейност в ЕС, при промяна на юрисдикция, или при трансфер на дейност от страната към ЕС. Данъчно задълженото лице трябва да декларира наличието на основание за разсрочване в годишната данъчна декларация, а разсрочената сума се внася на пет равни годишни вноски, с лихва за просрочие. При настъпване на определени обстоятелства, разсрочената сума става изискуема незабавно, освен в случаи на трансфер към държави с взаимна помощ.
Чл. 155д
Чл. 155д определя правилата за трансфер на данъчни амортизируеми и неамортизируеми активи между части на предприятие, разположени в страната и извън нея. При трансфер на амортизируем актив, данъчната стойност е пазарната цена към момента на трансфера. Ако активът е облаган в друга държава от ЕС, се извършва корекция на данъчната амортизация, за да се постигне равенство с пазарната цена в другата държава. При трансфер на неамортизируем актив, разликата между пазарната и счетоводната стойност формира данъчна временна разлика. В случай на разлика между цената, определена от органа по приходите и пазарната цена в другата държава, се прилага цената от органа. Правилата важат и при създаване на място на стопанска дейност в страната.
Чл. 156
Чл. 156 регламентира начина на определяне на данъчния финансов резултат при трансфер на услуги между части на предприятие, разположени в страната и извън страната. При трансфер на услуги от страна на предприятието, разположено в страната, към част извън страната, счетоводният финансов резултат се коригира в зависимост от разликата между пазарната цена и себестойността на услугата. Съществуват специфични условия, при които се прилагат тези корекции, а също така и правила за трансфери от част на предприятието, разположена извън страната, към част в страната. Непризнаването на счетоводни приходи, разходи, печалби или загуби е регламентирано в контекста на трансферите на услуги.
Чл. 157
Чл. 157 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира данъчните последици от трансфери между части на предприятия, разположени в различни юрисдикции. При трансфери, свързани с чл. 155а и 155б, отчетените приходи, разходи, печалби или загуби не се признават за данъчни цели. Същото важи и за трансфери към чуждестранни части на предприятието, освен ако не са изпълнени определени условия. Изключение правят счетоводните разходи от трансфери от централното управление към места на стопанска дейност извън страната.
Чл. 158
Чл. 158 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира задълженията на данъчно задължените лица при прекратяване с ликвидация или обявяване в несъстоятелност. В периода до заличаването, лицата трябва да спазват общите изисквания на закона. Също така, при подаване на данъчни декларации, когато през данъчния период не е осъществявана дейност, се прилага чл. 92, ал. 4 от закона. Раздел II, който касае корпоративния данък при прекратяване, е отменен.
Чл. 159
Член 159 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с ДВ, бр. 98 от 2018 г., и е в сила от 01.01.2019 г. Преди отмяната, той се е отнасял за деклариране и внасяне на данъка при прекратяване на корпоративни лица.
Чл. 160
Член 160 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с ДВ, бр. 98 от 2018 г., и влиза в сила от 01.01.2019 г. Този член се отнася до разпоредбите, свързани с корпоративния данък за последния данъчен период.
Чл. 161
Законът определя как се определя последният данъчен период за различни видове данъчно задължени лица при прекратяване. За лица, прекратени с ликвидация или несъстоятелност, последният период е от 1 януари на годината на заличаване до датата на заличаване. За чуждестранни лица, последният период е от 1 януари на годината на прекратяване до датата на прекратяване. Неперсонифицираните дружества и осигурителни каси имат същите условия. Данъчното задължено лице облага с корпоративен данък печалбата от последния период, а представляващият лицето декларира и внася данъка.
Чл. 162
Чл. 162 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя сроковете за подаване на данъчната декларация за последния данъчен период. Данъчната декларация трябва да се подаде в 30-дневен срок от заличаването на данъчно задълженото лице, прекратяване на дейността или при определени условия, свързани с ликвидация или несъстоятелност. Важно е да се спазват тези срокове, особено когато предходната годишна декларация не е подадена навреме.
Чл. 163
Дължимият корпоративен данък за последния данъчен период се внася в сроковете за деклариране. Ако ликвидацията или прекратяването на дейността настъпи преди изтичането на срока за внасяне на годишния корпоративен данък, той се внася в сроковете за деклариране, ако те изтичат преди този срок. Прилага се специфично данъчно третиране за предходната година.
Чл. 164
Член 164 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с ДВ, бр. 98 от 2018 г., и влиза в сила от 01.01.2019 г. Той е относно данъчното третиране при разпределение на ликвидационен дял или дивидент и е бил допълнен с изменения, влезли в сила от 01.01.2011 г.
Чл. 165
Чл. 165 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира как се третират разпределените ликвидационни дялове и дивиденти за данъчни цели. Според алинея 1, активите, разпределени като ликвидационен дял или дивидент, се считат за реализирани по пазарни цени и се отписват. Алинея 2 уточнява, че при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният резултат се коригира с печалба или загуба, произтичаща от разликата между пазарната цена и счетоводната стойност на активите. В алинея 3 се посочва, че счетоводните приходи и разходи, свързани с разпределението на ликвидационния дял или дивидента, не се признават за данъчни цели.
Чл. 166
Чл. 166 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя правото на данъчно задължено лице да преотстъпва определени суми от корпоративния данък, които не се внасят в държавния бюджет, а остават в патримониума на лицето. Тези средства трябва да се разходват за цели, определени със закон.
Чл. 167
Според Чл. 167 от Закона за корпоративното подоходно облагане, данъчно задължените лица могат да преотстъпват корпоративния данък, при условие че към 31 декември на съответната година нямат публични задължения, задължения за санкции по наказателни постановления и свързани лихви. Не се считат за задължения, ако не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са предявени за принудително изпълнение. Изпълнението на условията се удостоверява с годишната данъчна декларация.
Чл. 168
Член 168 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че преотстъпеният корпоративен данък се отчита в собствения капитал на предприятието. Член 2 от този член е отменен и не е в сила от 01.01.2008 г.
Чл. 169
Чл. 169 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя начина на изчисление на частта от неразпределяемите приходи или разходи, свързани с дейности, за които се ползва преотстъпването на корпоративния данък. Определянето става чрез умножаване на общия размер на неразпределяемите приходи или разходи по съотношението между нетните приходи от продажби от съответната дейност и всички нетни приходи от продажби. В случай на неразпределяеми суми, свързани с дейности, за които се ползва преотстъпването, те се разпределят на базата на гореспоменатото съотношение.
Чл. 170
Когато данъчно задължено лице ползва преотстъпване на корпоративен данък, то е задължено да декларира в годишната данъчна декларация поредността на основанията, по които е ползвало това преотстъпване. Това правило влиза в сила от 01.01.2015 г. след изменения в закона.
Чл. 171
Данъчно задължено лице, на което е преотстъпен корпоративен данък в минала година, може да поиска преотстъпване и за допълнително установения недеклариран корпоративен данък за съответната година, при условие че изпълни всички изисквания за преотстъпване. Срокът за изпълнение на изискванията започва от датата на установяване на допълнителния данък. Важно е да се отбележи, че алинея 2 не важи за данъчно облекчение, което представлява държавна помощ за регионално развитие.
Чл. 172
Чл. 172 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя, че правото на преотстъпване на данъчно облекчение се преустановява при прехвърляне на предприятие, преобразуване на данъчно задължено лице, с изключение на промяна на правната форма, и при преустройство на кооперативни организации. Освен това, ако не са изпълнени условията за прилагане на данъчно облекчение, правото на преотстъпване също се прекратява.
Чл. 173
Чл. 173 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията и последствията при неизпълнение на изискванията за преотстъпен корпоративен данък. При неизпълнение на условията, данъкът се дължи в пълен размер за годината, в която е възникнал. В случаи на преобразуване на дружества, новосъздадените дружества са солидарно отговорни за дълговете на преобразуващите се дружества. Правото на преотстъпване не възниква, ако не са изпълнени условията за данъчно облекчение, а при неизпълнение по време на инвестициите, данъкът също се дължи. Специални условия важат за минимална помощ и помощ за земеделски стопани, като се определят размери на дължимия данък в зависимост от инвестицията и активите.
Чл. 174
Чл. 174 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че колективните инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в България, както и националните и алтернативните инвестиционни фондове, създадени в съответствие с финансови инструменти, не подлежат на облагане с корпоративен данък. Това важи за фондове, които отговарят на определени условия, свързани с Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Чл. 175
Дружествата, които попадат под режима на специална инвестиционна цел, съгласно Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и Закона за дружества за секюритизация, не подлежат на облагане с корпоративен данък. Това изменение е в сила от 2021 г. и е допълнено през 2022 г.
Чл. 176
Българският червен кръст е освободен от облагане с корпоративен данък съгласно разпоредбата на Чл. 176 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Чл. 176а
Чл. 176а от Закона за корпоративното подоходно облагане, който беше въведен с ДВ, бр. 1 от 2014 г. и отменен с ДВ, бр. 108 от 2023 г., предвиждаше данъчни облекчения за предприятия, които наемат безработни лица. Тези облекчения целяха да стимулират работодателите да създават нови работни места за лица, регистрирани като безработни.
Чл. 177
Данъчно задължените лица могат да намалят своя финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако наемат безработно лице за поне 12 месеца, при условие че лицето е регистрирано като безработно за повече от година, е на възраст над 50 години или има намалена работоспособност. Намалението включва изплатените трудови възнаграждения и внесените осигуровки за срок от 12 месеца и се извършва еднократно в годината, в която изтича този срок. Не се допуска намаление за суми, получени по Закона за насърчаване на заетостта.
Чл. 177а
Чл. 177а от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира данъчните разходи за стипендии, предоставяни на ученици и студенти от данъчно задължени лица. За да бъдат признати разходите, стипендиантът трябва да е в последните две години от образованието си, да е под 25 години и професията му да е свързана с дейността на данъчно задълженото лице. Също така, данъчно задълженото лице трябва да се ангажира да наеме стипендианта за период, равен на срока на стипендията. Ако стипендиантът не бъде нает, разходите за стипендията се увеличават в данъчния финансов резултат. При частично наемане или отказ за работа, също се прилагат специфични правила за корекция на финансовия резултат.
Чл. 177б
Член 177б от Закона за корпоративното подоходно облагане указва, че разпоредбите на член 177 не се прилагат за наети лица по трудово правоотношение, когато е приложен член 177а. Това предполага, че предприятия, които наемат хора с увреждания, могат да се възползват от специални условия или облекчения, определени в член 177а.
Чл. 178
Чл. 178 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че корпоративният данък може да бъде изцяло преотстъпен на юридически лица, които наемат определен процент от хора с увреждания. Конкретно, ако 20% от персонала са незрящи или слабо виждащи, 30% са с увреден слух, или 50% имат други увреждания, данъкът се преотстъпва. При недостатъчен процент, преотстъпването е пропорционално на броя на наетите лица с увреждания. Освен това, преотстъпеният данък трябва да бъде изразходван за интеграция на хора с увреждания в следващите две години.
Чл. 179
Член 179 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с Държавен вестник, брой 95 от 2009 година, и влезе в сила от 01.01.2010 година.
Чл. 180
Член 180 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с Държавен вестник, брой 95 от 2009 г. и е в сила от 01.01.2010 г.
Чл. 181
Корпоративният данък може да бъде преотстъпен в размер на 50% на социални и здравноосигурителни фондове, при условие че средствата се инвестират в основната дейност до края на годината след годината, за която се ползва преотстъпването. Съществуват ограничения за данъчно задължени лица, които не могат да ползват данъчни облекчения.
Чл. 182
Чл. 182 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията, при които данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не се прилага. Лицата, извършващи дейности в определени сектори (транспорт, енергетика, селско стопанство и др.), предприятия в затруднено положение, или такива, които преместват производствена дейност в друга държава, не могат да се възползват от това облекчение. Освен това, данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага за дейности в рибарството и аквакултурите, както и за предприятия, които не са изпълнили решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерна помощ.
Чл. 183
Чл. 183 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията за данъчно облекчение за производствена дейност в общини с безработица над средната за страната. Общините с висока безработица се определят ежегодно със заповед на министъра на финансите, по предложение на министъра на труда и социалната политика, и се обнародват в "Държавен вестник". Общини, чийто административен център е и на друга община, се включват в списъка на базата на среднопретегленото ниво на безработица. Предложението за определяне на общините трябва да бъде предоставено до 31 януари на следващата година, а заповедта се издава в срок от три работни дни след получаването на предложението.
Чл. 184
Чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда преотстъпване на корпоративния данък до 100% за данъчно задължени лица, които извършват производствена дейност в определени общини с висока безработица. Условията включват: 1) Производствена дейност единствено в общини с безработица над 25% от средната за страната; 2) Поддържане на минимум 10 работни места, от които 50% в производствена дейност; 3) Най-малко 30% от персонала с постоянен адрес в съответните общини; 4) Спазване на условията по член 188 или 189 за минимална помощ или държавна помощ за регионално развитие.
Чл. 185
Чл. 185 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията за запазване на правото на преотстъпване на корпоративен данък при увеличена трудова заетост в община. Лицата, които са придобили такова право, могат да го запазят за следващите 5 години след отпадането на общината от списъка, при спазване на условията за преотстъпване. Освен това, лицата, които имат право на преотстъпване във връзка с инвестиционен проект, могат да запазят правото си за данъчните периоди, посочени в заповедта на Българската агенция за инвестиции, но не по-късно от 2027 г.
Чл. 186
Член 186 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда данъчно облекчение за кооперации. Този член е бил изменен през 2007 г., но след това е отменен през 2009 г., като изменението е в сила от 01.01.2010 г. Важно е да се отбележи, че след отмяната на чл. 186, кооперациите не могат да се ползват от предвиденото данъчно облекчение.
Чл. 187
Член 187 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с ДВ, бр. 94 от 2010 г., с влизане в сила от 01.01.2011 г. Преди отмяната, текстът е бил изменен с ДВ, бр. 110 от 2007 г., и е влязъл в сила от 01.01.2007 г. Този член е свързан с данъчно облекчение, което е представлявало минимална помощ.
Чл. 188
Чл. 188 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията за получаване на данъчно облекчение, представляващо минимална помощ. Сумата на получените минимални помощи за последните три години не трябва да надвишава 200 000 евро, а за предприятия, извършващи автомобилни товарни превози - 100 000 евро. Включват се преотстъпени корпоративни данъци и предходни помощи. Облекчението важи и за свързани предприятия. Преотстъпеният данък трябва да се инвестира в активи в срок до 4 години. При превишаване на праговете, данъчното облекчение не може да се ползва в пълен размер. Декларацията за получените помощи е задължителна.
Чл. 189
Законът за корпоративното подоходно облагане предвижда предоставяне на държавна помощ за регионално развитие под формата на преотстъпен данък за проекти на микро-, малки и средни предприятия. Помощта се предоставя след подаване на формуляр за кандидатстване и получаване на заповед от Българската агенция за инвестиции, потвърдена от министъра на финансите и министъра на иновациите и растежа. Максималният интензитет на помощта е 50%, а за определени региони - 25%. Първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в срок до три години и да продължи поне три години след завършването ѝ. Също така, поне 25% от стойността на разходите трябва да бъде финансирана със собствени средства.
Чл. 189а
Чл. 189а от Закона за корпоративното подоходно облагане, въведен през 2008 г. и отменен през 2009 г., се отнася до данъчно облекчение, което представлява държавна помощ за земеделски стопани. Заглавието на член 189а е изменено през 2015 г.
