НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Наредбата регламентира структурата и организацията на работната заплата, включително видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения. Определя се редът и начинът за изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите.

Чл. 2

Наредбата урежда правилата за провеждане на колективно трудово договаряне, разработване на вътрешни правила за работната заплата и условията по трудовото правоотношение. Тя се прилага за всички работници и служители с трудово правоотношение в предприятия, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. Изключение правят служителите в държавната администрация, за които важат специфични разпоредби от Кодекса на труда.

Чл. 3

Брутната работна заплата се състои от три основни компонента: 1) основна работна заплата, която се определя съгласно нормативната уредба и системата на заплащане на труда; 2) допълнителни трудови възнаграждения, които са регламентирани в Кодекса на труда, наредбата, други нормативни актове или колективни трудови договори; 3) други трудови възнаграждения, които не са включени в предходните две категории и са определени в нормативен акт или индивидуалния трудов договор.

Чл. 4

Основната работна заплата представлява възнаграждение за изпълнение на трудови задачи и отговорности, съобразно стандарти за качество и количество на труда. Не може да се заменя с допълнителни възнаграждения. Определя се на база оценка на работните места и се договаря в трудовия договор. При оценката се вземат предвид сложността, отговорността, тежестта на труда и параметрите на работната среда.

Чл. 5

Чл. 5 от Наредбата определя начина на формиране на основната работна заплата, който може да се договаря в колективен трудов договор или индивидуално между страните. Включва се и в вътрешните правила на предприятието. В колективния трудов договор могат да се установяват начални основни заплати по професии и длъжности. За бюджетните организации максималните стойности на основните заплати по длъжностни нива се определят с нормативен акт.

Чл. 6

Чл. 6 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата определя допълнителните трудови възнаграждения, които могат да бъдат задължителни (определени с наредба или друг нормативен акт) или договорени (чрез индивидуален или колективен трудов договор). Тези възнаграждения могат да се предоставят в пари или в натура, като последните не могат да включват спиртни напитки, наркотични вещества и тютюневи изделия.

Чл. 7

Чл. 7 от Наредбата предвижда, че за положения извънреден труд работниците и служителите получават увеличение на заплатата, което е в минималните размери, определени в чл. 262 от Кодекса на труда. Увеличението се изчислява на основата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния трудов договор.

Чл. 8

Работниците и служителите получават допълнително трудово възнаграждение за всеки отработен нощен час между 22,00 ч. и 6,00 ч. в размер не по-малък от 0,15% от минималната работна заплата, но не по-малко от един лев.

Чл. 9

Чл. 9 от Наредбата регламентира начина на изчисляване на трудовото възнаграждение при работа на смени и подневно отчитане на работното време. При работа на смени, ако нощната продължителност е по-малка от дневната, заплатата се увеличава с коефициент, основан на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. При сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се трансформират в дневни с аналогичен коефициент, а заработеното възнаграждение се увеличава на база получените часове след трансформацията.

Чл. 10

Чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата предвижда, че работниците и служителите, които са на разположение на работодателя извън територията на предприятието, получават допълнително трудово възнаграждение. Това възнаграждение е не по-малко от 0,10 лв. за всеки час или част от него, в който се намират на уговореното място.

Чл. 11

Наредба регламентира допълнителните месечни възнаграждения за работници и служители с образователна степен "доктор" и научна степен "доктор на науките". За "доктор" се изплаща не по-малко от 15 лева, а за "доктор на науките" - не по-малко от 50 лева. При наличие на повече от едно основание, лицето получава възнаграждението с по-благоприятен размер.

Чл. 12

Наредбата регламентира допълнителното месечно възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите. Това възнаграждение се изчислява като процент от основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Възнаграждението се отчита за стаж, признат по Кодекса на труда, включително преди промяна на работодателя. Работодателят взема предвид стажа от други предприятия, времето на работа без трудово правоотношение, както и стажа в друга държава членка на ЕС. Минималният размер на възнаграждението се определя от Министерския съвет след консултации. Правото за получаване на допълнителното възнаграждение възниква след минимум една година трудов стаж, а размерът му се променя на период не по-малък от една година.

