НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗДАВАНЕ НА ВИЗИ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВИЗОВИЯ РЕЖИМ

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Наредбата определя условията и процедурата за издаване на визи от Република България, които са необходими за влизане, пребиваване, транзитно преминаване или летищен транзит в страната.

Чл. 2

Член 2 от Наредбата определя, че изискването за притежаване на виза или освобождаването от него се регулира от правото на ЕС, договорите на ЕС с трети държави, българското законодателство и двустранните споразумения на България с трети държави.

Чл. 3

Чл. 3 определя визата като разрешение, издавано от Република България за влизане, пребиваване, транзитно преминаване или летищен транзит. Визата се издава под формата на единен визов стикер, който е валиден само за съответния документ за пътуване и целта, за която е издадена. Ако документът за пътуване не е признат, визовият стикер се поставя на бланка по единен образец на Европейския съюз.

Чл. 4

Чл. 4 от Наредбата определя визовия режим за граждани на трети държави, включително лицата без гражданство и бежанците. Гражданите на държавите, посочени в приложение 1 на Регламент (ЕС) 2018/1806, трябва да имат виза за влизане и пребиваване в България. Трети държави могат да преминават транзитно без виза при определени условия. Лицата без гражданство и бежанците с документи, издадени от трета държава, също подлежат на визовия режим. Гражданите на държавите от приложение 2 могат да влизат без виза за срок до 90 дни в рамките на 180 дни. Споразуменията между ЕС и трети държави регулират визовия режим за гражданите на тези държави.

Чл. 5

Наредбата определя три вида визи: 1. Виза за летищен транзит (виза вид "А"); 2. Виза за краткосрочно пребиваване (виза вид "С"); 3. Виза за дългосрочно пребиваване (виза вид "D").

Чл. 6

Чл. 6 от Наредбата описва условията за издаване на виза за летищен транзит на чужденци. Визата може да бъде еднократна, двукратна или многократна с валидност до 3 месеца. Тя позволява на чужденците да преминават или пребивават в международната транзитна зона на летището, но те не могат да напускат зоната. Някои категории лица са освободени от изискването за виза, включително притежатели на валидни визи и разрешения за пребиваване от определени държави, членове на семейства на граждани на ЕС, притежатели на дипломатически паспорти и членове на екипажи на въздухоплавателни средства.

Чл. 7

Визата за краткосрочно пребиваване с цел транзитно преминаване в Република България е валидна до 48 часа и се издава на чужденци, които преминават през територията на страната. Тя може да позволи едно, две или множество транзитни преминавания. Общата продължителност на пребиваването с такава виза не може да надвишава 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, считано от датата на първото влизане.

Чл. 8

Чл. 8 от наредбата определя условията за издаване на виза за краткосрочно пребиваване в България. Визата се издава на чужденци, които желаят да пребивават в страната за срок до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период. Многократна виза може да бъде издадена за срок до 5 години при определени условия, включително поддържане на делови контакти с български лица или организации, личен принос за двустранни отношения, или членство в семейството на български гражданин или гражданин на ЕС. Новата точка включва добросъвестни туристи.

Чл. 9

Чл. 9 регламентира издаването на визи за дългосрочно пребиваване в България. Виза със срок до 6 месеца и право на пребиваване до 180 дни се издава на чужденци, желаещи да се установят в България. Виза със срок до една година и право на пребиваване до 360 дни може да бъде издадена на чужденци, извършващи научни изследвания, студенти, стажанти или командировани от чуждестранен работодател. Визата позволява многократно влизане в страната и може да бъде анулирана при издаване на разрешение за пребиваване.

Чл. 10

Визите за Република България се издават от дипломатически и консулски представителства на страната или на друга държава членка на ЕС, която прилага правото на ЕС и има споразумение с България за представителство. При извънредни обстоятелства, органите за граничен контрол могат да издават еднократни визи за краткосрочно пребиваване с максимален срок до два дни или до 15 дни, като за тях незабавно се уведомява Държавна агенция 'Национална сигурност'.

