НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И МИНИМАЛНАТА ЧИСЛЕНОСТ НА ИНСПЕКТОРАТИТЕ, РЕДА И НАЧИНА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ИМ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО СЪС СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ КОНТРОЛНИ ОРГАНИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя структурата и минималната численост на инспекторатите, изискванията за заемане на длъжности в тях, както и реда и начина за осъществяване на дейността им и взаимодействието със специализираните контролни органи.
Чл. 2
Наредбата цели повишаване на ефективността на инспекторатите, установяване на единни правила и процедури за тяхната дейност, изграждане на система за предотвратяване и отстраняване на нарушения в администрацията, както и подобряване на взаимодействието между инспекторатите и специализираните контролни органи.
Чл. 3
Инспекторатите при осъществяване на дейността си спазват принципите на Закона за администрацията и Закона за държавния служител. Те следват правилата за поведение, определени в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Етичния кодекс на съответната администрация.
Чл. 4
Инспекторатите действат под прякото ръководство на съответния орган, спазвайки закона. Членовете на политическите кабинети и администрацията нямат право да се намесват в оперативната самостоятелност на инспекторатите.
Чл. 5
Инспекторатите представляват звена за административен контрол, които функционират независимо от общата и специализираната администрация и са пряко подчинени на органа на държавна власт. В рамките на инспектората могат да се създават отдели, а при необходимост и сектори към тях.
Чл. 6
Контролната дейност на Главния инспекторат и инспекторатите се осъществява от инспектори, включително ръководителите на инспекторатите и началниците на отдели и сектори, които имат правомощия на инспектор. Минималната численост на инспекторите зависи от броя на служителите в проверяваните структури, като за структури до 300 служители е необходим минимум трима инспектори, а за структури над 1200 служители - минимум десет инспектори. Инспекторатите могат да се подпомагат от служители на експертни или технически длъжности, които не се включват в минималната численост.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите определя изискванията за назначаване на ръководител и инспектори в Главния инспекторат. За ръководител се изисква минимум седем години професионален опит в контрола в държавната администрация, а за държавен инспектор - минимум четири години опит в същата област. Наредбата е в сила от 01.01.2019 г.
Чл. 8
Чл. 8 определя изискванията за назначаване на ръководители и инспектори в инспекторат. За ръководител се изисква минимум пет години опит в контрола в държавната администрация, а за началник на отдел, сектор или държавен инспектор - минимум три години. Стажът в административни звена с контролни функции, както и на ръководни длъжности, се зачита за професионален опит.
Чл. 9
Инспекторатът осъществява административен контрол върху дейността на администрацията и второстепенните разпоредители с бюджет. Функциите му са регламентирани в Закона за администрацията и други нормативни актове. Организацията на дейността на инспектората се определя с вътрешни правила, които се утвърдиха от съответния орган на власт и се публикуват в интернет.
Чл. 10
Инспекторите в Главния инспекторат имат право на свободен достъп до помещения, документи и информация, необходима за изпълнение на задълженията си. Те могат да проверяват документи и електронни носители на информация, да изискват данни от проверяваните лица и структурни звена. При проверки инспекторите могат да искат информация от държавни и местни органи, както и от институции. Административните служители са длъжни да оказват съдействие на инспекторите.
Чл. 11
Инспекторите в Главния инспекторат и подчинените инспекторати са задължени да изпълняват възложените им задачи в съответствие с приложимите закони и вътрешни актове. Те трябва да отразяват обективно и точно установените факти, да бъдат безпристрастни и да не участват в проверки на свързани с тях лица. Освен това, служителите в инспектората нямат право да разгласяват класифицирана информация, лични данни и данни за подателите на сигнали.
Чл. 12
Чл. 12 от наредбата указва, че ръководителят и служителите от инспекторатите не участват в състава на дисциплинарния съвет, което подсигурява независимостта на инспекциите при оценка на дисциплинарни нарушения. Раздел III от наредбата е посветен на планирането на дейността на инспекторатите, но конкретни детайли не са предоставени в извадката.
Чл. 13
Инспекторатите са задължени да изготвят стратегически и годишен план за своята дейност. Тези планове трябва да бъдат утвърдени от ръководителя на съответната административна структура. В случай на Главния инспекторат, утвърждаването се извършва от министър-председателя.
