НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСТРАХОВАНЕ В ПРОЕКТИРАНЕТО И СТРОИТЕЛСТВОТО

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Наредбата определя условията и реда за задължително застраховане на лицата, посочени в чл. 171, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Включва застрахователното покритие, изключените рискове, минималните застрахователни суми и минималните премии за застраховане.

Чл. 2

Наредбата определя задължителната застраховка за определени лица, участващи в строителството. Проектанти, консултанти, строители и лица, упражняващи строителен надзор и технически контрол, са задължени да имат застраховка, която покрива професионалната им отговорност за вреди, причинени на други участници или трети лица. Застраховката обхваща имуществени и неимуществени вреди, предявени в срока на действие на застрахователния договор, включително съдебни разноски. Застрахователят е отговорен в рамките на договорените застрахователни суми.

Чл. 3

Наредбата определя, че минималното застрахователно покритие в проектирането и строителството обхваща отговорността за смърт или телесна повреда на участници и трети лица, както и за материални вреди, причинени на имуществото на същите лица, отговорни по чл. 171, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Чл. 4

Чл. 4 от Наредбата за задължително застраховане в проектирането и строителството определя случаи, при които застраховката не покрива изплащането на обезщетения. Тези случаи включват вреди, произтичащи от война или тероризъм, действие на йонизираща радиация, неправомерно използване на запалими или взривни материали, глоби и санкции, както и вреди на собствени служители и работници.

Чл. 5

Наредбата определя минималните застрахователни суми за различни категории строежи и професионални дейности в строителството. За проектанти, строители и консултанти, минималната застрахователна сума варира в зависимост от категорията на строежа, като най-високата сума е 600 000 лв. за строежи първа категория. За строежи от пета категория минималните суми са 35 000 лв. за проектанти и консултанти, и 70 000 лв. за строители. Застрахователните суми се определят за период от една година, освен в случаи на прекратяване на дейността, когато се определят за 5 години. Лимитът за едно събитие не може да бъде по-малък от 50% от застрахователната сума.

Чл. 6

Чл. 6 от Наредбата предвижда условията за задължително застраховане в проектирането и строителството. При сключване на застраховка, ако не може да се определи категорията на строежите, се прилагат минимални застрахователни суми. При нова дейност, свързана с високи категории строежи, застрахователните суми трябва да се увеличат в срок от 30 дни. Минималните суми за периода от ретроактивната дата до сключването на договора трябва да отразяват извършваните дейности.

Чл. 7

Чл. 7 от Наредбата предвижда, че когато едно лице участва в строителния процес с две или повече дейности, всяка от тях трябва да бъде задължително застрахована, като се спазват минималните суми, определени в чл. 5. Ако дейностите са застраховани в един застрахователен договор, за всяка от тях се договаря минимална застрахователна сума. При наличие на отделен застрахователен договор за строеж с по-високи минимални суми, не е необходимо увеличаване на сумите по чл. 6, ал. 2.

Чл. 8

Член 8 от наредбата позволява застрахователните договори да се сключват за срокове, които са по-дълги от една година. Освен това, те могат да покриват застрахователни суми, които са по-големи от минималните, определени в наредбата.

Чл. 9

Член 9 от наредбата определя минималния размер на застрахователната премия по отделна полица, който е едно на хиляда от минималните суми по чл. 5, но не може да бъде по-малко от 50 лв. Начинът на плащане на застрахователната премия и размерът на самоучастието на застрахованите лица се определят с договора за застраховка.

Чл. 10

Член 10 от наредбата предвижда, че ако възложителят поиска допълнителни застраховки от избраните участници в строителството, тези застраховки трябва да бъдат оформени като отделни застрахователни договори, съгласно процедурата на член 173, алинея 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Чл. 11

Възложителят, който също така изпълнява функциите на проектант или строител, е задължен да се застрахова в съответствие с условията и реда, определени в наредбата. Това означава, че при комбиниране на тези роли, застраховката е задължителна.