Чл. 11

Министерството на външните работи и консулските представителства на България осигуряват безплатна информация за условията за подаване на заявления за визи на български и английски език, както и на официалния език на страната на акредитация. Заявленията за виза се подават в съответните представителства в страната на законно пребиваване на кандидата. За дългосрочни визи заявленията се подават само в представителствата по постоянно местоживеене. В определени случаи, като хуманитарни, е възможно подаване на заявления и в други държави.

Чл. 12

Чл. 12 от Наредбата определя условията и реда за подаване на заявления за издаване на визи. Заявленията могат да се подават не по-рано от 6 месеца (или 9 месеца за морски лица) преди планираното пътуване и не по-късно от 15 дни преди него. Консулското длъжностно лице уговаря дата за подаване на заявлението, като в спешни случаи е възможно подаване без предварителна уговорка. Лично явяване е задължително, освен в определени случаи, и се допуска изключение за малолетни и лица под запрещение, чийто заявления се подават от законни представители. Членовете на семейството на граждани на ЕС не попълват определени полета от заявлението.

Чл. 13

При подаване на заявление за виза, кандидатът трябва да представи редовен документ за задгранично пътуване с определени условия, фотокопия на лични данни и визи, снимка, десет пръстови отпечатъка и документ за платена визова такса. В зависимост от целта на пътуването, могат да се изискват допълнителни документи, доказващи целта на пътуването, настаняването и финансовите средства. Членовете на семействата на граждани от ЕС представят само доказателства за семейната връзка.

Чл. 14

При подаване на заявление за издаване на виза, с изключение на визата за летищен транзит, кандидатите трябва да представят валидна медицинска застраховка за пътуване, която да покрива периода на престоя с минимално покритие от 30 000 евро. Застраховката трябва да покрива разходи за репатриране, спешна медицинска помощ и болнично лечение в България. Кандидатите за многократна виза представят застраховка само за първото посещение и подписват декларация за задължението си да имат застраховка при всяко следващо влизане. Застраховката се сключва в държавата на пребиваване на кандидата, или в друга държава, ако това е невъзможно.

Чл. 15

Кандидатите за виза за летищен транзит трябва да подадат заявление, което включва необходимите документи и информация, резервация за полет и документи за следващото пътуване. Освен това, преди издаване на визата е необходимо да се представи билет и копие от него.

Чл. 16

При подаване на заявление за виза за краткосрочно пребиваване с цел транзитно преминаване, кандидатът трябва да представи документи и информация, свързани с предходни членове на наредбата, доказателства за осигурен транспорт и финансови средства. Минималната сума за издръжка за всяко транзитно преминаване е 50 евро, а при преминаване с управлявано от лицето превозно средство - допълнителни 200 евро.

Чл. 17

Чл. 17 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи изисква кандидатите за краткосрочна виза да представят определени документи, включително доказателства за финансови средства, цел на пътуването и настаняване. За частни посещения и бизнес отношения се изискват специфични покани-декларации, заверени от нотариус и административни служби, с необходимите удостоверения за доходи и актуално състояние на канещото лице. Такси за заверка на поканите-декларации са предвидени в Тарифа № 4.

Чл. 18

При подаване на заявление за издаване на виза на границата, кандидатът трябва да представи следните документи: 1. Документи и информация по чл. 13, ал. 1 и чл. 14; 2. Документи, обосноваващи целта на пътуването, и копия на тях; 3. Доказателства за притежаваните средства за издръжка, настаняване и осигурен транспорт; 4. Доказателства за непредвидими и неотложни причини за влизане. Изискването за медицинска застраховка може да не се приложи, ако не може да се направи на граничния пункт или по хуманитарни причини.

Чл. 19

При подаване на заявление за виза за дългосрочно пребиваване, кандидатът е задължен да представи определени документи. Това включва документите и информацията, посочени в чл. 13, ал. 1 и чл. 14, както и допълнителни документи, които обосновават искането за виза, съгласно Закона за чужденците в Република България. Кандидатът трябва да предостави и доказателства за финансовите средства, необходими за издръжка и подслон.

