ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда публично-частното партньорство, при което икономически оператор изпълнява строителство или предоставя услуги чрез концесии, възлагани от възлагащ орган или възложител. Законът се прилага за всички концесии за строителство или услуги, независимо от тяхната стойност, освен ако в специални разпоредби не е определено друго.
Чл. 2
Законът за концесиите цели развитие на качествени и достъпни инфраструктура и услуги чрез партньорство между публичния и частния сектор, задоволяване на обществени потребности чрез частни инвестиции, ефективно разходване на публични средства и икономическа ефективност при управлението на държавната и общинската собственост в защита на интересите на гражданите.
Чл. 3
Чл. 3 определя правомощията на министрите и кметовете на общини да избират между възлагане на строителство или услуги чрез обществена поръчка или концесия. Изборът зависи от наличните финансови средства и възможността за прехвърляне на оперативния риск на икономическия оператор. Когато възлагащият орган не е министър или кмет, или когато оперативният риск не се прехвърля, се прилага Законът за обществените поръчки.
Чл. 4
Законът за концесиите предвижда, че възлагането на концесия трябва да се извършва в съответствие с принципите на публичност, прозрачност, пропорционалност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Ограничения на публичността и прозрачността могат да бъдат наложени в определени случаи, предвидени от закона. Изискванията към икономическите оператори трябва да отговарят на спецификите на концесията, включително предмета, стойността и сложността на проекта.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за концесиите регламентира условията за определяне на стойността на концесията, като подчертава, че не трябва да се използва за обосноваване на облекчен ред за възлагане или за нарушаване на принципите, установени в чл. 4, ал. 1. Процедурата за избор на концесионер трябва да бъде честна и да не дава необосновано предимство на определени икономически оператори. Освен това, концесиите трябва да се възлагат и изпълняват в съответствие с правилата за държавни помощи.
Чл. 6
Концесията се възлага за определен срок от възлагащи органи на икономически оператори с концесионен договор. Концесиите са разделени на концесии за строителство и концесии за услуги. Те могат да бъдат държавни или общински, а когато са за секторни дейности, се наричат секторни концесии. Когато концесията се възлага от повече от един орган, тя е съвместна и може да бъде държавна, общинска или с комбинирано участие.
Чл. 7
Концесията за строителство представлява публично-частно партньорство, при което възлагащ орган възлага на икономически оператор изпълнение на строителство, като му предоставя правото да експлоатира строежа и поема оперативния риск. Строителството включва проектиране и изпълнение на нови строежи, реконструкция и основен ремонт на съществуващи, както и текущи ремонти. Строежът е самостоятелен обект, който изпълнява икономическа или техническа функция. Правото на икономическия оператор да експлоатира строежа включва генериране на приходи от услуги и стопански дейности, свързани с него.
Чл. 8
Чл. 8 описва концесията за услуги като публично-частно партньорство, при което възлагащ орган възлага на икономически оператор предоставяне и управление на услуги, различни от строителство, срещу правото да получава приходи от тези услуги. Концесията може да включва социални услуги и да се възлага строителство или доставка на стоки, в зависимост от стойността на услугите.
Чл. 9
Член 9 от Закона за концесиите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 17 от 2021 година.
Чл. 10
Когато възлагащ орган или възложител възлага на икономически оператор изпълнение на строителство или предоставяне и управление на услуги, това се определя като концесия за строителство. Предишната алинея, която се отнасяше до друга форма на концесия, е отменена с измененията от ДВ, бр. 17 от 2021 г.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за концесиите определя две категории концесии в зависимост от тяхната стойност. Концесиите за строителство и услуги, чиято стойност е равна или по-голяма от левовата равностойност на европейския праг, се класифицират като концесии над европейския праг. Обратно, концесиите, чиято стойност е под този праг, се наричат концесии под европейския праг. Актуалната информация за размера на европейския праг се поддържа в Националния концесионен регистър.
Чл. 12
Член 12 от Закона за концесиите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 17 от 2021 година.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за концесиите предвижда, че концедентът може да определи всяка концесия като запазена. Запазената концесия е свързана с програми за създаване на защитени работни места за хора с увреждания или в неравностойно положение. Концесионерът на запазена концесия трябва да осигури, че поне 70% от работниците и служителите му са хора с увреждания или в неравностойно положение.
Чл. 14
Член 14 от Закона за концесиите предвижда, че при възлагане на концесия трябва да се използват кодовете на номенклатурите, посочени в Общия терминологичен речник. Тази разпоредба е част от Раздел IV, който се фокусира върху обектите на концесия.
Чл. 15
Чл. 15 определя обектите на концесия за строителство и услуги. За строителство, обектът е самостоятелен строеж или част от него с конкретно наименование и предназначение, включващ и свързани строежи. За услуги, обектът е конкретна вещ или съвкупност от вещи, включително съществуващи строежи. Обектите на концесия могат да бъдат държавна, общинска или частна собственост.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за концесиите определя концесионната територия и принадлежностите, свързани с обекта на концесията. Концедентът може да определи концесионна територия, която е поземлен имот или част от него. Принадлежностите включват прилежащата територия и инфраструктура, осигуряваща функционирането на обекта. Страните по концесионния договор не могат да се разпореждат с обекта или принадлежностите до прекратяването на договора. Приращенията и подобренията на публична собственост стават собственост на държавата или общината, а частната собственост се урежда с договора. Собствеността на обекта след прекратяване на договора също се урежда в него.
Чл. 17
Член 17 от Закона за концесиите определя възлагащите органи, възложителите и концедентите. Възлагащите органи включват държавни, регионални и местни органи, както и публичноправни организации. Възложителите са лица, извършващи секторни дейности и възлагащи концесии. Концедентът е органът, който извършва действия по възлагане на концесия и е страна по договора. Правомощията на концедента се изпълняват от министри или кметове на общини, в зависимост от вида на концесията. Концедентът може да делегира правомощия на длъжностни лица или други органи.
Чл. 18
Икономически оператори са физически или юридически лица, групи от лица или образувания, които предлагат изпълнение на строителство, доставка на стоки или услуги. Те могат да участват в процедура за определяне на концесионер самостоятелно или в група.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за концесиите определя правата на икономическите оператори, които подават заявления и оферти в процедурата за определяне на концесионер. С подаването на заявление или оферта, икономическият оператор придобива статут на кандидат, а от момента на подаване на предварителна оферта или оферта става участник в процедурата.
Чл. 20
Концесионерът е икономическият оператор, на когото се възлага концесията чрез концесионен договор. Този договор може да бъде сключен с участник, определен за концесионер, или в определени случаи с проектно или публично-частно дружество. При група от икономически оператори, договорът се сключва с всички участници, като отговорността за изпълнението е солидарна. За концесии с плащане от концедента, концесионерът трябва да е капиталово търговско дружество.
Чл. 21
Концесионният договор може да бъде сключен с проектно дружество, учредено като капиталово търговско дружество. Концедентът може да изиска учредяване на проектно дружество, ако концесионерът е група от икономически оператори, които записват капитала си в съотношение, посочено в офертата. Проектно дружество може да се учреди по предложение на участници от група или от един икономически оператор, който става едноличен собственик. С концесионния договор се определя солидарната отговорност на участниците за изпълнението на договора, съобразно участието им в проектното дружество.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за концесиите регламентира възможността концедентът да сключи концесионен договор с публично-частно дружество. Такова дружество е капиталово търговско дружество, в което участниците са частен съдружник (концесионер) и публичен съдружник (държава, общини или публично предприятие). Управлението на дружеството е в ръцете на частния съдружник, но публичният съдружник има блокираща квота при определени решения, свързани с устава, капитала и разпореждането с имущество. Частният съдружник носи солидарна отговорност за изпълнението на концесионния договор. Дружеството се учредява за срок, равен на срока на концесионния договор, а правата върху недвижими имоти, предоставени от публичния съдружник, преминават обратно към него при прекратяване на дружеството.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за концесиите определя задълженията на проектното дружество и концесионера. Проектното дружество е обвързано от офертата на избрания концесионер. Концесионерът, или участниците в група, трябва да предоставят ресурсите, с които са доказали съответствие с изискванията за професионални, технически способности и финансово състояние, за да могат да извършват дейностите по концесионния договор, като подизпълнители. Начинът на предоставяне на ресурсите и участието на подизпълнителите се описва в офертата и финансово-икономическия модел. За проектното и публично-частното дружество се прилага Търговският закон, освен ако в Закона за концесиите не е предвидено друго.
Чл. 24
Член 24 от Закона за концесиите определя условията, при които не могат да се възлагат концесии. Концесиите не се възлагат при опасност за националната сигурност, здравето на гражданите, околната среда, защитени територии, както и в области отбрана и сигурност. Допълнително, не се разрешават концесии за дейности в стратегически обекти, свързани с нефт и нефтени продукти, на лица, попадащи под ограниченията на Регламент (ЕС) № 833/2014, свързани с действията на Русия в Украйна.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за концесиите определя реда и условията за предоставяне и изпълнение на концесии в различни области. Концесиите за подземни богатства се регулират от Закона за подземните богатства, концесиите за добив на минерална вода - от Закона за водите, а концесиите за морски плаж - от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Последната промяна в текста е направена с ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.
Чл. 26
Законът за концесиите не се прилага за възлагане на концесии, свързани със строителство или услуги, посочени в приложение № 4. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 17 от 2021 г.
Чл. 26а
Чл. 26а от Закона за концесиите уточнява, че лице, на което е предоставено специално или изключително право чрез процедура с достатъчна публичност и обективни критерии, не се счита за възложител. Тази алинея важи за процедури, проведени по реда на закона за концесиите, закона за подземните богатства, закона за обществените поръчки или съгласно правни актове на Европейския съюз.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за концесиите предвижда, че стойността на всяка концесия за строителство и услуги включва общия оборот на концесионера през срока на концесията, без ДДС, получен от експлоатацията на строежа или услугите. При стартиране на процедурата за избор на концесионер, стойността на концесията се определя от концедента като прогнозна стойност.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за концесиите определя, че в прогнозната стойност на концесията се включват различни възможни приходи на концесионера. Тези приходи обхващат: 1) приходите от експлоатацията на обекта; 2) приходи от опции и удължавания на срока; 3) такси и глоби от ползватели; 4) плащания и финансови предимства от концедента; 5) безвъзмездни средства от трети лица; 6) приходи от продажба на активи; 7) доставки и услуги от концедента. При наличие на обособени позиции, стойността им също се включва в прогнозната стойност, а за отделни процедури се прилагат изискванията за концесии над европейския праг, ако общата стойност е равна или над него.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за концесиите описва начина на изчисляване на прогнозната стойност на концесията. Тази стойност трябва да бъде определена по обективен метод, съобразно наредбата по чл. 35, и да не цели заобикаляне на закона. При увеличение на първоначално определената стойност с над 20%, се приема новата стойност към момента на определяне на концесионера. Ако тази стойност достигне или надвиши европейския праг, процедурата за определяне на концесионера се прекратява, ако е проведена като концесия под европейския праг.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за концесиите установява, че при концесията се поддържа икономически баланс, който представлява равновесие между ползите за концесионера и концедента, в контекста на поетите рискове. Този баланс трябва да бъде запазен през целия срок на концесията, както е определено в договора.
Чл. 31
Оперативният риск при концесията се носи от концесионера и произтича от фактори извън контрола на страните. Този риск включва колебания в търсенето и предлагането на услугите или обекта на концесията. Рисковете от лошо управление и непреодолима сила не се считат за оперативен риск. Концесионерът поема и строителния риск, свързан с изпълнението на строителството. Останалите рискове се разпределят между концесионера и концедента в зависимост от способността им да управляват тези рискове.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за концесиите определя механизмите за формиране на приходите на концесионера от експлоатацията на строежа или услугите. Приходите могат да идват от плащания от потребителите, от концедента или комбинация от двете. Плащания от концедента са допустими в определени случаи, като например при липса на преки плащания от потребители или за постигане на социално приемливи цени. При концесия за строителство, плащането от концедента се дължи след въвеждане на обекта в експлоатация, а при концесия за услуги - само за времето на наличност на услугите. Условията за плащане не могат да освобождават концесионера от рисковете, поети за срока на концесията.
Чл. 33
Според Чл. 33 от Закона за концесиите, концесионерът е задължен да заплаща концесионно възнаграждение на концедента при определени условия. При концесии за услуги, когато обектът е собственост на държавата или общината, винаги се дължи такова възнаграждение. При концесии за строителство, възнаграждение се дължи само ако обектът включва съществуващ строеж, който е държавна или общинска собственост. Размерът на концесионното възнаграждение се определя от концедента, като се вземат предвид икономическите и финансовите ползи, както и социално приемливата цена на предоставяните услуги.