Чл. 189б
Чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че корпоративният данък може да бъде преотстъпен в размер до 60% на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за печалба от производство на непреработена растителна и животинска продукция. За да се ползва преотстъпването, е необходимо да бъдат изпълнени определени условия, включително инвестиции в нови активи, продължаване на дейността за три години, и спазване на финансови ограничения. Важно е също, че активите не трябва да заместват съществуващи и не трябва да се получават други публични помощи за тях.
Чл. 189в
Чл. 189в от Закона за корпоративното подоходно облагане определя отговорността за изпълнението на Решението на Европейската комисия за държавна помощ. Българската агенция за инвестиции отговаря за потвърждаване на условията и издаване на заповеди, Националната агенция за приходите контролира и докладва по схемата, а Министерството на финансите управлява схемата и уведомява Европейската комисия за изменения.
Чл. 190
Чл. 190 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя, че данъчно задължено лице не може да ползва повече от едно данъчно облекчение в една и съща година. Освен това, активите, в които е инвестиран преотстъпен данък, не се включват в обхвата на първоначалната инвестиция. Раздел V от закона, който се отнася до данъчни облекчения, свързани с допустима държавна помощ за заетост, е отменен.
Чл. 191
Чл. 191 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с ДВ, бр. 106 от 2008 г., и не е в сила от 01.01.2009 г. Тази разпоредба преди отмяната е уреждала данъчни облекчения, свързани с насърчаване на заетостта.
Чл. 192
Член 192 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 106 от 2008 година, и влиза в сила от 01.01.2009 година. Следователно, разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 193
Член 193 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с ДВ, бр. 106 от 2008 г. и е в сила от 01.01.2009 г. В част трета на закона се разглежда данъкът, удържан при източника, като в глава двадесет и трета се определят обектите на облагане, включително доходи от дивиденти и ликвидационни дялове.
Чл. 194
Член 194 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира облагането с данък при източника на дивиденти и ликвидационни дялове, разпределени от местни юридически лица. Данъкът се прилага за чуждестранни юридически лица и местни юридически лица, които не са търговци. Данъкът е окончателен и се удържа от разпределящите лица. Изключения от облагането съществуват за местни юридически лица, представляващи държавата, договорени фондове и чуждестранни юридически лица, които са местни за данъчни цели в държава от ЕС или в друга страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, освен в случаи на скрито разпределение на печалба.
Чл. 195
Чл. 195 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира облагането на доходи от източник в България на чуждестранни юридически лица. Доходите, които не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с окончателен данък при източника. Данъкът се удържа от местни юридически лица или места на стопанска дейност, освен в определени случаи. Има специфични разпоредби за доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, които могат да не се облагат при определени условия. Освободените доходи, ако бъдат обложени, могат да бъдат възстановени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 196
Чл. 196 предвижда, че доходите от разпореждане с финансови инструменти не подлежат на облагане с данък при източника. Това правило е в сила от 01.01.2009 г., след изменение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 106 от 2008 г. Освен това, в глава двадесет и четвърта се обсъжда данъчната основа за данъка, който се удържа при източника за доходите от дивиденти.
Чл. 197
Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от ликвидационни дялове, е брутният размер на разпределените ликвидационни дялове. Това означава, че за доходите от ликвидационни дялове се прилага същият принцип, както при доходите от дивиденти, където данъчната основа е брутният размер на разпределените средства.
Чл. 198
Съгласно чл. 198 от Закона за корпоративното подоходно облагане, данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от ликвидационни дялове, се изчислява като разлика между пазарната цена на дяловете, които акционерът или съдружникът получава, и документално доказаната цена на придобиване на тези акции или дялове.
Чл. 199
Чл. 199 определя данъчната основа за облагане с данък, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица. Основата е брутният размер на доходите, с изключение на специфични случаи, свързани с лихви, финансови активи и недвижимо имущество. За доходите от разпореждане с финансови активи и недвижимо имущество, данъчната основа е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване. При прекратяване на договор за финансов лизинг, неплатените вноски се считат за доход от ползване на имущество.
Чл. 200
Законът за корпоративното подоходно облагане определя две основни данъчни ставки. Първата ставка е 5% за доходите по чл. 194. Втората ставка е 10% за доходите по чл. 195, която е в сила от 01.01.2015 г. Тези ставки се прилагат за данъците върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения.
Чл. 200а
Чл. 200а от Закона за корпоративното подоходно облагане описва процеса на деклариране на данъка, включително удостоверение за удържан данък върху доходи на чуждестранни лица и предоставяне на информация за автоматичен обмен. Членът е бил нов през 2010 г. и е изменян, но е отменен през 2014 г. с влизане в сила от 01.01.2015 г.
Чл. 201
Член 201 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя задълженията на лицата, които удържат и внасят данък при източника. Декларацията за дължимия данък трябва да бъде подадена до края на месеца след тримесечието, в териториалната дирекция на НАП. При определени условия декларацията може да бъде подадена от получателя на дохода. Освен това, се предвижда издаване на удостоверение за внесения данък върху доходите на чуждестранни юридически лица. Лицата, задължени да удържат данък, предоставят информация за доходите за целите на автоматичния обмен, а при заличаване на данъчно задълженото лице декларацията се подава от определени лица.
Чл. 202
Чл. 202 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя сроковете и условията за внасяне на дължимите данъци от платците на доходи. Платците, удържащи данък при източника, трябва да внесат данъците до края на месеца след тримесечието, в което е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове. За доходи, начислявани по чл. 195, срокът е до края на месеца след тримесечието на начисляване. Данъкът се внася в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, съответстваща на мястото на регистрация на платеца. При определени условия, ако платецът не е данъчно задължено лице, данъкът се внася от получателя на дохода. Надвнесените данъци могат да бъдат възстановени от съответната териториална дирекция, а при прекратяване на данъчно задълженото лице, данъкът се внася в сроковете за деклариране.
Чл. 202а
Чуждестранни юридически лица, местни за данъчни цели в ЕС или в Споразумението за ЕИП, могат да преизчислят данъка при източника за определени доходи. Преизчисленият данък е равен на корпоративния данък, дължим от местно лице. Ако внесеният данък при източника е по-висок от преизчисления, разликата подлежи на възстановяване. Изборът за преизчисляване се подава чрез годишна данъчна декларация до 31 декември на следващата година. Възстановяването се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разпоредбите не важат за чуждестранни лица от държави без спогодба за избягване на двойно данъчно облагане или с недостатъчни условия за обмен на информация.
Чл. 203
Чл. 203 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че когато данъкът по чл. 194 и 195 не е удържан и внесен, той се дължи солидарно от всички данъчно задължени лица за тези доходи. В част четвърта се разглеждат данъците върху разходите, а глава двадесет и осма определя общите положения относно обектите на облагане.
Чл. 204
Чл. 204 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира данъчното облагане на определени документално обосновани разходи. Данък върху разходите се прилага за представителни разходи, социални разходи, предоставени в натура на работници и служители, както и разходи за осигуряване и ваучери за храна. Социалните разходи включват вноски за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и застраховки „Живот“. От 01.01.2024 г. се добавят разходи за ваучери за храна на хартиен и електронен носител. Разходите в натура, свързани с активи, предоставени за лична употреба, също подлежат на облагане.
Чл. 205
Според Чл. 205 от Закона за корпоративното подоходно облагане, социалните разходи, които не са предоставени в натура и представляват доход на физическо лице, подлежат на облагане в съответствие със Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Това означава, че разходите, свързани с социални придобивки, които не се дават в материална форма, ще се считат за доход и ще бъдат обложени с данък.
Чл. 206
Член 206 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира, че разходите и данъкът върху тях се признават за данъчни цели в годината на начисляване, без да формират данъчна временна разлика. Освен това, данъкът върху разходите е окончателен.
Чл. 207
Чл. 207 определя данъчно задължените лица за корпоративен данък. Според ал. 1, данъчно задължени са лицата, облагани по чл. 204, ал. 1, т. 1. Според ал. 2, данъчно задължени са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол, а ал. 3 добавя, че данъчно задължени са и работодателите или възложителите по правоотношения за полагане на личен труд, съгласно определението от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Чл. 208
Чл. 208 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че социалните разходи за наети лица до 60 лв. месечно не се облагат с данък, при условие че данъчно задълженото лице няма публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, към края на месеца, в който разходите са начислени. За целта задълженията не трябва да са отразени в данъчно-осигурителната сметка или като предявени за принудително изпълнение в НАП. От 01.01.2024 г. се добавя освобождаване от облагане и за социалните разходи за ваучери за храна на хартиен носител.
Чл. 209
Чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира освобождаването от данък на социалните разходи под формата на ваучери за храна на хартиен носител, при определени условия. Разходите до 200 лв. месечно не се облагат с данък, ако основното месечно възнаграждение на служителя е равно или по-високо от средномесечното за предходните три месеца, и ако към края на месеца няма публични задължения. Ваучерите трябва да са предоставени от лицензиран оператор, а операторите трябва да отговарят на специфични изисквания, включително капитал, регистрация и правна история. Разрешенията за операторите се издават от министъра на финансите, а отказите и отнемането могат да се оспорват. Общата годишна квота за ваучери се определя с бюджета за съответната година.
Чл. 209а
Чл. 209а от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда освобождаване от данък за социални разходи по отношение на ваучери за храна до 200 лв. на месец, предоставени на наети лица, при определени условия. Основните условия включват: заплащане на не по-малко от средномесечното възнаграждение за предходните три месеца, отсъствие на публични задължения към края на месеца и предоставяне на ваучерите от лицензирани оператори. Операторите трябва да отговарят на специфични изисквания, включително капитал, регистрация и технически стандарти. Разрешенията за операторите се издават от министъра на финансите след съгласуване с Българската народна банка и могат да бъдат отнемани при неспазване на условията.
Чл. 210
Чл. 210 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че социалните разходи за транспорт на работниците и служителите не подлежат на данъчно облагане, при условие че транспортът не е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии. Въпреки това, ако транспортът е до трудно достъпни райони и е необходим за осъществяване на дейността, разходите са освободени от данък. Тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2016 г.
Чл. 211
Чл. 211 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя, че данъчната основа за данъка върху разходите, посочени в чл. 204, ал. 1, т. 1, е равна на начислените разходи за съответната календарна година. В допълнение, се споменава и данъчната основа за социалните разходи, предоставени в натура.
Чл. 212
Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите, свързани със социални разходи, е равна на начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за съответната календарна година. Това включва вноски за допълнително социално осигуряване и застраховки "Живот".
Чл. 213
Чл. 213 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя данъчната основа за данъка върху разходите, свързани с наето лице. Данъчната основа е сумата от данъчните основи за всеки месец на календарната година. За всеки месец данъчната основа е разликата между разходите и 60 лв. за всяко наето лице. Ако не е изпълнено условието за освобождаване от данък, данъчната основа е целият размер на начислените разходи за месеца. От 01.01.2024 г. се въвежда нова данъчна основа за социални разходи, свързани с ваучери за храна.
Чл. 214
Чл. 214 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя как се изчислява данъчната основа за данъка върху разходите, свързани с наети лица. Основата се изчислява на база разходите за всеки месец, като се взема предвид превишението над 200 лв. за всяко наето лице. Ако условията за освобождаване от данък не са изпълнени, данъчната основа е целият размер на начислените разходи за месеца.
Чл. 215
Член 215 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с обнародването му в Държавен вестник, бр. 75 от 2016 г., като отменената разпоредба влиза в сила от 01.01.2016 г. Тази разпоредба се е отнасяла до данъчната основа за данъка върху разходите в натура.
Чл. 215а
Чл. 215а определя данъчната основа за облагане на разходите в натура, свързани със собствени или наети активи, предоставени за лично ползване. За превозни средства, разходите се отнасят към личното ползване на база изминати километри или часове. За недвижимо имущество, разходите се определят чрез съотношение на площта или часовете на лично ползване. За останалите активи, данъчната основа е 20% от общите разходи, освен ако не е обоснован друг размер.
Чл. 216
Чл. 216 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя данъчната ставка на разходите. За разходите по чл. 204, ал. 1, т. 1 и 2 данъчната ставка е 10%, а за разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е 3%.
Чл. 217
Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подадена от данъчно задълженото лице. Внесенето му трябва да се извърши до 30 юни на следващата година. Данъчно задължените лица декларират избора си по чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в годишната декларация за предходната година. Новоучредените данъчно задължени лица декларират избора си за годината на учредяване с декларацията за същата година. При заличаване или прекратяване на данъчно задълженото лице, данъкът се декларира и внася от определени лица в сроковете, предвидени за подаване на данъчната декларация.
Чл. 217а
Според чл. 217а от Закона за корпоративното подоходно облагане, допълнителните разходи на народните представители подлежат на облагане с данък върху разходите. Законът е нов и е в сила от 01.01.2015 г.
Чл. 217б
Съгласно Чл. 217б от Закона за корпоративното подоходно облагане, данъчно задължено лице за данъка по Чл. 217а е Народното събрание на Република България. Това означава, че Народното събрание е отговорно за плащането на корпоративния данък, определен в съответствие с предходния член от закона.
Чл. 217в
Съгласно Чл. 217в от Закона за корпоративното подоходно облагане, данъчната основа за определяне на данъка върху допълнителните разходи на народните представители се определя на база начислените разходи за календарната година. Този член е въведен с изменение в ДВ, бр. 105 от 2014 г. и влиза в сила от 01.01.2015 г.
Чл. 217г.
Данъчната ставка на данъка по чл. 217а от Закона за корпоративното подоходно облагане е установена на 10% и влиза в сила от 01.01.2015 г. Съответният данък подлежи на деклариране и внасяне от задължените лица.
Чл. 217д
Данъкът върху допълнителните разходи на народните представители се декларира с данъчна декларация, която трябва да бъде подадена до 31 декември на съответната година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, по регистрация на Народното събрание. Същият данък трябва да бъде внесен до същия срок.
Чл. 218
Данъчно задължените лица, които са посочени в чл. 218, вместо с корпоративен данък, се облагат с алтернативен данък за определени дейности. За всички останали дейности те подлежат на облагане с корпоративен данък, освен в случаите на бюджетни предприятия.
Чл. 218а
Чл. 218а регламентира задълженията на последния представляващ данъчно задълженото лице, включително ликвидатор, синдик или представител на неперсонифицирано дружество, да декларира и внася дължимия данък, когато срокът за внасяне изтича след прекратяването на лицето. Данъкът за периода на прекратяване трябва да се декларира и внесе в 30-дневен срок от датата на заличаването. Ако заличаването е преди 30 юни и годишната данъчна декларация не е подадена, тя се подава в 30-дневния срок, ако той изтича преди 30 юни.
Чл. 219
Данъчно задължените лица по този закон са задължени да водят подробна отчетност и да съхраняват информация, необходима за установяване на задълженията им от органите на Националната агенция за приходите. Те подават годишен отчет за дейността в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на НАП.
Чл. 220
Член 220 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя данъчните задължения на различни лица. Текстът е бил изменен през 2012 г. и отменен през 2014 г., като е влязъл в сила на 1 януари 2014 г. Съответно, информацията за данъчно задължените лица е актуализирана в новите разпоредби на закона.
Чл. 221
Чл. 221 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който е изменен и отменен в периода 2012-2014 г., определя данъчната основа за облагане на корпоративните доходи. Текстът е премахнат и в момента не е в сила.