Чл. 14
Стратегическият план на инспекторатите се изготвя в съответствие с целите и приоритетите на административната структура и правителствената програма. Той определя основните цели и приоритетни задачи за период от минимум четири години, както и времевия график за тяхната реализация. При планирането на проверки се вземат предвид индикатори като промени в нормативната уредба, структура и функции, дата на последната проверка и друга важна информация.
Чл. 15
Стратегическият план се изготвя от ръководителя на инспектората и трябва да бъде представен за утвърждаване до 1 декември на последната година от действието на текущия план. Той влиза в сила от 1 януари на следващата година. При приемане на нова управленска програма или нови стратегически цели, се предприемат действия по реда на предходния член.
Чл. 16
Чл. 16 от наредбата определя процедурата за изготвяне на годишния план за дейността на инспекторатите. Планът се основава на утвърдения стратегически план и включва конкретни дейности, вид и обхват на проверките, график за провеждането им и планирани работни дни. Обектите на проверка се определят въз основа на стратегическия план и се отчитат различни индикатори, като промени в нормативната уредба, структурни промени и информация за пропуски в административната дейност.
Чл. 17
Чл. 17 от наредбата описва процеса за определяне на ефективния фонд работно време за инспектората. В него се уточнява, че ефективният фонд работно време за всеки служител се изчислява, като се вземат предвид общия брой работни дни, планираните дни за отпуск, дни за болест и други непредвидени случаи. Общият ефективен фонд работно време на инспектората се получава чрез сумиране на индивидуалните фондове на служителите. Този фонд след това се разпределя в зависимост от задачите, заложени в годишния план за дейността.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредбата задължава ръководителите на инспекторатите да представят годишен план за утвърдяване до 15 декември на текущата година. Този план влиза в сила от 1 януари на следващата година. В случай на промяна на обстоятелствата, ръководителят е длъжен да предприеме действия за изменение на плана, което също трябва да бъде одобрено от съответния орган.
Чл. 19
След утвърдяване на стратегическия и годишните планове на инспекторатите, е задължително в 10-дневен срок да се изпратят копия от тях на Главния инспекторат. Това е част от процедурата за отчитане на дейността на инспекторатите.
Чл. 20
Инспекторатите са задължени ежегодно до 15 февруари да представят отчет за дейността си на съответния орган на власт. Отчетът включва информация за изпълнението на целите от годишния план, извършените проверки, дадените препоръки и тяхното изпълнение, както и друга съответна информация. Част от информацията от отчета се публикува на интернет страницата на съответната администрация.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредбата задължава инспекторатите да изпращат ежегодно до 1 март на Главния инспекторат копие от утвърдения отчет, както и справка за дейността си. Форматът на справката е утвърден от ръководителя на Главния инспекторат.
Чл. 22
Главният инспекторат е задължен да представя ежегодно до 30 април на министър-председателя обобщен доклад за извършените проверки от инспекторите по Закона за администрацията. Докладът се изготвя на база отчетите, предоставени по чл. 21. След одобрение от министър-председателя, копие от доклада се публикува на интернет страницата на администрацията на Министерския съвет.
Чл. 23
Инспекторатът извършва планови и извънпланови проверки за административен контрол на структури и дейности в администрацията. Проверките могат да бъдат комплексни (обхващащи цялостната дейност на звено) или тематични (отнасящи се до конкретни дейности или въпроси). Плановите проверки са включени в годишния план на инспектората, докато извънплановите се извършват по сигнал или разпореждане на органа на власт. Промените в годишния план за дейността се одобряват от органа на власт по предложение на ръководителя на инспектората.
Чл. 24
Чл. 24 регламентира начина на провеждане на проверки от инспекторатите. Проверката започва с писмена заповед, в която се уточняват основанието, обектът, предметът, проверяваният период, времето за извършване, членовете на екипа и срокът за доклад. Проверка може да се извърши и от един проверяващ при определени условия. Членовете на екипа се определят от ръководителя на инспектората.
Чл. 25
Член 25 от Наредбата определя задълженията на проверяващите след издаване на заповед. Те трябва да се запознаят с дейността и структурата на проверявания обект, като проучват нормативните и вътрешноведомствените актове, свързани с дейността му, и събират документи и информация, касаещи проверяваната дейност.