Чл. 34
Концесиите се възлагат за срок до 35 години, освен ако специален закон не предвижда друго. Срокът може да се удължава, но общото удължаване не може да превишава една трета от първоначалния срок. В обявлението за откриване на процедурата се посочва максималният срок на концесията и прогнозният срок на удължаванията. Конкретният срок не може да бъде по-дълъг от времето, необходимо за възвръщане на инвестициите и разходите, при отчитане на икономическия баланс и цената на услугите.
Чл. 35
Член 35 от Закона за концесиите предвижда, че изискванията за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията ще бъдат установени с наредба, приета от Министерския съвет. Това е част от глава втора, която се фокусира върху стратегическото развитие и планиране на концесиите, както и мониторинга, управлението и контрола на концесионните дейности.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за концесиите определя органите, които отговарят за стратегическото развитие, планирането, мониторинга, управлението и контрола в областта на концесиите. Те включват Министерския съвет, Координационния съвет по концесиите, министрите, министъра на финансите, общинските съвети, кметовете на общини, специализирана дирекция от администрацията на Министерския съвет, Агенцията за публичните предприятия и контрол, Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция и Комисията за защита на конкуренцията.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за концесиите определя задълженията на Министерския съвет относно концесиите. Той одобрява Национална стратегия и план за действие за концесиите, решения на министрите за откриване и прекратяване на процедури за концесионери, годишни отчети за изпълнението на концесионните договори, план за работа на Агенцията за публичните предприятия и контрол, както и определя държавните такси, свързани с концесиите.
Чл. 38
Координационният съвет е орган, който приема и предлага на Министерския съвет Националната стратегия за развитие на концесиите и плана за действие за държавните концесии. Той координира изпълнението на плана, обсъжда проблеми свързани с концесиите и възлага проверки на концесионни договори. Съветът се състои от заместник министър-председател, заместник-министри и ръководители на агенции и организации. Съставът му се определя от министър-председателя, а правилникът за дейността му включва условия за привличане на експерти.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за концесиите определя задълженията на министрите и министъра на финансите по отношение на концесиите. Министрите изпълняват държавната политика за концесиите, правят предложения до Координационния съвет, извършват мониторинг на концесионни договори и изготвят годишни отчети. Министърът на финансите отговаря за ефективното разходване на публични средства, дава указания за финансово-икономическите аспекти на концесиите, одобрява план-сметка за финансиране и извършва оценка на проектите за спазване на фискалните правила. Концедентите са длъжни да предоставят необходимата информация на министъра на финансите.
Чл. 40
Член 40 от Закона за концесиите определя политиката за общинските концесии, която се формулира от общинския съвет и се изпълнява от кмета на общината. Общинският съвет одобрява решения на кмета относно концесионерите, годишни отчети за изпълнението на концесионните проекти и определя местни такси и условия за събиране. Кметът изпълнява функциите на концедент, предлага проекти за концесии, извършва мониторинг на договорите и публикува информация в Националния концесионен регистър.
Чл. 41
Специализираната дирекция от АМС изпълнява редица функции, свързани с концесиите, включително: подпомага Координационния съвет, извършва мониторинг на концесиите над европейския праг, уведомява Европейската комисия за решения на КЗК и Върховния административен съд, обобщава практиката и издава указания, извършва предварителен контрол за спазване на изискванията, уведомява компетентните органи за нарушения, събира информация за изпълнението на концесионните договори, изготвя годишен доклад, предоставя методически указания, разработва нормативни актове и поддържа Националния концесионен регистър.
Чл. 42
Агенцията за публичните предприятия и контрол осъществява независим външен контрол на концесионни договори, включващ планови и извънредни проверки. Резултатите от контрола се документират в доклади, които се представят на концедента и министъра на финансите, а концедентът трябва да представи план-график за изпълнение на препоръките. Агенцията ежегодно изготвя обобщена информация относно контролирани концесионни договори и предлага насоки за решаване на системни проблеми. Министерството на финансите подпомага Агенцията в контрола, а Министерският съвет може да възлага допълнителни действия на Агенцията относно концесии.
Чл. 43
Сметната палата и органите на АДФИ осъществяват последващ контрол по изпълнение на Закона за концесиите. Комисията за защита на конкуренцията следи за законосъобразността на действията на концедентите при процедурите за избор на концесионер, особено при подадени жалби.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за концесиите предвижда, че редът за осъществяване на мониторинга, управлението и контрола на концесиите, както и обхватът на контрола от Агенцията за публичните предприятия и контрол, се определят с наредба, приета от Министерския съвет. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 79 от 2019 г.
Чл. 45
Националната стратегия за развитие на концесиите определя общите и специфичните цели, както и основните приоритети за възлагане на концесии в България. За всеки програмен период се изготвят планове за действие за държавните и общинските концесии, които включват прогнози за строителство и услуги, максимални срокове на концесиите, публични средства за плащания и концесионни възнаграждения. Не може да се открие процедура за определяне на концесионер, ако не е включена в плана за действие. Редът за изготвяне на тези планове се определя в наредбата по чл. 35.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за концесиите регламентира включването на конкретни бюджетни средства за плащания по концесионни договори в закона за държавния бюджет и общинския бюджет. Общинският съвет приет на бюджета определя размера на плащанията, остатъчните задължения и максималния размер на новите задължения за концесии през годината.
Чл. 47
Сключването и изпълнението на концесионен договор трябва да се извършва в съответствие с показателите и ограниченията, установени в Закона за публичните финанси, за всяка година от срока на договора. Няма право на нарушение на тези показатели и ограничения.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за концесиите посочва условията за издаване на решение за откриване на процедура за определяне на концесионер за общинска концесия, свързана с делегирана от държавата дейност. Необходимо е положително становище от компетентния държавен орган, което се съгласува в хода на бюджетната процедура. Плащанията от концедента към концесионера са в рамките на одобрените средства по закона за държавния бюджет за съответната година, на базата на единен разходен стандарт.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за концесиите определя задълженията на концедента при организиране и провеждане на процедурата за определяне на концесионер. Концедентът трябва да спазва принципите на прозрачност, борба с измамите и корупцията, да осигурява публикуване на необходимата документация и информация, както и да гарантира конкурентни условия. Забранено е предоставянето на информация, която може да постави един икономически оператор в по-благоприятно положение пред останалите.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за концесиите определя, че концедентът е задължен да оповестява публично определени действия, свързани с възлагането и изпълнението на концесията, чрез електронни обявления. Обявленията включват: откриване на процедура, поправка на обявлението, провеждане на повторна процедура, възложена концесия и изменение на възложена концесия. Специфични електронни формуляри трябва да се използват за обявления над и под европейския праг, като всички те се поддържат в Националния концесионен регистър.
Чл. 51
Възлагането на концесията включва подготовка, процедура за избор на концесионер и сключване на концесионен договор. Процедурата започва с решение на концедента, провежда се от комисия, назначена от него, и завършва с решение за определяне на концесионера.
Чл. 52
Законът за концесиите определя процедурите за избор на концесионер в зависимост от стойността на концесията. За концесии над европейския праг се използват открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог. За концесии под европейския праг се прилага само открита процедура. При концесии за социални и специфични услуги концедентът може да избере различна процедура, спазвайки принципите на закона и осигурявайки необходимата публичност.
Чл. 53
Законът за концесиите предвижда три основни типа процедури за възлагане: 1. Открита процедура, при която икономическият оператор подава заявление и оферта едновременно, без договаряне. 2. Състезателна процедура с договаряне, която е етапна и включва подаване на заявление, предварителна оферта и последващо договаряне за подобряване на офертите. 3. Състезателен диалог, който също е етапен, при който икономическият оператор подава заявление и предварителна оферта, участва в диалог за уточняване на потребностите и след това подава оферта.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за концесиите определя различните видове процедури, които концедентът може да избере при концесии, които надвишават европейския праг. В ал. 2 се описва откритата процедура, която не изисква преговори, докато в ал. 3 се споменава състезателната процедура с договаряне, която позволява преговори за оптимизация. Ал. 4 описва състезателния диалог, който се прилага при необходимост от повече от едно решение по технически, функционални или качествени изисквания.
Чл. 55
Възлагането на концесия може да се инициира служебно от концедента или по предложение на възлагащ орган, възложител или икономически оператор. Тази разпоредба е допълнена с изменения в Закон за концесиите, обнародвани в Държавен вестник, брой 17 от 2021 година.
Чл. 56
Чл. 56 описва изискванията към предложението за възлагане на концесия, което трябва да съдържа описание на предмета и обекта, обосновка и финансово-икономически анализ. При строителство е необходимо инвестиционно предложение, което включва прединвестиционно проучване и определя техническите и икономическите показатели. Концедентът проучва предложението и може да включи проекта в план за действие. Инвестиционното предложение може да се използва за определяне на техническите изисквания. Икономическият оператор има право на възнаграждение, ако предложението му е използвано, но не е избран за концесионер. Предложението не дава други права освен правото на възнаграждение.
Чл. 57
Концедентът е отговорен за извършването на подготвителни действия, които включват анализ на потребностите и обосноваване на концесията. Подготвителните действия се извършват от екип от експерти и могат да включват различни анализи в зависимост от сложността на концесията. Ако концесията предвижда плащане от концедента, е задължително да се изготви финансово-икономически анализ, който да се изпрати за становище до министъра на финансите. Минималните изисквания и редът за съгласуването на анализа са определени с наредба.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за концесиите определя процеса на съставяне на обосновка на концесията, която включва анализ на законосъобразността и целесъобразността на концесията. Обосновката трябва да определи предмета и обекта на концесията, минималните изисквания към офертите, прогнозни финансово-икономически елементи, юридически конструкции и възможности за финансова подкрепа. След съставянето на обосновката, тя се изпраща на съответните министерства и агенции за становище относно националната сигурност и обществения ред, като се предвиждат специфични действия при наличие на опасност.
Чл. 59
Концесия се възлага при изпълнени условия: 1. Няма основания за изключване на участника и подизпълнителите; 2. Участникът отговаря на условията за участие; 3. Офертата отговаря на минималните изисквания; 4. Концедентът е приложил критериите за възлагане.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за концесиите определя основанията за изключване на кандидати или участници от процедурата за определяне на концесионер. Основанията включват влезли в сила присъди за определени престъпления, неплащане на данъци и осигурителни вноски, забрани за участие в обществени поръчки, тежки професионални нарушения, съществени неизпълнения на договори, регистрация в преференциални данъчни юрисдикции, обявена несъстоятелност и конфликт на интереси. Някои от основанията могат да бъдат преодолени при представяне на доказателства за реабилитация или изпълнение на задължения.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за концесиите определя условията за участие в концесионни процедури, които се отнасят до икономическите оператори и подизпълнителите. Кандидатите трябва да бъдат вписани в съответния регистър и да притежават специални разрешения, ако законодателството на тяхната държава изисква това. За запазени концесии е необходимо най-малко 70% от работниците на кандидата да са хора с увреждания или в неравностойно положение.
Чл. 62
Концедентът определя условия за участие в концесионни процедури, включително изисквания към професионалните и техническите способности на икономическите оператори, както и към тяхното финансово и икономическо състояние. Изискванията трябва да отразяват спецификата на концесията и да осигуряват реална конкуренция. Не могат да се определят изисквания за участие на подизпълнителите. Всички изисквания, минимални нива и необходимите документи за доказване на условията се описват в документацията за концесията и се включват в обявлението за откриване на процедурата.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за концесиите предвижда, че кандидатите или участниците могат да доказват спазването на изискванията на концедента чрез ресурсите на трети лица, независимо от правната им връзка. За тези трети лица важат основанията за изключване. Кандидатите трябва да представят документи, удостоверяващи, че за третите лица не съществуват основания за изключване и че ресурсите им ще бъдат на разположение при изпълнението на концесионния договор. Концедентът може да изисква третото лице да отговаря солидарно с концесионера за изпълнението на договора, в зависимост от ангажимента на третото лице.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за концесиите определя условията, при които концедентът може да издава лиценз или да извършва регистрация за изпълнение на услуги или стопански дейности, включени в предмета на концесията. Тези условия важат и за подизпълнители, които ще извършват съответните услуги или дейности. За доказване на изпълнението на изискванията се прилага чл. 63.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за концесиите определя минималните изисквания към офертите, които включват задължителни характеристики и минимални показатели на предмета и обекта на концесията. Тези изисквания са разделени на три основни категории: технически и функционални изисквания, финансово-икономически изисквания и правни изисквания, които включват защита на конкуренцията и условията за строителство и/или услуги, свързани с обекта на концесията.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за концесиите определя техническите и функционалните изисквания, свързани с предмета и обекта на концесията. Те трябва да бъдат пропорционални на прогнозната стойност и цели на концесията, да осигуряват равен достъп на кандидатите и да не създават необосновани пречки за конкуренция. Изискванията не трябва да съдържат конкретни модели или марки, освен когато не може да се опише обектът без тях, в такъв случай се добавя „или еквивалентно“. Техническите изисквания включват характеристики на строителството и услугите, а функционалните изисквания касаят обема и качеството на предоставяните услуги, съобразявайки се с условията за опазване на живота и здравето на гражданите и околната среда.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за концесиите указва, че финансово-икономическите изисквания се определят от концедента на основата на прогнозните финансово-икономически елементи, свързани с концесията. Това означава, че концедентът анализира и оценява бъдещите финансови резултати и икономически условия, за да определи необходимите изисквания за концесионера.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за концесиите определя, че концедентът трябва да установи обективни критерии за възлагане на концесия, които да позволят оценка на икономически най-изгодната оферта при оптимално съотношение между качество и цена. Тези критерии трябва да отговарят на принципите на конкуренцията и могат да включват функционални, технически и технологични изисквания, както и фактори, които влияят на стойността на офертата, осигурявайки обща икономическа и социална полза.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за концесиите предвижда, че размерът на плащанията от концедента е основен критерий за възлагане. Допълнителни критерии могат да включват изисквания за качество на строителството и услугите, най-ниска цена, технически предимства, срокове за завършване и предоставяне на услуги, мерки за опазване на околната среда, социални критерии, енергийна ефективност, иновации, размер на концесионното възнаграждение и други специфични условия. Забранява се определянето на най-висок размер на инвестициите като критерий.