Чл. 222
Член 222 от Закона за корпоративното подоходно облагане е изменен и след това отменен. Първоначално е влязъл в сила на 01.01.2013 г., но е отменен на 01.01.2014 г. Това показва, че данъчната ставка, която е била регламентирана в този член, вече не е приложима.
Чл. 223
Чл. 223 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира процедурите и изискванията за деклариране на данъка. Този член е бил изменян многократно, като последната промяна е влязла в сила на 01.01.2014 г., когато е отменен. Важно е да се следят актуализациите на закона за правилното деклариране на корпоративния данък.
Чл. 224
Член 224 от Закона за корпоративното подоходно облагане е бил изменен през 2012 г. и е влязъл в сила от 01.01.2013 г. След това е отменен с изменения от 2014 г., които влизат в сила от 01.01.2014 г. Текущата информация относно внасянето на данъка не е налична, тъй като членът е отменен.
Чл. 225
Чл. 225 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира приходите, генерирани от помощни и спомагателни дейности. Членът е бил изменен през 2012 г. и отменен през 2014 г., като е влязъл в сила на 01.01.2014 г. Тази информация е важна за разбирането на данъчния режим на подобни приходи.
Чл. 226
Член 226 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с ДВ, бр. 1 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2014 г. Раздел III, който се отнася до данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние, също е отменен с посоченото изменение.
Чл. 227
Член 227 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г. Следователно, разпоредбите относно данъчно задължените лица, които са били включени в този член, вече не са в сила.
Чл. 228
Член 228 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с обнародването на ДВ, бр. 1 от 2014 г., и влиза в сила от 01.01.2014 г. Следователно, разпоредбите, свързани с данъчната основа, вече не са приложими и не се регулират от този член.
Чл. 229
Член 229 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който е изменен и отменен, регламентира данъчната ставка. Промените в закона са в сила от 01.01.2013 г. и 01.01.2014 г. съответно, но след 01.01.2014 г. членът е отменен, което означава, че действителната данъчна ставка вече не е регламентирана в този член.
Чл. 230
Член 230 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който е изменян и отменян няколко пъти, регулира процедурата по деклариране на данъка. Последните изменения влизат в сила на 01.01.2014 г.
Чл. 231
Член 231 от Закона за корпоративното подоходно облагане описва процедурите и сроковете за внасяне на данъка. Текстът е изменен и отменен в различни периоди, като последното изменение е в сила от 01.01.2013 г., а отменен е от 01.01.2014 г.
Чл. 232
Чл. 232 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който е бил изменен и след това отменен, се отнася до възстановяването на данък. След измененията през 2012 г. и последващото отменяне през 2014 г., разпоредбите относно възстановяването на данък вече не са в сила.
Чл. 233
Член 233 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който е бил изменен през 2012 г. и отменен през 2014 г., се отнася до приходите от помощни и спомагателни дейности. Този член е част от регулациите, касаещи облагането на корпоративните доходи в България.
Чл. 234
Раздел IV от Закона за корпоративното подоходно облагане урежда данъка върху хазартната дейност, свързана с игри, при които участието се осъществява чрез залог, направен чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Този раздел е изменян и актуализиран с изменения, влезли в сила от 01.01.2013 г. и 01.01.2014 г.
Чл. 235
Хазартната дейност, при която залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга, подлежи на облагане с окончателен данък върху хазартната дейност. Тази разпоредба е актуализирана с изменения в законодателството, в сила от 01.01.2013 г. и 01.01.2014 г.
Чл. 236
Чл. 236 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя, че организаторите на хазартни игри, при които участието е свързано с цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга, са данъчно задължени лица. Това изменение влиза в сила от 01.01.2013 г. и е актуализирано с изменения през 2014 г.
Чл. 237
Чл. 237 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя, че данъчната основа за определяне на данъка е увеличението на цената на телефонните или други електронни съобщителни услуги. Изменението е в сила от 01.01.2013 г.
Чл. 238
Чл. 238 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че данъчната ставка на данъка е 15%. Това изменение е в сила от 01.01.2010 г., съгласно ДВ, бр. 95 от 2009 г. Допълнително, законът регламентира задълженията за деклариране на направените залози и свързания данък.
Чл. 239
Чл. 239 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че организаторите на хазартни игри и операторите на електронни съобщителни услуги трябва да декларират залозите и дължимия данък в териториалната дирекция на НАП до 10-о число на месеца след провеждането на игрите. Чуждестранни юридически лица трябва да посочат данни за собствениците при определени условия, а дъщерни предприятия от трети държави трябва да декларират нетните приходи от продажби в страната и ЕС.
Чл. 240
Данъкът върху хазартната дейност се удържа и внася от оператора на електронни съобщителни услуги до 10-о число на месеца, следващ провеждането на игрите. Операторът е задължен да провери, че организаторът на играта има лиценз от Националната агенция за приходите и да представи договора с вписана клауза за увеличението в цената на услугата.
Чл. 241
Чл. 241 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с ДВ, бр. 69 от 2020 г. Раздел V се отнася до данъка върху хазартната дейност, който включва игри с игрални автомати и игри в игрално казино. Законодателството е било изменяно през 2012, 2013 и 2014 г., за да се актуализират условията и правилата за облагане на хазартната дейност.
Чл. 242
Хазартната дейност, свързана с игри с игрални автомати и игри в игрално казино, подлежи на облагане с окончателен данък върху хазартната дейност. За хазартна дейност, организирана онлайн, се прилага корпоративен данък.
Чл. 243
Според чл. 243 от Закона за корпоративното подоходно облагане, данъчно задължени лица са организаторите на хазартни игри, както е посочено в чл. 242, ал. 1. Това означава, че лицата, които организират хазартни игри, подлежат на данъчно облагане съгласно разпоредбите на закона.
Чл. 244
Данъкът върху хазартната дейност се определя за игрални автомати и игрални маси, вписани в удостоверението за издаден лиценз. Данъкът се прилага за всяко игрално място, включително игрални автомати в игрални зали и игрални маси в игрални казина. Промените в данъка са в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 245
Данъкът върху хазартната дейност е определен в размер на: 800 лв. на тримесечие за игрални автомати; 22 000 лв. на тримесечие за рулетки в казино; 5000 лв. на тримесечие за друго игрално оборудване. Данъкът не се дължи за тримесечията преди издаване и след отнемане на лиценза за организиране на хазартни игри. Дължи се в пълен размер за тримесечието на издаване или отнемане на лиценза, както и за тримесечието на спиране или възобновяване на дейността. В случай на спиране на дейността по административен акт, данъкът се дължи пропорционално на дните на дейност.
Чл. 246
Данъчно задължените лица декларират корпоративния данък с подаване на данъчна декларация до 15-о число на месеца след тримесечието. Декларацията се подава в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация. Чуждестранните юридически лица, извършващи дейност в България, трябва да посочат информация за собствениците си, ако участието им надвишава 10%. Дъщерни предприятия и клонове от трети държави трябва да декларират нетните приходи от продажби в страната и ЕС.
Чл. 247
Чл. 247 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че данъкът върху хазартната дейност трябва да се внася в сроковете, определени за декларирането му. Разделът, отнасящ се до данъка върху приходите на бюджетни предприятия, е включен в Глава тридесет и трета от закона, но подробности за него не са предоставени в текущия текст.
Чл. 248
Приходите на бюджетните предприятия от сделки по Търговския закон и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество подлежат на облагане с данък върху приходите. Облагането става по реда, определен в съответната глава на закона.
Чл. 249
Чл. 249 от Закона за корпоративното подоходно облагане определя, че данъчната основа за данъка върху приходите на бюджетните предприятия включва приходите от сделки, регламентирани в чл. 1 от Търговския закон, както и приходите от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през съответната година.
Чл. 250
Данъчната ставка на данъка върху приходите за юридически лица е 3%, а за приходите на общините е 2%.
Чл. 251
Чл. 251 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че 50% от данъка върху приходите на научноизследователските бюджетни предприятия, държавните висши училища и училищата от системата на предучилищното и училищното образование се преотстъпват за стопанската им дейност, свързана с основната им дейност. Преотстъпеният данък се отразява като отписано задължение към държавата.
Чл. 252
Бюджетните предприятия, които подлежат на облагане с данък върху приходите, са задължени да подават годишна данъчна декларация в срок от 1 март до 30 юни на следващата година. С декларацията се прилага и годишен отчет за дейността на предприятието.
Чл. 253
Данъкът върху приходите, съгласно чл. 253 от Закона за корпоративното подоходно облагане, трябва да бъде внесен до 30 юни на следващата година. В закона е предвидена и глава, която се отнася до данъка върху дейността от опериране на кораби, но подробности за нея не са предоставени в текста.
Чл. 254
Данъчно задължените лица, които оперират кораби, имат възможност да изберат облагане с данък върху дейността от опериране на кораби. Изборът за облагане е задължителен за срок от минимум 5 години.
Чл. 255
Данъчно задължени лица по реда на тази глава са дружества, извършващи морско търговско корабоплаване, които отговарят на определени условия, като регистрация по Търговския закон, опериране със собствени или наети кораби, обучение на стажанти, комплектуване на екипажи с български или европейски граждани, процент на нетния тонаж под български или европейски флаг и спазване на международни конвенции. Също така, лицата, управляващи кораби въз основа на договори за управление, също са данъчно задължени, при условие че отговарят на специфични изисквания.
Чл. 256
Данъчно задължените лица не могат да прилагат реда за облагане по глава 256 за определени категории кораби и инсталации. Изключенията включват: морски кораби с нетен тонаж под 100 тона, риболовни кораби, кораби за развлечения (с изключение на пътническите), кораби предоставени за управление или по договор за беърбоут чартър (освен ако не са предоставени на държавата), както и инсталации за добив на подземни богатства, нефтени платформи и кораби, извършващи драгажни дейности и дейности по теглене и влачене.
Чл. 257
Данъчната основа за корабите се определя на дневна база в зависимост от нетния тонаж на кораба. За кораби с нетен тонаж до 1000 тона е 3,50 лв. на всеки започнати 100 тона; за 1001 до 10 000 тона - 35 лв. плюс 3,00 лв. на всеки започнати 100 тона над 1000 тона; за 10 001 до 25 000 тона - 305 лв. плюс 2,50 лв. на всеки започнати 100 тона над 10 000 тона; и за над 25 001 тона - 680 лв. плюс 1,00 лв. на всеки започнати 100 тона над 25 000 тона. Данъчната основа за календарната година се получава, като дневната основа се умножи по дните в експлоатация на кораба.
Чл. 258
Данъчната ставка на данъка по Закона за корпоративното подоходно облагане е 10%. Декларирането на данъка е задължително и трябва да се извърши в срок, определен от закона. Субектите, подлежащи на облагане, са длъжни да подадат данъчни декларации, в които да отразят дължимия данък.
Чл. 259
Данъчно задължените лица имат право да изберат начин на облагане чрез подаване на декларация до 31 декември на предходната година. Годишната данъчна декларация се подава от 1 март до 30 юни на следващата година, заедно с годишен отчет за дейността. Чуждестранни юридически лица, извършващи дейност в България, трябва да посочат идентификационни данни за собствениците, ако участието им е над 10%. Дъщерни предприятия или клонове на предприятия от трети държави трябва да посочват нетните приходи от продажби в страната и ЕС.
Чл. 260
Данъчно задължените лица трябва да внесат дължимия данък до 30 юни на следващата година. Въведена е нова глава, която касае облагането на многонационалните и големи национални групи предприятия с допълнителен данък, която влиза в сила от 01.01.2024 г. Тази нова част включва общи разпоредби относно обектите на облагане.
Чл. 260а
Чл. 260а от Закона за корпоративното подоходно облагане урежда минимално ефективно данъчно облагане за многонационални и големи национални групи предприятия. То се прилага за образувания с годишни приходи над 750 милиона евро, които са членове на такива групи през поне два от четирите предходни данъчни периода. Изключени са публични образувания, международни организации и образувания, които основно държат активи или извършват спомагателни дейности. Подаващите информация могат да избират да не считат определени образувания за изключени за срок от пет години.
Чл. 260б
Данъчният период, съгласно новия член 260б от Закона за корпоративното подоходно облагане, е определен като периодът, за който крайното образувание майка на многонационална или голяма национална група предприятия изготвя консолидиран финансов отчет. В случай че крайното образувание майка не изготвя такъв отчет, данъчният период е календарната година. Промените влизат в сила от 01.01.2024 г.
Чл. 260в
Съгласно Чл. 260в от Закона за корпоративното подоходно облагане, данъчната ставка на допълнителния данък се определя като положителната разлика между 15% и ефективната данъчна ставка на многонационалната или голямата национална група предприятия за съответната юрисдикция. Това означава, че ако ефективната данъчна ставка е под 15%, ще се дължи допълнителен данък, който е равен на разликата до 15%.
Чл. 260г.
Чл. 260г. от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че данъчно задължените лица по чл. 260е и чл. 260я25 дължат допълнителен данък и/или национален допълнителен данък. Този член е нов и влиза в сила от 01.01.2024 г.
Чл. 260д
Чл. 260д определя критериите за установяване на юрисдикцията на образуванията за данъчни цели. Образуванията, различни от смесените, се считат за разположени в юрисдикцията на местното лице за данъчни цели, а смесените образувания нямат юрисдикция. При конфликт между две юрисдикции, се прилага спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. В случай на равенство в данъците или липса на спогодба, се прилагат допълнителни критерии за определяне на юрисдикцията.
Чл. 260е
Чл. 260е урежда задълженията на крайни и междинни образувания майки в България относно допълнителния данък за предприятия, облагани с ниска данъчна ставка. Крайно образувание майка дължи данък за съставните си образувания в чужбина и в страната, облагани с ниска ставка. Междинно образувание майка с крайно образувание извън ЕС дължи същия данък, освен ако не подлежи на първично облагане. Частично притежавано образувание майка също дължи данък при същите условия. Има изключения, когато други образувания подлежат на облагане за същия период.
Чл. 260ж
Чл. 260ж от Закона за корпоративното подоходно облагане определя начина на изчисляване на допълнителния данък, дължим от образувание майка в България за съставни образувания, облагани с ниска данъчна ставка, разположени в чужбина или без юрисдикция. Първичният допълнителен данък (ПДД) се изчислява по формулата ПДД = ДДСО х Д, където ДДСО е допълнителният данък на съставното образувание, а Д е делът на образуванието майка от него. Делът (Д) се определя като ДПМ / ДПО, където ДПМ е допустимата печалба на съставното образувание, а ДПО е цялата допустима печалба. В допълнение, образуванието майка дължи допълнителен данък за себе си и за съставните си образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка.
Чл. 260з
Чл. 260з от Закона за корпоративното подоходно облагане урежда ситуация, при която образувание майка в България, притежаващо косвено участие в съставно образувание с ниска данъчна ставка, може да намали дължимия допълнителен данък. Намалението е пропорционално на дела на образуванието майка от допълнителния данък, дължим от междинното или частично притежаваното образувание майка. Тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2024 г.
Чл. 260и
Чл. 260и от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията за дължимо допълнително облагане на съставни образувания от многонационални групи предприятия в България. В случай, че крайното образувание майка е изключено или в юрисдикция без допълнителен данък, съставните образувания дължат вторичен допълнителен данък, определен по чл. 260л. При крайно образувание майка в ЕС, което не прилага облагане за шест последователни периода, отново се дължи вторичен допълнителен данък. Този данък се разпределя равномерно между съставните образувания и не се прилага за инвестиционни образувания.
