НАРЕДБА ЗА СТОКООБМЕНА, НАПРАВЛЕНИЯТА И МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ВОЕННОВРЕМЕННИЯ ПЛАН
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда стокообмена, организационните направления, контрол, финансиране и планиране, свързани с осигуряването на военновременния план на страната. Тя е задължителна за изпълнение от държавната и местната администрация, търговските дружества и кооперациите при реализиране на стокообмена в различни ситуации: мирно време, военно положение и война.
Чл. 2
Дейностите по вноса и износа, свързани с военновременните нужди на Република България, се извършват въз основа на действащото законодателство и междудържавни споразумения, сключени в мирно време.
Чл. 3
Член 3 от Наредбата предвижда, че Министерският съвет, чрез Междуведомствения съвет по отбранително-мобилизационна подготовка, възлага задължения на различни институции и организации за осигуряване на стокообмена в условията на военновременен план. Това включва държавната и местната администрация, търговските дружества, кооперациите и кооперативните предприятия, в рамките на тяхната дейност.
Чл. 4
Държавната и местната администрация оказват подкрепа на търговските дружества и кооперации с разрешена външнотърговска дейност, за да реализират стокообмен с материални ценности и услуги в чужбина, с цел задоволяване на потребностите на военновременния план.
Чл. 5
Член 5 от наредбата описва механизмите за осигуряване на военновременния план с материални ценности и стоки от внос. Това включва: 1. Лицензодържатели, производители на военна техника и основна гражданска продукция, суровини и материали; 2. Производители по лиценз; 3. Трети страни, които осигуряват чрез реекспорт.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредбата за стокообмена определя приоритетите при доставки за осигуряване на военновременния план на страната от внос. Първоначално се удовлетворяват нуждите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и военновременните формирования. Следва производството на военна продукция, а накрая - производството на основна гражданска продукция и стоки за населението.
Чл. 7
Чл. 7 определя механизмите за осигуряване на доставки на материални ценности, стоки и услуги по военновременния план на страната. В мирно време доставките се осъществяват по утвърден план и списък от Министерския съвет, докато във военно положение и война доставките се ускоряват по специално утвърден списък от същия орган.
Чл. 8
Наредбата определя механизмите за осигуряване на доставки от внос на материални ценности, стоки и услуги, които включват: разплащане с конвертируема валута, стокообмен и услуги, вътрешни и външни гаранти, отстъпване на бъдещи вземания и предоставяне на дялово участие в инвестиционни сделки. Всеки от механизмите е приложим в различни ситуации, като някои от тях изискват решение на Министерския съвет и са насочени към Въоръжените сили и производството на военна продукция.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредбата определя задълженията на Министерството на търговията, включително обобщаване на стокообмена за военновременния план, разработване на външнотърговската политика, провеждане на преговори за споразумения, проучване на международните пазари и подготовка на оферти, както и участие в работата на търговски дружества. Министерството работи съвместно с Министерството на отбраната за определяне на квоти за стокообмен и изпраща годишна информация за състоянието на стокообмена до Междуведомствения съвет.
Чл. 10
Наредбата определя задълженията на Министерството на външните работи относно стокообмена с материални ценности, стоки и услуги както в мирно, така и във военно време. Министерството е отговорно за създаването на политически условия, оказване на съдействие на компетентните ведомства, участие в междудържавни споразумения и проучване на политическата обстановка в страни, които могат да бъдат източник на необходимите ресурси. Освен това, Министерството трябва да предоставя информация на Междуведомствения съвет и да оказва помощ на държавната администрация и търговските дружества за реализиране на стокообмена.
Чл. 11
Държавните органи и местната администрация, които имат право да представляват страната при сключване на спогодби и договори, са задължени да проучват възможностите за включване на клаузи, които осигуряват изпълнението на военновременния план. Те трябва да уведомят писмено компетентните органи и Министерството на отбраната за постигнатите договорености.
Чл. 12
Търговските дружества и кооперации трябва да проучват и осигуряват военновременните си потребности при сключване на търговски сделки с чуждестранни клиенти. Те са задължени да уведомяват съответните държавни органи и Министерството на отбраната за постигнатите договорености. Освен това, те трябва да разработят и представят потребностите си по изпълнение на военновременния план, организирани по страни и фирми доставчици. Стокообменът, извършван от търговските дружества, също трябва да бъде включен в разработването на военновременния план, а информацията за него да бъде предоставена на съответните органи.
