НАРЕДБА ЗА ТРУДОВИТЕ И ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ, ИЗПРАТЕНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА ОТ БЪЛГАРСКИ РАБОТОДАТЕЛИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, които са изпратени на работа в чужбина от български работодатели. Тя включва и случаи на работа, осъществявана чрез посредничество.
Чл. 2
Наредбата регламентира условията за договаряне и превод на спестяванията на българските граждани, работещи в чужбина. Размерът на спестяванията се определя между работника и работодателя. Работодателите са задължени да превеждат спестяванията в България в срок до три месеца след начисляването на заплатата, като при закъснение дължат лихви. Гражданите, работещи чрез посредник, могат да уговорят условията за преводите с него.
Чл. 3
Работодателите и посредниците, които изпращат български граждани на работа в чужбина, имат задължението да събират вземанията си в съответствие с българското гражданско и трудово законодателство.
Чл. 4
Член 4 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 100 от 1994 година.
Чл. 5
Чл. 5 от наредбата предвижда, че българските граждани, които са постъпили на работа в чужбина по реда на тази наредба, запазват правото си на наем на жилищата, които заемат в Република България, съгласно Закона за наемните отношения. Това означава, че техните жилища остават защитени, докато те работят в чужбина.
Чл. 6
Кандидатите за работа в чужбина сключват трудов договор с български работодател, но могат да възникнат и други трудови правоотношения, съгласно Кодекса на труда. При сключване на договора се определят ключови условия като страна, срок, характер на работата, трудово възнаграждение и осигурителен доход. Промени или прекратяване на споразумението с чуждата страна или нарушаване на условията могат да доведат до изменение или прекратяване на трудовото правоотношение.
Чл. 7
Трудовото възнаграждение на български граждани, изпратени на работа в чужбина, се определя по договаряне и може да бъде изплащано в валута или в левове. Договореността за възнаграждението в левове може да се осъществи както в чужбина, така и в България.
Чл. 8
Чл. 8 от наредбата определя началната месечна валутна заплата за българските граждани, работещи в чужбина, като 250 щатски долара. Ако заплатата се договаря в левове, тя трябва да е равна на минималната работна заплата в България, увеличена с коефициент 2. Част от заплатата може да се изплаща в местна валута, а остатъкът да се превежда в България. При договарянето на заплатата се вземат предвид различни фактори, включително страната на работа и условията на труда. Договарянето на заплатата е част от колективния трудов договор или споразумение и следва Наредбата за договаряне на работната заплата.
Чл. 9
Чл. 9 от наредбата определя минимални размери на допълнителни трудови възнаграждения, които са задължителни при договарянето. Работещите при утежнени условия получават допълнително възнаграждение от най-малко 10% от основната им заплата. Работещите в Република Коми и Крайния север на Руската федерация също получават 10% допълнителни възнаграждения. Допълнителните възнаграждения не могат да се получават заедно и не се заплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа.
Чл. 10
Наредбата предвижда колективното договаряне на работната заплата да се извършва на два основни равнища: браншово (отраслово) и на равнище изпращаща организация. На браншово равнище, преговорите се водят между браншовите организации на синдикатите и работодателите, а при липса на легитимен представител на работодателите, страна по договора е съответният държавен орган. На равнище изпращаща организация, преговорите се водят между работодателя и работниците, представлявани от синдикалните им организации, като при невъзможност за лично участие, се взема писмено становище от синдикалните членове в съответните държави.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата задължава работодателя да заплаща пътните разходи на български граждани, изпратени на работа в чужбина, при определени обстоятелства. Тези обстоятелства включват: заминаване на работа в чужбина, окончателно завръщане след изтичане на трудовото правоотношение, ползване на платен годишен отпуск в България (на две години веднъж или ежегодно, ако е предвидено в договора), ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност над 30 дни, бременност, раждане, осиновяване, и погребение на близки.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина, предвижда, че при пътуване с лично моторно превозно средство, българският гражданин има право на пътни пари в левове. Размерът на пътните пари е договорен процент от стойността на един билет за влак със спално легло или самолет туристическа класа, но не може да надвишава 50% от стойността на билета. Когато пътуват няколко български граждани в едно превозно средство, всеки от тях получава пътни пари в същия размер.
Чл. 13
При прекратяване на трудовото правоотношение и връщането в България по вина на работника или служителя, разходите за пътуването обратно са за сметка на самия работник или служител.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина, регламентира, че при командировка на работник или служител от местоработата в чужбина до Република България, дневните и квартирните пари за времето на престоя в страната се заплащат в левове. Размерът на тези пари е определен в Наредбата за командировките в страната, обнародвана в Държавен вестник, бр. 11 от 1987 г. и изменяна през 1991 г.