Чл. 20

Членовете на семействата на граждани от ЕС, ЕИП и Швейцария, както и на законно пребиваващи трети страни, са освободени от представяне на доказателства за осигурена издръжка и настаняване при кандидатстване за виза. Освен това, лица, които кандидатстват за виза за дългосрочно пребиваване, притежатели на Синя карта на ЕС, и дипломати също са освободени от тези изисквания. Допълнително, определени категории лица не са задължени да представят застрахователна полица, включително дипломати и моряци, отговарящи на специфични критерии.

Чл. 21

Наредбата регламентира събирането на биометрични данни при издаване на визи в задгранични представителства, които са оборудвани за целта. При подаване на заявление за виза се събират дигитална снимка и десет пръстови отпечатъка. Личната явка на кандидата е задължителна при първо подаване на заявление, но при повторно такова, ако не е изминал срок от 59 месеца и не е сменен документът за самоличност, биометрични данни не се снемат. Събраните данни се съхраняват в Националната визова информационна система (НВИС) за 5 години. Консулските служители, оправомощени за събиране на данни, трябва да спазват изисквания за защита на личните данни. Също така, правилата важат и за органите за граничен контрол.

Чл. 22

Чл. 22 от наредбата посочва, че таксите за визи са определени в Тарифа № 3, която регламентира таксите за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи, съгласно Закона за държавните такси. Раздел IV от наредбата се отнася до приемането, проверката и съхраняването на заявленията за виза и съпътстващите ги документи.

Чл. 23

Чл. 23 от Наредбата определя процедурата за подаване на заявления за визи. Заявленията се приемат от длъжностни лица в дипломатическите и консулските представителства, както и от органите за граничен контрол на граничните пунктове. Възможно е заявленията да се подават и в служебни помещения на външни доставчици на услуги, ако има сключен договор. Членовете на семействата на граждани от ЕС имат право на директен достъп до консулската служба без предварително уговаряне. При приемането на заявлението, задължително се поставя печат, освен за дипломатически и специални паспорти. Визовият стикер се поставя на страницата с печата.

Чл. 24

Чл. 24 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи определя проверките, които компетентното длъжностно лице извършва при приемане на заявление за виза. Тези проверки включват: попълването и подписването на заявлението, представянето на валиден документ за пътуване и снимка, събиране на биометрични данни (когато е приложимо) и заплащане на визовата такса. Ако условията са изпълнени, заявлението се регистрира, а ако не са, то се връща на кандидата и визовата такса се възстановява. Изключения могат да се правят по хуманитарни причини или в интерес на държавата.

Чл. 25

Чл. 25 от Наредбата определя процедурата за приемане и обработка на заявления за издаване на визи. Компетентното длъжностно лице регистрира заявлението с пореден номер в НВИС или в Дневника на заявленията, ако системата не функционира. Въвеждат се данни за кандидата, снимка и пръстови отпечатъци. Освен това, решението за издаване или отказ на виза, информация за личното явяване на кандидата, проведеното интервю и участващите длъжностни лица трябва да бъдат обозначени в заявлението.

Чл. 26

Заявленията за издаване на визи и свързаните с тях документи се съхраняват за 2 години при издадена виза и 5 години при отказана виза. Регистрираните заявления в НВИС се съхраняват за 5 години. Документите са част от архива на съответното представителство и се подреждат по дата и номер. Условията за поддържане на архивите се определят от министъра на външните работи и министъра на вътрешните работи.

Чл. 27

Чл. 27 определя условията за издаване на визи от консулските представителства. Министърът на външните работи назначава консулските длъжностни лица, които могат да вземат решения за краткосрочни визи (до 1 година). Ръководителите на представителствата също могат да определят служители с такова право. За дългосрочни визи решенията се вземат от длъжностни лица в дирекция "Консулски отношения". Консулските служители могат да издават визи в спешни случаи, при извънредни обстоятелства или държавен интерес. Преди вземане на решение, консулските длъжностни лица проверяват данните и изпращат заявлението до Националния визов център за допълнителна проверка.