Чл. 26
Член 26 от Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите предвижда възможност за изготвяне на план при възлагане на проверка. Този план служи за ръководство при осъществяване на проверките и осигурява организираност в дейността на инспекторатите.
Чл. 27
Член 27 от Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите определя задълженията на инспекторите при извършване на проверки. Те трябва да събират доказателства за прилагането на нормативни и вътрешноведомствени актове, информация относима към случая и да осигуряват доказателства за верността на информацията в доклада. За събирането на доказателства инспекторите могат да изискват копия от документи и различни носители на информация, като справки и доклади.
Чл. 28
Чл. 28 урежда изготвянето на доклад за резултатите от проверките, който включва: 1) Въведение - основание за проверката, обект, период, сигнали, цели и нормативни актове; 2) Фактически констатации - обективно установени факти, представени кратко и ясно; 3) Изводи - заключения, базирани на фактическите констатации, оценка на силни и слаби места, анализ на грешки; 4) Препоръки - насоки за коригиране на грешки и подобряване на дейността, адресирани до ръководството на проверявания обект и други структури. Доказателствата от проверката се оформят като приложения, а докладът се регистрира и представя на органа на власт.
Чл. 29
Чл. 29 регламентира сроковете и начина на уведомяване на проверяваните обекти след одобряване на доклад. В срок от 7 дни след одобрение, копие от доклада се изпраща на ръководителя на проверявания обект. Ако докладът съдържа информация извън компетенциите на обекта, се изпраща само извлечение. При предложения за допълнителни проверки, съответната информация се изпраща на компетентните органи.
Чл. 30
Член 30 от наредбата предвижда, че инспекторатът е отговорен за наблюдение на изпълнението на предоставените препоръки в определените срокове. Тази разпоредба е част от раздел VIII, който се занимава със сигналите за незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от администрацията.
Чл. 31
Сигналите, постъпили в инспектората, се регистрират в съответствие с установените правила за организация на документооборота в администрацията.
Чл. 32
Чл. 32 регламентира процедурата по разглеждане на постъпили сигнали в инспекторатите. Сигналите се проучват по критерии като вид (анонимен или неанонимен), функционална компетентност, съответствие на административно звено и наличие на информация за нарушения. Анонимни сигнали и сигнали за нарушения преди повече от две години не се разглеждат. Неподходящите сигнали се препращат на компетентния орган, а повторно постъпилите сигнали без нови факти не се разглеждат. При установяване на несъответствие, ръководителят на инспектората може да предложи да не се извършва проверка. Специални разпоредби важат за сигнали за корупция или конфликт на интереси за висши публични длъжности.
Чл. 33
Член 33 от Наредбата определя процедурата за предприемане на действия след предварително проучване, като те се основават на получените резултати. Предварителното проучване и проверката трябва да се извършат в срок от два месеца след постъпването на сигнала.
Чл. 34
Чл. 34 от наредбата предвижда, че в срок до 7 дни след одобряването на доклада от извършената извънпланова проверка, подателят на сигнала трябва да бъде уведомлен за решението. Тази разпоредба е част от раздел IX, който се занимава с оценка на корупционния риск и контрол по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Чл. 35
Инспекторатът извършва оценка на корупционния риск, следвайки методологиите, определени в чл. 32, ал. 1, т. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Чл. 36
Чл. 36 от наредбата предвижда, че проверката на декларациите за имущество и интереси, както и производството по установяване на конфликт на интереси, се извършват съгласно наредбата, посочена в § 2, ал. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Също така, в раздел X се споменава предложението за образуване на дисциплинарно производство.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредбата предвижда, че ако служител от държавната администрация бъде констатиран в нарушение, проверяващите имат правото да предложат образуване на дисциплинарно производство. Това може да се случи независимо от факта, че деянието може да е основание за търсене на друга форма на отговорност. Наредбата описва и функциите на Главния инспекторат, но те не са включени в предоставения текст.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредбата определя функциите на Главния инспекторат, който осъществява дейности, посочени в чл. 46а от Закона за администрацията и други, предвидени в нормативен акт. Организацията на дейността му се регламентира чрез вътрешни правила, утвърдени от министър-председателя, които се публикуват на интернет страницата на Министерския съвет.
