Виж оригиналния текст на документа
Конституционният съд осигурява върховенството на Конституцията и е независим от останалите власти в държавата. Той се ръководи единствено от разпоредбите на Конституцията и от закона, който го регулира.
Конституционният съд има седалище в град София, което е определено в закона.
Конституционният съд разполага с независим бюджет, който му осигурява финансовата самостоятелност за извършване на своите функции. Тази разпоредба подчертава важността на независимостта на съда в контекста на правосъдието и неговите решения.
Конституционният съд се състои от 12 съдии, избрани и назначени от различни институции: 1/3 от Народното събрание, 1/3 от президента и 1/3 от общо събрание на съдиите от Върховния касационен и административен съд. Всеки съдия има мандат от 9 години и трябва да бъде български гражданин без друго гражданство, отговарящ на условията по чл. 147, ал. 3 от Конституцията.
Три месеца преди изтичане на мандата на съдиите председателят на Конституционния съд предлага на председателя на Народното събрание, президента и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд да изберат и назначат нови съдии. Членовете на Конституционния съд продължават да изпълняват функциите си до встъпването в длъжност на новите съдии.
Съдиите от Конституционния съд полагат клетва, след като бъдат назначени или избрани, в която се ангажират да спазват задълженията си, произтичащи от Конституцията и Закона за Конституционния съд. Клетвата се полага в присъствието на председателя на Народното събрание, президента и председателите на Върховния касационен и административен съд в срок от една седмица след назначаването. Съдиите трябва да освободят заеманите длъжности и да прекратят несъвместими дейности, освен ако са преподаватели във висши училища, в който случай ползват неплатен отпуск. Актът за избиране и назначаване се обнародва в "Държавен вестник" в срок от 15 дни.
Първото заседание на Конституционния съд, на което се избира председател, се ръководи от най-възрастния съдия. Съдиите избират председателя с мнозинство от гласовете на половината от всички съдии. Ако никой не получи необходимото мнозинство при първото гласуване, се провежда второ гласуване с двамата кандидати, получили най-много гласове. Избраният е този, който получи повече гласове, а при равенство - с по-голям професионален стаж или, ако и той е равен, по-възрастният.
Чл. 8 от Закона за Конституционен съд определя задълженията и правомощията на председателя на Конституционния съд. Той представлява съда, ръководи заседанията, управлява бюджета, разпределя работата между съдиите, назначава главния секретар и служителите, ръководи административната дейност и обнародва актовете на съда. В случай на отсъствие, председателят се замества от най-възрастния съдия.
Съдиите от Конституционния съд имат имунитет, който може да бъде снет само при наличие на достатъчно данни за извършено тежко умишлено престъпление. Тези данни трябва да бъдат представени от главния прокурор пред Конституционния съд, преди да може да бъде възбудено наказателно преследване срещу тях.
Председателят на Конституционния съд получава месечно възнаграждение, което е средноаритметично между месечното възнаграждение на президента на републиката и на председателя на Народното събрание. Съдиите от Конституционния съд получават 90% от възнаграждението на председателя. Те ползват статут, равен на този на председателя на Народното събрание. След изтичане на мандата си, съдиите имат право на пенсиониране, независимо от пенсионната възраст, и могат да получат обезщетение до 20 месечни възнаграждения, съгласно Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд.
Мандатът на съдия в Конституционния съд може да бъде прекратен съгласно разпоредбите на чл. 148 от Конституцията. Прекратяването по точки 2, 3, 4 и 5 от чл. 148, ал. 1 става с решение на Конституционния съд, докато по точки 1 и 6 се обявява от председателя на съда. В случай на прекратяване по точка 1, то настъпва след полагане на клетва от новоизбрания съдия. Всички решения за прекратяване на мандата се обнародват в "Държавен вестник" в срок от 15 дни.
Конституционният съд има редица основни функции, включително даване на задължителни тълкувания на Конституцията, установяване на противоконституционност на закони и актове, решаване на спорове за компетентност между различни държавни органи, проверка на съответствието на международни договори с Конституцията, разглеждане на спорове за конституционността на политически партии, законността на избори за президент, народни представители и членове на Европейския парламент, както и снемане на имунитет на съдии от Конституционния съд.
Конституционният съд има правото самостоятелно да преценява дали въпросите, които му се поставят, попадат в неговата компетентност. Това означава, че той може да решава самостоятелно за своята юрисдикция и правомощия.
Чл. 14 от Закона за Конституционен съд описва произнасянето на съда чрез решения, определения и разпореждания. Решенията се обнародват в "Държавен вестник" в срок от 15 дни и влизат в сила 3 дни след обнародването. Специални решения, свързани с избори и несъвместимост на съдии, влизат в сила от датата на постановяване. Актовете на съда са окончателни и задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, а мотивите към актовете се публикуват в годишник.
