НАРЕДБА ЗА СТАНДАРТИТЕ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ ДЕЙНОСТИ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ, КОИТО СЕ ФИНАНСИРАТ ОТ ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда стандартите за заплащане на труда на служителите, които предоставят социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Целта е да се осигури справедливо и адекватно заплащане на труда на тези служители.
Чл. 2
Наредбата определя, че стандартите за заплащане на труда на служителите, които предоставят социални услуги, финансирани от държавния бюджет, са задължителни. Това означава, че при определяне на възнагражденията на тези служители трябва да се спазват установените стандарти.
Чл. 3
Наредбата определя стандартите за заплащане на труда на служителите, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Заплащането е разделено по длъжности, включващи основни специалисти, препоръчителни специалисти, служители, ангажирани с обслужването на потребителите, и служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга.
Чл. 4
Брутната работна заплата на служителите, които предоставят социални услуги и се финансират от държавния бюджет, се определя в съответствие с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Чл. 5
Наредбата определя минималните работни заплати на служителите, предоставящи социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Основните месечни работни заплати за различните категории служители са: 180% от минималната заплата за основни специалисти, ръководещи социални услуги; 150% за основни специалисти, предоставящи социални услуги; 150% за препоръчителни специалисти; 110% за служители, ангажирани с обслужването на потребителите; и минималната заплата за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга.
Чл. 6
Наредбата определя минималните основни месечни работни заплати на служителите, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Заплатите се определят в трудовия договор и са свързани с минималната месечна работна заплата за страната. Основните специалисти, ръководещи социални услуги, получават 180% от минималната заплата, а основните специалисти, предоставящи социални услуги, 150%. Препоръчителните специалисти също получават 150%, докато служителите, ангажирани с обслужване на потребителите, получават 110%. За служителите, подпомагащи функционирането на услугата, заплатата е равна на минималната заплата.
Чл. 7
Наредбата определя индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. Заплатите са свързани с минималната месечна работна заплата за страната и варират в зависимост от длъжността: 180% за основни специалисти по ръководство, 150% за основни специалисти по предоставяне на услуги, 150% за препоръчителни специалисти, 110% за служители, ангажирани с обслужването на потребителите, и минималната заплата за служители, подпомагащи функционирането на услугата.
Чл. 8
Чл. 8 от наредбата определя минималните основни месечни работни заплати на служителите, предоставящи социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Заплатите зависят от длъжността и са в проценти от минималната работна заплата за страната. Основните специалисти, ръководещи социални услуги, получават 180%, основните специалисти, предоставящи социални услуги - 160%, препоръчителните специалисти - 160%, служителите, обслужващи потребителите - 120%, а служителите, подпомагащи функционирането на услугата - минималната работна заплата.
Чл. 9
Наредбата определя минималните работни заплати за служители, предоставящи социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Основните специалисти по ръководство на социални услуги получават 200% от минималната заплата, докато основните специалисти по предоставяне на социални услуги и препоръчителни специалисти получават 170%. Служителите, ангажирани с обслужването на потребителите, получават 120%, а тези, подпомагащи функционирането на услугата, получават минималната заплата. За служители, работещи с лица в невъзможност за самообслужване и с нужда от медицинско наблюдение, заплатите са с минимум 20% по-високи.
Чл. 10
Чл. 10 от наредбата определя индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, предоставящи социални услуги за деца и пълнолетни лица без трайни увреждания. Заплатите се определят в трудовия договор и не могат да бъдат по-ниски от следните проценти на минималната месечна работна заплата: 210% за основни специалисти, 180% за основни специалисти по предоставяне на услуги и препоръчителни специалисти, 120% за служители, ангажирани с обслужването на потребителите, и 100% за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга.
Чл. 11
Наредбата определя индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, предоставящи социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Работните заплати се определят в трудовите договори и не могат да бъдат по-ниски от определен процент на минималната месечна работна заплата в страната, в зависимост от длъжността. Основните специалисти по ръководство на социални услуги получават 220% от минималната заплата, основните специалисти по предоставяне на социални услуги - 190%, препоръчителните специалисти - 190%, служителите, ангажирани с обслужването на потребителите - 130%, а служителите, подпомагащи функционирането на социалната услуга - минималната заплата.
Чл. 12
Служителите, които предоставят социални услуги на лица в нужда, получават възнаграждения, които са минимум 30% по-високи от стандартите, определени в предходните членове на наредбата. Това важи за служители, работещи с лица, които не могат да се самообслужват, с агресивно поведение и нуждаещи се от постоянно медицинско наблюдение.
Чл. 13
Наредбата определя индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, които предоставят социални услуги и се финансират от държавния бюджет. Заплатите са свързани с минималната месечна работна заплата в страната и варират в зависимост от длъжността. Основните специалисти по ръководство на социални услуги получават 200% от минималната заплата, основните специалисти по предоставяне на услуги - 170%, препоръчителните специалисти - 170%, служителите, ангажирани с обслужването на потребителите - 120%, а служителите, подпомагащи функционирането на услугата, получават минималната заплата.
Чл. 14
Чл. 14 от наредбата определя индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, предоставящи асистентска подкрепа. Заплатите се фиксират в трудовия договор и не могат да бъдат по-ниски от: 1) 150% от минималната месечна работна заплата за основни специалисти, ръководещи или координиращи социални услуги; 2) 120% от минималната месечна работна заплата за основни специалисти, предоставящи социални услуги.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредбата определя основните месечни работни заплати на служителите, предоставящи интегрирани здравно-социални услуги. Заплатите се определят в трудовия договор и не могат да бъдат по-ниски от следните проценти на минималната работна заплата в страната: 250% за основни специалисти, ръководещи социални услуги; 220% за основни специалисти, предоставящи социални услуги; 220% за препоръчителни специалисти; 160% за служители, обслужващи потребителите; минималната работна заплата за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга.
Чл. 16
Член 16 от Наредбата определя, че индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, които предоставят социални услуги и работят на намалено работно време, трябва да бъдат не по-ниски от заплатите, установени в членове 5 - 15 от същата наредба.
Чл. 17
Наредбата определя стандартите за заплащане на труда на служителите, които предоставят социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Размерите на възнагражденията на основните специалисти, ръководещи социални услуги, се определят в зависимост от броя на потребителите и не могат да надвишават 30% от възнагражденията на основните специалисти, предоставящи услуги. Минималната заплата за специалисти, управляващи две или повече услуги, е 220% от минималната заплата за страната, а за интегрирани услуги - 250%. Наредбата също дефинира различни категории специалисти, ангажирани с предоставянето на социални услуги, и техните задължения.
§1
В преходните разпоредби се определят различията между основни и препоръчителни специалисти в социалните услуги. Основните специалисти отговарят за организацията и управлението на социалните услуги, докато препоръчителните специалисти предоставят специализирана подкрепа. Освен това се уточняват ролите на служителите, ангажирани с обслужването на потребителите и тези, които подпомагат функционирането на социалната услуга.
