НАРЕДБА ЗА ТАКСИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЛЕТИЩАТА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ И ЗА АЕРОНАВИГАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя размерите на таксите за използване на летища за обществено ползване и аеронавигационно обслужване в България, както и реда и случаите на тяхното събиране. Таксите за летища с годишен трафик над 5 милиона пътници се определят от летищния оператор или главния директор на ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация". Ползвателите на летището имат право да обжалват решенията на летищния оператор, като е необходимо упълномощаване на лица за участие в процедурата по обжалване.
Чл. 1а
Летищният оператор на летища с годишен трафик над 5 милиона пътници или на летище с най-голям брой пътнически превози в България е задължен да превежда всеки месец събраните средства от летищни такси на независим надзорен орган. Преводът трябва да се извърши в срок до 5 дни след изтичането на срока за плащане по издадена фактура.
Чл. 2
Физически и юридически лица, наречени "превозвачи", които използват въздушното пространство и летищата за обществено ползване, са задължени да декларират данни за своите въздухоплавателни средства пред съответните органи. Тези данни включват тип, модификация, регистрационни знаци, максимално излетно тегло и шумови характеристики. Декларацията трябва да включва и информация за контакт и упълномощено лице за плащане. Данните се предоставят при съгласуване на разписания и при изменения в срок от 10 дни. При непредоставяне на данни, таксите се изчисляват на базата на максималното излетно тегло на най-тежката категория от съответния тип въздухоплавателно средство.
Чл. 3
Наредбата определя таксите, които се събират на летищата за обществено ползване в България. Таксите включват: кацане на въздухоплавателни средства, паркиране, такси за пътници, ползване на пътнически ръкав, сигурност и шум (екологична). За аеронавигационно обслужване се събират такси за радионавигационни средства и пътни такси за прелитане в българското въздушно пространство. Таксите по ал. 1 се заплащат от превозвача или собственика на въздухоплавателното средство, а таксите по ал. 2 от оператора на въздухоплавателното средство. При неизвестна самоличност на оператора, собственикът се счита за оператор.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредбата за таксите за използване на летищата в България предвижда освобождаване от заплащане на такси за определени въздухоплавателни средства. Освобождаването важи за: 1. Полети за търсене и спасяване; 2. Полети с хуманитарни цели; 3. Държавни полети; 5. Въздухоплавателни средства, подложени на бедствие или незаконна намеса; 7. Полети за облитане на аеронавигационни съоръжения; 8. Въздухоплавателни средства, върнати поради технически причини или неблагоприятни метеорологични условия; 9. В особени случаи, определени от Министерския съвет.
Чл. 5
Наредбата регламентира издаването на фактури за дължимите такси, свързани с използването на летища за обществено ползване и аеронавигационно обслужване. Таксите по чл. 3, ал. 1 и 2 се фактурират, с 30-дневен срок за плащане. Фактурите се издават от различни органи в зависимост от типа на таксите и условията на концесия. За нерегулярни полети таксите се заплащат преди излитането. Съществуват и специални условия за плащане, свързани с извънредни положения.
Чл. 6
Чл. 6 от наредбата определя сроковете за рекламация на фактури, свързани с дължими такси за въздухоплавателни средства. Сроковете са 30 дни за средства с максимално излетно тегло под 2,0 т и 60 дни за средства с тегло 2,0 т или повече. Рекламации, подадени след изтичането на тези срокове, не се разглеждат. Те трябва да се предявяват пред издателя на фактурата. Рекламации на отделни полети не освобождават от задължението за плащане, но при уважаване на рекламацията, сумите се приспадат от следващи плащания.
Чл. 7
Чл. 7 регламентира условията за събиране на таксите при просрочие на плащанията. При неспазване на сроковете за плащане таксите се събират с дължимата законна лихва за всеки просрочен ден. За въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло под 2,0 т, лихвата е 13,26% годишно. При закъснения в плащането, дълговете се погасяват по реда на таксите и лихвите. Платците са задължени да извършват плащанията по банков път, а при разсрочване на таксите се начислява съответната лихва.
Чл. 8
Превозвачите, които са български физически и юридически лица, заплащат таксите в левове по централния курс на БНБ за деня на плащане. Превозвачите, които не са български, заплащат таксите в конвертируема валута, когато ползват български въздухоплавателни средства. Таксите се заплащат по специфичен начин в зависимост от вида на фактурите и известията, като за определени случаи се прилага Споразумението с Евроконтрол.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредбата указва, че при съвместно провеждане на полети от двама или повече превозвачи, таксите за летищата се заплащат от въздушния превозвач или авиационния оператор, който е заявил полета. Това включва и чартърни полети.