Чл. 70
Концедентът е отговорен за определянето на критериите за възлагане на концесии, които трябва да бъдат подредени по значимост в низходящ ред. Тези критерии се описват в документацията за концесията и се посочват в обявлението за откриване на процедурата. При открита процедура концедентът също така определя относителната тежест на критериите. В случай на състезателна процедура с договаряне или състезателен диалог, относителната тежест на критериите се определя в поканата за подаване на оферти.
Чл. 71
Процедурата за определяне на концесионер започва с решение на концедента, след одобрение от Министерския съвет или общинския съвет. За концесии, които могат да получат финансова подкрепа от Европейските фондове, процедурата се открива след положително становище от управляващия орган. За концесии над европейския праг, одобрението се извършва след становище от специализирана дирекция. Одобрението на решението зависи от законосъобразността и целесъобразността му, и не се одобрява, ако не са изпълнени препоръките от становището.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за концесиите определя процедурата за откриване на концесии. С решението за откриване се одобряват обявление и документация за концесията. В зависимост от предмета и стойността на концесията, обявлението може да бъде: 1. Обявление за концесия - за концесии над европейския праг, с изключение на социални и специфични услуги; 2. Обявление за предварителна информация - за концесии над европейския праг за социални и специфични услуги; 3. Национално обявление - за концесии под европейския праг.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за концесиите определя минималното съдържание на обявлението за концесия, което включва условия, свързани с икономическия баланс, екологичното и социалното законодателство, националната сигурност, застраховки и прогнозна цена на услугите. Обявлението трябва да посочва и условията за изпълнение на концесията, минималните изисквания към офертите, както и целите на концедента при определени процедури.
Чл. 74
Чл. 74 определя изискванията, които концедентът трябва да постави при сключване на концесионния договор с публично-частно дружество. Включва информация за дела на публичния и частния съдружник в капитала, вид и размер на вноските, непаричната вноска на публичния съдружник, условията за финансиране на дружеството, както и реда за уведомяване при промяна на контрола на частния съдружник. Условията за осъществяване на концесията се посочват в обявлението за концесията.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за концесиите определя минималното съдържание на обявленията за предварителна информация и националното обявление. За предварителната информация е посочено, че съдържанието е регламентирано в приложение № 7, а за националното обявление - в приложение № 8.
Чл. 76
След издаване на решението за откриване на процедурата, длъжностно лице на концедента изпраща обявленията за концесия и предварителна информация за публикуване в "Официален вестник" на ЕС и в "Държавен вестник". След това се открива партида в Националния концесионен регистър, където се публикуват необходимите документи. Обявлението за откриване на процедурата се публикува в регистъра в същия вид, в който е изпратено. Публикуването в регистъра може да стане и преди получаване на потвърждение от Службата за публикации на ЕС, ако не е публикувано в срок от 48 часа.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за концесиите регламентира възможността за изменение на обявлението и документацията за концесия. Измененията могат да се извършват при определени условия, посочени в чл. 79, ал. 4, чл. 81, ал. 2 и чл. 94, ал. 1. За целта концедентът издава решение, с което одобрява поправките и измененията в документацията, преди изтичането на крайния срок за подаване на оферти. След издаването на решението, обявлението за поправка и свързаните документи се публикуват в Националния концесионен регистър и в официалните вестници.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за концесиите определя съдържанието на документацията за концесията, която включва описание на предмета и обекта на концесията, документи за собственост, условия за осъществяване на концесията, минимални изисквания към офертите, условия за участие, критерии за възлагане и оценка на офертите, проект на концесионен договор и други специфични изисквания. При състезателен диалог и процедура с договаряне се прилагат специални изисквания, а чувствителна информация в документацията се заличава при публикуване в Националния концесионен регистър.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за концесиите регламентира правото на лицата да искат разяснения или допълнителна информация относно процедурата за определяне на концесионер. Искането трябва да бъде подадено в 14-дневен срок преди изтичането на крайния срок за получаване на заявления или оферти. Концедентът е задължен да публикува предоставената информация в срок до 4 работни дни, но не по-късно от 6 дни преди крайния срок. Ако разясненията водят до промени в обявлението или документацията, се изготвя обявление за поправка и се определя нов срок за подаване на заявления, който трябва да е минимум 7 дни по-дълъг от първоначално определения.
Чл. 80
Процедурата за определяне на концесионер се организира от концедента и се провежда от назначена от него комисия. Комисията, която трябва да има нечетен брой членове (не по-малко от петима), включва председател и заместник-председател, като повече от половината от членовете трябва да имат професионална компетентност в областта на концесиите. Членовете на комисията не трябва да имат конфликт на интереси и са задължени да подават декларации за това. При установен конфликт на интереси или при искане за освобождаване, концедентът назначава нов член на комисията. Членовете получават възнаграждение при спазване на съответните законови ограничения.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за концесиите описва функциите и задълженията на комисията, която отговаря за процеса на концесиите. Комисията приема правила за работа, предоставя информация за процедурите, предлага корекции на незаконосъобразности, извършва действия по допускане и подбор на кандидати, провежда диалози и договаря условия. Тя разглежда и оценява офертите, класира участниците и предлага решения за определяне на концесионер или прекратяване на процедурата. Решенията на комисията трябва да бъдат мотивирани и отразени в протоколи. Уведомленията до кандидатите се извършват по електронен път, а прилагането на протоколи се осъществява с необходимото заличаване на защитена информация.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за концесиите регламентира назначаването на комисия от концедента, която включва технически длъжностни лица и консултанти. Техническите лица осъществяват обмен на информация с икономическите оператори, а консултантите, които могат да бъдат външни експерти или длъжностни лица, подпомагат комисията с експертни знания. Консултантите работят срещу възнаграждение и при спазване на законовите ограничения. Изискванията към тях се определят от чл. 80, ал. 5 и 6.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за концесиите регламентира начина на обмен на информация между концедента, комисията и икономическите оператори по време на процедурата за определяне на концесионер. Обменът може да се осъществява чрез електронни средства (включително електронна поща), пощенска услуга или чрез връчване срещу подпис. Концедентът уточнява средствата за обмен в обявлението за откриване на процедурата.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за концесиите регулира електронната комуникационна система, която концедентът трябва да осигури за обмен на информация. Системата трябва да бъде общодостъпна, оперативно съвместима и да осигурява защита на данните и поверителността на информацията. Тя трябва да позволява достъп само на оправомощени лица, електронно подписване на документи, идентификация на потребителите, проследяване на достъпа до данни, точно определяне на дата и час на транзакции, и защита на личните данни. Документите, изпратени и получени чрез системата, се считат за автентични и еквивалентни на хартиени документи, при условие че не съдържат динамични елементи.
Чл. 85
Икономическите оператори, които желаят да участват в процедурата за определяне на концесионер, трябва да подават различни документи в зависимост от вида на процедурата. При открита процедура се подават заявление и оферта. При състезателна процедура с договаряне се подават заявление, след което, след получаване на покана, предварителна оферта и оферта. При състезателен диалог се подават заявление и предварителна оферта, а след получаване на покана - оферта.
Чл. 86
Заявлението за определяне на концесионер съдържа информация за процедурата, данни за кандидата или участника (име, контактна информация, форма на участие, представители), информация за подизпълнители и трети лица, начин на изпълнение на концесионния договор, декларации за отсъствие на основания за изключване и съответствие с условията за участие. Към заявлението се прилагат документи, които доказват професионалните, техническите способности и финансовото състояние на кандидата или участника, включително и доказателства за ресурси от трети лица, когато е приложимо.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за концесиите описва изискванията за предварителната оферта в състезателна процедура с договаряне. Офертата трябва да включва конкретни предложения и мотиви за критериите за възлагане, финансово-икономически модел, доказателства за осъществимост, предложения по проекта на концесионен договор и допълнителна информация. При състезателен диалог, офертата трябва да съдържа предложения за решения на потребностите, които концесията трябва да задоволи.
Чл. 88
Член 88 от Закона за концесиите определя съдържанието на офертата за концесии, която се състои от предложение и обвързващо предложение. Предложението включва конкретни предложения по критериите за възлагане, мотиви за тях, финансово-икономически модел, доказателства за осъществимост, информация за отговорните лица, допълнителни изисквания и деклариране на валидност и произход на средствата. Обвързващото предложение обобщава конкретните предложения. При варианти на офертата се представят отделни предложения и при несъответствия се оценява обвързващото предложение. Поверителност може да се определи за определена информация, но предложенията по критериите не могат да бъдат поверителни.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за концесиите определя изискванията за изготвяне и представяне на документи от икономическите оператори. Заявлението, предварителната оферта и предложението трябва да бъдат подготвени по образци от документацията за концесията и да се представят на електронен носител с електронен подпис. Обвързващото предложение обаче се подава на хартиен носител. Електронният носител трябва да включва и електронни образи на документите, удостоверяващи твърденията на оператора, които трябва да са съвместими с оригиналите, удостоверени с електронен подпис.
Чл. 90
Заявленията и офертите в процедурата за концесии трябва да бъдат на езика, указан в обявлението. Ако е разрешено използването на чужд език, те трябва да бъдат представени и в превод на български. Документите на електронен носител трябва да бъдат на оригиналния език и в превод на български, като при несъответствие между текстовете, верен е преводът на български, освен ако не е указано друго.
Чл. 91
Заявленията и офертите за концесии трябва да се подават на адреса, указан в обявлението за откриване на процедурата. Това може да се извърши чрез средствата за комуникация, посочени в чл. 83, ал. 1, т. 2 или 3.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за концесиите определя начина на подаване на документи от кандидати в процедурите за концесии. Електронните носители, съдържащи заявлението, предварителната оферта и предложението, трябва да бъдат поставени в отделни запечатани пликове, надписани с конкретно съдържание. За открита процедура, заявлението и офертата се подават в общ плик. При състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог, също се прилагат специфични изисквания за подаване на документи в общ плик.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за концесиите определя сроковете за получаване на заявления, предварителни оферти и оферти, които зависят от сложността на документацията, необходимостта от разглеждане на място и времето за изготвяне на документите. Основните срокове са: минимум 30 дни за открити процедури, 25 дни за концесии под европейския праг, 22 дни за предварителни оферти в състезателна процедура с договаряне и минимум 10 дни за оферти в състезателна процедура с договаряне и диалог. При наличие на защитена или чувствителна информация, сроковете се удължават до минимум 40 дни, 32 дни и 22 дни съответно.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за концесиите предвижда възможност за удължаване на срока за получаване на заявления и оферти от икономически оператори или кандидати при определени условия. Удължаването е допустимо, когато не са предоставени исканите разяснения в срока, информацията е защитена или е необходимо оглед на място, който не е осигурен. В случай на удължаване, концедентът е задължен да публикува поправка на обявлението, за да определи нов срок.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за концесиите регулира процеса на приемане на заявленията, предварителните оферти и офертите. Заявленията се получават до определен срок и час чрез обявените средства за комуникация. Присъстващите кандидати се записват в списък и длъжностното лице приема пликовете, отбелязваща информация за получаването им. Не се приемат пликове, които са подадени след срока, в незапечатан вид или не отговарят на изискванията за надписване. Входящият регистър съдържа информация за номера на получаване, данни за участниците, дата и час на получаване, начин на получаване и забележки.