Чл. 260к
Чл. 260к от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че когато крайното образувание майка на многонационална група предприятия е разположено в юрисдикция с ниска данъчна ставка, която не е членка на ЕС, съставните образувания в страната дължат вторичен допълнителен данък. Този данък не се прилага, ако майката е в юрисдикция с ниска данъчна ставка и е подложена на първично облагане. Вторичният данък се разпределя на равни части между съставните образувания и е задължителен за тях, освен ако те са инвестиционни образувания.
Чл. 260л
Чл. 260л от Закона за корпоративното подоходно облагане определя механизма за изчисляване на вторичния допълнителен данък за съставните образувания на многонационални групи предприятия в България. Размерът на данъка се изчислява чрез формула, включваща общия размер на вторичния данък и коефициент на страната. Вторичният данък може да бъде намален или равен на нула при определени условия, свързани с облагането на съставните образувания с ниска данъчна ставка. Допълнителни алинеи уточняват как се определят наетите лица и материалните активи, както и условията, при които коефициентът на страната може да бъде равен на нула.
Чл. 260м
Чл. 260м от Закона за корпоративното подоходно облагане определя начина, по който се изчислява допустимата печалба или загуба на съставно образувание. Нетният счетоводен финансов резултат преди корекции се определя по одобрени счетоводни стандарти, а при невъзможност - по други допустими стандарти, при спазване на условия за надеждност и корекции на постоянни разлики. Допълнителни условия се прилагат, когато крайното образувание майка не изготвя консолидиран отчет, за да се избегне нарушаване на конкуренцията. В случай на съществено нарушаване на конкуренцията, счетоводното отчитане се коригира в съответствие с международните стандарти.
Чл. 260н
Чл. 260н от Закона за корпоративното подоходно облагане определя термини и правила за изчисляване на допустимата печалба или загуба на съставно образувание. Включва определения за "нетни разходи за данъци", "изключени дивиденти", "включена печалба или загуба при прилагане на модела на преоценка", "асиметрична печалба или загуба от курсови разлики" и много други. Членът описва как различни разходи и доходи влияят на изчисленията, включително условия за прилагане на опции и корекции за сделки между свързани лица. Също така, се разглеждат специфични случаи, като разходи, свързани с незаконни плащания и глоби, и как те се отразяват на данъчния резултат.
Чл. 260о
Чл. 260о от Закона за корпоративното подоходно облагане определя какви доходи се считат за "доход от международно корабоплаване" и "допустим допълнителен доход от международно корабоплаване". Доходите от международно корабоплаване включват различни дейности, свързани с превоз на пътници и товари при международен транспорт. Допустимите допълнителни доходи са свързани с дейности, извършвани основно във връзка с международния транспорт. Тези доходи се изключват при определяне на допустимата печалба или загуба на съставното образувание, при условие че управлението на съответните кораби е в юрисдикцията на образуванието. Разходите, свързани с дейностите по международно корабоплаване, се разпределят и отчитат при изчисляването на нетните доходи.
Чл. 260п
Чл. 260п от Закона за корпоративното подоходно облагане определя правилата за определяне на нетния счетоводен финансов резултат на съставни образувания, представляващи места на стопанска дейност. В зависимост от вида на мястото на стопанска дейност, нетният резултат се определя на базата на индивидуалния финансов отчет или корекции, свързани с данъчни спогодби. Допустимата загуба на мястото на стопанска дейност може да бъде призната като разход за главното образувание, при определени условия. Печалбата на мястото на стопанска дейност в бъдещи периоди може да бъде считана за печалба на главното образувание до размера на предходните загуби.
Чл. 260р.
Чл. 260р. от Закона за корпоративното подоходно облагане определя как се намалява нетният счетоводен финансов резултат на съставно образувание със смесен характер. Намалението се извършва със сумата, която се причислява на образувания извън групата, освен ако образуванието е крайно образувание майка. В допълнение, резултатът се намалява с частта, която се причислява на друго съставно образувание. При наличие на място на стопанска дейност, част от резултата се причислява към него. Когато образуванието е данъчно прозрачно и не е крайно образувание майка, резултатът се разпределя пропорционално между съставните образувания. Важно е да се прилага поотделно за всяко участие в собствеността.
Чл. 260с
Чл. 260с определя какви данъци се включват и не се включват в съставното образувание. Включените данъци обхващат данъци върху печалбата и доходите на съставното образувание, данък при разпределяне на печалба, алтернативни данъци вместо корпоративен данък и данък върху неразпределената печалба. Изключват се допълнителни данъци от образувание майка, национални допълнителни данъци, данъци свързани с корекции и недопустими възстановими данъци. При изчисляване на включените данъци се изключват данъци върху нетната печалба или загуба от разпореждане с недвижимо имущество в определени случаи.
Чл. 260т
Чл. 260т от Закона за корпоративното подоходно облагане определя начина на коригиране на включените данъци на съставно образувание. Корекциите включват разходите за текущи данъци, увеличения и намаления на включените данъци, корекции за отсрочени данъци и всякакви изменения, свързани със собствения капитал или другия всеобхватен доход. Включените данъци могат да се увеличават или намаляват в зависимост от различни фактори, включително текущи разходи, отсрочени данъчни активи и несигурно данъчно третиране. При липса на нетна допустима печалба, може да се определи коригиран допълнителен данък.
Чл. 260у
Чл. 260у от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията и процедурите за корекция на отсрочени данъци в зависимост от данъчната ставка и различни видове начисления. Той разглежда понятия като неразрешено и неизползвано начисляване, както и условията за намаляване или увеличаване на корекциите за отсрочени данъци. Специфицират се случаи, в които корекциите не се прилагат, и условия, при които отсрочен данъчен актив може да бъде преизчислен. Освен това, алинея 8 описва как да се намалят коригираните включени данъци при определени условия за данъчни временни разлики.
Чл. 260ф
Чл. 260ф от Закона за корпоративното подоходно облагане позволява на съставните образувания да избират юрисдикция за формиране на отсрочен данъчен актив, свързан с допустима загуба. Този актив е равен на 15% от загубата и може да се използва в бъдещи данъчни периоди, докато има нетна печалба. В случай на оттегляне на избора, оставащият актив се намалява до нула. Изборът се декларира с първата информационна декларация.
Чл. 260х
Чл. 260х определя как се отчитат разходите за включени данъци в контекста на различни стопански образувания. Разпоредбите включват условия за причисляване на данъчни разходи на съставни образувания, включително хибридни и данъчно прозрачни образувания, и определят как се отчитат разходи, свързани с пасивни доходи. Освен това, членът уточнява как се третират данъците, свързани с допустимата печалба на място на стопанска дейност, и как те се включват в данъчната основа на главното образувание. Също така, се посочват специфични видове доходи, считани за пасивни, и условията за корекции след подаване на данъчни декларации.
Чл. 260ц
Чл. 260ц определя правилата за корекция на разходите за включени данъци на съставни образувания при изменение на предходни данъчни периоди. Корекциите се извършват в зависимост от размера на коригираните данъци, включително при намаление на включените данъци, което води до преизчисляване на ефективната данъчна ставка и допълнителния данък. При незначителни намаления, съставното образувание може да коригира данъците за текущия период. Също така, се предвиждат правила при намаление на националната данъчна ставка и неплатени суми, свързани с текущи данъци.
Чл. 260ч.
Чл. 260ч. от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда формула за изчисляване на ефективната данъчна ставка (ЕДС) на многонационални или големи национални групи предприятия. Формулата е: ЕДС = КВД/НДПЮ, където КВД е сумата на коригираните включени данъци, а НДПЮ е нетната допустима печалба на съставните образувания в юрисдикцията. Допустимата печалба или загуба на съставните образувания се определя чрез формулата НДПЗЮ = ДП - ДЗ. Коригираните данъци и допустимите печалби или загуби на инвестиционни образувания не се вземат предвид при изчисленията. ЕДС на съставно образувание без юрисдикция се определя отделно.
Чл. 260ш
Чл. 260ш от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда механизъм за изчисляване на допълнителен данък за многонационални и големи национални групи предприятия, когато ефективната данъчна ставка в определена юрисдикция е под 15%. Допълнителният данък се изчислява отделно за всяко съставно образувание, като се вземат предвид допустимата печалба и различни корекции. Формулите за изчисление на допълнителния данък и допълнителната печалба се определят в чл. 260ш, ал. 3 и 4. Също така, има специфични разпоредби за разпределение на допълнителния данък, когато няма нетна допустима печалба, и за случаи на образувания без юрисдикция. Важно е да се отбележи, че за образувания в ЕС, дължимият допълнителен данък може да се намали с размера на допустимия национален допълнителен данък.
Чл. 260щ
Чл. 260щ от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията за допустими наети лица и разходи за персонал, както и допустими дълготрайни материални активи, които влияят на изчисляването на нетната допустима печалба и изключенията за разходи. Допустимите разходи за персонал и дълготрайни активи се определят с процентно изключение от техните стойности, при спазване на определени условия. Има специфични разпоредби за местата на стопанска дейност и за образувания със смесен характер. Изключенията за съществена стопанска дейност се определят индивидуално за всяко съставно образувание, без да се включват разходи за инвестиционни образувания.
Чл. 260ю
Чл. 260ю от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда правила за корекция на данъците и допустимата печалба или загуба на многонационални и големи национални групи предприятия. При преизчисляване на ефективната данъчна ставка и допълнителния данък, се прилагат специфични разпоредби за определяне на коригирания допълнителен данък и допустимата печалба на съставните образувания. В случаите на коригиран допълнителен данък, когато няма нетна допустима печалба, допустимата печалба на съставните образувания е равна на разпределения допълнителен данък, разделен на 15%. Правилата за разпределение на коригирания допълнителен данък и условията за облагане с ниска данъчна ставка също са уточнени.
Чл. 260я
Чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане въвежда определения на термини, свързани с малцинствения контрол в съставни образувания. Определя се какво представлява съставно образувание с малцинствен контрол, образувание майка с малцинствен контрол, подгрупа с малцинствен контрол и дъщерно предприятие с малцинствен контрол. При определяне на ефективната данъчна ставка и допълнителния данък за подгрупи с малцинствен контрол, те се считат за отделни многонационални или големи национални групи предприятия. Определя се, че коригираните данъци и печалба/загуба на съставни образувания с малцинствен контрол не се вземат предвид при изчисленията на ефективната данъчна ставка на многонационалната или голямата национална група предприятия. Също така, алинеята не се прилага за инвестиционни образувания.
Чл. 260я
Чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че разпоредбите на чл. 260ч - чл. 260я не се прилагат, когато подаващото информация съставно образувание е направило ежегоден избор за дължим допълнителен данък, равен на нула, при условие че средните допустими приходи на съставните образувания в юрисдикцията са под 10 000 000 евро и средната допустима печалба или загуба е под 1 000 000 евро. Средните стойности се изчисляват на базата на данъчния период и двата предходни периода. Разпоредбите не важат за съставни образувания без юрисдикция или инвестиционни образувания.
Чл. 260я, ал. 2
Чл. 260я, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че многонационална група предприятия може да избере да счита допълнителния данък за равен на нула в определена юрисдикция, ако в съответното законодателство са налице условия за облекчен режим. Този режим е свързан с правилата на ОИСР относно данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката.
Чл. 260я
Чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира правото на съставни образувания с незначителен размер да упражнят избор за опростено изчисление на приходите и допустимата печалба за определяне на ефективната данъчна ставка. Съставно образувание с незначителен размер не е включено в консолидирания финансов отчет на многонационалната група и не подлежи на задължителен финансов одит. Допустимата печалба се определя на базата на приходите от отчета по държави, а коригираните данъци - на базата на данъчните разходи от същия отчет. Изборът важи само за данъчния период, за който е направен и не се прилага за образувания с приходи над 50 000 000 евро, ако отчетът не е основан на квалифицирани финансови отчети.
Чл. 260я.SUP>4
Чл. 260я.SUP>4 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че членове 260я2, 260я3 и 260я20 не се прилагат за определени юрисдикции, когато е възможно налагане на допълнителен данък. Условията включват уведомление от Националната агенция за приходите до съставните образувания от многонационалната група, което трябва да се извърши в срок до 36 месеца след подаване на декларацията. Съставните образувания имат 6 месеца да отговорят на уведомлението или да докажат, че факти и обстоятелства не влияят на условията за ползване на облекчените режими.
Чл. 260я
Чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане определя понятията 'сливане' и 'разделяне' на образувания. Сливането се състои в обединение на две или повече отделни групи под общ контрол, докато разделянето е процес, при който образувания от една група се разделят на две или повече нови групи. Освен това, членът уточнява условията, при които праговете за данъчния период се считат за достигнати, в зависимост от годишните приходи на групите, които се сливат или разделят, като праговете са установени на 750 000 000 евро.
Чл. 260я
Чл. 260я определя условията, при които целево образувание става част от многонационална или голяма национална група предприятия в резултат на прехвърляне на участие. В годината на придобиване, активите, пасивите и финансовите резултати на целевото образувание се включват в консолидирания отчет на групата. Определят се правила за отчитане на данъци, допустими разходи и дълготрайни активи, както и специфични условия за отсрочени данъчни активи и пасиви. Важно е, че придобиването на контролиращо участие в целево образувание се третира като придобиване на активи и пасиви, когато местната юрисдикция го третира по аналогичен начин.
Чл. 260я
Член 260я определя условията и последиците от реорганизацията на съставни образувания, включително сливане, разделяне и ликвидация. В текста се уточняват понятията "реорганизация", "неквалифицирана печалба или загуба" и как се определят допустимите печалби или загуби на разпореждащото и придобиващото съставно образувание. При реорганизация разпореждащото съставно образувание не включва печалба или загуба от разпореждане, а придобиващото определя печалбата си на базата на балансовата стойност на активите. Предвидени са и правила за корекции на данъчните активи и пасиви до справедлива стойност.
Чл. 260я
Член 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане определя понятието за "съвместно предприятие" и условията, при които образуванията се класифицират като такива. Съвместно предприятие е образувание, в което крайното образувание майка притежава минимум 50% от участията. Изключенията от това определение включват образувания, свързани с многонационални или големи национални групи, и дъщерни предприятия на съвместни предприятия. Членът също така описва как се облага допълнителният данък за група съвместни предприятия и как се определя дължимият данък от всяко образувание майка.
Чл. 260я
Чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане определя термини и условия, свързани с многонационални и големи национални групи предприятия с повече от една майка. В текста се описват условията за обвързана структура и договорености за допускане до търговия на два капиталови пазара. Установява се, че образуванията от различни групи, които са част от такава група, се считат за съставни образувания на една група. Консолидираният финансов отчет на тези групи трябва да бъде изготвен съгласно допустими счетоводни стандарти. Освен това, текстът предвижда задължения за данъчно облагане и подаване на информационни декларации от крайните образувания майки, когато са част от многонационални или големи национални групи.
Чл. 260я
Член 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане урежда условията, при които допустимата печалба на крайно образувание майка може да се намали за данъчния период. Намалението е допустимо, когато притежателят на участие в собствеността подлежи на облагане с данъчна ставка от 15% или повече, или когато общият размер на данъците, платени от крайното образувание и притежателя, е равен или надвишава 15% от печалбата. Допустимата печалба може да се намали и в случаи на малки притежатели и определени организации. Също така, допустимата загуба може да се намали, ако притежателят има право да я използва. Включените данъци на образуванието се намаляват пропорционално на намалението на печалбата. Правилата важат и за места на стопанска дейност, свързани с данъчно прозрачни образувания.