Чл. 10
Наредбата регламентира таксите, които превозвачите дължат за всяко кацане на летища в България. Таксата се изчислява на база максималното излетно тегло на въздухоплавателното средство и включва разходи за поддръжка на летателното поле, аварийно-спасителни услуги, управление на движението и административни разходи. Задължението за заплащане възниква при допиране на самолета до земята и се закръглява нагоре на цял тон.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата определя размера на таксата за кацане на летищата в България, която се регулира от приложения № 1, 2, 3 и 4. Таксата не се събира за полети, свързани с проверка на техническата годност или оказване на спешна медицинска помощ. Размерът на таксата се увеличава с 25% при кацане в събота, неделя и официални празници, както и за полети между 22:00 и 6:00 часа. Също така, 10% увеличение важи за кацане в пикови часове. За тренировъчни полети се заплаща еднократна такса, равна на таксата за вътрешен полет. За летища с годишен трафик над 5 милиона пътници се прилага специфична методика за определяне на таксата, без да важат условията от ал. 3.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредбата определя, че превозвачите са задължени да заплащат такса паркинг, която включва разходите за осигуряване на съоръжения за престоя на въздухоплавателните средства и използването на различни видове местостоянки. Летищната администрация има правото да отказва паркинг при липса на площи или възможности за осигуряване на безопасността, като уведомява превозвача и Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Превозвачът, на когото е отказано базиране, е длъжен да премести средствата си на друго летище в срок от 24 часа.
Чл. 13
Таксата за паркинг не се събира при задържане на излитането поради безопасност, форсмажорни обстоятелства или спешна медицинска помощ. Размерът на таксите за паркинг се определя съгласно приложенията, а за летища с годишен трафик над 5 милиона пътници, таксата се изчислява по специфична методика.
Чл. 14
Чл. 14 от наредбата урежда условията за заплащане на таксата за паркинг при базиране на въздухоплавателни средства. Таксата се дължи от превозвачите при наличие на писмено съгласие с летищната администрация. Летищната администрация може да даде съгласие за базиране само след получаване на предварително писмено съгласие от Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация'. Съгласието и неговите изменения се регистрират в същата дирекция, а в него се определят типът и регистрационният знак на въздухоплавателното средство, както и периодът за базиране. Разпоредбите не се прилагат за летища с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници.
Чл. 14а
Чл. 14а от наредбата регламентира таксите, които превозвачите заплащат за ползване на пътнически ръкав на летищата. Таксата включва разходи за ползване на съоръжението, система за позициониране на въздухоплавателно средство, фиксирано наземно електрозахранване и прекондициониран въздух. Таксата се начислява на базата на общото време на ползване при пристигане и преди заминаване, като времето без ползване не се таксува. При престой без ползване на ръкав се заплаща само такса за паркинг. Таксата на летища с годишен трафик над 5 милиона пътници се определя по специална методика.
Чл. 15
Превозвачите дължат такса за всеки пътник, който започва пътуване от летищата в България. Таксата включва ползването на чакални, специални съоръжения за безопасност, квалифициран персонал, услуги като поща и магазини, административни разходи и информация за полетите. За летища с годишен трафик над 5 милиона пътници таксата се определя по специална методика. При пренасочване на полети, таксата се заплаща на летището на излитане, независимо от регистрацията на пътниците.
Чл. 16
Таксата за обслужване на пътници не се събира в определени случаи: за деца до 2 години, за транзитни пътници и за тези, пътуващи с въздухоплавателни средства по чл. 4. Размерът на таксата за обслужване на пътници, която плаща превозвачът, е посочен в приложения № 2, 3 и 4. Въведена е и такса за сигурност, която влиза в сила от 30.11.2012 г.
Чл. 16а
Чл. 16а от наредбата определя таксата за сигурност, която превозвачите заплащат. Тази такса обхваща разходи за осигуряване и контрол на пропускателния режим, патрулиране и наблюдение, поддръжка на оборудване за проверка на багажи и пътници, защита на въздухоплавателни средства и регистриран багаж, видеонаблюдение, поддръжка на периметрови пътища и огради, обучение и сертификация на персонал, както и административни разходи. За летища с годишен трафик над 5 милиона пътници таксата се определя по специфична методика. Раздел IV "б" въвежда и такса за шум (екологична).