Чл. 28

Чл. 28 от наредбата определя процедурата, по която консулските длъжностни лица обработват заявления за визи. В случай че не вземат самостоятелно решение, те изпращат информация за заявлението до дирекция 'Консулски отношения', където Националният визов център извършва проверки в национални и европейски информационни системи. При неработеща НВИС, консулските длъжностни лица трябва да се съгласуват с дирекцията. Исканията за визи на чужденци, които не пребивават дългосрочно в приемащата държава, също изискват съгласуване с българските представителства и дирекцията. Процедурите за консултиране при заявления от граждани на трети страни се определят от инструкция на съответните министри и председателя на ДАНС.

Чл. 29

Решение по заявленията за виза вид "А" или "С" се взема до 15 календарни дни от подаването. В отделни случаи срокът може да се удължи до 45 или 60 дни при необходимост от допълнителни документи. В спешни случаи, решение може да се вземе в рамките на деня. Консулските длъжностни лица уведомяват за решенията чрез НВИС. Информацията включва данни за визата и чужденеца. При технически проблеми с визовите стикери, се уведомява дирекция "Консулски отношения". Ако кандидатът не потърси визата в срок, заявлението се счита за оттеглено.

Чл. 30

Искането за издаване на виза за дългосрочно пребиваване в България се подава чрез дирекция "Консулски отношения". Консулските длъжностни лица вземат решение за издаване или отказ на виза след разрешение от дирекцията, въз основа на становища от службите за административен контрол и Държавна агенция "Национална сигурност". Срокът за вземане на решение е до 35 работни дни, а в определени случаи - до 15 календарни дни. Сроковете могат да бъдат удължени с до 20 дни за допълнителни проверки. Лица с изтекли документи за пребиваване могат да получат виза за краткосрочно пребиваване, ако основанията за статута не са отпаднали.

Чл. 30а

Искането за виза за дългосрочно пребиваване в България се подава чрез дирекция "Консулски отношения" в Държавна агенция "Национална сигурност". Консулските служители могат да издават или отказват виза след получаване на разрешение от определени длъжностни лица в дирекцията, като се основават на становище от ДАНС. Решението по заявлението трябва да бъде взето в срок до 35 работни дни от подаването му.

Чл. 31

Чл. 31 от Наредба за условията и реда за издаване на визи определя отговорностите на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства, както и на определените длъжностни лица от органите за граничен контрол за организацията и реда на обработка на визови заявления и съхранение на визовите стикери. Те също така осигуряват сигурността на НВИС. Администратор на НВИС се назначава с писмена заповед след съгласуване с дирекция "Консулски отношения", а администраторът определя правата на потребителите на системата. Определените лица водят дневник за проблемите, свързани с НВИС. Достъпът до НВИС и ВИС на ЕС се регулира с акт на Министерския съвет.

Чл. 32

Консулският служител е отговорен за верността и пълнотата на данните, които е въвел и изпратил в системата за издаване на визи (НВИС) или чрез друго средство за комуникация. Тази отговорност включва както данните от заявлението за виза, така и начина на предаване на информацията.

Чл. 33

Чл. 33 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи уточнява, че регистрираното заявление и представените документи не гарантират автоматично издаване на виза. Консулските и граничните длъжностни лица имат право да намалят срока на пребиваване и валидността на визата при наличие на съмнения относно спазването на условията за влизане. Решението по искането за виза се вписва в НВИС и на заявлението. Консулските длъжностни лица имат личен печат, който се поставя върху визовия стикер. Министерството на външните работи води регистър на консулските длъжностни лица и техните подписи и печати.

Чл. 34

Чл. 34 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи определя, че виза не може да бъде издадена на чужденец, ако са налице основанията, посочени в чл. 10 от Закона за чужденците в Република България. За отказа се съставя формуляр в два екземпляра, който се подписва от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство. Във формуляра се вписват мотивите за отказа, без да се засягат интересите на националната сигурност. Първият екземпляр се връчва на кандидата, а вторият се прилага към заявлението за издаване на виза. Същото важи и за отказ на виза на член на семейството на гражданин на ЕС, при наличие на основания по чл. 22 и 26 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на гражданите на ЕС.