Чл. 260я
Чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане въвежда данъчен режим на приспадане на дивиденти, при който облагането се извършва само на едно ниво. Разпределената печалба от съставно образувание може да бъде намалена или изключена от печалбата, подлежаща на облагане. Крайно образувание майка на многонационална или голяма национална група предприятия може да намали допустимата си печалба до нула с размера на разпределените дивиденти, при условие че дивидентът подлежи на облагане с данъчна ставка от 15% или повече. Допустимите разпределения включват дивиденти, изплатени на физически лица и определени организации, при спазване на специфични условия.
Чл. 260я
Чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира избора на съставни образувания относно данъчното облагане при разпределение на печалба. Съставните образувания могат да изберат да включат данъка върху условното разпределение на печалба в коригираните включени данъци за данъчния период. Размерът на данъка е ограничен до по-малкото от два показателя, свързани с ефективната данъчна ставка и общата печалба. Освен това, данъците, платени през данъчния период, не се вземат предвид при определяне на коригираните включени данъци, а остатъците от сметките за данък върху условното разпределение на печалба се пренасят за следващи данъчни периоди. При напускане на групата, остатъците от сметките намаляват коригираните данъци за предходните периоди. Коригираният допълнителен данък се изчислява на базата на допустимата и нетната допустима печалба.
Чл. 260я
Чл. 260я определя условията за определяне на ефективната данъчна ставка на инвестиционни образувания, които не са данъчно прозрачни. Ставката се изчислява на база коригирани включени данъци и допустими печалби или загуби. Допълнителният данък зависи от разликата между дела на групата в допустимата печалба и изключението за съществена стопанска дейност. При наличие на повече инвестиционни образувания в една юрисдикция, ставките се определят на базата на общите им изключения. Условията за изключение и определяне на дела на групата се уточняват в допълнителни членове.
Чл. 260я
Член 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията и правилата за данъчно третиране на застрахователни инвестиционни образувания. Според текста, застрахователно инвестиционно образувание е такова, което отговаря на условията за инвестиционен фонд или дружество за инвестиции в недвижими имоти, но е свързано със застрахователни или анюитетни договори. Подавателите на информация могат да изберат да третират инвестиционното образувание като данъчно прозрачно, при условие че собственикът подлежи на данъчно облагане по справедлива пазарна стойност, а данъчната ставка е минимум 15%. Освен това, косвеното участие в инвестиционно образувание също подлежи на данъчно облагане, ако прякото участие е облагано по същия начин. Изборът за данъчно третиране може да бъде оттеглен, като печалбите или загубите се определят на базата на справедливата пазарна стойност на активите в началото на годината, в която е направено оттеглянето.
Чл. 260я
Член 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане, нов от ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., регламентира режим на облагаемо разпределение на печалба за съставни образувания, собственици на инвестиционни образувания. По избор на съставното образувание, то може да прилага режим на облагаемо разпределение, при условие че не е само по себе си инвестиционно образувание и данъчната ставка върху разпределената печалба е 15% или повече. Разпределената печалба се включва в допустимата печалба на съставното образувание, а данъците, свързани с разпределението, също се отчитат. Неразпределената печалба на инвестиционното образувание се определя чрез различни корекции, включително включени данъци и допустими загуби. Членът предвижда условия за условно разпределение на печалба и последствия от оттегляне на избора за облагаемо разпределение.
Чл. 260я
Чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане определя условията за преходния период за многонационални и големи национални групи предприятия. Преходният период е първият данъчен период, през който тези групи изпълняват условията по чл. 260а, ал. 2. При изчисляването на ефективната данъчна ставка за юрисдикцията, групите трябва да вземат предвид всички отсрочени данъчни активи и пасиви, отчетени във финансовите отчети. Отсрочените данъчни активи и пасиви се определят на база по-ниската стойност между 15% и приложимата данъчна ставка. Има специфични правила за преизчисляване на отсрочените данъчни активи, както и изключения за активи, свързани със стопански операции след 30 ноември 2021 г. Трансферът на активи между съставни образувания след тази дата също следва определени правила за оценка.
Чл. 260я
Съгласно измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане, стойностите на облагане за данъчните периоди след 31 декември 2023 г. се променят, като за 2024 г. данъкът е 9,8%, а за 2025 г. - 9,6%. За 2026 г. данъкът ще бъде 9,4% и продължава да намалява до 5,8% през 2032 г. Също така, за вторичния данък, стойностите ще намаляват от 8,0% през 2024 г. до 5,4% през 2032 г. Освен това, се предвиждат изключения за многонационални и големи национални групи предприятия в началния етап на международната им дейност.
Чл. 260я
Чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда намаляване на допълнителния данък до нула за многонационални групи предприятия през първите пет години от началния етап на международна дейност. Това важи за крайни образувания майки, разположени в страната, и за съставни образувания, когато крайното образувание майка е в юрисдикция извън ЕС. Условията за определяне на началния етап на международна дейност включват разположението на съставните образувания в не повече от шест юрисдикции и обща балансова стойност на материалните активи, не по-висока от 50 000 000 евро. Петгодишният период започва от момента, в който многонационалната група за първи път изпълнява определените условия.
Чл. 260я.SUP>19
Член 260я.SUP>19 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че информационната декларация и уведомленията, свързани с данъчния период, трябва да бъдат подадени в срок не по-късно от 18 месеца след последния ден на данъчния период, който е определен като преходен период. Тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2024 г.
Чл. 260я
Чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане предоставя възможност на многонационални групи предприятия да намалят допълнителния данък в определени юрисдикции до нула за данъчни периоди до 30 юни 2028 г., при условие че са изпълнени определени критерии, като минимални приходи и печалби, ефективна данъчна ставка и условия за съществена стопанска дейност. Ако условията не са изпълнени, изборът за намаление не може да бъде прилаган в бъдещи периоди. В допълнение, нетни нереализирани загуби над 50 000 000 евро от промяна в справедливата стойност на участия в собствеността не се включват в печалбата преди данъци, освен ако не са част от дялово участие в портфейл.
Чл. 260я
Чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане определя, че съвместните предприятия и дъщерните предприятия на съвместни предприятия се считат за съставни образувания на многонационална група предприятия. Печалбата или загубата преди данъци, както и приходите на тези образувания, трябва да се отразяват в квалифицирания отчет по държави. Когато крайното образувание майка е данъчно прозрачно, определени разпоредби не се прилагат. Има изключения за инвестиционни образувания и образувания без юрисдикция. Разделът не важи и за многонационални групи с повече от една майка, за които не се подава квалифициран отчет.
Чл. 260я
Чл. 260я определя термини и условия, свързани с квалифициран отчет по държави, квалифициран финансов отчет и данъчни ставки за многонационални предприятия. Квалифицираният отчет по държави е отчет, изготвен на база на квалифицирани финансови отчети, който е необходим за автоматичен обмен на информация. Определят се и понятията опростени включени данъци и опростена ефективна данъчна ставка, както и преходни данъчни ставки за 2024, 2025 и 2026 г.
Чл. 260я
Член 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане определя правилата за подаване на информационни декларации от съставни образувания на многонационални или големи национални групи предприятия. Определя се понятието "определено местно образувание" и "специално споразумение между компетентните органи". Информационната декларация се подава по електронен път до Националната агенция за приходите и съдържа информация за идентификационни данни, корпоративна структура и данъчни ставки. Определят се срокове за подаване на декларациите и уведомленията, както и условия, при които се освобождават от задължения за подаване на информация.
Чл. 260я
Чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира валидността на избора на данъчни режими. Изборът, посочен в определени членове, е валиден за пет години и се подновява автоматично, освен ако не бъде оттеглен. Оттеглянето на избора е валидно за пет години след края на годината, в която е направено. Други избори, посочени в различни членове, са валидни за една година и също се подновяват автоматично, освен ако не бъдат оттеглени. Изборът се прави пред данъчната администрация в държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 260я
Националният допълнителен данък, съгласно Чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане, се дължи от определени данъчни субекти, включително съставни образувания с ниска данъчна ставка, данъчно задължени лица и съвместни предприятия. Размерът на данъка за дъщерни предприятия и съвместни предприятия е равен на 100% от допълнителния данък на образуванието майка.
Чл. 260я
Чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане определя размера на националния допълнителен данък. Този данък е различен за различни категории лица, посочени в чл. 260я25. За целите на определяне на размера на данъка, чл. 260ш се прилага, без да се взема предвид националният допълнителен данък. Също така, при определяне на изключението за съществена стопанска дейност, не се прилага чл. 260я17, ал. 1, а вместо стойността от 5% в чл. 260щ, ал. 3 и ал. 4, се заменя с нула и стойностите от чл. 260я17, ал. 2 за периода 2023 - 2032 г.
Чл. 260я
Чл. 260я определя специфични условия и изключения за данъчно облагане на корпоративни доходи, включително дивиденти и ликвидационни дялове. Прилага се само за случаи, свързани с удържане на данък в страната. Когато консолидираният финансов отчет на майката на многонационална група е изготвен по различни счетоводни стандарти, данъкът се определя така, сякаш е изготвен по Международните счетоводни стандарти. Допълнителният данък за данъчно задължените лица се определя по специфичен ред, като се приема, че те са част от една група предприятия.
Чл. 260я.
Данъчно задължените лица по чл. 260я25 от Закона за корпоративното подоходно облагане трябва да подават данъчна декларация за националния допълнителен данък в териториалната дирекция на НАП. Срокът за подаване е до 15 месеца след края на данъчния период или до 18 месеца, ако данъчният период е преходен, съгласно чл. 260я16.
Чл. 260я.SUP>29
Чл. 260я.SUP>29 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че данъчно задължените лица трябва да внесат националния допълнителен данък за съответния данъчен период в срока за деклариране, определен в чл. 260я28. Част шеста от закона се занимава с административно-наказателните разпоредби, а глава тридесет и пета описва административните нарушения и наказания.
Чл. 261
Данъчно задължено лице, което не подаде декларация, не я подаде в срок или посочи неверни данни, подлежи на имуществена санкция от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение, санкцията е от 1000 до 6000 лв.
Чл. 262
Данъчно задължените лица, които не подадат приложение към годишната данъчна декларация или посочат неверни данни в него, подлежат на имуществена санкция. Първото нарушение се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 200 до 2000 лв.
Чл. 262а
Чл. 262а от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда имуществена санкция за непредставяне или несвоевременно представяне на информация, както и за посочване на неверни или непълни данни. Санкцията е до 250 лв. и може да бъде наложена поотделно за всяко юридическо лице. При повторно нарушение, санкцията достига до 500 лв.
Чл. 262б
Данъчно задължени лица, които не изпълняват задълженията си по чл. 155г, ал. 9, или неправилно посочват данни, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 3000 и 5000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства до 6000-10000 лв.
Чл. 263
Данъчно задължените лица, които отчитат стопанска операция в нарушение на своята счетоводна политика и това води до неправилно определяне на финансовия резултат, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 100 и 1000 лв. за всяко нарушение. При повторно нарушение, санкцията нараства и е между 200 и 2000 лв. за всяко нарушение.
Чл. 264
Представляващият данъчно задълженото лице, включително ликвидатор, синдик или представител на неперсонифицирано дружество, който е допуснал нарушение по чл. 261, 262 или 263, подлежи на имуществена санкция или глоба от 200 до 1000 лв. При повторно нарушение санкцията е от 400 до 2000 лв.
Чл. 265
Според чл. 265 от Закона за корпоративното подоходно облагане, данъчно задължено лице, което не издаде първичен счетоводен документ за отчитане на приходи, подлежи на санкция. Ако не се предвижда по-тежко наказание, се прилага санкцията по чл. 182 от Закона за данък върху добавената стойност.
Чл. 266
Данъчно задължено лице, което не спази задължението си по чл. 10, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане, подлежи на наказание, определено в чл. 185 от Закона за данък върху добавената стойност.
Чл. 267
Данъчно задължените лица, които извършат скрито разпределение на печалба и не го отразят в данъчната декларация, подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията е 20% от сумата на скритото разпределение на печалба.
Чл. 268
Член 268 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 1 от 2014 г., и влезе в сила от 1 януари 2014 г.
Чл. 269
Член 269 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с Държавен вестник, брой 1 от 2014 г., и е в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 270
Чл. 270 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с Държавен вестник, брой 1 от 2014 г., и влезе в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 271
Член 271 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 1 от 2014 година, и влиза в сила от 1 януари 2014 година.
Чл. 272
Член 272 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 1 от 2014 година, и влиза в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 273
Член 273 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 1 от 2014 година, и влиза в сила от 1 януари 2014 година.
Чл. 274
Член 274 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 1 от 2014 година, и е в сила от 1 януари 2014 година.
Чл. 275
Член 275 от Закона за корпоративното подоходно облагане е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 94 от 2010 г., и влязло в сила от 01.01.2011 г.
Чл. 276
Данъчно задължените лица, които не спазват определени задължения по закона, могат да бъдат наказани с имуществена санкция. Размерът на санкцията е от 500 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение санкцията варира от 1500 до 5000 лв.
Чл. 277
Данъчно задължени лица, които не отговарят на условията за избор на облагане по глава тридесет и четвърта, подлежат на имуществена санкция от 20 000 до 30 000 лв. При повторно нарушение санкцията е от 40 000 до 60 000 лв. Освен това, тези лица нямат право да прилагат реда за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби за срок от 5 години.
Чл. 277а
Чл. 277а от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда три основни случая на наказания за лица, предоставили ваучери за храна: 1) При предоставяне на ваучери с номинална стойност над индивидуалната квота, лицето се наказва с имуществена санкция, равна на превишението, но не по-малко от 2000 лв. 2) При предоставяне на ваучери без получена индивидуална квота, санкцията е равна на номиналната стойност на ваучерите, отново не по-малко от 2000 лв. 3) При предоставяне на ваучери, които не отговарят на изискванията за издаване, санкцията е също равна на номиналната стойност, но не по-малко от 2000 лв.
Чл. 277б
Операторите на ваучери за храна, които не представят справка за предоставените и осребрени ваучери, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 1000 и 1500 лв., а при повторно нарушение санкцията се увеличава между 2000 и 2500 лв.
Чл. 277в
Операторите на ваучери за храна, които не спазват изискванията за плащания, предвидени в чл. 209, ал. 8 и чл. 209а, ал. 8, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 10 000 и 15 000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства до между 20 000 и 30 000 лв.
Чл. 277г.
Данъчно задължено лице, което не спазва задълженията си по чл. 47д или предоставя неверни данни в регистъра, подлежи на имуществена санкция. Първоначалният размер на санкцията е между 3000 и 5000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства до между 6000 и 10 000 лв.
Чл. 278
Актовете за установяване на нарушения по Закона за корпоративното подоходно облагане се съставят от органите на Националната агенция за приходите. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция или от упълномощено от него лице. Процесът на установяване на нарушения, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления се регулира от Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 279
Законът за корпоративното подоходно облагане урежда задълженията на данъчно задължените лица, свързани с подаването на декларации и дължимите данъци. В него са предвидени санкции за неподаване на декларации, неверни данни и непредставяне на информация. Законът определя също и различни термини, свързани с данъчната система, като "финансов актив", "дивидент", "лихва" и т.н. Включва разпоредби относно данъчни облекчения, условия за прилагане на помощи и задължения за уведомяване. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г. и отменя предишния Закон за корпоративното подоходно облагане.