Чл. 13
Чл. 13 регламентира процеса на обобщаване на потребностите по военновременния план. След разглеждане от съответните отраслови министерства, областни администрации и балансиращи органи, тези потребности се представят в Министерството на търговията. За специална продукция, информацията се изпраща в Министерството на отбраната.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредбата определя задълженията на различни министерства и служби за уведомяване на Министерството на отбраната относно потребностите от стоки. Министерството на отбраната следи за потребностите от внос и възможностите за износ на специална продукция и подготвя предложение за стокообмен, което представя на Междуведомствения съвет по отбранително-мобилизационна подготовка. Уведомява и Министерството на търговията за своите предложения.
Чл. 15
Началникът на Генералния щаб на Българската армия има правомощията да определи броя и разположението на военноприемателните пунктове, които ще се използват за специална продукция в условия на война.
Чл. 16
Член 16 от наредбата предвижда, че Междуведомственият съвет по отбранително-мобилизационна подготовка е отговорен за определяне на необходимите финансови средства в мирно време. Тези средства са свързани с разработването на бюджета на страната, с цел осигуряване на доставки от внос, които са включени в утвърден от Министерския съвет списък за натрупване на мобилизационни запаси.
Чл. 17
Търговските дружества, кооперациите и кооперативните предприятия имат задължение да заявяват пред търговските банки необходимите кредити за изпълнението на военновременния план. Търговските банки от своя страна представят тези потребности в Българската народна банка.
Чл. 18
Държавните органи, местната администрация, търговските дружества и кооперациите, които имат възложена дейност за стокообмена по военновременния план, са задължени да уведомяват Министерството на отбраната за сключените договори и тяхното изпълнение. Уведомлението трябва да се извършва в определената периодичност, съгласно приложенията № 1, 2, 3 и 4.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредбата описва процеса на заявяване на потребности от внос и възможности за износ, които трябва да бъдат потвърдени чрез утвърдяване на военновременни планове. Заявките и предложенията за стокообмена се подготвят от различни институции, включително търговски дружества и държавни органи.
Чл. 20
Член 20 от Наредбата за стокообмена определя, че Министерството на отбраната, Министерството на търговията, Министерството на външните работи и други заинтересувани министерства трябва съвместно да внесат предложение за стокообмена по военновременния план. Това предложение се разглежда и приема от Междуведомствения съвет по отбранително-мобилизационна подготовка.
Чл. 21
Междуведомственият съвет по отбранително-мобилизационна подготовка е отговорен за приемането на плана за стокообмена, който е свързан с осигуряването на военновременния план. След приемането, планът се внася в Министерския съвет за утвърдяване.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата за стокообмена задължава доставчиците, включително търговски дружества и кооперации с разрешена външнотърговска дейност, да подготвят реализацията на стокообмена. Те трябва да представят отчет в Министерството на отбраната, Министерството на търговията и Правителствената комисия за контрол върху търговията с военна и специална продукция. Освен това, доставчиците са задължени да уведомят потребителите за времето и мястото на получаване на доставките при изпълнението на договорите.
Чл. 23
Търговските дружества са задължени да уведомяват отрасловото и балансиращото министерство относно реализирания си стокообмен, в зависимост от предмета на тяхната дейност. Освен това, търговските дружества, които действат на териториален принцип, трябва да уведомяват съответната община и област.
Чл. 24
Чл. 24 определя начина на осигуряване на доставки по военновременния план за материални ценности и стоки, необходими за отбраната на страната. В мирно време се натрупват мобилизационни запаси с бюджетни средства, без ограничения от международни спогодби. При военно положение се осигуряват доставки чрез бюджетни средства и алтернативни методи (бартери, кредити), като се преразглеждат приоритетите на разходите. В случай на война, оторизираните органи изпълняват военновременните планове и предприемат действия за задоволяване на нуждите на Въоръжените сили.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредбата за стокообмена предвижда, че потребителите и доставчиците са длъжни да предоставят допълнителна информация, свързана с военновременния план, при искане от Министерството на отбраната и Министерството на търговията.
Чл. 26
Чл. 26 от наредбата указва, че всички въпроси, свързани с условията, сроковете и стокообмена, които не са упоменати в самата наредба, трябва да бъдат съгласувани и координирани от Министерството на отбраната. Това включва всички аспекти, касаещи осигуряването на военновременните потребности на страната.
Чл. 27
Наредбата определя задълженията на длъжностни лица относно стокообмена за военновременния план. Нарушенията на наредбата подлежат на наказание по Закона за административните нарушения. Установяването на нарушенията се извършва от органите на държавната и местната администрация, а наказателните постановления се издават от председателя на Междуведомствения съвет. Министърът на отбраната контролира прилагането на наредбата. В приложените формуляри се описват процедури за заявки за доставка на различни изделия и услуги, свързани с военновременния план.