Чл. 15
Чл. 15 от наредбата предвижда, че работодателят е задължен да осигури безплатна квартира на българските граждани, изпратени на работа в чужбина, както и на членовете на техните семейства, ако това е уговорено в договора. Работодателят определя норматив за жилище, а за ползвано жилище над този норматив се заплаща наем.
Чл. 16
Българските граждани, изпратени на работа в чужбина, имат право на редовен платен годишен отпуск, определен от Наредбата за служителите в дипломатическите представителства. Допълнителен отпуск от 6 до 12 работни дни се предоставя на работници в специфични райони. Платеният отпуск се удължава с дните за пътуване, като максималният брой дни е 4, но може да бъде и повече за отдалечени места. Заплащането за отпуска е в валута, получавана по време на работа, и се включва и левовата заплата, ако такава има.
Чл. 17
Работодателят е задължен да осигури медицинска помощ на работниците и служителите в съответствие с нормативните изисквания в България. В случай че лечението в чужбина е платено, работодателят покрива годишно разходите до 50% от една месечна брутна заплата, посочена в трудовия договор.
Чл. 18
Според чл. 18 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина, разходите за правна защита на работника или служителя, както и на техните наследници, свързани с работата им в чужбина, са за сметка на работодателя.
Чл. 19
Според Чл. 19 от Наредбата, всички разходи, свързани с изпращането на български граждани на работа в чужбина, с изключение на разходите за превод и легализиране на лични документи, следва да бъдат поети от работодателя. Раздел III съдържа специфични разпоредби, които обаче са отменени с ДВ, бр. 52 от 2006 г., в сила от 27.06.2006 г.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 52 от 2006 г., и влязъл в сила на 27 юни 2006 г.
Чл. 21
Член 21 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 52 от 2006 г., и е в сила от 27 юни 2006 г.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 52 от 2006 г., и влезе в сила на 27 юни 2006 г.
Чл. 23 и Раздел IV
Чл. 23 от Наредба за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина, е отменен с ДВ, бр. 52 от 2006 г., в сила от 27.06.2006 г. Раздел IV, който касае общественото осигуряване и осигуряването за безработица, също е отменен с ДВ, бр. 21 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 21 от 2000 г., с влизане в сила от 01.01.2000 г.
Чл. 25
Член 25 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 21 от 2000 г., с дата на влизане в сила от 01.01.2000 г.
Чл. 26
Член 26 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 21 от 2000 г., и влиза в сила от 1 януари 2000 г.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 21 от 2000 г., и влиза в сила от 1 януари 2000 г.
Чл. 28
Член 28 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 21 от 2000 г., и влезе в сила от 01.01.2000 г.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 21 от 2000 г., и в сила от 01.01.2000 г.
Чл. 30, § 1-3
Наредбата определя условията и реда за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, които са изпратени на работа в чужбина от български работодатели. В § 1 се уточняват понятията "работодател" и "членове на семейството". Работодател е всяко физическо или юридическо лице, което наема работници или служители, а членове на семейството са съпругът/съпругата и непълнолетните деца, както и пълнолетните деца, ако са учащи се. В § 2 се посочва, че неуредените въпроси се решават по българското трудово, осигурително и гражданско законодателство. В § 3 се указва, че указания по прилагането на наредбата дава министърът на труда и социалните грижи. Преходните и заключителни разпоредби от 2006 г. определят сроковете за влизане в сила на различни разпоредби от наредбата.
§1
В параграф §1 от наредбата се дефинират термини, свързани с трудовите отношения на българските граждани, които работят в чужбина. Определя се понятието "работодател" като всяко физическо или юридическо лице, което наема работници по трудово правоотношение. Също така, се уточнява какво се разбира под "членове на семейството", включващи съпруг/съпруга и непълнолетни или пълнолетни деца, които са учащи се, като не се считат семейните деца за членове на семейството.
§3
Параграф §3 отмени предишния §4 от 1993 г., като указания за прилагането на наредбата се дават от министъра на труда и социалните грижи. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 144 от 15 юни 2006 г., което изменя и допълва наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, приета с Постановление № 107 на Министерския съвет от 2003 г., и влиза в сила от 27 юни 2006 г.
§36
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби: чл. 3 и чл. 8, ал. 3, които влизат в сила с датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на България към ЕС; чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2, влизащи в сила от 1 октомври 2006 г.; и § 7, т. 2, влизаща в сила от 1 март 2007 г.