Конституционният съд заседава при присъствие на най-малко 2/3 от съдиите. Решенията и определенията се вземат с мнозинство повече от половината от всички съдии. Въздържането от гласуване не е разрешено.
Конституционният съд функционира по инициатива на определени органи и лица, които са посочени в член 150, алинея 1 от Конституцията на България.
Исканията до Конституционния съд трябва да бъдат в писмена форма и да съдържат мотиви и приложени доказателства. Те могат да се подават от деня на обнародването на законите и актовете, а за спорове за компетентност е необходимо предварително обсъждане между заинтересованите институции. Исканията за законността на изборите на президент, вицепрезидент, народен представител и член на Европейския парламент трябва да бъдат подадени в срок от 15 дни след решението на Централната избирателна комисия.
Чл. 18 от Закона за Конституционен съд определя процедурата за образуване на дело. Председателят на съда образува делото с разпореждане, назначава съдия-докладчик и определя дата за разглеждане. Институциите, които имат интерес, се уведомяват за образуването на делото и им се задава срок за представяне на писмени становища и доказателства.
Конституционният съд разглежда искания, постъпили по чл. 17, и се произнася за тяхната допустимост в закрито заседание. Ако искането бъде отклонено, то се връща на подателя с мотивирано определение.
Член 20 от Закона за Конституционен съд регламентира правомощията на съда да изисква допълнителни писмени доказателства и експертни заключения. Всеки е задължен да предостави поискана информация, дори ако тя е класифицирана. В случай на класифицирана информация, се спазват условията на Закона за защита на класифицираната информация.
Заседанията на Конституционния съд се провеждат без участието на заинтересуваните страни, освен в изрично посочените случаи. Съдът може да разпореди явяване на експерти и води протокол, подписван от председателя и секретаря. Решение се взима в двумесечен срок, а за законността на изборите – също в този срок от постъпване на искането. След произнасяне по искането не могат да се правят нови искания по същия предмет.
Чл. 22 от Закона за Конституционен съд определя, че съдът се произнася само по искането, без да е ограничен от основанията за несъответствие с Конституцията. Актовете, обявени за неконституционни, не се прилагат, а при актове от некомпетентен орган, Конституционният съд обявява тяхната нищожност. Правните последици от актовете, обявени за неконституционни, се уреждат от органа, който ги е постановил. Решенията за незаконност на избори и несъвместимост на народен представител се изпращат на съответните институции.
Чл. 23 от Закона за Конституционния съд описва процедурата за повдигане на обвинение от Народното събрание срещу президента или вицепрезидента. Решението за обвинение се изпраща в Конституционния съд с мотиви и доказателства. Председателят на съда образува производство и назначава трима съдии-докладчици. Обвиненият може да представи доказателства в 15-дневен срок и има право на защита. Съдът уведомява председателя на Народното събрание за датата на заседанието, на което участва и народен представител, определен от Народното събрание, за поддържане на обвинението.
Конституционният съд разглежда делата с минимум 3/4 от членовете си. Обвиняемият има право на лични обяснения. Решенията се вземат с тайно гласуване. Съдът може да прекрати или откаже прекратяването на пълномощията на президента или вицепрезидента. Решението се съобщава незабавно на съответните лица, а при прекратяване на пълномощията за държавна измяна, делото се изпраща на главния прокурор.
Решението за снемане имунитета на съдия от Конституционния съд се взема с тайно гласуване. Съдията има право да даде лично обяснение пред съда, но не участва в гласуването.
Член 26 от Закона за Конституционния съд предвижда, че когато бъде установена несъвместимост на народен представител, той има право да се възползва от възможностите, предвидени в член 25, алинея 2.
Чл. 27 от Закона за Конституционния съд предвижда, че при неизпълнение на разпореждане или определение на Конституционния съд председателят може да наложи глоба до 1000 лв. На виновното лице се предоставя 14-дневен срок за писмени обяснения преди налагането на глобата. Глобата не подлежи на обжалване, но може да бъде намалена или отменена от председателя. Преходните разпоредби определят начина на обновяване на състава на Конституционния съд след определени срокове, а § 30 от Преходни и Заключителни разпоредби към Изборния кодекс указва, че кодексът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник."
Параграф §2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за Конституционен съд определя начина на обновяване на състава на съда. През първия мандат обновяването става по жребий. След 3 години съставът се обновява с двама представители от Народното събрание и по един от квотата на президента и на съдебната власт. След 6 години обновяването включва двама представители от квотата на президента и по един от Народното събрание и съдебната власт.