§1
Текстът представя определения на важни термини, свързани с корпоративното подоходно облагане в България. Определя се "Страната" като територията на Република България и нейните права в контекста на международното право. Дефинират се ключови термини като "място на стопанска дейност", "финансов актив", "дивидент", "скрито разпределение на печалба", "ликвидационен дял", "лихва", "авторски и лицензионни възнаграждения" и много други. Всеки термин е подробно описан, предоставяйки ясни правни рамки и условия за данъчно облагане, свързани с корпоративните структури, финансови инструменти и данъчни задължения.
Параграф §2
Параграф §2 от Закона за корпоративното подоходно облагане описва измененията и допълненията на закона, които са в сила от различни дати. Той въвежда разпоредбите на редица директиви на Европейския съюз, свързани с данъчното облагане на дружества, участието на работниците и служителите, както и правила срещу избягването на данъци. Основните директиви, които се споменават, включват директиви относно данъчното облагане на плащания между свързани дружества и системи за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества.
§3
С §3 от Закона за корпоративното подоходно облагане се отменя предишният Закон за корпоративното подоходно облагане, обнародван през 1997 г., и неговите изменения и допълнения, публикувани в различни броеве на Държавен вестник до 2006 г. Тази разпоредба подчертава, че новият закон заменя стария и всички предишни изменения, които са били в сила до момента на приемането му.
§4
Параграф §4 уточнява, че преобразуванията на финансовия резултат (счетоводна печалба или загуба) за данъчни цели, извършени съгласно чл. 23 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане до 31 декември 2006 г., ще бъдат считани за преобразувания на счетоводния финансов резултат. Това е необходимо за определянето на данъчния финансов резултат в съответствие с разпоредбите на новия закон.
§5
Начислените до 31 декември 2003 г. счетоводни приходи и разходи от преоценки и обезценки на амортизируеми активи, които не са признати за данъчни цели до 31 декември 2006 г., ще бъдат признати за данъчни цели в годината на отписване на актива от данъчния амортизационен план, освен в случаите на липси.
§6
Параграф §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане определя правилата за амортизируемите активи, налични към 31 декември 2006 г. Те се считат за данъчни амортизируеми активи, с изключение на определените в ал. 2. Списъкът на активите, които ще бъдат отписани от данъчния амортизационен план от 1 януари 2007 г., включва положителна репутация, активи, които не се използват за генериране на данъчен финансов резултат, активи, класифицирани за продажба, и активи на ликвидирани или несъстоятелни данъчни задължени лица. Член 66 не се прилага за отписване на активи, посочени в ал. 2, т. 1 и 2.
§7
Параграф 7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане определя правилата за данъчната амортизируема стойност, начислената данъчна амортизация и данъчната стойност на наличните данъчни амортизируеми активи към 1 януари 2007 г. Според разпоредбата, данъчната амортизируема стойност, начислената амортизация и данъчната стойност на активите към 1 януари 2007 г. се определят на база данни от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, като се използват стойностите към 31 декември 2006 г.
§ 9
Параграф 9 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане определя, че преоценъчният резерв в данъчния амортизационен план се отписва на 1 януари 2007 г. Отписването може да стане по реда на параграф 10 или 11, в зависимост от избора на данъчно задълженото лице. Преоценъчният резерв, който се отписва, е този, включен в плана към 31 декември 2006 г. Ако е включен различен резерв, той трябва да се коригира. Едноличните търговци следват същите правила за отписване на преоценъчния резерв.
§ 10
Данъчно задължените лица трябва да коригират стойностите на амортизируемите активи в данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г. след отписване на преоценъчния резерв. Увеличената данъчна амортизация не може да надвишава данъчната амортизируема стойност на актива. При превишение на преоценъчния резерв над данъчната балансова стойност, активите се отписват от плана и разходите за амортизации на други активи от същата или друга категория се увеличават. Общата сума от данъчните стойности на активите към 1 януари 2007 г. трябва да бъде равна на общата сума от данъчните балансови стойности към 31 декември 2006 г., намалена с отписания преоценъчен резерв. В случай на превишение на отписания резерв, всички активи се отписват от плана, а разликата се отразява в счетоводния финансов резултат.
Параграф §11
Параграф 11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане урежда начина на увеличаване на счетоводния финансов резултат с отписания преоценъчен резерв. За 2007, 2008 и 2009 г. всяка година се увеличава с една трета от отписания преоценъчен резерв. При прекратяване на данъчно задълженото лице, неусвоената част от резервите ще увеличи счетоводния финансов резултат за годината на прекратяване. Също така, данъчно задълженото лице може да увеличи еднократно счетоводния си финансов резултат за 2007 г. с отписания преоценъчен резерв, без да се прилагат предходните алинеи.
§14
Параграф 14 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане уточнява, че амортизируемите активи, образувани по реда на отменения закон в резултат на непризната за данъчни цели част от превишението на счетоводните амортизационни квоти над данъчно признатия размер на амортизациите, се разпределят в категория VII. Това разпределение важи за периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2002 г.
§15
Параграф §15 от Закона за корпоративното подоходно облагане уточнява, че разпоредбата на чл. 59 не важи за данъчни амортизируеми активи, за които е преустановено начисляването на данъчни амортизации към 31 декември 2006 г. поради временно неупотреба. Начисляването на данъчни амортизации за тези активи ще се възобнови от началото на месеца, в който активът бъде върнат в експлоатация.
§17
Параграф §17 уточнява, че за целите на чл. 66, ал. 1, когато остатъчната стойност на актива не е част от амортизируемата стойност по отмененото законодателство, счетоводната балансова стойност на актива трябва да се намали с остатъчната му стойност при изчисляване на данъчния финансов резултат.
§19
Параграф 19 уточнява, че член 45 от закона не се прилага, когато финансовият резултат за данъчни цели е увеличен с резерва от последваща оценка (преоценъчния резерв) по реда на чл. 23 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане.
Параграф §20
Непризнатите разходи за лихви, които са натрупани след 1 януари 2004 г. и съгласно отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, могат да бъдат приспаднати до 31 декември 2006 г. Те ще се приспадат по реда на чл. 43 в срок от 5 години след годината на непризнаването им за данъчни цели.
§21
Параграф §21 определя, че част от провизиите на вземанията, които са обложени за данъчни цели и не са намалили финансовия резултат съгласно отмененото законодателство до 31 декември 2001 г., ще се считат за непризнат разход при последваща оценка на вземането по реда на чл. 34 от настоящия закон.
§ 22
Загубите, които са формирани след 1 януари 2002 г. и не са били приспаднати до 31 декември 2006 г. по реда на отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, ще бъдат приспаднати съгласно правилата на глава единадесета от новия закон.
§23
Параграф §23 уточнява, че член 95 от закона не се прилага за приходи и разходи, които са отчетени преди 1 януари 2007 г. Тези приходи и разходи са свързани с разлики между отчетените суми съгласно счетоводната политика и размерите, определени от регулаторен орган съгласно нормативен акт.
§24
Данъчно задължено лице, което не е подало уведомление за намаление или преотстъпване на корпоративния данък за 2006 г., може да ползва правото на намаление по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г или 61д от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, ако изпълнява всички изисквания на закона.
§ 27
Параграф §27 предвижда, че годишната облагаема печалба (загуба) и дължимият годишен корпоративен данък, както и всички алтернативни данъци и данъците върху разходите за 2006 г., които подлежат на деклариране, трябва да бъдат декларирани чрез подаване на съответните данъчни декларации в сроковете, определени от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане.
§28
Дължимите данъци за 2006 г. по отменения Закон за корпоративното подоходно облагане трябва да се внасят в сроковете и по реда на същия закон. Освен това, правото по чл. 92, ал. 5 може да се прилага от данъчно задължените лица при декларирането на корпоративния данък за 2006 г.
§29
Образците на годишни данъчни декларации за 2006 г., съгласно отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, трябва да бъдат утвърдени до 10 януари 2007 г. чрез заповед на министъра на финансите, която ще бъде обнародвана в "Държавен вестник".
§30
Параграф §30 от Закона за корпоративното подоходно облагане уточнява, че провизиите, включени в историческата цена на данъчен амортизируем актив, но не отразени в амортизируемата му стойност по отменения закон, се считат за провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на актива, съгласно чл. 53, ал. 1.
§32
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се извършват изменения в чл. 141 и чл. 142. В чл. 141 срокът за отстраняване на непълноти се увеличава от 30 на 60 дни. В ал. 2 се добавя уточнение за отстраняване на непълноти в 15-дневен срок след искане от органа по приходите. Променят се условията за обжалване на становища за прилагане на СИДДО, като обжалването става по реда за ревизионни актове. В чл. 142 се увеличава лимитът от 25 000 на 50 000.
§33
Законът за корпоративното данъчно облагане влиза в сила на 1 януари 2007 г. Приет е от 40-то Народно събрание на 14 декември 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за пазарите на финансови инструменти са обнародвани в Държавен вестник, брой 52 от 2007 г. и влизат в сила от 1 ноември 2007 г.
§ 27
Законът влиза в сила от 1 ноември 2007 г., с изключение на определени точки и параграфи, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Параграф 7, точки 6, 7 и 8 продължават да се прилагат до 1 ноември 2007 г. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, който е в сила от 01.01.2007 г.
§ 36
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 35, който влиза в сила от 1 януари 2007 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане са обнародвани в ДВ, бр. 110 от 2007 г. и влизат в сила от 01.01.2008 г.
Параграф §56
Надвнесеният корпоративен данък, данък върху печалбата и данък за общините, които не са приспаднати, възстановени или прихванати до 31 декември 2006 г., могат да се приспадат по реда на чл. 94. Тези разпоредби влизат в сила от 01.01.2007 г.
§57
Параграф §57 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в сила от 01.01.2007 г., регламентира как данъчно задължените лица, преминаващи към прилагане на Международните счетоводни стандарти, да отчитат преотстъпения данък. Те не прилагат глава тринадесета за промяна в счетоводната политика относно отчитането на преотстъпения данък. При определяне на данъчния финансов резултат за годината на преминаване и следващите години, счетоводният финансов резултат се увеличава с частта от финансирането, свързана с преотстъпения данък, която не е призната като приход преди преминаването. Увеличението се разпределя пропорционално на отчетените разходи за съответните години. При инвестиции в амортизируеми активи, увеличението се разпределя на база отчетените разходи за амортизации.
§58
Данъчните облекчения по глава двадесет и втора, раздел IV, с изключение на чл. 187, са в сила до 31 декември 2013 г. Облекчението по чл. 184, което представлява държавна помощ за регионално развитие, може да се прилага, ако първоначалната инвестиция е започната след 31 декември 2006 г. и преди 1 януари 2014 г.
§59
Данъчното облекчение по чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане влиза в сила след положително решение на Европейската комисия относно съответствието му с Насоки за националната регионална помощ. Ако решението е постановено до 31 март 2008 г., облекчението може да се приложи и за 2007 г. След получаване на положителното решение, министърът на финансите не е задължен да уведомява индивидуално данъчно задължените лица, освен тези с големи инвестиционни проекти.
§60
Параграф §60 предвижда, че данъчните амортизируеми активи, отписани за счетоводни цели към 31 декември 2007 г., но не отписани от данъчния амортизационен план, ще бъдат отписани от този план към 1 януари 2008 г. Тази разпоредба важи и за определяне на тримесечните авансови вноски за 2008 г. Не се прилага за активи, които са напълно амортизирани и съответно отписани за счетоводни цели.
§62
Съгласно §62 от закона, счетоводните приходи и разходи, печалби и загуби, които са отчетени от съдружник в съвместно контролирано предприятие, не се признават за данъчни цели, когато това предприятие е данъчно задължено лице и методът на пропорционална консолидация е приложен.
§63
Параграф §63 определя начина, по който финансовите институции и данъчно задължените лица, които не са финансови институции, трябва да намалят своя данъчен финансов резултат с дивидентите, разпределени от местни юридически лица. Финансовите институции могат да намалят резултата си с дивидентите за текущата година, докато за останалите данъчно задължени лица намалението се извършва в годината на отписване на инвестицията. Изключения от тези правила са дивидентите, разпределени от печалби, реализирани преди придобиването на инвестицията, и дивидентите от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел.
Параграф 64
Параграф 64 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда специфични правила за намаляване на данъчния финансов резултат на местни дружества майки при разпределение на дивиденти от дъщерни дружества. За финансови институции, дивидентите от дъщерни дружества от държава членка намаляват финансовия резултат през текущата година. За не-финансови институции, намалението се прилага за дивиденти, разпределени от дъщерни дружества за периода от придобиване до отписване на инвестицията. Правилата важат и за места на стопанска дейност в страната при разпределение на дивиденти от чуждестранни лица, при спазване на определени условия. Дивиденти, разпределени в срок до две години от придобиване на 15% от капитала на дружеството, също дават право на намаление, но при загуба на този дял преди изтичане на срока, данъчният резултат се коригира. Изключение се прави за дивиденти, разпределени от печалби, реализирани преди придобиването на инвестицията.
§ 68
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2007 г. По-специално, параграфи 7, 21, 24, 38 - 45, 49, 50, § 54, т. 3 - 7, § 55, т. 1 - 4 и § 56 - 59 са с по-ранна дата на влизане в сила.
§ 7
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила на 5 септември 2008 г., с изключение на § 3, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", и § 6, който влиза в сила от 1 януари 2009 г. Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане са обнародвани в Държавен вестник, брой 106 от 2008 г., и влизат в сила от 1 януари 2009 г.
§16
В параграф 16 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното доходно облагане се извършва замяна на термини, свързани с Европейския съюз. Думите "държава - членка на Европейската общност", "държави - членки на Европейската общност" и "държава извън Европейската общност" се заменят съответно с "държава - членка на Европейския съюз", "държави - членки на Европейския съюз" и "държава извън Европейския съюз". Тези изменения влизат в сила от 01.01.2009 г.
§19
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на параграф 12, точка 2, свързана с член 209, алинея 3, точки 3 и 4, които влизат в сила от 1 януари 2010 г. Заключителните разпоредби касаят изменението и допълнението на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, обнародвано в Държавен вестник, брой 32 от 2009 г., и влиза в сила от 1 януари 2010 г.
§6
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2010 г. Преходните и заключителните разпоредби са част от закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е обнародван в Държавен вестник, брой 35 от 2009 г. и влиза в сила от 12.05.2009 г.
§46
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за корпоративното подоходно облагане показват, че последните изменения са обнародвани в "Държавен вестник" с брой 102 от 2023 г. и влизат в сила от 01.01.2023 г. Предходни изменения са влезли в сила на различни дати, като последните изменения от 2022 г. са в сила от 01.01.2023 г.
§39
Параграф §39 от Закона за корпоративното подоходно облагане уточнява, че параграфи 13, 28, 35 и 36 от закона се прилагат за годишния отчет за дейността за 2009 г. Също така, се посочва, че годишните финансови отчети за 2009 г. и одиторските доклади към тях не е необходимо да се подават в Националната агенция за приходите.
§40
Параграф 40 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че намалението на корпоративния данък, свързано с отменения чл. 186, може да се натрупва с друга държавна помощ, която е одобрена от Европейската комисия или е получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи. Това натрупване е допустимо до максимално определен интензитет на помощта, посочен в Картата на националната регионална държавна помощ.