Чл. 96
След изтичане на срока за подаване на заявления и оферти, комисията отваря получените заявления в закрито заседание и извършва действия по допускане на участниците. Допускането се основава на проверка за наличие на основания за изключване на участника и проверка на изпълнението на условията за участие, включително за подизпълнителите, когато е приложимо.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за концесиите регламентира процедурата по уведомяване на участниците в случаи на нередовности в заявленията. Комисията уведомява участника за установените нередовности, които могат да включват непредставяне на документи или несъответствие с условията за участие. Участникът има срок от 5 работни дни, за да отстрани посочените нередовности. При несъответствие с условията за участие, участникът има право да замени или предостави нови документи, за да отговори на изискванията на концедента.
Чл. 98
Според Чл. 98 от Закона за концесиите, когато между уведомяването за нередовност и срока за отваряне на офертите остават по-малко от 8 работни дни, комисията е задължена да удължи срока. Удължаването е допустимо и при необходимост от проверка на декларирани обстоятелства. Всички участници трябва да бъдат уведомени за новия срок.
Чл. 99
Комисията приключва действията по допускане на участниците с мотивирано решение, с което отстранява участници при наличие на основания за изключване или несъответствие с условията за участие, и допуска разглеждане на офертите на останалите участници. Съставя се протокол за отварянето на заявленията и извършените действия. Решението за отстраняване не подлежи на обжалване и се съобщава в деня на отваряне на офертите.
Чл. 100
В деня и часа на отваряне на офертите комисията провежда открито заседание, на което могат да присъстват участниците или техни представители. Комисията съобщава решението за допускане на участниците и отваря пликовете с обвързващите предложения. Отворените предложения се прочитат и подписват от член на комисията и от желаещите участници или техни представители.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за концесиите регламентира процедурата за разглеждане и оценяване на офертите, която се извършва в закрити заседания на комисията. Комисията проверява съответствието на предложенията с изискванията на закона и документацията за концесията, както и критериите за възлагане. При нужда, комисията може да изисква допълнителни разяснения или документи от участниците в срок не по-кратък от три работни дни. Разясненията не могат да променят основните предложения в офертата.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за концесиите определя условията, при които комисията не допуска оферти до оценяване. Участниците трябва да отстранят техническите нередовности, да предоставят достатъчни разяснения и допълнителни доказателства. Комисията не оценява оферти, ако участникът е представил невярна информация, ако офертата не отговаря на изискванията от документацията, ако информацията не съответства на критериите за възлагане или ако офертата е подадена в нарушение на определените изисквания. Решението за неоценяване на оферти се съобщава на участниците и не подлежи на обжалване.
Чл. 103
Комисията оценява допуснатите оферти по критерии за възлагане, използвайки методика за оценка. На база оценката, комисията класира участниците. Ако офертите съдържат варианти, се извършва предварителна оценка и класиране на участниците с най-високата оценка. Участник, при който се установи основание за изключване, не се оценява и се отстранява от процедурата.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за концесиите описва действията на комисията след класирането на участниците. Комисията съставя протокол, в който отразява отварянето и прочитането на предложенията, оценяването на офертите и класирането на участниците, включвайки мотивите за решението. На базата на протокола, комисията подготвя проект на решение за определяне на концесионер или за прекратяване на процедурата, ако няма подадени оферти или ако всички оферти са недопустими.
Чл. 105
След изтичането на срока за подаване на заявления, комисията отваря заявленията и извършва действия по допускане. Ако броят на допуснатите кандидати надвишава определения от концедента брой, се извършва подбор на кандидатите. Подборът включва оценка на професионалните и техническите способности, както и на икономическото и финансовото състояние на кандидатите, според критериите в документацията за концесията. Комисията класира кандидатите и приключва с мотивирано решение.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за концесиите описва действията на комисията при приключване на процедурата за допускане и подбор на кандидати за концесионер. Комисията отстранява кандидати, които не отговарят на условията или са класирани на неподходящо място, допуска кандидати за продължаване на участие и одобрява покана за подаване на предварителни оферти. Поканата включва срок за подаване на оферти, указания и график, като срокът не може да бъде по-кратък от 22 дни. Графикът трябва да осигури еднаква продължителност на договарянето за всички кандидати.
Чл. 107
Комисията съставя протокол за отварянето на заявленията и извършените действия по допускане и подбор на кандидатите. Всички кандидати се уведомяват за приключването на процедурата, като към уведомлението се прилага протоколът. Допуснатите кандидати получават покана за подаване на предварителни оферти. Кандидатите, които са отстранени, имат право да обжалват решението на комисията в 10-дневен срок от уведомяването.
Чл. 108
Предварителната оферта, подадена от поканените кандидати за участие в концесия, трябва да отговаря на изискванията, определени в документацията за концесията. Офертата се получава при условията и по реда на чл. 95 от закона.
Чл. 109
След изтичането на срока за подаване на предварителни оферти, комисията в закрито заседание отваря получените оферти. Ако има обжалване на решението за отстраняване и искане за спиране на процедурата, офертите се отварят след отхвърляне на искането. Офертите се разглеждат за съответствие с изискванията от документацията за концесията. Комисията отстранява кандидати с неподходящи оферти и уведомява отстранените. Отстранените кандидати имат право да обжалват решението в 10-дневен срок.
Чл. 110
Комисията провежда договарянето на концесии по график, определен в поканата за подаване на оферти. Договарянето включва възможности за подобряване на предложенията от кандидатите по критериите за възлагане и проекта на концесионен договор. Комисията уведомява кандидатите за предложенията на другите участници, без да разкрива конкретни идентичности и поверителна информация. След уведомяване за промени в предложенията, комисията може да проведе нови преговори и при определяне на последния кръг уведомява всички кандидати. Не се допуска договаряне на промени относно предмета на концесията, минималните изисквания и критериите за възлагане. Всички действия по договарянето се документират в протокол.
Чл. 111
Комисията след приключване на договарянето определя срок за получаване на оферти и уведомява кандидатите. Процедурата продължава съгласно установените условия и ред, описани в чл. 101 - 104 от закона.
Чл. 112
Чл. 112 от Закона за концесиите описва процедурата след изтичане на срока за получаване на заявления и предварителни оферти. Комисията отваря заявленията и извършва действия по допускане и подбор на кандидатите. Тя може да отстрани кандидати, които не отговарят на условията или са класирани на невалидно място, и да определи кои кандидати продължават в процедурата. След приключване на действията, комисията съставя протокол и уведомява кандидатите. Отстранените кандидати имат право да обжалват решението в срок от 10 дни.
Чл. 113
Комисията в закрито заседание отваря предварителните оферти на допуснатите кандидати и разглежда съдържащите се в тях предложения. Тя има право да поиска от кандидатите разяснения или допълнения по предложенията в офертите.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за концесиите регламентира провеждането на диалог с допуснатите кандидати на базата на техните предложения и предоставените разяснения. По време на диалога се обсъждат технически, функционални, финансово-икономически и правни изисквания, включително юридически конструкции и проект на концесионен договор. Диалогът се осъществява в последователни етапи, с цел намаляване на възможните решения, а след всеки етап комисията информира кандидатите за предложенията на останалите участници, без да разкрива идентичността на предложенията. Комисията е задължена да състави протокол за проведените действия.
Чл. 115
Когато комисията установи, че са ясни възможните решения на потребностите, тя изготвя проект на решение за допълване на документацията за концесията. Допълнената документация включва описание на предмета и обекта на концесията, изисквания относно методиката за оценка на офертите и образец на оферта. Концедентът издава решение за допълване на документацията, което може да бъде обжалвано в 10-дневен срок. След допълването, комисията изготвя покана за подаване на оферти, която се изпраща до всички допуснати кандидати, а процедурата продължава по реда на съответните членове от закона.
Чл. 115а
Концедентът има право да променя поредността на критериите за възлагане на концесии в зависимост от значимостта им, ако се получи оферта с иновации, които не могат да бъдат предвидени. Изменението може да се извърши чрез прекратяване на процедурата и обявяване на нова или чрез покана за нови оферти. Важно е, че тези изменения не трябва да водят до дискриминация.
Чл. 115б
Член 115б от Закона за концесиите регламентира процедурата за отправяне на покана за подаване на нови оферти. С решението за поканата се одобрява самата покана и се определят изменения в критериите за възлагане, тяхната относителна тежест и срокът за подаване на новите оферти, който не може да бъде по-кратък от 22 дни. При необходимост, може да бъде изменена и методиката за оценка на офертите. Поканата и решението се изпращат до всички участници, които са подали оферти.
Чл. 116
Процедурата за избор на концесионер завършва с решение на концедента, който определя класирания на първо място участник. Решението включва конкретизация на техническите, функционалните, финансово-икономическите и правните изисквания, както и срок за сключване на концесионния договор. При установяване на пропуски или нарушения, концедентът може да възложи на комисията да отстрани нередовностите и да извърши ново класиране.
Чл. 117
Концедентът може да прекрати процедурата за концесия при определени условия, включително: липса на подадени заявления или оферти, несъответствие на офертите с изискванията, отпадане на необходимостта от процедурата, установени нарушения, отказ на класираните участници да сключат договор, несъгласие относно подобряване на предложенията, или промяна в критериите за възлагане. Също така, процедурата може да бъде прекратена, ако прогнозната стойност на концесията или цената на основна услуга се увеличи с повече от 20% над европейския праг. Решението за прекратяване изисква одобрение от Министерския съвет или общинския съвет.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за концесиите регламентира условията за прекратяване на процедури за определяне на концесионер. Решението за прекратяване може да включва провеждане на нова или повторна процедура. В случай на прекратяване, решение за нова процедура се издава винаги, освен ако не е предвидено друго. Повторна процедура може да се проведе само при определени условия, като могат да се одобрят нови срокове или незначителни промени в условията на концесията. След издаване на решението, обявление за повторна процедура се публикува в "Държавен вестник" и в Националния концесионен регистър.
Чл. 119
Концедентът уведомява заинтересованите кандидати и участници за решението за определяне на концесионер по електронен път. Уведомлението включва протокол на комисията, който мотивира решението. Решението влиза в сила, когато всички предходни решения по процедурата са влезли в сила и не са обжалвани, или ако са обжалвани, когато има влязло в сила решение по жалбата.
Чл. 120
Концесионният договор се сключва в срок, определен с решението за определяне на концесионер. Срокът започва да тече от 15-ия ден след уведомяване на участниците, освен ако участникът, определен за концесионер, е единствен, в който случай договорът може да се сключи по-рано. При наличие на жалба срещу решението, срокът започва да тече от влизането в сила на решението или определението за предварително изпълнение. Концедентът не може да сключи договор, ако има висяща жалба по процедурата за определяне на концесионер.
Чл. 121
Член 121 от Закона за концесиите описва процедурите, които участникът, определен за концесионер, трябва да следва преди сключването на концесионния договор. Той трябва да представи доказателства за декларираните факти и обстоятелства, свързани с основанията за изключване и условията за участие. Концедентът не може да изисква доказателства за факти, които са налични в електронен публичен регистър или предоставени служебно от компетентен орган. Ако участникът не представи необходимите доказателства или откаже да сключи договора, концедентът може да избере участника, класиран на второ място, с решение, което определя срок за сключване на договора и евентуално условие за подобряване на предложенията. При поставено условие за подобряване, се провеждат преговори и концесионният договор може да не бъде сключен, ако не се постигне съгласие относно подобрението на предложенията.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за концесиите определя условията за сключване на концесионен договор, който трябва да бъде в писмена форма и да съдържа множество задължителни елементи. Основните изисквания включват данни за страните, предмет и стойност на концесията, изисквания за качество, описание на обекта, условия за предаване и осъществяване на концесията, разпределение на рисковете, права и задължения на страните, финансови условия и клаузи за индексация. Договорът също така трябва да включва задължения в областта на екологичното, социалното и трудовото право. При наличие на група от икономически оператори, договорът трябва да уточнява ролите и задълженията на всеки от участниците. Неразделна част от договора са предложението и обвързващото предложение на концесионера.
Чл. 123
Чл. 123 от Закона за концесиите определя, че концесионният договор установява икономическия баланс на концесията. Балансът може да бъде нарушен поради промени в законодателството, непреодолима сила, погиване на обекта или опасност за националната сигурност. Договорът може да предвиди и други обстоятелства, при които балансът се нарушава. Страните могат да искат изменение на договора за възстановяване на баланса, ако е предвидено в клаузата за преразглеждане, като искането трябва да е мотивирано и да съдържа анализ на обстоятелствата.
