НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА АВТОНОМНИ МЕРКИ ЗА СУСПЕНДИРАНЕ НА МИТАТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за въвеждане и прилагане на автономни мерки, които целят суспендиране на митата. Тя предвижда специфични критерии и процедури, които трябва да бъдат спазвани за успешното прилагане на тези мерки.
Чл. 2
Автономните мерки за суспендиране на митата се въвеждат два пъти в годината. Мерките, приети до 10 декември, започват да се прилагат от 1 януари на следващата година. Мерките, приети до 10 юни, влизат в сила от 1 юли на същата година. Има изключения, посочени в чл. 15, ал. 3.
Чл. 3
Автономните мерки за суспендиране на митата могат да бъдат пълни, което означава цялостно премахване на ставките на митата, или частични, при които ставките на митата се намаляват с определен процент.
Чл. 4
Когато автономната мярка за суспендиране на митата е приложена за конкретно количество стоки, тя се квалифицира като автономна тарифна квота. Това означава, че определено количество стоки може да бъде освободено от мита, което улеснява търговията с тях.
Чл. 5
Автономната мярка за суспендиране на митата е временна и може да бъде въведена за срок до 12 месеца. Срокът на действие на мярката може да бъде удължаван за същия период.
Чл. 6
Автономните мерки за суспендиране на митата се прилагат при митническо оформяне на стоки за режим внос, без значение от страната на произход или изпращане. Всяко лице има право да се ползва от тези мерки, независимо от участието си в процедурата за тяхното въвеждане.
Чл. 7
Автономните мерки за суспендиране на митата не могат да заменят базовите мита, установени в споразуменията за свободна търговия, в които Република България участва. Те не могат да се считат за конвенционални или автономни ставки на митата съгласно чл. 26а от Закона за митниците.
Чл. 8
Наредбата определя условията и реда за въвеждане на автономни мерки за суспендиране на митата. Автономна мярка може да бъде въведена за стоки, които са суровини, материали, полуготови изделия или компоненти, само ако в страната няма тяхното производство или е в недостатъчно количество, ако не могат да бъдат доставени от страни с договори за свободна търговия или в рамките на друго преференциално третиране. Освен това, мерки могат да се прилагат и за крайни изделия, които не могат да се продават без съществена преработка или представляват съществена част от по-голямо крайно изделие.
Чл. 9
Автономна мярка за суспендиране на митата може да бъде въведена само ако митните сборове от вноса на стоката за една година надвишават 40 000 лв.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредбата определя условията, при които не могат да бъдат въведени автономни мерки за суспендиране на митата. Такива мерки не се прилагат, когато за стоката вече е наложено антидъмпингово мито, защитна мярка или когато съществуват забрани и ограничения. Освен това, ако има достатъчно производство на идентични или заместващи стоки, или ако такива стоки могат да бъдат доставени от държави с подписани споразумения за свободна търговия, автономни мерки също не се въвеждат.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата предвижда, че заинтересуваните лица могат да подадат искане за въвеждане на автономна мярка за суспендиране на митата. Искането може да бъде за първоначално въвеждане, удължаване на срока или разширяване на обхвата на вече действаща мярка.
Чл. 12
Искането за въвеждане на автономна мярка за суспендиране на митата може да бъде подадено само от местни производители, които планират да използват стоките за производство или преработка, или от техни браншови организации.
Чл. 13
Искането за въвеждане на автономна мярка за суспендиране на митата трябва да съдържа информация за подателя, код и описание на стоките, допълнителни данни за стоката и производителя, декларация за търговски споразумения, информация за запитвания към предприятия, данни за вноса и очакваните количества, период на действие на мярката, приложими ставки на митото, дължими митни сборове и приложения. В искането се посочва и информация, която да бъде считана за поверителна.
Чл. 14
Чл. 14 определя изискванията за исканията по чл. 11, които трябва да включват подробно описание на стоките с наименования от Комбинираната номенклатура или съгласно международни стандарти. Измерителните единици трябва да съответстват на Международната система, а исканията трябва да бъдат придружени от документация, позволяваща цялостно изследване на стоката, включително технически данни и обвързващи тарифни информации.
Чл. 15
Исканията за въвеждане на автономна мярка за суспендиране на митата се подават до министъра на финансите, който ги предоставя на Комитета по Интегрираната митническа тарифа за становище. Исканията, подадени от 1 април до 30 септември, се разглеждат до 15 ноември, а тези от 1 октомври до 31 март - до 15 май. Изключения се допускат за автономни тарифни квоти за внос на основни храни и жизненоважни стоки.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредбата определя процедурата, по която Комитетът по Интегрираната митническа тарифа разглежда исканията за въвеждане на автономни мерки за суспендиране на митата. В сроковете, посочени в чл. 15, ал. 2, Комитетът представя мотивирано становище на министъра на финансите, след като извърши формална проверка, оценка на условията, техническа оценка на искането и консултации със заинтересуваните лица. Оценката за идентичност между вносните и местните стоки се базира на обективни критерии, без да се вземат предвид ценовите разлики. Комитетът може да изисква допълнителна информация от искателя, а при липса на такава, мярката може да не бъде въведена.
Чл. 17
Министърът на финансите е задължен да уведоми писмено лицето, което е подало искането, в срок от 7 дни след представяне на становището по чл. 16, ал. 1 относно предложението на комитета.
Чл. 18
Чл. 18 от наредбата предвижда, че когато Комитетът по Интегрираната митническа тарифа направи мотивирано предложение за въвеждане на автономна мярка за суспендиране на митата, министърът на финансите е задължен да внесе проект на постановление за разглеждане от Министерския съвет. Преходните и заключителни разпоредби указват, че наредбата е приета на основание чл. 26, ал. 1, т. 6 от Закона за митниците и изпълнението й се възлага на министъра на финансите, който отговаря за указанията по нейното прилагане.