§41
Данъчното облекчение по чл. 189б влиза в сила след положително решение от Европейската комисия относно съвместимостта с правилата за държавни помощи. Ако решението е взето до 31 март 2011 г., облекчението може да се приложи и за 2010 г. Преотстъпването на авансови вноски за корпоративен данък за земеделските производители не е разрешено преди получаване на положителното решение от Европейската комисия.
§42
Параграф §42 определя, че администратор на държавната помощ по чл. 189б е министърът на земеделието и храните. Той е отговорен за уведомяването на Европейската комисия съгласно установените в Закона за държавните помощи ред и процедури. Последните изменения на параграфа са от 2017, 2022 и 2023 г., като последното влиза в сила на 01.01.2023 г.
§43
Данъчното облекчение, предвидено в чл. 189б, може да се прилага до 31 декември 2013 г. включително, за корпоративния данък за 2013 г.
§ 51
Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на параграфи 10, 11 и 14, които влизат в сила от 1 януари 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 94 от 2010 г., и влизат в сила от 1 януари 2011 г.
§26
Кооперациите и предприятията, образувани от тях, трябва да преведат 50% от преотстъпения корпоративен данък за 2010 г. в инвестиционните фондове на кооперативните съюзи до 31 март 2011 г. Кооперативните съюзи са задължени да отчетат до 30 юни 2011 г. набирането и разходването на този данък. При неизпълнение на условията за преотстъпване, данъкът трябва да се възстанови в републиканския бюджет с лихва. Лица, които не спазват задължението си, подлежат на имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.
§ 31
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на § 22, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, се споменава и закон за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност, който е обнародван в "Държавен вестник" на 19-ти брой от 2011 г. и влиза в сила от 08.03.2011 г.
§11
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, обнародван в ДВ, бр. 31 от 2011 г., с в сила от 01.01.2011 г.
§ 22
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на параграф 8, който влиза в сила от началото на месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби, свързани със Закона за енергията от възобновяеми източници, са обнародвани в брой 35 от 2011 г. и влизат в сила от 03.05.2011 г.
§25
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които влизат в сила на различни дати. Член 20, ал. 1, 2 и 3 влизат в сила от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване и от 31 декември 2014 г. за останалите сгради. Член 21, ал. 1, 2, 3 и 4 влизат в сила от 31 декември 2012 г. Член 22, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 влизат в сила от 1 януари 2012 г. Член 23, ал. 1 до 12 влизат в сила от 1 юли 2012 г.
§ 10
Съгласно параграф 10 от преходните и заключителни разпоредби, фонд "Социално подпомагане" се закрива и наличните средства се прехвърлят на фонд "Социална закрила", който става правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на закрития фонд към момента на влизане в сила на закона.
§ 11
Параграф 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда следните действия в срок от три месеца от влизането в сила на закона: 1) министърът на труда и социалната политика утвърдява правилник за организацията и дейността на фонд "Социална закрила" и методика за разпределение на средствата по фонда; 2) министърът определя членовете на управителния съвет и назначава изпълнителния директор на фонда; 3) до назначаването на новите членове, досегашните членове на управителния съвет на закрития фонд "Социално подпомагане" продължават да изпълняват правомощията си; 4) до утвърдяване на новия правилник, продължава да се прилага старият правилник за дейността на управителния съвет на фонд "Социално подпомагане".
§ 21
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на параграф 1, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнително, се предоставят преходни и заключителни разпоредби към Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, който е обнародван в Държавен вестник, брой 40 от 2012 г. и влиза в сила от 1 юли 2012 г.
§ 13
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 юли 2012 г., освен параграф 12, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за данък върху добавената стойност, който е обнародван в бр. 94 от 2012 г. и влиза в сила от 01.01.2013 г.
§54
Лицата, които са внесли данък при източника или са начислили доход през четвъртото тримесечие на 2012 г., трябва да подадат декларация по образец, съгласно реда, който е бил в сила към 31 декември 2012 г. Този ред е предвиден в глава двадесет и шеста от Закона за корпоративното подоходно облагане.
§55
Съгласно §55 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, дължимите данъци след 1 януари 2013 г. трябва да бъдат декларирани по реда на глава двадесет и шеста от същия закон. Това включва и данъците, които са дължими, но не са внесени към 31 декември 2012 г. Срокът за подаване на декларацията за тези данъци е определен до 31 юли 2013 г.
§56
С годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2012 г. се декларират авансовите вноски за корпоративния данък за 2013 г., определени по реда на чл. 86 и 87.
§65
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключения за определени параграфи. Параграфи, свързани с чл. 86, ал. 7, и други, влизат в сила от деня на обнародването. Някои разпоредби влизат в сила от 1 април и 1 юли 2013 г.
§ 123
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключения: § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 - от 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в Държавен вестник, брой 23 от 2013 г. и влизат в сила от 08.03.2013 г.
§14
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби относно измененията и допълненията към закона са обнародвани в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г., като измененията са обнародвани в брой 100 от 2013 г. и също влизат в сила от 01.01.2014 г.
§5
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2014 г. Допълнението към закона е обнародвано в Държавен вестник, брой 91 от 2013 г. и влиза в сила от 1 юли 2013 г.
§7
Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане влизат в сила на 01.01.2014 г. и са изменяни многократно, като последното изменение е от 2016 г.
§14
След 31 декември 2013 г. данъчните облекчения по глава двадесет и втора, раздел IV могат да се ползват до 31 декември 2020 г. Данъчното облекчение по чл. 184, представляващо държавна помощ за регионално развитие, може да се прилага за проекти за първоначална инвестиция, започнали след влизането в сила на схемата за държавна помощ и след подаването на формуляр за кандидатстване, но преди 1 януари 2021 г.
§15
Данъчното облекчение по чл. 184, представляващо държавна помощ за регионално развитие, влиза в сила след положително решение от Европейската комисия. Корпоративният данък за 2015 г. се преотстъпва при подаден формуляр в срок и одобрение от Българската агенция за инвестиции. Не се допуска преотстъпване на авансови вноски за 2015 г. След положително решение от ЕК, министърът на финансите няма задължение да изготвя индивидуални уведомления за данъчно задължените лица, освен за големи инвестиционни проекти.
§16
Параграф §16 указва, че правото на преотстъпване на данък, съгласно чл. 184 и чл. 189, е в сила до 31 декември 2020 г. Това се отнася и за корпоративния данък за 2020 г.
§17
Данъчното облекчение по чл. 189б се прилага след получаване на разписка с окончателния идентификационен номер на помощта от Европейската комисия. Ако разписката бъде получена до 31 март 2015 г., облекчението може да се приложи за 2014 г. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък на земеделските стопани не се допуска преди получаване на разписката. Данъчното облекчение е последваща фискална схема и е допустимо инвестирането в активи по чл. 189б да започне преди получаване на разписката, но след 31 декември 2013 г.
§ 18
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 12, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на данъчно-осигурителния процесуален кодекс също влизат в сила от 01.01.2014 г.
§ 24
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на § 23, който ще влезе в сила след решение на Европейската комисия относно удължаването на схемата за държавна помощ. Допълнително, в текста са включени преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, обнародвани в Държавен вестник, бр. 109 от 2013 г., и влизат в сила от 20.12.2013 г.
§ 95
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 януари 2014 г. Допълнително, разпоредбите за изменение и допълнение на Закона за хазарта са обнародвани в Държавен вестник, брой 1 от 2014 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
§29
Параграф §29 предвижда възстановяване на платения до 31 декември 2013 г. данък върху неизползваните удостоверителни знаци за участие. Възстановяването се извършва на лицето по реда на отменения чл. 233 от Закона за корпоративното подоходно облагане, при настъпване на определени обстоятелства след тази дата, а именно: приключване на дял (тираж) на лотарийните игри или прекратяване на лиценза на организатора на основание чл. 35, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта.
§34
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2014 г. Заключителните разпоредби на закона касаят икономическите и финансовите отношения на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 1 от 2014 г. и също влизат в сила от 01.01.2014 г.
§8
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2014 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 105 от 2014 г. и влиза в сила от 1 януари 2015 г.
§ 39
В Закона за корпоративното подоходно облагане се въвеждат изменения, сред които е замяната на термина "републиканския" с "държавния" на всички места в текста на закона. Тези промени са част от последните изменения и допълнения, обнародвани в Държавен вестник.
§40
Данъчно задължените лица, които не отговарят на условията за прилагане на чл. 184 и чл. 188 от Закона за корпоративното подоходно облагане и които през 2014 г. са приложили чл. 91 във връзка с предишния чл. 188, не дължат лихви за преотстъпените авансови вноски през 2014 г. по реда на чл. 9 и 89 от същия закон.
§41
Параграф §41 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че ако до 31 март 2015 г. Европейската комисия вземе положително решение относно данъчното облекчение, което е в съответствие с държавната помощ, формулярът за кандидатстване за данъчна помощ по чл. 189 трябва да бъде подаден заедно с годишната данъчна декларация за 2014 г. при условие, че първоначалната инвестиция е започнала след 31 декември 2013 г. и преди получаването на положителното решение.
§ 46
Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключения за определени параграфи: Параграф 17 влиза в сила от деня на обнародването, параграф 39, т. 7, буква "б", т. 9 - 13 и т. 19 влизат в сила от 1 януари 2014 г. Параграф 34, т. 7 влиза в сила от 1 януари 2016 г., а т. 21, буква "а" от 1 юли 2015 г. Други разпоредби влизат в сила след положително решение от Европейската комисия.
§ 21
Законът за корпоративното доходно облагане влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на § 19, който влиза в сила от 1 декември 2014 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г., които влизат в сила от 01.01.2014 г.
§6 от Закона за корпоративното подоходно облагане
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2014 г. Преходните и заключителни разпоредби уточняват условията и сроковете, свързани с прилагането на закона. Допълнителна информация относно закона за енергийната ефективност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 35 от 2015 г., и влиза в сила от 15.05.2015 г.
§32
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за предучилищното и училищното образование, който е обнародван в Брой 79 от 2015 г. и влиза в сила от 01.08.2016 г.
§ 60
Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключения за определени разпоредби: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста (раздели I, II и III) и § 58 влизат в сила един месец след обнародването; глава седма влиза в сила два месеца след обнародването; глава шестнадесета влиза в сила от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 август 2022 г.
§24
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за счетоводството също са обнародвани в Държавен вестник, брой 95 от 2015 г. и влизат в сила от същата дата.
§29
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на разпоредбите от чл. 48 до 52, които влизат в сила от 1 януари 2017 г. Допълнителни разпоредби, свързани с местните данъци и такси, са обнародвани в Държавен вестник, брой 32 от 2016 г. и също влизат в сила от 1 януари 2017 г.
§ 8
Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключения: § 3 влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", а § 6 влиза в сила от 1 април 2016 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, обнародван в ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.
§40
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2018 г. Съществува и закон за изменение и допълнение на този закон, който е обнародван в Държавен вестник, бр. 75 от 2016 г. и влиза в сила от 1 януари 2016 г.
§13
Данъчно задължените лица трябва да декларират избора си по чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в годишната данъчна декларация за 2016 г. Лицата, които до обнародването на закона са прилагали облагане на разходите в натура, могат да изберат да продължат до края на 2016 г. или да приложат новия ред, в сила от 01.10.2016 г., до края на 2016 г.
Параграф 15
Параграф 15 от закона предвижда, че разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства за управленска дейност, могат да бъдат документално обосновани с фискална касова бележка или касова бележка от автоматизирана система, без необходимост от издаване на пътен лист. За 2016 г. разходите, свързани с личното ползване на превозни средства, ще се отчитат с 50% от общия размер на разходите, ако те са документирани по описания начин.
§19
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключения: 1. Параграф 13, ал. 2, т. 2 влиза в сила от 1-во число на месеца след обнародването му в "Държавен вестник"; 2. Параграфи 2, 8, 9, 10, 17 и 18 влизат в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".
§47
В Закона за корпоративното подоходно облагане се въвеждат изменения, сред които замяна на термина "Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия" с "Националните счетоводни стандарти".
§48
Декларациите по образец, свързани с Закона за корпоративното подоходно облагане, за които задължението за подаване възниква след 31 декември 2017 г., трябва да се подават по електронен път. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2018 г.
§49
Съгласно параграф 49 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, в сила от 01.01.2018 г., данъчно задължените лица не могат да ползват отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък, която е била предвидена в отменения член 92, алинея 5 от закона, за годишната данъчна декларация за 2017 г.
§50
Параграф §50 позволява на данъчно задължените лица, които открият счетоводни или други грешки за 2016 г., да коригират данъчния финансов резултат и данъчното задължение, като подадат нова декларация за 2016 г. в срок до 30 септември 2017 г.
Параграф §61
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на някои разпоредби, които влизат в сила от 1 януари 2018 г. Конкретно, § 47, т. 1 и т. 5, буква "б", § 48 и § 49 ще влязат в сила от 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения в Закона за Българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в Държавен вестник, брой 58 от 2017 г. и влиза в сила от 18.07.2017 г.
§ 36 от преходните и заключителните разпоредби
В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, обнародван през 2009 г. и изменян през 2013 г., е направена замяна на термина "министърът на земеделието и храните" с "министърът на земеделието, храните и горите" в § 42.
§ 76
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които са в сила от 01.01.2018 г. след обнародването им в 'Държавен вестник', брой 92 от 2017 г.
§27
Разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане е приложима и за годишната данъчна декларация и годишния отчет за дейността за 2017 г.
§ 31
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-късно. Параграфи 1, 4-9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29 влизат в сила три дни след обнародването на закона в 'Държавен вестник'. Параграф 14, т. 5 и 6 влизат в сила от 1 януари 2019 г.
§ 52
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на определени параграфи. Параграфи 8 и 9 влизат в сила от 1 декември 2017 г., а параграф 41, точка 17, буква "а" влиза в сила от 20 май 2019 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с допълнението на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
§68
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби уточняват условията за прилагане на закона и неговото взаимодействие с предходни нормативни актове. Съществуват и специфични разпоредби, свързани с измененията в закона за пазарите на финансови инструменти, които влизат в сила от 16 февруари 2018 г.
§42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби: член 222, ал. 1 - 3 влизат в сила от 3 септември 2019 г.; параграф 13, т. 12, буква "а" влиза в сила от 1 януари 2018 г.; буква "б" влиза в сила от 21 ноември 2017 г.; параграф 17, т. 37 и т. 39 влизат в сила от 1 януари 2020 г.
§ 8
Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 7, който влиза в сила от деня на обнародването. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане, обнародвани в ДВ, бр. 98 от 2018 г., и влизат в сила от 01.01.2019 г.
§28
Параграф §28 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентира начина на приспадане на непризнатите разходи за лихви, които не са били приспаднати до 31 декември 2018 г. Тези разходи могат да се приспадат по реда на чл. 43, ал. 2, когато не се прилага чл. 43а, или по реда на чл. 43, ал. 3, когато чл. 43а се прилага за съответната година.
§29
Параграф §29 уточнява, че член 82 не важи при промяна в счетоводната политика, произтичаща от прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 16 "Лизинг". Счетоводните приходи и разходи, които произтичат от тази промяна, не се признават за данъчни цели.
§ 30
Параграф 30 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане указва, че ако сроковете за деклариране и внасяне на данък по отменените и изменените разпоредби на глава двадесет и първа изтичат след 31 декември 2018 г., се прилагат новите разпоредби на закона.
§ 31
Разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане се прилагат за данъчно задължени лица, които са заличени или прекратени преди 1 януари 2019 г. Въпреки това, сроковете за деклариране и внасяне на данъка, съгласно закона, изтичат след 31 декември 2018 г.