Чл. 124
В срок от един месец след сключването на концесионния договор, концедентът е длъжен да публикува обявление за възложената концесия. Обявлението включва информация за концедента, прогнозна и действителна стойност на концесията, срок на концесията, условия за влизане в сила на договора, информация за концесионера, вида на проведената процедура и критериите за възлагане. След публикуването, длъжностното лице отваря партида в Националния концесионен регистър, където се публикуват обявлението и концесионния договор, с изключение на защитената и поверителна информация. Сроковете за откриване на партидата зависят от стойността на концесията.
Чл. 125
Концесионният договор става валиден от момента на подписването му от страните. Възможно е обаче влизането в сила да бъде условно, зависещо от изпълнението на специфични условия, определени в решението за откриване на процедурата или в действуващото законодателство, като тези условия трябва да бъдат изпълнени в определен срок.
Чл. 126
Концедентът предава обекта на концесията на концесионера в срок и при условия, определени в концесионния договор. Ако обектът се управлява от областен управител, предаването става с негово съдействие. След изтичането на концесията, концесионерът трябва да предаде обекта на концедента в експлоатационна годност, освен ако обектът е собственост на концесионера.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за концесиите предвижда, че всички индивидуални административни актове, свързани с изпълнението на концесионния договор, се издават на името на концесионера и по негово искане. При строителство, извършвано по концесионен договор, концесионерът има правото да строи в чужд имот, съгласно Закона за устройство на територията. Всички актове, свързани с устройствените планове, инвестиционните проекти, разрешенията и изпълнението на строителството, също се издават на името на концесионера.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за концесиите регламентира правата на концесионерите и подизпълнителите относно паричните вземания, произтичащи от концесионния договор. Вземащите се средства могат да бъдат прехвърляни, залагани и подлагани на принудително изпълнение, в съответствие с Гражданския процесуален кодекс. Освен това, концедентът е задължен да приема и обработва електронни фактури, при условие че те отговарят на специфичните изисквания за съдържание и стандарти, установени от Закона за данък върху добавената стойност и европейските директиви.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за концесиите задължава концесионера да води аналитично счетоводно отчитане за предоставяните услуги и други стопански дейности, свързани с концесионния договор. Освен това, годишният финансов отчет на концесионера трябва да бъде подложен на задължителен финансов одит от регистриран одитор, съгласно Закона за независимия финансов одит, с цел изразяване на сигурност относно устойчивостта на отчетите.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за концесиите урежда условията за изключване на концесионера и свързаните с него лица по време на изпълнение на концесионния договор. Концесионерът е длъжен да уведомява концедента за настъпили основания за изключване, да предприема мерки за отстраняване на последиците и да прекратява договорите с подизпълнители, когато е необходимо. Освен това, ако основание за изключване е настъпило за трето лице, концесионерът не може да използва неговите ресурси и трябва да представи доказателства за наличието на нови ресурси.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона за концесиите определя задълженията на концедента и концесионера при изпълнението на концесионния договор. Концедентът извършва мониторинг и контрол на изпълнението, като концесионерът е длъжен да изпраща отчети. Страните трябва да осигурят водене и съхраняване на документацията и защита на информацията. Концедентът осигурява публичност на информацията, освен за защитената, чувствителната и поверителната информация.
Чл. 132
Чл. 132 от Закона за концесиите предвижда, че определеното от концедента длъжностно лице трябва ежегодно да представя информация за изпълнението на концесионния договор в Националния концесионен регистър до 30 септември. На базата на тази информация концедентът изготвя годишен отчет за изпълнението на проектите и концесионните договори, който се внася за одобрение в Министерския съвет или общинския съвет.
Чл. 133
Чл. 133 от Закона за концесиите регламентира условията за сключване на договори за подизпълнение от концесионера. Концесионерът може да възлага изпълнението на определени дейности на избрано лице, което отговаря на условията за участие. Договорът за подизпълнение може да се сключи само с лица, които нямат основания за изключване. Концесионерът носи солидарна отговорност с подизпълнителя за изпълнението на възложените дейности.
Чл. 134
Концесионерът е задължен да предостави на концедента договора за подизпълнение и информация за подизпълнителя в срок от три работни дни след сключването на договора. Информацията включва име, данни за контакт, представители на подизпълнителя и декларация относно отсъствие на основания за изключване. Концесионерът трябва да уведомява концедента за всяка промяна в предоставената информация в същия срок. При неверни данни в декларацията, подизпълнителят носи наказателна отговорност.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за концесиите предвижда задължение за страната по концесионния договор да уведоми другата страна при възникване на опасност за националната сигурност, живота и здравето на гражданите, околната среда и обществения ред. Уведомлението трябва да бъде направено незабавно, ако страната е узнала за опасността. При констатация на обстоятелството от компетентен орган, той също уведомява концедента. Възникването на тези обстоятелства може да доведе до изменение или прекратяване на концесионния договор, в зависимост от основанията, посочени в чл. 137-139.
Чл. 136
Концесионният договор може да бъде изменян само в предвидените от закона случаи. Изменението не може да освобождава концесионера от поетия оперативен риск.
Чл. 137
Концесионният договор може да бъде изменен при определени условия, като наличие на клауза за преразглеждане, изменение под 10% от стойността на концесията или несъществена промяна. Повторно изменение под 10% се изчислява спрямо първоначалната стойност и предходните изменения. Клаузата за преразглеждане трябва да е ясна и недвусмислена. Съществени промени, които променят характера на концесията, водят до недействителност на изменението.
Чл. 138
Чл. 138 от Закона за концесиите предвижда условия за изменение на концесионния договор при непредвидени обстоятелства. Изменения могат да се правят, ако не променят цялостния характер на концесията, не увеличават първоначалната стойност с повече от 50% и не удължават срока с повече от една трета. Увеличението се изчислява спрямо първоначалната стойност без натрупване. Изменения, които не отговарят на тези условия, са недействителни. При концесии за услуги, изменения могат да се правят независимо от стойността, ако не променят цялостния характер на концесията.
Чл. 139
Концесионният договор може да бъде изменен, когато след подписването му възникне необходимост от допълнително строителство или услуги, които не са предвидени в договора и не могат да бъдат възложени на друг концесионер. Това е допустимо, ако съществуват икономически или технически причини, свързани с взаимозаменяемост или оперативна съвместимост, и ако възлагането на друг концесионер би довело до значителни затруднения или увеличаване на разходите за концедента. Допълнителните услуги или строителство не могат да увеличат стойността на концесията с над 50%. Изменението може да включва и удължаване на срока на концесията, при спазване на определени условия.
Чл. 140
Чл. 140 от Закона за концесиите предвижда, че стойността на концесията се актуализира в зависимост от клаузата за индексация в концесионния договор. Ако такава клауза не е предвидена, стойността се актуализира съобразно средната инфлация за последните 12 месеца. Средната инфлация се определя от Националния статистически институт, а информацията за индекса се съхранява в Националния концесионен регистър.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за концесиите предвижда, че изменението на концесионния договор се извършва с допълнително споразумение, след мотивирано предложение от една от страните. Концедентът трябва да получи одобрение от Министерския съвет или общинския съвет, преди да отправи или приеме предложение за изменение. В срок от 30 дни след сключването на споразумението, длъжностното лице публикува обявление за изменение на концесията. Обявлението трябва да съдържа минималното съдържание, определено в приложение № 9. При изменения, основани на чл. 138 или 139, за концесии над европейския праг, обявлението се попълва в електронен формуляр и се публикува по установените правила. За концесии под или над европейския праг обявлението се поддържа в Националния концесионен регистър и се публикува в
Чл. 142
Когато една от страните по концесионния договор твърди, че е възникнало основание за изменение на договора, но не може да се постигне съгласие, спорът се разрешава по реда на чл. 154, ал. 2 или 3. След като влезе в сила съдебното или арбитражното решение, страните трябва да подпишат допълнително споразумение за изменение на договора, в противен случай концесионният договор остава непроменен.
Чл. 143
Концесионерът уведомява концедента за предстоящо преобразуване с универсално правоприемство и предлага замяна на концесионера с правоприемник, прилагаща информация за условията на преобразуването и доказателства за отговаряне на изискванията. Концедентът одобрява замяната след проверка и издава решение в двумесечен срок. Ако правоприемникът не отговаря на изискванията, концедентът отказва замяната. При промяна на правната форма на концесионера уведомлението е достатъчно и изискванията за замяна не се прилагат.
Чл. 144
Концесионният договор автоматично се прекратява след изтичане на определения срок на концесията, без необходимост от допълнителни действия от страна на концедента или концесионера.
Чл. 145
Концесионният договор може да бъде прекратен от концедента без предизвестие преди изтичането на срока на концесията при определени условия, като съществени промени в договора, основания за изключване на концесионера, или установено нарушение на правото на Европейския съюз. Освен това, договорът може да бъде прекратен поради пълно погиване на обекта, прекратяване на дружеството-концесионер, обявяване в несъстоятелност или по съдебно решение. Уведомлението за прекратяване трябва да бъде направено в 10-дневен срок от узнаването на основанието.
Чл. 146
Концесионният договор може да бъде прекратен едностранно от концедента при следните обстоятелства: 1) опасност за националната сигурност и отбраната, живота и здравето на гражданите, околната среда и обществения ред; 2) установено нарушение от контролен орган, застрашаващо националната сигурност; 3) нарушение на международни ограничителни мерки; 4) непредставяне на уведомление за основание за изключване от концесионера; 5) преобразуване на концесионера без разрешение на концедента; 6) възлагане на концесия в определени случаи. Договорът може да бъде прекратен и по взаимно съгласие.
Чл. 147
Съгласно Чл. 147 от Закона за концесиите, ако една от страните не изпълни задълженията си по концесионния договор, другата страна може да прекрати договора. За целта е необходимо писмено предизвестие, в което да се посочи подходящ срок за изпълнение, като се предупреждава, че след изтичането на този срок договорът ще се счита за прекратен.
Чл. 148
Чл. 148 от Закона за концесиите регламентира условията за едностранно прекратяване на концесионния договор. Такова прекратяване се извършва с решение на концедента, след одобрение от Министерския съвет или общинския съвет. В определени случаи, когато се касае за чл. 146, ал. 1, т. 2 и 3, е необходимо предварително съгласуване с министъра на икономиката и индустрията и консултативния съвет. В решението концедентът трябва да определи последиците от прекратяването, съобразно условията на договора.
Чл. 149
Концесионният договор може да бъде прекратен, ако бъде обявен за недействителен с влязло в сила съдебно решение. Обявената недействителност важи от момента на сключването на договора, което означава, че от тази дата договорът се счита за невалиден и не произвежда правни последици.
Чл. 150
При прекратяване на концесионния договор, концесионерът няма право на обезщетение за не възстановени инвестиции след изтичането на срока на концесията. При предсрочно прекратяване по вина на концедента, концесионерът получава обезщетение за невъзстановените разходи и определена норма на възвръщаемост. При предсрочно прекратяване по вина на концесионера, концедентът дължи обезщетение за невъзстановените разходи, но не повече от пазарната стойност на инвестициите. В определени случаи, концедентът не дължи обезщетение. При определяне на обезщетенията се вземат предвид амортизационни отчисления и финансови активи.
Чл. 151
Когато концесионен договор бъде обявен за недействителен, страните трябва да си върнат всичко, което са получили. Концесионерът дължи на концедента приходите от предоставените услуги и стопански дейности, докато концедентът дължи на концесионера обезщетение за направените подобрения в обекта на концесията.
Чл. 152
При предсрочно прекратяване на концесионен договор, когато причината не е в отговорността на нито една от страните, последиците се уреждат по условията на договора. Ако прекратяването е в резултат на погиване на обекта на концесията, концесионерът може да получи част от застрахователното обезщетение, което съответства на невъзстановените инвестиционни разходи.
Чл. 153
След прекратяване на концесионния договор, концесионерът е задължен да предаде обекта на концесия на концедента, включително всички приращения и подобрения. Процесът на предаване се регистрира с протокол, подписан от комисия, назначена от концедента. В случай на отказ за предаване, комисията съставя констативен протокол, който служи за основание за изземване на обекта. Срокът за предаване е 30 дни след прекратяване на договора, след което обектът преминава в управление на съответните органи. Уведомление за приемането на обекта се изпраща и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 154
Член 154 от Закона за концесиите регламентира прилагането на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите за неуредените въпроси свързани с концесионния договор. Споровете по концесионния договор се решават от съда, освен ако страните не уговорят арбитраж при концесии над европейския праг.
Чл. 155
Чл. 155 от Закона за концесиите регламентира начина на постъпване и разходване на паричните средства от концесионни възнаграждения. Постъпленията от концесионни възнаграждения, неустойки и обезщетения се отчитат в бюджета на концедента. Част от тези постъпления може да бъде преведена на общините по местонахождение на обекта на концесията. Разходите за концесионна дейност се финансират чрез бюджетите на съответните разпоредители и Министерството на финансите, а отчетите за приходите и разходите се определят с наредба.