Чл. 13

Член 13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата предвижда, че с колективен трудов договор, вътрешни правила или индивидуален трудов договор могат да се определят допълнителни трудови възнаграждения. Тези възнаграждения могат да се дават за постигнати резултати от труда, промени в условията на труд, участие в печалбата и други. Договорите и правилата уточняват условията и размерите на тези възнаграждения.

Чл. 14

Чл. 14 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата позволява определяне на по-високи размери на допълнителните трудови възнаграждения чрез колективен трудов договор, вътрешни правила за работната заплата или индивидуален трудов договор, отколкото тези, предвидени в наредбата.

Чл. 15

Чл. 15 определя, че допълнителните трудови възнаграждения, посочени в чл. 11 и 12, имат постоянен характер. Също така, се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер и тези, които се изплащат редовно с основното възнаграждение и зависят само от отработеното време.

Чл. 16

Чл. 16 от Наредбата определя начина на изчисляване на месечната основна работна заплата, която зависи от системите за заплащане и индивидуалния трудов договор. Брутната работна заплата включва основната заплата, допълнителни възнаграждения, плащания за престой и платен годишен отпуск, както и възнаграждения по различни членове от Кодекса на труда. Изчисляването на брутната заплата може да се извършва месечно или на по-кратки периоди, в зависимост от уговорките в трудовия договор или вътрешните правила на работодателя.

Чл. 17

Чл. 17 определя какво включва брутното трудово възнаграждение при определяне на платен годишен отпуск и обезщетения. Възнаграждението включва основната работна заплата, допълнителни трудови възнаграждения, възнаграждения при заместване, престой и производствена необходимост, както и пропорционална част от допълнителни периодични или годишни възнаграждения. Изплатените възнаграждения за платен отпуск се преизчисляват след ползването на отпуска.

Чл. 18

Чл. 18 от Наредбата определя начина на изчисляване на среднодневното брутно трудово възнаграждение. Според ал. 1, то се определя на база брутното трудово възнаграждение за последния календарен месец, в който работникът е отработил минимум 10 дни, разделено на броя на отработените дни. За втория случай по чл. 177, ал. 2 от Кодекса на труда, среднодневното възнаграждение се изчислява, като общата сума на основното и допълнителните трудови възнаграждения се раздели на средномесечния брой работни дни. В ал. 2 се уточнява, че при месечно трудово възнаграждение, среднодневното възнаграждение може да бъде коригирано с коефициент, в зависимост от броя на работните дни. Ал. 3 описва как при сумирано изчисляване на работното време се определя броя на отработените дни, като се вземат предвид нощните часове.

Чл. 19

Чл. 19 от Наредбата определя начина на изчисляване на брутното трудово възнаграждение за работници и служители, които не са отработили пълен месец. Възнаграждението се определя, като среднодневното брутно трудово възнаграждение се умножава по броя на работните дни в месеца. Също така, при изчисляването на платения годишен отпуск и обезщетенията, среднодневното брутно трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от минималната работна заплата в страната.

Чл. 20

В брутното трудово възнаграждение, освен в случаите по чл. 177 и 228 от Кодекса на труда, се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, установени в индивидуалния трудов договор, освен ако Кодексът на труда не предвижда друго.

Чл. 21

Чл. 21 от Наредбата предвижда, че при увеличение на основната работна заплата на работника или служителя, което настъпва към или след началната дата на платения отпуск, се дължи добавка към възнаграждението за отпуск. Тази добавка се изчислява на базата на процента на увеличение на брутното трудово възнаграждение. Също така, ако работната заплата е увеличена по нормативен акт, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, но работникът е в платен отпуск и увеличението не се е отразило, също се дължи добавка за отпуск, изчислена по същия начин.