Чл. 35

Чл. 35 определя условията за издаване на визи на чужденци с дипломатически или служебни паспорти. Чуждестранни служители в дипломатически или консулски представителства, както и техните семейства, получават виза за първо влизане в България, освен ако международен договор не предвижда друго. Заявленията за дългосрочна виза трябва да се придружават от вербална нота или официално писмо, които посочват важни данни за кандидата. При липса на данни, представителствата трябва да предприемат действия за тяхното предоставяне. Издаването на виза трябва да бъде съгласувано с дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи.

Чл. 36

Чл. 36 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи предвижда, че на лицата, посочени в чл. 35, ал. 2, след влизането им в страната и регистрацията им в дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи, се издава личен документ. Процедурата за издаване е съгласно чл. 59, ал. 5 от Закона за българските лични документи.

Чл. 37

При издаване на визи за притежатели на дипломатически или служебни паспорти, свързани със служебни пътувания, в визовия стикер се вписва съответно 'дипломатическа' или 'служебна'.

Чл. 38

Чл. 38 от Наредбата постановява, че Министерството на външните работи е отговорно за обявяване на невалидност на визи и разрешения за пребиваване, издадени в дипломатически и служебни паспорти, когато основанията за тяхното издаване вече не съществуват. Раздел III от наредбата се отнася до процедурата по приемане на заявления за визи от органите за граничен контрол.

Чл. 39

При издаване на виза по чл. 9д от Закона за чужденците в Република България е задължително да се извърши проверка в автоматизираните национални информационни фондове и в Шенгенската информационна система. Тази проверка е насочена към установяване на наложени ограничения за влизане на чужденците.

Чл. 40

Главна дирекция "Гранична полиция" е задължена да уведомява дирекция "Консулски отношения" за всеки недопуснат чужденец с виза в България в срок от два работни дни. При отказ за влизане, чужденецът получава формуляр с посочени причини за недопускането, съгласно закона за чужденците.

Чл. 41

Чл. 41 от Наредбата определя условията, при които Република България и друга държава - членка на ЕС могат да сключат двустранен договор за представителство за приемане на заявления и издаване на визи. Договорът се сключва от министъра на външните работи и може да включва общи центрове за прием на заявления. Представителството може да бъде ограничено до приемане на заявления и събиране на биометрични данни. С договора се уреждат срокът, редът и условията за прекратяване на представителството, както и процедурите за консултиране с органите на представляваната държава.

Чл. 42

Член 42 от Наредбата предвижда задължения за Министерството на външните работи на Република България относно уведомяване на Европейската комисия за договорености за представителство с други държави членки на ЕС. В случай на представителство от страна на България, задграничното представителство трябва да информира другите държави членки и делегацията на ЕС за тези договорености или за тяхното прекратяване.

Чл. 43

Чл. 43 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи определя участието на консулските длъжностни лица на Република България в съвместни заседания с представители на други държави - членки на ЕС и Шенген. Консулското сътрудничество включва оценка на имиграционния риск, установяване на общи критерии за обработка на визови заявления, обмен на информация за фалшифицирани документи, нелегална имиграция и застраховки за пътуване.

Чл. 44

Дипломатическите и консулските представителства на Република България са задължени да предоставят статистически данни относно издадените и отказаните визи на държавите - членки на Европейския съюз, както и на държавите, които прилагат правото от Шенген. Тези данни се предоставят в рамките на консулското сътрудничество.

Чл. 45

Министърът на външните работи може да сключи договор с външен доставчик за изпълнение на задачи, свързани с визовия процес, включително предоставяне на информация, събиране на данни и такси, и уреждане на срещи. Преди сключването на договора, трябва да се прецени надеждността на доставчика, а в договора да се включат разпоредби, отговарящи на Визовия кодекс на ЕС. Таксите, събирани от доставчика, не могат да надвишават определени лимити, а договорът трябва да осигури контрол върху информацията и защитата на лични данни. Консулски длъжностни лица извършват редовни проверки на доставчика, а мониторингът на данните се осъществява съгласно закона.