Чл. 156
Чл. 156 от Закона за концесиите урежда реда за обжалване на решения на концедента относно определянето на концесионер и решения на комисията за отстраняване на кандидати. Обжалването се извършва пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и включва проверки за законосъобразност на изискванията в обявленията и документацията. Действия, които пречат на достъпа до процедурата, също могат да бъдат обжалвани. Не могат да се обжалват самостоятелно решенията на концедента по издаване на решения, както и решения на Министерския съвет и общински съвет.
Чл. 157
Съгласно Чл. 157 от Закона за концесиите, жалба може да се подава в 10-дневен срок от публикуването на обявление за откриване на процедурата или поправка, от уведомяване за решение (с изключение на решението за отстраняване на участник), или от узнаване на действие/бездействие по чл. 156, ал. 3. Жалба могат да подават заинтересовани лица в зависимост от случая.
Чл. 158
Чл. 158 от Закона за концесиите описва процедурата за подаване на жалба до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно решения, действия или бездействия на концедента. Жалбата трябва да бъде на български език и да съдържа конкретни данни за жалбоподателя, концедента, процедурата и основанията за жалба. Към нея се прилагат копия от обжалваното решение, доказателства за спазване на сроковете, пълномощно (ако е необходимо), документ за платена такса и други доказателства. Ако жалбата не отговаря на изискванията, жалбоподателят получава уведомление за отстраняване на нередовностите в 5-дневен срок.
Чл. 159
Чл. 159 от Закона за концесиите определя условията, при които председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не образува производство по подадена жалба. Производството не се образува, ако жалбата е подадена след изтичането на срока, ако не са отстранени нередовности в определения срок, ако жалбата е оттеглена преди образуването на производството или ако актът не подлежи на обжалване. В тези случаи председателят връща жалбата с разпореждане, което може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок. Съдът се произнася по частната жалба в 14-дневен срок в закрито заседание с окончателно определение.
Чл. 160
В тридневен срок от получаване на жалба, председателят на КЗК образува производство, конституира страните и назначава член на КЗК за наблюдение на проучването. Концедентът, организирал процедурата, също е страна в производството. След уведомление за образуваното производство, концедентът трябва в тридневен срок да изпрати писмено становище и необходимата документация по жалбата.
Чл. 161
След образуването на производството по жалба, председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) назначава служители от администрацията на КЗК, които да извършат проучване по жалбата. Тези служители образуват т.нар. "работен екип". Член 161, алинея 2 е отменен с изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 17 от 2021 г.
Чл. 162
След получаване на жалба, концедентът или комисията имат право да преразгледат случая и да отстранят посоченото нарушение. Отстраняването трябва да бъде извършено в срок от 7 дни, освен ако жалбата е срещу решение, одобрявано от Министерския съвет или общински съвет, в който случай срокът е 14 дни. Актът за отстраняване на нарушението може да бъде обжалван, но правилата за обжалване по ал. 1 не се прилагат.
Чл. 163
Чл. 163 от Закона за концесиите указва, че за всички неуредени въпроси, свързани с процедурата по обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), се прилага редът, предвиден в глава десета на Административнопроцесуалния кодекс. Това означава, че всички аспекти на обжалването, които не са конкретно уредени в Закона за концесиите, ще следват правилата и процедурите, описани в административния кодекс.
Чл. 164
Чл. 164 регламентира спирането на процедурата за определяне на концесионер при подаване на жалба. По ал. 1, жалба срещу решение за определяне на концесионер спира процедурата до окончателното решаване на спора. По ал. 2, жалба срещу решение за прекратяване на процедурата също спира новата или повторната процедура. По ал. 3, жалба спира процедурата само при искане за спиране, освен в случаите по ал. 1 и 2.
Чл. 165
Чл. 165 от Закона за концесиите регламентира процедурата за искане на спиране на процедурата за определяне на концесионер. Искането трябва да се подаде едновременно с жалбата и да бъде мотивирано. Комисията за защита на конкуренцията разглежда искането в закрито заседание в срок от 7 дни, като взема предвид интересите, които могат да бъдат увредени. Определението на комисията може да бъде обжалвано в срок от 5 дни пред Върховния административен съд, но обжалването не спира производството по жалбата. Процедурата се спира до влизане в сила на определението или решението по жалбата.
Чл. 166
Чл. 166 от Закона за концесиите описва процедурата по обжалване на решения, свързани с определяне на концесионер или прекратяване на процедурата. Концедентът може да поиска предварително изпълнение на обжалваното решение, като искането се мотивира и подава в срок. Комисията за защита на конкуренцията разглежда искането в тридневен срок и може да допусне предварително изпълнение при определени условия, свързани с обществен интерес и безопасност. Не се допуска предварително изпълнение при икономически интереси, водещи до непропорционални последици. Определението на комисията може да бъде обжалвано в 5-дневен срок пред Върховния административен съд, който се произнася окончателно в 14-дневен срок. Частната жалба не спира производството по основната жалба, но спира предварителното изпълнение.
Чл. 167
Чл. 167 от Закона за концесиите указва, че за въпросите, които не са уредени относно обжалването на определенията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), се прилагат разпоредбите на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 168
Когато е подадена жалба срещу решение за определяне на концесионер и не е допуснато предварително изпълнение, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) проверява за наличието на висящи производства по същата процедура. Ако има такова, КЗК спира производството по жалбата до окончателното решаване на спора. След влизането в сила на решенията по висящите производства, производството по жалбата се възстановява. Тези правила важат и при жалби срещу решения за прекратяване на процедурата, включващи нова или повторна процедура за определяне на концесионер.
Чл. 169
Чл. 169 от Закона за концесиите предвижда, че проучването на преписката се извършва от работния екип и обхваща обстоятелствата по жалбата. Всички страни в производството, както и държавните органи и длъжностните лица, са задължени да оказват съдействие на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и на работния екип при изпълнение на техните задължения, предвидени в закона.
Чл. 170
След завършване на проучването, работният екип подготвя доклад за наблюдаващия член на КЗК, който включва фактически и правен анализ, както и предложение за заключение. Наблюдаващият уведомява председателя на КЗК, който насрочва открито заседание. Страните се уведомяват за заседанието с минимум три дни предварително и имат право да се запознаят с доказателствата до деня преди заседанието.
Чл. 171
Чл. 171 от Закона за концесиите регламентира начина на връчване на съобщения и призовки. Те се извършват по електронен път на определени адреси, като концедентът, жалбоподателят и останалите страни получават уведомления на посочените от тях адреси. Съобщенията се считат за връчени при постъпване в информационната система или при получаване на автоматично генерирано съобщение. При неизвестен адрес на жалбоподателя или страните, уведомлението се счита за извършено чрез публикация в публичния регистър на интернет страницата на КЗК.
Чл. 172
В производството пред КЗК се допускат устни и писмени доказателства, както и експертни становища. Комисията може да ползва публично достъпна информация. Разходите за експертни становища се поемат от страната, поискала експертизата, а при инициатива на КЗК - от жалбоподателя или концедента в зависимост от резултата. Доказателствата, които съдържат защитена, чувствителна или поверителна информация, не могат да бъдат разгласявани. Страните трябва да представят доказателствата си до деня преди заседанието.
Чл. 173
Чл. 173 от Закона за концесиите определя редовността на заседанията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която е налице при присъствие на минимум четирима членове. Член на КЗК не може да участва в производството, ако има интерес от резултата или съществуват съмнения в неговата безпристрастност. Заседанията започват с проверка на редовността на производството, след което страните могат да задават въпроси. Председателят предоставя възможност за становища, след което закрива заседанието.
Чл. 174
Комисията за защита на конкуренцията взема решения с явно гласуване и изисква мнозинство от 4 гласа. При по-малко от 7 присъстващи членове, решение може да бъде прието само с 4 гласа "за". Комисията разглежда жалби по концесии и се произнася в двумесечен срок за концесии над европейския праг и в едномесечен срок за концесии под европейския праг.
Чл. 175
Чл. 175 от Закона за концесиите определя процедурите, по които Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) взема решения в закрито заседание. КЗК може да остави жалба без уважение, да отмени незаконосъобразно решение, да установи незаконосъобразно бездействие и да върне преписката за продължаване на процедурата, или да обяви нищожността на решението. В случай на обжалване на решение за определяне на концесионер с предварително изпълнение, КЗК може да наложи санкции, без да отменя решението. Решението на КЗК трябва да бъде писмено и да съдържа необходимите данни, включително фактически и правни основания, мотиви и информация за обжалване.
Чл. 176
Чл. 176 от Закона за концесиите урежда отговорността за разноските, свързани с актовете на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). КЗК може да изменя или допълва актовете си относно разноските по искане на страните в срока за обжалване. Комисията уведомява насрещната страна за искането и предоставя срок от три дни за отговор. Определенията по искането се вземат в закрито заседание и могат да се обжалват.
Чл. 177
Комисията за защита на конкуренцията прекратява производството по жалба, когато: 1) жалбата е недопустима; 2) жалбоподателят е починал или юридическото лице е прекратено; 3) жалбата е оттеглена. Определението за прекратяване може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 5-дневен срок, като обжалването спира изпълнението на определението. Съдът се произнася в 14-дневен срок в закрито заседание и решението му е окончателно.
Чл. 178
Решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) може да бъде обжалвано пред тричленен състав на Върховния административен съд в срок от 14 дни след уведомяването на страните. Съдът се произнася по жалбата в срок от един месец, а решението му е окончателно. За неуредени въпроси относно производството по обжалване се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 178а
Член 178а от Закона за концесиите, приет с ДВ, бр. 25 от 2019 г., определя, че за производствата по тази глава пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд се дължат държавни такси и разноски, съгласно тарифа, одобрена от Министерския съвет. Таксите за касационно обжалване пред Върховния административен съд са равни на тези за жалби пред Комисията за защита на конкуренцията. Таксите за отмяна на влезли в сила съдебни актове и за частни жалби се определят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 179
Концесионният договор е недействителен, ако не е публикувано обявление за концесия (или предварителна информация) в зависимост от стойността на концесията, ако не е проведена процедура за определяне на концесионер, или ако не е включен в плана за действие. Иск за обявяване на недействителност може да предяви всяко заинтересовано лице в двумесечен срок от публикуването на обявлението за възложена концесия или от узнаването за него, но не по-късно от една година от сключването на договора.
Чл. 180
Чл. 180 от Закона за концесиите позволява на икономическите оператори, които имат интерес от провеждане на нова процедура за определяне на концесионер, да предявяват иск за обявяване на недействителност на допълнително споразумение за изменение на концесионен договор. Искът трябва да бъде предявен в двумесечен срок от публикуване на обявлението за изменение в Националния концесионен регистър или в двумесечен срок от узнаването, но не по-късно от една година от сключването на споразумението.
Чл. 181
Лицата, които обжалват решение, действие или бездействие по Закона за концесиите, имат право да предявят иск за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразно решение, действие или бездействие. Искът се предявява при условията и по реда на определени членове от Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 182
Чл. 182 от Закона за концесиите предвижда, че всяко заинтересовано лице, което е понесло вреди от действия или бездействия на концедент или на оправомощен орган, може да предяви иск за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините. Тази разпоредба осигурява правна защита на лицата, засегнати от неправомерни действия в процеса на определяне на концесионер.
Чл. 183
Когато концесионен договор е сключен след предварително изпълнение и се установи незаконосъобразност на решението за определяне на концесионер или е обявена нищожност на обжалваното решение, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) или Върховният административен съд налагат санкция на концедента в размер на 5% от стойността на концесията. В случаи на определени условия, санкция от 1% от стойността на концесията може да бъде наложена на концедента.
Чл. 184
Санкциите, свързани с нарушения при определяне на концесионер, се налагат и заплащат от бюджета на концедента. Това включва случаи, когато нарушенията са установени от комисия, назначена от концедента. Законът регулира и отстраняването на нарушения в процедурите за определяне на концесионер, особено в контекста на концесии над европейския праг и с трансграничен интерес, установени от Европейската комисия.
Чл. 185
Чл. 185 от Закона за концесиите определя процедурите, които трябва да се следват при уведомление от Европейската комисия за сериозно нарушение на правото на ЕС. Постоянното представителство на Република България уведомява съответните министерства и специализирани дирекции. Концедентът е длъжен да информира за наличието на жалба и да извърши проверка за нарушението. В зависимост от резултатите от проверката, концедентът може да отстрани нарушението, да прекрати процедурата или да я спре, след което уведомява специализираната дирекция с приложени доказателства.