Чл. 16б
Чл. 16б регламентира летищната такса за шум, която има за цел да покрие разходите за ограничаване на вредните въздействия върху околната среда, свързани с авиационния шум и емисиите. Таксата се определя на база максималното излетно тегло и шумовите характеристики на самолета. Превозвачите заплащат такса, която включва разходи за мониторинг на шума, мерки за намаляване на вредите, стратегически шумови карти и планове, намаляване на емисиите и административни разходи. За летища с трафик над 5 милиона пътници, таксата се определя по специфична методика.
Чл. 17
Превозвачите са задължени да заплащат пътна такса за аеронавигационно обслужване при прелитане на въздухоплавателни средства над територията на България, в съответствие с международни договори, както и такса за аеронавигационно обслужване в зоната на летищата в страната.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба за таксите за използване на летищата определя пътната такса за аеронавигационно обслужване при прелитане, която включва осигуряване на аеронавигационни средства, управление на полетите, метеорологична информация и административни разходи. Размерът на таксата (R1) се изчислява по формулата R1 = t1 x n1, където t1 е осреднената таксова единица, а n1 е броят на обслужените единици. Осреднената базова таксова единица е 30,85 евро. Броят на обслужените единици (n1) се определя по формулата n1 = d x p, където d е променливата за разстояние, а p е теглото на въздухоплавателното средство. Разстоянието (d) се изчислява на база ортодромическото разстояние между летището на излитане и летището на кацане. За полети по кръга се прилагат специфични правила за определяне на разстоянието.
Чл. 19
Наредбата определя таксите за аеронавигационно обслужване на въздухоплавателните средства в зоните на летищата. Таксата включва разходи за радионавигационни средства, метеорологична информация, управление на полетите и административни разходи. Размерът на таксата се изчислява по формула, свързваща осреднена таксова единица с теглото на въздухоплавателното средство. Специфични такси са установени за летище София и други летища в страната, като за вътрешни полети таксата е 10% от общата такса.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредбата определя начина на изчисление на променливата за тегло (p) на въздухоплавателните средства. За максималното излетно тегло (w), формулите са: 1) p = SQRT(w/50) и 2) p = (w/50)^0.7. Когато теглото не е известно, се взема най-тежкото съществуващо средство от типа. При наличие на различни модели на един и същ тип, се осреднява теглото на всички средства. Изчисленията се извършват с точност до стотни.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредбата определя случаите, в които полетите са освободени от такси. Освобождаването важи за: полети по визуални правила, полети за официални мисии на монарси и държавни глави, полети за търсене и спасяване, военни полети, полети за проверка на навигационно оборудване, хуманитарни полети и митнически и полицейски полети. Допълнително, полети с въздухоплавателни средства под 2.0 т също са освободени от такси.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата определя начина на изчисление на националните таксови единици (t1 и t2) за аеронавигационни такси. Включени са разходите по събиране на таксите от Евроконтрол. Административните разходи, които националният надзорен орган възстановява чрез таксите, се основават на прогнозирани разходи за изчисляването на таксовите единици за съответната календарна година.
Чл. 23 и § 1-10
Наредбата определя таксите за използване на летищата в България, включително такси за кацане, паркиране, пътници, ползване на пътнически ръкави, сигурност и шум. Таксите не включват ДДС. Летищната администрация може да задържа излитането на въздухоплавателни средства при неплатени такси. Разходите за аеронавигационно обслужване и летищни услуги са разходноориентирани. Наредбата предвижда и различни отстъпки за нови маршрути и увеличен трафик.
§1
Наредбата определя основни термини, свързани с въздухоплаването, включително понятия като "въздухоплавателно средство", "вътрешен полет", "държавен полет", "летище" и "летищна администрация". Освен това, наредбата обяснява различни видове полети и такси, свързани с аеронавигационно обслужване, сигурност и инфраструктура на летищата. Включени са и нови термини, свързани с стоянките на въздухоплавателни средства и техните характеристики.
§2
Летищната администрация може да задържа излитането на въздухоплавателни средства до уреждане на дължимите такси и лихви, освен в случаите на редовни превози. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" също има право да разпорежда задържане на излитането в законово предвидените случаи.