Чл. 12

Чл. 12 от наредбата предвижда, че ако възложителят установи, че лицата по чл. 171, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) не са изпълнили задължението си за сключване и поддържане на застраховка, той може да откаже плащанията. Възложителят е длъжен да изпълни задължението си след представяне на доказателства от застрахования, че нарушението е отстранено. Освен това, възложителят и лицата по чл. 171, ал. 1 ЗУТ имат право да получават копия от валидните застрахователни полици на другите участници в строителството, като искането трябва да бъде направено писмено и документите да се предоставят в срок от 7 дни.

Чл. 13

При настъпване на застрахователно събитие, застрахованият е задължен да уведоми застрахователя в срок от 7 дни. Уведомяването може да бъде извършено и от увреденото лице, което има право да предяви иск директно срещу застрахователя. В случай на съдебна претенция от увреденото лице, застрахованият е длъжен да поиска застрахователя да бъде привлечен в процеса.

Чл. 14

Чл. 14 от Наредбата за задължително застраховане в проектирането и строителството предвижда, че при причинени смърт или телесни увреждания на трети лица, обезщетението се определя от медицинска комисия, назначена от застрахователя, или по съдебен ред. Застрахователят определя реда на функциониране на комисията, която при необходимост може да включва и специалисти-експерти за доказване на събитието или определяне на размера на вредите.

Чл. 15

Чл. 15 от Наредбата за задължително застраховане в проектирането и строителството регламентира, че обезщетението за имуществени вреди се определя от застрахователя или от назначени от него експерти. При пълно унищожаване или частични вреди, обезщетението не може да надвиши действителната стойност на имуществото, която се определя от експертна комисия и не може да бъде по-голяма от пазарната стойност на имуществото към момента на настъпване на събитието.

Чл. 16

Спогодбата между застраховано лице и пострадало трето лице е валидна и има действие спрямо застрахователя само при условие, че е одобрена от него. Без такова одобрение, спогодбата не поражда правни последствия за застрахователя.

Чл. 17

Чл. 17 от Наредбата за задължително застраховане в проектирането и строителството постановява, че определянето на застрахователното обезщетение от застрахователя не ограничава правото на увредените лица да предявят иск за определянето му по съдебен ред. Това означава, че ако лицето не е удовлетворено от решението на застрахователя, то може да поиска съдебно решение за размера на обезщетението.

Чл. 18

Застрахователното обезщетение по задължителната застраховка се изплаща от застрахователя, издал полицата, или от упълномощен представител. При присъдено обезщетение от съда, правоимащите трябва да представят заверен препис от съдебните актове и оригинал на изпълнителния лист.

Чл. 19

Обезщетението по задължителната застраховка в проектирането и строителството се определя и изплаща от застрахователя в срок от 15 дни. Този срок започва да тече от момента, в който застрахованият или увредените трети лица представят всички необходими документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите.

Чл. 20; § 1, § 2, § 3

Наредбата регламентира условията и реда за задължително застраховане в строителството. Правата по договора за застраховка се погасяват след 5 години от изтичането му. В наредбата се определят термини като "годишна застрахователна сума", "лимит за едно събитие", "едно застрахователно събитие" и "самоучастие". Годишната застрахователна сума е максималната сума, която застрахователят изплаща по договор, а лимитът за едно събитие е максималната сума за конкретно застрахователно събитие. Самоучастие е сумата, която застрахованият покрива сам.

§1

Наредбата определя условията и реда за задължително застраховане в сферата на проектирането и строителството. В параграф §1 се дават определения на ключови термини като "годишна застрахователна сума", "лимит за едно събитие", "едно застрахователно събитие" и "самоучастие", които са важни за разбирането на задълженията на застрахователя и застрахования. Годишната застрахователна сума е максималната сума, която застрахователят изплаща за всички обезщетения по договор, а лимитът за едно събитие е максималната сума за обезщетения, дължими за конкретно застрахователно събитие. Самоучастието е част от вредите, която застрахованият покрива сам.