Чл. 186
Чл. 186 от Закона за концесиите предвижда, че при нарушение, произтичащо от прилагането на нормативен акт, несъответстващ на правото на Европейския съюз, концедентът е длъжен да продължи процедурата и да сезира компетентния държавен орган в тридневен срок от получаване на уведомлението. След това, органът трябва да уведоми концедента и специализираната дирекция от АМС за мерките за корекция в 14-дневен срок.
Чл. 187
Чл. 187 от Закона за концесиите определя процедурата, която следва да се спази, когато Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) бъде сезирана по чл. 185, ал. 5, т. 3 КЗК. В тридневен срок от сезирането, КЗК образува производство и уведомява концедента и специализираната дирекция от АМС. В производството участват заинтересованите кандидати или участници. КЗК взема решение за наличие или отсъствие на незаконосъобразност, а при наличие на такава прилага решения по чл. 175, ал. 1, т. 2 - 4. Спирането на процедурата от концедента по чл. 185, ал. 5, т. 3 остава в сила до окончателното решаване на спора. КЗК и Върховният административен съд уведомяват концедента за всяко решение в тридневен срок.
Чл. 188
В срок до 21 дни след получаване на уведомление за нарушение, специализираната дирекция от АМС изпраща отговор до Европейската комисия. Отговорът трябва да потвърди, че нарушението е отстранено или да предостави информация за спиране или прекратяване на процедурата, както и информация за мерките за привеждане на нормативния акт в съответствие с правото на ЕС, ако нарушението е свързано с нормативен акт. Към отговора се прилагат съответните доказателства.
Чл. 189
Комисията за защита на конкуренцията и Върховният административен съд са задължени да изпращат своите решения и определения, свързани с производствата по глава, на специализираната дирекция от АМС в срок от 7 дни след тяхното обявяване.
Чл. 190
Член 190 от Закона за концесиите предвижда, че уведомленията, свързани с концесиите, както и приложената информация и документи, трябва да се изпращат по електронен път, като се използва електронен подпис, или по факс. Това правило е част от глава осма, която се отнася до Националния концесионен регистър.
Чл. 191
Чл. 191 от Закона за концесиите определя основните характеристики и функции на Националния концесионен регистър, който се поддържа от Министерския съвет. Регистърът включва данни за процедурите по концесии, информация за всички концесии, стратегически документи, нормативни актове и друга свързана информация. Базата данни е електронна и осигурява защита на данните, достъп за вписване от оправомощени лица и информация за датата и часа на вписване. Регистърът е публичен и достъпен онлайн.
Чл. 192
Националният концесионен регистър съдържа партиди с уникален идентификатор за различни видове концесии (държавни, общински и съвместни) и информация за всяка процедура по определяне на концесионер. Всяка партида включва данни като идентификатор, вид и наименование на концесията, документи за откриване на процедурата, решения и жалби, отчет за процедурата, а също така и информация за изпълнението на концесионния договор. Партидите се актуализират при всяка промяна, а процедурата приключва с публикуването на решение за определяне на концесионер или прекратяване на процедурата.
Чл. 193
Чл. 193 от Закона за концесиите регламентира откриването, приключването и управлението на Националния концесионен регистър. Процесите се извършват от длъжностни лица, определени от концедента, които имат достъп до регистъра чрез уникален идентификатор. Вписванията и публикуването на документи стават чрез електронни формуляри, а сроковете за вписване са определени от закона, с общ срок от 30 дни при липса на конкретен. Поддръжката на регистъра се осъществява от длъжностни лица в специализирана дирекция, назначени от министър-председателя.
Чл. 194
Член 194 от Закона за концесиите указва, че за неуредените въпроси свързани с вписването на данни и публикуването на документи в Националния концесионен регистър, както и за неговото поддържане, се прилага Законът за електронното управление. Тази разпоредба е част от глава девета, която се отнася до административнонаказателни разпоредби.
Чл. 195
Концедент, който не спазва принципите при възлагането на концесия, може да бъде глобен с 2% от стойността на концесията (до 50 000 лв.). Наказание се налага и при сключване на концесионен договор без процедура, освен в определени случаи. Допълнителни споразумения без основание за изменение също водят до глоба от 10 000 до 15 000 лв.
Чл. 196
Концедентът, който неправилно определя прогнозната стойност на концесия, подлежи на глоба от 5000 до 10 000 лв. Ако това нарушение е свързано с възлагане на концесия по облекчен ред, глобата е 2% от стойността на концесионния договор (с ДДС), или 2% от извършения разход при липса на писмен договор, но не повече от 20 000 лв.
Чл. 197
Член на комисия, който не подаде искане за освобождаване в определен случай, подлежи на наказание с глоба в размер от 1000 до 2500 лв. Освен ако деянието не е престъпление.
Чл. 198
Длъжностните лица имат задължения за откриване на партида, вписване на данни и публикуване на документи в Националния концесионен регистър. За неизпълнение на тези задължения в срок, те подлежат на глоба от 1000 до 2000 лв. При публикуване на неверни данни, глобата е от 2000 до 5000 лв., освен ако деянието е престъпление.
Чл. 199
Лицата, представляващи публичен съдружник в публично-частно дружество, което изпълнява концесионен договор, подлежат на глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., ако не упражнят блокиращата квота, определена в чл. 22, ал. 4 на Закона за концесиите. Тази глоба не се прилага, ако деянието е престъпление.
Чл. 200
Концедент, който не представи доклада на Агенцията за публичните предприятия и контрол или го представи без необходимия план-график, подлежи на глоба от 5000 лв. Тази санкция е предвидена в закона за концесиите, по-конкретно в чл. 200, изменен с ДВ, бр. 79 от 2019 г.
Чл. 200а
Чл. 200а от Закона за концесиите предвижда, че в случаите, описани в чл. 17, ал. 7, второто изречение, наказанията, предвидени в чл. 195, 196 и 200, се налагат на оправомощеното длъжностно лице или на оправомощения възлагащ орган или възложител.
Чл. 201
Актовете за установяване на нарушения по Закона за концесиите, констатирани от органи на Сметната палата, се съставят от оправомощени одитори в срок от 6 месеца от откритие на нарушителя, но не по-късно от 3 години от извършването на нарушението. Наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата или от оправомощени от него длъжностни лица.
Чл. 202
Актовете за установяване на нарушения по Закона за концесиите се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок от 6 месеца след откритие на нарушителя, но не по-късно от 3 години след извършване на нарушението. Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от упълномощени от него лица.
Чл. 203
Член 203 от Закона за концесиите указва, че установяването на нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 204, § 1-2; § 1, т. 1-30
Законът за концесиите регламентира условията и реда за предоставяне на концесии за строителство и услуги. Основните разпоредби включват налагане на глоби за неизпълнение на решения на Комисията за защита на конкуренцията, определяне на доминиращо влияние, електронни средства и услуги, както и специфични изисквания за концесии в области като отбраната и сигурността. Включени са и разпоредби относно обжалването на решения, правата и задълженията на концедентите и концесионерите, както и преходни и заключителни разпоредби за прилагане на закона. Законът отменя предходни закони за концесиите и публично-частно партньорство и въвежда нови правила за прозрачност и конкуренция при възлагането на концесии.
§1
Параграф §1 от Закона за концесиите определя ключови термини и понятия, свързани с концесионните процедури. Включва дефиниции за "доминиращо влияние", "електронен подпис", "електронна фактура", "заинтересован кандидат" и "заинтересован участник", както и за различни видове права и организации, свързани с концесиите. Освен това, термините "публично предприятие", "конфликт на интереси", "иновация" и "публичноправна организация" са подробно описани, за да се уточнят условията за участие в концесионни процедури и регулирането на отношенията между участниците.
§2
С законопроекта се въвеждат изискванията на три директиви на Европейския съюз, свързани с концесиите. Първата директива (2014/23/ЕС) касае възлагането на договори за концесия. Втората директива (89/665/ЕИО) се отнася до координирането на законовите и административни разпоредби за обжалване на обществени поръчки. Третата директива (2014/55/ЕС) е свързана с електронното фактуриране при обществени поръчки.
§3
С §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за концесиите се отменят два закона: 1. Законът за концесиите, обнародван в Държавен вестник, бр. 36 от 2006 г. с множество изменения до 2016 г.; 2. Законът за публично-частното партньорство, обнародван в Държавен вестник, бр. 45 от 2012 г. с изменения до 2017 г.
Параграф §4
Параграф §4 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за концесиите указва, че ако до влизането в сила на закона е прието решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия, то процедурата ще бъде завършена по стария ред. Освен това, ако е подадена жалба пред Комисията за защита на конкуренцията или пред Върховния административен съд, производството по жалбата ще продължи по досегашния ред.
§ 5
Сключените концесионни договори преди влизането в сила на закона запазват действието си и се изпълняват по условията, определени в тях. Измененията и прекратяването на тези договори подлежат на новите разпоредби на закона, като вместо одобрение от Министерския съвет, общинският съвет взема решение в качеството си на концедент. Последиците от прекратяването на договорите се уреждат по закона, приложим към датата на сключването им. Разпоредбите на закона важат и за подизпълнителите по тези договори.
§6
В срок до 6 месеца от влизането в сила на Закона за концесиите, Министерският съвет е задължен да приеме наредбите по чл. 35 и 44, както и да приведе Устройствения правилник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол в съответствие с новия закон. Един от параграфите е отменен с ДВ, бр. 25 от 2019 г., в сила от 26.03.2019 г.
Параграф §8
В срок до три месеца след одобряването на Националната стратегия за развитие на концесиите, Министерският съвет и общинските съвети трябва да одобрят план за действие за държавните концесии и план за действие за общинските концесии.
§9
В Закона за водите се извършват изменения, свързани с концесиите за добив на минерална вода. Заличават се определени текстове, изменят се членове и алинеи, като се уточняват задълженията на концесионерите и се променят условията за предоставяне на концесии. Установява се нова процедура за определяне на концесионер, която включва задължения за опазване на околната среда и осигуряване на обществено ползване. Въвеждат се нови правила за годишно концесионно възнаграждение и срок на концесията, който не може да надвишава 35 години. Отменят се стари членове и се създават нови, които уточняват условията за участие в процедури и задължения на концесионерите.
§11 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за концесиите
В Гражданския процесуален кодекс се правят две основни промени: 1. В чл. 73, ал. 4 се заменя фразата "една втора размера на таксата за опис" с "една втора нейния размер". 2. В чл. 365, т. 2 се заменя израза "концесионен договор или договор за публично-частно партньорство" с "и концесионен договор".
Параграф §12
Параграф 12 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за концесиите съдържа изменения в Закона за гражданското въздухоплаване. Основните изменения включват: 1. Замяна на термина "не са отдадени на концесия" с "не е възложена концесия" в чл. 16а, т. 9. 2. Изменение на чл. 43б, като се уточняват условията за концесии на гражданските летища за обществено ползване, включително правомощия на концедента и изисквания за участие в процедурите. 3. Изменение на чл. 43в за концесии на летища, собственост на общини. 4. Промени в чл. 120 и 122в относно правата и задълженията на концесионера, включително условия за събиране на летищни такси и финансиране на дейности по сигурността и безопасността на полетите.
§13
С измененията в Закона за данък върху добавената стойност, в чл. 3, ал. 5, т. 1, буква "м" се заменят думите "предоставянето на концесия за строителство, за услуга или за добив" с "възлагането на концесия за строителство, концесия за услуги, концесия за ползване и предоставянето на концесия за добив". Тази промяна уточнява термини, свързани с концесиите, без да променя основната им същност.
§14
С §14 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за концесиите се изменя чл. 7, ал. 2 от Закона за "Държавен вестник". Според новата редакция, обявленията, свързани с концесиите, ще се публикуват на интернет страницата на "Държавен вестник", вместо в печатното издание.
§ 15
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите включват изменения в Закона за държавната собственост, свързани с възлагането на концесии за имоти - държавна собственост. Основните промени включват създаването на нови членове и алинеи, които уточняват условията за възлагане на концесии, забрани за строителство и услуги при наем, както и изменения в процедурите за учредяване на дружества с държавно участие. Законодателството акцентира на необходимостта от спазване на правилата за концесии и обществените поръчки, като се въвеждат нови изисквания за участие и правомощия на министрите.
§16
В Закона за железопътния транспорт, в член 3, алинея 1, думата "получили" се заменя с "на които е възложена". Това изменение е част от измененията в закона, обнародвани в различни бр. на Държавен вестник от 2000 до 2016 г.
§ 17
В параграф 17 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за концесиите се извършва изменение в Закона за задълженията и договорите, като в член 136, точка 2 думата "плащания" се заменя с "възнаграждения". Това изменение е част от актуализацията на закона и цели да уточни терминологията, свързана с възнагражденията по договори.