Чл. 39
Чл. 39 от наредбата предвижда, че Главният инспекторат организира периодични работни срещи на ръководителите на инспекторатите за координация и подпомагане на тяхната дейност. Освен това, поне веднъж годишно се провежда обща среща на ръководителите и служителите от инспекторатите за обсъждане на изпълнението на задачите и споделяне на добри практики с цел подобряване на организацията на работата и ефективността на административния контрол.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредбата определя реда за участие на инспектори от Главния инспекторат в съвместни проверки с инспектори от други инспекторати. Участието става по предложение на органа на власт и след предварително одобрение от министър-председателя. Заповедта за състава на проверяващия екип и задачите му се издава от органа на власт, който е предложил проверката.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите регламентира, че Главният инспекторат оценява дейността на инспекторатите чрез извършване на проверки. Оценяването обхваща контролната дейност, съответствието с нормативните и вътрешноведомствените актове, както и планирането, отчитането и изпълнението на задачите, включително резултатите от дейността.
Чл. 42
Член 42 от Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите определя реда за оценяване на тяхната дейност. Оценяването трябва да се извършва поне веднъж на пет години, считано от годината на създаване на инспектората или от последното оценяване. Проверките за оценяване са част от годишния план на Главния инспекторат и се реализират по заповед на министър-председателя. Оценяване може да бъде извършено и по искане на съответния орган на държавна власт.
Чл. 43
Чл. 43 от наредбата определя, че оценката на инспекторите трябва да бъде безпристрастна и обективна. Оценяващите не трябва да имат свързани лица или да са работили в съответната администрация през последните две години. Освен това, оценяването не може да се извършва от лица с частен интерес, както е посочено в Закона за противодействие на корупцията.
Чл. 44
Дейността на инспектората се оценява на базата на различни показатели, включително съответствието на вътрешните актове с нормативната уредба, административния капацитет на инспекторите, планирането на дейността, отчетността, извършените проверки (както планови, така и извънпланови), действията по сигнали за нарушения, проверки на декларации, производства за конфликт на интереси, условия за административен контрол, контролни процедури и взаимодействието с други институции.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите определя реда за оценка на дейността им. Оценяването завършва с доклад до министър-председателя, в който се анализират силните и слабите страни на инспектората, изпълнението на задачите и спазването на законодателството. На базата на анализа се формулират препоръки за подобряване на работата. Оценката се одобрява от министър-председателя по предложение на проверяващия екип.
Чл. 46
Дейността на инспектората се оценява на базата на степента на постигане на целите и съпоставянето на действителните с очакваните резултати. Оценките са три: 1. 'добра' - дейността е в съответствие с изискванията на законите и актовете; 2. 'задоволителна' - допуснати са пропуски; 3. 'незадоволителна' - съществени пропуски, които пречат на изпълнението на целите и функциите.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредбата предвижда, че след одобряване на доклада от министър-председателя, копие от него трябва да бъде изпратено на ръководителя на съответната административна структура в срок от 7 дни. Ръководителят на административната структура е задължен в едномесечен срок след получаването на доклада да предостави информация за предприетите действия относно изпълнението на препоръките, произтичащи от оценката на дейността на инспектората.
Чл. 48
Наредбата определя взаимодействието на Главния инспекторат и инспекторатите с различни контролни органи, включително специализирани контролни органи, държавни комисии и органи на местната власт. Ръководителят на инспектората може да предложи включването на представители на специализирани контролни органи при проверки. Инспекторатите, създадени по специални закони, следва да прилагат наредбата, освен ако не противоречи на специалния закон. Наредбата е приета на основание Закона за администрацията и изисква структурна адаптация на инспекторатите до 1 януари 2019 г.
§3
Съгласно §3 от преходните и заключителните разпоредби, органите на власт, които имат създадени инспекторати по Закона за администрацията, трябва да приведат структурата им в съответствие с чл. 6, ал. 3 до 1 януари 2019 г. Това трябва да стане при спазване на изискванията на § 16, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията, обнародван в ДВ, бр. 15 от 2012 г., с последващи изменения.