§2а
Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" има право да откаже аеронавигационно обслужване на авиационни оператори или собственици на въздухоплавателни средства при неплатени дългове за такси. При отказът, предприятието уведомява Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и длъжниците.
§3
Разходите за аварийно-спасителна и противопожарна дейност се поемат от превозвача, като сумата се определя чрез калкулация, изготвена от летищната администрация в името на Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация'.
§5
Параграф §5 определя, че до 1 март 1999 г. таксата за обслужване на пътници ще бъде събирана в размерите, посочени в чл. 10, ал. 2 от предходната Наредба № 1312 на министъра на транспорта и министъра на финансите от 1991 г. Тази наредба регламентира условията и таксите за използване на гражданските летища и аеронавигационно обслужване в България.
§9
Параграф §9 от Наредбата позволява на министъра на транспорта и ръководителя на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" да издават инструкции и указания за прилагането на наредбата. Този параграф е бил допълнен и изменян в различни години, с последна промяна, влязла в сила от 01.12.2005 г.
§10
Параграф 10 от Наредбата урежда правоотношенията по начисляването на такса паркинг за летища с годишен трафик над 5 милиона пътници или от летищния оператор с най-много пътнически превози в България, считано от 30 ноември 2012 г. Тези отношения ще се регулират по реда на чл. 14, ал. 1, 2, 3 и 4 до влизането в сила на първото решение по чл. 122к, ал. 1 от Закона за гражданската въздухоплавателна дейност.
§3
В преходните разпоредби на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и аеронавигационно обслужване в България, се предвижда замяна на наименованията на две институции: "Главна дирекция 'Ръководство на въздушното движение'" с "Държавно предприятие 'Ръководство на въздушното движение'" и "Гражданска въздухоплавателна администрация" с "Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация'". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 183 от 6 юли 2001 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, което е обнародвано в Държавен вестник, брой 62 от 2001 г. и влиза в сила от 13.07.2001 г.
§4; Заключителни разпоредби към Постановление № 20
Параграф §4 уточнява, че наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 20 от 4 февруари 2005 г., което изменя наредбата, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г. Обнародването на изменението е в "Държавен вестник", брой 15 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.
§3 и Заключителни разпоредби към Постановление № 250
Параграф §3 от наредбата постановява, че тя влиза в сила от 1 януари 2005 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 250 от 25 ноември 2005 г., което приема Устройствения правилник на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, обнародвано в Държавен вестник, брой 96 от 2005 г., и влиза в сила от 1 декември 2005 г.
§ 77
Наредбата влиза в сила от 1 декември 2005 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от датата на присъединяване на България към ЕС. Заключителните разпоредби към Постановление № 47 от 7 март 2006 г. изменят наредбата и влизат в сила от 1 януари 2006 г.
§4
Параграф §4 от Наредбата влиза в сила на 1 януари 2006 г. Преходните и заключителни разпоредби, свързани с Постановление № 356 от 22 декември 2006 г. за изменение и допълнение на наредбата, са обнародвани в Държавен вестник, брой 1 от 2007 г. и влизат в сила от 22.12.2006 г.
§9
Параграф §9 от Наредбата влиза в сила на 22 декември 2006 г., с изключение на разпоредбите на § 6 и § 8, т. 1 и 2, които влизат в сила три месеца след обнародването в "Държавен вестник". Заключителни разпоредби относно Постановление № 49 от 5 март 2007 г. за изменение и допълнение на наредбата, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г., са обнародвани в ДВ, бр. 25 от 2007 г. и изменени в ДВ, бр. 92 от 2008 г.
§ 11 и Заключителни разпоредби към Постановление № 58
Параграф §11 от Наредбата е отменен в частта, касаеща влизането в сила на § 3, т. 1 от 1 януари 2007 г. Също така, § 6, т. 2 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а § 7, т. 3 и 4 - от 3 септември 2007 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 58 от 21 март 2008 г. касаят изменения на Наредбата, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г. и влизат в сила от 1 януари 2008 г.
§3 и Заключителни разпоредби към Постановление № 56
Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване влиза в сила от 1 януари 2008 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения, направени с Постановление № 56 от 6 април 2010 г., което е в сила от 13 април 2010 г. и е обнародвано в Държавен вестник, брой 28 от 2010 г.
§5
Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 1 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2010 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 50 от 7 март 2011 г. изменят наредбата, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г., и влизат в сила от 1 януари 2011 г.