§18
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите се правят изменения в Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. В чл. 3 се изменят и заличават определени точки, свързани с участието в процедури за концесии и добив на подземни богатства. В чл. 5, ал. 1 също се правят изменения, включително в условията за отстраняване на кандидати от процедури за концесии.
§19
В преходните и заключителни разпоредби към Закона за концесиите се правят редица изменения в Закона за културното наследство. Отменят се определени точки и се изменят членове, свързани с правомощията на концедента, условията за възлагане на концесии за недвижими културни ценности, както и режимите за опазване на културните ценности. Въвеждат се нови разпоредби относно строителството на техническа инфраструктура и условията за извършване на строителство върху концесионната територия. Определят се също така сроковете на концесиите и условията за тяхното изменение.
§20
В Закона за лечебните растения се извършват изменения в чл. 3 и чл. 8. В чл. 3 изразът "уреждат съгласно изискванията" се заменя с "възлагат на концесия за ползване при условията и по реда". В чл. 8 изразът "договора за концесия" се заменя с "концесионния договор", а "особеното право" се заменя с "правото".
§21
В Закона за местните данъци и такси се въвеждат промени в чл. 9а. В ал. 3 се добавя уточнение, че определени местни такси могат да не се събират по предвидения ред, ако с решение на общинския съвет е указано друго. Създава се нова ал. 6, която позволява на общинския съвет да определи местни такси, които да се събират от концесионер, предоставящ услуги, за които се заплащат тези такси. Решението на съвета ще уточнява и правото на концесионера да задържи част или целия размер на събраните такси.
§ 22
В §22 от Преходните и Заключителните разпоредби към Закона за концесиите се извършва изменение в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Конкретно, в чл. 3, ал. 2, т. 14 се добавят "министри и кметове на общини" като лица, които са задължени да спазват мерките при сключване на концесионни договори.
§23
В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се правят изменения в няколко члена, свързани с предоставянето и възлагането на концесии. Основните промени включват замяна на термини, уточняване на условията за откриване на процедури за концесии, както и разясняване на правомощията на концедента. Например, в чл. 52, ал. 1 термините "предоставяне на особено право" се заменят с "възлагане на концесия". Освен това, в чл. 117в се уточняват условията за предоставяне на пристанищни услуги и правомощията на министъра на транспорта относно концесиите.
§24
В Закона за насърчаване на инвестициите се извършват изменения, включващи заличаване на термина "публично-частно партньорство" от чл. 2, т. 7 и чл. 22е, ал. 2, т. 3. В чл. 13а, т. 2 думите "добив на природни богатства" се заменят с "концесия за ползване".
§ 25
В Закона за обществените поръчки се добавят нови точки в чл. 13, ал. 1. В т. 8а се уточняват услуги, предоставяни на Българската народна банка, свързани с обмен на финансови съобщения, осигуряване на достъп до финансова информация и производство на български монети. В т. 19 се включват договори за охрана и противопожарна дейност, сключвани от служители на Министерството на вътрешните работи. Освен това, в допълнителните разпоредби се уточнява, че концесиите могат да се отнасят и до Закона за подземните богатства.
Параграф §26
Параграф §26 внася изменения и допълнения в Закона за общинската собственост, включително заличаване на текстове, свързани с публично-частното партньорство, и въвеждане на нови разпоредби относно общинските концесии. Променят се алинеи в чл. 8, 9, 51а, 51б и 54, като се уточняват условията за участие на общините в търговски дружества и правата им при вземане на решения. Отменят се определени алинеи и точки, свързани с публично-частното партньорство.
§27
В Закона за общинския дълг, в чл. 4, т. 5, терминът "публично-частно партньорство" се заменя с "концесии за строителство или концесии за услуги с плащания от концедента". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за концесиите.
§28
В §28 от Закона за концесиите се извършва изменение в Закона за опазване на земеделските земи, като в чл. 17а, ал. 3 се заменят думите "на предоставена концесия с решение на Министерския съвет" с "изпълнение на концесионен договор". Това изменение актуализира терминологията, свързана с концесионните отношения, и уточнява правния контекст на предоставянето на концесии.
§ 29
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за концесиите се предвиждат изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Основните изменения включват: нова формулировка на Чл. 5, който урежда подготовката и сключването на приватизационни сделки, разширяване на функциите на Агенцията за приватизация, изменения в правомощията на Агенцията относно исковете, и уточнения за неустойки и вземания. Също така, се отменят определени членове от закона и се уточнява, че при възлагане на услуги по чл. 5 не се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки.
§30
В Закона за подземните богатства се въвеждат изменения, които включват заличаване на определени изрази, създаване на нови алинеи и изменения в разпределението на приходите от концесионни плащания. Например, за всяка предоставена концесия ще се открива партида в Националния концесионен регистър, а приходите от концесионни плащания ще постъпват в бюджета на Министерството на енергетиката. Освен това, разходите за концесионна дейност ще се финансират чрез бюджета на Министерството на енергетиката и Министерството на финансите.
§31 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за концесиите
Параграф §31 от Закона за концесиите предвижда изменения в Закона за пътищата, включващи замяна на термини, отмяна на текстове и добавяне на нови разпоредби. Основните промени са: замяна на "предоставя" с "възлага" в чл. 11, ал. 1; актуализация на документацията за участие; заличаване на термини в чл. 19; добавяне на ново задължение за министъра на регионалното развитие относно концесиите за републиканските пътища; и изменения в задълженията на различни ведомства по отношение на концесионните договори.
§32
В Закона за Сметната палата, в член 6, алинея 2, точка 8 е направена промяна, която включва приватизирането на държавно и общинско имущество, както и предоставянето на публични средства и активи на лица извън публичния сектор, в контекста на изпълнението на концесионни договори.
§33
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите, в Закона за туризма се правят изменения в чл. 6. Премахва се частта, която касае публично-частно партньорство, а също така се изменя точка 35, която определя правомощията на концедента за концесиите на морски плажове, включително организиране и осъществяване на дейността по предоставяне под наем на морските плажове, които не са възложени на концесия.
Параграф §34
В преходните и заключителни разпоредби към Закона за концесиите, с влизане в сила от 01.01.2019 г., се извършват изменения в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Основните промени включват: 1) Условията за управление на морските плажове и предоставяне на плажни услуги; 2) Концесията за морски плаж обхваща управление и поддръжка на плажовете с максимална широчина на акваторията от 200 м и срок до 20 години; 3) Концесионерът е задължен да осигурява водноспасяване и санитарно-хигиенно поддържане; 4) Възможност за отдаване на плажовете под наем за срок до 5 години; 5) Изменения в правомощията на министъра на туризма относно концесионните процедури; 6) Забрана за концесии върху защитени територии и плажове за природосъобразен туризъм; 7) Структурни изменения в разпоредбите относно плащанията и финансирането на концесионните дейности.
§35
В Закона за устройство на територията се въвеждат изменения, които включват: 1) В чл. 131, ал. 1 се добавят концесионерите сред субектите, а се заличава споменаването на лицата, на които е предоставена концесия. 2) В чл. 134, ал. 2, т. 6 се добавя уточнението за концесионерите. 3) Отменя се чл. 161, ал. 3. 4) Отменя се чл. 232, ал. 7.
§ 36
В Закона за физическото възпитание и спорта се правят изменения, свързани с възлагането на концесии. В член 4 и член 4а се добавя, че концесиите могат да се възлагат. Отменя се член 50б. Член 50в се изменя, като се уточнява, че министърът на младежта и спорта и кметовете на общини могат да възлагат концесии за спортни обекти и обекти за социален туризъм, след положително становище от министъра. Концесионерът е задължен да осигурява обществен достъп до обектите за спорт и туризъм. Отменя се и т. 29 от допълнителната разпоредба.
§37
В Кодекса на труда се правят изменения в чл. 123а, свързани с запазването на трудовото правоотношение при отдаване на предприятието или част от него под наем или аренда, както и при възлагане на концесия. Заглавието на чл. 123а се изменя, за да отрази тези промени. Алинея 1 уточнява, че трудовото правоотношение не се прекратява при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието под наем или аренда, както и при възлагане на концесия, когато дейностите са свързани с характера на работата по трудовия договор. В алинея 4 думата "концесия" се заменя с "на концесионния договор".
§38
В чл. 36, ал. 2, т. 3 на Закона за опазване на околната среда думата "предоставяне" е заменена с "възлагане". Това изменение е част от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за концесиите.
§39
Параграф §39 изменя Закона за Българската банка за развитие, като в чл. 4, ал. 2 се добавя уточнение относно включването на дейности, свързани с концесиите, посочени в чл. 39, ал. 2, т. 4 и 5 от Закона за концесиите.
Чл. 75
Съгласно §40 от Закона за концесиите, в Закона за защитените територии се добавя чл. 75, който предвижда, че при концесия за защитена територия, която е изключителна държавна собственост, 50% от концесионните възнаграждения се превеждат на бюджета на общината, където се намира концесионната територия. В случай, че територията е разположена на територията на повече от една община, сумата се разпределя пропорционално на площите на концесионната територия.
§41
Законът за концесиите влиза в сила в срок от един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове и параграфи. Член 45, ал. 5 влиза в сила след 12 месеца, докато член 191, ал. 2-5, чл. 192 и 193 влизат в сила на 31 януари 2021 г. Параграф 34 влиза в сила от 1 януари 2019 г. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 16 ноември 2017 г.
§42
Законът за концесиите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключения за определени членове и параграфи, които влизат в сила на конкретни дати. Член 222, ал. 1-3 влиза в сила от 3 септември 2019 г., параграф 13, т. 12, буква "а" от 1 януари 2018 г., буква "б" от 21 ноември 2017 г., а параграф 17, т. 37 и т. 39 от 1 януари 2020 г.
§20
Параграф §20 предвижда, че за процедури, за които към момента на влизането в сила на Закона за концесиите е издадено решение на концедента по чл. 71, ал. 1, но не са подадени заявления или предварителни оферти, ще се прилагат разпоредбите на новия закон.
§ 22
Законът за концесиите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 19, т. 3, който влиза в сила от 30 януари 2019 г. Допълнението към Закона за концесиите е обнародвано в ДВ, бр. 60 от 2019 г. и влиза в сила от 30 юли 2019 г.
§2
Параграф §2 урежда преходните разпоредби относно концесиите за морски плаж. Дейностите, започнати преди 1 януари 2019 г. по отмененото законодателство, ще се довършват по старите правила. Сключените договори запазват действието си и ще се изпълняват по условията, записани в тях. Правилата относно измененията, прекратяването и срока на концесионните договори от новото законодателство ще важат и за старите договори.
§ 7
Законът за концесиите влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на параграф 2, алинея 1 и 2, които влизат в сила от 1 януари 2019 г. Допълнителни разпоредби са включени в Закона за публичните предприятия, обнародван в 'Държавен вестник', брой 79 от 2019 г.
§14 от Закона за концесиите
В §14 от Закона за концесиите, обнародван през 2017 г., се предвижда замяна на наименованията на "Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК)" с "Агенцията за публичните предприятия и контрол". Тази промяна е част от измененията в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 17 от 2021 г.
§ 76
Възлагането на концесиите, за които е издадено решение за откриване на процедура преди влизането в сила на закона, ще продължи по досегашния ред. Концесионните договори, сключени след проведената процедура, ще се изпълняват според договорените условия в тях.
§ 77
Съгласно параграф §77 от Закона за концесиите, всички концесионни договори, сключени преди влизането в сила на закона, запазват действието си и ще се изпълняват в съответствие с условията, договорени в тях. Тази разпоредба осигурява правна сигурност за страните по вече сключените договори.
§2
Възложените концесии за дейности в стратегически обекти, свързани с нефт и нефтопродукти, произвеждани от суров нефт с произход Русия, се прекратяват в срок от една седмица след влизането в сила на новия закон. Министерството на транспорта и съобщенията поема оперативното управление на съоръженията в срок от две седмици след отнемането на концесията. Държавата ще продължи да осъществява дейностите по концесионния договор и ще събира такси за достъп, определени от Министерския съвет.
§3 от Закона за концесиите
Законът за концесиите влиза в сила от 5 февруари 2023 г. Параграфи 1 и 2 са отменени с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 67 от 2023 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 84 от 2023 г. и влизат в сила от 6 октомври 2023 г.
§ 79
Законът за концесиите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Приложение № 1 определя класовете строителни и монтажни работи, включително подготовка на строителната площадка, строителни и монтажни работи на сгради, хидротехнически съоръжения и завършителни работи. Приложение № 2 описва секторни дейности, свързани с газ и топлинна енергия, електрическа енергия и транспортни услуги. Приложение № 4 изброява концесии, за които не се прилага законът, включително концесии в областта на отбраната и сигурността, и концесии, свързани с международни споразумения. Приложенията предоставят информация относно минималното съдържание на обявления за концесии и предизвестия.
