НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЖИВОТНОВЪДНИТЕ СТОПАНСТВА В ПЛАНИНСКИТЕ И ДРУГИТЕ НЕОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНИ РАЙОНИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда, при които функционират животновъдните стопанства, разположени в планинските и необлагодетелстваните райони. Целта е да се регулира дейността им, за да се осигури устойчиво развитие в тези специфични зони.
Чл. 2
Животновъдните стопанства в планинските и необлагодетелстваните райони се класифицират в три категории: лично стопанство, фамилна ферма и промишлена ферма. Планинските райони включват землищата на населени места, които отговарят на критериите за необлагодетелствани райони, определени в съответната наредба.
Чл. 3
Наредбата определя условията за функциониране на животновъдни стопанства в планинските и необлагодетелстваните райони. Личното стопанство е обект за отглеждане на животни за лична консумация. Фамилната ферма е традиционен животновъден обект, в който производството се извършва от членовете на семейството, без наемен труд, освен за сезонни дейности. Фамилната ферма трябва да отговаря на специфични ветеринарномедицински изисквания, а промишлената ферма в тези райони също трябва да спазва наредбите за ветеринарни изисквания.
Чл. 4
Животновъдните стопанства в планинските и необлагодетелстваните райони трябва да се регистрират съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност. Те трябва да отговарят на изискванията за защита на животните и да бъдат разположени на минимум 15 м от парцелната граница. Местата за съхранение на оборския тор трябва да са на разстояние не по-малко от 10 м от водоеми. Фермите в нитратно уязвими зони трябва да спазват Наредба № 2 от 2007 г., освен ако не е сключен договор за извозване на торовите маси.
Чл. 5
Наредбата регламентира условията и реда за проектиране и изграждане на сградите в животновъдните стопанства, които могат да бъдат закрити, полуоткрити или открити. Сградите трябва да осигуряват оптимална жизнена среда, съобразена с изискванията на породата. При отглеждане на животни за период над 180 дни извън стопанството, собственикът е задължен да води дневник за периода на използване и извеждането им на пасище.
Чл. 6
Собствениците или ползвателите на животновъдни стопанства, които практикуват целогодишно пасищно отглеждане на селскостопански животни, са задължени да осигурят необходимите съоръжения за съхранение на фуража. Тези съоръжения трябва да гарантират, че животните ще имат достатъчно храна през зимния период.
Чл. 7
Според Чл. 7 от Наредбата, при отглеждане на млечни животни в планинските и необлагодетелствани райони, е разрешено доенето на пасището. Суровото мляко, получено по този начин, трябва да бъде транспортирано до фермата или млекосъбирателния пункт в рамките на 2 часа след доенето, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) 853/2004.
Чл. 8
Член 8 от наредбата предвижда, че фермерите, които отглеждат селскостопански животни, трябва да прилагат ротационен принцип при използването на пасищата, за да опазят тревостоя и да осигурят необходимата пасищна норма за всяко животно. Пасищната норма се определя на базата на продължителността на пасищния период, дневната дажба от зелена маса, средния добив на зелена маса от декар и количеството неизпасана тревна маса. За да получат подпомагане, собствениците на животновъдни стопанства в планинските и необлагодетелстваните райони трябва да поддържат пасищата в добро земеделско и екологично състояние, в съответствие с изискванията на Наредба № 5 от 2010 г.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредбата за условията и реда за дейността на животновъдните стопанства в планинските и другите необлагодетелствани райони указва, че стопанствата, които извършват директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход до краен потребител, трябва да спазват изискванията на Наредба № 26 от 2010 г. Тази наредба определя специфичните изисквания за такива доставки.
Чл. 10
Собствениците или ползвателите на животновъдни стопанства в планинските и необлагодетелствани райони са задължени да водят регистър, в който да вписват ушните марки на животните, датите на изкарване и прибиране от пасището, както и номера на пасището или името на местността. Освен това, те трябва да поддържат дневник за извършените ветеринарномедицински мероприятия.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата предвижда, че заплождането на животните трябва да се извършва в оптимални срокове, без да се затруднява отглеждането на приплодите. При естествено покриване се изисква използването на мъжки разплодни животни с отрицателни резултати за определени заболявания, като туберкулоза и бруцелоза. Тези животни могат да се използват максимум две години в едно стадо, за да се избегне родствено покриване. Необходимо е мъжките разплодни животни да бъдат вписани в Националния регистър за да се допускат до стадо с женски животни.
Чл. 12
Наредбата регулира подпомагането на животновъдни стопанства в планински и необлагодетелствани райони чрез национални и европейски фондове. Финансовата помощ е насочена към ферми, отглеждащи традиционни местни породи животни с минимум 90 дни пасищен период. Списъкът на допустимите породи се изготвя от ИАСРЖ. Племенните животни получават допълнителна помощ. Автохтонните породи не трябва да получават друга подкрепа. Определени са и дефиниции за различни типове сгради и ферми. Наредбата влиза в сила след обнародването й в Държавен вестник.
§1
В този документ се определят термини, свързани с условията и реда за дейността на животновъдните стопанства в планинските и необлагодетелствани райони. Полуоткритите сгради са тези с една или две подпорни стени, докато закритите сгради имат четири стени и покрив. Промишлената ферма е с интензивен начин на производство, а животновъдното стопанство е обект за отглеждане на животни и производство на животинска продукция.
§2
Наредбата е издадена на основание чл. 13, ал. 8 и чл. 47, ал. 3 от Закона за животновъдството. Заключителните разпоредби на наредбата за изменение и допълнение влизат в сила от 29.10.2013 г., след обнародването им в Държавен вестник, брой 94 от 2013 г.