§ 3 и Заключителни разпоредби към Постановление № 369
Параграф 3 от Наредбата за таксите за използване на летищата влиза в сила от 1 януари 2011 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 369 от 29 декември 2011 г. касаят изменение и допълнение на същата наредба, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г. Измененията влизат в сила от 1 януари 2012 г.
§6 и Преходни и Заключителни разпоредби към Постановление № 296
Параграф §6 от Наредбата постановява, че тя влиза в сила от 1 януари 2012 г. Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 296 от 22 ноември 2012 г. касаят изменения и допълнения на Наредбата, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г. Тези изменения влизат в сила на 30.11.2012 г.
§28 и Заключителни разпоредби към Постановление № 92
Параграф §28 на наредбата влиза в сила с обнародването в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграф 5 относно чл. 5, ал. 3, т. 5 и 6, § 6 относно чл. 7, ал. 1, т. 2 и ал. 2, 4 и 5 влизат в сила от 1 януари 2013 г., а параграф 19 относно чл. 18, ал. 1, т. 3 и ал. 3 влизат в сила от 1 януари 2012 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на наредбата, приети с Постановление № 92 от 15 април 2013 г., което влиза в сила от 1 януари 2013 г.
§7 и Заключителни разпоредби към Постановление № 243 и Постановление № 149
Наредбата за таксите за използване на летищата влиза в сила на 1 януари 2013 г. Постановление № 243 от 4 август 2014 г. изменя и допълва наредбата, която е приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г. Заключителни разпоредби към Постановление № 149 от 12 юни 2015 г. също изменят и допълват наредбата, като влизат в сила от 1 януари 2015 г.
§4 и Заключителни разпоредби към Постановление № 24 от 4 февруари 2016 г.
Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване влиза в сила на 1 януари 2015 г. Промените, въведени с Постановление № 24 от 4 февруари 2016 г., влизат в сила от 1 януари 2016 г. Тези изменения са направени в контекста на предходната наредба, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г.
Параграф §4 и заключителни разпоредби към Постановление № 44
Параграф §4 установява, че наредбата влиза в сила от 1 януари 2016 г. Заключителните разпоредби към постановление № 44 от 2 март 2017 г. касаят изменения в наредбата, приета с постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г. Измененията са обнародвани в Държавен вестник, брой 21 от 2017 г. и влизат в сила от 1 януари 2017 г.
§4 и Заключителни разпоредби към Постановление № 31 от 1 март 2018 г.
Параграф §4 указва, че наредбата влиза в сила от 1 януари 2017 г. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 31 от 1 март 2018 г., което изменя наредбата, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г. Изменението влиза в сила от 1 януари 2018 г.
§4 и Заключителни разпоредби към Постановление № 143
Параграф §4 уточнява, че постановлението влиза в сила от 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 143 от 7 юни 2019 г. обявяват изменения и допълнения на наредбата, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.
§6 и заключителни разпоредби към Постановление № 364
Параграф §6 посочва, че постановлението влиза в сила от 1 януари 2019 г. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 364 от 28 октомври 2021 г., което изменя и допълва Наредбата, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г. Новите изменения влизат в сила от 2 ноември 2021 г.
§ 8
Параграф §8 от наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 3, т. 1 и 2 и § 7, т. 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2020 г., а Параграф 3, т. 3 и § 7, т. 3 влизат в сила от 1 януари 2021 г. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 123 от 9 юни 2022 г. за изменение и допълнение на наредбата, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г. Обнародването е в "Държавен вестник", брой 44 от 2022 г., в сила от 14.06.2022 г.
§3
Параграф §3 указва, че постановлението влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 81 от 3 април 2024 г., което изменя и допълва Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в България, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г. Обнародването е в "Държавен вестник", брой 30 от 2024 г., и влиза в сила от 15 април 2024 г.
§4
Параграф §4 определя, че наредбата влиза в сила на 15 април 2024 г., с изключение на § 1 и § 2, които влизат в сила на 1 януари 2024 г. Приложение № 1 описва методиката за определяне на летищните такси, които операторите на летища с годишен трафик над 5 милиона пътници или оператори с най-голям брой пътнически превози в България трябва да следват, включително принципите за разпределение на разходите и прозрачността на таксите. Таксите включват такси за кацане, паркиране, пътници, ползване на ръкави, сигурност и шум, с детайлно описание на разходите, включени в тях.