Чл. 46

Чл. 46 от наредбата определя, че данните, предавани от външния доставчик на услуги на дипломатическите или консулските представителства на България, трябва да са криптирани. В държави, където криптирането е забранено, данните не могат да се предават електронно, а само физически и в криптирана форма. Процесите по разглеждане на заявленията и издаването на визи се извършват само от дипломатическите или консулските служби, а външните доставчици нямат достъп до визовите информационни системи.

Чл. 47

Наредбата определя условията и реда за акредитация на търговски посредници, които подават заявления за визи, с изключение на събиране на биометрични данни. Акредитацията се извършва от дипломатическите и консулските представителства на България след проверка на определени критерии, включително лиценз, договори с туристически и транспортни компании. Акредитираните посредници подлежат на редовно наблюдение и проверки. Наредбата също така предвижда задължения за министъра на външните работи и министъра на вътрешните работи относно миграционната политика и издаването на инструкции. Включва и списък на държави, чиито граждани се нуждаят от визи за транзит.

§1

Параграф §1 от преходните разпоредби на наредбата, приет с ДВ, бр. 62 от 2021 г. и влязъл в сила на 27.07.2021 г., постановява, че наредбата въвежда изисквания, произтичащи от Регламент (ЕС) 2019/1155 на Европейския парламент и на Съвета, който изменя Регламент (ЕО) № 810/2009, създаващ Визовия кодекс на Общността.

§ 1а

Министърът на външните работи и министърът на вътрешните работи са задължени да внасят в Министерския съвет доклад в началото на всяка календарна година. Докладът трябва да съдържа информация за миграционната обстановка в страната и необходимостта от изменения във визовата и миграционната политика на Република България.

§3

Параграф §3 определя, че условията, редът и формата на съгласувателната процедура, както и проверките в автоматизираните информационни масиви за наложени забрани по Закона за чужденците, ще бъдат установени с обща инструкция от министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

§4

Министърът на вътрешните работи, заедно с министъра на външните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", ще издадат инструкция, която ще определи условията и реда за съгласуване на молбите за визи.

§5

Министерството на вътрешните работи, съвместно с Министерството на външните работи и Министерството на транспорта и съобщенията, поддържа и актуализира списък на документите за задгранично пътуване, които позволяват на чужденци да влизат в България и да получават българска виза. Включването на документи от непознати държави не означава признаване по международното право. Редът за признаване на документи и включването им в списъка се определя с инструкция на съответните министри.

§7

Изпълнението на наредбата е възложено на министъра на външните работи и на министъра на вътрешните работи. Наредбата влиза в сила на 22 юли 2014 г., след обнародването й в Държавен вестник, брой 60 от 2014 г.

§44

Параграф §44 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Постановление № 191 от 22 юли 2015 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет са обнародвани в брой 57 от 2015 г. и влизат в сила от 28 юли 2015 г.

§32

Параграф §32 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 60 от 28 март 2019 г., което изменя и допълва нормативни актове на Министерския съвет. Този акт е обнародван в Държавен вестник, брой 27 от 2019 г. и влиза в сила от 02.04.2019 г.

§4

Параграф §4 от наредбата указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 243 от 22 юли 2021 г., което е за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет. Това постановление е обнародвано в брой 62 на "Държавен вестник" и влиза в сила от 27 юли 2021 г.

§ 3, Приложение № 1, Приложение № 2, Приложение № 3, Приложение № 4, Приложение № 5, Приложение № 6, Приложение № 7, Приложение № 8

Наредбата влиза в сила в деня на обнародването си, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на 1 октомври 2021 г. Приложенията към наредбата включват списък на трети държави, за чиито граждани се изискват визи за летищен транзит, както и формуляри за покана-декларация за частно и бизнес посещение на чужденци, които трябва да бъдат попълнени и регистрирани в срок от 48 часа след влизане в страната. Допълнителните разходи за поканените чужденци са за сметка на поканителя. За неверни данни се носи наказателна отговорност.