Чл. 22

Наредбата регламентира организацията на работната заплата в предприятията чрез вътрешни правила, утвърдени от работодателя, които не могат да противоречат на нормативните актове и колективния трудов договор. Вътрешните правила задължително включват общи положения, разпределение на средствата, минимални стойности на заплатите и реда за допълнителни възнаграждения. Могат да се добавят и системи за оценка на работните места, групиране на длъжностите, правила за определяне на заплатите и процедури за оценяване на трудовото изпълнение. Наредбата предвижда защита на работниците, като размерът на допълнителното трудово възнаграждение не може да бъде по-малък от предходния, и установява контрол от страна на Главна инспекция по труда.

§1

Съгласно §1 от преходните и заключителни разпоредби, работници и служители, които са в трудово правоотношение с работодателя към момента на влизане в сила на новата наредба, имат право на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което не може да бъде по-малко от предходното възнаграждение, определено по отменената наредба от 1993 г. Тази разпоредба важи и при промяна на работодателя, съгласно чл. 123 и 123а от Кодекса на труда.

§4 от преходните разпоредби и Заключителни разпоредби към Постановление № 147

В параграф §4 от преходните разпоредби се установява, че министърът на труда и социалната политика е отговорен за даването на указания относно прилагането на наредбата. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 147 от 29 юни 2007 г., което определя минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, влязло в сила от 01.07.2007 г.

§3

Параграф §3 от наредбата указва, че постановлението влиза в сила от 1 юли 2007 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 241 от 8 октомври 2007 г., което изменя и допълва наредбата. Обнародвано е в Държавен вестник, брой 83 от 2007 г., и също влиза в сила от 1 юли 2007 г.

§4

В параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се указва, че термините "вътрешните правила за организация на работната заплата" и "вътрешни правила за организация на работната заплата" трябва да бъдат заменени съответно с "вътрешните правила за работната заплата" и "вътрешни правила за работната заплата". Тази промяна цели опростяване и уточняване на терминологията в наредбата.

§5 от Наредбата

Параграф §5 от Наредбата постановява, че тя влиза в сила от 1 юли 2007 г. Допълнителните разпоредби са свързани с Постановление № 9 от 25 януари 2008 г., което изменя и допълва Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Тези изменения са обнародвани в Държавен вестник, брой 11 от 2008 г.

§2

Трудовият и осигурителният стаж на лицата, посочени в чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4, се удостоверява с трудов договор и/или други документи, предоставени от работодателя или осигурителя, съгласно законодателството на съответната държава. Документите трябва да бъдат оформени в съответствие с международните договори, по които България е страна, или с Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г.

§3

Наредбата дефинира термини като "членове на техните семейства" и "държава членка". Членовете на семействата включват съпрузи, фактически съжители, низходящи под 21 години или на издръжка, както и възходящи на издръжка. Държава членка обхваща страните от ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария. Преходните и заключителни разпоредби се свързват с Постановление № 314 от 23 ноември 2011 г. за приемане на нормативни актове по Закона за държавния служител.

§6

Параграф §6 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, изменен с ДВ, бр. 106 от 2011 г., влиза в сила на 01.01.2012 г. Постановлението влиза в сила от 15 март 2012 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 367 от 29 декември 2011 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2012 г., обнародвано в ДВ, бр. 106 от 2011 г., също в сила от 01.01.2012 г.

§13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Параграф §13 указва, че постановлението влиза в сила от 1 януари 2012 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 56 от 8 март 2012 г., което изменя нормативни актове на Министерския съвет. Това постановление е обнародвано в Държавен вестник, брой 21 от 2012 г. и влиза в сила от 15 март 2012 г.

§4

Параграф §4 указва, че постановлението влиза в сила от 15 март 2012 г. В допълнение, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с Постановление № 129 от 26 юни 2012 г., което касае приемането на класификатор на длъжностите в администрацията и редица наредби, свързани с условията за заплатите и оценяване на служителите в държавната администрация. Тези наредби влизат в сила от 1 юли 2012 г.

§18

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата влиза в сила на 1 юли 2012 г. Преходните и заключителните разпоредби към постановление № 156 от 21 юли 2020 г. предвиждат изменения в наредбата, приета с постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г. Тези изменения влизат в сила от 1 януари 2021 г.