§ 70
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за различни параграфи, които влизат в сила на различни дати. Например, параграф 63 влиза в сила на 18 ноември 2018 г., а параграф 43, т. 11 - на 28 януари 2019 г. Други параграфи влизат в сила на 7 януари, 20 май, 1 юли, 1 октомври 2019 г. и 1 януари 2020 г. Параграф 43, т. 11 относно чл. 47, ал. 4, т. 2 влиза в сила на 28 юли 2020 г.
§ 43
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи и точки, които влизат в сила на различни дати. Някои разпоредби влизат в сила от деня на обнародването на закона, а други от 1 април 2019 г. и 1 януари 2020 г. Конкретно, параграф 29 и 30 имат различни дати на влизане в сила, свързани с медицински изделия и помощни средства за хора с увреждания.
§ 21
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения: § 9, т. 1, § 16 и 17, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", и § 18, който влиза в сила от 20 май 2019 г.
§ 28 от Закона за корпоративното подоходно облагане
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения: член 73, ал. 3 и параграфи 16 и 18 влизат в сила от 1 януари 2020 г.; параграф 7, ал. 6 влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник"; параграфи 12 и 13 влизат в сила от 1 януари 2021 г. Закона за социалните услуги е обнародван през 2019 г. и влиза в сила от 01.07.2020 г., с последващи изменения и влизания в сила през 2020-2023 г.
§ 45
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. Някои параграфи и членове влизат в сила от 31 декември 2023 г., 1 януари 2019 г. или от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Тези разпоредби включват изменения в различни точки и членове, свързани с данъчни задължения и социални грижи.
§ 24
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (§ 2, § 15, § 16, т. 1 и § 18), които влизат в сила от 1 януари 2020 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за корпоративното подоходно облагане, който е обнародван в бр. 96 от 2019 г. и влиза в сила от 01.01.2020 г.
§22
Параграф 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда възможността за завеждане на самостоятелен данъчен амортизируем актив, свързан с разходи за изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура, които са публична собственост. Това може да се случи, ако разходите са направени в периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2019 г. и са свързани с дейността на данъчно задълженото лице. Данъчният амортизируем актив се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари 2020 г. и се класифицира в категория I.
§ 45
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Специфично изключение правят § 30, т. 28, букви "а", "б", "в" и "г", т. 35, буква "а", подбуква "гг" и "дд" относно т. 96 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност.
§14
Разпоредбата на чл. 47г, ал. 3, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилага единствено за данъчни загуби, които са възникнали след 31 декември 2018 г.
§ 16
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 юли 2020 г. Тези изключения включват § 1, § 3, § 4, § 5, § 6, § 7 и § 8.
§ 66
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 57, т. 2 и § 60 влизат в сила от 1 януари 2020 г., а параграф 57, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2021 г.
§ 11
Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключение на параграфи 5 и 10, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, който е обнародван в ДВ, бр. 104 от 2020 г. и влиза в сила от 01.01.2021 г., са допълнени и изменени с нови разпоредби, влизащи в сила от 01.01.2023 г.
§ 73
Данъчното облекчение, предвидено в чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане, представлява минимална помощ по чл. 188 от същия закон. То може да се прилага до 31 декември 2023 г., включително за корпоративния данък за 2023 г.
§74
Данъчното облекчение по чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане, което представлява държавна помощ за регионално развитие, може да се ползва до 31 декември 2021 г. за корпоративния данък за 2021 г. Условие за това е решение от Европейската комисия за удължаване на срока на действие на Схема SA.39869 (2014/N) - България. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък не е допустимо до датата на решението на Европейската комисия, ако то е след 31 декември 2020 г.
§ 74а
Данъчното облекчение за земеделски стопани по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане е в сила до 31 декември 2022 г. Въведено е ново облекчение, което ще бъде валидно от 1 януари 2023 г., при условие, че е нотифицирано пред Европейската комисия съгласно европейското законодателство.
§ 75
Параграф §75 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда, че преотстъпеният данък за 2019 и 2020 г. трябва да бъде инвестиран в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността по чл. 189б, ал. 1, в срок до края на втората година след годината на преотстъпването. Инвестицията може да се осъществи след получаване на разписка с идентификационния номер на помощта от Европейската комисия.
§76
Параграф §76 уточнява, че разпоредбите на параграф 72, т. 8, 9, 14 - 16, 18 - 21, свързани с различни членове от Закона за корпоративното подоходно облагане, ще се прилагат за годишната данъчна декларация, годишния отчет за дейността и внасянето на данъците за 2020 г.
§ 77
До 31 декември 2025 г. разпореждането с финансови инструменти, свързани с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и национални инвестиционни фондове, е освободено от данък при източника. Освен това, доходите от лихви по облигации и дългови ценни книжа, издадени от местни и чуждестранни лица, също не подлежат на облагане, при условие че са допуснати до търговия на пазар за растеж и отговарят на определени условия.
§78а
Съгласно §78а, новоучредените през 2020 г. данъчно задължени лица не са задължени да правят авансови вноски за корпоративен данък през 2021 г., с изключение на тези, които са създадени в резултат на преобразуване по Търговския закон, които трябва да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък през същата година.
§ 94
Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила в различни срокове: параграфи 17, 31, 59-61, 68, 69, 71, т. 11, 88, 89, 91 и 92 - в тридневен срок от обнародването; параграф 39, § 41 и § 43 - от 1 април 2021 г.; параграфи 1-9, 11-13, 15, 16, 18-30, 32, 33-58, 62, т. 1, букви "а", "д", "е" и т. 2, 64-66 и 67, ал. 1, 2, 3, 12, 13 и 14 - от 1 юли 2021 г.; параграф 71, т. 4 - от 1 януари 2022 г.
Параграф §7
Параграф §7 урежда изключение за прилагане на чл. 245, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане в периода от 1 октомври 2020 г. до 31 декември 2020 г. В случай на спиране на дейността по административен акт, данъкът по чл. 245, ал. 1, т. 1 - 3 се дължи само за дните, в които дейността не е била спряна.
§12
Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключения: параграф 7 влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", а параграф 8 влиза в сила от 10 декември 2020 г. Допълнителна информация за изменения и допълнения на Гражданския процесуален кодекс е предоставена, с влизане в сила от 30.06.2021 г.
Параграф §28
Законът влиза в сила от 30 юни 2021 г., с изключения: параграфи 9 и 25 влизат в сила от 30 юни 2022 г., а параграфи 26 и 27 влизат в сила от 31 декември 2020 г. Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на закона за мерките по време на извънредното положение, обявено на 13 март 2020 г.
§16
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграфи 4 и 7 влизат в сила от 1 януари 2021 г., параграф 5 - от 11 декември 2020 г., а параграф 15, т. 1 относно чл. 22 от Закона за местните данъци и такси - от 20 април 2019 г.
§15 от Закона за корпоративното подоходно облагане
В параграф §15 от Закона за корпоративното подоходно облагане се предвижда замяна на термина "Закона за дружествата със специална инвестиционна цел" с "Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация". Тази промяна е в сила от обнародването на закона в Държавен вестник, с последни изменения от 2021 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за прилагане на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и свързаните с него закони влизат в сила от 01.01.2022 г.
§14
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2022 г. Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 14 от 2022 г. и влизат в сила от 18 февруари 2022 г.
§ 7
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 1 и 4, които влизат в сила от 1 януари 2022 г. Тези разпоредби са част от закона за изменение на закона за корпоративното подоходно облагане, обнародван в бр. 17 от 2022 г. и в сила от 01.01.2022 г.
§2
През 2022 г. ваучерите за храна могат да се предоставят на всички наети лица, без да се облагат с данък върху разходите, при условие че общият размер на предоставените ваучери за храна през съответния месец не надвишава законово установения необлагаем размер за всеки нает работник.
§9
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 1 април 2022 г. Конкретно, § 3, точки 1, 2, 5-11, както и § 5, 6 и 7, ще влязат в сила на по-късна дата. Допълнителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за пазарите на финансови инструменти, обнародван в Държавен вестник, брой 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.
§ 94
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени точки, които влизат в сила от 19 октомври 2022 г. Тези изключения са § 79, т. 1, 4 и 9, буква 'а'.
§27
В Закона за корпоративното подоходно облагане, навсякъде пред думите "дружествата за секюритизация" се добавя "за". Тези изменения са обнародвани в Държавен вестник и влизат в сила на различни дати, като последното изменение е в сила от 13.10.2023 г.
§ 6
Параграф 6 от преходните и заключителни разпоредби указва, че разпоредбата на чл. 167, ал. 2 е приложима и за преотстъпване на корпоративния данък за 2022 г. Тази разпоредба също така се отнася до намаляване на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за същата година.
§7
Данъчното облекчение по чл. 184, свързано с държавна помощ за регионално развитие, влиза в сила след положително решение от Европейската комисия. Корпоративният данък за 2022 г. се преотстъпва при условия, включващи подаване на формуляр в срок от 1 януари до 31 май 2023 г. и одобрение от Българската агенция за инвестиции до 30 юни 2023 г. Преотстъпване на авансови вноски не се допуска до решението на Европейската комисия. След положителното решение, министърът на финансите не е длъжен да изготвя индивидуални уведомления, освен за големи инвестиционни проекти.
§9
Параграф §9 определя задълженията на дружествата и местата на стопанска дейност в Съюза, които извършват дейност в секторите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването. Тези лица трябва да внасят временна солидарна вноска за свръхпечалби в размер на 50% от основата за определяне на вноската, съгласно Регламент (ЕС) 2022/1854. Вноската се декларира и внася по реда на годишната данъчна декларация, а за невнесените в срок суми се дължат лихви. Временната вноска се признава за текущ разход и е публично държавно вземане, подлежащо на принудително изпълнение. Лицата могат да правят авансови вноски до 30 септември 2023 г. и след това месечни авансови вноски. При определени условия, ако авансовите вноски покриват 90% от дължимата сума, не се дължат лихви за остатъка. Освен това, за целите на данъчната печалба, могат да се приложат специфични правила относно преобразуването на счетоводния финансов резултат и избор на данъчната печалба за определен период. Министерският съвет има право да одобрява разходи за покриване на разходи по програми, свързани с високите цени на енергията.
Параграф §12
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на: 1. Параграф 9, ал. 1 - 6, които влизат в сила от 8 октомври 2022 г.; 2. Параграф 9, ал. 7, влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник" (нова разпоредба); 3. Параграф 10, който влиза в сила от 1 декември 2022 г.
§32
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на: 1. Параграф 31, който влиза в сила от 1 март 2023 г.; 2. Параграфи 4 и 12, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.
§34
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграфи 1, 9, 17 - 23 и 25 влизат в сила на 13 февруари 2023 г.; параграфи 6, 16 и 29 влизат в сила на 1 април 2023 г.; параграф 33 влиза в сила на 13 декември 2022 г. Също така, е посочено, че има преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за подпомагане на земеделските производители, който също влиза в сила от 1 януари 2023 г.
§106
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с прилагането на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
§16
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключения за определени параграфи. Параграф 2 влиза в сила от деня на обнародването, параграф 8 влиза в сила от 1 декември 2022 г., а параграф 10 влиза в сила с влизането на Закона за държавния бюджет за 2023 г.
Параграф 25
Параграф 25 от Закона за корпоративното подоходно облагане въвежда нови разпоредби относно ваучерите за храна. Операторите могат да предоставят ваучери на хартиен носител до 30 юни 2024 г. През периода от 1 януари 2024 г. до 30 юни 2024 г. данъчно задължените лица могат да предлагат или само хартиени, или само електронни ваучери. Разрешенията, издадени до 31 декември 2022 г., ще бъдат прекратени от 1 юли 2024 г. Лицата, желаещи да станат оператори на електронни ваучери, трябва да подадат заявление от 1 до 15 ноември 2023 г. и да отговарят на определени условия, включително капитал, регистрация и техническа готовност.
§ 46
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключения за различни параграфи, които влизат в сила на различни дати, включително: 1 август 2023 г., 1 юли 2023 г., деня на обнародването, 1 септември 2023 г., 1 декември 2023 г., три дни след обнародването, 1 октомври 2023 г., 9 месеца след обнародването, 1 януари 2024 г., 8 месеца след обнародването и 1 януари на втората година след преброяването на населението и жилищния фонд от 2021 г.
§14
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, обнародван в брой 106 от 2023 г., ще влязат в сила от 01.01.2024 г.
§15
Данъчното облекчение по чл. 189б влиза в сила от 01.01.2023 г. и се прилага само след получаване на окончателния номер на помощта в Регистъра на държавните помощи на Европейската комисия. Преотстъпването на авансови вноски за корпоративен данък на земеделски стопани не е позволено до получаване на този номер. Облекчението е валидно за 2023 г. при условие, че номерът е получен до 30 юни 2024 г. и може да се ползва до 31 декември 2029 г. Преотстъпеният данък за 2023 и 2024 г. трябва да се инвестира в нови сгради и техника в срок до края на втората година след годината на преотстъпването.
§ 16
Параграф 16 от Преходните и заключителни разпоредби предвижда, че определени разпоредби, свързани с членове от закона, ще влязат в сила от 1 януари 2025 г. Изключение правят случаите, посочени в § 11, свързани с чл. 260и, ал. 2.
§ 20
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Параграфи 7, 8, § 14, т. 1, букви 'б' и 'в', § 15, § 18 и 19 влизат в сила от 1 януари 2023 г. Параграф 3, свързан с чл. 5, ал. 7 - 10 и § 5, т. 2 относно чл. 93, ал. 2, влиза в сила от 1 януари на годината, следваща годината, в която Европейската комисия се е произнесла за съвместимостта на мярката.
§1
Ваучерите за храна, издадени по чл. 209 и чл. 209а от Закона за корпоративното подоходно облагане, могат да бъдат използвани за заплащане на битови сметки за електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, както и за услуги на културни организации, показ на филми и туристически услуги. Операторите трябва да сключат договори с доставчици на тези услуги и да предоставят списъци на обектите, които приемат ваучерите.
§ 29
Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключение на параграф 13, който влиза в сила по-рано, на 22 декември 2023 г. Тези разпоредби определят условията за прилагане на закона и преходните мерки, свързани с него.
§5
Действащите нормативни актове, които регулират задължения към държавата и общините, продължават да се прилагат с правилата за превалутиране, предвидени в закона. При изменение на закон или подзаконов акт, когато сумата е посочена в евро съгласно правен акт на ЕС, се указва съответната сума в евро.
§60
Параграф §60 указва, че определени разпоредби (параграфи 5, ал. 1, § 8 - 36, § 37, т. 1 - 12 и 14 - 20, и § 38 - 59) влизат в сила от датата, когато Съветът на Европейския съюз определи дата за приемането на еврото от Република България, в съответствие с чл. 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
§ 37
Параграф 37 уточнява приложението на параграф 34 относно данъчните декларации. Според него, данъчните декларации по чл. 92 и 259 от Закона за корпоративното подоходно облагане ще се прилагат за 2026 и следващите години. За декларациите по чл. 239 и 246, те ще важат за първата данъчна декларация за 2027 и следващите години.
§ 42 от Закона за корпоративното подоходно облагане
Законът влиза в сила на 6 юли 2024 г., с изключение на § 35, който влиза в сила от деня на обнародването му. Списъците на дружества и данъци в държавите членки на ЕС са предоставени в приложенията към закона. Релевантни директиви и регламенти на ЕС, свързани с данъчното облагане, също са посочени.
